Възмутен гражданин на Варна се свърза с редакцията на ВарнаУтре.бг и се оплака от един от мобилните оператори, който вчера вечерта му е изпратил некоректно съобщение за участие в игра.

В 19:10 на 9-ти декември 2010-та нашият читател Георги Иванов получава следното съобщение на мобилния си телефон: "Честито, ти попадна сред касметлиите, избрани днес да играят за Джакпота над 120 000 лева в SMS за милиони. Сега с безплатен SMS с ЕГН на 9999".

След като отговаря на въпросното съобщение, нашият читател получава второ, в което вече го молят да напише и трите си имена. След като прави проверка, се установява, че цената на второто вече е 2.40 лева с ДДС. В момента Георги подготвя жалба до комисията за защита на потребителите (КЗП).

КЗП днес забрани абсолютно същата практика на друг оператор в България, а вчера в "Господари на ефира" беше показано как се манипулира играта "SMS за милиони". Отделно едни и същи лица участват и печелят от почти всички игри по различните телевизии, включително и от тази, а изборът на победител се прави само от три възможни номера.

Без цензура | 10-12-2010, 15:10 | varnautre

К.д.п. Богдан Богданов е роден на 20 януари 1951 г. в Пловдив. През 1973 г. завършва ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” и започва да плава като трети пом.-капитан на м/к “София”. До 1984 г. работи в системата на БМФ, като стига до капитан на кораб през 1982 г. Работил е като капитан-пилот в отдел “Портови флот и пилотска дейност” на “Пристанище Варна” ЕАД, плавал е в чужди компании чрез “Трансимпекс”, развивал е частен бизнес, управлявал е “Портови флот” до приватизацията му, след което за година и половина се връща отново в БМФ. През януари 2004 г. оглавява дирекция “Морска администрация” – Варна, където през 2000 г. е работил като началник отдел.

Кап. Богданов бе уволнен дисциплинарно през април 2009 г. от тогавашния шеф на ИА “Морска администрация” к.д.п. Николай Апостолов заради нарушения на вътрешни процедури на агенцията. След отстраняването му от поста обаче станаха публично известни редица негови възражения и докладни за различни нарушения и неизгодни за ИАМА договори, включително и отдаването на единствения ни спасителен кораб "Перун". От юни т.г. кап. Богданов е председател на Българската морска камара.

- Кап. Богданов, каква е Вашата оценка за операцията по търсене и спасяване, проведена след сблъсъка на "Карам І" и "Алесандро ДП"?

- Смятам, че е прекалено рано да се правят такива оценки, не е професионално, не е и коректно. В момента комисията по разследване на инциденти работи и смятам, че могат да се правят каквито и да е коментари и анализи едва след като приключи тяхното разследване и излязат с официално становище.

- Може ли да сравним все пак реакцията на Морския спасително-координационен център при този инцидент и при потъването на кораба "Толстой" преди две години?

- Според мен при тази акция се действа много по-адекватно. Но по-добре е да изчакаме и следствието да приключи.

- Какъв е ресурсът на България изобщо да провежда ефективно търсене и спасяване при морски инциденти?

- За мен това е огромният проблем. Лично аз от 2004 г. пиша, говоря по проблемите на търсенето и спасяването. Моето мнение винаги се е различавало, и то значително, от официалните становища. Нееднократно съм повтарял, че

България не е в състояние да се справи с един сериозен морски инцидент,

било то по търсене и спасяване, или борба с разливи. Лично аз никога не съм ги разделял, защото изключения са тези морски инциденти, които не прерастват в борба с разливи. Неведнъж съм казвал, че не разполагаме не само с необходимия ресурс по отношение на плавателни и въздухоплавателни средства, а и с обучен персонал, който да е в състояние да се справи със сериозни инциденти. В момента ИАМА разполага с 6 малки катера, тип "Паркер 900", от които 3 са позиционирани във Варна, 3 в Бургас, един голям катер "Бургас" и един "Варна", за чието техническо състояние и готовност да изпълнява задачи по търсене и спасяване се изписа немалко и който стои на стапел от доста време, и две "Тангри" - една във Варна и една в Бургас. Отделно от това силите и средствата на ВМС, за съжаление те не са много, и катерите на Гранична полиция. Между другото, те са най-доброто средство, с което разполагаме в момента. Малките катери "Паркер 900" на ИАМА не са подходящи за търсене и спасяване в лошо време и когато инцидентите са далеч от брега. Те са катери, на които се разрешава да плават при вълнение на морето от 2 до 3 бала и могат да се отдалечават до 5 мили от брега. Т.е. при инцидент навътре в морето те са абсолютно неефективни, да не говорим за лошо време.

- Защо ги взехме тогава?

- Е, това е големият въпрос, който съм задавал не веднъж и два пъти. И за голямо съжаление, няма отговор. И продължаваме да го задаваме, между другото, защото това, което се случи с катерите "Бургас" и "Варна", за мен би трябвало да получи отговор. Бих желал да знам

кой, кога и как е обосновал нуждата от едни катери, които, меко казано, не са мореходни

Катери, които имат не една и две забележки и независимо от това бяха приети от Изпълнителна агенция "Морска администрация". За проблемите с тях съм писал неведнъж, включително до министъра на транспорта. Надявам се да имаме и официален отговор.

- Тези катери бяха приети от предишния изпълнителен директор на ИА "Морска администрация" кап. Николай Апостолов, нали?

- Да, по негово разпореждане стана регистрирането им и, което е още по-интересно, неговото писмено предложение за регистриране на катерите беше придружено от приемо-предавателен протокол, подписан еднолично от него. Аз нямам обяснение на това.

- От какво се нуждае България, за да може да изпълнява ефективно ангажиментите си като морска страна?

- Според мен България първо се нуждае от незабавна промяна на законодателството. Сега по силата на нашето законодателство и по-специално на член 9 от Устройствения правилник на ИАМА изпълнителният директор на агенцията отговаря и ръководи операциите по търсене и спасяване и борба с разливи. Това предполага, че всеки един изпълнителен директор, тъй като те се сменят по една или друга причина, трябва да има изключително добра подготовка и най-вече практическа, по борба с разливи и ръководене на операции по търсене и спасяване. Ами ние имахме преди години случай, когато изпълнителен директор на ИА "Морска администрация" беше една дама, която дори не беше морско лице. Това не го казвам  лоши чувства, защото тя пък като мениджър беше отличен ръководител. За мен ръководството на агенцията безспорно трябва да е в ръцете на морско лице, на капитан с дългогодишен практически опит. Може ли човек без никакъв опит или примерно бивш втори помощник-капитан да ръководи една такава операция, което е изключително сложно и отговорно? Според мен структурата трябва да бъде изнесена от системата на ИА "Морска администрация" и да бъде на пряко подчинение на Министерския съвет, тъй като отговорностите по търсене и спасяване и борба с разливите са на държавата, която делегира правомощията си. Освен това смятам, че тази структура трябва да бъде пирамидална -

на върха да стои един човек, който да носи пълна отговорност,

отделно от това да може да активира всички сили и средства в държавата. Законодателството трябва да му дава достатъчно възможности в това отношение. Защото става въпрос за координирани сили и средства на ВМС, ИА "Морска администраия", Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", към което сега се числят "Перун" и "Мизар, на Гранична полиция. Т.е. този човек трябва да има изключително големи правомощия. Нещо подобно е в Англия - там човекът, който отговаря за търсенето и спасяването, е на щат в администрацията, но не е подчинен на изпълнителния директор, а е на пряко подчинение на министъра на транспорта. Но носи пълната отговорност за операциите по търсене и спасяване и борба с разливите. Всяка една операция след приключването й се анализира, правят се съответните изводи и ако резултатите не са добри, този човек бива освобождаван.

Отделно от това, най-доброто средство, когато един инцидент не е в близост до брега, са хеликоптерите, които могат да излитат и в условия, значително по-лоши от вълнение на морето 3-5 бала. Но за тази цел

трябва да има специализирани хеликоптери и много добре обучени екипажи

Лично аз имах щастието на два пъти да посетя такива бази в Англия и даже да полетя с един такъв хеликоптер в продължение на 40 минути. Екипажите на тези хеликоптери тренират всеки божи ден, при всякакви хидрометорологични условия. Затова и там резултатите от такива операции са изключително добри.

- Много морски държави разчитат и на помощ от доброволци. Доколко го правим ние?

