Преди три дни в София приключи официалната церемония по връчването на отличията за най-добрите магьосници на усмивки.

Всъщност те са специалисти в една доста сложна област, която обикновено свързваме с болка и неприятни емоции, защото малцина са тези, които посещават стоматолози от любопитство към скърцащи машинки и силни упойки например. Поводът да посетя клиниката на д-р Пресиян Кръстев бе, че той е сред триото варненски млади специалисти с награда: „Усмивка на годината”. И тъй като съм лаик в света на стоматологията, но често посещавам подобни места, решихме да отделим половин час и да обсъдим с д-р Кръстев много теми, касаещи здравето на българина.

- Бихте ли представили регламента на конкурса „Усмивка на годината”?

- Бяхме сред наградените заедно с други варненски колеги: д-р Стефанова и д-р Златев, а регламентът е следният: има няколко категории, които отговарят най-общо на специалностите в стоматологията, в денталната медицина. Категориите са: пародонтология - червена естетика, както се превежда, макар че според мен е по-правилно да се говори за розова естетика. Пародонтологията лекува областите на тъканите, които държат зъбите в устата. Хората смятат, че като се ходи на зъболекар, се лекуват само зъбите, но и тъканите също се подлагат при необходимост на лечение. Ние възприемаме организма като цяло и се опитваме да открием взаимовръзките между тъкани, кости, лигавици в устата, езика - всички те са индикатор за състоянието на целия организъм. Болестите на венците могат да се отразят на състояния като инфаркт, инсулт, диабет и обратното. Нашата клиника е специализирана по пародонтология и имплантология и миналата година спечелихме първа награда в областта на имплантологията, а тази година наградата е, както казах, в областта на розовата естетика. Другите категории са: ортодонтия - областта, свързана с подредбата на зъбите - важно е да оценим факта, че днес възрастните също могат да подреждат зъбите си като ползите не са само естетични. Например по-лесно се контролират заболяванията на венците от гледна точка на подредбата на зъбите. Третата категория е наречена „комплексно лечение” – тук бяха предложени случаи, свързани с комплексно лечение, представляващи връзка между много специалности. В тази категроия печели варненецът д-р Златев. Конкурсът се провежда за четвърти път, той е национален, подобен конкурс не съм чувал да се организира в други държави. От тази година той е с идеята да стане международен. Случаят на д-р Стефанова, която спечели Голямата награда, ще се състезава в Международен конкурс, чийто регламент е в процес на разработка. Организатор на конкурса е международната медия „Дентал Трибюн”.

Конкурсът протича по следния начин: всеки участник подготвя случай от практиката си, добре документиран с фотографии и тази документация с одобрен протокол се изпраща на жури. Журито заседава месец и определя победителите в отделните категории, като от номинираните се излъчва един специалист, който печели Голямата награда - това априрори е най-любопитният казус, с естетическа насоченост.

- Вашето СиВи е доста богато, имали сте възможност да се обучавате в различни части на света и все пак каква е тежестта на подобна награда?

- Това е втората ни награда от този конкурс. Преди това имах една награда на Международен конкурс, който е само за имплантолози, проведен в Атина. Конкурсите са начин да ни мотивират да сме перфектни не само в изпълнението на случаите ни, но и в документацията им. Наградите ни стимулират да комуникриме пълноценно с колегите си - комуникацията е учене и развитие. Иначе нашата професия е ограничаваща по отношение на контакти с колеги, защото работим разделени. Забелязал съм, че когато си сам, нямаш екип, който да влее свеж полъх на мислите ти, човек започва да се върти около едни и същи идеи и натрупвания. На практика се получава късогледство и в опитите да прекратим този аспект - аз, д-р Стефанова, плюс още един наш колега - д-р Венелинов, си направихме нещо като учебен клуб - всеки петък се събираме, за да обсъждаме общите си случаи и да четем статии от научни списания и да анализираме различни проблеми, така всеки може да разбие шаблоните на другия.

- Българинът има ли реално развито оценъчно отношение спрямо естетическата хирургия?

