- С Морската градина процедурата е сложна, нищо не е предприето, но трябва да се задвижат нещата. Не е напълно изяснена и сосбтвеността парцел по парцел, но областният управител няма интерес да се занимава с това. Не му е приоритет. Трябва общината да поеме инициативата.

Аз искам да поставя тук една тема, която дори и журналистите възприемате скептично. Говоря за публично-частното партньорство. Много неща може да решим и във Варна включително, ако се отворим към тази тема. Дайте да говорим

за Двореца на спорта и културата

Какво правим там? Знаете ли в какво състояние е? Сега, ако не отделят 100 - 150 хил. лева за най-належащите ремонти, сградата ще се разпадне. Добре, отделяме тези пари от общинския бюджет, какво правим нататъка? Попадат в една дупка, защото едно ремонтират, друго се разпада, след толкова много години без основен ремонт и модернизация... А в София догодина ще има приказен спортен дворец с 12 хил. места. И какво става със Световната лига по волейбол, какво правим с тази зала? Трябва да помислим в тази посока и за синята зона! Защото общината пак няма пари - за служители, за софтуеър, за автомати. Виждате общината и бюджетът в каква дупка са с тези заеми. Не стигат на общината парите. Трябва да се говори за това. В Бургас вече работят по тази линия.  Ами дайте и ние да го направим. Кога ще чакаме да се строят паркинги, кога ще стане това? Синята зона, ако се направи, и за една година можем да го решим въпроса с паркирането. Ето още един приоритет за град Варна - да помислим за синята зона, за Максуда, за спортна зала...

За Общинския съвет

- През изминалата година вие, като партия, успяхте да промените конфигурацията в Общинския съвет във Варна, това ново мнозинство донесе ли ви свободата, която искахте?

- Не мога да кажа, че ни донесе пълна свобода, защото това мнозинство е условно, нетрайно, тематично, но така или иначе почти успяваме да наложим нашата политика. С малки изключения, но от ден на ден успяваме да вървим към една по-добра политика, като се очакваше обратното - за няколко месеца "да фалираме". Аз мисля, че успешно вървим към утвърждаване.

- Какво ще отчете ГЕРБ като успех на местните избори? За колко общински съветници ще се борите?

- Нека влезе в сила избирателният кодекс. Да видим окончателно колко ще са съветниците във Варна - 51 или 41. Значи ние се борим за около 30 процента. Мисля, че 12 съветници е постижима цифра за нас при общо 41 или 15, ако останат 51.

- Добра ли е тази конфигурация на Общинския съвет - над 10 политически формации?

- Не е добра! Винаги съм го казвал, не е добра.

- Колко партии трябва да има в местния парламент, за да работи той ефективно?

- На прима виста ще го кажа - до 4-5 партии максимум. Ако са 12 партии, повечето ще са с по 1 или 2-ма представители в съвета. Това са хората, които търгуват политиката.

- А като юрист как ще коментирате казуса "Иван Славков"?

- Аз мисля, че ще получи осъдителна присъда.

- Аз имах предвид казуса с общинския съветник Иван Славков.

- Там няма спор. Избирателната комисия трябва да изпълни решението на съда.

- Следователно патовата ситуация от 50 вместо 51 човека в съвета остава до края на мандата?

- Мисля, че има варианти да се променят нещата. Не искам да ги споделям сега, да не отварям очите на някого, но мисля, че ще се стигне до някакво развитие и промяна. Запомнете това, което казвам, пък нека да видим дали имаме излишни хора. Понякога не-юристите са с по-добри идеи и могат да подскажат на юристите. Така че има развитие по казуса според мен.

- Далеч съм от мисълта да питам кой ще е вашият кандидат за кмет тази година, защото знам, че на този етап няма да получа конкретен отговор, а сякаш вече стана неприлично да гадаем...

- Отговорът ми е отново същитият, за пореден път потвърждавам, личното ми мнение и желание, това да бъде млад човек, да не е преминавал през няколко партии, да не е обвързан с политиката, да е човек с добри и отлични координационни качества, добър мениджър, може и да не е толкова познат на варненци, но да е ново лице, ново за тази администрация.

- Има ли условия, от чийто резултат зависи вашият избор на кандидат за кмет? Например, зависи ли вашето рещение от това дали Кирил Йорданов ще се кандидатира отново, зависи ли от това дали БСП ще го подкрепи или ще подкрепи някой друг?

- Не! Няма никакво значение дали Кирил Йорданов ще се кандидатира или не. Това няма да повлияе на нашето решение. Ние ще се ръководим от именно тези критеерии, за да определим кандидат за кмет. Разбира се, ако Кирил Йорданов не се кандидатира, ще бъде улеснена нашата задача, защото аз не за пръв път го казвам, че той е човек със собствени позиции и собствено лоби и не бива да го подценяваме. Варненци продължават да го харесват. Да, голяма част от тях го харесват, независимо, че има неща, за които можем да го критикуваме...

Тази седмица научихме, че кабинетът „Борисов” бил отличник – министрите приемали през миналата година по един нормативен акт на всеки две минути. Което обяснява качеството, но не утешава потърпевшите. Свършеното от изпълнителната власт обаче остана незабелязано заради казаното от някои нейни представители. Или пък неказано. Въпросите около

множащите се телефонни разговори

остават без отговор. Поне вътре в държавата. След като Европейската комисия чу за скандала със срс-тата, от Брюксел поискаха да разберат от правосъдното министерство единствено дали подслушването е законно. Те получиха отговор, макар и от главния прокурор, което вероятно е объркало малко европейските им представи. Но, казват, в този отговор е обещан „пакет от мерки”, произтичащи от разговорите, уловени със срс-та. За вътрешна консумация обаче имаше само клетви и вот на доверие, очевидно разглеждан като индулгенция. За външна консумация остана констатацията на "Ди Велт" за действията на премиера ни, „близки до методите на мафията”, както и изследването на „Галъп” за 14-те процента българи, които вече не подкрепят Бойко Борисов като резултат от скандала. За вътрешна употреба бяха данните на МБМД, които откриха "стабилизиращ ефект” в разговорите за бира, митници и влияние. Това, което не чухме, беше простото и кратко изявление на някоя от страните - „това е лъжа”, а не „това е монтаж” или „това е манипулация”. Пращането на записите за анализ

в структура на пряко подчинение на Цветанов

подхрани съмненията за крайния резултат. Макар че некатегоричните изказвания, които идват дори оттам, са доста показателни. Цецка Цачева компенсира – „Изводите са категорични, че това не са оригинални записи на СРС-та, а презаписи. Резултатът от проверката е обективен. Предлагам да не се чете конкретно експертизата», заяви тя тази седмица. Откъм парламентарната й група демонстрираха и къса памет, като изразиха съжаление, че нямало механизъм за контрол на срс-та. Могат, например, да погледнат в архива си и да проверят на коя точно дата закриха комисията, наречена «за контрол на СРС». Единственият потърпевш засега е Сашо Пенов – президентът го освободи от поста председател на правния съвет, след като стана ясно, че е защитавал интересите на

