Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

VI. НЯКОЛКО КУРИОЗА ЗА ФИНАЛ

За голямо мое съжаление аз, преброител в кампанията 2011 Варна, Аспарухово, циганската махала, ул. „Горна Студена“, а бях преброител и преди десет години (пак там, но на улица „Розова долина“), се срещам с един факт, който преди десет години не съм забелязал или нещо друго.

За голямо съжаление, когато достигам до края на списъците си, намирам, че имам съвсем мъничко хора на възраст над 60 години. Живи. Примерно ако преброих общо около 250 човека, преброените българи с българско, турско, ромско или каквото щат самосъзнание, които бяха над 60-годишна възраст бяха... едноцифрено цисло. Питам и колежката преброител – при нея, да речем, на 200 души само 11-12.
Животът, който водят – физически, битово, духовно – не е лек, дами и господа. Малко минават 60-те лични години. Ранни раждания, нехайни бременности, безработици, тежък бит, усложнени болести, алкохоли, недохранвания и други. Ето ви и резултат.
За десет години в този сегмент от българското население се сменят драстично поколенията. За двайсет години се подменят изцяло и спомените. Социалният живот – животът на общността като част от живота на нацията - е сведен едва ли не само до избори. Като футболно първенство.

Но да се върна в махалата на Аспарухово. Накрая на тоя цикъл документални снимки от преброителната ми работа съм приготвил вкратце няколко неприятни или не куриоза.

Първият е статистически. Нямах нито един преброен електронно. Макар че домакинствата с интернет не бяха малко.
Единственият циганин, който се самоопредели като ром, беше най-мизерстващият от всички посетени. Млад, с три невръстни деца, жена, живееха в стая в стара къща. Нямаше дърва, не се отопляваше, мръсотия и смрад, в стаята не повече от 12 градуса, навън – малко над нулата. А те всички до един бяха боси по пръстения под. Голямото момче – около 7 години – с тежко умствено изоставане. Получаваха пари за него и комай с тях преживяваха.

Единственият българин, православен, който живееше там посред махалата (женен за циганка), излезе над 40-годишен симпатяга с желязна дългогодишна работа в местно предприятие. Голямото му момче не беше и то наред с главата, а голямата дъщеря се оженила и вече с три деца. Хубаво, ама в Максуда при мъжа си, наркоман, станало нетърпимо и се прибрала при баща си. И така, в неизмазаната стая с един джам, която е и цялата постройка, бяха се наблъскали осем човека.

- Вие да не сте от общината? - пита ни тихо човекът, като влизаме с колежката.
- Не... точно. Защо?
- Защото моята постройка е незаконна – признава. - Ама какво да правя? Къде да живея?
Оказа се, че това беше единственият човек, несобственик, който живееше под наем на общината (за мястото), при това в страх наемодателят да не го прасне заради незаконната съборетина.

Разбира се, останаха непреброени лица. В пустеещо място, в развалини и храсталаци, и следи от огън по останки от стени, баш в средата на главната улица, живеели братя ли, що ли. Но единият особено бил много луд, както ни предупреди загрижено съседът. Съседът апропо беше същият онзи циганин, когото бях упътил да звъни на 112 една сутрин. Махнах с глава и отминах мястото. Достраша ме.

А най-големият куриоз се случи в последния ден. Тъкмо ядях вафла и почивах. Заоглеждах се де да си хвърля отпадъка. След триминутно изследване на пейзажа видях най-сетне кофа и се запътих натам. Отворих капака, хвърлих опаковката и с изумление видях вътре хвърлена цяла и здрава банкнота от два лева. Затворих капака и се умислих. Втори път не посегнах към кофата (ако чакате такава развръзка), но и досега се чудя какво аджеба правеха тия два лева в кофа за смет посред циганската махала? Прочее, не въпрос, а мистерия.

Без цензура | 26-06-2011, 12:10 | ОГНЯН АНТОВ

В стила на любимия си герой нашият мистериозен автор Ясен Ястребофски ни отправя поредна провокация.

Запазваме оригиналния вид на писмото му - написано само с главни букви. Тъй като, смеем да твърдим,  вече познаваме стила на г-н "Ястребофски", смятаме, че CapsLock-ът в случая не е въпрос на недоглеждане или "виртуална" нелюбезност, а цели (и успява) много точно да изрази чувствата, които напират у автора по повдигната тема:



НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ ОТ РАЙОН ПРИМОРСКИ, ПРОТЕСТИРАМЕЕЕЕ !!!

И НЕ САМО ТОВА !

НЕ СЕ ЧУВСТВУВАМЕ ПО-ДОЛНО КАЧЕСТВО ХОРА ОТ ТЕЗИ В РАЙОН "ОДЕСОС" !

ИСКАМЕ И НАШЕТО КМЕТСТВО ДА Е ТАКОВА НОВО И КРАСИВО, А БЕ ВЪОБЩЕ

ФАМОЗНО!!!

НЕ ИСКАМЕ СЕГАШНАТА ДЕПРЕСИРАЩА НИ СГРАДА !!!

ХВАЛА НА ОБЩИНАТА И НА ТЕЗИ АРХИТЕКТИ, ДРЪЗНАЛИ ДА СЪТВОРЯТ И ПОСТАВЯТ ТАЗИ

ПЕРЛА В ЦЕНТЪРА НА КОРОНАТА НА ГРАДА Н ...

КАКВО ЩЕШЕ ДА КАЖЕ МОЯТ ПРИЯТЕЛ, АРХИТЕКТ И УРБАНИСТ - ФРАНК ЛОЙД РАЙТ

ЗА ТАЗИ АРХИТЕКТУРНА ЕКВИЛИБРИСТИКА, ЗА ТОЗИ ФЕНОМЕН - ФЕНИКС, ИЗПРАВИЛ СЕ

СРЕД КУПЧИНА ЖАЛКИ СГРАДИ ОТ НАЧАЛОТО НА МИНАЛИЯ ВЕК И ОСТАВАЙКИ НЯКАК

СИ ЧУЖДИ НА ЛАНДШАФТА СЪС СВОЯ РЕТРОГРАДСКИ МАНТАЛИТЕТ...

ТОЙ - ФРАНК ЛОЙД РАЙТ, ЩЕШЕ ДА КАЖЕ:  "НЯМАМ КАКВО ДА КАЖА..."


ВАШ ЯСЕН ЯСТРЕБОФСКИ - АРХИТЕКТ - УРБАНИСТ

Без цензура | 25-06-2011, 10:11 | varnautre

Тази седмица съмнително консултиращи депутати ни съветваха да си плащаме редовно данъците, а съмнителни съдии още настояват да раздават право. Научихме официално тарифата, която съмнителни полицаи си плащат, за да проверяват гражданите.

Несъмнителните, които пишат актове, взеха да ги гърмят. Европейската комисия също я обзеха съмнения относно Гражданите за европейско развитие на България и комисията обмисля да управлява директно фондовете си у нас и в Румъния. Ние пък сме обзети от съмнения коя сметка да не платим, за да усетим поне малко, че вече е лято.

От хляб няма да спестим.

Зърнопроизводителите ни успокоиха, че ще произведат три пъти повече пшеница, отколкото ни трябва. При цените обаче това означавало запазване на сегашните. Каквото и да правим, няма да спестим и от ток. Дали заради кривата логика на топлофикациите, дали заради други сметки, но доста изненадващо регулаторната комисия разреши от следващия месец нощната енергия да стане по-скъпа с около 10 процента. Като компенсация ни предложиха обещание за по-евтин дневен ток. От движението срещу монополите пресметнаха, че токът на топлофикациите е 400 процента по-скъп от този на атомната централа. Екзотичната икономическа логика насилствено и безалтернативно задължава всички да купуваме 400 пъти по-скъпата стока, за да може производителят й да оцелее и да продава основния си продукт на малка част от нас. За

още по-сериозен апокалипсис

предупредиха от ВМРО, ако бъдат продадени 110 киловолтовите далекопроводи у нас, а промяна в закона в тази посока вече се подготвяла. Компенсации ще има – по малко и за някои. От септември вдигат се вдовишките пенсии, което означава почти по седем лева отгоре за около една четвърт от пенсионерите. При останалите новата минимална работна заплата ще ни намали доходите, защото осигуровките ще се повишат, а реалните заплати едва ли ще вдигнат. За сметка на това се подготвя подарък за големите транспортни фирми. Поредната магистрална трагедия отново събуди лобистките интереси – този път идеята е да се опрости или намали ДДС при купуването на нов автомобил и автобус. В страната на луксозните „баничарки” резултатите едва ли ще са тези, които ни описва министърът, а и не е лошо да си приготви отговор на въпроса:

„за коли може, а за лекарства и учебници...”.

