Предстои ни да си платим и за стандарт на хляба, а монополистът Е.ОН докара до протест и свой сънародник, имал лошия късмет да им бъде клиент в България.

Тази седмица Константин Тренчев плака, когато му се наложи пак да оглави синдиката – изненадващо за нашите ширини на конгреса на “Подкрепа” нямаше навалица от желаещи да работят “началник”. Подопечните на синдиката плакахме по-рано, когато експертът им Мика Зайкова облече в цифри усещането ни за опразващи се джобове. Според нея реалните ни доходи вече са намалели с около една трета спрямо началото на 2010 година. А всеки, който може да брои до три, вероятно веднага след това е пресметнал, че ако продължаваме така,

фалитът ни ще изпревари тазгодишната Коледа

През същата седмица научихме, че години наред са ни хранили с най-лошия хляб в Европа, вместо тази пшеница да храни прасетата. Което обаче обяснява някои специфики в живота и облика на част от обществените животни. След като огласи откритието за хляба, земеделският министър Найденов прибягна до вече пробвана рецепта “въвеждане на стандарт”. И до предупреждението: “Със сигурност този хляб ще бъде по-скъп. Колко ще струва - не знам, но нека не се изненадват хората, качеството струва пари”. В икономиката е така, в политиката обаче май е обратното – колкото по-качествен е политикът, толкова по-евтино излиза на избирателите си. Но ние явно се чувстваме достатъчно богати, за да не търсим качествена стока. Хлебопроизводители вече заплашиха министъра със съд заради клевета, ние обаче се вълнуваме от друго. Веригата “внезапно откриване на проблема – лечение чрез стандарти – скандал заради стандартите” вече взе да ни омръзва, особено след като единственият

сигурен резултат са по-високите цени

Електоразпределителните дружества също ще добавят още към сметките за пренос, превоз, червен вятър и зелена енергия. Прогнозата на регулатора е, че токът ни ще поскъпне с процент и половина от първи юли. По стара българска традиция това поскъпване, вероятно закръглено до две на сто, ще бъде добавено във всички останали цени веднъж преди първи юли и още веднъж след това. А политиците ще ни утешават с басните за най-евтиния ток в Европа. Срещу варненският монополист Е.ОН тази седмица имаше доста показателен протест. Недоволният е германски гражданин, който от шест години живее в България и още не е разбрал как така у нас фирмата може да си позволи да работи по този начин. От Сдружението на общинските болници също се чудеха тази седмица как ще работят по новите правила, след като те на практика забраняват на лекарите от по-малките болници да вършат част от това, което всъщност им е работата. И за друго предупредиха лекарите – че ще започне едно

возене на пациенти от болница в болница,

което може и да не свърши добре. В Сандански са вече наясно – жена със сърдечен проблем почина, докато я претоварваха в болничния двор от една на друга линейка, за да спазят новите разпоредби коя болница докъде може да вози. И, дори и да е вярно, едва ли близките й ще приемат, че краят и без друго щял да бъде същият. Тези дребни житейски драми очевидно са далеч от “Дондуков”. Премиерът ни призова да стискаме зъби и тази година, защото догодина вече ще потекат проекти, масло и мед. Ако решите да следвате съвета на премиера, имайте обаче едно наум за цените на зъболечението. Не скърцайте със зъби и ако имате съпротива срещу идеята на премиера, че преди 22 години тогавашната власт е планирала нещата така, че сегашната да има проблеми. Вероятно най-много вярват на тази идея в Белослав. Там кмет няма, а избраният от общинския съвет заместник не се харесва на варненския областен управител, та градът беше

оставен да виси във финансова неизвестност

Проблемите на малкия Белослав обаче не бяха интересни извън региона. Далеч по-забавно беше да се пише за тълпите американци, които ще си хвърлят паспортите и ще се наредят на опашка за българско гражданство, за да си спестят данъците. Така поне твърдеше тази седмица швейцарският финансов всекидневник “Ажефи”. Та вече няма нужда да стигаме американците, те сами идвали. Българските политици пък бяха горди да обявят, че вече сме почти в Шенген, като вицепремиерът Цветанов дори посочи 14 март като датата, на която ще сме готови технически. Вероятно това означава, че ще сме измазали всички гранични пунктове и ще чакаме Европа да замижа за това, което честичко се случва вътре в тях. Поне пътуващите в страната вече са по-спокойни, след като на третия път пътната агенция успя да реши как изглежда “законната” винетка за годината. Тези светли новини не смекчиха сърцата на опозицията, която поиска

незабавната оставка на вътрешния министър,

а след тях към главата, или поне към креслото, на Цветанов посегнаха и от Синята коалиция. Тази седмица сложи край и на един от най-често повтаряните аргументи от защитата на министъра – спрените отвличания. Намерен беше трупа на изчезналия, очевидно отвлечен, измъчван и убит бизнесмен от Павликени Петър Бялков. В парламента обаче атаките срещу Цветанов продължиха да са на вълна “подслушване”, а Димитър Дъбов излезе в защита на ДАНС, като заяви, че не техен човек е в дъното на скандала. Дъбов говореше за техническа специфика, но пък, ако са верни новините от Ботевград, може да става въпрос и за съвсем друго неможене. Поне според РЗС, в града обикаляли агенти на ДАНС и разпитвали всички Цветановци с надеждата да открият кой от тях стои зад подписката за референдум. След драматичните подавания на оставки и неделни заседания, Яне Янев пак си е председател на партията, а седмицата му даде възможност да прибегне до великата фраза “аз нали ви предупредих”, или, в случая, “аз нали ви казвах, че

тези флашки могат да взривят държавата”

След като размахваха флашки по вестници, а дори не бяха си отворили дюнерджийница на входа, от вестник “Галерия” осъмнаха с по-малко врати и прозорци. Същото важи и за невинните им съседи, които при това са лишени от щедри спонсори, но за тях политическо съчувствие не остана. Още преди да бъдат изметени стъклата, започна замерянето с версии и контраверсии кому е изгодно да се гърми в ден, в който започва посещението на четирима еврокомисари, един от които - по сигурността. И понеже пострадалата редакторка се оплакваше с прекалено широка усмивка, а поставеният в уж неизгодна позиция премиер си позволява да поздравява бомбаджиите за професионализма, “кому е изгодно” си остава въпрос с прекалено много отговори. И ако спасяването чрез дюнери си е още в кръга на шегата, то далеч по-сериозно трябва да се отговори на друго – при толкова слушане