бирата, от която втаса политическият живот

тия дни. От митниците повечко думи каза само бившият заместник шеф Антоний Странджев, като потвърди, че разговорът с негово участие е истина. Премиерът бързо намери обяснение за това – в "учебниците" на КГБ, където пишело, че противникът трябва да се удря с всичко, включително и с „добре подбрани истини”. Тук ще трябва да приемем казаното на доверие – не всички сме чели букварите на чекистите. В началото на седмицата Бойко Борисов все още обясняваше за спорните разговори, че „независимо от всичко не е настъпило никакво вредно събитие” и наблягаше, че “ако имаме и втори мандат, ще направим и тунела под Шипка.” Вицето Цветанов пък разшири кръга на заподозрените, като вкара в него и мобилните оператори, а после съобщи, че атаката била предизвестена, само че подранила заради големите успехи на кабинета в борбата с организираната престъпност. Само между другото, Антоний Странджев, освен че потвърди участието си в публикуваните разговори, каза

и друго – „контрабандата расте”

Цветанов понесе още един удар – веднага след отстраняването му като председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов обвини вътрешния министър, че това е отмъщение заради неизпълнена поръчка. Колкото до борбата с престъпността, тя е буквално безмилостна. В следствения арест в центъра на София почина Иво Андреев – председател на съюза на зайцевъдите, обвинен, че е част от престъпна група. И който би трябвало да има права като задържан без доказана вина. Колкото до срс-тата, те отекнаха и в медиите. Защитникът на продуцентски права Георги Лозанов тази седмица развесели публиката, като заяви, че не би било лошо да има спецкодекс, който да пречи на медиите да нарушават човешките права, като публикуват подслушани телефонни разговори. Защото страната щяла да се превърне в „Биг брадър”.

Като извадени от „1984”

бяха и идеите на КРС за борба с престъпността, която продължава да ползва предплатени сим карти. След като регистрацията нарои собственици на по 200-300 карти, а юрист от МВР ни озадачи с изказването, че „не може да се поставят нормативни бариери пред престъпниците“, регулаторната комисия просто реши, че най-лесно ще е да имаме право на по една карта от оператор. А ние останахме да се чудим за кого ли са нормативните бариери. През това време премиерът ни успокояваше, че сам ще си иде, ако усети, че е зависим от някого. Намери и добра дума за бившия си колега Алексей Петров, за когото откри, че е „много, много силен”. Петров му върна топката с пожеланието да махне Цветанов. „Силният човек” не остана без внимание и от страна на американския посланик – Уорлик поиска „активно прокурорско разследване” по неговия случай. Едно време съветските посланици инструктираха „на килимчето”, сега

американските го правят по телевизора

Съвети раздаде и появилият се отново Константин Мишев – да се иска веднага вот на доверие. Разбира се, редно беше при скандал от такъв характер първо да завърши проверката, а после да се гласува доверието, а не да се иска индулгенция от депутатите, сред които питащият държи мнозинството. А може би е имало опасения и от полазването на гербаджийски мравки, ако процесът се забави. За по-сигурно беше поискан и имунитетът на смутителя Яне Янев, който продължава да вади записи и договори. А за останалите спешно беше одобрен Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим на първи февруари. За народонаселението беше написана специална декларация, че «правителството на европейското развитие на България прие предизвикателството чрез непопулярни мерки и със силна воля да промени управлението на страната». На опозицията беше допълнително натъртено, че изпреварващият ход е предприет, за да не участва ГЕРБ в

обсъждането на техния вот на недоверие

От ДПС веднага изчислиха, че акцията «вот на доверие» вдига акциите на «Атака», макар че вероятно са били благодарни за отвличането на вниманието от Касим Дал. Синята коалиция извади темите за енергийната независимост, финансовата стабилност и изгонването на ДС от властта като база за преговори за подкрепа, а Костов сподели личен опит, че е добре да се свали напрежението или, иначе казано, да се отстрани Цветанов. Затова, след като по време на дебатите БСП се развихри, а Станишев нарече премиера «гьонсурат», на финала Борисов благодари на опозицията за водения «европейски дебат» и обвини Синята коалиция, че го е подвела. Целият кабинет се събра в залата, а министрите един след друг говориха за стабилност, развитие и светли бъднини. Докато ни накараха да се чудим ние къде живеем. Като цяло вотът мина по вода, като

водата може би беше малко повече от необходимото

Все пак мнозинството получи малък подарък – още двама се отцепиха от РЗС и попълниха столовете на така наречените «независими», след като имаше зрелищни опити за поливане в стил «Жириновски». «Нападателят» Емил Василев дори съжали, че са отминали времената, когато мъжете на честта решавали проблемите си с шпага в ръка. Липсваше само хорът, който да запее: „на Курубаглар, на Курубаглар””. Василев, разбира се, беше отстранен от залата, както и социалистът Драгомир Стойнев, който пък отиде на говори на премиера на ухо. И докато поетичните опити на червения Димчо Михалевски не пожънаха голям успех, то патетиката на гербаджийката Снежана Дукова и възклицанията й

"Бог да ви благослови в името на България",

успяха да накарат премиера да се намръщи. Оживление предизвика и Симеон Дянков с поредната порция финансова екзотика. Ако за идеите да има граници за дефицита и за парите, които държавата да преразпределя, има някакви разумни аргументи, то референдумът за определяне на данъците е нещо, което не би трябвало да излиза извън страниците на „Стръшел”. След няколкото часа на шеги и закачки депутатите съвсем очаквано обявиха, че вярват на правителството както никога досега. Два пъти за по-сигурно. След като денят започна с предложение за тайно гласуване, на финала народните избраници

стояха диван чапраз на кабинета

Гласуването беше явно, поименно и със ставане на крака. И понеже нещата се пообъркаха при първото прилагане на гласоподавателния авангардизъм, наложи се да повторят. А премирът дори не остана да види предизвестения край. Вотът обаче едва ли ще накара Европа да гледа по-мило на нас. Дори без сравнителния анализ на „Ди Велт” двете основни сили – Германия и Франция, тази седмица за пореден път заявиха, че България и Румъния няма да влязат в Шенген през март. На което премиерът отвърна с хвалби за състоянието на границите ни и прогноза, че ако си оправим съдебната система до есента, септември ще бъде март. Май. През това време НЕК поиска да получи една стотинка от повишението на крайната цена на тока. Според шефа й при така планираните инвестиции компанията щяла да има големи разходи и въпросната стотинка щяла да гарантира

„добър финансов уют” на фирмата

А на нас ни стана много уютничко още сега, като си представихме колко хубаво ще се гушим под юргана, за да спестим от стотинките за ток. Пиенето на по една студена вода също ще трябва да се преосмисли, след като регулаторната комисия взе да гледа все по-благосклонно на идеята да има такса „водомер”. Поне откъм мобилните оператори има относително добри вести. След като вече се опасявахме, че предстои въвеждането и на право на първа брачна нощ с договора за мобилен телефон, стана ясно, че заробващата клауза за автоматично подновяване на договора ще отпадне. А най-вълнуващите новини дойдоха от модните ревюта. Елитните шивачи обявиха, че тази година ще се носи минижуп. А принципът бил „къса пола – богата година”. Отивам за ножицата.