Тази седмица си имаше и ден за чудеса – в сряда премиерът Борисов избяга от журналисти. Така пловдивските репортери останаха онеправдани за сметка на варненските. Във Варна, още не проговорил, премиерът зарадва фотографите, след като от един спортен сайт откриха, че премиерската кола е с чужда винетка. Нито винетката, нито протестите пред завода за боклук притесниха министър председателя, който разнообрази церемонията по рязане на лента с връчване на документи за българско гражданство. Васко Ристески си заслужи паспорта по трудния начин, спасявайки катастрофиралите на магистрала „Тракия”. Дали обаче трябваше да си получи президентския указ за гражданство пред завода за смет? Или това беше нещо като

предупреждение към новия българин.

По-важното във варненската визита на премиера обаче беше продължението на жанра „съвети към нацията”. В село Падина събраха студенти, за да дискутират с премиера за „Бъдещето на България”. Борисов пренареди идеите на демокрацията, като обясни и на студентите, и на организаторите, че „животът е точно бизнес и политика”, „демокрацията не е измислила нищо по-добро от партиите” и затова „обществото трябва да се съобразява с тях”. Студентите приеха спокойно дори репликата, че думата „политика” трябва да е най-чистата в България, но работодателските стратегии на премиера вероятно са пратили още няколко от тях да си стягат куфарите. Като заклейми „изкуственото мотивиране» на младите специалисти и не пропусна да се оплаче още веднъж от личните си несгоди, премиерът отказа да приеме простия факт, че младите специалисти са най-заплашени от безработица и

прати бъдещите инженери да гледат овце.

Несъстоятелният популизъм на съвета вероятно е станал ясен дори на тези от младежите, които не са виждали жива овца, не са наясно с демографията на българското село и не знаят нищо за липсата на сигурност у българските фермери и обикновени собственици на две – три животни. Те обаче явно са тайна за премиера, който продължава да настоява, че благоденствието ще потече по магистралите, а за тези от младите, които все пак не искат да стават овчари, Борисов предложи алтернатива – да се запишат в комсомола на ГЕРБ и да се развиват. Лошото е, че докато премиерът «строи магистрали», парите в бюджета свършват, а прехваленият заем от Световната банка постепенно беше преструктуриран така, че парите са за 150 километра магистрали по-малко, но пък консултантските услуги са станали четири пъти по-скъпи. Във Варна премиерът заклейми и зелената енергия. Вероятно е въпрос на време той да открие

предимствата на производството на ток от биомаса.

Всичко от себе си даде и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който сравни сегашното правителство с делата на княз Борис I Михаил – Кръстител. Дано не е имал предвид началото. Премиерът пък не е усетил още истинския смисъл на конкуренцията, затова със задоволство съобщи, че в кризата хората по-често ходели в храма. Макар да обеща да не прекъсва христолюбивото си поведение, Борисов призна, че е зает повече с драскане по листите за общински съветници, защото най-много му «отивало». Разбрахме също, че ленинската готвачка, която така и не се научи да управлява държавата, е сменена от рибари и баничари – тях премиерът посочи като източник на информация за решенията си. Общинският съвет и този път не изневери на себе си – заседава два дни, събираше кворума бавно и мъчително, но пък го губеше бързо, докато накрая

важната работа остана за друг път.

Администрацията получи съдебна благословия да държи в тайна част от Общия устройствен план и по-конкретно – онези части, които са изработени от същия екип, но по частни поръчки. В Слънчев бряг изумиха гостите с нова атракция – засипване на басейн, като не изчислиха, че е по-изгодно за имиджа на страната да оставят незаконното съоръжение до края на сезона, след като са го изтървали в началото. После могат да си приберат глобата с лихвите без да четат обилни репортажи за българските плажни чудесии. През седмицата имаше раздвижване и в софийските съдебни потайности. Лично премиерът Борисов публично изрази задоволство, че начело на Софийския градски съд е сложен човек, близък на вътрешния министър и на ГЕРБ. Това обаче не помогна на Владимира Янева. Не помогна и писмото с напомняне на стари факти, пратено от Сметната палата, което шумно бе наречено „приключила проверка, която не констатира несъответствия”.  Инспекторатът към Висшия съдебен съвет откри четири нарушения на Янева в делото „Софийски имоти“ и заяви, че

ще обмисли подходящо наказание.

В полицията чистенето на къщичката продължава – тази седмица от "Вътрешна сигурност" на вътрешното министерство потвърдиха, че рушветът за излизане на магистралата като катаджия струва 10 хиляди лева. Не е лошо да се замислят и за софийския шеф на пътните полицаи. Тази седмица Богдан Милчев обогати служебния фолклор, като поиска повече проверки на граждани „със съмнително поведение”. Според него поведението на един шофьор е „съмнително”, ако той минава по едно и също време през едно и също място, така че снабдявайте се с GPS и шпионски романчета и тренирайте прибиране по различни маршрути. Нищо съмнително не откри в действията си депутатът Лъчезар Иванов. За атаките срещу консултатските му хонорари той намери политически причини, като предпочете да показва дипломите си, вместо да обясни защо се е регистрирал по ДДС с почти година закъснение. Между другото, консултанът Иванов няма и специалност „трудова медицина”. Но пък ни

призова да си плащаме данъците,

като забрави да отговори редно ли е да консултира здравен фонд, докато прави законодателни предложения за здравното осигуряване. Разминаване за пореден път имаше и във финансовото министерство. По това време миналата година търговците получиха нареждане да свържат касовите си апарати с НАП. Една година по-късно на всеки изпълнителен търговец се падат по 12, които са се ослушали. Тази седмица вместо глоба те получиха още една година отсрочка. А при следващата идея за пълнене на бюджета тези, които се ослушват, вероятно ще се 120 на всеки редовен. Бонус отпусна и премиерът – той нареди опрощаване на лихвите върху неправилно взети майчински. Така около 2 хиляди нарушителки на закона на практика бяха облагодетелствани за сметка на тези, които спазиха закона – хубав или лош. Поради премиерската щедрост сега финансовият министър ще трябва да стисне зъби и да върне лихвите и на законопослушните майки. И двамата обаче забравиха тези, които изобщо не взеха пари за децата си, защото държавата беше решила така. Далеч от тези вълнения, в РЗС поеха щафетата и Яне

Янев започна подписка за нов вот на недоверие

към кабинета, като обвини правителството в некадърност, а за премиера обеща да покаже доказателства, че е бил пряк или косвен участник в убийства. БСП през това време бяха заети с изкуствоведска дискусия, след като паметникът на съветската армия осъмна тази седмица „в крак с времето". Американските лица на културната ширпотреба, които се появиха върху съветския монумент, бяха наречени хулиганска проява, а почистването стана по точно толкова партизански начин, както и боядисването – тайно и нощем. Сред раздаващите тежки естетически и политически присъди беше и министърът на културата. Няколко дни по-рано той редеше възторжени слова за модерното изкуство при откриването на музея, но когато акцията върху паметника показа как една илюзия се заменя с друга, изкуството не беше разпознато. Вместо това започна размахване на пръст, че ще ни спрат газа, а официалният протест на Русия съвпадна с поредния политически изблик срещу „опитити за преразглеждане на историята на Втората световна война”. В Русия като „преразглеждане” се осъжда всеки опит за  критично осмисляне на сталинизма преди, водещ до излизане от руската орбита днес. А дойде ли ред за поредното политическо извиване на ръцете с икономически лостове, газът ще поскъпне,

дори и да бяхме позлатили паметника.