как бяха изтървани уговорките за фойерверки

на “Цариградско шосе”. Или премиерът наистина е бил наясно, но, както каза, не би искал опонентите му да приемат пращането на охрана като натиск. А основната фигура, около която се въртят конспиративните теории, вече е почти свободен. Малко преди да направи една година в килията и под домашен арест без присъда, Алексей Петров вече е с мярка “подписка”. За да ознаменува събитието, той обеща да заведе над десет дела срещу медии и политици “в следващите дни”, а “след три седмици” - да ни каже това, което не знаем, от биографията на Бойко Борисов. Премиерът беше атакуван отново и от президента. Георги Първанов съобщи, че след обвиненията на Борисов за президенско участие в скандала със записите, вече е сезирал прокуратурата и само чака резултатите, за да реши точно за какво да съди премиера. С което ще успеем да бием дори Италия по

степен на забавност на вътрешнополитическия живот

Сценаристите на сапунки пък могат вече да четат стенограмите от парламента, вместо да плащат за идеи. В края на тази седмица най-големият въпрос, останал неизяснен между бившия и настощия премиер се оказа битието на бившите им съжителки. Неясно защо сегашният министър-председател стигна до идеята да разбере кой е платил на Елена Йончева за риска да отиде при сомалийските пирати, макар че така наречената “спонсорска заставка” отговаря явно и публично на въпроса още преди началото на филмите й. Засегнатият Станишев остави защитата на съпартийците си, които също нямаха проблем да размахат финансовите възможности на Цветелина Бориславова, а парламентарните питания останаха за друг път.

Във Варна хванаха общински служител с подкуп

Огласиха обаче името на друг. Последици засега няма. От Спортна зала с половин уста пък потвърдиха, че една от възможностите за инвестиции предполага повече от една трета от площта на Двореца да бъде заета от хотел, а “част от настоящите зали да бъдат преместени”. Засега не е известно името на щедрия кандидат за публично-частно партньорство. Известно е обаче, че скандалът около така наречената Картофена къща дотук  завършва в полза на фирмата, която събори сградата – паметник на културата. Случайно или не, името на фирмата изплува и от списъците на дарители на ГЕРБ. А един от управителите й заяви за “Народно дело” тази седмица: “На мястото ще правим каквото решим, може и надгробен паметник да построим”. Всъщност, идеята не е лоша – на плочата можем да поставим

надпис в памет на всичките си политически илюзии

Тези дребни неволи и недоразумения обаче бледнеят пред събитието на седмицата. След като очевидно изчерпа обичайния си кръг медии, премиерът Борисов застана лице в лице с един яростен критик на управлението си – професор Вучков. След първите 30 секунди феновете на водещия вече питаха: “Кой си ти и какво направи с Вучков”, защото човекът в студиото не само повтори всички налични комплименти към премиера, но със сигурност изобрети и няколко нови. Феновете на премиера също питаха: “Кой си ти и какво направи с Борисов”, защото гостът в студиото рядко успяваше да вземе думата и се примири с ролята на изчакващ. А

ако Рип ван Уинкъл се беше събудил в този ден,

той щеше да добие следните впечатления за страната. Телевизионният официоз е на нивото на Виетнам веднага след изтеглянето на американците, премиерът е един неразговорлив човек, който ходи по медиите, за да го поучават, а основният проблем на обществото е естетиката в облеклото на политиците.

Да говорим за това каква ще бъде Варна след 2, 5 или 10 години сме седнали в кафе в центъра на Варна. Признавам, че по-подходящото място за подобна тема е на последния етаж на хотел "Черно море", на терасата на Вълнолома, на Панорамната площадка или на Паметника на българо-съветската дружба, но при минусовите температури предпочитаме да сме на топло и да дадем воля на въображението си.

Росица Пенкова: Отворихме темата какво трябва да има във Варна и започнахме с Парк-паметника. Какво трябва да стане с него?

Свилен Крайчев: Там губим едно място, според мен много подходящо за рекреация на варненци. Първо, защото е запустяло, второ - този бетон. Той си стои там и с него нищо не може да се направи. Имаше идеи, ако си спомняте, в началото на демокрацията дори да бъде затрупан отгоре, но не стана. Не може да бъде взривен, събарянето му ще е безумно скъпо...

Р.П.: Моята идея беше да направят зелена скулптура от него, има такива много по света. Бетонът служи като конструкция, като скелет, който ще бъде облечен в подходящи растения. Те ще скрият тези фигури. И тогава може да остане само богинята на победата Нике, чиито разперени криле уж изобразява този паметник. Така Варна ще има и своя символ.

С.К.: Не знам. Трябва да се помисли. Според мен няма идея и определен ресурс за това място.

Р.П.: Общинският съветник Пламен Андреев предложи там да се оформят зали, да стане културен център. Но се оказва, че има някакъв дипломатически проблем, България е поела ангажимент пред руското правителство да се грижи за мястото.

С.К.: Сигурно ще има такива усложнения, тъй като това на практика е паметник на руската армия - с тези фигури на войници по него. Като Паметника на съветската армия в София, който сега искат да съборят.

Р.П.: Аз лично съм против това да се разрушават тези паметници. Те са част от нашата история. Независимо споделяме ли тези убеждения или не. Но нашият бетонен паметник е грозен, пречи чисто естетически. Той си беше грозен и по социалистическо време.

С.К.: За съжаление, това се случва с тези паметници. Не е само той, нека погледнем този в Шумен за 1300-годишнината. Същата история. Много е грозен. Нека погледнем паметниците, които са строили в Европа, какво излъчване имат.

Р.П.: Причината може би е в материала - този бетон навсякъде. А красивите паметници са от мрамор, гранит, от гипс в краен случай. Горе-долу като да сравняваме бетонни панелки с красивите сгради от началото на миналия век.

С.К.: Важното е след този период на социалистически комунизъм нещата в това отношение да не продължават. Погледнете тази сграда срещу общината на какво прилича. Това естетика ли е? Добра архитектура ли е?  Дори когато бях още в общината, си мислех, че тя стои още на бетон и после с нещо ще я облицоват. А то се оказа, че това си е фасадата. Ако я съпоставим с онези стари сгради в центъра на Варна: линия, изящество...