Добре все пак, че ми е останал гъделът – онази слабост, която обичаме да наричаме наивност, но пък която винаги ме е зареждала с оптимизъм. Отчитам известна доза лудост, но накъде без нея. Както казваше вулгарно самозачеркващият, но качествен Буковски: „Има хора, които никога не полудяват. Сигурно живеят ужасно.”

Какво ще стане, ако България си затвори границите? За всички, за всичко – никой и нищо да не влиза и обратното? Умните глави в такива моменти стигат до цедене на сентенции от рода на: Има два варианта... Та ще се направя на умен. В първия вариант се самоизяждаме. В Европейския съюз най-после ще си ударят по два качествени шамара, защото е крайно време да разберат, че на континента им живеят канибали. Вторият: 21 век е обявен за Златен за България.

Първият сценарий ни е ясен. В този момент така или иначе ние се изяждаме. Само че се опитваме да го правим все още с нож и вилица, заради угодническата позиция да се харесаме на някого. Но не забелязваме, че вместо лигавник, имаме омотано на врата си бесило. И като няма кого да ядем, да разкъсваме и да пробождаме свирепо – сами ще си бутнем табуретката рано или късно.

Вторият сценарии е за луди глави. Затова и седнах да пиша.

Затварят границите на България. Преди това дават възможност на всички мърморковци да си стегнат багажа и да се заселят най-после навън, а пък на измъчваните от хронична българска носталгия да се завърнат. После заключват границата и дават ключа на бебе 2012 да го пази до навършване на пълнолетие.

С усмивка – тикът на оптимистите – първото, за което виждам положително развитие, е земеделието. Така или иначе трябва да се яде. Край на портокалите без семки от Гърция, на пенсионираното ирландско телешко и на краекожията на германския шпек. Най-после по поляни и пасища ще заблеят кози и овчици, кравите ще излизат отново с биковете, а зърното ни винаги ще стига. Царевица, фураж, боб, леща, месце - можем да си произвеждаме всичко необходимо и никой вече няма да чете етикетите в магазините откъде е вносът на нахут, примерно. Ще има и олио, и семки за запалянковците, които най-после ще се върнат на стадионите, понеже футболът ще се е превърнал в удоволствие, а не в биде за наведени пишман спортисти.

България има огромни водни запаси и никой няма да остане жаден. Колкото до почивката – кеф ти море, планина, ски, разходка с корабче. Ще се научим да правим и коли – въпрос на национална гордост, – макар да не е толкова задължително. Но нали трябва все пак талантите ни да творят тук. Имаме потенциал да измислим не само кола, която върви с вода, но и да създадем нация, която отново да изникне от нищото.

Въпросът е: Самодостатъчни ли сме си? И: Ще си стигнем ли? Ще успеем ли да се задоволим сами? Едва ли е нужно да обяснявам колко е богата на залежи природата ни и как може да изхрани и задоволи още един комплект българи. Намекът е друг: ще можем ли да оцелеем плътно един до друг? Защото към този момент по всичко личи, че отворени граници, Шенген, евтини самолетни билети и фейсбук по никакъв начин не ни правят свободни. Защото, ако беше така, нямаше да ни е страх да пускаме телевизора, откъдето изскачат хора, държащи в едната си ръка кръст, а крият зад гърба си нож. Но го правим, защото по-лесни за консумация са гредите в очите на другите, отколкото клечиците в нашите. И неусетно, за едно поколение, всички се превърнахме в черни овце. Вече не блеем, а ръмжим, понеже сме опрашени от вълчи бяс.

Но да не се отплесвам, а да помечтая (полудувам) още малко с идеята за затворените граници на България.

Спира корупцията по границите – митничарите стават социални работници, а шефовете им и бившите посланици могат да кандидатстват с конкурс за директори на детски градини. Всичко ще си имаме и нищо няма да ни липса. Щем не щем и към ближния ще започнем да се обръщаме любезно, защото просто няма да имаме друга алтернатива. Нямаме техника, нямаме възможности? – о, не, стига с тези скимтящи оправдания. Вече няма няма – напъваме се и го правим, ако искаме да сме задоволени и проспериращи в собствените си очи. Ще си строим къщите, мостовете, тунелите. Вяра, способност, достатъчно ум и дързост – едва ли от Хан Аспарух и Кирилицата насам има нужда да доказваме тези си качества.

Комунизъм – не, не вкарвам никаква идеологии. По-скоро си мисля за психологията на човека в затвор. За отрезвяването му и вкарването му в правия път, няма нужда дори психолог да му казва, че трябва да работи, да произвежда и да създава, за да се чувства полезен и щастлив. За 21 години пълнолетна демокрация, ние употребихме всички грехове, извършихме многократно най-тежките престъпления и се изхитрихме да използваме всякакви вратички на закона. Но със затваряне границите на България – край! Присъдата ще ни е да произведем преди всичко любов към хората край нас. А и към себе си – един вид гордост, че правим сами всичко за благото на една страна, която Господ така или иначе няма да забрави. Защото и от 111 хил. кв. км се влиза в рая.

Хареса ли ви? Когато споделих за първи път идеята си за затваряне на границите, щяха да ми забият вилица в ръката. Усмихнах се – не като човек, който знае, че това е неосъществимо. О, лудостта няма граници! Дано съм лош пророк (!!!) като кажа, че скоро ще има войни за храна и вода. Населението на планетата се увеличава. ГМО – това ще е най-малкият проблем, наистина. Няма да можем да се изхранваме, да си утоляваме жаждата. 9 млрд. души – ще бъдем живи, когато се нароим толкова. Пред онези от нас, които ще си останат с тиковете на оптимисти в България, ще имаме да решим много важен въпрос: Ще можем ли да виреем заедно или най-после да свършва това представление, продължило повече от 1300 години, и всеки да си ходи по къщите?

За финал: приемете като послеслов молбата ми всеки заинтересован да сподели в социални мрежи и всякакви пощи идеята за затворените граници на България. Жалко би било такава спасителна лудост да не се огледа от всички възможни страни. Приемам дори и добре подострени вилици...

Снощи приятел ми написа във Фейсбук: "Вярно ли нито един журналист в тая скапана държава не се сети, че заради незаконно подслушване на опоненти има един отстранен американски президент и сума ти министри и длъжностни лица в други държави.... да не говорим за собствени министри.... или просто се правите всички на умрели лисици, на принципа "страх лозе пази" ???"

Отговорих нещо умно в стил атаката-е-най-добрата-защита и се замислих над аналогията.