- В България и стоматологията, както и други области, отговаря на нивото на всичко останало... Не трябва да слагаме розови очила и да се заблуждаваме, че сме постигнали много. Погледнете наоколо и може да си представите къде сме в зъболекарския свят, но истината е, че отделни специалисти са направали гигантски напредък по отношение на онова, което бе преди 15 години. На някои места в България се срещат толкова добри лечения, надхвърлящи средното ниво в Европа. Ето този конкурс показва, че варненската стоматология има своето добро развитие. Радвам се, че работя с такива колеги. Социалистическата стоматология от преди 25 години е била напълно неадекватна на реалността. От гледна точка на пациентите - масата е с такива житейски проблеми, че няма нужда от зъболекар. Нашето общество е разслоено - имаме хора с потребности, насочени към елементарното оцеляване, но има и такива, които търсят висша дентална естетика - т.е. те искат, като се усмихнат, да няма следи, че тяхната усмивка е следствие на промяна. Имал съм и изключително претенциозни пацинети, което ме е подтиквало да търся помощ от колеги извън границите на България. Има хора, които оценяват разликата в качеството и са готови да го заплатят.

- Каква е историята на вашата клиника?

- Всеки зъболекар си мечтае за собствена клиника. Аз нямах подобна мечта. Исках да стана добър специалист-пародонтолог. Бил съм на специализации на много места, връщал съм се обратно и моето желание бе да работя в екип с клиника и да бъда пародонтолог. Във Варна по това време обаче нямаше такава клиника. През този период 2003-2005 г. опитах да убедя колеги, че в екип се работи по-добре. И до момента това е трудно да проходи в главата на българина, че обединените усилия дават по-силен и добър резултат.

- Въпреки, че мисълта за обединението е запечатна върху сградата на Народното събрание?

- Този надпис показва абсурда на съвремието ни. Може би преди сто години нашите деди са били по-мъдри от нас. Едно е логото, но по-интересното е, че дедите ни са отишли да търсят цар извън България. Сега ми се струва, че трябва да си намерим правителство от чужбина. Но ето при мен нещата се случиха с труд, с подкрепата на семейството ми, всички, с които съм имал някакви отношения, стоят зад мен. Екипът ми е чудесен, хора с млад дух, хора, които знаят, че за да имаш добър резултат, не трябва да пестиш усилия. Целта ни е: да служим на пациента и да си изпълним ангажиментите на сто процента. Клиниката е замислена по скандинавски проект и изпълнена от българи с всичките плюсове и минуси от това.

- Какво е необходимо според вас, за да се радваме на перфектна усмивка?

- Ще оставя настрана техническите подробности за бели зъби, с красиви пропорции, няма да описвам пропорциите за устни, няма да говоря за здрави, розови венци - това е ясно. Но за истински красивата усмивка е нужно да има нещо от вътре, нещо, което те обогатява и ти дава възможност да излъчваш пламък. Ако не притежаваш енергията да излъчваш доброто, усмивката няма как да ти се случи, независимо дали тя е дело на най-добрият стоматолог в тази област!

Без цензура | 23-04-2011, 12:39 | varnautre

Контейнерен блок-влак ще тръгне на първия си курс от пристанище Варна-Запад до София на 10 май т.г. 

Той ще се движи два пъти седмично по фиксирано разписание, съобщиха от порта.

С откриването на линията се осигурява възможност чрез пристанище Варна-Запад и Фериботния комплекс да се осъществяват транзитни контейнерни превози от Европа за Централна Азия. Блок-влакът ще има капацитет от 75 TEU в едно направление.

Туризъм | 23-04-2011, 09:36 | varnautre

По решение на Светия Синод на Българската православна църква и тази година църковна делегация ще донесе от Йерусалим от Свещения Благодатен огън, който слиза всяка година на Велика събота на Божи гроб и единствено православният патриарх на Йерусалимската църква го получава.

Делегацията ще води Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Дядо Николай ще бъде придружен от Техни преосвещенства Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит и Светейши Български патриарх Максим и Величкия Сионий - викарий на Видинския митрополит. С тях ще бъде и игуменската на Клисурския манастир "Света Петка" край Банкя майка Филотея. Тя заминава за Светите земи в ранните часове на Велика събота.

