Винаги съм се чудила защо в западната литература

Без цензура | 09-11-2010, 19:34 | РОСИЦА ПЕНКОВА

Учи, дай всичко от себе си, за да разбереш как стават нещата и тогава рано или късно ще получиш възможност за изява и ще покажеш дали можеш по-добре!

Откакто излезе първа част на този коментар се случиха някои неща, които трябва да бъдат взети под внима...

Без цензура | 07-11-2010, 15:07 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

За да бъда и аз в крак с ежедневието, ще се спра на няколко основни момента, с които, надявам се, ще постигна почти толкова популярност, колкото би трябвало да има в тръбенето на следните елементи от живота.

Имоти:

Всичко на всичко си имам едно местенце (декарче) на петдесетина километра от Варна. Данъчните няма нужда да летят с хеликоптер до там. Най-много да открият магарето на съседите, което хем се храни обилно с трева, хем наторява овошките. Спокойно - няма да скрия за невероятното бунгало, което издигнах пред слисаните погледи на съседите. Ако щете ми вярвайте, те още са изумени. По простата причина, че бунгалото ми има врата, прозорец, но няма стени. Тези, които искат да надникнат вътре, могат до посетят мястото. Никога не заключвам вратата, но прозореца оставям затворен, за да не става течение. Във Варна обитавам апартамент, който е на името на тъща ми. Обичам много вицовете за тъщи, но гледам да не ги разказвам пред нея. Поне докато не сложа стени на бунгалото, та да имам къде да се преместя. Къща на Тюленово, вила на Боровец, мезонет в Пловдив и палат (обзаведен) във Варна – не, това го нямам, но така ми се иска...

Парите:

Никога няма да забравя първия си хонорар от вестника – десет лева. Той отиде на кино. В буквалния смисъл на думата. Купих билети за кино за мен и гаджето (сега моя съпруга). От хонорарите за някои разкази получавах толкова пари, колкото да си купя кутия цигари, която изпушвах, докато пишех следващия. От вестниците плащаха повече, но едва след като станах съветник в строителна фирма, започнах да мечтая за лимузина. Давах акъл на хората какви тухли да си купят и що за бетон да си забъркат. И си купих лъскава кола, наричана още рено 5. Данъчните нямаше с какво да се заядат, защото всичко си беше законно. Жалко, че реното предаде дух – задният му мост се откърти. Продадох го за сто и петдесет лева. С парите си купих книги. Нещо ми светна, че ако инвестирам в духовността, мога да прокопсам. Донякъде се получи, защото започнах да правя разлика между турски сериал, българска политика и сръбска музика. Но това е друга тема. Към парите мисля да отворя една подточка:

Финансиране:

Кой финансира Мариан Желев? За тъщата разбрахте. Бетон, тухли, вар, киреч – и това е ясно. Познавам няколко човека от чужбина, които са ми обещали златни зъби, ако ги науча да ядат шкембе чорба с люти чушки, да пият ракия и да заспиват под масата. Отворил съм си банкова сметка и чакам постъпления. Дотогава, за да подготвя почвата, съм на път да създам собствен политически проект, който ще кръстя: „Тц-тц-тц”. Това не е абревиатура. Пък само си представете как би звучало това „тцъ-тцъ-тцъ” на митинги по площади. Както и да е. Ще събера приятели, чийто нокът на палеца на десния им крак не е позеленял, което е сигурен белег, че е време да се напият с мастика. И ще вдигнем България на краката си. Парламента? – колко му е, ето го, на една крачка разстояние. Докато стигна дотам, ще трябва да се разкрия полово.

Пол и ориентация:

„Половото” – така тъстът ми кръсти нашата първа семейна кола VW Поло. Сега ще кажете, че се правя на луд. Естествено. Че то кой нормален ще се прави на политик. Ако наистина ме питате какво ми е мнението за педалите, само ще ви припомня, че истинският мъж се познава по това колко люти чушки може да изяде с едно шкембе. Ако и тогава не му омекнат китките, можете да сте сигурни, че ще е на път да обладае цялото човечество за хапка хляб и глътка вода. Аз съм пробвал, но в такива моменти наоколо е жена ми. Естествено, след като съм погълнал толкова много чушки, не иска да се целуваме. Но така или иначе съм готов да вляза в политиката, нали?
Забавлявахте ли се? Аз – да. Рядко ми се е налагало да говоря в трето лице. Да си призная почти си повярвах, че мога да стана част от това шоу, където дни наред най-важните теми са кой какво има, няма или ще има. За съжаление трябва да призная, че това шоу е вече познато. Нищо ново досега. Но някъде по това време започнах да вярвам, че политиката не е средство за оправянето на положението. По-скоро ние сме тези, които трябва да извърнем очи от телевизора. Преди студентите да са останали без университет, а учениците да излязат във вечна ваканция; преди хората на нашата мила родина да са напуснали, а циганите след тях да се заселят в къщите им като термити. Няма да е лошо да запретнем ръкави – не като признак на борбеност и, вижте сега, аз на всички ще разкажа играта за това, че са крали, лъгали и т. н. Не, по-скоро запрятането на ръкави е първият признак на работоспособност. Има какво да се направи в тази пълна с бурени земя. Само ние си знаем колко е плодородна тя.
„Тц-тц-тц” – помислете все пак и за това.  

Без цензура | 06-11-2010, 21:08 | varnautre

Вече сме конкуренция на „Газпром”, весело провъзгласи премиерът Борисов, докато развърташе кранчето на каварненския газ.

Рем Вяхирев вероятно си е загубил съня, а Виктор Черномирдин почина тази седмица, та не можахме да чуем още един от специфичните му коментари. Ще компенсираме със стари цитати, защото звучат неприятно актуално. Като този: „Време е да приключваме с данъчния сюрреализъм.”

Обичайният за това време на годината дебат се проведе тази седмица – ако не сме заспал народ, защо имаме нужда от будители и защо младите все ги влече към тиквените фенери, а не към свещицата на просвещението. И в двата случая разделянето на бяло и тиквено, далеч не отразява шаренията на живота. Ако не броим съвсем еднозначния студентски опит „за събуждане на мозъчна дейност в тиква”, провокиран от бюджета за образование и наука и от все по-пернишкото отношение към умните у нас. Толкова пернишко, та успя да изкара Валери Петров на площаден протест. Но както е казал Черномирдин:

„Нека това да е естествен подбор. Но ускорено и внимателно направляван”

Ако тиквите не ги стреснаха, може пък проучването от началото на учебната година да е поразтревожило министрите – по данни на „Джи консултинг” доверие в политиците имат седем процента от редовните студенти. Които би трябвало да бъдат ухажвани далеч по-сериозно, ако не за друго, то поне заради данните от друго проучване. От стопанската камар са установили, че над трудовия ни пазар са надвиснали три угрози - масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст. Преговорите за пенсионната реформа приключиха тази седмица в мир и любов между тримата партньори. На финала премиерът Борисов пое отговорност да докретаме с нея до 2035-та, а после да му мисли следващият министър председател. След второто четене на реформата – от експерти, присъдата е, че всичко друго е там, само реформа няма. Скоростта на промяната драстично изостава от скоростта на застаряване, привилегиите остават, дупките се запушват с увеличение на възрастта, стажа и вноските, което означава известен ефект за около година, така че „двете черти”, с които Борисов илюстрира успеха на пенсионното реформиране, си остават сюрреалистични. Никой не е стигнал до идеята

„За пръв път видяхме човека тук, в бюджета.”

