Всичко от VarnaUTre:
Добре е от рано да планирате активността си през тази седмица и да се придържате към съставения план. В противен случай тя може да се окаже твърде хаотична. Първата половина от периода ще ви даде много възможности за обучение и разширяване на кръгозора. Това ще ви носи приятни емоции и вие сами ще бъдете заинтересовани от получаването на нови знания, поради което процесът ще тече леко и приятно. Стремежът ви към изследвания и експерименти може да срещне неразбиране от страна на вашия партньор. Бъдете внимателни и грижовни към него - може би не му достига внимание и топлота. В края на периода съществува вероятност да получите много ценна информация, в това число и от съвършено неочакван характер или източник. Не преживявайте предварително зараждащите се събития. Тяхното развитие в голяма степен зависи от вашата гледна точка към проблемите, поради което не бива да се поддавате на съмнения и песимизъм.
Седмичен хороскоп за Близнаци » 31 май - 6 юни
Седмичният хороскоп може да ви предoстави информация относно настоящата ситуация, да ви даде ориентир в текущите и бъдещи промени, но по същество той представлява една обща картина, която не отчита вашите индивидуални характеристики, качества и заложби. По тази причина той не може да ви даде информация, от която да се възползвате, когато вземате важни житейски решения или, въз основа на която, да планирате живота си. Човешката съдба е съвкупност от индивидуалност, синхроничност и причинно-следствени връзки, което прави всяко същество уникално и неповторимо. Тази уникалност ни кара да подхождаме по различен начин към общите тенденции, което обуславя параметрите на бъдещата събитийност. Възможност да научим каква ще бъде тя, съществува само при детайлно разглеждане на рождения хороскоп от професионален астролог.
Архив Варна | 31-05-2010, 06:17 | varnautre
През тази седмица вие като че ли ще бъдете склонни да усложнявате положението си и ситуациите, в които попадате. Възможно е също така да преувеличите сложността на проблемите си. Поговорете с някого, на когото се доверявате - не е изключено да получите добър съвет, който да ви разкрие простичък и верен път към изхода от затруднена ситуация. В понеделник обаче разчитайте само на себе си и се абстрахирайте от „съветници” - не е изключено те да се ръководят от не съвсем искрени подбуди. В средата на седмицата използвайте подема, за да приключите с неотложните дела. В петък помислете какви промени желаете в живота си в близкото бъдеще. Споделете жизнените си цели със семейството, ако не желаете в бъдеще да се сблъскате с тяхното неразбиране.
Седмичен хороскоп за Телец » 31 май - 6 юни
Седмичният хороскоп може да ви предoстави информация относно настоящата ситуация, да ви даде ориентир в текущите и бъдещи промени, но по същество той представлява една обща картина, която не отчита вашите индивидуални характеристики, качества и заложби. По тази причина той не може да ви даде информация, от която да се възползвате, когато вземате важни житейски решения или, въз основа на която, да планирате живота си. Човешката съдба е съвкупност от индивидуалност, синхроничност и причинно-следствени връзки, което прави всяко същество уникално и неповторимо. Тази уникалност ни кара да подхождаме по различен начин към общите тенденции, което обуславя параметрите на бъдещата събитийност. Възможност да научим каква ще бъде тя, съществува само при детайлно разглеждане на рождения хороскоп от професионален астролог.
Архив Варна | 31-05-2010, 06:13 | varnautre
За вас, скъпи Овни, седмицата ще протече под знака на активно и емоционално общуване с приятели и съмишленици. Ще имате достатъчно поводи и възможности да споделите с тях емоции и праживявания и ще можете с абсолютна увереност да разчитате на разбиране от тяхна страна. Голяма е вероятността този активен обмен да ви донесе нови идеи и планове. Но също така съществува опасност прекаленият ви ангажимент към приятели и участия в колективни мероприятия да стане повод за конфликт и проява на неразбиране от страна на интимния ви партньор. Не пренебрегвайте гледната му точка, когато кроите планове за бъдещето. В края на седмицата запазете хладнокръвие и не се поддавайте на провокации.
Седмичен хороскоп за Овен » 31 май - 6 юни
Седмичният хороскоп може да ви предoстави информация относно настоящата ситуация, да ви даде ориентир в текущите и бъдещи промени, но по същество той представлява една обща картина, която не отчита вашите индивидуални характеристики, качества и заложби. По тази причина той не може да ви даде информация, от която да се възползвате, когато вземате важни житейски решения или, въз основа на която, да планирате живота си. Човешката съдба е съвкупност от индивидуалност, синхроничност и причинно-следствени връзки, което прави всяко същество уникално и неповторимо. Тази уникалност ни кара да подхождаме по различен начин към общите тенденции, което обуславя параметрите на бъдещата събитийност. Възможност да научим каква ще бъде тя, съществува само при детайлно разглеждане на рождения хороскоп от професионален астролог.
