Преди три дни в София приключи официалната церемония по връчването на отличията за най-добрите магьосници на усмивки.

Всъщност те са специалисти в една доста сложна област, която обикновено свързваме с болка и неприятни емоции, защото малцина са тези, които посещават стоматолози от любопитство към скърцащи машинки и силни упойки например. Поводът да посетя клиниката на д-р Пресиян Кръстев бе, че той е сред триото варненски млади специалисти с награда: „Усмивка на годината”. И тъй като съм лаик в света на стоматологията, но често посещавам подобни места, решихме да отделим половин час и да обсъдим с д-р Кръстев много теми, касаещи здравето на българина.

- Бихте ли представили регламента на конкурса „Усмивка на годината”?

- Бяхме сред наградените заедно с други варненски колеги: д-р Стефанова и д-р Златев, а регламентът е следният: има няколко категории, които отговарят най-общо на специалностите в стоматологията, в денталната медицина. Категориите са: пародонтология - червена естетика, както се превежда, макар че според мен е по-правилно да се говори за розова естетика. Пародонтологията лекува областите на тъканите, които държат зъбите в устата. Хората смятат, че като се ходи на зъболекар, се лекуват само зъбите, но и тъканите също се подлагат при необходимост на лечение. Ние възприемаме организма като цяло и се опитваме да открием взаимовръзките между тъкани, кости, лигавици в устата, езика - всички те са индикатор за състоянието на целия организъм. Болестите на венците могат да се отразят на състояния като инфаркт, инсулт, диабет и обратното. Нашата клиника е специализирана по пародонтология и имплантология и миналата година спечелихме първа награда в областта на имплантологията, а тази година наградата е, както казах, в областта на розовата естетика. Другите категории са: ортодонтия - областта, свързана с подредбата на зъбите - важно е да оценим факта, че днес възрастните също могат да подреждат зъбите си като ползите не са само естетични. Например по-лесно се контролират заболяванията на венците от гледна точка на подредбата на зъбите. Третата категория е наречена „комплексно лечение” – тук бяха предложени случаи, свързани с комплексно лечение, представляващи връзка между много специалности. В тази категроия печели варненецът д-р Златев. Конкурсът се провежда за четвърти път, той е национален, подобен конкурс не съм чувал да се организира в други държави. От тази година той е с идеята да стане международен. Случаят на д-р Стефанова, която спечели Голямата награда, ще се състезава в Международен конкурс, чийто регламент е в процес на разработка. Организатор на конкурса е международната медия „Дентал Трибюн”.

Конкурсът протича по следния начин: всеки участник подготвя случай от практиката си, добре документиран с фотографии и тази документация с одобрен протокол се изпраща на жури. Журито заседава месец и определя победителите в отделните категории, като от номинираните се излъчва един специалист, който печели Голямата награда - това априрори е най-любопитният казус, с естетическа насоченост.

- Вашето СиВи е доста богато, имали сте възможност да се обучавате в различни части на света и все пак каква е тежестта на подобна награда?

- Това е втората ни награда от този конкурс. Преди това имах една награда на Международен конкурс, който е само за имплантолози, проведен в Атина. Конкурсите са начин да ни мотивират да сме перфектни не само в изпълнението на случаите ни, но и в документацията им. Наградите ни стимулират да комуникриме пълноценно с колегите си - комуникацията е учене и развитие. Иначе нашата професия е ограничаваща по отношение на контакти с колеги, защото работим разделени. Забелязал съм, че когато си сам, нямаш екип, който да влее свеж полъх на мислите ти, човек започва да се върти около едни и същи идеи и натрупвания. На практика се получава късогледство и в опитите да прекратим този аспект - аз, д-р Стефанова, плюс още един наш колега - д-р Венелинов, си направихме нещо като учебен клуб - всеки петък се събираме, за да обсъждаме общите си случаи и да четем статии от научни списания и да анализираме различни проблеми, така всеки може да разбие шаблоните на другия.

- Българинът има ли реално развито оценъчно отношение спрямо естетическата хирургия?

- В България и стоматологията, както и други области, отговаря на нивото на всичко останало... Не трябва да слагаме розови очила и да се заблуждаваме, че сме постигнали много. Погледнете наоколо и може да си представите къде сме в зъболекарския свят, но истината е, че отделни специалисти са направали гигантски напредък по отношение на онова, което бе преди 15 години. На някои места в България се срещат толкова добри лечения, надхвърлящи средното ниво в Европа. Ето този конкурс показва, че варненската стоматология има своето добро развитие. Радвам се, че работя с такива колеги. Социалистическата стоматология от преди 25 години е била напълно неадекватна на реалността. От гледна точка на пациентите - масата е с такива житейски проблеми, че няма нужда от зъболекар. Нашето общество е разслоено - имаме хора с потребности, насочени към елементарното оцеляване, но има и такива, които търсят висша дентална естетика - т.е. те искат, като се усмихнат, да няма следи, че тяхната усмивка е следствие на промяна. Имал съм и изключително претенциозни пацинети, което ме е подтиквало да търся помощ от колеги извън границите на България. Има хора, които оценяват разликата в качеството и са готови да го заплатят.

- Каква е историята на вашата клиника?

- Всеки зъболекар си мечтае за собствена клиника. Аз нямах подобна мечта. Исках да стана добър специалист-пародонтолог. Бил съм на специализации на много места, връщал съм се обратно и моето желание бе да работя в екип с клиника и да бъда пародонтолог. Във Варна по това време обаче нямаше такава клиника. През този период 2003-2005 г. опитах да убедя колеги, че в екип се работи по-добре. И до момента това е трудно да проходи в главата на българина, че обединените усилия дават по-силен и добър резултат.

- Въпреки, че мисълта за обединението е запечатна върху сградата на Народното събрание?

- Този надпис показва абсурда на съвремието ни. Може би преди сто години нашите деди са били по-мъдри от нас. Едно е логото, но по-интересното е, че дедите ни са отишли да търсят цар извън България. Сега ми се струва, че трябва да си намерим правителство от чужбина. Но ето при мен нещата се случиха с труд, с подкрепата на семейството ми, всички, с които съм имал някакви отношения, стоят зад мен. Екипът ми е чудесен, хора с млад дух, хора, които знаят, че за да имаш добър резултат, не трябва да пестиш усилия. Целта ни е: да служим на пациента и да си изпълним ангажиментите на сто процента. Клиниката е замислена по скандинавски проект и изпълнена от българи с всичките плюсове и минуси от това.

- Какво е необходимо според вас, за да се радваме на перфектна усмивка?

- Ще оставя настрана техническите подробности за бели зъби, с красиви пропорции, няма да описвам пропорциите за устни, няма да говоря за здрави, розови венци - това е ясно. Но за истински красивата усмивка е нужно да има нещо от вътре, нещо, което те обогатява и ти дава възможност да излъчваш пламък. Ако не притежаваш енергията да излъчваш доброто, усмивката няма как да ти се случи, независимо дали тя е дело на най-добрият стоматолог в тази област!

Без цензура | 23-04-2011, 12:39 | varnautre

Тази седмица трябваше да е различна – да я прекараме в размисъл за тленното и за Възкресението, да помислим случайно ли съвпаднаха Разпети Петък и денят на Земята и да смирим душите си.

Трябваше, но се получи както обикновено – с много пара в свирката и с димни завеси от измислени скандали. Но новата партия–спасителка е на път. След като отдавна е ясно, че у нас всеки следващ вот върви със съответния нов месия, за предстоящите избори нещата май стигнаха до логичния си край – „Четвърти километър”. Партията-избавителка идва с ясното признание, че ще краде, колкото може, и ще разчита най-сериозно на тези, които са минали през най-много други партии. Нарича се ЧК и смята да управлява под девиза ”Четвърти километър – на всеки километър”.  Родена е от злата ирония на последните двадесет години, през които съвсем наистина правим точно такъв избор, независимо от лъскавите хартии, в които ни го опаковат. Може би е време да си признаем какви ги вършим, за да минем към следващия етап на порастването си?

През седмицата се сдобихме с още един стандарт – за хляба. Агенцията, натоварена да следи за безопасността на храните, вече има идея и за следващото стандартизиране – на лютеницата. Поне нямаше предложения за нови бюрократични процедури. Министърът на храните продължи да е изненадан от това, което се случва на цените преди празниците. Изненадата му не попречи на агнешкото да стигне 18 лева килото, макар изкупните цени да са около три пъти по-ниски, та вече не е ясно кое е традиция по Великден –

клането на агнета или скубането на купувачи

В поелите нагоре цени на храните вицепремиерът Дянков откри сериозен положителен момент – България става основен износител и печелим много пари. Не е много ясно как ще произведем това, което ще изнасяме. Там Дянков е стигнал до идеята за разработване на „национална и регионални стратегии след предварителен анализ на тенденциите”, явно в очакване ако не анализът, то поне стратегията да роди и домати. Покрай шапа малко остана да се прочуем със снайпер-родео. Йордан Войнов, който наскоро оглави агенцията по храните, поиска спецчасти и снайперисти, които да се справят с 25 крави в Бургаско. В едно от обясненията за поисканата подкрепа се промъкна обяснението, че

добичетата развили прекомерна интелигентност

През това време от Европейската комисия си поискаха обратно 24 и половина милиона евро от земеделските субсидии – оказа се, че през 2009-та сме ги раздали неправилно. И тъкмо към камъните в колата на тройната коалиция да се добави още един, ОЛАФ най-немилостиво съобщи, че в момента разследва два пъти повече български злоупотреби със земеделски субсидии, отколкото през рекордната досега 2009-та. Лекарите също добавиха страсти през Страстната седмица. Министърът ни успокои, докато откриваше извънредния лекарски събор в Равда, че здравната реформа „ще отнеме време, но трябва да се случи”. И ние така се надяваме, но ни се иска реформирането на системата да изпревари окончателното преструктуриране на пациентите й в клиенти на други услуги. Погребални, например. На същия събор лекарите се погрижиха за пациентите си, като обявиха, че не може да има преглед, по-евтин от 24 лева, а шефът на съюза доктор Цветан

Райчинов перифразира „Монти Пайтън”,

като заяви по адрес на не дотам заможните: “Никой не задължава пациентите да отиват на частен преглед. Има си ред по здравна каса”. Извън законовата невъзможност да бъде налагано подобно картелно споразумение, не е лошо докторът да се запита - като има такова хубаво безплатно здравеопазване и касата се грижи за онкоболните, например, защо все повече от тях си плащат за лечение в съседните държави. И защо другите европейци си доплащат към една пета от лечението, а ние – почти половината, както изчисли Световната здравна организация. По други сметки – на ДКЕВР – от първи юли «най-евтиният ток в Европа» ще поскъпне с един процент. Още цифри за състоянието ни огласиха тази седмица от КНСБ. Според тяхно допитване чувството, че не си бедняк за повечето български работници е равно на чист доход от скромните 514 лева. На въпроса «как живеете» отговор «добре» дават 1 /един/ процент от попитаните. Нищо утешително няма и в данните на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях на черно работи всеки пети българин, а от брутния вътрешен продукт

една трета се произвежда от сивата икономика

Каквото и да му се е искало на икономическия министър Трайков, и неговите цифри от доклада за глобалната конкурентноспособност не са по-утешителни. При 139 изследвани държави България е на 135 място по качество на пътищата, на 114 по функционалност на институциите, на 127 по изтичане на мозъци. А индексът „Джини”, който показва съотношението между бедни и богати в държавата, при нас е 45,3 процента. За сравнение – в Германия ножицата е отворена до 28 на сто, в Румъния – до 31. Което не попречи на премиера и тази седмица да ни залива с хвалби на тема магистрали, копки и ленти. Рекордът му е от четвъртък, когато за три непълни часа успя да посети, открие и обещае пари на пет места в Стара Загора. Там от премиера разбрахме, че магистрала „Тракия” управляващите „я взехме от нива, разорахме я, засяхме я и ще я ожънем.” И още: „имаме още много работа да свършим.

Като построя седем магистрали, ще си ходя да почивам."

Да си почива беше пратен тази седмица шефът на комисията „Кушлев”. Съответният орган на Министерския съвет най-сетне успя да установи това, което всички знаехме отдавна – председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не може да участва в управителни органи на неправителствени организации. С това работата на премиера не свърши – той нареди веднага да се обсъди кога ще започва учебната година, за да не си мисли народът, че правителството е нерешително, а в защита на потребителите заръча към областните управи да се направят комисии за жалби от монополистите. Макар че някой можеше да обясни на премиера, че отдавна има комисии за защита на потребителите, които добре изпълняват ролята на стена на плача, както и неправителствени организации, които вече имат съдебни успехи срещу монополистите. Макар и със закъснение, критики отнесе снайперистката идея на Йордан Войнов. Премиерът нареди „трима ловджии за един час да свършат работата".

