За новата година държавата ни подари порeдната идея на финансовия министър, с която се слага лимит на пациентите, които могат да бъдат лекувани с пари от Здравната каса. Надвиши ли болницата лимита си, пациентите, останали под чертата, ще си плащат. Другите варианти са да обикалят страната, докато си намерят болница със свободни пари или да се приберат вкъщи и

да оставят нещата в Божиите ръце

Плащането на здравни вноски няма никаква връзка с оставането ви под чертата – резултат е от това, че в здравеопазването, освен полицията, се намеси и счетоводителят Дянков. Който едва ли би приел благодушно ситуация, в която той стои на вратата на болницата с пострадалото си дете на ръце, а докторите водят пазарлък с него за изчерпания си лимит. Друг любопитен казус се очертава с ВИП пациентите, докарани с правителствения самолет, например. Какво би се случило с тях, ако са вече под чертата? За останалите е ясно – то им се случваше и през тази година. Всъщност, светлият опит на фонда за трансплантации в чужбина показа, че дори и наличието на пари не означава шанс за лечение – при пет милиона бюджет за тази година, тази седмица стана ясно, че фондът е дал 300 хиляди лева за петима пациенти. Чакащите са над сто. Финансово недоволство за пореден път изразиха и полицаите – шефът на синдиката им поиска

50 процента увеличение на заплатите на полицаите,

като заяви, че пари има – стига да съкратят излишната администрация. Ние си знаехме, че не всички във ведомството на Цветанов са си на мястото, но синдикалната сметка, ако е дори наполовина вярна, прави картината съвсем страшна. Надежда за бъдещето би трябвало да са децата ни – особено около Коледа и Нова година го чуваме непрекъснато. Трудно ни е обаче да продължим да сме обнадеждени, когато и тази Коледа първото бебе в Лом, например, беше с 15-годишна майка и 18-годишен баща – безработни и неучещи. И не само там. Друга традиционна фраза в края на годината е да си довършим работата, за да започне новата на чисто. Законотворците ни не успяха – след като пет месеца не беше ясно какво се случва с отпуските ни, в края на тази година социалното министерство успя да ни обърка окончателно, а новата година ще започне с ремонт на току що гласувания Кодекс на труда. След като цяла година ни разиграваха и с личните документи, в края на годината опашките пак се извиха пред полицейските управления заради неясноти кой ще плаща глоби и кой – не. Във Варна съветниците ни също довършваха по спешност работата за годината – за да спасят онкоцентъра, те проведоха извънредно заседание. Има обаче една възможност решенията на градския парламент от последните две години да бъдат оспорени - Върховният административен съд

върна Иван Славков в редиците на съвета,

макар че той продължава да е в ареста. Местните новини обаче оглави пловдивският кмет. След 20 писма до държавата за бартера «софийски боклук срещу пловдивска инфраструктура» и нито един получен лев, Славчо Атанасов набоде решението на кабинета на копие в знак на протест, че държавата не изпълнява собствените си решения. Жестът повтаря съдбата на мирния договор, подписан от Теодор Комнин през 1230 година, Славчо Атанасов обаче не е Иван Асен Втори, уви. Жестът му е само един от много скандали, свързани с управленското танго „една напред, две назад”. Според социолога Цветозар Томов скандалното изобилие било на добро – така обществото научавало какво се случва по високото във властта. За Огнян Минчев това обаче е просто знак, че живеем в безправова държава. Избирателите все повече клонят към второто мнение, ако вярваме на последното проучване на МБМД. Макар че кандидатът на ГЕРБ, който и да е той, печели президентските избори според проучаването, оптимистите са се стопили наполовина от началото на годината, а песимистите са станали 41 процента. Недоверието към ГЕРБ расте и сред симпатизантите му, пада одобрението и към премиер, и към президент, и към опозиция, а депутатите уверено водят със 77 на сто отрицателни оценки. Шамари раздадоха и приятелите от чужбина. След нежеланието на Франция и Германия да виждат в Шенген,

от Ватикана върнаха обратно плочата,

шумно  и показно занесена за българската църква "Св. Винченцо и Анастасий" в Рим. Оказа се, че не е питана нито една от институциите, които разрешават поставянето на каквото и да е върху историческите паметници на Вечния град, а към незачитането на закона се добавили изумлението от размера, златния кич и претенциите той да бъде окачен на централната фасада. Кич ни заля в края на годината и от сцената на голямото президентско събитие – „Българската Коледа”. Силиконовият жанр получи шанса си да стане част от институционална проява, а по-циничните веднага пресметнаха, че догодина президентският проект ще се радва на масово посетени музикални предизборни прояви. На същата светла дата в София се събраха най-добрите български рокаджии и разцепиха залата, но това не беше новина. Музикалната класация обаче убедително печелят НАПаджиите от Сопот. Те мобилизираха

бившия мъжки хор на военните заводи

в града и го пратиха да пее патриотични песни под прозорците на длъжниците. В града вече наричат хора „Черните ангели”, но приходите се повишили. Може би заради мисълта какво друго може да мобилизира НАП от заводите. Такава беше седмицата, с която изпращаме 2010-та. Това беше годината, през която видяхме изящния поет