Все повече започва да разбира от политика и Христо Стоичков. Очевидно допаднал на премиера като темперамент и изразни средства, бившият футболист е постоянно присъствие в антуража му, а в Пловдив си позволи да обвини кмета в неблагодарност и да го прати да бере череши на село. Греховете на Славчо Атанасов бяха два – позволи си да не изпадне във възторг от скъпите идеи за нови стгадиони и продължи да иска онези 20 милиона, които София му дължи за боклука. Всичко това обаче е като изпитните Радини вълнения преди голямата сеч. Голямото финансово набутване, започнало със създаването на Еврозоната, и завършило – само засега – с кризата в Гърция, е на път да глътне и България. На срещата на ЕНП н Брюксел премиерът Борисов твърдо застана зад политиката за наливане на пари в гръцката икономика и представи промените в Конституцията, Пакта за икономическа стабилност и влизането в Евро + като гаранции за нашето икономическо здраве. На практика обаче премиерът Борисов, за разлика от колегите си в Полша, Чехия и Унгария,

обеща ние да внасяме пари,

с които банките от богатите държави ще си покриват загубите. За да се случи това, ние ще продължим да сме мястото с най-ниски доходи, най-високи цени, а вероятно и с растящи данъци и лихви. Но пък премиерът ни се чувства спасител на Европа и вероятно в ушите му звучи „Съм много хубав”*. Тази седмица една млада шофьорка едва не уби по тази причина новородено бебе и родителите му в линейката, която ги караше към болницата – не чула сирената, защото слушала музика.

* „Съм много хубав” - Замунда банана бенд   

                                    
„Слънцето изгрява сутрин, за да ме види,

вечер го изпъждам да си отиде.

И птичките пеят специално за мене,

и всички жени са от мени пленени.

Съм умен, съм готин, съм оригинален,

от всичките хора съм най-идеален.

В света съм единствен, но великолепен,

за толкова хубост още нямате степен,

защото съм най най най най най най,

от ден на ден съм по-съвършен.”

Без цензура | 25-06-2011, 04:45 | Светлана Ганчева, БНТ Море

Един ден, когато цялата ни страна бъде осеяна с кратери от нещастни инциденти и бедствия, сигурно ще се втурнем да спасяваме малкото, което ни е останало. И подобно героят на Селинджър ще ни се иска от нещо малко и незначително да изградим философия.

Катастрофите у нас отдавна са ежедневна новина. „Тежък пътен инцидент, отнел…” &ndas...

Без цензура | 21-06-2011, 09:07 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Тази седмица за пореден път научихме, че раят на земята е в България, докато при съседите е настъпил Армагедон.

А единствената причина за благоденствието ни е сегашното управление. «Ако не е това правителство, в България ще има хаос. Когато в наши съседни страни се лее кръв, в България откриваме магистрали, спортни зали и музеи", отсече премиерът Борисов.
А ние изпращаме седмица, белязана от

голяма лична трагедия и дежурните й употреби.

Когато на магистралата остават осем трупа, въпросите са задължителни. Засега обаче има политическо ползване под формата на национален траур в деня за вот на недоверие, пореден лобистки натиск на транспортни фирми и обяснения за прокоби и проклятия. Проклятие несъмнено има – някой някога ни е нарекъл да не си спазваме законите, а всяка дупка да запълваме с още закони. Новият транспортен министър вече започна разчистване в автомобилната администрация. Ако обаче се докаже, че проверяващият е пуснал автобуса с рушвет, а не с документи от редовен технически преглед, уволнението е най-малкото, което трябва да се случи. Докато България беше официално в траур заради жертвите на магистралата, в парламента течеше

клоунада, наречена „вот на недоверие”.

В това отношение дори сръбските чалгаджийки, дошли специално за концерт, проявиха повече деликатност. В парламента първо председателката отказа отлагане на дебатите, защото в тях нямало „нищо забавно”. Права е, в тях нямаше нищо. Поне доколкото видяхме, защото траурът беше употребен, за да се забрани прякото излъчване. Въпреки липсата на трибуна, БСП поведе битката, като завърши с искане за предсрочни избори. Симеон Дянков, пратен да защитава крепостта, нарече твърденията за провал на икономическата политика „пълни глупости”. Аргументите му бяха все в цифри за показатели, с които изпреварваме едва ли не всички европейски държави. Не стана ясно защо при тези цифри живеем определено най-зле от всички европейски държави. „Атака” се изнесоха от залата, последвани от Синята коалиция. За финал Сергей Станишев предложи ритуално разкъсване на правителствения антикризисен план. В залата всички говореха на Борисов,

премиерът обаче изобщо не дойде,

този път – по време на цялата дискусия. Липсата му е очевиден политически жест, който трябва да ни внуши, че вотът не е никаква драма за кабинета, а той няма съмнения в изхода от гласуването. Заради липсата на интрига и най-вече на телевизионни камери депутатите поставиха рекорд по бързо обсъждане на вот. А премиерът очевидно смята, че щом на поредното рязане на лента вече е нарекъл недоволните от него „наглеци”, то темата е приключена. Той се появи пред публика чак на другия ден, при откриването на новия музей, където дори е успял да резне повечко лента и да я изпрати на Симеон Дянков. Затова финансовият министър преди гласуването на вота раздаваше парченца, гарнирани с мъдрости от типа „днес е прекрасен ден за българското изкуство”. Не мина без взаимни обвинения в девалвиране на авторитета – опозицията беше сърдита на премиера за репликата „не ми е приятно да ги гледам и затова няма да отида”, а управляващите – заради „шоуто” на опозицията. Цецка Цачева пък отказа да дисциплинира колегите си с простодушното изявление: „Нямам право да призовавам народните представители

да осъзнават за какво са в тази зала”.

Заради предизвестения резултат любопитството беше насочено не към таблото, а към балкона, откъдето гледаше Христо Стоичков. От него разбрахме, че няма да става президент, но явно се е записал във фен клуба на Цветанов. Спекулациите станаха възможни, защото премиерът съобщи, че вече е намерил подходящия човек. Макар че тогава продължението беше, че „Симеон Сакскобургготски е най-подготвен» за «Дондуков» 2. През седмицата имаше и малък държавен празник – рожденият ден на премиера. Въпреки изявленията му, че не иска подаръци, той получи жива рибка, родена в пречиствателна станция и пари на ръка, за да благоустрои Банкя. А докато се жалваше, че е все така сам, най-дългите крака на света му дойдоха на крака. Борисов обаче не беше докрай доволен от Адриана Скленарикова, защото имало и много българки с дълги крака.

Той знаел.

Всъщност, покрай премиерските жалби в едно покъртително вестникарско интервю остана незабелязано друго изявление на Борисов в същото интервю – че отдавна е надскочил нивото си на некомпетентност. Докато читателите му съчувстваха, че в спалнята му и ”едни гащи” женски не могат да се намерят, а на всичкото отгоре вече не може да ходи да люпи семки на стадиона, българският премиер чистосърдечно си признава: „Моето място, там, където се чувствах най-сигурен, беше в МВР. ... Бях си полицейски началник. Ако ме бяха оставили, още щях да марширувам по плаца.” От интервюто имаше и практически ползи – научихме, че не трябва да подаряваме черни котета на премиера, да не му искаме пари назаем в понеделник и пак тогава да не го снимаме отблизо, защото си пази късмета, като не се бръсне. Така класическата илюстрация на принципа на Питър остана незабелязана, размита в подробности, които не би изнесъл пред публика никой средноинтелигентен бакалин, например. Отдавна е

подминал всички нива на Питър

и депутатът лекар Лъчезар Иванов. Към него имаше питания за какво точно е консултирал застрахователни и охранителни фирми. Като не успя да откаже журналистите с половинчасов престой в парламентарната тоалетна, Иванов излезе, заяви, че въпросите са хубави, годината – изборна, декларациите – лична работа, а ние трябваше сами да си направим извода, че той пак е жертва. Нямаше особено вълнение и когато вътрешният министър Цветанов призна, че е допустим знак за равенство между него и Алексей Петров. Обиден, че никой не харесва семейната му приятелка Владимира Янева, Цветанов избухна, че ако новата председателка на Софийския градски съд беше «позната на  Алексей Петров и Пешо Сумиста, може би нямаше да има такива атаки срещу нея». Атаката беше всъщност решението на Висшия съдебен съвет все пак да провери как точно Янева е разследвала злоупотребите на "Софийски имоти", от които си е пазарувала. И докато ние си играехме на

«открий разликите» между Цветанов и Петров,

тръгна и нова проверка – какво е участието на Янева в лъжата, пратена официално на Брюксел, че въпросното дело е прекратено. Тук вече и Съюзът на съдиите в България не издържа и поиска оставките на целия Висш съдебен съвет. В отговор Янева резюмира: оставка – не. Докато съдиите като съюз защитаваха честта си, Стойко Стоев, разследван за връзки с Красимир Георгиев, се опита да обясни, че Красьо Черния не би могъл да си пазарува магистрати, защото дори не знаел значението на думата магистрат. Макар че като бивш член на Висшия съдебен съвет Стоев би трябвало да е наясно, че в правото незнанието не извинява престъплението. През седмицата продължиха да се увеличават забавните правителствени решения. Кабинетът добави нови два и половина милиона лева към сметката на БОРКОР към вече получените 17 милиона. Срещу хубавата сума борците с рушветите и тежката престъпност трябва да се устроят битово и да се заемат с анализ на корупцията. За борбата явно ще трябва да приготвим няколко пъти по толкова. В същата седмица, в която спонсорира корупционните анализатори, правителството обаче отказа да поддържа «сив списък» на възложителите, нарушили Закона за обществените поръчки при европрограмите.

