Всичко от Калоян Димитров:
Варненската опера няма пари да си плати тока, а на 15 юни Енергото може да й дръпне шалтера. Театралната трупа е в неплатен отпуск, на сценичните работници са им намалени заплатите. Ножът на безпаричието е опрял до кокала. Държавата, която държи дръжката му, се пробва да направи реформа. Така вместо да сложи упойка, още повече натиска ножа и е на път да отреже живо месо.
Това е образно казано актуалното състояние на операта и театъра у нас, включително и варненските. Нищо ново, криза е. Преобладава мнението, че финансовата нищета е прекрасно време да се извършват реформи. И изкуствата, също като другите дейности на бюджетна издръжка, биват прекопавани с голямата мотика. По-малко корени в градинката, по-малко проблеми.
В същото време правителството и министърът на културата Вежди Рашидов тръгнаха да градят мега музеен комплекс на пъпа на София. Това огромно и лъскаво начинание струва засега 25 млн. лв., но с неминуемите актуализации и анекси ще се превърне в огромна яма за пари. Колко точно ще излезе на данъкоплатците не се знае. Може да се направи сметката обаче, че 44-те театъра в България биха живели година и повече с тези пари.
По принцип не е лошо да се строи, особено културни институции. Но дяволът винаги е заровен в подробностите. Мега музеят, т.нар Български Лувър, е неефективно и безсмислено начинание без икономическа и културна възвращаемост. Рашидов твърди, че туристите щели да направят пътека, да оставят пари и да богатеем. Смешно! Самият Рашидов не е Микеланжело, а културният туризъм се практикува от образовани хора. Те могат да се заинтригуват от неговото насосване (нали сам разясни преди време, че се е „насосал”), което биха направили безплатно като си пуснат телевизора. Но не и да влязат в Лувъра, който ще е чудо, подобно на Айфеловата кула на Златни пясъци.
В същото време културният министър си взе трети заместник. Който със заплата, секретарка, бензин и екстри ще коства месечно колкото са разходите на варненската опера за ток. Съвсем основателно изниква въпросът дали реформата и спестяванията се правят в интерес на културата? Или в неин, но без да се забравят други частни и корпоративни интереси?
Ако някой се пита защо тройната коалиция искаше чрез инвестициите в строителството да бори кризата, а и Бойко Борисов е на същото мнение, нека не се чуди. В строителството най-много се краде, там най-безотчетно изтичат държавни пари. Така например стана със социалния център на Масларова в Стара Загора. И съвсем основателно и резонно, без да пречим на културния прогрес, може да попитаме: Толкова ли е нужен Българският Лувър? Не е ли той пилеене на пари в трудни времена? Не може ли малкото държавни финанси да бъдат разпределяни по-далновидно и некорупционно, за да не се нанасят непоправими беди на съсловието и духовността?
Защото който например е гледал „Фауст” на варненския театър, знае, че трупата наистина твори духовност. Трудна и несмилаема за масовата публика, но нужна за всяко цивилизовано общество. А театър, в крайна сметка, трябва да има дори в Кърджали. Никой може да не влиза в него, но трябва да има сцена, на която се играе на български. Как хората да бъдат интегрирани културно и социално към България, да гледат театър вместо турски сапунки, ако те просто не съществуват там?
Държавните субсидии винаги предполагат корупция. Тя обаче, както се убеждаваме непрекъснато, вирее и в частни дейности. Може да бъде преборена със силно правораздаване, а не със затриване на цели сфери. Културните държави субсидират, макар често парите да отиват нахалост. Изкуството не е поточна линия, десет постановки могат да бъдат провал, но единадесетата да е шедьовър.
Субсидия за театър или за Вежди Рашидовия мол? Предпочитам първото. Точно защото е криза.
Без цензура | 13-06-2010, 10:02 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Интересен политически казус с бизнес нюанс ни поднесе пресата тези дни.
Няколко общини и държавата смятат да стимулират чужд нискотарифен авиопревозвач, като му плащат незаетите места при полети до тях. Става дума за Пловдив, Асеновград, Чепеларе и Хисаря, които по този начин ще финансират ирландската "Райън еър", която скоро стартира полети у нас.
Целта е компанията да пътува до тези не много интересни за авиопревозвачите райони. Покриваш й загубите, тя - идва. Идеята е общините да привличат чужденци, а и да бъдат рекламирани като туристически дестинации. Полза би следвало да има и за българите, тъй като нискотарифните компании возят на доста приемлива цена.
Реакцията на пресата, а и на бранша, бе еднозначна: лобизъм, а от там и съмнения за корупция. Не може държавата да помага на определена фирма, защото нарушава свободната конкуренция и така противоречи на либералните директиви на ЕС. За директивите вероятно е така, макар за тях, както сочи опитът, е важно не какво гласят, а кой ги прилага.
Нека оставим конкретния казус.
Въпросът е принципен – би ли следвало държавата да помага по този начин на общини, отрасъл (туризъм), като това води до преференции за определена фирма и намеса в свободния пазар? Или да си трае?
Може, дори трябва. Стига да няма корупция, но корупцията не зависи от държавната помощ. Премиите, които си раздадоха висши банкери в САЩ в началото на финансовата криза, доказват това. Казусът е политически – да се намесва държавата, или не.
По принцип добронамерената държавна грижа винаги следва да бъде в общ интерес и специално за по-слабите. Всичко, което в световната и българска история и водело до всеобщи добри икономически и социални резултати, е следствие от някаква институционална намеса. Това са мита, вносни квоти, финансиране на заетост, регулация на прекомерно високите лихви. Някъде, като в Гърция, прекаляват с инструментите, но индустрията на определена държава например се стимулира единствено чрез държавна защита. Това се нарича протекционизъм и е в разрез с господстващата либерална доктрина.
Не се знае колко точно са защитниците на крайния либерализъм, но е ясно, че са най-гласовити и с трибуна за изразяване. И са на водещи властови позиции. Това е обяснимо, тъй като либерализмът отдавна не е теория от епохата на Адам Смит, а политика от и в името на силния. Той е в полза на притежателите на капитала, затова и го пропагандират. А овладели икономически позиции, успяват да лансират и удобни политически фигури. От какво се нуждаят големите бизнес играчи – от терен, на който да се вихрят и по-малка конкуренция от страна на слабите. Всяко мито, граница, данък, дори керемидка им пречи. Затова се стремят да ги ограничат или да ги няма. Не само в икономиката е така. От какво се нуждае Моуриньо – от калпави треньори, които да не могат да го надхитрят. Както и от слаби отбори и удобни правила, които ще правят „Интер” още по-силен.
Слабата локална икономика съответно води до евтина работна ръка, малки неконкурентни фирми, зависими от „големите”, както и допълнителни политически екстри – манипулируеми и управляеми народи. Кръгът се затваря със съдействието на платени пропагандатори, които в бедни страни като България лесно се намират. Но пълната свобода никога не е водела до нещо добро, а това се вижда и в духовната сфера, където властващите либерални ценности водят до същата съсипия. Това не е световна конспирация, а просто политика и бизнес.
Така и в нашия случай – ако има полети, повече хора ще отиват до въпросните общини. Туристите, които идват в България и без това са бедни, ниските тарифи вероятно ще ги заинтригуват. Живне ли туризма, тръгва всичко останало. Полетите се явяват като антикризисна мярка, но не срещу текущата криза, а срещу повсеместната, която тормози с години затънтената провинция България.
Естествено, че авиокомпанията трябва да бъде стимулирана, тъй като тя няма особени ползи да лети натам. А ако бъдат предложени подобни преференции на всички компании, ефектът ще е нулев, тъй като пазарът е малък и няма да стигне за всички. Всичко това е теория, но държавната намеса последните години бе отречена и теоретически. От което патим.
България непрекъснато живее в стопанска и социална криза. Всеки иска помощ от държавата и е прав. Всяко село, за да не опустее и да не останат само цигани в него, се нуждае от българи, училище, болница, фирми... Кой, ако не държавата, трябва да изкриви поне малко пазара, за да се постигне ефект, недостижим по пътя на частната печелба? Нима данъчните преференции, които се обещават на инвеститори, или заселването на хора в обезлюдени райони не са държавна намеса? Ако искаме „Нокиа” да инвестира у нас, а не в Румъния (хипотетично), как ще ги привлечем, след като като пазарът ни е три-четири пъти по-малък? Ами чрез държавни гаранции, преференции, евтини кредити, гарантирани печалби.. Все помощи, които непрекъснато хем искаме, хем отричаме.