- Част от малките катери, най-вече в района на Бургас, бяха дадени на доброволчески структури. Лично аз приветствам това. В същото време обаче не мога да си обясня защо години наред ролята и значението на една доброволческа структура като БУЛСАР бе подценявана въпреки многото опити да се стоплят отношенията с ИА "Морска администрация". Едва в последните месеци се забелязва реален напредък и дано той продължи, защото БУЛСАР е единствената структура, която има членове по цялото крайбрежие и би могла да бъде изключително полезна при провеждане на такива операции по търсене и спасяване. Между другото, тези доброволчески структури са изключително добре развити в Европа. В Англия например RNLI (Royal National Lifeboat Institution) - тяхната доброволческа структура, има бюджет 108 млн. паунда годишно. И забележете, държавата не дава нито пени - всички тези пари се набират от доброволни дарения. Сътрудничеството с доброволчески организации трябва да се развива, но трябва ИА"Морска администрация" да бъде много, много по-активна и да намери начин да ги приобщи.

- Знаете ли защо бившата дирекция "Търсене и спасяване" в агенцията стана отдел, при това с вменена отговорност и по контрол и опазване на морската среда?

- За мен лично това решение е много странно и аз нямам обяснение. Освен ако някой е решил, че това е реформа. Между другото, отдел "КОМС" диркция "Морска администрация - Варна" беше наистина на световно ниво. Нещо, с което можехме да се похвалим, без да подценявам другите в никакъв случай. Самият факт, че бившият началник на отдела Любо и неговият колега Веско Василев спечелиха безапелационно конкурси и работят в Европейската агенция за морска безопасност, по категоричен начин доказва оценката ми. Също толкова странно е решението "Перун" и "Мизар" да се изведат от ИА "Морска администрация" и да се прехвърлят към ДП "Пристанищна инфраструктура". Знаете къде са в момента, без екипаж и в изключително тежко техническо състояние. Въпросът с тях трябва да се реши максимално бързо.

- Зам. изпълнителният директор на ИАМА Петър Киров само преди час каза, че все още се прави оценка на мореходността на "Перун". Не продължава ли това твърде дълго?

- Ами да, смешно е. Първо, една такава оценка се прави много бързо, а и не знам дали си спомняте, преди известно време беше направена оценка за състоянието на "Перун" и той беше оценен за около 100 хиляди евро. Престъпно ниска оценка! И благодарение на намесата на морската общност тогава беше предотвратена може би продажбата на кораба. Никой обаче до ден днешен не е отговорил на въпроса, който също съм поставял многократно -

кой е виновен за това състояние на "Перун"?

Казват, че сега ремонтът му ще струва много скъпо. Първо, колко скъпо - още никой не е казал, защото аз поне не съм видял, макар и предварителна ремонтна ведомост. За мен големият въпрос е как се стигна до това положение, кой е виновен и кой носи отговорност.  Говорим за справедливост и възмездие и аз питам къде са те. "Перун" беше отдаден за първи път 2006 г., след което повторно 2007 г. Преди отдаването му беше в много добро техническо състояние.

- Все пак беше достатъчно мореходен да обикаля чужди морета и океани, пък и  да се прибере.

- Той се прибра, обаче има и втори въпрос - как се прибра и кой плати? Това са стотици хиляди, които не са пари на ИА "Морска администрация", нито на Министерството на транспорта, а на държавата. Кой носи отговорност за тези средства? Дали държавата е получила и лев от тези париу които изразходва? Това са въпроси, на които трябва да се даде отговор и нещата да се назоват с истинските им имена.

- Имате ли впечатление от дейността на консултативния съвет и работните групи, които бяха създадени към МТИТС, за решаване на проблеми във водния транспорт?

- Българската морска камара има представители както в консултативния съвет, така и в работните групи. В консултативния съвет ни представляват бившият председател на БМК Андриян Евтимов, както и Никола Христов, който в момента е зам.-председател на камарата. Имаме представители и в работните групи в лицето на Георги Петров, бившия директор на БМКЦ, кап. Тома Томов, която е член на управителния ни съвет... Ние получаваме от нашите представители пълна инфорация за протичане на заседанията, даваме предложения, така че очакваме положителни резултати. Между другото, за министерството създава такъв консултативен съвет и работни групи. Имали сме и забележки по отношение на работата. Примерно, наложи се да напишем официално писмо до министъра за слабата работа на групата по образование - и наистина имаше ефект.

- Преди месец на един друг форум публично изразихте съжаление, че морският бранш е толкова разединен. Ето, вие сте председател на Българската морска камара, но в нея членуват само варненски фирми...

- Българската морска камара е основана през 1993 г.,но не успя да надскочи регионалния си характер. Казвам го с голямо съжаление. Лично аз

така и не успях през всичките тези години да разбера кое ни пречи да се обединим

Морската общност, поне за мен, не можа да разбере каква голяма сила е. За голямо съжаление това разединение ни доведе до това - морската индустрия е в тежка криза, знаем го всички. Аз съм дълбоко убеден, че само обединението може да ни поведе напред. За мен морската индустрия е един от най-мощните локомотиви, в състояние да изведат всяка една икономика напред, не само българската. За съжаление, това през последните 20 години не се разбира. И проблемите на морската индустрия за мен са загърбени, и то без всякаква причина.

- Но и самите работещи в тази индустрия като че ли не могат да стигнат не само до една организация, но и до едно мнение. Само в едно БМФ има цели 5 синдикални структури.

- Това е проблем, с който трябва да се спправим. Трябва да намерим пътя или да го направим, както е казал Анибал. Много работа ни предстои. Аз виаги съм смятал, Че Българската морска камара трябва да е естествен център, около който да се обедини морската общност. Членовете трябва да имат нужда от нея, а не камарата да има нужда от хора, които да плащат членски внос и само да отчитаме, че съществува.

- Така ли е в момента?

- В немалка степен - да. И това наистина трябва да се промени. Но това не може да стане само с усилията на председателя, секретаря, Управителния съвет.

- Краят на годината е традиционно време за отчети. Какво ще отчете тази година Българската морска камара?

- Преди да направим отчета, имаме едно много сериозно мероприятие. На 21 декември от 14 ч. във Фестивалния и конгресен център заедно с МТИТС организираме кръгла маса на тема "Бъдещото развитие на варненското пристанище, перспективи и възможности за изграждане на нов контейнерен терминал". Знаете, че по този въпрос в пространството витаят само слухове, няма нищо конкретно, а лично аз смятам, че нямаме никакво време за губене. За мен няма никакво съмнение, че трябва да има нов контейнерен терминал във Варна. Иначе изоставаме безнадеждно и по никакъв начин няма да можем да се конкурираме със Солун и Констанца.

- Докъде стигна делото, което заведохте срещу дисциплинарното си уволнение?

- Делото е насрочено за май във Висшия административен съд. На втора фаза е. Първото го изгубих при много странни обстоятелства. В решението на съда фигурира като водещ заседанието една съдийка, а е подписано от друга - нещо, което според юристи е уникално. И още по-парадоксално е, че съдийката, която фигурира като водеща заседанието, от няколко месеца вече не беше в България. Така че продължават странностите около моето уволнение. Но както и да завърши делото, за мен то е важно от морална гледна точка. Всичко, което съм правил, е било единствено в името на защита на интересите на държавата, респективно на ИАМА, както и за утвържаване на нейния авторитет. Не съм направил абсолютно нищо, от което да се срамувам. Ако някой трябва да се срамува, да се страхува, то това в никакъв случай не съм аз. Затова бих си позволил да цитирам Светото писание: Блажен е този, който с чиста съвест може да се обърне назад към изминатия от него път. В моя професионален път вече 41 години няма нито един случай, от който да се срамувам.

Без цензура | 09-12-2010, 17:33 | varnautre

Тази държава отива на пълно унищожение, ако се вгледаме внимателно в новините, които сътворява всекидневно. Доктори оставили бебе да умре в Горна Оряховица, крещи от парламентарната трибуна не кой да е, а министърът на... вътрешните работи. Като че ли е негова работа да оценява какво се случва в болницата и кой лекар как си върши работата. Нищо чудно – България е държава, в която всеки разбира от работата на другите и се смята в правото си да раздава акъл. Че и да подслушва „в името на справедливостта”. Защо не – нали звучи ефектно, зрелищно някак, да се връхлети в лекарския кабинет и да се метнат като престъпници онези с белите престилки... вредители такива, всички пречат на „Реформата”, която властниците провеждат! Нищо, че после може да се окаже като с бившия министър Цонев – уж беше престъпник, ама не съвсем.

Без цензура | 07-12-2010, 11:34 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

Жан Руо е френски романист, носител на наградата “Гонкур” за произведението „Полета на честта” през 1990 г. 