Валери Петров да участва в площаден протест

Година, през която стачкуваха полицаите, лекарите, учениците, студентите, пенсионерите, театралите, кинаджиите и учените от БАН. Доволни бяха само в Перник, където откриха нов университет. А Цецка Цачева се почувства като Фердинанд – и нея я освиркаха студенти. През годината не ни се размина без актуализация на бюджета, а най-голям смях в Парламента падна при гласуването на новия. И при изясняването на това кой депутат кого искал да бие и кой кого – да изнасилва. Антикризисни мерки у нас обсъдихме и гласувахме чак в средата на годината, като така и не разбрахме как се е отразило уволнението на министерските шофьори и секретарки на дефицита. Всъщност тях уволниха ли ги? Така и не разбрахме и

каква е ролята на ДДС за борба с кризата

- първо щяха да го понижават, после – да го повишават, накрая не му се случи нищо, но финансовият министър отсега започна да ни обещава намаление. Евентуално. Може би през 2012. Още през февруари уж се отпушиха еврофондовете, после постепенно взехме да научаваме накъде са се отклонили част от тях. Например, за пътя до веселото село до язовир Ивайловград – напълно незаконно, но процъфтяващо. Веселото село беше едно от разкритията на хвърковатата вертолетна чета на НАП, която с изненада откри замъчета, показвани по медиите още на етап строеж. Чухме и покъртителни разкази за фамилни имоти, в които има по 120 години трудов стаж. Без малко да се сдобием с писта за Формула 1 край Доброславци, а магистралите се множиха цяла година. „Магистрала” беше една от думите на годината – засега покрай километрите трикольор, нарязан по първите копки, някои не дотам добри финансови практики и с  един министър,

намерен на разклона за Велико Търново

Другите двама, доведени по-традиционно, също не успяха дотук да направят кой знае какво за ресора си. И ако усмихващата се Анна Мария не успя да причини кой знае какви поразии, други дами в политиката оставиха незабравими спомени – като Румяна Желева, която еврокомисарите нарекоха „булката на мафията”, като Калина Илиева, която направо стана нарицателно за женския вариант на Пинокио и като Мишел Бонев, която на фона на конкуренцията вече изглежда мило с напористите си амбиции. Воаяжите за нейна сметка свалиха някои глави, но в Италия. У нас пострада един зам-министър, но министърът и 40-те му придружители останаха встрани от скандала, като Вежди Рашидов директно заяви, че би повторил, ако го поканят пак. Той успя тази година да направи и първата копка на българския Лувър, и да си запази стола. Колегата му Божидар Димитров имаше по-малко късмет – спаси се с последно предупреждение заради скандала с компенсациите от Турция, за псувните на народ му направиха забележка, а за това, че ни превърна в най-мощната държава с света, като намери несметно количество свети кости, даже го похвалиха. Късото съединение стана, когато

дойде ред на папките с досиетата

и разчистването на сметките с президента и бушонът гръмна. Под ниво министър обаче, оказа се, принадлежността към ДС не е недостатък, а дори предимство, така че чистката спря доста нависоко. За главния герой на медийната година – премиера, годината беше пълна със събития. Оцениха главата му - евтино според него. Направи и поредния ядрено-газов шлем, след като „Белене” мутира от гьол до приоритет. След като през лятото жегата и безхаберието стопиха и електропроводите, и туристите, той се закани да изгони монополистите от електроразпределителните дружества, а след това им разреши да въведат такса мощност. Шумно прибираните Крокодили, Маргини, Нагли, Медузи и прочие създания на полицейския пи-ар кротко излязоха от арестите, а един от Октоподите даже се закани да ни стане президент. Дори „абсолютният престъпник” Николай Цонев, проснат по очи по пълна прокурорска програма, не е осъден. С обвинения се сдобиха още Станишев и Масларова, и те прибягнаха до един основен аргумент – точно аз ли съм най-големият грешник, а рефренът на годината

„Виновна е тройната коалиция”,

до голяма степен изяде ефекта от обвиненията. През годината се сдобихме със специализиран съд и менте „Държавен вестник”, с бедни магистрати, които имат един Черничък приятел и много имоти край морето, а консултанският бизнес направи милионери няколко политици. Депутатите, и особено Лъчезар Иванов и Геновева Алексиева, имаха неоценим принос към теорията на медийното общуване, морала, конкурсите и мобилната комуникация. Любов и омраза кипяха и на „Дондуков” – президент и премиер ту се уважаваха, ту не си говореха, ту си разменяха един финансов министър, който докара искане за импийчмънт на Първанов. Накрая президентът каза „АБВ”, но продължението не е никак ясно. Скандали имаше покрай новите ни паспорти, покрай продадените матури, покрай стандартите за месо и ордени – все „Стара планина”. Пак имаше деца по домовете, умрели ог глад и студ

и пак няма виновни за това

В края на годината се вторачихме в едно изследване, което ни обяви за най-нещастните на света, та бързо забравихме, че според друго изследване 15-годишните ни деца са неграмотни. И ако не се впечатлим достатъчно бързо от това, след още 15 години може би няма да има нито БАН, нито протести, нито нов Валери Петров, който да застане на площада като мълчалива въпросителна.