Най-вероятно ирландската компания ще бъде отказана още в началото. И ще се чуди кой точно интерес защитаваме ние в България.
Без цензура | 31-05-2010, 13:29 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Популизмът и празнодумието този път стигнаха Аденския залив.
Български кораб бе пленен от сомалийските пирати...- хоп, значи задължително трябва да пратим там фрегатата „Дръзки”. ВМРО за пореден път бе осенена от тази належаща антипиратска мярка, а президентът Първанов се видя принуден да обяснява очевадното – че никой не е примрял до нашия кораб и с него, или без, е все тая.
ВМРО е малка хубава българска партия, чиято прелест е дълбоката опозиционност, освобождаваща я от отговорност за думите и идеите й. И има право да мечтае България да бъде не на три, а четири морета, като последното може да е Червено, плюс Индийския океан. Но предния път, когато ВМРО пусна това „врабче” в информационното пространство, то ненадейно стана орел, който хвърли сянка върху всякакъв разум – журналистите взеха да питат ВМС дали може да прати кораба, военните рапортуваха положително, военният министър Николай Младенов взе да се обяснява...
В словесната вакханалия публиката за малко да остане с впечатление, че в ход е нова успешна операция, под името „Чирози”, с таен щаб в къща в Банкя. Същото може да стане и сега, поради което следва навреме да се кажат няколко истини – трезви, обективни, не толкова градусови, както са свикнали военните и не толкова патетични, каквито произвежда ВМРО.
И така, факт 1: Пращането на български военен кораб няма да повиши сигурността на българските търговски съдове. Най-малко пък на българските моряци, повечето от които плават под чужд флаг. Охраната в Аденския залив не става на принципа „всяка държава си пази корабите”, а чрез конвои, направлявани от централното командване. Ако българи биват отвличани, то не е защото там липсва фрегатата „Дръзки”. А ако е там, сигурността им ще бъде като сегашната, защото „Дръзки” просто ще поеме дежурство в общите конвои. Всякакъв апел „Да пратим фрегатата, за да опазим нашите кораби”, просто не е верен.
Факт 2. Охраната в Аденския залив не се извършва толкова от военните кораби, колкото от хеликоптери. Корабите просто пренасят вертолетите, за да могат бързо да реагират. На „Дръзки” няма площадка за хеликоптери. Ако отиде там, ще да осъществява някаква логистика. Т.е. помощта му ще бъде косвена. Поради тази причина няма и искане към България корабът да бъде пратен.
Факт 3. В Аденския залив в момента гъмжи от военни кораби. Нашият ще бъде 101-вият. Да си мислим, че ще свърши по-добра работа от руски, американски, китайски и т.н., е просто абсурд. Още по-голям е, да си въобразяваме, че другите държави ни третират втора ръка и не ни пазят приоритетно. Там всички са равни, ако са отвличани моряци, т.е. заради неизчакване на конвоите, намалена бдителност от екипажите, късен сигнал към военните, бавен ход и нисък борд на кораба, вследствие на товара, който го прави лесна плячка. „Дръзки” няма нищо общо с това.
Факт 4. България наистина няма пари да прати кораба надалеч. Ако намери, матросите ще трябва да се приберат на автостоп. Тезата на ВМРО „но как намираме пари да участваме в Афганистан” е вярна, но непродуктивна. Да си въобразяваме, че България може да изтегли другите си мисии, за да акцентира върха тази, е утопия.
Факт 5. Да тръгнеш да обезоръжаваш противник с калашници е равносилно на война. Т.е, когато се призовава да пратим български войници където и да е, означава да хвърлиш тези момчета срещу куршуми. Това е много, много сложно решение. Не става само с думи, метнати пред вестниците. Още повече, когато няма никаква пряка полза от участието на войниците в защитаването на националните интереси.
Факт 6. Лозунгът „Ние сме морска нация” е красив, но е история. Има много по-морски от нас. Отвличат се и техни кораби, макар да имат много по-модерно въоражение, че и много военни в залива. Участието на „Дръзки” ще донесе много патос, но никакви преки ползи. Вероятно само щети.
Тогава? Какво да правим? Трябва ли въобще да дискутираме изпращане на наш военен кораб при положение, че той нито ще пази български моряци, нито разполага с оборудване за борба срещу пиратите, нито може да свърши нещо повече от многобройните съдове там? Пък и не се знае дали може да тръгне, тъй като наскоро се разбра, ме му трябва някакъв важен трансформатор. Няма трансформатор, а и пари няма.
Може би е редно да признаем, че, докато трае световният проблем в Аденския залив, ние кой знае какво не можем да сторим. Рисковете си съществуват независимо от военното присъствие. Не само към българските, но и към всички моряци. Решение ще се намери тогава, когато най-после големите озаптят малките немирници. Ние не сме големи. И да искаме, не можем да помогнем.
Наскоро руски командоси освободиха руски кораб. Но ключът не е в това, че руските военни са пазели сънародниците си, а че екипажът навреме е подал сигнал и се е заключил в машинното отделение. Така пиратите са се щурали безцелно на палубата, докато дойдат баретите. Т.е., разковничето е в дисциплинираността и обучеността на екипажа, правилните инструкции, екипността и способността да реагират в такива ситуации. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията.
Как е у нас? Ниските заплати, съкращенията отказаха много кадърни хора от БМФ. Занижен е подборът на екипажите. „Панега” дори е нямал помещение, където да се скрият и заключат моряците, да не говорим за бронирано такова.
Някои компании вече качват въоръжени охранители на борда, докато минат опасния район. Скъпо е, но ефективно. БМФ не може да си позволи подобен лукс.
Всичко това са дребни подробности. Не са чувствен и красив лозунг като: „Да пратим кораб, да набием пиратите”. Но са по-важната част от истината. Другото са просто празни приказки.
Без цензура | 13-05-2010, 18:07 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Сергей Станишев е на път да развали най-удобния си публичен образ.
Докато бе премиер, всички смятахме, че е зайче, извадено от ръкава на Първанов. Зайчетата са страхливки, глупавички, но все пак симпатични.
Рейдът във Варна на соцлидера тези дни, а и други негови изяви, показват, че зайчето е станало вълк. От ония хищните, с дебелите вратове, които и без друго вият в БСП.
„Няма да хвърлям никого на вълците”, каза навремето Станишев и отказа да смени отявлено корумпирани министри. Приехме го нормално, тъй като и да искаше да подгони корумпетата, не можеше. Днес, когато БСП е оставена на доизживяване от Първанов, а Станишев се окопава като безалтернативен лидер, разбираме по-лошата новина – просто не е искал. През малките си очилца е виждал една розова България, водена от честни и почтени люде.
Във Варна Станишев твърдо застана зад арестувания Борислав Гуцанов. Каза, че не бива да бъде сменян като лидер на местното БСП, а и не трябвало да бъде отписвана политическата му кариера. „Градски транспорт” било приказно предприятие, в което са се вършели социални чудесии.
За всеки варненец, извън тези, които са на хранилка в общината (никак не са малко) е ясно какви ги вършеше Гуцанов. И дори формално да не е нарушил законите, то отдавна правеше неща, които са несъвместими с честната политика. Задкулисието в съвета, в БСП, близостта му с Данаил Славов, незнайно как изникналата медийна империя – всичко това просто не може да бъде толерирано в една принципна партия. И няма нищо общо с наистина искрения стремеж ГЕРБ силово и користно да овладее местната власт.
Ако Станишев като премиер, с цел да пази сложните управленски баланси, трябваше да си затваря очите, то днес нищо не му пречи да прогледне. Поне малко. Но той продължава да мижа и към Варна, и към Дупница. Край него кръжи Димчо Михалевски. Само Гагаузов и Масларова липсват. Невинен като зайче ли е този бивш премиер? Не, ако ще и един лев да не е присвоил. Щом не дава нито един политически знак на несъгласие със сивите връзки на червената партия, значи е Мистър Клийн, който не чисти, а замазва. А политическите знаци, за разлика от прокурорските и съдебните, винаги могат да бъдат дадени. Стига някой да поиска.
Като говорим за Варна, то Станишев благослови особеностите на местната партийна политика още преди парламентарния вот, когато се кандидатира като водач на листата тук. Можеше да го направи от десетки места, но избра точно Варна. С което показа, че всичко, което се случва край морето, му харесва. Жалко не за отдавна прогнилата партия, а за човека, който наистина има възпитано и цивилизовано излъчване.