Във Варна той ще изнесе пред френскоговорящата публика лектория на тема: „ Ако умре романът, умира и Франция”, тази вечер от 18.00 ч. във Френския алианс. С него се срещнахме часове преди началото на срещата с почитателите на френската литература и проведохме разговор, посветен на романа като феномен.

- Г-н Руо, какви ще бъдат вашите аргументи, с които ще развиете тезата си за връзката между романа като вид литература и Франция?
- Когато започнах да пиша през 70-те години, беше немислимо да пишеш романи. Това беше епохата, когато романът се обяви за буржоазен, декадентски продукт и се търсеха други форми. В тези години се авансираха т.нар.литературни опити като жанр. Романът бе определян за реакционен жанр. Имаше теоритични текстове, педназначени на смъртта на автора и на смъртта на романа-Ролан Бард бе написал през 1968 г.текст, под названието „Смъртта на автора”. Едно общество забрани романа, забрани възможността да се разказват истории чрез романа. Хората от моето поколение трябваше да се научат отново да пишат истории. Моят роман, с който спечелих „Гонкур” бе немислим като начин на написване и съществуване през този период.

- Ако умре културата, тогава какво ще се случи във Франция?
- Романът и историята във Франция са обусловени дисциплини, ние изживяваме своята култура чрез романистиката. Като се намалява влиянието на Франция в исторически контекст - се намалява и влиянието на нашата литература. Знаете например, че през 19 в. е било традиция да се говори френски език, да се чете нашата литература в оригинал. Франция загубва своето влияние през 1940 г., когато е завладяна от Германия. Ние сме били пропити от идеята за величието на Франция, във всички кралски дворове на Европа се е говорил френски език. Трябваше ни време да преглътнем факта, че Франция вече не е велика сила. За да се избегне тази жестока истина се роди идеята за смъртта на романа като жанр.

- Френското общество се характерезира с изявената си гражданска позиция по различни социални теми, спомняте ли си подобен феномен, какъвто днес съществува в България-обединението на интелектуалци, артисти, творци, които изискват оставката на своя културен министър?
- Функцията на министъра на културата според мен е на човек, който има за цел да определи пътищата и нуждите за финансиране, за да се създава културата. Не възприемам личността на министъра на културата като на създател на културния живот, така че той е посредник и трябва да бъде помощник за развитието на културния живот. Културният живот е дело на творците.

- В романите ви има истории, свързани с детството. Какво се крие зад образа на детството?
- В „Полета на честта” остъства фигурата на разказвач. В структурата няма хронология, а около темата на смъртта се развиват фрагменти. Смъртта на Франция, обвързвам с идеята за смъртта на милиони хора през втората световна война. Опитвам се да разкажа за смъртта, чрез начина, по който тя се преживява през детството. Чрез романа преживявам траура на една държава.

- Какъв е сюжетът на последния Ви роман от 2009 г. „Обещаната жена”?
- Разказвам за една любовна среща. Идеята ми беше да създам елемент на фикция. Никога не пиша романи само за да разкажа една история, зад романа винаги експериментирам с формата, търся мястото на автора зад специфичната му форма.

- Голяма част от българските читатели познават творчеството на Милан Кундера, автор, който живее във Франция и разказва през погледа на един източен човек с неговата сетивност за живота в тоталитарното време. Какво е вашето мнение за неговите романи?
- По някакъв начин творчеството на Кундера и идеята ми за романа се преплитат в едно. Той идва във Франция, вследствие на политическите събития в Източния лагер. Неговите романи са един вид реакция срещу тоталитаризма.

Без цензура | 06-12-2010, 11:29 | varnautre

Тази седмица коледните разпродажби изненадващо започнаха от Народното събрание, премиерът не спря да се срамува, а по темата „Белене” видяхме толкова пируети за единица време, че и в „Цирка на Слънцето” са позеленели от завист.
Мнозина министри си заслужиха черните точки, но май икономическият е този, който си рита трудовата книжка – Трайчо Трайков не само получава оценката „адекватен” от различни посоки, но си позволи да каже, че няма да се случи нищо страшно, ако не построим „Белене”, а на американския посланик препоръча да разбере

защо трябва да се спазват българските закони,

колкото и да му е скъп шистовия газ. Макар че, ако трябва да сме откровени, трудно бихме обяснили точно тази седмица на посланика защо той трябва да спазва нещо, което всички останали заобикалят – кой както може. Самият Уорлик даде приноса си, като оповести, че бившият ни вътрешен министър Румен Петков е останал без американска виза заради текущо криминално разследване, но като не съобщи подробности, вписа се в балканския начин на образуване на скандали. С което предизвика Петков още на следващия ден да го нарече „лъжец” в прав текст, при това за факти, които подлежат на проверка. На никого другиго обаче не бяха му останали сили за реакция. Вече бяхме разбрали, че прословутото митничарско село е напълно незаконно, но заместник окръжният прокурор на Хасково не може да намери „основания спрямо конкретно лице, което да подведе под наказателна отговорност”. В Девня намериха - поредния данъчен отличник – магазинер, успявал да скрие сто процента от оборота си. В Горна Оряховица пък прибраха половин отделение гинеколози с обвинението, че

тикнали живо бебе във фризера,

после ги пуснаха, защото съдебните им колеги откриха във въпросния фризер само останки от аборт. Завъртяха се подслушани телефонни разговори и опити за изземане на телефони без прокурорско нареждане. А записаните разговори бяха представени в съда само на хартия. Има и поредните обещания за големи разкрития, но както каза самият вътрешен министър – „в процеса на няколко дни”. Усещането за поредно повторение на шумни словесни фойерверки в началото, изчезващи обвинения и тих оправдателен финал вече не ни прави оптимисти, че ще разберем какво точно е е случило. Защото отдавна вече не смеем да кажем: „Е, това вече не може да бъде”. А и щеше да е по-добре, независимо от поведението на лекарите, министър Цветанов да коментира поведението на един от служителите си, който нахлул при лекарите с викове „Кои сте вие, бе” и с готови присъди от по 10 – 20 години. Мъничката справедливост на седмицата беше, че

началникът на този полицай все пак не стана мъж на годината

и титлата отиде при Матей Казийски. Е, можеше за разнообразие поне в номинациите да има и някой писател с награда или някой учен с признание, но явно при този материал – толкова. Поредните защитници на потребителските ни права, усвояващи евросредства, ни ощастливиха тази седмица с разкритието, че от 15 проверени от тях банки, 9 не ни обслужват както трябва. Кои са така и не ни казаха, може би за да не се почувстваме прекалено защитени и да се отпуснем. Православната църква, поради липса на паради и концерти, реши за Никулден да произведе всинца ни в грешници, като нареди в църковното си календарче, че на Никулден риба могат да ядат само именниците и бургазлии, защото имат храмов празник. За капак ни обещаха силно начало и на следващата година – навръх Нова година Алексей Петров щял да обяви кандидатурата си за президент. На държавните служители и на пенсионерите им казаха да не чакат пари за Коледа, докато магистратите вече си резервираха парче от бюджета за премиите. Но пък

депутатите се погрижиха да ни забавляват от сърце

Като ограничиха не само личните, но и междуфирмените разплащания до 5 хиляди лева в брой, избраниците ни изведнъж решиха, че заплати и пенсии няма задължително да се плащат по банков път. На избързалите – честито, както и на собствениците на китни селски къщи, които не струват и 2 хиляди лева. От следващата година и те ще плащат данъка, наречен в тяхна чест „колиба”. Управляващите обявиха, че го правят, защото всички граждани трябва да бъдат равни пред държавата, а и "българското население няма да обеднее, ако плаща данък от лев-два". В името на същото равенство по-рано падна идеята за данък „Лукс”. А постъпленията от „колибите”, поне според опозицията, щели да са цели 40 хиляди лева. След това мощно закърпване на бюджета, който според Менда Стоянова в момента бил „на ръба”, депутатите положиха и нощен труд, за да довършат второто четене на това, което все още се нарича „най-важният документ в държавата”. Във вторник срещу сряда обаче четенето на бюджета се превърна във

водевил за партизански отряд и картечарка,

завършил с призива на Евгений Желев „като лекар” да прекратят заседанието. А накрая милиард и половина от здравните ни вноски, които щяха вече да се ползват само за здраве, ще отидат по други пера. Местните данъци и такси имаха още по-малък късмет. Част от избраните се изнизаха от залата, за да откликнат на изключително важната покана да открият бутик „Клаус Барби”, срещу което да получат луксозен телефон. Експериментално пратените около 40 покани пожънаха голям успех – 16 от избраните, почти всичките – със служебни коли, се явиха, само за да разберат, че на място ги чакат журналисти. Така ние научихме, че поне част от депутатите ни са направо евтини – обещаните телефони тръгват от 6 хиляди лева. Никой не се сети да пита друго – знаят ли кой е Клаус Барби или са го броили брат на Барби. След бърза мозъчна атака на място Лъчезар Иванов се опита да приложи максимата „нападението е най-добрата защита”, обвинявайки журналистите в нарушаването на „много закони”. Парламентарната шефка, която е сред неприелите поканата, нарече държането на колегите си „недопустимо”, но наказани явно няма да има. Според нея това било „въпрос на морална преценка и