На днешната Велика събота варненци ще се докоснат за поредна година до Свещения Благодатен огън от Божи гроб.
Около 21:00 часа той ще пристигне на летище Варна. Божественият огън от Йерусалим ще бъде посрещнат тържествено в 22:00ч. пред Катедрален храм „Св. Успение Богородично”. Празничните Великденски богослужения във Варненската катедрала ще оглави Негово високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.

Новините | 23-04-2011, 09:24 | varnautre

Великденското пасхално богослужение ще бъде отслужено за първи път на Царевец.

"За пръв път сега ще речем „Христос Воскресе” от центъра на империята, империя на просветата, империя на културата, империя на покръстването в християнството, каза Великотърновският митрополит Григорий, цитиран от Агенция "Фокус".
Митрополитът припомни славната история на Търново преди падането му под турско робство през 1393 година.

Дай Боже да е възраждане.  Искаме за пръв път в историята на България след падането ни под турско робство 1393 година, за пръв път след като Свети Евтимий, Патриарх Търновски, ще да е отслужил там Великден през 1393 година. Знаете, през юли вече, а може би и тогава, когато последният Великден е бил там, сигурно ще да сме били в окупация. Много месеци Търново се е отбранявал геройски и пада вследствие на предателство. Знаете какво велико време е било тогава и колко много сме загубили после през тези пет века робство. Затова оттам, от мястото на Патриаршията в 23.00 часа ще започнем пасхалния канон не в самата сграда вътре, тъй като това е музей и не е пригоден за църковна служба, но отпред пред сградата на хълма, каза Великотърновският митрополит Григорий.

Точно в полунощ както казва канонът, ще провъзгласим „Христос Воскресе” с даване на животворната светлина от свещичките, ще прочетем пасхалното евангелие и, разбира се, Патриаршеското и Синодално послание до българския народ във и извън пределите на страната ни – всички българи, кой където и да живее, да стигне до техните уши и души, каза митрополит Григорий.

Новините | 23-04-2011, 09:10 | varnautre

Църквата отбелязва събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.

Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро.

Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Архив Варна | 23-04-2011, 08:26 | varnautre

В Истанбул българската общност и гости от Родината ще отпразнуват Възкресение Христово в желязната църква - храма "Св. Стефан" в квартала "Фенер".

С решение на Св. Синод на Българската православна църква богослуженията за предстоящите празници там ще оглави Негово преосвещенство Деволският епископ Теодосий.

Той ще бъде в съслужение с българския свещеник там отец Ангел и гости - духовници от България.

Новините | 23-04-2011, 08:21 | varnautre

Дъждовна седмица ни очаква след великденските празници

Новините | 23-04-2011, 07:37 | ВарнаУтре

1 юли ще е официален празник на свободния дух в цяла Европа

Новините | 23-04-2011, 07:26 | ВарнаУтре

Силите на НАТО са нанесли серия от въздушни удари в центъра на Триполи, съобщава Лента.РУ, предаде КРОСС.

Новините | 23-04-2011, 07:21 | ВарнаУтре

Затварянето на журналисти за техни статии е преувеличено и нарушава международните стандарти за свобода на словото, коментират от организацията

Варна Лайф | 23-04-2011, 07:19 | ВарнаУтре

В бъдеще магнитната съставяща на слънчевата светлина може да стане източник на ток

Архив Варна | 23-04-2011, 07:14 | ВарнаУтре

Тази седмица трябваше да е различна – да я прекараме в размисъл за тленното и за Възкресението, да помислим случайно ли съвпаднаха Разпети Петък и денят на Земята и да смирим душите си.

Трябваше, но се получи както обикновено – с много пара в свирката и с димни завеси от измислени скандали. Но новата партия–спасителка е на път. След като отдавна е ясно, че у нас всеки следващ вот върви със съответния нов месия, за предстоящите избори нещата май стигнаха до логичния си край – „Четвърти километър”. Партията-избавителка идва с ясното признание, че ще краде, колкото може, и ще разчита най-сериозно на тези, които са минали през най-много други партии. Нарича се ЧК и смята да управлява под девиза ”Четвърти километър – на всеки километър”.  Родена е от злата ирония на последните двадесет години, през които съвсем наистина правим точно такъв избор, независимо от лъскавите хартии, в които ни го опаковат. Може би е време да си признаем какви ги вършим, за да минем към следващия етап на порастването си?

