Силно се надявах жълто-кафявата свада между Бойко Борисов и Слави Трифонов бързо да оттече в бидето. Не стана. С риск да засиля вонята ще добавя и аз няколко думи. Сори за което. Но наистина отсъства една гледна точка, а струва ми се, най-важната.

На мушката на морализаторите и критиците е Слави Трифонов. Което е обяснимо. Бойко Борисов управлява държавата, а съдниците, които издават обществени присъди, умиргат да се търкат в него. Самият Слави е умиргал. Престъплението и наказанието при тях е като приказка за прелъстяването и изоставянето.

Трифонов си навлече през годните гнева на много хора, а и честно казано – хич не е цвете. Абсолютно вярно е, че щади Първанов, което превръща сатирата му в манипулация. Сам си призна, че е искал да предложи депутати на Борисов, а вероятно е вярна и историята за парцела край Японския хотел.

Но това ли е най-важното в драмата? Дори и пикантно не е. Манипулациите, ежбите, съмнителният морал на един шоумен са си основно негов проблем. Той все пак управлява единствено шоуто си. Колкото и влиятелен да е.
По-опасни са изпълненията на човека остреща – премиерът на България Бойко Борисов. Държавата зависи от него. Обществото – също. Ако може, и времето ще зависи от него – той със сигурност би искал.

На практика Борисов зашлеви звучно един от малкото си критици. Но Слави бе поредният зашлевен. Станишев критикува генерала – хоп, разследване заради някакво докладче. Яне си надигна главата – остана без депутат. Слави иронизира със скечове – бой по главата. И импийчмънт на Първанов щеше да спретне Борисов, стига да можеше, и ако наистина се караха.

Нима е нормално един политик в уж демократична държава да се разправя с всеки, който не го харесва? Нима в случая със Слави не става дума за разправа заради критика, при това атаката е срещу развлекателно шоу, респ. срещу словото и културата? Ясно е, че Борисов не воюва със Слави принципно, а просто защото е лично сърдит. Защо не изкара всички тези скандални факти за Трифонов, когато другаруваха из Учиндол? Защото тогава не е имал интерес, нали?

Борисов е умен. Твърде дори. Много добре знае, че скечове в праймтайма са много по-страшни от всякакви Янета и Сергеевци. Страшни не за държавата, а за него.

За държавата е страшно, когато подобно поведение си позволи управник, още повече най-важният. Страшна е логиката „не закачай приятелите”, когато става дума за обществени взаимоотношения. Най-страшното е, че всички се правим, че не виждаме страхотиите.
Това нормално ли е? Демокрация? Все още?

Приятелите на Борисов го оправдават – бил раним като дете, лесно се палел, нямал лоши мисли и бързо му минавало... Може. И все пак има някаква граница на „сръдливост”, която не бива да преминава. И тя е най-вече по отношение на т.нар. четвърта власт. Тази власт само формално е такава и вината си е в нея. Но политиците не бива нито да й се сърдят, нито да я оздравяват, нито да я поболяват.... Въобще не бива да се занимават с нея. В Азия се занимават.

Трагедията е, че други властници преди Борисов също преминаваха тънката граница. Другата страна – медии, политолози, общественици и т.н., също я прекрачваха в сервилните си стремления. От всичко това губят всички. Най-вече нормалните хора, които искат нормални отношения в обществото.

Тези дни тиражен всекидневник весело попита премиера дали праща заплашителни есемеси на журналистите. Той отговори с шеги и закачи и така във всеобща веселба бе претупан още един пункт от същия проблем.
Извинявайте, но лудницата е пълна. Имаме скандал, в който премиерът е обвинен, че плаши журналистите с есемеси. Те го питат вярно ли е, че е пращал, вместо да си кажат сами дали са получавали.
Егати хората, дето сме, щом ни се случва всичко това!

Без цензура | 27-01-2010, 11:17 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Българските телевизии напоследък станаха по-нормални. Без майтап. Не че са се разтоварили от кресливо празнословие, но една от полицейско-слугинажните им дейности е в творческа и кадрова криза. От което печелят зрителите.

