Всичко от VarnaUTre:

“Черно море” ще спори с „Левски” в осминафиналите от турнира за купата на България. Мачът ще се играе на 13-и декември, неделя, на стадион "Тича" във Варна.


Въпреки че играха с много от резервите си, „сините” не срещнаха особени проблеми днес срещу „Брестник” и победиха с 2:0 като гости в 1/16-финален двубой. Головете отбелязаха Георги Христов в 24-а мин. и Йордан Милиев в 69-а.


Невероятни кадрови проблеми обаче тормозят треньора на „Черно море” Велизар Попов преди мача в неделя. Със сигурност четирима играчи отпадат от състава. Твърдо аут са трайно контузените Станислав Стоянов и Милен Петков, както и наказаните за натрупани жълти картони Атанас Борносузов и голмайсторът Мирослав Манолов.


Под въпрос до последно ще бъдат Ели Маркес, който получи травма в мача с Монтана в понеделник, както и Танко Дяков (разтежение), Никола Домакинов (болки в адукторите) и Даниел Георгиев (проблеми с кръста).


Днес дублиращият тим победи с 1:0 „Монтана” и ще зимува на трета позиция. За „моряците” игра французинът Заабуб, който ще остане на проби поне до края на седмицата.


Архив Варна | 09-12-2009, 17:39 | varnautre

Тежка катастрофа е станала  до бензиностанцията на OMW на кръстовището на ул. "Христо Смирненски" с бул. "Цар Освободител". Това съобщиха преди минути от "Ласиа" такси. Репортерите ни с жълти коли предупреждават водачите да избягват този маршрут поне още час - задръстванията във всички посоки и ленти са грандиозни. Непроходимо е както на запад към кварталите, така и на север към курортите или надолу към центъра.

Архив Варна | 09-12-2009, 16:27 | varnautre

Варна


Съдебни експерти от Европа ще обучават съдии от района на Апелативен съд Варна
Къде:
В Окръжния съд
Кога: 9 часа

Дело срещу адвокат Пламен Луков за документни престъпления
Къде:
Във Варненски районен съд
Кога: 9 часа

Пресконференция на кмета Кирил Йорданов
Къде:
В община Варна
Кога: 11 часа
 
Пресконференция на тема: ”3-годишната Михаела Петрова от Варна се нуждае от повторно лечение в Израел"
Къде:
В ДКС
Кога: 11 часа

Кметът Кирил Йорданов ще връчи на певицата Лили Иванова Почетен знак с лента на кмета на Варна
Къде:
В община Варна
Кога: 14 часа

Презентация на националната информационна система SafeSeaNet с участието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков
Къде:
В "Морска администрация"
Кога: 16,30 часа

Изложба на проф. Владимир Иванов "Зачеркнатия XX век"
Къде:
В галерия "Буларт"
Кога:10 часа - пресконференция, 18 часа - откриване 

Добрич


ПК “Регионално развитие, международно сътрудничество и европейски програми”   
Къде:
Кабинет Председателя на Общински съвет
Кога: 10 часа

Коледна изложба – рисунки – дигитална живопис на Школа “Компютър Арт” при Общински младежки център с ръководител Светла Симеонова
Къде:
Общински младежки център

Заседание на ПК ”Законност, обществен ред и контрол” 
Къде:
Кабинет Председателя на Общински съвет
Кога: 15 часа

Архив Варна | 09-12-2009, 16:09 | varnautre

Всички депутати от Коалиция за България, които са били досега зам.-председатели на комисии в парламента днес са подписали оставките си и се оттеглят от заеманите постове, съобщи  председателят на БСП Сергей Станишев.

В деловодството на Народното събрание вече са внесени оставките на Ангел Найденов - от  комисията по...

Архив Варна | 09-12-2009, 16:06 | varnautre

Директорът на Института по космически изследвания  „Годдард” към НАСА, д-р Джеймс Хансен, разказва пред Тhe Times, че планира да бойкотира конференцията на Обединените Нации в Копенхаген, защото е на мнение, че евентуално споразумение  ще има обратен ефект за реалното ограничаване на вредните емисии. Той определя използваната досега методика, известна като „cap and trade”, при която правителствата поставят собствени лимити за вредните емисии, произведени от цялата страна, а "замърсителите" имат право да търгуват отделни квоти помежду си, като абсолютно неефективна.


„Развитите страни искат да продължат дейността си както досега и очакват да си купят индулгенции, като дадат малко количество финансови средства на развиващите се страни чрез т.нар. фондове за адаптация”, обяснява 68-годишният учен.


Д-р Хансен се присъединява към НАСА след като завършва докторската си степен с намерението да изучава Венера, но променя изцяло курса на своите изследвания като осъзнава, че човешката дейност скоро ще унищожи атмосферата на собствената му планета, ако не се предприемат сериозни промени. Той е един от първите учени, които алармират за нарастващата температура на Земята още в началото на 80те година на миналия век и прогнозира съвсем точно с колко градуса ще е това затопляне в следващите десетилетия. В своята предстояща книга той твърди, че следващото десетилетие е последният шанс на планетата Земя.