Най-лощото в експертните оценки е прогнозата, че тези екстензивни реформи могат да бъдат поддържани само с още много от същото, докато не свършат парите и тези, които нямат шанс да избягат от плащането им. Обаче както е разбрал Черномирдин: „Учителите и лекарите искат да ядат практически всеки ден.” Както и останалите, на които тази седмица им вдигнаха линията на бедността до 211 лева. Излезе и поредното наблюдение на борсите и тържищата, според което за една година олиото е поскъпнало с 40 на сто, брашното - с една четвърт, а чесънът – със 110 процента. Новината е особено лоша, защото грипът и краят на месеца идват, а лекарите предупредиха, че трябва да боледуваме  само до двадесето число на месеца – дотам стигат направленията. Иначе казано – придържаме се към черномирдинския принцип

„Продължаваме това, което вече оплескахме”

За пореден път стана ясно, че „Брикел” ще продължи да произвежда отрови. Заканите на екоминистъра да затвори фабриката с полиция отзвучаха, глобите за плащане обаче остават. Излизат от общия ни джоб, както и  парите за невинните Галеви и за делата около незаконните строежи. Както призна новият шеф на строителния надзор Милка Гечева, те траят поне две години. Затова разните перли върху буните стоят, а въоръжени полицаи рутят рибарски колиби. Регистрирахме и поредната изгодна покупка на земи. Нотариус Нели Русева е платила по 14 стотинки за квадрат в Еленския балкан, макар че цените там са около десет евро. Въпреки финансовото бинго дамата вероятно щеше да остане анонимна, ако не беше съпруга на бъдещия председател на Върховния административен съд Георги Колев. Изборът предстои, но пък под предложението за Колев стоят точно 17 подписа – колкото са нужни за избора на председател на органа, който се произнася за законността на всички държавни решения. Може би там са чели Черномирдин:

„Никой не ни пречи да преизпълним собствените си закони”

И докато за Георги Колев обясненията предстоят, евентуално, то сагата на семейство Цветанови и фамилните им богатства е в апогея си. Ако се вярва на данъчните декларации на вътрешния министър и съпругата му, те са открили тайната на йогите и цели две години са харчили повече, отколкото са получавали, при това за сериозни инвестиции, които не са им оставили никакви пари за храна. Най-доброто, което министър Цветанов можа да направи срещу цифрите, беше да нарече опозицията „говорител на организираната престъпност” и да пророкува, че той ще бъде „най-чистият” кандидат за президент догодина. Поведението на колегите му се свежда до откровението на Черномирдин:

„Изобщо, успехите са малко. Главното е, че има правителство.”

Варна тази седмица записа една театрална стачка – сценичните работници провалиха „Фауст” заради неплатени заплати. На път към провала е поела и новината на Варна за миналата година – правителството търси начин да се оттърве от заема на Японската банка за местене на пристанището, а местните интереси към порта вече добиват гласност. Споровете откъде духа вятърът са на път да провалят строителството на нова самолетна писта, а творческия подход на някои общински съветници накара кандидата да строи етажен паркинг до общината да избяга с писъци. Кметът очерта проблема, без да изпада в подробности. Може би защото подходящият цитат щеше да е:

„Ако ви казвах всичко, с което разполагам, щяхте да ридаете”

Имаше и депутатска активност във Варна тия дни. От Димитър Атанасов научихме, че ако искаме да имаме магистрала до София, трябва да търсим европейски пари, защото държавата гледа по на юг и няма да отпусне бюджетни средства. А и било по-добре отсега да мислим за обикновен първокласен път, вместо да си мечтаем за магистрали. Външното ни министерство зачеркна пък илюзиите на корабособствениците у нас, че българският флаг на корабите им има някаква стойност. Всичко, което индийските власти си позволиха с български граждани на борда на „Лудогорец”, беше вкарано в графата „частен търговски спор”, за да не се товарят чиновниците със защита на парчето българска територия. Спорове за сигурност пък избухнаха заедно с пакетите в Гърция, един от тях – пред нашето посолство. Имаше и добра новина – туристическият сайт lonelyplanet.com ни постави сред десетте страни, които си заслужават посещението догодина, при това без да спомене и дума за евтино пиене и освободени жени. Тъкмо щяхме да се зарадваме и на успеха на Дилма Русев в Бразилия, но македонците си я взеха с железния аргумент, че

„татко й на Дилма е роден в Габрово, Пиринска Македония”

Премиерът Борисов, въпреки краткото газово отклонение, и тази седмица беше верен на любимата си магистрална тема и оповести, че мощната инфраструктура е най-добрата антикризисна мярка, че без него нямаше да има южна дъга на софийското околовръстно, и най-важното - че се е „разбрал за събота и неделя да е 25 градуса”, за да не излиза строителството на „Люлин” извън графика. Метеорологичните заложби на българския премиер не впечатлиха „Ройтерс”. Там и тази седмица остават скептични: „Отлаганите реформи и растящата несигурност за икономическата политика ерозират подкрепата за правителството на малцинството на премиера Бойко Борисов”, пише агенцията от София, като продължава да твърди, че основните ни проблеми са корупцията и организираната престъпност. На което министър председателят отвърна с икономическото проникновение, че увеличаването на приходите е една от първостепенните задачи на... ГДБОП. Явно и той е чел Черномирдин: „Кой казва, че правителството седи върху чувал с пари?

Ние сме мъже и знаем върху какво сме седнали”

И „качулките” обаче не могат да се преборят с некомфортните условия за бизнес, които предлагаме. И дори не можем да се оплачем, защото изследването Doing business  е на Световната банка, а сред „бащите” на критериите му е Симеон Дянков. И тази година, както и през миналата, България е на 51 място, след като през 2008 беше стигнала до 46. Като български успехи банката е посочила намаления капитал за регистрация на ООД и свалянето на пенсионните осигуровки. Те обаче междувременно се върнаха на старите си нива. А на евросъюзния бюджет ще връщаме 2 милиона 220 хиляди евро от парите за селско стопанство заради нарушение. Иначе казано:

„Каквато и организация да почнем - все КПСС се получава”

Проблеми като този едва ли ще присъстват в най-новия български вестник. Не къде да е, а в Брюксел беше тържественото представяне на „Europost”, който ще се списва в евростолицата. От розовичките му страници срещу някакви си две евро всеки ще може да научава как Ирена Кръстева вижда българската действителност. Инересно ще е обяснението как „гьолът” Белене спечели „сърдечната подкрепа” на премиера, но не и положителна оценка от енергийния министър, държавна гаранция от финансовия и благосклонност от чуждите инвеститори. Тези липси в навечерието на визитата на Владимир Путин обаче не накърниха чувствата на премиера към министрите му. Той призна, че си ги обича всичките, защото му били като деца и никой не протестира срещу снизходителния му патернализъм. Явно премиерът знае: „Посоката ни е една – правилна.” Освен че потупа министрите по главичките, премиерът Борисов ни призна, че през последния месец е бил унил само защото не е имал противници. Но сега вече е радостен - отново има кого да бие, след като президентът Първанов огласи проекта си АБВ. Борисов вече го прекръсти на ЮЯ. Ние пък предлагаме Ь, защото ако Любо Малковски се съгласи, девизът им е готов:

„Ти своя кокал дръж!”

