Всичко от Светлана Ганчева, БНТ Море:
През седмицата агнетата изблеяха за последно, министрите се почувстваха като афганистански контингент без каски, а останалите, след разпосочните и многогласни антикризисни сигнали, се чудим дали да се зарадваме, че не вдигнаха ДДС-то, или да си приготвим още една дупка на колана заради уточнението „до края на тази година”.
През кратката работна седмица около Гергьовден продължи основната тема от предишната – как ще борим кризата. Икономическият министър Трайков, който миналата седмица заложи на огнестрелните метафори, през тази стана почти средновековен: „Не може
всекиго да сложиш на дръвника
и да му празниш джобовете”, каза Трайчо Трайков в очакване на решение за ДДС. След което премиерът побърза да потвърди, че новите антикризисни мерки ще станат ясни в сряда и ще зарадват хората. Така имахме цели три работни дни, за да познаем дали мерките ще са антикризисни (и тогава нямаше никакъв шанс да ни харесат, макар и на принципа, че горчивото лекарство лекува по-добре), или ще ги харесаме (макар и със смътното усещане, че пълнежът на шоколадовия бонбон може и да не е толкова добър). В сряда разбрахме – ДДС си остава 20 процента. До края на годината. Но пък се чакат половин милиард лева повече от цигари, алкохол и горива. Надяваме се – от ловене на контрабанда и събиране на сега полагащите се на държавата сегашни данъци, не от нови. И още - ще включим всички лостове на държавата. Един от първите посочени беше създаването на специализирани съдилища. Заради тях, а може би не точно заради тях, евродепутатът от левицата Кристиян Вигенин поиска
Европа да дойде и да види колко е страшно в България
Колкото до кризата, предвидени са и нови 20-процентни съкращения в администрацията, като тук дори и най-върлите антибюрократи започнаха да питат дали все пак ще остане някой, който да върши работа, а и какво ще правим с новите безработни. Тези, които си запазят работата, ще работят пет години повече, докато стигнат до пенсия. Предвижда се увеличение с три години на осигурителния стаж, като се запазва обаче минималната възраст за пенсиониране и се дава избор – можем да се пенсионираме и без достатъчно стаж, като, разбира се, за всяка липсваща година губим почти по два процента и половина от пенсията си. Това към момента означава, че всеки, който си е позволил лукса да учи в университет, няма как да покрие и стажа и възрастта и ще трябва да избира – да работи още, ако го оставят, или да я кара на постна интелектуална пенсия. Колкото до формулите за пресмятане на самата пенсия – и този път не е направено нищо, за да станат те ясни на всички, не само на посветените във висшата математика. Но пък боледуващите могат вече сметнат
колко ще им излезе болничния
- работодателят ще плаща по 70 на сто от заплатата за първите три дни, а оттам нататък държавата ще ни дава по 80 процента. Засега мярката е въведена до края на годината. Така че събирайте слънце за здраве – ако не можете на плажа, по улиците. И се молете грипната епидемия през есента да не е от най-лошите. Все пак голямата новина си остава запазването на данъците в сегашния им размер. По вече традиционния начин изявленията ги направиха представителите на бизнеса, които съобщиха, че финансовият министър Дянков е гарантирал за това с оставката си. Което звучи хубаво, но отсам Калотина все още определено няма реално покритие. Далеч по-любопитно прозвуча друго уточнение – за принципа на съкращения на чиновниците. След очевидния отказ на администрацията да прави каквото и да било, за да не се окаже на пода с ръце на гърба, бизнесът е препоръчал във втората вълна съкращения да попаднат тези, които нищо не са направили или са направили много малко. Това, което се случи в съдебната зала по делото за
влака София-Кардам, където останаха девет трупа,
не даде много ясен знак какво означават тези критерии. Защото осъдителни присъди получиха началничката на влака и шафнерът. Заради редица нарушения, основното от които заключените врати на вагона-убиец. Спалните вагони обаче са били заключени не по идея на осъдените, а по заповед на Георги Иванов, заместник началник на предприятието "Експлоатация на спални вагони" към БДЖ. Като трети обвиняем по делото той получи оправдателна присъда. Но да се върнем към антикризисните мерки. Самият премиер призна, че част от социалните решения са повече леви, отколкото на него би му се искало, но са ”принудителни”. Като пример той даде парите, които ще бъдат изплатени на тютюнопроизводителите, и с които те отново ще засеят тютюн, за който отново ще искат премии. Разбира се, всяка година, когато оставените без пари производители на тютюн блокират някоя магистрала, неизменно се говори за промени в начина, по който те си изкарват хляба, но разговорите неизбежно приключват с намирането на едни пари и изчакването на следващия протест. Няма да се пипа грубо в образованието и социалните дейности, обеща премиерът. Но не пожали министрите. Още преди 15 май, когато съветът за административна реформа ще гледа големите мерки, Бойко Борисов
окачи на гвоздея ключовете
на персонално-служебните коли и прати министрите да се возят в метрото. На плахите възражения, че макар и „като слънце”, то не огрява до всички квартали, премиерът даде алтерантива - „с колело”. Външният министър Николай Младенов побърза да напомни, че да караш колело в София е опасно. По-голям шанс имало да оцелееш в Афганистан. Което всъщност е допълнителен бонус от идеята – току виж организацията на движение, глобите и ремонтите започнали да се правят през погледа на обикновения гражданин. Сега в София, после и в други градове. Според финансовия министър Симеон Дянков, който е един от бъдещите колоездачи, слизането от колите ще даде едва около 100 хиляди лева икономия, но той вече е намерил откъде да спести до 1 милион на месец – като изгони „Агентите на короната” от българските митници. Без нови коли тази година остават и депутатите. В гаража си те в момента имат 116 служебни автомобила, 8 микробуса и 10 товарни коли. За 240 души. В Германия, например 662-ма депутати някак се справят 40 автомобила. И ако с колите въпросът е решен, поне на вестникарска хартия, по-сложно се оказа с правителсгтвения самолет и ползването му от премиера. Накратко – разбрахме, че сигурността е единственото, с което той не прави компромис, а и щом предното правителство, макар и неправилно, е купило самолет, сега той трябва да се ползва, пък и „прекаленият светец и Богу не е драг”. Колите и самолетите на държавните мъже и жени засега не са влезли в анализите на икономистите. Според тях
икономиите трябва да се подхванат от друга страна
- от най-важните, най-големите и най-трудните сектори като здравеопазване, образование и администрация, и да се реформират, а не да се наливат или режат пари за съществуващата система. В същото време обаче здравният министър Борисова си назначи за заместник професор Иван Миланов, който досега завеждаше психоклиниката на Четвърти километър. При това с аргумента „На мен ми е необходим лекар. Предостатъчно са икономистите." В същото време Маргарита Грозданова от Здравната каса заяви, че ако бюджетът на касата не се актуализира, парите за лекарства ще стигнат най-много до септември. След което се стигна до деблокиране на пари за касата, но не се коментира нито едно от предложенията за спиране на течовете по лекарствените поръчки и за овладяване на ситуацията, при която едно и също лекарство струва 5 лева на свободна продажба и 15 – при плащане от касата. След като миналата седмица сложиме едно наум за размера на здравните си вноски, през тази вече имаме конкретно предложение – да ни вземат още един процент за здравно осигуряване, за да може държавата да си избие парите от фалшиви болнични. На същия принцип бихме могли да предложим още възможности за пълнене на бюджета от страна на невинните, с цел компенсиране на поразиите, нанесени от тия, които пипат по-сръчно. Може, например, да се сложи данък „Крадци” във всички магазини и да го плащат всички изрядни клиенти, за да компенсират търговците, или да се въведе такса „Катастрофа” за шофьорите за изплащане на застраховките на пътните талибани, вегетарианците могат да плащат налог за месарите, защото не им ползват продукцията, а всички заедно можем да бъдем обложени и с
еднократен данък „Космос”,
защото никога няма да станем космически туристи. Но пък държавните фирми продължават да съществуват, а рязането на бройки от администрацията не променя основното - министерствата все така чакат финансиране от бюджета, вместо да работят по програми. Всъщност премиерът намери още един корен на злото тази седмица. „Проблеми имат онези държави, които са свикнали да живеят нашироко, да щракат с пръсти, да почиват дълго и вечер след 10 часа да излизат на нощен живот“. Така поне сме наясно накъде ще тръгнат следващите мерки, само можем да се надяваме вечерния час поне да е до 10, а не до 8, а кварталните отговорници да са по-разбрани. И насред ситуацията, която според габровци най-добре се илюстрира с постна пица с дупка в средата, отново ни напомниха, че "не е толкова сложно да се управлява държавата". Но докато преди две години Бойко Борисов разчиташе, че премиерът си има "един телефон с копчета и привикваш всеки, който ти трябва", и това си беше лично негово изречение, днес той вече е влязъл кръга на ползващите цитати. В случая Бойко
Борисов се позова на Моуриньо,
докато коментираше управлението на министрите: „Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена.” Е, преди беше модерно да се цитират Адам Смит и Маркс, Кейнс и Гълбрайт, после дойде редът на Фукуяма, сега на Айн Ранд, а ако се чудите къде да сложите Моуриньо... ами той е футболен треньор. Единственото хубаво, макар и още да не го усещаме в джобовете си, е единодушието, че вече не сме най-лошото дете на евросъюза. Макар че гърците тази седмица убиха трима души, докато протестираха, че им режат 15-тата заплата и бонуса за това, че отиват навреме на работа, та това може би не е повод за голяма радост. Все пак – първо нашият финансов министър заяви, че "каквото и да говорят предишните некадърни управляващи, страната излиза от кризата.” И прогнозира, че през юни приходите в хазната ще започнат да се увеличават. После и Международният валутен фонд съобщи, че очаква възстановяване на икономиката ни още през тази година. Макар и не толкова оптимистична, позицията на Европейската комисия също е за възстановяване – от следващата година. Ако към прогнозите добавим
повече работа и по-малко крадене,
току виж, получило се. С тази идея кабинетът въвежда и споменатия вече извънреден съд като антикризисна мярка. Волен Сидеров също се включи с подкрепа, макар че успя да я гарнира с поредната порция скандал, обвинявайки израелското посолство, че си поръчвало от Алексей Петров момичета за разтуха. Посолството на държавата Израел вече реагира. От българска страна продължава да цари поредната тишина след подобен гаф. Със или без спецсъдилище обаче, част от обещаните мерки срещу безогледното крадене вече влизат в съда, остава да видим как ще излязат. Тази седмица дойде ред на обвинението срещу бившия земеделски министър Валери Цветанов и заменките на земи, подписани в „12 без 5” на старото правителство. Междувременно датската неправителствената организация "Farmsubsidy" даде нова задача за размисъл. Държавата ни очевидно трябва да отговори как 27-годишната Галина Димитрова Пейчева – Митева, дъщеря на Димитър Пейчев, заместник министър на земеделието до юли 2009-та, е станала най-големият частен получател на субсидии в страната. И дали става въпрос за
престъпление или „само” за конфликт на интереси
Областният управител на Варна Данчо Симеонов също добави тема, като изкара документите на село Дебелец – ликвидирано заради язовир „Цонево”, после възстановено, и накрая - пълно с роднини на бившата кметица, всичките с претенции за възстановявяне на земи, макар истинските им собственици отдавна да са обезщетени с места в Тополи и Езерово. И докато държавата се бори с големите престъпления и големите бюджетни дупки, животът на дребно в държавата си тече без особени промени. Очевидно разчистили по-крайните софийски квартали от „излишни” кабели, тази седмица „предприемачите” резнаха тока на Министерския съвет. Като свършиха парите в брой за източване от населението и за измъкване изпод дюшеците му, сега новата вълна е да се крадат архиви на поземлени комисии. Във Видин пък чакат да разберат с колко ще глобят собственика на питбул, който надъвка лицето на деветгодишно дете. Възможностите са между 50 и 200 лева, и то ако общината докаже кой е собственик. Защото човекът, който е извел питбула без намордник там, където играят деца, сега се моли да не убиват животното, защото било елитно. Но според регистрите не си е дал труда да го впише и да му плати данъка. Активност в подкрепа на подстрадалото дете, искания за наказание на кучета и собственика и законодателни промени за подобни „стопани” не бяха забелязани. Политическият елит пък се вълнуваше повече от интригата кой от ГЕРБ ще излезе срещу Първанов и ще доведат ли едни малки цифрички до разкол на върха на партията. През седмицата първо научихме, че Цветан Цветанов е вицепремиерът, който ще бъде кандидат за президент. После обаче, съвсем очаквано, дойде стъпката встрани: „Aко президентската институция продължи да говори в същия дух,
ще си ревизирам решението
за кандидат-президента на ГЕРБ.” Така Бойко Борисов остави отворена опцията за пореден път да смени предсрочно кабинета си – този път, за да отговори с действие на обвиненията на президентството, че е част от „Октопода”. После и МБМД изкараха една цифра – 4, и заплашиха единството на тандема Борисов – Цветанов. Оказа се, че тази седмица е станало наглед немислимото – премиерът е запазил народното одобрение, фиксирано на 56 на сто, но вечно вторият Цветанов е записал 60 процента народна любов. Разбира се, коментарите са, че нищо не застрашава единството на партията и единомислието на нейните водачи, но Борисов все пак побърза на уточни: „Ако сте ме отписали, грешите". Денят беше лош за социолозите, защото стана ясно, че българският премиер има съвсем други идеи за проучвания и сондажи. Както каза самият той – само преди парада за Гергьовден се е снимал с поне 200 – 300 деца, а докато раздавал автографи, всички му казвали „само така”. То и майките от цяла България щяха да недоволстват във Варна, но
от 5 000 във Фейсбук на площада се събраха 5
Иначе във Варна седмицата мина в очакване премиерът да изпълни обещанието си и да освободи ветроходите от регатата „Тол шипс“ от пристанищни такси, за да не станем за смях на целия морски свят. И още по-важно – да разберем какво ще е бъдещето на варненското пристанище. Заместник министърът на транспорта Камен Кичев при идването си във Варна обаче говори много повече за проверките, на които ще подложат корабчетата за разходки, а за концесията на порта беше повече от лаконичен. Така остави много простор на фантазията ни. Макар че вариантите най-грубо се свеждат до два – резултатите от единия ги видяхме в БГА „Балкан”, например. Другият може да се види в Констанца.
А, и не забравяйте от понеделник да имате още едно наум, като си пускате интернета – следенето ви вече е напълно законно.
Без цензура | 08-05-2010, 09:49 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Дали защото лятото наближава, или се задава нещо друго, но Варна започна отново да влиза в новините с министерски визити и откровения. Тук тази седмица видяхме как министър председателят си изпуска нервите, оттук опозиционният лидер ни призова на общ първомайски протест, тук един икономист еретично зачеркна мантрата за дупката в бюджета, пробита от предишните управляващи и обвини настоящия финансов министър в елементарни грешки при смятането. От което нищо не се променя, освен височината на повдигнатите ни вежди, които при перманентното изумлание, в което живеем, скоро ще се застопорят трайно в тази позиция.