Може би сте забелязали, че т.нар. „активни мероприятия” в ефира силно намаляха. Беше време, когато цялата държава се обръщаше наопаки след хвърлени думи и камъни в сутрешните блокове. За часове страната се покриваше от гъст (дез)информационен дим, а вечерта никой не знаеше кой, какво и как е казал. И дали фактите са истина. Но пък словесната вакханалия водеше до някому нужните оставки, опровержения, обвинения, бял или черен PR, или просто отвличаха вниманието.

В последната година няколко популярни телевизионери се разделиха с ефира. С което намаля обнародването на добре сортирани и фризирани „истини” с многоцелево предназначение. Оперативно ангажираният личен състав е важно звено в този процес, тъй че отсъствието на подобни хора е една от причините за сегашното спокойствие.

За да бъде решен обаче изцяло проблемът, сутрешните блокове трябва да бъдат прочистени изцяло от политика. Питали ли сте се защо те – напук на рейтинг, интерес, а и биологичният зрителски часовник, са пълни с толкова политика? Кой я гледа и дали няма да е по-гледаема вечер? Отговорът е, че колелото на манипулацията се върти най-добре сутрин. И точно „информационно-развлекателните” блокове го задвижват.

Особеностите на съвременният информационен свят са такива, че една новина се превръща в такава, само ако е повторена и потретена от няколко различни по вид медии. Една истина например, колкото и важна и скандална да е, никога няма да се превърне обществено събитие, ако се затвори между листите на един вестник. Важно е телевизиите да се включат, сайтовете, а и засегнатите лица – политици, бандити или и двете, да дадат мнения и увеличат децибелите. Тази „мелница на шума” е причина достоверните факти често да се изкривяват, а манипулациите да се самопроизвеждат като в матрица. Тя просто е даденост.

Вкарването на политиката в сутрешните блокове има за цел да задейства точно тази мелница. Телевизиите печелят добавена стойност (цитират ги), а и влияят върху обществените процеси. Има ли влияние, има и изкушение. Появяват се хора, които се опитват да въздействат, както и телевизионери, които се изкушават. Някой някога може да е напълнил сутрешните блокове с политика за добро, но то отдавна се е превърнало в зло. Сутрешните блокове станаха източник на лъжи и манипулации.
Как в действителност се завърта колелото? Ето как: явява се сутрин по телевизията човекът Х. Той трябва да каже скандалната „истина” У. Казва я. Часът е 8, в 10 десетките агенции са я тиражирали трикратно. В 12 часа са я обогатили с коментари. В 13 човекът Z, който е засегнат, излиза с контрамнение. И други хора, с трибуна и интерес от темата, се включват. Форумите кипят. Лъжата и истината се дуелират. В 14 някой „случайно” доразвива скандала на Х с нови факти. В 15 часа на планьорка във вестниците се докладва, че репортерите са разнищили темата и ще й посветят страници. Всички бързат, за да изпреварят конкуренцията, за проверка и осмисляне на фактите няма време. Това остава за другия ден, в който обаче ще имаме друга „новина”. Или просто ще премине в лутане по същата, след като по инерция, глупост или целенасочено Х, У и Z се проектират в безкрайност.

През това време някой знаещ човек с пари, опит и връзки, провокирал скандала, ще реши уравнение в своя полза. Което никога няма да стане обществено достояние.

Може ли колелото да се завърти, ако Х съобщи „истината” си вечер, в наистина най-гледаното време – 20 часа? Когато ще го видят всички, а не само пенсионерите и домакините, които сутрин са пред телевизорите? Не. В 20 часа сайтовете са затворени, най-много да ги поддържа пиян администратор. Вестниците са напечатани. Депутати, министри, синдикалисти и бандити приспиват съпругите си с мисъл за любовниците. На никой не му е до аргументи и факти. А до сутринта все някой ще се светне, че истината на Х не е такава.

Х няма интерес. Телевизиите също. Вечер хората гледат каквото им се покаже – по-добре да излъчват евтини филми или шоу, което носи пари. Сутрин пък народът така и така е в задръствания на път за работа. По-добре да му се натресе политика, която няма да спечели рейтинг, но пък ще свърши други отговорни задачи.