Политическите удари тази седмица бяха в две посоки – бъдещият президентски проект и миналите отношения с Меглена Кунева. Премиерът обвини бившия ни еврокомисар, че е ходила в Банкя да проси подкрепа за поста си, макар че ГЕРБ искал да заложи на нови лица. Самата Кунева възпитано не спомена името на „новото лице” Румяна Желева. Но все пак напомни, че всичките й ходове тогава са били публични. И че не всички българки в политиката обичат да са                      дами-спомагателно. Ако прибегнем не до българската мъдрост, а отново до Черномирдин, ще се успокоим, че проблемът не е само наш: „При нас бедата не е, че не се обединяваме, а в това кой да е шефът.” Година преди двойните избори у нас тази „беда” продължава да виси над главите ни. И едноминутното ставане на крака в памет на Петър Дертлиев в българския парламент няма повече стойност от упражнение за раздвижване, щом за повечето му днешни колеги идеята да жертват партийния интерес в името на държавния е някаква динозавърска политекзотика. На този фон тъжно ироничната констатация на Черномирдин:

„Искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”

днес звучи направо оптимистично. Защото обикновено ни се получава по-зле.

Без цензура | 06-11-2010, 08:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

С всичко рационално мога да се съглася – че пушенето убива, че влошава качеството на спермата ми, че сам съм си виновен за спаружената антиерекция, че е справедливо да плащам по-високи здравни осигуровки, защото съм по-рисков. Мога още да приема, че цигарата пречи на останалите повече, отколкото предполагам, че въздухът в едно помещение е по-приятен без дим, отколкото в мое присъствие, че ако искам да продължавам така – трябва да бъда поставен на място, и то съвсем буквално. Че общо взето не мога да се надявам на никакви права, ако те нарушават правата на околните.

Съгласен съм и нямам нищо против в името на логиката и правилата. Понеже в логиката трябва да има рационалност и защото правилата са единственият възможен балкански пънк. Там, където пънкарията е начин на живот, а не бунт срещу начина на живот – протестът и различността са в спазването на законите. Малко е объркано, но на Балканите включително и пънкът е малко объркан.     

По принцип нищо против наредбите, определящи географията на фаса. Нищо против очертаването на граници, след чието преминаване човекът с цигара се третира като агресор – на всички обществени територии, където на някого димът може да му е неприятен, но пушачът не се сеща да го пита.

По дяволите белодробни, мога даже да приема, че модерният свят ще пропадне, ако няма враг. Дори този враг да не върши нищо извън законните, библейските и обикновените морални норми. Но ако го направя, трябва да зарежа логиката и да се сгодя за ирационалността. Трябва да направя самопризнания, да повърна целия си катран, да се овъргалям в него и да се посипя с перушина, а непушачите да се изреждат и да ме замерят с чистите си храчки. Или, ако са малко по-любезни, да ми напомнят всеки ден и всяка кутия – пич, скоро ще умреш и това е добрата новина. Лошата е, че пишката ти ще умре още по-скоротечно.

Пушачът е модерният враг на модерния свят. Който, колкото по-толерантен и либерален става, толкова по-трудно може да се примири с моята цигара. А в нея освен тютюна е натъпкана и съвсем истинската история на женското равноправие. Фитилът на феминистката мода е запален от огънчетата на няколко пакета Lucky Strike. Било е замислено жените да бъдат използвани като статисти в маркетинговия план на марката, но се е получило коренно различно – жените са изпъкнали повече и са получили различна, по-престижна обществена роля от предишната си. Никой не може да отрече цигарата като символ на свободата. Тя дори точно така е била наречена от пресаташето на феминизма Едуард Бърнайс – Вземете вашите факли на свободата и ги запалете в центъра на Ню Йорк, казва той преди почти век на омръзналите да бъдат домакини.

Какво толкова се промени оттогава, че моята цигара вече не може да символизира различността. Не може едновременно да виси от устата ми и да ме себеизразява. Така както, ако си епилирам задника и хвана мъж под ръка, мога да бъда различен, допустим и всички да са внимателни, за да не се засегна. Или ако гледам кон в хола, ако пикая през балкона, а под вашия опъна палатка и паркирам каруцата – това са културни различия между етносите и сте длъжни да ме приемете с тях, без расистки предразсъдъци. Това са правилата на модерния свят, в който е разрешено по задниците да бъдат ритани само пушачите.

Ок, разбирам, че преча и е неприятно. Вие останете на местата си, аз ще се преместя, защото в случая съм натрапник и защото съм балкански пънкар. Но защо трябва да бъда евреин или циганин и да няма къде спокойно да отида, за да бъда себе си. Едно малко непроветрено място, където няма да съм преследван. И защо местата за различните трябва да бъдат еднакви с тези, които не са за тях. Защото заведенията могат да се различават едно от друго по кухня, по алкохол, по музика и по всичко останало, но не и по това, дали в тях може да се пуши абсолютно свободно, или е абсолютно забранено. И всеки да има свободата на избор къде да бъде, и никой да няма правото да се оплаква, че е объркал местата. Нали за това е проклетият избор - за да се преместиш. Толкова е лесно, че нямаше нужда държавата да бъде викана за полицай. Но дали защото сме прекалено модерни, дали защото сме прекалено старомодни и носталгични за нейната роля в частния живот – та не можахме да не й се обадим.

Без цензура | 05-11-2010, 13:01 | varnautre

Днес е първи ноември, Денят на Будителите. И вчера беше. И винаги е било. Ако се наложи да ги изброите всички поименно и не се справите, не се тревожете. Дори да се запънете на третия. По-важно е да знаете какво те събудиха и за какво се пребориха. И ако поне един от тях вирее във вас, то няма страшно – будилникът на съвестта ви дори няма нужда от навиване.
Ние сме народ избродиран от мечтатели и песимисти. Идеална комбинация между две противоположности. Те се привличат и създават енергия, достатъчна за нова азбука и култура. Днес на върха на пирамидата са песимистите. Не, останалите не са в подножието, а летят край гнездото си, в очакване на своя заветен ден. Наистина трябва да си малко луд и за оправдание мечтател, за да можеш да твърдиш, че словото, духа, науката, ценностите са единствените ни възможности да се измъкнем от всякакъв род кризи: духовна, икономическа, социална, демографска.

Онези, за които си спомняме днес, не са мълчели. И те като мен и вас са знаели какво точно трябва да се направи, за да може тоз народ, бит през краката и ръцете, да се изправи и да продължи с гордо вдигната глава. И са го сторили. А са имали право да мълчат, за да запазят себе си, семействата си, поминъка. Но едно е да накараш устата да стои затворена, друго – сърцето. Песимистите нямат сърца, мечтателите и истинските будители притежават едно и то стига за всички.

Затова не бива да изпадаме в мълчание. Това е най-лесно. България има нужда от думите на своите съвременни Будители. Една думичка е необходима навярно. Тя ще се чуе навред, защото от правото ни да мълчим почти сме оглушели. Дори няма нужда да се оглеждаме и ослушваме, защото и думите, и будилника са във всеки от нас.

Днес е първи ноември, Денят на Будителите. И утре ще бъде...

Без цензура | 01-11-2010, 05:15 | varnautre

И тази седмица пенсионната реформа продължи да бълбука в блатото от нерешителност, цените растат, а първият сняг пак ни изненада. Държавата узакони агенция „Една жена каза”, финансовият министър сподели с нас, че има добър сън, но не разкри тайната му, а премиерското говорене надмина всички очаквания с мечтанията за пърхащи перки. Във Варна, поела към поредно признание за най-добър град, всички проблеми очевидно са решени, защото будната православна общественост пое на кръстоносен поход срещу дявола.