Най-гръмотевично беше в Пещера

"Срам ме е от тази депутатка. Никога ГЕРБ не е правил такива неща". Това беше премиерското обобщение на скандала, тръгнал от натягането на Красимира Симеонова. Депутатката пробута на ученическо състезание идеята децата да играят за съставянето на фразата „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни”. Разбира се, премиерският гняв изобщо не отговаря на въпроса кой създаде средата, в която на депутатките да им идват такива идеи, но всъщност никой и не попита сериозно. Самата депутатка ритуално се покая, че „идеята на състезанието имаше за цел единствено насърчаването на развитието на учениците по история и логика". За историята може да се спори, но че учениците в Пещера получиха добър практически урок по политическа логика – спор няма. А депутатката май така и не разбра, че скандалът не е в злополучната фраза, а в усещането, че поне тя още живее

във времето на стария член първи от Конституцията

Трогателна беше и реакцията на ДПС. Докато партията изхвърляше Корман Исмаилов заради присъствието му на събранието на Дал в Търговище, заместник председателят Лютви Местан провъзгласи натегачеството в Пещера за „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и за „най-големият скандал на 20-те години преход”. Най-много пара в свирката пусна премиерът, който превръща стенограмите от правителствените заседания във все по-бекетовски текстове. „Тяхната партия ме караше да ходя с червена връзка. Тяхната партия насила ме караше, те ми опорочиха детството", изплака Борисов след реакциите на БСП по случая «Пещера». Очевидно партийната книжка, заради която навремето напусна МВР, е била на друга партия. Като утешителен бонус може да мине хитът на седмицата – ванилов ароматизатор за кола «Борисов». Вървял в комплект с «Тодор Живков». А големият скандал на седмицата се случи другаде и мина почти незабелязано –

управляващите затвориха търговския регистър

Признатият за голям успех регистър и аплодираната възможност всеки българин да е наясно кой в какви фирми участва, заминаха в историята – при останалите предизборни обещания на Гражданите за европейско развитие на България. А отговорът на питането «кому е изгодно» е точно този, заради който всъщност затвориха регистъра. Тази седмица американският посланик пак успя да влезе в новините, макар и с гаф, предизвикан от озвучването – докато коментираше споровете между президент и военен министър, той ги нарече «фалшиви», а пък се чу «фарсови». Което отново даде повод за коментари, вместо за нота, която да обясни на посланика какво по принцип означава «вътрешни работи». За друга една външно-вътрешна работа – АЕЦ «Белене», разбрахме, че последната дума ще е на Парламента, а преди това «трябва да станат ясни две неща - икономически обоснован ли е този проект и каква е цената му”. Заяви го финансовият министър Дянков тази седмица, а ние все си мислехме, че

с тия две неща се започва в подобни сделки

Което не попречи на интернет общността да роди тази седмица Фейсбук групата „Аз харесвам това което прави българското правителство”. Очевидно знанията за пунктуацията не са единственото, което им липсва. Друга една общност с много липси ни ощастливи с поздрава „Неска голям ден! 122 години от Рождението на Хитлер и 135г от Априлското Възстание!”. Тези Фейсбук активисти се борят с циганизацията на България, но дори не са забелязали, че това, което причиняват на езика си, влиза в същата графа. Особени протести срещу хитлеристките им поздрави не се забелязаха. В Бургас ВМРО също нагази добрия тон – и с физическото посегателство срещу йеховистите, и с обясненията, че така е правилно. Защото няма нищо правилно в агресивната религиозна пропаганда и в неясното й финансиране, няма нищо правилно и в тезата на Главната прокуратура, че забременяването на 14 години не е престъпление, щом се случва в ромските гета. Но точно толкова

няма нищо правилно в юмручното налагане на убеждения

Имаше и по-забавни моменти през седмицата. Директорът на митниците Ваньо Танов се оплака, че го карали да товари портокалите в бурета – пращали му анонимни компрометиращи съобщения по телефона. Изненадващо, но този път ДАНС решили, че текстът «Корабът чака на Солун - какво ще правим с цигарите», не съдържа данни за престъпление и няма нужда от проверка. След като стана ясно пък, че общоевропейският трудов пазар ще остане затворен за нас и за румънците още три години, а Холандия изобщо реши да не допуска български работници, имаше призиви българското правителство да вземе ответни мерки. Вероятно отказът да пуснем хилядите холандци, чакащи за работа на границата ни, ще ги доведе до дълбоко отчаяние. Макар че годишнината от полета на Гагарин отмина, честванията продължиха. Фактът, че България въпреки всичко е шестата космическа сила в света, остана встрани от вниманието ни, а прогнозата на космонавта Красимир Стоянов, че българин може да стъпи на Марс, предизвика предимно повдигане на вежди. До полета обаче остават петнайсетина години. Освен ако не избягаме натам по-рано, подгонени от преследвачите на политическия четвърти километър.

Без цензура | 23-04-2011, 06:58 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Ивайло Борисов е варненец, който от десет години живее в София.

Аз напуснах 10-годишното си пребиваване в столицата преди две години. Ивайло спечели последното издание на „Южна пролет” в Хасково преди броени дни със своето около 300 страници натрапчиво с хипер реализма си прозаическо дете.През 2006 сборникът ми с разкази „Оpen” също бе номиниран на този форум, но тогава  вероятно всички бяха се стреснали от хиперреализма на еротичното насилие в него. През 2006 член на журито бе проф. Боян Биолчев, пет години по-късно... отново е той, но революцията е спечелена в полза на младите автори, които могат да пишат, така, както дишат – т.е. с наглостта на деня си.
С Ивайло се запознахме случайно, върнал се е за кратко във Варна, заедно с шестмесечното си бебе Ян и съпругата му, ще бъдат по време на празниците у дома. И докато някои подготвят трапеза: козунаци, пъстри яйца, ние разбулваме съвременната литература и нрави.

- Ти си баща на „Неприличен роман”, а приличен ли си в поведението си? На какво приличаш в живота?

- Абсолютно приличен и възпитан човек съм! Приличам на нещо, което се описва с три букви, но не е това,  за което вероятно си мислиш...

- Преди се наричаше „Продиджи”, а сега само „Pro”, мина ли времето на тази мода и защо промени псевдонима си?

- Бях бесен фен на „Продиджи”, но ми мина времето, а и хората вече са на години, не е както преди. Има еволюция във всяко творчество, според мен дори и в музиката не може да се цикли на едно място!

- Как е тогава в писането, има ли циклене при теб?

- Аз не съм дисциплинан автор в онзи смисъл на думата, да си определям точен лимит на часове за писане и страници, вероятно има такъв тип автори, които са превърнали работата си в чист бизнес, но аз не съм от тях. Вероятно и Дж.К.Роулингс така  пише, но нея я завъртя колелото на големия бизнес. Ако бях дисциплиниран, със сигурност всяка сутрин щях да играя дихателна гимнастика.

- Любен Дилов-син те определя като автор-хейтър, но ти се славиш с доста хейтъри по форумите, които не възприемат романа ти. Как си обясняваш подобни чувства на читатели?

- И аз да се опозная в творба като персонаж, описан по начин, който не ми допада - със сигурност ще изпитам подобни чувства. Нормално е да изпиташ отвращение...

- Какъв бе поводът да напишеш този роман?

- Нямах какво да правя. Работих в една компания за продажба на софтуери, в един момент това ми писна и казах: „Стига!”. Оттеглих се, със съпругата ми наехме офис и си направих свой кът. Исках да стана нещо от рода на следващия баща на ФЕЙСБУК. Правих презентации с проекти, изнасях ги и се появи един бизнес-ангел, който, като ми видя 10 проекта, деликатно ми предложи да се концентрирам върху една идея. Опитвах месец-два да се фокусирам и реших, докато си осмисля тези проекти, да се занивам с друго, така взех, че написах този роман. В романа присъстват известни биографични ситуации, но аз не съм героят. Нито един автор не живее във вакуум и естествено е, че случките от реалността понякога влизат в творчеството. Авторът прави коктейл от случките по такъв начин, че те да станат читаеми.

- Как се случи твоето участие на „Южна пролет” 2011?

- Един ден получих мейл от секретариата на издателството ми („Колибри”), че трябва да изпратя за конкурса кратка биографична справка. Казаха ми да напиша нещо за себе си, обаче като видях на конкурса този текст, всъщност някой го е променил - всъщност няма значение.  След два месеца ми се обаждат: „Вие, ще присъствате ли на 14-16 април в Хасково, за да ви запазим хотел?”. В хасковските сайтове след наградата  романът не е възприет спокойно, има доста нервни коментари от типа на: „ На къде вървим, как се е изродила новата литература и прочие?”.

- Какво те впечатлява в съвременната българска литература?

- Богдан Русев, който има доста читатели - впечатли ме със скуката си, но виж романа на Александрина Пенданчаска, хареса ми, защото вътре има един неврастеничен персонаж, който е провокативен. Е, ако ми попадне подобен персонаж в реалността, няма да му се зарадвам. Не съм фен на групировката Тома Марков, Карбовски, Парушев - нещо не ми върви с тях четенето. Текстовете им не ми допадат. Препоръчвам ти Жечка Георгиева „Ние, гениите” - много забавна книга и може да те ощастливи в четенето.

- Какво те зарежда в това време?

- Моята рецепта е: да не се впечатлявам от нещата и да не приемам оценките за тях на готово. Учудвам се от постиженията на човешкия гений и прогрес!

- Как можем да си съхраним чистотата?

- Не съм сигурен, че сме чисти същества изцяло. Но, ако се перем редовно, може и да стане чудо!

Без цензура | 22-04-2011, 09:23 | varnautre

Вчера (Велики четвъртък), малко преди да падне нощта, небето и морето бяха еднакво сини. Нямаше облаци, липсваха и вълните.

Само обичайните кораби гнездяха във Варненския залив. Направиха ми впечатление лодките, които сякаш се връщаха от небесен риболов. В такъв момент на човек му идва да тръгне към небето – рядко толкова красиво се отварят вратите за там. Може да е заради Възкресението – че да можем и ние, с натежали от безверие глави, да се нахраним с рибата от кошовете на Христос, която, за щастие, още не е свършила.

За хората, които се въздържат и постите са начин да намерят унисон между душата си и небето, а не опит да отслабнат, Възкресението е олицетворение на всяка надежда. Смиреният човек е като рибар, който се качва със своята лодка до най-тънките усещания за мощ и величие. Естествено на него никой нищо не му е обещава нотариално: че ще бъде вечен, че ще бъде обгрижен с любов, че… Христос казва на учениците, че са блажени ония, които не са го видели, но ще повярват в него. Останалото дори няма смисъл да се споменава.

Преди много години чух една реклама на Солинген: Че ако Христос бил прикован с пирони от прословутата стомана, той е нямало как да Възкръсне. От една страна гениално, от друга – обречено. Защото показва каква е зависимостта ни от материалните неща. Толкова е голяма, че душата ни не може да мисли за Възкресение, дори ако е забодена с обикновена карфица. За сметка на това тялото ни не е направено от първокачествена немска стомана и идва един момент, в който се износва и умира. Тогава животът свършва – според Солинген. Според вярващия, обаче, едва тогава всичко започва. Наивно ли звучи? Наивни са мечтателите – те са съседи на вярващите и всички имат една майка: вярата. „Ако някой ми докаже, че Христос е една голяма лъжа и това действително е така и отговаря на истината, то аз предпочитам да остана с Христос, отколкото с истината”. Припомняйки си тези думи повече от всякога Достоевски ми се струва близък.

Днес (Велики петък) над Варненския залив се спусна мъгла. Включиха сирената за корабите. Повече от две хиляди години вярващият човек следва една и съща сирена – денят на Възкресението. Когато доброволно се отказваш от благините и тръгваш на дълъг път с една шепа вяра. Когато съзнанието доброволно срива стени и ограничения, за да се отвори и прочисти. И когато умът спира до ръба на своята ограниченост и пуска душата да полети свободно. Това е и времето, когато лекарите се надпреварват да предупреждават, че постенето е опасно за Вашето здраве и че не бива организмът да се лишава от така нужни храни. В същото време душичката ни стои в ъгъла и скимти, залиняла и лишена от своята храна – плачеща и умираща. Но къде е докторът, който да ни предупреди, че това е смъртоносно за нас? Сега ще кажете, че поповете не са това което бяха – карат скъпи коли, приличат на главни готвачи и изобщо не се интересуват от миряните. Ще се съгласите ли, ако кажа, че най-лесно се наднича в отворено деколте? А колко е трудно да видим пътечката на нашето спасение, скрита в избуялата ни нерешителност и страх. Никой не е съвършен, даже и нашата църква. Съвършен е храмът, който правим в сърцата си – там само Божие око може да надникне. Но там никой насила не може да ни заведе.

Утре (Велика събота) над морето ще има вълни, си мисля. Също като вълнението на онези, които ще запалят свещ пред храма на своята вяра. Вярващият най-добре знае цената на брега и на живота. А също и на пламъка, който все още не гасне и докато го има него, ще я има и надеждата. Дори за малките и на пръв поглед несъществени неща: да възкресим любовта си към близък човек; да погледнем с нови очи на ежедневието си; да се изправим пред на пръв поглед непреодолими изпитания. Кръстът е част от нашето ежедневие. Работата ни, заплатата, проблемите, битието… приковани сме към не една греда. Приковани с какво? – когато си отговорим на този въпрос, ще разберем разликата между карфиците и пироните, както и между стоманата и Възкресението.

Без цензура | 22-04-2011, 08:54 | varnautre

Пчелите не са като птиците, когато им стане студено да литват на юг.

Пчелите всъщност са много по-интелигентни същества. Затова никой не ги знае накъде избръмчаха тези дни. Знаем причината: намалена популация, липса на нормални растения и масово чифтосване на ГМО – организми. От друга страна, ако пчелите изчезнат съвсем, и нормалните растения няма да могат да се опрашват. Има ли смисъл да обяснявам или да изрецитирам един виц: „Две цветя се заобичали и по едно време по-нетърпеливото (мъжкото) казало: Айде бе, защо се бавят тези пчели!”

Уважаеми господин Адамс, с цялото ми уважение към Вашите фенове, но не делфините са най-умните същества на тази планета. Това за себе си отдавна го знам и хиляди пъти съм искал да имам повод да Ви го кажа. И понеже нито съм фен на изкуството Ви, нито пък искам да обидя Вашата прах, ето защо се обръщам към почитателите на Трансгалактическите истории: Внимавайте, скоро нашата цивилизация няма да я има.

Преди месец тази статия трябваше да разнищва проблемите с изчезването на българския чесън. Ако почакам още малко, току-виж съм се сблъскал с липсата на боба. Трябва да свикваме. Една по една маса култури ще изчезват от трапезата ни. Най-бързо ще изгубим онези, които не могат да се подават на модифициране, чифтосване с други култури или податливи на промени в климата. Не си го въобразявам. По-скоро си спомнете лобизма на Йежи Бузек (председател на Европарламента) за ГМО-тата при посещението му у нас на 3 март миналата година. Натам вървят нещата. А следващото поколение ще трябва да обяснява на децата си, когато им чете приказката за кърпичката, дето давала мед и масло – какво всъщност представлява медът и в кой музей може да се срещне.

Не, всъщност храната никога няма да изчезне от полезрението ни. Защото ще сме вечно гладни и все повече незадоволени. Популацията на човечеството надминава представите за нормално. От хуманна гледна точка – нищо лошо. Обаче всички тези хора ще искат да пият бира, да ядат многозърнест хляб, пържоли от еко-прасета и яйца от подово отглеждани кокошки. Да не говорим за материалните блага, които по конституция ние сме длъжни да притежаваме и браним с всички средства. И един ден ще стигнем до момента, в който няма да остане животно, растение и каквото и да е за ядене на тази планета. Всичко ще сме оглозгали и даже ГМО-тата няма да ни стигат. Тогава на посещение ще  пристигне друг виден европейчанин, който да ни омайва с хуманните ценности в областта на човекоядството.

Охлювите са хипарите на природата. С една каравана на гърба и обикалят света. Излизат на стоп само в дъждовно време. Махат с очички и се кокорят на заобикалящия ги свят. Те са най-миролюбивите създания – не хапят, не жилят, не могат да бягат и на всичкото отгоре са деликатес. Показват рогцата си само в свои води и винаги можеш да им проследиш дирята. Беззащитни са дори когато са в своята черупка – можеш да ги настъпиш, да ги схрускаш или директно да ги поставиш в тенджерата с гореща вода. Ако вземем да се поучим от тях, ще стигнем до интересни изводи. Тази сутрин, например, докато се разхождах в Морската градина, видях един събирач на охлюви. Попитах го дали се намират, а отговорът му беше: Трябва да знаеш къде да търсиш. По неведоми пътища на мисълта малко по-късно си зададох подобен въпрос: Имали бъдеще нашата цивилизация? Охлюсъбирачът сякаш отново ми отвърна: Стига да знаеш къде да търсиш.