Д-р Хансен  разкрива, че фундаменталният проблем се крие във факта, че традиционните фосилни горива, които се добиват по познатите начини, са все още най-евтините.


„Докато това е така, те ще бъдат използвани. Учудващ е фактът, че правителствата отказват да адресират този очевиден проблем и да потърсят правилното му решение.” Той отрича  обявяваните от правителството цели за намаляване на вредните емисии и ги нарича "обещания, които няма да бъдат спазени". Единственият, според него, ефективен начин за контролиране на глобалното затопляне е увеличаване на „въглеродната такса”, тоест колкото повече вредни емисии произвеждаш, толкова повече трябва да платиш.

„Човечеството трябва да се преориентира възможно най-бързо и да започне да използва все по-малко фосилни горива. Единственият начин да накараме хората да го правят е да увеличим цената на въглеродните емисии, и бизнесът, както и обществеността, трябва да разберат спешната необходимост от това.


Светът трябва да се подготви да се откаже от рудата и петрола  и да се насочи към  произвеждането на енергия от ново поколение.”


Д-р Хансен, който като студент е участвал в протестите срещу войната във Виетнам през 60-те години, е на мнение, че липсата на адекватни действия от страна на правителствата би трябвало да провокира подобно гражданско недоволство и действия, като единсвено така би могло да се даде необходимата гласност на един наистина много сериозен проблем.

Архив Варна | 09-12-2009, 15:20 | varnautre

24 часа, 9.12.2009 г.

Искам да предоставя на читателския съд пълното си досие като агент Максим на ДС.

Веднъж д-р Желю Желев ми каза, че няма друго оръжие срещу лъжите и интригите освен архивите и документите за събитията.

Ако четете текста непредубедено, ще видите, че в "доносите" ми няма нито една клеветническа дума към когото и да е било. Няма и нито едно изречение, от което някой от споменатите да е пострадал в личния си живот или в професионалното си развитие.

Пиша всичко това и се сещам за думите на кардинал Ришельо: "Дайте ми какъвто и да е текст и аз ще намеря в него поне една дума, заради която авторът може да бъде обесен."

Tази история започва от 1980 г. Докато съм се радвал на журналистическата си диплома от Софийския университет, в Управление Шесто на ДС пристига следната справка за мен.

Образец 4

Управление 06, направление Т (Терор - б. м.) - Св. Петрунов
Дата на вербовка
25. 3. 1985 г.
Л. Д. № 72365

На № 9968/26.8.1980 г.

СПРАВКА

от проучването на Пенчо Златанов Ковачев

Произхожда от семейство на работници (не е вярно - произхождам от селско семейство - б.а.) Средното си образование е завършил през 1973 г. в ТИХ-Видин (Техникум по индустриална химия - б.а.). Същата година е кандидатствал и е бил приет журналистика в СУ, от 1973 до 1975 г. е служил в БНА.


След като се уволнил, записал първи курс журналистика, а през 1980 г. завършва образованието си. Понастоящем е на хонорар като журналист в отдел "Писма на читателите" във в. "Поглед".


Още като ученик е сътрудничил във в. "Червено знаме" (видинския вестник - б.а.), а като войник - във в. "Димитровски воин". Във Факултета по журналистика като студент е започнал сътрудничеството си във в. "Поглед". В редакцията се ползва с име на добър журналист, който се справя успешно със задълженията си. Проявява талант и се цени като журналист с бъдеще.


Член е на ДКМС. Като ученик е избиран за член на дружествено бюро, завеждал идейно-възпитателна работа и за комсомолски секретар.


По характер е весел и контактен, етичен в отношенията с колегите си. Притежава чувство за хумор, оптимистично е настроен.


Не обича да се оплаква, уповава се единствено на собствените си сили. Във в. "Поглед" е в по-близки отношения с Иван Григоров, завеждащ фотоотдела, и с Иван Ганев, зав. отдел "Вътрешна информация". С първия често ходят на футболни мачове, а с втория познанството им датира от времето, когато като студент Ковачев е сътрудничил на вестника.


На адреса живее сам в една стая от апартамент на "Софжилфонд". Не поддържа връзки с никого в кооперацията. Няколко пъти са му гостували колеги от вестника. Родителите му живеят в провинцията и не са познати на източниците.


София

21.10.1980 г.


Значи още през 1980 г. съм бил набелязан от ДС за жертва. Защо мен? Ами защото съм най-удобен за това. В курса ми имаше деца на полковници от МВР, на университетски преподаватели, на номенклатурни другари, внуци на активни борци против фашизма и капитализма... Нима те ще позволят децата им да станат сътрудници на политическата милиция? Докато аз бях единственият, роден и израсъл на село. Кой да ме защити?

С късна дата мога само да благодаря на колегите от "Поглед", дали сведенията, от които излиза, че едва ли не съм ангел. Един ден в началото на 1985 г. ченгето Владо Динев ми каза, че е дал телефона ми на свой колега, който скоро ще ме потърси. Не знаех, че Динев е офицер от ДС. Той идваше в редакцията по няколко пъти в месеца, влизаше в кабинета на главния редактор Любен Генов и какво са си говорили двамата, само те си знаят.

