Преустановяване на замърсяването и повишаване на екологичния статус в района е изключително трудно и практически нерешимо с механизмите на административно-наказателното производство, предвид преобладаващото население от основната малцинствена група с изключително ниски хигиенни навици, здравна и екологична култура.

Това е част от официален отговор на държавна институция, даден за сигнал срещу замърсяването в циганското гето Максуда. Текстът може да бъде използван за некролог на правовата държава, която след смъртта си се е превърнала в кочина. Защото преводът на тромавия чиновнически език означава „Нищо не може да се направи, махалата се обитава от животни.”

Срещу свинщината в Максуда тези дни във Варна се събират подписи, има и много популярна група във Facebook. Какъвто и рейтинг да наберат – реален ефект от общественото мнение няма да има. Малко повече от година преди местните избори никой няма дори да си помисли да налага нова градска култура в дерето от първобитната ера. Неговото очовечаване обаче задължително трябва да присъства като точка в следващия обществен договор с малки и големи кметове. Варна е един от най-изоставащите градове в класацията за циганска цивилизация. През сегашните кметски мандати заради липсата на нотариални актове бяха съборени гета в София, Бургас и Ямбол. Докато в Максуда животът продължава да си тече щастливо и незаконно. И да прави лошо цивилизовано впечатление през прозореца на колата.

Ако във вашата кооперация имате съсед, който повръща в асансьора, изхвърля си фасовете с шахтата, през терасата изсипва гърнето на детето, за собствената си малка нужда използва стълбищната площадка, голямата я върши върху постелките пред чуждите врати и отказва да даде пари за чистачка – съвсем лесно може да го изгоните и изпратите в планината. Където да се засели в пещера, продължавайки бойкота си на урбанизацията. Според Закона за етажната собстеност е достатъчно ѕ от собствениците в блока да се съюзят и да променят адресната регистрация на пещерния си съсед. Ако със същото право разполагаха всички собственици в града – общото събрание на Варна отдавна щеше да е изгонило Максуда. Или поне населението в гетото нямаше да бъде третирано като човекоподобно, което не подлежи на никакъв контрол – включително и административно-наказателен от държавните институции.

Вместо предизборен кич с прерязани ленти и с първи копки следващите кандидати за кметове задължително трябва да представят цигански план за Максуда. Мотото на кампаниите им може да бъде „По-добре багерите да дойдат”. И да газят наред, докато някой не ги спре с нотариален акт. Другият вариант е циганските форми на живот да бъдат узаконени на пазарни цени и да започне едно масово плащане на данъци и такси. Който не може да си го позволи – нека да смени квартала или направо града. Иначе гетото ще си остане завинаги кочина. Чиято канализация и асфалт ще бъдат финансирани от други данъкоплатци. Това е все едно целият блок да плаща солидарно сметката на пещерния съсед, отглеждащ кон в хола си.  

Наскоро колата ми преживя една нощ, паркирана на границата с циганската махала в Силистра. На сутринта красивите й джанти си стояха по местата, а на седалката намерих забравения си портфейл, който се виждаше чак от Румъния. Обясних си го с някакъв необясним късмет, но ме поправиха, че не ми се е случила кой знае каква случайност. Трябва да видите тази махала. В нея не само че по-белият ви цвят на кожата може да се разхожда свободно и непровокиращо. Но и белите ви обувки няма да настъпят нито един фас. Архитектурата е микс между гастарбайтерска мегаломания и измазани с конски фъшкии къщи. Общото между тях обаче са хигиената в дворовете и извън тях  и липсата на миризма на мръсен канал. Това е същата малцинствена група. Но здравната и екологичната й култура не са яхнали живо прасе, както първокласниците посрещат 15 септември в Максуда.