вътрешно решение на всеки един от народните представители”

А премиерът се ограничи в реакциите си до един стар виц – като заяви, че се срамува от поведението на изкушените депутати, побърза да добави, че все пак в групата на ГЕРБ дисциплината била по-добра, отколкото в другите. Явно не може да брои, защото точно половината от „телефонистите” са от „носителите на новия морал”. И най-речовитият от тях тропа с мръсни крака върху въпросния морал за поне четвърти път. Няма да има наказани и от венецианската културна делегация, макар че всичките 40, начело с министър Вежди Рашидов са нарушили етичния кодекс, като са приели чужда фирма да им плати разходите, за да почетат премиерата на Мишел Бонев. Според премиера Борисов „може би външният вид на госпожа Бонев го е направила

с по-притъпени чувства за съхранения”

Освен това министърът обещал вече да не прави така. Не е ясно дали обещанието засяга и разпределянето на парите за кино, защото филмът, предизвикал скандал у нас и в Италия, струва на българския бюджет 330 хиляди лева, а още не е ясно дали дамата ще благоволи да го покаже изобщо у нас. Разбира се, италианците имат повече основания за недоволство, защото са дали три пъти повече пари. Както твърдят шефовете на РАИ – под натиск от София. Истински филмов сюжет на тема „превратностите на съдбата” се разигра и на енегрийната среща в София. Като започна с виденията за България като ядрен лидер в региона, шефът на "Росатом" Сергей Кириенко обяви поскъпване на проекта „Белене” с 64 процента спрямо договорената преди четири години цена, поиска блокиращия пакет акции и завърши с размахването на неустойките при отказ. Срещу това нашият премиер изправи искането Русия да си признае, че предишният кабинет е сбъркал в сметките и натърти, че бюджетни пари за „Белене” няма да даваме. Накрая, след като произнесе сакралната дума „грешка”, Кириенко си тръгна от България с меморандуми, според които две чужди фирми влизат символично с по един процент в проекта, а последната дума на практика ще е на руски. Но не само с руския имаше проблеми премиерът тази седмица. Наложи му се да чете и

германски дипломи, правени у нас,

след като детето-чудо на земеделския фонд се оказа рецидивист в лъжите. Дипломата на Калина Илиева се оказа точно толкова фалшива, колкото и болничните й листи. Земеделският министър Найденов веднага запуши амбразурата с обяснението, че премиерът не познавал лично дамата, преди да я назначат на поста. И може би вече е разбрал дали подчинената му го е правила „на маймуна”, защото през първите дни дори в това не беше сигурен. Сега обаче е наясно, че половин година е бил на кукичката на ДАНС, след като хиперактивната дама е подала сигнал срещу него и, според непотвърдена информация, ходела на срещите им, окичена с целия арсенал на Джеймс Бонд. И ако това може да се брои за пикантна подробност, то заради сигналите на Илиева срещу големи фирми са спрени близо 200 милиона евро. Мнозина от ощетените вече водят дела срещу фонд „Земеделие”, а ако спечелят след като изтече срокът за усвояване на европарите, ще се наложи да ги компенсираме със средства от националния бюджет. Любопитно би било и друго – колко премии е получила Калина Илиева, защото, ако не знаете –

ОЛАФ получава 10 процента от сумите,

които успее да отреже от парите на страните-членки, като не пропуска да възнагради служителите си. Самият Борисов заяви, че се чувствал измамен от Илиева, но и компенсиран свише, защото докато Калина ни оскандаляваше пред Европа, Кристалина Георгиева стана и „Комисар на годината", и „Европеец на годината". Което, разбира се, няма да попречи на еврокомисията да ни прати проверка, макар че ни се размина най-големият кошмар – да признаят за невалиден подписа на менте директорката. Защото по нейно време са платени над 700 милиона лева по проекти. Срещу пробивната дама вече има образувано дело, като за подобно деяние законът предвижда до осем години затвор. Решението на казуса ще е добър показател има ли държава на територията ни, защото през последната седмица и най-безхаберните оптимисти взеха да се питат. Без да се вълнуват, поне засега, от дипломите си, учениците методично си искаха единия ден ваканция. Психологът  Христо Монов вече обяви недоволството им за събитието на десетилетието. Защото, макар и с години закъснение,

младите у нас са застанали срещу статуквото

Засега образователният министър държи на спорния учебен ден, а побърза и да си постави оценка 4,50 за свършеното дотук. Не е лошо да помни обаче, че следващите оценки ще му ги пишат точно протестиращите. Повечето от тях, въпреки пиратките и огънатите ламарини, имат какво да кажат. Нещо трябваше да бъде казано и на първи декември, когато светът си спомня, че битката със СПИН още не е спечелена. Българската версия, решено в стилистиката на жанра „чалгата среща порното” успя да напомни само, че понятието „криейтив” добива друг смисъл, като мине Калотина. Авторите заявиха, че голямата цел била да се провокира интерес и щом има дискусия, значи клипът е изпълнил мисията си. Провокативен в отвъдкалотинския смисъл на думата може да бъде актов постер с гигантски скорпион в леглото.

Нарязаните снимки на задни части са просто тъпи

Поне ако дискусията беше за отношението ни към СПИНа, инфектираните и презервативите, авторите щяха да са прави. Доколкото обаче дискусиите се въртяха около задните части на произведението им, не е съвсем така. Вторият им аргумент обаче е железен – таргет групата го е харесала. И защо не, след като е харесала и всичко останало от седмицата. Какво ли още може.

Без цензура | 04-12-2010, 08:50 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Преди години в една далечна държава се провел следният разговор:

Без цензура | 03-12-2010, 07:06 | varnautre

Протестът, за който децата ни се стягат днес,

е дребнав, ненужен, несериозен, разглезен и... опасен. Единственото успокоение в този ред на мисли е, че както и в събота, няма да се съберат повече от 100-ина деца. Още повече, че понеделник е учебен ден, а едно е да се пошляеш в събота по гизмето, друго е да избягаш от часове, за да се включиш в протеста.

Тъпо е да се протестира за 1 ден ваканция, но трябва да се протестира за ваканциите в българската образователна система. Защото те не са променяни кажи-речи от времето, когато всяко българско дете е трябвало да помага за прибирането на реколтата и обществото е имало нужда от предълга лятна ваканция. А зимата? Какво друго може да прави човек през зимата освен да ходи на училище, да си ляга рано и пак да ходи на училище...

Отдавна обаче жътвата е спряла да играе централна роля в календара на българина, а и децата отдавна вече имат по 7 вместо по 4 часа на ден в училище. Затова цикълът лятна, зимна, пролетна ваканции въобще не върши работа. По няколко причини:

Първо, децата са много по-натоварени и имат нужда от почивка по-редовно. Второ, климатичните особености в България предполагат по-късен край на лятото, така че 15 септември е дата, която едва ли трябва да бъде променяна. За сметка на това обаче 15 дни по-дълга учебна година може да поразреди учебните седмици без това да се отразява на все по-късно започващото лято.

Трето, "разминаването" на датите за почивка в различните райони на страната ще удължи активния сезон в планинските и морските курорти. Сега на практика стотици хиляди семейства се опитват да се докопат до място в зимен курорт, за да покарат децата им ски. Това на практика е невъзможно, защото периодът на зимната ваканция е миниран с баснословните цени на коледно-новогодишните оферти за празнуване. Затова много родители използват междусрочната ваканция, за да закарат децата на почивка, като ги освобождават за още 3-4 дни от училище.

За да не откриваме топлата вода и Америка едновременно, ще потърся "добри практики" в страната, призната за отличник в областта на образованието. От сайта на лондонското училище Royal Russell School научаваме, че първият срок тази година там е започнал на 2-и септември, 45 дни по-късно учениците са излезли във ваканция от 16.10 до 31.10 (вкл.). След още близо 7 седмици учене започва коледната ваканция 17.12 - 4.01.(вкл.). През февруари има още седмица почивка -  19.02 - 27.02 (вкл.), следва пролетната - 9.04.- 26.04, а след нея и още една - точно преди последния най-тежък месец в училище - 28.05-6.06. Третият срок свършва на 5.07.