Репортер и шофьор на вестник „Галерия” тази седмица опознаха ареста отвътре. Макар да няма много фенове, изданието спечели съчувствие след обясненията на вътрешния министър, че дваматата са прибрани не за друго, а защото

едва не убили жена с колата си

Екипът се навъртал край луксозната вила на вицепремиера в село Шума, а бдителна съседка решила, че са крадци. Те пък се опитали да я сгазят, преди да избягат. Така поне твърди жертвоготовната дама, а високопоставеният й съсед очевидно й вярва безрезервно, защото не чухме други аргументи за ареста освен споделеното от агенция ЕЖК. В една от телевизионните си изяви съседката обаче пресоли манджата, като все натъртваше, че това, което искали да й сторят двамата с колата, било „член 123”, или иначе казано – причиняване на смърт поради „правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, както пише в Наказателния кодекс. Заснетата вила в Шума стана интересна, след като Яне Янев размаха въпросите си за имотното състояние на Цветанов и обеща свидетел за мътното финансово зачатие на ГЕРБ. Тази седмица свидетелят Асен Урманов се прибра, потвърди казаното от Янев, но не разкри никакви подробности. А след като лидерът на РЗС беше атакуван по сексуална линия, един от депутатите му се зае да докаже, че при съответните приятели на човек не му трябват врагове. Емил Василев описа в писмо как му посегнала Искра Фидосова, а от подробностите за напуканите плочки

би опадала мазилката и на селска тоалетна

Останалите българи през това време следяха друго по медиите и в джобовете си. През седмицата хлебарите предупредиха, че скоро хлябът им ще струва с три–четири стотинки повече, а потребителите имат шанс да не го усетят, ако търговците си намалят печалбата, вместо да вдигнат цените. Вече поскъпнаха плодове и зеленчуци, ако не броим лимоните, а на тях никой вече не гледа като на шанс да си направи лимонада. Защото и захарта поскъпва. Така цените доведоха до изчисленията на КНСБ, че едно семейство с две деца трябва да разполага с 2008 лева, за да има нормален живот. В определението влизат храната, тока и водата, дрехите и здравната помощ. Книгите, развлеченията и почивката очевидно са ненормална екстра. Излишна екстра  ще се окаже стандартът «Стара планина». След соевия скандал, завършил без наказания, дойде идеята да купим на някой подходящ човек лаборатория за количествен анализ. Месопреработвателите обаче отказаха да финансират начинанието, а шефът им Кирил

Вътев изригна, че му се повръща от стандарта,

по който и без друго никой вече не иска да работи. И да има ентусиасти, те пък ще се спънат в следващата идея – в „стандартните” салами да има само българско прясно месо, след като вносът отдавна е над 70 процента. Ресорният министър обаче явно вече има ново хоби, ако вярваме на официалното съобщение на пресцентъра му. Цитирам: „Под егидата на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с театрален спектакъл, посветен на българската гора, бе отбелязан новия Закон за горите, който влиза за разглеждане в Народното събрание. ... Зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов подчерта важната роля, която в решителен момент като този, има обединяването ни около принципите, завещани от творци и общественици като класика на българското слово, защитника на българската гора, писателя, в същото време и лесовъд – акад. Николай Хайтов.» В същото време намаленото финансиране за защита от наводнения може да причини догодина

потоп върху милион и 600 хиляди декара ниви

в България. Премиерът Борисов беше над тези неща – след фикс идеята за магистралите, тази седмица той сподели, че има още една мечта – цялата държава да е покрита с вятърни перки и всичко да е като в приказките – със светещи червени лампички и «стотици хиляди въртящи се перки». Идилията, споделена пред студентите от софийския Технически университет, послужи за обосновка на тезата, че България пак ще има нужда от инженери. Бъдещите инженери бяха осведомени, че ремонт се прави, само ако жена ти даде пари, а също – че премиерът не се плаши от подскачащи студенти. А вицето му Симеон Дянков, само че в УНСС, даде ценни съвети, сред които и: «Не ви препоръчвам Софийския университет.» Преди двайсетина година студентите подскачаха наистина високо при такива откровения... Научихме и друго – социологията на премиера не включва никакви сложнотии, той просто ходи по улиците и слуша хората. Не е ясно какво чува, но според „Галъп интернешънъл" в момента

гласовете за ГЕРБ биха били 35 процента

Това не пречи на финансовия министър да спи спокойно. И да смята, че икономиката расте, при това без цифрите да идват от фиктивен износ. Дянков успя обаче да развали съня на доста граждани, като доразви идеята за данък «Лукс». Според него той ще се плаща само от живеещите в големите градове и в курортните селища. Варненци може би ще го плащаме двоен. Но пък така може да се сбъдне прогнозата на Бойко Борисов, че земеделието ще е водещ отрасъл у нас. Голямата тема за пенсионирането така и не получи решение. Вноските се вдигат, възрастта – явно също, единственото, което липсва, е истинската реформа. Поредното заседание на тристранния съвет върна разговорите в изходна точка, но в по-дълбока дупка, след като Симеон Дянков отново поиска условията за пенсиониране да се променят още догодина, работодателите го подкрепиха, а синдикатите обявиха

готовност за безсрочна стачка

Частично преосмислена беше и идеята за национализация на професионалните пенсионни фондове. Те все пак ще трябва да налеят сто милиона лева, като не е ясно къде точно – в общия фонд за пенсии или все пак в отделен. И друго не е ясно – според Дянков фондовете имат тези пари в брой, докато според директорката на едно от дружествата Даниела Петкова тези сто милиона ще ги извади НОИ за сметка на бъдещи постъпления. И докато ние още търпим да ни обясняват, че вдигането на осигуровките е всъщност «изрявняване», и изобщо за всичко са виновни предишните, "Трансперънси интернешънъл" излезе със смущаващи данни. В Европейския съюз само Гърция успява да ни бие по ниво на корупция. Най-прилично сме се държали през 2004-та и през 2007-ма. При Сакскобургготски и при Станишев. А в момента делим 73-то място с Вануату и Тринидад и Тобаго. Вероятно там е също толкова нормално, колкото и у нас, премиерът лично да прати правителствения самолет, ако се случи инцидент с човек, когото той харесва. Като искрено желаем на Христо Мутафчиев да се оправи и да се върне на сцената, не можем да подминем

непреодолимо усещане за цинизъм,

останало след полета на «Фалкона». Не защото един актьор не заслужава най-добрата медицинска помощ. А защото я заслужават, но няма да я получат, шофьорът, учителят, пенсионерът... Защото извън градовете единствената здравна помощ, достъпна на хората, са онези около четири хиляди фелдшери, които работят полулегално, без да ги има в закона. А здравният министър Константинов продължава да твърди, че е «голям фен на доплащането, но то трябва да е разумно». «Разумното» включва и разчетите на здравната каса, че един милион у нас няма да се осигуряват. Тази седмица умря и октоподът. Германският октопод Пол. Нашият си е жив и здрав. Тази седмица той стана причина за изострящи се диалози между президент и вътрешен министър, с намесата на Пешо Сумиста, който бил казал нещо пред някого, от което ставало ясно, че Сумистът ще е част от проекта на Първанов. Той пък пита кой пази гърба на «Октопода» и така цялата ситуация продължава плъзгането си на юг от гърба. Голямата точка заби премиерът, който, нервен от проекта „Първанов” или от нещо друго, прегази конституцията с огласеното в Брюксел настояване да не наричат Първанов „президент” пред него. Твърди се, че