Всичко това не опровергава думите му, че на Гуцанов трябва да бъде организиран справедлив и бърз процес, че ГЕРБ развива полицейщина, че в страната ни се погазват демократични норми и свободи. Че е откаран в болницата в София, за да не влияе във Варна. А може и наистина да се цели приватизация на „Градски транспорт”. Но е половината от истината, а другата, неудобната нему, я спестява.
Оня ден Бойко Борисов каза, че четейки старите стенограми на правителството, разбрал, че Станишев искал хубави неща, но бил зависим и коалицията не му позволявала. Не, такъв човек наистина е виновен. Не по стандартите на Борисов, а на морала.
Без цензура | 30-04-2010, 08:02 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Без цензура | 21-04-2010, 10:48 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Миналата седмица се случиха два абсурда. Юзеир Юзеиров необезпокоявано нахлупи фес, а премиерът на България Бойко Борисов видя проблема и решението в медиите. „Не им обръщайте внимание. Те на вас разчитат, за да им се чуе името. Аз например не се интересувам от тях", каза Борисов на журналистите. После смотолеви, че службите са си свършили работата.
По принцип премиерът е прав, но конкретно не е. Вярно е, че без медийното внимание братя Юзеирови ще са пълна нула. В България се разиграват какви ли не циркове и не бива всеки номер да бъде вкарван в новините.
Случаят с Юзеирови обаче е малко по-различен. Ако техен помощник е единствено търсещото сензации репортерско братство, Борисов щеше да е прав. Но съюзник им е и бездействието на държавата - на прокуратурата, ДАНС, МВР... Въобще всички, които, ако си вършеха работата, фесът никога нямаше да цъфне в новините.
Нека припомним няколко факта. Юзеирови тръгнаха да правят беззакония в родното си Славяново още през 2008 г. Построиха на своя глава втори етаж на т.нар „Клуб за приятелство и братство”. Едва след изборите през 2009 г. държавата, в лицето на община Попово и ДНСК, все някак ги принуди да премахнат незаконната надстройка. През лятото на 2009 г. братята вдигнаха т.нар. паметник на незнайния турски войн, съборен след няколко месеца от прокуратурата и МВР. Сриването на паметника стана тайно, по тъмни доби, сякаш държавата се срамуваше от реакцията си. Братята пак го вдигнаха, властите пак го събориха. Като игра на мишка, която се гаври с котката.
Междувременно Юзеирови пробваха да учредят Мюсюлмандемократичен съюз, Червен полумесец, а наскоро се опитаха да изградят и други паметници. През 2009 г. върху незаконната им постройка се появи табела с името на мандатоносителя тогава – ДПС. ДАНС има информация за тях поне от 2008 г., когато община Попово е алармирала за дейността им. И още нещо интересно - полицията в Попово забрани митинга при учредяването на Мюсюлмандемократичния съюз, но въпреки това сбирката, която не бе нищо друго освен концерт на Софи Маринова, се състоя. Арестувани нямаше. По данни на ръководни полицаи заради натиск „отгоре”. Все пак тъй важната табела „гледаше” от стената.
Тази есен, когато срещу братята в крайна сметка бяха повдигнати обвинения, Юзеир Юзеиров се появи с фес в съда. И всичко това цели две години след първите им беззакония. Казано накратко – две години тия хора си разиграваха коня, а кочияш бе държавата. Дори нямат мерки за неотклонение. Тъй че, за кое, г-н Борисов, да мълчим? На кое да не обръщаме внимание? Историята на Юзеирови е приказка за липсващата държавност.
Преди време Борисов каза, че чрез братята Доган му прави чекинг. Което не е трудно за досещане, тъй като всичко в този край, що носи турско име, се допитва до ДПС за действията и бездействията си. А по времето на тройната коалиция и българите нищо не предприемаха без благоволението на ДПС. Човекът, който „случайно” регистрира незаконният Червен полумесец, се оказа лично шефът на окръжния съд в Търговище Тихомир Петков. Малко по-късно той бе преизбран на длъжността.
Тъй че неглижирането на Юзеирови означава и удобно забвение за ДПС. Да забравим за чекинга ли, г-н Борисов? А клоунадата на Юзеирови не може да се разглежда изолирано и от далеч по-важната тема за нахлуването на радикални елементи, бясното изкупуване на българска земя от чужденци, от все по-голямата агресия към християните в смесените райони... И Рибново ли да забравим, Кърджали...? Или и Никола Козлево, където кметът от ДПС тръгна да преименува улици, тъй като Баба Тонка вече не била исторически коректна?
Всъщност, за едно братята са прави. Учредяването на партия „ОТОМАН”, в деня, в който Юзеиров нахлупи феса, наистина се провали заради действията на полицията. Не само на нея. ДАИ също спираше на входовете на Шумен автомобили и автобуси, пълни с мургав учредителен електорат. Така Юзеирови не можаха да съберат нужните хора. Проверките бяха на принципа „Добър ден. Документите, аптечка, резервна гума...!”. Вместо арест за провокатора с феса, държавата се направи на подкупен катаджия.
Срамно и жалко. Ако на това Борисов му вика „свършена работа”, не знам кое трябва да не е. А тази вода е много, много дълбока.
Без цензура | 09-04-2010, 05:38 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Примерите за всеобщ мързел и немарливост са много. В долните редове ще стане дума за един варненски, чиято уникална стойност се погубва от уникално безхаберие.
В лозята над квартал „Възраждане” се намират руините на средновековен манастир, за който се смята, че е строен и обитаван от Княз Борис I – Покръстителят, след оттеглянето му от престола. Това не е напълно доказано, но руините са си там – възстановени частично, върху площ от няколко декара, и с огромно значение за балканската християнска история. Разгледайте снимките и се уверете, че има много какво да се види и пипне. Докосваш се до времето на покръстването, митовете и истините за монасите просветители и недоволните боили.
Манастирът се намира точно на 15 минути пеш по пътека над трети микрорайон на „Възраждане” и на 5 с автомобил, след отбивка вляво от пътя за Каменар. Открит е още от Карел Шкорпил и е разработен в средата на 90-те години. Археолозите копаят периодично там.
{vsig}TEMA/2010-03-23-Manastir-Karaach-Teke{/vsig}СНИМКИ: АВТОРЪТ
Макар да е известен отдавна на учените, манастирът е слабо познат на варненци. Направо никой не го знае, като изключим виладжиите наоколо и каменарските цигани, които се спускат на път за „работа” към града, макар и да недоумяват какви са тези камънаци. Може би е познат и на иманяри. Информирани са и неколцина журналисти, които се ограмотиха през 2007 г. Това бе година на местни избори, та разни кандидати за власт и слава се сетиха да направят инициативен комитет по възстановяване на манастира. Без резултат, тъй като начинанието бе кампанийно.
В гугъл информация за манастира може да се намери по ключовата дума „Караач теке”. Тъй официално се нарича местността, макар и нея никой да не я знае с това име. По-интересното е, че независимо, дали е обитаван от Борис I, или не, манастирът е пряко свидетелство за ранното българско християнство. Открити са църква, кула с параклис, библиотека, училище, монашески стаи, работилница,жилищна сграда и огромен скрипториум, където са се писали, превеждали и орнаментирали книги.
Мащабите на скрипториума са непознати дори за средновековна Византия, а целият манастирски комплекс е един от най-големите на Балканите. Строени са по специален план, чрез най-модерни за времето техника и архитектура. Това, заедно с открити баня и тоалетна (ползвани тогава от висшата аристокрация), както и намерен оловен печат с лика на Борис, говорят, че той е бил ктитор на манастира. А скрипториумът е голям, тъй както са били големи и усилията, които князът е полагал за разпространение на християнството. Мястото също не е било случайно – вероятно близо до т.нар Онгъл, свързан с Аспаруховите българи и сред море от стари непокорни родове, чиито първенци Борис е ослепил.
Ако заведете хора там, може да им разказвате не само за княза, но и за легендите за името на местността („Теке на черните брястове”), за хипотезите как е бил разрушен – вероятно от свлачище през XVIII век, като преди това е опожаряван от различни нашественици. От него се открива прекрасна гледка към Варна, а наблизо има и две изворни чешми. История ли? Не, манастирът е и отмора, развлечение.