Р.П.: Възможно е този вид на ъгловата сграда да е бил нужен, за да смекчи контраста на ужасната архитектура на Общината с останалите постройки наоколо.

С.К.: Всичко е въпрос на архитектура, но аз лично считам че тук нямаме добри съвременни архитекти. И нямаме добри урбанисти.

Р.П.: Не знам дали изобщо има такава специалност в нашите университети.

С.К.: В Хонландия аз познавам  човек, на който на визитната му картичка пише "урбанист", а не архитект. Той се занимава с хармонията в един град.

Р.П. Е, Вие се размечтахте... Ама Вас и без друго Ви нарочиха за непоправим мечтател покрай монорелсовия път?

С.К.: Всеки човек е мечтател. И ти си мечтател, всеки варненец иска да живее в по-добра среда. И тази по-добра среда той си я представя. Някога градът се е развивал около морето. Пристанището от там тръгва, старата част на Варна, Морската градина  и това развитие не се е запазило, за съжалениe. В това ново време накъде се строи Варна?

Р.П.: А не е ли пренаселено вече край морето?

С.К.: Покрай езерото къде е пренаселено? Това са най-добрите, най-скъпите места. Южната страна на езерото е абсолютно голо поле.

Р.П.: Може би липсата на комуникация с тези места е причината те да пустеят.

С.К.: Аз за това казвам, че трябват урбанисти, които да мислят за това и да го развият.

Р.П.: Може би трябва да има още два-три моста, за да се развие тази зона?

С.К.: Да, защо да няма?

Р.П.: Ами няма пари. А и в България първо правим къщите и след това инфраструктурата, но в случая и това няма как да стане, защото става дума за път през канала и езерото.

С.К.: Винаги трябва да е обратното. Трябва да има един път, откъм северния бряг, оттатък жп релсите и тези жп релси също трябва да се махнат. Гарата трябва да се премести, централна гара да остане само за пътнически влакове, два или три коловоза и нищо повече. Всичко останало трябва да се изчисти и да мине някъде в края на града. Сточна гара просто трябва да я махнат. Не може да има в града такова нещо. Всички товарни коловози и т.н. трябва да се изместят.

Р.П.: В интервю за ВарнаУтре.бг колегата Ви Павел Димитров обяви, че още през пролетта може да бъде отворено пристанището за варненци. Не трябва ли за това първо да бъде построено новото контейнерно пристанище и там да бъдат преместени кейовите места?

С.К.: Идеята е да бъдат отворени и свързани с Морската градина от първо до четвърто кейово място на пристанището. На пето място контейнерният терминал продължава да си работи, на шесто и седмо място зърненият терминал продължава да си работи. А от 1-во до 4-то се маха оградата и става открито пространство. Сега тук има складирани контейнери. Всички пристанища веднага транспортират в специални складове далеч от брега, защото, ако ги държиш тук, цената е много голяма. Затова големите фирми сключват договори за складови площи извън пристанищата на много по-ниски цени, прехвърлят ги на друго място и от там нататък ги транспортират.  Това е системата. А ние какво правим? Държим ги на пристанището на най-скъпата зона и заемат място. Тук има и натрупан скраб, който ичезва, където иска: на 12-то или на 8-мо място могат да го сложат или на Варна запад. Така първите четири кейови места стават новата зона за разходки и забавления без да се нарушава работата на пристанище Варна-изток. Говорихме с шефа на пристанището Данаил Папазов и той каза, че, ако има решение, веднага го правим. И Морската градина се отваря още повече към морето.

Р.П.: Ще трябва много работа. Доста е разбито тук. На практика варненци имаха свободен достъп точно до тази част от пристанището миналата пролет по време на регатата Тол Шипс и видяхме какво е - стари релси, разбит асфалт, никаква зеленина.

С.К.: Да. Цялостната идея е това пристанище да се махне. Пасажерският терминал ще се измести в южната част на сегашното пристанище и всичко останало става атрактивни зони.  Но за да стане всичко това, трябва да се направи този терминал.

Р.П.: Къде е най-добре да се направи този терминал?

С.К.: На Острова. Такава беше моята идея от самото начало.

Р.П.: И така се решава проблемът с газенето и минаването под моста?

С.К.: За мен там е номер едно, не толкова в канала. Там сега има възможност по-бързо да се направи. Единият вариант е на мястото на старшинското училище, което вече не се използва, а теренът е изключителна държавна собственост. Но за там ще трябва да се удълбочи каналът. Също трябва да се направи удължение на вълнолома. А това ще бъде много скъпо - знаете, че дъното е нестабилно под вълнолома, той и сега потъва.  Друг вариант е до терминала на "Петрол", но там трябва да се насипе още пръст, да се отнеме от морето един участък.

Р.П. Всъщност този разговор започна във Facebook със спор за сградата на сцена "Филиал" на Варненския драматичен театър.

С.К.: Не знам дали Ви харесва това нещо в момента. Няма никаква обстановка в него, никаква атмосфера.

Р.П. Отвътре да, но отвън е часовниковата кула?

С.К.: Аз не виждам някаква архетектура в момента. Една кутия общо взето. За мен по-добрият вариант е да се събори и да се направи една хубава сграда както операта, каkто Спортна зала, с емблематична архитектура. Какви добри архитекти е имало навремето. Морско училище също е уникална сграда.

Р.П.: Неслучайно имаше мераци за продажбата й на голяма хотелска верига.

С.К.: Спомням си този случай, тогава бях в общината. С кмета тогава ходихме да проверим нещата. Военният министър Цонев тогава тържествено се закле, че няма такова нещо. Но има нещо друго във връзка с Морско училище: спокойно можe да бъде махната оградата и хората да се разхождат из парка. Ето Медицинският университет е достъпен, Техническият - също. Но Морско училище си е оградило парка, а даже не го поддържа. А тук е паметникът на Вапцаров, трябва да могат гражданите спокойно да преминават.

Р.П.: В съседство е Дворецът на културата и спорта. Той също е в много лошо състояние.

С.К.: Общината трябва да отпуска пари за ремонт. Аз по принцип винаги съм за частната инвестиция. Лично тук не мога да преценя дали ще е по-добре или не.