Бързо проучване из други училища и други европейски държави показва, че този режим се спазва във всички училища във Великобритания, Швейцария, Австрия, Германия... Освен това в Германия учебната година започва и свършва на различни дати (с разминаване от поне 15 дни) в зависимост от провинцията.  

Така английските ученици са в клас 35 седмици, срещу 38, дори 39 в България. В Англия също не учат, когато има сняг: отменят часовете дори при много по-скромни зимни условия. Там обаче децата не пропускат дни, защото по-големите имат изпити, най-вероятно не губят часове и заради изборите, които при по-добра организация не би трябвало да пречат на учебния процес. Да не говорим за безкрайните - патронен празник, спортен празник, фестивал на песните, фестивал на танците, фестивал на художествената самодейност, изпращане на абитуриенти... Миналия май като заваляха праааазници, та едва 10-ина дни им се събра за учене на децата. А после, като дойдоха тестовете за външно оценяване, имаха хем часове, хем тест, а помежду - и класни работи.

Интересно за какво е това родно натягане? Какъв е смисълът от толкова дълга учебна година, когато седмици преди края децата изнемогват и само маркират присъствие в час, тоест, в най-добрия случай, присъстват само телом. Но позволя ли си да дам израз на това си недоумение, ще трябва да питам и: убедени ли сте, че това претрупване с науки е полезно и важно за децата? Дали пък не трябва просто да сме сигурни, че те излизат от основното училище с перфектен правопис, перфектен английски, добри умения по математика и основни, но практически обосновани познания по история, география, природните науки, които да им дават възможност да изберат с какво наистина искат да се занимават по-нататък. Естествено нужни са и занимания по рисуване и музика - нали трябва да балансираме дясното и лявото полукълбо, а и да сложим основите на общата култура.

Но... това е друга тема. Тази беше за ваканциите, които са недостатъчно. Децата трябва да имат време да бъдат себе си. Да излязат от поточната линия, върху която, незнайно защо, се опитваме да ги уеднаквим, примирим, задушим.

Без цензура | 29-11-2010, 06:27 | varnautre

Тази седмица Оксфордският речник, който е институция в английския език, обяви новите думи, които включва в следващото си издание. Както и фразата на годината. Като неин автор се записа премиерът Дейвид Камерън с обяснението си за „широкото общество”. Под това той разбира прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволците. Вероятно британският модел предполага, че  островната версия на широкото общество си е чиста проба разширено местно самоуправление. А ние можем да си вдигнем самочувствието, че още преди Оксфорд да признае термина, ние сме си живяли в една изключително широка демокрация. Поне по отношение на отговорностите.

Без цензура | 28-11-2010, 11:12 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Питате дали ми харесва варненската Венера? Ама честно ли?

Без цензура | 27-11-2010, 08:41 | varnautre

Октомври-ноември 2010 година. Хората се оплакват. От всички възможни места ги заливат тонове негативизъм, свързани с икономическата криза.

Уважаеми граждани, Пиша ви с идеята да ви разкажа каква беше 2010 през погледа на един обикновен студ...

Без цензура | 20-11-2010, 10:37 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Тази седмица общините се вълнуваха кой ще победи в надпреварата за най-обичан град. Само в Несебър страстите, толкова горещи, че опушиха вековната крепост, бяха в друга посока – да имат табела „Град – идиот”. Лекарският съюз предложи да закрият здравната каса, а едно кутре успя да измести газовата тема, дори без да залае.

През седмицата, докато Бургас празнуваше титлата „Най-добър град за живеене в България”, в Несебър обърнаха трикольора като за война, запалиха гумите до историческата крепост и започнаха да събират подписи градът им да не бъде повече част от световното културно наследство. Спорът е стар, обещанията за доброволно премахване на незаконните пристройки – умишлено протакан до зимата, а обясненията – не съвсем логични. Бунтът на пострадалите в Несебър докара премиера

до прозрението на мнозина българи – „Няма държава”

След подобно откровение нормалните държави вероятно наистина затварят. Но пък в нормалните държави премиерите не констатират липсата на това, което управляват, под аплодисментите на (не)управляваните. А и не е съвсем без основание питането на засегнатите – защо заминава нашият таван, а прогимназиите на плажа все се оказват законни. Държавата не даде отговор. Но пък вдигна единната ставка за туризма на 9 процента, като отказа за пореден път да облекчи данъка за лекарства и учебници. В същото време поредната пациентска организация вдигна шум за поредния проблем с лекарства, който се решава със скъпи екскурзии до чужбина – този път заради липсата на медикаменти за рак на кожата и левкемия. Причината е брилянтно чиновническа – някой е забавил търга за лекарствата, явно с идеята, че и болестите се забавят, за да ги изчакат. Пак през седмицата лекарският съюз предложи представителите на касата да ги посетят по време на протеста

и на площада да подпишат рамковия договор

за следващата година. Касата имаше други намерения – договорът да се подпише на 19 ноември. Обаснението беше „неотложни служебни задължения на председателя на Надзорния съвет на касата Владислав Горанов”. В голямото бързане явно са пропуснали, че по закон договорът се подписва след като бюджетът влезе в Народното събрание, а това стана три дни по-късно. Накрая от Лекарския съюз поискаха касата просто да бъде закрита, а здравният министър излезе с предложение да се премахнат клиничните пътеки. По витрините тия дни се напълни със сняг, еленчета и дебели старци в червено, но минаващите краяй тях тръпнат в края на годината от не дотам радостни очаквания. За бъдещите пенсионери отпада точковата система и около десет хиляди души без достатъчно стаж, но с достатъчно възраст трябва много бързо да изберат – да се пенсионират с минимална пенсия,

да си купят стаж за по 900 лева на година

или да работят поне до 70. Сайтът Bulgaria News стресна и държавните служители с информация за секретно писмо, според което те ще си получат заплатите за ноември и декември чак догодина. Икономисти побързаха да обяснят, че подобна врътка намалява статистически дефицита, но след като гръцките ни съседи я прилагаха прекалено често, сега Евросъюзът я отчита. Държавата не коментира и този слух, макар че за други теми не беше така пестелива. Не минахме обаче без културни новини. След като успешно даде начало на машината за пари „български Лувър”, министър Рашидов оповести, че ще се сдобием и с музей на тоталитаризма и ни сподели мечтата си: „Три музея искам да оставя на България и една реформа в театъра, пък нека ме псуват.” Не че в идеята да осмислим близкото си минало има нещо лошо. Но докато 58 процента от българите, поне според НЦИОМ, са против бившите ченгета да получават държавни награди, потокът медали в тази посока не секва, а премиерът Борисов и политическият му партньор Сидеров се надпреварваха да обясняват, че

Тодор Живков е направил много за нас

Още по-назад във времето ни прати бившата социална министърка Емилия Масларова, която си получи обвинителния акт за присвоени 11 милиона лева. „Колкото аз съм ги присвоила, толкова и Георги Димитров е запалил Райхстага”, заяви Масларова и предизвика тежки съмнения в историческите ни познания. Естествено, битката за 11-те милиона едва започва, а примерите от седмицата не ни правят оптимисти. Софийският градски съд оправда бившия министър на отбраната Николай Цонев. Обвинението отиде да обжалва, но в същото време Софийският апелативен съд оневини бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” Асен Друмев. А справка на Висшия съдебен съвет показа пак тия дни, че постоянно се увеличават

обезщетенията, които плаща съдебната власт

- предимно за бавно и некачествено правосъдие. Тръгнаха и критиките срещу новия изборен кодекс, като основната е, че оставя малките и новите играчи практически без шанс да влязат в играта, а старите са порязани с назначаването на кметове в селата под 500 дешу и в районите на големите градове. 20-те процента за пренареждане на листата пък ясно показват какво мисли управляващата партия за електоралните желания. Предстои също да ни броят по-рано, по-бързо и под заплахата от по-големи глоби – такива са промените в закона за преброяването. Вносителите от ГЕРБ отричат, че бързането е заради идеята да има ново административно делене на страната преди изборите, поне засега. Голямата новина на седмицата трябваше да са газовите споразумения между България и Русия. След разговорите научихме, че след сделката за „Южен поток” цената на газа ще пада, но няма да говорим за това, защото и другите държави ще чуят и ще искат и те.