Замислям се за Господ, който оставил дъгата като послание между него и хората, че повече потоп на тази земя няма да има (Битие 6: 12-15). Но никъде не се казва за разцвета на пасивното чревоугодничеството, който ще ни погуби. Но както казах в началото пчелите са умни животни, защото са част от тънкия замисъл на природата. Засега тя се държи като любезна и търпелива домакиня, но не е далеч денят, когато ще ни покаже вратата (космоса) – да си търсим друга планета. Земетресения, суша, наводнения, глобално затопляне – още ли вярвате, че друг е виновен, а не ние като потребители на природни богатства.

При последното преброяване стана ясно, че масово сме се наврели в градовете, отстъпвайки селата на малцинствата. Голяма част от дворовете на нашите баби и дядовци пустеят, а ние в просъница въздишаме за хубави домати, пресен магданоз и дори онези горчиви натурални краставици. Продадохме голяма част от тези дворове на чужденци, които отдавна са усетили защо пчелите изчезват. Забравихме какво е истинското предназначение на мотичката и търмъчето, на бавното, но за сметка на това интимно и плодотворно общуване с природата. Поне на този етап ние сме загубили всякаква представа за произхода си, което не ни пречи да тормозим с химикали, препарати и модификации тези така ценни хранителни произведения. А за успокоение си вземаме доза информация от поредното платено вещо лице: „Трябва да изядете три килограма салата, за да ви навредят нитратите”. Хм, колко ли шамара пък трябва да изяде вашето лице, за да се види най-после ядосаната ви физиономия.

Можем ли да се научим в крайна сметка да живеем като охлювите – с това, което носим на гърба си и онова, което природата ни даде, без да я насилваме и тормозим. Можем. Но нека преди това се помолим, за да си върнем като за начало пчелите.

Без цензура | 17-04-2011, 16:18 | varnautre

Тази седмица политиците започнаха спорове кога точно ще гласуваме наесен с надеждата, че вярваме колко са загрижени за религиозните ни празници и обирането на сливите.

В борбата срещу дискриминацията законодателят превантивно дискриминира писателите и журналистите, като постанови, че ще ги праща в затвора за клевети, обиди и каквото друго не им хареса извън Наказателния кодекс. Сделките на вестникарския пазар слагат последни щрихи върху кръста над свободното слово, а всички искат да имат обществена телевизия, но никой не иска да плаща за нея, явно заради светлата вяра, че обществени каузи могат да се защитават с корпоративни капитали.
Но не бива да се оплакваме. Седмицата предложи изобилие от добри новини. Делян Добрев ни призова да свалим колана от там, където сме го сложили и да не затагяме – кризата си отивала.

Добрев би трябвало да знае какви ги говори,

щом ГЕРБ са го избрали за заместник председател на икономическата комисия. Нищо, че инфлацията е такава, че за пръв път от две години насам лихвите по депозитите започнаха вместо печалба, да носят по лев загуба на всеки сто вложени. Но пък евродепутатът Карлуш Коелю, като наблюдащ подготовката ни за Шенген, обеща, че на 4 юни в Страсбург ще гласуват резолюцията за приемането ни. Нищо, че от Германия се чуха други гласове. От Брюксел добрите новини бяха цели пет - магистрала "Хемус" и четири скоростни пътя са станали част от разширената трансевропейска пътна мрежа. За нас на теория това означава спестяване на 8 процента от парите, необходими за построяването им. На практика строителството едва ли ще ни излезе по-евтино, защото сигурно ще мине по добре изпитаната формула

„искахме по-добре, стана както винаги”

Радостни от тия новини, в кабинета някак подминаха друга една евровест - на комисаря по бюджетната политика Януш Левандовски. През юни той смята да предложи нов общоевропейски данък. Така вноските към общия бюджет ще намалеят, което ще облекчи големите държави, а пълненето на дупката ще стане с данък върху определени стоки, който ще плащаме всички поравно. Не са много словоохотливи в кабинета и за любимата си кауза „Евро плюс”, според която ще плащаме за финансовата еврозона, преди да са ни пуснали в нея, и то не само под формата на вноски. Може би защото стана ясно, че от Фонда за подкрепа на еврото, където ние даваме, Гърция, например, ще вземе, за да плати по нещо отгоре за Великден и на работниците, и на пенсионерите си.

На вас колко ще ви дадат за празника?

Словенците тази седмица ни казаха нещо, което си знаехме. Въпреки хубавите общоевропейски етикети, големи мултинационални компании с претенции са опаковали по-първо качество за старите членки на съюза и не толкова първо – за новите. Словашката асоциация на потребителите го доказала с проби. Нашите засега май издават само образователни брошури. Всеки един загрижен бащица на народа би попитал все нещо по темата приятелите Меркел, Саркози и Берлускони. Тогава обаче ще трябва да пита и защо отварянето на европейския трудов пазар ще важи за всички без нас и румънците, а и да отговаря защо при лансираното почасово заплащане, в Германия средно получават 29 евро на час, а у нас – по три. Нашият премиер обаче беше зает с биографията си. Силно развълнуван от поредното рязане на лента, той сподели в Горня баня, че като един истински фокусник

където и да бръкне, лентички вади

И така – първа копка „и след това си откриваме, и си имаме биография". А на един от депутатите му се вдигна ръката да напише „пет” вместо „отличен” на тая биография в анонимната анкета, организирана от неуморния Красимир Велчев преди десетина дни. Къде на шега, къде за да имат едно наум, Борисов още на следващия ден извади грешницата наяве, а Христина Янчева се оправда, че шестица не била писала никому. Тази седмица разбрахме, че освен усърден автобиограф, премиерът е и чистник – „Аз кабинета редовно си го почиствам”, заяви Борисов на финала на фарса „Белене и многострадалният Първанов”. Излезли неформално „на зелено”, Борисов, Трайков и Дянков демонстрираха единство и широки усмивки и разказаха, че АЕЦ в Белене ще има, само ако цената е изгодна, а с уволнението на Красимир Първанов ще се занимава енергийният холдинг. Разбира се, не мина и без второто премиерско мнение – че вземе оставката на Първанов, "без той да има вина". С вина или без – холдингът махна главата на НЕК, а Трайков

върна жеста, като малко понагази Конституцията

“Искам да е съвсем ясно. Моята лоялност и моята отговорност е единствено към министър-председателя и към партията, която излъчва това правителство. Партията е ГЕРБ.”, каза министърът. Но въпросът доколко са обвързващи подписите на Първанов под беленските договори така и си остава без отговор. После Трайков беше заразен от ентусиазма на Мирослав Найденов. Двамата обявиха поредната загриженост за потребителите, наречена "Великден безопасен 2011" и се втурнаха да вършат това, което трябва да е ежедневната работа на един куп агенции и инспекции. Може би е време за една

акция „Държавата безопасна” –

за почистване на феновете на кипящия безсмислен труд. За безопасност или за предпазване от преумора, тази седмица правната комисия в парламента се зае съвсем сериозно да регулира депутатските питания и постанови – не повече от три въпроса към всеки, останалото – в писмен вид. Но пък в петък лично премиерът снизходи да говори по въпроса за доходите във времето на парламентарния контрол. Във и около отговора научихме, че той социалистите „не ги слуша”, че много иска да смени шефа на комисията „Кушлев”, но все не му остава време да избере подходящ кандидат, пък постът бил важен. Да, напомни ни и за филията с мас, и за скъсаните си гуменки, та по подразбиране трябваше да се досетим, че това е позицията на премира за състоянието на доходите ни. Законотворците тази седмица свършиха и нещо разумно – признаха насилието над животни за престъпление. Докато течеше задължителното политическо дърлене в залата, едно питане докара нови неприятности на Цецка Цачева, която сведе до знанието ни, че в нейния свят

„петелът е безгръбначно животно.”

Може да отдели малко време за някоя детска книжка с картинки през ваканцията, макар че за Великден депутатите си дадоха само десет дни ваканция и ще поработят два дни, преди да отидат да празнуват Гергьовден. През седмицата, нетипично за ДПС, партията произведе новини за вътрешния си живот. След търговишката сбирка на Касим Дал партията даде на непокорния Корман Исмаилов една седмица да се покае за присъствието си там, а депутатът Рамадан Аталай нарече стореното от Дал „излишен шум в системата”. Според него то едва ли засяга България толкова, „колкото построяването на "Белене". Прав е, разбира се, освен

ако партията не вреди консултант и за този проект

Колкото до самия лидер – той очевидно няма проблеми, защото се е заел да си направи законно барбекю в сараите. От „Атака” тази седмица се заеха с една политически печеливша икономическа кауза – електроразпределителните дружества. Те се обявиха против продажбата на остатъчния държавен дял от Е.ОН и дори обещаха покрепа на Бойко Борисов, ако реши да си спомни идеята си за национализация. Подобно искане скоро може би ще издигнат и клиентите на “Мобилтел”, които и за Великден ще получат традиционния подарък на фирмата – три сметки накуп. След като за Коледа извинението беше новата платформа за по-добро обслужване, за Великден извинението е... новата платформа за по-добро обслужване. Която, според изпълнителния директор не била „провал”. Той вероятно знае някоя по-добра дума, с която да опише пълната неспособност на фирмата си да се оправи с нещо доста рутинно вече половин година. Нищо хубаво не можаха да ни кажат и наблюдаващите цените. И тази седмица по борси и тържища основните храни са поскъпнали – въпреки прогнозите от миналата седмица, че ще спрат поне за малко. А рекордите са във Варна, която може и да не е най-добрият град за живеене, но пък твърдо е най-скъпият. И очевидно е

родина на златни кокошки,

защото цената от 24 стотинки за яйце е два пъти по-висока от средната за страната. Резултатите от наблюдаваните цени ги отрази тази седмица изследването на „Отворено общество“ и Световната банка. Според тях всяко второ домакинство у нас е усетило кризата, в едно на десет затрудненията са трайни, в една пета хората живеят под чертата на бедност и се лишават от храна и лекарства. Пак през седмицата стана ясно, че Агенцията по храните започва съществуването си с нови безсрочни регистрации на всичките 131 хиляди магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене и фабрики за храни от неживотински произход. Те ще заменят старите, също безсрочни регистрации, които агенцията не харесва, защото заради тях ставали много чиновнически грешки. Ако се чудите защо не глобят чиновиците, вместо да искат по шест лева такса от всеки работещ, спомнете си – в земеделското министерство, при всичките им издънки, още не са открили начин да глобят точно този, който не е свършил работата. Затова плащат останалите. С наближаването на абитуриентските балове

лоша вест сполетя чалга-барбитата –

забрана за слагането на силикон преди навършването на 18 години. За компенсация тази година можещите родители ще бъдат ангажирани с новата мода – осигуряване на максимално престижен платен кавалер, за предпочитане – футболист. Макар че едва ли биха върнали и 26-годишния Лъчезар Варнаджиев. Горд собственик на едномесечна фирма и известно количество милиони, той е новият притежател на „Кремиковци” - поредният почти малолетен български милионер, който, за разлика от Марк Цукърбърг, няма какво да покаже срещу милионите си. Но пък, оказва се, има добри приятели и доверчива банка, която да му финансира цялата сделка. Едва ли има повод за притеснения обаче. Тази седмица Христо Ковачки получи от Софийския градски съд тригодишна условна присъда с пет години изпитателен срок заради укрити данъци за над 16 милиона лева. Ковачки ще трябва да плати 43 хиляди за разноски по делото, но пък ще си получи обратно гаранцията от 200 хиляди. Прокурорът по делото Маргарита Немска заяви, че

по принцип е доволна – все пак, осъдили го

Макар че идеята на подобни дела за неплатени данъци е да се вземат парите, а не да се даде индулгенция. Преди, ако вярваме на вицовете, поне Вартбурзите ги излежаваха. А иначе сметката не е лоша - пет години изпитателен срок за 16 милиона правят около 2 милиона и 300 хиляди на година. Ако Уорлик не е прав, това означава, че всички ние можем да не си плащаме данъците цял живот, а при тия съдебни разценки изпитателният ни срок трябва да около две седмици. На писателите и журналистите обаче няма да им се размине с изпитателен срок. Затвор от една до четири години заплашва всеки, който чрез слово и печат проповядва дискриминация, насилие или омраза. Това записаха в Наказателния кодекс депутатите, като гласуваха промените на второ четене. Във Варна в местния законодателен орган също става все по-забавно. От разсеяност или друго, но из комисиите съветниците разрешиха свободното движение на каруци в целия град и

забраниха карането на велосипед в Морската градина

После взеха да се поправят. За прословутите камери за улично видеонаблюдение отчет пак нямаше - Николай Джагаров, представител на общината в наблюдателната фирма, вече за трети път шунтира колегите си. По друг горещ спор – отношенията на Янко Станев с ДКЦ „Чайка”, вече има жалба на съветничката Валерия Ангелова до прокуратурата заради заплахи от страна на Станев, както и договор за наем на английски език. А от Морската градина пак искат да отрежат парченце за строеж, този път от двора на логопедичната детска градина. Прогнозите са, че подобни искания ще зачестят, все пак възможностите изтичат с края на мандата. Кога точно ще изтекат – не е ясно. Партиите вече предложиха три дати за изборите - 23 октомври, 30 октомври и 13 ноември. ГЕРБ залагат на най-ранната дата, ДПС, като

споменаха Димитровден и кърската работа,

си харесаха 30 октомври, и яростно отричат всякаква връзка с Курбан Байрама и гостуващите у нас изселници точно по това време. БСП – пак заради кърската работа – залага на 13 ноември. Всъщност, ходенето за гъби не е кърска работа. То е политическа позиция, която не зависи от датата.

Без цензура | 17-04-2011, 05:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

През седмицата американският посланик Уорлик, навлизащ в българските културни реалии, формулира на родния си език прилепчивата чалга „За кокошка няма прошка”.

Оказа се, че България на изток вече граничи с Кръстанов, Тодоров и Шопов, поне в Созопол, а след поредния водевил с назначения и уволнения руското лоби е на път да уволни енергийния министър. Варна и Пловдив пак не можаха да излъчат безапелационен победител в състезанието кой е по-голям, но така или иначе – всички искат в София.