И докато мисля, вие си припомнете аферата, за която споменава моят Опонент:

Името Уотъргейт тя получава от сградата, в която е разположена централата на Демократическата партия в началото на 70-те години на миналия век. Там на 17 юни 1972 г. са арестувани петима мъже, въоръжени с техника за наблюдение и джобове, пълни със стодоларови банкноти. По време на разследването на журналистите от The Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстийн парите са проследени до мексиканска банка, а оттам - до членове на комитета по преизбирането на Никсън за президент на САЩ. В продължение на две години двамата журналисти търсят и публикуват информация, която малко по малко разобличава организаторите. Фелт е помагал на двамата журналисти, като е потвърждавал откритите от тях факти и им е загатвал посоки, в които да търсят нови следи. След като не успява да покрие скандала, Никсън подава оставка, а разследването на случая остава в историята и учебниците по разследваща журналистика.

През 2005-та след повече от 30 години мълчание, догадки и интриги, най-голямата и строго пазена мистерия в историята на журналистиката получи своето неочаквано разплитане. Удуърд и Бърнстийн бяха дали клетва, че ще съобщят името на своя източник едва след неговата смърт. Източникът обаче внезапно реши сам да се представи на света. „Аз съм човекът, когото наричаха Дълбокото гърло, гласи заглавието на статия в сп. Vanity Fair. Цитатът е на бившия заместник-директор на ФБР Марк Фелт, втория човек в бюрото по времето на „Уотъргейт“, сега на преклонната възраст от 91 години.

След публикуването на текста на 31 май 2005-та, още на следващия ден Washington Post пусна потвърждение на написаното във Vanity Fair, а Удуърд и Бърнстийн също разпространиха официално съобщение, в което потвърдиха, че историята в списанието е вярна. (в. Капитал, 5.06.2005)

Понеже вече стана дума за приликите, нека сега кажем и за отликите между САЩ'1972 и България'2011. Дълбокото гърло е налице - то носи на крака флашки със записи на журналистите. (Най-вероятно е с едни гърди пред жалкия зам.-шеф на ФБР, защото може би дори сам си е направил вестник преди година, за да има къде да си публикува сега записите).  Кой е той - няма значение, защото няма нужда да се доказва истинността на СРС-тата. Участниците в тях сами ги потвърждават и с охота дават разяснения по казаното от тях във "фаталните" разговори. По същата причина не се налага и разследване. Ситуацията е толкова нелепа, толкова абсурдна, че чак избива на истеричен смях. Представете си цяла една държава, която говори кодирано по телефона - витиевати фрази за "онзи твоя приятел със синята кола, който искаше да му свърша онази работа, засуканата"... Току виж сме отказали и телефоните. Ще оставим без хляб неврохирурзите.

А сега сериозно. За някаква оставка ставаше дума. Това май е някаква чуждица. В българския език тази дума не съществува. Тук като виц се разказваше новината за японски министър на транспорта, хвърлил оставка заради закъснял влак. Българският му колега не си тръгна дори когато хора горяха във вагон на държавната железница. За да имаме право да се възмущаваме, когато някой открие топлата вода с "новината", че някой някого подслушва, трябва първо да сме били на площада, когато "лумпените" протестират срещу дупките по улиците на Варна, на площада, когато децата ни се учат на гражданска позиция, а чиновници и министри ги наричат мързеливци, на площада, когато някой иска да строи в парка ни, да излива бетон на плажа ни, да пори с джетчета морето ни.

А че и демокрацията не е това, което беше, ето и един френски пример от септември тази година:

"Президентът Никола Саркози попадна в скандал, напомнящ на аферата „Уотъргейт”, след като беше обвинен от най-престижния френски вестник за нелегално използване на службите за разузнаване в опит да озапти пресата, пише „Индипендънт”.

Според вестник „Льо Монд” администрацията на президента е започнала да прилага различни методи на следене, за да разкрие източника на информация за случая с Лореал и политическия скандал. Според изданието кабинета е започнал акция срещу „неизвестната личност”, като е нарушил десетилетния френски закон за запазване на тайна на анонимния източник.

„Льо Монд” твърди, че френските сили за сигурност са проследили висш служител в министерството на правосъдието. Лицето, което е било дългогодишен помощник на министъра на правосъдието, е било понижено на по-нисък пост и изпратено на мисия във френска Гвинея, пише английското издание.

От Елизейския дворец категорично отхвърлят обвиненията, като заявиха, че президентството никога не е давало и най-малката инструкция на която и да е държавна служба да разследва източника на информация за случая с Лореал.
В своя редакторска статия на първа страница вестникът пише, че от президентството са се опитали да направят стъпки за компенсиране на неудобните разкрития".

Да не би да съм изтървала новината, че Саркози си е подал оставката?

Или пък Асанж е станал герой след уволненията, които валят вследствие на труда му?

Първите си амбиции той посял на един булевард. Искал да вижда движение, да усеща пулса и енергията на живота. Но не могъл зеленият бодил дълго да се наслаждава на трафика. Булевардните контета – чемширите – започнали да му подхвърлят закачливи коментари, че има селска жилка, загрозявал с присъствието си града и било по-хубаво да отиде някъде в покрайнините, та да стане храна за магаретата.

Не се разсърдил зеленият бодил. Бил наивен и затова бързо прощавал. Но решил да пусне корен до Морската градина, където били събрани множество екзотични дървета, за които се полагало специално внимание по дългосрочни програми за богато културно развитие. И не щеш ли, един ден той цъфнал – около разрошената му главица зажужали красиви пеперуди и куп работливи пчелички. Разсърдили се спонсорираните от държавата дървета. Викали: не може, когато и ние цъфтим – дето толкова труд се е полагало за нас, толкова средства, – изведнъж някакъв бодил, избуял над кучешка тор, да ухае така прекрасно и да събира погледите на всички градински обитатели. Махнете го!

Цъфналият перчем на зеления бодил увиснал. Изкоренили го от това приказно място за отмора и спокойствие и го пратили в канализацията.

Жилав, със здрава гърбина и не без помощта на своите бодли, той успял да изплува. Озовал се близо до университета. Решил да се образова, да изкара диплома и никога повече да не го обвиняват, че е един прост селски бодил. Покрай учението той се запознал с не едно мушкато и пъргави омайничета, които мечтаели да станат буйни рози и приказни орхидеи. Уви, зеленият бодил не искал да си сменя кожата, а само да получи признание в средите. Станало обаче така, че професорът по макроразвитие на градинарството – дебелият стар кактус – не дал никакъв шанс на бодила. Скъсал го на всички изпити и накрая го изгонил от университета.

