Жегата тази седмица разтопи, каквото беше останало от асфалта по улиците, като се отрази очевидно зле и на някои индивиди. А помните ли - имаше времена, когато от августовските новини в Черно море просто излизаха бели акули, из каналите се появяваха плъхове мутанти, нечие куче пропяваше, а нечия котка казваше „мамо”.

Без цензура | 07-08-2010, 13:19 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Жегата тази седмица разтопи, каквото беше останало от асфалта по улиците, като се отрази очевидно зле и на някои индивиди.

Без цензура | 07-08-2010, 13:05 | Светлана Ганчева, БНТ Море

Гръм и трясъци остават след изминалите седем дни. Докато в Каварна трещеше хеви метъл, на юг дискотеката беше заради изгърмяла жица, кърджалийският екшън прогърмя чак до парламента, а откъм Върховния административен съд се чува само припукване, след като депутатите пратиха там Ахмед Доган и неговите хонорари. А варненци видяха на живо операцията „студено отмиване на асфалт”.

И тази седмица повече от добре видяхме колко е безпомощен градът пред дъжда. Най-новата ни магазинна гордост за два пороя се наводни за втори път, подлезът на „Шипка” се напълни догоре, от сайта Maritime.bg сигнализираха, че техен човек едва не се удавил, докато спасявал петокласник, пропаднал в подлезна шахта, но поне се размина без жертви. Щетите само по улиците обаче се измерват с

16 хиляди квадратни метра асфалтови липси

След като отводняваха, рязаха клони и дърпаха коли, от „Гражданска защита” се огледаха и установиха, че Общината я няма – нито с редовни екипи, нито с шумно рекламираните доброволчески отряди. Сякаш това е най-нормалното нещо, председателят на Общинския съвет Николай Апостолов обясни липсата с отсъствието на кмета Йорданов и на генерал Петров. За качеството на асфалта и на полагането му, за липсата на контрол върху шахтите общински коментар също нямаше. Както и за неподходящите градски дървета, неподменяни от десетилетия, за сметка на палмите в бурета. Само съветникът Огнян Къчев, като един Катон Стари, за пореден път лансира идеята да намерим работа на варненските затворници – този път в събирането на падналите клони.

Подмокрянето на града

така и не стигна като тема до Общинския съвет, макар че би било любопитно да се разбери защо разходите за инфраструктура все растат, а поразиите всеки път са по-сериозни. Но пък двата дни очевидно бяха недостатъчни на варненските съветници. Както обикновено, повечето време беше употребено в подканяне на съветниците да влязат и да започнат работа, а работата се въртеше около политическите рокади в комисиите и неаргументираните вкарвания и изкарвания на темата „логопедична детска градина”. Администрацията първо искаше да смени вида собственост върху апетитното парче в Морската градина, разбира се – с нй-добри алтруистични намерения. После уж се отказа. Веселин Марешки първо нарече „спекулации” информацията за негов интерес към сделката. После склони да я обмисли, а накрая съветниците решиха да си направят комисия, която да види как могат да се съчетаят бизнес интересите, детската градина и градската библиотека в бившата Централна поща. Понеже почти никой от тях не се сети, че веднъж вече гласуваха

библиотеката да отиде в сградата на стоматологията

Но пък се съгласиха в комисията да има и журналисти, което се очертава като мода в търсенето на обществена индулгенция през последните месеци. Не само за логопедичната градина, а и за целия парк имаха въпроси от неправителствената организация СОПА. Областният управител Данчо Симеонов обаче прецени питанията за точните граници на Морската градина и вида държавна собственост като много общи и не им отговори. Името на областния управител беше често споменавано и на общинската сесия, след като негов роднина се уреди в борда на „Пазари”, макар да е наемател на обект на същата фирма. Никой не забеляза конфликта на интереси нито тук, нито в случая, когато син лансира майка си за бордовак. Може би защото битката беше колко нови комисии ще успее да превземе ГЕРБ. Червените сами се оттеглиха, но при Янко Станев от ДПС опитите удариха на камък и той си остана начело на бюджета и финансите, а неуспелият Димо Стоев – засега от ГЕРБ, изглеждаше доста замислен. Може би за политическото си бъдеще. Бившият председател на съвета Борислав Гуцанов не дойде в залата, макар че вече можеше да го направи съвсем законно – съдът му определи гаранция от десет хиляди лева, защото останалите „медузи” също били с по-леки мерки. Така „Медузите” се вляха в стойната редица на „Октоподите” и сие, където след гръмовното начало в ареста не остава почти никой и съдът брои някого за шеф на престъпна група, а група няма. През това време, заинтересовани

не толкова от полицейските „морски дарове”,

колкото от парчето бюджетна пица, което им се полага, ветеринарите във Варна спряха да работят по профилактиката и надзора, защото вече половин година, докато са го вършили, са спонсорирали държавата. Без малко да ги последват и нощните аптеки. За тях пък здравната министърка реши, че не може да има денонощни аптеки без прозорци и пряка слънчева светлина. Не стана много ясно защо е необходим припек за стока, която по принцип се държи на хладно и тъмно, и каква точно е връзката между липсата на слънце и работата през нощта – никой не се осмели да пита министърката, но поне от министерството обещаха да не затварят засега аптеките, в които нощем не пече слънце.

Варненската опера и театърът нямаха такъв късмет –

те вече са ТМПЦ

– Театрално-музикален продуцентски център. Дори предстоящата 90-годишнина на театър не смекчи реформаторското сърце на културния министър Рашидов, който отсече: „Ще има театри, театър винаги ще има в България, само че малко трябва да се оптимизира. Има едно нещо, направена е стратегия. Проста е работата". Макар че за разлика от варненския театър или русенската филхармония, операта в Пловдив оцеля. Дори след министерските изчисления, че държавата субсидира с 217 лева всеки билет за техен спектакъл. Което пък накара един форумец да попита: "Ние, като ходим на АС/DС, някой субсидира ли ни с по 200 лева?". Не е лоша идея, между другото. Засега обаче държавната благосклонност отива другаде. Точно на 27 юли, когато варненци отбелязваха 132 години от освобождението на града от турско робство, безплатното силиконово нашествие на „Пайнер” връхлетя града и раздруса плът под Пантеона. Което не е най-лошият вариант, оказа се. В Угърчин, например,

общината вече е без културен бюджет,

след като кметът си поръчал Глория за празника на града – била му любима. През това време в Каварна точеха бира на рокфеста, а в „Музикаутор”, оказа се, са точели брадвата за кметската глава. Организацията, която по малко странен начин защитаха авторските права, поиска сто хиляди лева от името на авторите, защото не всички групи пеели само свои песни. Чудно защо „Музикаутор” не се грижи така и за правата на сръбските, турските и гръцките композитори, които в момента захранват почти изцяло безплатно порно-чалга индустрията у нас. Колкото до Цонко Цонев, като извади съответните декларации и 280 лева за „July Morning", той върна писмото с покана да се извинят за останалите 99 хиляди 720 лева. И да покажат добро чувство към културата, като дарят пари за паметника на Дио. Пари едва ли види, но с извинението може и да му се получи – щом Цецка Цачева се извини, че

депутатите не мислят, като гласуват

и без малко да ни натресат реклама на дрога в прайм тайма. Не точно извинение получиха потърпевшите от голямата крайбрежна дискотека, резултат на гръмналия високоволтов електропровод. От Енергийния системен оператор и НЕК обвиниха възрастта на кабела, ДКЕВР размаха поредния един милион глоба, който щял да наложи, ако се докаже, че аварията е заради неизпълнена инвестиционна програма, а на туристите им препоръчаха да забравят неудобствата, защото нямали право на компенсации. Поне не можеха да оплачат от липса на зрелища.

Първият полицейски екшън за седмицата

беше страховито наречен „Килърите”. Полицаите ловиха поръчители и извършители на убийства, а в списъка с поръчаните бил и премиерът Бойко Борисов. Пак. Сред хванатите пък се оказа и един парламентарен съветник - шефът на федерацията по сумо Петър Стоянов - Вожда. В комисията за младежда и спорта, съветвана от „килъра”, настана амнезия кой точно го е лансирал, а покрай поредния скандал със съветник се стигна до половинчатия компромис да ни съобщят поне нещатните сътрудници, съветници и помагачи на избраниците ни. Щатните, по неизвестни причини, ще си останат тайна. Премиерът Борисов коментира акцията на принципа „да не се изложим пред чужденците”, като заяви: „Ние готвихме тази акция месец - месец и половина, за да имаме достатъчно доказателства пред съда, както искат от Европейската комисия". Покрай другото си оставаме в размисъл за българския съд доказателства не трябват ли... За частното – порръчката за убийство, скромно промълви: „Аз повече за Цецо се тревожа, работи много добре. Аз съм свикнал". Заради друг от „килърите” - Методи Иванов, българският министър председател призова в прав текст българския съдия №1 да си признае, че „на съвестта му тежат трупове”. В къщата на Иванов намериха автомат, муниции и съдебно решение за пробация заради незаконно притежание на оръжие. Именно съдебното решение предизвика премиерския гняв, докато не се оказа, че пробацията била наказание на неподновено разрешително за ловно оръжие, издадено на Иванов от полицията. Колкото до Петър Стоянов, адвокатът му вече заяви, че не е логично клиентът му да обвинен като организатор на престъпна група, а

да няма обвинени за участие във въпросната група

Ако има нещо хубаво, то е че поне искове към Страсбург не се очертават – стана ясно, че парламентарният съветник и групата му са били арестувани внимателно и в присъствието на медицински екип и психолог. Което обаче не важи за кърджалийското, във всеки един смисъл, нахлуване в дома на семейство Мустафови. Както се оказа – на грешен адрес. Докато търсели две проститутки (които всъщност могат да бъдат преследвани само за безделничество, ако не бъде намерен сводника им), полицаите сбъркали поръчката за такси с поръчка за момичета, нахлули, пукнали една глава и се оттеглили. Няколко дни след това никой не показва съдебното разрешение за взлома, а и така и не стана ясно къде са се изпарили така зорко наблюдаваните две жрици на магистралната любов. След това настана обичайното раздвоение – Бойко Борисов заяви, че се е засрамил от издънката, ресорният министър хем звъня да се извинява, хем оповести в парламента: „Всичко, което е предприето, е в рамките на закона". И след като едно от първите уточнения на Цветанов беше, че главният запозрян е лидер на младежкото ДПС в Кърджали, на другия ден пак той с обиден вид призова депутатите от ДПС да не политизират полицейските акции. А депутатите от ГЕРБ вкупом напуснаха залата, наранени от опозиционните питания за полицейския произвол. Можи би най-страшно беше изявлението на парламентарния председател.

Дали от вродено простодушие или с искрена вяра

в казаното, Цецка Цачева директно призова вътрешния министър да продължава все по този начин, а нас – да не придиряме, защото който работи много – допуска и грешки. През седмицата продължи и обсъждането на доклада на Европейската комисия. Макар и пълен с хубави общи фрази, той отчита главно добрата воля на управляващите и оставя в сила наблюдението поне още една година. Което не пречи местните тълкувания да в стил „успяваме”, макар че икономическите очаквания за догодина са сведени до задоволство от замразяването на данъци, пенсии и заплати. Въпреки това министър председателят обяви лятото за „бойково” – пълно с доволни хора, които са на почивка, и прогнозира „бойкова зима”, пълна със също толкова доволни скиори. Финансовият министър Дянков продължи с оптимизма, като заяви, че догодина повече пари ще се харчат за секторите, които се реформират, макар че общоприетото разбиране за реформа е реформираните сектори да харчат по-малко пари. А и в посочените от него сектори отбрана и здравеопазване

по-скоро се говори за реформа, отколкото се прави

Затова не е чудно, че водещи икономисти у нас поискаха фискален борд, който да ограничи финасовия размах на реформаторите. Германо-българската индустриално-търговска камара пък направо написа пакет от 101 законодателни предложения по германски модел и ги даде на кабинета с време за размисъл до септември. "Коалиция за България" допълнително развали лятото на финансовия министър, като най-накрая предизвика досъдебно производство срещу него заради оповестена класифицирана информация за фискалния резерв. Напомнянето на старата история не получи никакъв шанс за претопляне обаче, след като казусът „Цанков камък” най-сетне стигна до парламента. При първия опит за разнищване на историята около хонорарите на Ахмед Доган не се получи нищо – двама депутати – от ГЕРБ и от „Коалиция за България”, не дойдоха на работа в комисията за борба с корупцията. Което накара тъмносиния Димо Гяуров да заподозре

сговор в защита на Доган,

а Бойко Борисов – веднага да се намеси в ролята си на партиен лидер и набързо да свика извънредно заседание на комисията в петък, след което папката пое към Върховния административен съд. Но ако някой си е помислил, че ще види Ахмед Доган осъден, трябва по-скоро да отиде и да си наплиска врата със студена вода. Просто ГЕРБ и комисията си направиха реклама преди ваканцията, а за рекламата, която направиха на ДПС и лидера му, тепърва ще плащат сметката. И все пак на този фон почти фарсово вече звучат семейните подвизи на Вальо Топлото и жена му, арестувана за рекет, или историята на прокурора Методи Маринов от Бяла Слатина. Повикан да обясни защо е удрял в кабинета си повикана за справка жена в присъствието на майка й и на дъщеря й, прокурорът намери за уместно само да въздъхне с отегчение, че живеем в сбъркан държава, където само го карат да дава обяснения. Продължиха и изявите на хиперактивния американски посланик. Тази седмица Джеймс Уорлик похвали българската съдебна система, като не забрави да напомни, че е винаги готов да й помогне. С любимата му внезапна визита беше удостоен земеделският министър, който научи, че земеделието е най-добрият начин за излизане от кризата. Което си беше само за подслаждане на

поредната агресивна лобистка стъпка

– този път в полза на американската компания AES, която срещала трудности със соларния си парк край Силистра. Волен Сидеров също не пропусна да се разпише – с обвиненията, че в националното радио е пълно с кадри на БСП и ДПС, със заплахи към конкретни журналисти и с обещанието новият закон за радио и телевизия да оправи нещата. Премиерът Борисов не беше особено възмутен от волните изпълнения на Сидеров и на свой ред също обвини радиото в политически назначения. А това определено дава плашещи знаци за бъдещето на новия медиен закон, в който нямаше да има политически поръчки. Тази седмица и социолозите се включиха в обсъждането на наскоро навършилата се една година на кабинета. Въпреки панделките по изявленията, Цветозар Томов и Антоний Гълъбов сведоха основното до фразата: „Първата година от управлението на ГЕРБ може да се смята за загубена от гледна точка на реализирането на нужните реформи в страната.” Според Живко Георгиев обществото вече усеща как

надеждите му се изпаряват

и започва да прави разлика между икономическата политика и политиката като боричкане. Пак според него ГЕРБ засега не са посочени с пръст като виновници за разочарованието просто защото нямат алтернатива. Оттук нататък на обществото му предстои да се примири с тази липса, да намери алтернатива или да си измисли следващия месия.

Без цензура | 31-07-2010, 06:44 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

През седмицата пороите измиха още асфалт от варненските улици, от Европейската комисия ни погалиха по главичките, полицията продължава с опитите си да цака престъпността, докато съдът гледа кротко отстрани, а министърът на културата, като реши всичките й проблеми, тръгна да си търси секретарка.

„Цената на газа пада” – с този лайтмотив започна миналата събота, а последвалите дни така и не изясниха с колко и как. Нервно започналите преговори в „Евксиноград”, протекли отчасти без ток и под личния нощен натиск на премиера Борисов, завършиха с много комплименти на общата пресконференция и без нито една цифра. Покрай напористото присъствие на българския министър председател не получиха отговор доста въпроси – защо, например, едно търговско съглашение, е подписано от две политически фигури - министри,

къде са главните действащи лица – газовите шефове,

как така газът е поевтинял още от първи юли, а ние не сме разбрали. И като знаем какви са бъдещите печалби от „Южен поток”, има ли гаранции, че те няма да доведат до загуби на друго място, и колко всъщност ще ни струва отпадането на посредниците. Отговорите бяха или „търговска тайна” или потънаха в реверансите за „твърдата, но принципна позиция” и постоянното натъртване, че българската страна има подкрепата на Путин. Случайно или не, докато в резиденцията подписваха газовия договор, из Варна се разхождаше американският посланик Уорлик – с изявления, че Русия е надежден енергиен партньор и с вече лансираните оферти за добив на шистов газ по екологично-съмнителни начини. Покрай малкото все пак споделено за новите параметри на сделката експерти изчислиха, че ако сме получили максимално очакваното понижение на цената със  7 процента, то намалението ще е от 338 долара на хиляда кубически газ на 314 долара,
или около 36 лева. Без ДДС.

А и без друго тези цени ще важат до края на 2012-та, преговорите за след това започват следващия месец. И ако шефът на енергийния регулатор Ангел Семерджиев побърза да обещае поне 10 процента поевтиняване на газа от октомври, то бившият шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов директно заяви, че руснаците са тук, „за да ни прекарат и ние накрая да бъдем изиграни”. А кой е познал ще разберем още тази зима, дори и без търговската тайна на точните параметри. Тази седмица беше и Илинден. Морето не взе жертва във Варна, обаче безхаберието уби 52-годишем мъж, след като една от години некастрена топола се стовари върху колата му и го премаза. Летният порой, който взе жертва, за пореден път наводни града, напълни както проблемното мазе на АГ болницата, така и гордо открития наскоро пореден мол, а течовете в общината вече не са изненада за никого. Може би

бълбукащите звуци, които се чуват навсякъде из Варна,

имат нещо общо с кризата, от която се оплака тази седмица и финансовият заместник кмет Борислав Борисов. Това обаче не обяснява защо за поддържане на града все се говори, все се дават пари, за да се правят проучавания, възлагат се поръчки, провеждат се конкурси и се оспорват, а накрая газим реки по улиците и проучените и описани, но така и неподрязани дървета убиват хора. Градските дела дадоха и други поводи за повдигане на вежди. На общинска комисия стана ясно, че Е.ОН и ВиК са включвали в мрежата си абонати без Акт 16, които на практика са си незаконни. Като знам през какво минават някои собственици със заветния Акт 16, за да бъдат приютени във въпросните мрежи, благотворителните жестове към други определено будят съмнения. На друга общинска комисия беше лансирана развеселяващата идея да се прокара

тролейбусно трасе по булевард „Мария Луиза”,

защото това било приоретен екологичен транспорт. Интересно дали авторите на идеята си спомнят колко неизползвани километри приоритетен транспорт висят по пътя за „Почивка”, където жиците служат само за ориентир на курортистите и на командированите от БНТ. Макар че казусът със седемте линии на градския транспорт, които бяха наречени „незаконни” е още по-забавен – дългите съдебни спорове след общинския конкурс завършиха с решения на Върховния административен съд и сега спечелилите си искат линиите. И само за протокола – ако наистина три години са ни превозвали, освен в стари и неудобни автобуси, и нелегално, дали поне няма да ни върнат парите... Легални или не, в неделя всички автобуси, а и не само те, промениха половината си маршрути – 40 момичета и момчета се бориха за Европейската купа и държавната титла в триатлона и неделните варненски улици се оказаха най-подходящи за това. За оперния проект, който щеше да вкара повече пари, без да причини толкова неудобства, подкрепа не се намери. От дрег страна – ако бяхаме успели да докараме тук няколко хиляди претенциозни любители на операта,

какво, освен музика, щяхме да им предложим.