После дойде ред на танците, на сълзливия пи-ар, с който продуцентите се опитваха да изкарат чалга-харема като света вода ненапита, страдаща, обичаща. Половината изпонародиха деца на незадоволени бизнесмени, снимаха ги в сополиви предавания и накрая им дадоха жезъла на благотворителността.

Съжалявам, никога не съм се обръщал толкова директно срещу чалгата. Ако тя говори за някакъв проблем в нашето общество, то винаги съм смятал, че главоболията не идват от самата чалга. Тя е вследствие на навиците ни, на начина ни на живот, на отношението ни към битието. Когато пушите, ще хванете рак на белите дробове, когато пиете масово, ще си имате цирозен проблем, когато безразборно правите секс – СПИН. Чалгата е раковото образувание на изпуснатото в трапа българско стадо. И точно поради тази причина в главата ми не може да се помести идеята, че така наречените певици могат да стават за идеална цел. Казвам го заради снощната благотворителна акция: „Българската Коледа” (25.12.2010).

Естрадните певци в концерта се брояха на пръсти, Елица и Стунджи, на фона на поп-фолк-playback-а, приличаха на чирози. За сметка на това фуриите бяха добре опаковани – никакви деколтета, къси поли и перверзии. Все пак събираха пари за страдащи деца, а не банкноти в прашките. За разлика от техните концерти, където щръкват облечени като героини от порнофилм.

Ясно ми е, че целта е да се съберат пари от масовата публика за масовото страдание. Признавам, че едва преглътнах момента, в който Ивана влезе в болницата, а едно малко момченце я посрещна с такъв възторг, сякаш при него идва добрата фея. Чудя се, дали това дете в сънищата си припява: „Води ме в някоя квартална кръчма...” Но след време повечето деца ще го направят. Пребиването на студенти, изнасилванията, скандалите ще станат масови, а побоят над бременни жени ще е нещо нормално, защото така обича да прави народът, докато слуша музиката на народа. Ще се родят нови деца-инвалиди, а тях вече трябва да ги спасяват циганките от улицата, яхнали своите благотворителни метли.

Не пуснах ес-ем-ес за страдащите деца. Няма и да пусна. Направих друго. Отидох да помогна на деца в дом за изоставени. Чистех, поставях паркет, носех сладки работи и подаръци, които събрах от приятели. Мои познати – млади майки – ми разказваха, че дни наред са шили за бедни, страдащи и изоставени деца, други са събирали пари за оборудване. Те са вложили труда си, времето, своята любов – не са спали, делили са от залъка си и никакъв продуцент не им е правил четки. Даже президентът и главнокомандващият няма да им ръкопляска. Тази статия посвещавам на тях, защото никой няма да научи имената им, какво са направили и каква топлина са дарили. Но и аз няма да ги рекламирам, защото благотворителността е акт на едно тихо смирение, когато от любов и състрадание лявата ръка никога не знае какво прави дясната. При чалгата няма да е така. Утре всичките надуваеми кукли ще пълнят още повече заведенията, защото ще носят на шията си силиконов нимб на ангелчета. И народът ще си мисли, че в порнографията се крие някаква благословия и опрощение.

А през това време метастазите ще проникват все по-надълбоко, за да стиснат за гърлото дори и тунингованите певици. Но за тях това няма да е проблем. Те могат до дълбоки старини да пеят на playback. Но хората! – кой ще пусне поне един ес-ем-ес за разбитите им души, които така и не разбраха къде е началото на благотворителността и какво е истинското лице на съвременните будители.

гневът срещу монополистите

стана най-масово подкрепената обществена кауза у нас. Монополистите не са особено стреснати, защото и тази седмица те търсеха начин да си пробият собствена дупчица в чувала на Дядо Коледа, като продължават да настояват за така наречената „такса мощност”. На парното я отказаха - поне засега, при тока мина, а и водните дружества май се нареждат на опашката с жалбите си колко скъпо им излизаме. Коледният парадокс го написаха в института „Отворено общество”. Макар че и софийската топлофикация се постара – с обясненията как при пролетното време през последния месец са подали повече топлина, отколкото през миналата година, и как при падналата цена на газа догодина сметките ще са по-високи. Колкото до изследователите от „Отворено общество”, обзети от светъл дух, те обявиха, че домакинствата у нас вече усещат по-малко икономическата криза. В същото време обаче се е увеличила безработицата сред хората с висше образование, а „спестяване” означава за всяко трето семейство да не си купува основни хранителни продукти, а за всяко пето –
да се лиши от лекарства.
Земеделският министър продължи с активността си, като тръгна на пазар, откри, че по празниците търговците надуват цените, колкото се сетят, и взе да говори за „респектиране” чрез проверки. От което явно никой не се е притеснил, защото индексът на цените по борсите скочи рязко тази седмица и постави рекорд за годината. Предишният е бил по Великден, следващият вероятно ще е в седмицата на новогодишните тържества. Регулация обаче не се постига с показни рейдове. Далеч по-отрезвяващо действат невъзможността или отказът на купувачите да платят надутите цени, а тази година българите ще похарчат за празниците 20 процента по-малко пари, отколкото през миналата. Не и в пловдивската община – там, за да платят бюджетните заплати, теглили вътрешен заем, но въпреки всичко раздали коледни премии. По министерствата раздаваха предимно отчети. Във финансовото Симеон Дянков обеща