Не знам на какво се дължи и не ме интересува. Просто искам и варненското дере да заприлича на тази махала. А не чиновническият мързел да се оправдава, че човешките закони не важат за животните. Има повече от година до следващите местни избори и ако този мързел възнамерява отново да се кандидатира – задължително още отсега трябва да помисли за цигански план. Иначе свинщината ще продължава, заобиколена от гора от вдигнати рамене. Които вечно ще се оправдават - Те прасетата така си живеят.

Без цензура | 09-05-2010, 05:38 | varnautre

През седмицата агнетата изблеяха за последно, министрите се почувстваха като афганистански контингент без каски, а останалите, след разпосочните и многогласни антикризисни сигнали, се чудим дали да се зарадваме, че не вдигнаха ДДС-то, или да си приготвим още една дупка на колана заради уточнението „до края на тази година”.

През кратката работна седмица около Гергьовден продължи основната тема от предишната – как ще борим кризата. Икономическият министър Трайков, който миналата седмица заложи на огнестрелните метафори, през тази стана почти средновековен: „Не може

всекиго да сложиш на дръвника

и да му празниш джобовете”, каза Трайчо Трайков в очакване на решение за ДДС. След което премиерът побърза да потвърди, че новите антикризисни мерки ще станат ясни в сряда и ще зарадват хората. Така имахме цели три работни дни, за да познаем дали мерките ще са антикризисни (и тогава нямаше никакъв шанс да ни харесат, макар и на принципа, че горчивото лекарство лекува по-добре), или ще ги харесаме (макар и със смътното усещане, че пълнежът на шоколадовия бонбон може и да не е толкова добър). В сряда разбрахме – ДДС си остава 20 процента. До края на годината. Но пък се чакат половин милиард лева повече от цигари, алкохол и горива. Надяваме се – от ловене на контрабанда и събиране на сега полагащите се на държавата сегашни данъци, не от нови. И още - ще включим всички лостове на държавата. Един от първите посочени беше създаването на специализирани съдилища. Заради тях, а може би не точно заради тях, евродепутатът от левицата Кристиян Вигенин поиска

Европа да дойде и да види колко е страшно в България

Колкото до кризата, предвидени са и нови 20-процентни съкращения в администрацията, като тук дори и най-върлите антибюрократи започнаха да питат дали все пак ще остане някой, който да върши работа, а и какво ще правим с новите безработни. Тези, които си запазят работата, ще работят пет години повече, докато стигнат до пенсия. Предвижда се увеличение с три години на осигурителния стаж, като се запазва обаче минималната възраст за пенсиониране и се дава избор – можем да се пенсионираме и без достатъчно стаж, като, разбира се, за всяка липсваща година губим почти по два процента и половина от пенсията си. Това към момента означава, че всеки, който си е позволил лукса да учи в университет, няма как да покрие и стажа и възрастта и ще трябва да избира – да работи още, ако го оставят, или да я кара на постна интелектуална пенсия. Колкото до формулите за пресмятане на самата пенсия – и този път не е направено нищо, за да станат те ясни на всички, не само на посветените във висшата математика. Но пък боледуващите могат вече сметнат

колко ще им излезе болничния

- работодателят ще плаща по 70 на сто от заплатата за първите три дни, а оттам нататък държавата ще ни дава по 80 процента. Засега мярката е въведена до края на годината. Така че събирайте слънце за здраве – ако не можете на плажа, по улиците. И се молете грипната епидемия през есента да не е от най-лошите. Все пак голямата новина си остава запазването на данъците в сегашния им размер. По вече традиционния начин изявленията ги направиха представителите на бизнеса, които съобщиха, че финансовият министър Дянков е гарантирал за това с оставката си. Което звучи хубаво, но отсам Калотина все още определено няма реално покритие. Далеч по-любопитно прозвуча друго уточнение – за принципа на съкращения на чиновниците. След очевидния отказ на администрацията да прави каквото и да било, за да не се окаже на пода с ръце на гърба, бизнесът е препоръчал във втората вълна съкращения да попаднат тези, които нищо не са направили или са направили много малко. Това, което се случи в съдебната зала по делото за