В края на миналата седмица в силно сгъстената си програма Бойко Борисов, този път като лидер на ГЕРБ, намери време за Варна, за да открие новия областен партиен клуб. Кметът на Белослав Емил Дичев, който се опита да го запознае с проблемите с ферибота, както е правил и с предишните управляващи, между другото, получи сърдит отговор на висок тон - „Стига сте искали пари от мен. Защо не ги поискахте от Станишев?”. Не знам защо министър-председателят се сърди
на подобни прошения, след като от първия си ден работи в тази посока – всичко да зависи само от него. Ето, през седмицата дори екзотичното сдружение „Россияни 21-го века” беше ни поканило на „конференция във връзка отправяне на обръщение към българския министър-председател за подкрепа, относно изграждането на паметник „Св. Николай Чудотворец”. Варненският натиск не попречи на Бойко Борисов да даде началото на големия мач Топалов – Ананд, където се възхити от размера на главата си, опната върху тялото на бодибилдъра Рони Колман и да посети Сирия. Мненията за постигнатото там малко се различават в зависимост от източника. Правителствената пресслужба ни зарадва, че ще получим 17 милиона долара или почти една четвърт от сирийския дълг. Според сирийските им колеги за 17-те милиона предстоят преговори, но пък е сигурно, че България е опростила окончателно останалите 54
Асошиейтед Прес цитира именно този вариант на споразумението. Във Варна вече има нов председател на Общинския съвет. Първо областният председател на ГЕРБ Павел Димитров поясни, че е нормално управляващата партия в страната да поеме и ръководството на местната власт. После работата на целия съвет бе наречена „некачествена”, за да се аргументира смяната на председателя, без да се дава ухо на юристите, които четяха Закона за местното самоуправление. Накрая, вече традиционно, ГЕРБ обеща цялостна ревизия на съветническите дела, Бойко Борисов ги предупреди „да си опичат акъла” и да не крадат повече, а за довиждане вътрешният министър твърде двусмислено отговори на питането да чакаме ли още арести - той очаквал всичко, но зависело от прокуратурата
След това се роди нова група съветници, странна дори по варненските стандарти, а Николай Апостолов стана председател. Той започна с декларацията: „Аз съм един чист човек, идвам да работя в полза на града” и продължи с обещание за пълна прозрачност. След което отказа поканата за участие в предаване. През това време групата на БСП беше странно тиха, а партийният лидер Сергей Станишев, във Варна по това време, се занимаваше с младите социалисти. Изявлението му, че една от целите на визитата е подкрепа за Гуцанов, не се видя достатъчно убедително на част от варненските лидери и те пропуснаха срещата с него. Бившият премиер обаче получи неочакван реверанс от сегашния. След дългото публично громене на Станишев, тази седмица Борисов заяви: „Идеите и мисленето на Станишев са били правилни"
„Труд” обаче, разчитайки на свой източник в прокуратурата, прогнозира, че куртоазията е дотук, а след Гергьовден и Станишев щял да поеме към следствието заради докладите и Алексей Петров. Но поне засега огънят е пренасочен – към „президента, синдикатите, всички мошеници от БСП и Синята коалиция”. Но главно към президента, посочен като човекът, който е обрал армията „със стотици милиони за глупави сделки" и който трябва да слезе на състезание с Борисов. Точно тук президентът Първанов най-накрая формулира обещание, или заплаха, за връщане в реалната политика, като заяви, че рано или късно може би ще се срещнат на избори с Борисов. След което ГЕРБ отложи срещата, като обяви, че техният кандидат президент сега работи вицепремиер. Но политическите закачки бяха само нервно разнообразие, докато чакаме
икономическите мерки, които ще ни извадят от кризата. В опит за прозвучи успокоително икономическият министър Трайчо Трайков разказа как вече вървим по равно – на дъното. И предложи да залагаме на електрониката, машиностроенето и компютърните технологии. По-нервните тук отидоха да погледнат календара. Много по-бодър беше финансовият министър. Симеон Дянков тази седмица ни гарантира стабилни доходи и ниска инфлация. Тук вече може би трябва кристално кълбо. Защото по същото време Световната банка и МВФ съобщаваха, че в България безработицата продължава да расте и догодина ще е над 9 процента, повличайки още надолу доходите. След което ДДС-брадвата отново се вдигна в очакване на следващата сряда, когато ще разберем на колко точно процента ще изсвисти. Първоначалното обяснение – ако другите мерки не дадат резултат, ще се вдига и ДДС-то, сега вече звучат – вдигаме ДДС-то, засега май до 24 процента,
а когато другите мерки подействат, ще го свалим. Засега икономическият министър твърди, че старият ред на въвеждане на мерките е далеч по-разумен икономически, но е очевидно малцинство. Иначе – при основен проблем „ниско вътрешно потребление” вдигането на цените на потребяваните стоки и услуги с надеждата, че това ще увеличи тяхното потребяване, говори или за дълбоко икономическо невежество, или за още по-дълбоко политическо отчаяние. Очевидно ще е неприлично да питаме за предизборни обещания и анализи, обаче – в края на март тази година, на деветия месец след идването си власт, Бойко Борисов заяви – „ако не успеем да развалим наследените договори, ще вдигнем ДДС”. Месец след това, на 28 април, Симеон Дянков нарече вдигането на ДДС „прокризисна мярка, затова я избягваме”. А на другия ден Бойко Борисов почти безапелационно отсече, че данъкът се вдига. И нито дума за това, че мярката трябваше да дойде, ако останалите не дадат резултат. Сега ни казаха, че останалите мерки още не ясни, но било ясно, че няма има ефект от тях скоро, направо вдигаме данъка. Колкото до корена на злото – прословутите договори
на Тройната коалиция, въпреки всички клетви и обещания за прозрачно управление, никой не ги е виждал. Макар че се стигна до безпрецедентното искане на 11 главни редактори да получат договорите по Закона за достъп до информация. Засега обаче получихме досието на Тодор Живков. Все пак някои от антикризисните мерки са ясни. Няма да затваряме държавата, защото натрупаните отпуски ще се чистят до края на следващата година. От болничните ще се пести по схема. За да няма ден за сметка на болния, държавата предлага работодателите да му плащат три дни по 70 процента, самите работодатели искат да са по 50, но имало възможност да си стиснат ръцете за средния
Вариант. По 60 на сто от заплатата ни за първите три дни болест. Разбира се, и при трите варианта ще има два регистъра с болнични, които ще трябва да се обслужват от някого, а пък икономистите нека си говорят за свиване на администрациите. А това, че въпросът с болничните на практика е уреден в момента, в който сме си внесли осигуровките и оттам натътък нито работодател, нито работник са длъжни да плащат втори път, удобно не се коментира. Но пък се прокрадват идеи, че за дупката с болничните са виновни „предишните”, които са намалели осигуровките, така че имайте едно наум и там. Но пък предстои 1 май. Ако сте забравили, това е Денят на труда, денят, в който масата работещи за пръв път се е осъзнала и е поискала да има повече права от закрепостен придатък на машината. Вече се обсъждат всякакви протести – главно срещу икономическия хаос и близкото ни бъдеще – с неясни форми, но в тъмни цветове. На което министър председателят заяви, че е готов само да протестира и той. „На другия тротоар”
Друга антикризисна мярка беше отмяната на вече приетия закон за пълна забрана на пушенето на обществени места. Следващата идея е заведенията, в които се пуши, да плащат по-висок лиценз. Може и за тях да се направи отделен регистър. Друга авангардна икономическа идея беше спирането на вече заработени плащания към личните лекари, защото предстояла промяна в закона за бюджета и тези пари нямало да се полагат на лекарите. Възможност за пълнене на дупки видя държавата и в заплащането на такса за безплатните лекарства – 2 и 40 за рецепта или по лев и 20 на лекарство. Така здравната каса щяла да покрие таксите за банкови преводи към аптеките. Но пък касата има нов директор. Нели Нешева влиза в горещия кабинет спокойна, защото, като каза тя самата: «Когато зад мен застава партията, която ме е предложила и аз съм част и член отдавна на ГЕРБ, то тогава би трябвало да не се страхувам.” И друга обявена антикризисна мярка върви с пълна сила иарестите вече не са новина, а статистика
Вътрешният министър Цветан Цветанов пък обеща трибунал, който да съди мафиоти за 12 месеца. Това обаче засега не пълни нито бюджетната дупка, нито хладилниците. От НАП обясниха тази седмица, че приходите от ДДС са с 600 милиона лева по-малко спрямо същия период на миналата година. А икономистът Георги Ангелов заяви преди дни във Варна, че липсващите 600 милиона всъщност никога не ги е имало – според него ведомството на Симеон Дянков ги е заложило за първото тримесечие на базата на погрешни сметки и прогнози. Затова пък има още идеи как да се компенсират. Вече е одобрен доклад за концесии за пристанища и терминали, а приходите от приватизация, които след дълга битка бяха вкарани в Сребърния пенсионен фонд, сега ще отиват пак директно в бюджета. За целта беше създадена и нова административна структура - Държавната консолидационна компания. А за хляба се предвижда защитна цена
Като антикризисна мярка ще се повиши цената на масовия хляб до една определена минимална стойност. Целта е да се изкара на светло сивата икономика, макар че никъде в Европа регулацията не се прави по този начин. И друго не се прави „така” в Европа, макар че европейски чиновници ни убеждаваха в обратното. Тази седмица пак ни обвиниха, че сме интелектуалните пирати на съюза, макар че вече трета година сме извън Списък 301. Това не попречи на Франсез Муур, европейски директор на международната Федерация на звукозаписна индустрия, да поиска интернет доставчиците у нас да следят и да наказват потребителите си за пиратство. Посещението завърши с меморандум и два анекса към него, и тях не сме видели и никой май няма и намерение да ни ги покаже. Знае се обаче, че е предвидена още една административна структура – Агенция за борба с нарушенията на авторското право. Вътрешният министър Цветанов поне този път заяви, че подобни мерки би трябвало да се вземат след обществено обсъждане. Което е леко безсмислено всъщност, защото приетото преди време европейско законодателство ги забрани. Ако се чудите защо, предложението за борба с торентите
в резюме изглежда така. Вашият трафик се „преслушва” от доставчика ви. А вие му плащате повече, за да има техника и хора, които директно да нарушават конституционните ви права и презумпцията ви за невинност. След като трафикът ви бъде прегледан, доставчикът влизе в ролята на прокурор, като решава кое от видяното е законно и кое не, и ви повдига обвинение, макар че дефиниции в случая няма. И когато по тези несъществуващи дефиниции вие бъдете признат за грешник, доставчикът ви рязко става и съдия и ви налага наказание, като ви реззва интернета и информацията, която иначе все по-стабилно влиза в графата „основни човешки права”. Е, остават ви книгите, но пък по данни на националната статистика у нас се издават около 6 хиляди заглавия годишно в тираж около 4 милиона. Което прави по половин книжка на човек.
Без цензура | 01-05-2010, 06:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Валери Петров стана на 90 години. Може би ако остане с нас още 90 и всеки ден всички българи четат по три реда от него и после мислят по три минути, ще обърнем голямото колело на съдбата си. Засега обаче в мелницата се наливат „думи, думи, думи”, главните герои твърдо се придържат към максимата, че целият свят е сцена, а публиката все повече притихва, неспособна да поеме толкова голямо количество хиперсюрреализъм за единица време. Бившият и настоящият премиери продължиха словесните дуели и соловите изяви, заявка за колонките с проблясъци направи с летящ старт новият здравен министър, а аятолах Казем Седиги ни довърши, като обвини за земетресенията многото неблагословен от Аллах секс
Не каза нищо за вулкана Ейяфятлайокутл, който докара до истерия авиацията, клиентите й и десетки радио и телевизионни водещи. Но ние си го помислихме. Най-малкото, защото имахме нужда от нещо, което да ни развесели тази седмица. Във Варна чакаме ще има ли нов председател на Общинския съвет. На 28-ми трябва да има заседание. Както съобщи депутатът от ГЕРБ Павел Димитров, те от няколко месеца подготвяли Николай Апостолов за председател. Но може и да не стигне дотам, защото макар никой да не го е виждал, всички обсъждат пълномощното на Борислав Гуцанов, с което той дава стола си на Неделчо Михайлов от «Нашия град». В админстрацията е тихо и дори спорът между Кирил Йорданов и Димо Стоев за разпределянето на бюджета не предизвика интерес. Но пък както «Народно дело» отбелязаха първи, новият офис на ГЕРБ, заради който ще видим Бойко Борисов във Варна, вече си има и паркоместа, гарантирани с общински колчета
През седмицата се сдобихме с нов здравен министър, само дето след парламентарното назлъндисване на кандидата и консултациите му с финансовия, не знаем кой всъщност е министърът – Анна Мария Борисова или Симеон Дянков. И дали случихме или тъкмо напротив. Защото министърът натърти на депутатите, че не е длъжна да си общува с тях - "Не искам само да говоримЕ, а да работимЕ", посочи тя. И защото вече обвини медиите в непрофесионализъм, вадене на думите й от контекста и на нея самата от душевно равновесие. Но не е зле да си спомни, че професор Хигинс, като се заема да направи Елайза Дулитъл дама,
започва с правилното говорене. Макар че 89 процента от хората и сега оценяват себе си като грамотни, според проучване на МБМД. Иначе през седмицата първо научихме от премиера, че намерил кандидатката за министър на разклона край Търново. За което тя попита: «Нещо лошо да се е случило?» И добави, че срещата станала така, защото премиерът нямал търпение да види един честен човек. Което някак не говори добре за останалото обкръжение на премиера. После обяви край на шегите. След което научихме, че основния проблем на здравеопазването е липсата на съдържание. И че министърът не бил политическа фигура. И че ще бързаме бавно, защото сме безумно закъснели. И че има трудности с формирането на екип. И че дългосрочните цели са тайна. А във Варна, след няколкодневно прехвърляне между две големи и авторитетни болници, едно двегодишно дете почина след операция,
без да е боледувало преди това. Разказът за това, което органите разследват като «причиняване на смърт по непредпазливост», може да запълни много от празнините на министърката за здравната реформа и нейното съдържание. Медиите, като непрофесионалисти, също от доста време търсят съдържанието на реформата, която министърът слага в кавички. Намирането му минава през идеята най-сетне най-важен да стане пациентът, а министърът да започне да говори конкретно, да мисли като мениджър и като публична личност. Вероятно и премиерът ще напомня често това на новия си кадър, защото според проучване за падащия рейтинг на кабинета, затварянето на болници има най-голям принос за 13-те процента спад
Здравната битка върви и по друга линия – за изнудване на фармацевтична фирма, търговия с влияние и престъпления по служба на разговори в следствието тръгнаха бившият шеф на касата Емил Райнов и началникът на политическия кабинет на Станишев Веладин Битолски. И новият шеф на касата Жени Начева - заради две малко странни плащания на болници. Заради нея ГЕРБ смениха дори условията за заемане на поста, но трайността на назначението й беше 69 дни. Лъчезар Иванов не пропусна да напомни, че Начева е била предложение на Симеон Дянков, което дава още основания на опозицията да подозира вътрешнополитическа война. И друга колизия вече е ясна – по сигнал на „Атака” Комисията за борба с корупцията проверява Яне Янев за купуване на гласове и рекетиране на депутати. Докато Георги Даскалов от сайта ekipnews.com от личен опит формулира друго предложение за разследване – как изобщо се формират цените на лекарствата, ако един антибиотик в Румъния струва 8 лева, в наш склад – 22,
а в аптеките – 30. За такава норма на печалба могат да мечтаят дори наркодилърите, при това без комфорта тези пари да се прибират с държавна благословия от нашите осигуровки. Докато се питахме дали не е по-евтино да ходим до съседите за хапчета, стана ясно, че през март за изключителния лукс да си платим сметките и да се нахраним нормално са били необходими 1 956 лева за четиричленно семейство или 489 лева на човек. А заплатите, за които си знаехме, че са най-ниските в Европа, се оказаха най-мизерни и на Балканите. Пък в Холандия крадци влязоха с взлом и откраднаха телевизорите от ... затвора. Затова министър Плевнелиев може и да знае, че в България трябва да се строят фабрики, а не само МОЛ-ове, но положението е друго - фабрика засега не сме открили, обаче държавата се сдоби от началото на годината с три нови МОЛ-а, и трите открити с грозни битки за евтини потници и банани
И за магистралите стана ясно – Варна ще има две, но след известно време. Не се знае докъде ще свършват, защото пари за укрепване няма – средства за свлачищата не са предвидени нито в държавния, нито в министерско-благоустройствения бюджет. Продължават и споровете дали да има данък върху печалбите от хазарт и при застрахователите. Одобреният данък "лукс", оказа се, противоречи на тълкуване на Конституционния съд, а ние вече знаем от премиера Борисов, че ако одобрените антикризисни мерки не дадат резултат, той ще вдигне и ДДС-то. Само не знаем кога ще има одобрени антикризисни мерки. След споровета за това кой какви болнични да плаща, като крайният резултат е все за сметка на работниците, от «Подкрепа» най-сетне се сетиха, че просто могат да спрат кранчето на фалшивите болнични, като глобяват излишно щедрите лекарите. А може и друго – ние да си плащаме първия ден болничен, а държавата на нас – първия ден осигуровки
Насред безкрайните дебати как да преборим кризата някой самороден икономически гений вдигна цената на визите за руските туристи и отново усложни начина на получаването им. Предполагам, че турагентите от Гърция, Турция, Испания и Италия черпят. Може би дори някога ще разберем кого точно са черпили. Но пък вече е ясно какво ще компенсира избягалите руснаци – феновете на «Формула 1», които ще се втурнат на писта «Доброславци», построена с пари, обещани от шейховете на Катар и Кувейт. Засега обаче в Доброславци си е старото военно летище, а шейховете само са забранили вноса на пилешко от България. Но пък Е.ОН реши тази година да даде дивидент на държавата, а ЧЕЗ и ЕВН обмислят да ги последват. Това стана малко след като държавният регулатор започна одит по стъпките на ДАНС. Те пък изкараха на бял свят актуалната «златна кокошка» - поемане на неприсъщи за ЕРП-тата дейности от външни дейности. Почти 223 милиона са отишли за аутсорсване на неприсъщите охрана на труда, сделки с клиенти и спиране и пускане на тока. Митничар Номер 1 Ваньо Танов също успя да ни изненада с откровение за патовата ситуцаия в повереното му ведомство: «Трябва да закрия митниците,
за да се освободя от корумпираните.» Но пък за първи път от 2 години насам безработицата намалява. Според Агенцията по заетостта. Не намалява обаче лошото впечатление от съдебната ни система. Американският посланик Джеймс Уорлик продължи традицията от поне шест години насам различни дипломати все по-остро да ни напомнят за тъмната страна на съда ни – в случая за Красьо Черния. Реакция на нарушения етикет нямаше. Защото е трудно за опровергаване. Особено в седмица, през която председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев трябва да обяснява, че заради липсата на орган, който да провери как точно са свързани доходите и имуществото на магистратите, у нас има казус «Деница Урумова». Младата дама е младши съдия от Благоевградския окръжен съд и горд собственик на хотел в Приморско, като правото на строеж е получила като социално слаба и крайно нуждаеща се
Евентуалната проверка ще трябва да направи отделението на Николай Урумов, който разглежда дела, свързани с държавната и общинската собственост и реституцията. И е баща на Деница. Докато осмисляхме тия сигнали и откровения, Андрей Райчев ни осветли, че няма конкретен проблем, има различна ситуация, но за тази ситуация никой не е виновен. Според една част от хората правителството се справя, според други – правителството е некомпетентно, но и двете не са верни, смята Райчев. Майките в няколко български града излязоха и поискаха да си получават майчинските редовно. А премиерът ги попита къде са били преди, та не са протестирали. Но то на тоя въпрос напоследък трябва да отговарят всички недоволни. Словесният сюрреализъм не спря дотук. След три часа дебати в парламента върху вече публикувани данни за финансово необезпечените договори на старото правителство, никой от бившите управляващи не попита колко са поетите от ГЕРБ извънбюджетни задължения
и как са обезпечени. Вместо това Сергей Станишев, който може и да се шегува, че се е „комплектовал” за ареста, но явно е уверен, че пак ще е на власт, се упражни на тема народни мъдрости. Той прогнозира, че сред първите задачи на следващия парламент ще бъде разнищване на дейността на сегашния, защото такава била логиката на живота – „на зла круша зъл прът”. А преди това вече беше напомнил, че „на всяка пожарна й свършва водата» и при тази политика правителството го чака «среща с бетонна стена с 200 километра в час». През това време тихо беше отхвърлено президентското вето и идеята да има резервен защитник и присъда само с данни от СРС и от анонимен свидетел поема към Конституционния съд. И евентуално към Брюксел. И управляващите направиха, каквото могат, за да помогнат на Станишев. Цецка Цачева прати един от народните представители да търси поисканата по време на парламентарен контрол информация за необезпечените договори по общия ред за достъп на гражданите до обществена информация. Докато блокирани български ученици седяха по летищата, външният министър тури пепел на имиджа
с обяснението, че министерството издирва държавни служители в официална командировка, за да насочи вниманието на посолствата към тях. На другите можело да се помогне, само с «организирано избутване на облака». След което някои по-оправни директорки се уредиха първо с телефона на Бойко Борисов, а после и с автобус за учениците си. През това време премиерът успокояваше една майка, която се оплака, че има пари да си храни детето с хляб и кетчуп. Бойко Борисов я утеши, че той е расъл само с хляб, и само понякога с филия с мас и захар. Тогава положението било: «С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата." След това вече нямаше проблеми да преглъгнем заканата на всеки два месеца да имаме нови министри и поредното обвинение, че сме кофти материал – оказахме се «адаптивни към схеми». А държавата цялата била «схема за ограбване». Но това ще се промени. Новият образователен закон ще заложи здраво на дисциплината,
защото, както твърди един от авторите: "Здравата дисциплина - 70 процента по-добра успеваемост!". Всъщност, зверилниците, в които са се превърнали някои училища, определено имат нужда от дисциплиниране. Казармените лозунги, за съжаление, не са това, което ще даде резултат. Но има и още една дисциплинираща мярка, макар и deja vu – досие за поведение, което ще върви в комплект с дипломата и ще се отчита от университетите. Колкото до закона, проектът му явно е правен от човек, който не е бил много наясно с функциите copy и paste. Така поне прозвуча обяснението на министър Игнатов, след като от първия вариант научихме, че от 9-ти до 12-ти клас образованието в държавните и общински училища ще се плаща, а за частните има вариант да е безплатно. Като вписаха поредната „техническа грешка”, министрите продължиха напред. А и защо не
През седмицата премиерът вече бе съобщил, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу никога не е казвал: "Ако не сте съгласни с антикризисните мерки, вас ви очаква съдбата на България". Според първоизточника на опровержението – БГНЕС, информацията е била проверена от министър Николай Младенов и от посланика ни в Атина. Всъщност, който беше чел «новината», знаеше откъде идва – от един доста свеж блог, наречен “Теория на НЕвероятностите”, където с дебели червени букви пише: «Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.” Както каза пак през тази седмица 33-годишната Мария Петкова от Трявна, шивачка с две деца, след опита си да обере заложна къща: "Човек си губи ума понякога".