На юг по морето в Приморско прокуратурата добави и бившия кмет Димитър Димитров в списъка по делото с имотите на бедните магистрати. Но повод за притеснение едва ли има - за три години по делото са разпитани не повече от 50 свидетели. Но пък властта прогледна за бетонните чудовища на Слънчев бряг и вътрешният министър Цветанов беше поредният, който обеща да събори 750 незаконни постройки в курорта. Повод за притеснение май няма и там, защото засега падат само къщите в Ченгене скеле. И ако изявлението на Цветан Цветанов по строителни теми е малко извън ресора му, то ясната, кратка и разбираема фраза, която му печели първото място за словесен бисер на седмицата, става нещо все по-характерно за вицепремиера. След като Татяна Дончева обвини Цветанов и шефа му, че си имат "халваджийски тефтер” с удобни съдии, Цветанов заяви: "Халваджийски тефтер ли трябва да имаш за несправедливите присъди, които се дават и хора, които извършват престъпления на територията на цялата страна да получават присъди, които не съответстват на тежестта на наказанието и последствията, които има за обществото и за региона, в който живеят определените мутри, криминални субекти, просто не си заслужава да се отговаря на Татяна Дончева. Уважавам хора, които имат ценности и които имат както лична реализация, така също и професионална реализация. А и тя е част от хората, които са привърженици да се запази статуквото." През седмицата Цветанов прогнозира и

засилване на политическите сблъсъци

заради нарасналото недоверие към политическите партии у нас – резултат от натвореното от тях за последните 20 години. Очакванията на ГЕРБ са да има засилена агресия от страна на опонентите им. Не че вътрешнопартийните им откровения вече не са достатъчно агресивни. Низвергнатият Лъчезар Иванов продължи да твърди, че „когато си принципен и когато си последователен, си създаваш доста врагове”, като направи достатъчно дебели намеци, че не медийният скандал, а вътрешнопартийни интриганти са му изяли главата. Един софийски председател - Петър Хранков, сам каза “Сбогом, ГЕРБ!” и аргументите му странно се припокриха със злъчната забележка на Татяна Дончева, че на България в Брюксел вече й казвали „султандемокрация”. Насред тази атмосфера дойде и поредният евродоклад за напредъка на България в съдебната власт, борбата с корупцията и организираната престъпност. Марк Грей, който едва ли е чел Хайтов, подчерта, че

България много иска да да промени положението

в тези тъй проблемни области. Можене засега не ни признават, защото “твърде малко дела са приключени в съдилищата“. Но пък вече ще имаме и специализирани съдилища. Така на институционално ниво стана ясно, че правсъдието е едно за простосмъртни и друго – за избраните. Разбира се, много повече пъти правителството и главният прокурор повториха, че този доклад е най-добрият, макар че поне те би трябвало да знаят, че е важно не да искаш, и дори не - да можеш, а да го направиш. И ако от Брюксел сигналите все пак са положителни, то отвътре тази седмица БСП директо заяви, че смята да бие ГЕРБ на предстоящите избори, а партньорската Синя коалиция поиска, ако ГЕРБ не представи антикризисен план до първи септември, да си върви. Наложи се управляващите да размахат статия в „Уол стрийт джърнъл” за стабилността на България, преди да продължат с любимата си съдебна тема. Според силовия министър Цветанов

съдиите, минали на другия бряг,

са не повече от пет процента. Което би трябвало да ни утеши, може би. Кой знае защо обаче, първият въпрос, също като при преброяването на шефовете на престъпни групи, пак е: „Като ги знаете кои са, защо още са съдии.” Вестник „Сега” предложи поучителна, ефективна и всъщност известна на всички нас рецепта за справяне с проблема с помощта на калифорнийския прокурор Джордж Диксън Харди. Правилото е "Следвай парите!". Американското продължение по-често свършва в затвора, българското – не. „В България не само трудно се доказва подкуп, но и сякаш никой и не иска да го направи”, споделя опит американецът. Ако това накърнявя българската и европейската ви гордост, само един пример - данъчният от Пловдив Рашо Стоянов още ходи на работа. Него го хванаха в рамките на

шумно рекламираната акция „Всичко коз”,

шефовете му от НАП декларираха пред медиите, че е отстранен от работа – може би отнякъде вече се е чуло „контра”. Това обаче бъзро беше затулено от новата акция – „Килърите”, а ако нейните резултати се окажат също на свобода, има още свободни имена в речника. Но пък можем да се похвалим, че има двама бракониери зад решетките. Вярвате или не, но от самия съд заявиха, че това са първите бракониери с ефективна присъда. При болните новини няма – и тази седмица графикът на здравните чиновници се разминал с графика на пациентите и този път без животоспасяващото си лекарство за пет дни останаха 70 болни с трансплантирани бъбреци. Те, понеже явно са по-богати и по-незаети от здравните чиновници, и без друго всеки месец ходят до София, за да си получат хапчетата. От друго министерство предложиха пък на жителите от Търън

спрейове и брошурки за борба с мечките

и се ослушват, когато селяните им предлагат вместо това да хранят мечките. Без страх от мечки Симеон Сакскобургготски си иска всичките гори. Заради мораториума върху реституираните имоти той смята да съди в Страсбург същото онова отечество, което така умилително и сълзливо описваше като въжделен обект на безкористните си стремежи. Облаците се сгъстиха и над главата на бедствено-аварийния бивш министър Емел Етем – ревизията на похарченото от нея най-сетне стигна до странните локални бури и до сумите, отишли за ремонт на партиен клуб и магазини в село Дянково. Нещо любопитно се случи в друго село – Кирково. Майка с дете на ръце се опита да се хвърли върху колата на Бойко Борисов, за да го попита – защо й спират майчинските, след като се е регистрирала като земеделски производител. Може би това е поредното търсене на справедливост от „добрия цар”. А може би – потвърждение на тезата на тъмносиния доктор Михайлов, че ако нещо може да изяде харизмата, то това е гладът. Ако е второто –

харизмата не я чака нищо добро.

Според проучване на УНИЦЕФ за бедността, една пета от българите живеят под абсолютния й праг от 211 лева. Повечето от тях са семейства с поне две деца и броят им непрекъснато се увеличава. Те пестят от здраве, храна и образование, а опитите на родителите за оцеляване са довели до това, че има вече цели села, където са останали само децата с бабите и дядовците си. Проучването обаче предизвика твърде малко вълнение в сравнение с новината, че мачовете от българското първенство вече няма да бъдат обществено значими събития. Футболната централа поиска това, за да лиши от законните им 90 секунди репортаж телевизиите, които не плащат телевизионни права. А сега настояват и за вето върху останалите европейски мачове, за да накарат българите да отидат на стадиона и да гледат как

Роналдо от Сусурлево плюе по Марадона от Долна Диканя,

а после двамата заедно ритат съдията. За ценителите на по-изтънчени забавления е поредната идея за местене на Националния исторически музей. Тази седмица и Иван Костов откри, че най-подходящото място е ЦУМ, където посещаемостта и без друго била като в провинициален музей. Като отрече да има недостиг на клиенти, собственикът Георги Гергов отново напомни, че нама нищо против да размени ЦУМ, ако държавата му даде Пловдивския панаир. Още по-културно протече обсъждането на театралната реформа при министър Вежди Рашидов. Докато театралите говореха за мисия, за култура и за финансиране, Рашидов се оплака, че и той е недоволен – искал Наоми Кембъл да му е секретарка, ама нищо не можело да се направи. Е, станахме двама – и аз искам

Джони Деп да ми разтрива врата,

ама и там нищо не може да се направи. В културата все пак биха могли да се направят някои работи, дори при този бюджет. Засега обаче от всички варианти изборът неизменно спира на такива като при реформата във филхармониите. Тази седмица музикантите от Северна България писаха на министъра си, че ако стане това, което министерството е решило, в целия регион няма да остане нито един оркестър, който да може да изсвири в оригинал българския химн.  

Без цензура | 24-07-2010, 13:10 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

И тази седмица откъм Москва мирише на скъп газ, край морето – на непостроени пречиствателни станции, а в политиката – както обикновено. След антилобисткото почистване на ръководните редици депутатите ни обещаха и Закон за лобизма, но късно – принципно активният американски посланик у нас явно е прихванал и също се зае с директно лобиране, също с мирис на газ.

В петък следобед, подпрян на оградата на „Евксиноград”, българският икономически министър дипломатично формулира две тези – България и Русия не могат да постигнат съгласие за цената на газа, а част от нея може да се окаже тръбата на „Южен поток”. Защото за бъдещия газопровод има съгласие почти по всички точки, докато при плащането на сега доставяния газ понятието „приемлива цена”

Без цензура | 17-07-2010, 06:47 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

И тази седмица в газовата среда опасно прехвърчаха искри, късото съединение изненадващо тресна в Парламента, полицията има химн с широк обсег на поражение, народонаселението изкупи печките на дърва, а по-напредналите започнаха да се ограмотяват за прелестите на бушкрафта като алтернатива.

През това време правителството навърши една година и премиерът си писа "много добър 5". Шестицата я остави за след разговорите с Путин, където, въпреки историческия опит, се надява "да стане така, както аз искам". Дотук имаме само признанието:

"Путин ме разбира много по-добре,

отколкото българските политици от опозицията." Само дето предния път, когато политиците ни се разбираха с Москва по-добре, отколкото с нас, всички свършихме зле. Изворите за оптимизъм в седмицата на кабинетната годишнина не свършиха с руските очаквания. Разбрахме още, че ние преминаваме най-леко през кризата – според премиера Борисов, а фискалната ни политика е най-адекватната в Европа. Това според финансовия министър Дянков, веднага след ремонта на бюджета. Отвън обаче не бяха така мили. Макар че за разлика от Румъния, Международният валутен фонд не ни предписа увеличение на ДДС, все пак препоръката е да спрем с плановете и да се заемем с практическо реформиране. Виенският институт за международни икономически изследвания доста грубичко написа в проучването си за икономиките в Централна и Югоизточна Европа, че с погрешните си антикризисни действия

българското правителство е задълбочило кризата

Като има предвид сегашното, не предишното правителство. А агенцията за кредитен риск СМА сложи държавните облигации на България в десетката на най-рисковите за второто тримесечие на годината. Затова, когато първите финансисти на кабинета и парламента – Симеон Дянков и Менда Стоянова отново и малко ненужно натъртиха: "До края на годината данъците няма да се вдигат", ние взехме да чуваме друго – "догодина ще ви вдигнем данъците". И вече не се дивим на исканията на парламентарната шефка Цецка Цачева бюджетът "да е в цели числа", защото преди това тя ни преразказа вица за двата български изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2. През седмицата Цачева с гордост представи инициативата си до края на следващата година българите да можем да работим свободно във всички държави от Европейския съюз. За целта на госпожа Цачева й предстоят много пътувания, за да убеждава колегите си в Европа. Колегите й най-вероятно през това време ще си мислят за собствените си антикризисни мерки и за своите сънародници, които се страхуват за работните си места, та от инициативата ще остане само ходенето. Поне вече сме наясно, че идеята на властта е да ни реши проблемите, като ни улесни

да изнесем труда, данъците и доходите си другаде

Колкото до актуалния актуализиран бюджет, той мина в пленарната зала след обичайния зиг заг. Синята коалиция дадоха безрезервна подкрепа на първо четене, но до второто вече смятаха, че това е пир по време на криза. А според Станишев промените се правят, за да може правителството да си скрие резерв за политически нужди. Е, той вероятно знае добре как се прави. Преди това заместник финансовият министър Владислав Горанов успя едновременно да обясни как общините могат да ни обложат със собствен данък върху доходите и как министерството е против това. Всъщност, идеята част от данъците ни да остават там, където живеем, е стара. Само че тя винаги е предполагала от вече взетите пари да се отделя по нещо за общините, а не всичко да потъва в общата софийска дупка, а не да се превръщаме в

тройно рафинирани данъкоплатци

Една от хубавите новини от новия бюджет е увеличението на парите за лекарства. Макар че дали ще го усетим, ще разберем по-късно, докато поразяващият ефект на здравния министър не ни се размина и тази седмица. Първо дамата обяви с апломб, че самите диабетно болни са поискали да отпадне клиничната пътека за лечение на диабетната полиневропатия. После стана ясно, че това, което иска пациентската организация, е не само запазване на пътеката, но и увеличение на обема й, а за какво си е мислела министърката, докато ги е изслушвала, остава загадка. После Анна-Мария Борисова мина през Русе, където ние научихме, че лекарите над 60 години са опасни за нашето здраве, а доктор Георги Тодоров – че охраната на министърката е опасна за ребрата му, след като му ги понамачкаха, за да му попречат да участва в откритата и на публично място среща. Накрая го отнесоха журналистите от Добрич, които трябваше да защитават правото си да стоят на обществено място, видяха колко им струват депутатите, които се изсулиха тихо покрай тях, само министърката не можа да ги изненада с отношението си, като попита:

"Тези кой ги е пуснал"

Все пак отличникът би трябвало да е вътрешният министър – нали на него дължим новия музикален хит. Който всъщност беше единственото забавно-нелепо нещо в деня на полицията. Празникът започна с пожеланието на премиера полицаите да работят по-добре, за да има повече средства в държавата, защото приходната част на бюджета зависела от тях. Което от днешна гледна точка не е точно така, а от историческа – малко напомня за Сула и проскрипциите. Като черешки върху икономическо-полицейската теория можем да добавим новата продукция на "МВР Ентъртеймънт" – "Казвай, ‘щот ще те боли много!“ и признанието на Цветан Цветанов, че работят дори на празника, защото от битките с организираната престъпност лидерите й от 177 станали 189. Колкото до музикалния шедьовър на седмицата, той започна с масираното присъствие на Веселин Маринов, който отвсякъде обясняваше, че химнът на МВР дава надежда, че има справедливост. И още много неща изприказва полицейският бард, единственото, на което можем да хванем вяра, е откровението, че не е чувал за Маяковски и неговите дитирамби за милицията. Но този грях е повече върху мастития автор Евтим Евтимов, който трябва да се притеснява обаче не от класиците, а от живата конкуренция. Защото в блога си Комитата изрови

и химна на Националната разузнавателна служба,

сътворен искрено и лично от Михаил Белчев, Хайгашод Агасян и Красимир Гюлмезов. Само ако се бяха сетили да го представят в компанията на десетина балерини-разузнавачки, сега тях щяхме да коментираме тях. Всъщност МВР-песньовката е поредно институционализиране на чалгата, очевидно любима на властта, а и въпросът май не беше полицията да има химн, а един певец с позатихнали фунции да се приобщи официално към новата власт, а новата власт да легитимира един коз повече за гласовете на червените бабички. И понеже музата на произведението – вътрешният министър Цветанов, от една страна смята Яворов за възрожденец, а от друга - вече уреди договор за производството на телевизионна сага за полицейските подвизи, предложението е да се откупят правата за филмиране на капиталистическите апологетики на Айн Ранд. Само името на добричкия главен герой - магнатът

Франсиско Доминго Карлос Андрес Себастиан Д’антонио

дава невероятни възможности за превземане отвътре на другия огромен сегмент – любителките на сапунки. На пеенето може би ще заложат и ДСБ – тази седмица се появи вероятност Стоян Михалев /без Виктор/ да стане кандидат кмет за София. Само Враца се цепи от колектива – кметът прати силиконките от "Пайнер" да пеят на стадиона, за да не развяват прелести пред паметника на Ботев, пък те се обидиха и изобщо не пяха там. Недооценени има май и в съдебната система, защото си поискаха нови цени на услугите. След като председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев за пореден път призна провала в назначаването на редовите магистрати, висшите такива не се посвениха да заявят: "Правосъдието е скъпа услуга и всеки,

който иска да я ползва, трябва да плати

за нея". Може би целта е да не се налага децата на магистратите да страдат като социално слаби, а самите магистрати да не се претоварват с работа, след като гражданите просто няма да могат да си позволят да си търсят правата. Всъщност, всички ние, като си плащаме данъците, си плащаме и услугата. Някои, казват, си плащали и втори път – за по-сигурно, насаме, в брой и под масата. После плащаме и обезщетенията заради поразиите на отделно взети скъпи магистрати. Друго едно плащане се задава за малките търговци. Касовите им апарати трябва да свържат с НАП, което струва около 200 лева при нов апарат или 600 при стар, отделно още толкова за мобилен модул, плюс договор с мобилен оператор и цената на sms-ите, които НАП ще им праща. Така ще се контролират оборотите, без да се променя и практиката да ти затворят магазина и да го ревизират "на живо" няколко дни. И за пореден път всички ще платят заради неспособността на администрацията да се справи с нарушителите. А внезапното

солидарно вдигане на цените на касовите апарати

от страна на големите продавачи на пазара тъкмо преди вземането на това решение сигурно е само съвпадение. Цената му ще я плащаме ние, независимо дали си купуваме лук, обувки или шампанско. Вероятно ще си плащаме и за новата банкова услуга – законодателят смята да накара банките да ни уведомяват лично за вдигането на лихвите по кредитите. За логиката на самите кредити, разбира се, никой не смята да ни осведомява. Без коментар останаха и резнатите 6 милиона лева за книги, като библиотеките на практика останаха без субсидия от Министерството на културата. Но пък издателите продължиха кръстоносния си поход, като напомниха, че и същите тези библиотеки би трябвало да им плащат авторски права. Нищо, че битката с четящите има далеч по-прагматичната цел да се отвлече вниманието на авторите, за да не питат за допечатки и за реални приходи, като си получават стотинките от издателите. Но пък от икономическото министерство съобщиха, че