Р.П.: То публично-частното партньорство май стана мръсна дума още преди да заработи във Варна?

С.К.: Ние не сме направили и кой знае какво тук. Публично-частното партньорство не е развито достатъчно все още.

Р.П.: За целта трябва явно по-голям размах. Всичко е все още на ниво кърпежи.

С.К.: Точно така е, защото за 20 години какво се е направило във Варна - общо взето - нищо. Сега има автобуси, дори и тук във Варна, с открит втори етаж за екскурзии, туристически. И откъде минават, какво показват на чужденците?  Къде ти е площад Пикадили, къде ти е Триумфалната арка? Няма ги. Защо, например, не се направят в Морската градина някакви макети, които да показват забележителностите на България в умален вид, да разказват историята й. Ние сме туристически град, като такъв трябва да има нещо интересно.

Р.П.: Ами тези автобуси имат спирки до Моловете, не до Римски терми. Но и да отидат, как ще минат до там. Да не говорим за Побити камъни, като туристически обект, той е абсолютно изгубен и занемарен. Я да си представим Побити камъни, представени и уредени като атракция както Стоунхендж? Англичаните правят туристическа индустрия там от една легенда. Има и някакви разкопки постоянно, но основно са легендата и хипотезите. Побити камъни имат далеч по-интересна история. Да не говорим колко е запазено от римско време в Бат и колко във Варна, но как в Бат всичко е възстановено, мултимедия, актьори с костюми от епохата, интересно е, идват хиляди туристи.

С.К.: Много си права, че трябва да има някаква новина първо. В Европа където и да отидеш, има някакви история или легенда.

Р.П.: Като замъка на Дракула - най-скучният замък за разглеждане, но легендата, литературният образ примамват там милиони хора.

С.К.: Да, а ние не можем да го направим. Първото в света, най-древното обработено злато е във Варна, а ние не му знаем вече точното място. Може да се сложи поне един камък там край езерото, където е намерено. Да обяснява къде и какво е намерено. Трябва да има някаква митология. Дори ние в България нямаме нужда да я създаваме тази митология, защото нашата история е достатъчно интересна и богата.

Р.П.: За мен емблематичен пример в това отношение е гробът на Света Богородица край Ефес в Турция. Неспирен поток от хора. Плащат по 20 евро за входа. А какво виждат? Параклис и стена с написани на парцалчета и листчета желания. Но легендата е велика сила. Затова, когато откриха мощите на Йоан Кръстител край Созопол, написах, че ако трябва, нека заделим половината бюджет на България, но да поддържаме и да разпространим легендата. Това е толкова силен коз, толкова печеливш бизнес за държавата...

С.К. Проблемът ни на нас, българите е, че не можем да се обединим около една идея, за да продължим напред. Който и да предложи нещо, да излезе да каже нещо, той бива оплют.

Р.П.: Това народопсихология ли е?

С.К.: Абсолютно. А с Варна нещата са още по-зле. Градът изостана. София дръпна много напред. Разликата никога не е била толкова голяма. През последните 20 години какво е направено във Варна? А е най-добрият град за живеене. Аз не съм видял една публична сграда, която да е направена от общината, нещо култoво.  Съгласен съм, че трябваше да се направят спортни площадки. Те са много важни за децата. Но тръгвайки само в тази посока, ние се ограничаваме.

Р.П.: Много ти благодаря за това мечтателно интервю.

С.К.: Мечтателно не е, защото няма импулс, няма я целта, мечтата, която да гониш и подкрепяш. Да си кажеш, след година това ще стане, няма я тази визия. Или поне аз не я виждам. Времето като зам.-кмет ми даде да видя как работи общината, да опозная това ноу-хау, да видя отвътре как стоят нещата, но не съм видял към какво се стремим - няма я визията. Тук-там се правят някакви неща, но това го прави частният инвеститор. Община или държава нищо не правят. Наскоро чета, дошли англичани да предлагат синя зона във Варна. А ние откога говорим за това. И автомати монтирахме, те сега стоят и ръждясват по улиците. Хората си мислят, че синята зона е да си паркираш колата и да си платиш - като паркинг. Синята зона не е това. Тя е инструмент на общината да разчисти колите. Т.е. икономически да те принуди ти да не спираш. Синята зона може да е, примерно, край моловете. Защото там се натрупват колите сега.  

Р.П. Пак се размечта...

С.К. Е, трябва да се разболеем, ако не мечтаем.

През погледа на атеиста кварталният пункт е осветен параклис – заради облъчването от непрестанни надежди, молитви лично производство и почти утопични бъдещи творчески планове. За вярващите пък, 6 от 49 и останалите могат да изиграят основно и неопровержимо доказателство, че Господ обича да проявява българската си черта.

Когато бях малък, „пункт” беше една от най-трудно произнасяните и в същото време най-странните думи за мен. Заради струпването на толкова много съгласни букви край една единствена гласна, пункт бе истинско изпитание за произношението ми и винаги се сещах за следното сравнение: как се тъпче фас с пета – точно така езикът се качва до небцето след „н”- то и там хубавичко зафасява „к”-то и „т”-то.

Вчера, събота, 5 февруари, във Варна, а навярно и навсякъде в България, всички хора бяха съгласни да се тъпчат до колапс в пунктовете. Опашки, променени работни времена, търпение и истинска национална мобилизация по откриване на печелившите числа.

А в петък бе малко по-спокойно. Тогава можеше с просто око да се види как хората влизат духовно и физически усмихнати, весели, нарамили една камара мечти. Кой си представяше почивка и малко бунгало доживот на Сейшелите, кой пък отдавна бе тръгнал на околосветско пътешествие, а друг пък се бе влюбил в една десета от авто-колекцията на Джей Лено. Инструктирани тотаджийки (още една интересна дума, напомняща ми опияняващата: казанджии) пожелаваха на всички късмет. Хората плащаха с дребни пари за наполовина осъществените си мечти, излизаха навън и всичко им се струваше песен: усмихваха се, даваха предимство на пешеходците, не паркираха на местата на инвалидите и най-после се обаждаха на близките си, с които отдавна не се бяха чували.