През седмицата се сдобихме с още един стандарт – за хляба. Агенцията, натоварена да следи за безопасността на храните, вече има идея и за следващото стандартизиране – на лютеницата. Поне нямаше предложения за нови бюрократични процедури. Министърът на храните продължи да е изненадан от това, което се случва на цените преди празниците. Изненадата му не попречи на агнешкото да стигне 18 лева килото, макар изкупните цени да са около три пъти по-ниски, та вече не е ясно кое е традиция по Великден –

клането на агнета или скубането на купувачи

В поелите нагоре цени на храните вицепремиерът Дянков откри сериозен положителен момент – България става основен износител и печелим много пари. Не е много ясно как ще произведем това, което ще изнасяме. Там Дянков е стигнал до идеята за разработване на „национална и регионални стратегии след предварителен анализ на тенденциите”, явно в очакване ако не анализът, то поне стратегията да роди и домати. Покрай шапа малко остана да се прочуем със снайпер-родео. Йордан Войнов, който наскоро оглави агенцията по храните, поиска спецчасти и снайперисти, които да се справят с 25 крави в Бургаско. В едно от обясненията за поисканата подкрепа се промъкна обяснението, че

добичетата развили прекомерна интелигентност

През това време от Европейската комисия си поискаха обратно 24 и половина милиона евро от земеделските субсидии – оказа се, че през 2009-та сме ги раздали неправилно. И тъкмо към камъните в колата на тройната коалиция да се добави още един, ОЛАФ най-немилостиво съобщи, че в момента разследва два пъти повече български злоупотреби със земеделски субсидии, отколкото през рекордната досега 2009-та. Лекарите също добавиха страсти през Страстната седмица. Министърът ни успокои, докато откриваше извънредния лекарски събор в Равда, че здравната реформа „ще отнеме време, но трябва да се случи”. И ние така се надяваме, но ни се иска реформирането на системата да изпревари окончателното преструктуриране на пациентите й в клиенти на други услуги. Погребални, например. На същия събор лекарите се погрижиха за пациентите си, като обявиха, че не може да има преглед, по-евтин от 24 лева, а шефът на съюза доктор Цветан

Райчинов перифразира „Монти Пайтън”,

като заяви по адрес на не дотам заможните: “Никой не задължава пациентите да отиват на частен преглед. Има си ред по здравна каса”. Извън законовата невъзможност да бъде налагано подобно картелно споразумение, не е лошо докторът да се запита - като има такова хубаво безплатно здравеопазване и касата се грижи за онкоболните, например, защо все повече от тях си плащат за лечение в съседните държави. И защо другите европейци си доплащат към една пета от лечението, а ние – почти половината, както изчисли Световната здравна организация. По други сметки – на ДКЕВР – от първи юли «най-евтиният ток в Европа» ще поскъпне с един процент. Още цифри за състоянието ни огласиха тази седмица от КНСБ. Според тяхно допитване чувството, че не си бедняк за повечето български работници е равно на чист доход от скромните 514 лева. На въпроса «как живеете» отговор «добре» дават 1 /един/ процент от попитаните. Нищо утешително няма и в данните на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях на черно работи всеки пети българин, а от брутния вътрешен продукт

една трета се произвежда от сивата икономика

Каквото и да му се е искало на икономическия министър Трайков, и неговите цифри от доклада за глобалната конкурентноспособност не са по-утешителни. При 139 изследвани държави България е на 135 място по качество на пътищата, на 114 по функционалност на институциите, на 127 по изтичане на мозъци. А индексът „Джини”, който показва съотношението между бедни и богати в държавата, при нас е 45,3 процента. За сравнение – в Германия ножицата е отворена до 28 на сто, в Румъния – до 31. Което не попречи на премиера и тази седмица да ни залива с хвалби на тема магистрали, копки и ленти. Рекордът му е от четвъртък, когато за три непълни часа успя да посети, открие и обещае пари на пет места в Стара Загора. Там от премиера разбрахме, че магистрала „Тракия” управляващите „я взехме от нива, разорахме я, засяхме я и ще я ожънем.” И още: „имаме още много работа да свършим.