Тогава въобще нямах представа каква страшна машина е Държавна сигурност. Нито бях чул за Шесто управление, нито за Шести отдел. ДС строго пазеше тайните си и никой вестник дори не помисляше да публикува схеми със структурите иотделите й, както правят днешните медии.

Колегата на Динев се казваше Светозар Петрунов-Заро. Той ме покани на среща в сладкарницата на ул. "Граф Игнатиев", която едно време се казваше "Ну, погоди!", и е точно срещу сградата на МВР. Заро започна с думите, че знае за скорошната ми женитба, както и че нямам софийско жителство. Но можел да ми помогне - генерал от неговата служба, член на управата на общината, бил много близък с кмета Петър Междуречки.

Който е имал проблеми със софийското жителство, знае за какъв нерешим казус става дума. Младите трябва да са благодарни, че няма да се сблъскват с безумието да не можеш да живееш, където искаш. Много мои приятели от провинцията и без жителство се криеха по тавани и мазета, но нощем милиционерите от патрулиращите коли ги залавяха и по етапен ред ги изпращаха в родните им места. Аз се спасявах със служебната карта от "Поглед". Вместо паспорт показвах нея.

Но да се върнем към срещата с капитан Петрунов. Той извади 3 или 4 рисунки на мъже (фотороботи) и каза, че може би така изглеждат хората, взривили влака на гара Буново и извършили атентатите в Сливен и Пловдив. Показа ми и снимки на някакви зелени пластмасови дамаджани и обясни, че може би в такива съдове е пренасяно взривното вещество. Каза, ако видя тези неща, да му се обадя.

Тук някой може би ще попита: "Заслужава ли си заради едно софийско жителство човек да продаде съвестта и морала си?" Резонен въпрос. Но я си представете, че днес (или тогава) МВР чрез съответните си служби поиска от вас да помогнете с информация, за да бъдат заловени опасни терористи?

Ако откажете, не сте ли лош патриот и безотговорен човек, който не иска да помогне на държавата си? Признавам, че тогава въобще не съм разсъждавал по този начин, нито пък съм хукнал из страната да търся хора, които приличат на хората от фотороботите.

Та така започна всичко: с обещание за софийско жителство и с искане на информация за турски терористи.

След още една или две срещи, капитан Петрунов ме заведе в един апартамент близо до "Кристал". Това е било ЯК (явочна квартира) “Фотограф”, за която ще стане дума Извади кариран лист и обясни, че трябва да напиша специално писмо - нещо като документ за бъдещото ми сътрудничество. И да го подпиша с някакъв псевдоним.

"Защо е нужен такъв писмен документ - попитах наивно, - не може ли да ти разказвам информацията устно?" "Такива са правилата - отвърна Петрунов. - А и нали генералът, който ще помогне за жителството, трябва да види, че наистина даваш полезна информация." Първото име, което ми хрумна за псевдоним, кой знае защо, беше Максим.

На следващата среща Петрунов ме попита как в редакцията на "Поглед" коментират атентатите и възродителния процес. "Какво общо има редакцията на "Поглед" с атентатите на терористите", реагирах аз. Макар да знаех, че тези атентати са реакция на българските турци срещу възродителния процес.

Петрунов (той умееше да говори тихо, но убедително) започна да ми обяснява как всеки факт и всеки детайл могат да донесат ценна информация за служба "Терор" и не бива да се подценява нищо.

Тогава разбрах, че освен информация за турците терористи, трябва да донасям и за колегите си. Почувствах се като попаднал в капан. Не исках да съм доносник, но и не исках да бъда изпратен по етапен ред в родното си село, където, както се досещате, никой не издаваше вестник. И тогава реших, че единственото спасение е да говоря само добри и положителни неща за колегите ми и за всичко, за което Петрунов ме пита.

В папката, която ми предоставиха от комисията "Костадинов", има 7 написани на ръка от мен сведения. Както и 10 рапорта от Петрунов до началниците му. В първия рапорт той пише:

"...В тази връзка го инструктирах, като му разработих линия на поведение, за изпълнение на задачите по придобиване на информация в журналистическите и другите среди, отнасяща се за терористичните актове в Пловдив, Варна, Сливен, жп гара Буново и мероприятието по преименуването на насилствено потурчените българи."

Най-смешното е, че в две от тези сведения донасям за самия себе си. (Как, вижте донесения 5 и 6 - б. а.) Какво и как точно да го напиша, диктуваше Петрунов. И заради това стилът на донесенията е милиционерско-чиновнически и според тогавашните пропагандни клишета.

За тези сведения не съм взел и стотинка. Иначе в папката с досието ми трябваше да ги има и съответните фактури.

Ето ги въпросните сведения, подредени по датите на написването им.

5.2.1985 г., хотел "Славия"

За новите имена на турците

Мой приятел в разговори с журналисти от в. "Поглед" имал възможността да изясни коментарите и отношението към провежданото у нас мероприятие по националното осъзнаване и преименуване.

Оценката на всички към провежданото мероприятие е положителна. Считат, че то е било належащо и ще способства за изграждане в близко бъдеще на единна българска нация. Като общо мнение дори се изказва становището, че това би могло да стане по-рано.