здравната реформа да тръгне от третия път,

а на пенсионерите - да компенсира липсващите сега коледни добавки с евентуални повишения на пенсиите през лятото. И с обсъждане дали да не намалят ДДС. Още по-голям оптимист беше енергийният министър. Трайчо Трайков прогнозира един милиард евро чужди инвестиции през следващата година, и то в производствени дейности. „Уикилийкс” обаче окачи на министерската елха големи топки-въпросителни за любимия проект „Белене”, извадени от дипломатическата кореспонденция по темата „България – енергиен център на Балканите”. По елхата на главния прокурор пък налазиха бръмбарчета и накрая на годината той стигна до общия ни извод – много се подслушва в тая държава. Борис Велчев откри и друго – при подслушването „ефективността продължава да е ниска”. А ефектът – предимно медиен. И медицински. След многословието на вътрешния министър по темата „аборт или бебе” в Горна Оряховица, последваха доста дълго мълчание след написването на експертизата и ново министерско избухване на здравна тема. Очевидно у нас

вече е част от етикета на вътрешния министър

той да съобщава на експертите какво трябва да пишат и да ги представя за непрофесионалисти, ако все пак не му го напишат. Така, вместо да накъса на ситно въпросното заключение и да си посипе главата с него също толкова публично, колкото нарече едни лекари „убийци”, министър Цветанов отказа да приеме експертизата и като преседя безмълвен в пленарната зала няколко часа, беше спасен от депутатските питания заради прословутата липса на кворум. Която иначе не пречи на гласуването на закони – на избирателния, например, през тази седмица. Във Варна се вслушаха повече в гласовете. Белославският кмет вече е в ареста и не е кмет. Подкупът, заради който му се случи това, е за искане от преди седем години – да се построи терминал за газ, разрешение за който дава Общинският съвет. Така че основният въпрос е
дали не гледаме филма „Гуцанов 2”.
Доста повече въпроси би трябвало да имат „органите” по друга местна тема – депото за отпадъци във варненска област. Него го няма, няма ги обаче и 800 хиляди евро, отишли за консултанти и проучване на терени, за които е било ясно, че не стават. Не става и гордостта на консултанта Доган – язовирът „Цанков камък”. След всички пари, заровени в него, сега ще плащаме още за дига, която да предпазва шосето. И за празните обеми, защото някой консултант не е предупредил, че ако се напълни догоре, язовирът ще залее Девин. На други фронтове обаче законът печели – падна и последната крепост на незоконното строителство - на аспаруховския плаж събориха и последната тоалетна, построена там още през 60-те. А концесионерът на плажа твърди, че постройката има строителен билет, което тогава си е било чисто строително разрешително. Макар и с всички разрешителни налице, тази седмица софийският

булевард „Брюксел” беше истинско Шосе 666.

Върволица коли блокира движението за часове, като катастрофите станаха заради лоша поддръжка, въпреки почина снежинките да се ловят във въздуха. Временните неудачи като тази не попречиха на премиера да отчете добра година, през която трите най-важни неща, постигнати от кабинета, са сигурността, финансовата стабилност и инфраструктурните проекти. Тази седмица научихме, че мултифункционалният Цветан Цветанов е фаворитът и за президентския пост, защото държавата не може да си позволи неминуемите сътресения, ако премиерът отстъпи пред логиката и се кандидатира сам. Кабинетът преживя и поредните ремонти – заместникът на Цветанов – Павлин Димитров, и безпротфейлният министър Божидар Димитров си тръгнаха заради агентурно минало. Добре известно и при назнчаването им, но пък тогава не бяха изтупани от праха досиетата на посланиците. Сега времето им дойде и

назначените за бушони гръмнаха

С уговорката, че прочистването е само за външна употреба и областните управители няма да се пипат. Но все пак с обещанието, дадено от варненския координатор на ГЕРБ Павел Димитров – няма да се издигат хора с досиета за кметове. Всичко това има и цена – президентът да отзове дипломатите – грешници. Кипежът около досиетата не успя да разсее премиера дотолкова, че хем да ни се оплаче, че ще изкара празниците по летищата, хем да се похвали, че е единственият европейски политик, удостоен с покана за церемонията по встъпване в длъжност на Дилма Русеф. И тъкмо да заподозрем бразилския протокол в неуважение, президентът Първанов спаси честта на тамошните служби. Покана имало и до него, но вътрешното ни министерство решило да я спести. Не това президентско изявление обаче накара Бойко Борисов да се бори със самолетни разписания и мъгли, за да се върне и да отговори на предколедните откровения на президента. Първанов го удари по най-скъпото, като го нарече „слаб премиер”, обвини партията му в липса на управленски капацитет и заключи, че "България

няма нужда от шериф,

а от добър стопанин". Тук обаче не е познал. Иначе защо главният архитект на София ще обявява, че "данните от проверките на незаконното строителство в чашата на язовир "Искър" ще бъдат предадени на премиера Бойко Борисов и от него ще се очаква решение на този проблем". И докато администрацията гледа на премиера като на вълшебна пръчица, обикновените избиратели все повече премислят и след поредицата гафове, скандали и издънки, социолозите отчитат спад във всенародната любов. За пръв път проучването на „Алфа рисърч” показва повече отрицателни оценки за правителството, отколкото положителни. И макар че под елхата на кабинета все пак има кутия с надпис „довършен мандат”, другата – много по-голяма и лъскава кутия за  членството ни в Шенген, може и да остане празна. Така поне с официално писмо до Европейската комисия поискаха

Франция и Германия - посегнаха на големия подарък,

поръчан от министрите, предизвиквайки съвсем неколедни мисли у тях. Но ние поне тази седмица можем да изключим лампичките и пророците и да върнем Младенеца в яслите, за да има смисъл Рождеството.

