Тази седмица, докато НАТО обсъждаше глобалната сигурност край Варна, в града самоделният тероризъм стигна до медицинските центрове, а серията полицейски грешки беше допълнена с варненски адрес.

През това време държавната машина усърдно продължи да произвежда  стандарти – като се почне от лютеницата и се свърши с децата.

Милионите български родители се обляха в студена пот тази седмица –

държавата заплаши, че ще им взема децата,

ако не се грижат достатъчно добре за тях, явно с презумпцията, че тя може по-добре. Заместник социалната министърка Валентина Симеонова огласи критериите от бъдещия стандарт за добри родители. Така че – ако не готвите достатъчно вкусно, ако не ходете на дискотека, ако не чатите и не чистите къщата редовно – стягайте още отсега багажа на отрочето към някой държавен дом. Дамата очевидно не е запозната с поредното изследване, което ни праща в дъното на поредната таблица. Британците от неправителствената организация Relationships сравниха проблемите, пред които са изправени семействата от държавите в Евросъюза. Според възможностите, които имат родителите - в зависимост от държавата, в която живеят,

българските семейства са най-зле,

след тях са само румънските. Все пак, важно е и на какво семейство си случил – някои са си оправили всичките проблеми и семейно са се запътили към властта. Кратка справка за кандидат-кметовете на ГЕРБ показва, че към местната власт на талази са се запътили майка, баща, съпрузи, зетьове и шуреи на депутати. А после обвиняват младите, че ценностната им система била стъпила върху единствения кит на забогатяването. Така поне сочи проучването, поръчано от Националната спортна академия. Пак според него повече от половината младежи не се интересуват от политика, което не пречи на 70 процента от тях да твърдят, че у нас не сме равни пред закона, а 60 на сто не виждат стимули да бъдат инициативни.

„Само чалгата е на ниво”,

твърди в същото проучване млад компютърен специалист. Съвсем прав е – чалгата също вдигна стандарта и вече официално си има и университет, след като скандалният доцент Величко Адамов беше преизбран за ректор на Стопанската академия в Свищов – любимото учебно заведение на Красьо Черния и на кохорта силиконови красавици. Извън лъскавия свят на барбитата, които не плащат сметки, обаче има едно определено количество българи, от които две трети преценяват, че през изминалата година са живели по-зле, отколкото през предишната. „Лошото” за тях не се измерва с липсата на лукс, а с невъзможността да си платят навреме сметката за ток или да си купят нещо повече от хляб. Една пета от тези българи твърдят пред НЦИОМ, че никога няма да излезем от кризата. Те са същите, които си купуват най-евтиното пилешко на пазара, и ще продължат да го правят дори и след като научиха, че половината от това, което плащат, често е вода. Дори официалната статистика, въпреки всеобщия политически оптимизъм, отчита, че

за една година стандартът ни е слязъл надолу

– доходите ни са паднали с два процента, затова пък разходите ни са се увеличили с процент и половина. Част от дупките са били запълнени от гастарбайтерите – за миналата година емигрантите са изпратили в България 740 милиона евро, без да се броят парите, донесени на ръка. Странна икономическа логика демонстрираха топлофикациите у нас – те поискаха нощният ни ток да поскъпне с 10 – 15 процента, за да могат те да си върнат клиентите. Явно стандартите, по които живеят в топлофикациите, са доста по-различни от нашите, а и от тези на големите икономисти. Защото никъде при тях не фигурира възможността държавата да натисне едно частно дружество да си вдигне цените, за да угоди на друго частно дружество, като сметката я плащат, разбира се, потребителите. Засега държавният регулатор се съгласи

токът ни да поскъпне с около 2 на сто,

а към топлофикациите не е толкова благосклонен. Но това изобщо няма да ни спаси от токови удари догодина. Поредният „енергиен данък”, който ще плащаме, ще трябва да възмезди инвеститорите на новата още нетръгнала американска централа „Марица-изток 1”, както и подобренията в „Марица-изток 3”. А съвсем скоро пак от регулатора твърдяха, че никак не било правилно, че сме плащали тока на неработеща централа. Нови стандарти май се опитват да прокарат и в спешната медицинска помощ. Парите на министерството бяха увеличени, парите за спешната помощ намаляха. Докато търсят логиката, все повече лекари напускат структурата, която по Конституция ни гарантира правото на животоспасяваща лекарска намеса без плащане в брой. Но пък вече имаме законопроект, който

ще ни върне военното обучение

Вероятно управляващата партия смята, че така ще се научим сами да си ловим храната, да си произвеждаме ток или поне да си палим огън и да разпознаваме лековитите треви. За да има време държавата да ни строи магистрали. На поредната среща, щедро гарнирана с хвалби по темата, премиерът беше порязан с въпроса: „добре е, че правите пътища, но ще има ли и кой да се движи по тях?”. В отговор министър председателят нарече въпроса „най-глупавото изказване”, прати питащия да си язди магарето, а на останалите обясни, че по тези пътища, които ще ни направи, за три години ще върне всички избягали от България. Същите, които са ни пратили 740 милиона евро за една година и сигурно ще искат да изкарат толкова и тук. За да не се молят пенсионерите на правителството да вдигне поне малко пенсиите „за да могат да дишат”. На премиера не му остана време да разясни тези подробности, защото след срещата демонстрира стандарт и се прибра в София с хеликоптер, за да не изтърве финала на Шампионската лига. И самолетни перипетии имаше премиерът тази седмица. Първо той лансира идеята за „общо закупуване” на изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция. После военният министър Ангелов тръгна да обяснява

невъзможното – премиерът се е объркал

От обяснението му и ние се пообъркахме – „той обърна внимание на общо закупуване, но когато ставаше въпрос за общо закупуване, не става въпрос въобще за общо закупуване”. Накрая всичко си дойде на мястото с пояснението за стандартите -  изтребителите ще ги купим  „по-скоро с политическо решение, отколкото с конкурс”. Дълъг път има до стандартите и полицията, въпреки всички напъни на министъра си. Тази седмица варненската полиция разби група за силово събиране на задължения и други не дотам законни финансови операции, в която се оказаха замесени редови полицай, служител на БОП и митничар. Единият арест обаче завърши с жалба и персонални министерски извинения, защото

тежко въоръжени мъже нахълтаха на грешен адрес

Общественото съчувствие беше съвсем правилно насочено към стресираното семейство с две деца. Но в полицията сигурно са се замислили и за процедурите си, защото какво щеше да стане, ако търсеният, предупреден от суматохата, не беше излязъл да им отвори вратата, а си беше взел пистолета. Театралите във Варна също си сверяват стандартите тази седмица. Началото на театралния фестивал съвпадна и с публично огласеното недоволство на един частен театър, имал лошия късмет да си наеме зала във военен имот. След три години обещания да се променят правилата, така че предлагането на театър да е по-изгодно от продаването на китайско бельо, вместо чаканото решение театърът получи вест за удвояване на наема. Както и всички останали наематели, включително и тези, които работят с деца. И политиците се пообъркаха тази седмица – от проучване на „Сова Харис” варненските централи научиха, че гражданите искат промяна в управлението, но

не виждат лицето на тази промяна

Засега няма и много кандидати да се покажат. ГЕРБ огласи вътрешните си номинации, кандидатурата на пристанищния директор Данаил Папазов беше наречена най-перспективна. Обаче веднага събуди и опасения, че освобождаването на креслото в пристанището може да навреди на бизнеса. В София играха поредната серия на „Многострадална Геновева” - напусналите „Атака” отново развяха договорите за поръчителство в полза на офшорни компании, които Волен Сидеров ги изнудил да подпишат. Един от измамените се оказа Валентин Николов - председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията. Поне той  най-сетне е решил да си търси правата в прокуратурата. Изобщо за прокуратурата се събра доста работа тази седмица. Парламентарната комисия, която контролира ДАНС, поиска проверка дали висш служител на агенцията е точил ДДС. Бившият вътрешен министър Румен Петков пък поиска да разбере как на път от Кипър

екстрадиран българин е изчезнал на летище „София”

