Иван Темелков, старши спасител в Гражданска защита-Варна, е изкачил най-високия връх в Южна Америка - Аконкагуа,

научи ВарнаУтре.бг. 

Роденият в Сливен алпинист развял флага на България на южноамериканския първенец преди 10 дни - на 2 февруари.

Иван Темелков е  един от най-изявените български алпинисти, участник в многобройни експедиции, включително до най-високите върхове - национална експедиция на Еверест през 2004 г. и  първата българска експедиция на К2 през 2005 г.

От няколко месеца той е в редиците на варненския  спасителен отряд. За себе си разказва, че от много години се занимава с алпинизъм, а още от дете спортува. Занимавал се е с плуване, със ски, след това продължил със състезателно катерене, после с алпинизъм. През последните 3 години работил в Инспектората по образование като експерт по физическо възпитание и спорт. Кандидатствал за спасителния отряд, защото смята, че е най-близко до нещата, които може да прави. "Какво по-хубаво от това да спасиш един човешки живот!", възкликва Темелков в интервю за агенция "Сливен". Ето още някои цитати от там: "От много малък се занимавам с алпинизъм. По онова време това се правеше почти нелегално, тъй като трябваше да имаш навършени 16 години, за да имаш право да изкараш курс и да започнеш да тренираш алпинизъм. Нашият район, Сливен, позволява човек да се занимава с този спорт. Аз имах щастието да израсна в семейство на алпинисти - моите родители са майстори на спорта по алпинизъм. Така, полунелегално, започнах. По-късно продължих със състезателно катерене. Имах добри успехи, участвах в световни първенства. През 1989 г. бях най-малкият участник в световно първенство във Велико Търново. Стигнах до V място на скорост. Бях най-малкият участник в света - само на 15 години, и участвах при мъжете. Ходих и на световни купи. Влязох на полуфинал за категория трудност, бях първият българин в ранглистата. През 1988 година беше неофициалната, а през 1989-та година се проведе първата официална световна купа с ранглиста. И аз взех точки и влязох в световната ранглиста. През 1992 година катеренето трябваше вече да бъде олимпийски спорт, но международните федерации не се разбраха. Всъщност Америка не се разбра с Европа. И тази идея пропадна. Много активно се занимавах с този спорт, но в един момента реших, че вече не искам да се състезавам. Влече ме планината, не състезанието..."

"Еверест е един етап от всичко, което съм правил... Много се изговори и написа за Еверест. А колко малко се каза за К2! Много ме боли за това. Вярно, Еверест е най-високият връх. Но К2 е вторият по височина в света, и е най-сложният от всички 8-хилядници. Ние отидохме на една експедиция, която е много трудна за организиране. Много трудно се ходи там. Бяхме заедно с поляци. Сами направихме всичките си документи. Много, много трудно ни беше!

Колкото до Еверест: Като много неща в България, и ние имахме проблеми

2004-та година беше олимпийска. И парите, които трябваше да се отпуснат за нас, с намериха по стечение на обстоятелствата в последния момент. Благодарение на това, че щангистите ни се издъниха. Хванаха ги с допинг. И тогава министър Лучано отпусна част от парите на нас. И ние хукнахме. Имаше безкрайно много неуредици. Първоначално идеите бяха две: Първата беше на Еверест да се качи жена, затова имаше и жени в подготовката; втората беше - ако може да се направи безкислородно изкачване. Впоследствие всичко се обърка и промени. Намали се съставът от 14 на 7 души, махна се жената от състава. Идеите сеотрязаха, съставът се отряза… Беше голям удар. Лично аз бях решил да катеря без кислород. За мен вземането на кислород на височинна експедиция над 8 хиляди метра, дори над 7 хиляди, е като вземане на допинг - стимулант, който сваля височината. Ако човек иска наистина да види своите сили и възможности, се качва без кислород. И си казва: „Дотолкова мога”. И си слиза надолу.

За К2: Просто го решихме няколко души

Върхът се намира в планинската система Каракум на границата между Пакистан и Китай. Там има 4 осемхилядника, всичките са събрани на едно място. Това е мястото с най- голяма концентрация на енергия. Затова много хора ходят там. Разкошно е, и много по-сложно от Еверест. На Еверест ни хвърлиха от север с джипове, китайците са го асфалтирали заради олимпийските игри. А за К2 вървяхме 7-8 дена. По джунгли, по реки. Разкошно беше, много хубаво! Нещо уникално! Използвахме само двама шерпи, всичко си носехме сами. Без кислород. Бутилка даже нямахме. Но се развали времето. Обърка ни сметките. Десет дни валя! И стана опасно и сложно. Аз се отказах от лагер 1, поради различно мнение с моите колеги. Не го крия. Върнах се. Те продължиха. Но - времето не позволяваше атака на върха, и те също си тръгнаха. През 2005 г. никой не успя да изкачи К2 отникъде. Но височината, която стигнаха нашите, беше добра. Беше най-високото качване на върха за тази година. Това обаче никой не го отчете, никой не го спомена… Нищо не се написа. А бяхме първите българи, които се качиха там. За първи български опит това беше голямо постижение. Нас просто ни върна лошото време. Но мисля, че направихме много. Можеше да не се върнем живи. На 300 метра по-нагоре през 2006 година загинаха руснаци. От лавина. През 2008 г. на същото място на К2 загинаха 11 човека, и то на слизане . Голяма трагедия. Сериозен връх е това! Не е като Еверест - отиваш и го качваш. Миналата година например над 200 човека го качиха... Наклонът му е над 60 градуса - почти една отвесна стена. Грубо се приближава до идеалната пирамида като връх. Има характерни стени и ръбове, по които много трудно се катери. Но горе, на 7 600 метра всичко това се събира. От 8 400 метра започва един голям ледник. Огромен, като ледена шапка. И оттам непрекъснато се къртят и падат парчета. Това наистина е много сложно.