Без цензура | 24-04-2010, 07:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
През изминалите седем дни държавата продължи да стои пред кърджалийското огледало и да пита „кой открадна парите”, Борис Панкин записа в демократичната ни история първия, макар и бутиков митинг в защита на правителството, техническите грешки на МВР проснаха на земята Човека Глас, 240 депутати чакаха кандидатката за здравен министър да си прочете лекцията, за да я изберат, а тя през това време питаше „чичко Гугъл” как се прави здравна реформа. Но пък лятото наближава – усещаме го ако не по друго, то поне по палмите по варненските улици.
През тази седмица стана ясно, че обирът в Плевен преди месец е дело на учителката по литература Поля Даскалова. Медиите разнищиха биографията й, а тя стряскащо прилича на типичния път на младия среден българин от епохата на прехода. Точно тя, а не успешните юпита или екстремните алкохолици,
които ни пробутват за семеен модел. Тя има висше образование, работи в неголям град, очевидно пази част от ценностите на миналото, щом е председател на читалището, след промените е била син кандидат за съветник, но после се е отказала, защото баща й се кандидатирал за червен кмет, с мъжа си имат вече затънала в дългове фирма, вече обявена за продан къща и зелена карта за Съединените щати. И когато всички надежди и очаквания са добре прекипели на котлона на непрестанното очакване, учителката Поля е остъргала овъглените остатъци, създала е местната версия на Бони без Клайд
и е тръгнала към банката. И докато обсъждахме как българската учителка бори кризата с пластмасов пистолет, призваният да я победи финансов министър ни съобщи, че „България трябва да стане държавата в цяла Европа с най-добрата бизнес среда”. След задния ход по въпроса за въвеждането на еврото тази седмица и там имаше корекции – отложили сме амбициите, но не съвсем, и трябва да използваме времето за реформи, защото ERM ІІ не е чакалня, а по-скоро фитнес зала за изчакващите. И докато Симеон Дянков ни насочваше към фитнеса, други търсеха отговор защо въпреки демонстрацията на мускули и общите евротенденции у нас индустриалното производство има по-голям спад през февруари, отколкото през януари,
а някои депутати тайничко се вълнуваха от закъснението в ремонта на тяхната фитнес зала. За голямо количество българи пък фитнесът тази седмица беше тичане към РПУ-то и тропане на място на опашката за паспорти. След няколко срива полицията обеща да връща пари и се закани да не плати на „Сименс”. Което звучи добре, докато не си спомним, че каквато и глоба да наложат на фирмата, новите документи струват 140 милиона от бюджета, отделно това, което всеки от нас ще плати. При това изработването на новите документи се отложи веднъж и сега, който не иска да чака на опашка, е като крепостен, защото така наречените „удължени срокове на валидност” не важат никъде в Европа, да не говорим, че и някои банки тук също не искат да ги признават. А четци за биометрични данни на нашите ГКПП-та няма да има още дълго време. Но пък ако сметките са верни, това не е проблем, защото ако печатницата поддъръжа същата скорост, ще ни трябват седем години, за да си сменим личните документи. И да ги смените обаче, ако не сте си платили тока, примерно, пак няма да видите чужбина
Запорът върху задграничния паспорт продължава да озадачава юристите, защото няма нищо общо нито с Европейската конвенция за защита правата на човека, нито с конституционните ни права. Но тя, Конституцията, и тази седмица беше в ролята на нелюбимо дете, което всички се правят, че го няма. В Кърджали, докато питаше водното огледало кой е най-безгрешният на света, Сергей Станишев публично демонстрира конституционна неграмотност, като попита чии интереси защитава прокуратурата – частните или държавните. Пък ние си мислехме, че са конституционните. През това време Бойко Борисов оповести: "Аз завися само от народа.” И набързо ни върна във времето на Народната република,
която ние си мислехме, че сме заменили с парламентарна. После премиерското надговаряне продължи още по- на едро. Станишев оповести, че управлението на тройната коалиция е най-успешното досега. "По-големи реформи от тези аз не знам кой е правил преди мен", върна топката Бойко Борисов. И отбеляза точка, като прати ДАНС да проведат одита на електроразпределителните дружества, като отказа да слуша аргументи в полза на договорите, защото били „не за прокурор, а за психиатър". Но пък „одита” показа, че ако ЕВН са си изпълнили инвестиционните задължения, ЧЕЗ висят с 38 процента, а Е.ОН – с 41. А пък ДКЕВР внезапно откри, че токът наистина може да поевтинее от първи юли, макар и с малко. Разбира се, някои песимисти отсега са се размислили как ще отрази това на декемврийските корекции. Във Варна недоволни украсиха фасадата на Е.ОН с яйца,
после, макар след яйцата, от Е.ОН декларираха откритост и обещаха да се отчитат редовно на ВМРО в една балканска версия на граждански диалог. И макар че това едва ли е началото на едно голямо приятелство, то поне може да ни изясни някои високоволтови мистерии. Опит направи и прокуратурата – в началото на седмицата обявиха пет дела и две проверки за ТЕЦ "Марица-Изток 2", АЕЦ "Белене", хидровъзел "Цанков камък" и НЕК. После стана ясно, че няма данни за престъпление в „Белене”, а за водното огледало Асен Гагаузов, поне засега, е невинен, а около Цанковия камък и по темата има ли разследване на Ахмед Доган или няма
настана голямо пристъпване напред-назад. Макар че именно стария си политически враг посочи Иван Костов, когато определяше кога би нарекъл акция „Недосегаемите” успешна. Засега обаче няма шанс Костов да е доволен, защото имената, които изплуваха около недосегаемите са на Христо Ковачки – под условие, и на Краси Аврамов. Човекът-глас бе проснат на пода по всички правила, когато баретите погрешно нахлули в мезонета му. Ммм ... певецът... заяви, че проявява разбиране, пък и баретите се извинили. Не разбрахме само – дали след като Гласът е попял,
или след като е заплашил да го направи. Други „пропявания” обаче могат да дадат далеч по-прокурорски резултати. Например, вопълът на Мария Мургина в „168 часа” за предателството на Станишев. Достатъчно е някой да поиска имената и цифрите зад репликата: "Станишев унищожи реформата. По известни само нему причини той реши, че приходите се събират автоматично и такава реформа пречи на "добрите" му отношения с "недоволни" данъкоплатци.” Други възможни отговори се търсят по министерства. Засега повикът на данъчните да донасяме за квартирите на съседите няма видими резултати под формата на съседски войни, но починът беше въведен в министерствата. През седмицата, решен да изтръска до дъно чекмеджетата,
от които девет месеца все излизат изненади, Бойко Борисов започна мащабна акция по препитване на чиновниците кой ги е карал да подписват анексите към договорите, които издъниха бюджета. А след недоволството на Станишев от прокурорските изяви на Борисов разбрахме, че има още една неподозирана антикризисна мярка – опитът на сегашния премиер като полицай и кмет. Разбира се, в духа на новото време и позитивното мислене, веднага беше намерен начин да се запълнят и дупките – с парите на милионите туристи, които ще дойдат да видят софийския Лувър. Засега обаче това е една порутена сграда, за чийто ремонт са предвидени странно много пари, а икономическият бум от продажба на билети е само в обясненията на премиера за икономиката
И в графиките на Пикасо, Дали и Шагал. Тях премиерът ги подари на БГ-Лувъра, а после от пресцентъра му разбрахме, че са купени с бюджетни средства. С присъщата му откровеност миналият на кафе културен министър поясни, че Пикасо е взет „почти без пари от близки хора”. А по-паметливи културни репортери си спомниха, че през декември миналата година такива графики висяха в новата галерия на бизнесмена Краси Гергов. И докато някои още мислят дали 5 хиляди са много или малко и колко ще ни струват подаръците по-късно, ето още цифри за размисъл. Българинът харчи за лекарства средно 80 евро – почти шест пъти по-малко от французите
и наполовина на чехите. А държавата ни поема една трета от сумата. Тези, и стотици други цифри, чакат корекции от здравната реформа. Заради ваксини ли, заради забавяне на реформата ли, но от 30 март България няма здравен министър. След като ни трябваха към осем литра мляко, за да преглътнем новото предложение, което трябва да стане министър тази сряда, изплува позабравеното обяснение „технически причини”. Гласуването бе отложено, а зад техническите причини се крие един национален медицински конгрес, на който дамата-кандидат участва като частно лице. Широко усмихнато при това. „Усмихвам се” беше отговорът на Ана-Мария Борисова на всички въпроси. След като научихме, че кандидат реформаторката разчита на „чичко Гугъл” за информация относно нуждите на реформата, ние пък можем постепенно да свикваме с перманентното озъбване,
което очевидно ни чака. Защото остеопорозата е важна тема, но дали точно с лекции за остепорозата трябваше да се занимава кандидатът, докато депутатите чакат да я изберат за министър, а на на здравната реформа краката й са се подгънали от такава остеопороза, та е приседнала насред блатото и слуша все по-отчетливото бълбукане. Друга болна тема са поредните идеи за борба с кризата, които изкарват всички работещи едни скатаващи се шмекери, които трупат отпуски, докато си вземат болнични, за да си копаят лозето. Затова новата идея е натрупаните дотук отпуски да изгорят, а първите дни болнични да си ги поделят болният и работодателят му. А който не копае лозе и не иска да се влачи болен на работа – да си вземе отпуска – така се решават двата проблема
Във варненската полиция и в съда тази седмица определено не беше отпускарска – към ареста поеха групички сводници, взломаджии, наркотърговци и майстори на банкоматите. Което е хубаво. Не е ясно колко е добре, че за доразглеждане се върна и делото срещу заповедтта за онези 122 декара в Морската градина, които малко внезапно си смениха собственика в края на мандата на Христо Контров. Хубаво е, че започва тестването на нова технология за по-качествено асфалтиране. Обещанията обаче не бяха достатъчни за сърдитите млади хора, които обещаха още протести, докато има дупки по улиците и пратиха Кирил Йорданов да кметува на Луната
Имаше и съспенс - типично за последните години, затворен в папка. Голяма и почти престъпна нередност, достойна за очите само на Цветан Цветанов показа активистът Кирил Георгиев. Факт е, че без протестите на сърдитите млади хора можеше и няма толкова много ремонти, а и политическите тренировски са хубаво нещо, само да не забравят трениращите как обикновено свършват политиците с папките. Но пък лятото наближава – навън може още да е за палто, но палмите отново развеселяват душите ни. И би трябвало, защото ни струват над 400 хиляди лева годишно и са си все наши чак до 2018-та година.
Без цензура | 17-04-2010, 07:06 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
След „Медузите” във Варна арестуваха и бившия военен министър, като малко странно най-шумната операция така си и остана без звучно име. През тази седмица трябваше да научим какви точно са антикризисните мерки, засега обаче знаем само коя не минава. Трябваше да имаме нови документи за самоличност, засега имаме опашки. Трябваше да разберем и кой ще е новият здравен министър, но май по-добре да не бяхме. Насред тия политически бури Възкресението Христово мина между мерки за неотклонение и шофьорски криволици по все така пробитите улици.
След шумния четворен арест във Варна в събота към ареста поеха Борислав Гуцанов и Даниел Славов, а шефът и счетоводителят на „Градски транспорт” – обект, субект и място на разследваното престъпление,
ще дочакат делото вкъщи. Според адвокатите на обвиняемите доказателства срещу тях няма, според самия Гуцанов ударът е политически. А изказванията на премиера Борисов, че който бърка в кацата с меда, трябва да плаща – принципно правилни, бяха прекалено често прекъсвани от натъртвания за политическото приятелство „Гуцанов – Станишев”. И дават хляб на прогнози, че и „Медузите” ги чака дълго мариноване в ареста и оферта за споразумение. Нас обаче много повече ни интересува, или поне би трябвало да ни интересува повече, поредният законодателен казус, изпаднал от спорните варненски автобуси – що е то общинска фирма, кой има достъп до информацията, кой взема решенията и най-вече - кой носи отговорността. Защото сега фирмите са общински, но са и АД-та, отговорността е колективна, информация, оказва се, никой няма или поне не споделя да е имал – от редовите съветници до кмета. Макар че задържаните „медузи” можеха да бъдат питани и по-рано за далеч по-явни неща – само в единия паднал път от Варна до Галата заради строеж на фирма „Борд” и строежа под вила „Гяуров” имаше достатъчно хляб за питане и разследване. Докато във Варна залагаха дали „Медузите” ще жилят още,
в София всички задържани по разследването около бившия военен министър Николай Цонев дружно поеха към ареста. Не е ясно какво ще стане с прекалено усърдния прокурор Роман Василев, който внезапно измести акцента от първия министерски арест у нас. Василев вече заяви, че „искрено съжалява”, задето с една реплика погази три основни конституционни принципа и четири – от Етичния кодекс на магистрата. Е, извинението дойде след като Висшият съдебен съвет преброи погазените правила, преди това Роман Василев питаше: "Какво да кажа в този случай, да се извиня за ареста ли?" И защо не, след като вътрешният министър призова да не да калкулираме колко са задържаните и колко са освободените. Само не уточни как тогава ще имаме представа доколко е ефективно ведомството му. Макар че за друго Цветан Цветанов може да се окаже прав – твърдението му за превантивния ефект на министерския арест
вече започва да се потвърждава, ако съдим по сговорчивостта, демонстрирана тези дни от някои пословично недостъпни чиновници по места. Самият министър председател също призова да не изпадаме в съжаление към хора, които са нанесли толкова щети на държавата и даде за пример на журналистите собствените си реакции – много по-мъчно му било за болните деца, а не за арестуваните. Всъщност, и на нас ни е мъчно много повече за болните деца. Може би защото медиите отдавна са онази Стена на плача, пред която застават футболизираните от чиновници родители, за да съберат пари за живито на децата си. Всъщност никой от сериозните журналисти не се е завтекъл да носи баница на арестуваните. Недоволството от това, че прокурор си позволява да мине през Конституцията с подковани ботуши и призивите да се спазват законите не са стокхолмски синдром
И ако ще трябва да се чувстваме виновни заради настояването всичко да става според правилата, значи това, което се случва, не е точно това, което трябва. За съжаление, дискусията показа, че мнозина българи на различни етажи на властта продължават да вярват, че щом са „нашите”, те могат да действат не според закона, а „по целесъобразност”. Затова никой вече не се изненадва, когато премиерът на републиката твърди, че през повечето време работи като полицай. Само дето, ако беше вярно, Бойко Борисов трябваше да се арестува сам след признанието, че преди „скрил” парите на София от тройната коалиция и затова сега столичани имат метро. А иначе това си е чист пример за действие „по целесъобразност”. Колкото до знаковите арести, адвокатите на задържаните вече обявиха, че поемат пътя към Страсбург. И вероятно ще се върнат с осъдителни за държавата присъди. Поне президентът спести един доста по-голям източник на страсбургски разходи
за държавата, като наложи вето върху спорните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс - издаването на присъди само по показания на анонимни свидетели и данни от СРС-та и въвеждането на резервния защитник. Докато правнозащитните спорове затихваха, торнадото зави към електроразпределителните дружества и заплаши да изсмуче обратно спечеленото от тях, докато държавата се е разсейвала за интересите си. Бойко Борисов заплаши да развали приватизационните договори на трите ЕРП-та, след като не можа да разбере как НЕК продава тока на електроразпределителните дружества с два лева по-евтино, отколкото го купува. Или как после същият този ток, купен от ЕРП-та за 88 лева, ние го получаваме за 146, а пък съседите ни, след като си го внесат – за 68 лева. А дивидентът за държавата от всички тези сделки вече пета година е цифром и словом 0 лева. Всъщност после стана ясно, че премиерът по-скоро е искал да получи онзи 1 милиард лева дивиденти, които ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН дължат на бюджета по негови изчисления, а не да изгони инвеститорите. Спорно е само доколко удачно беше избран моментът за словесното късо съединение, защото по същото време енергийният министър търсеше инвеститори в Съединените щати. Но пък се очертават и ефекти от премиерския токов удар
- стана ясно, че трите регионални монопола са готови да платят дивидент на държавата – около 250 – 300 милиона лева. И, след всички обяснения как поскъпването на тока е просто неизбежно, сега се обсъжда вариант дори за поевтиняването му през юли. Разбира се, винаги съществува вероятността при следващите проверки на електромерите ни да се окаже, че те масово са започнали направо да се въртят назад и вече дължим не по 5 – 10 хиляди лева за ток, а направо по 20, но нека бъдем оптимисти. Макар че икономическият ни фон не ни дава особени основания. Засега за антикризисните мерки знаем само, че Конституционният съд не разрешава свиване на разходите на бюджетните организации с 10 процента, а синдикатите искат нова дискусия по мярката „+1”, защото не смятат за редно държавата да бърка в джоба на болните, като ги кара да си плащат единия ден боледуване. Изобщо, обобщението на министър председателя не беше много окуражаващо - Бойко Борисов заяви, че се надява да сме стигнали дъното на кризата. Както обаче постави диагнозата доктор Тони Филипов – „това е нашата реплика”,
тази ни министър председателя би трябвало да започва със „знам, че...” Засега обаче знаем само, че предстои ревизия на бюджетите ни за 2008-ма и 2009-та, след което най-вероятно ще ни сполети поредната наказателна процедура срещу България, влизането в чакалнята на Еврозоната се отлага. Но пък точно сега имаме шанс да направим революция в икономическото мислене, като си внесем чудо. 15-годишната Чанира Баджрачария, която от девет години е кумари или "жива богиня" на непалския град Патан, вече се „пенсионира”, но напук на традицията смята не да се задоми, ами да учи и да направи кариера в банковото дело. Та можем да си я внесем. Като богиня, макар и бивша, все ще може да ни осигури някое чудо, защото определено ще имаме нужда при скоростта, с която в бюджета се отварят нови и нови дупки, повечето – наследство от последните четири години. Като в земеделието, например, където Европейската комисия отказа да приеме обясненията ни, обяви заменките на земи за нерегламентирана държавна помощ и започва наказателна процедура срещу нас
Държавата пък ще съди "Сименс" заради денонощната веселба с паспортите. Не е ясно само кого да съдят обикновените българи, които си припомниха какво е чакането по опашки със записване в списъци, платиха си предварително, но няма да си получат документите навреме. Какво се случи във Варна тази седмица извън „Медузите”. Ромите заплашиха с протест, защото от общината им отказали 900 лева за международния ден на ромите, та така изправили пред провал планираната веселба с агнешко и два оркестъра. След което общината отпусна 1 200 лева за празнични сандвичи. Покрай битовата разпра без коментари мина позицията на ВМРО, че поне на международния си ден ромите трябва да схванат, че вписването им в обществото трябва да започне с образоването им, с намирането на работа и с поемането на съответния дял гражданска отговорност. Но пък на всички ни олекна, като разбрахме, че здравни карти за пътуване в чужбина, които се оказаха незадължителни, вече ще се издават не само в трудно достъпната Пета поликлиника, но в няколко мола и дори в бившия магазин „Валентина”. А плажът под „Почивка” най-сетне беше разчистен от безумния пластмасов кич под формата на палми, набучкани в пясъка. Сега чакаме да изнесат каците с истинските. Докато кърпежите на дупките продължават с променлив успех,
разбрахме, че ще се тества и друга, германска технология, този път за цялостен ремонт. А лицензираните превозвачи скочиха и с помощта на подписка сред гражданите поведоха борба с нелегалните „копърки”, които возят на цената на градския билет. Така, по формулата „спасяването на давещите се – дело на самите давещи се”, бавно и полека гражданското общество надига глава. Този път без намесата на социалната мрежа Фейсбук. Оттам обаче има друга хубава новина - пиесата „Фейсбук” на Елица Матеева, родена в мрежата, стигна до селекцията на международния фестивал „Друмеви театрални празници” в Шумен. И най-хубавата варненска новина – параолимпийската ни шампионка Стела Енева най-сетне видя мечтата си изпълнена – първата специализирана фитнес зала за хора с увреждания
официално беше открита тази седмица. Пак през седмицата се сдобихме и с нов здравен министър. След като Божидар Нанев сдаде поста – заради ваксините срещу свински грип и защото според премиера бил „малко плах”, в неговия стол, ако депутатите гласуват „за”, ще седне Анна-Мария Борисова. По-паметливи софийски колеги обаче си я спомнят като лобист на същата фирма, заради която си отиде Нанев. Според съкооператорите си новата министърка е „оправен човек”, подчинените й смятат, че добре ги е менажирала, други обаче я наричат „Стюардесата” заради честите й пътувания за сметка на фармацевтични компании. Бойко Борисов пък мотивира избора си с тежкия характер и „некомутативността” на дамата. Ако това означава край на течовете и хаоса и по-добро здравеопазване за нас, можем да забравим старта на министърката в политиката. Обаче – един от мотивите за смяна беше нуждата от бърза реформа. Новият човек на поста обаче чистосърдечно призна, че не обича фразата „здравна реформа” и тепърва ще се запознава със ситуацията
А новият музикален хит с цена 20 хиляди евро - за осемте литра мляко и за „плодове и зеленчуци, които правят мускулите буци”, засега поне отмести погледите от новия заместник в министерството - Десислава Димитрова, поредният кадър на Световната банка, който ще ни оправя. Пак през седмицата същата Световна банка прогнозира, че до края на тази година бедните българи ще се увеличат с още 14 процента и ще станат повече от 400 хиляди души. А Румяна Желева излезе от посткомисарското си мълчание и заяви, че е готова да ни ощастливи отново с присъствието си в политиката веднага, щом премиерът й каже. Пак през тази седмица, докато поглеждаше зад гърба си към изминалите 91 години, доайенът Петко Бочаров синтезира словесно-политическите мъки на няколко поколения анализатори, като каза: „Това, което характеризира и трите епохи, на които съм съвременник, е неяснотата в национален мащаб за бъдещето на тази държава.”