Както казахме, поради кадрови проблеми в момента цари здравословно за зрителите затишие. И колкото по-дълго продължи, толкова по-добре. Има ли основание за оптимизъм? По-скоро не. Единият вариант е скоро пак да се появят мелничари, които да застанат на поточната линия на лъжите. Вторият е чалгорията от вечерния праймтайм да се пренесе и сутрин, и така до тоталното погубване на публицистиката. Което вече става в някои телевизии.

А колко прекрасно би било сутрин да се излъчва полезна информация за бита, здравето, образованието, културата и спорта, а тежката политика да се дебатира вечер. Не много, а умерено. Както подхожда на сериозни теми. Но сериозната и мислеща публика е неудобна не само на политиците, а и на телевизиите.

Без цензура | 24-01-2010, 17:40 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Тези дни Румяна Желева вероятно се чувства несправедливо ощетена. Има защо.
На изпита й в Европарламента пролича, че не е подготвена за еврокомисар. Но тя съвсем не е първия български политик, който неподготвен се явява в Брюксел. След като Слави Бинев гради доволна кариера като евродепутат, защо Желева да не е комисар?

Кандидатирала се за Европарламента в нарушение на закона и укрила конфликт на интереси. Но права е, когато казва, че има български институции, които са я проверявали. Тези институции си затваряха очите за много други като нея, напиращи за отговорни длъжности. И преди е имало подобни казуси, щастливо решавани в полза на претендента. Например: към момента на стъпване в длъжност въпросният човек все още е в управата на частен борд, тъй като бордът не е заседавал, за да го изключи. Но пък е подал молба за излизане. Българската практика счита второто за достатъчно условие.
Мъжът й бил шеф на клон на банка. Хайде сега! Кой в България си няма банка? Да не би половинката на премиера да няма банка? Цял акционер си е. Да не би в ръководството на БСП да няма човек, когото Татяна Дончева нарече „Банкерът на Маджо”?

Мъжът й имал връзки с престъпния свят. Ама стига издребняване! Да не би премиерът на България да няма „сложно минало”, както е модерно да се пише из медиите туй, което не бива? Нали и той имаше ред скандални съдружия във фирми, които не работели, следователно – няма проблем. Защо при Желева да има?

Желева не е цвете за мирисане. Но и съпредседателят на „Зелените” в Европарламента (душманите на Желева) хич не е. Човекът има Владокузовски отклонения от времето, когато бе водач на студентски бунтове с прозвището „Червеният Дани”. „Случвало ми се е доста пъти, някои деца да ми отварят дюкяна. Реагирах различно според обстоятелствата, но желанието им ми създаваше проблем. Аз ги питах: Защо не играете заедно, защо избрахте мен, а не другите деца? Но, ако те настояваха, ги галех въпреки всичко.” Думите не са на Желева, а на Кон-Бендит от автобиографичната му книга. В интернет има богата литература по въпроса. Включително и аудио записи. Това не пречи Кон-Бендит да е харесван и да печели електорат. Демокрация по европейски.

Желева бе водач на евролистата на ГЕРБ. Листата спечели 627 693 гласа. Още тогава се видя, че не е нищо друго освен амбициозна пеперуда с връзки. Някой да възропта? Не. Хората гласуваха. След месец за началника й гласуваха 1.6 милиона. Демокрация по български.

Желева танцува румба. Журито й вдигна десетка. Каза й, че е прекрасен човек. Водещите медии се просълзиха от възторг. Сега всички плачем. И защо сега?
„Само човек с дълбока вяра в своя морал е в състояние да катализира в себе си въжделенията на цял един народ и да впрегне колективните усилия в името на благоденствието на вашата красива държава." Цитатът е от поздравлението на председателя на ЕНП Вилфред Мартенс към Бойко Борисов, в деня, в който генерала бе избран със 100 % за лидер на ГЕРБ. Цитатът е само за справка. Да се види още веднъж колко чини европейският политически морал. Мартенс не носи на ръце портрета на другаря Първи, а трябваше.

Румяна Желева не е нищо друго освен един обикновен български политик. Продукт е на злополучния роден политически конвейер. Не успя да се пласира на запад не защото е по-лоша от тамошните продукти, а просто защото пренебрегна някои задължителни формалности. Вероятно си е повярвала, че дребната подробност с фирмата няма да е от значение в Брюксел. Но как да не вярваш, при толкова верващи край теб?
Ако Желева навреме се бе разделила с фирмата, вече щеше да е еврокомисар. Нямаше да е по-умна или кадърна, но щеше да е. Тъй както други не по-умни и кадърни кандидати минаха през ситото.