влака София-Кардам, където останаха девет трупа,

не даде много ясен знак какво означават тези критерии. Защото осъдителни присъди получиха началничката на влака и шафнерът. Заради редица нарушения, основното от които заключените врати на вагона-убиец. Спалните вагони обаче са били заключени не по идея на осъдените, а по заповед на Георги Иванов, заместник началник на предприятието "Експлоатация на спални вагони" към БДЖ. Като трети обвиняем по делото той получи оправдателна присъда. Но да се върнем към антикризисните мерки. Самият премиер призна, че част от социалните решения са повече леви, отколкото на него би му се искало, но са ”принудителни”. Като пример той даде парите, които ще бъдат изплатени на тютюнопроизводителите, и с които те отново ще засеят тютюн, за който отново ще искат премии. Разбира се, всяка година, когато оставените без пари производители на тютюн блокират някоя магистрала, неизменно се говори за промени в начина, по който те си изкарват хляба, но разговорите неизбежно приключват с намирането на едни пари и изчакването на следващия протест. Няма да се пипа грубо в образованието и социалните дейности, обеща премиерът. Но не пожали министрите. Още преди 15 май, когато съветът за административна реформа ще гледа големите мерки, Бойко Борисов

окачи на гвоздея ключовете

на персонално-служебните коли и прати министрите да се возят в метрото. На плахите възражения, че макар и „като слънце”, то не огрява до всички квартали, премиерът даде алтерантива - „с колело”. Външният министър Николай Младенов побърза да напомни, че да караш колело в София е опасно. По-голям шанс имало да оцелееш в Афганистан. Което всъщност е допълнителен бонус от идеята – току виж организацията на движение, глобите и ремонтите започнали да се правят през погледа на обикновения гражданин. Сега в София, после и в други градове. Според финансовия министър Симеон Дянков, който е един от бъдещите колоездачи, слизането от колите ще даде едва около 100 хиляди лева икономия, но той вече е намерил откъде да спести до 1 милион на месец – като изгони „Агентите на короната” от българските митници. Без нови коли тази година остават и депутатите. В гаража си те в момента имат 116 служебни автомобила, 8 микробуса и 10 товарни коли. За 240 души. В Германия, например 662-ма депутати някак се справят 40 автомобила. И ако с колите въпросът е решен, поне на вестникарска хартия, по-сложно се оказа с правителсгтвения самолет и ползването му от премиера. Накратко – разбрахме, че сигурността е единственото, с което той не прави компромис, а и щом предното правителство, макар и неправилно, е купило самолет, сега той трябва да се ползва, пък и „прекаленият светец и Богу не е драг”. Колите и самолетите на държавните мъже и жени засега не са влезли в анализите на икономистите. Според тях

икономиите трябва да се подхванат от друга страна

- от най-важните, най-големите и най-трудните сектори като здравеопазване, образование и администрация, и да се реформират, а не да се наливат или режат пари за съществуващата система. В същото време обаче здравният министър Борисова си назначи за заместник професор Иван Миланов, който досега завеждаше психоклиниката на Четвърти километър. При това с аргумента „На мен ми е необходим лекар. Предостатъчно са икономистите." В същото време Маргарита Грозданова от Здравната каса заяви, че ако бюджетът на касата не се актуализира, парите за лекарства ще стигнат най-много до септември. След което се стигна до деблокиране на пари за касата, но не се коментира нито едно от предложенията за спиране на течовете по лекарствените поръчки и за овладяване на ситуацията, при която едно и също лекарство струва 5 лева на свободна продажба и 15 – при плащане от касата. След като миналата седмица сложиме едно наум за размера на здравните си вноски, през тази вече имаме конкретно предложение – да ни вземат още един процент за здравно осигуряване, за да може държавата да си избие парите от фалшиви болнични. На същия принцип бихме могли да предложим още възможности за пълнене на бюджета от страна на невинните, с цел компенсиране на поразиите, нанесени от тия, които пипат по-сръчно. Може, например, да се сложи данък „Крадци” във всички магазини и да го плащат всички изрядни клиенти, за да компенсират  търговците, или да се въведе такса „Катастрофа” за шофьорите за изплащане на застраховките на пътните талибани, вегетарианците могат да плащат налог за месарите, защото не им ползват продукцията, а всички заедно можем да бъдем обложени и с