новото политическо чудо на президента

щяло да се казва АБВ. Доста подходящо за държава, в която всеки управляващ мисли, че държавата започва с него. Във Варна, ако не броим идиотите, които взривиха кола до читалище, училище и детска площадка, кипежът е в рамките на умереното. Митрополит Кирил си намери нова мисия – да изгони дявола и дяволицата от чешмата до басейна. Кирил Йорданов си позволи да коментира, че дяволът е на друго място, но дискусия за градската среда пак не се получи. А в центъра на града мократа трудовашка мечта, кръстена Дочка, необезпокоявано плаши минувачите. Няма засега обсъждане и на проектозакона за сценичните изкуства, според който Варна може да се окаже съвсем без театър – само със сцена, на която да гостуват чужди трупи и спектакли. Прочелите законопроекта са в смут и от друга идея - спектакли, „насаждащи“ расова дискриминация, могат да бъдат спирани от МК. Министерството на културата. Или може би «Маккарти». С лепенки на вратите е вече музеят «Стара Варна». Държавата иска по пет хиляди лева месечен наем от общината, тя пък не ги плаща по една или друга причина и накрая музеят може да се превърне в спретната почивна станция. Общинските съветници пък поискаха най-сетне да се разчисти

неяснотата около финансирането на чистотата,

защото сега излиза, че имаме концесия за боклука и отделно финансираме дейности, които вече са платени на концесионера. Така неусетно за четири години сметката е станала от 7 на 17 милиона лева, а пък Варна определено не е по-чиста като за 10 милиона. Сравнително добра новина има за екипажа на «Лудогорец» - те най-сетне ще се върнат от злополучния последен рейс на кораба. Двама от екипажа не дочакаха края на сагата, а собственикът на кораба се крие, макар че освен медиите, никой друг не го търси. В Бургас предстои нещо поучително – търг на имуществото на Митьо Очите – от апартаменти до прах за пране. Нищо, че митничарските села си стоят, половината тузарски имоти се оказаха  с неплатени данъци, а луксозните яхти на братя Диневи, заедно с дълговете - собственост на поредния безработен бай Иван. На данъчните обаче тази седмица им било най-интересно откъде са парите на Митко Бербатов, та смятали да проверят. Въпреки всичко това най-любопитният диалог тия дни се проведе в София. Там започнаха да копаят за

канализация за баровските квартали

"Симеоново" и "Драгалевци", а някои баровци се възмутиха, че им пречат на движението. Йорданка Фандъкова се опита да обясни, че срамно не е затварянето на улицата, а фактът, че през 2010-та има цели квартали от малки дворци, които са на септични ями. Явно не е разбрала, че някои нямат нищо против - просто така им харесва.

Без цензура | 30-10-2010, 07:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

RESERVOIR DOGS, по култовия филм на Куентин Тарантино "Глутница кучета" е кръстил снимката си Ясен Ястребовски, която получихме на [email protected]

Действието се развива във Варна, пред Областна управа, в една неделя през октомври 2010!

Без цензура | 29-10-2010, 09:59 | varnautre

Предупреждавам: предстои ви да прочетете един крайно субективен коментар за това, което се случва в сферата на висшето ни образование. Аз самият, като участник, не бих могъл да бъда обективен, защото пародията, на която сме свидетели, няма как да не пробуди разнородни емоции във всеки един от нас.

Първа част През последните години висшето образование в България е много благодатна тема за какви ли н...

Без цензура | 29-10-2010, 06:53 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

КАТ - Варна, налага наказания по показанията на технически неизправни радари, твърди читателят ни Красимир Иванов.

Той се убедил лично в това при проверка, разказът му за която няма нужда от коментар, поне от наша страна. ВарнаУтре.бг е готов да публикува и становището на КАТ.

На 22.10.2010 г. бях спрян от автомобил на КАТ във Варна на отсечката от бензиностанция "Петрол" към бензиностанция "Шел" по бул. "Владислав Варненчик", където обичайно има автомобил на КАТ. Поради този факт почти винаги наблюдавам километража си, минавайки по тази отсечка, да не би да съм в нарушение. От светофара на бензиностанция "Петрол" до момента, в който бях спрян, се движех с не повече от 60 км/ч по показания на километража ми. Движех се в лявата лента (от 2 налични) и успоредно с друг автомобил. От полицейската кола излезе полицай и ми направи знак да спра със стоп палка. След процедурата по проверка на документите ми полицаите ми показаха радара с който са ме засекли,показващ 70 км/ч. Веднага възразих, че това не е моята скорост, с която съм шофирал, а и според мен беше невъзможно да се определи чия скорост се измерва в момента, в който се движим успоредно с друг автомобил. При възражението ми полицаите ме попитаха на колко години е автомобилът ми и дали е минавал преглед за точно измерване на скоростта, като разликата според тях е можела да се дължи и на размера на гумите. Отговорих им, че автомобилът ми е произведен 11/1998 г. И ги помолих да проверят, че е обурудван с базовия размер гуми, предписани от производителя, а именно 195/65/R15. На моя въпрос – на колко години е техният измервателен уред и дали те са сигурни, че техният радар е технически изправен - не получих отговор. Заявиха ми, че радарът им минавал всяка година технически преглед от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Тъй като съм запознат донякъде с процедурите на ДАМТН, поисках да ми бъде показан задължителният годишен стикер на ДАМТН, който се залепя на всеки измервателен уред и е гаранция, че уредът е преминал успешно задължителния годишен технически преглед и грешката му е в рамките на допустимото. Тъй като не съм измервал километража ми дали показва точно – а и няма такава практика в България, бях готов да приема показанието на радара, ако ми беше показан този стикер. Срещнах огромен отпор от страна на полицаите, като мотивът им беше, че те са проверяващият орган, а не аз. Въпреки всичко аз продължих да настоявам, тъй като дори кантарите на пазара, измерващи кг домати, и бензиноколонките на бензиностанциите имат задължителния стикер, който може да бъде проверен от клиента и не е нещо тайно, а гаранция за точно измерване. А какво да говорим за радар с който се налагат глоби и се отнемат права!

После смениха тактиката и започнаха да ми обясняват че всички стикери се пазели от техния началник в управлението – да съм отидел в управлението при началника им, за да ги проверя! Изразих огромно недоумение – как може стикерите да са при началника им, след като в закона е записано, че те се залепят на измервателния уред! Поисках да разгледам радара по-отблизо, но и това ми беше отказано. Поисках да напиша забележка на фиша, който ми написаха, но и това ми беше отказано. Помолих ги да ми покажат стикера и ако всичко е наред, да приема показанията на радара без възражения, но пак ми отказаха. Преминах от другата страна на полицейския автомобил, за да огледам радара – и какво видях! На радара имаше остатъци остатъци от стикер на ДАМТН - смачкано, лепено и отлепяно с лепило около него (като залепяш и отлепяш нещо по няколко пъти и като го нагрее слънцето как става), а долната част, където трябва да бъде датата на валидност, беше неузнаваемо сдъвкана, без възможност да се различи каквото и да било! Поисках отново да разгледам радара отблизо, но полицаят, който седеше в колата, разбра, че виждам това, което се опитват да скрият, и го закри с ръцете си. Явно имаше защо да бъде скрит!