Проблемът не е в Желева. И не е само български. Проблемът е, че един несменяем политико-икономически елит се носи из облаците, и седнал върху пухена възглавница реди правила, норми и морал за употреба според случая. Светът е устроен така, че е длъжен да ги следва, а думата „народовластие” отдавна е изчерпана от съдържание. Народът не упражнява властта, а посягайки към бюлетината периодично, го прави от манипулирана глупост. Как и защо стигна до там – въпрос на наука.

Такива правила и морал раждат политици като Кон-Бендит и Желева. И още хиляди ще има като тях. Отдавна е криза, не само икономическа.

Без цензура | 13-01-2010, 15:03 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Вече знам защо Симеон Дянков се върна в България. Късият разказ е в криза. Няма прототипи, литературата е в идейна нищета. Дянков е тук, за да буди вдъхновение и да предизвиква творчески безпокойства – Хер Флик ли е всъщност, Андрешко, Буратино или друг любим герой.

Последната „пакост”, в което се замеси, заслужава подробен преразказ. С елементи на разсъждение и недоумение.

На 23 декември Дянков реши да не преведе премиите на съдебната власт, които тя си гласува – 23 млн. лв, или по 4-5 хиляди лв. на човек. Каза, че в хазната няма пари. Магистратите тръгнаха да го съдят, тъй като по конституция са независима власт, а средствата са от собствения им бюджет, гласуван от парламента. Дянков няма законово право да ги спира, а, ако липсват, значи са откраднати. За първи път за любителите на приказки Дянков бе добър герой – нещо като най-малкият брат, събрал смелост да се бори с корумпираната съдебна ламя.

На 29 декември - ден след като магистратите внесоха съдебен иск, Дянков им даде парите, които уж ги нямаше. Избягваше телевизиите, вероятно притеснен от непрекъснатата промяна на дължината на носа му. Но тъй като в последните три дни на годината банките не обработват платежни нареждания за държавни плащания, парите могат да бъдат изтеглени едва утре. Това означава, че 23-те милиона лв. ще бъдат вписани в бюджета за 2010 г. като преходен остатък.

Краят на историята е отворен. Според едни медии Дянков, досущ като Хитър Петър, окончателно е изиграл съдиите, тъй като преходният остатък се харчи единствено с решение на министерството на финансите. Т.е., ако през 2009 г. Дянков нямаше как да не преведе тия пари, сега съвсем законово може да ги спести. И точно това щял да направи.

Според други медии обаче магистратите ще си вземат парите през януари. Лично Бойко Борисов настоял. Тогава някъде и пенсионерите ще си вземат 25-те лева коледни бонуси. И Дянков от приказен юнак отново ще се превърне в обикновен цирков артист. Податки за тази роля има, тъй като напук на постната пица и гръмките закани за затягане на коланите, 12 служители в министерството на финансите се облажиха с 13-та заплата. Същото стана и в правосъдното министерство. Само в регионалното нямаше 13-та заплата, тъй като бе раздадена 11-та.

Но нека не говорим за пари, макар всичко на този свят да опира до тях. Постъпката на Дянков, а от там и на цялата изпълнителна власт, е недопустима. Тя не е опасна, грозна, смешна или тарикатска, а просто недопустима.

Съдебната система е една от най-дълбоките черни дупки на България. В нея потъват законността, справедливостта и надеждите страната да стане нормална. Дали това е най-корумпираната и прогнила институция на властта е спорно, но тя плаче за прочистване, вместо за премии от няколко хиляди лева. Скандалът „Красьо” е само поредното доказателство.

Но Дянков не биваше да пипа парите й, независимо от корумпираността и мафиотизарането й. Не само защото е незаконно, а защото се нарушава принципът на разделение на властите. А то е в основата на всяка демокрация. Кой магистрат ще тръгне да разследва Дянков или негови приятелски обръчи, ако знае, че възнаграждението му зависи от него? А не е ли това натиск съдебната власт да играе по свирката на изпълнителната: „Ако ни правите проблеми и пускате тия, които ние хващаме – пицата е постна. Ако слушкате – ще папкате.”