Най-красивата гледка, която съм виждал е в Стара планина – до връх „Ботев” беше

Много лошо време, снежна буря. Водехме хора. Щяха да умрат наистина. Всичко беше в лед. Брадата ми беше замръзнала. Не можех да дишам, чупех си леда по лицето. Това беше през 2003 г. , при минус 26 градуса, голям студ! А и вятър ни хвана… Имаше едни трафопостчета за ток. Хората лягаха в тях и не искаха да стават! Вадехме ги… Ужасно беше! И – изведнъж се показа върхът, горната част на кулата. Тази гледка беше най-хубавата! Изведнъж на всички им дойдоха сили и казаха: „Тези не ни лъжат. 17 часа вървим. Тук е върхът. Ние успяхме.”

Архив Варна | 13-02-2011, 22:42 | varnautre

Централна България.
Някъде срещу вр. Чумерна.
31. ХІІ.2010 г.

Малко балканско село, в което от година на година все по-рано загасват  уличните лампи и в което вече даже няма кой да ги чупи. Село, в което петлите и кокошките са по-малко от жителите му. 

Нищо особено не е това БГ село. Няма си даже англичанин за цвят. Раздържавявянето на имотите отдавна е приключило и там. Толкова отдавна и в своята 100%-ст, че днес нито една от обществените му сгради не работи.

Та, в това село, на главната му улица (единствената всъщност в него), предновогодишно ми разказаха няколко носталгични, патриотични, леко международни, оптимистични, канонични и детски истории.

Патриотично-международната история на Бай Дренчев

Бай Дренчев е невероятно жилав старец. Около 85-87-годишен. Стар отговорен кадър на „Горското”, която му бивша професионална ангажираност и до ден-днешен го стимулира да се „носи” я с фуражката с дъбовите листа, я с униформеното си сако със същите атрибути. Главно по празници. Той е завършил Горския техникум в Долни чифлик (някъде след войната) и всеки заговорил го, го научава почти моментално. Това, което разбира обаче преди това е, че бай Дренчев е участвал в последната фаза на Втората Световна война. При всяка среща с него, през 4-5 месеца, ми съобщава, че още някой от неговите „братя по оръжие” си е отишъл от този свят. После поглежда небето и се прекръства. На сградата на селското читалище има плоча с имената на загиналите му другари в битките при Драва. Всеки ден бай Дренчев, на път за ябълковата си градина, минава и почиства плочата с носната си кърпа...  

Тази зима срещам бай Дренчев в селското магазинче – кафене. (Не, не е ХоРеМаг. Само нещо като Ре Маг, ама по-неглиже.) Здрависваме се. Пита ме как „върви” Долни чифлик.  Не чака отговора и пак пита:

Вие, днес вестник четохте ли?

Ами, не! – отговаряме с магазинера. Денят е 31 декември и разчитам на електронните медии за новините.

Аз четох стар, от през седмицата. Ама новината е голяма! Що не я пускат по телевизията, не знам?!

....

Най-добрата столица за живеене в света през таз’ година била Будапеща! ... Представяте ли си?! Аз съм бил там. През 1945 г.!

Носталгичната история на бай Стефан

Бай Стефан е собственикът на Ре Маг-а. Пенсионер по болест на около 65-т години. Бил е първият частен инструктор на кандидат - шофьорите на камиони в региона. След битов инцидент почти ослепява.  Благославя обаче варненските офталмолози и ме пита дали ги познавам лично. Отговарям, че само по име. Той кима разбиращо и пак ги благославя.

Бай Стефан като дете е бил хорист в черквата и пръв помощник на свещеника. Затова, може би, и в благословиите си към докторите се позовава и призовава главно Господа. И до ден днешен по Великден само на него му гласуват доверие да „бие” черковното клепало. Освен това е и единственият, освен игуменията, който знае с какви песнопения се обикаля черквата и пее с пълен глас.

Говорим си с бай Стефан за Новата година, за традиционните манджи (аз съм си забравила подправките във Варна и се надявам да ме спаси със запасите си в Ре Маг-а), за празничните веселби... Казвам, че този път ми се иска всичко да е тихо, спокойно, да ми остане повечко време за четене, за филми... Бай Стефан пак кима разбиращо: „Ще бъде! Щото вече „не е едно време!”.

„Едно време” или преди 50-тина години, когато бай Стефан бил 10-15-годишен, селото имало около 1000 жители и още неизвестно колко, които живеели в 20-тината му махали. Днес, май, махалите са само 7. По традиция за Нова година селската театрална трупа представяла „премиерното заглавие за сезона”.  Репетициите за постановката били изтощителни и дълги. Два месеца, първо през вечер, а предпремиерно - всяка вечер, се репетирало. Най-„кофтито” в този „тренировъчен” период било, че семейството на бай Стефан гладувало. Майка му била все главната героиня. Време за готвене не й оставяло... „Всичко, деца, е заради изкуството! Нушич, Вазов, Яворов не търпят предателства! Намажете си сега по една филия”...

В нощта на премиерата било най-хубаво. Цялото село, барабар с махалите, се събирало в читалището. Играело се при отворени врати и прозорци, въпреки температурите.  Всички били облечени с най-новите си дрехи. Гладните деца на главната героиня обаче имали предимството да седят точно до суфльора, били „направо в изкуството”...   След представлението хората се преобличали с по-обикновени дрехи. Даже и тези от махалите (носели си втори кат в бохчите). И после – пак в читалището. За танците! Дует от акордеон и каквото друго се намери като музикален инструмент, още два-три часа поддържали настроението...  След всичките тези емоции, посред нощ, хората от махалите си тръгвали. Вървели в  нишка по тесничка пътечка сред снежните преспи от селото към планината, с по един фенер в началото, в средата и в края й. Всеки си стискал бохчата - с новите дрехи за следващата новогодишна премиера...