Вярна на традицията, се сещам за една история с давност преди повече от 10 години. Септември е и кандидатствам в театралната академия, родителското съсловие бе тотално против, може би заради опцията, че ще се разочаровам, ако не ме приемат. Бяхме се уговорили да не се обаждам, независимо от класацията в отделните части от изпитната сесия. Но все пак е имало ангел-хранител, който редовно е уведомявал фамилията за резултатите ми - варненската връзка в стил агент „007” се казваше Деси Тенекeджиева.

Тя може би е забравила тази крехка подробност от началото на театралното ми битие, но вкъщи си я преразказваме отвреме-навреме. Днес, след като всеки от нас е поел по своя път, е приятно да се срещаме и в суматохата от празници, работа, ангажименти да си споделяме успехите, проблемите, мечтите. За Деси съм сигурна, че с каквото и да се захване - се случва, т.е. тя винаги си спазва обещанията. Докато описвам началото на нашия коледен воаяж из тихия град, слушам новия й албум „Crazy butterfly”, за чието представяне в книжарница Public, отделихме внимание. Албумът е нежен, топъл и ситуиран по всички закони на естетическия комерс, като под последното влагам идеята за продукт, който може спокойно да се конкурира с други музикални образци - чил аут събратя.

- Как възникна идеята да запишеш албум и колко дълго време бе необходимо, за да се стигне до крайния вариант на този компакт диск?

-  Този проект започна преди пет години с идеята да направя заедно с приятели нещо в чил аут стил. В началото това бяха Валери Цанков, Милен Кокошаров. Събрахме се и бяхме поканени на концерт в Берлин във връзка с приемането на България в Европейския съюз. Там бяха Милена Плугчиева, директорът на Българския културен институт в Берлин Оли Груева. Направихме сериозно предстяване с гости над 2000 души чужди дипломати, присъстваха и слушатели от българската диаспора. В основата на този проект имаше кавъри на популярни композиции, които бяхме преработили и реших, че може би е добре да се запише нещо от тези неща. Започнах работа и с Боби Вълчев - пианиста, с когото концертирам в момента.

Към нас се включиха Калин Вельов, Мишо Йосифов. Най-важната ми среща бе с моя музикален продуцент MAGGA, а издател на албума е продуцентската компания NOVA FILM LTD. Албумът съдържа 11 нови композиции и бонус от три трака, а MAGGA е аранжьор на всички от тях. Трите бонуса са известни поп парчета, които сме пускали с клипове по медиите, те са мои авторски заедно с Веселин Веселинов-Еко. В другите песни сме включили любими джаз стандарти като „Summertime”, „My Funny Valentine”, но ще се чуят и съвсем нови изпълнения. Две пълни години сме работили с  MAGGA. За това време сменихме две студиа, две години се смяхме, карахме се, преживяхме крайни емоции, израснахме като приятели и професионалисти. Държиш в ръцете си едно картонче с диск, но в това парченце има талант, любов, огън.

- Каква ще бъде стратегията по разпространението на албума извън България?

- Тук работя с две големи разпространителски компании, албумът го има по книжарниците, в интернет, на личния ми сайт, в Подаръци.БГ. Сега ще бъде разпространен от няколко сериозни лейбъла навън. Ще го има и във всички международни сайтове за платена музика. В момента текат преговори с компании в Лондон, Италия, Австрия. Радва ме интересът, защото това е албум, който може да се случи навсякъде по света  заради качеството му. Албумът е обeдинен в стил, който е любопитен за разпространение в Европа.

- Не ти ли липсва театралната сцена?

- Нормално е да ми липсва. Театърът го сравнявам с концерт, а киното го оприличавам със звукозаписната работа. Докато записваш, можеш да преработваш качеството на работата си, а театърът е жив конаткт с публиката и няма как да го върнеш на заден ход. Така е и с концертите, всеки един концерт е неповторим. Красотата е в получаването на енергия от живия контакт с публиката. За да запиша този албум, ми се налагаше да пътувам много, беше трудно да съчетая записите с театъра, където актьорът  има фиксирани дати, а ако говорим за репетиции, албумът нямаше как да се случи.

Аз съм човек, отдаден на определен проект и докато не се финализира, не можех да го съчетая с друга работа. В едно от тези пътувания до Лондон, се запознах с Карлос Херкулес и Греъм Кърнс, това са музиканти на Джордж Майкъл, които пътуват с него по време на концертните му турнета. Бях в студиото на Саймън Бритън от „TEARS FOR FEARS”. Той участва като лице в следващия ми клип в песента Everybody. Саймън е музикант с „Грами”, в американските чартове е в топлистите като аранжьор. Случайно, докато бях в студиото, Карлос и Греъм чули „Everybody” и попитали Саймън за композицията, а той им отговорил, че ако искат да се запознаят с изпълнителката, тя е в съседната зала. Запознахме се и те се включиха с идея, от България им изпратихме тракове и така се случиха нещата.