Архив Варна | 31-05-2010, 06:08 | varnautre
няма добавени събития
Архив Варна | 31-05-2010, 05:49 | varnautre
няма добавени събития
Архив Варна | 31-05-2010, 05:49 | varnautre
Първият ден от седмицата поставя началото на малко сложен период, когато за повечето от нас ще бъде трудно да преценяват обективната обстановка. Различни по рода си предчувствия могат да станат причина и мотив за категорични действия. За жалост моментът не е такъв, че да можем непредубедено да се осланяме на интуцията си. Всеки от нас сега лесно може да попадне във властта на илюзията и заблудите - собствени или проецирани от външни хора и обстоятелства. Поради това е препоръчително да се въздържаме от активни действия, докато ситуацията не се изясни в края на седмицата.
Астрологична картина за деня - 31 май 2010 Слънце в Близнаци, Луна в Козирог, 17 лунен денПървият де...
Архив Варна | 31-05-2010, 04:48 | varnautre
Напоследък, когато стане дума за деца, образование и училище в България, ми идва да повярвам в световната конспирация.
Ама защо да е ясно и простичко всичко, свързано с бъдещето на нацията, щом може да е сложно?
Ето тази нощ, например, хиляди варненски майки и бащи няма да мигнат. Едни, защото днес може би ще се проведе жребий за вечно недостигащите места в детските градини. Други, защото седмокласниците им са на изпит по математика. Заради поредния модернизиран, объркан и усукан прием в гимназии.
Това с детските градини не ми е на главата и мога само да съчувствам на работещите майки и татковци. А и там казусът е ясен и по него две мнения няма - крайно време е да бъде направено ново преброяване в големите градове. Да се види колко души живеят във Варна, София и Пловдив и да няма шикалкавене с данъците, таксите и адресните регистрации, за да има пари за нови детски градини, че и за нов асфалт.
Колкото за седмокласниците... Е, там нямаше министър, който да не въведе по нещо от себе си. По принцип приветствам отпадането на зубраческите теми, с които кандидатствахме и ние преди 25 години и децата ни допреди 4. Доволна съм и от това, че сега учениците държат изпита в собствените си училища - стресът е много по-малък за тях, а и отпада опасността от гаф с документите в последния момент - все пак тук децата ги познават.
Какво се получи на практика обаче:
1. Заради изтегления график на изпитите - за да съвпаднат те с външното оценяване, учителите препускаха с бясна скорост из материала. За преговор и, не дай Боже, за упражнения време нямаше. Във Варна пък математици и литератори масово очакват по-ниски от средните за страната резултати, защото ваканциите заради лошото време окончателно им объркаха плановете за учебния процес.
2. И на фона на целия фарс с почивните дни за студ, лед и вируси, дойде май, в който на децата им се събраха цифром и словом 12 учебни дни. За неучебни бяха обявени първо дните, в които 12-класниците имаха матури, после и тези с изпитите на седмокласниците. Не стига това, ами 2 дни не се учеше и заради празници на талантите в училището. А дали те не можеха да се проведат в дните на матурата, след обед, например? Не че съм от майките, които на родителските срещи роптаят срещу учителите, че дават малко домашни, ама чак толкова ваканции ми дойдоха в повече. Един или два дни повече в училище едва ли имат значение, но подобен график наслагва у децата впечатлението, че учебният процес е нещо маловажно, нещо, с което се заемаме само в случай, че няма нещо по-значимо като например сняг, епидемия, бал, концерти или нечий изпит.
3. Как да разбирам на фона на всичко това натягането от 28 май? На 27-ми седмокласниците бяха на изпит по БЕЛ, на 28-ми бяха на училище - 7 часа от 13.30 до 19.15 часа, но преди това - от 10.00, трябваше да се явят на "малка матура" по английски език. Лицемерно някак си.
4. Всъщност - излъгах. Само на теория трябваше да имат 7 часа. По програма така да се каже. Но имаха 2 свободни часа. Пак. Както почти ако не всеки ден, то поне 2 пъти в седмицата тази година. Учителката по един от разказвателните предмети, например, все отсъстваше точно в четвъртък. Когато беше единственият й час с класа на моето дете. И така от март насам.
Сега за самия изпит:
5. В някои училища децата бяха извикани в 8 без 10. След около половин час им беше прочетен инструктаж какво да правят по време на изпита. Това отне 5 минути. След това близо час те се опитваха да останат спокойни по местата си. Това ми прилича на издевателство. На много места пък изпитът започна доста след 9.30 (при обявен начален час 9) заради проблеми с кода, диска, паролата, интерфейса и каквото още можеше да се обърка при безумно сложната нова система, несъобразена с остарялата материална база в училищата.
6. В 99% от школата децата не чуваха добре записа на текста за преразказ, защото той им беше пускан на касетофон, а някъде дори по училищната уредба, което предизвика скандал в училище "П. Славейков", например, твърдят родители, които се обадиха на редакционните телефони на ВарнаУтре.бг.
7. Другаде легендата за Вида беше приета с бурни радостни възгласи. Защото 7 "в" клас в училище "Св. Климент Охридски" упражнително правил преразказ на същия "непознат" текст още през есента. Много от учениците в същия клас го преговорили по време на частните уроци 3 дни преди изпита. Късметлии! Имали били много "търсещ" учител, коментираха техни колеги пред недоволни родители.