Днес, когато пиша тези вдъхновени редове, е 6 февруари, неделя. Само след няколко часа топчетата ще се завъртят в сферата. И според личните ми параекзистенциални наблюдения, милионите трябва да преминат в нечии треперещи ръце. С риск да бъда замерян със стари фишове, дребни монети и софийски павета, бих излязъл и срещу себе си като директно се обърна към фабриката за илюзии - тотото: „Моля, запазете милионите още няколко месеца, даже година!” Ние имаме нужда от тях. Сега повечето от нас дори не поглеждат кризата. Други пък престанаха да мислят за болните си крака. Трети потънаха в сладка, пухкава дрямка, забравили да си пуснат фиша. Но това едва ли има толкова голямо значение. Важни са милионите – да ги има, пък дали ще пускаме фишове – кой му мисли толкова.

Нито СРС-тата, нито оставките на партийни подпори, нито дори следващият скандал по сценарий няма толкова дълго да ни топлят. Фактът, че онези шест нули стоят и се уголемяват, ни карат да се чувстваме като бебенца край камина, като рибари край язовира летем със студена бира на сянка и като туристи с билет за околосветско. Няма значение дали сме европейци, шенген-менген и дали под краката ни пълзи Набуко, северен поток или не знам си кое друго пипало. Ние искаме само да сме щастливи. Защото, благодарение на илюзията, че ще забогатеем, ние разрушаваме границата на обикновената си човешка природа, ставаме истински свободни, ефирни и успяваме да се докоснем до един приказен свят, който в други случаи е варден от коварни препятствия като: препитание, бъдеще, криза и др.

И тук – мисля, че моментът е подходящ – е крайно време да се обърна към здравната каса. От Вас, мили ми социални работници, зависи бъдещето на нашата нация. Няма значение колко милиони харчите за здравето на пациентите, как се грижите за онкоболните, майките с деца и бащите с проблемни бирени коремчета. Отделете едни 5-6 милиона за духовното здраве на българите. Разигравайте ги, поощрявайте ги, гъделичкайте ги с билбордове и клипчета в прайм-тайма. Ще видите как нацията ще цъфне и ще даде плод – едно ново поколение от най-щастливите хора на земята (според девет независими статистики). Тук ще се надпреварват да идват като на санаториум, ще искат хора от цял свят да научат за щастието и мечтите на българите. А нашата Мила Родина ще бъде обявена за свещено преддверие на рая.

А ако някой все пак спечели милионите, нека постъпи като онзи добър човечец от Ловеч: изобщо да не си ги потърси. Сигурен съм, че той всяка седмица пуска тото. И дори и да продължава да печели всеки път, едва ли някога ще си осребри фишовете. Просто заради едни пари ще си загуби илюзиите. Завинаги.

Тото Пункт – това е нашият официален олимпийски стадион. Там са важни участията, не медалите. Честито на всички печеливши!   

Ако подценяваме себе си, ако другите около нас ни се струват недостъпни и ако сме загубили усещане за времето, диагнозата е ясна. Според нея ние всенародно трябва да сме най-депресираните на света. Защото дори и да не искаме да се подценяваме, все сме на опашката на евросъюза, където не ни приемат твърде охотно, а темпоралната ни дезориентация не се дължи само на рециклираните вицове за милиционери.

Тази седмица "Файненшъл таймс" отдели място на

българските несполуки с Шенген,

като нарече отлагането ни „несправедливо, но правилно”. През това време премиерът Борисов назидателно поучаваше австрийска репортерка, дошла в София, без да се ограмоти за местния етикет. Но покрай недоволството, че се споменава българската корупция, научихме, че от влизането в Шенген всъщност ни дели само измазването на една сграда. Не разбрахме твърде къде е сградата, обаче е сигурно, че измазването ще е качествено. С микробетон. А пък австрийската репортерка си отиде да размишлява къде точно е била, след премиерът на държавата официално заявява: "И ние,
ако решим, нашите медии също биха задавали доста въпроси, свързани с недобра работа на австрийски компании или подобни, където да намерят проблеми". Докато правителството жалеше за «несправедливото, но правилно» шенгенско вето, за вътрешна употреба получихме едно «разумно тълкуване» на закона, според което вътрешният министър не е нарушил никакви закони, изкарвайки разговорите на лекарите от Горна Оряховица пред парламента. Разяснението дойде от главния прокурор, след като съдът разумно отказа да образува наказателно производство срещу Цветанов, а ние останахме да се чудим -

ако законът беше тълкуван не толкова разумно, дали нямаше да е по-законно

Макар че едва ли е от значение – по време на парламентарния контрол в края на седмицата министър Цветанов добре натърти, че дори и да се намерят виновни в този случай, наказаните ще са по ниските етажи, а министърът ще си остане с поемането на политическата отговорност. Пак по темата «подслушване» тази седмица излезе докладът на  парламентарната подкомисия. Депутатите, с изключение на този от ГЕРБ, са се подписали под заключението, че подслушването може да започне без достатъчно основания, информацията от него е
почти като изнесена на площада,
а крайната цел – политическа. Изводът е, че контролът трябва да се затегне, а решението – да се сформира работна група. Която евентуално да сложи над вратата си безсмъртния закон на Мърфи  „Искаш ли една работа да не бъде свършена, създай комисия”. Почти е създаден вече спецсъдът, който ще се бори с мафията. Уточнени са броят на съдиите, сградата и заплатите им. Началото е фиксирано ясно – когато се намерят пари. Макар че по-усърдно от финансирането трябва да се издирва

поне един български Джовани Фалконе

Засега си имаме Кушлев. Председателят на комисията „Антимафия” тази седмица се изправи пред въпроса как осем негови роднини са му станали и подчинени. Докато семейство Кушлеви търсят благопристоен синоним на звучния термин „шуробаджанащина”, в ДНСК търсят изгубената логика. Като провериха големите язовири у нас, от строителния контрол намериха 1 400 постройки. По закон всички те са извън всякакви закони. На практика обаче 722 от тях имали „различни видове легитимиращи документи” и въпросните
индулгенции спирали багерите и съда.
Съдът се оказа некомпетентен да се заеме и с фирми, които не плащат заплати на работниците си. Главната инспекция по труда прати имената на 11 такива работодатели в Софийската районна прокуратура. Оттам обаче заявиха, че в неизплащането на заплати месеци наред „няма престъпление по смисъла на Наказателния кодекс” и върнаха папката на инспекторите. Законотворците също се заеха да въвеждат ред при работещи и пенсионери. Нов закон предвижда доказването на трудов стаж за пенсиониране да става още по-трудно. Като независимо от написаното в документите, за доказания в съда стаж ще се плаща минимална пенсия. Социалният министър пък продължи да настоява, че «след първото полугодие», иначе казано – месец преди изборите, може и да има увеличение на пенсиите. За хляба поне трябва да сме спокойни. За пореден път земеделският министър ни обясни, че