Бодилът се оплакал на една мъдра варненска топола, която била висока и виждала надалеко. Дала му съвет: внимателно да гледа другите граждани какви обувки носят и да се придържа към модата. Започнал зеленият бодил с червените обувки. Приели го в организация за защита на природата. После обул сини и пак застанал начело на люляците новодомци във Варна. Взел си и жълти обувки, за да стане координатор на всички мушката, решили да се опрашват в името на розата. После слагал оранжеви, лилави, черни и бели обувки. Така бодилът успял да се сдобие с апартамент до Морската градина, паркомясто на самия булевард, а дипломата му за завършено висше образование лично дебелият професор кактус му я връчил на крака. Всички домати, краставици и репички били готови да му станат на салата, за да стигнат до благоволението му. Райграсът – секретар на ложата на кленовете – му изпратил покана за членство. Борда на цвеклото и морковите без ГМО му предложили безплатни акции (били сигурни, че като се прикачи зеленият бодил към тях, акциите им така или иначе ще се вдигнат). А отвореното общество на театралните пуканки му дали безплатни доживотни билети за своите представления.

И след такъв голям успех зеленият бодил се разболял. И то след един сън, в който изсъхнала ябълка му казала, че е започнал да изневерява на природата си.

Цяла седмица бодилът нищо не кусал и с никого не се виждал. Когато излязъл навън всичко изведнъж му се сторило пошло и безсмислено. Та затова ли бе мечтал той наистина и толкова много е искал да се премести в големия град? Нима заради остротата на неговата съобразителност и хитростта му да се възползва от страха на другите – това ли е смисълът на живота в големия град? Та досега никой не го бе признал заради собствената му цъфтяща природа. Бодилът бил този, който със средствата и слабостите на големия град бе успял да го покори.

Завехнал бодилът. Типичният за него зелен цвят избледнял. Тялото му се покрило със струпеи. Силно погрознял. Това станало причина всички да го отритнат. Отнели му привилегиите, титлите и всички чифтове обувки. Наплюли го с гъста слюнка и го пратили отново в канала. Бодилът този път не искал да се бори, оставил се на течението и почти щял да загине, когато една блатна трева го измъкнала от тинята. Посъживила го оттук оттам и започнала да му предава уроци по оцеляване. Бодилът, с патерици под мишниците, започнал да проси по улиците, в парка и подлезите. Запознал се с ментата, която всяка вечер поливала корените му и така бодилът заспивал опиянен. Месец, два... минала година. Прекършен, сломен, оплешивял съвсем, бодилът вече не принадлежал на себе си. Бил забравил отдавна за мечтите си. От време на време само сънувал едни крехки момини сълзи, кокичета и ярки теменужки – неговите приятели от детството.

Било неделя, когато бодилът отново бил в подлеза до Катедралата да проси. По невнимание бил застанал на пътя на минувачите. Един от тях се убол на бодлите му, после втори и трети. Изплашени, всички започнали да го заобикалят.

Светнало му изведнъж на бодила, че не всичко е загубено, че имал си свои начини да покаже на света кой е той и какво носи в себе си. Решил да използва най-важното си оръжие – бодлите. С тях започнал да пише по стените на подлеза истории за лицемерие, лъжи и фалшиви мечти; историите на всички цветя и растения, които срещнал в своя градски живот. Думите му, също като бодлите, били остри и до кост откровени, защото били преживени и изстрадани. Минувачите се стряскали от тях и не искали да се зачитат. Бодилът обаче така ги боцвал в гръб, че те, искат не искат, прочитали написаното.

Предложили му да напише книга, даже рубрика във вестник да води. Винаги точен в думите си, с изострено чувство за справедливост, бодилът можел да се превърне в съвестта на обществото. Това заслужавало внимание и титли. Бодилът всичко отказал. От скоро той бил в засилена кореспонденция със своите приятели от детството – теменужката, кокичето и момината сълза. Бил решил да приеме поканата им да се върне край селските полета и спокойно да изкара там старините си.

Ето така започват всички кулинарни рецепти. Резултатът, за да е истинско произведение на кулинарното изкуство, трябва да е така забъркан, че да не е ясно от какво точно е направен.

Така и по избори. Година преди вота за кмет и местен парламент по пързалката вече бяха пуснати няколко имена (най-сигурният начин да се избавите от нежелана кандидатура е да я спрегнете тук-там из медиите година по-рано). Това обаче няма да ни доведе до правилна прогноза, ако не разгледаме предизборната гозба по нужните за забъркването й продукти: щипка ДПС, ромски гласове на вкус, чаена лъжичка ТИМ...

Известно е, че

ДПС не издига кандидат за кмет във Варна

Но опитните партийни (екс-сини) функционери сред хората на Доган във Варна владеят душите на ромските избиратели. Те умеят на прост език да им обяснят предизборните послания на кандидатите и да им помогнат да се ориентират за кого да гласуват И този път.

В замяна в последните 3 мандата броят на представителите на ДПС в общинския съвет нарасна от 0 на 4 (избрани през 2007-ма + 1 "осиновен", влязъл с листата на друга политическа сила). Досега другият печеливш от тази мургава ДПСдар-ба беше Кирил Йорданов, неизменно подкрепян от местните соколи. Факт, който изглеждаше логично в контекста на тройната коалиция, тъй като БСП също на два пъти използва кмета да "дръпне" червената листа. Сега обаче ДПС имат сериозни оперативни мотиви да подкрепят ГЕРБ, както го и правят в общинския съвет. Освен това кандидатурата на Кирил Йорданов засега поне официално е под въпрос. Ако застанат зад ГЕРБ обаче, дали кандидатът на Бойко Борисов ще е достатъчно силен - особено, ако играе срещу Йорданов, за да "издърпа" листата на ДПС до заветните поне 5 места в Съвета? Стягането на медийните редици - в интернет и сред разпространителите на печатни издания,  около движението обаче вече държи нащрек политическите им противници и бивши партньори.

Очевидно ключът към всички въпроси отново ще бъде

дали Кирил Йорданов ще се кандидатира за 4-ти мандат

или не. Първоначално той даде заявки именно в тази посока - че 12 години кметуване стигат. После през август витиевато намекна в ефира на Нова телевизия, че може и да е размислил и сякаш отново се застяга за предизборна битка - махна някой и друг общински шеф, дори един от заместниците си, в което наблюдателни общинари съзряха жест към ГЕРБ. Сега обаче Кирил Йорданов предпочита да не говори на тази тема. Под предлог, че, ако оповести решението си прекалено рано, ще попречи на нормалната работа на администрацията.
Ако в бюлетините през октомври все пак фигурира името на Кирил Йорданов (при това не като кандидат за президент, до каквито пророчества стигнаха най-смелите варненски анализатори), то можем да станем свидетели на deja vu. БСП да се присламчи към все още влиятелната фигура на градоначалника, а ГЕРБ да издигнат поредното мюре и така негласно да подкрепят 4-я мандат на Йорданов. И нека пръста, който премиерът тия дни размахва на кмета заради улица "Девня", не заблуждава никого - все пак става дума само за дупка.