Без цензура | 11-04-2010, 07:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
да продължим да се чувстваме добре разпнати
мерките да имат по-голям успех от импийчването.
За късмет сложиха данък върху късмета,
извън уравнението остават разни дребни факти
и алтернативен напредък”,
на вестника му е вярна само датата,
„Не може да бъде”?
важи ли презумпцията за невинност у нас,
стария виц за излежания Вартбург?
видеокъщата „Пресцентър на МВР”.
ролята на политическа ваксина
да ревизираме идването на Аспарух през 681 година.
цъкат като бомби със закъснител,
„Хората са гласували за тях.”
Без цензура | 03-04-2010, 08:23 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
През седмицата, в която премиерът Борисов ни съобщи от Катар, че ако работим, за 540 дни той може да ни измъкне от блатото, дойде и поредният работен доклад на Европейската комисия. Макар и най-добрият за страната, той продължава с критиките към съдебната система. Резюмето тъжно напомня Хайтов –
добре е, че вече искате да се поправите, лошо е, че не успявате. И ние продължихме да се чувстваме европейци, ама не дотам, тоест - зле. А депутатите, в напън да оправят нещата, създадоха „резервен защитник”, назначаван от съда, за да спрат шиканиранията на процесите, като пътем одобриха повдигането на обвинение само въз основа на данни от специални разузнавателни средства и тайни свидетели. Не е ясно колко ще се подобри правосъдието, но пътечката, по която към Брюксел ще летят жалби,
а към София ще се връщат глоби, най-вероятно ще заприлича на магистрала. От истинските. Междувременно по делото “Октоподите“ разбрахме, че Алексей Петров е имал достъп до тайни, недостъпни дори за прокурорите. После погнаха „Лапачите”, макар източеното от тях ДДС прогресивно да намалява в съдебните сводки до медиите. След това беше ред на „Пиячите”, а като свършим с тия три неща
в наименованията, какво ли ни чака в криминалната хроника. Пак през тази седмица двама души, чиийто имена аз поне чух за пръв път, заеха доста място в новините, след като футболистът Орлин Орлинов преби манекенката Катрин Вачева. Спорно е кое беше по-грозно – равнодушното обяснение на младежа, че и друг път е удрял жена, или поясненията на баща му, че това си било съвсем нормална история между двама души. Но най-грозни бяха онези поне 90 процента писачи по форумите, прегърнали тезата, че „тя сама си е виновна”
Та спомнете си и това като започнете да се чувствате зле, че не ни броят твърде за европейци. Естествено, през седмицата имаше достатъчно други новини, които да ни докарат нихилистичен махмурлук дори и без патетичните напъни на самозвани футболни герои. Софийският РИОКОЗ, например, добре ни осведоми как в половината вафли и салами има генномодифицирани организми. В кои ли? Не ни казват, няма и да ни кажат. Сигурно, защото някоя фирма може да се обиди. Разбира се, производителите на другата половина трябваше на свой ред да се обидят, че и те влизат в кюпа. Никой обаче не протестира
А пък вие, ако сте толкова любопитни – пробата за ГМО е само 125 лева. Във Варна продължиха честитките от Е.ОН – кому 5, кому 10 хиляди лева сметка – все заради «манипулирани електромери». Схемата е позната – някой някога ви бил проверил електромера, бил ви написал протокол, бил ви поканил да платите. Най-често истината лъсва с отвъртането на бушона, а стандартният отговор е, че «са спазени изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР». А за да ви напишат инфарктната сума в сметката «не е необходимо наличие на вина
и установяването на нарушителя”. И това също било „нормативно установен способ, одобрен от ДКЕВР”. Така на практика държавата ни е оставила на Е.ОН да ни правят каквото си искат. А те, макар уж всички сме европейци, вместо да докажат кражбата в съда, пращат бележки по пощата без обратна разписка на клиентите и звънят на главните редактори на репортерите. Ако обаче някой от нас заяви, че Е.ОН му краде парите по тази схема, вероятно няма да усети колко бързо ще се е озовал в съда. 70 британски семейства показаха как се прави – като ги излъгаха с над 6 милиона лири и ги оставиха и без пари, и без апартаменти в Банско, те добавиха щипка балканско разбиране към аристократичата си демокрация, проучиха Закона за етажната собственост, с който ние още се борим, и въоръжени със закона и с по-голям чук,
влязоха във владение на българските си имоти. Сигурно сега се чудят дали да им е по-европейско, че са си защитили правата, или не дотам – заради начина. Иначе от комисията за енергийто и водно регулиране вече заявиха, че замразяването на цените на тока, парното и водата не е законово издържано. И тази седмица варненските улици са истинско предизвикателство, след като към дупките се прибавиха и екипите, които ги пълнят. Технологията им на места продължава да предизвиква повдигане на вежди и въпроси, във вторник общата им площ беше 50 декара, в четвъртък стана 61, във „Възраждане” заради падане в дупка има моторист в кома, а вторият протест на искащите граждански контрол над харченето на пари за дупките предизвика повече вътрешноорганизаторски драми, отколкото подкрепа. А към причините за чести ремонти администрацията добави и обяснението, че улиците са криви. Но тя, Земята, по принцип си е кръгла
Най-големите спорове, разбира се, бяха около антикризисните мерки, които от една седмица ще бъдат готови „утре”. Днес ги отложиха за следващата седмица. Но пък със 162 гласа внесоха подписката за импийчмънт на президента – процедура, непозната за Европа, но пък, поне според нашите политици, много навременна и подходяща за момент на тежка криза. При която най-вероятно ще имаме нужда от външно финансиране. И от всичката си стабилност, за да го получим. Полицаи, военни и данъчни малко прибързано, оказа се, пушиха и освиркаха вътрешния министър – една от идеите – всички сами да си плащат осигуровките – засега не минава. После в добре познат ритъм
първо почти отмениха плоския данък, после оставиха десетте процента, почти въведоха и после оставиха за резерва увеличението на ДДС с две на сто, премиерът Борисов редува обещания за оправяне с предупреждения, че вече живеем в гръцкия вариант, а големият виновен са бившите управляващи заради незаконните договори без покритие, сключени с бизнеса. Което е факт. Щеше да е далеч по-добре обаче, ако запушването на дупките в бюджета беше започнало веднага, и то не със студена смес от гръмки обвинения, малцина разследвани, малко осъдени и нито лев, върнат обратно в хазната, а с горещия асфалт на доказано незаконни пари, върнати там, където им е мястото. Засега обаче си говорим за данък „Лукс”, който гали слуха на бедните, но няма да докара почти никакви пари,
които да са им от полза, по-скоро ще изкара регистрациите на яхти, самолети и коли извън България, а посягането на депозитите ще подхрани още офшорни сметки. Засега единственият доказано притеснен е Душко от Монтана – тъжен собственик на четири непродаваеми апартамента, за които скоро може да дължи и данък „Лукс”. Говори се и за данъчна амнистия, която пък само ще накара редовно плащалите данъци да се почувстват измамени. А Евгения Банева, с предложението да обложат с данък старите коли,
защото са много повече, всъщност уцели – точно бедните ще понесат и този път цената, ако се приеме увеличението на ДДС. Леко безумната идея за смяна на данъчната система по средата на годината, ако се реализира, ще доведе до вдигане на цените, които няма да паднат, дори и ДДС догодина да се намали. И още - до повече инфлация и до окончателното изчезване на средната класа. А сред големите въпроси са важни поне два – ако през миналата година при 20 процента ДДС са събрани 44 на сто от предвидените приходи, колко ще влязат сега, при 22 процента ДДС. И – ако наистина Мария Мургина и компания са откраднали от нас между 1 и 3 милиарда лева, не е ли по-добре тях да си вземем обратно
И да се погрижим да няма друг на мястото на Мургина или на „лакомите” Гарги и Чучулиги. И изобщо, успешните планове за излизане от криза показват, че е по-добре да намалиш изтичането на пари от бюджета, а не да се мъчиш да вкараш още, преди да си запушил дупките. И най-накрая - да вкараш спестеното в реална икономика – производство и селско стопанство. Какво ще ни се случи обаче, зависи от волята на нашите политици, на които също им е предложено да се включат в антикиризисните мерки чрез намаляване на субсидията. Още повече, че проверката на Сметната палата показа, че на предните избори "Синята коалиция", ДПС, НДСВ и особено "Коалиция за България" и РЗС доста са нарушили разпоредбите за харчене на пари. И докато чакаме Страстната седмица, за да разберем колко ще ни струва кризата, вече има нова кауза за обединение „против” – съживената идея за вдигане на акциза на бирата. И, между другото, „страсти” през Страстната седмица означава „страдания”
Разбира се, дори дебатите за антикризисните мерки затихнаха, когато над „Цанков камък” прогърмя и ехото отекна чак до прословутите сараи на Ахмед Доган. Там, оказа се, имало и лаборатория, където са се раждали открития, равни на Философския камък. Иначе е трудно да си обясним как един обикновен консултантски договор изведнъж добива формата на чек за милион и половина лева
Скандалът с консултанските хонорари на философа Доган, давал очевидно безценни съвети за изграждането на хидровъзел “Цанков камък”, “Доспат”, каскада “Горна Арда” и язовир “Тунджа”, тръгна от вестник „Труд”. От което консултантът се е почувствал явно особено обиден, защото за втори път развя по страниците на изданието мръсно долно бельо. Този път журналистическо. Не че в гилдията няма мръсно бельо. Но точно от това изпадат достататъчно емоции, но прекалено малко факти, за да замижаме, че консултантът Доган е работил за не дотам читави проекти. Според експертите, едното скъпо начинание на практика цели обръщането на река Места, а друго - язовир “Тунджа” - за България ще означава залети плодородни земи, а за Турция – нова водноелектрическа централа. Защитата на Доган също стъпи накриво – с обясненията, че парите, взети от него за неясни консултантски услуги, не идват от държавата, затова няма и проблем. Наложи се вицепремиерът Цветанов да напомня на ДПС-говорителя Костадинов, че НЕК все още е държавна фирма. Или?
Това не попречи на ДПС да иска разследване на твърденията, че партийният лидер е прибрал милион и половина от държавния бюджет. Покрай тучния епистоларен скандал някак тихо мина новината, че покрай сделките за износ на ток на самата НЕК ще разследват трима енергийни министри - Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски от НДСВ и Румен Овчаров от БСП. Но, да повторим пак – по-важно е не кого разследват, а как, и дали след това нещо крадено се връща в бюджета
И докато младите войводи от софийското ВМРО струпаха грамада пред вратите на ДПС с призиви "С цанковите камъни по Догановата глава", ние тихо се питаме – а колко още полит-консултанти си отхранваме.
Без цензура | 27-03-2010, 08:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
можем да вземем всичките пари
по програмите – очевидно сме щедри, след като можем да дадем 222 милиона лева за 22 километра път до никъде и да няма никой в затвора, циркът си върви паралелно с народната власт по традиция, специфичният речник на хип хопа и без друго го владеем в такива балкански мащаби, че американците могат само да побледняват от завист, а за произтичащото от всичко това свирене на орган просто ще замълча. Може би вече няма смисъл да коментираме и това, което беше наречено
«третомартенски скандал в Афганистан».
Присъствието на израза «турско робство» в презентацията майор Даниела Благоева за националния празник без малко да предизвика дипломатически скандал, а обясненията на историците, че терминът си е термин, мина някак между другото. През седмицата чакахме мотивите за импийчмънт. Днес разбрахме, че подписите се събират, но Искра Фидосова не можа да съобщи мотивите, защото... я боли кръст. Между другото, няма информация и дали над България са летели военни израелски самолети и дали са имали разрешение, но явно темата е прекалено високо за текущите ни драми. Повечето от тях са центрирани около двете странички, с които
„Подкрепа” взриви общественото мнение -
Йордан Христосков сравни с „диш хакъ” –
богатите у нас били свършили.
военните заплашиха с „екзотични“ форми на протест,
слабите резултати в борбата с корупцията
че му замръзвала ракията.
няма ли да изпържат и някого от виновните
от прехапания в дупките език.
да пусне булдозера срещу наемателите.
Без цензура | 19-03-2010, 20:43 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Не, не е това, което си помислихте. Не става въпрос за поредната бюджетопълнеща нашенска идея – американците тази седмица поискаха с данък върху пицата да спрат тоталното затлъстяване на нацията. При нас този проблем е на път постепенно да се реши по естествен път – затлъстяването, не пълненето на бюджета. Пак през седмицата в един и същи ден органът, призван
да бди за ефирната хигиена
- СЕМ, реши, че тази година ще приеме календар на обществено значимите събития и мерки за свеждането им до електората, а Парламентът два пъти отказа да ни направи съпричастни на изявите на финансовия министър в залата. Колкото до бюджетните дупки, вече е ясно, че здравето май ще ни излиза с още два процента по-скъпо. Е, засега на простосмъртните, за държавните служители умуват, а за тези, за които плаща държавата промяна не се предвижда. Увеличението дойде ден след като личните лекари, в началото на март, попитаха какво става с парите им последните три-четири месеца. С новата вноска здравната каса
ще може да похарчи 300 милиона допълнително,
за които никой не вярва, че ще подобрят здравното ни обслужване. Прогнозите накратко – още по-малко хора ще си внасят парите за здраве, сивият сектор ще спечели още предимства и поддръжници, а пациентите засега получават само новини за увеличени доплащания от собствения им джоб. И обясненията на вицепремиера Дянков, че са избързали с вдигането на вноската заради
"голямото нетърпение от страна на пациенти
и работещи в здравеопазването заради недостатъчното средства и стремежа за увеличаване на качеството". Единственият положителен ефект засега е, че след седем месеца като нарушител на законите самият вицепремиер си погаси задълженията към здравното осигуряване в България. Пипер в темата добави социалният министър. Тотю Младенов предложи съкратените от малките болници да отидат да работят в СПА центровете, та предполагам сега старците от ония забравени села по цял ден мечтаят как с новите си, увеличени вноски ще ходят пак при същия фелдшер, обслужвал десетината им махали, но заедно с меренето на кръвно вече
ще получават и педикюр в перлена вана.