27.3.1985 г., хотел "Славия"

Взривовете - организирани от чужди специални служби

Мой приятел в разговор с журналисти от в. "Поглед" имал възможността да разбере отношението им и коментарите, които те правят по взривовете от 9-и т.м. Преобладаващото мнение е, че това е дело на турци отвън като отмъщение за мероприятието, провеждано у нас по преименуването на турчеещите се българи.

Една част считат, че тези терористични актове са внесени от чужди специални служби и целят да дестабилизират обстановката в страната и създадат атмосфера на психоза и несигурност у населението.

В подкрепа на последното е случай, станал известен на приятеля ми от Лидия Огойска, журналистка във в. "Поглед", която разказала, че преди прожекция в малкия салон на кино "Ц. Церковски" на разпоредителката направило впечатление "оставено безстопанствено" куфарче, за което уведомила милиционер. Той в присъствието на хората в салона започнал да го прослушва дали няма часовников механизъм. Междувременно се оказало, че куфарчето е на служител от кинематографията, който бил излязъл за малко.

Повече подробности за взрива в Сливен е разказал Иван Григоров, чийто съсед е бил по време на взрива в хотела. Намирал се е в Сливен като командирован. По време на взрива това лице се е намирало в стаята си. На приятеля ми не е известно дали същият е викан и давал показания пред органите на МВР за обстоятелствата, известни около взрива в гр. Сливен.

21.3.1986 г., ЯК “Фотограф”

Всички от в. "Поглед" са със симпатии към Горбачов

Mой приятел редовно споделя пред мен за обстановката в редакцията на в. "Поглед" и за отношението и коментарите на журналистите от вестника към 27-ия конгрес на КПСС и подготовката на 13-ия конгрес на БКП.

На приятеля ми направило впечатление положителното отношение на журналистите към работата на конгреса и интереса към приетите решения и документите. Както и задълбоченото изучаване на тези документи - нещо, без което те не биха могли да вършат качествено професионалните си задължения. Изразени са симпатиите на всички към личността на Михаил Горбачов.

Подчертан интерес се проявява и към подготовката ва 13-ия конгрес на БКП. Според приятеля ми в редакцията съществува една колегиална и добра творческа атмосфера, което той свързва и си обяснява с новото ръководство на вестника.

Приятелят ми не е констатирал случай, когато някой от редакцията да е имал и изказвал отрицателно отношение към тези две големи събития - напротив, те всички съзнават своето отговорно място. В редакцията няма обстановка за такива негативни моменти.

Почти всеки ден приятелят ми контактувал в службата и извън нея с Евгений Станчев, с когото посещавали редовно клуба на журналистите. Имало една маса в клуба, където обикновено сядат журналисти от в. "Поглед". По-редовни посетители са Евгений Станчев, Чавдар Крумов, Мария Филипчева и Драгомир Бакърджиев.

Разговорите им обикновено били около проблемите на вестника и други всекидневни въпроси. По-рядко на масата идвал и Енчо Господинов, за когото приятелят ми разбрал, че преди няколко дни е заминал командировка в Никарагуа.

В дните на конгреса се водели и разговори за работата на 27-ия конгрес на КПСС, за неговите решения и нови документи. Никога приятелят ми не е чул да се говори отрицателно за конгресната работа. Както и някой да изкаже такива съображения и мнения, които биха могли да се изтълкуват невярно или превратно.

"На маса" е ставало дума за първия партиен ръководител на СССР като приемник на линията на Андропов, а последният се ползва с голям авторитет. Евгений Станчев, който често пътува до Съветския съюз, е разказвал за авторитета на Горбачов и за симпатията, която имат към него съветските хора.

29.4. 1986 г. ЯК, “Фотограф”

След конгреса - с пълни сили за промяната

Мой приятел ми обясни, че журналистите от редакцията на "Поглед" с интерес и голямо внимание са посрещнали работата на конгреса и неговите решения. Според много журналисти от други столични средства за масова информация в. "Поглед" отразил по много добър професионален начин настроението преди конгреса, работата на самия конгрес и времето след него.

Веднага след приключването на конгреса в редакцията са заработили за отразяване на новите партийни постановки и новото време. Амбицията на всички журналисти и отдели е чрез нови рубрики, инициативи и журналистически материали да отразят новия дух, който се чувства след конгреса, новото мислене, което е необходимо за осъществяване на научно-техническата революция.

Желанието на ръководството на вестника било да мобилизира журналистите към промяна най-напред в самите тях, за да могат по-добре да откликват на промените, които настъпват навсякъде в живота. В това отношение личен пример за промяна в работата поновому давал най-вече главният редактор Любен Генов, Евгений Станчев, Мария Крумова, Мария Атанасова.

29.4.1986г. ЯК “Фотограф”

Гаф с тотофиш

Мой приятел се запознал с читателско писмо, пристигнало в редакцията на в. "Поглед". В него семейство от с. Бистрилица, Михайловградски окръг, се оплаквало, че при раздаването на пенсиите им в края на миналата година пощальонът от съседното село Гаганица ги накарал да купят попълнен единичен фиш от тото 2. В новогодишния тираж същият фиш печелел шестица. Когато обаче отишли в пощата в с. Гаганица началникът на пощата им заявил, че фишът е невалиден.