Като построя седем магистрали, ще си ходя да почивам."

Да си почива беше пратен тази седмица шефът на комисията „Кушлев”. Съответният орган на Министерския съвет най-сетне успя да установи това, което всички знаехме отдавна – председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не може да участва в управителни органи на неправителствени организации. С това работата на премиера не свърши – той нареди веднага да се обсъди кога ще започва учебната година, за да не си мисли народът, че правителството е нерешително, а в защита на потребителите заръча към областните управи да се направят комисии за жалби от монополистите. Макар че някой можеше да обясни на премиера, че отдавна има комисии за защита на потребителите, които добре изпълняват ролята на стена на плача, както и неправителствени организации, които вече имат съдебни успехи срещу монополистите. Макар и със закъснение, критики отнесе снайперистката идея на Йордан Войнов. Премиерът нареди „трима ловджии за един час да свършат работата".

Най-гръмотевично беше в Пещера

"Срам ме е от тази депутатка. Никога ГЕРБ не е правил такива неща". Това беше премиерското обобщение на скандала, тръгнал от натягането на Красимира Симеонова. Депутатката пробута на ученическо състезание идеята децата да играят за съставянето на фразата „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни”. Разбира се, премиерският гняв изобщо не отговаря на въпроса кой създаде средата, в която на депутатките да им идват такива идеи, но всъщност никой и не попита сериозно. Самата депутатка ритуално се покая, че „идеята на състезанието имаше за цел единствено насърчаването на развитието на учениците по история и логика". За историята може да се спори, но че учениците в Пещера получиха добър практически урок по политическа логика – спор няма. А депутатката май така и не разбра, че скандалът не е в злополучната фраза, а в усещането, че поне тя още живее

във времето на стария член първи от Конституцията

Трогателна беше и реакцията на ДПС. Докато партията изхвърляше Корман Исмаилов заради присъствието му на събранието на Дал в Търговище, заместник председателят Лютви Местан провъзгласи натегачеството в Пещера за „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и за „най-големият скандал на 20-те години преход”. Най-много пара в свирката пусна премиерът, който превръща стенограмите от правителствените заседания във все по-бекетовски текстове. „Тяхната партия ме караше да ходя с червена връзка. Тяхната партия насила ме караше, те ми опорочиха детството", изплака Борисов след реакциите на БСП по случая «Пещера». Очевидно партийната книжка, заради която навремето напусна МВР, е била на друга партия. Като утешителен бонус може да мине хитът на седмицата – ванилов ароматизатор за кола «Борисов». Вървял в комплект с «Тодор Живков». А големият скандал на седмицата се случи другаде и мина почти незабелязано –

управляващите затвориха търговския регистър

Признатият за голям успех регистър и аплодираната възможност всеки българин да е наясно кой в какви фирми участва, заминаха в историята – при останалите предизборни обещания на Гражданите за европейско развитие на България. А отговорът на питането «кому е изгодно» е точно този, заради който всъщност затвориха регистъра. Тази седмица американският посланик пак успя да влезе в новините, макар и с гаф, предизвикан от озвучването – докато коментираше споровете между президент и военен министър, той ги нарече «фалшиви», а пък се чу «фарсови». Което отново даде повод за коментари, вместо за нота, която да обясни на посланика какво по принцип означава «вътрешни работи». За друга една външно-вътрешна работа – АЕЦ «Белене», разбрахме, че последната дума ще е на Парламента, а преди това «трябва да станат ясни две неща - икономически обоснован ли е този проект и каква е цената му”. Заяви го финансовият министър Дянков тази седмица, а ние все си мислехме, че

с тия две неща се започва в подобни сделки

Което не попречи на интернет общността да роди тази седмица Фейсбук групата „Аз харесвам това което прави българското правителство”. Очевидно знанията за пунктуацията не са единственото, което им липсва. Друга една общност с много липси ни ощастливи с поздрава „Неска голям ден! 122 години от Рождението на Хитлер и 135г от Априлското Възстание!”. Тези Фейсбук активисти се борят с циганизацията на България, но дори не са забелязали, че това, което причиняват на езика си, влиза в същата графа. Особени протести срещу хитлеристките им поздрави не се забелязаха. В Бургас ВМРО също нагази добрия тон – и с физическото посегателство срещу йеховистите, и с обясненията, че така е правилно. Защото няма нищо правилно в агресивната религиозна пропаганда и в неясното й финансиране, няма нищо правилно и в тезата на Главната прокуратура, че забременяването на 14 години не е престъпление, щом се случва в ромските гета. Но точно толкова