Макар че прокуратурата първо би трябвало да се занимае с лингвостилистичния анализ на казаното от новия председател на Софийския градски съд и за стандартите, които крие. При изслушването на кандидатите Владимира Янева заяви: „Ще отстоявам външната независимост на съда от нерегламентиран натиск.” От друго нейно пояснение разбрахме, че вътрешният министър й е личен приятел, но това „не било проблем”. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев направи два опита да разбере какво точно иска да каже колежката му, но не успя. Така че питанията си остават – като има „нерегламентиран” и „външен” натиск, кой тогава упражнява „вътрешния”, доколко той е „регламентиран” и наистина ли приятелствата не са проблем. Една от конкурентките на Янева - Величка Цанова обаче беше обвинена, че съпругът й е роднина на бившия БСП-министър Румен Гечев тъкмо от „приятеля” Цветанов. Тя вече поиска публично извинение – заради обидата към професионализма й и заради липсата на роднинство. Което един вътрешен министър би трябвало да е проверил, преди да огласи. Най-ясно описа ситуацията Георги Колев. И неговият избор за председател на Върховния административен съд също не беше безукорен, та може би той е съвсем наясно

какво се крие зад уточнението:

„От гледна точка на днешното развитие по-подходяща е кандидатурата на Янева.” За нас остават догадките за чие развитие и по какъв начин е подходящ изборът. Като страничен ефект от назначаването й дойде и една варненска оставка. Бившият евродепутат и окръжен съдия Душана Здравкова обвини ГЕРБ в открито писмо, че са пречупили гръбнака на съдебната институция и са я превърнали в свой придатък. За официален глашатай на писмото бе избрано радио К2. И докато Душана Здравкова заобиколи темата „Алексей Петров”, комитетът „Единение и екипност” официално покани Здравкова да се присъедини към тях. Малко по-късно и Меглена Кунева обяви, че ще участва в напреварата. Накриво тръгна и друга една съдебна институция - специализираният наказателен съд. Единственият кандидат Станимир Миров сам се предложи за поста, но се оказа, че не му достига стаж и собствените му стандарти се разминаха с общите. Така очакваните тежки и справедливи присъди срещу крадците на държавата на едро, които трябваше да потекат от 12 август, се отлагат за друг път. За друг път остава и възможността да проверите търговските си партньори. Едно от малкото неща, за които Европа искрено ни похвали –

достъпът до електронния Търговски регистър,

приравнен към техните стандарти, окончателно замина в небитието. Поне при тези управляващи. Електронната версия вече не работи, хаосът в офисите набира скорост, който не е успял да си подаде финансовия отчет навреме, го грози глоба, а сделките са блокирани, защото никой не иска да подписва на сляпо. Търговският апокалипсис настъпи няколко дни след като в правосъдното министерство определени хора си раздадоха солидни премии, защото според техните стандарти работата на регистъра се е „подобрила”. Ако пък според вашите не е така, имате пълното право да поемете по дългата съдебна пътека. Засега поне тя може да свърши и в Страсбург, където се жалват получилите бавно или неефективно правосъдие. Българският правосъден министър обаче смята ако не да ни отреже тази пътека, то поне да добави още завои. Идеята е в България да бъде създаден нов, български административен орган. Пред него ще се оплакваме от лошото българско правораздаване. След това вероятно ще дойде ред и на арменския поп от Диарбекир. Макар че той поне е предлагал душевна утеха.

Без цензура | 04-06-2011, 11:08 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Зала едно на ФКЦ ще събере почитателите на Йълдъз Ибрахимова, която без особено затруднение владее 4 октави. Мнозина помнят нейните участия във Варна през лятото, когато Археологическият музей е сцена на Варненския джаз фестивал.

Този път години след участието на темпераментната джаз изпълнителка в рамките на МТФ „Варненско лято” и спектакъла „Индже” с режисьор Възкресия Вихърова, джаз - примата на повече от една държави е във вихъра на великолепните композиции от Бах, Бизе, Гершуин, като естествено не са забравени и ценителите на циганските романси. Последните нейни албуми „Марджанджа”, Балкантолия” ще се продават по време на концерта й с Варнеския камерен оркестър пред залата на изявата й.

Събитието е с начален час 20.30 ч. Йълдъз Ибрахимова сподели специално за варненските медии ден преди концерта, че си спомня с трепет участието й в спектакъла на професор Филип Филипов „Унижените и оскърбените”, когато преди повече от 20 години, тя е била актриса, играеща на сцената на Народния театър. По думите й това е била грандиозна постановка с миманс от 50-60 души и жива музика на залата. Спектакълът се е играл близо 4 сезона. Усещането да играеш на театрална сцена за нея е еквивалентно на абсолютна свобода.

Госпожа Ибрахимова предупреди, че възнамерява и в утрешния концерт да покаже актьорска свобода на сцената. За нея музиката е повече от живот, тя е онзи спасителен остров, благодарение на който е съумяла да преодолее загубата на своя съпруг. Любопитната новина е, че 15 годишната й дъщеря Суна, вероятно ще тръгне също по трудния път на музалното поприще. В момента Суна изучава в колеж контрабас и дори е предложила на майка си да направят съвместен концерт „Контрабас и човешки глас”. Съветът на родителското тяло е категоричен: „Първо порастни и учи, а после ще видим!”

Специално за Варнаутре Госпожа Ибрахимова отдели няколко минути и отговори на следните въпроси:

Без цензура | 31-05-2011, 13:19 | varnautre

Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

II. Избори, помощи и Бойко

И преди десет години, и сега съм преброител във варненския квартал Аспарухово, в циганската секция на квартала, даже на основни тамошни авенюта. Чувствам се малко като ветеран. През кампания 2011 съм на „Горна Студена“.
Февруари месец. Студ. Телевизиите всяка вечер обясняват на аудиторията как могат и да не пускат преброителите в дома си. На нула градуса, с посинели ръце иди, че попълвай на коляно държавната анкета. В махалата обаче добре, че не всички следят българските новини. Почти нямаше случай да стоим на студа – приемат ни навсякъде, съвсем доброжелателно.
Казвам „ние“, понеже ходим с колежката по преброителен район да преброяваме заедно. Хем е по-авторитетно, хем по-спокойно за нас. Тя е от квартала, учила е в местното училище, от време на време среща бивши съученици. Всъщност още след първия ден улицата вече знае за нас и кажи-речи чака.
Минават ден-два и аз си мисля. Аз съм редови гражданин, информиращ се от медиите. И години наред все чувам за разните начини, по които се издържат циганите – легални и нелегални. Един от най-чувствителните – семейните помощи. Нали сте виждали? Покажат някой чичо или леля по новините, които се възмущават, че „от нас“ данъци вземат, а ги дават „на тях“, „нежелаещите да работят“ цигани. И аз съм се възмущавал, и вие сте се възмущавали.
Добре, ама едно са медиите, друго е поголовната статистическа обиколка. Едно е репортаж на младо момиче по телевизионен канал, друго е посред зима да обикаляш махалата, къща по къща, манджа по манджа, печка по печка. Няма филтър, няма призма – пред теб е реалната картина.
Влизаме в поредния номер в ПНЖ списъка. (ПНЖ е култовата абревиатура на формуляра, по който ще се отчетем накрая.) Стара къща, пристройка. Малко след обяд. Отваря ни стопанката, така и така, ние сме от преброяването, заповядайте.
Жилището на фамилията се състои от една голяма стая, в която спят всичките поколения, и едно съвсем миниатюрно антре с готварска печка и следи от кушетка. Няма маса или подобно пособие. Стопанинът, сбръчкан, дребничък, седи в антрето на кушетчицата, пред него на земята чиния с кюфтета. Жена му седи на земята на парцаливата черга до печката.
- Ама вие таман обядвате – тръгвам аз, деликатният, да се отказвам. - Айде ще минем след малко...
- Не, не, сега сме дошли – бута ме опитната колежка, - свършваме и бягаме.
Циганинът бутва внимателно напред чинията и казва:
- Заповядайте.
Почваме по реда, вътре се оказват дъщери, внуци, едната никога не имала лична карта и подобни събития, стопанката е схватлива и ни помага да оправим родословните лабиринти. Всъщност отвсякъде се набива нищета, нищета, нищета. Стопанинът мълчи, може и да е пил тъкмо обедна ракия. По едно време ме поглежда:
- Кога ще гласуваме за Бойко?
- Кой... как Бойко? - не вдявам каква му е мисълта. Парламентарните избори са далеч, какъв Бойко?
Той си повтаря въпроса дословно, явно не е способен на доуточняване.
- А-а – викам, - сега ще има избори за президент и за кмет...
- А за Бойко?
- За Бойко не.
- Защо ти е Бойко? - пита и колежката, спряла да пише (ние се редуваме). - Не си доволен ли?
- Е как ши сам дуволен...! Спряха помощи, спряха всичко... гладуваме...
Човекът искрено се вълнува, почва да диша по-тежко. Пък и виждам, че са им спрели помощите. А това е поредната къща с поредния случай. Детски вземат, да, но за помощи... мъча се да се сетя.
- А защо са ти избори?
- Ами за да гласувам против Бойко!
Действително са им спрени помощите. Не знам колко и как масово, но това е факт, който съм си записал до следващото преброяване.