Не е за вярване, но наистина този културен, исторически и общонационален бисер е непознат. Не го знаят големите, малките, дори и жителите на „Възраждане”. Археологията е скъпо занимание. Инфраструктурата – също. Но рекламата – не. Хайде да видим дали популяризирането на манастира, което пък може да доведе до огромни образователни ползи и интерес, който да съживи мястото, костват чак толкова пари, усилия и геройства?
Най-напред е нужно елементарното – варненчетата да знаят, че манастирът го има. А това може да стане, като всяко училище заведе поне един път възпитаниците си там. Трудно ли е? Не, стига се с автобус по черния път след шосето за Каменар. Малките ще пообикалят, ще поиграят и ще знаят. Това по необясними причини не става сега.
Естествено, и учителите трябва да знаят, за да им разкажат, както и родителите. И това не е трудно. Учителите са хора, които са свикнали на самоподготовка – ще се информират. А за знанието на родителите са нужни малки усилия на варненския кмет Кирил Йорданов. Той всеки вторник дава брифинги за какво ли не, та поне два-три пъти в годината може да се сеща за манастира. Ефектът ще бъде планетарен, тъй като варненските медии са свикнали чинно и дословно да препредават Йордановите съждения. Без значение от темата.
Тези малки действия ще постигнат най-важния ефект – образователният. А като заговорят едни хора, ще го научат други, ще се появят трети, по-заможни. Община Варна може да помогне, като сложи по пътя три-четири указателни табели и едно информационно табло, което на място да разказва за манастира и легендите му. Толкова ли е трудно? Скъпо? В кризата ли е проблемът? Колко пари са нужни за четири табели, едно табло и двама циганина, които да изнесат боклуците? Проект ли е нужен, кофинансиране ли, Барозу ли да даде средства?
А заинтересувана би трябвало да не е само общината. Имаме богата църква. Имаме хотелиери, туроператори, чийто интерес е да водят туристите там. Налице е и свободен университет с хуманитарни профили, който също не е от бедните. Имаме масони, ротарианции и всякакви други дружества, които обичат да даряват. Важното е да се завърти колелото, да има информация, да се популяризира идеята... Някой да се заеме. Този някой трябва да е общината, държавата, църквата, или всички накуп.
Ако те влязат във функциите си, ще се намерят пари и за асфалтирането на черния еднокилометръв път, че и за охрана. Мястото ще влезе в туристическия справочник и летовниците сами ще го търсят. Теренът не е частен и никога не е бил, следователно няма да се появят реститути и да се плащат обезщетения. А ако няма пари за асфалт, може екопътеки да се направят от „Възраждане” към него. В Девня, край химическите заводи има екопътеки, защо над „Възраждане” да няма?
Ако бяха гърците.... Пари щяха да печелят.
Ние не искаме бизнес там. Ако се намерят желаещи, нека инвестират, а ако няма – нека обществените институции си свършат работата. Най-важната инвестиция е знанието на хората и информираността на младите, които един ден ще донесат стократни дивиденти. Пак питаме - толкова ли е трудно да се изчисти теренът и учениците да бъдат водени там? Да се проведе поне елементарна разяснителна кампания? Не говорим да се финансират разкопките, които са скъпи, а просто за популяризиране на вече направеното. Табелите ли са проблемът, двамата циганина, или два-три парапета, които да бъдат сковани за екопътека?
Не вода, а злато газим.
Без цензура | 23-03-2010, 06:52 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Прочутата километрова велоалея, минаваща край общината, може да се сметне за символ на Варна – необходима, хубава (след излъскване), на добро място и създаваща усещане за далновидно управленско мислене; но пък недостатъчна, с паркирали върху нея автомобили, затваряна периодично заради строежи. И най-важното – открита помпозно от кмета Кирил Йорданов в навечерието на третия му мандат, съпроводена от гръмки, но нереализирани обещания за още подобни придобивки. Което пък показва, че далновидното мислене е просто опаковка. Съдържанието е пълно с идея за рейтинг.
Когато Йорданов, сам пъчещ се като активен спортист, коло и мото ездач, откри алеята, обеща тя до стигне чак до най-крайния квартал „Владиславово”.„Основната идея е максимално да се обслужват всички по-големи училища в града”, каза патетично той, което си бе измишльотина на килограм, тъй като много от големите школа са извън тази дестинация. Но не това е важното. Важното е, че алейката си остана сираче. Велосипедът, който е „здрав, екологично чист”, така и не стана „добра алтернатива на транспорта в града”. Цитатите пак са от Йорданов, 2007 г.
Когато днес говорим за ужасните пътища и дупките, е редно пак да се повдигне този въпрос пред Йорданов. Не, че някой се е съмнявал, че иде реч за кухи предизборни мероприятия. Не, че не са казвани и по-големи лъжи. Но все пак... Велосипедите наистина са алтернатива на автомобилния трафик. Нали Йорданов реве, че непрекъснато се увеличават колите. А имат ли алтернатива?
Велосипедът е не просто средство за мобилност, той е спорт, здраве, придържане към екологичен начин на живот, по-чиста природа, тъй като компенсира дима от ауспусите, той е образование и инвестиция в децата. За възрастните е три в едно - „транспорт, тонус и здраве”, следователно е икономически ефективен. Често е единственото средство уседналият офисен градски пролетариат да се докосне до горните благини. Затова алеите, стоянките и безплатните колелелета са символ на цивилизованост и практичност. Умните и далновидни управници по света гледат да ги има. У нас ги няма. Всичко това е банално известно. Но точно защото е банално, че и известно, следва да се заключи, че Варна изтърва редкия шанс да бъде цивилизована и практична. Екология, транспорт, здраве – това са пропуснати ползи.
Пропуснати са, тъй като живеем във време на криза. Пари занапред едва ли ще се намерят. Наскоро в общината заговориха за някакъв европейски проект за 1.2 млн. евро, чрез който Варна да направи велосипедния транспорт достъпен до 2012 г. Дали ще стане, не се знае. Това, което се знае, е, че в последните 3-4 докризисни години бюджетът на града бе над 200 млн. лв. Теглиха се какви ли не заеми, пари се профукаха за какво ли не. Като например за палми. По едно време общината обяви поръчка за 5 млн. лв. – все за палми. Тези пари, на база на 500 000-те хиляди лева, хвърлени за единствената километрова алея, стигат за 10 километра алеи. И за още, ако инвеститорът не краде.
Ако бяха построени, големите училища наистина щяха да бъдат обслужени. И Варна щеше да е направила една от най-полезните си инвестиции за поколения напред. Не, че палмите са лоши. Но няма как да са по-голям приоритет от велосипедите. Дано Йорданов – горещ фен на спорта, поне малко е поспорил със съпругата си Елена, горещ фен на красотата и палмите.
Сега, когато наистина няма пари, харчовете на едро за палми, целогодишно светещи коледни лампи, представителни разходи, обръщения чрез медиите и т.н., изглеждат като чудовищно престъпление. В момента пари отиват за кръпки, асфалт, народът се гневи пред общината... Кой трябваше да се сети, че велоалеите са много по-добра инвестиция и щяха да спестят част от сегашните разходи и нерви? Ами кметът трябваше, заместниците, председателят на общинския съвет, съветниците от т.нар. мнозинство.
А иначе не е лошо да имаме и ски писта, трасе за „Формула 1”, космодрум, че и монорелса, лансирана от Свилен Крайчев, депутат и заместник на Йорданов. Но от липсващите велоалеи ще си патим. Можеше да ги има. Ще патим всички, без вина.
Без цензура | 20-03-2010, 18:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Георги Първанов няма поводи да бъде обичан. Дали е убил архар или не, е без значение. Важното е, че е агент Гоце от Държавна сигурност, баща и покровител на грабителската тройна коалиция, не ще да ходи в незаслужена пенсия, а напира да дърпа конците и след края на мандата. Макар че ги плете и преплита чрез лъжа. Сеща ли се някой, че малко преди доброзорно да се освети като довереник на ДС, президентът парира разобличаващ репортерски въпрос с думите:”Вие ме убихте с този въпрос.” Никой не умря, освен най-важната истина за Първанов, спестена от самия него.
В последните дни той тръгна на война с ГЕРБ, като повод бяха непремерените думи на финансовия министър Симеон Дянков. Управляващата партия отвърна с абсурдното искане за импийчмънт, което си е автогол от първата минута. Първанов не само няма да бъде отстранен, но и със сигурност ще удвои резултата. В лицето на мнозина българи той ще се яви като единствената алтернатива на ГЕРБ, от която все повече има нужда.