ще раздвижваме икономиката си с иновации

Нищо, че националната статистика отчита все по-ниска квалификация и все по-страшна неграмотност сред младите. През това време Финландия призна достъпа до високоскоростен интернет за законно право на гражданите си. Пък у нас иновативната работна ръка тази седмица размаза туристка с бетоновоз и единственото, което можа да каже, беше: "май сбърках пътя". Заради липсата на 130 милиона евро съфинансиране към вече дадените ни 630 милиона са спрени десетки проекти за пътни ремонти, но пък президентът Георги Първанов получи почетния знак "Стефан Стамболов". Модератор на научната вечеринка беше Димитър Иванов – историк, по-известен като последният началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност. Друга местна версия на учените-изследователи тръгна да прави анкета дали турските изселници искат

да върнат "историческите имена" на някои градове

като Варна, например. Одесос не звучи зле, а като сме почнали, можем да върнем и Константинопол. Анкетата обаче даде повод на Волен Сидеров да се заеме не с бюджета, а с екипа на "Балканския телевизионен експрес". Той трябваше да покаже на живо в ефира на турската обществена телевизия разговор с министъра на културата Рашидов, но вместо това спря излъчване, след като Сидеров отиде да им държи сметка за изцепките на неизвестната фондация. Което е точно толкова логично, колкото по време на предаването на БНТ от Великденската служба в Истанбул някой да отиде да иска обяснения за изцепките на Сидеров. Не че съответните държавни служби не трябва

да отделят най-накрая поглед от пъпа си

и да проверят защо тъкмо след последните избори, които най-накрая оставиха ДПС извън властта, зачестиха пристъпите на "етническо самоосъзнаване" у разни странни субекти. По друга тема обясненията приключиха – на "Алея Първа" всичко е спокойно, регионалният министър Плевнелиев почти призна, че се е объркал и сега няма проблеми нито с документите, нито със строежите, нито с укрепването. Няма проблеми и на пристанището във Варна. Частният бизнес вече спечели едни бивш директор, останалите сметки май ги правят местните политици, а пък ще ги плащаме, както обикновено, ние. Не е ясно кой кому ще плаща в сагата Е.ОН. Защото в една прилична държава,

ако дружеството нахлуе като орда варвари

в частната ти собственост, без дори да се опита да те предупреди, и започне да прави нещо свое си вътре, плясванато през ръцете ще е повече от сериозно. В местен вариант - балчишки, например, седиш три месеца без ток, съсипват ти дребния бизнес, или намираш двора си разбит, а единствената тросната информация, която получаваш по телефона, е да си купуваш местни вестници, за да разбереш какво става. За компенсации и извинение и дума не става. Вариант е съдебно дело срещу Е.ОН и все повече хора прибягват до него – досега исковете са 426. И оттам обаче има оплаквания на ужилени, че прокуратурата не желае да се занимава с ЕРП-то, а колкото до регулатора ДКЕВР – там май отдавна имат стандартна бланка с отговор "не можем да ви помогнем, обърнете се към съда". Разбира се, варненските вълнения и площадни протести избледняха на фона на големите енергийни разговори през същата седмица. След пристъпването напред – назад по проекта "Бургас – Александруполис" и уж окончателното становище, че чакаме екооценката, изведнъж от "Файненшъл Таймс" научихме, че според Бойко Борисов тръбата вече не ни интересува. При това положение

можехме да си спестим поне плащането на оценката

Защото и без друго ще ни трябват пари за обезщетения. След руската визита стана ясно, че за АЕЦ "Белене" са постигнати "много положителни резултати". Но пък според финансовия министър няма откъде да извадим 280 милиона евро за реактор тази година. И още – че цената на "Белене" трябва да падне с 40 процента и да е най-много 7 милиарда евро. Всъщност цената на "Белене" май тръгна от 2 милиарда и не е лошо някой първо да обясни какво и с колко поскъпна, че днес 7 милиарда се броят за разумен вариант. А пътем ще е добре някой да обясни и друго – как така договорената между две държави цена на газа изведнъж се оказа изненадата и за двете страни по договора и конкретно у нас

кой кога открива цените на страгическите суровини

На всичкото отгоре свръхактивният американски посланик Джеймс Уорлик изведнъж започна да пита какво стана с предизборните обещания на Бойко Борисов за диверсификация на енергийните източници. Трогателно прозвуча и фразата: "Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни". Толкова тайни, че дори бившият заместник министър на енергетиката Валентин Иванов подписал въпросния договор, без да го е чел, поне според  "Труд“. Безспорната издънка на седмицата стана Лъчезар Иванов. След два неуспешни опита той влезе на остро в Нова телевизия и

най-накрая си заработи изгонването

Приятелската протекция за заможния приятел - митничар и съпругата му, която случайно работи в здравната парламентарна комисия, дойдоха след частното финансиране на пътуване до Съединените щати и лобисткия скандал с рекламата на дрога и "Държавен вестник". Този път Иванов много бързо се лиши от постовете си в партията и в Парламента. Но пък си остава депутат с имунитет, а на исканията за проверка на имуществото Бойко Борисов отговори с искане да се проверят другите митничари по улицата на гербаджийския приятел и да се пише повечко за Доган. Може би защото не иска да се озове с един депутат по-малко, който обаче

ще си остане в залата с етикета "независим",

но с лошо отношение към бившите си колеги. Все пак много бързо стана ясно, че "без да се намесва", премиерът е "настоял" скандалът да се разрази. А от извиненията на Иванов става ясно, че нещо се е случило, че то може да навреди на партията, и той, като съвестен човек, си подава оставката. Фрази като "търговия с влияние", "лична отговорност" или "грешка" не чухме. Колкото до идеята "отива си, защото го хванаха" – не беше това новия морал, който очаквахме. А и след скандалите в Горна Оряховица, Пловдив и този, все по-важен става въпросът - как са си избирали хората ГЕРБ, че дават фира за една година. И

как ще ги избират за следващите избори

догодина. Пред тези въпроси бледнее питането има ли нужда българския парламент от политически екзорсист, след като Пламен Цеков обвини Мая Манолова във връзки с нечистите сили, а сега си подготвя защитна теза в смисъл, че искал да каже не вампир, а самодива. Новият скандал вероятно трябваше да затрупа предишния, в който Цеков оправда фалшифицирането на закон с липсата на очилата си. Седмицата очевидно беше благоприятна за подобни творчески избухвания. Освен навлизането на депутатите във фолклора, и на Веско Маринов – в химнопеенето, научихме, че преподавателят в Националната музикална академия професор Румен Нейков е написал мюзикъл "Винету". Той е посветен на германския канцлер Ангела Меркел, но някак всички се сетихме кой още много обича тая книжка. А инженер Никола Колев нахлу в изкуството с лечебен портрет на премиера Борисов от скъпоценни и полускъпоценни камъни.

Горкият Теофан Мухин,

възпят от Илф и Петров - с неговите евтини портрети от овес. И без лечебна сила. И при пророците има раздвижване – тия дни на мода е топ-гадателят на световното по футбол – октоподът Паул. След края на първенството, ако германците не го сготвят, можем да си го осиновим и да си го ползваме във властта. Все пак Паул прави винаги прагматичен избор, базиран на количеството и качеството на манджата в паничките и има девет мозъка, което е с девет повече в сравнение с някои политици. Е, в България манджата често е менте, а с паничките се играе "тука има – тека нема", но все един мозък ще остава свободен. Пак тази седмица в смолянско изкупиха печките на дърва, а по-екзотично, или пък реалистично, настроените

започнаха да четат за бушкрафта

Отегчените от цивилизацията западняци описват с този термин нещо, присъщо на човечеството от зората на съществуването му – това са знанията и навиците, които позволяват да се живее сред природата - в удобство, без промишлени предмети и без скъпите блага на цивилизацията. Ние имаме доста аматьорски опит, но вече май е време да се ограмотим и професионално в оцеляването.

Без цензура | 10-07-2010, 05:38 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Без цензура | 03-07-2010, 07:55 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Преполовихме и тази година. Хубавото е, че точно по средата и този път си направихме сами Джулай. А Цветана Пиронкова игра на полуфинала на Уимбълдън.

Както обикновено обаче, хубавите новини са само малък цветен щрих. Останалото си е сиво.

И ако в спорта е ясно – парите, лъскавите корици и бръмчалките са за едни хора, които все по-малко играят и все повече позират, а успехите изведнъж ги извоюват тихо и упорито работещите, то

с Джулая тази година сивото надмина всяка фантазия

В нощта срещу първи юли бургаската «Чистота» успя да накара Бекет, Хармс, Йонеско и останалите крале на абсурда да правят салта в гробовете си. Работници с фирмени потници бяха изхващани методично да разхвърлят боклук по плажа. Общината, притисната в ъгъла с видеодоказателства, призна, че «Чистотота» наистина е цапала, обаче виновни са журналистите. Те не искали да станат в пет сутринта, за да проверят как е след Джулая, та затова. Интересни са две неща  – дали някой прави мръсно на концесионера или концесионерът прави мръсно на празнуващите, за да не ги пусне догодина. И дали, ако журналистите поискат от шефовете на «Чистота» да скочат от общинския покрив, те ще им изпълнят желанието.

Ако останем още малко в Бургас, там черните вицове не свършиха с това. В общинската стая, където се провеждат заседания и търгове, намериха „бръмбари”. Някои от тях – съвсем живички, с кабели от миналата година. За това коментар още няма, може би сега редактират версията, че журналистите ги е мързяло да ходят да отразяват работата на съвета, та някой ги е улеснил. И за да закръглим на три - пак в Бургас арестуваха Ивайло Зартов, заместник на Александър Томов. Обвинението – присвоени поне четири милиона лева. Изненадани няма, пък и политиците със затихващи функции отдавна не са интересни, дори когато поемат към ареста. Защото заглавията станаха прекалено много, а практическият ефект – никакъв.
В Пловдив обаче

започна пускането и на актуална политическа кръв

Казват, заради принципни въпроси – уронване авторитета на партийния председател. ГЕРБ-аджиите подгониха председателя на съветниците си Даниела Каназирева, която последно се разбунтува срещу решението да се увеличи държавния дял в една общинска болница. И съвсем в стила на принципната политика съпартийците й изпуснаха коментари, че ако Каназирева не излезе сама от съвета, е възможно да започнат проверки на фирмите на семейството й. Във Варна съдбата на Окръжна болница засега не е намерила своя защитник. Варненските съветници дори не успяха да съберат кворум, за да решат каква ще е позицията им на общото събрание. На него държавата ще поиска увеличение на своя дял, с което автоматично ще може да се разпорежда еднолично с болницата. За едноличното й финансиране нищо не е споменато. Тия дни в «Блогът на Юруков» авторът му коментира нещо, което някак все ни се изплъзва -  че демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години, а и постоянен контрол от страна на всеки, пуснал бюлетинка, върху конкретните решения на избраниците му. Не е зле да го запомним, защото варненските съветници напоследък имат доста проблеми да защитават интересите ни, просто защото трудно се събират, за да започнат работа. Стигна се дотам от залата да предложат

някой да ги заключва след влизането на заветния кворум-съветник

Тая седмица по общинските етажи във Варна бродеше и един милион. Първо кметът, май по навик, обвини съветниците, че не гласували точно както трябва отпускането на парите за видеонаблюдение. После съветниците изкараха решението си от февруари, а накрая единственият гласувал «против» обясни, че не бил срещу плащането, обаче искал да види договора, за да е наясно как точно ще се харчи милионът. Още не го е видял. Вероятно и едни 30 хиляди лева също бродят бездомни някъде, защото системата за контрол на входа на общината още я няма.
Доста по-сериозна сума се завъртя в спора между "Холдинг Варна" и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията».

Холдингът иска от СОПА половин милион лева

заради опита им да обжалват продажбата на терени в Морската градина, с което са навредили на имиджа на «Алея първа». Интересно, на какво са разчитали идеалистите от СОПА, след като и държавата се отказа да защитава собствеността си там. Иначе в държавата всичко е наред, след като с пълна сила продължава откриването на нови обекти.

Тия дни тържествено беше прерязана лентата на търговски обекти по магистрала «Струма». Не изпадайте в паника, че ви се губят няколко години, през които магистралата е била построена. Нея продължава да я няма, но закусвалните са вече там.

Ако минем от микро на макро ниво в икономиката, очакванията тия дни бяха насочени към Канада. Там заседаваха първо Големите 8, после и Големите 20, а накрая имаше много снимки за спомен и пожелания за следващата среща, след като тази не можа да реши как ще спасява световната икономика. За Европа анализите са по-конкретни -

Централна и Източна Европа преживят финансовата криза по-добре от очакваното,

но възстановяването в региона ще продължи на две скорости. Така твърди анализ на „Банк Австрия”. Хърватия и България са сред тези, които изпитват затруднения в излизането от рецесията. Така че новините са две - добра и лоша. Добрата – че сме на добър път. Лошата – че двете ни гуми още са в канавката.

Не за всички обаче. У нас пак обсъждаха и гласуваха правилата за банковите кредити и лихви – тема, пред която личното си безсилие е признал дори Айнщайн. Едно е ясно – кризата е подминала този сектор, след като банките отчетоха през май по-голяма печалба, отколкото през април, а опитите да бъдат обуздани неясните и определено неевропейски начини на формиране на вноските не вълнуват особено банкерите. И няма никакъв проблем голяма финансова институция, на която се опитвате да станете клиент, да ви постави пред странен избор. Например, като ви бавят един месец за нещо, което са обещали да свършат за три дни, след това ви сюрпризират с нови условия и ви оставят да се чудите - дали умишлено са скрили от вас откровено дискриминационно условие или просто не знаят по какви правила работят.

Министрите тръгнаха из страната

Във Варна Тотю Младенов обяви спад на безработицата с един процент, а пенсиите пак щели да ги смятат по нов начин, в зависимост от брутния вътрешен продукт. Него обаче съвсем няма да има кой да го произвежда след години – тревога обявиха не гинеколозите, а вътрешният министър. Според него основни проблеми на България все повече ще стават конвенционалната престъпност, ромите и оставането ни без работна ръка. Трите проблема, независимо какво ще кажат правозащитниците, са силно свързани. И имат различни решения. Едно от тях можете да видите в Каварна. Там ромската махала ще отбележи 40 години насред „Каварна рок фест”, та ако и без друго ще сте там – идете и вижте. Много е вероятно там да се окаже по-чисто и подредено, отколкото в кварталната ви градинка.

Друг вариант е ранното образоване. Идеята беше от тази есен забавачките да станат задължителни и всички да придобиват от малки навици на добри граждани. Отлагането засега е с една година, обяснението – липса на места в големите градове, а питанката – не беше ли ясна липсата и в началото на годината, та да се измисли вариант поне за малките градове, които са доста повече в България.
Друго възпитателно за мисленето мероприятие избухна в София – третият вече гей парад.

Охраната беше повече от участниците,

а страстите се развихриха главно виртуално. Начело на войнстващото недоволство отново беше пловдивският митрополит Николай, който обогати колекцията си от екстремистки цитати с откровението: "Европейските закони до голяма степен противоречат на християнските, затова да пазим вярата си и да отстояваме позициите на светата църква". От другата страна излезе евродепутатът Майкъл Кашман, който, като лично заинтересован, проучил Библията и открил, че там се говори четири пъти срещу хомосексуализма, а срещу лихварството - около 60, но никоя църква още не е предприела кръстоносен поход срещу лихварите.

Докато пловдивският митрополит бранеше антиевропейските си позиции, началниците му в София изведнъж се оказаха с проблем за два и половина милиона. Толкова е вписано в ревизионния акт, а задълженията са натрупани от неплатени осигуровки за здраве и пенсия на свещениците. Явно се очаква Господ да познае своите, като опрат дотам.

Продължиха и упражненията на тема

«как да регулираме интернет»

За пореден път се прави опит на изданията да се вмени вина за това, което пишат знайни и незнайни коментатори по форумите им, а за да стане абсурдът пълен, идеята е следенето дали някой не клевети политиците да е само в предизборния месец. Иначе казано - политиците, като избрани, ще ги обиждаме само през останалите 11 месеца, другите граждани – може на общо основание. Чисто юридически ще е любопитна формулировката за това как нещо е законно през повечето време, а през определен период – не. Може да се приложи правилникът за откриване и закриване на ловния сезон, например.

Държавата се опита за пореден път да увеличи и отстрела на пияни шофьори, този пък – с идеята да има глоба от 30 хиляди лева. Остава да разберем как ще си ги събира. Макар че шофьорите имат далеч по-непосредствен проблем – дали няма да се окажат с невалидни книжки всички, които са били на изпит след първи юли, когато трябваше да ги изпитват пред камера. Сега камери няма, но пък и наредбата никой на я е отменил. За съдебните дела вече е дори неприлично да се говори. Трети от "Наглите" вече е на свобода - Митко Лебешковски излиза срещу 6 хиляди лева. Лебешковски поне е известен. Защото при 80 хиляди други престъпления извършителят така и си е останал неизвестен. Сега делата срещу тях просто ще бъдат закрити. По друг, достатъчно известен казус – Марио Николов, имаше присъда. Съдът постанови 12 години заради измамите по САПАРД, като осъди Николов за организирането на престъпна група. Съучастници обаче не бяха посочени. Това, според вътрешния министър Цветанов, е «странно», а според главния прокурор Велчев – «брилянтно свършена работа».

Високият волтаж, разбира се, беше около цените на тока, газа и всичко, което скача след тях. Министър Трайчо Трайков, който още не е открил, че

в ресора му има икономика и туризъм освен енергетика,

първо оповести края на енергийния холдинг и създаването на електроенергийна борса. После намери виновния за високата цена на газа – Румен Овчаров. И накая обеща по-ниски цени от следващото договаряне. От Синята коалиция побързаха да окачат в Парламента снимките на Първанов, Станишев и Овчаров, обединени от мотото "Момчета за 1 милиард долара". Едно от тях – Станишев, побърза да обясни, че ако бил останал на власт, нямало да докара нещата до тук. Може би е по-добре, че не сме там, където той би ни закарал, но за останалото нищо не можем да кажем – газовите договорки продължават да са дълбока тайна, поради което всеки ги ползва, както си иска, а на нас ни остава само да плащаме, колкото ни кажат. Все пак премиерът обеща промяна – до понеделник договорите да бъдат при главния прокурор, а в преговорите с «Газпром» да поискаме отпадане на посредниците. Каквото и да се случи обаче, не е ясно как цените ще поемат обратния курс, след като през седмицата от обясненията за цената на софийската вода разбрахме, че тя поскъпва, защото потреблението намалява, а компанията трябва да си защити печалбата. Пък вие икономисвайте. 

Без цензура | 02-07-2010, 17:42 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Мирис на газ и изгоряло се носи над изминалите седем дни. Далеч не заради Rammstein, които взривиха София.