няма нито зърнена криза, нито картелно споразумение между производителите

Нямало и възможност държавата да сложи таван на цените в защита на потребителите, защото това
било в разрез с пазарната икономика.
През това време от Брюксел се заеха с борсовите спекулации, които вдигат изкуствено цените и разрешиха поставянето на пределни цени за основните хранителни стоки. Науката, или поне БАН, постигнаха оттегляне на спорния закон, заради който бяха окачили на сградата си табела "Not for sale". Министърът обаче имаше грижи с друга част от ресора си. Сергей Игнатов обяви, че за 48 процента от първолаците у нас българският език не е майчин. И ако тази цифра може да бъде оспорвана заради статистиката, според която 85 на сто от хората у нас се смятат за българи, то друга една цифра, ако се огледате около себе си, трудно ще оспорите –

41 пpоцента от учениците в България са в някаква степен неграмотни

А 73 на сто от отпадналите изобщо не са се опитвали да търсят работа. Нито веднъж. За отличниците обаче винаги има подаръци. Особено ако са на подходящото работно място. Тази седмица закъснели коледни подаръци получиха министрите и депутатите от ГЕРБ – всеки се сдоби с нов таблет компютър. Подаръците са купени с пари от бюджетната субсидия на партията, оправданието е, че така се слага началото на електронното правителство, а реално новите компютри ще улеснят четенето на вестници. И на флашки. Макар че водещото издателство се опита да обяви фалит. Първо беше огласена кражбата на колата на Яне Янев. С нея бяха обявени за изгубени и флашки с нови разкрития.
Последва смълчаване на агнетата,
имаше намеци за задгранично оттегляне, шумно искане на оставка и накрая Яне Янев се озова вън от партийния си кабинет. А Алексей Петров все по-интензивно ни залива с информация как точно ще участва в президентските избори. С домашни абсурди се занимавахме и във Варна. Свлачището в квартал „Бриз”, което все по-категорично напомня за себе си, може да удави местността, защото ако свличането спука магистралния водопровод, водата ще тече поне три дни. Защо свлачищната зона е извадена от строителната забрана е въпрос, който вероятно има отговор с много нули след първата цифра. Тази година за пръв път в календара ни имаше и Ден за почит към жертвите на комунизма. На първи февруари тези, които разбраха за новия празник, бяха единици. Повечето – сред неуморната блогърска общност, откъдето веднага попитаха кога ще отдадем почит и на репресираните от демокрацията. Всъщност, за такъв ден ще трябва да почакаме, докато си направим демокрация. Но пък има повече от достатъчно дни, през които да почитаме травмите на потърпевшите от прехода. Около 365.

- Според депутата от "Атака" Павел Шопов скандалите със СРС-тата са опит за атака срещу вас. Чувствате ли се жертва в тази ситуация?

- Правителството на България в момента е като една мишена за организираната престъпност. Естествено е да се препокриват желанията (очевидно тези на организираната престъпност и на опозицията, бел. ред.) за дестабилизацията на страната и по някакъв начин да се правят и персонални атаки към определени министри и към премиера. Това е част от политическото говорене на всяка една опозиция, защото тя по някакъв начин трябва да засвидетелства своето присъствие в българския парламент или във вътрешнополитически план – в страната. За мен по-тревожното е, когато говорим за проблемите и това, което се решава в борбата срещу тежката организирана престъпност, корупцията и всичко това, което днес имаме като резултати, вие виждате, че през последните 15 месеца ние нямаме засипване на общественото пространство с поредица от престъпления, извършени от тежката организирана престъпност. Сякаш малко позабравихме това, което ни беше сполетяло преди 15 месеца – отвличания, поръчкови убийства. Нещата в случая с Килърите са доста сериозни и разследването върви абсолютно обективно и конструктивно и съм убеден, че в кратки срокове ще имаме внасяне на обвинителен акт с обвинение за поръчкови убийства на територията на цялата страна.”

- Все пак не се ли чувствате отговорен за това, че сте изпуснал контрола над СРС-тата? Имаше изказване на главния прокурор, че Танов бил записван след разрешения срок.

- Що се отнася до сроковете и начина, по който се използват СРС-тата, те са изцяло законосъобразни и са в съответствие с българското законодателство. Направили сме допълнителен механизъм за осъществяването за необходимия допълнителен контрол, а именно формирането подкомисията в парламетна, която да следи за СРС-тата и тяхното използване. Забележете, това се прави за първи път в българския парламент и то на ротационен принцип от всички парламентарно представени партии без управляващата.

- Все пак нормално ли е в една европейска държава, която се стреми да влезе и в Шенген, да се слушат в интернет разговорите на премиера?

- Всичко, което се случва с допуска на служителите, които боравят със звуковите записи и всичко това, което е използване на СРС-та, всичко е документирано и се знае кой е с този допуск. Ако има злоупотреба или нарушение от точката на слушане, това вече е факт, който трябва да бъде доказан и трябва, разбира се, да се вземат съответните, както дициплинарни мерки спрямо служителите, които са си позволили да изнасят информация, и спрямо тези ръководители, които не са упражнили необходимия контрол в тази зона за сигурност, и тази зона, за която трябва да бъде гарантирана, че не е допустимо да бъде използвано.”

- Алексей Петров ли е авторът на тази атака?