„В България има две правосъдни системи. Едната е за богатите

хора с власт, които остават над закона,

а другата - за обикновените българи.” Фразата може да е на почти всеки от грамотните българи, но точно тази седмица я формулира посланикът на Съединените щати нас. Изобилното говорене на Уорлик намали ефекта от казаното. Но не и примерите, които го потвърждават. Хасковският кмет, например, въстана срещу съда в Пловдив, който по два еднакви казуса за една седмица издаде две противоположни присъди. Георги Иванов протестира, като удари ключа на кметството и се закани да е задълго. Поне засега е отстъпил само за неизбежните неща – сватби, погребения и плащане на данъци. Тия дни приключи и сагата на двама видни земеделски чиновници. Присъда „невинен” чуха и бившият шеф на фонд „Земеделие” Асен Друмев, и бившият син депутат и земеделски министър Венцислав Върбанов. С голяма сигурност можем да прогнозираме и

нищото, което ще сполети съветниците

в Созопол, продали на фирмите на Костадин Шопов, Емил Тодоров и Свилен Кръстанов имот, който включва част от акваторията -  безспорна и безусловна държавна собственост. Но пък в земеделието тази седмица е спокойно. Готов е поредният стандарт – „България”, който ще регламентира качеството на хляба, а за Великден лично министърът помоли да не се вдигат цените на яйцата, козунаците и агнешкото. Би трябвало да стане точно това, макар и не заради министерската повеля. След като цените на едро стигнаха поредните си рекорди, сега комисията по борси и тържища отчита стабилизиране, макар и на най-високото ниво, познато досега. Иначе казано – захар, брашно и олио са

поскъпнали с около 50 процента

на годишна база. Но поне ходът нагоре е спрял, при някои стоки, твърдят, имало и спадове. Магазинната логика, която досега качваше цените, би трябвало да започне да ги сваля сега. Макар че, ако вярваме на банковата – ще има да чакаме. Преди две години банкерите ни разказваха, как лихвите ни не могат да паднат заради покачващите се индекси. Сега индексите падат, а нас ни разказват, че поради това лихвите ни не могат да паднат. Иначе казано – има-няма международно положение, сушата и кишата вдигат лихвите. Очакванията на българите и без това не са много оптимистични – социолозите откриха, че независимо как се определят политически – като леви или десни, 73 процента от нас искат държавата да определи таван на цените. От село Баничан дойде и друга идея - младите

да възродят занаята „плетене на чорапи”

и с него да заменят гледането на тютюн. Разбира се, за да излезе сметката, чорапите трябва да са или много нетрайни, или много скъпи, а най-добре – и двете. За все по-бившите тютюнопроизводители има и друг вариант. Преди идването на индийския земеделски министър у нас колегата му Найденов поискал внос на генетичен материал за биволовъдство. Може би вместо онези биволи, които Доган обеща, за да спаси електората си от мизерията. Неговите явно са ги пратили  пеш, затова сега министър Найденов ги иска в епруветка. Друг министър лъсна на билборд. Екипът на „Български Кардиологичен Институт” в Бургас окачи на пътя Стефан Константинов и трима от подчинените му заради орязаните по стандарт пари за инвазивна кардиология. Заедно със сумата, която получават като консултанти от други болници. Няма как да постъпат така раковоболните, които ще се сблъскат с новите препоръки за лечението им. В алгоритмите за лечение на рак, каченина сайта на здравното министерство,

химиотерапевтите са намерили 43 грешки

А новите правила разрешават само по една процедура месечно, нищо, че в дебелите книги за някои видове рак химиотерапията е предписана и на 21, и на 14 дни. От нови разпоредби страдат и в старческия дом „Гергана”. Кабинетът, като закри на ход социалноинвестиционния фонд, на практика лиши дома от вече защитените средства за ремонт. Но пък са осигурени 8 милиона еврепейски евро за българския „Лувър”, където на тълпи ще си харчат парите германски и японски пенсионери. На нас би трябвало да ни е достатъчно и успокоението, че с колкото и да ни вдигнат тока от първи юли, няма да е с повече от пет процента. А полицаите тази седмица разкриха защо министерството непрекъснато иска увеличаване на броя им. В неофициален доклад на синдикалната им федерация пише, че бронежилетка има всеки един на около 25 полицаи. Може би за министерството живата сила е по-евтина от екипировката. Изложихме се тази седмица и в поредното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те за четвърти път проверяват нивото на грамотност на учениците в Европа. Ние пак сме на дъното, при това в допълнение те ни съобщават, че българските ученици са сред тези, които вземат най-много допълнителни уроци, така че практика извън училище те

учат повече, отколкото в час

Излязоха и първите данни от преброяването. За десет години сме станали по-малко, по-стари и повече граждани. Варна се изпъчи, че е втора след София като град, Пловдив сметна резултата като община и също поиска второто място. През това време по-любопитните се заровиха в цифрите и откриха, че ние – населението, може и да сме намалели с около милион, но ние – избирателите, сме се увеличили с около 200 хиляди. В железниците пък преоткриха парния влак. Засега като туристическа атракция и източник на пари. Могат да му сложат и табела „Банкя експерс”, като го снабдят с балканска версия на Еркюл Поаро. Все още ни е балканско и недоволството. След шумните интернет клетви за протест срещу цените на горивата, на мястото на срещата във Варна имаше двайсетина души в неделя. На поправителния в четвъртък пък се оказа, че вече

има опити протестът да бъде налазен

от хора дори не с политически, а в чиновническо-началнически мераци. Съвсем по балкански свърши и любовта към Европата в Пиринско. Там посрещнаха с протест европратениците, дошли да проверят сигнал срещу проекта „Мега Пирин”. Забраната за сеч там изтича след две години, трябва да се изготви нов план за защита, а освен лобирането на един местен депутат от ГЕРБ в полза на сечта, правителството засега не заема ясна позиция. Но пък липсата на мнение или наличието на много мнения почти едновременно там си е в реда на нещата. Мечтата на седмицата е на Валентин Николов, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ. При питането има ли кандидат за президент, той чистосърдечно заяви: „бих си избрал за президент премиера,

но няма как да го клонираме”

И по-добре. Депутатите от ГЕРБ изобщо бяха активни тази седмица. Най-трогателна е инициативата им да пишат оценки на министрите, за да подскажат на премиера кой от кабинета ги слуша и кой – не. Докато обясняваше колко е важно министрите да слушат, Николов дори реанимира една предизборна басня. „Борисов е като един сър Алекс Фергюсън, който винаги може да изкара от резервната скамейка достатъчно качествени хора”, рече Николов, който явно не следи нито деянията на съпартийците си, нито медиите. За себе си и за предизборните си клетви да не печели на гърба на народа напомни и друг властелин на думите. Бившият премиер Сакскобургготски явно е решил да пренесе имотната си сага в Старсбург. При директно питане дали искът срещу нас е за кръглите един милион евро, адвокатката му ни успокои, че

за сумата ще говори по-късно,

но колкото по-късно ставало, сумата била по-голяма. Ритуално раздра бяла риза и следващият кандидат за спасител – Алексей Петров. „Аз съм един от най-неудобните хора. Оказах се човек в повече”, каза той. Макар че целта на медийното откровение беше друга – формулирането на тезата: „Моят кръстник, човекът, който ме изстреля в политиката, беше Бойко Борисов”. А питащият - Мартин Карбовски, като ни убеждава цяло интервю какъв добър човек е гостът му, изпрати го със списък на известни столични наркодилъри и с молбата Петров да се справи с тях по неговия си начин. В известни среди

биха нарекли това мокра поръчка

Във Варна стана ясно, че и това лято тръбата от пречиствателната станция на Златни пясъци ще бълва на 700 метра от брега. Разбрахме го след посещението на премиера, когато проблемната станция внезапно отпадна от списъка на високата визита. На разбора първо депутатът от ГЕРБ Павел Димитров обвини общината, че не си е подготвила документите и затова сме изтървали седем милиона лева, с които е можело тръбата да се изведе на два километра в морето. Традиционната за ГЕРБ втора версия лансира областният управител. Според Данчо Симеонов правителството се бори да ни построи цяла нова станция някъде в светлото бъдеще, затова нямало нужда да харчим седем милиона за тръба, която може и да не се напасне с бъдещето. Кметът Йорданов изчака всички версии, за да обясни, че документацията е в ред, а премиерът си тръгнал преждевременно, защото някой е обещал да му покаже

къде ще реже лента на на 15 май

Варненските неволи обаче са нищо в сравнение с новата серия от сагата „Белене”. На финала на поредната българоруска среща изведнъж се появи Споразумение 12, декорирано с подписа на Красимир Първанов, шеф на НЕК. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков тутакси избухна – споразумението е неизгодно, Първанов е подписал въпреки изричната му забрана и затова е уволнен и даден на ДАНС. Според тази версия споразумението ни задължава да подпишем окончателен договор с посочена цена, а уволнението на Първанов не променя нищо. Руският посланик Исаков се ограничи със снизходителното: „АЕЦ „Белене” напълно отговаря на интересите на България”. Самият  Първанов побърза да обясни, че само е

следвал инструкциите на Трайков, Дянков и Борисов,

а и без това си знаел, че както и да постъпи, ще го уволнят. Докато ние гадаехме как точно се връзва това със следването на премиерските инструкции, чрез стенограмите на Министерския съвет научихме за друга премиерска позиция - ако се окаже, че Красимир Първанов не е уведомявал министър Трайчо Трайков за предстоящите си действия, правилно са го уволнили. На финала Борисов отсече, че Първанов изобщо не е бил уволняван, вдигна последно предупреждение на Трайков и наложи медийно ембарго върху политическите коментари темата, докато не се върне Дянков от американското си пътуване. Само външният министър трябваше да отзвучи по темата, защото преди ембаргото

нарече Красимир Първанов „боклук”

Та после се наложи да обяснява, че фразата била друга: „боклук е цялото състояние, в което има хора в българската държава, които си позволяват да имат смелостта да заемат позиции, които са различни от позициите, които са тези на правителството”. И докато езиковеди и семиотици търсят разликите в боклука, ние се чудим друго. Николай Младенов обяви словесен линч за наличието на престъппозиция. Очакваме санкции за престъпмисъл.

Без цензура | 09-04-2011, 07:32 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

(размисли над една табела)

Водозахранването се преустановява. Точка. За три дена, понеже се налагат неотложни ремонтни дейности. Точка.

Естествено винаги съм бил на страната на любезните и разбиращите. Главен водопровод, ремонт – разбира се, тръбите са стари, гният, налага се подмяна. Три дена без вода – хм, ако ще играя играта на любезности, то тук трябва да кажа, че в Япония имат режим на тока, а някакви си три дена без вода не бива да са проблем за мен. Голяма работа, че къщата още на втория ден ухае на амортизиран памперс, а чиниите са се слепнали една в друга около мивката.

Я да надникнем какво пише на страницата на „В и К” – Варна. Аварията е само за един ден. На другия ден се появява ново съобщение – авария за същия ден. И утре ще е така. Но дай Боже да не е седмица. Разбира се, както и на табелката на пътя, тонът ври от „любезност”. Можете да го усетите още в първите редове: „Днес без вода ще останат следните места: ...” Точка. Никъде няма едно „извиняваме се за неудобството”, „молим за разбиране”, или поне капчица любезност. Да си призная на „В и К” някак си й мяза да бъде антилюбезна. Като непоклатима Българска институция тя може да прави каквото си пожелае, защото всички сме зависими от нея. Но и при това положение няма да й стисна ръката. Щях да го направя, ако ме погледнеше в очите и ме наругае по възможно най-циничния начин, като в гарнитура ми добави, че като не ми отърва, да се махам. Това пак би било някакво отношение, на което бих отвърнал с принципно кимане с глава.

В много вериги магазини, както и в куп заведения за бързо хранене любезността стига до крайности. Надуват ти ушите с „Приятно ли Ви беше да пазарувате при нас”, „Заповядайте”, „Останахте ли доволни”. Диктаторът „В и К” е толкова високо превъзнесен, че когато трябва да обяснява на простосмъртните своите дейности, включва принтерчето, нашляпват набързо едно предупреждение и оттам нататък му гледай сеира. Келепир от любезности няма. Какво тука да се обясняваме, работа има да се върши. Екипите работят денонощно. Изправени сме пред голяма трагедия... Спирам, защото ми замириса на политика.

Като се замислите само: Защо вдигам цялата тази дандания? Заради едно „извинете за неудобството”, дето не са го написали на хвърчащия лист, залепено на таблото пред блока. Толкова ли съм важен? Не, в този момент не съм нито важен, нито основоположник на съвременните български ценности. Сега съм мръсен, потен, няма в какво да си направя храна, защото чиниите са мръсни. От кенефа излизам с насълзени очи. Коша за пране расте лавинообразно. Дори пуканки няма в какво да си направя, за да убия времето на безводие. Е, в такъв момент какво му идва да направи човек? Реших да бъда любезен и да продължавам да проявявам разбиране. Само че колкото пъти изляза пред блока и видя тази табела, където безпардонността на тона е направо смазваща, нещо отвътре ми завира. Но поради простата причина, че се въздържам от санитарна гледна точка, решавам да си нося всичко в себе си. Не знам колко ще издържа. Ако отворя кранчето мога да залея с помия не само вездесъщата водозхранваща ни институция, но и всички любезни и нелюбезни опити да ме превърнат във възпитан европеец. Мерси.

Връзката между хора и институции в България се губи на подпочвено ниво. Не се учудвайте, че тръбите все се пукат и багерите копаят ли копаят. Така е било винаги, така и ще си остане. Защото хората-институции нямат нищо против да бъдат нелюбезни. В крайна сметка тук не става въпрос за отношение между човеци, а цяло едно водоподаващо предприятие се обръща към нас. Ето защо не мога да обещая, че ако утре стана шеф на „В и К” няма да оставя пред блока Ви табела: „Спирам кранчето, оправяйте се!” – цинично, нали. Ама на мен ще ми допадне, защото ще ми е писнало от живота и най-после ще има на кого да си го изкарам. И колко е лесно да го направиш, ако се скриеш зад вратата на цяло едно дружество.

„Благодаря” и „Извинете” – ето тези две любезни думички оцеляха в мен покрай мръсните чинии, натежалите памперси и върхът в коша за пране. Обръщам се директно към „В и К” Варна: Продавам ги. Ако ги сложите следващия път на онези листчета, дето ги лепите около блока ми, обещавам по-спокойно да приема трудностите в живота и сухия режим. О, да, не съм обявил цена – продавам двете думички любезност за чаша вода. Толкова съм зажаднял за малко любезност.

Без цензура | 02-04-2011, 08:48 | varnautre

Изминалите седем дни бяха време за чудеса, закономерности и малко здрав разум.

Закономерното е, че всички лоши прогнози се сбъдват, за да освободят място за още по-лоши. Чудесата започнаха от изявлението на самия премиер, че е сбъркал, за да свършат с признанието на Софи Маринова, че едно време била луда метъл фенка. А здравият разум го проявиха варненци, като избраха регатата „Тол шипс” за събитие на Варна за изминалата 2010 година. Не защото болниците и детските градини са по-малко важни, а защото не е редно да вписваме в графата „събитие” придобивки, които за нормалите държави са част от нормалното им ежедневие.