Докато токът в Европа поевтинява, местните ЕРП-та се канят да съдят регулатора заради намалената възможност за безогледно вдигане на цените, а който е чел Оруел, със сигурност оцени определянето на това поскъпване като «сваляне». Маскираната и добре въоръжена машина на ГДБОП размаза организираните престъпници в държавата, които качваха книги в интернет, като разигра на живо «541 по Фаренхайт» и съживи за всекидневна употреба втора антиутопия в българското ежедневие.

Всъщност последното заглавие на Рей Бредбъри, издадено наскоро у нас, е „Нещо зло се задава”. Но очевидно е време да изровим и „451 по Фаренхайт”, защото Големият брат вече е част от семейството,  злините си висят така или иначе на българския хоризонт, та не е зле да преценеми на практика как се преплитат оруеловият постулат „Невежеството е сила” и пожарникарите с мисия да палят пожари. Не само в политиката, но и във финансите. След тангото по бюджета и цените на тока и газа, започва ново – с данъците. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова подготви почвата с витиеватата фраза, че „е време да помислим за промяна във философията на събиране на приходите у нас чрез преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци». Иначе казано –да вдигнем данъците.

Нашите били най-ниските в Европа. Те и други неща са ни най-малките в Европа, но за тях все не идва ред да ги обсъдим. Иначе след обещанията от преди една година за всеобщо благоденствие тази фраза още веднъж доказва, че предизборните речи у нас продължават да имат кратък срок на годност, което не е изненада. В същото време други хора от управляващите разказват, като финансовия министър, как кризата е свършила и е време за море, а други, като социалния, пророкуват вдигане на пенсии и заплати още догодина. Разноговоренето в правителството и парламента обаче също вече не е изненада. Но Менда Стоянова вкара и нещо ново, поне за политическия речник на ГЕРБ – според нея
еврокомисарят Оли Рен е прекалил

с необоснованите и недоказани критиките към страната ни – жалба, която бяхме свикнали да чуваме от предишните управляващи през последната им година. Разбира се, премиерът Борисов побърза да се намеси в данъчната тема, макар и малко късно и доста двусмислено – «когато има промяна на размера на данъците, това ще бъде обявено”.

А когато бъде обявено, пак ще установим, че нищо ново не ни се случва – в началото имаше битка кой пръв е измислил плоския данък от 10 процента, като ГЕРБ дори се оплакаха, че им откраднали идеята, сега вече я подхвърлят като горещ картоф и никой не иска да си спомня кои са сигурните резултати от вдигането на данъците - увеличаване на сивата икономика, която и така упорито не иска да се свие, изгонване на чуждите инвеститори, които и така се изнасят масово, и намаляване на икономическия растеж, който и без друго си стои около точката на замръзване.

Синдикатите, от които работещите очакват защита, също решиха, че «раздвижването» на икономиката може да започне не от друго място, а от поредното изсмукване на джобовете ни – така поне прозвуча позицията на Мика Зайкова от «Подкрепа» за неизбежността на данъчните промени. Така че вече няма нужда да питаме дали въжето ще ни го дават от профсъюзите или сами ще си го носим, можем само да се надяваме данъкът върху него да не е много висок. Ако имаше нещо хубаво през тая седмица, то се случи на националния стадион в София и не беше свързано с футбол.

Голямата четворка на тежката музика дойде в България, а концертът се излъчи пряко по цял свят. Така едни от най-големите метъл музиканти само срещу стандартния си хонорар направиха на България толкова реклама, колкото не успяха за последните двайсет години купищата добре платени професионални рекламисти – избраха си прякото предаване по цял свят да стане точно то България, а на DVD-то, което без изхвърляне може да бъде наречено историческо, ще пише „София”. Полицията благодари на феновете за липсата на ексцесии, което, ако не сте забелязали, си е нещо нормално за публиката на метъл концертите – да се държи прилично, да не троши градските автобуси и да не пребива случайните минувачи. Столичната община обаче събра сили колкото да се оплаче от боклука след феста, като бързо забрави поразията, наречена «чалга пред храма». «Ройтерс» обаче посветиха отделен анализ на 20-годишнината на «Пайнер», мощно отбелязана пред българската патриаршеска църква и, както можете да се досетите,  в него не се говори много за музика. Но пък се говори доста за политика.
Чалга политика.

Например – «Ефектът от попфолка и неговите лесно смилаеми послания е навсякъде в българската политика, където популистки партии управляват в последните почти десет години.” И още – „Не беше изненада, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува изборната си победа миналото лято в попфолк-клуб.” И най-вече – „Попфолкът има същия анти-институционален привкус, който доведе известния с прямия си език премиер Бойко Борисов на власт.” Старите рокаджии сега чакат друго - както вече свикнахме, лично авторите на July Morning ще ни пеят на Камен бряг, а тази година за пръв път ще видим и клип на парчето. Макар че новата версия май
трябва да е кръстена Gas Morning.

От първи юли започва поредната операция по спасяване на мастодонта „Топлофикация”. Всички ще имаме вече в сметките си за ток такса „когенерация” – това са парите, с които НЕК ще изкупува много по-скъпата електроенергия, произвеждана от топлофикациите, така че те да позакърпят бюджетите си. На практика българите, които не е и виждали централно парно, ще плащат за него. А клиентите на парното ще плащат два пъти – веднъж пряко и втори път – чрез сметката си за ток. Другият мотив, освен спасяването на парното, е предотвратяване на катастрофа по енергопреносните мрежи, които биха изгърмели, ако всички минат на ток. Което вероятно пак ще случи, когато абонатите на парното с писъци избягат от новите му цени. А всички ние скоро можем да очакваме още спасителни операции, като например отглеждани край Северния полюс круши по 123 лева килото, които трябва задължително да изкупим,
за да спасим ескимоското биоземеделие.

В същото време дни преди очакваните нови цени на тока и там не е ясно какво точно да очакваме. Докато регулаторът местеше очакваното поскъпване между 2 и 5 процента, премиерът в началото на седмицата продължаваше да говори, че даже може и да няма увеличение на цените, докато регионалният министър Плевнелиев настояваше за пълна пазарна регулация на цените на тока. Идеята му се сведе накрая до фразата: «Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност.”

Е, ние вече добре усетихме, че каквато и да е цената на тока, ефективността не влиза в сметките на тия, които бе трябвало да инвестират в нея, преди да бъде внесена от отряд на НСБОП, така че вярата ни в пазарната регулация в момента преживява сериозна криза. През седмицата продължиха и престрелките между ЕРП-тата и ДКЕВР. Докато докладът на регулатора вече замина за НАП и прокуратурата, дружествата продължават да се оплакват, че още не са чели доклада, че все така не са съгласни да им намалят печалбите и вече се заканват да съдят държавата в Европейската комисия. А пък комисията, докато чака обидените ЕРП-та, задейства
нови наказателни процедури срещу България.

Едната е за това, че на пазара ни на газ и електричество потребителите нямат гаранции за избор и разумни цени. Има обаче, според първите проверки на НАП, плащания от по 600 евро на час за консултански услуги, което си е повече от добра цена дори за евростандартите. Пак в Европа, между другото, цената на тока за последната година е паднала с процент и половина. И при почти еднаквите цени на източниците, по-евтината атомна енергия у нас и далеч по-ниските разходи за заплати, ЕРП-тата ще трябва да бъдат доста изобретателни в сметките, за да обосноват исканията си за поскъпване. Европа ни заля тази седмица и с други цифри, от които се зададоха още зли неща. При сравняване на брутния вътрешен продукт в еврозоната излезе, че българинът наистина произвежда най-малко – под половината от средното за Европа. Но пък заплатата му е седем – осем пъти по-ниска. Освен че сме на опашката на евросъюза, сме по-зле и от някои от кандидатите като Хърватия, Турция и Черна гора. Но пък продължаваме да стоим на незавидното 126-то място в
класацията на "Форин полиси" на провалилите се държави.

Списанието класира 177 страни по света и данните за България не се подобряват. Ако разчитаме на чуждите инвестиции, прогнозите са, че те ще започнат да се увеличават между 2008-ма и 2016-та. Ако очакваме лобиране от българските евродепутати – тази седмица излезе любопитна статистика какво са свършили досега избраниците ни – срещу издръжката от 25 хиляди евро на човек, България е била представена чрез 17-те си избраници си на изборите в Того, експедицията до подножието на Еверест, акцията за популяризиране на азербайджанската култура в Брюксел и избора на лауреат на наградата "Шакиров" - според един от евродепутатите ни. Или може би"Сахаров". Все пак записахме и важни предложения – избраникът ни Метин Казак поиска сериозно да бъде обсъден и променен начинът, по който се регулира търговията със стоки, използвани за смъртно наказание или за жестоки и нехуманни мъчения.

Любопитно е да си види списъкът с хуманните мъчения, а останалите могат да се допълнят с чиновниците и продавачките, заспали в средата на развития бюрократизъм, сметките, които постоянно се увеличават по 3.14 без обяснения, и политическата класа, която много иска да ни води, но още не знае накъде. На този фон особено трогателна беше снимката, публикувана от «24 часа». От нея установихме, че на бюрото на пресния тютюнев специалист Румен Данговски, съпруг на Цецка Цачева, стоят икона и снимки на съпругата, сина и премиера Бойко Борисов. Политическата другарка на Цачева също успя да се запише в новините тази седмица – Искра Фидосова се зае с регулацията на интернет. Светлото начинание, което още не е увенчало с успех дори в Китай, започна с питане що е то «интернет сайт».

Това дава известни надежди, че няма и да напредне особено. Иначе целта била в бъдещия Избирателен кодекс да бъдат регулирани публикациите в световната мрежа. Фидосова призова да не се търсят «подтекстове» в идеята й – искала само да се даде право на отговор на «наклеветените». И така, както поскъпването на тока с 2 на сто беше наречено «Бойко свали тока с 3 процента», така и цензорският поход на Фидосова получи от някои медии, където очевидно не подозират за съществуването на Оруел, определението «информационна регулация». Разбира се, Искра Фидосова побърза да отрече, че ще бъдат следени блоговете и социалните мрежи, но ако проблемът е в евентуалните клевети, то Изборният кодекс, а и не само той, има друг проблем. Защото споровете за клевета и сега са добре регулирани в Наказателния кодекс, а другото е въпрос на изясняване на собствеността.

А с успехи там управляващите не могат да се похвалят дори в сферата на «традиционните» медии. Все пак властта отбеляза точка на тихия интернет фронт. Виртуалната библиотека Chitanka.info, където нямаше нито една реклама, но пък можеха, без да се пращат sms-и в замяна, да се намерят книги стари и отдавна неиздавани, изобщо непревеждани у нас, качени от самите им автори, беше затворена. Антимафиоти атакуваха сървъра, а накрая акцията завърши с официалната информация, че е „установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия”.

Те са качвали невероятните над 600 нови книги месечно в сайта и така са нанесли на българската култура щети за милиони левове. С подобни безумни аргументи, зад които стоят лобистките интереси на определени издатели, преди време полицията зачеркна и труда на един незрящ българин, който беше създал подобна библиотека за слепи хора. Иначе в блогосферата набързо направиха сметката – при средна цена на книга у нас 15 лева и средна печалба – до 4 лева, ако „Читанката” е нанесла щети за два милиона, това означава, че през последните две години в България са се продали около 600 хиляди книги по-малко, отколкото преди да се появви „Читанката”.

Или пък, че ще се продадат 600 хиляди книги повече, след като вече я няма. Което веднага би трябвало да си проличи от данъчните декларации на издателите. Българинът обаче си купува средно по книга и половина годишно според статистиката и никаква „Читанка” няма да промени този финансово мотивиран факт. А с поредното вдигане на студентските такси нуждата от такива читанки ще става все по-сериозна. Ако целта е да имаме що-годе интелигентни деца, разбира се. Финансови, но повече други мотивации тази седмица доведоха и до поредното изплащане на уж спрените вече субсидии за тютюнопризводителите.

След решението финансовият министър Симеон Дянков за пореден път поиска изрично да се каже, че въпреки някои спекулации, догодина няма да има такива средства. Наистина. Само че догодина има избори и не е съвсем сигурно, че тази позицията ще издържи пред заплахата за поредните магистрални блокади в изборните месеци. И други земеделски вълнения имаше тази седмица. Трима видни ГЕРБ-аджии - председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов натиснаха за връщането на един отхвърлен от практиката текст, който задължава собствениците на земеделска земя, ако искат да я продават, да са длъжни да я предложат първо на арендатора.

Ако се чудите каква е логиката – Танева и Гюзелев дойдоха в политиката от големи арендаторски фирми. През това време подсъдимият за земеделски злоупотреби Марио Николов се прогласи за изкупителна жертва на държавата. Каквото и да си мислим за възрастта на внесените от Николов машини, работа на съда е да го докаже. А точно тази седмица съдът не успя да отбележи гол във вратата на всеобщите съмнения в честността на отделно взетите магистрати.

Председателят на Общинския съвет в Приморско, например се оплака, че трябвало да изтърпи тропането на масата Деница Урумова. Младата защитничка на законите трябваше да избере един от седемте варианта за оправяне на батака, наречен „имоти за социалнослаби магистратски деца”. Урумова обаче продължава да настоява, че няма никакъв проблем да си задържи мястото. А на главния инспектор към Висшия съдебен съвет Ана Караиванов не й остана нищо друго, освен да обобщи усещането “общата обстановка на едно безхаберие и нетърсене на отговорност”, които са царили сред бранителите на закона три години, преди скандалът да бъде разбутан от медиите.  Караиванова не вярва да има „някакъв корупционен интерес”.

В такъв случай трябва да извадим бръснача на Окам и да признаем, че става въпрос за обикновена алчност и още по-обикновена простотия. И да съжалим съда, който според говорителя на Съюза на съдиите Нели Куцкова, «не е всесилан и не може да лекува». Макар че делото «Маргините», по повод на което се изказа Куцкова, лечението беше добре осигурено – на обвинените, не на правосъдието. Седмицата иронично преплете двата проблема още веднъж - Юри Галев беше прострелян с «Калашников», а в «Пирогов» откриха, че е здравно неосигурен. И ако обществото ще понесе финансирането и на неговото лечение, защото все пак никой не трябва да умира от липсата на лекарски грижи, то какво да кажем за общественото здраве. Защото обществото отново преброи подвизите на простреляния – които започват с отвличания, блудство, побои, минават през каубойски изстъпления по заведенията и завършват с безцразборна стрелба с автомат в пълно заведение.
Преброи и ефективните присъди – нула.

И остана да се утешава с казаното от главния секретар на МВР Калин Георгиев – че това „някак си не ми звучи добре”. Което някак си е много меко и непълно казано. И тази седмица родители, загубили децата си, продължиха да настояват за отпадане на поправките в НПК, които позволяват на хора, извършили умишлено убийство, да се възползват от възможностите на съкратеното съдебно следствие. Шамарът за тези хора беше двоен. Защото след студентските протести депутатите забраниха тази възможност. А после, без повечето от тях дори да разберат за какво гласуват, също така единодушно вдигнаха ръце и пак приеха да бъдат по-милостиви към убийците, отколкото към жертвите. Така отвориха още една магистрала към Страсбург, където и без друго вече има прекалено много български дела. Това коментира във Варна адвокат Михаил Екемджиев.

Делата са данъчни, приватизационни и реституционни, обезщетенията по тях стигат до милиони левове, а вариантът да ги намалим е правото ни на индивидуална конституционна жалба,която обаче държавата не желае да ни даде. И друг нов вид дела се очертават – след като има искове за тавана на пенсиите, напълно е възможно Страсбург да се заеме и с отпуските, които държавата не иска да плати. Защото в тези два случая държавата, чрез законите си, е обещала нещо на гражданите си, а после не го е изпълнила. А това, поне в Европа, се брои за нарушение, а не за ежедневие. Във Варна седмицата мина почти тихо, ако не броим неофициалната засега информация на «Медиапул», че недоволните от проекта «Алея първа» ги проверява ДАНС, като мотивът е «държавна измяна», а подател на сигнала – авторът на обществения договор с ТИМ Светозар Николов.

Иначе се проведе едно заседание на Общинския съвет, което засега се очертава като трисерийно. След обичайното мъчително събиране на кворум, ГЕРБ смени част от председателите на комисии, а председателят Николай Апостолов спокойно можеше да пуска през пет минути запис на поканата си съветниците да влязат в залата. Накрая и той не издържа и заяви: «Нека хората да видят с какво разполага Общинският съвет.” Това, с което разполагаме, и този път не можа да реши какво да се случи с планирания паркинг до Общината. Отляво съветниците се опасяваха да се окажем с две дупки насред града, вместо с наличната вече една, о ДПС Янко Станев настояваше да се задвижи процедурата, макар и само с цел да се натрупа опит.

Въпреки че опитът показва, че задължително се трупат и пари. Не винаги на правилното от обществена гледна точка място обаче. Накрая пак Янко Станев издигна тезата, че ако съветът не може да решава, по-добре да си направим избори. Покрай тези вълнения малко коментари предизвика екзотичната командировка на заместник-кмета по правните въпроси Антон Жожев и на главния секретар на общината Михаил Куликов. Срещу 15 хиляди лева те са укрепвали връзките с Южна Африка, но съветниците така и не получиха подробности – казаха им да чакат доклад. На други им омръзна да чакат доклади. Пак тази седмица пациентски и неправителствени организации за пореден път поискаха да има Фонд за лечение на зависимости и всичко конфискувано от наркобосовете да влиза в него. Като заявиха, че този път ще искат резултати, а не обяснения и са решени да ги постигнат. Като се придържат към принципа на психиатрията в Раднево -  "Да спрем да се борим за чистота и да вземем да изметем".

Без цензура | 26-06-2010, 07:14 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Имаме вече нов бюджет. По-нов до края на година обещават да нямаме. И ако е вярно, че новина е само лошата информация, новини около бюджета липсват – няма да ни се случи нищо лошо като вдигане на данъци и намаляване на заплати. Но ще ни поскъпнат газа и тока, след като бензинът вече скочи. Обаче Ел Макферсън стана фенка на Бойко Борисов, а стихиите тази седмица бяха по-благосклонни – гръмотевицата уцели Парламента.

Тази седмица, изненадващо за мнозина, от Народното събрание излезе нещо разумно. На първо четене мина поправката на онзи законов текст, според който на границата можеха да ни върнат обратно,

ако не сме си платили някой дълг.