Без малко да научим и колко ще ни струва АЕЦ „Белене”

Досега българската страна не казваше, защото руската не давала, а сега Путин прехвърли топката в българската градина. Не стана ясно какво точно ще се случва край Белене, как ще работим и по двата конкурентни проекта „Южен поток” и „Набуко”, даваме ли старите тръби за новия проект и губим ли такси от това. Ясно е обаче, че България не успя да защити правото си на контролен пакет в проекта и ясния статут на земята под тръбите. И друго е ясно – договорът ще трябва да се ревизира според европейските правила, защото в противен случай Еврокомисията ще продължи кореспонденцията по темата с известие за глоба. Но най-ефикасното размиващо средство се оказа една пухкава жива топка. От умилителните снимки до злостните коментари на руски автори за приликите между българския премиер и кутрето от развъдника му – всички се вторачиха в Йорго и уверението, че ще бъде винаги добре нахранен при новия си стопанин Путин, се оказа по-цитирано от питанията за газа. През седмицата българските политици и българският бизнес се срещнаха и поговориха.

Все по-активната у нас Кристалина Георгиева

сравни при тази среща кризата с мъгла, в която България трябва да се лепне за фаровете на предната кола и да разчита на нейната видимост. Еврокомисарят ни препоръча шведските фарове, след което соченият за нейно протеже Симеон Дянков изригна: „Имаме най-добрата данъчна политика в Европейския съюз и Швеция има много какво да се поучи от нас.” Това очевидно не е попречило на избуяващия рейтинг на Георгиева. За последния месец в проучванията на социолозите тя е изместила от първото място Борисов и Цветанов. Интересно е да се знае само едно – колко от феновете им биха могли да обяснят къде точно работи дамата. Или какво. При Цецка Цачева няма такива проблеми – тази седмица тя сама ни съобщи, че работи „парламентаризма в България”, след като нахока ректора на Софийския университет заради студентите, които я освиркаха. Все пак има и добра новина – този път университета не са го затворили. Макар че ако се вярва на опасенията на студентите, няма да е задълго. Разбира се, това бяха детски закачки на фона на

сблъсъка на титаните Филчев и Цветанов

Вицепремиерът така и не успява да излезе от обяснителния режим, в който явно може да го вкара всеки с по-голямо желание. Този път обаче ситуацията кара Бекет да изглежда като суров реалист. Защото един бивш главен прокурор обвинява сегашния вътрешен министър в нарушаване на закона. Закононарушението се изразява в това, че министърът споделя съмнения, че бившият прокурор е твърде съпричастен към две убийства – на адвокатка и прокурор. За един ден Никола Филчев излезе от плод-зеленчука и даде толкова интервюта, колкото не беше давал никога досега, Цветан Цветанов се оправда с Юрген Рот, с когото не били се разбрали, а премиерът Борисов самоотвержено защити министъра си с простичкото обяснение: „Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”. Не стана ясно само в чии гащи е таралежът.

Без цензура | 20-11-2010, 08:17 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

„… когато се удариш в решетките на свойта свобода!”

Или казано в превод: Свобода на словото в България има, но в момента излежава своята присъда. Хубаво е, че от ефира на свойта ограниченост понякога се чува по някой неин топовен салют. Лошото е, че никой не знае дали изобщо свободата ще излезе на свобода. Само от време на време се появява някой като Васко Кръпката да ни припомни с хубав текст самата действителност. Естествено, свободно слово има, както и много други кучета на синджир, бодигардове със свободни крошета, а и друго оръжие за масово поразяване в стил: Взе ми думата от устата.

Хайде сега да си поговорим за Листата в Есенна Варна (за по-кратко ЛЕВ).

Много пъти ми се искало да напукам гумите на онези малки и големи зелени машинки в Морската градина, които и по това време изсмукват суровината за поезия. Да нагазиш до колене в есенното блаженство на природата се римува с да стъпиш в едно друго истинско съвършенство. Но няма време за това. Фирмите бързат и чистят листата. Пращат ги на боклука преди поетите да са си наострили перата. Е, тук-таме може да се натъкнете на китна алейка с накапали по нея есенни листа, които от далеч фосфоресцират духовно. Но това е временно и нетрайно. Както и ограничен и спънат е онзи вътрешен наш глас, чийто думи като капещи листа ни карат да се замислим, че таз земя, над която ходим и виреем, има нужда от обновление, стимул и, казано съвсем грубичко – от тор.

Можеш да ругаеш на мегдана правителството, можеш да разказваш вицове за президента, можеш даже да закараш кучето си да препикае задна дясна гума на главния прокурор, а после на вратата на гаража си да напишеш, че мразиш турците, циганите, българите, арменците, евреите и негрите. Ще те обявят за смел и свободен. Е, и? С какво тази свобода и смелост помага на растежа на прасковите през пролетта? И с какво тя помага на облагородяването на човешката природа, освен да стимулира растежа на косми около пъпа, които доволно да се чешат?

Васко Кръпката даде много философски тон на статията. Нека продължим в този стил.

Сещам За „Бягство от свободата” на Ерих Фром, както и Бердяевия безпощаден човешки стремеж да се освободи от свободата в името на… себе си. Парадоксално е и Християнското: Който обича живота, ще го загуби! Изобщо точно този тип философия за свободата е така наредена, че е крайно време да се запитаме дали наистина се нуждаем точно от такава публична свобода на словото, за да спрем бедствените циклони в нашата българска душевност. И доколко свободното изразяване нашир и надлъж може да ни направи по-щастливи и горди. Така или иначе евроамериканските юнаци пак са ни наредили на седемдесет и не знам си кое място по свобода на словото. Но никой не упоменава за кое слово става въпрос. По вестниците? По медиите по принцип? Или словото, което се лее на улицата и отива в канализацията? То се подразбира, понеже две десетилетия ние не можем да отвърнем очи от решетките на нашата свобода. Това е така, понеже сами си избрахме да четем и вярваме на хора, които не са хранени с духовна кърма от изворите на самата природа. Т. е. за тях е смешно да се пише на падащ лист, а есенните листа са просто шума за боклука.

Природата умира, за да се възроди по-прекрасна от всякога на пролет. В България никой не жертва свободата си, за да се роди истината. Години наред наужким се радваме на свободно слово – все едни и същи неокапали листа, които сякаш никога няма да дадат път на младите и зелените. Стоят си на дървеното бюро и в името на лева се борят за ограничение на свободата. Създават интриги и свободно се хвърлят в други. Но не са виновни първенците и онези, за които ние плащаме и четем. Вината пак е в нас, че спряхме да обръщаме внимание на поетите, които са единствените господари на словото и единствените, които жертват всичко, дори живота си, за да пребъде словото свободно. „Пиша ти стих на падащ лист...” – Господи, колко свобода има в този стих на Валери! 

ЛЕВ (Листата в Есенна Варна – за по-подробно) – цялата сила, духовност и свобода е събрана в тях. Трябва само някой да ни го преведе. Има, но трябва само някой да го чуе. О, да, чува се, но е трудно да се разбере, че левът като пара е по-важна от едни обичайни скучни, капещи листа. Такъв се очертава и животът ни, ако някъде в сърцето си не намерим поне малко местенце за поезия. Поезията е предверието на духовността. Тя ни прави по-добри, а само добрият човек може да бъде свободен. И не е толкова страшна липсата на свобода на словото за мен, колкото ако веднъж завинаги запушат устата на поетите. Докато съм жив, това не бих позволил това да се случва. От тях зависи кога свободата ще излезе от своя затвор, а не от неокапалите листа на българското ежедневие. Затова още сега отивам да напукам гумите на зелените машинки, които прахосмукират поезията в Морската градина. А после, докато си мисля за свободата на словото, пак ще си припявам Васко Кръпката:

„Нека бъде светлина...”

Без цензура | 19-11-2010, 10:11 | varnautre

В необясненото отсъствие на изпълнителната власт и на президента, зает с политическото си бъдеще, България се сдоби тази седмица с бюджет за следващата година. От него зависи накъде ще поемем след кризата – към Терминал 1, към Терминал 2 или към българското си бъдеще.