Седмицата беше време за ненаучна фантастика. Социалният министър за пореден път заяви, че има потенциал за увеличаване на минималната работна заплата. Симеон Дянков поиска да знае откъде ще дойдат парите и

на първи април Тотю Младенов му отговори

– от него. Първоаприлските му сметки показват, че за 30 лева увеличение на заплатите му трябват седем милиона и половина, а трудовите инспектори са наложили глоби за много повече и сега министърът им иска връщане под формата на увеличени заплати. Много по-големите очаквания, разбира се, са към бизнеса, за него обаче статистиката открива рязко влошаване на очакванията – през март общият показател на бизнес климата е паднал с над 4 пункта спрямо февруари. Допитване на търговско промишлната палата потвърждава песимизма им. На въпроса дали състоянието на бизнеса им позволява великденски бонуси, 56 процента от фирмите отговарят „не”. Дори да извадим от този процент евентуалните „спестовни” симуланти, пак остават достатъчно, за да се разтревожи всеки министър – и социален, и финансов. Ако не от заплатите, то от безработицата тревога беше демонстрирана. Заместничката на Дянков Боряна Пенчева съобщи, че през следващите десет години

ГЕРБ планира да намали бедните

до 260 хиляди души. При това съчетание на доходи и разходи намалението е съвсем предстоящо - по естествен път, като добавка към пътищата навън. Тази седмица в Пловдив прибраха от улицата зарязано четиригодишно момиченце. На път за Турция майка му спряла колата, изсипала го на тротоара със заръката да чака там и продължила на юг – да си търси работа. Ако се стигне дотам, съдът вероятно ще е снизходителен към нея, както беше към хасковската санитарка от „Спешна помощ”, откраднала труп, за да го върне на близките без аутопсия срещу 20 лева. „Три месеца не бяхме вземали заплати”, обяснила тя при първоначалния разпит. Не е ясно точно колко време ще са без доходи около шест хиляди земеделски производители. За да получат тазгодишните си субсидии, те трябва доброволно да се съгласят да върнат част от миналогодишните и да не съдат чиновниците от земеделското министерство, които всъщност са виновни за грешката. И това далеч не е първата грешка на ресорните чиновници,

все за сметка на тия, които произвеждат

Затова, макар че си е почти чиста предизборна акция, сигналът на СДС за корупция в земеделското министерство и фонд „Земеделие” предизвика достатъчно резонанс. Ден след писмото на опозицията цялото ръководство на фонда беше сменено. Разбира се, обяснението за рокадата е слабото, а не кривото усвояване на европейски пари и бившият шеф Светослав Симеонов, като „добър експерт”, беше пратен да аташира земеделието ни при първоизточника на проблемите си – в Брюксел. А пък на ексцентричния барутински бизнесмен Донълд Джефърсън не му разрешиха да си кръсти фирмата „Далавериос” - обидно било. Обиден беше тази седмица и премиерът. Докато той беше във Варна, за да отдаде на рязането на ленти, червените в София излязоха на първия си

анти-ГЕРБ протест – с много картофи,

с предложението първи април да стане ден на ГЕРБ като символ на всекидневните лъжи на правителството и със заканата, че „тази държава ще я възстановяваме пак ние, няма кой друг”. На това премиерът сметна за най-отговорно и подходящо да отвърне с признанието, че е сбъркал. Грешката му е в това, че съставил правителство, вместо да остави тройната коалиция да довърши държавата, така че да му осигури след това тодорживковско управление – с 90 процента изборна победа и без никаква опозиция. Борисов се отдаде на тези мечти във Варна, където заради пристигането му централният площад беше блокиран, а заради половичасовото му закъснение задръстването затвори и главните булеварди. Докато поканените чакаха край новите автобуси за градския транспорт, представителка на бизнеспартньорите коментира, че досега е чакала толкова само за излизането на Хулио Иглесиас на сцената. После премиерът се разходи по улица „Девня”, а

цистерни услужливо скриваха „Кербала”

– новите коптори, които изникнаха на мястото на съборените и отчетени като успех. В онкоболницата премиерът ряза лента и обеща пари. За  пречиствателната станция на Златни пясъци и свлачището на Трифон Зарезан нещо не достигна – време или желание, та важните за града обекти получиха само обещания. Рекапитулацията на кмета след визитата беше – обещани за инфраструктура 20 милиона от бюджета, получени дотук – три. Освен пари, този път ни обещаха и магистрала. Кабинетът работел да ни вкара в програмите на евросъюза с магистрала „Хемус” след 2014 година, та отсега да се приготвяме да благодарим. Първите благодарности вероятно се очакват под формата на правилни бюлетини наесен, а за да имаме стимул за размисъл, Борисов натърти, че без магистралата, за разлика от Хасково, например,

ще си останем същото село, както ни е заварил

Като ни сложи, където ни е мястото, премиерът бързо се върна към любимите си глобални теми и от Варна съобщи, че предстои България и Русия да подпишат тримесечен мораториум за АЕЦ „Белене”, докато не се изчистят техническите въпроси. Които се свеждат до това доколко е сеизмично разумно да се строи там и точно колко златна ще ни излезе централата. Появи се и нов претендент за петролното внимание на Борисов. Денис Ершов написа писмо до премиера чрез вестниците и го помоли да назначи министри „професионалисти”, защото „не е възможно да се работи ефективно с юноши”. След Валентин Златев, и Ершов е подразнен от Трайчо Трайков и питанията му за работата на „губещия” петролен бизнес. Разбира се, на финала Ершов декларира готовност да помага с каквото може, ако премиерът прецени, че знанията му ще са от полза. И докато премиерът чертаеше светлото енергийно бъдеще, из страната шофьорите протестираха отново срещу цените на бензина. В Търговище те

групово се ожениха за туба бензин,

откупена като булка за жълти стотинки, и обещаха да продължат с протестите до развода. Вече от София, премиерът нанесе съкрушителен удар върху недоволството. Той обеща пускането на поредното трасе от метрото да стане два месеца предсрочно, а тогава цените на горивата ще са без значение, понеже метрото вървяло на ток. В същото време в новопроизведения град Игнатиево обявиха вечерен час – който няма кола и пари за бензин, трябва да си е вкъщи до шест и половина вечерта, защото след това автобусите от Варна спират. Решението е антикризисна мярка на фирмата–превозвач, да му мислят учениците, които учат до седем. През това време премиерът за пореден път премести бъдещия нов столичен стадион. Сигурното е едно – стадион трябва да има, за да сме готови, когато български отбор се класира в Шампионската лига или ни дадат европейското първенство по футбол. Националите ни играха някакви срещи и тази седмица. Цифрите са без особено значение, тенденцията е те да губят в официалните срещи, да се добират с мъки до равенство в контролите и да бележат

безапелационни победи в чалготеките

Но ние въпреки това ще им направим стадион. Макар че вероятно е по-разумно пари първо да се инвестират в детски школи. Спортът претърпя и загуба – в Правец почина баскетболният деятел и бизнесмен Михаил Михов. Отприщената вълна теории на конспирацията и нервни търсения на така наречената „новина” мина всякакви граници на приличното. Никой не може да отрече обаче, че изчезна много информация за механизмите на партийното строителство и финансовите му смазки, така че въпросите имат място. А загубата на приличие у нас отдавна не е само журналистически белег. Губи се и чувството за хумор – както започна обиден, така и завърши седмицата премиерът. На първи април не му хареса питането за най-голямата лъжа. Но пък разбрахме кое е онова съкровено нещо, с което Борисов не би направил компромис в никакъв случай. Оказа се, че е личната му сигурност, заради която по правителствения самолет

никакви разходи не са излишни

Ако ви се струва, че седмицата е била като отражение в криви огледала, защото, в което и да се погледнете, все се отразява Бойко Борисов, не ви се струва. Във Варна това се усети най-добре по пълната липса на медиен интерес към съпътстващите премиера, включително финансовия министър – на всички вече е ясно, че премиерът изпълни поне едно от обещанията си и правителството работи на принципа „вие кажете, а аз ще реша”. Като в криво огледало започна да изглежда и заложническата криза в Сливен. Простреляният е оставен на грижите на близките си, за стрелеца е организирана подписка за оказване на морална и материална помощ, а семейството, предоставило дома си за щаб на полицията, сега се брани от обвиненията в предателство на съпартийците си от БСП – заради сътрудничество с “политическия враг”. Вероятно тук влизат и похитените жени, заради които полицията се стара толкова много. Избраните от народа

също се подредиха край кривите огледала

След като миналата седмица двама депутати от ГЕРБ бяха глобени заради конфликт на интереси, през тази към глобата се запътиха Емил Радев и Красимир Ципов. Предложените от тях поправки в Закона за съдебната власт дават извънредни правомощия на председателя на Върховния административен съд Георги Колев – и по принцип, и в ущърб на колегата му Лазар Груев. Поправките бяха предложени за гласуване само седмица след като съпругата на Емил Радев стана главен секретар на Върховния административен съд. Предложенията бяха оттеглени, а Радев може бързо да заличи пасива с друга законодателна идея - за въвеждане на личен фалит. В нормалните държави това е процедурата, която не позволява на банката да вземе от длъжника, освен ипотекираното, неговите заплати и заплатите на наследниците му. А иначе разплитането на конфликтите на интереси трябва да е част от заниманията на новичикия орган БОРКОР. Неговият шеф генерал Румен Миланов обаче беше зает с друго тази седмица – избраха го за председател на

Национално движение „Гражданска сигурност”

Което май не е точно безконфликтно съчетание. В ДПС пък празнуваха. Независимо от трусовете и заканите на Касим Дал да предизвика интернет революция, в партията не пропуснаха рождения ден на Ахмед Доган. Варненското ДПС удари всички в земята, като в подареното стихотворение постави лидера в „самия темел на единство на тази нация”. На други политически амбиции се противодейства прозаично - прокуратурата отново отказа да предяви материалите по делото „Октопод” на Алексей Петров. Той го тълкува като поредното препъване по пътя му към голямата политика. В Бургас председателят на Административния съд май се е препънал по-рано и тази седмица бяхме свидетели на падането – магистратът бе арестуван и чака обвинения за придобиване на имоти с фалшиви документи. Освен

ако някой не иска столчето му,

както вече сме виждали да се случва. Друго решение на друг съд чакат Станко Михалев и Владимир Иванов. Синовете им и техен приятел бяха пребити във Варна. Биячите не дават никакви обяснения, но пък досиетата им говорят сами. Засега обвинението срещу тях е за лека телесна повреда. Владимир Иванов е бившият шеф на варненската Гражданска защита – има хора, които буквално му дължат живота си. Той едва ли разбира логиката на станалото. Бащата на най-пострадалия студент от военноморското училище - Станко Михалев, влиза в медиите за втори път. Първият беше през 2007, когато като механик на  пасажерския кораб “Експлорър” той участва в цялата операция по спасяване на пътниците след сблъсък с айсберг. Оттогава му е наградата в класацията “Достойните българи”. Сега достойният българин присъства в публичното пространство с тъжните си размисли

дали не е по-добре да емигрира

Пак тази седмица, след като се нагърби със защитата на сливенския банков похитител, адвокат Марковски начерта линията на атака – клиентът му е изпаднал „психологическа кома”. Почти като един български Уилям Фостър, който преживява своето „Пропадане”. Сливенският Фостър не е сам във вината си за това пропадане. Диагнозата на по-отговорните е морална кома.

Без цензура | 02-04-2011, 07:53 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Рано-рано тази сутрин, още с пристигането му на работа, нашият читател и колега Денислав Георгиев беше изненадан със "смела" демонстрация на инженерна мисъл и байганьовска прагматичност.

Без цензура | 28-03-2011, 08:10 | varnautre

Бомби и радиация белязаха изминалите седем дни за света.

У нас научихме, че модното кредо на премиера е „да му е широко около врата”, а тайната и на нас да ни се охлаби каишката е в гледането на картофи. Криминалната хроника започна да напомня на сводките от преди десетина години, макар че я попълнихме и с първия банков обир със заложници. Като всичко останало у нас, накрая се оказа, че и той не е това, което изглежда.

Родната чалга индустрия роди нов бисер, който удари в земята „Паисий кючек”. Шедьовърът, центриран около призива „върти краченца”, възпява финансовата криза, а ордата крадци на чужди кючеци явно е била в отпуска, защото всичко това се случва върху „аранжираната” музика на „Велик е нашият войник”. Музикалният мутант е наречен „Не моа се запра” и

ако преодолеем погнусата,

заглавието характеризира седмицата доста добре. Въпреки проблемите премиерът намери време за светски живот и отиде на модно ревю. Не пропусна да уточни, че ползва услугите на представяната модна къща, макар че тя не винаги се придържала към неговото скромно желание - „Искам да ми е широко около врата”. После, покрай банковата одисея в Сливен, премиерът отново се направи на рекламен агент – този път на едно радио. Явно започва да му става навик, дори без да броим защитата на „Лукойл”. През това време ние затвърждавахме навика си всяка следваща седмица да плащаме все повече пари за все по-малко стоки. Имаше и нов авангарден момент. С преноса, превоза, червения вятър и зелената енергия в сметките за ток вече свикваме. Оказа се обаче, че три процента от тези сметки ги

плащаме за нещо, което го няма

ТЕЦ “AES Гълъбово” първо е получил разрешение от държавата да ни продава тока си два пъти по-скъпо от “Марица-изток 2”, макар че разлика между двете централи няма. После не е започнал да произвежда ток през юли миналата година, но ние вече девети месец плащаме за изкупуването на по-скъпата, макар и непроизведена, енергия. Очаквам скоро да се въведат плащания към затворената квартална бакалница и фалиралата аптека на ъгъла. Социолозите продължават да мерят отражението на подобни иновации върху народната любов. Тази седмица беше ред на НЦИОМ. И макар и те да отчитат електорални загуби за ГЕРБ, почти 60 процента от българите смятат, че няма кой друг да свърши работата по-добре, а 44 на сто мислят, че Бойко

Борисов може да бъде добър президент

И според месечното проучване на „Галъп” Борисов е единственият, който би могъл да вкара ГЕРБ на „Дондуков” 2 – разиграни са хипотези с участието на Меглена Кунева и различни кандидати на управляващите, дамата печели и срещу Плевнелиев, и особено срещу Цветанов. Вероятно в ГЕРБ са разтревожени повече от тези цифри, макар че би трябвало да размишляват върху другите данни на „Галъп”. Според тях за 71 процента от българите икономическото положение през последната една година е станало още по-лошо, а 41 процента очакват през следващата година да стане още по-лошо. Песимистите днес – 65 на сто, са толкова, колкото са били и през последната година на тройната коалиция. Освен социолозите, прогнози правиха фармацевтите. Те очакват фалити на аптеки и поскъпване на лекарствата. Не че преди това поредно поскъпване има за всички. ХИВ-позитивните у нас не са си получавали едно от лекарствата пети месец. А здравното министерство иска

да намали парите за онкоцентровете

повече от десет пъти. Очевидно идеята е да България да стане първата държава в света без онкоболни. Изобщо. Рецептата е стара и изпитана още в Спарта – слабите и болните се оставят на милостта на боговете и природата. Лекарите също недоволстват – не само заради общата липса на пари, но и заради разпределянето им. Според депутатката от ДПС Нигяр Джафер в Нови пазар преди две години болните са разчитали на 22 лева годишно за болнично лечение, в София - на 269. сега било още по-зле. Лъчезар Иванов побърза да обясни, че това всъщност е грижа за болния, който да отиде да се лекува в модерна болница. Кой знае защо, кметове от малките градове не се съгласиха с него – може би защото знаят колко от хората им