Самият закон беше променян осем пъти

през мандата на кабинета, новите предложения въвеждат вътрешни поръчки за ведомствените фирми и по-голям размер на сумите, за които не се иска поръчка – и двете посочени като основни начини за извършване на нарушения от Сметната палата. Като голям успех през седмицата беше отчетено подписването на договор с американците от "Шеврон" за проучване за шистов газ в Североизточна България. Въпреки всички обяснения, че това ще ни превърне в един български Тексас, при това екологичен, сделката вече бе наречена «гербаджийската АЕЦ «Белене». Забавно беше и във Варна. Депутатът от ГЕРБ Павел Димитров обяви кмета Йорданов за най-сериозен опонент на ГЕРБ на местните избори и го нарече „оформен държавник”, който направил много за града. Имал и малки недостатъци – дупки в инфраструктурата, раздут щат и лош контрол в администрацията, която често я карала на автопилот. Но е «оформен държавник». Поне става ясно, че щом това са критериите за оформен държавник, няма защо да се чудим, че държавата е в това състояние. Друго мнение имат в Института за пазарна икономика. Там за пореден път провериха бизнес климата в българските градове и обявиха, че във Варна една от основните пречки за правене на бизнес е общинската администрация. Може би затова инвеститорите, които, знаем, гласуват с краката си, отдавна не са ни навестявали, а градът май започва да се спасява по вече изпитан начин –

барачка на всеки ъгъл.

Баракизацията, сочена преди години като спасение в кризата, се завръща въпреки всички обяснения, че сме щастливата Аркадия. Само цифроманията в цените подсказва, че са минали двайсетина години.

* Библия, Битие 1 - 2

Без цензура | 18-06-2011, 07:14 | Светлана Ганчева, БНТ Море

Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

V. В ТЪРСЕНЕ НА АЛИ, ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ И ОЩЕ ПЕНЕЖЕТА

Нали си спомняте в началото на 21 век българската власт като реши да пенсионира по точкова система? Покрай това принудиха хората сами да търсят служебни бележки за доходи или удостоверения за стаж, сами да си правят изчисления, да сборуват точки и пр. Чичо ми, например, с девети незавършен клас, шофьор, какво понятие си има от тая дейност? Аз, дето съм магистър, е та какво – мога ли да я свърша? Наша работа ли е? Така възклицавахме тогава. Работата свърши с това, че пенсионираните счетоводители намериха допълнителен приход от кандидат-пенсионерите.

А на кого е работа цялата тая работа? На държавата, разбира се. Фактът, че сам си правиш сметките, означава, че държавата няма ресурс за това. А като няма държавният чиновник задължението и възможността да обслужи пенсионната процедура, той за какво е тогава? Все едно държавата няма участие. Все едно я няма. С две думи, изостанала държава.

Така. Аз съм преброител в кампания 2011 – доброволен държавен сътрудник. Обикалям улица „Горна Студена“, това е центърът на циганската махала във варненския квартал Аспарухово. Събото-неделна утрин, февруарска, здрава. Аз стоя на кръстопътя, държа пенежето в ръце. Влизам-излизам из къщята и се учудвам:

„Абе какви са тия списъци (именно ПНЖ-то), дето са ни раздали! Та това са данни от преброяването преди десет години. От тогава никой ли не е обхождал адресите, не е сверявал, не е актуализирал? Явно не. Явно никога (в последните 20 години) не е имало такава практика. Добре, ами за районите, в които се рекрутира човекоборотът сравнително бърже? За тези слоеве от населението, за които десет години са предостатъчен срок за подмяна на поколенията? Гогол да се върне сега на земята, че да подхване българската сага за мъртвите души... Чичиков ще бъде сигурно партиен функционер, а гешефтът му – с душите в мъртвите преброителни списъци.“
Впрочем какво си мисля, няма голямо значение. Значение има генералният факт. Ние ходим по адресите и търсим хора отпреди десет години. Не търсим съвременници сиреч. Оказва се, че тогавашното едно семейство сега са няколко семейства - внуци, па деца, па родители, па ако са живи, и дядо, баба. Влизам в двора и питам:
- Извинете, търся Али еди-кой си.
- Кой Али?
- Еди-кой си. Нали това е този и този номер?
- Тоз е. Али няма.
- Ами тука пише, че има.
Младо момиче, с малко дете, мъжът й, момче и той, пие кафе до печката. Той се оказва зет в къщата на жена си.
И не друг, а зетят се сеща:
- Ма Али да не е дядо ти?
- А-а-а-а-а-а.
Аха. Али еди-кой си е дядо й, лека му пръст, починал преди осем години. Дето се вика, родните даже са го забравили, а ние го търсим по списъка на пенежето. Ето колко представа има властта в Р България за своето население. Ето как общинските власти следят и познават подопечното население, което е и електорат.

Изводи.
Излиза, че от нас, доброволните държавни сътрудници, веднъж на десет години, зависи държавната стратегия. Пример: Ако стане, недай боже, земетресение, как държавата ще знае колко души има на моята „Горна Студена“? Колко автобуса да прати? Колко хляб да осигури? Ще знае дръжки. Два пъти вземах допълнителни анкетни карти.
Мъртвите души в избирателните списъци би следвало да са най-малко след кампания за преброяване. Стига на ЦИК голямата власт да й позволи да актуализира.

А според мен трябва на всеки две години хора от местната администрация да обхождат районите, с придружаващи полицаи, и да актуализират адресонаселението. Първо с приканваща електронна кампания. А сетне обход. Всички служители на общината, начело с кметя, на ротационен принцип, по райони и с пенежета. Тях поне ще ги придружават. Аз – ние, преброителите – бъхтим сами във всякакви обстоятелства.


Очаквайте Преброител 0111: VI. НЯКОЛКО КУРИОЗА ЗА ФИНАЛ

Без цензура | 17-06-2011, 09:02 | ОГНЯН АНТОВ

разказва доц. д-р Велко Наумов, декан на Функционалния деканат „Чуждестранни студенти, докторанти и  специализанти” в Техническия университет във Варна

- Доц. Наумов, в момента в ТУ – Варна се обучават около 900 чуждестранни студенти от различни държави. Коя е най-екзотичната, от която очаквате нови кандидати?

- Има интерес от редица африкански и азиатски страни, но може би най-изненадващи са заявките от Непал и Шри Ланка. В момента водим преговори с непалска фирма, която желае да набира кандидат-студенти за обучение при нас, но се оказва, че страната им не е подписала т.нар. апостил споразумение. Чрез този междудържавен акт се признават за официални документите, издадени  от други държави, стига  съответните им институции да са ги подписали. И след заверка от посолството ни в страната документите на кандидата са редовни за нас.

Когато обаче липсва такъв документ, нещата се усложняват. В тези случаи се налага проверка от страна на нашето посолство и  МВнР. Процедурата е бавна и в много случаи кандидат-студентът не успява да се запише  да учи. За съжаление, заявки без апостил печати имаме и от Алжир, Тунис, Виетнам, Индонезия.

-  Може ли да се направи нещо?