Смениха тактиката отново, като единият полицай ме попита: "Аве приятел ти к'во работиш?" и после: "Аве много филми гледаш!" Препоръчах му да не се занимава с личния ми живот, който не засяга служебните му задължения!  И така беше ми издаден фиш – глоба, на който не ми позволиха да напиша възражение или забележка и на който е отбелязано, че "Глобата с фиш не подлежи на обжалване".  Въпреки това на 25.10.2010 г. написах възражение до началника на КАТ - Варна, описвайки подробно случката. Смятам, че с ползването на неизправни радари, с които да се налагат глоби, не само се нарушават гражданските ми права, но и Законът за измерванията от 16.09.2010г.:

Чл. 39. (1) Първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка.

(2) Първоначалната проверка на средства за измерване има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл. 28 е определен друг срок.

Чл. 43. (1) Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверя със знаци за последваща проверка.

(2) Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване.
(3) Последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.

Чл. 44. Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни:

1. да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение;
2. да не променят съответствието им с одобрения тип или с изискванията към тях;
3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г.) да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка;
4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.

Радарът, с който ми беше измерена скоростта, имаше маркировка на предния контролен панел - ТРАФИК РАДАР TR4D, BG05, 4349.

Разполагам с номера на автомобила на КАТ и името на полицая, който написа глобата.

Без цензура | 27-10-2010, 11:29 | varnautre

Българските железници от години са любимата боксова круша на свръхактивното обществено недоволство. Даже си мисля, че ако БДЖ липсваше, хората щяха да се нахвърлят на жирафите и носорозите в зоопарка. Естествено, че все някой трябва да го обере. А едни саморазпадащи, дерайлиращи, миризливи, закъсняващи и одъртели вагони вършат прекрасна работа. Върху тях се изсипват тонове помия. Има защо – ще кажете. Прави сте. Но имайте предвид, че именно тия вагони не задържат... фекалии. През една тръба всичко отива на релсите. Един вид: дреме му на БДЖ-то за вашето недоволство. Така или иначе пак вие ще газите в същата помия, която сте излели върху релсовия транспорт.

Без цензура | 26-10-2010, 08:34 | varnautre

Тази статия има за цел да разгледа като стопанска дейност специалността, наречена "просия".

Просията днес не е това, което е била преди. В момента тя не е начин хората, които имат средства за но...

Без цензура | 25-10-2010, 10:36 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

„Национализация” стана думата на тази седмица, през която почти ритуално се късаха договорки и споразумения, а вътрешният министър има вече четири версии откъде са парите за апартаментите му, като пестенето от закуски още не е споменавано.

Именно желанието на медиите да кажат кратко и ясно за какво им говорят държавните мъже реанимира термина „национализация”. Това пък накара министър председателя да се обиди и да заяви, че тези приказки са спекулации на определени политически и бизнес кръгове, „изнервени” от „безпрецедентната подкрепа”, оказвана на кабинета от чужбина. Очевидно прегледът на печата за премиера тия дни е правен без анализа на Ройтерс. Иначе той все щеше да забележи цитат като този: „Дясноцентристката партия ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 година с обещание да реформира остарялата пенсионна и здравна система, но отстъпва, изправена и пред най-малкия протест. Тя

може да бъде наказана за бездействието

на изборите догодина.” Тази седмица кабинетът не направи нищо, за да опровергае Ройтерс, опозицията и редовите българи, които бъркат все по-надълбоко в джобовете си, без да виждат смисъл в това. И тази седмица не беше постигнато съгласие откога започва вдигането на осигурителния стаж и възрастта за категорийните работници. Договореното пък предвижда по-висока пенсионна вноска и диференцирани прагове за самоосигуряващите се. Професионалните частни фондове ще се влеят догодина в държавен фонд или, иначе казано, ще ги национализират. Някои икономисти го наричат дори кражба. Дали държавата е добър стопанин, по-добре да не питаме – точно тази седмица стана ясно, че тя не си е потърсила около 600 милиона лева дивиденти от държавни дружества. А и подобно сипване на личните пенсионни партиди в общата осигурителна каца

напомня на масовото влизане в ТКЗС

Извън емоциите са предупрежденията на икономисти, че тези фондове не държат пари под дюшека, а инвестират в акции и недвижимост и всеки подобен сигнал води до желание за оттърваване от проблемите, от което падат цените, а оттам и бъдещите пенсии. Всъщност, Българската фондова борса вече беше одържавена /или национализирана/, това е втори опит, и вероятно мнозина вече поглеждат към Калотина, защото им става някак деветосептемврийско. Синдикатите подкрепят идеята за национализация, но пък са недоволни от много други и под напора на това недоволство премиерът се закани да накъса публично споразумението със синдикатите. Борисов обаче беше изпреварен от лекарите. Ако помните, те твърдяха, че вярват на премиера, приеха присъствието му като гаранция за споразумението от шести септември и спряха протестите. Сега споразумението е на парчета, защото пари и реформи няма, протестите отново стават актуални, като лекарският съюз ще стачкува заедно с КНСБ и „Подкрепа”. Решението беше огласено малко след като главният им „любимец” Симеон Дянков определи заседанието на Тристранния съвет като „успех и напредък”. Не останаха много илюзии и за тези, които пуснаха бюлетината за ГЕРБ заради

обещанието за поносими данъци

Защото Европа го искала и защото било екологично, всички собственици на стари коли догодина ще плащат по-висок данък. Или пък защото дупките в хазната трябва да се кърпят. Вдигат се акцизите на тютюна, някои цигари и горивата, което означава пореден скок в цените на всичко останало. Туристическата такса става данък, който се плаща и при празни легла. Общините също получават по-голям дял от изтупаното от брашнения чувал, начерен „данъкоплатец”. От следващата година те ще могат да определят по-висок данък върху недвижимите имоти. Едва ли в месеците преди изборите някой кмет би постъпил като камикадзе, но изборите не са всяка година. Върна се и идеята за данък „Лукс”, макар и дефектно мутирала. Този път няма да се търсят яхти и бутикови крокодилски колани. Сега базата е средната данъчна оценка на общината и така всеки собственик на две-три стаи в сравнително централна част на града изведнъж ще се окаже горд обладател на луксозно жилище. Там, където има големи ромски махали или съставни села, границата за влизане в лукса пада съвсем, а там, където скъпите квартали са на края на града, за прогимназиите там ще се плаща по-малко, отколкото за панелките в града. Пак от следващата година данъци ще плащат и собствениците на паянтови селски къщи. Покрай тях

изгоряха и собствениците на стари автомобили,

които ще бъдат стимулирани да си напазаруват нови лъскави возила с помощта на по-високи данъци върху старите им коли. Аргуменът на премиера за данъка върху луксовете беше слисването му от хеликоптерните данъчни рейдове. Митничарските къщи обаче ще вземат да се окажат законни. И макар че "Дянков има шест месеца да се приберат данъците от всички тези и да видим колко е тотала от летенето с хеликоптера”, Дянков едва ли ще събере достатъчно, а адвокати вече съветват заснетите да завеждат дела срещу държавата. Така тоталът за нас ще се окаже умножен по три – платили сме за хвърковатата чета, за обезщетения за действията й и за слисването на премиера. Във Варна тъкмо в този момент уволниха финансиста на общината - трета ключова фигура, която си тръгва от там. Борислав Борисов поема за Брюксел, за да работи. Което е по-добър вариант от хасковския, в който заместник областният управител Румяна Въчева емигрира в Швеция. Съпругът й лекар е един от десетките, които бягат, преди да ги е застигнал поредният опит за здравна реформа, а дамата просто отива да поживее по-спокойно една година, докато тук й пазят работното място. Пак във Варна прокуристът на общинския градски транспорт откри в склада багер, който освен