При проверката, която извършил моят приятел в Централния съвет на Българския спортен тотализатор, се оказало, че същият фиш има улучени три числа.

17.2.1988 г. ЯК “Фотограф”

Ния туркиня ли е?

Mой приятел се познава с Ния Бодева отпреди 3-4 години, след като тя е дошла като машинописка във в. "Поглед". На приятеля ми е известно, че тя е с възстановено име, и когато през 1985 г. е била на гости при роднини в Турция, в редакцията се е подхвърляло, че тя може би няма да се върне обратно в България.

След завръщането си тя не е възхвалявала живота в Турция, дори отбягвала да говори за пребиваванетоси там. Затова моят приятел смята, че тя няма рязко отрицателно отношение (или поне не го показва) към възродителния процес. Тя не е променила и отношението и държанието си към моя приятел, след като той публикувал във вестника няколко публикации за възродителния процес. Той е присъствал и на няколко телефонни разговора с децата й, които тя провеждала на български, а не на турски език.

Приятелят ми смята, че другите журналисти също имат добро отношение към Ния Бодева, тя е възприета радушно от целия колектив и с поведението си не показва неприязън към него.

12.7.1987 г., ЯК “Фотограф”

Възродителният процес, гледан от всички ъгли

Mой приятел миказа, че във в. "Поглед" методично и на добро професионално ниво се отразява темата по възродителния процес. Амбицията на редакцията е да обхване и погледне на този процес от възможно най-различни ъгли, да приобщи към него хората, да покаже новите същностни черти и необратим характер. В брой 19/12 май 1986 г. чрез фоторепортаж е отразен случаят с убийството на българския гражданин Ахмед Османов. Единствен в. "Поглед" чрез свои представители беше в Бургас, където заедно с близките му посрещна специалния санитарен самолет.

В брой 22/2 юни 1986 г. чрез репортаж от мястото на събитието е разказана личната трагедия на Ердохан Якуболу (сега Емил Якимов) от Никопол, който след 8-годишни трудни години и унизителен живот в Турция с риск на живота си преминава нелегално турската граница.

В брой 47/24 ноември 1986 г. пак чрез репортаж от мястото на събитието е отразено гостуването на екип от вестника в дома на Димо Илиев от с. Черковна, Търговищко, където заедно със семейството му гледали документалния филм "Големият род", филм, изграден върху спомени и архивни материали за българския корен и единния произход на населението в Герловската котловина. Димо Илиев е един от участниците във филма.

В брой 9/2 март 1987 г. е разказано за сватбата на двама братя близнаци от с. Поточница с две сестри близначки от с. Сладкодум, Кърджалийско. Всичките са с възстановени имена. Чрез тази сватба всъщност се показва новото в живота на хората от този край.

В брой 28/13 юли 1987 г. представители на "Поглед" са първите и единствените журналисти, които пристигат пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци, след като органите за сигурността разрешават достъпа.

В брой 38/28 септември 1987 г. е отразен случаят при с. Генералово, Хасковско, когато турският гражданин Туран Каня стреля с пистолет срещу двама български граничари.

Моят приятел счита, че в. "Поглед" чрез свои представители може да бъде използван активно и успешно в бъдещото реализиране на възродителния процес.

Ето я и смешката!


В последните две сведения агентът Максим донася за журналиста Пенчо Ковачев. Защото моя милост направи проверката за тото фиша (донесение №5) и написа всички репортажи, за които става дума в донесение №6)

Предполагам, че Петрунов, междо другото вече майор, ме е карал да пиша всичко това, за да отчита дейност пред началството.

Заради това си обяснявам и многото му рапорти. Част от тях са съчинени от Петрунов - за инструкциите и задачите, които ми възлагал. Няма как тези рапорти да са повече от моите сведения.

Как отказах да сътруднича на ВКР в Строителните войски - четете утре


Архив Варна | 09-12-2009, 14:19 | varnautre

Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви днес на сайта си (comdos.bg) имената на собственици и автори от печатните медии.
Проверени са били 328 души от 20 печатни издания - собствениците, директорите, зам.- директорите, главните редактори, зам.- главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори и водещите на рубрики. Според закона на огласяване подлежат медийни дейци, които заемат отговорни постове в средства за масова информация от момента на влизане на закона в сила до днес, тоест от 2006 г.

Оказало се, че 80 души не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона за досиетата ("Не подлежат на проверка лицата, родени след 16 юли 1973 г.")


Сред посочените днес имена е един от основателите на седмичника „168 часа" и създател на всекидневника „24 часа" Валери Найденов, който преди това беше и първи зам.- главен редактор на в. „Дума". Той е вербуван през 1983 г. и с агентурен псевдоним „Сашо" е работил за  Първо, Шесто и Второ управление на Държавна сигурност.