8. А сега за Вида. От дете обичам да чета легенди. Даже ги разказвах вместо приказки на децата си. А и като филолог мога да простя дори сюжетен банализъм заради добра метафора. Но пък и имам някакъв смътен спомен, че живеем в 21 век. И нямаме право да упражняваме геноцид над децата, защото ние знаем, а те не думички като прикя, свилена кърпа и пруст. Дали ще ги научат зависи от специфичните им интереси, защото подобна лексика не е част от ежедневието им и няма как да бъде задължителна за общата им култура.
Да, съответните думи бяха написани и обяснени под линия, но в обстановка, в която детето трябва да излуша текста, после да го прочете и да го преразкаже при това от името на единия от героите, те само объркват възприятието и ги стресират допълнително.
Затова дори отличниците по БЕЛ родиха бисери. Някои са писали за хавлия вместо за свилена кърпа, други пък измислили прилагателно от прикя и добавили, че Вита оставила прикявата кърпа, за да помогне на баща си. Трети решили да влязат в тона на автора и натворили: Воините на Славун били като стадо без апаш. Така де - щом има стадо, има и паша, а с пашата трябва да има близки отношения а-пашът. Пастирът е непричом.
Затова прилагам следния текст. Нека авторите на теста го използват за преразказ. Трансформиращ. Нека обаче първо се пробват те самите. Непознатите думи като инфразвук, фиброоптични кабели, имейл, хакер, интерфейс, компютърно генерирани хеш-функции, ще им ги обясни под линия произволен седмокласник.
"Вратата на отдел „Крипто” издаде сигнал, че е отворена, и извади Сюзан от замислянето й. Сигналът я известяваше, че след пет секунди вратата отново ще се затвори, извършвайки пълен оборот около оста си, и Сюзан мина през отвора. Невидим за нея компютър регистрира влизането й.
Макар практически да бе живяла в „Крипто” през трите години след завършването на този корпус, гледката вътре продължаваше да я изумява. Главната зала представляваше огромна цилиндрична камера, висока цели пет етажа. В най-високата си част прозрачният куполообразен покрив се издигаше на цели 36 метра. Плексигласовото покритие бе с вложена с него фина мрежа от поликарбонат и осигуряваната по този начин защита можеше да устои на взрив с мощност два мегатона. Прозрачната материя филтрираше слънчевата светлина и в резултат стените се осветяваха като през дантела. Микроскопични прашинки се издигаха в спирала от лекото течение, резултат от непрестанно работената система за дейонизиране на въздуха.
Стените на необятната камера започваха от арка при върха, но с приближаване към пода постепенно се изправяха, за да станат почти вертикални. Самият под бе покрит с блестяща черна теракота, която излъчваше феерично сияние, оставящо тревожното усещане, че подът е прозрачен. Черен лед.
В центъра на пода, като връх на колосално торпедо, се издигаше машината, за която бе построен този купол. Издълженият черен контур се извисяваше на седем метра. Плавните очертания създаваха впечатление за замръзнал в леда кашалот, опитващ да се изтръгне от смъртоносната прегръдка.
Това бе TRANSLTR — най-скъпият компютър на света, машината, която АНС се кълнеше, че не съществува.
Подобно на айсберг, 90% от обема на компютъра се криеха под пода. Тайната бе надеждно заключена в керамичен силоз, влизащ цели шест етажа под земята — грамадна „ракета”, заобиколена от плетеницата на висящ във въздуха лабиринт от стоманени пътеки, кабели и тръбопроводите на фреоновата охладителна система. Мощните генератори в основата на съоръжението равномерно бучаха с инфразвук, от което акустиката в „Крипто” оставяше у новодошлия тревожното впечатление, че се намира в гробница.
TRANSLTR, както всички технологични нововъведения, бе рожба на нуждата. През 80-те години АНС бе станала свидетел на революция в телекомуникациите, революция, на която бе съдено да промени веднъж завинаги света на разузнаването. Причината за това можеше да бъде изразена с една дума — интернет. И още по-точно — широкият обществен достъп до всеобхватната мрежа. И още по-конкретно — използването на електронна поща.
На престъпници, терористи и шпиони бе втръснало телефоните им да бъдат денонощно подслушвани, така че те веднага прегърнаха новата възможност за глобални комуникации. Имейлът предлагаше сигурността на конвенционалната поща и бързината на общуване по телефона. Понеже съобщенията се предаваха по подземни фиброоптични кабели и изобщо не излизаха над земята, това правеше прехващането им невъзможно… или поне така се смяташе.
В действителност за магьосниците на АНС прехващането на кръстосващите из интернет имейли бе по-просто от детинска игра. Защото интернет съвсем не бе новото откритие, за каквото го смяташе широката общественост. Интернет бе създаден три десетилетия по-рано от Министерството на отбраната като огромна мрежа от компютри, проектирана по начин, гарантиращ сигурността на правителствените комуникации в случай на ядрена война. Очите и ушите на АНС бяха станали старите професионалисти, измислили интернет. Не след дълго хората, вършещи незаконен бизнес чрез електронна поща, усетиха, че тайните им съвсем не са така надеждно скрити. ФБР, Бюрото за борба с наркотиците, Данъчната служба и останалите правоохраняващи агенции на Съединените щати — активно подпомагани от назначените на работа в АНС изобретателни хакери — подхванаха вълна от арести и се почнаха съдебни процеси.