- Завършилият средно образование в чужбина получава дипломата си в началото на юли. Подава документите си за обучение в България и те започват да чакат  утвърждаване в МОМН. Там се съсредоточават всички подобни документи за обучение на чужденци, подадени за всички български университети. Папките затрупат бюрата, а до септември остават 2 месеца. Обработват ги само две служителки, пък на всичко отгоре това е времето на летните годишни отпуски...
И резултатът е, че губим известен брой чуждестранни студенти, защото е трудно да се спази крайният срок за уреждане на документите.

- Явно министерството не се справя с бюрокрацията.

- Централизацията на процедурите в много случаи се явява сериозен проблем, затова ръководството на университета неведнъж е настоявало те да не зависят от МОМН. Остаряла е и наредбата за приравняване на оценките от  чуждестранните училища с българските оценки по изискваните предмети. Министерството е приело една сложна формула в проценти още през 2004 г., която не отговаря на междудържавните училищни реалности. Надяваме се усилията ни да я променим да се окажат успешни.
А ние, за да улесним администрирането на документацията, необходима за приема на чуждестранни студенти, създадохме собствена база данни за движението на документите им, за подготвителните езикови курсове, за учебния процес през годините и т.н.

- Но ако министерството не оптимизира действията си...

- Благодарение на активността на ректора на ТУ-Варна доц. Фархи и на организацията, която създадохме, пристъпихме към прием на кандидати от чужбина направо във ІІ  или ІІІ курс.

- Направо...? Какво е основанието?

- То е съобразено с т.нар. европейска кредитна система за образованието ECTS. В чужбина съществуват колежи, които са със статут на висше учебно заведение, но с малко по-ниска степен. По силата на кредитната система, полагайки изпити, колежанинът натрупва съответен общ брой кредитни точки за учебните дисциплини по определени правила. Продължи ли образованието си у нас или в друга страна, те са му един вид свидетелство за успешно взети изпити по изучаваните предмети. Така с представени 120 кредитни точки,  бихме могли да го приемем студент в ІІІ курс по съответната  специалност.

Този трансфер на кредити стана възможен с Болонското споразумение от 1999 г., подписано и от България. В ТУ – Варна сме сред първите в страната, които ползват възможностите му. Но това не става автоматично. С решение на Академичния  съвет преди година създадохме  комисия с участието на зам.-ректора по учебната работа, декана на съответния факултет, ръководителя на катедрата и с мое участие, която преценява документацията на кандидата и броя на кредитните му точки. На основата на натрупания брой кредити комисията решава във ІІ или ІІІ курс кандидатът да продължи образованието си.
Ако обаче има съществени различия между нашите учебни програми и тези на страната му, минава допълнителни курсове по определени предмети. И, разбира се, една година подготвителен курс по български или английски език, когато е нужно. Предвидихме и допълнителна езикова подготовка, специализирана за специфичната терминология в електрониката, комуникациите и т.н.

Показателно е, че въпреки пораженията на световната икономическа криза, тази година бележим ръст на приема.

- Навярно кредитната система улеснява и мобилността на студентите.

- Разбира се. Така те могат да започнат обучението си у нас, след година-две да го продължат в Германия и да го завършат в Дания например. Изискванията на ЕС са до 2020 г. 20 на сто от студентите, обучавани в Европа, включително и от неевропейски страни, да станат мобилни. Така университетите ще престанат да са статично място за образование, с всичките предимства от това.

- Най-многобройни тук са турските студенти. Каква е мотивацията им да изберат именно ТУ – Варна?

- Водещо, разбира се, е качеството на образованието, което получават при нас. Но има и ред други причини, една от които е географската близост на двете страни. Освен това Турция навлезе във висока степен на индустриализация, а висшите й учебни заведения нямат достатъчен капацитет да подготвят необходимите инженерни кадри.

Друг важен момент е, че при нас турските младежи намират единствените за България морски специалности, като корабостроене и морска техника, корабоводене, а вече и корабно обзавеждане. В Турция има сериозен недостиг на такива кадри, като имаме предвид, че на Мраморно море действат 27 корабостроителници.

Кандидатите от съседната страна знаят, че при нас имат алтернативата да се обучават на английски или на български език по избор. Независимо от това, администрацията ни ги обслужва на родния им език. Тази възможност е важна за тях.

- Би могло да се предположи, че в турските университети постъпват по-добре подготвените им и съответно по-напред класирани средношколци. А по-слабо представилите се идват при нас.

- Тази логика не отговаря на истината. Младежите, които следват тук, освен всичко друго са мотивирани и от възможността да получат европейска диплома, както и от предимството да осъществяват контакти в европейски страни. Имаме пълни отличници на техните училища, за които не е било проблем да се запишат да учат в турски университети, но са предпочели нашия.

Без цензура | 15-06-2011, 12:25 | НИКОЛАЙ ЖЕКОВ

Варна ,13 юний , 2011
ТУК
Ваше Величество !
Господарю !

Пиша Ви от Долната земя, от България (по-точно от Варна, имахте малък дворец там - Сандрово), сигурно си спомняте ...
Вие бяхте тук по едно време, през смутните години в началото на XX  век ...

Трябва да Ви кажа, че всички варненци и гости на града са Ви много благодарни за идеята и помощта относно построяването на варненския Аквариум. Той е много красив и сега е един от символите на града! Сиреч  представя Варна пред света като Черноморски град с традиции в опазването на аквакултурите.

Ние, варненците, сме много горди и с голямата релефна карта на Черно море. Тя се намира пред Аквариума, който Вие, Ваше Царско  Величество, сте открили тържествено с цялото царско семейство...

Комбинацията между изящната архитектура на тази сграда и Релефната карта определено радва окото!
„Ой ти Черно море защо тъй ревеш ...” и т.н. Това е една стара градска песен, която може би сте чували докато бяхте тук Долу...
Сега обаче морето от Картата е зелено и малко се поизпарило, но това е от парниковия ефект (друг път ше Ви обясна за този ефект , штото сега нямам време).

Дано Горе при Вас няма зелени морета, ама знае ли човек ...
Мислех да Ви изпратя снимка от това Черно море, но не знам дали Там въобще имате интернет ?!

P.S.   Ваше Величество ,
Тази година Тук ще имаме избори за нов Градоначалникъ, та в тази връзка се надяваме той да се погрижи и за Тази карта. За да могат клиентите на многобройните заведения наоколо да не броят попови лъжички в Черно море ...