Тошко (Тошо) Николов Тошев - един от собствениците, директор и главен редактор на в. „Труд", е бил вербуван под името „Бор" от 1975 до 1990 г. като „съдържател на явочна квартира" и е сътрудничил на Държавна сигурност към Софийското градско управление на МВР.

В редакцията на „Труд" и „Седмичен труд" до сега са били проверени 27 души. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона.


Проверени били само работещите по трудови правоотношения. За останалите лица проверката продължава, се казва в доклада на Комисията.

На Шесто управление на ДС са сътрудничили Анели Бачева-Баткова - от 1974 г. под името „Калина", за която има сведения за принадлежност към службите и след 10 ноември 1989 г., и Веселин Марков - щатен служител на ДС.

Алексения Димитрова - агент „Владимир", Бойко Бойков - секретен сътрудник „Антон",Огнян Стефанов - съдържател на явочна квартира „Академик", Пенчо Ковачев - агент „Максим" и Лъчезар Павлов са сътрудниците на службите в "168 ЧАСА" ЕООД.

Юрий Асланов е бил секретен сътрудник на Раузнавателното управление към Генералния щаб от 1985 г. под името „Виктор". Асланов е на длъжност политически коментатор във в. „Монитор" от 1 юни т.г. Той е собственик на социологическа агенция и член на Висшия съвет на БСП.


Във в. „Монитор", издание на „Нова българска медийна група холдинг", с агентурни имена на Държавна сигурност и други служби са сътрудничили и Вечеслав Тунев -  агент „Радев" и щатен служител, и Павел Пашев - секретен сътрудник „Виктор", Виктор  Самуилов -  агент „Марица", съдържател на явочна квартира, Евгени Еков - агент „Виктор", Красимир Георгиев -  агент „Василев".

Във в. „Земя" щатни в службите са били Горан Готев и собственикът Димитър Иванов.
Секретен сътрудник от 1974 г. е бил Чавдар Добрев, вече обявяван като бивш народен представител.


Сътрудници на службите във в. „Сега" са Димитри Иванов - вече обявяван като агент „Стефан" от 1960 до 1984 г. при проверките в БНТ, ДимитърДенков - агент „Ваклин",Добрин Памуков - агент Владо, Светослав Терзиев - агент с много псевдоними („Филип", „Каменчев", „Камен").

В списъка е и почти цялото ръководство на свързания със Съюза на българските журналисти вестник "Поглед" - Милен Вълков, Милен Гетов, Снежана Тодорова, Божидар Стоянов, Веселин Константинов, Георги Марков, Георги Бакалов.

Някои от обявените днес лица са били сигурни, че личните и работните им дела са били унищожени на 27 февруари 1990 г.


Комисията обявява, че не е открила лица, сътрудничили на службите само в сп. "Тема", в. "Стършел" и Държавен вестник. Няма разкрити имена и от вестниците "Капитал" и "Дневник", но там 39-има не подлежат на проверка.

"Проверките не са окончателни. Направена е проверка на част от медиите. Не може да излезе проверката на всички медии в едно решение, статистически не е възможно да направим всичко наведнъж", каза председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.  Той обясни, че днес комисията е излязла с решение, защото е заявила пред обществеността, че работата й по оповестяване на сътрудниците в печатните медии ще започне преди Нова година.

"След Нова година продължаваме с другите медии с допълнителни проверки. Виждате, че водещи медии не са влезли в решението. Това не означава, че няма да бъдат проверени и резултатите няма да бъдат обявени. Всички данни ще бъдат обявени в публичното пространство" - каза Костадинов.

Председателят на комисията не пожела да се обвърже с краен срок за проверките на печатните медии.


"Има некоректно отношение на някои медии. Бавят отговора със списъците или констатираме неточности в списъците. Това означава допълнителна проверка на имена" - добави той.

Архив Варна | 09-12-2009, 14:14 | varnautre

Пресслужбата на Пермска област съобщи, че единият от заподозрените за трагедията в нощния клуб „Куция кон” в руския град Перм – арендаторът на помещението Александър Титлянов, починал, съобщават руските информационни агенции.


Самият той е бил в клуба по време на пожара, получил е тежки обгаряния и се наложило да бъде транспортиран до болница в Москва, но лекарите не успели да спасят живота му.  След неговата смърт тази сутрин броят на жертвите от пожара вече е 121 човека. Засега в различни болници се лекуват още 111 пострадали, като през последната нощ са починали още двама от ранените.


Обвинения за трагедията са повдигнати на изпълнителния директор на клуба Светлана Ефремова, арт-директора Олег Феткулов, съсобственика на заведението Анатолий Зак и директора на пиротехническата фирма „Пироцвет” Сергей Дербенев. Починалият Титлянов бил засега в качеството на заподозрян.

Новините | 09-12-2009, 06:35 | varnautre

Държавата най-накрая ще прекрати порочната практика да продава или заменя на безценица атрактивни гори и земи, пише вестник „Сега”. Земеделското министерство е готово с нова наредба, в която се въвеждат по-точни критерии за оценка. "В сравнение с направените от предходната власт сделки държавните масиви ще струват средно 3 пъти повече за вътрешността на страната, а за морето и курортите - дори 7-9 пъти по-скъпо", каза вчера аграрният зам.-министър Георги Костов.
При формирането на бъдещите оценки за масивите освен характеристиките на самата гора като дървесина и животински свят водещ критерий ще бъде и отдалечеността й от морския бряг или границите на националните курорти, от магистрали и населени места, научи "Сега".