Естествено, когато ползващите компютри по света откриха, че американското правителство има открит достъп до съдържанието на електронната им поща, се надигна възмутен вой. Дори онези, които си изпращаха имейли с най-невинно съдържание, намериха това нарушаване на тайната на личната им кореспонденция за недопустимо. Предприемчиви програмисти от всички страни започнаха да работят над проблема по осигуряване тайната на комуникациите. Този проблем скоро бе решен и така се роди криптографията с публично известен ключ.
Концепцията бе гениални проста. Тя се състоеше в използване на софтуер с прост потребителски интерфейс, който може да се инсталира на всеки домашен компютър и който бе способен да кодира текста на всеки имейл по такъв начин, че да го направи абсолютно нечитаем. Всеки потребител можеше да напише писмо и да го прекара през шифроващия софтуер, който превръщаше текста в привидно случаен набор от символи. Всеки, прехванал такова съобщение, щеше да види на екрана на своя компютър безсмислица.
Единственият начин да се разшифрова „безсмислицата” бе да се въведе ключът на подателя — пазена в тайна комбинация от символи, чиято роля бе подобна на ролята на личния идентификационен код, използван при дебитните карти например. Този ключ естествено бе дълъг и сложен и в него се сдържаше цялата информация, нужна на дешифриращата програма, за да изпълни математическите операции, в резултат на които кодираният текст се превръщаше в оригиналното съобщение.
Сега вече всеки потребител можеше да изпраща електронна поща спокоен, че тайната й ще бъде запазена. Дори съобщението да бъдеше прехванато, само разполагащите с ключа можеха да го разчетат.
АНС почувства промяната незабавно. Шифрите, с които трябваше да се занимават математиците, вече не бяха прости субституции, решавани с лист и молив — вече ставаше дума за компютърно генерирани хеш-функции, използващи резултати от теорията на хаоса и многоазбучни схеми на заместване, способни да превърнат всеки текст в напълно лишена от смисъл последователност от символи.
Първоначално използваните ключове бяха къси и не затрудняваха особено компютрите на АНС. Например, ако избраният ключ се състоеше от десет цифри, компютърът бе програмиран да изпробва всяка комбинация от 0000000000 до 9999999999, в резултат, на което рано или късно правилният ключ неизбежно бе намирай. Тази „игра” на проби и грешки стана известна под името „метод на грубата,сила”. Вярно, губеше се време, но поне резултатът бе гарантиран. Когато светът научи за този метод, ключовете започнаха да стават все по-дълги. В резултат нужното на компютрите време, за да налучкат правилния ключ, се удължи от часове на дни, после на седмици и месеци, за да стигне до години. С навлизането в 90-те години избираните ключове не само бяха с над 50 символа дължина, но и включваха не само цифри, а пълната гама от възможни символи в така наречената ASCII-таблица, осъществяваща кодирането на символите в използваем от компютрите двоичен код. Сега вече възможният брой на различните комбинации бе от порядъка на 10120. Да се „познае” ключът при това положение бе толкова безнадеждно, колкото да се избере правилната песъчинка от петкилометров плаж. Математиците бяха пресметнали, че атаката по метода на грубата сила срещу един-единствен стандартен 64-битов ключ ще отнеме на най-бързия суперкомпютър на АНС — свръхсекретния Cray/Josephson II — над деветнайсет години непрекъсната работа. Очевидно бе, че когато компютърът най-сетне се справеше и разбиеше шифъра, съдържанието на съобщението вече нямаше да има никакво практическо значение.
Изправена пред заплахата от тотално информационно затъмнение, АНС изготви секретна директива, подписана без възражения от президента на Съединените щати. Разчитайки на федерално финансиране и с картбланш в ръка, АНС се залови да създаде невъзможното — първия универсален компютър за разбиване на шифри.
Въпреки убедеността на много инженери, че подобна машина е невъзможно да се проектира и създаде, АНС продължи да действа, вярна на своето мото: „Всичко е възможно. Невъзможното просто отнема по-дълго време”.
Пет години, половин милион човекочаса и 1.9 милиарда долара по-късно АНС за пореден път постигна набелязаната цел. Последният от трите милиона микропроцесора с размер на пощенска марка бе запоен ръчно на последната платка, последните редове на програмата бяха написани и тествани и керамичният корпус бе затворен. TRANSLRT бе роден.
Макар начинът на работа на TRANSLTR да бе резултат от труда на много хора, поради което никой нямаше точна представа какво точно става в „мозъка” на машината, използваните принципи бяха пределно прости: много работници — бърз резултат.
Три милиона микропроцесора щяха да работят в паралел с изумителна скорост, пробвайки всяка възможна пермутация. Надеждата бе, че дори ключове с немислима дължина няма да устоят пред TRANSLTR. Безумно скъпият шедьовър на техническата мисъл щеше да използва възможностите на паралелната обработка в допълнение към няколко пазени в дълбока тайна алгоритъма за разбиване на шифри".
Дан Браун, Цифрова крепост
Ако пък държите непознатият текст непременно да е от български автор, опитайте с Любен Дилов. Той има прекрасен разказ, наречен "Педагогическата машина". Може да се даунлоудне от Интернет. Независимо от браузура и процесора.