Е-е-е, не се притеснявай – много спокойно ще си изкараш празниците... и тази година!

Оптимистичната  история на кмета

В това село „практикувам” селски туризъм  от 6 години. Не редовно, но все се записвам по един – два пъти годишно. И от година на година уличните лампи, които светят в него, оредяват. И кофите за смет, също. Тази зима обаче, селото ме посрещна в пълен мрак ... и почти без кофи. Понеже къщите вървят по една отляво и отдясно на пътя, по билото на хълма, докато пристигнеш, закъдето си тръгнал, правиш пълна проверка на живота. В 22.00ч. обаче всичко е тъмно. Кметството и то не свети, черквата и читалището – и те. Къщите, заради по-различното балканско строителтво ли, заради умората на стопаните им, заради високите дувари ли, изглеждат безлюдни...

На следващата сутрин срещам кмета пред Ре Маг-а, качен на каруца си, впрегната към късокрако конче. Кметът е млад къдрокос блондин на 30-тина години с прическа на футболист от 80-те на ХХв. Винаги (освен в нощта срещу Великден) е облечен в дочен костюм, вълнени домашни чорапи и галоши. Поздравяваме се, честитим си празниците. Кметът (и той се казва Стефан) е тръгнал да разнася хляб на бабите и дядовците от махалите, преди да падне следващия, прогнозиран „по телевизора”, сняг. Между другото, този кметски патронаж не му е вписан в трудовата характеристика. По собствена инициатива и то непразнична, го прави. Ходи да наглежда старците при всякаква прогноза и им носи кой каквото е поръчал. Хляб обаче винаги.

Питам го защо този път селото е толкова тъмно и колко човека живеят в него. За тъмното не ми отговаря. За населението казва, че не си спомня точно, но ако искам - ще мине през канцеларията и ще ми каже. Успокоявам го, че не е толкова важно. Той се замисля  и после казва:

О-о-о, знаеш ли я онази долната махала, откъм ливадето? Таз’ махала беше останала само с един човек. Тази година обаче дойде едно младо семейство да живее там. Роди им се и детенце! Значи – през 2010 г. имаме прираст от 3 човека!!!

Оптимистичната история на бай Стефан

Излизам от Ре Маг-а с торбичката с подправки.  Бай Стефан ме изпраща.  Преди това ми е предложил да ме черпи с един чай от мащерка, брана лично от него от селското „ливаде”. Не бил „градски” чай. Благодаря му, отказвам. Но все пак, пак питам защо не свети вечер в туй село. Може и аз да съм крива, ама „по градски” съм свикнала, когато е тъмно на улицата да свети...

Абе, мойто момиче, какво значение има дали свети или не свети?! Ти, знаеш ли, че точно преди да захванат студовете преасфалтираха цялото село?! От табела до табела! Ей, туй на му е хубавото на Европейския съюз  - асфалтират от край до край.

Питам дали асфалтирането е направено с европейски пари, понеже не съм видяла  характерната табела за „харчелък” на съюзни пари.

Не знам, да ти кажа. Ама, няма никакво значение откъде са дошли парите. Досега все само кърпеха дупките.  Един проблем има само, ама май, само аз го разбирам. Нали съм инструктор?! Такава хоризонтална маркировка сложиха, че в цяло село няма къде да изпревариш или къде да се включиш в движението, без да нарушиш закона. И питам ги аз тези, дето чертаха, ‘що правят така, а те казват - питай началника! 

???

С тази непрекъсната линия, ако стане ПТП, винаги ще знаем кой е виновен!... И аз си замълчах...

И аз си замълчах.

Бай Стефан след минута – две пак се включи:

Ти сега не го виждаш асфалта, щото всичко е лед по пътя. Ама напролет, ако дойдете пак, ще видиш колко е хубав ... Като направен от албански битуми!

И точно тогава по „новия” път пристигнаха внучетата на бай Стефан с шейничките си. Идваха от ливадето...

История за „канонните” напътствия на баба Игумения

„Невероятен екземпляр!” е най-честото определение на познати и непознати за игуменката на местния манастир. Тя е и единствената монахиня в него. Не си представяйте манастира като тези, в които сте ходили. Този е от две стаички и коридорче между тях, вдигнати направо на тревата в двора под черквата.  И дворът му не е като описаните в класическата ни литература. Буренясъл е във всеки сезон.  Лятно време сред буренака обаче се забелязват 3 - 4 лехи с домати и краставици. И игуменката, и тя не е като Вазова героиня, въпреки че по пиперливия си език, май, може да се родее с тях.

Баба Игумения, така я наричат местните, се замонашила късно. Почти в пенсионно време. Светската й професия е строителен техник, а по стара адресна регистрация  е софиянка. Поради първата светска характеристика, игуменията инспетира всеки ремонт в селото (и все е недоволна), поради втората – добавя „ме” към глаголите в 3 л., мн. ч. Днес баба Игумения е Божи служител и гид на всеки случайно попаднал в селото. Всяка неделя отваря за час – два черквата, след дълго биене на клепалото. Хора обаче не се завъртат твърде в храма. Понеже малко и все на възраст са  местните, с други баба Игумения е в конфликт, а туристите ставаме късно.

Пращам децата до Ре Маг-а за яйца. Там обаче не зареждали този артикул. Баниците в този район на страната ги правели само със сирене и масло. Бай Стефан обаче предложил да услужи с яйца, купени за неговото семейство. Не от ориенталска учтивост - „Клиентът да е винаги доволен”, а защото „Съседът е повече от брат”.  Докато децата чакали да им донесат яйца, в Ре Маг-а пристигнала баба Игумения.