Архив Варна | 09-12-2009, 06:27 | varnautre

Ще ги събарят на групи по 15 - 20, за да пестят техника, съобщава „Монитор”. С невиждана полицейска охрана вчера сутринта започна събарянето на незаконните богаташки вили в местността Ченгене скеле край Бургас. Първите четири вили от общо изградените там 257 луксозни сгради паднаха под напора на багерите. Баровските къщи се превърнаха в купчина отпадъци пред очите на собствениците им. Зрелищната акция по събарянето премина под жестока жандармерийска охрана с над 200 униформени, въоръжени с щитове.

Архив Варна | 09-12-2009, 06:25 | varnautre

Скандален лондонски милионер, представящ се за лорд, организатор на екстравагантни партита с участието на топмодели, холивудски звезди и светски знаменитости, е заподозрян в измами със заеми на стойност 12 млн. британски лири, в това число и в България, съобщи сайтът Money Marketing, цитиран от вестник „Стандарт”.
Няма посочени конкретни ужилени български граждани и компании. 43-годишният плейбой Едуард Дейвънпорт, приближен дори на короновани особи, известен във висшето общество като лорд Гифордс заради любовта си към разкоша, е един от тримата обвинени миналата седмица в организиране на престъпна група, свързана с измами и пране на пари в най-голямото досега международно разследване за мошеничество със заеми.
Обвинението е било повдигнато след арест на шестима души, разследвани от британската Служба на тежки измами и полицията за незаконни сделки с 19 имота. Срещу Дейвънпорт и другите двама мъже - Питър Райли, на 62 г, и Дейвид Хорсфол, 54 г., са повдигнати обвинения от Лондонския магистратски съд, докато другите трима  - двама мъже и една жена, са били освободени без обвинителни актове.

Архив Варна | 09-12-2009, 06:24 | varnautre

След решението на ВСС се оказа, че шефът на всички прокурори и следователи Борис Велчев има за раздаване 11 млн. лв., пише „Труд”. “Нямам толкова хора за награждаване!”, възмути се главният прокурор. И подчерта, че за изключителни заслуги може да отличи 50-ина, но не 2000 човека, колкото са подчинените му магистрати. Затова в държавното обвинение парите засега ще се раздават по строги правила. Във форумите малцина прокурори подкрепиха Велчев.
В съдилищата всичко зависи от отделните началници. “Чакам предложения от заместниците ми и от ръководителя на администрацията, тогава ще взема решение”, каза председателят на Софийския районен съд Красимир Влахов. Там най-заслужилите съдии могат да вземат до 2 заплати. Пари твърдо няма да има за наказаните, тези с висящи дисциплинарни дела и др. провинения. А част от наградите вероятно ще отидат за благотворителност.
И в столичния апелативен съд не са готови с разпределението. В двата върховни съда - ВКС и ВАС, изчакват. Макар че преди дни шефът на ВАС Константин Пенчев обяви, че ще награди почти всички съдии. Изчакването има причина - въпросът за парите отново ще бъде повдигнат от Велчев и други пред ВСС.

Архив Варна | 09-12-2009, 06:23 | varnautre

Двама шестокласници накарали първолак да си мушне главата в писоара на тоалетната и така го снимали с мобилни телефони, пише вестник „24 часа”.
Гаврата със 7-годишното момче била извършена миналия четвъртък в столичното 112-о ОУ "Стоян Заимов" в междучасие. Според разкази на участници в инцидента 13-годишните насилници избрали произволно детето и с думите: Хайде, малък, идваш с нас в тоалетната, го завлекли към помещението с писоарите.
Часове по-късно шестокласниците показвали клипчето на приятели и дори го прехвърлили на още няколко джиесема, твърдят от школото. Новината за гаврата стигнала до директора на следващия ден и той веднага съобщил в Пето РПУ.
От полицията още същия ден изпратили инспектор от Детска педагогическа стая, който провел разговори с насилниците и пострадалото дете. Записите с гаврата били изтрити още в петък. По-късно и родителите на първолака подали жалба в МВР.

Архив Варна | 09-12-2009, 06:21 | varnautre

Засиленото полицейско присъствие и предупрежденията за солени глоби и сериозни наказания явно дадоха резултати. Тази година студентският празник мина без сериозни инциденти на пътя. На територията на Варненска област са регистрирани 24 катастрофи, които са само с материални щети. Ранени и пострадали хора няма, казаха от пътна полиция. Пътищата са сухи, проходими, а видимостта е добра. Няма промяна в организацията на движението.


В момента всички светофарни уредби във Варна работят нормално. Към този час катастрофи в рамките на града няма, допълниха от централата на „Ласиа” такси.


Тежка катастрофа стана снощи около 1.30 часа след полунощ на кръстовището на бул. „Сливница” и „Цар Освободител”. Двете ударени коли са сериозно повредени, но няма ранени хора.