Без цензура | 30-05-2010, 21:09 | varnautre
Дали утре в 15 часа в залата "Пленарна" на общината ще има лотария за местата в детските градини май ще стане ясно утре в 15 часа.
Тегленето на номерата на печелившите деца (родители), обявено за 31 май още преди повече от 2 месеца, е под въпрос. През седмицата обаче се чуха слухове за отмяната й, след като общински чиновници изтълкуваха по този начин пътуване на шефа на зам.-кмета по образованието Коста Базитов до столицата.
В остъствието на кмета Кирил Йорданов администрацията се погрижи всичко около предстоящата лотария да остане на ниво слухове и нито един от тях да не бъде нито отхвърлен, нито потвърден независимо от влиянието, което настъпилият хаос оказва върху нервите на хилядите засегнати родители.
Според непотвърдена информация нов законопроект заплашвал процедурата, измислена от варненските общинари за справедливо запълване на недостигащите места в детските градини. Според някои от служителите във високия общински билдинг нововъведенията щели да анулират предстоящото класиране чрез томбола и затова то отпадало, за да няма съдебни дела срещу общината. Според други обаче, промените в закона касаели само въвеждането на задължителна забавачка от 5-годишна възраст, а не от 6, както досега. Първите обаче контрират: Ако всички 5-годишни тръгнат задължително на предучилищна от тази есен, това ще доведе до нова непланирана вълна от хлапета в детските заведения и ще намали рязко броя на групите с 3 и 4-годишните, защото няма да има място за тях.
Самият Базитов прехвърли отговора за запълването на местата в детските градини към времето, когато бъде приет проектозаконът за предучилищните групи. Съдбата на томболата пък остави за деня, когато кметът Йорданов ще се върне на работа след пътуването до Косово. На 24 май той яхна 2200-кубиковия си БМВ „Гранд туризъм“ за хуманитарен мотопоход с моторджиите от „Евробайкър и утре трябва да в кабинета си.
Жребият продължава да е обявен без промяна в сайта на Община Варна редом със списъка на групите в детските градини, според който във всяка от тях има по 2, 3, 4 и максимум 15 места.
Въпреки това истерията на родителите вече е пълна. Форумът на бг мама отваря втора тема около драмата с детските градини във Варна само за 3 седмици в нея са се събрали над 260 мнения, след като в първата, открита на 5 февруари 2010 има 740.
Системата за жребия се въвежда за първи път във Варна за разпределение на местата в детските заведения.
За 406 места в яслените групи във Варна са подадени над 1000 молби. 1861 са местата в детските градини. За тях се борят 2186 кандидати.
На сайта на общината можете да прочетете още, че: "С цел максимална прозрачност при въвеждането на тази нова система беше решено, че самото генериране на числата няма да се извършва от Дирекция Образование - Варна, нейните служители или подизпълнители. Беше разработена връзка към специализирана система за генериране на истински случайните числа. Тази система е създадена и се поддържа от Д-р Мадс Хеър, преподавател към Катедрата за Компютърни Науки и Статистика в колежа Тринити, Дъблин, Ирландия. Системата за случайни числа е сертифициран от незвисими организации и се използва в широк спектър от приложения.
Друга функция на тази система е да пази данните за всички генерирания и да предоставя достъп до тях. За всяко едно случайно число се пази точна дата на генериране, приемът, за който е използвано, както и за кое дете се отнася. Родителите могат да проверят валидността на разпределените им случайни числа след подаване на молба към Дирекция Образование. Числата се съхраняват в продължение на 5 години в защитена база данни.
Животът | 30-05-2010, 19:17 | varnautre
Рекордният брой от 280 000 посетители преброиха собствениците на Гранд Мол Варна през първия уикенд след откриването на търговския център, който отвори врати на 27 май.
А според неофициалните сметки на кметския екип в морската столица вече живеят над 500 000 души. Това ще рече, че поне половината от варненци вече са минали от тук за шопинг. Сериозно подкрепление имаше от клиенти, пристигнали с коли с добричка регистрация, както и от многобройни гости от Румъния, видя екипът на ВарнаУтре.бг.
„Откликът от страна на нашите посетители и наематели е огромен”, каза Стивън Клийвър, мениджър на Гранд Мол Варна.
От откриването в четвъртък сутринта, търговският център посрещна повече от 280 000 посетители. Това е далеч над предвижданията ни, което напълно оправда решението ни да отворим предсрочно и да се възползваме от огромния потенциал на пазара във Варна през летния сезон. Първоначалният успех ще бъде бързо последван от втори етап на откриване - заведенията за хранене и развлечения ще отворят врати през третата седмица на юни. Представянето на нови обекти ще продължи през цялото лято. Не се съмнявам, че това допълнително ще засили предлаганите от нас разнообразни и иновативни услуги и ще бъде следващата стъпка в утвърждаването на Гранд Мол като лидер на търговския пазар и като място за развлечение в свободното време, не само във Варна, но и в цяла България”, обясни още той.
Любопитството на варненци беше сериозно подклаждано и от промоционалните ниски цени в хипермаркета Карфур. От там се зарекоха, че с отварянето на магазина от френската верига във Варна цените в целия град ще паднат с 10%.