Това е една важна роля за Първанов в следващите 2 години, в която той по принуда ще влезе. И извън партийните страсти и личните чувства е редно да се отчете, че тя няма да бъде обществено вредна. Точно обратното – Първанов ще бъде полезен и ще запълни огромната дупка, оставена от другите партии.
Да, той няма моралното право да стои на държавния връх. Да, той e изчерпан, омръзнал, ненужно коварен, покровителства олигарси. Но смята да прави партия, с която се надява все някак да овладе изпълнителната власт след 4 години. Иска да печели парламентарни избори, прелъстявайки доверието на хората - на ляво-центристка България, която БСП изостави и Борисов излъга.
В тази си роля Първанов ще се мъчи да е коректив, какъвто не лошо успяваше да бъде по времето на НДСВ и ДПС. Ето, смята да наложи закона за ГМО. Брани учените. Сети се за демографските проблеми. Колкото фалшиви и користно изкуствени да са намеренията му, от всичко това може да произтече нещо полезно. Като например да е спирачка пред законовите безумия на ГЕРБ.
Но има и нещо друго. Само допреди месец-два си мислехме, че Борисов здраво се е ориентирал към полицейска авторитарщина. И всичко, което произтича от нея в „мека, европейска” форма. Изглеждаше, че няма сила, която до го спре – социолозите подкупни, медиите послушни, народът страхлив. Костов щеше да му е личен пример. БСП е в нокдаун, Яне смешен, Доган с Борисов няма проблеми. От всичко това произтича безалтернативност, самодържие и „еднополюсен модел”, както го определи Първанов. Вижте Путин какви ги върши в Русия и се сещайте за Борисов. И за Първанов се сещайте, пък и се страхувайте, но на по-късен етап, когато евентуално получи премиерски правомощия.
Сега той има ресурса да застане срещу цялата герберщина. Притежава и социолози, и журналисти, и силни парични приятели, които да скочат срещу ГЕРБ, в чийто арсенал са същите „достойнства”. Ако например днес има медии (големите, които определят общественото мнение), които се осмеляват да критикуват премиера, то те не са водени от доблестна гражданска съвест, а са засилени от вятъра от президенството. Който, както знаем, трябва да донесе нова партия и много нейни поддръжници.
А Борисов просто плаче да има алтернатива. ГЕРБ не са по-лоши от БСП, но не са и по-добри. Излъгаха по-жестоко очакванията, тъй като към тях те бяха по-големи. Първанов не може да е истинска алтернатива, която да донесе големи добрини на България. Но може, покрай личните му амбциии, да допринесе за малки, които щяхме да изгубим. Щом президентът има амбиции, значи премиерът ще се простира според малките си знания и умения и ще спазва приличие. Няма да гази надалеч, тъй като стремящият се да се харесва Първанов ще го удря през ръцете.
Трагедия е, че подобни обществени отношения са подвластни на пари, послушание, задкулисни връзки. Комедия е, че т.нар. гражданско общество, олицетворявано от казионни говорители, изпълнява важни партийни и лидерски задачи, вместо да бъде опозиция на силните на деня. Фарс е, че точно Първанов може да свърши полезна за обществото работа. Но май наистина може.
Това е положението. Няма добри, има много вълци с апетити за стадото. Докато те се карат за плячката, овцете ще живеят. Краят ще дойде, когато се разберат. Засега взаимоизгодно се карат, водени от мечтата „колегата” да е по-слаб след 4 години. Когато ще настане голямата делба между гражданската партия, чийто патрон е Първанов и остатъчните граждани за европейско развитие.
Дано дотогава се появят поне някакви истински граждани – недоволни, будни и речовити, което да са им коректив. Друга надежда няма.
Без цензура | 17-03-2010, 06:53 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Боговете сигурно са полудели. Особено тези, които обитават община Варна.
До скоро си мислех, че уличните дупки не могат да се асфалтират зиме, нужно е поне 30-градусово слънце. Тъй поне разправяше варненският кмет Кирил Йорданов. Затова проявявах разбиране, щом валяци и фадроми затвореха пътя за Златни пясъци навръх туристическия сезон.
Сега обаче градът е пълен с машини и „оранжеви” чичковци, а е зима. Топло е за сезона, но вали. Киша е на пътя, в душите, в общината. Покрива само подметките, но се усеща до кръста. И въпреки това уличните дупки ударно се запълват. Природни стихии насреща, а чичковците - пълнят ли пълнят....
Без почивен ден е дори пресслужбата на кметството. Тя пък пълни дупките с мейли и факсове, да не би някой разсеян репортер да пропусне колко много метри и сантиметри са обработили общинските валяци. В понеделник тя ще има най-много работа. Пред общината ще има митинг на недоволни граждани и шофьори, затова през час ще информира за успехите на оранжевата армия. А вечерта след нужното разузнаване ще докладва с охота на Йорданов, че протестиращите са били малко. Ако пък са стряскащо много, ще доложи, че са били провокирани от лоши адвокати, журналисти, еколози, майки и татковци. Кой точно е провокаторът няма значение, всички тези съсловия отдавна са виновни за малкото тъмни петна върху големия светъл образ на най-добрия град за живеене.
Да оставим шегата и да се запитаме защо общината хукна да пълни дупките сега, а не изчака топлото време. Вярно е, че тази зима кратерите като че ли са най-големи, но размерът отдавна няма значение в контактите между общината и хората. Защо кметът асфалтира, при положение, че е в крещящо противоречие с дългогодишните си приказки за нуждата от хармония между хубавото време и качествената пътна настилка?
Причините са две. Едната е голяма и хубава, втората – свързана с първата, но по същество делнична и прозаична.
Първата е, че кметът Кирил Йорданов се стресна от хорското недоволство. И друг път е имало народен гняв, но за първи път е канализиран и видим в интернет. Глобалната мрежа все повече се превръща в трибуна на недоволни данъкоплатци, което притеснява данъкополучателите. До вчера те нехаеха какво става из форумите, тъй като традиционните медии запушваха броженията. Но интернет обезсмисля ролята на старите медии. Той е огледало, в което всеки (за политиците е истински ужас) може да се огледа.
Двигател на протеста в понеделник е именно социалната мрежа „Фейсбук”. Няма данни Йорданов да си е регистрирал профил, но има данни безчет негови служители да киснат там. Както и в други форуми. И със сигурност смелчаци са го информирали както за образа му там, така и за остротата на проблема с дупките. Всъщност, може и самият Йорданов да сърфира. Коста Базитов например редовно следи БГ-мама и е наизустил постингите на Марулка, Зелка и други недоволни мами от ситуацията в градините. Мълвата говори, че се е регистрирал в женския форум и редовно просвещава майките.
Проблемът с приема в градините бе първият, в който общината демонстрира коригираща реакция. Като отмени абсурдни условия, Йорданов отново потъпка собствените си думи.... И тогава, както сега, недоволството се надигна и самоорганизира в интернет.
Към гражданската сила днес може да добавим и страшните таксиджии, които си трошат колите, както и застрахователите, които са принудени да обезщетяват счупени калници. „Да докажат, че нарочно правим дупките!”, иронично подхвърли Йорданов. Недей така, кмете! Моли се никой да не тръгне да доказва, че нарочно се пълнят с тънък асфалт!
Всичките горни съсловия изплашиха общинската власт. Достраша я от реакцията. Което е хубаво и здравословно. Браво на недоволните, браво все пак и на кмета, че чува какво говорят хората и все някак реагира. Други също чуват, но нищо не предприемат.
Втората причина за реакцията на Йорданов е прозаична. Догодина има местни избори, кметът е заинтересуван хората да го харесват, всички гореизброени факти и събития съсипват имиджа му на четвъртомандатен кмет, министър или посланик. Но не само. Навръх зимата съветничка от БСП преоткри топлата вода, че общината плащала нерезумно много на фирмите, които поддържат пътищата. Новината не е в „откритието” на БСП, а в атаката на уж приятелската партия срещу кмета. Пътищата и дупките може да се окажат предизборните фронтове, по които Йорданов воюва не само с общественото мнение, но и с общинари. Свои и чужди. Затуй сега запълва дупки и големи усти.