Винаги Ваш Верен поданик :  Ясен Ястребофски

Без цензура | 14-06-2011, 13:50 | varnautre

Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

КАК ИЗПРОБВАХ 112

Тече преброителна кампания 2011. Тече и МВР кампания за набиране на кадри за центровете на телефон 112. Новата власт прехвърли телефона към вътрешното министерство. Хубаво. Слушаме шефа на дирекцията по радиото, който призовава, че работата е тежка и трябват кадри. Хубаво. В настоящата безработица ще има много и свестни кандидати. И ако от многото кандидати сега не си подберат подходящи кадри и пак се получи текучество, нищо хубаво както за начина на подбор на кадри, така и за цялата мевересистема.
Аз обикалям в студа „Горна Студена“, улица в циганската махала на Аспарухово, квартал на Варна. И си мисля: що пък да не кандидатствам и аз за 112? Там дали вземат такива като мен - очеркисти? Дето описват от натура? Съмнително. Този тип системи си пазят дворовете от любопитни очи. Ако мина поне няколко от първите им кръгове, поне ще имам материал за цикъл статии? Абсурд, мисля си, ще ме изхвърлят още в първия кръг: „нередовни документи“.
Около девет и нещо сутринта е, събота или неделя, не помня. Влизам-излизам из къщите. Кампанията е много тежка тая година. Средно на място гледам да не губя повече от 15-20 минути. Основният преглед за пропуски го довършвам после часове наред у дома. ЕГН? В една пета от хората няма. Кой да ги намери? Ти, разбира се, в есграон, лично - и сетне дописвай. Районът ми е голям. Попълних близо 50 анкети. Два пъти вземах допълнително. Нямах нито един преброил се преди това по интернет.
- Хубаво - викат, - ще вземеш повече пари!
- Хубаво - викам, - елате да ги вземем заедно! Половин минута срещу половин час!
Фактът, че нямам преброени по интернет, не значи, че нямам къщи с интернет. Напротив, обратното. Колкото вие имате, толкова и те. Фактът показва доколко българските цигани са били социално таргетирани; както и доколко са част от средата. Както знаем, няма по-социално ангажирани и ангажирвани от тях - но по избори.
Слизам от едни стълби и тъкмо да хлътна в други, пак към същия уличен номер, срещу мен на улицата циганин с дълга коса, сравнително пиян. Пита ме дали знам телефона на полицията.
- Коя? На аспаруховската ли?
Той мучи нещо.
- Абе звъни на 112! Той е за това.
- На кой?
- На едно-едно-две.
Той натиска там копчетата на телефона, а аз потъвам в следващия вход.
Всичко започва от празно поле. Земя, която се купува или взема под наем. После върху нея се строи къща, появяват се улици, застроява се квартал. За циганските махали е характерно блъскането на постройка до постройка, до пълно застрояване на дворното място. Остава само циментирана или кална пътека, водеща  до нечий вход. Защо? Защото синът като се ожени, трябва да се отдели. Пристроява по хоризонтала или по вертикала. Вторият и третият брат - и те. Старите пък си живеят в стаята. Влизаш в едно дворно място, а те чакат няколко жилища и пътят ти тръгва на ръкави. И друго - уличната номерация е относителна. Съседният номер може да е с вход от правилната страна, а може и да е откъм противоположната улица. Мотаеш се като картограф първопроходец.
Същата мешавица е и с имената. Знаете, понеже обичайно нямат брак, когато се женят, и поради разни други социални причини новородените често получават женски презимена - Силвиев, Сузанов - а пък фамилия от дядото. Второто дете обаче го кръстили на бащата. Прибавете към това, че един запазил турско име, но поколението - не; или наопаки. И гледаш: семейство от четирима души, а пък едно с едно име няма общност.
Само 12 или 14 минути по-късно излизам от последния вход и а-ха пред мен спира полицейска патрулка. Моят дългокос циганин ги чака и а-ха е готов да обяснява. Сиреч тая съботна или неделна сутрин всички сме си на поста.

Очаквайте Преброител 0111: V. В търсене на Али, земетресения и още пенежета

Без цензура | 11-06-2011, 15:35 | ОГНЯН АНТОВ

Месецът на предизборна вакханалия изглежда далеч според календара, но последните седем дни, поне според действията на управляващите, бяха като финална права преди вота.

Целият кабинет уплътни почивните дни със срещи с народа, откриване на инфраструктурни обекти и чешмички, придружени с критики към предишната власт.

Не бяха подминати детски конкурси, автопаради, откривания на голф игрища на икономически приближени. Имашешедьоври на

политическия пи ар,

като поканата да почетем правенето на „символична първа копка”, както и футболен мач, гарниран с раздаване на кебапчета и чалга веселба. Нямаше кой да прочете доклада на „Индъстри Уоч” за макрорисковете в Европа и България до края на следваща година, където анализаторите не бяха подминали и риска управляващите да отворят кранчето на текущите разходи заради изборите. Развъртането започна с обещания за пенсиите и заплатите. Първо щяха да се вдигат всички пенсии, за което, според премиера, „Дянков е готов с разчетите”. После останаха минималните и вдовишките пенсии, а единственото ясно е, че не се знае откога и с колко, защото „все още се правят разчети”. Дали ще е еднократно или „завинаги”, също не се знае. През това време Конституционният съд отхвърли национализирането на вноските в частните пенсионни фондове, а размерът на това, което ще получават пенсионерите от първа и втора категория труд, си остава загадка. Очаква се от следващия месец с 30 лева да се повиши и минималната работна заплата. „Не искам да кажат,

че го правим заради изборите”,

натърти премиерът във Варна, след като съобщи благата вест. Веднага след това работещите изчислиха с колко ще им намалее заплатата, като се вдигнат осигуровките, а работодателските организации – че това ще им струва към 44 милиона лева, което превръща наемането на работник в наистина скъпо удоволствие. Но не е лошо недоволните работодатели да вземат пример от тези, които инвестираха навреме в бъдещето си и да започват да играят тенис срещу министър председателя. 12-те хиляди кебапчета, например, които премиерът раздаде на стадиона в Разград, бяха спечелени от него на корта срещу собственика на голяма верига ресторанти. От вдигането на минималната заплата партиите ще спечелят обаче– субсидията им

ще се увеличи с над 6 милиона.

Допълнителната печалба на управляващата партия ще бъде готовият вече довод при обсъждането на вота на недоверие, внесен от опозицията. Цифровото изражение на този довод ще бъде по 10 лева на пенсионер. Подгряването на вота тези дни не се изчерпваше само с партийни консултации. БСП откри непостроения завод за рециклиране на отпадъци и докато социалистите се забавляваха с ромски оркестър и рязане на ленти, общински съветници от ГЕРБ пристигнаха с импровизирана линейка и набързо диагностицираха колегите си – „загуба на паметта”. От веселбата София не стана по-чиста и скоро няма да стане. През това време на Асоциацията на индустриалния капитал в България пресметна, че

държавата у нас е 40 процента.

По техни изчисления сивата икономика в България дава 60 на сто от общото производство. Ако се съмнявате, замислете се в колко от магазинчетата, в които до скоро ви слагаха касовата бележка под рестото, сега пак ви гледат лошо, когато си я поискате. А едни продавач във варненски магазин тия дни, казват, поискал 50 стотинки, за да напише фактура. В агенцията по приходите обаче имаха други грижи през седмицата. След като финансовият министър обвини подчинения си шеф на НАП, че не справя със събирането на ДДС, Красимир Стефанов се оплака, че цяла седмица се опитвал да се свърже с началника си, но така и не успял. Стефанов определено има основания да се притеснява – преди десетина дни Дянков директно заяви, че ако не е доволен от някого, оплаква се на премиера и до седмица уволнението е факт. Оказва се, че подобни резултати могат да постигнат и обикновените рибари, стига

премиерът да отида да лови риба с тях.

След една такава разходка с поста си се раздели Продан Проданов, директор на рибарската агенция във Варна. След него оставка подаде и шефът на агенцията Явор Недев. А във Варна никой не успя да открие тези така убедително оплакващи се рибари. Докато кабинетът работеше по места за местните избори, политическото шоу в столицата се концентрира върху президентските. От едно прословуто телевизионно диванче кандидатурата си огласи Меглена Кунева. Десните партии веднага я нарекоха „представител на тройната коалиция”. БСП постави условие пред кандидата за президент да се ангажира с партийните кандидати по места, но вратичката беше оставена открехната - Сергей Станишев няколко пъти нарече кандидатурата на Кунева „добра и сериозна”. Застъпниците на бившата еврочиновничка и настоящ банков консултант също отрано започнаха да пълнят новините, пръв беше стилист Капанов, който обеща, че когато Кунева стане президент, ще уреди безработните българи

да шият чаршафи за НАТО.

Новият кандидат увеличи натиска и върху премиера, който най-накрая призна – ще се кандидатира за президент, но не на тези, а на следващите избори. Дори изчисли колко от втория си мандат ще изкара, преди да се премести от единия тротоар на „Дондуков” на другия. Сметката не му излезе с една година и за втори път Бойко Борисов заяви, че президентският мандат е четиригодишен. После една сутрин ни осени с откровението, че "президентският пост изобщо не е нужен на ГЕРБ», а надвечер – че «президентският пост е важен за ГЕРБ» но не и за него. Поне вече му бяха казали колко години е мандатът. Все пак най-разтърсващата премиерска реплика тази седмица беше родена от скандала около «Атака». След като парламентът отхвърли възможността Сидеров да оглави антикорупционната комисия и той се разгневи, премиерът заяви, че

разчита «на здравия разум на Волен Сидеров».