Междувременно основният конкурент по ниски цени на Карфур - супермаркетът Кауфланд, направи нощна разпродажба на хранителни стоки. На киселото мляко от 9 стотинки в Карфур, Кауфланд отговори с 8 стотинки за кофичка. В извънредно издание на фирмения вестник бяха обявени нови цени на стоки в промоция. Сред тях имаше евтини банани и двулитрова бутилка бира за левче. Друга голяма верига "Пикадили" пък вече прави 5% отстъпка за всяка сметка от над 50 лева. За сметка над 100 лева поевтиняването е 10%.
Мисия Варна | 30-05-2010, 16:50 | varnautre
Първата магистрала напълно завършена магистрала в България ще е готова през 2011 година, обеща днес в предаването "На четири очи" по НТВ министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Според него магистрала "Люлин" ще е готова още в края на тази година, но ще бъде официално отворена през следващия юни. Следващият завършен аутобан ще е "Тракия" - втората половина на 2012 г, обеща отново министърът. Той ще свързва 5 от 6-те най-големи града в България, ще ги направи по-комуникативни, а така и София ще стане по-добър град за живеене.
България трябва да разбере, че през следващите години факторите, които са движили икономиката доскоро - еднократни кредити и лесни пари от ЕС, вече не са валидни, обясни министърът. През последните години растежът в страната бил кух, базиран само на консумацията, а не на развитие на производството.
Аз съм добър и позитивно настроен човек, който взима насериозно работата си и създава добавена стойност, обяви Плевнелиев. Той се надявал дебатът за кризата и за икономиката да влезе в същностната си фаза и да се води за това как да се направи така, че от икономиката на харчене да се мине към икономика на инвестиции.
В парламента дебатът трябва да се промени по всички теми. Докато не решим проблема с корупцията и работещата съдебна система, нищо няма да се получи, каза още строителният министър.
От 9 месеца заспивам и нищо не сънувам, но се събуждам стресиран, призна той в отговор на въпрос дали сънува пътища-убийци. Според Плевнелиев сега правителството постигало феноменални успехи, гарнирани с криза. България да стане втора Естония, а не втора Гърция, пожела си той. И гарантира, че няма да вземе за себе си нито лев, защото помнел, че дори само да си го помисли, премиерът вече щял да знае за това.
Архив Варна | 30-05-2010, 16:19 | varnautre
Може да звучи невероятно, но в Сантос срещнах Христос.
На една от уличките в центъра, много близо до мола и до площад „Независимост”, докато бодро крачех с карта в ръка и се опитвах да открия хотела, който ми трябва... Христос ме спря с блага усмивка и мило ме попита:
- Имате ли нужда от помощ?
Кротките му сини очи внимателно се взираха в мен. Беше много слаб с изпито лице. Белите му дрехи допълваха чувството за кристална чистота... Той беше едно от първите ми впечатления от Сантос. Искаше да си побъбрим, да му разкажа за Европа, за България, за всичко... Беше готов да си останем там – до светофара месеци наред, докато обсъдим нещата от начало до край... Като всеки предпазлив турист аз побързах да му благодаря за любезното упътване, да стисна картата в ръка и да притичам на отсрещния тротоар към рецепцията на хотела, който се оказа на няколко крачки от тук. С крайчеца на окото си го забелязах как кротичко ме гледаше, сякаш разочарован от нелепото ми отношение. Човек не бива да се разминава с Христос по този начин. Трябва да е малко по-внимателен и прецизен към съдбовните срещи в живота си...
Сантос - животът е хубав
Не зная защо бях така мнителна, може би защото вече бях минала през Сао Паоло, а каквото и да Ви разказват за там, аз съм сигурна, че това съвсем не е най-безопасното място, където човек би могъл да попадне. После за няколко дни в Сантос срещнахме още трима любознателни бразилци, които изключително много се интересуваха от нас и установихме, че някои просто обичат да си говорят с чужденците, а други имат по-користни и криминални подбуди към шляещите се наоколо новаци..., но Христос... Христос беше друго нещо.
Впрочем, сега като връщам лентата назад, имам чувството, че го мернах на автогарата, но щом слязохме от автобуса, обедното слънце ни грабна и забравих за изпития добродушен образ. Бяхме пътували от Сао Паоло. Красивият път насам минаваше през великолепни горички и плантации. Гъста зеленина опасваше пътищата, пълзеше навсякъде, освежаваше погледа и душата и носеше неповторимото усещане за очарование. На места гледката ни затрупваше с цветя, палми, брегове и ни заливаше със синьото на океана, а другаде шосето така се стесняваше, та имах чувството, че автобусът едва се провира между клоните... Въпреки че беше магистрала. Бяхме се изморили да се взираме, да попиваме с поглед всяка подробност от пейзажа, за да не пропуснем нещо и сега, когато слязохме на автогарата в Сантос, първото, от което се нуждаехме беше чаша силно кафе и ледена вода. Така обърнах гръб на Христос, защото човек, улисан в незначителни подробности, обикновено пропуска важните неща.