Информация, която не изглежда много важна, но която коментираха изненадващо много българи – може би с нещо наум. Без да се забележи много здрав разум минаха обясненията по друга тема – опитът да се прокара допълнителен текст в закон, който на практика да разреши рекламата на дрога. Светлин Танчев от ГЕРБ така и не можа да каже нито защо се е месил в работата на друга комисия, нито дори какво означава думичката „прекурсор”. Продължи и обсъждането на поредната предпоследна информация за пенсионната реформа – вдигане не на възрастта, а на годините стаж. Подобни идеи, между другото, изкараха тия дни по улиците французите, въоръжени с актуалните в момента вувузели. Всъщност и за французите, и за нас, а и за цяла Европа е ясно, че промените са неизбежни при тази намалена раждаемост,

растящ брой професионални безработни

и основен изход от кризата терминалите на летищата. Малка подробност е, че няма отговор къде ще работят 63-годишните непенсионери, след като няма работа и за 23-годишните. Имахме си и парламентарна бомба – не спирането на часовника заради гръмотевица, а заради Владимир Каролев. Той обвини Цецка Цачева, че е назначила съпруга си да приватизира „Булгартабак”. И двата пъти, когато медиите я причакаха в коридорите на Народното събрание, председателката на парламента не успя да обясни как архитектът с последно работно място плевенските гробища изведнъж се е озовал в една от горещите фирми пред продажба. Научихме обаче друго любопитно нещо – за да няма спекулации, на съпруга на Цачева била търсена работа, която да не е държавна. Което е похвално. Не стана ясно обаче

кога държавата е продала „Булгартабак”.

Все пак главната тема не само в Парламента беше актуализацията на бюджета. Първите реакции на страничните експерти не са много оптимистични – новите цифри, въпреки всички обещания за съкращения и свивания, показват повече разходи и по-малко приходи и актуализацията на практика просто узаконява дефицита. Разбира се, финансовият министър предпочете да обърне погледа в друга посока. Например, с обещанието да няма втора актуализация, без да спомене, че това ще си е истинска катастрофа, ако се наложи. И с уточнението, че най-важното от новия бюджет не е записано в него – запазването на данъците и на заплатите без промяна. Това бил и начинът да усетим края на кризата, който уж беше дошъл през април. Ако обаче държавата в лицета на финансовия си министър продължи да не се разплаща с фирмите, а оттам – и те помежду си, ползата от ненамалените заплати няма да се усети, защото

хората просто няма да има откъде да ги получават.

А цифрите за междуфирмената задлъжнялост продължават да не поддават на оптимистични заклинания и растат. Разбира се, дали ние споделяме оптимизма на финансиста Дянков, очевидно няма значение, поне не и тази година. Но, оказа се, него не го споделят и там, където имаме най-голяма нужда в момента. Европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен изрази недвусмислено съмненията на Европейската комисия спрямо родните статистически данни, спрямо необходимостта от актуализиране на бюджета и дори спрямо наследените неразплатени договори. Оли Рен беше особено недипломатичен да сподели тези свои съмнения точно преди рождения ден на министър председателя, обсъждан у нас по-дълго и от едноседмичните монархически тържества във Великобритания. Не стига това, ами

и ние не се отчетохме правилно.

Според проучване на Дружеството за изследване на потребителското поведение пожарникарите у нас изобщо не се радвали на високото доверие, което е типично за професията им в повечето страни по света. Все пак държим някои рекорди според това проучване – за най-нисък рейтинг на съдии, адвокати, синдикални дейци и представители на благотворителни организации. Премиерската активност, разбира се, не беше помрачена от това – Бойко Борисов бе гост на връчването на културните награди «Златен век», където без медал май остана само манекенката Ел Макферсън. «Тялото» обаче си тръгна от България с неизгладимото впечатление, че мястото, където е била, има «висок, хубав и любезен» премиер. А цитат на седмицата би могло да е изявлението на министър председателя, че «ако българите ни търпят до средата на 2012 година, ще се опитаме да постигнем много резултати. Ще имат и метро в двете посоки, ще имат автомагистрали "Тракия", "Люлин" и "Марица". Не че е особено колоритно, но пък затвърждава позицията на централната власт, че магистралите ги има, главно за да могат

софиянци да стигат по-бързо до морето.

Партийните другари от ГЕРБ също успяха да се поизложат с избирането на подарък за рожденика – първо обмислиха публично възможността да подарят на лидера си пантера като на Дамбовеца, после решиха да дарят 30 хиляди за ремонт на клетката на бременната лъвица София, която после се оказа не твърде бременната Стефка. Нищо от това не можа обаче да помрачи голямото тържество с участието на «приятеля Силвио». Две депутатки-атакаджийки лично се спретнаха в народни носии и се изстъпиха пред паметника на Гарибалди, за да посрещнат гостите с хляб и сол. Защо имаше и снайперисти при цялата народна любов, така и не разбрахме. Не стана ясно и как гледа Цецка Цачева на прочистването на сергиите по «Граф Игнатиев», след като защити тези пред университета с железния аргумент: "Е, какво - без гащи ли да ходим?" Сега явно е била заета със семейните дела, та не разбрахме дали има промяна в позицията й. Имаше и други важни неща, които не чухме. Например, дали не можеше да се почисти стария паметник на Джузепе Гарибалди в Южния парк, вместо да се харчат пари за нов, както се питаха стари софиянци. И защо нищо не се случва с италианските инвестиции в България, както писаха вестниците, но италианските. У нас се наблягаше много повече на личните дружески отношения, като удобно се подмина факта, че

в цяла Европа вече се говори за «берлусконизация»

и това далеч не е комплимент. Може да се спори дали е комплимент и изявлението на Стоян Мавродиев от ГЕРБ: „Всеки знае, че господин Борисов има характер да взема сам решения, които са свързани с българския национален интерес.” Особено когато до него се стигна след като за един ден премиерът направи три различни изявления по един и същ национален интерес. А министрите вече не смеели да се обадят, както сам премиерът се похвали. Сигурно беше невъзпитано от страна на енергийни министър да заяви на репортерите, че са си измислили отказа от «Бургас – Александруполис». Но доброто политическо и държавническо възпитание май не позволява и друго –

от засада да гръмнеш кабинета си

с изявление, което зачерква цял нефтопровод, без поне да си го уведомил. Иначе, след като сутринта заяви, че България няма да строи нефтопровода през Бургас и атомната централа в Белене, по обед премиерът уточни, че това не било окончателното решение, защото за тръбата се чакала екологичната оценка, но до вечерта не се сдържа и пак натърти, че нефтопровод няма да има, защото няма как да има положително екостановище. Веднага след това външният министър Младенов побърза да подчертае, че няма сигнали за влошаване на отношенията между България и Русия, но случайно или не – в края на същата седмица от България беше отзован руският търговски представител Александър Томилов. А задочният диалог „Борисов – Първанов” доби нови измерения, които най-вероятно са придали и нов смисъл на понятието „ужас” за някои телевизионни редактори. Докато в един сутрешен блок премиерът призоваваше Първанов да извади 7 милиарда и да ги даде за „Белене”, по същото време в друг сутрешен блок президентът говореше за срив в „енергийната ни дипломация”. По чудо или благодарение на добра координация – накрая и двамата откриха нещо, за което да са съгласни –

да има референдум за АЕЦ „Белене” –

процедура, която излиза на цената на едни избори, но има изключително пожелателен характер. Колкото до енергийния министър, след като беше накастрен, Трайчо Трайков отиде чак в Китай, за да участва в дните на България на «Експо 2010» в Шанхай. Няма да е лошо, докато е в Шанхай, министърът да се поогледа в павилиона ни, защото за външния му вид винаги можем да настояваме, че е „винтидж”, а не набързо скалъпена некадърно-битова читалищна натурия, но за цената все някой трябва да отговаря. През това време ресорното министерство на Трайчо Трайков беше подложено на обстрел с домати и жълти стотинки, а на служителите му беше връчена заповед за уволнение на министъра. И дори да си мислите, че акцията на ВМРО има нещо общо с политическите им амбиции, когато след две седмици цената на парното и топлата вода скочи с около 12 процента, а пък токът поскъпне с 2 на сто, много е вероятно и вие

да си пребъркате джобовете за малко жълти стотинки.

Особено след като Федерацията на потребителите изнесе за пореден път данни как в цената на това, което плащаме на електроразпределителните дружества, те щедро са калкулирали загуби, които по договор трябва да са за тяхна сметка. Сериозни нарушения на лицензионните условия са открити и при одита на трите ЕРП-та, в резултат на което ДКЕВР намали с 3 процента технологичните им разходи. Глобите за трите дружества са между 20 хиляди и 1 милион лева. Което би ни зарадвало като проява на държавна грижа за нас, само дето отсега си знаем от кого ще вземат пари дружествата, за да си ги платят. По повод всички обвинения Е.ОН намериха за необходимо да коментират само, че от ДКЕВР не са постъпили добре, като са ни казали как ни крадат. Обяснения нямаше и когато във Варна, например, токът спря в Районния съд и блокира работата по 46 дела. Макар че вниманието тази седмица беше фокусирано върху една друга съдебна зала – в Софийския градски съд, където се решаваше присъдата на братята Маргини, но

залогът беше много по-голям.

Защото докато течеше разследването, единият брат потъна в неизвестност, другият – все болен, излезе под домашен арест, а накрая Красимир и Николай Маринови бяха признати за невинни по обвинението, че са поръчали убийствата на генерал Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Аки си спомняте, така нареченото «мегадело» срещу Маргините, започнато през 2005-та, беше основен аргумент, че вече сме достойни за семейството на Евросъюза. Прогнозите, че двамата ще полежат в следствието и ще излязат, не се оправдаха само дотолкова, че лежа само единият. А очакванията, че докато дойде ред братята да бъдат пуснати, Европа ще забрави за тях, сега могат да ни излязат доста скъпи – «мегаделото» и най-вече присъдата по него ще бъдат важна част от доклада на Европейската комисия за текущия ни напредък и заради липсата на «осезаеми резултати в борбата с престъпността и корупцията» еврокомисарите могат на напишат

«минус 11 милиарда евро»

в графата с пари за България от еврофондовете. Засега имаме обаче само успокоителни фрази – като на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, според когото било голям успех, че има обвинителни актове срещу бивши министри. Кой знае защо обаче, еврокомисарите броят присъдите, а не актовете. Което не попречи и на Върховната касационна прокуратура да ни обещае ... още обвинителни актове. През септември, например, по делата на "Наглите", "Октоподите", Сергей Станишев, Емилия Масларова, Божидар Нанев. А по-късно - срещу Емил Райнов, Жени Начева, Николай Цонев и компания. Във Варна тази седмица по казуса „Алея първа” продължиха да се притоплят старите аргументи. Регионалният министър Плевнелиев настоява, че текстът „укрепване и строителство” не означава разрешение за строителство, а кметът Йорданов – че общината не се разпорежда с държавно имущество. Всъщност, спорът може да си тече до безкрайност

без особени промени в доводите и в пейзажа –

достатъчно е да погледнем докъде е докарано строителството на стадион „Варна”. На други места се работи обаче – на градския площад пак ремонтират изключително качествените и дълговечни плочки. А общинският съветник от ГЕРБ Орлин Симеонов явно е решил, че сме се оправили с всичките си други грижи и поиска трите големи варненски булеварда - „Христо Ботев“, „Мария Луиза“ и „Осми Приморски полк“ вече да носят едно име, защото и без друго преливали едни в друг. Сигурно има известна логика, но извън нея са останали както парите, които общината ще трябва да плати за нови табели и карти, така и разходите, които десетките варненци ще трябва да направят, за да си сменят всичките документи – от личните карти и паспортите през нотариалните актове до партидните номера на тока и водата. Още едно предложение излезе от общинските комисии тази седмица – да се организира нов конкурс за превозвачи в градския транспорт. Сигурно и в това има известна логика, обаче дали някой от общинските съветници може да гарантира, че нов конкурс означава, освен прегрупиране на играчите и печалбите им, нови автобуси за нас? Или поне климатик или проветрение в старите?

Питането е напълно риторично,

разбира се, макар че при прогнозите за 40 градуса жега двете фирми могат да обмислят поне въпроса с проветрението преди пътниците да са го решили радикално сами. Но пък ще си имаме румънски полицаи. Също като премиера Борисов, и вицето Цветанов започна да изненадва подчинените си с решенията, които е взел. От него във варненската полиция разбраха, че по курортите ще дойдат румънски полицаи, а наши ще отидат оттатък Дунава, за да се гарантирало спокойствието на туристите. И да завършим с още една добра новина освен невдигнатите данъци и ненамалените заплати. Въпреки съдебните несполуки, енергийните неуредици и внезапните решения с висока цена,

България ще бъде истинска част от Европа.

Или поне балканската граница на бозата ще се премести навътре в европейската територия. От фонд «Земеделие» съобщиха тази седмица, че промоционалните програми на Европейския съюз ще ни позволят да рекламираме в Европа традиционни български продукти като сиренето, луканката, лютеницата. И бозата – този специфичен продукт, който кара деликатните европейци да бърчат нос, а политиците им да го ползват като граница на евроцивилизацията. А най-хубавото е, че кампанията даже вече има готово лого – онова злополучно нещо, с което се опитваме да рекламираме туризма си и което според повечето непредубедени наблюдатели е «баница на клечка». И друг удар сме на път да нанесем на гордата Европа с нейните «Сорбона», «Хайделберг», «Оксфорд» и «Кеймбридж». Започна записването на студенти в
Европейския политехнически университет в Перник. Вече имало и 147 кандидати. За преподаватели. За всички, които по една или друга причина не се чувстваха щастливи през седмицата, въпреки слънцето, плажа, световното първенство по футбол и поредното обявяване на края на кризата и не можаха да се почустват щастливи дори от чутовната пернишка придобивка  – минутка за безплатна реклама. Ако посетите руския сайт «Овощам.нет”, можете да си закупите продукта от акция №8 –

„Наномехлем”.

Според създателите му това е чудодейно мазило, което се препоръчва за смекчаване на усещанията за болка при общуване на гражданите с всички държавни органи и институции.

Без цензура | 20-06-2010, 10:07 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В седмицата, през която в Япония министри подаваха оставки заради неизпълнени предизборни обещания, у нас машината за обтекаеми фрази продължи да работи с пълна сила. «Крайната цел на правителството и на ГЕРБ е по-голямо благоденствие на народа.» Дори и да ви звучи като цитат с 30-годишна давност, репликата е от тия дни. Точно така описа работата си в Старо село, Радомирско, премиерът Бойко Борисов. А тотото направо противодържавно отказва да облечки благоденстването ни, след като джакпотът все не се пада. Пореден принос в словесното благоденствие внесе и Симеон Дянков, като ни призова: «Не се притеснявайте и

мислете как да харчите повече.»

А ние и сега харчим повече, отколкото трябва, но едва ли е от настъпилото благоденствие. Все пак има надежда – обещанието на финансовия министър е да усетим резултатите от вече започналия ръст в икономиката след около половин година. Европейската комисия обаче продължи да говори за опасността от «гръцки вариант» в България, предупреди ни, че сме нарушили правилата на Евросъюза за прогнозите за дефицит и прати одитори. Напук на благоденствието, тази седмица разбрахме, че

започвало лятното поскъпване

на банани и свинско. И докато някой свари да обясни логиката, особено за свинското, стана ясно, че през лятото се случвали далеч по-любопитни и пикантни неща, ако вярваме на безпортфейлния министър Божидар Димитров. Докато разяснява в интервю тънките механизми на международната политика, той не пропуска да подчертае важността на неформалните контакти между политиците, в летните школи, например. Там «тези хора предварително се запознават с бъдещите си колеги от другите държави, ядат и пият заедно,

заедно ходят да чукат момичета...»,

с извинение за министерския професорски език. И пак със същото извинение – когато германският и френските министри след това трябва да преговарят, изведнъж установяват как «два месеца живели заедно и заедно чукали някоя испанка, да речем, и по приятелски уреждат въпроса». Колегата на професор министър Димитров – Николай Младенов, може само да се надява, че агенция «Блиц» не е част от посолския преглед на печата, защото иначе му остава само да гадае от чия амбасада ще е първото гневно посещение – на Франция, на Германия или на Испания. Което доста би попречило на друга идея на Симеон Дянков – България да се прочуе като водеща в света по лесно и бързо регистриране на нови бизнеси. Това последното

да не го четат българи

с начеващ собствен бизнес, защото те имат да броят документи до 18 или до 28, само за да започнат въпросния бизнес. След като през седмицата бяхме свидетели на поредното превъртане на цифри, когато се говореше за цената на тока и газа, точката я удари министърът на икономиката Трайчо Трайков. Той призова да ни вдигнат цената на тока, защото с поскъпването на газа имало опасност да започнем да се топлим само на ток. Аз пък искам официално да поканя министър Трайков на гости – да се поогледа и да ми каже с какво друго бих могла да се топля, освен на ток, понеже вариантът «мангал в хола» не ми изглежда приемлив. Иначе и Трайчо Трайков даде принос към бизнеса с обтекаеми фрази, като ни осведоми, че краят на кризата ще дойде, "когато всички почувстват, че е свършила». Някои очевидно не му виждат края, след като тази седмица полицията намери

буркани с консервирана марихуана.

И докато ние си казвахме: «Не е истина» за министерската идея за тока, самият министър бе докаран до положение да възклицава: «Не може да бъде». За по-малко от 60 минути научихме от премиера Борисов, че България се отказва от проекта «Бургас – Александруполис» - защото изведнъж стана важно какво мислят бургазлии, защото изведнъж станаха важни защитените местности, защото сега разбрахме, че е икономически неизгодно, защото видяхме лошия пример от Мексиканския залив. Или защото наскоро имаше американски визити на високо ниво. И докато Бойко Борисов обясняваше, че същото важи и за «Белене», икономическият министър не можа да сдържи първата си реакция:

«Не мога да повярвам, че го е казал”.

Поне според него и поне в момента, няма решение нито за петролопровода, нито за атомната електроцентрала. С мисъл за благоденствието се изказа и новата шефка на Здравната каса. Онкоболните деца пак нямат лекарства, бюрократичните бъркотии продължават, но Нели Нешева не се посвени да поиска здравната вноска у нас да стане поне 12 – 14 процента. Било добре за България, според нея. И понеже България е доста обширна, не е зле, преди да ни вдигнат вноската, някак поне да гарантират, че парите ще отиват за болните, а не за удобствата на здравно-касовите чиновници. Малко след това Нели Нешева разясни и още от благоденствените реформи – за да се планира по-добре в здравеопазването, за планови операции ще се чака 40 дни, същият брой болни ще се обслужда с 20 процента по-малко пари, а доплащане над делегирания бюджет няма да има, дори ако болницата е използвала парите за лечение на пациенти. Така лекарите ще си плащат, че работят, а

Хипократ е превърнат бележка под линия

на счетоводния баланс. Като първи резултат доста ог големите болници обявиха финансова ваканция – не в смисъл да плащаме по-малко, а да не ни обслужват заради липсата на пари. Междувременно стана ясно още една пътечка, по която ще изтичат парите за здраве. Възможно е държавата ни да бъде задължена да плаща пълната такса за лечение в чужбина на тези българи, на които не може да осигури необходимото у нас. В този смисъл е решението на съда в Люксембург, според което Георги Елчинов, който все още има две очи, има правото да получи онези 25 хиляди евро, платени за операция в Германия, които нашата каса отказала да възстанови. Макар че българският вариант за лечение бил да извадят едното око. Продължихме и тази седмица да си разказваме смешни страшки или страшни смешки покрай матурите. Само дето става все по-неясно на кого всъщност се смеем. А образователният министър откри нов източник на знания – медиите. Сергей Игнатов смята да предложи на Министерския съвет медиите да излъчват или отпечатват обучителни програми. Всъщност, те и сега го правят. Само че едни слагат в графата страниците с детско творчество и образователните филмчета, а други – стока

под общата марка «Биг Бро – джуниър».