Да се говори за спазване на демократични принципи в разюзданата ни и разградена държава е досадно и непопулярно. Точно толкова, колкото и да се съмняваме дали арестуваните от МВР са непременно престъпници, или нарочени мишени. В нормалните държави при подобни прецеденти дискусиите са задължителни, а у нас действието на Дянков среща всеобщо одобрение. То се възприема като „твърдата ръка”, най-после раздала справедливост срещу най-несправедливите. Дори и с цената на тарикатлък срещу тарикатските закони.

Нека обаче не бъркаме жанровете – добрите държави се базират на закони, важащи за всички. Ако искаме демокрация, принципите й следва да се спазват независимо от случая. Без значение от обекта, субекта, повода, моментната воля на народа или на поредния голям брат. Прилагането на принципите по „целесъобразност” е най-лесният път към тирания, а намесата на изпълнителната власт е още по-голямо мафиотизиране и беззаконие. Ако искаме тирания и беззаконие – да си го кажем и върнем член Първи.

Какво следваше да направи Дянков ли? Ами можеше да играе по правилата на демокрацията и законите. Можеше да свика пресконференция, да нарече Висшия съдебен съвет „феодални красьовци”, да оповести какви пари са вземали през годината, да изисква разчет на харчовете им, или най-малкото – подчинената му НАП да разследва поне един незаконно забогатял съдебен красьовец. Позорът за корумпираните тогава щеше да е по-голям. Те не зависят от въпросните 4-5 хиляди лева. А възмущение, макар и предимно медийно, със същата сила щеше да покаже отношението на Дянков и ГЕРБ към корумпираните.

Между другото, парламентът все още не е гледал и един закон за съдебната власт. А точно той пише законите, по които тя съди и функционира. Реформата трябва да почне от там. Стига ГЕРБ да има желание и умение да я извърши, и то по правилата.
Другото са приказни геройства. Ту добри, ту лоши, но винаги съпроводени с шум, благоприятен единствено за разказвача зад кадър.

Без цензура | 03-01-2010, 08:57 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Мрачни житейски перспективи влошават празниците, макар да са потопени от ефирната еуфория покрай успехите на властта. По данни на Бюрото по труда, във Варна без работа от януари остават 1500 души. Най-малко.
Заради липса на пазар затварят мощности на „Полимери”, спират пещите на „Девня цимент” и „Вулкан цимент”. Нови „щатни разписания” се обмислят в корабния завод „Булярд” и ВиК. На борсата отиват социални асистенти и други хора, наети по временни програми. С какви ли „трепети” очакват те добрия старец? Не знаем, а и няма как да разберем, ако тези хора не са ни роднини. Техните проблеми не са в дневния ред на местните и националните партии, на синдикатите и медиите.
Горните цифри касаят единствено Варна. А кадровата секира е навсякъде. В „Терем” – Търговище например освобождават 500 души. В по-малките фирми никой не брои съкратените или принудените да излязат в неплатен отпуск. За официалната стъкмистика безработицата в България е под 10%. Но тя със сигурност е двуцифрена, а догодина може да се удвои.
На този фон политическият онанизъм на Волен, Яне, самочувствието на Дянков, летаргията на БСП и ориенталската самодостатъчност на Доган идват като изстъпление над обикновения народец. Хората остават без работа, а всеобщото дребнотемие  в „обществения диалог” ги заглушава. Всъщност, те и нищо не казват, тъй като съкращенията отдавна не са тема за политическа и медийна консумация. Съкратените, отпускарите по принуда, хората на временен договор или свит щат знаят, че за тях няма защита. Не я търсят, тъй като последните години съзнанието на всички ни бе промито - работодателите са приемани като наместници на Висшия разум и всяко тяхно решение на подлежи на дискусия. Особено частните.
Финансовата криза е неоспорим факт. Такъв е и стремежът на всеки работодател да свива разходите с цел печалба. Но обществото затуй е общество, защото в него има всякакви интереси. Приемливият баланс се постига чрез отстояване на интересите. Но няма кой да защитава наемния работник. Къде са синдикатите, или т.нар. леви партии?
Синдикатите са особено гръмогласни, когато трябва да решат някой „общодържавен проблем” на голяма кръгла маса, последвана от шведска. Но ги няма там, където е истинският труд – фирмите, заводите, учрежденията. Особено страхливи са да скочат срещу „ български частен инвеститор”. Но как да скочат? Частникът винаги е изобретателен. Или ще натисне местната синдикална структура (ако я има), а националното синдикално ръководство ще се направи, че проблем не съществува. Или ще отправи предложение, което честните профсъюзни сърца да не могат да откажат. В БМФ например едната профсъюзна организация директно влезе в ръководството на дружеството. Хем работодател, хем защитник на наемния работник!? Там сега има дело, в което моряци едновременно съдят БМФ и синдикатите заради калпав трудов договор.
В други предприятия синдикалните отговорници изпълняват фирмени поръчки чрез частните си фирми. До обед синдикален ръководител, следобед – бизнес партньор на мениджърите.
В последните години във Варна имаше два големи протеста срещу съкращения в частни фирми. Мишени бяха E.ON и ЧЕЗ (ТЕЦ „Варна”). Синдикатите там бяха в правото си и поне формално защитиха работниците. Но е странно, че в български частни предприятия нямаше организирано негодувание. Да не би синдикалните босове да са в непрежалима дружба с тъй прекрасния „национално-отговорен български капитал”? Не сме ли свидетели на синдикално-капиталистическа олигархия?
Иначе срещу държавата не щадят сили. Но от нея могат да се извлекат политически дивиденти, а колко прекрасно е Желязко Христов и Константин Тренчев да помпат мускули и рейтинг в ролята на „душмани на лошата държава”! Че е лоша – лоша е. Но не само тя е работодател, не всичко зависи от нея.
Синдикатите трябва да влязат в заводите, да държат изкъсо ръководствата, да дирят сметка за всяко решение. И това не е работа толкова на заводските синдикалисти, които е нормално да се страхуват. А на щатните им началници, които вземат заплати и обитават топли кабинети, уж със задача да ги бранят.
Тия началници  си стоят несменяеми още от времето на комунизма. Тъй както едни щатни комунисти се превърнаха в щатни капиталисти, така други щатни комунисти станаха щатни синдикалисти. И си живеят в хармония, както преди.

