За Варна 2013-та е година с ключова дума "протест"

Ако има име, то е Пламен Горанов, а въпросът е не толкова "кой", колкото "защо". Защо и тази година позволихме да ни се случва това, което ни се случи. И защо ключовата дума не е "промяна", например... Имаше и много избори, но, както вече сме установили, правото на глас не винаги ти дава и право на избор.

Зимата, политиката и сметките за ток бързо прогониха празничния дух. През февруари

на улицата се изля трупаното глухо недоволство.

Фасадата на електроразпределителното дружество плати първите сметки заради съмнение, че има прекалено много суми в графата "ако мине". След като недоволството помете и ГЕРБ, третото за годината правителство започна да регулира сектора и да намалява цените. Засега контрапротести няма, но дружествата вече се заканиха да съдят регулатора и започнаха кампания как за наше добро токът трябва да поскъпне. 

А през зимата във Варна недоволството много бързо се пренесе пред общината, където твърде дълго беше твърде спокойно и гражданската активност се стовари като особено голям камък в блато. На 20-ти февруари един млад мъж стана символ на прекалено дългото мълчание. Запалването на Пламен Горанов преформулира тезите на протеста, вкара ТИМ в публичното говорене, върна идеите за гражданско общество и, за съжаление, му струваше живота. Резултатите от смъртта му не бяха толкова чисти, мащабни и трайни, колкото на всички ни се искаше, но връщането към блатното спокойствие вече беше трудно. Три дни след смъртта на Пламен Горанов, когато грамадата пред общината вече бе стигнала метър,

оттам си тръгна кметът Кирил Йорданов.

Еуфорията от оставката остави обаче на местата им общинските съветници. Тръгнаха си само трите дами на Веселин Марешки, който за пореден път не уцели политическата вакса. След това, въпреки наслагването и на националната политическа криза, във Варна последваха месеци на скучна политическа агитация. Единствената полза за варненци беше набързо ремонтираният булевард "Владислав".

В общината започна кметска въртележка – от стола на Кирил Йорданов първо общинските съветници изгониха Христо Бозов, после съдът не прие бързането от политически страх за достатъчен аргумент да се нарушават процедурите, и отстрани следващия - Димитър Николов, и така Варна влезе в предсрочните избори на 2013-та, водена от Богдан Караденчев, управлявал и точно преди да започнат промените. Май и юни станаха месеци за местни обещания и антиправителствени протести, като се родиха предимно кандидати за вождове, размили недоволството.В деня на изборите за парламент

Варна едва мина границата от 25 процента гласували,

опашки имаше /очаквано/ пред ромските секции, а модата този сезон бяха микробусите на състрадателни приятели и роднини, които возеха избирателите на едро. ГЕРБ спечели най-много депутати от Варна. Бусовете излязоха и на местния вот, където разбъркването на картите с кандидати продължи до последния възможен момент и с предимно вътрешнопартийна мотивация. Нагнетяването на напрежение с данни за търговия с гласове преди първия тур продължи с ареста на знакова фигура – Янко Станев, преди втория. Информация какво точно се е случвало, варненци не получиха нито преди, нито след гласуването.

Първите двама в състезанието – Иван Портних и Христо Бозов, в кампанията си разменяха повече обвинения в манипулиране, отколкото конкретни идеи, след втория тур неуспелият Бозов направи опит и да касира изборите. Вероятно той е най-големият варненски губещ на 2013-та, защото водеше според проучванията, а политическото му обвързване с БСП беше оповестено дни преди избухването на скандала "Пеевски".

След местния вот в общината заговориха за проветряване и конкурси.

Засега има шестима заместник кметове, един провален конкурс и няколко процедури в администрацията, а в съвета сменят конфигурациите предимно чрез местене от една група в друга. Другият поток на следизборното движение на кадри беше между общинската и областната администрация, от което последваха любопитни казуси едни хора в новите си роли да питат за неща, за които за отговаряли в старите си роли.

След известно затишие се появи и бившият кмет Йорданов. Като оглави Асоциацията на българите по света, той предизвика поредния процес на разделение – този път сред общността в чужбина. По-късно в обичайния си стил да не казва нищо, но с много думи, Йорданов предприе и обичайния си ход – прехвърли на подчинени и заместници вината за всичко, за което го критикуват. В края на годината неизвестен варненец закачи на градската елха снимката му, сложена зад решетки – като новогодишно пожелание, а, вероятно и като вопъл за всичко, което не се случи в правосъдието ни и през тази година.

Преди политическите вотове Варна гласува и в референдума за ядрените мощности, които развълнуваха към 18 процента от населението в града. А и

местният околоенергиен проблем се нарича "Южен поток".

След няколко обществени обсъждания във все по-малки зали, след серия скандали и ходене до Санкт Петербург, живеещите продължават да се опасяват, че шумът до тях ще е много и вреден. И остават въпросите как точно беше избрана точно тази точка за изход на тръбата, а не Камчия, например, както и как ще се отрази проектът на сигурността и на плановете за развитие на Варна, предвидени точно в тази посока.

Най-неочакваната варненска драма беше

смъртта на митрополит Кирил,

а протестната вълна не отмина и църквата. Варненските вярващи изгониха първия наместник - Калиник, започнаха да излизат наяве слухове и факти за злоупотреби в митрополията и кражби от личните стаите на покойника, а последвалите скандали с избора на кандидати за митрополит затъмниха всичко останало. Опитите да се заложи на изпитани схеми като обещания, подаръци и действия по формулата "фаворит и фигурант" се провалиха, след като миряни и свещеници отказаха да обърнат и другата буза, а излязоха на протест срещу епископ Борис и репутацията му.