Симеон Дянков, който еднолично защитаваше правителствените сметки, заяви, че е горд от бюджета, в който имало много пари за инфраструктура, а перото за здравеопазване било най-голямото в историята ни. Поне кафето на софийското летище поевтиня – само на автоматите, разбира се, не и в лъскавите кафета, които се оказаха собственост на група клошари. Иначе финансовият министър нарича приетото „бюджет на стабилността” и вероятно е прав – документът за 2011-та се е стабилизирал на нивото на 2010-та. Която обаче едва ли е най-добрата в историята ни. Според финансиста Дянков, въпреки външните и вътрешни експертни мнения, догодина ще има ръст от 3,6 на брутния вътрешен продукт. Увеличението щяло да дойде от износ и вътрешно потребление. Как точно, след като не се вдигат нито производството, нито доходите, е

задача, в която неизвестното е в отговора

Останалите финансови идеи на ГЕРБ доведоха до обвинения в олевяване от страна на Синята коалиция, като Иван Костов директно сравни отношението на премиера Борисов към депутатите с това на Тодор Живков. Дори от „Атака” не пропуснаха да отбележат, че ако те бяха писали бюджета, в него щеше да има по-малко пари за омбудсмана и новините на турски по БНТ, макар че точно от Парламента зависи съществуването на тези новини.  А също – че биха дали повече пари за АЕЦ „Белене”, което прозвуча малко като намек към разпределящите руските пари. Най-остри, естествено бяха от БСП, които обвиниха ГЕРБ в убийството на реалната икономика, възцаряването на контрабандата и пълна амнезия за предизборните обещания. В защитата на бюджета Менда Стоянова заяви, че секторите, които стимулират икономическия растеж, са приоритетни. Което означава, че управляващите

чакат ръст в икономиката от полицията

и от подслушващите служби. Петър Курумбашев обобщи в стил „Дянков” – Бюджет 2011 е геврек, от който обикновените хора ще получат дупката. Не че „приоритетите” са доволни – полицаите протестираха и тази седмица, като оставиха пред вратата на ресорния си министър чифт скъсани кубинки, които държавата, след обществена поръчка, им купува за по 90 лева, докато на пазара са към 60. От министерството отговориха, че всеки има право на протест, но исканията му трябвало да са „реалистични”. Същото каза и Конституционният съд за правителственото искане всички вкупом да излезем в отпуска. Съдът реши, че „изгарянето” на почивките в края на годината е незаконно. По друга тема правителството самостоятелно направи типичната си крачка назад, като се отказа от въвеждането на данък „Лукс”. Обяснението е, че постъпленията ще са прекалено малко, но то оставя отворени поне два въпроса – нямаше ли кой да направи тази сметка предварително и от тези „малко” постъпления колко щяха да дойдат от хора, които е опасно да бъдат дразнени. Разбира се, хубавата идея няма да бъде изоставена – според Менда Стоянова просто може

да се разшири диапазонът на лукса,

като едноврменно с това горещият картоф за окончателното решение се прехвърли на общините. И други авангардни идеи се родиха тази седмица – президентът предложи да изнасяме тока от непостроената „Белене” за Сирия, а премиерът – да построим магистрала Виена – София – Дамаск. И ако това беше в чест на Башар ал Асад, какво ли ще ни донесе визитата на Путин. Защото преди приятелското бъбрене по телефона, поне според руското издание „Время новостей”, е имало не дотам приятелски натиск за съгласието ни с „Южен поток”, като в „пресата” по руска молба се е включил и Силвио Берлускони. Но дори и това не не най-важното, ако словесното мъжкарство на премиера ни се превърне в договор, който запазва транзитните такси и не разрешава ползването на старите тръби за новия газопровод, от което ще загубим пари. Пак тази седмица научихме, че се придвижваме

към светлото бъдеще със скорост 600 метра в година

Толкова трикольорна лента реже на откриванията на всякакви обекти премиерът. Друг сериозен потребител на национална символика били стачните комитети. Любопитно обяснение за недоволството и кризата предложи икономическият министър Трайков. „Никой не харесва политиците, но също така никой не харесва сервитьорите, защото лъжат с грамажа, нито таксиметърджиите, защото не връщат рестото, или фолк-звездите, защото имат силикон и пеят чалга, или индустриалците, защото не плащат заплати, или синдикалните лидери, защото се грижат само за себе си, или журналистите, защото лъжат. И явно това се дължи на продължилото 500 години турско робство.” Което обаче не обяснява нито защо чалгата е навсякъде, нито защо народи, освободили се от колониален гнет преди 50 години, упорито ни изпреварват икономически. Но удобно размива изначалната отговорност на политиците за условията, в които живеят останалите. Като последен залп срещу политикономическите несгоди беше изваден за пореден път

и сценарият „убиват премиера”

Дори с ценоразпис – 400 хиляди евро, които самият Борисов скромно нарече „много малко”. А вътрешният му министър демонстрира изненада, че секретна информация лъснала на първа страница. Загрижените за премиера обаче си отдъхнаха почти веднага. Ясновидката Даниела Ефтимова провъзгласи премиера за свой брат близнак, обяви, че над главата му са всичките ангели и архангели и обвини „простите хора”, че не долавят тая висша защита. И си получи мястото в новините, което никак не е без значение. Според статистиката към 12 хиляди българи претендират за пряка линия към отвъдното като ясновидци, магове и лечители, а паролата „Борисов” дава шанс поне за 5 минути слава. Макар че ако вярваме на данъчните, „истинските” са само 18 – толкова са си платили данъците. Не се е чуло за акция „Магия” обаче, може би заради румънския опит. Там врачките заплашиха с проклятия депутатите, ако гласуват данък върху дейността им. У нас неплащането на данъци роди истински културен шок. Млад и вероятно перспективен

варненски експерт остана на улицата,

след като чуждестранните му работодатели разбрали, че не си е платил дължимото към държавата. За едни взети от държавата пари шестима души начело с бившата министърка Емилия Масларова си получиха обвинителните актове. Дали обаче държавата ще е докрай безкомпромисна с тях като чуждите работодатели с българския експерт? Не само нарушителите индивидуалисти бяха на мушката тази седмица. Сините алармираха, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, започва поредна проверка в държавния фонд «Земеделие» за конфликт на интереси, която пък може да доведе до спирането на още пари за България. Европейският антикорупционен орган – ГРЕКО, също не е особено мил към нас в доклада си. Там се говори за спешната нужда от ясни правила за финансиране на партиите. А най-дълбоко забива ножа онлайн-изданието на „Ню Йорк Таймс”, като разказва за безплодните дела срещу „добре облечени бизнесмени” и

обяснява какво означава „галевизация”

В Дупница изненадани от оправдаването на двамата бизнесмени няма, а прогнозите са, че сега Галевите няма да имат проблеми да си спечелят и местните избори догодина. Към вота, но президентския, гледа друг знаков клиент на правосъдието. Алексей Петров втрещи РЗС, като обяви, че е готов да се кандидатира, особено ако ще може да играе срещу Бойко Борисов. И без Петров изборите се очертават като свирен мач – промените в изборния закон увеличават над три пъти броя жители, които могат да избират кмет, а районните кметове отново ще бъдат назначавани. И нов играч се появи на пазара тази седмица. Президентът Първанов свика форума „България - на другия ден”, където беше анонсиран проектът АБВ. Критиките са от всички страни, като основното питане е – ако президентът ще е алтернатива оттук нататък, какво да мислим за последните осем години от политическото му битие. И ако всички, които смятат да започнат от АБ-то, много държат да са само граждански проект, но и политическа алтернатива на сегашното управление, то

къде остава гражданското

Затова въпреки обясненията, че няма да има учредяване на нова партия, Волен Сидеров поиска импийчмънт на президента, като го обвини в „политическо бракониерство”. А Бойко Борисов иронизира, че ГЕРБ вече са минали фазата на АБВ и вече преразказват. Премиерът май не усети, че така влезе в стилистиката на седмицата, през която по-упорито от всякога го сравняваха с Тодор Живков и го обвиняваха, че преразказва неговото време. Но премиерът може да си позволи подобни стъпвания накриво – президенският проект е един от най-големите подаръци за ГЕРБ в чувала на политическия дядо Мраз, защото показа отново, че каквато и да е реалността, по-добри алтернативи няма. Това вероятно обяснява данните, получени от НЦИОМ – готовите да продадат гласа си на изборите за три години са се увеличили от 3 на 17 процента, две трети смятат, че изборните резултати могат да се манипулират, а една трета се съмняват в тайната на гласуването. Близо една пета от електоралните единици вече са стигнали до идеята, че си е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. А може би са се досетили за малката мръсна тайна на местната демокрация – че правото на глас не винаги дава право на избор.

Без цензура | 13-11-2010, 09:01 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Когато умира дете, когато смъртта му е нелепа и нелогична до такава степен, че ни е трудно да повярваме в случилото се, човешкият мозък започва да търси кой е виновен.

Снощи, в първите часове след като научих за трагедията, най-логичният заподозрян ми изглеждаше Бърза помощ - според децата линейката дошла 15-20 минути след инцидента. А училището е на 3 светофара от болницата... Щом тук идват толкова бавно, какво остава за крайните квартали...

Отложих писането на този коментар за по-късно - когато стане ясна диагнозата на патоанатомите, родителите споделят имат ли претенции към лекарите, приключи евентуалното разследване...