Очаквайте Преброител 0111: III. Бевърли Хилс на варненските гета

Без цензура | 29-05-2011, 10:51 | ОГНЯН АНТОВ

Още с влизането в „Списък на защитените природни обекти на територията на Варненска област”, на сайта на РИОСВ – Варна, първият и най-големият обект е Резерват Камчия (842,10 ха).

Без цензура | 28-05-2011, 13:27 | СВИЛЕН ДИМИТРОВ

Тази седмица разбрахме, че на всеки десет българи четирима не могат, не искат или няма какво да работят.

Политиците ни през това време пускаха димна завеса от подпалени молитвени килимчета. Във Варна случаен солунски турист на 24 май обясни, че това е денят на българските букви, докато също толкова случаен варненски ученик твърдеше, че било денят на детето. Скелетите из архива на американското посолство се отръскаха от прахта, а засегнатите нарекоха дипломатическата поща «жълта преса». Пак им се получи двусмислено, доколкото у нас медиите с претенции отдавна са в един цвят.

На честването на Светите братя Кирил и Методий ректорът на Софийския университет си пожела

“Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”.

Изборът точно на тези думи точно на тази дата натъжава. А мисълта за размерите на божия чадър, който ще е необходим, направо плаши. Навръх светлия празник читалищните дейци поканиха премиера да го награждават и го титулуваха "негово превъзходителство". Превъзходителството не възрази. Това може би е било малка компенсация за удара, нанесен му от Асоциацията на данъкоплатците в Европа. Само две години след като наградиха Бойко Борисов за решимостта му да пребори корупцията, сега европлатците призоваха да се врътне кранчето, за да не се дават повече техни пари на «съмнителни фирми», избрани да строят българските магистрали. Шамарът не се коментира много, главно заради мириса на подпалена черга, който продължи да се носи откъм софийската джамия. На Волен Сидеров му се привидяха някакви еничари – робокопи, докато Бойко Борисов настояваше, че няма да търпи "етническо нетолерантство" и се зае с ролята на умерен политик и спасител на националното единство. В парламента първата работа на ГЕРБ беше да се разграничи от «Атака», а премиерът продължи с поизтърканата заплаха, че

ще направи изборите 3 в 1

В същото време началникът на кабинета му Румяна Бъчварова вече разказваше, че ако премиерът стане президент, това само ще прелее авторитет на институцията. Засегнатият Сидеров твърдеше, че заплахите на премиера са по-скоро емоционални, защото „ако отпадне подкрепата ни за ГЕРБ, няма как да се закрепи правителството”. През това време  обаче зад гърба му трима от хората му тихичко се измъкнаха от парламентарната група, а на финала всички депутати вкупом осъдиха направеното от щурмоваците. Не ни остана обаче впечатлението, че институциите са осъзнали каква точно е тяхната отговорност за боя пред джамията, какви могат да са последиците от него, докато те си играят на политика, и под чие килимче останаха да тлеят въглените. Сидеров пък поиска съдбата на партията му да се реши на референдум. Малко късно, защото софиянци гласуваха, като

оставиха цветя на оградата на джамията,

за да се извинят вместо него, а в Бургас и Враца поискаха партийният вожд на «Атака» да бъде обявен за персона нон грата. Като по поръчка «Уикилийкс» извади и съответните посланически отчети - "Атака" и ДПС в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база», е написала Нанси Макълдауни през 2009. Днес вероятно би добавила и ГЕРБ в уравнението, в което политическите играчи печелят, а останалите плащаме сметката. Потвърждението на нейните наблюдения, ако е било нужно някому, не закъсня – в студиото на националното радио Волен Сидеров и Корман Исмаилов се хванаха за реверите, а после цяла седмица темата беше «имало ли е бой или не». Нямало. Което се подразбира – тази сценка ще бъде запазена за някоя телевизия. Относително добрата новина е, че след първоначалната идея да образуват дела за хулиганство срещу участниците в боя, в прокуратурата решиха да използват по-подходящи членове от Наказателния кодекс. Стига да намерят срещу кого, защото засега сред откритите по записите нямало нито един атакист. А от американската секретна поща, освен репликата за «Атака», започнаха да излизат констатации, които свеждат големите ни политически страсти до евтин пътуващ цирк, в който

едни «боклуци» влизат, други излизат,

а трети си имат абонамент. Колкото до поредния вожд, който смята, че светът започва от него, в негова чест дипломатите са написали доклад, одобрен от посланик Байърли и от тримата му най-важни съветници. От борческото минало през семейните и бизнес зависимости до безкрайното его – всичко е спретното класифицирано за нуждите на задокеанския брат. И сметено под килимчето, защото "ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока". Защото премиерът на туземците може да е с "улично образование" и "с малък диапазон на внимание", което не е хубаво за туземците, но пък никога не е било задължително тяхната посока да съвпада с «правилната». По-късно друг посланик – Макълдауни, ще напише: «В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя "какво трябва да направи". Вместо коментар от американското посолство много дипломатично похвалиха добрите ни взаимоотношения, а обектът на докладите

нарече написаното жълта преса

А от Хага натърти как «историята ще покаже, че премиерът Бойко Борисов е извел страната ни от кризата». Докато Борисов общуваще с българските медии в чужбина, социолозите у нас също успяха да го разочароват – в списъка с одобрявани политици премиерът слезе на трето място, а на върха застана Росен Плевнелиев. А тези, които вярват в Бойко Борисов вече са с 9 процента по-малко от онези, които му нямат доверие. Вярата и любовта към полицията обаче са безкрайни – само за първите три месеца на годината вътрешното министерство е събрало от частни спонсори над 6 и половина милиона лева. И тъкмо да изпаднем в потрес, показаха ни едни списъчета с «благодарност» към дарителите, чиито джипове са получили авансова индулгенция пред КАТ, а друга дарителка разкри схемата на бартера – тя си плаща допълнително, а местните полицаи намират кой я краде.

Мафията може да си иска авторските права,

но министърът на вътрешните работи не намира нищо обезпокоително в схемите, защото, поне според него, те не създавали зависимости към дарителите. Полицията отбеляза и друг сериозен успех – лично министър Цветанов съобщи, че са хванали Борислав Гуцанов да контрабандира цигари. После се оказа, че и фирмата, и складът не са негови от една година. Като страничен ефект Гуцанов обяви кандидатурата си за кмет и обвини управляващите, че не мислят за Варна. Те успяха да потвърдят тезата му два пъти за една седмица – първо Павел Димитров заяви, че нито една от модификациите на големите пристанищни проекти няма да е готова в края на май, после за неопределеното бъдеще се отложи и приемането на общия устройствен план на града. Другаде нещата явно са се движили по мед и масло, защото за отличниците е имало премии. В министерството на правосъдието към петдесет души са си раздали награди за добре свършената работа по Търговския регистър. Същият, който

в нашата реалност блокира работата на фирмите

и беше скрит от очите на простосмъртните. Голям отличник се е почувствал и външният ни министър – тази седмица той получи правото еднолично да праща и да връща дипломати зад граница, като пак еднолично преценява качествата им. Всичко останало си беше по-старому. Поредната проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция откри поредните нарушения при обществените поръчки – този път за милиард и 200 милиона лева. Социалният министър без малко да ни провъзгласи за щастливата Аркадия, и статистиката го ядоса. Според тяхно проучване хората, които са в трудоспособна възраст, но не работят, у нас са над 40.8 процента, а оптимистичните цифри за намаляваща безработица се дължат просто на факта, че държавата удобно брои само тези, които са регистрирани на борсата. Тази седмица празнувахме и деня на буквите си. Щастливото събитие един вестник отбеляза с разкъртващото заглавие

«24 май е много уникален посвоему».