нямат пари дори за билет до големия град

Подобни разминавания доведоха до питане към премиера дали пък финансовият му министър не е излъгал за излизането ни от кризата. Така научихме, че „всеки един министър на финансите пред хората е длъжен да бъде оптимист. Иначе помежду си сме реалисти”. Ние още не знаем докъде стига самотният реализъм на премиера, но тази седмица го видяхме още веднъж като рекламен агент – на „Лукойл”. Понеже министър Трайков продължи да настоява, че има легитимни въпроси, които изискват отговори, а не спекулации за компетнността на министъра, наложи се премиерът публично да съобщи, че му е направил „остра забележка”.  А също – че е помолил за поне едномесечен мораториум за цените – „да не ги вдигат във връзка с войната в Либия”. Операцията в Либия, между другото,

свали цените на петрола

на международните пазари. Това явно не е стигнало до премиера, както и информацията, че хазната се пълни от данъци и акцизи върху всички горива, които купим, не само от тези на бургаската рафинерия, защото иначе нямаше да ни укорява, че с протестите си срещу „Лукойл” ще издъним бюджета. Сега очакванията са бензинът да поевтинее с около 13 стотинки и да задържи цената си за един месец. Подаръкът не успя да омилостиви министър Трайков, който сравни „Лукойл” с „Росатом” заради безпрецедентния тон към правителството. Което май му струваше отстраняване от преговорите. Разбира се, премиерът Борисов, отказа информация. Фразата беше: „Просто не считам за нужно да отговарям на въпроси, които изцяло касаят моите решения”, а наследниците на Краля – Слънце спокойно могат да претендират за авторски права. Недоволните българи обаче счетоха за нужно да продължат с въпросите. В Добрич, например, поискаха правителството да си заработи заплатите, като спре да дава по пет обяснения на един въпрос, а на премиера заявиха –

благодарим за магистралите, но не ядем асфалт

Явно не са ги чули. С началото на военната операция срещу Либия многогласният държавен хор излезе на сцената и за няколко часа получихме  около пет различни позиции – както за акцията, която беше и „авантюра”, и “легитимна, нужна и правилна”, така и за нашето участие в нея. На същото махало се люлее и позицията ни за „Белене”. Тази седмица премиерът е категоричен, че АЕЦ „Белене” ще се строи, като сега имаме финландски инвеститор. Пак според премиера, цената не би трябвало да ни интересува, защото не ние даваме парите. Прав е, парите ще бъдат от заем, ние само ще го връщаме. С лихвите. И тази седмица не мина без скандал и около електроразпределителните дружества. Започна се с изказването на министър Трайков, че 15 процента от електромерите в страната не отговаряли на изискванията. Подтекстът беше, че поне 15 на сто от нас са крадци. Само че сто процента от електромерите са собственост на дружествата. Техните проверки без изключение показват, че електромерите са пипани в полза на потребителя. Държавата им е разрешила без доказателства да глобят този потребител веднага, без право на обжалване и с шест месеца назад. Електромер, мерил в ущърб на дружеството, досега не е засичан, което е

блестяща победа на монопола

над статистиката, теорията на вероятностите и принципа „изключението потвърждава правилото”. Което не е останало без внимание в годишния отчет на ДАНС. Скъпата нам служба публикува несекретната част от доклада си и така научихме, че “във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на печалбите за собствениците при формално изпълнение на ангажименти за инвестиции и подобряване на качеството на услугите”. Същото, но преведено на нормален език и с конкретни примери, може да се намери из българските медии всеки ден. Понякога дори с решение в полза на изтерзания потребител. При това медиите го постигат с подръчни средства и без бюджет. И още една тема за размисъл имаше тази седмица. От дружество на Христо Ковачки се оплакаха, че в допълнително споразумение към договорите си работниците се съгласяват да работят в дружеството пет години, а ако напуснат или ги уволнят по тяхна вина,

плащат пет хиляди лева

Директорът нарекъл това гаранция, че ще имат работа през следващите пет години. Грижа за финансовата ни стабилност тресе и тази седмица финансовия министър. Симеон Дянков продължава совалките за подкрепа на своя Пакт, като заради него отиде на крака на Алексей Петров като при изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. ”Смятам, че говорим на един език. Тук въпросът е дали този език е разбираем и за други хора”, коментира след това Петров. Дянков също изрази доволство от срещата. Не всички разбраха общия им език, този министър обаче не получи забележка от премиера, а признание, че „има глава на раменете си, може сам да определя с кой и как да се среща”. Което не попречи на премиера два дни по-късно да оповести, че пактът на Дянков си е негова работа, ние ще влизаме в пакта за еврото, въпреки че и финансовият министър, и управителят на Централната банка са против. Аргументът на Борисов е железен – като влезем в пакта, нямало да научаваме какво се случва в Европа от медиите. За целта обаче ще трябва да вкараме в данъчните си закони клаузи за данъчните основи, дефицита, монополите, дълга, пенсионната възраст и връзката между заплата и производителност – все неща, в които имаме да наваксваме много. Отделно са глобите, които реално ни заплашват още преди да сме приели еврото за своя валута с цялото поскъпване, което идва с него. Според премиера нямало нищо лошо

да се придържаме към димитровския принцип

„който не работи, не трябва да яде”, но тогава ще трябва да започне от заплатите на депутати, министри и съдии. Тази седмица научихме и за новите тухлички в партийното строителство - ГЕРБ пусна анкета до  50 хиляди членове и симпатизанти с питане какви да са кандидатите за президентските и за местните избори. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов призна, че идеята е разчистване на неподходящите лидери по места. Подходящите явно са в състояние да обяснят правилно избухвания от типа „Като не искате магистрали, ходете си по селските пътища”. Това заяви премиерът тази седмица в едно интервю, което ще се коментира още много дни. Недоволството му беше продиктувано от факта, че „по селските пътища хляб няма”. За кого обаче? За тези, които чакат по този път да им докарат хляба или за

другите, които си искат процентите?

През седмицата започна да пада и най-скъпо и законно консултираният път у нас – обходното шосе над „Цанков камък”. А из световната мрежа обикаляха едни снимки от Япония. На първата е магистрала, току що претърпяла 9 по Рихтер. На втората – същото място след четири дни, които са били достатъчни не само за полагането на асфалта и маркировката, но и за засаждането на нови дръвчета. Нас пък ни посъветваха да садим картофи. Премиерското семейство така правело и затова не се вълнувало от драстичното им поскъпване. Премиерът съживи още един спомен от младостта – самозадоволяването и едновременно с това зачеркна цялата история след Средновековието – с окончателното разделение на труда и развитието на цивилизацията. Покрай емоциите за картофите и бензина обаче тихичко се изнизаха други новини. Магистратите, намесени в сканадала с имотите за социално слаби роднини и колеги, останаха да правораздават. За да не е съвсем без поука – отрязаха им четвърт от заплатата за следващите две години.

88 депутати пък си намериха по-приятни занимания

в съботата, която за простосмъртните беше работна. Тях дори не ги глобиха. За утеха може да ни служи само скандалът в европраламента – там британски журналисти, маскирани като лобисти, доста бързичко успяха да намерят трима депутати, готови да им прокарат закон срещу 100 хиляди евро. Българин нямаше. През седмицата и криминалната хроника, наред с премиерските съвети за самозодоволяване, взе да ни връща в спомените – разчистване на дребни сметки с убийства, взривове за кметове, стрелба срещу домашни крадци. Новото беше въоръжен банков обир с вземането на заложници. Още преди да изведат стрелеца, експертът по сигурността Иван Бояджиев го провъзгласи за терорист и нарече станалото в Сливен „чист тероризъм”. Ако това в Сливен обаче е „чистият” тероризъм, то ние явно живеем в нещо, което няма как да наречем, освен дестилиран тероризъм.

Без цензура | 26-03-2011, 08:37 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Този път даже не си мисля, че всичко е сериал

Без цензура | 23-03-2011, 15:59 | varnautre

Тази седмица ние, българите, спечелихме още няколко първи места по бедност, на пазара картофите вече струват толкова, сякаш сами са доплували от Америка, а цените на горивата изкараха част от населението на протест.

Това обиди премиера, макар и не до степен да замълчи, а НСО получи правителствено разрешение да ни отстрелва наред с побеснелите глигани.

Седмицата започна със статистика. Храните са скочили с малко над три процента само за един месец. Така за една година вече сме натрупали 5,2 на сто инфлация, при това без статистиката да е отчела либийските проблеми с нефта и вече разрешената военната намеса. Някои твърдят, че инфлацията била неизбежна част от икономическото развитие, другата му половинка обаче е потреблението. А с него нещата се развиват за поредна седмица

на принципа „по-малко, но по-скъпо”

С повече от пет на сто е поскъпнал хлябът, а рекордьор са картофите – скок от цели 17 процента. Може би ги поливат с нефт. Дори министърът на храните призна, че няма обяснение за цифроманията по етикетите и даде личен пример за социално подпомагане – сам плати рибата на една варненска старица, докато рекламираше новата агенция по безопасност на храните. Тия риби обаче не излязоха като ония две риби, затова много повече интерес предизвиката двамата служители на чисто новата агенция, които, докато шефът им беше във Варна, се опитаха да вземат 200 лева рушвет в София. Ако гладните бунтове още са само кошмар, протестът срещу горивата изкара доста народ по бензиностанциите – да пазарува бензин за жълти стотинки. След натиска транспортният министър заяви, че

„случаят е по-извънреден”

и предложи намаляване или премахване на акциза върху биодизела и панацеята „държавен контрол на цените”. Едва ли беше изненада, че финансовият му колега веднага застана пред бюджета и защити акциза с аргумента и без друго бил най-ниският. Дянков дори покани данъчния еврокомисар Шемета у нас, за да може с чиста съвест да ни каже, че Европа не дава да си пипаме акцизите. Икономическият министър пък отново се опита да си ритне трудовата книжка, като изрази съмнение в ценообразуването на „Лукойл” и предизвика гнева на Валентин Златев с твърдението, че производствената цена на горивата у нас е висока. Въпросите за конкуренцията и вноса на горива също предизвикаха раздразнение, но не и проверка на цените на рафинериите в съседните държави, например. После Златев заяви доста по-прагматично, че преосмисляне може да има,

стига държавата да му го плати

Трайков продължи да настоява, че високите производствени са проблем на производителя и ако той не може да се справи с него, трябва да се мисли за по-евтин внос. „На цената, на която рафинерията е продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес”, заяви министърът, който май тепърва ще разбира механизмите на предизборното финансиране. Държавата няма големи възможности за намеса на пазара, продължи да твърди Симеон Дянков, макар че държавата доста активно се опитва да регулира кюфтета, менюта на квартални кръчми и хладилници на бакалии. От друга страна – като се знае, че след всята държавна регулация цените скачат, може би е по-добре да се оставим на милостта на „Лукойл”. Оттам лаконично се оправдават с вдигнатите цени за барел петрол. Очевидно онези стари вестници от 2008-ма, според които петролът е 150 долара за барел, а бензинът – лев и 45,

са изпаднали от някоя паралелна реалност

Защото сега „поскъпналият” петрол е около 120 долара, а бензинът – 2 и 50. И без подобна конкретика, само с въпроси за гражданските протести, премиерските репортери го разсърдиха с питания и Бойко Борисов първоначално дори отказа да говори. Разлика нямаше и след проговарянето - акцизите са европейска работа, съжалявам. Макар че европейска работа е също и проучването „Индекс на потребителските пазари” на Европейската комисия. Тъкмо според него българинът търпи най-големи лишения от всички европейци, най-много от нас живеят в мизерия, имаме и най-лошите условия като потребители. И ако проучванията на комисията можем и да ги заобиколим, какво да кажем за изводите на Световната банка, в която се кълнат всички министри начело с финансовия. В тях пише – в Източна Европа България е сред страните, в които икономическата криза е нанесла най-голям удар върху хората, а

правителството на ГЕРБ е засилило негативния ефект,

като е намалило разходите за здравеопазване и образование. След тези правителствени стъпки, според последния доклад на Световната банка, българите за компенсация са започнали „да прибягват до стратегии, които не само влошават качеството на живота им, но и го застрашават”. Нищо ново за нас, всъщност. Изненадата беше повече при социолозите. След като дълго време електоралната любов доказваше, че освен очи, явно няма и джобове, и стомах, логиката най-сетне започна да взема връх над балканските изборни чудеса. Това поне сочат данните на „Медиана” - в 12 на сто от българските домакинства има по двама безработни, 44 процента са свили рязко разходите си, а като резултат - 54 на сто вече са разочаровани от ГЕРБ. Никой не печели обаче – просто расте лагерът на тези, които на следващите избори ще идат за гъби. За пръв път декларирната подкрепа за ГЕРБ и Атака не стига за мнозинство. Вероятно най-лично и най-болезнено е обръщането на блюдата на „Дондуков” -

Първанов изпреварва Борисов

Това очивидно не е достатъчно за него – след като преди четири месеца каза АБВ, сега президентът каза и Я – стана ясно, че гражданското сдружение изобщо няма да се роди официално чрез регистрация в съда. Макар че и от двете страни на „Дондуков” би трябвало да се тревожат повече от друго – папките с имена на бъдещи посланици, например, продължават да са пълни с бивши доносници. Дали наистина сме били осем милиона ченгета, или кръгът на търсене не е достатъчно широк, защото и търсещите не могат да излязат от него? Независимо от отговора ситуацията започва да изглежда доста цинично, ако го гледаме откъм местата, където се опитваме да си пратим ченгетата. И това далеч не беше единствената новина с вкус на цинизъм и загуба на смисъла. В Асеноград, например, едни хора, срещу определени суми, осигурени от местния електромонополист, обясняваха на ромите как да си планират семейния бюджет. Резултатът бил, че

спрели да си купуват „маркови дрехи и обувки”

Очевидно преди са им били в изобилие. А в София управителят на НОИ Христина Митрева, щедро компенсирана за отпуски и други пропуснати ползи, когато от една държавна работа се премести на друга държавна работа, поде кръстоносен поход срещу осигурителните престъпления  с болнични и обезщетения. Световният ден на потребителя, отбелязан тази седмица, също се получи постен и сив, макар че по света бяха насочили тазгодишното издание към банковите услуги. При които у нас има вълна от падащи лихви по влоговете, срамежлив ръст по кредитите и закон за тях, който би изправил косите и на Айнщайн. А ако сравним казаното от управителя на БНБ Иван Искров: „Цената на една банкова транзакция в България е 9 стотинки”, с таксите от по пет лева, които ние плащаме на банките за същите транзакции, излиза, че