До рокадата в комисията, помните, се стигна, след като председателят й Валентин Николов напусна «Атака», обвинявайки вожда в политически и финансов рекет. Сидеров на свой ред веднага обвини ГЕРБ, че са напазарували хората му, за да дръпнат от субсидията на партията, а след като му отказаха богатата на информация комисия, обяви подкрепа за всеки вот на недоверие към кабинета. Циркът продължи и в кулуарите на парламента, където все още верният атакист Десислав Чуколов замери отцепниците с фалшиви банкноти от по 50 хиляди лева. Сцената беше достойна за булгаковия театър «Вариете», само не е ясно дали Воланд пак щеше да каже «е, какво, хора като хора». Тези емоции обаче изтощиха депутатите и в четвъртък
те поработиха точно 46 минути –
толкова работа си бяха планирали, свършиха я и си отидоха. Може би да четат социологически проучвания. И да се подготвят за вота на недоверие, внесен в края на седмицата и насрочен за гласуване в четвъртък. Премиерът вече го брои за спечелен, след като в спортната академия му ръкопляскаха. Всъщност така кинезитерапевтите и ребалитаторите благодариха за новия статут на професиите си. Разбира е, в парламента резултатът от гласуваването на вота също е подсигурен, но не така изглеждат нещата на улицата. Тази седмица и «Галъп» отчетоха, че

тези, които не харесват Бойко Борисов,

вече са повече от онези, които го харесват. Друга тенденция, отбелязана от агенцията, е «стабилизация и омекотяване на нагласите». Не е ясно само дали това говори за спокойствие или за примирение. А от «Алфа рисърч» направо отварят рана в премиерското сърце. Според техните данни одобрение за кабинета декларират 19 процента от българите, а строежът на магистрали не е причина за вдигане на рейтинга. Не се вдигна особено и туристическия имидж на държавата – куротите един по един откриват сезона, като речите са повече за проблеми и надежди, а на Слънчев бряг направо започнаха с пътните блокади. Там все не могат да се разберат как точно да се стопанисва инфраструктурата - защото ползването й означава печалба, а поддръжането – разход. И десет години никой не иска да приеме правопропорционалната зависимост между двете.

Варненското ВиК имаше две новини

тази седмица за нас – макар и временно, е решен проблемът с мръсните води на Златни пясъци, но пък водата ни ще поскъпне с пет процента. Новини имаше и за полицаите – обещаха им нови униформи. Модерни, удобни и по 1 200 лева всяка, все едно и те са поръчани при Вячеслав Зайцев. Начинанието е полезно, стига униформите да не дойдат от същите складове, откъдето преди година и половина напазаруваха дрехи за граничните полицаи и кубинки за целия състав. Униформите бяха на същата цена – 1 200 лева, която се оказа завишена седем пъти, а кубинките – по 314 лева чифта и с трайност около месец.

Освен вещеви главоболия,

вътрешният министър продължи да инкасира загуби и от спора си със съдебната система. Председателят на Върховния касационен съд професор Лазар Груев още настоява, че критериите за избор на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд не са съвсем ясни. Професорът се чуди и как четирима от гласувалите съдии са били убедени за няколко минути да преосмислят качествата на кандидатките и да насочат подкрепата си в «правилната» посока. Останалите пък бяха наречени от Искра Фидосова «ощипани госпожици», което спокойно може да я направи клиент на същия съд. Магистратите отхвърлиха и обвиненията, че  бавят делата и пускат «лошите» - според техния годишен отчет към 73 процента от делата в България приключват за три месеца, а присъдите са резултат от

това, което полицията е събрала в папките си.

И докато с цифрите трудно се спори, идеите за подобряване на ефективността, лансирани от прокуратурата, могат да се приемат без оспорване главно от феновете на Вишински. Държавното обвинение се кани да поиска от парламента промени, според които задържаният няма да може да обжалва ареста си по всяко време, сроковете за приключване на разследването трябва да отпаднат, а щом делото бъде внесено в съда, никой да няма право да възразява срещу нарушенията в досъдебната фаза. Исканията идват на фона на изплатените над един милион лева обезщетения на пострадали от действията на прокуратурата само през миналата година. Други 5 милиона са присъдени, но още не са изплатени. Хубава новина чакахме поне от Европа – че най-сетне ще ни приеме  и в шенгенското си пространство.

Европа каза «да» -

Европейският парламент, при това със сериозно мнозинство, подкрепи доклада за готовността на България и Румъния. А Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи постанови, че решение за влизането ни трябва да има не по-късно от септември. Само дето никъде не споменава най-важната дата – на реалното ни влизане. Колко точно сме далеч от „истинската” Европа, показва и друго еврорешение от тези дни. След обвиненията, че големи компании предлагат на „новите” европейци стоки с по-лошо качество, Европейската комисия обяви, че компаниите са свободни да приспособяват продуктите си за различните пазари и не са задължени да предлагат еднакви по качество продукти в държавите от Европейския съюз. Така печатът „второ качество” беше ударен официално, а промяната – и на качеството, и на печата, си е наша, вътрешна работа.

Без цензура | 11-06-2011, 10:52 | Светлана Ганчева, БНТ Море

Още не е късно Дворецът на културата и спорта във Варна да се напълни за последните четири двубоя на България от Световната лига по волейбол.

Без цензура | 09-06-2011, 15:35 | Влюбен във Волейбола

Някъде в неспирния поток от новини, просби и СПАМ  в новинарската ни поща се беше скрило ето това писмо на нашия редовен и мистериозен читател-репортер Ясен Ястребовски:

И тази година, казват, ще има театрален фестивал " Варненско лято".

Добре! Щяло да има много повече  чуждестранно участие...

Но в преследване на мечти и копнежи, нека  се отдели някой лев,  да се оправят тия прозорци и да се изперат тежките Театрални завеси, пък и малко да се позакърпят!

Да не се излагаме пред чужденците, виж някой  ден сме станали Културна столица на Европата, нейсе ...

Я.Я

p.s.  И да не вземат да го закрият с някой транспарант, ние си го  знаем !!!

Без цензура | 05-06-2011, 10:38 | varnautre

Обикновено кръводаряването е хуманно дело, напомня ни Мария Стоянова и споделя опита си - нелеп и абсурден, въпреки желанието й да помогне:

Всеки, доброволно даряващ кръв, го прави с ясното съзнание, че може би спасява човешки живот.

На кръводарител се дава кашонче с „Подкрепителна у тонизираща храна за кръводарители”. В кашончето към днешна дата има:

1.Консерва пастет
2.Консерва риба скумрия
3.Сок от кайсия – Fresh – 2 бр.
4.Какаов крем с лешници 650 гр. – произведено от Вале 1 ООД – Пловдив
5.Шоколади на същата фирма по 100 гр. – 2 бр.

Всеки, уважаващ себе си и здравето си, човек не би консумирал нищо от това, което е в кашончето!

Сокът докарва киселини, понеже е пълен с консерванти, оцветители и прочие.

Какаовият крем и шоколадите нямат вкус… Консервите няма да коментирам изобщо!!

Следва въпросът – ЗАЩО се дават тези кашончете? Защо са вложени пари за опаковането им и за закупените стоки. Защо вместо тях не се дава на кръводарителя символичен сувенир – химикал например?

Едва ли някой отива да дари кръв заради това кашонче…

Ресурсите за тези продукти биха могли да се използват по целенасочено????

И още един въпрос много ме гложди – защо работодателите (тук визирам НАП Варна) не поощряват служителите си, които искат да дарят кръв.

По КТ на кръводарител са полагат 2 дни отпуск. По желание работодателят би могъл да стимулира служителите си с допълнителен отпуск. В повечето случаи това не се случва. Дори се наблюдава явлението – по–нисък бонус за тримесечието, ако има такъв, защото си дарил кръв!!!! Защо така не се гледа с добро око на безвъзмездните кръводарители?????

Без цензура | 05-06-2011, 09:36 | varnautre

Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

БЕВЪРЛИ ХИЛС НА ВАРНЕНСКИТЕ ГЕТА

Да си призная честно, през време на цялото обикаляне на преброителния си район Варна, Аспарухово, циганската махала, ул. „Горна Студена“; кампания 2011, ме човъркаше едно потискано от мен чувство. Материята е психологическа, Фройд навярно и тук би свършил работа. Чувството е съжалително и бе насочено (само да не се изненадате) към мен. И по-скоро не към мен, конкретния Огнян, а така, като цяло, като представител на нещо си.

Как се издържат тия българи, които се самоопределят и като българи, и като турци, рядко, но и като роми, които обаче масово и безалтернативно наричаме цигани? Най-важният въпрос.