По високото, докато Иво Инджев се бореше с официозното медийно затъмнение, може би една идея по-патетично, отколкото трябва, за да представи книгата си „Президент на РъБъ”, президентът Първанов намери време да се срещне със сърцеведа Хорхе Букай. Въпреки обещанието, че най-накрая ще разберем какво се случва с реформата в културата, пак не неаучихме какво ще става, но разбрахме, че Симеон Дянков го одобрява, защото отиде лично при Вежди Рашидов, за да му го каже. Очевдно е обаче, че театърът също ще бъде впрегнат да работи за благоденствието, защото финансовият министър заяви, че целта на реформата е

„да имаме по-весела и голяма публика».

Едно време най-важно беше киното, но явно с новите технологии не можем да си позволим производствената цена. Развеселяването ще залага на комерса – това разбрахме от новия заместник министър на културата Митко Тодоров. Разбира се, комерсиални, по своему, са и „Чикаго”, и скечовете на Радо Шишарката, та не е зле първо да се поогледаме, преди да посегнем, за да хванем бахура вместо културата. Блусът и рокът, като неразвеселяващи, тази седмица си го отнесоха. Десетият фестивал "Цвете за Гошо" приключи, след полицаи изпратиха групите и публиката да спят, за да не нарушават нощната тишина. Всъщност, фестът имал заявка до десет и половина вечерта, но някоя съседска душа не изтраяла и пратила патрула 15 минути по-рано. Пък вие преценявайте дали е прав блогърът Александър Томов, като пише:

„чалга, ракия и порно» -

все едно «секс, наркотици и рокендрол», но по-безопасно - никакъв социален бунт.» И нас изобщо не ни трогва как Митко Пайнера, сякал леко гнусливо, признава, че в колата му няма чалга – слушал би Елвис Пресли и «Бийтълс». Защото няколко дни след злополучния финал на «Цвете за Гошо» дива чалга и разголен силикон заляха прощада пред патриаршеския храм «Свети Александър Невски» заради рождения ден на «Пайнер». След общественото недоволство софийската кметица Йорданка Фандъкова смята да забрани подобни прояви на това място, макар че, забележете, протестите в този случай били само «неофициални». Комсомолците в раса, които бяха готови да отлъчват от църквата почитателите на Мадона, се бяха скрили надалеч, докато евтините димитровградски версии друсаха телеса на храмовите стъпала. Чалготеката на площада влезе в новините и с друго – след концерта, на метри от президенството, бяха пребити няколко души от публиката - роми.

Откровено расисткото нападение

е второ за една седмица само в София, след като в неделя мъже с качулки нахлуха в трамвай и пребиха четирима младежи и едно момиче, които отиваха на протеста за правата на емигрантите. На първия случай веднага беше сложен етикетът «леви и десни анархисти се бият» и беше повече от видимо желанието папката да бъде затворена и пратена да прашасва. Само че докато се успокояваме, че това са свади между маргинали и се правим, че нас това не ни засяга, изтърваме процеси, които бързо стават необратими и обагрени в кафяво. Дали обаче само безнаказаността е тази, която дава простор на тези момчета, които са решили, че тяхно е правото да определят кой е добър

и кой няма право да живее.

Защото през същата тази седмица от милионите клипчета в интернет изплува едно, на което бившият заместник кмет на Стара Загора Тихомир Томов и действащият общински съветник Спас Шопов, бивши атакисти, а сега членове на „Нова сила“, празнуват рождения ден на Хитлер. «Лично моето мнение е, че това е провокация.» Такава беше реакцията на варненския представител на „Нова сила“ д-р Ивайло Бояджиев. И докато обществото отказваше да се провокира от случките в някакъв си софийски трамвай, все едно става въпрос за оперетъчното возило на Сергей Станишев, едни хора все по-сериозно започват да си вярват, че няма нищо по-лесно от това да се управляват държавата и нейното благоденствие. А мълчанието на иначе словоохотливите Борисов, Цветанов и надолу по полицейската йерархия става все по-оглушително, а и все по-красноречиво за позицията им. Някога и бюргерите в Германия са мълчали така, докато не дошло време направо да изпищят. Загрижени за по-материалната му страна, в земеделското министерство решиха да въведат ред в търговията с млечни продукти. Което е хубаво. А после разбраха, че държавният стандарт за производство на българско кисело мляко е

собственост на частна фирма.

Във вътрешното министерство все така губят битката с техниката, а ние сме на път да станем нелегални в собствената си държава – последното, което направи системата за издаване на нови документи, беше да разбърка личните данни и снимките на произволен принцип и да произведе нови индивиди. Разбрахме и какви наследници на българската бойна слава има във военното министерство. По делото на бившия министър Николай Цонев показания даде началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. Той подписал неизгодната сделка, след като притесненият началник на Генералния щаб генерал Златан Стойков му съобщил, че министърът е «бесен» от нежеланието му. Генерал Симеонов обясни, че подписът му означава, че е бил принуден от своя началник. А къде ли щяхме да сме днес, ако в началото и на миналия век генералите бяха така загрижени за своите началници. Малко по-благоденстващи могат да се окажат обаче 17 хиляди души. След като съдът на Европейския съюз реши, че българската идея да се обложат с по-висок акциз старите вносни коли, не е добра, това сега означава, че

надвзетото трябва да се върне.

От бюджета, не персонално от законотворците. Там, в ковачницата на закони, работа започва Диляна Тачева. Отново. Младата дама стана известна с това, че нейният баща - депутат я беше назначил не особено правомерно като експерт в бюджетната комисия. След като тя напусна, Европейската народна партия изведнъж усети нужда от парламентарен секретар, обяви конкурс за длъжността със заплата хиляда лева и назначи Диляна Тачева. Защото била магистър по икономика и знаела три западни езика, с което могат да се похвалят и други, но и защото

вече имала опит от работата си в парламента.

Какво толкова, че опитът е трупан в разрез с нормите. Умиление предизвика и депутатът Пламен Цеков, който си призна, че не видял текста, според който рекламирането на дрога става законно, защото имал осем диоптъра. Не разбрахме само дали преди е пял в хора. Независимо от диоптрите, през седмицата всички се усетихме обаче, че банките са намерили още един начин да изкарат някоя и друга стотинка допълнително от джобовете ни, или, в случая – от картите ни. Новите такси за теглене и вдигнатите тарифи вече са в сила, а потребителят е оставен сам да го разбере от сметката си. Договор, вежду другото, означава „постигнато съгласие, писмено или устно формално споразумение за взаимоотношенията между две или повече страни, за правата и задълженията им.” Така поне пише на 181-ва страница на  Българския тълковен речник от 2007 година. В банковите речници очевидно има и някаво допълнително указание, което разделя споменатите права и задължения по такъв начин, че правата са само на банката, а

за нас логично остават само задълженията.

Колкото до лихвите по кредитите, вероятно сами сте се досетили, че след всичкия плач за кризата и рисковете и напук на ставащото в европейския банков сектор, у нас лихвите благоденстващо ще се увеличат. Пак. Финансовият министър обаче беше прекалено зает с цигари, за да обърне внимание на такива дребни потребителски терзания. Всичко започна като голям удар срещу контрабандата на 35 милиона къса цигари, заловени на чужд кораб. Постепенно стана ясно, че корабът е влязъл сам за ремонт, а пратката е прегледана по искане за проверка на търговската марка. А това, че на кораба е имало съоръжения за претоварване и подробни карти на българското крайбрежие, може да послужи на анализатора на митниците Светлан Савов като аргумент, че цигарите
«най-вероятно» са били за българския пазар. Прокуратурата обаче засега се е спряла само на нарушените «авторски» права на производителя на оригинала. Колкото до твърдението, че от въпросните цигари "ударът върху бюджета

би бил като от малък метеорит",

може само да ни накара да настръхнем от мисълта колко малко пари са останали в бюджета. Но за Симеон Дянков май беше по-важно да каже друго – че акцията си е била негова, без МВР, и че „по-важно е да се работи, вместо да се говори”. Бойко Борисов побърза да се намеси с уточнението, че война между вицетата няма, най-малкото защото оценките на министрите ги дава той. Другата оценка, изчислявана от социолозите на "Алфа рисърч", тази седмица закова на 3.34 за кабинета. Спадът е такъв, че пръв път правителството на ГЕРБ

е повече неодобрявано, отколкото харесвано.

11 процента от рейтинга си губи и Бойко Борисов. А хората, които се тревожат от това, могат да послушат по «Ехото на Москва» предаването «48 минути», посветено на Бойко Борисов. Основният политически спор е дали той прилича повече на Александър Лебед или все пак на Владимир Жириновски. А ако руската гледна точка им се струва неприемлива, да чуят Харалан Александров. Той твърди, че в момента у нас се наблюдава «отчайващ дефицит на хора, които имат почтеността и знанията да работят». Колкото до конфликта Дянков – Цветанов, от ДПС побързаха да го нарекат «развлечение на публиката». Шегичките продължиха и след като премиерът изпълни едно от обещанията си – софийският административен окончателно потвърди, че

барбекюто на Ахмед Доган е незаконно

и ще бъде съборено. На което Йордан Цонев отговори: «По-важно е какво става в страната - в страната има липса на барбекю, тоест страната е в пости.» А строителният надзор имаше работа и във Варна. След призива на министър Плевнелиев прожекторите да се обърнат насам, под обилната светлина продължава да стои един министерски подпис под едно разрешение за „укрепване и строителство“. Засега наказаният е главният архитект на Община Варна, а спорът все повече заприличва на йезуитска казуистика с уточненията си дали и укрепването е строителство и ако не, то за какви вътрешни ВиК инсталации, например, става дума. Разбира се, варненци би трябвало да сме много по-гневни от друго. След като пак ни обясниха, че истинската цена на билетчето за градски транспорт е поне 12 стотинки над левчето, което плащаме, се оказа, че само общинската фирма

«Градски транспорт» хвърля на вятъра

по 100 хиляди лева всеки месец и това ще продължи до октомври. Дотогава е сключен договорът със софийската фирма “Транс Ойл” и според неговите твърде странни клаузи цената за зареждане на градските автобуси е същата като за клиентите на колонките в бензиностанциите, а просрочването добавя по пет процента върху сумата. Така за пазаруващите на едро от «Градски транспорт» литърът гориво излиза 2 и 30. И понеже договорът е от 2007-ма година, това прави около 40 месеца по 100 хиляди лева загуби или общо към 4 милиона. Колко е в години би трябвало да каже прокуратурата. Шанс за позакърпване дава новата общинска наредба, в която са предвидени

глоби от по 50 хиляди лева

за фирми, които разкопават улици и градинки без общинско разрешение. Разбира се, преди първата реално платена глоба ефект едва ли ще има. Наказания няма да има за «бедните магистрати”. Крайморските имотни приключения ще се разминат на хората, от които чакаме правосъдие. И Маргарита Попова, главният прокурор Борис Велчев споменаха думата «оставка» през седмицата, но все в контекста как това няма да се случи. Те поне запазиха добрия тон в публичното пространство, докато министър председателят е на път да загуби нещо много важно – медийната любов, след като

арогантно отказа отговор

на въпроса какво ще прави с цената на газа. Разбира се, по нашите ширини никой не очаква сериозни сътресения заради процедената през зъби и през рамо реплика: «Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря...» Но все пак това до голяма степен заличи умилителното впечатление, останало, след като премиерът откри национални игри за трансплантирани и диализно болни и щедро обеща да дари своите органи. Между другото, през седмицата

почти същото направи и Ози Озбърн,

който обеща тялото си на науката. А “Ню Йорк Таймс” е на път да ни прослави като родината на Азис. Майкъл Кимелман, който дошъл да прави репортаж за обществената и политическа обстановка в България, спонтанно решил да включи и Азис в материала си. А може би просто вече е започнало прекалено много да ни личи, че сме пуснали чалгата навсякъде.

Без цензура | 12-06-2010, 05:33 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

През последните седем дни бюджетният дефицит се доближи на пет стотни от рекорда на Жан Виденов. Катаджиите се заканиха да глобяват майките с колички на пътя. Разбрахме, че сме имали "Плод-зеленчук" не само в посолството в Казахстан, но и по телевизора. А съдът затвори Прохода на Републиката.

Републиката засега работи

За прохода стана ясно, че третото платно, построено "когато сме имали повече пари", ще задръсти Габрово, освен, че е направено без разрешение, а за десерт са намесени "Батко и Братко". "Аман от безобразно строителство", заяви благоустройственият министърът Росен Плевнелиев по повод Прохода на Републиката. За Републиката ние ще замълчим, за да не излезе, че не си обичаме и Родината. Иначе през седмицата получихме сериозна доза информация за размисъл. Националната статистика обяви, че за последните девет години

сме забогатели неимоверно,

защото минималната заплата от 79 лева е станала 240. Разбира се, над милион и 200 хиляди пенсионери все така си стоят под чертата на бедността, колкото и да е тя, но това не попречи на Кольо Колев от "Медиана" да се чуди защо сме толкова намръщена нация. Едно възможно обяснение дава Евростат. Българските милионери са били най-проспериралите в цяла Европа, докато е траяло управлението на Тройната коалиция. През това време скоростта на разслоение на обществото на бедни и богати е била рекордна за целия съюз, докато в същото време производителността на труда е продължила да изостава и сега е 40 на сто от средноевропейската. Увеличаваме я с около 7 процента на 10 години, така че, ако съюзът не бърза много,

ще го настигнем за някакви си 80 години

НЦИОМ пък ни изясни, че за следващ президент най-много искаме Бойко Борисов или Цветан Цветанов и смятаме, че няма кой да ни управлява по-добре от ГЕРБ. Най-одобряваната държавна институция е полицията, следвана от правителството като цяло и армията. Според "Медиана" ГЕРБ и Бойко Борисов губят подкрепа, но и те не оспорват частта с полицията: "Епичната битка с престъпността е единственото, което ГЕРБ може да лансира към момента", коментира Кольо Колев. А според Арман Бабикян вече наближава моментът, в който на хората ще спре да им е интересно кого са арестували тази сутрин, защото "в един момент

ще се загрижат за стомасите си"

Иначе, пак според НЦИОМ, съдът продължава да губи доверие. След като един висш съдия ни прати да духаме супата, процесът вероятно ще продължи не толкова плавно. Защото точно като прословутия призив на Чичовото прозвуча поканата на Николай Урумов да го питаме за роднинските имоти след световното по футбол. За сведение, ако сте пропуснали, Урумов е съдия във Върховния административен съд и баща на социално слаба дъщеря – юристка, сдобила се с терен в Приморско. А супата очевидно ще я духаме, защото засега тезата на магистратите е, че направеното – тоест сдобиването с крайморски терени - е в съответствие със закона. А и няколко часа след като гледа казуса, Висшият съдебен съвет избра за и.д. началник на районната прокуратура в Царево Катя Евтимова. Същата, която

прекрати едно от разследванията

за въпросните имоти. Без последици вероятно ще остане и призивът на бившия правосъден министър Антон Станков проверяващите да се поогледат не само по Черноморието, но и по Бяло море. Едва ли по-различна съдба ще има и статията на "168 часа", която допълва списъка с бедни собственици с имената на националния омбудсман Гиньо Ганев, депутата от ГЕРБ Димитър Бойчев, магистрати и чиновници от Несебър. През същата седмица, в която се уточняваше духането на супата, първо премиерът заяви, че при толкова работа са възможни и грешки. Като начина, по който бившият военен министър Николай Цонев беше проснат на земята, например. После Цонев и останалите от компанията поеха към къщи срещу парична гаранция. Във Варна

след 50 процента отстъпка в гаранцията

към вилата си се запъти и Даниел Славов и така "Медузите" взеха да изчезват от пейзажа. Макар че засега във Варна няма криза в ареста като в София, където главният секретар на МВР се похвали, че останали само четири свободни места, което било знак, че работят добре. Другаде броят присъдите. Изненадващо нямаше място тая седмица и в един софийски ресторант. Добър знак - там се продаваха не евтини кебапчета, а книгата на Иво Инджев "Президент на РъБъ". Дали сме още на ръба или вече правим решителната крачка напред – за това спориха висшите държавни мъже, като все избираха храмови празници и освещавания за откровенията си. "Стават странни неща в България", констатира президентът Георги Първанов в храма "Вси Светии" в пернишкото село Витановци. Странностите той ограничи до превръщането на България в полицейска държава и натиска върху медиите. Може би защото беше не в храм, а на срещата на Интернационала в Албания, Сергей Станишев бе далеч по-цветист, като сравни страната с потъващия "Титаник", а на правителството отреди ролята на оркестъра, който дава време на

богатите да се спасят за сметка на бедните

Може би атмосферата на Демир баба теке лиши Ахмед Доган от присъщата му образност, но той се ограничи да обвини правителството в неадекватни действия. Премиерският отговор дойде от столичния храм "Възнесение Господне". "Един държавен глава не би искал да вкара държавата в политическа криза в момента", заяви Борисов, а пресцентърът му побърза да изпрати на медийните шефове писмо с три питания, на които отговорът трябваше да е "не". Въпросите бяха дали кабинетът е пресирал или ограничавал медиите. Всъщност, така зададени, въпросите наистина нямаха друг отговор, освен "не". Сериозните блогъри веднаха намериха правилните въпроси, ако, разбира се, някой иска да им чува отговорите, а допълнително обяснение за механизмите на въздействие неочаквано дойде от един записан разговор, маскиран като интервю на живо. В него рекламен, а отскоро и телевизионен шеф, обясни, че телевизията е като плод-зеленчук. Вероятно след като посланик Никола Филчев по телефона гордо

наричаше цялата ни държава зарзаватчийница,

на телевизиите трябва да им е по-лесно да го преглътнат. С преглъщането на икономическите данни за размисъл няма да е толкова лесно обаче. Бюджетният дефицит тръгна от планираните 0,7 процента. Сега еспертите изчисляват предлаганата актуализация между 3,9 и 5,5 на сто, в зависимост от методиката. Между другото, издънката, наречена виденов бюджет, беше с около 6 на сто дефицит, припомнят икономистите. Колкото до резерва - част от лошото наследство на тройната коалиция, до края на годината той най-вероятно ще се стопи почти наполовина, същевременно разходите са повече от миналогодишните. Реформата продължава да е като

социалистическия реализъм и някои други работи

- всички говорят за нея, но никой не я е виждал. В същото време премислилият финансов министър Симеон Дянков жизнерадостно ни съобщи, че резервът е за това – да се харчи, че вижда присъствието си сред нас като двумандатно, а и според неговите данни кризата е свършила през април, безработицата намалява, ипотеките се увеличават и единственото неизвестно е кога ще се увеличат приходите. Опит за реализъм внесе еврокомисарят Кристалина Георгиева с призива си правителството внимателно и селективно да увеличи разходите, за да стимулира икономиката и да ускори реформите в здравеопазването, образованието, пенсиите и съдебната система, за да не се питаме догодина "защо ручахме жабетата". Тъй като сметката за средиземноморската диета ще я плащаме ние, засега правителството не показва чуваемост за еврокомисарския довод.