Фармацевтите, и те намериха начин да ни бръкнат в джоба – с идеята да има фиксирани крайни цени на лекарствата и такса за обработка на рецептите. Дежурните аргументи са „в Европа е така” и „при нас е най-евтино”, но те отдавна не карат българина да пада възнак от възторг и да се съгласява с всичко. Таксата била, за станел аптекарят консултант на пациента, а не продавач на лекарства. Пък ние си мислехме, че това му е част от образованието и трудовата характеристика. Поредната реанимация имаше и и на идеята за такса „електромер”,
този път под името такса „мощност”.
Монополистът EVN я поиска от държавния регулатор, другите двама го подкрепиха, както и държавата, в лицето на регулатора, призван да ни брани от безумни идеи. Ако бъде приета таксата „мощност”, всички ще даваме пари на монополистите, независимо дали ползваме тока им, за да им възмездим направените разходи, които май вече са включени в цените на тока, преноса, включването, изключването и всичко останало, заради което можем да се завием с касовата бележка. На този принцип очаквам за вегетарианците да се въведе данък върху месото, което ядат другите, въздържателите да плащат част от акциза на алкохола, а можем и всички
дружно да се самообложим с такса ОНДМ –
„от нас да мине”. Пенионерите също ще се включат солидарно. Който от тях работи, вече да плаща данък и върху пенсията си – това обмислят данъчните, бизнесът и синдикатите. Логиката е, че плащането на пенсии за сметка на данъците товари държавата, затова пенсиите трябва да идват почти изцяло от вноски. Ако ви звучи познато – маса експерти го обясняват от почти 20 години, но тъй като така държава ще загуби възможността да „дава” на пенсионерите, експертите никой не ги чува, а сега е намерен поредният авангарден финансов ход, който хем оставя държавата като благодетелка, хем заобикаля личните вноски. Но пък, нали е криза, и някои хора нямат пари и ги заработват с контрабандата на цигари, много е вероятно драстично, не, не да се увеличат - да се намалят глобите за контрабанда на цигари... Съдружниците и собствениците на търговски дружества се разминаха на косъм да се осигуряват по два пъти, като едната вноска е върху сума, която не получават – нито по договор, нито под масата, нито хипотетично. След бурята от негодувания НАП преосмисли въвеждането на революционния подход
«плащаш за това, което не получаваш»,
което обаче едва ли ще стане с тока. Иначе прогнозите за парното са за увеличение с поне 10 процента, а при винетките идеята е те да отпаднат, колите да се следят с чипове и да се плаща за всеки изминат километър. Има известна логика – държавата ще задоволи все по-изгарящата я страст да знае всичко за нас, а за пътищата – няма смисъл да ги делим на републикански и други при положение, че всичките изглеждат еднакво. Но пък депутатите си замразиха заплатите. Вярно, след два часа разговори на висок тон и след напомнянето на председателката, че
вече достатъчно са се изложили,
но избраниците ни решиха, че популистко или не, но спират да си увеличават заплатите на фона на статистиката, която всеки месец дава все по-лоши икономически резултати. Само дано не излезе прав доцент Иван Тодоров, който прогнозира, че намалените официални доходи просто ще увеличат тези, които идват от рушвети. Каквото и да правят със заплатите си обаче, депутатите трудно ще отговорят на въпроса: „какво стана с предизборните обещания”. Защото, ако си спомняте, мнозина българи този път гласуваха не за цвят, а за обещания. А те бяха намаляване на данъчно-осигурителната тежест, опростени правила за бизнеса, а също – че
ще “оставят парите на хората и бизнеса”.
Ако вярваме на анализаторите на «Ройтерс», и те са забелязали, че обещаното и изпълненото все повече стават успоредни прави без шанс да се засекат някъде в бъдещето. А, да. Тази седмица държавните мъже се замеряха със стенограми и извинения, а теориите за конспирация избуяха. След като демонстрира странно чувство за хумор, финансовият министър обиди президента на възраст и имотно състояние, опитът му за извинение беше превърнат в групов словесен линч, сервиран с удоволствие на медиите, вицепремиерът обави, че президентът е започнал война между институциите и всички подеха звучната българска дума «импийчмънт». Свалянето на президента изисква повече гласове, отколкото управляващите могат да съберат, а следващият в списъка е вицепрезидентът Ангел Марин, който побърза да обогати фолклора с питането: «Няма да има избори, аз ще стана президент.
Мен повече ли ме харесват?”
След нехарактерна словесна кротост премиерът Борисов, явно като си спомни с умиление как Силвио Берлускони му мереше гърба с педи, обвини Първанов, че е забил нож в същия този гръб. Отговорът на президента дойде днес, след финтове на дребно с телевизионното време. Извън неодобрението за новата здравна вноска, отхвърлянето на идеята за импийчмънт и мрачните прогнози за края на кризата, Георги Първанов заяви, че от антикризисни мерки „на парче” полза няма, както и от войни между институциите, а главното е да знаем
къде искаме да стигнем и как да го направим.
Иначе казано – да имаме така наречената визия, за която ние питаме от около 20 години, но още нямаме политик, който да ни е отговорил. Иначе през седмицата премиерът също така ни заплаши, че си носи оставката в джоба. „По-тежки месеци не е имало от войната насам”, заяви още Борисов. Коя точно война така и не стана ясно, а и никой край премиера не попита. Може би всички са наясно, че е тази, която ние губим. И сега всички чакат
поредното цунами в политическото блато
да стихне. Варна също влезе в новините тази седмица – на туристическата борса в Берлин някой пооплете конците и организира тази година старт от Формула 3 в града. Всъщност е GT3 и ще след една или две години, но по-интересното е друго. Кметът Йорданов вече обяви пред ВарнаУтре, че особено внимателно – на поне 28 сантиметра дълбочина, ще се асфалтира пред Двореца на културата и спорта, защото трасето на състезанието ще минава оттам. Вероятно първата мисъл, която ви минава, е за
причиняване на разни лоши неща на кмета.
Но може би е по-добре да прегърнем здраво идеята и да влезем в сговор с организаторите, така че трасето просто да мине през целия град. Защото кметът каза и друго - 864 километра е уличната мрежа във Варна, от тях са ремонтирани само 50 километра. Останалата част не е асфалтирана повече от 20 години. не знам в какво състояние е тази част, дето не е ремонтирана от 20 години. Знам обаче, че улицата пред Телевизионния център само през 2006-та година
претърпя три ремонта –
през май, през септември и през октомври. А през януари тази година точно тук измериха най-дълбоката дупка в града – 24 сантиметра. Толкова беше преди ремонта, горе долу пак толкова стана и десетина дни след ремонта.
Без цензура | 12-03-2010, 18:48 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Изминалите седем дни напомняха с нещо култовото кръстовище, кръстено от благоевградчани „Паскалев” – с 51 пътни знака. Едва ли някой успява да ги забележи, за да ги спази всичките. Особено след като нещо дълбоко в нас все ни кара да пипаме боята под табелката „Не пипай” и да се тъпчем по 12 души в асансьор за шестима, след което
първо се чудим защо е паднал,
после благодарим, че не е станало най-лошото и накрая търсим държавата, за да „вземе мерки”. Пред седмицата чествахме третия си европейски Трети март, синтезът на деня дойде заедно с председателя на Европарламента Йежи Бузек – „Трудно е да кажем „не” на ГМО и честит Трети март”. Въпреки знаците „Национален празник”, които подсказват и „Спри скандалите”, например, навръх Трети март вицепрезидентът Ангел Марин и министър Божидар Димитров размениха реплики за Агенцията за българите в чужбина и арестувания й секретар. Пак на Трети март неуморният трибун Яне Янев развя решение на Народното събрание от 19 февруари – да се вдигнат заплатите на парламентарните шефове. Ден след това Цецка Цачева специално подчерта, че парите им вече са повече, но съвсем законно, като умножението зависело от увеличението средната заплата в обществения сектор. Винаги съм мислела, че няма как
умножението по нула да даде положителен резултат,
но пък математиката никога не ми е силната страна. И докато Цецка Цачева призова депутатите да се откажат от увеличението, ние вече бяхме го преглътнали, по навик. Но други неща не би трябвало да преглъщаме така. Баща закла двете си деца, дядото подавал сигнали до социалните служби, а техният доклад малко преди трагедията твърдял, че „всичко е нормално”. В Бургас пуснаха срещу 5 хиляди адвокат, който се опитал да открадне 60 хиляди лева обезщетение от две деца, чийто баща загинал в катастрофа. Трусовете по високото продължиха за тези, които не са забелязали навреме знака „Стоп”. Списъка с арестанти попълниха главния секретар на Агенцията за българите в чужбина Стефан Николов – заради уреждане на молдовци и украинци с българско гражданство. Един такъв го хванаха тъкмо тази седмица,
с етикета „масов убиец”
Бившият областен управител на Добрич Ердинч Хаджиев и още един директор на дирекция изгоряха заради заменки за над 164 хиляди лева. Внесен беше и обвинителен акт срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев – заради сделки, нанесли щети за над 8 милиона лева. Въпреки това социолозите измериха, че думите на вътрешния министър Цветан Цветанов как "този път държавата ще победи мафията", се приемат за истина само от 29 процента от българите в градовете. Може би защото докато четяхме изявленията на сегашния министър, разбрахме как предшествениците му са вдигнали знак „Път с предимство” пред хора като Поли Пантев и Иво Карамански, братя Галеви, Големия Маргин и Маджо, които се оказаха все нечии ценни спортисти и оттам – сътрудници. Само за Самоковеца и Малкия Маргин нямало данни. И макар борецът за „Ред, законност и справедливост” Яне Янев да
призова премиера да го разстреля,
като не го иска за опозиция, това едва ли трогна мнозина. Като русенеца Илия Илиев, например, който трябваше да плати 1 стотинка лихва и 3 и 50 за банковия й превод, за да си получи документа, че е изряден данъкоплатец. Или онези над половин милион българи с редки болести, за които държавата не плаща, но пък с които изрази съпричастност на 28 февруари с пускането на 600 хиляди балона. Или други около 100 хиляди, които вече са уволнени, но още не са регистрирани като безработни, защото са избрали сивия сектор. Докато от Икономическия и социален съвет питаха какво прави държавата за малките и средни предприятия, които биха могли да ни измъкнат от кризата, президентът и финансовият министър се разсърдиха един на друг толкова много, че Първанов за пръв поиска министерска оставка. И чак после се събраха да си говорят. Друг министър – образователният, иска пък главите на съставителите на учебници. Защото освен „врабчетата, които
останали да го духат”,
хората на Игнатов откриха още маса прозрения в книжките, с които си образоваме децата. Например – „морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол.» Или – «мандатът на българския президент е 4 години.» И още – «в стихотворението "Зимни вечери" това са вечери, в които е застрашена самата смисленост на живота.» Спираме, преди да довършим житейската смисленост, а и останалото е прекалено страшно, за да бъде цитирано без някой да помисли,
че сме се отдали на сквернословие
Варненското събитие на седмицата, спор няма, е протестът срещу дупките. Горди сме да съобщим, че дупката-отличничка на Варна – 24 сантиметра, се оказа онази пред нашия телевизионен център, с която ви занимавахме през последните седмици. Но и по-малките й сестри потрошиха достатъчно коли, за да има какво да струпат шофьорите пред общината. След това обаче нещата се завъртяха по кръговото с многото знаци. Варненци си поискаха разговор защо ги няма нормалните пътища, които им се полагат. После обаче не отидоха на срещата вътре в общината, а продължиха да настояват кметът да излезе навън. Кметът контрира с информация за организаторите, която не би трябвало да е толкова бързо и лесно достъпна. Но пък папката с «общодостъпни» договори така и не я отвори. А за шефовете на асфалтиращите фирми остана време да обвинят днешните автомобили, които са по-тежки от едновремешните и така създавали проблеми и на техните коли, не само на обикновените граждани.
Аз затова не си карам Ламборгинито,
дето ми го подариха приятели, паркирала съм го в гардероба и съм му извадила батериите. А пък накрая от "24 часа" извадиха една публично достъпна справка от „Стройексперт” – според нея за 9 сантиметра асфалтобетон цената е 28 и 53 за квадратен метър. На дребно. Според варненския кмет обаче нашите дупки са гълтали по 107 лева на квадрат. А новите пътища, които са „сън”, ще струват „милиарди”. Може би и там ще трябва да делим на 3.75. Покрай тези вълнения някак мило и трогателно мина новината от Нидерцимерн в Тюрингия. Общината там
обяви на търг дупките по улиците
Срещу 50 евро всеки може да заяви коя дупка си „купува”, за което при ремонта в асфалта ще бъде монтирана малка табелка с името му. Причината за акцията е, че зимата в Германия нанесе повече щети от очакваното и предвиденото в бюджета и така в Нидерцимерн се появили цели 40 дупки. Всъщност така и
не разбрах какво не им харесвате на улиците във Варна
Ето, ще си имаме първи български екипаж на рали „Дакар”. И четиримата са варненци.
Без цензура | 06-03-2010, 07:02 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Миналата седмица не коментирахме това, което вече се беше случило в Сандански - когато става въпрос за подобни брутални деяния, наричани „немислими”, макар да ни се случват все по-често, все се надяваме, че може и да не е вярно. Тази седмица обаче все повече се потвърждава версията за бащата, извършвал системна гавра с двегодишния си син, който попадал в болницата 12 пъти за едно година, преди всички служби, натоварени с опазването на живота и здравето на децата, да задвижат тежката държавна машина. Във Варна днес същата машина завърши първото завъртане по процеса срещу Георги Цветанов. Тази седмица неговият
адвокат Илиян Василев сравни Цветанов с Христос,
осъден под натиска на тълпата. Какво видяхме днес - площадно правосъдие или справедливост? Група полицаи, които са си позволили гавра с труп в името на разкриваемостта или човек, лишен по една или друга причина от елементарната способност да съпреживява, докато е прекалено зает със себе си, тоест - емоционално резистентен, както го наричат специалистите? Винаги има място за съмнение, особено когато няма достатъчно ясни обяснения от главното действащо лице, но след всичкото обществено внимание Варна вярва, че постановеното от съда – доживотна присъда, е резултат от събраното в папките на съдийската маса, а не на емоции.
Оттук нататък обжалването вероятно ще разчита на това, че предстои гледане далеч от Варна и от онези млади хора, които преди година сами излязоха на площада и извоюваха елементарната справедливост – да не е възможно всеки брутален убиец да си спести голяма част от наказанието само с няколко фрази на симулирано съжаление и да се възползва от съкратеното съдебно следствие.
Горещо беше и в софийските съдебни зали. Градският съд приключи делото срещу Марио Николов и Людмил Стойков без да разпита свидетели от Германия и Швейцария. Историята около прането и кражбата на пари по САПАРД ще се решават след 15 дни според вече представеното в съда. Набрал точки след „Наглите” и „Октопода”, вътрешният министър продължи да развива както тезата за топла връзка между престъпността и държавата, така и недоволството си от българското правосъдие, с което постоянно си обещават примирие. Именно заради делото „Николов – Стойков” министърът заяви в прав текст –
„предпочитаме престъпниците да ги хващат в чужбина,
защото там има бърза съдебна процедура.” Магистратите побързаха да заявят, че за никакъв правосъден експорт към Германия и дума не може да става, а Нели Куцкова от името на съдиите призова – „Нека си изчистим къщичката, но да не ни я събарят с багер.” Което е разумно, обаче когато Тракторът е изтърван на държавната нива и заради не дотам елегантните му движения из къщичката боклукът е започнал да изскача и през прозорците, публиката без да иска,
започва да се оглежда я за лопата, я за багер
Първата стъпка все пак беше направена – имаме първия уволнен „частен” магистрат - бившият председател на Окръжния съд във Велико Търново Даниел Минов, контактен с Черничкия Красьо. Към тази прилична новина не липсваше и лъжичката кисело – софийският прокурор Кокинов ни облъхна тази седмица с мирис на мухъл, твърдейки че “никой не е по-голям от държавата”. Ние пък си мислехме, че сме проветрили достатъчно и вече живеем в следващия етап – когато всеки един от нас е по-голям от държавата, но пък никой не е по-голям от закона.
Засега това определено важи за парите у нас. През седмицата президентът Първанов излезе с призив да отворим икономическите досиета на прехода, за да лъснат връзките, по които у нас икономическата и политическата власт са се сраснали. Всъщност ние това си го знаем – стана с помощта на онези куфарчета, които не съществуват, но пък си сменяха притежателите.
За тях говори и бившият министър-председател Димитър Попов. По негови сметки само за 8 месеца през 1990-та от валутния резерв
през несъществуващите куфарчета са изтекли 2 милиарда долара
Бившият премиер дори смята, че все още съществуват списъците на получателите. И други необложени сметки предизвикаха тръпки - в Националната агенция за приходите изведнъж се раззвъняха разтревожени приятели – да питат, вместо другарчетата си, дали ги проверяват за сметки в Швейцария.