На традиционната визита при папата пред ватиканските двери имаше истинска блъсканица и накрая на аудиенцията влязоха министрите и депутатите, а взетите явно за декорация интелектуалци бяха пратени на разходка из Рим. Беше грозничко точно на празника на духовността, дори и групочката да включваше странни имена. От друга страна, истинските хора на духа и догодина ще са си такива, а Цецка Цачева ще си я спомняме ли, като спре завинаги да е политик? Още по-грозно беше празнуването на 24 май в Брюксел. Еврокомисарят по езиковото многообразие явно си е имал друга работа, защото не дойде на българското тържество. Домакините - Кристалина Георгиева, Ирина Бокова и Николай Младенов не обелиха и дума на български, за да не обидели чужденците, повечето от които бяха подчинени на комисар Георгиева. Пак заради светлата дата “Алфа рисърч” препитаха българите колко четат. Почти една трета са прочели по-малко от десет книги през живота си. 13 процента от гордите собственици на диплома за висше образование също дават отговор «не чета». Според изследователите терминът за това състояние е «културно гето».  

Без цензура | 28-05-2011, 08:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Бележки пред публика на преброителя от кампаниите 2001 и 2011 с акцент върху втората, писани май 2011

I. БЪЛГАРИ, ЦИГАНИ, КНИГИ И ЯХТИ. МУНЧО ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ

Бях преброител преди десет години, бях и в кампанията 2011. Знаете ли какво всъщност е преброяването? Мислите: някаква снимка на обществото? Досадна родна статистическа акция? Не, всяко преброяване е световна икономическа процедура. Показва тенденциите в световния човекопоток, в бита, в работата, създава перспективи пред икономическите стратези. Движи живота до следващото преброяване.

Тези преброители, които бяха недоволни от условията на работа, тежките анкетни карти и символичното заплащане, можем да успокоим: ако не друго, поне свършихте световна работа.

И преди десет години, и сега съм преброител във варненския квартал Аспарухово, в циганската секция на квартала, даже на основните тамошни авенюта - улиците „Розова долина“ (тогава) и „Горна Студена“ (сега).

Няма да забравя една класическа сцена от тази „Розова долина“.

Районът, който ми бяха дали, само допреди две десетилетия е бил граничен с махалата. Обаче през 2001 повече от половината къщи и имоти бяха продадени и махалата вече се бе разширила. Сега не знам как е процентното съжителство на тази улица. Идете и проверете.

На най-видно място беше вдигната голяма, три-четири етажна, циганска къща, дето се вика - баронска. Оказа се баш в моето каре.

Преди това да ви дам поне три разлики в анкетите 2001 и анкетите 2011.

Преди десет години в анкетите, колкото и да ни е чудно, имаше въпрос за това, с колко книги разполага домакинството. В сегашния интернетен свят не знам дали в НСИ и за миг им е минало през ума да повторят въпроса.

Сегашните анкети бяха утежнени с една трета съдържание по посока миграцията на населението - кой откъде дошъл, живял ли е и колко в чужд град или държава. Впрочем резонни въпроси предвид житието ни на членки на ЕС, навярно са и част от някоя уеднаквена европейска статистическа методика.

Най-шарената част тогава (а и сега) са питанията относно притежаваните от домакинствата уреди, техника, автомобили и подобни. През 2001 имаше и въпрос дали притежаваме яхта.

И така, сценката от „Розова долина“.

Влизам-излизам от дворовете и къщите и по едно време пристига черен мерцедес. Спира точно пред палатата (наистина хубава къща). Излиза баронът от колата и в същия момент от разни страни се събират малки циганчета, като по команда. Спирам и аз да видя какво ще последва.

А човекът изкарва от двора два булдога, изключително красиви и едри. Булдозите бърже се насочват към багажника на мерцедеса и клякат. Баронът отваря багажника и започва да вади пържоли (точно пържоли, не някакви кокали и бутове) и бавно, ритуално да ги хвърля на кучетата. Представете си сега натуралността на сцената: мерцедес, булдози, пържоли посред улицата - а отстрани мърлявата публика, раздърпаните дрехи на циганчетата, гуреливите им лица, висящите им сополи и курешки от носовете. И всички вперили очи в центъра на улицата, включително и моя милост, почесващ се по носа. И всички ние знаем кой е баронът тука, и на словесните, и на безсловесните твари.

Като анкетирах барона (вътре в къщата чисто и прозрачно като в мавзолей), оказа се, че само яхта няма.

А в една от съседните къщи от мазата измъкнахме някаква циганка, по-скоро мучащо същество. Тя не можеше да говори, нямаше документи, живееше посред зимата (март) в тая изба и никой не ни даде обяснение каква е, коя е, какво аджеба прави във Варна. Само разбрахме, че била довлечена от добруджанските села. Имаше такъв вид, че трудно можеш да й дадеш каквато и да е възраст.

Тоя Мунчо от женски пол така си и остана непреброен, признавам. Може да се каже, че през онази 2001-а година такова човешко същество в света не е съществувало. Ако не го е знаел НСИ, да го знае.

Очаквайте Преброител 0111: II. ИЗБОРИ, ПОМОЩИ И БОЙКО

Без цензура | 25-05-2011, 09:16 | ОГНЯН АНТОВ

Пролетта разполага с твърде малко време, за да покаже красотата си.

Зимата отхапа от дните й, а лятото вече преговаря с плажуващите край морето. За има-няма две седмици дърветата се раззелениха, цъфнаха люляците, птичките прегракнаха и… политиците се събудиха. Зимният им сън е според зависи от мандата и настроението за трупане на електорална сланина. Сиреч: като ги качат на кантара, направо да счупят стрелката на рейтинга.

Мен лично ме е срам, че изпращаме такива политици да разпределят благата, за които ние се трудим; политици, които от нашата стаена гордост правят кречатала, а от интересите ни – бизнес; и политици, които поради невъздържана отделителна система, не цапат само своите гащи, но и улиците, пространството, в което живеем и ефира, от който се мъчим да бъдем информирани. Много отдавна – хиляди го усещат вече – в политиката няма нищо национално, нито обществено, нито пък някой защитава интересите ни. Но много скоро, съдейки от последните изтъпления, можем и без подръчни средства да видим конците, на които са закачени депутати, министри, че и по-висши служители. Заради властта, заради едничката цел да застанеш колкото се може по-напред, съвсем скоро очаквам да се стигне до убийство. Сега се бият, палят огньове, на последните избори дрънчаха брадви от екрана, а утре – сигурно ще падне нечия глава. И само като се замисля, че е заради единият театър. И ние отново се превръщаме в зрители, без значение дали ще си купим билет под формата на бюлетина.

Много от отказалите се да гласуват се чувстват измамени. Сигурно точно поради тази причина повече от половината са с единия крак в чужбина. Понеже им е омръзнало да се срамуват от това, че са избрали определен път. Да не говорим за духовността, която отдавна е свила гнездо по високите клони, където се чувства по-добре в разредения въздух. Нещата в нашата родина толкова са разпокъсани, че за пореден път не се учудвам как на мода отново излизат политическите питбули. И всичко пак заприличва на махленска битка с много кръв. А слухът ни е толкова остърган от клишета, че не се знае дали не сме завинаги повредени и до края на дните си можем останем пристрастени към този низък начин на печелене на доверие.   