няма нищо правилно в юмручното налагане на убеждения

Имаше и по-забавни моменти през седмицата. Директорът на митниците Ваньо Танов се оплака, че го карали да товари портокалите в бурета – пращали му анонимни компрометиращи съобщения по телефона. Изненадващо, но този път ДАНС решили, че текстът «Корабът чака на Солун - какво ще правим с цигарите», не съдържа данни за престъпление и няма нужда от проверка. След като стана ясно пък, че общоевропейският трудов пазар ще остане затворен за нас и за румънците още три години, а Холандия изобщо реши да не допуска български работници, имаше призиви българското правителство да вземе ответни мерки. Вероятно отказът да пуснем хилядите холандци, чакащи за работа на границата ни, ще ги доведе до дълбоко отчаяние. Макар че годишнината от полета на Гагарин отмина, честванията продължиха. Фактът, че България въпреки всичко е шестата космическа сила в света, остана встрани от вниманието ни, а прогнозата на космонавта Красимир Стоянов, че българин може да стъпи на Марс, предизвика предимно повдигане на вежди. До полета обаче остават петнайсетина години. Освен ако не избягаме натам по-рано, подгонени от преследвачите на политическия четвърти километър.

Без цензура | 23-04-2011, 06:58 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Ивайло Борисов е варненец, който от десет години живее в София.

Аз напуснах 10-годишното си пребиваване в столицата преди две години. Ивайло спечели последното издание на „Южна пролет” в Хасково преди броени дни със своето около 300 страници натрапчиво с хипер реализма си прозаическо дете.През 2006 сборникът ми с разкази „Оpen” също бе номиниран на този форум, но тогава  вероятно всички бяха се стреснали от хиперреализма на еротичното насилие в него. През 2006 член на журито бе проф. Боян Биолчев, пет години по-късно... отново е той, но революцията е спечелена в полза на младите автори, които могат да пишат, така, както дишат – т.е. с наглостта на деня си.
С Ивайло се запознахме случайно, върнал се е за кратко във Варна, заедно с шестмесечното си бебе Ян и съпругата му, ще бъдат по време на празниците у дома. И докато някои подготвят трапеза: козунаци, пъстри яйца, ние разбулваме съвременната литература и нрави.

- Ти си баща на „Неприличен роман”, а приличен ли си в поведението си? На какво приличаш в живота?

- Абсолютно приличен и възпитан човек съм! Приличам на нещо, което се описва с три букви, но не е това,  за което вероятно си мислиш...

- Преди се наричаше „Продиджи”, а сега само „Pro”, мина ли времето на тази мода и защо промени псевдонима си?

- Бях бесен фен на „Продиджи”, но ми мина времето, а и хората вече са на години, не е както преди. Има еволюция във всяко творчество, според мен дори и в музиката не може да се цикли на едно място!

- Как е тогава в писането, има ли циклене при теб?

- Аз не съм дисциплинан автор в онзи смисъл на думата, да си определям точен лимит на часове за писане и страници, вероятно има такъв тип автори, които са превърнали работата си в чист бизнес, но аз не съм от тях. Вероятно и Дж.К.Роулингс така  пише, но нея я завъртя колелото на големия бизнес. Ако бях дисциплиниран, със сигурност всяка сутрин щях да играя дихателна гимнастика.

- Любен Дилов-син те определя като автор-хейтър, но ти се славиш с доста хейтъри по форумите, които не възприемат романа ти. Как си обясняваш подобни чувства на читатели?

- И аз да се опозная в творба като персонаж, описан по начин, който не ми допада - със сигурност ще изпитам подобни чувства. Нормално е да изпиташ отвращение...

- Какъв бе поводът да напишеш този роман?