Тоя път съм на главна улица в махалата, един вид, Бевърли Хилс на варненските гета (Максуда, Владиславово и Аспарухово). И действително картината е отчайващо разнообразна и съвсем различна от стереотипите.

Повечето ги няма. Не знам за другите населени места, но тукашните колонии най-често са в Полша, вече нерядко Германия. Всички декларират, че са търговци. Влизаш, голяма къща, а празна. Само майката е останала, деца, внуци, снахи - всичко е да речем в Германия. Снимки пращат по компютъра, на гости в Германия канят за училищно тържество. По-нататък попадаш в мизерия - тук явно само мъжът с увисналите мустаци работи чат-пат, като бачкер по строежите или хамалин. На някои места всички са безработни, а пък къщата добре курдисана, от всички плазми по екземпляр. Навън бръмчи синче с беемве. И тука явно работят, но в оня сектор. В повечето случаи работи само един, и слава богу. Кой в чистотата, кой в кораборемонта, жените - хигиенистки, или по пазарите, или по комплексите лятото, и един полицай имаше дори. Жената на полицая обаче безработна. Нещастните с ТЕЛК вземат пенсия, има и приемни семейства. Тук-таме някоя секта е заела позиции. Има и завинаги безработни. И прочие, и прочие. Цял калейдоскоп от начини на прехрана и на оцеляване.

Където е мизерия, мизерия, но където някой работи, живеят в съвсем угледен бит, с нормалните придобивки, терикотени чисти стаи и сервизни помещения, сателити, компютри и интернети. И въпреки че масово вече не разполагат със социални помощи, оставаш с чувството, че му намират колая - дали с работа, с емиграция или с нелегални занимания.

Точно както живеят всички българи (които успяват да не заминат), които също никой за нищо току-така не издържа, но които имат уж повече шансове от циганите, поради произход и образование.
Уж.
Именно заради това „уж“ през цялото време ми е чоглаво. Какво дава образованието като развитие в живота е много видимо при циганите. И вече започва да бъде, а скоро и ще е много видимо и при българите.

Рядко, но един-два случая има на смесен брак - мюсюлманин с православна и обратно. Знаменателен е следният случай. Това е може би едно от най-симпатичните млади семейства, които посетихме. С две деца, около седем- и десетгодишно. Той, ром, мюсюлманин, симпатяга, работи като пластьор в КРЗ. Стаичката спретната и топла, дечурлигата играят на компютъра, тъкмо по-голямото сръчно убиваше някакво 3D чудовище, а малкото зяпаше. Децата бели. Той е циганин, а жена му, с няколко години по-малка, е българка, православна, момиче от квартала. Той е със средно образование и е видим резултатът от неговия живот, а тя е с незавършен първи клас. С такова начало в живота по-далеч от съседната улица в квартала не можеш избяга.

Като стигам с анкетата до децата, питам:

- Какви са децата - мюсюлмани, православни...?

- Какъвто бащата, такива са и децата.

Преди 10 години, когато бях отново преброител и пак в тази махала, но на друга улица, нямах такова чоглаво чувство. Тогава даже и не мислех за прилики. Но епохата така се е сменила в първото десетилетие на 21 век.

Очаквайте Преброител 0111: IV. Как изпробвах 112

Без цензура | 05-06-2011, 08:25 | ОГНЯН АНТОВ

Испанците са виновни.

Спечелиха световното, грабнаха Шампионската Лига и развалиха краставиците.  От яд, че не спечелиха нищо, германците ги обвиниха. После стана ясно, че нов играч се е появил на борсата за вируси. В крайна сметка най-много нашите краставици пострадаха. Стоят горките по складовете като пасажери с отменен полет; или като електорат на партийно събрание без концепция. От цялата работа най-жестоко страда шопската салата. Все едно я оставиха с едно краче. Вижте я, куцука към своята приятелка ракийката, цъка с език и рони сирени сълзи – чувства се непълноценна.

Песимизмът тук е неуместен. С това „тук” имам предвид България, а не останалата част от света. При нас винаги има решения, спасения и измъкване от напечени ситуации. Не плачете по „Гергана” – много скоро пак ще си я белим, транжираме и разпределяме в салатката, тараторчето или сандвича. Колкото до вирусите и бактериите – те винаги са добре дошли на нашия пазар. Имунната ни система е образец на кален във всякакви битки феномен. Рано или късно учените ще го ползват като база данни за бъдещи ползи за здравето на цялото човечество. Какво ли не мина през нас и пак оцеляваме.

Да се върнем към краставиците. Обикновено бабичките край пазарите само се пречкат с импровизираните си сергийки от стари кашони и минитюрни табуретчици, на които те сядат и чакат изнервените пешеходци да се спрат до тях. Има ги на „Чаталджа”, на „Колхозния”, До Операта, на Владиславово и даже и по спирките. Продават чесън, зелен боб и цветенца според сезона. Намират се на една крачка от добре култивираната и стабилно напомпаната с химикали стока. И на цяла вечност от представата ни за качество и здраве. В повечето случаи ние ги подминаваме с обяснението, че не се знае къде са ги брали, как са ги гледали и дали няма паразити по тях. Което си е чисто признание в любов по Е-тата на етикетите, които ни пазят от болести, гниене и безплодие.

Имах удоволствието да си взема чесън от една такава крайпазарна бабичка. Не, това не бе чесън, а машина на времето. Върна ме три десетилетия назад, право в градината на моята баба на село, когато чесънът не бе тип „Шанхай”, а истинска национална гордост, която юнашки бори болести, беди и дори слабо чувство за хумор. После… после не знам какво се случи. Уж населението трудно се изхранвало и затова тъпчат храната с всевъзможни защити, от което нашите организми отслабват. А ми се струва, че храната вече се превърна в основно средство за забогатяване и власт. След време няма да говорим за „енергийна зависимост”, а за хранителна.

Имам предложение. Бабичките по пазарите да бъдат обявени за национално богатство. Продуктите им да носят етикет „Стара планина”, а Дянков да им вдигне пенсиите с 20 процента. И не само. Броени дни остават до излизането на корнишончетата. Нямам търпение да си купя няколко от бабичките на „Чаталджа”. Подреждат ги върху вестници от моето детство. И тъй сладко-сладко си хвалят стоката, че ми идва да ги нацелувам. И да кажа на всички търговци да отидат на „бабината си трънкина”. И да видят как от едно на пръв поглед запустяло дворче, се произвежда здравословна храна.

Ако вземат всички сега да купуват краставици „Бабината ви трънкина”, бабичките със сигурност ще се задъхат. Има по-лесен начин. Голяма част от населението на България е присадено от селото в града. В колективната ни памет е заложено стандарт за качество на плодовете и зеленчуците. Но понеже ние сме страстен народ и въздишаме до дъно по цивилизация, прогрес и глобализъм, набързо се отрекохме от корените си. Сега стоим като засети в саксии и се мъчим чрез добавки да разлистим щастието над главите си. В същото време у нас се заформя една голяма празнина, която компетентните медицински лица наричат депресия, но повечето от нас я превръщат в чудовищен глад. Тъпчейки се с тротилови домати, бактериални краставици и нитратни салати, прилагаме масов тероризъм над тялото, а оттам на ума, щастието и благополучието си.

Ако започнем отново да ходим на село или директно се преселим там, със сигурност ще имаме удоволствието да разплачем представата си за шопска салата и след това цял следобед да се блъскаме по челото, че не ни е идвал умът толкова дълго време. Българското село в този момент пустее. Част от земята е занемарена – почти толкова, колкото и здравето ни. Естествено има мъдри хора, които се изнесоха там. И под раззеленилата се асма сядат да похапнат току-що откъснати от градината домати, краставици, подправени с пресен лющян и магданоз. А сутринта небцето на децата им е като барабанче, върху което тупка удоволствието да хапваш попара с току-що издоено мляко.

В крайна сметка ако цивилизация, изхранване и пари е свързано с болести, епидемии, мутации на щамове – то предпочитам честичко да отскачам до бабите на пазара. А защо не и на село, където да развия собствено производство плодове, зеленчуци и подправки под общото наименование: Бабината ви трънкина. Няма да ги продавам, не искам да печеля. Ще нахраня близките, приятелите, семейството, за да сме здрави и щастливи.    

Без цензура | 05-06-2011, 06:29 | varnautre