да се дава под наем на ексцентрични абитуриенти,

едва ли би могъл да носи приходи по друг начин. Потвърди се и информацията, че дружеството е купувало дизела по цени на дребно. Впрочем, в подобно, а дори и по-сериозно прегрешение бяха изхващани и доста министерства, но някои и досега си мълчат. В икономическото може би са били заети да преглъщат новината, че така шумно рекламираният ръст на износа от 46 процента почти наполовина се дължи за фиктивни сделки за точене на ДДС. Както и да разпределят към пет и половина милиона за нова рекламна кампания за туризма – този път пред нас. В здравното министерство, където явно всичко вече е наред, започват работа по проект „Информирани и здрави”. Над четири и половина милиона лева от програма „Развитие на човешките ресурси” ще бъдат похарчени, за да научим, че цигарите са вредни, че трябва да се храним здравословно и да се пазим от травми на работа. Стандартите при храната тъкмо се появиха, и се оскандалиха. След министерскоро отнемане на лицензи заради соя в саламите „Стара планина”, хамбургска лаборатория не намери соя. А пък според вестник „Сега”

резервът за извънредни разходи свършил

И тъкмо да кажем: „не е европейско всичко това” и научаваме, че Брюксел иска да пълни общия бюджет с нов, единен ДДС, с такси върху връху всички банкови операции и каквото друга се сетите, а чиновниците не се посвениха да вдигнат вноските ни за догодина с почти шест процента, макар повечето страни да настояваха за 2,9 на сто увеличение. Съдът поне и тази седмица не ни разочарова. По дело за застраховката на колата на Максим Стависки, например, в една и съща папка са събрани искът на застрахователите към Стависки и на родителите на пострадалата Мануела към застрахователите. А съдът го отложи, за да бъдат добавени дълбоко свързаните със застраховката психиатрична екпертиза на момичето и документи по делото срещу баща й. Така че никой не се изненада, когато Върховният административен съд реши, че лидерът Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси по казуса "Цанков камък". И отвори вратите пред политиците – консултанти. Сега чакаме резултатите от проверката на вътрешния министър. Оправданията му за сделките с апартаменти започнаха с това, че парите са от депозити, минаха през заплатата и заема, после се появиха консултантски договор и любяща тъща. Консултираният бил чужд инвеститор, заинтересуван от криминогенната обстановка. Любопитството му било задоволено от свободни източници. Иначе казано –

консултантът Цветанов е преписал от журналистите

А за апартаментите има още добър приятел, който ги продава за без пари и банка, която щедро финансира сто процента от сделката. Но пак, като се сравнят публичните декралации, подавани в Сметната палата, едни 124 хиляди 803 лева пак идват от нищото. Но пък разбрахме, че апартаментната щедрост се дължи на семейно приятелство - ”станах и кръстник на детето им наскоро", а приятелят Тодор Бояджиев за последните пет години е спечелил седемнадесет обществени поръчки да девет милиона лева. Пак през тази седмица министър Цветанов заяви: «Хубавото на демокрацията е, че всеки може да влезе в политиката.» Не разбрахме само за кого. Седмицата ще запомним и със «златната» атака на софийското летище. Не в банка, а точно в митническия склад там бяха златото, среброто и платината, конфискувани от «Леярите». Засега знаем, че вратите не са разбити, влезлите са имали ключове, а точно докато са влизали алармата, чийто код са имали стотина души, не е работела. Според разследването атаката «може би» е вътрешна работа, а според шефа на митниците

хората му са «частично виновни».

Най-любопитно прозвуча уточнението: «Смята се, че в склада е било проникнато във времето между петък вечерта и понеделник сутринта.” Някои хора си проверяват вратите на мазите по-често. И макар че тази седмица премиерът беше ту слисан, ту гневен, ние би трябвало да се притесним най-много от ужаса на Мариус Куркински. Докато един от актьорите му се правеше на крадец по време на „Балкански синдром”, зрител от публиката, в духа на най-добрите традиции от епохата на „Изгубена Станка”, скочи да го бие. Пропастта в културата, която подсказва подобно действие, би трябвало да накара всички ни да се облеем в студена пот и да помислим какво правим със себе си. Засега обаче само цъкаме с език, че българските младежи са най-мързеливите в Европа, че българските медии са точно толкова несвободни, колкото и бенинските. А за да е сигурно положението, обмисля се закон, според който всяко едно изречение дотук

може да бъде обявено за дискриминация

и повлече след себе си ефективна присъда. Но нас засега дори изблиците на произведената в бизнес дама Северина Чанева по адрес на премиера: “Той е съвременният Васил Левски” също не успяват да ни разтърсят.

Без цензура | 23-10-2010, 08:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

На пръстите на двете ми ръце се броят вече дните, в които гледам снимки от въздуха и от мен почти спонтанно се откъсва дълга протяжна въздишка:

Без цензура | 17-10-2010, 06:30 | varnautre

Според астролозите на десети октомври сме преживели най-щастливия ден от началото на века. В Чили седмицата наистина беше щастлива – спасиха всички затрупани миньори. У нас особени поводи за щастие през последните седем дни няма – температурите падат, цените се вдигат, а зад ъгъла всичко е в мъгла.

Според поредните социологически данни една трета от българите смятат, че ситуацията на работното им място се влошава, а три четвърти не виждат нито края на кризата, нито дори фаровете на наближаващ влак. Управляващата партия продължава както да води в предпочитанията на електората, така и да губи от тези предпочитания. Властелинът на рейтингите Бойко Борисов отбеляза поредния личен рекорд, базиран, според социолозите, на успешните акции, строежа на магистрали и стандарта „Стара планина”. Процентът фира там обаче расте, а решаването на здравните и социални проблеми

наближава фазата на кататонния ступор.

В името на рейтинга се правят финтове, които могат да се сравнят само със запушването на една дупка в решетото, от което течът в останалите се увеличава. Изборите догодина са добро оправдание за популизма, макар опитът от седмицата да показва, че ако някой успее наистина да запуши всички дупки, макар и с цената на лишения, той печели изборите. Поне в Латвия се получи – вероятно заради видяната вече ефективност от запушване на дупките. У нас засега само ги броим. Хвърковатата чета продължава да облита баровските квартали и да дублира медийни разследвания с давност пет – десет години. Президентът Първанов подхвана идеята да се изкарат на светло богатствата на прехода. Премиерът Борисов отказа да приеме критиките за полицейщина и едноличен режим в управлението, като заяви за събарянето на ивайловградските имоти: „това е точно това, което хората искат”. И изненадата на двамата от палатите, и натискът за изясняване на ситуации, за които и двамата

би трябвало да имат информация от първа ръка,

е доста любопитна, но никой не очаква отговори на въпросите. Особено след уточнението, че в Ставри Димитрово чакат не булдозери, а джипове с добре облечени мъже и с празни куфарчета. Още повече, че в китното незаконно село живее поне един известен спонсор на управляващите, независимо кои са били те. На фона на митничарския разкош Варна разочарова данъчните, а къщата с езерото беше изненада само за тях. Така рейтинговата борба с незаконните богатства е застинала в очакване на Годо. Извинете, на булдозера. В друга знакова битка засега печели Тракторът. Алексей Петров вече е под домашен арест, а Апелативният съд в София така и не откри пет от осемте крака на „Октопода”, затова постанови, че организираната престъпна група е само от трима души. Някъде изчезна и държавната тайна, разгласена от Петров. Решението предизвика очакваната канонада по съда. Вътрешният министър направи поредното по принцип недопустимо изказване, че съдебната система е в услуга на организираната престъпност. Той отказа да коментира и обвиненията на Петров,

че го е ползвал за препиране на пари.