Докато отпивахме живителните глътки, служителят от „Туристическа информация” любезно и изчерпателно ни описа мястото, препоръча ни да се качим на автобуси 42 или 139 и ни разказа всичко за хотелите, ресторантите, магазините и плажа... Всичко – от начало до край. Дали от вродена дружелюбност, дали от професионален перфекционизъм, или просто поради липса на други туристи наоколо? Нямам представа. А и едва ли има значение. Помахахме му за довиждане и казахме: „Здравей, Сантос! Ние сме тук!”
Плажът - начин на употреба
Оказа се едно прекрасно бразилско градче. Точното място за почивка, за разходка, за ваканция, за великолепен плаж. И това, че животът е хубав съвсем не е мое откритие. Просто девизът на този крайбрежен рай е „Сантос – хубавият живот”.
Открихме го на плажа, когато ситният златен пясък докосна кожата ни, а океанът красиво се стелеше пред погледа като гладко застлана сатенена покривка, без да трепва. Сякаш бяхме се настанили в рекламна картичка. Наоколо кръжаха всякакви ентусиасти. Някои правеха гимнастика, други се опитваха да преодолеят съпротивлението на пясъка, препускайки от единия до другия край на крайбрежната ивица, трети романтично се взираха в грамадните бели силуети на пасажериските кораби... Никъде другаде не съм виждала толкова много народ да се занимава с тъй много и разнообразни дейности на плажа... от ранни зори до късна вечер. Най-весели си оставаха здраво забодените в пясъка масички с изрисувани по плотовете шахматни дъски и забодените около тях столчета с цилиндрична форма. Там непрекъснато имаше насядали засмени компании от играещи и бърборещи хора.
И едно питие за разхлаждане
Впрочем, вкусът на хубавия живот изглеждаше съвършен и запълнен, когато седнеш на едно от тези забодени в пясъка столчета и си поръчаш кокосова вода. Някоя далечна братовчедка на онази Женоария /нали си я спомняте от любимата допотопна сапунка?/ вадеше от хладилника голям кокосов орех и внимателно отсичаше горната му част, после енергично забождаше в отвора две сламки с атрактивния жест на професионална вълшебница и с усмивка сервираше леденото блаженство на масата. Женоария и синът й, който помагаше в заведението, уж се щураха насам-натам около плота, а всъщност с интерес наблюдаваха какво правим и вероятно се опитваха да разгадаят на какъв език си общуваме. Обаче, ядец! За разлика от нещастните англичани, които веднага биват грозно разконспирирани, нас много трудно някой може да ни разбере. Особено в Латинска Америка.
И, за да не оставяме горките хора напълно разочаровани, че не разбаха кой точно консумира стоката им, предложихме кратка фотосесия: снимка с кокосов орех със забита в него сламка, снимка на Женоария как дялка останалите кокоси, после аз и Женоария широко усмихнати... като за ваканция. Защото Сантос е ваканция и хубав живот, както стана ясно още в началото... А защо кръстих усмихнатата кокосова вълшебница Женоария? И аз нямам представа. За Христос поне бях сигурна... На следващия ден отново го зърнах някъде около площад „Независимост”. Явно плажът не беше неговото място. Може би хората в центъра и по заведенията имат по-голяма нужда от спасяване... Кой знае...
(Следва продължение)
Архив Варна | 30-05-2010, 15:38 | varnautre
Как най-южната община в областта се подготвя за новия туристически сезон разказва кметът Анастас Трендафилов
- Г-н Трендафилов, тази година Бяла посреща новия туристически сезон със сериозна програма за гостите и...
Без цензура | 30-05-2010, 14:30 | varnautre
Интервю на Елена Пенчева с Меги Колева - рекреативен специалист, основател на център „Аюрведа”
Посрещам Меги на летището. Ранният час въобще не ме притеснява, защото нейната енергичност и ведрина ми...
Архив Варна | 30-05-2010, 13:51 | varnautre
Люйс Хамилтън и Джейсън Бътън спечелиха първата двойна победа за МакЛарън през тази година във Формула 1.
Двамата британци получиха навероятен подарък след самоубийствен инцидент между Марк Уебър и Себастиян Фетел. В края на 40-та обиколка германецът се опита да изпревари австралиеца и двамата се удариха. Себастиян спука гума, разби си окачването и паркира кротко в чакъла. Марк влезе в бокса, смени предното крило и излезе на трето място на секунда пред Шумахер.
Простотията на съотборниците от Ред Бул се опитаха да повторят и британците. В 49-та обиколка Бътън изпревари Хамилтън преди старт-финалната права, но Люйс си върна лидерството на първия завой след решетката. Двамата се разминаха на милиметри, а в бокса на МакЛарън някой се държаха за сърцата от напрежение.
Самото състезание в началото не предложи интересни моменти. Фетел изпревари Хамилтън при влизането в бокса и това беше единственото интересно в първата половина. Малко преди края се разрази страхотна битка между Фернандо Алонсо и Виталий Петров за осмата позиция. Бившият Световен шампион успя да се наложи над дебютанта от Русия в една истинска мъжка битка, продължила повече от 4 обиколки.
Легендата във Формула 1 Михаел Шумахер остана четвърти, а Себастиян Фетел плачеше като малко дете за своето отпадане. Нико Росберг е пети, Роберт Кубица - шести.