За Нова година какво ще готвите? – попитала игуменията.

Мама ще прави баница. – отговорила дъщеря ми.

А-а-а, добре! Според канона е! А сурвачки направихте ли си?

Не, тази година забравихме да си донесем.

Не може без сурвачки на Сурваки! Я, идете в градината на бай Кольо и си накършете дрян. Той има много дряновици, нищо няма да му стане. Туй, последното, не е според канона... Ама, без сурвачки не може! ...И да дойдете да ме сурвакате, според канона...

...

Мамо, какво е „според канона”?  - пита след 20-тина минути дъщеря ми.

Архив Варна | 13-02-2011, 20:04 | ВЕСЕЛИНА БОЖИНОВА

Борисов пропиля много, това ме амбицира да търся друго управление на страната, каза тази вечер в ефира на НТВ екскметът на София и служебен премиер на България Стефан Софиянски.

Той упрекна настоящият министър-председател за това, че "отива към еднолично управление", и, че е трябвало "да работи по-интензивно в икономиката и селското стопанство"

Моята история е публична през годините, за добро или лошо, обяви Софиянски и продължи: Но това е така, когато човек се заема с обществен живот. В момента има наслагване, говорене, че преходът бил заложен грешно, че нямало преход – това ме амбицира. Борисов работи лошо, с това правителство не се знае докъде ще стигнем. Борисов пропиля много, това ме амбицира да търся друго управление на страната.

Според Софиянски това правителство няма алтернатива, въпреки че Борисов е харесван. Но той отива на еднолично управление, заяви гостът и каза, че имаме много влошени финансови показатели. За година и половина има един милиард по-малко събрани данъци, например. Борисов имаше 8 милиарда резерв, имаше 512 милиона дефицит, а днес имаме около 6 милиарда резерв, 2,8 мириарда дефицит – от това няма никакъв резултат, обобщи данните Софиянски.

Бойко Борисов трябваше да работи по-интензивно в икономиката и селското стопанство, а сега имаме голяма стагнация, коментира бившият премиер.

Борисов и тези около него не знаят проблемите на обикновените българи, категорично заяви Софиянски. В стапанската сфера това правителство не се учи, те не четат. Аналог на днешното правителство може да се търси преди 1990 година – с това сплашване, с това управление, заключи гостът.

Това правителство се лашка – ще ги вдигаме пенсиите, няма да ги вдигаме. А онзи ден Борисов каза: Радвайте се, че не намалихме пенсиите! Как може да се говори така, възкликна Софиянски. Това са нашите родители, които са ни отгледали в други времена.

Според Софиянски днес хората крият ДДС, защото просто нямат пари, а тази тенденция трябва да спре. Утре ще дойде друг премиер, който, ако е като Борисов, ще има да го критикува...

Днес има страх да се говори, категорично заяви Софиянски и посочи примера с лекарите от ГорнаОряховица.

Аз не напуснах СДС, аз напуснах Костов, но не зная дали бях прав, каза гостът и продължи, че може би е трябвало да остане и да се бори с Костов.

Според източници на Bulgaria News, бившият столичен кмет и министър-председател на служебно правителство се опитва да събере отломките на "Синята идея"  и да заеме мястото център-дясно в политическото пространство. Новата формация щяла да избягва популистките послания и да се фокусира върху икономическите проблеми и перспективи на страната. На 15 март в парк-хотел "Москва" в столицата Стефан Софиянски организира икономически форум по подобие на сбирките на президента Първанов.

Към идеята за учредяване на "ДА(десен алианс) за България" от ССД се присламчвали ВМРО на Красимир Каракачанов,

напълно забравената формация на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев, Клуб "Сенатор" на бившите десни депутати, земеделците на Пинчев, покана щяла да бъде отправена и към ВОТ-консерватори на бившия син лидер Пламен Юруков.
На предстоящите общински избори "ДА за България" гъвкаво ще се мултиплицира на "ДА за София", "ДА за ПЛовдив" и т.н.. Тази абревиатура е доста стара - с нея се явиха на кметските избори в столицата най-напред Надежда Михайлова, а по-сетне и Мартин Заимов.

Новините | 13-02-2011, 19:06 | varnautre

Жена със забит в челото нож беше приета в сливенската болница днес, съобщава Дарик радио.

Преди да бъде прибрана от екип на Бърза помощ 50-годишната сливенчанка изкарала акъла на десетки минувачи.

Около 11,45 часа. в Спешния център е подаден сигнал от тел. 112, че по улиците на града върви жена с нож, забит в челото, съобщиха от лечебното заведение. Медицински екип е изпратен веднага на мястото. Жената е транспортирана с линейка в спешното отделение на болницата.

През цялото време е била контактна. Веднага е изпратена на рентген и насочена за операция. Ножът е отстранен, операцията е протекла нормално, няма сериозно засегнати участъци и голяма загуба на кръв, тъй като ножът е проникнал около един сантиметър и половина в челото. Жената е в съзнание.

Пред лекари казала, че се е намушкала сама, защото животът й бил „черен”. Медици от сливенската болница казаха, че за първи път попадат на такъв случай. Пациентката ще бъде настанена в отделението по неврохирургия.

Новините | 13-02-2011, 17:57 | varnautre

Награда на стойност 160 лева от томбола на "Пантен" чака безуспешно вече две седмици читателката на ВарнаУтре.бг Бистра Антонова. Ето какво ни разказа тя.

На 4 февруари пазарувах в магазин "Елитис" във варненския район "Младост". Трябваше да си купя шампоан и една промоутърка ме уведоми, че ако си купя шампоан и балсам на "Пантен", мога да участвам в томболата на тази марка.