Трафикът вече се усеща по централните улици. Най-натоварено в момента е движението по бул. „Приморски”. Автомобилите чакат по няколко сесии на светофара, докато стигнат кръстовището в отсечката от гранд хотел „Димят” до Икономическия университет.


Задръстването по бул. „Сливница” в посока към центъра на града е стигнало до кръстовището на булеварда с ул. „Патриарх Ефтимий”.

Архив Варна | 09-12-2009, 06:16 | varnautre

Дилма Русеф, която е от български произход, е кандидатът на  Работническата партия за президент на Бразилия за изборите през октомври догодина. Новината за "нашенката", която сега е шеф на кабинета на сегашния държавен глава Лула да Силва, обиколи тази нощ световните агенции.


Кандидатурата на Русеф ще бъде обявена официално на когреса на партията през февруари.


”Всички сме единодушни, че именно Дилма трябва да е нашият кандидат”, заяви лидерът на управляващата Работническа партия Жозе Едуардо Дутра.  Президентът Лула да Силва лично посочил Русеф за свой заместник.


По конституция той не може да се кандидатира за трети мандат. Ако бъде избрана, Русеф ще продължи пазарната политика на сегашния президент, пише сайтът frognews.bg. „Русеф не е Лула с пола, но все пак нашите намерения са да има приемственост в политиката, която провеждаме“, заявява пред журналисти партийният лидер Дутра. Той все пак признава, че администрацията на Лула да Силва не е напреднала достатъчно в модернизирането на страната. Работническата партия ще започне кампанията си с обещание за структурни реформи и промени в пенсионната система.


В момента Русеф е на второ място по популярност сред кандидатите. Първи е губернаторът на Сао Паоло - Жозе Сера от опозиционната партия PSDB. Българката обаче има голям потенциал, тъй като умее да печели доверието на хората и е много открит човек, отбелязват социолози.


Преди да се появи на политическата сцена Русеф е била партизански командир и борец срещу бразилската хунта. Тя е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща й Петър Русеф е българин. Бил е свързан с Българската комунистическа партия. През 1929 г. обаче напуска страната ни по политически причини и заживява във Франция. През 1945 г. се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва, чието първо име носи и дъщеря му. „Той беше много силен и образован човек. Научила съм много от него, най-вече да чета постоянно“, споделя г-жа Русеф.

Любопитен спомен от нейното детство е запознанството с голямата българска поетеса Елисавета Багряна.

„Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН-клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте“, спомня си Дилма Русеф. По-късно Багряна ще посвети стихотворението „Шепа сняг" на Петър Русеф, твърди изследователят на творчеството й Йордан Василев.


След завършване на средното си образование Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Пауло, където поема ръководството на лявата партизанска групировка "Палмарес". През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло - Адемар де Барос, който е протеже на хунтата и е един от най-корумпираните хора в Бразилия.

С част от задигнатите 2,5 милиона долара тя подпомага бразилци, емигрирали в чужбина заради политическите гонения.

Властите успяват да заловят г-жа Русеф и тя прекарва три години в затвора, където е подложена на психически и физически тормоз.


Когато излиза на свобода, тя завършва икономика и защитава докторат. Била е секретар по финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия, която е световен лидер в добива на желязна руда и един от бъдещите най-големи производители на петрол. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначава Дилма Русеф за началник на своя кабинет.


Бразилката с габровски корени вече усилено се готви за предизборната надпревара, писаха наскоро европейските вестници. Желязната дама вече е променила сериозно визията по съвет на своите PR-и.

На снимките: Дилма Русеф преди и сега


„Вместо очила с големи стъкла – контактни лещи, вместо вечните кафеви костюми – лежерно облекло, десет килограма по-малко и променен нос и скули в резултат на намесата на пластичните хирурзи“,  описва немският Берлинер цайтунг.


За страната на Копакабана, манекенките и момичетата от плажа външният вид определено е от значение и според вестника самият Лула подканил 61-годишната Дилма да промени външния си вид с думите:

„Дилма, трябва най-после да се откажеш от този бюрократски външен вид!“.

Когато видели резултата, хората не повярвали на очите си. Досега 61-годишната Дилма Русев се интересуваше от резултатите в работата си и да бъде политически значима. Нарцисизмът й беше чужд. Сега PR съветник подготвя изявите й пред пресата и избирателите. Козметичка я гримира преди всяка проява.

Тази година Дилма Русев участва дори в бразилския карнавал. Тя, която иначе ходи с удоволствие на опера, обича гръцката митология и е изчела целия Достоевски!“


В Латинска Америка вече е имало потомък на български имигранти, който е претендирал за най-висшия пост. Това е легендарният революционер Теодоро Петкоф, който през 60-те години на миналия век е почти толкова известен колкото и Ернесто Че Гевара. За последен път Петкоф, който Франс прес определи като "социалистическа икона", бе кандидат за президент на Венецуела през 2006 г. срещу  самия Уго Чавес, но  впоследствие се отказа в ползата на единния опозиционен кандидат, който загуби.

Новините | 09-12-2009, 06:06 | varnautre