Само цигарената търговията по уличките край Кооперативния пазар никой не е пожелал още да спре

Тази седмица ремонтът на варненския център си заслужи определението "исторически"; полицейските пушилки пак останаха някак незавършени; въпреки някои заглавия из региона нямаше нито грип, нито етническа война; а ако вярваме на народния календар – и тази зима ни обърна гръб, сега остава само да си отиде тихо. Недоволни родители (с известна политическа подкрепа) организираха протест срещу вече добре познатите недомислици в учебниците. Част от недоволните не усетиха как паднаха в собствения си капан, като в едно изречение едновременно настояваха децата им да получат "най-доброто" и Роалд Дал да бъде изхвърлен от читанката,

защото на тях (родителите) им е странен

Други продължават да дърпат патриотичните струни по-силно от полезното, при което е въпрос на време законите на физиката да вземат своето. Най-подготвените обаче дойдоха със справки, от които стана ясно, че комплектите учебници са комплектовани на твърде случаен принцип. Иначе защо родители трескаво ще търсят обяснения на глаголните времена в английския език, понеже третокласниците им се борят с тях преди изобщо да са ги чували на уроците по български. Може би е време, освен да пишат, авторите на учебни програми да започнат и да четат, по възможност – преди да напишат най-новите нови учебници, помагала и програми, които обещават. Докато родителите недоволстваха от интепретациите на историята, в центъра на Варна

историята сама излезе на светло

тази седмица. Ремонтът по главната улица откри крепостната стена на античния Одесос, а непокътната делва в основите беше неочакван подарък. Следващите седмици трябва да донесат и бързо съгласие между археолози и строители, така че античното минало да стане част от новия град, без да обърква строителните планове. Че си струва усилието да запазим видима поне малка част, става ясно от постоянно надничащите през металната ограда любопитни варненци. Повечето от тях тези дни минава специално, за да видят делвата, а това е по-ценно дори от съкровище, скрито в нея. Нови възможности през седмицата се появиха и от новите сметки по оперативните европейски програми. Ако Еврокомисията приеме идеите за регионалните програми, големите градове у нас ще получат към един милиард лева над планираните си бюджети, като повече от

100 милиона може да получи Варна

В общината вече знаят и къде ще ги похарчат – за градската среда и за градския транспорт. Кметът имаше и други искания тази седмица – държавата да даде на Варна терен във Виница, където да се появи нов спортен комплекс. Идеята е косвено признание за безсилието на администрацията да получи ако не нов стадион на мястото на изкопа, където беше "Юрий Гагарин", то поне някакви отговори за състоянието му, които са по-конкретни от "пари няма". Варненци пък ще трябва да дадем през следващите седмици друг отговор – ще успеем ли да напълним пак деретата с боклук, след като тази седмица приключи аварийното им почистване в целия град. На места опитите вече започнаха... В бъркотията какво се случва с железниците, във Варна протестите на железничарите бяха даже два и събраха общо около стотина души, което неочаквано добре илюстрира тезата на новия Автономен работнически синдикат, че е време

работниците да си върнат профсъюзите

Ако следваме директивите на премиера, най-голям наплив се очаква при козарите, овчарите и шофьорите на тирове и автобуси – за тях министър председателят обяви към три хиляди свободни работни места. Абсурдният анонс беше направен на срещата на държавната власт с големите работодатели, а по-големият абсурд беше, че от работодателска страна там нямаше особено представителство на български фирми. А през седмицата премиерът успя да се разпише и на събранието на "Жени-ГЕРБ", на които почти обеща жена за президент. И докато анализатори и врачки се развихряха на тема "какво ще стане с Плевнелиев", Борисов чистосърдечно си призна, че се пошегувал пред аудиторията, защото "само жени, какво да им кажеш". След

пълната липса на реакция

сред членките на полово подбраната партийна структура няма какво да се каже нито за партията, нито за партийките. Тази седмица кабинетът прие и новата си правителствена програма – оптимистична, защото е за цял мандат, реалистична, защото включва цяла глава за медийната регулация. Във Варна пък преживяхме пореден опит за "регулиране" на кримиконтингента, след който имаме един избягал през прозореца, няколко отдавна изчезнали зад граница, няколко задържани и много медийна пушилка около всякакви цветисти прякори. Единственият сигурен резултат засега е усещането за връщане към 90-те, като единственият въпрос след слягане на пушилката е

"Е, и?"

С пълна сила (поне в медиите) върви и войната с джебчийките в града. Засега резултатът е известна промяна в тактиката и местата за "работа" на крадлите. Очакванията са, че упоритото обсъждане на темата и гражданската активност все пак ще намалят щетите, като акцентът е върху активността на гражданите, защото ако съдим по телефонните измами, говоренето не помага особено. Промени там има само в сюжетите – вече плашат с близък, паднал в асансьорна шахта и събират пари за безплатното саниране, а желаещи да дадат пари все така не липсват. Авторите на ало-измами обаче тази седмица губят състезанието по нагла изобретателност, след като се появиха платените с държавни пари реклами на "Булгартабак",

маскирани като послания срещу контрабандата

Вместо да спират нелегалния внос и/или да го правят финансово неизгоден с глоби, митниците и финансовото министерство настояват (включително със снимки на майки с деца), че бедността у нас се дължи на нелоялните пушачи, които купуват контрабанда. Интересно какво следва след цигарите? Ще заклеймят торентите, за да се пълнят кината в моловете, ще посегнат на фейсбук и скайп, за да правят оборот пощите от писма и телеграми, ще изгонят бабичките с домашните домати, за да има оборот на държавния плод-зеленчук... Всъщност, част от това вече се опитваха да го спрат. Само цигарената търговията по уличките край Кооперативния пазар никой не е пожелал още да спре.