С касовия бон за закупени шампоан и балсам реших да си изтегля талонче. За моя радост се оказа, че печеля ваучер за фризьорски салон на стойност 160 лв. Промоутърката ми записа името, телефона и адреса, като обеща да ми звъннат в понеделник (но кой понеделник?), за да уточнят къде и как ще си получа наградата. Оттогава мина седмица, телефонът ми е винаги включен, но никой не ми се е обадил.

Питам, веднъж като се спечели награда, как след това тя се получава и кой поема отговорност да я предостави на клиента. Как мога аз сега да се възползвам от късмета си, спечелвайки тази награда за фризьорски услуги?

Без цензура | 13-02-2011, 17:03 | varnautre

35-годишната първокласничка от Добрич Юлия Стоева, за която ВарнаУтре.бг писа през декември, е на път да вземе всичките си изпити успешно и да мине в по-горен клас.

Архив Варна | 13-02-2011, 16:05 | varnautre

Триумвират от трима души управлява Варна така, както се ръководи мафиотски картел.

Мисия Варна | 13-02-2011, 14:01 | varnautre

Неизвестни лица са откраднали от музей в Кайро „осем безценни обекта", в това число и статуята на Тутанкамон, съобщават световните агенции, като се позовават на изказване на министъра по старините на Египет.

Новините | 13-02-2011, 11:55 | varnautre

Не ме разбирайте погрешно.

И на мен не ми харесва как изглежда градинката зад Операта. Грозни сергии от боядисана в синьо ламарина. Нагъчкани една до друга по алеите. Единственото им предимство е, че, когато са затрупани със стоки и наобиколени от клиенти, скриват плешивите градинки наоколо, покрити с утъпкана пръст вместо с цветя и трева.

Сега обаче общинските чиновници решиха със замах да оправят градинката. Мотивите им са странни и дори мъгляви:

мръсотията, джебчиите, проститутките, "новопостроеният" информационен център...

Като добавим и грозните сергии, смъртната присъда на пазара за сувенири изглежда подписана. Но преди да я чуем, ще трябва да отсъдим "невинен" или "виновен".

Ламаринените сергии (100 на брой) са собственост на търговците.

Всеки от тях е броил средно по 1000 лв. за синьото недоразумение преди малко повече от 3 години

Дизайнът и разположението на пазара обаче са на администрацията - общината одобрява проекта и размера на сувенирния рай и "вината" на търговците е, че само се съобразяват с решението й. И плащат масрафа. Сега по същия начин трябва да платят за демонтажа и преместването на сергиите. Защото те са там незаконно - няма ги в одобрената от главния архитект схема за ПОТ (преместваеми обекти за търговия) и нямат издадено разрешение за 2011 г. Поне така е записано в констативните актове, връчени на търговците от полицията във вторник. Очаква се те да бъдат последвани от заповед за премахване на сергиите още утре - веднага след връщането на работа на кмета Кирил Йорданов.

Колкото до разрешителното, търговците от градинката зад Операта подават молба за него в края на всяка година. През ноември в прошението те описват подробно сувенирите, които смятат да продават, прилагат снимка на сергията със стоката, подредена по нея, и започват да чакат.

Обикновено след около 6 месеца идва хаберът от общината

Миналата година, например, разрешителните са издадени през юли. Върху екземпляра, с който ВарнаУтре.бг разполага (виж тук), ясно се вижда клеймото 12.07.2010 г. Както и че със задна дата са издадени и разписките за платен наем за ползването на земята (по 3 кв. м на сергия): по 19.10 лв. на кв. м - за зимните месеци, и по 22.40 за летните. Плюс 0.02 лв. на кв. м на ден целогодишно за извозване на боклука. Общо между 60 и 70 лева - според сезона. Отделно търговците плащат и патент за дейността си. Твърдят, че печалбата им - разхвърлена и върху "сушавите" зимни периоди, средно възлиза на една минимална заплата на месец.

От дългогодишната схема на изчакване на бумагите става ясно защо обявеното от кмета решение за премахване на пазара зад Операта идва като гръм от ясно небе за търговците. За тях забавянето на разрешителните е добре познато и по никакъв начин не е сигнал за проблем. Нещо повече: опитът им от близо 20 години край сергиите сочи, че

чиновническото протакане е един вид мълчаливо съгласие

Не и тази година, когато икономиката агонизира в кризата, страната е 3-та в ЕС по безработица и на последно място по осигурени нови работни места. Били спокойни и заради изказване на районния кмет пред местен вестник, според което предстои разчистване на сергиите зад Операта, което най-вероятно ще се изразява в намаляването им от 100 на 80.

Да видим сега и "мотивите", които търговците научиха в среща с общински съветници. На нея те получили по 30 сек. на човек (или общо минута и половина за цялата им делегация), за да обяснят за проблемите си.

Чистотата:

търговците не спорят, че на пазара е мръсно. Твърдят обаче, че нямат вина за това - кошчетата, в които те изхвърлят боклуците си, седят неизпразнени с дни. Мръсотия оставят след себе си и незаконните търговци: амбулантни продавачи на бельо, пенсионери с всевъзможна зимнина по пейките, мургави чейнчаджии... Колкото до

зеленото и цветята

- търговците твърдят, че сами опитали да отглеждат райграс и рози в градинките, но всичко било изкоренено и изпотъпкано от наркоманите и бездомните, които обитават малкия парк нощем. За тях, както и за проститутките в района, търговците не веднъж са подавали сигнал в полицията. После с години ги влачили като свидетели по съдилищата...