За финал е нужно да направим едно уточнение. Критиката срещу Кирил Йорданов е заслужена, но не достатъчна, тъй като други властови субекти също подлежат на нея. Варна си има и общински съвет, и негов председател, и областен управител, които би трябвало да контролират всяко общинско действие. Да информират варненци и да ревизират, ако трябва.
Критикуваме Йорданов, тъй като за разлика от други е избиран мажоритарно. Три пъти хората го избираха пряко, затова е длъжен триста пъти пряко да им се отчита. Другите представители на местната власт тъй и не успяха да излязат от анонимност.
Без цензура | 28-02-2010, 08:22 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Знам, че по дефиниция трябва да мразим гърците, както мразим турци, сърби и румънци. Македонците не ги броим, имаме си ги за свои.
Тези дни обаче гърците изнасят урок по демокрация. Не само на нас, а и на всички, на които новият световен ред изземва права и вменява единствено задължения и отговорности. Гражданите наистина трябва да бъдат отговорни, но първа отговорност е подозрителността и критичността към менторите на цивилизацията.
Точно това правят гърците в момента – общонационална стачка срещу „затягането на коланите”, които предприема правителството под натиска на Европейската комисия. За да върже и без това орязания бюджет, гръцкият кабинет предвижда замразяване на заплати, по-малко работни места, вдигане на пенсионната възраст, намаляване на премиите на служителите. Гърците протестират срещу всичко това, борейки се за хляба, здравето и социалния си статус.
Финансовият недоимък, разбира се, си има предистория. Днешната криза е следствие на дългогодишен разгул в консумиране на европейски фондове и щедри държавни поръчки. Гърция потребяваше повече, отколкото плащаше. Сега идва ред на сметката. Но кой я плаща? Ако гръцкият комбайнер или докер е изяждал чужд хляб, то гръцката олигархия направо е преяла с цял хлебозавод. И е складирала тонове палети за черни дни. Поради това тя днес търпи минимални щети. Всичко е за сметка на обикновения човечец. Или както пише на един от лозунгите в Атина - „Да се облагат с данъци спекулантите”. На друг: „Да плати плутокрацията”.
Ситуацията в Гърция поражда много въпроси. „Кога ядохте, не ревахте” биха казали мнозина. Но кой даваше зелника? На докерът не му е работа да управлява, неговото задължение е да товаро-разтоварва и консумира. И от двете е правил толкова, колкото може. Да протестира срещу високата си заплата? Или срещу икономически необоснованите нови работни места? Кой би го сторил? Та функцията му не е да пести от заплата или да недоволства от социалната политика на правителството си. Други са отговорни за тях, други е трябвало да вземат верни решения. Днес западната преса е пълна с присмехулни материали как гъркът живеел с цел да работи малко, да печели много, да си купи нов хладилник, пералня и да гепи колкото може. Моля? Кой е чужд на гореизброеното? Кой няма да вземе, когато му дават? Когато през 2004-5 г. у нас царят финансираше предизборни чешмички, ние трябваше да не пием от тях, или да не ги строим, щото царедворците крадяха от парите? Или ако Масларова е хвърлила неоправдано милиони левове в социалния център в Стара Загора, ние не трябва да влизаме в него ли?
Отговорни са хората, от които зависи. Затова днес гърците протестират както срещу Европейската комисия, която дълги години си затваряше очите, така и срещу собствените си управници. Демокрацията е ефективна, когато социалните групи си изпълняват не само задълженията, но и защитават правата си. Даже са длъжни да ги отстояват, ако искат демокрацията да функционира. Елитът е отговорен да управлява и да взема решенията. Масите под него трябва да го контролират, да са будни, недоволни и непрекъснато да го държат нащрек да не бърка. Ако има виновни за днешната ситуация в Гърция, освен управляващият елит и европейската бюрокрация, вината не е в докера. Вината е в икономисти, политолози, опозиционери, журналисти и други уж напредничави умове, които трябваше да предвидят днешните проблеми. А те също пируваха на масата на управляващия елит. Както в България. Имаше и трезви гласове, но те потъваха в общото задоволство.
Паралелът с България е твърде любопитен. И ние 20 години все затягаме коланите, което напоследък няма смисъл, тъй като пицата, която ни предлагат, е постна. От нея гащите сами падат. А ние? Питаме защо сме на това дередже? Протестираме и се чудим дали пицата е постна по принуда, или е такава, просто защото някой министър ни го казва? Търсим ли отговорност от премиера Борисов, който вече 9 години под една или друга форма е в управлението на държавата? Когато твърди, че „Станишев е виновен”, или пък „президента пречи”, питаме ли се, дали тримата нямат обща ловно-рибарска дружинка? Т.е. не са ли част от плутокрация, подобна на гръцката? Не, ние сами се отказваме от пицата. Не че не сме гладни, не че им вЕрваме, ама си траем. Защо си траем, не знаем, просто.... си траем.
Гръцките фермери създадоха доста проблеми на българския бизнес с блокадата на границата. Ние приехме всичко искрено и лично, макар протестът им да не бе насочен срещу нас. Ние по принцип сме гневни на прочутата им наглост и арогантност, които – честно казано, са съвсем друг въпрос. Как отговорихме на гръцката блокада? Ами с псувни, нерви, упованието Бат’ Бойко да ги оправи... ВМРО например пробва да организира контрапротест, бойкот на гръцки стоки и туристи в Югозападна България. Но никой не откликна поради „страх от провал на бизнеса”. Ядосвахме се, че не ни пускат в Гърция, ама не посмяхме да им попречим да влизат в България. Поради което гръцките трактористи изоставяха машините и хукваха да разпускат в нашите кръчми и бардаци. Ние решихме да ги накажем, като им вземем парите...
Така не става. Щом гръцките граждански протести ни създаваха проблеми, ние трябваше да им отговорим със същото. Ако сме граждани.
Вероятно ще се научим. Време трябва. Все пак нашата демокрация прохожда, а тяхната е най-старата в света. И не се подлъгвайте по насилието, което упражняват някои гръцки демонстранти. Мърша има навсякъде, а и провокатори. Властта по света е една и съща – най-обича да вкара провокатори в протестите, за да ги дискредитира, а и да понабие мирните хора. Да ги нашамари, с цел на другия ден да останат вкъщи.
Без цензура | 25-02-2010, 12:20 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Сагата с генно-модифицираните организми (ГМО) е на път да приключи. ГЕРБ обеща да остави 30-километровия буфер от „Натура”, който ще попречи на индустриалното отглеждане на хибридите. Редица култури ще се ползват от специална протекция. Тъй като тези добри новини не бяха произнесени в пленарната зала на парламента, а само в комисията по екология, и понеже иде реч за ГЕРБ, винаги има подозрение, че в крайна сметка всичко ще се гласува на обратно. И все пак този път гражданството като че ли успя. Щом и Първанов се присети да яхне вълната, обещавайки вето, значи на ГМО-то му е спукана работата.
Скандалът по този закон може да се разглежда в много аспекти, най-важният от които е първият пробив на гражданското общество в отстояване на интересите му. И друг път властта се е вслушвала в мнението на хората, но за първи път имахме спонтанен, но добре организиран протест, без партийни и синдикални опекуни, по важна, но непопулярна тема, която трудно събужда активност. Не е новина, когато акцизът на ракията стресне хората. Новина е, когато го направят три странни букви, неизвестни първоначално за широките маси, а майките, еколозите, земеделците и други мирни хора, се окажат по-силни от цялата държавна машина.
Но любопитен е и още един нюанс. По-скоро интрига, чийто отговор до голяма степен може да обясни родните властови безумия. Питането е: корупция ли движеше мотивите за пускането на ГМО, или ставаше дума за откровена тъпотия
Богатият опит сочи, че кешовата причинно-следствена връзка „взел-дал” е определяща в битието на българските политици. Особено щом стане дума за големи корпоративни интереси. Световната практика също показва, че ГМО прелита над океаните на крилете на парите. Още от самото начало подозренията бяха, че някой голям човек е прибрал големи пари, затуй прави големи промени в закона. Съмненията бяха срещу зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева, началничката й Нона Караджова, земеделският й колега Мирослав Найденов и всички по веригата.
Категоричен отговор на „корупция или тъпотия бе всичко това” не може да се даде. Ние не сме в главите и джобовете на управляващите, че да знаем. Но можем да съдим от действия и бездействия. Този път изглежда, че пари май не са взети, а иде реч за безхаберие. Макар точно на корупция да си приличаше.