Каква е алтернативата? Въпросът ми звучи като лозунг. Донякъде ще се съглася. Изхождам от Христовите думи: На Бог да дадем божието, на Кесаря – кесаровото. Можем да идем да гласуваме, да си кажем думата и после пак да се обърнем към ежедневието си и отново да се потопим в обещания, че всичко ще се оправи един ден. Да, но наглостта на Кесаря отдавна навлезе в нашето лично пространство. В онова, което ние наричаме човешко, достойно, приятелско. Говорим за пари, естествено. Повечето от нас изнемогват – не е толкова страшна бедността, защото се понася с търпение и упоритост. Алчността е тази, която ни кара да се зъбим на враговете си и несъзнателно да търсим оръжие, с което да ги унищожим. Почти забравихме какво точно значи Национална гордост, Самосъзнание, Вяра. Кесарят ни измами, превръщайки ценностите ни в оправдание за агресията. И всичко отива по дяволите. Обърнете внимание какво става по улиците: заради отнето предимство хората могат да си избодат очите. Но точно по този въпрос никой не работи. А става обратното: политическата битка започна с агресия. Страшно е, ако се замислим, че това може да се пренесе окончателно на улицата. И няма да има Бог, който да ни спре.

Начинът, по който може да се спре цялото това безумие, е като се обединим около една духовна фигура. Ако на тази фигура все още не й се слиза от висотите на своето съвършенство, то ще ни се наложи да търсим нашия национален идеал. Никога няма да се съглася, че това е агресията и оръжието. Особено около 24-ти май. Независимо униженията, поредната криза, нарастващата вълна емиграция, бедността и прочее – българите си остават „сочен” народ. Ако не бе така, в предизборен и предкърлежен период, нямаше да се въдят паразити, които да искат нашия сос. Нашата надежда, нашето по-добро бъдеще, нашите мечти – изгубим ли ги, можем само да се помолим християни от други страни да запалят за нас свещ. Колкото до Кесаря – той отдавна ще ни е прекопал, защото от сух, ялов и сломен народ нищо не може да се очаква. И би следвало на кучетата да го хвърлиш.

Алеите в Морската градина буквално са натежали от аромати. Мирисът на люляк направо ни засипва. Кестените са разцъфтели толкова красиво и ако затвориш очи ще се озовеш в един красив сън. А всичко е толкова кратко. И така набързо. Прилича ми дори на болезнен вик на природата. Тя иска да ни покаже контраста на онова, което ние можем да постигнем, когато се обърнем един срещу друг. Пролетта вече е подгонена от лятото. Ще оставим ли да си отиде и от нас надеждата за човещина без мандат?

Без цензура | 23-05-2011, 08:24 | varnautre

Ако поредният пророк този път е уцелил, вероятно ние вече сме на едно по-добро място, защото е дошъл краят на света и миналото не ни интересува.

Ако обаче четете този текст, светът явно си е същият, какъвто беше и в началото на седмицата. Статистическо „свинско със зеле” откри тия дни Цецка Цачева в чиниите ни. На кърджалийския празник на баницата тя прати в историята малката постна пица и ни съобщи, че тази година вече сме на „по-вкусна баница”. 200 хиляди българи обаче не й хващат вяра – те твърдят, че „просто не искат” да живеят в България.

Без парче от баницата остана

тази седмица голяма част от управленския отбор на ГЕРБ. За два дни с постове и служби се разделиха близо 40 души – министър, зам.министър, шефове на КАТ, на две агенции, на една академия, на осигурителния институт, както и 22-ма души, наследени в комисията „Кушлев” от предишния й началник. Проверка мина и един земеделски зам. министър, нарушения не й намериха, но премиерът все пак щял да мисли дали да не й посочи вратата. Което малко обезсмисля частта с проверката. Изобилието от оставки беше съпътствано с много тълкувания отстрани и пестеливи общи обяснения от страна на главния в случая – Бойко Борисов. „Оптимизация на работата с Брюксел и нужда от по-високо темпо” бяха мотивите за смяната на транспортния министър, оплакванията на бившата управителка на НОИ бяха наречени „нахалство”, а след това количеството потопи всички подробности. Вероятно ключовата дума е „Брюксел”, а целта – да се демонстрират мускули и решимост, защото

вътре в държавата нищо не се променя

В разгара на административната сеч Еврокомисията реагира обаче само с едно общо искане – за подобряване на пътната инсфрастрктура и безопасността по пътищата. За малка утеха на премиера, открил тъкмо тия дни ново парче магистрала, може да служи компанията, в която сме - Белгия, Ирландия, Гърция, Франция, Литва, Люксембург, Австрия, Полша, Словения и Словакия. Там обаче вероятно подобряването на безопасността не включва зариването на дупки от 15 – 20 сантиметра по главните пътища. Новата магистрала „Люлин” изкара на бял свят неподозираните поетични таланти на регионалния министър Плевнелиев. На откриването на участъка до София той успя да спомене и топлината в сърцето си, и „страхотното” строителство, и онова „гениално и страхотно тотално разделяне на политическото от експертното”, овладяно от премиера Борисов. „България е много красива и милиони хора ще могат да видят красотата й от нейните магистрали”, каза още Плевнелиев. Може би се обмисля

стандрат и за крайпътните жрици,

за да ни срамят пред чужденците. Плевнелиев спомена тогава и друго – че ГЕРБ има „абсолютно експертни министри”, но след 18-ти вероятно се надява всички да забравят точно тази част от речта му. Колкото до недоволните от съседните села, които се страхуват, че сега водата от магистралата ще ги залива при всеки дъжд, Плевнелиев им напомни, че има „споразумение с куп точки за това какво трябва да се направи”. Дано точките да са по-големи, за да спират водата. Кметовете обаче са си изчислили поразиите от ударното магистрално строителство върху селската инфраструктура на два милиона лева и обещаха да проведат отложения протест, ако не видят нещо повече от точки. Други едни протестиращи – срещу скъпия живот, изобщо не можаха да стигнат до властта. Полицията ги блокира още на подстъпите към магистралата. Чаканият от тях премиер ги погледа отвисоко, докато пристигаше с хеликоптер и поръча на шофьорите да не му чупят мантинелите. А размечталият се на магистралата министър Плевнелиев продължи и на бизнесфорум през седмицата, където прогнозира, че

„може да станем малък регионален лъв”

Вероятно от най-малките, тези, които правят „мяу”. Покрай българската суматоха не получи кой знае какво внимание големият арест на седмицата – Международният валутен фонд остана без шеф, след като Доминик Строс-Кан посегна на камериерка в ню йоркски хотел. Агенциите по света пуснаха задължителния коментар на съпругата му, която задължително отказа да вярва на станалото, както и реакциите на далеч по-недоверчивите финансови пазари. Краткосрочният ефект беше падане на еврото на световните пазари, дългосрочният вероятно ще сложи край на негласното споразумение Европа да остави Световната банка на американците и да ръководи фонда. По този повод един цитат обиколи всички сериозни издания по света. „...може да си мисли, че е преживяла революция, но на практика тя просто се сдоби с нов и дори още по-могъщ елит. Неговите членове

се смятат за толкова незаменими за управлението

на страната, че да се опитваш да свалиш някой от тях е все едно да заплашиш, че ще застреляш състезателен кон-шампион, защото ти пасе в градината. От теб се очаква просто да го оставиш да си пасе.”  Това написа Стивън Кларк за „Ню Йорк таймс”, веднага след като полицията отведе Сторс-Кан при останалите не толкова известни ню йоркски арестанти. Написа го за Франция, но доста европейци разпознаха собствените си държави, оглавени от местни версии на Луи XIV. У нас главният етатист тази седмица имаше доста последователи. Вътрешният му министър Цветанов, например, призова съда да ограничи медийните изяви на адвокатите, защото подривали имиджа на страната пред партньорите ни. Щеше да е много патриотично, ако само ден преди това Европейската асоциация на съдиите не прати на българските си колеги годишния си доклад. Според него поведението на вътрешния министър безпричинно подрива доверието към съда, застрашава независимостта на съдебната система и нарушава върховенството на закона. От критиките на Цветанов тази седмица пострадаха и някои политици. Вицепремиерът се зае да лъска имиджа на словоохотливия американски посланик Уорлик и обвини председателя на „Атака” Волен Сидеров и бившия вътрешен министър Румен Петков в недопустиво поведение към дипломата. Макар че Сидеров би трябвало да бъде критикуван много повече за поредния опит за