"Жабетата" бяха илюстрирани

доста сполучливо и от един икономически лаик тази седмица – режисьора Стефан Командарев. Той има осигурени три четвърти от парите за новия си филм, а от държавата се иска финансиране на останалата четвърт. Заради ефекта “Дянков" обаче държавата не дава тези 300 хиляди лева и така у нас не влизат 1 милион лева, не се създава заетост около филма, няма и филм. Командарев поне е наясно, че светът е голям, а с тия сметки става все по-вероятно и спасението да го издебне някъде другаде, а не у нас. Не че държавата не показа загриженост за електората и тази седмица. Социалният министър Тотю Младенов, например, откри, че положението с минималната заплата трябвало да се промени, защото сега е по-изгодно да си на помощи вместо на минимална заплата - след удръжките

работещият взема чисто по-малко от неработещия

Оттам и предложението да се увеличи минималната заплата у нас. Всъщност, сигурното е, че ще увеличат данъците на честно работещите, таксата при доктора и някои други благинки. А силно синдикалният аргумент на Мика Зайкова от "Подкрепа", че така, с по-високите данъци върху по-високата заплата, дружно ще напълним хазната, направо разплаква. От друга страна, ако държавата иска да си пълни хазната от данъците върху моята заплата, може да я направи 5 – 10 хиляди на месец. Правителството още обмисля неплащането на социални осигуровки да стане криминално деяние и вече гласува новата схема за плащане на болнични. След решението, което ощетява болните, шефката на НОИ Христина Митрева не се посвени с усмивка да вдигне рамене, докато констатира: "Даваме си сметка, че

ощетяваме точно коректните

осигурители и осигурени лица." Прагът на бедността може да се срине и по друга причина – поне според "Подкрепа", вдигне ли се цената на парното, под въпросния праг ще останат 95 процента от българите. Тия, които са на ток, дори и тази сметка не могат да си направят, защото за пръв път, откак съществува като орган, ДКЕВР публикува доклад за цените на тока без цени на тока. От първи юли ще има промени, какви точно – никой не знае, защото се чакат резултатите от онези одити на трите електроразпределителни дружества, които започнаха с барети в авангарда. Но пък с културата всичко е наред –

вече е обявен конкурс за българския Лувър,

който ще напълни хазната с пари от входни билетчета. Друг сериозен антикризисен инструмент откри столичната КАТ. Там искат да глобяват с 10 лева неправилно пресичащите майки с колички. Всъщност идеята е прекрасна – бъдещите българчета отрано трябва да знаят, че майките им трябва да ги разхождат само по широките, равни и свободни тротоари, по озеленените пешеходни зони, свободни от масички и да пресичат само през чистите, светли и снабдени с удобства за тях подлези. Във Варна кметът Йорданов тази седмица съобщи, че за инфраструктурата в града са осигурени над 7 милиона лева европейски пари. Което е хубаво, но бързо избледня на фона на титаничната мисъл на областния управител. Данчо Симеонов покани правителството, ако реши,

да даде на друг регион онези 214 милиона евро,

договорени с Японската банка за международно сътрудничество. С тях Варна и Бургас трябва да преместят контейнерните си терминали, като усвояването на заема вече закъснява, а Япония прати свои представители да проверят какво се случва, преди да започне със санкциите. А пък се оказва, че ние дори не ги искаме. Щедростта на Данчо Симеонов беше гарнирана с идеята му да строим по трийсетина кораба годишно за Русия. По същото време от самата Русия генерал-майор Владимир Дворкин предложи да разположат у нас ракети "С-300 ПМУ". Странното общуване между Варна и държавата продължи и по темата "Алея Първа". Първо се появи разрешително за укрепване и строителство на четири хотела и морелечебница върху оспорваните декари в Морската градина. По-рано тази година министър Плевнелиев заяви от висотата на парламентарната трибуна, че

в сделката няма нищо нередно

Колкото до строителството – общинската администрация скри главния си архитект, макар че затвори амбразурата със заповед, на която ясно личат министерските подписи и печати. Въпреки това Росен Плевнелиев продължава да спори, все по-очевидно със себе си, за законността на бъдещите строежи. Защото общината подпечатва разрешителните, но само след като е получила заповед от министерството на министър Плевнелиев, където ясно пише – първо укрепване, после – и строителство. Това, което става все по-очевидно, е че варненци, освен в интересно време, живеем и на все по-интересно място, което не е непременно хубаво. Защото спорът около "Алея Първа" включваше и многозначителната фраза: "Това, което трябва да се случи, е

да се насочат всички прожектори към Варна

и да се види какво се случва там". Прожекторът обаче има едно доста удобно за притежателя си свойство – като изкарва на показ това, което е пред него, запазва в сянка околния пейзаж, а и този, който държи прожектора.

Без цензура | 05-06-2010, 06:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

През седмицата празникът на буквите ни беше белязан с един скандал и една грешка, като грешката беше оскандалена, а скандалът мина незабелязано. Очите ни се напълниха с ветроходна красота, но пак не напълнихме градските джобове, както би трябвало. А новините все повече заприличват на полицейска сводка без очакваното съдебно продължение.

Изпратихме и тазгодишните абитуриенти. Част от тях посрещнаха бала с пълен набор тестове и документи за чужди университети на път за поредната Силиконова долина, а родителите им, вместо да ридаят заради раздялата, май я усещат като малкото си лично отмъщение, че след техните излъгани очаквания за нормален живот, децата им ще го намерят, макар и другаде. Друга част вече са добре оборудвани да атакуват
другата силиконова мечта – димитровградската.

Общото между двата избора е, че обществото не печели и от двата. Държавата пък, загрижена за обществения интерес, ремонтира бюджета, като остави парите на полицията, но сви още разходите за висше образование. Оставащата финансова дупка ще се покрива с пари от резерва. „Лош знак” нарече във Варна президентът Първанов посягането към това, което е трупано през последните 15 години. Този път е прав. За дупката, която остава всяка година, когато други държави пазаруват у нас мозъци още от гимназиалния чин, никой не говори. Далеч повече време се отделя на „Мозъка”, например – Вальо Бореца, който редял схемите на „Наглите”. Затова не е чудно, че посрещнахме 24 май със статистиката, че българинът чете средно по половин книга годишно. А пък чиновниците обсъждат дали кирилският ни домейн в интернет да е
благозвучното „.бгр” или още-красивото „.бя”.

Въпросът доколко изобщо е употребим въпросният домейн май изобщо не се поставя, изместен от вълнуващи теми като абитуриентските балове, организирани в пловдивските детски градини – с тоги, бални рокли и ресторантски купон. Както и много адекватното за празника изказване на образователния министър – „ще изловим образователната мафия в чест на 24 май”. Затова не е чудно, че традиционната римска визита на българския премиер мина под знака на туристическите монетки във фонтана Ди Треви и появата на мултивдовицата Дарина Павлова, а навръх празника Бойко Борисов ръкопляскаше на първия ред на поредното реалити, а не на официалния прием на държавния глава. Голямата драма беше техническата грешка на ватиканската телевизия, поставила Борисов начело на Македония. От толкова вторачване никой не намери време да види кадрите от Москва, където

черносотници носеха знамената на Русия и Гърция

в чест на славянската писменост, патриархът на Русия Кирил нарече всички ни «принадлежащи културно и духовно към руския свят“, а името на България така и не се чу. Затова пък светкавично беше свалена главата на Райна Манджукова. Председателката на Държавната агенция за българите в чужбина споделила пред наши сънародници и в присъствието на Цецка Цачева, че „липсва координация между държавните институции" и затова сънародниците ни в чужбина не виждат много помощ от държавата си. "Имах неблагоразумието да повярвам, че има демокрация”, каза Манджукова след уволнението си. Ако беше слушала по-внимателно парламентарната шефка, щеше да е наясно какво я чака, все пак неотдавна Цецка Цачева заяви в прав текст:

"моралът има много аспекти"

За морал говори тази седмица и премиерът Борисов. „Това е жив цинизъм” беше обобщението му повод имотно-съдийската сага в Приморско. Което не попречи на един от висшите съдии с бедни роднини - Панайот Генков, да попита заяви съвсем сериозно: "Какво значение има дали дъщеря ми е родом от Приморско и дали живее там. Гражданите ни виждат, познават ни и ни уважават". Тепърва ще разберем докъде се простира уважението, след като друга бедна съдийка - Деница Урумова, предложи просто да си доплати терена и да продължи да го ползва. А и тепърва някой трябва да отговори на въпроса как се стигна до подобни панаири, след като се гордеем с най-много прокурори на глава от населението в целия Евросъюз, а самите прокурори ги контролират два съдебни инспектората и около 30 други контролни органа. Явно притиснати от бедността и имотните си проблеми, на разследващите, проверяващите и съдещите не им остават много сили за преките служебни задължения, та тази седмица научихме, че

картофите наистина са много доходоносни,

след като вдовицата на Косьо Самоковеца беше оправдана за прането на пари и незаконните си имоти. На свобода излезе бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, а за задържания заедно с него бивш военен министър Николай Цонев съдия Мария Митева заяви: „Той не е предложил рушвета, заради който беше арестуван.”

Във Варна, по делото „Медузите” Борислав Гуцанов вече е на свобода, вече заяви за „Труд”, че през двата месеца в ареста никой не е проявил желание да си говори с него по същество, и адвокатите му вече придвижиха жалбата до съда в Страсбург. Малко след това Даниел Славов пое по същия път – шумно публично задържане, още по-шумни закани, странна тишина в съдебната зала и пускане под гаранция, гарнирано със съдебен процес срещу държавата, която, каквито и щети да е понесла, все не успява да ги докаже. Пълненето на ареста и на новините продължава обаче с пълна сила, какво става на изхода не се рекламира така шумно, та

усещането, че „лошите” си го получават,

продължава да властва в рейтингите на политиците. Битката вече достигна и до търговете с картини, атакувани с полиция. Тепърва ще се изяснява кое е било по-интересно там – картините, купувачите или роднините на продавача, твърде ангажирани с Интернет-обществото. Официалното обяснение е липса на сертификати, защото били поискани „само” преди 15 дни. Като е възможно дебатите да са в духа на добрата стара гръцка демокрация – на площада. Защото първият етаж на Софийския районен съд - най-натовареният в страната, е ипотекиран, без кредитът да се обслужва. Ако не сте се досетили – ипотеката е в  Корпоративна търговска банка.

Но пък културният министър с пълна сили движи благотворителния концерт, с който Балканите, през София, ще помагат на хаитянците да си построят кинотеатър. Пак през седмицата "Икономист" реши да ни обърне внимание, като обобщи: „Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго.” И го сложи под заглавието „В България се заражда

страх от полицейска държава”.

На икономическия фронт също кипи бурна словесна дейност. Финансовият министър първо обасни „непукизма” си с два железни аргумента – слуша само премиера, другите не го вълнуват, а и закалката му от Световната банка била от страни като Афганистан и Зимбабве. Хубавото е, че щом премиерът още не се е разтревожил от положението у нас, явно сме по-добре от Афганистан. Бяхме щастливи да разберем и друго – почти година след идването си на власт правителството вече знае какво иска да постигне. Съобщи ни го отново Симеон Дянков, който иска до края на мандата си да увеличи производството у нас, да оправи пътищата и да създаде нов тип държавническо управление. Да се надяваме, че

пример няма да му е Афганистан.

Успокоенията, които предложи Дянков на бизнеса във Велико Търново, си звучаха обаче съвсем по български – не сме сами в проблемите си, в Унгария и Англия също намирали скелети в гардеробите и неразплатени договори в чекмеджетата. Това обаче някак не помага да се почувстваме по-добре. Тази седмица извадиха поредното проучване с участието на БАН - за усещането за щастие, където сме се наредили на 60-то място от 60 изследвани държави. Всъщност, ние сме си там от десетина години, което обяснява и данните от друго изследване – на „Отворено общество”. Повечето българи не били склонни да търпят допълнителни лишения заради кризата, става ясно от допитването, а коментарът на изследователите не е ласкателен за нас. Според Георги Стойчев колкото повече хора са засегнати от една мярка, толкова по-малка е подкрепата за нея, а това показвало

липса на солидарност сред обществото

Интересно как да се почувстват солидарни пациентите от Пловдив, например, които си носят памука и чаршафите в болницата, с чиновниците от Здравното министерство, които получавали допълнително пари в размер на три–четири заплати, за да вършат това, което им е работата или пък заради работа по европроекти, за каквито министерството им изобщо не е кандидатствало.
Едва ли „солидарност” е думата, за която се сещаме, когато си плащаме сметката за мобилните, а в джоба ни е поредното сравнение на цените в Европа, където нашите пак са над средноевропейските. Или пък като си мислим за поредния токов удар, за който ни подготвят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с изключително ясните и конкретни обяснения на шефа си от типа:

„Възможно е

да няма никакво увеличение на цената на тока от 1 юли. Възможно е и намаление. Към момента все още не е ясно как ще се промени сметката на отделния потребител.” И с кого да са солидарни живеещите край така наречените „защитени територии”, залети с бетон, след като от Върховния административен съд не смеят да обяват законен или не е комплексът „Златна перла”, съсипал защитени местности край Варвара. Но пък съдиите там успяха да формулират идеята, че никой държавен орган не е длъжен да събаря незаконни постройки, ако собствениците не искат сами да ги бутнат. А пък най-големият туристически форум у нас мина без участието на индийския делегат – собственик на около 800 хотела. Той така и не дочакал края на интервюто за виза след въпроса дали не смята да остане в България, за да си търси работа у нас. Само ако бяха питали така и Митал...

Не е ясно и с кого да са солидарни варненските училищни директори, например, след написаното в „Дневник” – че е трябвало да платят по 2 800 лева, за да получат по един екземпляр за наръчника за делегираните бюджети, който и без това си имат. Все пак най-тежката новина тази седмица беше спортна. Не, нямам предвид първенството по сумо, което разтърсва Варна. „ЦСКА”, „Левски”, „Литекс”, „Черноморец” и още няколко (?) от водещите (?) ни клубове

искали да си правят Висша лига

На „Евровизия” и тази година загубихме, което си беше съвем очаквано, при положение, че певците участват в едно геополитическо състезание. Но пък, харесвате или не Миро, прочетете интервюто му за „Дарик”. В него има повече отношение към държавата ни, отколкото във всичките държавнически изказвания за цялата седмица.

Без цензура | 29-05-2010, 05:50 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Изминалата майска седмица започна с едно масово отсъствие на властта от държавата. В смисъл, че държавните мъже и жени бяха в чужбина. На по-посетената от властта среща – на българските медии във Виена се роди идеята да си направим музей на комунизма. Само да не се окаже, че билетите ще ги продават на влизане по граничните КПП-та.