От всичко казано дотук става ясно, че

единственият проблем на пазара за сувенири е тоталната липса на контрол

Администрацията не е в състояние да се справи с бабите с туршиите, нито с проститутките, наркоманите, че и с почистващите фирми. А колкото до грозните сергии - вече стана дума кой е одобрил проекта за тях.

Изнервени до крайност заради заплахата да останат без хляб, търговците винят за съдбата си

Информационния център на общината, разположен под Козирката

Той няколко пъти бил споменаван като довод и от съветниците, които се срещнали с тях. Ябълката на раздора бил щанд за сувенири в центъра, твърдят хората. Той трябвало да печели без конкуренцията на цял сувенирен пазар в съседство.

Дали чиновническото бездушие и липсата на диалог ни отдалечават от Ориента, от който така ни се иска да се оттласнем, принасяйки в жертва сергиите?

Разчистването, облагородяването, озеленяването и като цяло разкрасяването на градинката зад Операта е

прекрасен жест в година на местни избори

Пък и на Варна й прилича да е чист, подреден и европейски град. Но Варна е туристически град. А туристите обичат сергиите, сувенирите, шаренията и дори кича.

Мога да дам десетки примери, но най-впечатляващият е този на Флоренция (на снимката). Там сергиите са плътно една до друга на площада около централната катедрала. Продават всичко, търсено от туристите (голяма част от стоките трудно минават за сувенири). Всяка вечер обаче десетките сергийки като по чудо се превръщат в дървени талиги и, бутани от собствениците си, изчезват от площада. Той се почиства и измива, а на другата сутрин, кажи-речи по тъмно количките пак тръгват с оглушителен шум по паветата на Флоренция, като безотказно будят туристите в многобройните хотели наоколо - да не губят време в сън, а да тръгват да харчат пари за музеи и сувенири от Флоренция.

P.S. В понеделник в 10 часа търговците от пазара за сувенири се събират на протест пред Общината. Над 1000 варненци вече са ги подкрепили в започналата подписка.

Мисия Варна | 13-02-2011, 11:40 | varnautre

Евросредствата по оперативна програма Транспорт са осигурени за една магистрала.

Архив Варна | 13-02-2011, 10:56 | varnautre

Днес да почерпят хората с имена Евлоги, Евлогия, Зоя.  Св. Евлогий, Архиепископ Александрийски е бил благочестив, предан на вярата Христова.

Живял е по времето на император Ираклий (VII век). Името Евлоги означава „добра дума“, „възхвала“. То произлиза от гръцките еu, което значи „добро“, и logos – „дума“.

Зоя – живот (на гръцки) е името на една византийска императрица и на мъченица от III век, чиято памет също се почита на 13 февруари.

ВРЕМЕТО

Над страната ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността. Към края на деня от запад-северозапад облачността ще започне да се увеличава и вплътнява. През нощта срещу понеделник на отделни места ще превали слаб сняг. Дневните температури спрямо изминалите топли дни ще се понижат чувствително и преобладаващите максимални ще бъдат между 4° и 9°, в София- около 5°.

Атмосферното налягане ще се повишава и ще бъде по-високо от средното за месеца.

Над планините ще има променлива облачност, която след пладне от запад ще започне да се увеличава и вплътнява. Ще духа умерен по билата и силен вятър от запад-северозапад. Очакваната максимална температура на височина 1200 метра е около минус 2°, а на 2000 метра - около - 6°.

Над Черноморието ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, главно в часовете преди пладне. Вятърът ще стихне. Максималните температури на въздуха ще са между 4°-6°. Температурата на морската вода е 6°-7°. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

ПЪТИЩАТА

До 16 часа днес е в сила забраната за движение в активната лента в 500-метров участък на магистрала "Хемус", който е сигнализиран, съобщават от областно пътно управление.

Мярката се налага във връзка с авариен ремонт на пътен подлез до разклонението за „Млада гвардия”, посока София.Движението на МПС ще се осъществява в изпреварващата лента.

Въпреки че е неделя няма как да ви спестя неприятната новина, че „Лукойл България” увеличи от днес сутринта крайните заводски цени на няко горива.

Бензин А-95 поскъпва с 0,82% и вече се предлага по 2215,20 лв. за 1000 литра. Досега се предлагаше за 2197,20 лв./1000 лв.

Цената на бензин А-98 се повишава с 0,82% и 1000 литра на едро се продават за 2311,20 лв. Досега се предлагаше за 2293,20 лв./1000 л.

БЕЗ ВОДА

Два района във Варна остават без вода днес заради авария. Това са абонатите в района на Възраждане IV и пароцентралата. От ВиК обещават дежурните екип да възстановят водоподаването  до 17.00 часа.

АФИШЪТ

Ето и програма на кината за следващата седмица. Анонси за филмите потърсете тук.
Механикът Гранд Мол Варна - 12:30, 16:50, 21:10, 23:10 ч., Мол Варна - 11:40, 13:40, 15:40, 17:40, 19:45, 21:45 ч.
Бурлеска Гранд Мол Варна - 14:30, 18:45, 21:30 ч., Мол Варна - 13:30, 18:00, 20:10, 22:30 ч.
Боецът Гранд Мол Варна - 12:10, 14:50, 17:10, 19:30, 21:50 ч., Мол Варна - 13:00, 15:30, 18:00, 20:30, 22:50 ч.
Просто секс Мол Варна - 17:20, 19:30, 21:45 ч., Гранд Мол Варна - 12:20, 16:30, 22:30 ч.
Как да разбера Гранд Мол Варна - 15:15, 17:40, 20:15, 22:40 ч., Мол Варна - 12:20, 14:50, 17:30, 20:00, 22:30 ч.
Орелът Гранд Мол Варна - 12:00, 14:15, 16:30, 18:45, 21:00, 23:15 ч., Мол Варна - 20:20, 22:40 ч.
Сезонът на вещиците Мол Варна - 11:30, 15:50 ч.