Касирането на вота от страна на Светия синод беше прецедент, а обръщането на гласовете при втория избор вярващите определиха като чудо. Всъщност малки ежедневни чудеса тепърва ще трябва да прави новият Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, за да опази епархията си от всички вече заявени апетити. Но обратът бе приет като знак свише, че

времето за промени е дошло.

Добра новина имаше тази година за варненските католици – след близо четири десетилетия разруха и проточил се седем години ремонт, църквата "Непорочно зачатие на Света Дева Мария" отново е действаща.

Спекулациите за смъртта на дядо Кирил обаче остават, подклаждани от спомена за срамно претупаното му погребение. Бавенето на отговори в разследването за смъртта на Пламен Горанов също остави поле за много въпроси, а изобщо без обяснение останаха, например, един изгорял автомобил и един взривен гараж на ключови общински съветници в града.

Един от многото градски протести даде еднозначен резултат – живеещите в Евксиноград и Долна Трака се пребориха с по-високите данъци за имоти, които трябваше да плащат през 2013-та, като изтъкнаха, че срещу налози като за първа зона трябва да имат и съответната инфраструктура. В края на годината

добри финансови вести за кратко имаше и за останалите варненци –

намалиха такса смет и данъка за колите. Те обаче са върнати от областния управител Иван Великов, който с това спечели първата номинация за протест през 2014-та.

И пак за протестите на 2013-та – варненската амбиция беше парламентарната ваканция да се бележи с окупация на резиденция "Евксиноград". Организацията беше мащабна, започна се по суша и по море, на третия ден обаче пред вратите на властовия рай имаше трима протестиращи и двама репортери. Но пък се прочухме с опита на Отворения обществен съвет на протестиращите /появил се при февруарските улични блокади/ да поиска оставки заради опита за блокада на магистралата към Златни пясъци.

Големият варненски спор, който продължава, беше за колите и Морската градина. Серия заповеди втвърдяваха и смекчаваха забранителните клаузи, доволни и недоволни протестираха пред Общината, търсенето на баланса и здравия разум продължават. Главно защото с днешно решение трябва да отговори на множество погрешни ходове със задна дата от последните двадесетина години.

А в самия край на 2013-та на Кабакум се опитаха да влязат бетоновози,

за да строят поредния хотел. И там бомбата е заложена преди години, и там отговорностите за размити до степен на изчезване, и там с днешни решения предстои да се отговаря за стари грехове.

Градска буря предизвика и "възродителният процес" за поправяне на решения от преди два века с даването на български имена на местности край Варна. Решението беше гласувано от общинските съветници в края на последното за годината заседание, като очевидно е надделял патриотизмът по формални белези, който май остана единствената форма на родолюбие. Без особена промяна остана голямата варненска язва – пътищата на града. А голямото обещание е за 2014-та – да се инвестира в цялостни ремонти, а не в усвояване на пари от подходящи фирми чрез постоянно кърпене.

След известно забавяне още

преди Коледа получихме новите автобуси –

след спорове, лансиране на различни версии и политическо бавене на топката. Големият проект с бус ленти /и шофьори, които ги зачитат/, в велоалеи и нови тролейбуси все още е в бъдеще време обаче. И тук не мина без протести – след окончателното подписване на договора за интегриран транспорт, от "Транстриумф" излязоха на митинг, а собственикът на фирмата дори предложи на общината безпрецедентен подарък – контролния пакет акции. Засега общината отклонява офертата.

Друга гореща точка се оказа варненското ВиК,

където работниците държат на директора Вълканов, а държавата няколко пъти свиква общо събрание, за да го смени. При последния полицейската охрана на общото събрание беше почти като на футболен мач, защото дошлият представител на държавата аргументира желанието на принципала за смяна с детинското обяснение, че щом иска – може и трябва. Междувременно течовете по варненските улици се множат, а решенията срещу тях стават все по-скъпи с всяка година амортизация.

Още в еуфория от празниците, започнахме 2013-та с лекар от Спешна помощ, заплашен с пистолет. Конкретният доктор замина на специализация още в следващите дни, после имаше и протести в бели престилки, и молби за масово напускане, и поредни спасявания с пари от общинския бюджет. В града дойде и много нова, качествена и важна апаратура.

Лекарите обаче продължиха да напускат

Не мина без протести и в образованието, където спорът за класни стаи между Математическата гимназия и основното училище "Захари Стоянов" върви почти от началото на годината. Той мина през спорове на родители, заплахи да се блокира Аспаруховия мост, наставления от инспектората и накрая доведе до обещанието в квартал 'Чайка" да бъде построено ново училище. 

Джакпотът през 2013-та се падна на училище "Елин Пелин". След повече от половин век чакане там си имат спортна зала. Късметът обаче не споходи магистратите и те очевидно ще продължат да правораздават в килера под стълбите, след като стана ясно, че пари за Съдебна палата няма и скоро няма да има. Къде точно са затрупани под многото обещания и дали изобщо ги е имало, си остава тайна и няма много желаещи да търсят отговора.

През лятото

Варна влезе в холивудската поредица "Непобедимите"

като сомалийски декор /което нямаше да е лошо, ако бившият промишлен пейзаж на града не стана сомалийско пристанище без особена намеса/. Краят на годината донесе известна утеха – Варна продължава в състезанието за Европейска културна столица през 2019-та – титла, която носи точно толкова престиж и облаги, колкото съответният град успее да вкара в нея. Имаме пет години, за да разберем дали обществената енергия, разливала се тази година по протестите, може да бъде събрана и за други промени.

2014-та започваме традиционно – с концерт на площада, с очаквания за подаръци под елхата, с надежди... Обещанието е, че за последен път се препъваме по разбитите "златни" плочки, станали символ на това, което наричаме "Моделът Варна". Ще го променим ли?