Днес обаче ми се наложи да прекарам около час в офис на партньори в района на общежитията на ул. "Брегалница". През прозорците виждах непрекъснатата колона от коли тук. Още по-плътните редове (по един до/на двата тротоара) с паркирани автомобили. Движението пъпли едва-едва. Изведнъж се чува вой на линейка. Тя излиза от централата на Бърза помощ на гърба на ХЕИ-то и тръгва надясно в единствената разрешена посока. И така попада в капана на вечно задръстената и често надупчена от гигантски кратери улица "Брегалница". Дори и да искат, шофьорите, заклещени между съвестта си и безразборно паркираните коли, не могат да сторят път на линейката. Двама-трима са щастливците, които успяват да отбият в съседни пресечки, но сирената буквално пъпли в посока на Второ районно и Пикадили-център. След 20-тина минути картинката се повтаря. След малко - още веднъж.

Като шофьор, винаги съм била на мнение, че никой няма право да ми ограничава къде и как да спра, след като не ми е осигурил достатъчно "законни" паркоместа. Но когато става дума за човешки живот, зависещ от това колко бързо до него ще стигне лекар, апаратура, спасителна ампула...

Не е ли въпрос на национална сигурност улица "Брегалница" да бъде освободена от менгемето на паркиралите коли? На практика линейките няма как да я избегнат с еднопосочното деижение по нея - понякога водачите нарушават и тръгват срещу движението, за да излязат директно на бул. "Левски", но това не е решение.

Като споменах национална сигурност, се сещам за може би единствената "сакрална" улица във Варна - "Марин Дринов". В карето от "Македония" до "Братя Миладинови" там не е паркирала кола през последните 35 години. Заради Генералното консулство на Русия. Преди 2 години от страниците на местен вестник безрезултатно питах: Защо е този унизителен режим? Такъв нямаше нито пред полското консулство, няма и пред украинското, няма и пред многобройните посолства в столицата. В съседство - пак на същата улица "Марин Дринов", се намира сградата на Общината. Уж най-важната сграда във Варна. Около нея обаче колите паркират едва ли не по дърветата...

"Брегалница" или "Марин Дринов", "Марин Дринов" или "Брегалница"? Усещате ли манипулацията... Да, признавам, има я. Но при толкова абсурдни пропагандни ходове, на които гледаме сеира напоследък, ще си позволя проявата на лош вкус да използвам това не съвсем коректно противопоставяне между двете пътни артерии. Защото става дума за живот. За човешки живот. За детски живот.

P.S. Според официалната позиция на Бърза помощ "8,52 минути след подадения сигнал пострадалият ученик от ОУ „Кирил и Методий” вече е бил в шоковата зала на МБАЛ „Света Анна”. "Направих обстойна проверка. Данните са извадка от GPS-системата, монтирана на реанимобила, която отчита пътя, времето, дори включването и изгасването на двигателя, обясни тя. Прослушах и всички проведени разговори. Сигналът до „Бърза помощ” е подаден в 16,01 ч. на 11 ноември. В 16,09 ч. момчето е било вече в шоковата зала на МБАЛ „Света Анна”. При пристигането си в ОУ ”Кирил и Методий” колегата установява, че детето е изпаднало в клинична смърт.

Шофьорът на линейката не е гасил изобщо двигателя и е помогнал за транспортирането на пациента. Вътре са приложени всички необходими реанимационни мероприятия. Те са помогнали да бъде възстановена сърдечната дейност. Без тях биологичната смърт щеше да настъпи само няколко минути след клиничната. Смятам, че екипът е реагирал перфектно с оглед на ситуацията", обяснява зам.-директорът на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) във Варна д-р Антоанета Касабова.

Без цензура | 13-11-2010, 07:07 | varnautre

Жан-Марк Шото е роден през 1949 г. в Лил, Франция.

Той е директор на театър „Ла Виргюл” в Тюркоан, Северна Франция. Присъствието му в културния пейзаж на гр. Варна ще е интензивно, защото благодарение на работата му върху адаптиране на нетеaтрални текстове, а именно литература, която не предполага в същинския си вид сценичност, преподаватели по френски от български училища и техните питомници ще имат възможност да подготвят свои спектакли в рамките на 18-тото издание на Международния франкофонски училищен театрален фестивал, който ще се проведе във Варна от 31 март до 3 април 2011. Жан Марк е автор на пиеси, самият той ги поставя в „Ла Виргюл” и дори е един от основните изпълнители в своята драматургия. По време на първата му среща с учители от цяла България разговаряхме за тънкостта на работата върху проза и нейното трансформиране в спектакъл. За превода ни съдейства като доброволец г-жа Гергана Йорданова.

- В лекцията си често употребявахте думата „импровизация”, как бихте я дефинирали като човек, който ежедневно се сблъсква с театрален мизансцен и изискванията на режисурата?

- Използвам импровизацията с моите актьори като средство да предам неща, които не предполагат такова отношение спрямо текста - които не са написани, които не са мислени от автора или от сценариста. За мен импровизацията не е нещо окончателно, а средство, чрез което актьорите разбират и представят своите персонажи в дълбочина. На лекцията разказах за една сцена, която не е написана, а има мълчание по сюжет, в тази сцена ние изработихме партитура на мълчанието чрез импровизация.

- Употребихте „мълчание” - как подобно мълчание се осъществява на сцената, използвайки литературата на Балзак или Флобер?

- Нашият театър („Ла Виргюл”) в превод означава „запетайка”, а в театъра запетайката е пауза - мълчание. Паузите не принадлежат на писателите, а са основен елемент на театралната игра. По време на нашата лекция за учениците е ясно, че текстът е вид рецитация, която обаче трябва да диша чрез паузите, за да се усети.

- Разкажете за вашите най-популярни проекти „Night Shop” и „Кома”, вие сте автор на тези пиеси, но и участвате в тях?

- „Нощен магазин” е последният ми проект. Всичките ми пиеси идват от сърцето или са подтикнати от някакво чувство. Подзаглавието на „Нощен магазин” е „Арабинът от магазинчето на ъгъла”. Действието се развива в денонощна бакалия. Исках да напиша пиеса, която да отговори на въпроса - какво разбираме под национална идентичност?. В тези магазини се срещат различни хора: бездомници, алкохолици, проститутки, хора, излезли от опера, учители, които работят до късно и през нощта си пазаруват за вечеря. Героите са откъснати от своята среда много повече от чужденеца-арабин. Във Франция  в тези бакалии продавачът изслушва хората, нашият арабин е като изповедник-психоаналтик. Героите разкриват пред този непознат своето истинско лице. Установява се, че той  носи човешкото в себе си е слушател на проблемите на местните. „Кома” е пиеса за духовното емигранство. Тя е по-лична пиеса, в която приканвам зрителите да размишляват върху същността на театъра. Използвам метафората за театъра чрез персонаж-комедиант, който играя. Моят герой посещава приятел в кома и се намира в болницата. Болният е в тъмнината - всъщност това е идеята ми за публиката. Тя е в тъмното и мълчи и за да проговори - да диша, моят персонаж трябва да  й говори. Театърът е това -актьорите говорят, без да знаят какво става в главата на зрителя.

- Трудно ли се играе в пиеса на Томас Бернхард? Вие участвате в пиесата му „Реформаторът”. Бернхард е превеждан на български, но все още нашите режисьори не са се осмелили да го поставят на родна сцена .

- Ужасно е! Ще ви покажа снимки от тази постановка. Нарочно образът ми е преувеличен, вижте колко съм дебел. Този спектакъл поставих с приятел от Полша. Малко се отдалечихме от текста му, като промених визията на реформатора. Защото реформаторът е тиранин, поглъщащ всичко около себе си.

{gallery}Afish/2010-11-12-teatar-shoto{/gallery}

- Реформите поглъщат ли обществените процеси?

- Бернхард не вярва в реформите, той е депресивен автор, не вярва в политиците, не вярва, че обществото може да прогресира. Действието на пиесата се развива в университет и реформаторът е професор, който е написал трактат за промяната на света, но уви, никой не го е чел.

- Кое е по-голямото изкушение за вас: любовта към литературата или любовта към театъра?

- Моята най-голяма любов е чувството, че една идея, една визия за обществото може да премине между автора и публиката. При литературата този преход автор-публика липсва, докато в театъра се чувства. Обичам да пиша текстове за театър, понякога използвам случайни думи на хората като основа на сценарии за театрално представление. Общото е, че предаваш чувството на публиката.

- Кой автор драматург Ви е по-близък: Ерик Еманюел Шмит или Ясмина Реза?

- Харесвам и двамата драматурзи. Не споделям философските идеи на Шмит, но обичам философията в театъра и театъра, провокиращ към философски размисли.

Без цензура | 12-11-2010, 17:57 | varnautre