експроприация на национални празници,

когато агитката на „Атака” развали празника на Батак и честването за новите светци. След това Сидеров лично поведе атакаджиите към софийската джамия, където захвърчаха камъни и се размятаха белезници, а полицията беше обвинена, че си върши работата. Заради политическия напън на Сидеров разбиха брадичката на една от депутатките му, няколко души се озоваха в ареста, а понесеният от ентусиазма си политически вожд изиска арестуваните в безредиците веднага и безусловно да бъдат пуснати, иначе партията му щяла да мине в опозиция незабавно. Така донякъде се оправда репликата на премиера, че работата на МВР в момента била на принципа „луд умора няма, само се поти”. Критиката на Борисов беше по адрес на съда, който пускал хванатите от полицията, обаче не е зле премиерът да модифицира и друг принцип за учението и боя, който трябва да му е добре познат – „повече пот при събиране на доказателствата, по-малко срам в съда”. Революционните идеи на премиера не спряха дотук. След като откри, че днешната ни бедност се дължи на предишните ни приватизационни грехове, което е факт, Борисов не продължи с политикономическите пропуски на днешния ден, а предложи

трансферен пазар на мозъци

Като всяко гениално нещо, и тази идея е проста – след като той е дал толкова пари за обучението на студентите, при емигриранетго си и дори при завръщането в родната си страна, те ще му плащат трансферна цена. А който остане, ще работи, докато върне вложеното. Има и някои малки неясноти. Как ще бъде обяснена идеята на чуждите студенти, които плащат такси, за да си тръгнат с българска диплома. Или на българите, които плащат данъци, за да има образование у нас. Или на останалите европейци, които живеят с илюзията, че на континента властва правото на свободно придвижване. И къде ще назначи на работа новите крепостни с дипломи на инженери, учители, ядрени физици и генетици. Може би на новите обекти тип „строим за родината”. Други в големи количества едва ли ще има скоро. В ежегодната класация за конкурентноспособност на икономиките по света, в която участват 59 държави, България успя за една година да изпадне от 53-то на 55-то място, а в анализа си икономистите говорят за „дългосрочен проблем с конкурентоспособността и по-специално по отношение на трудовия пазар, базисната инфраструктура, технологичната и научната инфраструктура и образованието”. Смело през правата ни прегази тази седмица и Националната здравноосигурителна каса. Защото някой се е забавил с обществената поръчка за нови европейски здравни карти, пътуващите за кратко ще получат едно не особено признато отвъд Калотина листче. След като са представили на българските чиновници една много европейска справка къде, как, за колко време, при кого и защо отиват. Поне

не е споменато разрешение от кварталния полицай

Тази седмица беше ред и за вълненията около матурите. Потърпевш в предстоящите подборки от бисери ще бъде Атанас Далчев, пак никой няма да си зададе въпроса за чие качество говори количеството изписана нелепост. В теста варненска учителка откри и грешка. После експерти обясниха, че грешка няма, има специфично и рядко изключение от правилото. През това време някой, взел си матурата с все изключенията, заради което не му е останало време да почете книжки, написа в тиражен вестник за уволнения Цветков „премахнатият вчера министър на транспорта”. Поне Конституционният съд отказа на кабинета поисканото половингодишно спокойствие след успешен вот на недоверие и разреши на опозицията да започне нова процедура, ако толкова много й се иска. Премиерът взе превантивни мерки поне за историческата памет на поколенията. На конгреса на репресираните той призова пострадалите от комунизма да разказват за греховете на старата власт, което историците биха нарекли повече реваншизъм, отколкото историческо чувство. Особено след премиерската жалба, че през миналата година комунистите го осъдили заради обида, след като дядо му, цитирам, „червеният вятър го отнесъл, а мене ме осъдиха да им платя глоба”.

Не, това не е лупус

Докато големите партии се забавляваха по този начин, Синята коалиция започна да потяга редици за предварителните президентски избори, отцепилият се от ДПС Касим Дал обяви очакваното – „ще предложим алтернатива на ДПС на предстоящите местни избори”. В самото ДПС Ахмед Доган излезе от дългото мълчание, за да съобщи прогнозите си – загуба за ГЕРБ на президентските избори заради управленския провал, предсрочни парламентарни избори и много изисквания към бъдещия държавен глава, който няма да може да бъде избран без неговата подкрепа. Лютви Местан също побърза да опровергае прогнозите на нова тройна коалици, между ГЕРБ, „Атака” и ДПС, вече кръстена ГАД. Дори и да не успее да сбъдне прогнозите си, ако нещо се случи с договорките, санкции няма да има. След като отдавна знаем, че за свирените политически мачове наказания няма, тази седмица научихме, че и футболните уговорки извън терена не са престъпление – нямало ги в Наказателния кодекс. Затова не е чудно, че все повече българи

искат да участват в игра с правила

и ги търсят оттатък Калотина. И ако преди четири години събирането на багажа е било придружено с аргументи за по-добра работа или брак, то сега питаните са казвали пред анкетьорите на Института за икономически изследвания в БАН, че просто не искат да живеят тук. Около 450 хиляди българи са се върнали у нас заради кризата. Тяхната позиция е на изчакване – да се подобрят нещата, за да заминат пак. При останалите цифрите са безмилостни – от 2007 до 2011 нови 200 хиляди души са започнали да мечтаят за живот на друго място.

Без цензура | 22-05-2011, 06:19 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Петък, 17.12 часа: 8 коли чакат за ляв завой на светофара в местността „Горчивата чешма“,

познат най-вече като Светофара „Гуцанов“. Светва зелено и минават 4 от тях, 5-тата се промъква на „червено“.

17.13часа. Чакат 6 коли, от тях минават 4
17.14часа. Чакащите вече са 13, минават 5+1 на червено, в съседните 2 ленти – за направо, към Златни пясъци има общо 6 превозни средства, което ясно показва кое е най-натовареното направление: това за обратния завой. При това наблюдението ни е в средата на май. Близо 40 дни преди тук да загъмжи от летовници и задръстването за ляв завой от коли, излизащи от плажа, да стигне до крайбрежната алея.

„Тук за 9-те секунди „зелено“ минават в най-добрия случай 5 коли за един цикъл - 9 сек. (в най-лошия  минават 3). След тези 5 коли, които минават на зелено, още 2 коли минават на червен светофар, само и само да се изнесат от ръкава... Цяло чудо е, че още няма катастрофа. Обиковено в час-пик трябва да изчакам 4-5 цикъла, за да мине.

Приканвам, всеки който има желание, да пусне Молба или Жалба до Директора на Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустройство" при Община Варна“. Това ни написа читателят на ВарнаУтре.бг Станислав Денчев, с което предизвика проверката на наш екип на мястото.

Какво видяхме още: Единствената добра новина е, че веднага след „зеленото“ за ляв и обратен завой има няколко секунди, в които могат да се включат в булеварда коли, идващи откъм вилната зона над ресторант „Камелия“. Фактът, че от тази посока рядко идват коли, е причината досега да няма катастрофа с преминаващи на червено изнервени от чакането за обратен завой водачи.

Как всъщност работи светофарната уредба: За 9 секунди тук трябва да се изтеглят всички за обратен и ляв завой (заради тях всъщност беше направено въпросното кръстовище, тъй като този поток от коли, идващ от „Пикадили парк“, крайбрежната алея и околните хотели, преди трябваше да стигне до „Траката“, за да обърне към града). След това още толкова секунди има за колите, идващи откъм стръмната вилна зона над „Камелията“. След това има 45 секунди за потока откъм Златните. По време на нашето наблюдение на „червено“ в тези ленти се събират около 12-13 коли, които се източват за 20 секунди (все пак са 2 ленти, при това направо). В оставащите до края на цикъла 25 секунди не минава никой, а в насрещното движение чакат десетки коли.