- За теб работата е вид обсесия, но все пак намираш ли време за радостите на живота? Кои са твоите радости?

- Родителите ми, синът ми Йосиф, близките ми хора ме критикуват за начина, по който се отдавам на работата си. Животът ми минава толкова бързо, че май трябва да му махна с думите „хей, поспри!”. Би трябвало много повече да обръщам внимание на радостите от живота: на птичките, на тревата, на ските, на сърфа, тениса. Аз нямам време да се радвам на тези моменти, а съм обзета тотално от проектите си. Явно съм максималист, качество, което често те тормози, дали ще съумееш да извадиш на бял свят най-доброто от себе си. Максимализмът ми пречи.

Синът ми Йосиф е нещото, което ме вълнува. Щастлива съм с него, радвам се, че той се превръща в един зрял и много различен младеж. Хоби са ми ските, гледам през зимата в някой свободен уикенд да съм на Банско или в чужбина. Вълнува ме и работата на новата ми продуцентска компания, която направихме с Александър Методиев „Nova film Vision”. Ние сме филм сървис на проекти, идващи да  се снимат тук, защото по този начин ще осигурим работа на около 2000 специалисти, които работят в киносферата, а и паралелно с тях, осигуряваме ангажименти на хората от други сектори на обслужване - хотелиерство, занаяти, ресторантьорство и т.н.

-  Къде се виждаш следващата година?

- Виждам се на път. Имам сериозни покани за концерти и кинопроекти. Засега има потвърдени покани за 6 града в Европа. Не съм от най-амбициозните, макар че много работя. Трябва да влагаш максимума от себе си към работата си и мечтите, свързани с нея. Дали ще се случи - животът го показва. Ако си готов да се случи мечтата ти, дори и със закъснение, тя винаги идва при теб.

Здравейте!

Надявам се вече сте сред феновете на ВарнаУтре.бг. Тогава спокойно можете да пропуснете следващите редове - там няма да намерите нищо ново за вас, защото сами сте открили нещата, които съм обяснила тук.

ВарнаУтре.бг беше създаден от екип, работил заедно над 10 години. След 9-те месеца на "ембрионално" развитие, когато вървяхме по трудния път нагоре към постигане на собствените ни (доста високи) критерии за качество на "журналистическия продукт", сме готови да представим пред вас възможностите за реклама на varna.utre.bg.

Защо да рекламираме в електронния ежедневник ВарнаУтре.бг?

Целта на сайта е да се наложи като място за новините, които интересуват варненци - новите и старите, кореняк-гларусите и гастaрбайтерите. Това ви осигурява една много добре таргетирана аудитория.  

При нас всеки читател е репортер. И ние подхождаме отговорно към него, както към всеки свой служител - държим той да е добре образован за това как функционира градът ни и какви са правата му. А също и да е добре информиран за ставащото всеки ден.

Така научихме нашите читатели да разглеждат средно по 6 страници при всяко влизане в сайта (показател, по който доста сме изпреварили конкуренцията във Варна).

Ние разчитаме предимно на оригинални авторски текстове и обявяваме открита война на copy/paste сайтовете, които не поддържат екипи от репортери, редактори и коментатори, а паразитират на гърба на останалите.

Този факт ще оставим без коментар - вижте (поне) 10-те разлики сами.

Трудно ще намерите по страниците на ВарнаУтре.бг скрита политическа реклама, защото цената ни за това е много висока.
Това ни отдалечава от участта да "олекнем" в очите на читателите и да загубим тяхното доверие.

Нашата цел е да разчовъркаме всяка новина така, че всички кирливи ризи да излязат на светло. Но, предупреждаваме, не търсете тук пикантни слухове без доказателства, с апломб представени за журналистически разследвания. (Виж финала на предходния абзац)

За реклама на ВарнаУтре.бг и повече информация, моля свържете се с нас, за да постигнем най-ефективното представяне на вашия бизнес.

Няма невъзможни варианти, решения и идеи!

Предизвикайте ни с тема и цел и ние ще ви кажем как можем заедно да я осъществим:
•    с интервю он-лайн с шефа на фирмата? или с едноседмичен он-лайн консулт с опитен специалист от екипа й? или може би имате нужда от голяма аудитория, за да проверите с анкета нагласите на потребителите? или искате да разкажете за новия си обект с фоторепортаж, оригинална PR статия, видеоматериал?
•    Вие сте собственик на мол? Разрешете ни да направим за нашите читатели шопинг консулт из магазините на брендовете, с които той се гордее.
•    Отговаряте за маркетинга на банка? В коя медия ще получите повече място за обстойно представяне на новите продукти и техните предимства?
•    Имате да се грижите за имиджа на монополист? Попитайте ни каква кауза можем да защитаваме заедно с него.