За децата

Епоха на животните Мол Варна - 11:10, 13:10, 15:10 ч.
Мечето Йоги Мол Варна - 10:45, 12:30, 14:15, 16:00, 17:50, 19:40, 21:30 ч., Гранд Мол Варна - 11:15, 13:10, 15:00, 16:50, 18:40, 20:30, 22:20 ч.
Пътешествията на Гъливер Мол Варна - 16:30 ч.
WINX 3D – Вълшебно приключение Гранд Мол Варна - 12:10, 14:00, 15:50, 17:50, 19:40 ч., Мол Варна - 11:00, 12:50, 14:40, 18:20 ч.
Хрониките на Нарния: Плаването на "Разсъмване" Гранд Мол Варна - 11:30 ч.

Българско кино

Тилт Гранд Мол Варна - 11:00, 13:00, 13:50, 16:00, 18:00, 20:00, 22:00 ч., Мол Варна - 11:20, 13:20, 15:20, 17:10, 19:10, 21:10, 23:10 ч.
Стъпки в пясъка Гранд Мол Варна - 14:40, 18:50, 20:40 ч.

Кино във Фестивалния комплекс

Стоун зала Европа - 18:00, 20:15 ч.
От Париж с Любов зала 6 - 18:00, 20:00 ч.

Неделята е леко постна откъм културни предложения (остават ви изкушенията в кинозалите):

"Знайко многознайко" от 11 часа за децата в Кукления театър и Павлин Пенев  в Пиано бар Royal Classic за мама и татко от 22 ч.

Мисия Варна | 13-02-2011, 10:31 | varnautre

Гара Дембеле е получил 3000 евро увеличение на месечната заплата.

Новината съобщи в предаването "Директно Карбовски" собственикът на "Левски" Тодор Батков. Нападателят на "сините" вече ще прибира по 17 000 евро месечно плюс премии за всеки гол. Тодор Батков уточни още, че издръжката на клуба до края на настоящия сезон ще му струва още 700-800 хиляди евро. Той обаче си пожела да се бръкне допълнително за златен дубъл. "Отборът ни е готов за Шампионска лига", аргументира се адвокатът.

Батков разкри интересна подробност около претенциите на Петър Петров - Кучето върху името и емблемата на "Левски". Босът уточни, че с влизането си в клуба разбрал за проблема. Самият Петров проводил емисари и поискал 200 000 долара, за да отстъпи регистрираните в патентното ведомство символи. "Изгоних ги, после спечелихме всичко в съда", уточни Тодор Батков.
Тодор Батков още веднъж опроверга брътвежите на Сашо Томов, че "синият" бос помогнал при отнемането лиценза на ЦСКА през 2008 г. "Левски", "Литекс", "червените" и още един клуб получили предупреждение, че дължат пари. Всички без "армейците" се издължили. Лупи разчитал някой от данъчните да му даде бележка, че ЦСКА няма борч, но никой не пожелал да излъже. Собственикът на "Левски" просто се възмутил от информация в спортен вестник как Лупи за пореден път минава през капките. Веднага се обадил в "Дарик", за да предупреди, че няма да търпи компромиси и е готов да сезира международните структури.

Архив Варна | 13-02-2011, 10:28 | varnautre

Трима ще спаси загинал полицейски шеф.

Черният дроб и бъбреците на бившия началник на МВР в Горна Оряховица Иван Милев (54 г.) ще бъдат трансплантирани и ще дадат шанс за нов живот на пациенти в София. Той постъпил по спешност във великотърновската болница на 8 февруари с диагноза исхимичен инсулт. Два дни след това състоянието му тежко се влошило.

Медиците го оперирали, но въпреки това починал. Д-р Кирова от реанимацията във Велико Търново каза, че са положени всички усилия да го върнат към живот, но инсултът бил много масивен. Около 18 ч. снощи близките на Милев са дали съгласие за донорство и тялото е докарано в София. Късно снощи започна операцията по присаждане на черния дроб във ВМА. Днес лекарите от Александровска болница ще извършат двете трансплантации на бъбреците.

Архив Варна | 13-02-2011, 10:27 | varnautre

Два дни преди мюсюлманите да празнуват на 14 февруари рождения ден на пророка Мохамед, изповеданието им се разтресе от поредния скандал.

На два паралелни форума в София вчера бяха избрани двама главни мюфтии. Битката между вечните опоненти Мустафа Хаджи и Недим Генджев ще се пренесе в понеделник в съда. Тогава Хаджи ще внесе документите си за регистрация. “Иншаллах (ако е рекъл Господ), чакаме да бъдем регистрирани”, каза Хаджи, след като бе избран единодушно от всичките 988 делегати, само мъже. Часове по-късно Генджев обяви, че е информирал магистратите, че конференцията на опонента му е незаконна. Което “дисквалифицирало” форума на Хаджи. “Първо вярвам на Аллах, после на закона, защото съм юрист, и на трето място - на съда”, отсече Генджев.

Вчера с подписите на 213 000 мюсюлмани Хаджи, който няма съдебна регистрация, свика извънредна мюсюлманска конференция. А Генджев, който е признат от магистратите, по същото време направи първо заседание на попълнения състав на Висшия мюсюлмански духовен съвет, чийто шеф е.За главен мюфтия бе избран имамът на Севлиево Али Байрактаров.

Над 1000 души се стекоха за форума на Хаджи, а на видеостени вървеше заседанието. На крака дойдоха трима посланици - на САЩ Джеймс Уорлик, на Сирия Салах Суккар и на Иран Голамреза Бакари. Прочетени бяха приветствия от президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов.Имаше представители и на други арабски държави, а от турското бе съветникът по религиозните въпроси Мазхар Билгин. Дойдоха и депутатите от ДПС Юнал Лютфи и Тунчер Кърджалиев.