17.17часа, чакащите коли са 11, минават 3, 1 форсира на червено.
22 юли, 14 часа, чакащите коли са 34, минават 4, останалите се пържат на слънцето в очакване на заветните 9 секунди.

Без цензура | 16-05-2011, 07:43 | varnautre

Като репортер във времето се изявява днес нашият тайнствен читател Ясен Ястребовски.

Колажът с ретроснимката е негово дело. Негова е и активната гражданска позиция по актуалната снимка:

"Нямам нищо против т. нар. Скаути... Може би и те нямат нищо против Вазов??? Трябва обаче да си малоумен, за да разпънеш палатки около Паметника Му. Там можеш да сложиш само цветя..."

Без цензура | 08-05-2011, 09:57 | varnautre

След Великден ви попитахме: Къде и как прекарахте празника? Случи ли ви се нещо вълнуващо, нещо вдъхновяващо и светло?

Без цензура | 06-05-2011, 22:16 | varnautre

 Скоро КАТ ще трябва да предупреждава за още една опасност по българските пътища – силни насрещни потоци от български емигранти,

втурнали се към родината по новите магистрали. Прогнозата направи вицепремиерът Цветан Цветанов, като пропусна някои подробности от пейзажа – новите магистрали водят от София до Слънчев бряг и обратно, а по пътя емигрантите ще попадат на бензиностанции със скъп, но некачествен бензин, на празни села със запуснати ниви и градчета със затворени фабрики и разбити улици. През това време премиерът вече бе преминал от магистрали към стадиони. Като предупреди, че без ГЕРБ няма да видим нито едното, нито другото, министър председателят се загрижи кой точно ще наглежда спортните бази в столицата. Между другото подхвърли:

«Няма значение какъв ще съм аз –

министър-председател или президент, важно е партията да управлява.” По-късно анонсът беше доразвит в президентска кандидатура, а в спорта продължението беше, че петимата водещи шефове на агенциите за манекени, по-известни като футболни клубове, поискаха да приватизират стадионите, които не се ползват «оптимално», а с парите да се ремонтират техните стадиони. НДК пък направо отиде на тезгяха, което беше мокра мечта за мнозина през последните 20 години. През тази седмица дойде денят на свободата от данъци. Два пъти, ако вярваме на анализаторите. У нас сме работили до 4 май, за да платим, каквото дължим на държавата, но като са сметнали и планирания дефицит, от Института за пазарна икономика преместиха датата на 13 май. В Шумен пък, по време на празничните визити на политиците, работодатели изчакаха закритата за медии среща с Цецка Цачева, за да поискат от нея намаляване на почивните дни, но парламентарната дама бе твърда защититничка на народните интереси. “Няма как едно право, което вече го имаш, да бъде отменено”, заяви Цецка Цачева пред журналистите, след като оплакването изтече в медиите. За анализаторите на „Икономист" обаче празничните и почивни дни у нас също изглеждат повече от необходимото. Като преброиха 13-те официални празника, на които не работим,

те ни обявиха за най-мързеливата страна в света.

За честта на държавата трябва да кажем, че в Япония имат три почивни дни повече от нас, но кой знае защо не са ги сложили изобщо в класацията за мързела. Нищо изненадващо нямаше в борсовите наблюдения тази седмица – цените по тържищата за храни плавно се покачват, а широко рекламираният стандарт „България” за хляба се оказа изпълним само за няколко малки фурни. Още по-бутикова започва да изглежда „България” след новината, че който иска да покрие стандарта, ще трябва да внася брашно или зърно от чужбина. Колкото до шуменската визита на Цецка Цачева, там тя успя да спечели безапелационно сърцата на младите си събеседници. Не само, както се оплакват родителите, със забраната децата да ходят до тоалетната, но и с отговорите си. На питането на бъдещ избирател защо се вдигат само цените, а не и заплатите, Цачева върна контравъпрос: “Ти глава на семейство ли си? Колко деца храниш?” Протоколът не пази отговора, но вероятно децата си младежът ще гледа някъде другаде. Където са все повече от българските лекари. За първите три месеца на годината лекарският съюз е издал

145 разрешителни за работа в чужбина.

Нас здравният министър ни утеши с констатацията, че "спешната помощ е скъпо удоволствие". Щяло да поскъпва и още. Така че е време да се огледате за някои по-простички учебници по медицина за собствената употреба или да си изберете баячка с авторитет. Билковите алтернативи обаче намаляха тази седмица – в целия Европейски съюз влезе в сила забраната да се продават растителни лекарства без специално разрешително. Лицензът може да струва до 200 хиляди долара, прогнозата за фалити на малки фирми и салони спокойно можем да съчетаем с очакването за поредната епидемия от гъша треска, пуйчи грип или рибешки глисти, за които, естествено, веднага ще бъде измислена поредната вълшебна химична смес. У нас мистиката явно беше на мода тази седмица. Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики изнесе покъртителна новина от Свищов – чистачка в общежитие била изгонена от работа, защото докторантка я обвинила в правенето на черна магия. След като чистачката изсъскала зад гърба й, учената дама получила трайна нетрудоспособност, защото дълбоко и искрено вярвала, че репликата „бял ден да не видиш” наистина може да й почерни живота. Омагьосаната Петя Василева в момента вече е главен асистент в Стопанската академия, а чистачката била преназначена в друга сграда. Не е ясно преди да я върнат на работа,

трябвало ли е да си събуе чорапите,

за да докаже, че не може да предизвика буря по този начин. Макар че точно в свищовската академия черната магия на чистачката Марийка е последният проблем. Магьоснически драми плъзнаха и в чуждата преса - „Гардиън” най-сериозно се зае да брои смъртните случаи сред гостите на Карбовски, а работодателите му още по-сериозно били обещали на вестника да проверят дали няма проклятие. Публикациите на Уикилийкс бяха в черно, макар и далеч от магиите. Българската следа в публикуваните грами започна с изясняване на позициите около «Белене» - според сайта на Асанж „Уестингхаус” и американското посолство от 2009-та година са си позволили манипулации на техническите характеристики, за да се откаже България от строежа. За руската страна пък бяха цитирани заплахи „да останем на студено”. През същата година американското посолство е коментирало и медиите у нас – „силно манипулирани”, ”собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора”, а „корупцията очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество." Това мнение очевидно се споделя от "Фрийдъм хаус" и днес, защото в годишната класация за свобода на медиите

България си дели 77-то място с Източен Тимор и Индия.

Не са пощадени и новите политици. «Без реална опозиция, която да тревожи и затруднява, най-голямото предизвикателство пред Борисов е липсата на опитни и квалифицирани кадри”, пише до правителството си дипломат от американското посолство преди две години. Което може и да е изненада за работодателя на дамата, но не и за нас. Тази седмица стана ясно и как ще приключи сагата „дипломати-ченгета”. Агентите на ДС ще се прибират у нас, но на „служебно пътуване”. След като президентът Първанов отказа те да бъдат отзовани окончателно, сега държавата ще им плаща посланически заплати, за да не работят. Което можехме да похвалим като желязна принципност от страна на ГЕРБ, които са готови да ни бръкнат в джоба, но да изпълнят предизборните си обещания. Само ако през същата седмица не беше станало ясно, че половината - трима от шестимата нови шефове на държавните горски предприятия, също са от банката кадри на ДС. Сега

остава да дойдат и партизаните.