Нека заедно придадем нов смисъл на думата "реклама"

Освен реклама на основните страници, ви предлагаме и специални тематични приложения:

Постоянни, в които интересни материали по темата привличат погледа на читателите към платените публикации за дейността на вашите клиенти или към техните реклами:

* ДЖАДЖИ - за бяла и черна техника
* ПЪТ - за туризъм
* 4x4 - за коли
* ХУБОСТ - за дрехи, козметика, аксесоари
* ЗДРАВЕ - за медицина
* Петък, 17.30 - за места за купони, ресторанти, клубове, кина, кафета и прочие места за купони
* МОЯТА КРЕПОСТ - всичко за дома - от кредита и застраховката, до обзавеждането и поддръжката
* ХОРОСКОП - астрологична картина на деня, нумерология, аюрведа
* КАКВО ДА СГОТВЯ УТРЕ? - кулинарни рецепти за всеки ден от календара

При специални поводи се активират и специални тематични предложения

Приложение Образование - август/септември
За частни училища, частни университети, школи по езици, занимални, магазини за учебни пособия, обучение в чужбина и т.н.

Приложение Късно лято - август/септември
Оферти за морски туризъм на преференциални цени в края на сезона, планински предложения, винаги атрактивни за нашата варненска аудитория, пътувания в чужбина, първи оферти за празниците

Приложение Празниците – септември/декември
Оферти за 8-ми декември, Коледа и Нова година в чужбина и в страната, идеи за подаръци, празничен външен вид и т.н.


Росица Пенкова
собственик и главен редактор
www.varna.utre.bg

За контакти:
Радостина Николова, маркетинг и реклама
reklama (@) varna.utre.bg

Кметът разглези хлапетата, като им отпусна близо седмица "снежна ваканция" миналата година. Сега те си я търсиха пак като завещано.

Според някои (възрастни) - заслужено: виелицата в петък сутринта беше силна, рейсовете закъсняваха, беше хлъзгаво и много студено.

Според други (пак възрастни) - нищо им няма, не може при всеки сняг да спират учебните занятия.

Според децата - в училищата и в четвъртък, и в петък, беше студено, всички седяха в класните стаи с якета, някои са вървели с часове до школото, други са висели по спирките, някъде е нямало ток и не са учили, в повечето класове е имало много отстъстващи.

Какво всъщност се случи в петък? Децата официално бяха на училище. Някои (неофициално) не отидоха. Едва ли ще получат отсъствия за това, което ще рече, че училищните и общинските власти дават своето мълчаливо съгласие родителите сами да решават да ходи или не детето им на училище в студа.

Само че това е несправедливо, вредно и опасно. Защото школото не е забавачка. Тоест място, където пращаме децата, за да не ни се мотаят в краката, докато си вършим другата работа.

Първо, не можем да стимулираме децата да се огъват при най-малкото препятствие. Второ, как да ги спасим от лицемерието, което ни заобикаля, щом не ги пускаме на училище, а целия ден са навън - да си поиграят с редкия за Варна сняг? Трето, кому са нужни часове по 20 минути с ръце, замръзнали от студа в стаята? Четвърто, какъв е смисълът да се отменят занятията в 8 сутринта, когато първата смяна е отишла до училищата, при това в първите часове на деня, когато е най-студено, заледено, неизчистено и обезавтобусено?

От всички тези взаимноизключващи единна теза въпроси хич не ви стана ясно аз на коя страна съм: за снежна ваканция или против нея (жокер: моето дете отиде на училище, но защото само реши така). Не разбрахте, защото не им беше такава целта. И защото моето мнение е, че трябва да има ред и дисциплина. Пък тогава нека и 10 дни не ходят на училище.

Общинската администрация трябва да изработи адекватен механизъм за обявяване на извънредни ваканции: при какви условия ще става това и как ще бъде оповестявано.

Не можем да искаме от българските деца да са на училище при -10, само защото това са смешни температури за Москва и Осло, например. Нашите деца не са нито калени, нито екипирани за такива студове. Не са пригодени автобусите, улиците и училищата ни за подобни нетипични за нашите географски ширини отрицателни стойности.

Можем, например, да вкараме в закона за защита на децата член и алинея, според които при температура под -5 родителите да са длъжни да осигурят топъл и навремен транспорт на учениците (да няма зъзнещи по спирките или залитащи под напора на вятъра из преспите). Но от това ефектът ще е същият като от забраната деца под 14 години да остават сами у дома. Пък и не решава проблема със студа в класните стаи. Дали пък да не ни задължат при -5 да заменяме учебника по литература (като най-дебел) с духалка?

Затова трябва да се примирим, че сме прекалено топлокръвни (и като начин на мислене), за да функционираме нормално при минусови температури. И общината да регламентира, че не се учи при температура от -5 градуса (или още по-добре нека да е важна температурата в графата "усеща се като", защото тя отчита и пронизващия леден вятър). Значи или се знае, че се отменят занятията при признати -10 в "усеща се като" според официалната информация на Института по метеорология на БАН към 7 часа сутринта или измисляме някой друг по-оригинален показател. Например, навреме или със закъснение се движи автобус номер 14, чийто маршрут е достатъчно дълъг и показателен за ученикопотоците в града?  Ако в интервала между 6.30 и 7 се окаже, че 14-ската закъснява с повече от 10 минути от графика си, общината в 7.00 обявява "дървена, снежна, ледена" или каквато ви хареса ваканция. Обявява го на предварително уговорено и оповестено на всички родители, учители и ученици още на 15 септември място: адрес в интернет, медия, телефон със записано електронно съобщение, а защо не и със SMS до всички родители.