надценката при тази услуга е 5300 процента

Пет хиляди и триста. Което си е чисто финансово чудо. Чудеса започнаха и при усвояването на европарите. Премиерът започна да заточва министерските чиновници в провинцията на талази - по агенции и министерства. Обяснението е, че по някои магистрали трафикът трябва да се засили, за да можем да вземем пари от Европа за довършване и ремонти по тях, а и така щяла да се раздвижи местната икономика. Като пробен изстрел е движението, което ще настане между столичната община и земеделското министерство, които си менкат сградите. Там аргументите са допълнени от желанието общината да е в най-красивата сграда и от илюзията, че местният бюджет има повече пари за ремонта й. Точни разчети за икономическия ефект, разбира се, няма. Когато се появят, те ще трябва да калкулират и семействата на натирените чиновници, и катастрофите по разбитите магистрали, и убийствения ефект от появата на купувачи със софийски заплати в магазините при хора с три пъти по-малки доходи. Но пък Европа

ще ни даде пари за още магистрали,

по които вероятно ще събираме и пътни такси. Макар че накрая ситуацията неизбежно ще стигне до традиционната крачка назад. Бихме могли да кажем „тури му пепел”, но точно тази седмица ще е неприлично. Макар министър Плевнелиев да защити магистрала „Тракия”, да отхвърли възможността за оставка и да обвини медиите в изпълнение на поръчка, пепелявият вкус остава, след като БСП извади доклад, че на Лот 2 на магистралата като строителен материал се използва пепел. Поръчка, оказа се, има – от транспортното министерство. Сега тази независима експертиза, пълна с тежки констатации, ще бъде дублирана с още по-независима. Макар че най-независимата експертиза ще бъде времето след пусковия срок. Може би не е лошо да припомним на експертите, че едно време слагали майстора на моста под него, и да ги пуснем те първи да се повозят. Шумно беше и в съда. Вече се говори, че новият спецсъд ще има нужда от над десет милиона годишно. Докато го чакаме да заработи, братята Маргини бяха оправдани и на втора инстанция, а Деница Урумова, която бе дисциплинарно уволнена заради скандала в Приморско, съди общината по две дела и обмисля трети иск - за психически травми. Затова не е чудно, че живеещият в село Доктор Йосифово

Данаил Момчилов се е запътил към мешерето

Бащата на Момчилов е пребит до смърт, виновният, понеже си признал, получил присъда от 12 години – по-малко от минималната по закон. Та Момчилов разбрал от приятел, че мешерето още не познава думи като съкратен процес и ще търси възмездие там. На този фон почти умилителна беше новината, че Феим Чаушев просто се е изгубил в превода и нямал нищо общо с рекета за крадената кола. Чаушев остана в ареста, а група директори се чудеха къде е мястото на някои хора от здравното министерство. Директорите на 36 общински болници получили тази седмица покана от министерството си да подпишат Запис на заповед без сума и дата. Зад сложното наименование стои простичката възможност министерството да поиска от тях всяка сума, която впише над точките. За компенсация министерството дало обещание да плати вече изработените от болниците средства за ТЕЛК, хемодиализа, спешна помощ и реанимация. Устно обещание. Трусовете в Япония отприщиха вълна от състрадателност по социалните мрежи, предложение да пратим минерална вода и пожарникар, покана един милион японци да дойдат у нас и с

бясно пазаруване на йод по аптеките

В Бургас услужливи хора дори съобщавали, че радиацията ще дойде на 13-ти, в 10 вечерта, а в Шумен родители забраниха да пускат децата им на двора, докато са в детската градина. Може би чернобилските уроци се забравят трудно, но по-вероятна е по-тъжната възможност – ставаме все по-лесни за паникьосване и манипулиране. Ако не вярвате – разгледайте глобуса. Покрай японските трусове във Варна ни успокоиха, че новите сгради са строени така, че издържат седма степен по Рихтер. Много ни се прииска да повярваме. Някои искат да си платят и данъците – толкова много, че обсадиха гишетата от първия ден и после започнаха да се оплакват от опашките. При това бързащите далеч не бяха тези, които ще спестят хиляди от отстъпката. Ако не сте от най-бързите или просто чакате да си получите съобщението – не се надявайте много. Две седмици след началото на срока за плащане стана ясно, че фирмата, която печата и праща бележките за дължими данъци, в момента я избирали. Друго едно писмо обаче беше написано, пратено и добре рекламирано. КРИБ, или Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, прати на министър председателя благодарствено писмо, защото неговото правителство

било „единственото в съвременната история

на България, което провежда целенасочена политика за защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса в страната”. Този шедьовър на епистоларния жанр би накарал Шодерло дьо Лакло да изяде „Опасни връзки” още в ръкопис, а ние тръпнем в очакване да бъде учреден орден „Герой на капиталистическия труд”. Нас, гражданите, никой не ни е питал дали се чувстваме първокласно обгрижени, освен социолозите, а там, както видяхме, любовта става все по-оскъдна. Може би затова КРИБ помислиха и поне излязоха с уточнение за тревожно свитото потребление. През същата седмица, докато КРИБ са писали благодарственото писмо, в Софийския университет пишеха обяснения, че държавата е осигурила 60 процента от средствата, необходими за Алма матер. Може би трябва да съчинят една

обява за конкурс - за нови братя Георгиеви

Пак тази седмица британският посланик Стив Уилямс за втори път пое мисията на кралството в София. Като мина през дежурните похвали към правителството за борбата му с организираната престъпност, посланикът в прав текст заяви, че след полицейските акции трябва да има и убедителни присъди. Не мина и без спомени - в комунистическа България Уилямс бил най-впечатлен от присветващите фарове на черните „Волги” на властта. Сега забелязал мутренските джипове да се държат по същия начин, та ни посъветва да си сменим имиджа. Послушаха го май. След като катастрофите с коли на НСО зачестиха, а гражданите взеха да се оплакват, бяха взети мерки. Цветомир Богданов, например, вече ще бъде

обвиняем в съпричинителство на катастрофа

Той я съпричинил през април миналата година, когато возел жена си и детето си и с около 30 километра в час минал през кръстовището на зелено, но имал лошия късмет да го връхлети бързащата кола на военния министър. И понеже вдигна шум, сега ще отговаря солидарно с шофьора на министъра, който отрашил на червено, сякаш са ни обявили война. Тази седмица разсеян цивилен на свой ред мина на червено и спря в кола на НСО. Дали сега и шофьорът на НСО ще отговаря за съпричинителство? И за да не протестират Богданов с пострадалото си дете в частност и изтиканите от пътя като цяло, правителството взе решение за отстрел на опасните животни и населението. Според гласуваното от министрите „служителите на Националната служба за охрана могат да стрелят по преминаващи около кортеж на властта коли, ако преценят, че се създава потенциална опасност за охранявания”. Не са уточнили само

за гражданите отделен ловен билет ли ще има,

или ще важи картата на НСО. И като  поредна илюстрация на пошлостите, които са ни залели отвсякъде,тази седмица дойде новината за един пожар в Септември. Там през първата година на новия век беше оставен да умре в мизерия дисидентът Илия Минев. Осем години след това признателните демократи му издигнаха паметник, а тази седмица изгоря родната му къща – запалил я клошар. Демокрацията май успешно я приспахме, взехме да вдигаме словесни паметници на това, което я замести, а процентът поели към клошарството, расте.

Без цензура | 19-03-2011, 08:54 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица в държавата освен „Мерцедес” откраднаха и министерска внучка.

Един заместник министър го закопчаха, докато прибираше рекета за друга крадена кола. Финансовият министър ни осведоми да не се надяваме на нови заплати, а също - че нищо не може да направи с полуделите цени, защото така било по цял свят. Близките на мнозина, които си отидоха от рак през последните години, научиха, че с пари за лекарствата им са плащани ремонти и заплати. Премиерът беше на театър за седми път. А един българин от Родопите, докато рути гаража в двора си, е на път да се сдобие с места за паркиране на третия етаж на къщата си – чуден малък образ на цялата ни държава.

Гордият собственик на странната строителна виза за гараж е Енвер Коджебашев от Борино. Като повечето българи, той си държал колите на пътя,

докато не дошло време за спазване на правилата

Като нов европеец, човекът поискал разрешение да си превърне плевнята в гараж. Като повечето селски плевни, и тази не била точно законна, но по добра нашенска чиновническа традиция всички били забравили за това, а на човека му казали да почва строежа, пък документите - после. Което още си е в реда на местните нрави и човекът го изпълнил. А като си взел визата, разбрал, че колите трябва да си ги качи на третия етаж на къщата, а плевнята, отдавна глътнала парите за гаража, изобщо трябва да я събори, защото така пишело в селкия кадастрален план отпреди 26 години. А и нали вече има ред и дори незаконните барбекюта падат негова жертва... В родопската история ги има и задължителните партийно-криминално ритания между намесените в случая, и неизпълнените съдебни решения, и юридическите бъркотии, които завършват с един вече съборен гараж и с безадресния вопъл на потърпевшия:

„Искам да съдя някого, а по закон няма кого”

Колкото до колите – те вероятно са се върнали на улицата, където не им е мястото. Енвер от Борино обаче може да е само доволен от този свой сблъсък с държавата. Хората с диагноза „рак” тази седмица също научиха какви са били държавните приоритети. Проверка на Сметната палата завърши с констатацията, че за четири години – от 2006 до 2009 – 50 милиона лева, с които е трябвало да се купят лекарства за злокачествени заболявания, са отишли за заплати, обезщетения и ремонти. През това време ние непрекъснато слушахме за забавени доставки, липсващи лекарства и отложено лечение. За някои – завинаги. Вероятно и след тази новина мнозина са си помислили: „Искам да съдя някого”. И тук по закон май няма кого. Без промяна е ценовата житейска проза – етикетите всяка седмица са нови, най-необходимите стоки поскъпват най-сериозно под бдителния поглед на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и в очакване на новата комисия. Засега

ефектът от въпросната комисия изглежда твърде дефектен

Преди да е тръгнала, чухме прокоби за затваряне на кварталните бакалии, без да има ясно решение как да спре изнудването от страна на големите вериги. За комисията съмнения вече изрази кой ли не, тази седмица към критиките се присъедини и финансовият министър, при това с авангардни обяснения. Симеон Дянков смята, че всяка съпротива е излишна, защото по-скъпите храни били глобална тенденция, породена от увеличената средна класа, която искала да яде повече. Макар че срещу някои регионални прояви на тенденцията може би трябва противодействие. Защото българската средна класа вече 20 години е само смътна мечта, а българските цени вече задминаха и италианските, и гръцките, и германските, само дето там получават месечните ни заплати за около седмица. Тази глобална тенденция обаче убягва на Дянков, който ни предупреди да не чакаме промени в заплатите си тази година. За пенсиите още имало време за размисъл, макар че според отчет на самото финансово министерство

държавата не е внесла нито лев в Сребърния фонд

през последните десет месеца. На този фон за добра новина може да мине оттеглянето на идеята да плащаме и екотакса за рециклиране на бялата и черна техника. Странни новини имаше и от съда. След проверка на инспектората из прахоляка бяха намерени дела от 1993 година, дела, отлагани по двайсетина пъти, докато си додрапа до изтичане на давността, дела незавършени, защото съдиите им са били на семинари как да си завършват делата успешно. 54 магистрати са били хванати в крачка и предложени за наказание, уволнен е само един - Деница Урумова, която без малко да се сдобие с вила край морето като крайно нуждаеща се. Хрониката за тази година също се пълни с достойни за размисъл ситуации. В мача „Държавата срещу Николай Цонев”

резултатът вече е нула на три в полза на Цонев,

оправдан в трето дело тази седмица. При поредното слушане МВР предостави като доказателство орязан запис от каубойските изпълнения при ареста на Цонев, а основният свидетел - следователят Петьо Петров, вместо да отговори бил ли е сътрудник на службите, заяви: „Настоявам да се провери дали съм бил сътрудник на МВР, ДАНС, фирма „Озеленяване”, ЦРУ, МОСАД и всяка друга служба на тази планета”. Което обаче не е необходимото на съда разрешение за достъп до информация. Но пък добре отвлича вниманието от друго – услужливото подаване на кадрите от ареста до всички телевизии е станало „съгласно чл. 153, буква „з” от Наредбата за приложение на Закона МВР”. Така поне казва вътрешният министър. Съдията по делото обаче е установил два факта, от които носът на министъра би трябвало да е доста пораснал – член 153 е бил отменен към момента на пускане на видеото, а буква „з” в него не е имало към никакъв момент. Отложи се и друго дело, фокурисало електоралния гняв – срещу Емилия Масларова. Един от обвиняемите не получил акта си навреме и май

съдът започва да брои отлагания и тук

Друг сериозен процес обаче се увенча с победа и дори с изпълнено предизборно обещание, дадено лично от премиера Борисов. Тази седмица жертва падна барбекюто на Доган. Собствениците на сараите сами го бутнаха, макар и два дни след изтичането на законния срок, а новината заля държавата. Доста по-малко време отне обсъждането, че си имаме заместник-министър – рекетьор. Може би защото е бивш, а може би защото вече сме свикнали с издънките на Чаушев или Феим-Петър-Бисер, но фактът, че е бил посредник при откупуването на крадена кола предизвика по-малко вълнение от перипетиите на поредните телевизионни ферхундета. В противозаконното отнемане на автомобили също записахме иновация –

противозаконно отнемане на министерска внучка

Досега общинските паяци бяха тези, които изкарваха акъла на някой и друг родител, вдигайки и отрочето с колата. Тази седмица обаче и крадците се издъниха с „Мерцедеса” на Вежди Рашидов. Те бързо поправиха грешката, като оставиха първо детето, а после – и самата кола. Полицаите така и не хванаха ненаблюдателните крадци, но министърът многословно им благодари за реакцията, макар че по-вероятно радиото в колата е било включено и новините са стимулирали бързото отърваване от плячката. Автопремеждието ни лиши обаче от възможността министър Рашидов да развие по-нашироко тезите си за културата на Бойко Борисов. „Няма български премиер, който да е ходил седем пъти на театър”, разказваше току преди автокражбата министърът. Всъщност, прав е. За останалите ходенето на театър е нещо, започнало много преди сядането в премиерското кресло, поради което

„Сако от велур” от известно време не е новина

за тях. И докато театралните вълнения на Бойко Борисов продължават да предизвикват коментарии, реакция по един стар скандал няма и днес, както нямаше преди четири години. Тогава симпатичният Майкъл Пейлин мина през Балканите и разказа това-онова за държавите тук – за европейска Румъния и за циганска България, например. През 2007 европейското ни самочувствие не беше достатъчно, за да се възмутим. Сега, при повторението на филма, вълната от протести е емигрантска, а държавата все така я няма. Макар че и самият Бойко Борисов се присъедини към тезата, че пари, освен за бахур и магистрали, трябва да има и за културата. Дотук е ясно, след похарчените десет милиона за десетте чудеса на България, че ще строим магистрали, за да се стига до любимите на премиера източници на мощи и чудеса. Затова не е лошо министър Рашидов