Йорданов обаче има и резервен вариант в джоба: да заложи отново на формулата на независимия кандидат и да получи подкрепата на президентското "АБВ", чийто ресурс не трябва да бъде подценяван заради неубедителния старт. Заявленията, че Кирил Йорданов "е финтирал" новата формация на Георги Първанов са меко казано несериозни. Отсъствието на варненския кмет от залата при учредяването все още не значи нищо. Дори и заради факта, че по същото време бащата на кмета беше приет по спешност в болница.
Някои косвени събития от последните месеци - затягане на PR редиците в общината, зачестяване на срещите с медиите и варненци, също навеждат на мисълта за започваща предизборна кампания на втория етаж в общинския билдинг.

От друга страна градският лидер на БСП

Борислав Гуцанов отново се опитва да изпревари събитията

и обяви в сряда, че червените активисти ще определят своя кандидат с вътрешни избори. Доста удобна формула за сложната ситуация, в която той самият попадна след ареста му в навечерието на 1 април миналата година. Преди тази случка кметската номинация за бившия председател на Общинския съвет изглеждаше предизвестена. Сега показният арест разделя червения електорат на две - започналото следствие изключва Гуцанов от играта, според някои, според други обаче - то е силен коз за предизборната кампания и придава на кандидата актуалния днес ореол на жертва. Вътрешните избори в БСП-Варна ще бетонират Гуцанов като кандидат на БСП за кмет на града е прогнозата на ВарнаУтре.бг. По простата причина, че той отдавна си написа домашното по нулиране на вътрешнопартийната конкуренция - кой в столицата, кой в периферията на общината, кой на сладък чиновнически пост, всички опоненти на Гуцанов не пеят вече повече от 1 мандат. Легализирането на червения вот в негова полза на практика извива ръцете и на централното ръководство, което няма как да скочи срещу масите, заявили публично мнението си. Освен ако "шефовете" на Позитано нямат друга изпреварваща информация и не стягат свой собствен кандидат по формулата на доказалия се, успешен, но независим кандидат, наследена от предизборните годежи с Кирил Йорданов.

Дали пък битката за кметския пост няма да срещне в предизборна схватка екипите, работещи на втория и на третия етаж в общината? Ако кабинетът над кметския все още беше обитаван от Борислав Гуцанов - със сигурност. Колкото до приемника му Николай Апостолов, нещата не са така еднозначни. През последния месец лидерът на ГЕРБ Павел Димитров използва всеки удобен повод, за да лансира името на Апостолов. Неубедителното присъствие в управлението на града обаче превръща новия председател на съвета в идеално подходящ единствено за ролята на подгряващ кандидат, такъв, който ще бъде пуснат единствено като параван за подкрепата на ГЕРБ за Кирил Йорданов. "Продължавам да го наблюдавам много внимателно" твърди обаче лидерът на ГЕРБ Павел Димитров и добавя, че коментираните доскоро имена на депутатите Николай Костадинов, д-р Красимир Петров и кметът на Владиславово Добромир Джиков не са актуални. Други двама депутати - Свилен Крайчев и Емил Радев (за когото се смяташе, че е лансиран за кмет на Варна от влиятелната Искра Фидосова), побързаха сами да заявят, че няма да бъдат кандидати.
Колкото до формулата млад, енергичен и чист  (нещо средно между някогашните задължителни условия за кандидат-президентите на САЩ: бял, християнин и мъж, и по-модерното, но по Boney M - "Young, Free and Single" (млад, свободен и ерген) засега единствено

шефът на Гранд хотел Варна Иван Портних

се вписва в нея. Името му изскочи ненадейно преди месец. "С него се получи интересно, защото влезе в полезрението ни от медиите, сега ще го огледаме и след Нова година ще го поканя на среща. Четох интервюта с него, много е интелигентен, с две висши образования, полиглот, добра визия, млад човек…", изненадващо обяснява Павел Димитров. Не така непознат е Портних обаче за вицепремиера Цветан Цветанов, който често отсяда в Гранд хотел Варна. Дано МВР министърът намери време да светне своите съпартийци за качествата на младия мениджър, който дни след като името му се завъртя из медиите вече започна да се появява семейно на светски събития извън подопечния му хотел, станал традиционна сцена за всички ГЕРБ-мероприятия.

Павел Димитров не изключва и себе си от кръга на младите, енергичните и чистите, като обича да се шегува, че се чувства млад и енергичен. Но иначе признава, че 66 години са множко за начало на кметска кариера, тъй като 1 мандат не е достъчен, за да се свърши добре започнатото.

Важен елемент от предизборната кампания ще бъде и подкрепата на ТИМ. И този път бизнесгрупировката ще се въздържи партията й "Нашият град" да издигне собствен кандидат за кмет. Въпреки напрежението между формацията и ГЕРБ в местния парламент на вота наесен симпатизантите на "Нашият град" все пак ше бъдат призовани да гласуват за кандидата на ГЕРБ, е прогнозата на ВарнаУтре.бг. Макар че като опитни играчи ТИМ рядко залагат само на един кон. А и потенциалният "независим" кандидат на БСП може да се окаже и

доста удобен за "Холдинг Варна" политик

В обърканата, на моменти дори патова ситуация, в която се намират "големите" партии, реален шанс за успешно представяне във Варна имат и десните - СДС, ДСБ и още по-малките им евентуални партньори. Тук обаче също има няколко "ако": изключително слабото местно СДС, обединение под въпрос и отново липса на силен еднозначен кандидат. За последно десните играха заедно с НДСВ и общият им претендент Димо Гяуров беше трети след Кирил Йорданов и Веселин Марешки и преди човека на ГЕРБ.

Допреди месец съвсем актуална беше кандидатурата за кмет на Варна на

бившия министър на образованието Даниел Вълчев

- възпитаник на варненската френска гимназия. Той дори смени постоянната си адресна регистрация и отново стана варненец по документи след като се сдоби с къща в района на кварталите "Бриз", прехвърлена му преди година от майка му. Сега обаче ръководството на НДСВ планирало Вълчев да се опита да пребори някогашната си наследничка в министерския кабинет - кметицата на София Йорданка Фандъкова.

Едва ли ще пропусне да се кандидатира и аптекарският бос Веселин Марешки,

който постигна отличен за солокампанията му резултат преди 4 години. Не се знае обаче какви удари под кръста са му подготвили конкурентите му, които бяха доста неприятно изненадани от големия брой благодарни пациенти, гласували за боса на евтините аптеки "Марешки", към които бизнесменът сега прибави и верига евтини магазини за хранителни стоки.

Наскоро столичен всекидневник лансира като кандидат за кмет на Варна от партия "Атака" депутата Димитър Карбов. Неясно защо като основно качество на младия политик беше изтъкната странната му, според столичани, професия на стифадор.

От всичко дотук става ясно, че номинациите на всички партии зависят една от друга и ще се подредят на принципа на доминото веднага след като стане ясно решението на Бойко Борисов за Варна. Ясно е и, че има шанс битката да се завърти между поне 3-ма кандидати все още ненавършили 40 години, което може да се окаже и най-оптимистичният момент в предстоящия вот.