Някои, стана ясно, са се справили и без куфарче – само с дамска чантичка. Маркова. След месеци обещания Емилия Масларова видя името си върху обвинителен акт. Държавата си търси от бившия социален министър почти 12 милиона лева, облажили социално само избрани хора. И докато Масларова обжалва паричната си гаранция от 50 хиляди лева, защото нямала толкова много пари, съпартийците й лансираха идеята, открадната от поддръжници на Джордж Буш, между другото – да ни зарадват с билбордове на бившите министри, допълнени с надпис
"Липсвам ли ви вече?". Ами не
Тази седмица открихме и друга категория хора, които са нямали нужда от куфарчета, защото са си уредили някой от държавата да им е феята кръстница. ОЛАФ нахлу ТЕЦ „Марица-Изток 2” и установи, че взетите от Европейската банка за възстановяване и развитие пари не са твърде правилно усвоени. Става въпрос за не съвсем скромната сума от 36 милиона евро, дадени за сероочистваща инсталация. В момента парите са временно спрени, все по-вероятно става България да ги загуби окончателно, но без да отпадне ангажиментът ни да построим въпросната инсталация. И когато европейски пари няма, за тях ще трябва да се бръкне държавата, иначе казано – да изгребе още малко от парите за здраве, образование и пътища и да ги даде на хора, които с лека ръка са изтървали европейските. А и
за бюджетните средства ОЛАФ няма
Продължиха и финансовите откровения по крайбрежието – с кутийка дъвки в ръка областният управител Данчо Симеонов илюстрира падането на цените на имотите. Оказа се, че разни, очевидно не случайни фирми, са успели да си купят общо 27 имота от горския фонд, като за някои цената на квадратния метър е под два лева, колкото стува и кутийката дъвки. Сега предстои да разберем дали феята кръстница ще успее преодотврати превръщането на каретата в тиква. Някои вече преживяха метоморфозата. Седмицата донесе поредни удари за Алексей Петров. Първо застрахователите от “Лев Инс” заявиха, че нямат нищо общо с него, но пък с типичния си търговски нюх използваха скандала, за да лансират новата си застраховка – на телесни части. После премиерът изтупа праха от делото на Ахмед Емин и за броени часове дръпнатият конец мина от официално самоубилия се сив кардинал на ДПС през тайните служби и свърши с тайна среща с Алексей Петров. Нещата
започнаха с озадачения министър председател,
който заяви, че се колебае между тежки процесуални грешки и небрежност като възможни обяснения за не дотам перфектното разследване на самоубийството в сараите на Ахмед Доган. И докато суматохата около делото обещава повече нестабилност, отколкото отговори, то застрахователите са на път да спечелят – властителките на силикона вече одобриха идеята им. Някои от тях изгряха даже в ефира на ВВС. След като преди време телевизията представи България чрез Азис, сега главният герой беше чалгата – едновременно обичана и мразена, но неизменно свързана с мафията. Кипеж имаше и във вътрешнопартийния живот. Сините загубиха един депутат – Веницислав Върбанов стана независим. Напусна и шефът на НОИ Сотир Ушев – „по лични причини”. В БСП Станишев обяви въпроса за оставката за решен – нямало да я подава. Категорично се завърна и един силен играч – Меглена Кунева, която отказа престижното и добре платено място в Европейската комисия, за да нагази в българската политика. Прогнозата, че тя най-накрая ще сбъдне мечтите на врачките за жена – президент, не закъсняха. Разхвърчаха се и
генномодифицирани октоподи
- „Совите” трябваше да изловят наглите в икономиката. Първият резултат беше, че Симеон Дянков нарече "Булгартабак" контрабандист на цигари, а после оттегли обвиненията. После на сцената излязоха и „Факирите” – полицията прибра автомобилните сръчковци в София и обеща да повтори фокуса и в други градове. В Пловдив, например, който влезе в новините с това, че тази седмица премиерът го уважи два пъти, като взе разстоянието от 132 километра със самолет, което пести 30 минути като време. И харчи прилично количество керосин. Седмица преди това премиерът, като отиде при кметовете, поговори им за присвояването и лошото стопанисване и им каза - "Знам ви номерата. Няма да минат". А през това време долу в мазето на държавата през тази седмица народонаселението се вълнуваше от други неща. Там стават все по-резистентни на
ефектни заглавия без ефективни присъди
и имат все по-малко време да им обръщат внимание, защото са се вторачили в други неща. Защото ни обещаха ДАНС да разследва търгове за лекарства в болниците за картелни споразумения и „Наглите” да бъдат изхвърлени и от здравеопазването. Обаче разбрахме, че от две години и половина онкоболните имат проблеми с лекарствата и заради това, че някой чиновник е зарязал попълването на регистъра. Разбрахме още, че в редиците на доплащащите лекарствата си ще се влеят пациентите с високо кръвно, с глаукома, с осеопороза и с паркинсон. Разбрахме и, че пенсионната реформа е спряна и ще продължи, когато се стабилизират доходите ни. Засега доходите ни регистрират ход надолу, а прогнозите на синдикатите са, че през тази година у нас работата си ще загубят около 200 хиляди души. Но пък от 1 юли ни чакат нови цени на тока. За Варна исканото увеличение е от 5 до 10 процента. И докато регулаторът искаше фирмите да помнят, че потребителят е този, който плаща сметката накрая и има право поне на по-добро качество, монополистите натъртваха, че качеството струва пари. Във Варна отдавна сме наясно с това – и покрай битката с Е.ОН, и покрай слалома по улиците. Поне общината си изпълни обещанието да запълни големите дупки по улиците. Лошото е, че малките също растат и са на път да предизвикат поредния
покъртителен и уникален за физиката опит
- за запълване на черните дупки, които продължават да смучат и да изпращат в неизвестна нам посока парите ни. Още пари ще бъдат похарчени и за бариерата в общината – след първото фиаско с пропускателния режим оптимизмът отново надделява над опита и ще има втори дубъл. Любопитно е само едно – за колко време ще се запушва новата версия. През това време във високото политолизи призоваха да поощрим действията на правителството, а не толкова оптимистично настроени социолози предупредиха същото правителство, че живее
в условията на опасен парадокс
висок рейтинг и също толкова висока обществена враждебност, което може да изкриви представите за демокрация у нас. Пак тази седмица някои висши държавни мъже получиха покани за тържествата на Трети март с участието на министър председателя Сергей Станишев. Само да не се окаже, че „бедният чиновник” сбъркал поканите, е жертва на типична фройдистка грешка – защото пак взеха да ни изчезват чистачките и касетофоните от колите, а най-коментираният грабеж на седмицата беше този, при който маскиран мъж нахлу в пощата в квартал „Левски” и задигна 71 лева. На стотинки.
Без цензура | 26-02-2010, 17:47 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
19 февруари е. Датата, която в българската история завинаги е белязана от сянката на едно бесило, край което е нямало българи, и до което е можело да не се стигне, ако преди това беше имало. Ако България има фигура, която е безспорна, без да предизвиква пристъпи на сантименталност и, независимо от времето, някак незабележимо да се отръсква от всякаква помпозност, това е Левски. И понеже всяка нация има както своя един герой, пред когото отстъпват всички останали, така и историята на някое голямо предателство и още по-голямо снишаване след него, 19 февруари не е дата, на която да изпадаме в пристъп на свръхнационална гордост или краен нихилизъм. Можем просто да занесем цветето си пред паметника на Апостола и да се запитаме – колко въпросителни щеше да има в тефтерчето на Левски днес. И колко време ще ни отнеме на нас, за да запълним празното място – преди и след въпросителните. Тази седмица имаше попадения, но като цяло още не справяме добре с попълването на празните места.
Какво ни се случи от миналата събота до днес. Който можа – прости, който не можа – остана му да завижда на прошката, която си размениха бившият и настоящият премиер. Варна си има бюджет и достатъчно дупки, които да глътнат няколко пъти парите за годишни разходи, а правосъдието беше настроено
да пее „Ах, Стояна, ах, Стояна...” и да търси кой е карал трактора.
Или, по-лесното – кой не го е карал, докато той под прикритие кротко е разоравал държавната нивичка. Иначе почивните дни някои ги прекараха в блажено припичане под зимното слънце, други – в обикаляне да нагледат заменките. Съботно-неделният рейд на депутати от ГЕРБ беше с предизвестен край – дошлите на място народни представители можаха само да видят какво е загубила държавата, докато местните репортери допълваха картината с подробности, които винаги изпадат, докато новините им стигнат до столицата. Още веднъж ни напомниха, че земи край морето са купувани на цени по 7, по 15, по 27 лева квадратния метър, че са продавани земи от НАТУРА, че новите собственици са или известни фигури или пък, напротив, никому неизвестни двайсетинагодишни девойки. Накрая депутатите се прибраха в София, а след тях остана едно голямо „Е,и?”, за да виси над заменките и над глобите за тях.
Една друга категория хора пък прекараха почивните дни в нескокойно въртене, след като в петъчната „Панорама” разбраха
как Бойко Борисов пожелава „лека нощ”
Несебърският кмет даде заден ход за спортната база, която държавата побърза да превърне в национална. В дирекция „Миграция” нямаха такъв късмет и директорът Стефан Христов чу щракането на белезници заради някои лица, добили чудодейно статута на постоянно пребиваващи у нас, макар да не би трябвало да минават границата. Заради далавери, извадени на светло от Нова телевизия, изстина и мястото на Светослав Мичев, до понеделник директор на Държавната агенция за бежанците. В съда обаче ударът на миналата седмица завърши с октоподни гърчове в десетчасово заседание. Накрая в ареста останаха двама, трима излязоха срещу подписка, а на останалите двама им струваше по 20 хиляди лева. Вътре се оказа Алексей Петров – въпреки изявленията му, че е жертва на нов Народен съд, съвестен данъкоплатец и борец за финансови правдини, за което поиска да разкаже и на американския посланик. Но пък от капана на постоянното задържане за втори път се измъкна Хамстера – иначе сочен за връзка между „Наглите” и „Октопод” и за дясна гума на Трактора. Бизнес и политика се омесиха в октоподната мъгла, появиха се едни свидетели, други се отказаха, изплуваха застрахователни договори за половината държава и едно забатачено дело за убийство – на прокурора Николай Колев. Най-важен обаче продължава да е въпросът –
къде са били трите сърца и най-вече мозъкът на октопода?
Защото, както казва лично вътрешният министър, на неформалното отвсякъде място басейн „Спартак” имало едни папки, на които мястото им е съвсем другаде заради класифицираната информация вътре. И никак не било ясно кой, включително от най-високите етажи на властта, се е възползвал от тях. А и в мътилката на „Октопода” май вече изчезнаха отговорите на други въпроси – какво стана с бандата на магистралните Крокодили, например, или с „Наглите”, които доста нагло пак са на свобода, или с истината за дългите прошки за измамите на Боби Цанков, или с назначените от Черничкия Красьо, за когото единствената промяна е, че си смени ходещия фолкаксесоар. Нищо от тези въпросителни не тревожи, поне на пръв поглед, българската полиция, защото главният секретар Калин Георгиев обяви създаването на
МВР Еntertainment
Според него, черно-белите кадри от пресцентъра на МВР вече са били всички рекорди по гледаемост в You Тube, където, ако не помните, предишната българска звезда се казваше Валентина Хасан. Мечтата на средния българин обаче едва ли беше да види спънат трактор. Средният българин, на когото пак започнаха да му крадат чистачките от колата и бурканите от мазето по-често от обичайното, си мечтае за по-сигурен живот. А полицаите обмислят стачка. Пак. Защото, ако се доверим на казанато от синдикалистите там, техника и бензин на държавната полиция се осигуряват от неформални спонсори, най-големият от които са самите полицаи. Средният българин си мечтае и за здравеопазване, на което да сложи оценка над средната, засега обаче препитването на МБМД показва, че българите пишат на здравната си система 3.67. Здравната и пенсионната реформа пак отидоха зад чертата на хоризонта – което дава повод за въздишка на облекчение сега, но ако вдигнем поглед над протърканите си обувки днес, ще видим, че отлагането без идея само
ще ни направи съвсем боси след години.
Защото, каквото и да си говорим, реформите започват тогава, когато станат неизбежни, а отлагането им „за след това” само ги прави по-скъпи, по-болезнени, с по-бавен и по-съмнителен резултат. Ни липсваше и стъпката „напред – назад”, тази седмица тя е върху здравния закон – депутати от ГЕРБ поискаха да се отмени пълната забрана на цигарите на обществени места. Мотивът на троицата беше, че в условия на криза забраната ще съсипе бизнеса, а и както казаха самите депутати – заповедта е много трудно изпълнима, защото нямало как да се осъществява контрол.
Не може да се изпълни, защото не може да се изпълни
е аргумент, който чуваме за втори път, след като друг народен избраник предложи с почти същата мотивация да отпадне идеята за имоти да се плаща само по банков път. Връхлетяха ни и глобални проблеми – насред обсъждането на руско-американските ракетни отношения България пак се оказа намесена не където трябва. Първо посланикът на Съединените щати спомена, че се водят разговори за разполагане на противоракетна отбрана в България. Което би трябвало да го научим първо от вътрешен източник. Въпреки възторзите на част от политическия елит, външният министър отрече информацията, което не попречи на руския посланик в НАТО да вдигне високо вежди и да обяви, че България трябва да преговаря и с Москва, не само с Вашингтон. У нас премиерът беше лаконичен - "Направил съм се, че не съм ги чул". На нас пък пак ни се причу, че „скоро” трима министри от кабинета "Станишев" ще бъдат дадени на съд - Николай Цонев, Валери Цветанов и Емилия Масларова. Почти готов бил обвинителния акт срещу Мария Мургина, Раиф Мустафа и Росен Маринов.
Явно скоро ще станат три седмици след изборите
Защото толкова беше обещаният срок за въздаване на справедливост на най-високо министерско ниво. За такива ситуации е полезна административната мърфология – според коментара на Калвин Кулидж не е необходимо да обясняваш нещо, което никога не си казвал. Мърфологията у нас обаче винаги се чете постфактум. Това не пречи на изблиците на чиста и безкористна народна любов. Премиерът Борисов може и да ревнува, но тази седмица стиховете застигнаха бореца за ред, законност и справедливост Яне Янев. Разградската поетеса Павлина Стаменова го посрещна с
Родино мила - Майко изтерзана
Завет свещен - за всички времена...
Салют за Теб, Земя - богоизбрана.
Правописа и пунктуацията оставяме на съвестта на авторката, а продължението - на вогоните. Те биха могли да напишат и достойна фешън-рецензия за Виенския бал в София. Щраус беше пощаден от балкански аранжимент, но не бихте го повярвали, ако видите само снимките - многобройните Златки на българския „елит” успяха да демонстрират гардероб, достоен за началото на всяка ХХХ-продукция, а на посланиците им остана необятно поле за проява на естетическо самообладание. Покрай тях незабелязана остана друга заплаха. След като Законът на електроните съобщения мина и там спорният интерфейс, макар и кръстен другояче, си остана, група граждани решиха да протестират от балкона на Народното събрание със сигнални жилетки с надписи "Аз не съм терорист!". А председателката на Парламента Цецка Цачева ги изгони оттам, като заяви, че, ако трябва,
тя ще се съблече и ще ходи гола по улиците,
само и само да нямало "октоподи" в България... Засега тази лейди Годайва на средна възраст не е реализирала заплахите си, но то явно е заради умората. Същата, заради която тя обяви началото на днешния парламентарен контрол за 11, а не за 9. И разбира се, това нямаше нищо общо с президентското вето върху Закона за митингите, който иска да ни прати да си протестираме там, където няма да пречим. Във Варна тази седмица пак не приключи делото срещу юридическата мафия, оставила някои варненци без имотите им. За да не бъде постигната крайната цел –
пълно изтощаване на прецаканите,
и те решиха да се организират и да дадат отпор с гражданско сдружение. Не ни липсваха обаче наводнения, свлачища и олимпийски слалом – все повече върху, а не между уличните дупки. Все пак пълненето на най-големите започна, а кметът Кирил Йорданов ритуално изми ръце пред заплахата от застрахователни искове срещу Общината – „Нямам нищо против да се съдим със застрахователите. Но, за да ни осъдят, най-малкото първо трябва да докажат, че ние умишлено ги изкопаваме тия дупки по улиците”. Дали е имало умисъл, когато уличните терминатори са били допускани да копаят, или пък когато е трябвало да им се търсят гаранции по ремонтите, това е далеч по-любопитен въпрос. Както и какво стана с
най-скъпата баня на Балканите – варненският централен площад
Около 500 квадрата плочки там вече приличат на попара с бисквити и сега ще ги ремонтират. Но пък се намериха виновните – партиите, които са си организирали там предизборните митинги. За които със сигурност са имали разрешения. Но пък поне Варна има бюджет – харесван от вносителите, неприет от градската опозиция и в очакване на европейски пари. Панацеята ще се ползва по рецепта, вече дадена на кметовете от премиера Бойко Борисов в Пловдив. В нея е написано какво не трябва да правят овластените по места, за да не им се налага да си правят публично словесно сепуко пред избирателите. Информационната бележка на Бойко Борисов относно индикаторите за измами по структурните фондове със сигурност няма да е толкова разстърсващо четиво, колкото белетристичните партийни бележки на предишния премиер. Но пък може да се окаже доста по-полезно. Защото и тази седмица не ни се размина без поредната европейска глоба – този път заплахата е за над 20 милиона евро заради нарушения в Земеделското министерство при изплащането на субсидии. Макар „отличниците” на седмицата да са другаде. В отдел "Рибарство и аквакултури" процентът на усвоени европари през последните две години се е движел от чистата нула до осем на сто. Което не е необичайно – одитът е установил, че за 18 месеца или година и половина ефективността на един служител се е равнявала на
половин обработено заявление за субсидия.
Поне ще има кой да гледа охлюви за европейците, без да се нервира.
Без цензура | 19-02-2010, 18:02 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
През последните седем дни финансистите се заеха със странни аритметики с цел пълнене на бюджета, из държавата плъзна «Октопод», но пък защитеният свидетел срещу Маргините изведнъж млъкна като риба под дискретния съпровод на Parla Piu Piano, а в софийското следствие Каратиста от Наглите за малко се размина с Менделсоновия марш.
А разводняването и мътилката дойдоха не само от разтопения сняг и преливащите язовири. Държавната аритметика се илюстрира най-добре така
5 бр. = 1 лв. = 333 бр.
Както и да ги гледате, бройките все са прости клечки за зъби, само че тези по 20 стотинки парчето ги сервирали към закуската от 72 лева на правителствения самолет, а тези, по цени на дребно, излизат 500 за лев и 50. Та като й потръгна така на държавната аритметика, та цяла седмица.
Първо министрите се учиха да броят. «От юли до януари са 6 месеца, а не 7 и ако не можете да ги преброите, си използвайте пръстите.» Тази остра реакция на вицепремиера Симеон Дянков беше в отговор на депутата от БСП Корнелия Нинова, недоволна, че седем месеца премиерът не е свиквал междуведомствения съвет за военния комплекс. Ако я подкараме на пръсти, може да се окаже, че финансист номер едно не оправя сметките както трябва, но това е прекалено еретична мисъл, затова няма да броим. И ако това беше смешно, после стана страшно.