Самият Алексей Петров се зае със серия интервюта на подходящи места, а неуморният Яне Янев вече измисли и подходяща структура за политическото бъдеще на домашния арестант - „експерт по национална сигурност и нов конституционен ред”. На този фон Искра Фидосова прокара през Парламента идеята си за специализиран съд и успя да постигне малко политическо чудо – сини и червени да гласуват заедно. Имаше и една странна реакция – Джеймс Уорлик също изрази изненада от решението на съда и препоръча Петров да бъде „внимателно наблюдаван”. После поиска и „справедлив процес” за Ахмед Доган, защото бил „важна фигура в страната”. Явно славата на бившия френски посланик е изкушаваща, но Етиен дьо Понсен беше стъпил на едно проведено по правилата разследване с безспорни доказателства. Доказателства за образователния срив у нас привеждаха два дни лектори, поканени във Варна от опозицията. Професор Пантев застъпи тезата, че „българското образование все повече се свежда до ограмотяване”. Съгласни или не, през същата седмица всички научихме, че Софийският университет може да започне годината със заключени врати –

през януари няма да има лекции,

за да се пестят пари. С плакати под прозорците на управляващите минаха и български учени, но няма видими признаци, че някой ги е забелязал. Но пък от тази седмица имаме нов университет – Пернишкия. Той пък си има първия „доктор хонорис кауза” – Бойко Борисов. Засега университетът е бутиков – решените да усвояват тайните на науката срещу средно три хиляди евро на семестър са 63-ма, макар вратите да са широко отворени за всички желаещи. Но пък след повече от сериозното лобиране в полза на пернишката Политехника от страна на президента и премиера, последният обеща да закара метрото до студентите, така че до университета в Перник да се стига по-бързо, отколкото до Софийския. Ден след като България се сдоби с този мощен център на науката, записахме още едно постижение – избрахме първата „Мис Европейски съюз”. Или поне я избра самопровъзгласилият се елит, откликнал на евроидеята на най-големия чалга клуб у нас. Дванадесет неизвестни засега Златки се поразсъблякоха и разкършиха под звуците на мощна еврочалга, а накрая до титлата се добра 18-годишна ловешка блондинка. Амбицията й била да стане адвокат, а качеството, на което разчита за това, било красотата й. Може би е време за

правен факултет в Перник.

А премиерът, след като нахока държавните вузове, че чакат държавна подкрепа, а не вземат пример от пернишкия, се върна към любимата си тема – магистралите. На живеещите край „Люлин” Борисов обеща шумоизолация като „на Орлов мост в София ". Местна баба, която явно не стъпвала в София, обеща, ако това стане, ще почерпи премиера с мекици. „Хемус” пък беше рекламирана пред Доналд Туск с идеята Европейският съюз да ни отпусне пари за нея, когато Полша поеме председателството. Не е ясно как това се връзва с идеята, която лансира министър Плевнелиев – да се събира магистрална такса, което означава автоматично спиране на европарите за пътища и връщане на усвоеното. И друго каза премиерът Борисов в Евксиноград – „пускайки магистрала „Тракия" през 2012 година Бургас ще има голямо предимство пред Северна България". Определено в полза на Бургас за сметка на Варна беше и позицията на транспортното министерство за Общия ни устройствен план. Според министерството отказът да имаме нова самолетна писта и да изнесем пристанището от центъра на града е продиктуван от нарушения при съставянето на плана. А премиерът се ограничи с препоръката да си отстраним нарушенията. Според варненския кмет пък

това означава спиране на развитието на града.

Той, разбираемо, има подозрения за политически мотиви. Те биха могли да изчезнат след една година при изборите и тогава е възможно  експертното мнение да се завърти на 180 градуса. Инвеститорите и туристите обаче правят подобни завъртания много рязко при лош сигнал и изобщо не бързат да се връщат след това. Колкото до разговора в „Евксиноград”, не разбрахме дали премиерът Борисов се е оплакал и на полския си колега от ниските ни данъци. Широко рекламираното предизборно обещание на ГЕРБ за ниски данъци, редуцирано между другото до намаляване само на пенсионните вноски, изведнъж се превърна в срам за семейството. Докато финансовият министър Дянков бързаше да се похвали с високата оценка на Ангела Меркел за нашата финансова политика, премиерът Борисов се оплака от срама, който преживял, когато трябвало да каже на германския канцлер колко са ни ниски данъците. И как срамът бил същият при срещата с унгарския премиер. Финансовата политика на почти фалиралата Унгария едва ли е точното мерило, а и не е лошо сред съветниците на премиера да има поне един, който да знае това, с което са наясно и българските граждани – нашият ДДС далеч не е най-ниският в Европа, където освен това има редица стоки и услуги, при които данъкът е по-нисък от общия за страната, а понякога – и нулев. И здравната реформа

не можа да изплува от мъглата тази седмица.

При шест милиарда годишни плащания за здраве, по данни на Световната банка, ставащото в здравеопазването е повече от срамно. Вкарването на парите на здравната каса в общия бюджет с идеята, че това ще подобри обслужването ни, е идея, достойна за Четвърти километър. А в Разград Здравната каса състави акт за административно нарушение на доктор Карагьозова, защото преглеждала в извънработно време. Биха могли да я осъдят и на обществено полезен труд – да преглежда в извънработно време. Размерът на вдигането на осигуровките още не е ясен, разговорите в тристранния съвет се водят предимно на двойки, Симеон Дянков вече говори за 1.8 на сто увеличение, а условията на работодателите, за да се върнат в преговорите, станаха шест. Повечето засягат задълженията на държавата към тях, както и увеличаване на дела на работниците във вноската. КНСБ пък поискаха осигуровката в частните фондове също да вдигне с два процента. Икономическият министър се опита да намери икономическата логика в по-високите осигуровки и като не я откри, продължи да настоява за цялостна реформа, но единственият резултат вероятно ще бъде, че

пак ще настъпи политическата мотика.

Управляващите депутати не успяха да го улеснят – тази седмица достатъчно от тях не отидоха на обсъждането на поправките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в икономическата комисия, която трябваше да обсъди законите за акцизите, ДДС и облагането на доходите на фирмите. Извинението беше, че депутите били заети да се срещат с избирателите си. Които пък са заети да оцеляват все по-трудно и чакат законодателите им да ги оправят, но не точно по този начин. Голямата правителствена гордост – стандартът „Стара планина”, също се оказа с малък срок на годност. Първо стана ясно, че не е много ясно как точно се контролира стандартът. После разбрахме, че по-правилно би било стандъртът де се нарече „Аконкагуа” – в чест на аржентинското говеждо, или „Молдовану” – заради румънската сланина. А тази седмица някой намери и соя в българската саламена гордост. Първоначалните заплахи за отнемане на лиценз бързо бяха сменени обаче с обяснения, че май е станала грешка. След министерското избухване на тази тема пробите заминаха за Европа, защото ние тук

имаме стандарт, но не и лаборатория,

в която да си го проверим. Ако нещо може да мине за добра новина, то е, че властта отида вкупом на театър тази седмица, а накрая премиерът Борисов театрално обеща още десет милиона лева за българската култура – почти като подарък. После културният министър го покани и на опера. Може би ще има подаръци и за Фигаро.

Без цензура | 16-10-2010, 06:11 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море