еднократен данък „Космос”,

защото никога няма да станем космически туристи. Но пък държавните фирми продължават да съществуват, а рязането на бройки от администрацията не променя основното - министерствата все така чакат финансиране от бюджета, вместо да работят по програми. Всъщност премиерът намери още един корен на злото тази седмица. „Проблеми имат онези държави, които са свикнали да живеят нашироко, да щракат с пръсти, да почиват дълго и вечер след 10 часа да излизат на нощен живот“. Така поне сме наясно накъде ще тръгнат следващите мерки, само можем да се надяваме вечерния час поне да е до 10, а не до 8, а кварталните отговорници да са по-разбрани. И насред ситуацията, която според габровци най-добре се илюстрира с постна пица с дупка в средата, отново ни напомниха, че "не е толкова сложно да се управлява държавата". Но докато преди две години Бойко Борисов разчиташе, че премиерът си има "един телефон с копчета и привикваш всеки, който ти трябва", и това си беше лично негово изречение, днес той вече е влязъл кръга на ползващите цитати. В случая Бойко

Борисов се позова на Моуриньо,

докато коментираше управлението на министрите: „Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена.” Е, преди беше модерно да се цитират Адам Смит и Маркс, Кейнс и Гълбрайт, после дойде редът на Фукуяма, сега на Айн Ранд, а ако се чудите къде да сложите Моуриньо... ами той е футболен треньор. Единственото хубаво, макар и още да не го усещаме в джобовете си, е единодушието, че вече не сме най-лошото дете на евросъюза. Макар че гърците тази седмица убиха трима души, докато протестираха, че им режат 15-тата заплата и бонуса за това, че отиват навреме на работа, та това може би не е повод за голяма радост. Все пак – първо нашият финансов министър заяви, че "каквото и да говорят предишните некадърни управляващи, страната излиза от кризата.” И прогнозира, че през юни приходите в хазната ще започнат да се увеличават. После и Международният валутен фонд съобщи, че очаква възстановяване на икономиката ни още през тази година. Макар и не толкова оптимистична, позицията на Европейската комисия също е за възстановяване – от следващата година. Ако към прогнозите добавим

повече работа и по-малко крадене,

току виж, получило се. С тази идея кабинетът въвежда и споменатия вече извънреден съд като антикризисна мярка. Волен Сидеров също се включи с подкрепа, макар че успя да я гарнира с поредната порция скандал, обвинявайки израелското посолство, че си поръчвало от Алексей Петров момичета за разтуха. Посолството на държавата Израел вече реагира. От българска страна продължава да цари поредната тишина след подобен гаф. Със или без спецсъдилище обаче, част от обещаните мерки срещу безогледното крадене вече влизат в съда, остава да видим как ще излязат. Тази седмица дойде ред на обвинението срещу бившия земеделски министър Валери Цветанов и заменките на земи, подписани в „12 без 5” на старото правителство. Междувременно датската неправителствената организация "Farmsubsidy" даде нова задача за размисъл. Държавата ни очевидно трябва да отговори как 27-годишната Галина Димитрова Пейчева – Митева, дъщеря на Димитър Пейчев, заместник министър на земеделието до юли 2009-та, е станала най-големият частен получател на субсидии в страната. И дали става въпрос за