Все си мислех, че не може встъпването в длъжност на една жена в Бразилия да е новина №1 за България, пък дори тя да има някакви замъглени в миналото български корени... Но не би! Това се оказа суперновината за националните медии, които щат не щат отразиха покрай нея и поздравленията на българския премиер Бойко Борисов. Не разбирам какви велики взаимоотношения можем да имаме с Бразилия, че чак държавният секретар на САЩ се била впечатлила от това! Смехория, не мислите ли? Докато се прави на посланик на Европейския съюз, нека Бойко Борисов си седне на гъза и се замисли дали за него не е по-важна цел да спаси българите от обедняването и оскотяването, вместо да играе подобни водевилни роли? Не, циркът трябва да продължи – и той продължава: България била получила висока оценка от ОЛАФ (също много важна организация, като се има предвид препоръките от нейна страна за назначаването на Калинка Илиева).

Няма такава Нова година, в която хедлайнът на новините да съдържа протеста на българските ученици за по-дълга ваканция и тяхното организиране във фейсбук. А бе, то е ясно, че те не учат не само седмица след края на ваканцията, а и много по-дълго време, защо това трябва да се превръща в национален проблем? Но нищо не може да учуди българския зрител, който на Коледа преживя безумното дефиле на фолкпевици в концерта „Българската Коледа”... аз лично няколко пъти се взирах в знака на телевизията, която го излъчваше, мислех си дали погрешка не съм пуснал „Планета”...  Всичко е до болка просто – вдъхновените гимназистки от днешните протести имат всички шансове да се влеят в чалга армията на България. Друг е въпросът, че патронът на Българската Коледа – самият президент на държавата, трябваше да се замисли чие лице става в този случай. Знам, че могат да ми противоречат – всички средства са добри в името на децата. Всички ли? Спомняте ли си как фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България” беше привлякла едни не дотам чисти пари, уж в името на доброто?

Няма такава държава, в която сглобяваме трапезата с френски картофи, гръцки домати, турски лук и китайски чесън, а в същото време пеем за България... А като пуснем после телевизора „В неделя с...”, се чудим всъщност Нова година ли отпразнувахме току-що, или се майтапихме за първи април. При това скучно, пошло и досадно като сто пъти прочетен вестник – как например Варна щяла да строи кула висока един километър заради нефтените си залежи, или как Боливуд щял да даде работни места на един милион българи.

Няма такава държава, в която преди празниците, между тях и след тях гледахме как някакви хорица биват бутани от репортерките да се щурат като луди из моловете и да пазаруват, като едновременно с това убеждават драгия зрител, че ето – със сто лева може да се напазарува много прилична вечеря. На кой свят живеем!? С тази прилична вечеря карат почти месец доста граждани на България. Но докато Дилма Русеф обещава на бразилците да се пребори с бедността, у нас ни убеждават, че такова животно няма. У нас няма бедни, няма недоучени и безграмотни ученици и възрастни, няма гладни, няма оставени да мрат заради реформата в здравеопазването. Няма нищо такова. Нямаше и Нова година всъщност, просто сменихме листчетата в календара, без да открием надеждата, че нещо изобщо може да се промени. Честити празници!

- Сделката със 122-та декара от крайбрежната алея в Морската градина на Варна беше събитие от 2009-та. Актуална ли беше темата през 2010-та или всичко там вече е отдавна свършен факт?

- Свършен факт? Не, казусът със сделката тепърва се пренася на правителствено ниво и също извън страната, като е поставен на дневния ред на Европейската комисия.

- Правителствено ниво? Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че расте отговорността на настоящото Правителство по казуса. След като Министър Плевнелиев заяви през месец март от трибуната на Народното събрание в отговор на въпрос на депутата Иван Костов, следното: "Разбира се, аз разпоредих обстойна проверка на процедурите, извършвани и контролирани от МРРБ. В момента тази проверка е в своята заключителна фаза, още не сме приключили. Засега данни обаче за съществени нарушения в процедурата няма." Сега в края на годината, когато проверката следва да е приключила напълно, МРРБ твърди в отговор на заявление за достъп до информация до тази проверка, че "исканата информация не се съхранява в МРРБ", т.е. няма извършена проверка или пък тя се е изпарила някъде. Този абсурден и нагъл отговор е обжалван пред Върховен административен съд. Ето части от жалбата: "Описаният абсурден отказ за достъп до обществена информация (ДОИ) по т.1 от заявлението ми, не само е в разрез със закона, а дори поставя под сериозно съмнение надеждността на българските институции, в частност МРРБ, да създават и съхраняват документи и да са честни към гражданите. Като се има предвид, и че в случая става въпрос за информация по проверка на сделка със 122 дка. държавна собственост, която сделка е поставена под сериозното съмнение да е извършена в условия на безпрецедентна корупция, злоупотреба с власт и нарушаване на Конституцията, така демонстрираната от МРРБ небрежност по съхраняването и предоставянето на достъп до документите на проверката не бива да бъде толерирана по никакъв начин. Затова моля отказът за ДОИ по т. 1 от заявлението да бъде отменен и изрично да бъде указано на органа да предостави пълен достъп до исканата информация в най-кратки срокове, съгласно ЗДОИ."

- Това едва ли е сериозен повод за надежди, че правителството или конкретно МРРБ ще коригира нещо в създалата се ситуация. Но това може би е логично - все пак МРРБ е замесена в скандала с разрешителните, които министър Плевнелиев издаде...

- Да, за съжаление това укриване на проверката на МРРБ, която уж показвала как сделката е законна, поражда у мен сериозни съмнения ... Съмнения в искреността и в желанието на Правителството на Бойко Борисов наистина да се бори с корупцията и престъпността, а не само на ужким с показни акции. Ако всичко по сделката действително е надлежно проверено и нарушения не се откриват, защо МРРБ се страхува да покаже тази проверка? Ако пък проверката показва нарушения, защо Правителството не завежда иск за възстановяване на земята? Надежда обаче ни дава това, че след като сме завели дело по казуса, рано или късно истината ще излезе на бял свят и справедливостта ще възтържествува. Защитата ми по това дело е поела Фондация „Програма достъп до информация” и адвокат Кашъмов. Европейската комисия пък от друга страна може да бъде коректив и на най-корумпираното и безхаберно правителство, тъй като има право да заведе дело в Европейския съд в Люксембург за възстановяване на държавната земя.

- Това е едно от многобройните дела по казуса "Алея Първа". Докъде стигнахте в схватката с Темида и кои сте това "ние", които продължавате борбата?

- Сигналът до Европейската комисия е подаден от: Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА, Сдружение с нестопанска цел „Обединено гражданско сдружение”- СНЦ „ОГС”, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – ОЦОСУР, Българско дружество за защита на птиците – БДЗП, Гражданско сдружение „Зелена Варна” и Партия „Зелените”.