- Нямах какво да правя. Работих в една компания за продажба на софтуери, в един момент това ми писна и казах: „Стига!”. Оттеглих се, със съпругата ми наехме офис и си направих свой кът. Исках да стана нещо от рода на следващия баща на ФЕЙСБУК. Правих презентации с проекти, изнасях ги и се появи един бизнес-ангел, който, като ми видя 10 проекта, деликатно ми предложи да се концентрирам върху една идея. Опитвах месец-два да се фокусирам и реших, докато си осмисля тези проекти, да се занивам с друго, така взех, че написах този роман. В романа присъстват известни биографични ситуации, но аз не съм героят. Нито един автор не живее във вакуум и естествено е, че случките от реалността понякога влизат в творчеството. Авторът прави коктейл от случките по такъв начин, че те да станат читаеми.

- Как се случи твоето участие на „Южна пролет” 2011?

- Един ден получих мейл от секретариата на издателството ми („Колибри”), че трябва да изпратя за конкурса кратка биографична справка. Казаха ми да напиша нещо за себе си, обаче като видях на конкурса този текст, всъщност някой го е променил - всъщност няма значение.  След два месеца ми се обаждат: „Вие, ще присъствате ли на 14-16 април в Хасково, за да ви запазим хотел?”. В хасковските сайтове след наградата  романът не е възприет спокойно, има доста нервни коментари от типа на: „ На къде вървим, как се е изродила новата литература и прочие?”.

- Какво те впечатлява в съвременната българска литература?

- Богдан Русев, който има доста читатели - впечатли ме със скуката си, но виж романа на Александрина Пенданчаска, хареса ми, защото вътре има един неврастеничен персонаж, който е провокативен. Е, ако ми попадне подобен персонаж в реалността, няма да му се зарадвам. Не съм фен на групировката Тома Марков, Карбовски, Парушев - нещо не ми върви с тях четенето. Текстовете им не ми допадат. Препоръчвам ти Жечка Георгиева „Ние, гениите” - много забавна книга и може да те ощастливи в четенето.

- Какво те зарежда в това време?

- Моята рецепта е: да не се впечатлявам от нещата и да не приемам оценките за тях на готово. Учудвам се от постиженията на човешкия гений и прогрес!

- Как можем да си съхраним чистотата?

- Не съм сигурен, че сме чисти същества изцяло. Но, ако се перем редовно, може и да стане чудо!

Без цензура | 22-04-2011, 09:23 | varnautre

13 400 електронни фиша за 1,5 млн. лева са съставени от края на февруари досега, каза главен инспектор Красимир Костов, от отдел „Пътна полиция” при Главна дирекция „Охранителна полиция”, цитиран от Агенция „Фокус”.

От два месеца се налагат глоби с електронни фишове след изменението на Закона за движение по пътищата. Досега са платени 3356 електронни фиша за 343 800 лева, като се има предвид че глобите са от порядъка на над 100 лева за нарушение.

За разлика от страните в ЕС, у  нас шофьорите знаят добре местата на камерите и намаляват скоростта. Има 66 мобилни камери, монтирани в полицейски автомобили - и с отличителни полицейски знаци, и без отличителни. „Обикновените радари, извън тези за видеоконтрол също работят и с течение на времето, когато се наситят основните пътища с видеокамери, обикновените радари ще отстъпят постепенно и ще се използват по ненатоварени участъци, по третокласни пътища и т.н.”, каза главен инспектор Костов.

В София и Варна има 24 часа видеонаблюдение и заснемане на нарушения на кръстовищата. Контролира се преминаването на червен сигнал, неправилно престрояване, неправилно отнемане на предимство на пешеходци.

През 2010 г. са направени от стационарните и мобилните камери общо 287 879 снимки на нарушения, образувани са 165 000 преписки за налагане на наказания, от които 110 000 вече са реализирани. За останалите предстои да се съставят актове на шофьорите. Общо глобите, които са наложени по тези видеоснимки на нарушители, са за 11 млн. лева. За сравнение за тези камери, които сега работят, са вложени 2,3 млн. лева, докато техният ефект за една година, в пари, които се прибавят към бюджета от наказания въз основа на тези снимки, са 11 млн. лева.

Има тенденция на намаление на пътнотранспортните произшествия, загиналите и ранените през последните две години, отчете Костов. Според него положително влияние оказва активното навлизане и разпространение до гражданите на информация за пътната обстановка с предупреждение за рисковите фактори.