Без цензура | 23-12-2009, 14:24 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Властта в България винаги е била обвита в тайни и загадки. Колкото повече се приказва, толкова повече са съмненията. Все по-актуална става темата колко точно открадна предишното правителство.

Че е много, знаем. Но колко точно - никога няма да разберем, тъй като това би станало най-ясно в съдебната зала. А на там никой не се е запътил. Мургина я забравихме. За Гагаузов никой не се сеща. Ще има един-два съдебни процеса срещу второстепенни фигури, колкото премиерът да се изпъчи пред избирателите и Брюксел.

При това положение ни остава да си правим изводи от думите. На тия, които приказват най-силно – господа...

Без цензура | 12-12-2009, 06:09 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

В България започнаха да се случват добри неща. Румяна Желева и Йорданка Фандъкова освободиха от себе си министерствата на външните работи и образованието, което е сигурна предпоставка, че нещата в тези сфери ще потръгнат.

Но не е добре, че четири месеца началникът им Бойко Борисов режисира треторазредни сапунки, а всички см...

Без цензура | 30-11-2009, 10:54 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

В началото ще си позволя да се направя на малък Нострадамус. Ето и предсказанието: новогодишното покачване на цената на твърдия алкохол и цигарите няма да дойде само. Далеч по-хубавата новина е, че успоредно ще се покачи и рейтингът на премиера Борисов. Е, за съжаление, няма да мине 100 процента, но плуралистично ще се закотви на 99.9.

Който не вярва, нека си припомни едно проучване на „Алфа рисърч” от преди месец. В него категорично бе...

Без цензура | 22-11-2009, 15:21 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Като заваляха в ефира едни равносметки за 10 ноември, та цяла неделя. Все лични истории - уникални, неповторими и, разбира се, дисидентски биографии. То не бяха срутени стени, счупени душевни окови, тържества на духа и викове на свободолюбивата материя....

Да се чудиш отде дойдоха толкова много будни граждани в чалгализираната ни селска държава. Един воде...

Без цензура | 11-11-2009, 15:48 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