Минал на първо четене законопроект постановява, че работещите зад граница българи вече са длъжни да се осигуряват в България, но върху поне минималната заплата на страната, в която работят.
Във Франция, например, тя е 1 342 евро.
Който не може – да се прибира и да стои без работа у нас. Или да работи за 120 евро. Всъщност, аргументът на вносителите е повече от благороден – така щели да спрат всички фалшиви командировки в чужбина, с които работодателите ни източвали осигурителната система. Като се замисля, последните десет скандала със скъпи задгранични командировки бяха все с адрес Министерския съвет – реални, но пък безсмеслени, но явно дъното на хазната вече се е излъскало здраво, щом опряхме до осигуровките на емигрантите, които и без това си хранят всичките роднини у нас.
Други 78 милиона лева Симеон Дянков намери по джобовете на фирмите, които миналата година са имали неблагоразумието да работят с държавата. Защото държавата още не им е платила, а банките отдавна си искат кредитите. Сега, ако фирмата иска да получи някакви пари, трябва доброволно да се откаже от 10 процента от вземанията си, а държавата ще й плати останалите 90. 180 фирми вече са подписали. Няма да търсим синоними за подобна доброволност, но
държавите все по-често взеха да се правят на Робин Худ.
Тази седмица британците поискаха да купят от Германия данни за укрити в Швейцария сметки на свои граждани. Още три европейски държави смятат да ги последват въпреки протестите, че данните са получени в резултат на банална кражба на информация.
Но да се върнем у нас. Сметки кое е по-важно – пенсионната или здравната реформа, доведе до отлагане на по-късното пенсиониране. За тази седмица. За следващата – не знам. Стана обаче факт гласуваното през януари –
по-изгодно е никога да не си работил
и да живееш от социални помощи, отколкото да си работил и да са те съкратили. Сега социалните помощи ще се дават, докато „има нужда”, а всички, които работят, ще дават пари за въпросната нужда. Макар че размерите на нуждата явно са различни за всеки.
След като стана ясно, че диабетиците ще си доплащат инсулина, заместник директорката на Здравната каса Албена Златарева нарече разликата от пет лева на месец «нищожна». Но ако това ви се струва непремерено изказване в коментар за един непремерен ход, изчакайте с реакцията.
Защото Българският фармацевтичен съюз беше още по-радикален в похода си към нашите джобове – от там предложиха на здравното министерство да фиксира еднакви цени на лекарствата във всички аптеки. Сигурно ще стане по-подреденичко, но ефектът ще е автоматично поскъпване на лекарствата с 10 – 15 процента, а ние можем само да се молим на европейските директиви за защита на конкуренцията.
Пак през тази седмица, така богата на идеи за здравето и джобовете ни, един вестник трябваше да съдейства на 33-годишната бременна Виктория да роди нормално. Омъжената тук украинка съвестно си е плащала три години здравните осигуровки, но като дошло време да ги използва, за да роди едно българче, оказало се, че не може – нямала гражданство. Което, разбира се, не е било пречка, да й прибират осигуровките.
Междувременно Здравната каса си смени ръководството, казват новият шеф бил добър специалист. Изборът му обаче не беше. Името на Жени Начева беше внесено в Парламента в пет следобед на осми февруари, а на девети сутринта вече беше избрана. Явно
скоростта става стил в кадровата политика,
защото през седмицата също толкова ненадейно уволниха шефа на Българския морски квалификационен център във Варна - Александър Калчев, назначен преди по-малко от година. Той си получил заповедта без мотиви, но по факса. Пак във Варна, следвайки стриктно повика за съкращаване на администрацията, се сдобихме с нова административна шапка на строителния надзор. Както обясни областният управител – за по-добра мобилност в отношенията със София.
И варненското звено влезе в новините тази седмица – след като на Златни пясъци заради строеж увисна един басейн, проверката завърши с констатацията – «параметрите на разрешителното не са нарушени, строителите малко са навлезли в съседния имот.»
Аритметиката беше основно занимание и в общинския съвет. На ход харчовете във варненския бюжет
пораснаха с милион и 400 хиляди лева.
Преди да излязат оттам обаче под формата на социални услуги, улични ремонти и други обществени благинки, те трябва и да влязат, а освен от местни данъци и такси, няма откъде. За някои от разходите има и друга надежда – тази седмица варненският кмет отчете 44 успешно финансирани европроекта. А и нали Европа деблокира още милиард и половина за страната ни.... Макар че и тази година Годишният доклад за усвояване на европарите отчита едва процент и 3 десети усвояемост у нас.
Иначе покрай бюджета във Варна цяла седмица прелитаха разни любопитни цифрички. Като се разровиха из старите договори, съветници изкараха цени за строителство и ремонти, които не са пипани от 2008-ма година. Съвпадение или не – атаката на Красимир Узунов срещу цените на “Инжстрой”, “Хидростой” и “Пътища и мостове” дойде заедно с разследването на вестник «24 часа» за предшественика на Батко и неговия Братко, осигурявал наред апетитни поръчки за трите фирми. С роднини или без, но «цялостният ремонт на улиците в града е сън», отсече варненския кмет. И обеща да запълни поне кратерите. Как все стигаме до лунните пейзажи по улиците ни, май е от нещата, които не ни е дадено да разберем. Опит направи тази седмица Калояна Димитрова от БСП – работейки в комисиите на съвета, тя е стигнала до тръби, за които общината ще плати по 405 лева на метър при реална цена 175. И до
варненски улици с по 14 сантиметра асфалтово покритие.
Данните са налице, остана да намерим улиците. Пак се появи темата «Морска градина». Засега, след заповедта на областния управител Данчо Симеонов, къде и колко търговци ще има в градината, ще продължи да решава Общината, тя ще осигурява и реда. Областната управа обаче ще каже кои търговци ще печелят и ще прибира постъпленията. Това накара председателя на Общинския съвет Борислав Гуцанов да поиска собствеността върху градината, а кметът Кирил Йорданов далеч по-спокойно препоръча да изчакаме новия Закон за местното самоуправление.
Разбира се, не само цифри имаше тази седмица, имаше и мечти. Съветниците се размечтаха как след две години Варна ще има велосипедни алеи, велосипедни паркинги и система за отдаване на велосипеди под наем. Всъщност, алеи вече има. Просто не се виждат под паркираните върху тях коли. Поетични изблици имаше и на национално ниво.
От регионалния министър Плевнелиев, например, научихме, че офертите за магистрала „Тракия" били пазени като „Мона Лиза". Ние пък, докато чакаме да се усмихнем като Мона Лиза от удоволствието да караме по истинска магистрала, се разминахме с друго обещание – търговията с имоти да излезе на светло, като парите се превеждат само по банков път.
Тази седмица обаче правната комисия в Парламента гласува точно обратното. Вносителят – атакистът Николай Пехливанов явно ги е съкрушил с аргумента си –
дори да го приемем, няма гаранции, че законът ще се спазва.
Е, до второто четене има достатъчно време, за да бъде изпълнена типичната стъпка «напред – назад» по законовите текстове. Освен аритметиката, поклонници тази седмица имаше и лингвистиката – с доста употреба на синоними в Закона за електронните съобщения все пак бяха прокарани основните идеи за следене, макар и кръстени по друг начин, а липсата на гаранции за обикновените граждани бяха обяснени с вездесъщата национална сигурност.
Което ме накара да си спомня разказите на «либийските» репортери – там отговорът за всичко не дотам редно бил - «Мадам, държавата има проблем.» Този отговор беше пратен в две посоки и по парливата тема ГМО.
Първо на гражданите беше обяснено, че Европа иска закона такъв, тук и сега. В ерата на бързата комуникация легендата падна бързо, след което Европа получи своето обяснение – първо ще има мораториум, но после законът ще действа. И докато слушахме как държавата има проблем, неусетно останаха без отговор разни въпроси - чия беше идеята да ни лъже за европейските искания, колко ще издържи неприложимият в Европа мораториум и кога точно ще заживеем в генномодифицирана среда. И ще станем една от само четирите държави в еврозоната, които допускат подобна съмнителна флора на територията си. Тази седмица
убиха още един полицай – Бончо Чернев
стана жертва на поредния вилеещ пиян българин, изгубил представа за границите. Покрай убийството научихме обаче и друго - според вътрешния министър не е хубаво, но пък се оказа и ненаказуемо, когато пресаташе на полицията крещи на репортер «Мъртъв си.» Друг репортер – Димитър Върбанов, се размина на косъм, когато по време на интервю обвинен в серия измами строителен предприемач директно го фрасна с чука по главата. Много може да се каже и за полицая, и за репортера, Захари Карабашлиев се ограничи само да ни припомни американската история за счупените прозорци – ако оставите в квартала си един прозорец, счупен от дребните бандитчета, след година вече имате погром в целия квартал и мафия. Не е лошо да запомним тази история и
да започнем да си остъкляваме прозорците.
Преди да се наложи да обявим за общодържавно издирване държавността на републиката. Която, примерно, е изчезнала някъде край Търговище, защото колата й се е повредила. Като тази на двамата варненци, още издирвани по делото „Борилски”. Иначе ще трябва за всяко дело да си назначим по един френски посланик и да го ползваме като арменския поп. Няма как да не минем и без поредната порция избрано от премиера.
През седмицата, в поредния пристъп на нещо, наричано «феминизъм», което подозрително напомня повече на снизходително потупване по главичката, Бойко Борисов поиска доживотен затвор за нападение над жена с киселина. Категоричността на границите във формулировката води до някои въпроси – могат ли в такъв случай мъжете да бъдат заливани с киселина, а жените – пребивани, срещу по-малко наказание. Но пък футболистите ни могат да спокойни – лично премирът, след жребия за евроквалификациите, изчисли, че англичаните няма с какво толкова да ни уплашат. Май ни остана
да чакаме само звука на арфата.
Точно така вече започват във Венецуела предаванията, наречени «Неочаквано с Чавес». Идеята на президента е да говори на нацията когато и откъдето реши, а звукът на арфата трябва да накара гражданите да застинат в очакване на откровенията.
Всъщност и без арфа българите все повече започват да разчитат само на един човек – тази седмица учениците от Велики Преслав, например, изпратиха прошение до Бойко Борисов да не им махат директорката, а пренебрегнатите български певци поискаха среща с него, за да прокарат идеята за задължително повече българска музика в ефир. Не знам дали младите музиканти четат стари вестници, но поне по-зрелите им колеги можеха да им разкажат – тази песен вече сме я пели,
българската Бритни Спиърс така и не се появи.
И други блеснаха, разбира се, не така ефектно. Но не можем да подминем новия заместник областен управител на Шумен. Седат Кадир – юрист от Свободния университет, успя да ни изненада с писменото и говоримо владеене на латински език. А Мартин Димитров написа цяла глава в Мораликономиката, като призова всички, заменили частните си чукари с апетитни парчета в планините и край морето, сами да ги върнат, за да не плащаме глоби на Евросъюза.
По темата научихме още, че „лицата на висши държавни постове, които вземат решения от името на държавата, може и да са престъпили закона умишлено, но държавата като цяло го е направила неумишлено”. Правният бисер е на земеделския заместник министър Георги Костов. Няма да рискуваме с главоболие, докато се опитваме да разберем мисълта в дъното на министерското изказване, но пък си е съвсем ясно – или плащаме евроглобите за държавна помощ, или казваме на Европа, че сделките са си съвсем наред, загубата си остава за нас и в двата случая, а който заменил – заменил.
И тъкмо юристите започнаха да обсъждат темата за закон с обратно действие, който евентуално да развали сделките, гръмна голямата бомба, за която ще говорим не само тази седмица. Из държавата
плъзна „Октопод” и гушна цяла компания
начело с лоялния гражданин Алексей Петров. Бивша барета, надзорник в НОИ, преподавател в УНСС и сътрудник на ДАНС, агент и издател, а май и доктор на икономическите науки – все под прикритие. Или организатор на престъпна група, която поне десет години се е занимавала с рекет и източване на ДДС, износ на проститутки и ограбване на „Кремиковци”, побои и търговия с политическо влияние. Ако всичко това е вярно - мафията наистина е имала икономика, полиция, спецслужби, вестник, изобщо – държава. Ако не – за пореден път разчистването на сметки минава в графата «държавност». Засега из мъглата само се протяга по някои пипало и подава противоречиви версии. Например - "Октопод" - продължение или не е на "Наглите". Има свързващо звено - Антон Петров – Хамстера, арестуван покрай "Наглите", пуснат от съда и издирван, докато не се предаде, покрай «Октопод». Или – лоялният гражданин Петров повече от коя страна е бил. Защото главният прокурор Борис Велчев нямал основание да е недоволен от Петров, когато са работили заедно. Но пък подопечните му разрешиха зрелищната акция по задържането. Малко изненедващо, премиерът беше лаконичен – похвали се, че американците ни похвалили за «Октопод» и заключи - "Война е - който издържи".
Далеч повече се разпростря Румен Петков – „Ако е вярно за Трактора, Станишев да подаде оставка.” Всъщност едва ли останаха много хора, които се вълнуват кой точно е лидер на БСП, а и Петков ще излезе с това искане дори ако намерят малки зелени човечета на Марс.
По-важно е друго – къде са били Петков и МВР, ако това е било вярно за Станишев. И какво се е случвало преди и след Станишев – защото от казаното и написаното излиза, че Тракторът мирно е орал на нивата при генерал Атанас Атанасов като шеф на Националната служба „Сигурност” и Иван Костов като премиер, при Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов – главен секретар на МВР по време на неговия мандат, при Сергей Станишев и всичките прилежащи им вътрешни министри оттогава досега.
Затова и на заглавието от тази седмица
"България експрес"дерайлира на Курило
повечето погледнахме като на поредния коментар за състоянието на държавата, не като на новина в прав текст. Защото засега всички сме качени на рамката на велосипеда без рамка и се опитваме да се крепим на нея. Колко ще издържим?
Без цензура | 12-02-2010, 15:25 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
В поднебесната Лъчезария последните седем дни бяха белязани от всякакви озарения, откровения и повторения на 22-ия параграф. Няма как да не започнем с въпроса
колко струват всичките приказки за бъдещето,
което принадлежи на образованите и напъните на учители и родители, когато ролевият модел на републиката сам си дава оценка – „Справям се прекрасно с езиците, защото практиката в Европейския парламент е всеки да говори на собствения си език”. След като Бойко Борисов не вижда необходимост да знаем чужди езици, можем само да занемеем. Никакъв коментър. Но пък това обяснява наказанието на Павел Тодоров. Полицаят от благоевградската „Съдебна охрана” получи дисциплинарно наказание, защото отказал да разчисти библиотечката в служебното помещение, където имало петнайсетина романа. И като си помисли човек, че според „Щурците” светлото бъдеще щеше да е настъпило под слънчевите ридания на последния милиционер над Омир. Ето как изтърваме шанса да се приближим до светлината в края на тунела. Но пък за сметка на това има шанс всички онези железни мъже, решени в черно от боксерките до очилата, да се сдобият с професионален празник. Лично вътрешният министър е дал идеята на 11-ти ноември да празнуват частните охранители. При посещението си в Турция премиерът Борисов отвя
сложната, древна и понякога взривоопасна наука „дипломация”
с няколко крилати фрази. Научихме, че България и Турция нямат нужда от партии-посредници, че хора от българската политика са прекалили и са повдигнали националистическа вълна, че техните обръчи от фирми и начин на живот не кореспондират с разбирането дори на турската политика и затова турската страна трябва да ревизира поведението на тези посредници. Иначе казано – в България има турска партия, която и да е тя и каквото и да казва Конституцията. Освен това - обръчите от фирми и наглата показност са присъщи на турския политически живот, откъдето директно командват част от политическия елит на България. Разбира се, след пълното със скандален потенциал А, казано в Турция, не последва дори Б, казано у нас, но с това всички вече свикнахме – чудесата тук отдавна имат срок на годност около три часа. И после Бойко Борисов трябвало да внимава Божидар Димитров да не обяви война зад гърба му. Затова пък имаше
силен урок по кадрова политика.
Новият управител на спортните ни бази е Радослав Каратанчев. Обвиненията за наемане на убийци от негова страна ги оставяме на съвестта и въобръжението на Жорж Ганчев. Но все пак, това е човекът, който не се посвени да обясни допинга в организма на 15-годишната си дъщеря с бременност и който прекара доста време в Съединените щати, докато чакаше да утихне скандала от катастрофата, в която „Мерцедесът” му остави на място трима души. Не мина и без уроци за специфичната танцова ГЕРБ-стъпка. Първо имахме вицепремиер Илиян Михов. За около седмица. После нямахме. След това имахме икономически съветник Кольо Парамов. Пак за около седмица. После и него го нямаше. Няма го тази седмица и председателят на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев, след като миналата седмица пък ту имаше, ту нямаше предложение за сваляне на току-що вдигнатия данък за хазарта. Продължиха движенията напред – назад и по темата „Румяна Желева”, ако си я спомняте. След като новият кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева накара евродепутатите да си приберат предварително приготвените въпроси и да й ръкопляскат, Бойко Борисов пак не се сдържа и определи Желева не като грешка, а като човек, поставен в тежка ситуация.
Науката за междуинституционалното общуване
също получи принос. Първи вътрешният министър нарече съда част от „Наглите”, защото били пуснали бандитите. После премиерът поиска мораториум върху нападките между властите. Малко след това съгласният вътрешен министър продължи канонадата - „Има нещо деформирано в съдебната система". Всъщност - с мораториум или без – така си беше. След дълго развяване по медиите, подопечните на Черничкия Красьо получиха от Висшия съдебен съвет всичко на всичко понижение в ранг. След десет години дела, един документален филм и един посланик, който на висок глас съобщи на Европа, че в българското правосъдие има нещо гнило, делото „Борилски” има присъда, която изглежда на широката публика по-адекватна на фона на разказаните обстоятелства. А 15 години след един човек влиза в заведение и стреля с автомат „Калашников”, днес той не е току-що излязъл от затвора гражданин, а общински съветник и собственик на футболен клуб, който отива да окаже бащина помощ на наследника си в пребиването на охраната. Не искала да пусне „детето” на ски-влека само срещу аргумента „миналата година си платих, сега няма”. Иначе
ГЕРБ стъпката се оказа и поучителна, и заразна.