Нека проследим детайлно хронологията на целия скандал:
1. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) под давлението на Манева стартира през октомври промяна в досегашния рестриктивен закон за отглеждане на ГМО. Мотивира се с писмо от Европейската комисия, в която България била заплашена със санкции, че не е либерализирала режимите за засаждане подобно на ЕС. Еколозите се бунтуват, проблемът получава гласност. Родители от БГ-мама негодуват, фермери също научават за риска. Недоволството тръгва като лавина. Всички искат да видят прословутото писмо, Манева го крие.
2. Европейската комисия също крие писмото, тъй като документи, касаещи процедури по хармонизация с директивите, били конфиденциални. Все пък българските еколози се добират до информация, че писмото хич не е толкова заплашително и касае не отглеждане за търговски, а само за научни цели. МОСВ леко започват да сменят плочата: „Законът ни така и така не е хармонизиран, трябва да се промени, защото комисията БИ МОГЛА да ни наложи санкция”. Което е вярно. ЕК, наистина, би могла.
3. Журналисти най-после се добират до въпросното писмо. То наистина касае единствено научните изследвания. ГЕРБ и Манева вече прегарят в огъня на общественото недоволство. МОСВ прави тотален завой: промяната в закона щяла да касае само науката, никой никога не бил говорел за друго. Което не е вярно. В парламентарните комисии е истински батак, тъй като депутатите нямат хабер от материята. На сцената излизат учени от БАН, които консултират закона. Те правят всячески опити ГМО да се либерализира. Махат буфери, отхвърлят клаузи и т.н.
4. Общественият натиск като никога е мощен и организиран. Американският посланик Джеймс Уорлик скача в защита на ГМО. Социолози и политолози, изведнъж, без никой да ги пита, започват да обвиняват природозащитниците в глупост и консерватизъм. Депутатите от ГЕРБ и „Атака” решават хем да променят закона, хем да наложат 5-годишен мораториум. Което за известно време наистина е решение на проблема. При едно условия – ЕК да няма нищо против мораториума. А още с раждането на чутовната идея отговорни фактори от комисията заявяват, че мораториумът е правно необоснован и ще бъде оспорен от ЕК веднага.
5. Става ясно, че мораториумът няма да работи. Дори и медиите – като никога досега, са настроени срещу властта. След скандали, дискусии, есемеси по късни доби и личната намеса на Цецка Цачева, се решава досегашните рестрикции да останат в закона. С други думи – хем да бъде променен според изискванията на ЕС, хем да въвежда ограничения, които практически да го блокират (буферите спрямо „Натура”). Това добро решение бе подсказано на МОСВ още първия ден от юристи, но властта така и не се вслуша. Направи го в 12 без 5, след като извървя целия кръг до осъзнаване на собствената си глупост. Бяха нужни много гняв, клетви, глупости и откровени лъжи, за да се прозре очевидното.
6. Като капак на всичко земеделският министър Мирослав Найденов казва в парламента, че нямал нищо против ГМО във фуражите. Против бил ГМО в храните, против засаждането, ама за фуражите ГМО-то не било проблем. Найденов прави изявлението в отговор на депутатско питане защо е подкрепил ГМО-хибриди на заседание на съвета на министрите на ЕС.
След цялата хронология пак да се запитаме - пари ли са взели управляващите? По-скоро всичко е плод на глупост и наведено бързане да се харесаме на ЕК, САЩ и господарите на света. Да правим неща, които никой не иска в стремежа да се изкараме по-европейци от Франция и Германия. Стара Европа, вкл. и тези две държави, от няколко години се мъчат да ограничават ГМО, след като се опариха от проблема. И се карат със същата тази ЕК, пред която ние коленичим. Но кой наш управник да види, да прочете, да прозре... Да събере смелост, да проучи чуждия опит, да се загрижи за националния интерес, да види как може да бъде защитен... Вместо това властта очевидно се бе задълбала в чиновническо буквоядство. В законотворчество, колкото да се намира на работа и да се хвали, че оправя несвършеното от предшествениците. Вероятно някой голям човек наистина се е надявал един ден целият труд да бъде възмезден. Но сега явно не е, тъй като българската земя в крайна сметка остана затворена за ГМО.
Ако управляващите бяха взели пари, нищо нямаше да ги спре. Както нищо не спря учените от БАН, чийто институти отдавна се финансират от американски донори. Както не спря и политолозите по същите съображения. Но явно парично-стоковата верига този път е била по-къса. Сергей Станишев каза, че натиск за пускане на ГМО е имало и спрямо тройната коалиция, но тя устояла. Някой вярва ли, че точно тройната коалиция нямаше да се изкуши, ако бяха разиграни пари? Чакъровци, Кабилци и Гагаузовци щяха да устоят?
Всъщност, публичното лобиране от страна на посланика говори за натиск към властта по правилата. Защото, ако не беше по правилата, посолоството просто нямаше да се обади.
Всичко това е просто хипотеза. Но все по-вероятна с оглед на многото подобни глупости, сътворени и преправяни в движение от ГЕРБ. Приличат и на други каши, надробени от властта последните 20 години поради тъпотия, слепота, инерция и угодничество. Рушветът обикновено е начин за въздействие върху умни хора. Пък глупавичките, особено в страна без граждански традиции и със слаба държавност, можеш да ги прекараш и без рушвет.
Българската политика е пълна с недотам умни хора.
Без цензура | 21-02-2010, 20:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Една 7-милионна държава, чийто водещ етнос се топи прогресивно и е сляп да прозре тази беда, не е нещо повече от пешка върху световната шахматна дъска. Но не от тези, които стоят пред коня или офицера, а е от ония в чекмеджето – разпилени и изпаднали от стар комплект, за които играчът дори не се сеща точно къде са, но ги пази с цел да сменят при нужда истинските фигури.
Един мъж говори упорито напоследък и вкарва България в голямата игра. Това е американският посланик Джеймс Уорлик. За има-няма месец от встъпването си в длъжност той защити вкарването на биотехнологии (ГМО) в българското земеделие, приветства полицейската операция „Октопод”, с което отвори съмнения за съпричастност на САЩ, и на висок глас каза това, което трябваше да разберем от собствените ни управници – че САЩ и България преговарят за разполагане на части от американския противоракетен щит у нас. Всичко може да е случайно на този свят, но не и когато американската дипломация говори. Някой да се сеща за предшественикът на Уорлик? Не, казваше се Нанси Макълдауни - фина дама, която за година и половина дума не обели. Нямаше какво.
Очевидно сега САЩ имат много какво да кажат. И тъй като американската дипломация винаги е била доста пряма в диалога със страни от втория и третия свят, преводът не е труден. „Искаме ГМО да влезе в България, искаме щитът да е тук”, казва Уолрик. За „Октопод”-ът е рано да се прецени. Уорлик резонно отрече участие на САЩ. Възможно е просто да тупа по рамото правителството ни, че то да се подмокри от кеф и да склони на горните две желания.
И двете теми – ГМО и ракетният щит, са глобални и стратегически. Това е битка за времето и пространството. ГМО, освен всичко друго, е стратегически продоволствен ресурс. Когато застъпниците му казват, че е храната на бъдещето, имат предвид, че целия свят трябва да се изхранва от него. Колкото повече ГМО расте по земята, независимо дали в България или Боцвана, толкова повече светът става зависим от производителите на ГМО-хибриди. Тъй както е зависим от арабския петрол например.
Първи производител на ГМО-семена са американските мултинационални компании. Позицията на посолството не е изненадваща.
Противоракетният щит отдавна е горещ картоф в лапите на чичко Сам и батко Путин. Янките го обосновават с нуждата да се прихващат евентуални ракети от Иран и Северна Корея. Той би трябвало да и да е част от нов договор между САЩ и Русия, който да замени изтеклото миналата година споразумение за съкращаване на нападателните оръжия. Нов договор засега няма. Щитът на САЩ боде в очите на Русия, макар в движение да бе преформулиран като „програма на НАТО”. Първоначално части от него щяха да бъдат разположени в Чехия и Полша, но след недостатъчна категоричност на властите там Обама пренебрегна тези страни. Преди няколко дни Румъния показа гостоприемство, очевидно България ще е другата резервна пешка. Третата страна в щита ще е Турция.
Няма да коментираме трябва, или не, България да приеме противоракетния щит. Интересното е, че както за ГМО, така в този казус, САЩ говорят открито и настоятелно. Предприемат публична офанзива, от която не винаги се нуждаят.