Делото срещу заповедта на Областния управител на Област Варна за продажба и определяне на купувач на земята е заведено от СОПА и Партия "Зелените", като молби за присъединяване подадоха организациите ОЦОСУР и Зелена Варна и гражданите Николай Цветков, Юлиян Чолаков и аз. Желание да подадат такива молби има и от други граждани, но в момента сме на етап да обмислим следващите си ходове, след като Върховният административен съд промени на сто и осемдесет градуса становището си по въпроса за правния интерес на гражданите и гражданските организации да завеждат такова дело.

Различните делата по Закона за достъп до информация обикновено води всеки един от нас или от гражданските организации индивидуално.

- Защо оспорвате избора на купувача? Какво е нарушението там?

- Заповедта на Областния управител на Област Варна за определяне на купувач на земята е финалния акт на продажбата и затова атакуваме него. Той е и административен акт годен за оспорване в съд. Предхождащите го документи са съгласувателни писма, които нямат стойност на краен акт. След като прокуратурата в Добрич заведе аналогични дела и ги спечели за дамбата Албена-Балчик се потвърди, че изборът ни на акт на сделката, който трябва да се обжалва е правилен. В този казус за сделката със земи по дамбата Албена-Балчик също бе обжалвана крайната заповед за продажба и определяне на купувач. За съжаление във Варненския казус Прокуратурата упорито не желае да е страна. В същото време и отказва да си даде отвод. Искането за отвод на прокурорите от Варненска окръжна прокуратура, подадено от СОПА и СНЦ „Обединено гражданско сдружение” е оставено без уважение от Варненска апелативна прокуратура. На 14 декември СОПА и СНЦ „ОГС” обжалват това пред Върховна касационна прокуратура.

- Значи според вас незаконното в сделката първо е това, че е избран купувач без търг или друга конкурсна процедура, както и фактът, че 122-та дка, са територия, извоювана от морето, която не може да бъде продавана?

- Да, на първо място според нас продадената територия е юридически и фактически изключителна държавна собственост, крайбрежна плажна ивица включваща територия извоювана от морето и части от изграденото брегоукрепително съоръжение. Не е възможно изключителна държавна собственост да е предмет на разпоредителна сделка.

На второ място идва начинът за избор на купувач, това, че той е направен без конкурс или търг, както и че е определена изключително ниска цена на земята, 10 пъти под пазарната. Този втори аргумент е важен за преценката, която трябва да направи Европейската комисия, а именно нарушени ли са договора за членство в ЕС и европейските директиви и регламенти като е извършена неправомерна държавна помощ от страна на България към частна компания. Ако ЕК установи това, тя има право да заведе дело срещу България като изиска държавната собственост над земята да се възстанови и отделно България да заплати глоба.

- Каква е мотивацията ви - Вашата и на "колегите" Ви от останалите обществени организации, да продължавате да се борите? Варненци сякаш се примириха...

- Примирението не може да ви доведе до добър живот и защитени граждански права. Само последователната и упорита борба солидарно с други граждани може да ни донесе лелеяните справедливост, добър стандарт на живот и реална демокрация.

- Но тези, които подкрепят проекта, изтъкват как ще се промени крайбрежната алея под грижите на "Холдинг Варна", познат повече като ТИМ? Никой не иска да се върнем към времето на ръждивите бараки и капанчета за скара-бира...

- Ръждивите бараки и капанчета за скара-бира са също резултат от грижите на ТИМ. От 2002 г. когато е одобрен ПУП-а за Алея първа до реализирането на сделката продадената земя е била отдадена на концесия на "Алея първа" ООД с управител Марин Митев и също на "Фамилия" ООД с управител съпругата му Добринка Митева. Договорите за концесия са актуализирани едва след сделката през 2009г. когато продадената територия отпада от концесията и преминава в собсвеност на "Холдинг Варна" АД. Мисля, че тези факти изчерпват напълно зададения въпрос. Щом от 2002 г. до сега проектът не е реализиран, какво ви дава основание да мислите, че сега ще бъде реализиран? И нека не се забравя, че всичките ни протести са против продажбата на земя изключителна държавна собственост, а не против промяната на състоянието на крайбрежната зона към по-добро.

- Какъв е сценарият на гражданските сдружения за тази територия, ако сделката за Алея Първа падне? Каква е идеалната схема за стопанисване и развитие на крайбрежната зона според вас?

- Тази форма, която е действала преди продажбата на земята е законната форма за стопанисване и това е концесията. Що се отнася до проекта Алея първа като предвидено строителство, съгласно одобрения през 2002г. подробен устройствен план, много от нас са на мнение, че е нужно неговото преосмисляне чрез един Референдум, заради влизането в сила на Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.

- Тоест - смятате, че този ПУП нарушава сега действащия закон? Има прекалено много планирани сгради? Или прекалено високи?

- Одобреният през 2002г. ПУП сега се оказва в пълно несъответствие със ЗУЧК. През 2002г. ЗУЧК въобще не е съществувал. Той е приет чак през 2007г. и влиза в сила на 1 януари 2008г. Предвиденото с ПУП 2002г. строителство на Алея първа е със съществено по-високи показатели от тези позволени в ЗУЧК. Значително по-високи са както височината на сградите, така и плътността на застрояването и коефициентът на интензивност на застрояването. Всичко това означава, че дори и да се сметне за законен ПУП-а на Алея първа е вече морално остарял.

- Щом е приет преди влизането на закона в сила, трябва ли да е съобразен с него?

- Наблюдавайки събитията, според мен този въпрос дали бъдещото строителството на алеята въпреки ПУП-а следва да се съобразява и със ЗУЧК, продължава да бъде спорен и най-вероятно ще се изясни чрез съдебна практика. Например настоящият Областен управител на Варна Данчо Симеонов пише, защитавайки сделката до Европейската комисия, че земята била продадена евтино, защото за нея важали ограниченията за застрояване на ЗУЧК. От друга страна обаче знаете, че министър Плевнелиев остави в сила разрешенията за строеж издадени на „Холдинг Варна” АД за строителство на сгради драстично нарушаващи разпоредбите на ЗУЧК, защото те са предвидени с ПУП-а от 2002г., когато ЗУЧК не е съществувал и следователно неговите ограничения не следвало да се съблюдават.

- Как очаквате да ви подкрепят варненци?

- Това бе може би най-сложният въпрос от това интервю :)

- Затова е и на финала.

- На първо място аз разчитам на изобретателността и личното желание на всеки отделен човек. Колкото повече глави мислят с желание, толкова повече идеи се раждат. А Варненци вече ни подкрепиха чрез събраната подписка от 22 000 подписа, която във всяко дело ни помага да докажем надделяващия обществен интерес на казуса. Друг възможен способ за увеличаване на натиска над институциите е присъствието на повече граждани и медии в съдебната зала по време на делата, с което да се покаже ангажираността на обществото по казуса. Изключително важна ще е и подкрепата на други граждански организации от национално ниво и на националните медии.