Агентите обаче вече не са интересна тема за премиера. Тази седмица той ни зарадва с нова сграда на Главна дирекция „Криминална полиция", като я рекламира като мястото, където журналистите ще имат «прекрасни условия» за интервюта. Саркастичността му бе провокирана от питанията редно ли е полицията да ходи по ръцете на задържаните при липса на съпротива и да се снима по диваните им. «Редно е», отсече тия дни и новият шеф на БОП Станимир Флоров. Пред седмицата нов удар понесоха любителите на сушито. След японската радиация американците добавиха и труп, наречен Осама бин Ладен. Дългата гоненица, казаха службите, вече е приключила. Процес не би бил възможен, погребението било ускорено като жест към религията на убития, а снимките няма да видим, защото били много грозни. Единственият въпрос без отговор е какво друго се е случило, че Осама стана ненужен. Но тези отговори първи ги научават историците след като изтече срокът на давност. Остана и дилемата кое изказване беше по-нелепо. Президентът на Перу Алан Гарсия нарече убийството "първото чудо" на папа Йоан Павел II, обявен за блажен, а главният прокурор на САЩ Ерик Холдър го окачестни като „акт на национална самоотбрана”. По изключение този път българската позиция бе напълно в рамките на добрия тон и здравия разум. Но пък

научихме защо са ни приели в НАТО –

служим за полигон, защото „шофирането в България е три пъти по-опасно, отколкото воюването е Афганистан”. Каза го директорът на Военномедицинска академия генерал Стоян Тонев, според когото американските военни у нас главно карат коли, за да тренират екстремни ситуации. Нищо екстремно нямаше в политическите новини. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов оповести, че сегашният премиер вече обмисля смяна на креслото с президентско. Като уточни, че окончателното съобщение ще бъде максимално забавено, за да се избегнат компроматите. Едва ли ще е възможно, освен ако не забранят на премиера да се изказва. Засега малко под 12 процента от българите искат следващият президент да се казва Борисов, Бойко Борисов. Според национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг вече няма партия, при която одобрението да е по-голямо от неодобрението, половината българи не очакват промяна в положението си през следващите месеци, а

един на десет очаква то да се влоши.

През същата седмица в държавата на Златките главната Златка ознаменува дипломирането си като висшистка, като съобщи в някакво телевизионно препитване, че хартията се прави от стъкло. Ако бяха продължили с въпросите, Златката може би щеше най-точно да отговори и от какво се прави държава като нашата.

*Живеем по-добре, живеем по-весело!                                    

Фраза, произнесена от Й. В. Сталин на 17 ноември 1935 года пред Първото всесъюзно съвещание на работниците и работничките – стахановци. По това време е пикът на масовите сталински репресии в СССР.

Без цензура | 06-05-2011, 21:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Колкото по-видно, известно и централно е нещо (или някой), толкова по-одумвано и атакувано е то.

Без цензура | 30-04-2011, 12:03 | varnautre

През седмицата Европа би източните рекорди по безвластие, у нас един кмет обяви война, жанрът „снимка за спомен” стана криминален, а съкратените от работа миналата година през този май ще плащат глоби на данъчните.

Без цензура | 30-04-2011, 06:20 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Жюстин Томс е на „Ти” с безценната употреба на уеб медиите, създаващи възможност не само да изградят добра  информационна ниша, но и да бъдат двигател на сериозно развит онлайн маркетинг.

Поводът за срещата ни с нея е семинар, провеждан във Варна под наименование: „Нестандартни форми за реклама онлайн”, на който тя изнесе изключително полезна лекция за тенденциите на интернет маркетинга и потребителските навици на интернет аудиторията. Като човек стоящ зад сайтовете „Аз, жената”, Аз детето” и „Кафене. бг” Жюстин Томс е наясно и с всички тънкости и тайни на рекламата и стратегичския пи ар, осъществяван чрез интернет. Жюстин е един от съмишлениците, които стоят и в още едно събитие с утрешна дата: детският велокрос, който ще се проведе с начален старт 10.00 ч. - сборен пункт Сцена „Раковина”.

- Всички употребяваме с лекота думите „пи ар”, „фейсбук”, „интернет”, но всъщност вникнали ли сме достатъчно пълно в опциите за тяхната практическа полза и бизнес употреба?

- В България интернет потреблението е високо като процентно съотношение. Има много добри сайтове, в това число попада и сайтът ВарнаУтре.бг. Тук онлайн средата е стабилно развита, но има голяма съпротива в приемането й като бизнес среда. Някои мислят, че уеб медиите могат много лесно да бъдат закупени, но всъщност медиите са ценни, докато са независими. Като се купят, отпада независимостта, но тогава подобна медия престава да бъде интересна на хората, защото някой й диктува правилата на играта. Тук възниква и етическата тема за свободата на словото. Имах възможност да вечерям с един от шефовете на „Гардиън” Ян Ранг, той е на 70 години и ползва тотално интернет като журналист. Ян сподели, че интернет е технология, наподобяваща ракета и е небходимо вещо управление, ако то липсва, ракетата се превръща в желязо, в предмет. Важна е ролята на хората, които стоят за съответната медия и шансът е голям, ако съответният уеб екип е добър и може свободно да се изрази, както се случва по моите наблюдения във вашата медия. В интернет се архивира случването на събитията, ако никъде в интернет не е отразено дадено събитие - все едно то не се е състояло. Ценността на интернет идва от това, че той е като дълготраен архив на информацията, а вестникът се прочита и утре се забравя за написаното в него. Интернет помни с десетилетия за съдържанието на информацията и така се осмисля и журналистическият труд. Струва ми се, че в офлайн средите, хората са скептични по отношение на интернет. Все още сме по-конвенционално настроени към неговите възможности. Радвам се, че за втори път правим семинар във Варна. Не знам дали знаете, но в края на 80-те интернетът тръгна за първи път от Варна. Варна изпревари София. Пъпът му е хвърлен във Варна, а Даниел Калчев е човекът, който го прокара. Боли ме, че Варна бе дълго време лидер в тази област, а сега малко поизостана. Във Варна има доста добра уеб продукция, която за жалост се изнася в чужбина. Много умни англичани дойдоха да живеят в България, те си получават тамошните пари, а оттук вършат своя бизнес. Харесва им храната, избягват от стреса, слушат хубава музика, а ние в сравнение с тях си подценяваме възможностите и средата. С днешния семинар искаме Варна да надскочи стагнацията в мисленето. Бизнесът преживя кризата, но все още я ползва като параван и спирачка, а в кризата трябва да се използват онлайн моделите на работа. Дано днешният семинар да даде добър тласък в тази посока.

- Как решихте утре във Варна да се проведе детски велокрос?

- Сайтът „Аз, детето” тази година става на девет години. Ние правим тези велокросове в София и те са с благотворителна цел. Забавно ни е да се забавляваме с децата и го правим за душата и сърцето. Сайтът тръгна като идея от моя син. Имаме офис във Варна от есента насам. Ще издам, че моят пъп е хвърлен във Варна, тук съм живяла и имам роднини. Обичам атмосферата на града. Най-голямата ми тръпка е да видя децата щастливи. В София децата идват два часа по-рано и обикалят развълнувано, като помагат в организацията ни. Велокросът утре го правим във Варна по предложение на потребителите на нашия сайт. Те ни пишат, че искат подобни инициативи и в други градове извън София. Сега за първи път „Аз, детето” гастролира и на варненска почва. Децата обичат да карат колела, а ние, като интернет портал, искаме да им покажем, че извън интернет се случват забавни неща и те трябва да тичат на воля и да щуреят навън.

- Вие бяхте участник в едно от изданията на Малкото голямо четене, излъчвано по Националната телевизия. Какво е детето в Жюстин Томс?

- У Жюстин остана само жената, защото като си майка на три деца, детето е леко встрани. Сега преосмислям детската литература и пети път ще чета детски истории следващата година на най-малкото си дете. Имам три висши образования и едно от тях е педагогиката, като се явявах на изпит, бях намразила литературата за деца. После всичко се промени. „Аз, детето” ще продължи инциативата на четенето и ще работим заедно със Столичната библиотека и също така и с детския отдел на Варненската регионална библиотека. Детството си остава едно и също, децата винаги ще обичат да се забавляват и да правят белички. Всяко дете обича да скача в локвите и да бъде като Ян Бибиян или Пипи Дългото Чорапче.

- Какво ще пожелаете на екипа на ВарнаУтре.бг?

- Запазете си ентусиазма и постоянството, винаги ще има трудни моменти, които пък ще определят вашите пикове. Винаги намирайте куража да бъдете изобретателни като Барон Мюнхаузен - в критични ситуации се хващайте за косата и политайте над повърхността!

Без цензура | 29-04-2011, 15:52 | varnautre