Иначе ще има хаос и децата ще са вечно убедени, че имат повече право на ваканции, отколкото задължение да ходят на училище.

Комшията наистина позна. След около половин час и съседите атакуваха паркинга, но вече им беше лесно. Това за малко да ми върне усещането за студ, но се сетих за усмивката на комшията и топлината отново взе превес.

Усещането се запази и по-късно. Лавирам по тротоарите из центъра на града – тук-там преспи, тук-там паркирани коли... и хора, много хора. Намръщени, мърморят, дори и псуват. Пречи им снегът и най-вече студът. Той обаче е най-вече в сърцата им. Затова и тези хора излъчват студ. Гледам да се размина по-бързо с такива. За щастие срещам и усмихнати. Усмихвам се и аз. Един усмихнат заличава студа от десет намръщени.

И така – вече всичко ми е ясно. Топлината е в нас, в сърцата ни. Но също и студът. От нас зависи дали ще усещаме топлина или студ. Така че, замислете се! Къде е мястото, където няма студ? Съвсем наблизо е! Само трябва да поискаме да отидем там. Не коства кой знае какво усилие. Наистина!

А ето и един по-скоро монолог, който бригадирката на чистачките в район „Чаталджа” води със своите подчинени:

„И да знаете, заради вас няма повече да ме разплакват. Знаете ли вие той (!) как ми се навика. А аз ревах… - пред бригадирката са строени две дузини бабички от всякакви раси, облечени в светлоотразително оранжево. Кимат само на острите реплики и току вдигат забрадки, понеже им падат на очите. Бригадирката излива гнева си и им дава нареждане: - Сега, почвате от спирките, чистите. И да не съм видяла…”

Шофьорите с летни гуми да си стоят вкъщи. По-добре с чаша червено, отколкото катастрофа заради поднасяне на червено. И по-добре да не свършите някоя работа, отколкото да си отворите друга, много по-голяма. Ако имате възрастни роднини – обадете им се да не би да имат нужда от нещо. Отново около „Чаталджа” групичка от пенсионери се тюхкаше как ще стигнат сега до магазина за хляб и мляко. Пързаля се – дори за млади и добре стъпващи по земята. И все пак можем да си бъдем полезни един друг.

От друга страна, да си признаем, Варна започна да се разхубавява предпразнично. Зимата донесе най-хубавата украса за града – снежеца. И определено молбите на децата за сняг, снежни човеци и пързалки се сбъдват.
А навън продължава да вали…

Сагата с трафопоста, който Е.он трябва да построи, включва десетки чиновници, около 10 кила документи и тотална неизвестност за съдбата на проекта, както и за това кой и как ще върне нервите, изгубените пари, пропуснатите ползи на ощетената варненка и семейството й. Злочестият трафоспост е жертва на поне 3 изменения в нормативната база през годините, на текучеството сред бюрократи с различен ранг и тоталната некомпетентност на новоназначените. Повечето от документите в преписката са вадени и актуализирани по 2-3 пъти, тъй като срокът им е изтичал по време на безкрайното лутане между институциите.

В началото на седмицата комисия от общински съветници пък трябваше да гласува помощи за около 300 варненци. Повечето от сумите са жалки - по 150 лева. Не стига това, но и просителите за общинска милостиня са били принудени да чакат за нея по няколко месеца: някои от молбите са подадени още през април. Чудя се кое е по-страшно - че някой ще получи помощ през януари, когато е имал нужда от нея през април, или от това, че бедставащи семейства ще "благоденстват" с лилеяните цееели 150 лева? Има ли още неразгледани молби от тази година?, попита съветник след гласуването. Общинският чиновник, отговарящ от името на администрацията, остана безмълвен и вместо с думи с жест очерта купчината от молби с размер поне 1 кубически метър.

Смешна или трагична, решете сами, беше случката на заседание на друга комисия на общинския съвет. На нея трябваше да се гласува решение за продажба на търг на градски имот по пътя за кв. "Галата". Оказа се, че процедурата за продажба на не особено атрактивния имот е задействана след като интерес към него заявил потенциален инвеститор... през 2005-та година. Логично някои от съветниците изказаха предположения, че въпросният инвеститор едва ли вече се интересува от терена, най-вероятно не се и занимава към днешна дата със строителство и дори може да е емигрирал.

Към всичко това ще добавим и решението на Административния съд, който задължи кмета Кирил Йорданов да предостави документите, от които да стане ясно колко се чака в Община Варна за разрешително за строеж през 2010 г.
Най-популярните изследвания на корупцията в големите градове по света започват именно от този показател: колко време се чака за строителни книжа. От сроковете, с които властта бавно, но сигурно пие мозъците ни, може би трябва и да започне анализът на българския преход. Анализът на тези 20 години, които ни потопиха в безверие и чувство за безперспективност. Това безкрайно чакане, което убива всяка инициатива, потъпква всяка идея, унищожава таланта и живота на хората.