Над пистата в Истанбул се вееха британските флагове и звучеше "Боже, пази Кралицата".
Архив Варна | 30-05-2010, 13:24 | varnautre
Защитиха ме. За първи път. И това ме изпълни с надежда, че нещата ще се случат. За първи път от толкова много години насам български премиер се изправи пред представители на чуждестранния бизнес и защити мен и всички хора, които живеят, работят и остаряват тук – в България.
Беше ми писнало всякакви претенциозни Хансовци и Джонове да се довличат в родината ми, да разпъват тук тежки куфари, да си спретват някое евтино имотче, да напазаруват някоя фабрика и да се превърнат за наша сметка в големи бизнесмени. С българска работна ръка, с български материали, на прекрасно място, с великолепна природа и с повече неуредици, отколкото си имат в техните държави, което, разбира се, за Хансовците и Джоновете е добре дошло... Знаем в кои води най-лесно се лови риба, нали?
Беше ми писнало да поседят, поседят, да пооплюят обстановката, да ни обяснят на нас – българите колко сме назад и как нищо в държавата ни не сработва добре, а после да си поръчат по една поморийска гроздова с шопска салата и да броят печалбите от пребиваването си тук.
Много е просто. Щом не им харесва: куфарчетата и обратно! Никой никого не стиска за гърлото и не го принуждава да стои тук – в България на по-ниски цени, по-вкусна кухня, по-слънчево време и по-красива природа. Но те не се дават. Те все още прииждат, настаняват се, натурализират се, в което не би имало нищо лошо, ако не продължаваха и да ни заливат с критика и недоволство. Понякога имам чувството, че вечното мрънкане се оказва една заразна национална черта и, който дойде отдалеч, за минути я лепва като тежка хрема. Това веднага помрачава усмивката му и го превръща в някакво натоварено и вечно недоволно същество, плюещо държавата, институциите, хората, дупките по пътищата и всички останали подробности от пейзажа. Освен всичко друго, настроението се разстила наоколо и цялостно нагнетява атмосферата. Ние – българите може денонощно да се подлагаме един друг на енергийно вампирство, оплаквайки живота си от А до Я, но на чужди хора такова нещо категорично не можем да позволим. Защото аз и вие не се изтупваме неканени в родината на Хансовците или Джоновете, не си разхвърляме там дрехите и актуалните състояния и не започваме да стреляме напосоки срещу администрацията, законодателството, традициите, правилата и в крайна сметка срещу начина им на живот. Защото това не е нашето място и как бихме могли да го заливаме с безпочвени претенции, ако не го познаваме достатъчно добре? А иначе, стига да решим, можем да натрупаме доста материал, доказвайки някоя подобна теза за тежката бюрократична машина и не дотам приветливите нрави на местата, откъдето меродавните Хансовци и Джонове са пристигнали насам.
Казвам всичко това, защото ме боли, когато виждам как българи гледат английските пришълци с обожание и признателност и как са готови на всичко за една усмивка и за една британска лира повече. Снощи за пореден път станах свидетел на подобна сцена. На съседната маса в едно заведение наш сънародник благоговееше пред някакви английски създания. Тупаше се по гърдите и разхвърляше наоколо националните си комплекси, стараейки се да получи благоволение. А онези ги вълнуваха цените и грамажът на порциите. Обикновено хоризонтите им се изчерпват с това. Не на всички. А на желаещите да живеят тук и да обясняват на нас – туземците, как нищо не разбираме от ред и от цивилизация. Всеки път ми домъчнява като зная колко емоционална енергия бива пропилявана по обгрижването на тези хора, които дори не са чували за О`Хенри и чиито представи за четиво обикновено започват с проспектите на хранителните вериги и завършват с някоя листовка за голямо намаление в еди-кой си хипермаркет. А ние ги гледаме като божества и очакваме от устата им като бисери да се посипят поредните критики за улиците ни, за характерите ни, за държавното ни устройство, за неуредиците ни.
Затова се почувствах защитена, когато премиерът се изправи пред чуждестранния бизнес и припомни примерите за нелоялност от негова страна. Почувствах се защитена, защото български премиер застана с достойнство пред тези хора и им каза да спрат до тук с жалбите и мърморенето и вместо да стават такива, каквито ние бяхме, да проявят добронамереност към реалното превръщане на държавата ни в дисциплинирана, стриктна и прозрачна: като държавите, от където идват жалващите се.
Време беше някой да им припомни, че лоши примери има навсякъде в Европа. Добри примери също. Лично аз няма да спра да обичам дома си и ако някой желае да се засели в него, изисквам коректност и уважение към мястото, което си е избрал. Защото за него може да е ново място. Може да е просто поредното такова. А за мен това е у дома. У дома имаш желание да направиш нещата по-добри, но не допускаш натрапниците, които разпиляват боклук по пода, а после го сочат с пръст и обясняват колко си зле.
Може да съм крайна, но това е част от самоуважението на една нация! Ето защо се почувствах защитена. За първи път. И се надявам скоро да се радваме на резултатите от този сигнал, че българите имат самочувствие и никой няма право да ги хока особено в собствената им държава!
Без цензура | 30-05-2010, 12:29 | varnautre