престъпление или „само” за конфликт на интереси

Областният управител на Варна Данчо Симеонов също добави тема, като изкара документите на село Дебелец – ликвидирано заради язовир „Цонево”, после възстановено, и накрая - пълно с роднини на бившата кметица, всичките с претенции за възстановявяне на земи, макар истинските им собственици отдавна да са обезщетени с места в Тополи и Езерово. И докато държавата се бори с големите престъпления и големите бюджетни дупки, животът на дребно в държавата си тече без особени промени. Очевидно разчистили по-крайните софийски квартали от „излишни” кабели, тази седмица „предприемачите” резнаха тока на Министерския съвет. Като свършиха парите в брой за източване от населението и за измъкване изпод дюшеците му, сега новата вълна е да се крадат архиви на поземлени комисии. Във Видин пък чакат да разберат с колко ще глобят собственика на питбул, който надъвка лицето на деветгодишно дете. Възможностите са между 50 и 200 лева, и то ако общината докаже кой е собственик. Защото човекът, който е извел питбула без намордник там, където играят деца, сега се моли да не убиват животното, защото било елитно. Но според регистрите не си е дал труда да го впише и да му плати данъка. Активност в подкрепа на подстрадалото дете, искания за наказание на кучета и собственика и законодателни промени за подобни „стопани” не бяха забелязани. Политическият елит пък се вълнуваше повече от интригата кой от ГЕРБ ще излезе срещу Първанов и ще доведат ли едни малки цифрички до разкол на върха на партията. През седмицата първо научихме, че Цветан Цветанов е вицепремиерът, който ще бъде кандидат за президент. После обаче, съвсем очаквано, дойде стъпката встрани: „Aко президентската институция продължи да говори в същия дух,

ще си ревизирам решението

за кандидат-президента на ГЕРБ.” Така Бойко Борисов остави отворена опцията за пореден път да смени предсрочно кабинета си – този път, за да отговори с действие на обвиненията на президентството, че е част от „Октопода”. После и МБМД изкараха една цифра – 4, и заплашиха единството на тандема Борисов – Цветанов. Оказа се, че тази седмица е станало наглед немислимото – премиерът е запазил народното одобрение, фиксирано на 56 на сто, но вечно вторият Цветанов е записал 60 процента народна любов. Разбира се, коментарите са, че нищо не застрашава единството на партията и единомислието на нейните водачи, но Борисов все пак побърза на уточни: „Ако сте ме отписали, грешите". Денят беше лош за социолозите, защото стана ясно, че българският премиер има съвсем други идеи за проучвания и сондажи. Както каза самият той – само преди парада за Гергьовден се е снимал с поне 200 – 300 деца, а докато раздавал автографи, всички му казвали „само така”. То и майките от цяла България щяха да недоволстват във Варна, но

от 5 000 във Фейсбук на площада се събраха 5

Иначе във Варна седмицата мина в очакване премиерът да изпълни обещанието си и да освободи ветроходите от регатата „Тол шипс“ от пристанищни такси, за да не станем за смях на целия морски свят. И още по-важно – да разберем какво ще е бъдещето на варненското пристанище.  Заместник министърът  на транспорта Камен Кичев при идването си във Варна обаче говори много повече за проверките, на които ще подложат корабчетата за разходки, а за концесията на порта беше повече от лаконичен. Така остави много простор на фантазията ни. Макар че вариантите най-грубо се свеждат до два – резултатите от единия ги видяхме в БГА „Балкан”, например. Другият може да се види в Констанца.

А, и не забравяйте от понеделник да имате още едно наум, като си пускате интернета – следенето ви вече е напълно законно.

Без цензура | 08-05-2010, 09:49 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Изнесоха агнетата. На Гергьовден може само да сънуваме препечена коричка, а чеверме ще видим на някоя архивна снимка от по-добрите агнешки времена. И никой нищо не казва. Трае си. Което отприщва вълна от свободни съчинения и асоциации. Като например връзката между емиграцията на българите и износа на родно агнешко.