- Алексей Петров беше подкрепян от неговото влияние, което имаше в ДАНС. Вие знаете, че той беше съветник на председателя на ДАНС и никого няма да учудя, ако кажа, че той всъщност я ръководеше. Знаете, че това, което се предприе от българското правителство е да бъдат направени законодателните промени в началото на мандата. Смяната, която беше осъществена, както кадрово, така и структурно и законодателно, за да се изчисти профила между МВР и ДАНС, създе условия за изчистване на системата и предотвратяването на подобни случаи, които биха могли да се случат във времето напред. Аз съм убеден, че има такава инфорамация, която е изнасяна през годините, но в публичното пространство  не е излизала, защото може би по някакъв начин това е момента за манипулация или за превръщане в зависимост на определени хора. Аз ви уверявам, че това, което правим в момента, е да констатираме, да анализираме и да направим действително технически и правен анализ на ситуацията, за да можем действително да осъвършенстваме още техническите параметри, които да не позволяват подобни злоупотреби, да повишим нивото на сигурност, и естествено, там където е необходимо да направим и законодалтени промени. Точно това трябва да бъде целта на този дебат, който трябва да се води. Мога да ви уверя само едно – българското правителство няма да изпадне в зависимост и естествено при проблемите, които има, трябва да се търси формата и начина за тяхното решаване. Правят се усилия... това е процес, който не може да бъде решен отведнъж. За 2010 г. имаме реализирани над 120 досъдебни производства спрямо служители за злоупотреба, корупционни практики и др.”

- Възможно ли е да става дума за групи, които подслушват незаконно?

- Техническите възможности вече са напреднали достатъчно, за да се допусне хипотезата, че съществуват групи, които извършват нерегламентирано подслушване, да.

- Как върви подготовката за предизборната кампания в ГЕРБ?

- След заседание на изпълнителната комисия ще обявим националния си предизборен щаб, който ще има задачата в кратки срокове да изготви правилата за започване на съответните събрания по места, за номинации и определяне на кандидатите за кметове и за общински съветници. Този процес – около месец-два, след което ще започнат да бъдат представяни кандидатите. Разбира се, ние си запазваме правото в по-ранен период за кметове, които безспорно вече са обществено одобрени и имат спечеленото доверие на структурите, като пример мога да ви дам Бургас, където е ясно, че Митко Николов ще бъде кандидатът ни за кмет на Бургас за втори мандат.

- Кои са възможните кандидати за кмет на Варна?

- За Варна има две-три кандидатури, които се обсъждат. Сами разбирате, че всяка една е с безспорни качества и докато не бъде взето окончателното политическо решение, около което всички да се обединим, не смятам, че е коректно да ги обявявам...

- Всички ли са членове на ГЕРБ? Кирил Йорданов и Данчо Симеонов присъстват ли в този списък?

- Нека приемем, че бъдещите кметове трябва да бъдат хора, които действително да покрият критериите и изискванията за развитието на съответните общини. Дали са членове или бъдещи членове на партията, това мисля, че не е толкова важно.

*Използвани са въпроси и на други медии

Мол-че, а?

А/ Някой е завел група ученици от околните села на мол?

Б/ Шофьорът е завел семейството си до мола със служебната кола?

В/ По принцип там си паркира, защото шофьорът живее в отсрещния блок?

Г/ Учениците имат СИП през уикенда и извънкласните занимания са в Mall Varna?

Би било добре, ако хората отговарящи за превоза на ученици с транспортните средства от Министерството на Образованието и Науката от Варна знаят кой техен автобус и защо е ходил до мола днес. Ако не знаят, но се интересуват – мога да им дам регистрационния номер на превозното средство :)

Премиерът ни научи как казват японците на батковците. А светът би трябвало да е изпаднал в шок заради простото, но неоткрито досега безотказно антитерористично средство – дюнера.

Светът обаче, или поне европейската му част, невъзпитано се интересува не от външнополитическите прозрения на премиера ни, а от вътрешноведомствените скандали. Които се зачеват от

смешението на политиката с технологията

и периодично дават нови реколти флашки. Докато министри и митничари брояха писуканията по записите, редовият българин продължи да си брои стотинките, които му стигат за все по-малко. И докато ги брои пред щанда с хляба, хвърля по едно око и на вестниците в съседството. От едното заглавие научава, че през следващия месец ще брои около 30 стотинки отгоре за хляба. От другото обаче не кой да е, а земеделският министър го уверява, че криза за зърно у нас няма. А от съседния щанд дочува мърморенето на съседката, че децата й в Европа си купуват пържолите и доматите с по два лева по-евтино от нея тук. Синдикатите вече пресметнаха, че нейното чудене се равнява на малко повече от осем процента – с толкова са поскъпнали у нас основните хранителни продукти за една година. Затова нормалият живот на един българин вече струва 511 лева,

а за да бъде просто беден му трябват 191

На толкова слага линията на бедност КНСБ, като изчислява, че 27 процента от домакинствата вече са останали под нея. А вестникарското откритие на седмицата е, че масово сме започнали за по-евтино да си купуваме лекарства от ветеринарните аптеки. През това време премиерът ни щедро обещаваше в Токио да кръстоса митичното българско трудолюбие с японските технологии и да ни превърне в глобален склад за храна и вода. Засега японските идеи за проволствените Нови Васюки не са ясни, но пък има готовност за участие в друга глобална българска идея – енергийната, като предложението за производство на екоток е още по-скъпо от наличните. От Япония премиерът се завърна със самурайско снаряжение, като не е известно дали сред него не е скътал и от сувенирните чашки за саке, от които поискал да вземе ”за Цецо и Дянков”. Един друг министър – Найденов, остана без едно копче, а за домакините останаха прекрасните спомени за един

премиер, който прилага хватки на подчинените си

и рекламира сънародничките си доста двусмислено. В медийните доклади, предавани пряко от Япония, властваше духът на средновековните хроникьори. Благодарение на желанието да не бъде пропусната нито една премиерска стъпка и ние научихме, че премиерското сако е пострадало от саке и риба тон, че премиерският дядо е бил много сръчен с разфасоването на прасето, а премиерският речник се е обогатил с японската версия на „бате Бойко”. И докато „аники Бойко” смайваше Япония, неговата германска приятелка Ангела Меркел обяви мотото на новата правителствена кампания - "Елате да работите в Германия". Което означава, че българският й колега просто ще трябва да открие Терминал 3. Между другото, от японските хроники на премиерското посещение научихме, че класическата лимузина за високи гости е твърде „простосмъртна” по нашите мерки – без буркан и без тъмни стъкла. Докато премиерът я ползваше в Япония, у нас кортежът му успя да покаже, че настигането на японците не е само въпрос на преминаването на океана. Гардове на НСО станаха причина за лека катастрофа, а „обикновената” участничка в нея се оплака, че не само са я избутали от пътя, но са й оставили следи от юмруци по тавана на колата. Коментар засега няма. Има само глоба. За студентката. Няма и особени коментари в „Пирогов”. Там заради „техническа грешка при приема”