да заведе премиера и на филмотечно кино,

та дано чуе онзи въпрос: „На кого му е трябва път, който не води към храма”. Няма да е лошо да имат под ръка и някой, който да обясни, че храмът не е задължително място, на което са намерени кости. Но нищо чудно това лято и рокът да се намести в премиерските културни приоритети, независимо от семплите му музикални предпочитания. Защото тазгодишното издание на „София Рокс” ще бъде на хиподрума в Банкя. Съдейки по сегашното състояние на района, възможностите са две - или дошлите ще преживеят битово първия Удсток, или баровците в Банкя ще получат нова инфраструктура в съкратени срокове и за държавна сметка, „за да не се изложим пред чужденците”. Пак с мотива за излагането и с фразата „така правят всички” тази седмица беше подет кръстоносен поход срещу пушенето в българските филми – оттук нататък в българското кино пушачи няма да се снимат. Което с един удар вижда сметката на всички идеи за биографични екранизации, опити за художествено осмисляне на близкото минало, ъндърграунда и младежките вълнения. Следващата фаза е

да пратим няколко пуристи в Съединените щати,

където да ги научат как се цензурира Марк Твен и как се фотошопват цигарите от класическото кино. Заради културни вълнения вероятно останаха незабелязани протестите и на кардиолозите, и на земеделците. Животновъдите поискаха нов земеделски министър, данъчни облекчения и по-лесен достъп до европарите, като донесоха и армаган на премиера – агънцето Бойка. Борисов така и не слезе да си вземе адашката, а животновъдите си останаха с надеждите, че добрият цар ще ги чуе и ще смени лошите си съветници. Годината обаче е изборна и излишни движения няма да има, защото машината вече започва да набира инерция. И неуморната Татяна Дончева оповести, че е готова да седне във всяко властово кресло, което електоратът й предложи, като го поведе на избори под мотото „Вън мутрите от властта”, макар че това

до голяма степен ни заплашва с безвластие

Далеч по-практичен ход предложи костендилският кмет. Петър Паунов иска ромските махали да останал без изборни секции и ромите да гласуват извън квартала си, където и контролът, и пазаруването ще са по-лесни за контрол. След 20 години обаче въпросът все повече е не как да контролираме изборния алъш-вериш, а дали изобщо искаме. Весело беше тази седмица и на заседанието на варненския общински съвет. Там работата традиционно започва бавно и късно, а тази седмица първата почивка беше обявено веднага след първия звънец. БСП поискаха време за изясняване доколко кметът Йорданов стои зад идеята на „Златни пясъци” да се построят още жилищни сгради при все така липсваща пречиствателна станция. Третият опит се оказа успешен, а агенциите отсега могат да оцветят рекламите си със златни пясъци в по-тъмно кафяво. Нерешеното уравнение със сградите и отпадъците обаче беше изместено от новия председателстващ. Тази седмица начело на заседанието застана Веселин Марешки, защото...

трябвало да си спечели баса с колега

Веселбата включваше доста буквално изместване на Снежана Донева от стола й и фарсови разговори по телефона от двата края на залата, докато загубилият баса Красимир Симов даваше съвети как се води заседание. На следващия ден мажоритарният депутат на Варна от ГЕРБ се опита да говори пред съвета с мнозинство на ГЕРБ. Съпартийците на Красимир Петров обаче успешно го отсвириха, одобриха преобразуването на собствеността върху общински имот и дадоха право на Веселин Марешки да строи до оградата на болница „Света Анна”. И тази седмица продължи течът на информация от „Уикилийкс”. Разменени записки по либийския СПИН-скандал

потвърждават това, което си знаехме

– българските сестри нямат нищо общо със заразяването на децата, станали жертва на корупционна сделка със заразена кръв и продажни либйски чиновници. Подозирахме и другото, написано от испанския дипломат Карлос Фернандес-Ариас - заместник генерален директор по общата сигурност във външното министерство в Мадрид и заместник на дирекция “Северна Африка” там. Според него либийците превърнали в изкупителни жертви българките „защото смятали, че никой няма да застане зад тях”.

Без цензура | 12-03-2011, 07:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Последните дни дадоха много аргументи на оптимистите, които се утешаваме, че винаги има и по-лошо.

В Уганда новият президент заплаши опозиционния кандидат с изяждане. Предвид традциите им, ние определено сме по-добре в това отношение. От друга страна, след десетина години приказки за електронно правителство, ние си имаме три електронни услуги, а Зимбабве – цяла система, при наполовина неграмотно население.

Докато Либия се клатушка на прага на гражданската война, някой у нас сметна, че ще е много подходящо точно ние да пратим медицинска помощ, а от Брюксел председателят на Еврокомисията Жозе Барозу поиска европомощите да зависят от демократичните реформи. През това време Шести американски флот тихичко започна да потяга редици. Оптимистите се надяват поне

либийската реколта талибани

да не е по-лоша от афганистанската. И докато у нас вървяха залагания коя частна телевизия ще се изложи с най-чалга концерта на поредния национален празник, австрийският предприемач Рихард Лугнер, известен с прякора си Хоросана и с това, че плаща за Виенския бал, предизвика скандала на годината. Балът, който всъщност е годишната държавна светска изява на Австрия и цяла Европа, има тази година за специална гостенка Карима ел Махруг. Тя е далеч по-известна като малолетната проститутка Руби, обслужвала Силвио Берлускони и постави държавните мъже и жени на Европа в позицията да гледат към официалната ложа и да се питат какъв точно сигнал е това за световната политика. Отговор подават някои „западноевропейски психолози” – след връчването на американските филмови награди те изведнъж откриха, че „Черният лебед” не е наръчник за малки момиченца от типа „Барби – балерина” и вместо да обсъдат дали страданията без катарзис не са лошо послание, закършиха пръсти че историята ще докара

хранителни разстройства и психически смущения

на истинските балерини. Добре, че преди време никой не се сети да се пита дали доктор Ханибал Лектър няма да повреди необратимо психиката на всички останали лекари по целия свят. Та явно светът става по-просто място за живеене. Като „по-просто” изобщо не означава „по-хубаво”. И ние започнахме простичко март – закичени с бели и червени конци, на които услужливо бяха виснали местни политици, турски сапунени герои и почти съблечени чалгаджийки. Който си е купил – заслужил си е, каквото му се случва в живота, диктуван от тези негови герои. Лошото е, че всички останали сме в графата „косвени щети”. Националния празник посрещнахме с изненада – Светият синод обяви за светци българите, загинали в баташкото клане и в Априлци. Какви са жертвите на останалите кланета, попитаха веднага в другите опустошени градове. Само историческата дистанция ли определя мъченичеството, попитаха наследниците на жертви от следващите режими. На самия Трети март

политиците ни останаха изненадващо изолирани

Въпреки че електоратът беше предварително проверен, никой от елита не отиде при тях за дружески ръкостискания и реплики. А може да е било тъкмо поради опасение от репликите. На Шипка пък възстановката на опълченската дружина се оказа обезоръжена, защото 150-годишните им пушки излязоха по-трудни за пререгистриране от базука. И без друго и този път националният празник се оказа само фон за различни „програмни” и „основополагащи” говорения на политическите ни първенци. Премиерът Борисов за пореден път заяви, че няма да се кандидатира за президент. "По-демократично управление от нашето не е имало", скромно обобщи министър председателят. През това време най-демократично живеещите се чудеха какво става с парите им, а проучването на „Алфа рисърч” отчете – 37 процента от българите все още си харесват правителството, но пък 80 на сто никак не са доволни от волните полети на цените в държавата. Иначе казано – пари няма нито за хляб, нито за пасти, а политическите зрелища станаха толкова много, че не забавляват никого. Облечени в цифри от националната статистика, усещанията ни изглеждат така – за една година

доходите ни са намалели с почти 4 процента,

половината си пари даваме за храна и сметки, пестим, като даваме по-малко пари за здраве, за дрехи и обувки, за месо и зеленчуци. Три дни след огласяване на цифрите земеделският министър, който все повече остава без реален ресор, заяви, че започва борба със спекулантите. Което значи „пакет мерки” за наблюдение на цените, структура от типа БОРКОР и дори пряко наблюдение на премиера. Така десният кабинет лансира поредната лява идея, която зазвучава почти левашки, ако се сетим, че у нас вече има Комисия за защита на конкуренцията, която би трябвало да върши точно това. А все още присъстващите чужди играчи на пазара получават още един знак, че държавата смята да им влезе с бутонките. Местните вероятно пък се утешават със съдбата на лозунга от соц-кръчмите: „На война с мухите!”. Накрая – на война като на война - мухите побеждават. Не че е лошо, когато някой се увлече, да има държавен орган, който да удря през пръстите. „Медиапул” обаче провериха тази седмица как работи Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана за краткост „Кушлев”. Та извън медийната шумотевица комисията за шест години е вкарала в бюджета 230 хиляди лева и е получила обещание от съда за още 430 хиляди. За същите шест години само

заплатата на шефа на Кушлев е половин милион

А един от клиентите му – Йоско, тази седмица уби двама души с бронирания си джип, нищо, че съдбата на автопарка, парите и дворците на въпросния Йоско ги оглеждат за конфискация отпреди шест години. Подобни сметки, изглежда, не смущават правителството, защото тази седмица анонсираха още един спецБОР. От държавния бюджет ще бъдат заделени 70 милиона лева, с които държавата ще компенсира общините, глобени заради чиновнически грешки по европроектите. Излъганите обикновени граждани и фирми няма да имат достъп да тези пари, а, както по-рано беше казано, няма и механизъм за наказване на чиновниците, заради които се създава фонда. Тази седмица, с разрешението на държавата, пак настъпи време електроразпределителните дружества да кажат колко още искат от нас. За Североизточна България Е.ОН желае да натовари сметките с над 14 процента, като в съобщението до медиите това беше маскирано с фразата „под 2 стотинки за КВтч». Делата срещу регионалния монополист междувременно станаха 1080 само в районния съд.

На тази високоволтова струна засвири

и Волен Сидеров навръх националния празник. «Атака» искат национализация на трите ЕРП-та и закони в защита на българското население, за да продължат да подкрепят правителството. Волен Сидеров формулира исканията от трибуна, издигната до храма «Александър Невски» - защото е в центъра на София, но и защото споровете с общината и НСО къде точно да е трибуната осигуриха много медийно време. Накрая партийните гаулайтери пак гледаха изпод вежди дошлите да празнуват, също както ги изблъскаха от паметника на Левски на 19 февруари. Засега всички ние позволяваме да късат и да употребяват и празниците, и недоволствата ни. Та може би не е зле да си припомняме от време на време едни строфи от Мартин Ниемьолер:

«Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах. Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах. Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.»

Кабинетът е далеч от поезията обаче, притиснат от политически прагматизъм. Което не означава, че не мисли за нас. В изпълнение на поредната евродиректива, например, скоро ще можем да си получаваме презервативите на работното място. Идеята е профилактика на СПИН. Макар че у нас преди СПИНа трябва да се профилактират доста други болежки. Като тези на фирми, които не плащат заплати, а държавата не може да ги принуди. Които осигуряват на минимума, а държавата не може да ги хване, защото работниците им не смеят да се оплачат. Които събират безработни и им вземат последните пари за предварителни курсове и кастинги, макар да знаят, че няма да назначат никого, и това не е незаконно. Та може би наистина имаме нужда от един, но голям презерватив. С надпис „Нямам нужда от секс, правителството ми го... причинява... всеки ден.” След като се погрижи за нас, парламентът взе мерки и за себе си. Още в края на този мандат избраниците ни ще имат нова зала. Удоволствието ще ни струва между 10 и 14 милиона лева. Че даже и

за някакви спестени 10 милиона ни разказаха

покрай тази сметка. Не е ясно, освен на дългата верига печеливши от поръчки, кому е необходимо точно сега депутатите да стават новодомци. Разбира се, въпрос на престиж е формата да отговаря на институцията, но дали не трябва първо съдържанието да се приведе в такъв съответстващ вид? Ремонти са предвидени и за съдържанието, между другото. Има вариант да отпадне забраната за създаване на нови парламентарни групи от отцепниците вътре в парламента. Поредното променено решение на ГЕРБ се дължи на факта, че бегълците от РЗС, ДПС и „Атака“ ще могат да формират групичка, която ще ги подкрепя и така герберите няма да разчитат само на Волен Сидеров. Макар че, ако се доверим на "168 часа", бунтовници има вече и вътре в самата група на ГЕРБ. Спорът бил породен от дълбоко принципния въпрос – защо едни по цял ден седят да натискат копчета в залата, а другите през това време си движат бизнеса. От дясно също създават проблеми на кабинета – след серията издънки на вътрешния министър Синята коалиция постави публично цена на подкрепата си – главата на Цветанов. Засега шефът на Цветанов се ограничава да съветва спорния тъст да внимава с похожденията

и разказва вицове за тъщи,

при това далеч отвъд добрия вкус. А самият Цветанов продължава да натъртва колко е богат – «с любовта на семейството си». Това накара Костадин Проданов, като експерт на президентското движение АБВ, докато критикува дянковия пакт за финансова стабилност, да предложи и „емоционален борд” – „на висши държавни мъже не им се разрешава да вземат отговорни решения без да са преброили до 100”. Или до колкото могат. Седмицата ощастливи и лумпените, които ходят по мачове, за да се бият. Дойде ред на срещата „Левски” - ЦСКА, наричана по инерция „дерби”, извън терена мачът завърши с трима ранени полицаи, десетки набити и изгонени фенове - не всичките виновни, потрошени витрини, коли и автобуси. И срещу всичко това футболният съюз продължава да иска милиони за телевизионните права. Голямата спортна новина обаче беше от Банско - със стартовете от световната купа. Както и с камериерките-крадли и преводът на английски в менютата

"бански старец със запек",

открит от министър Трайков. И със самите министри, облечени в екипи с търговска реклама и обзети от ентусиазъм за сеч, която да освободи място за нови писти. По това време в София закриха фонда за трансплантации в чужбина. По отработената схема с фонда за лечение на деца парите се връщат в бюджета, а болните да се оправят сами. Също като ромите от старозагорския „Лозенец”, които изобщо не се притесняват, че лекарят им се оказа менте. Те си го искат обратно, защото ги лекувал „почти без пари”. На много по-високо ниво за ромските проблеми заговори и омбудсманът. Константин Пенчев предложи да узаконим ромските гета, та хората там, като усетели, че имат нещо свое, щели да почнат да си плащат данъците и изобщо да се държат като граждани. Не беше лошо омбудсманът да дойде и да погледа

гражданското поведение на ромите от «Максуда»

Още докато събаряха незаконните коптори на улица «Девня», обитателите им вече вдигаха нови бараки от другата страна на улицата, в «Кербала». А в Монтана тази седмица се срути още недовършения завод за отпадъци, започнат миналата година. Вероятно заради «пропуски в строителните работи”. Явно някой е карал на принципа АМ – „Ако мине”. При гравитацията НМ – „Не минава”. В политиката минава. На приниципа ВМПЗ - „Винаги може и по-зле.”

Без цензура | 05-03-2011, 08:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море