“Много се надявам, че разделението на мюсюлманската общност ще спре”, каза Уорлик.

По-голямата част от конференцията бе за приветствията на гостите. Направи впечатление, че нямаше превод нито от английски за представителя на организацията “Ислямска конференция” Садеттин Таип и делегатите не го разбраха, нито от турски език. Всички обаче разбраха словото на госта от Македония, който се отличи с най-високата чалма.И пожела конференцията да е “берекетна”.

Когато наближи обедният намаз в 13,00 ч, във фоайето бяха разпънати пет килима и мюсюлманите имаха къде да изпълнят молитвата си.

“Няма причина конференцията да не бъде регистрирана. Уставът на Недим Генджев е на 15 г. и му е изтекъл мандатът”, каза пред журналисти Хаджи.

Малко по-късно на брифинг Генджев обясни, че по предварителни данни от течащата ревизия в изповеданието то дължи около 10 млн. лв. за данъци и осигуровки.Нито един от всички 1300 имами нямал заповед за назначение. В началото на годината Мустафа Хаджи и още 254 имами се регистрирали в НАП “Възраждане” в София, но Генджев сезирал прокуратрата, а тези хора били заличени от длъжностите. “Ми то така аз мога да се самоназнача за президент”, възкликна Генджев.

“Чухме, че сред кандидатите за главен мюфтия бил Уорлик... Той се мята в “Стъклен дом”. Нека не се мятка в двора на мюсюлманското изповедание”, остана верен на стила си Генджев. “В правовата държава има ред. Може един стадион да избере нов президент, но няма да е легитимен. Върховенството е на закона, не на мнозинството”, каза и Николай Панков, шеф на кабинета на Генджев. Конференцията на опонентите им била на ДПС. Защото според действащия устав форумът се състои само от имамите.

Генджев ще свика конференция, след като приключи ревизията в изповеданието на 5 март. Дотогава ще е заключена сградата на главното мюфтийство.

Архив Варна | 13-02-2011, 10:24 | varnautre

“Като някакви хлебарки са. Плъпнали са из целия двор. Влачат, мъкнат, къртят... Грам метал не оставиха. Ама ще стане някоя беля, ще падне нещо, човек ще утрепат.”

Възрастна жена гледа през улицата и мърмори под носа си. Отсреща 300 казанлъшки роми точно в тоя миг опоскват гордостта на града - бившия цех за сирене “Маркели”.

Всичко изнасят - железа, ламарини, кабели гориха вътре, приближава се и друг съсед. Местните хора само гледат през улицата. Не смеят да припарят отсреща, че ги е страх от ромските банди.

“От 6 ч сутринта са тук, имаше 15-20 каруци, един микробус поне десет пъти го товариха и отпрашваше нанякъде”, разяснява вещо обстановката нахакан хлапак. Ама и той не смее да пресече. В тоя миг се появява “адвокатката” на мургавите чистници, които продължават да измъкват всеки пирон от предприятието.

Възрастна ромка пристъпва тежко към съседите и взема думата: “Ами дето ще плащат на други да ги изнасят, по-добре ние - без пари ще им ги изнесем.”

Защитната й реч внезапно спира по средата, защото към фабриката в бавен тръс се задават двама патрулиращи полицаи от конната полиция. И кучета водят. Разнебитената сграда на млекопреработвателната фирма “Маркели” сега е с охрана. Нищо че ромите вече са опоскали каквото има. При появата на служителите на реда те тутакси изчезват нанякъде. Сякаш в небитието потъват и старите разнебитени каруци с конете, които допреди малко са влачили железата с раздрънканите велосипеди и самоделните ръчни колички... Зад ъглите обаче се спотайват съгледвачи, виждат съседите.

Оставиха ги, та като си тръгнат полицаите, пак да нападнат, коментират жителите от близките блокове.

Цехът за преработка на трайни сирена на “Маркели” бе открит през септември 2001 г. Той бе финансиран по програма на холандското правителство и в него се правеха прочутите сирена “Гауда” и “Едам” по скандинавски лиценз. Инвестицията бе за над 800 000 евро. През последните години обаче работата залиня и накрая спря. Остана сливенският цех на дружеството.

Мандрата не работи от три-четири години, доскоро имаше охрана, но преди десетина дни я махнаха, обясняват казанлъчани. Тогава започнали масираните ромски набези. Обектът се стопанисва от сливенска фирма, която на 1 февруари е свалила охраната му, съобщиха от полицията. Друга фирма пък била наета да разчисти и да обезопаси терена. Затова били ангажирани физически лица, които от 2 до 9 февруари разрушавали съоръжения и ги режели за скрап. Тъй като договорът между двете фирми изтекъл, работниците си заминали. И настъпило времето на ромските “златотърсачи”.

Въпреки че от полицията са предупредили собственика за това, той е отказал да наеме охрана. Мандрата вече е собственост на гръцка банка, тъй като била заложена там, съобщи агенция БГНЕС.

Вчера до обяд полицаите задържаха десет роми, които изнасяха желязото с каруци. Но те най-вероятно ще бъдат освободени, защото фирмата не се е оплакала от ромските набези, коментираха криминалистите.

В момента охраняваме обекта и засиленото присъствие там ще продължи, уточниха от полицията. Оттам очакват собственикът да вземе мерки. Според запознати бившата мандра е била заложена срещу кредит в сливенския клон на Централна кооперативна банка. Кредитът бил изплатен и запорът върху имота вдигнат.

Архив Варна | 13-02-2011, 10:23 | varnautre