Един важен въпрос получи отговор тази седмица – къде са държавните пари. Близо половината се оказаха в Корпоративна търговска банка. Данните предостави лично Симеон Дянков, макар и след известна съпротива. Институцията е управлявана от Цветан Василев, свързана е с Делян Пеевски, Ирена Кръстева и, казват – с Ахмед Доган. Само от декември до март вложените там държавни пари са се увеличили с 20 милиона лева. Така банка с под 3 процента пазарен дял върти 35 на сто от средствата на най-важните държавни фирми. Корпоративна търговска банка привлича вниманието и с апетита си към медиите. След като групата взе всичко свободно на вестникарската сергия, сега походът продължава към телевизиите и контрола над мултиплексите. Което би трябвало да накара взрените в себе си регулатори да прочетат още веднъж наблюденията за медийната среда у нас. Защото в доклада за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пише, че в България „гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални”. А директорът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер смята, че отношенията на медийна собственост тук "се отличават с корупция и олигархични структури на власт". Това е преди да стане ясно, че концентрацията на медии ще се увеличава. А най-любопитният щрих е самият Делян Пеевски. Бордовак още от студентската скамейка. Продължил да пробива чрез кариера в „жълтия комсомол”. Назначаван на места, които често надхвърлят компетентността и образованието му. Уволняван заради участие в корупционни схеми и връщан на работа след подходяща смяна на политическия покровител. Медиен магнат, който е в състояние да обърне редакционната политика на всяка своя собственост за една нощ. Буквално. Иначе казано – преди въпросната нощ на размисъл  Делян Пеевски беше всичко онова, което ГЕРБ ни обеща да изхвърли завинаги от политиката, бизнеса и живота ни. Днес той вече е първи на амбразурата, когато някой реши да критикува властта. И докато някои пазаруват, държавата още се опитва да регулира. От края на миналата година чакаме „модерен медиен закон”. Там цялата регулация щеше да се даде на един орган, а двете обществени медии – БНР и БНТ, да се превърнат в корпорация. В Прибалтика се отказаха от този вариант, защото анализът показа вдигане на разходите без гаранция за възвращаемост, а европейските медийни наблюдатели предупредиха, че сигурният резултат е загуба на плурализъм. Съвсем отделно са въпросите трябва ли частните медии да диктуват правилата за работа на обществените и необходима ли е гимнастиката само за да бъде задоволена амбицията на човек, който е начело на обществения медиен регулатор, а продължава да нарича въпросните медии „държавни”. Иначе с кризата явно сме много зле. Тази седмица Мохамед Реджеб, бивш шеф на политическия кабинет на Ахмед Доган, спипан за пореден път да кара, след като е пил, опитал да мине метър, като предложил на полицаите баклава. Преди 24 май някои се сетиха и културата. „Нямаме средства, но имаме култура” – оптимистично заяви  външният министър Младенов. Не каза обаче докога ще я имаме, като все нямаме пари за нея. Но приоритетите на властта са ясни – тази година майските дни на спорта ще продължат цял месец. Но не се чу някой да се е разтревожил на държавно ниво, че ни отказаха регистрация на кирилския домейн „.бг”. За протестите на студентите и БАН финансовият министър Дянков намери нов аргумент – „Знам как се прави наука. Аз съм учен от световна величина”. Сега чакаме да видим. Някои вече припяват „Товарищ Сталин, вы большой ученый”, но те явно са открили музея на комунизма по-рано. Не мина и без поредния скандал за течове на темите за матура. Ресорният министър Игнатов поиска да не се политизира темата, след което заяви, че му трябва разрешение от политическия кабинет, за да покаже какви са неизтеглените теми, което традиционно се правеше досега. Междувременно, понеже матурите са на път да изпразнят касичката на университетите, те вече въвеждат нова такса - за признаване на матурата. Премиерският любимец Камен Донев бе увенчан с наградата „Златен век”, а собственикът на първото частно гробище в Бояна Димитър Ламбовски обеща безвъзмездно десет места за интелектуалци. Те другояче и не биха могли да си го позволят. В други сфери животът кипи, а парата понякога изскача в изумителни форми. Една певачка просълзи публиката с признанието, че никак не й било приятно да се вижда гола, но пък най-обичала да слуша „Четирите сезона” на Вивалди. Явно за „Годишните времена” става дума, а на певачката не й запомних името, извинете. Макар че ако търсим словесния бисер на седмицата, той идва от Джебел. Като започна с екзистенциалния въпрос защо никой не обича ДПС, лидерът му стигна до прозренията, че това е хубаво, защото никой не обича успелите. Всъщност Доган взе микрофона в Джебел, за да каже: „Без ДПС страната не би могла да се управлява.”  Украсите за радост на журналистите от типа: „ние сме в самия темел на вируса” са само за да влезе по-лесно предупреждението: „Каквито и мускули да показват, никой не може да си помисли да посегне на правата и свободите. Дори да си го е помислил, вече трябва да си направи корекция.”  Точно преди седем дни АС/DC дойдоха, отвяха един стадион хора и оставиха данъчните да си търсят парите, но българската сензация тази седмица беше в британското издание „Sunday Times“. Кийт Ричардс признава, че през 1971-ва Rolling Stones - бесни на данъците, които им взела британската хазна, си търсели данъчен рай и самият Ричардс предложил България. Сега той твърди, че ги спрели разстоянието и комунизмът. А каква част от музея можеха да бъдат... Днес подобни варианти са изключени, въпреки светлите прогнози на финансовия министър. Според него до края на годината икономиката ни ще навакса четирите процента изоставане и дори отбележи ръст от 1 процент. Макар че продължението – как „без да се замисля”, ще финансира дефицита с фискалния резерв, се равнява поне на три бури като тази, която преживяха в Банско. Основен аргумент на Дянков е конвергентната програма на правителството. В доклада на Европейската комисия обаче за нея има съмнения. А и засега обещанията на Дянков и резултатите от тях са две твърде различни неща - не сме в чакалнята за еврото, обещаният балансиран бюджет е на минус, чака го актуализация, спад отчитат и в митниците. Оттам май тръгна и нова политическа битка. През седмицата вицепремиерът Цветанов публично критикува митниците, че не са това, което трябва да бъдат. В същия ден, в който „Труд” публикува критикита на премиерския съветник Румен Миланов срещу показните акции на МВР. Пак през тази седмица заплашиха да затворят дома на отец Иван в Нови хан. Центърът за изследване на демокрацията откри, че цените на тока у нас са най-високите в Европа спрямо доходите ни, на което икономическия министър Трайков отговори, че енергийният ни пазар има нужда от още либерализация и оптимизация на цените. Варненци научихме, че средната ни заплата през първите три месеца на годината е била 592 лева. Това ни оставя четвърти след София, Враца и Стара Загора. Разбира се, титлата „най-скъп град за живеене” продължава да е наша. Върховният касационен съд получи невероятния шанс да сложи началото на войната с незаконното строителство. Не с поредната тоалетна на плажа, а като събори кооперация в Гръцката махала, построена въпреки разпоредбите и законите. Борислав Гуцанов и Даниел Славов останаха в ареста, но Славов съвсем скоро може да си иде у дома – аргумент срещу него беше производство за източване на ДДС, което обаче е решено в негова полза. Иначе според Цветан Цветанов операция „Медузите” се развивала нормално. През това време „Градски транспорт”, от втори опит, се сдоби с нови контрольори, а Общинският съвет – с осмия си заместник председател. Сметната палата обяви нарушения в обществените поръчки на Община Варна, кметът вече отхвърли възможността оттук да изскочи нова „Медуза”. А и тези дни са на мода „Мутрите”. Първо прибраха силоваци като Баката, Даката, Солингена, Бизона, Мъката, Фильо, Шако и Пичко. После ги пуснаха - поради липса на доказателства. Сега ни обещават и „Олигарсите”. Малко по-нагоре с обвинения се сдобиха бившият земеделски министър Нихат Кабил и „Чиновникът”, намесен в не дотам правилното усвояване на половин милион от европейски програми. Софийският градски съд пък окончателно оправда братята Крокодили по делото от 2004-та година. В Добрич Цветан Цветанов поговори насаме с роднините на изчезналите там. Макар че хората биха искали да видят отблизо Данчо Костов, например – бивш директор на РДВР - Добрич от времето, когато не намираха изчезналите хора и настоящ обвинен член на „Наглите”. На този фон депутатите, които си тропаха по банките заради отчета на Комисията за защита от дискриминация или съдиите с бедни роднини, обезщетени с терени в Приморско, са направо като забавна програма. След като миналата седмица завърши със скандал заради откровено лобистките текстове в Закона за превозите, през тази Законът за здравето бе спрян насред второто четене, защото едва сега депутатите откриха противоречията. Противоречията едва ли могат да се избегнат съвсем, но унгарците намериха начин да намалят почти наполовина – от 2014-та година в техния парламент ще си противоречат само 200 от сегашните 386 депутати. Така може да се избегнат и изненади като тази, която ще се случи след седмица. Помните ли новината на Варна за тази година – шествието, организирано след убийството на Радостина Евтимова? И усещането, че нещо наистина се променя, когато беше забранено на обвинените в тежки престъпления да се споразумяват със съда? Един от тези, които не можаха да се възползват, беше и осъденият за убийството на Радостина Георги Цветанов. След 28 май обаче може да се окаже, че изборът на новина е бил малко преждевременен тогава се очаква да влезе в сила тихичко приетата поправка, спроде която и обвинените в убийство могат да се споразумяват със съда. Зпочнахме с виенската идея за музей на българския комунизъм, ще завършим с американски експонати. Тази седмица в интернет изтече аудиозапис на Кас Сънстийн, който отговаря за  информацията в Белия дом. В него Сънстийн иска на политическите сайтове задължително да изскачат прозорци с пропаганда на правителството. Пак отвъд океана някои от психиатрите, които работят върху четвъртото издание на „Диагностичния и статистически наръчник по умствените болести” искат да добавят нови състояния към списъка. Така скоро можем да се сдобием с диагнозата “oppositional defiant disorder”. Иначе казано - “болест на опозиционната непокорност”. На която ние обаче няма да се наслаждаваме над парче оригинален виенски „Сахер”.

Без цензура | 22-05-2010, 08:17 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

През седмицата ни облъчиха със серия покъртителни новини. Скоро сме щели да имаме астронавт, но днес пестим от здраве, храна и обучение. Общината на практика декларира, че в Максуда ред и чистота не може да има, но пък интеграцията на ромите така е напреднала, че се намеси и полицията. Нюхането на разговори и интернет трафик стана законно, а статистическият институт на практика обяви, че сме в състояние на стагфлация. И Димитър Бербатов загърби националния отбор.

След дълга серия обвинения към предишното правителство, които все повече залитаха в посока на питането „а вие защо биете малките негърчета?”, тази седмица министърът на околната среда и водите Нона Караджова достигна до фразата и по същество. Тия дни разбрахме, че големите надежди да продаваме квотите си от въглеродни емисии и така да борим кризата, са били изначално обречени. Още през 2007-ма година тогавашният министър Джевдет Чакъров тотално е забравил за препоръките на контролиращите, в резултат на което в края на юни

ще загубим правото си на търговия с емисии

За което, естествено, е редно министърът Чакъров да бъде попитан от съответните органи защо не е изпълнявал служебните си задължения. Но. Същият въпрос тогава ще трябва да бъде зададен и на сега действащата министърка Караджова, която искрено призна, че била наясно със ситуацията, но всички мълчали, защото се надявали да ни се размине. И понеже, ако за Москва не е сигурно, то Европа определено не вярва на сълзи, сега България ще трябва да се нареди отново на опашката за участие в зелената схема и най-рано през септември ще може отново да търгува с въглеродни емисии. Ако, разбира се, Европа приеме, че мълчанието през 2007-ма се различава от мълчанието през 2010-та. Не дотам адекватна реакция на сегашен министър ни най-малко обаче не променя факта, че

бомбите на предишните продължават да гърмят

Миналата седмица разбрахме, че най-големият получател на аграрни субсидии е била голямата дъщеря на бившия ресорен заместник министър на земеделието. Тази седмица се оказа, че съпругата на замминистъра също е в списъка на големите получатели, а малката дъщеря стана клиент на правосъдието – пак покрай искането на евросубсидии. Докато вървяха сметките колко е получило семейството, от БСП демонстрираха неизменната креативност, която напада българските партии, докато са в опозиция. Левицата предложи като мярка срещу политически уволнения съответният министър или шеф на агенция да плаща сам част от обезщетенията, ако съдът върне политически уволнените на работа. Традиционно с интервю за чужда медия се появи и Симеон Сакскобургготски. За хърватското политическо списание „Глобус” той разказва колко трудна и отговорна е работата на министър председателя, затова той не би се нагърбил отново с това. „Най-хубавото обаче беше, че след 50 години

отново можех да служа на България

- казва още Сакскобургготски, преди да се завърне в реституираните си български владения, където вече вървят залагания ще влезе ли бившият цар в състезанието за президент. Ако се върнем към кризата, подробностите от политическия пейзаж не попречиха на премиера Бойко Борисов да съобщи, че в момента ние сме най-добре в Европейския съюз. Кой знае защо, в непредставителната, но доста показателна анкета на „Общество.нет” с министър председателя са съгласни около 27 процента от българите. Защото останалите 73 на сто на въпроса „Ако имате възможност, бихте ли емигрирали от България”, отговарят с „Да”. А Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията добави прогнозата си, че е съвсем възможно България демографски

да бъде изсмукана от богатите икономики

Оптимистите от допитването пък бяха подложени на масирана атака за преосмисляне на тезата си. След заканите за национализация на електроразпределителните дружества сега махалото вече е в другия край – държавата ще продава своите 33 процента на борсата, като започва с Е.ОН. По данни пак от тази седмица – на Комисията за защита на потребителите и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, 44 процента от получените при тях жалби са срещу Е.ОН – главно заради навика им внезапно да откриват повреди в електромерите и да начисляват на око пари за половин година назад. Странно как нито веднъж досега поне един електромер не се повреди така, че да отчита повече, а не по-малко.

Може би е дефект на цялата им партида?

После енергийният регулатор развърза и ръцете на топлофикациите, като заяви, че според тяхната логика през лятото топлата вода трябва да е по-скъпа. Единственото хубаво е, че поне във Варна дружеството не се държи така, сякаш иска да си избие инвестициите за един сезон. Гледана отдолу, седмицата не беше особено добра за редовия гражданин и потребител, но отгоре явно е друго, защото в Русе министър председателят заяви, че антикризисните мерки дават резултати. Сред неповярвалите беше вестник „Сега”. Те си имат вече копие от проекта за актулизиране на бюджета и твърдят, че според него фискалният резерв на държавата до края на годината ще се стопи с близо 2 милиарда лева. Националният статистически институт също нямаше нищо особено добро за казване – за първите три месеца на годината икономиката се е свила с 4 процента, инвестициите намаляват, а цените растат. Икономистите

наричат тази зловредна комбинация „стагфлация”

и препоръчват много горещо тя да бъде избягвана с всички мерки и сили. Преведени на езика на домашната икономика, процесите означават, че в 35 на сто от домакинствата у нас има поне един човек без работа или с орязана заплата, а около една пета от българите живеят под прага на официалната бедност. В резултат на това са орязали още разходите си за здраве, храна и обучение. Предупреждения за влошаване на икономическата ситуация тази седмица идваха от цяла Европа. Имаше очаквания за конкретни решения след срещата на ръководителите на Еврозоната. Те обаче решиха да налеят още 80 милиарда евро в икономиката на Гърция, която все така се съпротивлява на реформите, а колкото до кризата – ограничиха се с общи фрази за решимост в борбата. Междувременно държавите, срещу които тече наказателна процедура заради високия бюджетен дефицит станаха 24 от 27 възможни, включително и България. Имаше и нещо хубаво – пътуването до Вашингтон, където очевидно се чувства далеч по-комфортно, просветли финансовия министър Симеон Дянков

за тайнството, наречено „вътрешно потребление”

От форума отвъд океана Дянков се върна със заключението, че в условия на криза данъците не трябва да се повишават, защото това ограничава вътрешното потребление, а така определено няма да излезем от кризата. Друг път, традиционно сочен за изход от кризата е туризмът. Като се събраха обаче експертите, пак се завъртяха с омагьосаната дупка на говоренето за лоша инфраструктура, липса на атракции и идеи, обслужване и презастрояване. За около 20-ти летен сезон. Експерти в бранша заявиха, че цените в българските черноморски курорти това лято са с 30 на сто по-ниски в сравнение с миналото, трябвало им само реклама. Варненски репортери обаче май са били на други българските черноморски курорти, защото на тези Златни пясъци, на които те се разходиха, тази седмица кафето вървеше по 2 и 50, дюнерите – по 6 лева,

а отдалеч подушваната тоалетна е закръглена на левче

Хубавото беше, че България върна стария, по-облекчен ред, за издаване на визи на руските туристи. Поне решението от тази седмица е такова. Много си говорим и за добре обучените кадри, които са най-ценния капитал за излизане от криза. През седмицата, в която по стар стил се честват светите братя Кирил и Методий обаче, Софийският университет вместо на академично шествие, излезе на протест. Професор Иван Илчев беше обвинен в некоректност и други политически грехове заради статистиката, според която издръжката на един студент е по-ниска от тази на един ученик, а редниците в армията получават повече от асистентите. Думичката „коректност” обаче така и беше спомената, когато министър председателят продължи списъка „Защо не протестирахте преди” и обвини студентите, че са си мълчали, когато предишният кабинет е вдигнал пенсиите. Или когато Симеон Дянков изчисли, че в академията на науките има повече хора, отколкото в данъчните служби. Нямаше и особени възражения, когато насред трогателната футболна среща на националните и европейските ни депутати,

премиерът Борисов финтира културата

и обяви Камен Донев за интелектуално-финансовия връх на републиката. По същото време, когато кабинетът смяташе колко ще спести, ако закрие някои теарти из страната, лично министърът на културата Вежди Рашидов предложи да съберем изпълнители от Югоизточна Европа в София и да организираме благотворителен концерт, за да може с парите да помогнем за възстановяването на Националния кино-театър в Хаити. А пък "Франкфуртер алгемайне" преброи у нас около осемдесет и пет процента почитатели на чалгата. Затова повече от сериозно трябва да се обмисли идеята на Теди Москов –

да се въведе десятък върху чалга проявите

за да има пари и за нормалната култура. По същото време Соломон Паси се беше размечтал пред "168 часа" на тема „Скоро българин отново ще лети в Космоса!” Засега в небитието отлетя поредната къща-паметник на културата във Варна – тази на архитекта Антон Франгя. Собствениците на имота твърдят, че сградата вече не била паметник на културата, ние се сетихме, как разрешението за строеж там беше издадено за съвсем друг имот, но каквото и да покаже проверката, булдозерът вече мина и през това парче история на града. Сега наред май е Ботаническата градина в Балчик, след като целият парк беше даден на Министерството на културата. Наличието на решения на Върховния административен и Върховния касационен съд в точно обратния смисъл очевидно не тежи достатъчно на фона на апетитните, незастроени и направо златни 120 декара до морето. Дали скоро няма да гледаме булдозерите и там? В Община Варна пък отново минаха полицейските екипи. След известни обърквания около името и процедурата, стана ясно, че операцията е заради ромската интеграция, която не се е справила с интегрирането така добре, както с усвояването на средства. Посочена беше фондация "Владиславово", доскоро оглавявана от областния лидер на ДПС Янко Станев и все още регистрирана в апартамента на баща му. После стана ясно, че

първо е вдигната пушилката

а какво ще остане след утаяването й, ще разберем друг път. В разгара на акцията във Варна беше и президентът Георги Първанов, който  прогнозира натиск върху сегашните кметове преди изборите. Варненсикят обаче засега демонстрира спокойствие. Дълбоко дишане и богат речников запас ни трябват на всички от понеделник, когато влязоха в сила промените в Закона за електронните съобщения. Докато всички фенове на следенето се надпреварваха да гарантират правата на честните българи, тези с нечистите намерения отдавна са се възползвали от техническите достижения, които правят промените доста безсмислени и заплашват да поставят органите в ситуацията на плевенската градска поликлиника. Там шефката

оборудвала кабинетите на колегите си с „бръмбари”

за да разбере дали не й готвят преврат. Добри новини имаше за варненските затворници – може да два пъти повече, отколкото мястото го позволява, и условията да не са мръднали, откак комунистите са разбивали вратите, но пък вече ще имат интернет. А пък лишени от свобода в затворническото общежитие „Строител” в Бургас направиха най-трогателната новина – те събират средства за лечението на онкоболния началник на общежитието. През това време специалистите по силикона стигнаха до идеята, че трябва да привлекат известни личности, които да разказват на абитуриентките, че тунингът може и да е опасен. Лошото е, че за кампанията ще трябва да се намерят достатъчен брой неподобрени светски дами, та това може и да провали начинанието. Колкото до словесния бисер на седмицата, въпреки голямата си активност, премиерът Борисов загуби. Неспасяемият гол беше забит от вокала на “Сигнал” Данчо Караджов. “Те са една обикновена рок блус група, която ако поставите на площада в Несебър,

никой няма да й обърне внимание”

пророкува той дни преди концерта на AC/DC в София. Което не попречи на няколко хиляди българи да съкратят работната седмица с един ден и да отидат, за да бръкнат съвсем доброволно в контакта на рок музиката.

Без цензура | 15-05-2010, 04:56 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