Архив Варна | 22-04-2011, 09:16 | varnautre

Вчера (Велики четвъртък), малко преди да падне нощта, небето и морето бяха еднакво сини. Нямаше облаци, липсваха и вълните.

Само обичайните кораби гнездяха във Варненския залив. Направиха ми впечатление лодките, които сякаш се връщаха от небесен риболов. В такъв момент на човек му идва да тръгне към небето – рядко толкова красиво се отварят вратите за там. Може да е заради Възкресението – че да можем и ние, с натежали от безверие глави, да се нахраним с рибата от кошовете на Христос, която, за щастие, още не е свършила.

За хората, които се въздържат и постите са начин да намерят унисон между душата си и небето, а не опит да отслабнат, Възкресението е олицетворение на всяка надежда. Смиреният човек е като рибар, който се качва със своята лодка до най-тънките усещания за мощ и величие. Естествено на него никой нищо не му е обещава нотариално: че ще бъде вечен, че ще бъде обгрижен с любов, че… Христос казва на учениците, че са блажени ония, които не са го видели, но ще повярват в него. Останалото дори няма смисъл да се споменава.

Преди много години чух една реклама на Солинген: Че ако Христос бил прикован с пирони от прословутата стомана, той е нямало как да Възкръсне. От една страна гениално, от друга – обречено. Защото показва каква е зависимостта ни от материалните неща. Толкова е голяма, че душата ни не може да мисли за Възкресение, дори ако е забодена с обикновена карфица. За сметка на това тялото ни не е направено от първокачествена немска стомана и идва един момент, в който се износва и умира. Тогава животът свършва – според Солинген. Според вярващия, обаче, едва тогава всичко започва. Наивно ли звучи? Наивни са мечтателите – те са съседи на вярващите и всички имат една майка: вярата. „Ако някой ми докаже, че Христос е една голяма лъжа и това действително е така и отговаря на истината, то аз предпочитам да остана с Христос, отколкото с истината”. Припомняйки си тези думи повече от всякога Достоевски ми се струва близък.

Днес (Велики петък) над Варненския залив се спусна мъгла. Включиха сирената за корабите. Повече от две хиляди години вярващият човек следва една и съща сирена – денят на Възкресението. Когато доброволно се отказваш от благините и тръгваш на дълъг път с една шепа вяра. Когато съзнанието доброволно срива стени и ограничения, за да се отвори и прочисти. И когато умът спира до ръба на своята ограниченост и пуска душата да полети свободно. Това е и времето, когато лекарите се надпреварват да предупреждават, че постенето е опасно за Вашето здраве и че не бива организмът да се лишава от така нужни храни. В същото време душичката ни стои в ъгъла и скимти, залиняла и лишена от своята храна – плачеща и умираща. Но къде е докторът, който да ни предупреди, че това е смъртоносно за нас? Сега ще кажете, че поповете не са това което бяха – карат скъпи коли, приличат на главни готвачи и изобщо не се интересуват от миряните. Ще се съгласите ли, ако кажа, че най-лесно се наднича в отворено деколте? А колко е трудно да видим пътечката на нашето спасение, скрита в избуялата ни нерешителност и страх. Никой не е съвършен, даже и нашата църква. Съвършен е храмът, който правим в сърцата си – там само Божие око може да надникне. Но там никой насила не може да ни заведе.

Утре (Велика събота) над морето ще има вълни, си мисля. Също като вълнението на онези, които ще запалят свещ пред храма на своята вяра. Вярващият най-добре знае цената на брега и на живота. А също и на пламъка, който все още не гасне и докато го има него, ще я има и надеждата. Дори за малките и на пръв поглед несъществени неща: да възкресим любовта си към близък човек; да погледнем с нови очи на ежедневието си; да се изправим пред на пръв поглед непреодолими изпитания. Кръстът е част от нашето ежедневие. Работата ни, заплатата, проблемите, битието… приковани сме към не една греда. Приковани с какво? – когато си отговорим на този въпрос, ще разберем разликата между карфиците и пироните, както и между стоманата и Възкресението.

Без цензура | 22-04-2011, 08:54 | varnautre