Румен Овчаров оттегли оставката си като председател на Градския съвет на БСП в София, защото нищо не се променило от нея. А неприятностите за „Атака” не свършиха с Юли Галев. Дали с удоволствие или от страх, че ако закъснее, после ще е още по-лошо, но Външно министерство веднага потвърди участието на Волен Сидеров в скандал. „Луфтханза” не останали очаровани от идеята българския политик, че настояването за ред на борда на самолета е проява на „арийски национализъм” и според доклада на полицията само дипломатическият паспорт спестил на Сидеров престоя в ареста. Докато един отделно взет наш депутат разнасяше славата на родината, някои от останалите дадоха своя принос в
обогатяването на науката за демокрацията.
Пръстовото гласуване беше наречено „унизително” от Рамадан Аталай, който сравни проверката кой ходи на работа с преброяване на добитък. То и на нас като работодатели на депутатите ни е унизително години наред да ги гледаме как ни лъжат в гласуванията, но поне се въздържахме от животински сравнения. Не че депутатите мислят да се предават. Сега идеята е парламентарният контрол да се премести от петък във вторник, за да имат народните избраници повече време за общуване с избирателите. Сега чакаме въпроса „Всяка сряда ли ще се работи?”. В хора на унижените и оскърбените се включи и един бивш народен избраник. Според Борислав Ралчев демокрацията е свобода на словото и независимост на институциите, а новата система на гласуване нарушава и двете. По тази логика очевидно липсата на демокрация означава трудова дисциплина. Имаше тази седмица и сериозен принос към
парламентарната политикономика.
След като от СДС попитаха как така ДПС-кметове са успявали за 13 дни да спечелят проекти, като са пращали документите си първо до Ахмед Доган, а след това – до екоминистъра, владетелят на изящната словесност Лютви Местан каза кратко и ясно – „Една от основните функции на народният представител е избирателите да комуникират с него и чрез него с изпълнителната власт. Това е съвсем нормално.” Научихме това-онова и за пазарната действителност. Председателят на медийната комисия Даниела Петрова обясни промените, които позволяват на рекламните шефове да имат и медии, така – „Узаконихме пазарната действителност”. Всъщност същата пазарна действителност показва, че много често най-лъскавите коли и най-пазените къщи се купуват с пари от дрога и заменки на земи, например. Може би да узаконим и тях? И в спорта за пореден показаха добър финансов нюх - като ги нагазиха за данъци и осигуровки, осем клуба внесоха документи, с които на практика искат освобождаване от данъци и признаване на пълен данъчен кредит. Гражданското ни съзнание беше атакувано и с
други образователни предложения –
да не протестираме срещу закриването на болници, защото болните от тези райони ще ги возят на хеликоптер. Когато намерят хеликоптери и финансиране. Или като пешеходци да се снабдим със светоотразителни жилетки, за да не ни блъскат шофьорите, които смятат, че скоростта в града не бива да пада под 100, а мигачите са излишен аксесоар. Или като призивите да си плащаме редовно данъците и да не се държим като ония данъчни, които не са платили собствените си данъци. Във Варна пък улиците все повече приличат на пейзаж от бедстващо афганистанско село,
а ниско над тях прелитат идеи като тази на общинския съветник Красимир Узунов таксите във варненските детски градини да се изравнят с тези във Великобритания. Двата морски синдиката спорят чрез медиите какво се случва в БМФ, докато параходството тихомълком получи разрешение от държавата да не си изпълнява задълженията по приватизационния договор. И без разрешение не виждаме обещаното и на летище Варна, а на Рибната борса втора седмица си играят на „тука има – тука нема”. А в съда тъкмо днес гледаха крупно дело за продажба на изборни гласове – за 3 по 20 лева, дадени на застъпници. Разбира се, най-големият научен спор на седмицата беше около
Закона за генномодифицираните организми.
За да не стигне битката дотам, че да спасяваме вълка да не бъде изяден от агнето, искането е едно – никакво отглеждане на ГМО в България. Сценарият по спора вече е познат. След известно футболизиране на НПО-тата между институциите изведнъж прогърмява глас – „Евпора го иска, няма време, иначе ще ни накажат”. Постепенно обаче компютрите се превърщат в компоти, при това генномодифицирани, та бързо и сръчно сами си отвиват капачките и оттам потичат противоречия – Европа бърза, но само за хармонизиране на законите, не за тяхната либерализация. И да, Европа иска да ни накаже, но не заради не-отглеждането на ГМО, а напротив - заради едни ГМО-та, които май някак са изпълзяли от лабораторията, където им е мястото. Което не пречи на министър председателя с присъщата му категоричност да твърди, че не иска ГМо в България, заместникът на еко-министъра да настоява за пълна отмяна на забраната им у нас, а представителят на най-големия производител на ГМО у нас да демонстрира още през ноември миналата година подробни познания върху това, което по-късно ще стане законопроект. Не че сме срещу прогреса, но не лошо да знаем кой ще е гарантът за спазването на закона. Защото и mp3 плеърчетата, и електрошоковите палки са рожби на един и същи прогрес. И докато за генните мутанти защитната полоса от 30 километра на някои им се видя много, през същата тази седмица Пампорово стана гранична зона, след като дълбочината на българо-гръцката гранична зона се увеличи от 15 на 30 километра. Определиха ни и
периметър за недоволство.
След като президентът Първанов заплаши с вето върху Закона за митингите, хватката се разхлаби и забранителната зона за недоволните беше лимитирана на 5 до 20 метра. Конкретните решения ще вземат институциите, а софийски репотрери вече премериха и установиха, че органичителният периметър по правило изтиква митингуващите на уличните платна. Пак през тази седмица Алекс Маси коментира за списание „Форин полиси” – „По-рано американските избори имаха някакви последици. Сега те просто определят коя партия народът иска да мрази следващия път.” Май не само американските.
Без цензура | 06-02-2010, 08:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
През изминалите седем дни държавата си ремонтира кабинета, а ние научихме доста за теорията на профилактиката. След като свинският грип изчезна също така мистериозно, както се и появи, а след него останаха складове с ваксини, Световната здравна организация се опита обтекаемо да обясни, че тъкмо това е трябвало да стане – успели са да предотвратят пандемията.
Има вече съобщения за следваща
серия – от кози грип, а който иска да разбере повече за теорията на
грипа – да види историята за една гъша работа. Грипните напъни обаче са нищо в сравнение с превантивните
мерки, които ще вземат в Бургас.
Тази седмица от кабинета на
областния управител дадоха заявка за титлата „най-виден теоретик на
профилактиката” с решението да затварят магистрала „Тракия” още щом
получат предупреждение за снеговалеж. Превантивно. Защото нещото,
наречено кой знае защо „магистрала”, нямало снегозадържащи съоръжения и
нямало как да се почисти не само за норматива, валиден за нормалните
магистрали, а изобщо. А шофьорите ще обикалят по стария път през Айтос,
който явно е по-надежден от магистралата.
Социалното
министерство също се включи с превантивни мерки срещу нерадостни
старини. Пенсионирането у нас си е рисково събитие, затова сега ще има
нова вноска – за риск „Старост”, която солидарно ще си делят работник и
работодател. Парите от нея ще отиват за добавки към пенсиите на онези,
които въпреки всичко доживеят до 75 години. Според
светлите планове на социалното министерство
тези 0,4 на сто от заплатата могат да се инвестират в големи
инфраструктурни проекти и да носят дивиденти. Можем да започнем със
снегозащитните съоръжение на магистрала „Тракия”, например.
Здравното министерство също е загрижено за профилактиката ни.
Затова започна да разпраща едни профилактични sms-си с напомняне да
посетим превантивно личния си лекар. Съобщенията засега пълнят
касичките на мобилните оператори, но пък винаги можем да се надяваме,
че все някога количествените натрупвания ще преминат в качествени
изменения и българинът един ден ще се събуди по-отговорен към здравето
си и ще се заеме с профилактика.
Малко предварително условие е преди него държавата да е
осъзнала, че профилактиката пести пари, но изисква все пак някои
държавни усилия. Като болници, здравни служби и лекари, които са близо
до пациентите си. Засега напъните са от наша страна.
Според
Асоциацията на лицензираните фондове за доброволно здравно осигуряване,
ние си плащаме с лични средства около 40 процента от общите разходи за
здравно осигуряване. Европейската норма в момента е 27 на сто.
Икономическия институт на БАН добави още пипер и проценти, като съобщи,
че работниците у нас получават под една трета от това, което реално
изработват. Останалите 70 на сто от общата добавена стойност на
производството заминава другаде, като този процент показвал неприятната
тенденция към повишение.
Затова пък тази седмица научихме, че митниците ще профилактират
злостните пътници, които не стига, че си декларират стойността на
багажа, ами имат и претенции, ако им го загубят. Новото правило е – ако
на летището се застраховате и декларирате, че багажът ви струва повече
от 150 евро, при загуба и евентуално намиране, вие дължите за
удоволствието мито и ДДС. А като връх в ясните и регламентирани
взаимоотношения "чиновник – пътник" идва уточнението на един
ръководител на разменна станция – "от митническите служители зависи
дали ще поискат пълен размер на таксата”.
За профилактика се замислиха и в Европа. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, след
духането на гръцката каша,
заяви ясно, че в еврозоната няма да имат място държави, в които синонимът на „голяма лъжа” е „статистика”. Ние, понеже много напираме насред кризата да си умножим цените по 3.14, приемайки еврото, ще се борим с лъжите, корупцията и организираната престъпност, следвайки принципите на Питър. Най-вече онзи за създаването на комисии.
Правителството
ще си има нов, специален орган, наречен БорКор. В него ще бъдат събрани
около 150 – 200 ангели от всички ведомства и администрации, които като
един ще излязат и ще преборят корупцията. Естествено, ще има и
германска помощ, защото идеята дойде след разговорите на министър
Цветанов в Германия. Явно не са били много куртоазни.
И от
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ни настъпиха на тази тема
– според тях времето за профилактика на корупцията вече е изтървано и
отдавна е време за борба. От там неделикатно подсказаха и как да стане
– като си назначаваме и издигаме съдиите и прокурорите според заслугите
единствено към правосъдието и като им контролираме имотното състояние.
И тъкмо да се запитаме това не е ли написано все пак и в нашите закони,
и не кой да е, а правосъдният министър официално възкликна – „Как сме
работили досега с тоя Наказателно-процесуален кодекс."
Същността
на възклицаването се свежда до това, че сегашните норми за борба с
престъпността са формални и неефективни. Дотолкова, че пречат на
борбата с престъпността. Лечението, предписано в предложените промени,
обаче също не е безспорно – идеята някой да бъде осъден само на базата
на донос и данни от специални разузнавателни средства отдалеч мирише на
Вишински, а останалата част от Европа едва ли би приела защитник,
назначен от прокурора. Дори когато целта е профилактика на шиканирането
на процеса.
Дали заради лошия НПК, или заради друго, но тази
седмица във Варна една върволица "знакови", "оперативно интересни" или
каквито там искате лица, изпадна в
амнезия по останките от мегаделото срещу Иван Славков
В София болният Златомир Иванов-Баретата вече се лекува под
домашен арест, Антон Петров – Хамстера, част от шумно прибраните
"Нагли", си получи свободата срещу 20 хиляди лева и с мотива, че
доказателствата срещу него са разколебани. Да се чуди човек за какво ни
беше да обявяваме Малкия Маргин за общоевропейско издирване.
И дали заради законите или заради нещо друго, но при внесени в
съда 300 фиктивни сделки за източване на ДДС и щети за 450 хиляди лева,
Арбен Хавальов получи почти профилактичната присъда от 3 години условно
и 10 хиляди лева глоба. В Софийската градска прокуратура има и други
обвинения - срещу престъпна група, източила 10 милиона лева ДДС. В нея
са Арбен Хавальов и още петима души. Засега въпросът е дали тук
предишната присъда просто ще я разделят на шест или все пак поне ще я
умножат на броя на подсъдимите.
Хавальов, между другото, е собственик на българската къща на
мистериите. Така нарече комисията «Кушлев» хотела "Каса Домини" в
Рибарица – едно от любимите места на ДПС. Освен всичко друго, се
твърди, че само спалните комплекти там са по 800 евро, защото били
"Версаче".
Явно това е голямо достойнство, защото в потока от непринудени и
фамилиарни бисери, с които българският премиер облъчи германските си
събеседници, се изтъркули и поканата към младите българи да си идват у
нас, защото и тук можели да си купуват "Версаче". Медийната харизма на
нашия премиер не стигна обаче до сърцето на бившия заместник-външен
министър Гернот Ерлер. „Бойко Борисов управлява вече шест месеца, но
говори предимно за грешките, допуснати от неговите предшественици,
прехвърляйки им вината за проблемите. Убеден съм, че в най-скоро време
ще се появи въпросът какво конкретно се прави в България”, каза Ерлер.
С колегата си социалдемократ се съгласи Клаус Франке, християндемократ
открай време.
Това не помогна за обуздаване на превантивното хвърляне на
поредните порции стари грехове върху текущите проблеми. Този път
информацията за скрити предупреждения на Европейската комисия косвено
беше насочена и към тръгналата към европейски пост Меглена Плугчиева. А
идеята, че половин година преди изборите тройната коалиция е започнала
да саботира следващото правителство, определено идва повече на всички,
които все още не са решили, че живеят в Небесната Лъчезария. И които
получават потръпвания, настръхвания и други позиви, когато премиерът
им, седнал срещу свой колега в телевизионното студио откровено пита –
„Аз съм толкова добър, такова слънчице, как да ми намериш кусур?”
Всъщност, намирането на кусури се оказва учудващо лесно и тази
седмица. Няколко месеца след като на хазартните босове беше казано, че
е време да започнат да плащат разумни суми на хазната, а вдигането на
въпросния данък обедини управляващи и опозиция, пак видяхме стъпката
ГЕРБ – предложение за смъкване на данъка. При това пуснато неясно как и
май неизвестно от кого на страницата на финансовото министерство. Ако
„техническата грешка” не бъде коригирана, това ще означава промяна в
планираните данъчни постъплания при вече започнала данъчна година,
което за нормалните държави е изключение. А приходите за държавата ще
са два пъти по-малки от планираните.
На този фон
ремонтираха кабинета – с две рокади,
наложени от злощастното фиаско „Румяна Желева”, с едно
профилактично допълнение, което ще видим по-късно и с един тихомълком
сменен образователен замминистър. Като без малко да се окаже, че сме
останали без външен министър още преди да са го избрали официално.
Не стига, че талибаните се възползваха от недопустимата за
Афганистан авансова медийна политика, ами и нашият генерал Самандов за
малко да довърши работата, като си изтърва пистолета на земята и после
нервно го премяташе в ръцете си под носа на министъра. На нас пък са ни
бутнали под носа друго дуло – цените на тока.
С даденото им държавата право два пъти годишно да си коригират
цените, енергийните дружества вече дружно заявиха, че ни чакат още пет
процента отгоре върху цените за тока от средата на лятото. Във Варна от
Е.ОН изгоря и общината. С изгорели от токовите удари помпи. Е.ОН вече
прехвърли вината върху НЕК. Там очевидно добре се възползват от стария
сервитьорски номер и май е въпрос само на време сметките за ток да
идват с графа АМ – „ако мине”. Ако искате „да не мине”, ви чака дълга,
тягосна и скъпа процедура с почти обречен край.
Като онази варненска пенсионерка, която получи сметка 2 хиляди
за ток, защото електромерът й бил „манипулиран”. И то така, че отчитал
91,5 процента по-малко ток от наистина използвания. За който, между
другото, пенсионерката е имала сметки от по 50 лева. И което всъщност
означава, че реално е изгаряла в едната си стая ток за 500. В случаи
като този търсенето на права по пътя на обикновения потребител напомня
компютърна гърмилка – застрелват те на всяко ниво, докато не му хванеш
цаката. Или – на всеки завой от търсенето на потребителски права
потбителят е качван на пързалката и връщан в изходна позиция. Тази
профилактична мякра позволява до наградата да стигнат само най-добрите.
Или тези, които успеят да докарат тук някой голям софийски шеф, който,
като Бойко Борисов на гръцката граница, да въздаде справедливост и да
въведе ред. Поне докато не му видят гърба. Между другото, онзи
пенсионерски електромер при втора проверка се съвсем редовен.
А като споменахме гръцката блокада, няма как да не повторим
въпроса на колегите от „Народно дело” – като не можаха да стигнат до
пристанището в Солун, защо превозвачите ни не се сетиха, че пристанища
има и в Бургас, и във Варна. Не че точно тия дни щяха да стигнат лесно
дотук, даже ако магистрала „Тракия” не е профилактично затворена. И из
града придвижването става все по-трудоемко занятие след всяко
преваляване. Варненци отдавна са се примирили, че „почистен” град тук е
равнозначно на разринати основни булеварди, а пешеходците да му мислят.
Вече единайсти ден четем и слушаме, че „започва почистването на
междублоковите пространства”. Аз,
газейки снега всеки ден и по местоживеене, и по месторабота,
още го чакам това разчистване. И вече обмислям варианта „цял
неопренов костюм” за времето, когато „разчистения” сняг ще започне да
се топи.
Зор видяха и тези, които имаха работа вътре в общината тази
седмица. Идеята за пропускателен режим, който контролира кога
чиновниците идват и си отиват и дали няма да влязат неблагонадежни
елементи, струва 30 хиляди лева и засега се материализира под формата
на дълга, бавно вървяща, но много изнервена опашка, която чака една
операторка на компютърна единица да им запише данните и да им даде
електронна входна карта, с която операторът на рогатката да ги пусне
вътре. Ако нямате друга работа, това е идеалното място да разберете
какво са имали предвид хората, измислили термина „театър на абсурда”.
Електронно гласуват вече и избраниците ни в парламента. Пултът с
по-малко копчета от магазински пос-терминал върви с осемстранично
„Ръководството за експлоатация", като цели седем са посветени на
тайнството „поставяне на картата в процепа и натискане на екрана с
пръст”. Може и среден.
Надеждата е новата система да сложи край на 20-годишния цирей,
наречен „гласуване с чужда карта”. Евентуалните чужди интереси, които
вдигат средния пръст на задтерминалното устройство тип „депутат”, са
въпрос на друга профилактика.
Без цензура | 30-01-2010, 10:10 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