Бойко Борисов каза нещо невнятно за ГМО, а за ракетния щит обеща да се допита до ЕК. Ние, публиката, не знаем дали вече всичко не е предрешено, или България разцъква топката за време. САЩ със сигурност имат други фигури и ходове, но е видно, че България им трябва в голямата партия. Поне сега.
Ще е много интересно, тъй като Брюксел и Москва също играят шах. Пешката винаги е обичала да бъде лъскана, милвана и разигравана, но този път ръце протягат трима.
Без цензура | 15-02-2010, 07:39 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
В шуменската община Никола Козлево се случи нещо знаменателно. Местният кмет от ДПС Турхан Каракаш пробва да смени имена на улици като „Батак”, „Баба Тонка”, „Панайот Волов”, „Кочо Чистеменски”, „Чавдар” и „Бачо Киро”. Те трябваше да бъдат прекръстени поради „изчерпване на историческото си значение”, заедно с „Георги Димитров”, „23 септември” и „Аврора”. Спряха го единствено медиите, най-вече една остра статия в шуменски вестник. Тя предизвика телевизионен интерес към сесията в петък, на която трябваше да се вземе решението. Каракаш се изплаши и оттегли предложението.
По същото време премиерът Бойко Борисов бе на първото си посещение в Турция и преливаше от топлота към колегата си Ердоган. Каза, че България твърдо подкрепя съседката си за членство в ЕС и приятелството между двете страни не се нуждае от партии-посредници.
Съвпадение между двете събития?
Ами добре, нека е съвпадение. Нека предположим, че 99-тата дупка в кавала на ДПС – Каракаш, случайно е подбрал момента и не знае какво прави. Нека бъдем наивни, че във феодализирана партия като ДПС Никола Козлево е феод и Доган и депутатите му не знаят какво става там. Нека си затворим очите за пореден път, защото темата „ДПС – етнически провокатор” е като оная табела върху сградата на Юзеирови в Славяново, на която с големи бели букви на лилав фон бе изписано „Движение за права и свободи”. Табелата си бе там, висеше на фасадата, дадоха я по телевизията, но всички се питаха „Има ли нещо общо ДПС с Юзеирови”. Ми няма, при тая слепота.
Но да оставим ДПС. Каракаш извърши огромна провокация спрямо държавата и доминиращия български етнос. Независимо дали ще скъса предложението, или ще го внесе идната сесия (както се заканва), той вече пося етническо напрежение. Обиди България и историята й. Направи чекинг (според терминологията на Борисов). Тест какво може, какво – не, кое как следва да се прави. „Изчерпване на историческото значение” на Батак и Кочо Чистеменски - някакъв кмет си го помисля, написва, внася на сесия, че и защитава!? Това ако не е провокация, кое е?
Но защо Каракаш успя? Защо чекингът бе осъществен? Ами защото т.нар. „български партии” го проспаха. Нали не си мислите, че кметът се е събудил и на обяд внесъл докладната? Имало е комисия, която е дискутирала имената, в малка община като Никола Козлево всичко се е знаело. Реакция от ГЕРБ, които имат съветници там? Не. От „Атака”, ВМРО? Не. БСП? Сетиха се, че са българи и хора с отговорност впоследствие.
Каракаш се изплаши от журналисти. И една от горните партии да бе сигнализирала, гражданската реакция щеше да го спре навреме. Какво има да се чудим на кмета – подготвя, аргументира, комисия обикаля, а от „българските партии” ни вопъл, ни стон. Те се възмущават от турските сериали.
Естествено, не това е главният проблем. Той е, че Каракаш няма да бъде подведен под съдебна отговорност, а ако все пак прокурори го погнат, ще е прах в очите подобно на Юзеирови. Сплаши ли ги държавата? Срина им паметника, те градиха наново, пак го събори... До там. На Юзеирови не им е притрябвал паметник, трябва им напрежение и го постигат. Същото е и в Никола Козлево.
Най-големият абсурд е, че премиерът открито признава, че ДПС прави чекинг с мира в страната, а в същото време няма съдебни последствия за тази партия. Толкова ли е слаба държавата, че вижда кой я тества, но няма последствия за провокаторите?
А иначе Каракаш играе по „правилата на демокрацията”. Казва, че щял да събере жителите, да ги пита, и, ако искат нови улици, да ги преименува докрай. Този своеобразен референдум в Никола Козлево е с предварително известен край. И е огледало на онзи, който Борисов и „Атака” по едно време искаха за новините на турски. В слабите общества референдумите са огън, който дори и премиер-пожарникар не може да изгаси. А силните се крепят на закони и прилагането им.
Без цензура | 31-01-2010, 12:01 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Силно се надявах жълто-кафявата свада между Бойко Борисов и Слави Трифонов бързо да оттече в бидето. Не стана. С риск да засиля вонята ще добавя и аз няколко думи. Сори за което. Но наистина отсъства една гледна точка, а струва ми се, най-важната.
На мушката на морализаторите и критиците е Слави Трифонов. Което е обяснимо. Бойко Борисов управлява държавата, а съдниците, които издават обществени присъди, умиргат да се търкат в него. Самият Слави е умиргал. Престъплението и наказанието при тях е като приказка за прелъстяването и изоставянето.
Трифонов си навлече през годните гнева на много хора, а и честно казано – хич не е цвете. Абсолютно вярно е, че щади Първанов, което превръща сатирата му в манипулация. Сам си призна, че е искал да предложи депутати на Борисов, а вероятно е вярна и историята за парцела край Японския хотел.
Но това ли е най-важното в драмата? Дори и пикантно не е. Манипулациите, ежбите, съмнителният морал на един шоумен са си основно негов проблем. Той все пак управлява единствено шоуто си. Колкото и влиятелен да е.
По-опасни са изпълненията на човека остреща – премиерът на България Бойко Борисов. Държавата зависи от него. Обществото – също. Ако може, и времето ще зависи от него – той със сигурност би искал.
На практика Борисов зашлеви звучно един от малкото си критици. Но Слави бе поредният зашлевен. Станишев критикува генерала – хоп, разследване заради някакво докладче. Яне си надигна главата – остана без депутат. Слави иронизира със скечове – бой по главата. И импийчмънт на Първанов щеше да спретне Борисов, стига да можеше, и ако наистина се караха.
Нима е нормално един политик в уж демократична държава да се разправя с всеки, който не го харесва? Нима в случая със Слави не става дума за разправа заради критика, при това атаката е срещу развлекателно шоу, респ. срещу словото и културата? Ясно е, че Борисов не воюва със Слави принципно, а просто защото е лично сърдит. Защо не изкара всички тези скандални факти за Трифонов, когато другаруваха из Учиндол? Защото тогава не е имал интерес, нали?
Борисов е умен. Твърде дори. Много добре знае, че скечове в праймтайма са много по-страшни от всякакви Янета и Сергеевци. Страшни не за държавата, а за него.
За държавата е страшно, когато подобно поведение си позволи управник, още повече най-важният. Страшна е логиката „не закачай приятелите”, когато става дума за обществени взаимоотношения. Най-страшното е, че всички се правим, че не виждаме страхотиите.
Това нормално ли е? Демокрация? Все още?
Приятелите на Борисов го оправдават – бил раним като дете, лесно се палел, нямал лоши мисли и бързо му минавало... Може. И все пак има някаква граница на „сръдливост”, която не бива да преминава. И тя е най-вече по отношение на т.нар. четвърта власт. Тази власт само формално е такава и вината си е в нея. Но политиците не бива нито да й се сърдят, нито да я оздравяват, нито да я поболяват.... Въобще не бива да се занимават с нея. В Азия се занимават.
Трагедията е, че други властници преди Борисов също преминаваха тънката граница. Другата страна – медии, политолози, общественици и т.н., също я прекрачваха в сервилните си стремления. От всичко това губят всички. Най-вече нормалните хора, които искат нормални отношения в обществото.
Тези дни тиражен всекидневник весело попита премиера дали праща заплашителни есемеси на журналистите. Той отговори с шеги и закачи и така във всеобща веселба бе претупан още един пункт от същия проблем.
Извинявайте, но лудницата е пълна. Имаме скандал, в който премиерът е обвинен, че плаши журналистите с есемеси. Те го питат вярно ли е, че е пращал, вместо да си кажат сами дали са получавали.
Егати хората, дето сме, щом ни се случва всичко това!
Без цензура | 29-01-2010, 11:39 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