оперираха лявата вместо дясната ръка

на едно момиченце. А лекарката дори се чудеше защо бащата вдига толкова шум. По-малко шум от очакваното се вдигна покрай друго изявление на българия премиер. Или преводачите на арабски са били във ваканция, или никой вече не приема сериозно външнополитическите коментари на Бойко Борисов. Едва ли на друг министър председател би се разминало изявление от типа – „всички араби са дребни търговци” или „ние храним бедните ви роднини, вие недейте да ни слагате бомби”. Защото приблизително до това се свежда гарнитурата към съболезнованията за жертвите на „Домодедово” – „Арабският свят прави бизнес с България. На всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се в това отношение да го отчетат хората, които вземат тези решения за подобни актове.” Така изведнъж
дюнерът стана опора на националната сигурност,
а малкият бизнес на предимно турските търговци изведнъж се превърна в арабска инвестиция. И не е ясно кой вариант е по-лош – този, в който подобни думи са искрени, или другият, в който те просто трябва да затиснат прокисващата бира на текущия скандал. Тежкият й дъх не можа да бъде изгонен нито от четирите години, присъдени на бившата данъчна шефка Мария Мургина, нито присъдата от девет години за Александър Томов. Най-малкото, защото обжалванията предстоят, а те обикновено променят резултата. През седмицата продължиха и законодателните стъпки напред-назад, с преобладаващо заден ход. Докато депутатите си преосмисляха политическите възгледи и недоволстваха, че не са картофи, та да ги местят всеки път, като си сменят парламентарната група, те успяха пак да отложат забраната за пушене на обществени места, върнаха стария брой аптеки, позволени на едно лице, а отпуските пак могат да се отлагат. Не е ясно какво става и с едни пари по проекти на САПАРД, които общините губят заради указанията и решенията на едни министерски чиновници. На пръв поглед идеята на евроминистъра Томислав Дончев за плащане от бюджета изглежда справедлива – общините все пак са изпълнили това, което са им поискали разсеяните чиновници. И щеше да бъде, ако в същото време

чиновниците си плащаха глобата

за разсейването. Министърът обаче авансово каза, че на практика това няма как да се случи. Което си е чиста покана към следващите, които още се чудят да се „разсеят” ли или да спазват правилата. За правила настояваха тази седмица в Бяла. Там си имат истинска великанска дядова ръкавичка – в една изоставена къща живеят 353-ма души. Или поне толкова имат право да гласуват с тази адресна регистрация. За град с две хиляди жители това си е сериозен процент, а местните избори предстоят. Нищо общо с изборите няма лансираната от социалния министър идея, че през „втората половина на годината” пенсиите „могат да бъдат увеличени”. Или поне Тотю Младенов твърди така. Вероятно и в Пловдив няма връзка между изборите и щедростта, с която кметът реши да извади 580 хиляди от бюджета и да направи детските градини напълно безплатни.

Комунизмът обаче не можа да настъпи

за футболните клубове, от които кметът искаше да купи билети за мачове, пак с общински пари. Идеята беше с билетите да зарадва бедните, а клубовете да му обещаят да харчат парите само за младежките си школи. Във Варна детските градини си остават все така болна тема, а към нея тази седмица добавихме новите групи от петгодишни, които трябваше да бъдат разкрити към училищата. Оказа се, че пари за тях в делегираните бюджети няма и всеки директор ще търси как да си ги издържа. След кратко затишие и Е.ОН си върна вниманието на публиката. Оказва се, че както и да ни наричат в прословутите си „Общи условия”, за електроразпределителното дружество ние сме потенциални крадци, виновни и след доказване на противното. От нас се очаква тази година да откраднем много ток, а Е.ОН да успее да разкрие кражбата на поне 60 гигавата. Като за тези пари май не се плащат и данъци, както са забелязали от ГНОМКА. Не че не се краде ток. Обаче и в Е.ОН, както и в цялата държава, принципът е – който е плащал досега,

да плаща и занапред и за тарикатите

Иначе някои определени махали нямаше да светят като дискотеки. В София пък забелязаха друго – загубили сме около един милиард от сделката със замяна на външния дълг, рекламирана преди девет години като чудесен вариант за страната. За сумата, разбира се, никога не сме били сигурни, но че вариантът все за някого е бил чудесен, винаги сме били наясно. А от това, че ни го напомнят преди избори, хазната не се пълни. И от пъпкуването на флашки не ни става по-весело. Нищо забавно няма, че в Европарламента вече поискаха обяснение от вътрешния ни министър. Ако обяснението пред определената комисия не им хареса, ще има и дискусия в пленарната зала, а както вече знаем покрай обясненията за фирми и съпрузи, това,

което минава у нас, в Европарламента не се котира

Едва ли е съвсем без връзка решението на групата за Шенген – техническите доклади за Румъния бяха приети, за разлика от тези за България, които ще се разглеждат следващия път. Междувременно опитите да се постави знак за равенство между презапис и фалшификация продължават, от новите флашки изтече нов герой - "едно момче, къде рита топка” с премиера, а безгрешният Танов ни просълзи с историята как се опитал да позвъни на ЕГН-то на въпросното „момче”. Мина и изслушването му пред парламентарната комисия. Самият Танов не коментира, но участниците в комисията бяха по-словоохотливи. Най-колоритен се оказа Петър Курумбашев, според когото Танов потвърдил, че всички разговори са „идентични”. Може би

нещо средно между „истински” и „автентични”

Бившият сътрудник на ДАНС Росен Миленов също получи своята доза внимание, след като заяви, че разговорите са истински. Премиерът продължава да настоява, че управлението му е атакувано напълно безпочвено. Според него „не може да ме направите гузен, че за едно момче, назначено много преди мен, съм се обадил да питам защо точно него са го махнали".

Най–показателно е, че министър-председателят все по-категорично прокарва връзката „Алексей Петров – Георги Първанов”. Гарнирана с дежурното повтаряне за важността на „магистрали, зали и метро” и „джентълменски” признания за могъществото на един домашен затворник. Така обаче строителните напъни губят тежест - заради въпроса кой на кого сваля шапка и кой на кого дърпа конците.