Механизмите на стригане и доене в западните страни и в частност във вездесъщия Европейски съюз са толкова добре развити, че дори да нямаш мляко и вълна, пак те доят и стрижат. Искам да кажа, че, ако си емигрант, изобщо не може да става въпрос за скатаване и ослушване – изпиват ти соса и от работа не само вълната, но и кожата могат да ти свалят. Това го знае всеки кандидат пътник. Но попитайте го дали е доволен. Ще ви каже, че поне знае за какво се работи. Наум не му идва да плюе държава, правителство, манталитет. Трае си в социалната кошара и чака да го повикат на поляната за паша. През това време Запада продължава на негов гръб да се фука, че е най-развитото нещо на този свят и, който пристигне със зелена, оранжева или жълта карта, ще се чувства защитен и издоен.

Та мисълта ми е, че е крайно време и Гергьовденските агънца да поемат пътя на гурбетчилъка. Повечето сигурно знаят, чрез кодови послания в ДНК-то си, че ги чака нож и по рецепта минават за курбан. Мълчат – също като емигранти, които с наведена глава сменят кръвната си група. Е, има мъничка разлика между агнето и емигранта – едното като погледне родните пасища обелва едно бее, а другият, от компресирана и неизхвърлена навреме злоба, псува БГ-то и пее назубрени арии за нашата немощ да се справим с корупцията и нищетата. Така или иначе и двете единици са отишли курбан.

Но основният въпрос е какво да правим с дефицитното агнешко. На хората им се яде. Храносмилателната им система обмисля да се оплаче на синдикатите, където са събрани елитни стомашни сокове. Спасението е във вноса. Вярно, малко сме притеснени, че могат да ни пробутат дърто шиле или замразено агне от времето на хипарлъка. Което веднага ме навежда на мисълта, че замразеното чуждо агнешко прилича на всички идеи, които вземаме от Запада и се мъчим да прилагаме тук. Да не изреждам, но в общи линии става дума за Образователна система, съдилища, полиция и какво ли още не. И обикновено, някой като направи нещо по Западен модел, казва: „На Запад така и така.” И ние започваме да дъвчем този модел като райграс, на който е тренирал Д. Бекъм, примерно. Сякаш всичко, което е снесъл Запада, е добро и може да се дава за пример. Но те не веднъж ни пращаха половинвековно телешко, луди крави, екзотични грипове. А да не говорим за качеството на стоката, която специално се произвежда за БГ, т.е. второ качество. И друго – само се замислете къде стои кошчето на екрана на компютъра ви: Долу в ъгъла, нали. Като България на картата на Европа. Те затова ни приеха в този ЕС, че да си имат кошче или каубойски плювалник. Скъсват ни от критики, дават ни съвети, извиват ни ръцете, а ние блеем като виновни овце и се мъчим да даваме невъзможни обещания, докато караме шеста употреба коли, ядем холандско сухо мляко и пием ракия с нитратни бомби от някоя лаборатория, пръкнала се по линия на прословутите Европейски програми. Някъде на заден план остават качествата ни на креативна нация, вирееща в прекрасен пейзаж, съчетаващ в себе си тучни поляни, естествени ливади и фолклорен колорит.

Но да не се чудим. Няма как да бъде по друг начин. Дори да си представим, че сме вълци или да бленуваме за лъвски одежди, то ще е за малко. През по-голямата си част от времето сме агнета. Разбираме го най-добре, когато емигрираме. Защото тогава започва истинското доене и стригане. Естествено започваме да се хвалим, че даваме много, че сме работливи, че все ни хвалят, а тук не ни оценят. И като се върнем в България започваме да смятаме, че никой не мисли за нашата прехрана, не ни извежда на паша. Ето затова, като вземат да ни стрижат и доят с данъци и такси, се гневим и сърдим. И това ако не е типично по агнешки! Не се заяждам, просто сме свикнали някой да е над нас и да ни казва кое как трябва да бъде. Едно време беше Съветският, сега е Европейският съюз. Някъде тук му е мястото да кажа, че до някаква степен оправдавам емигрантите – не онези, които гледат да си продадат по-скъпо вълната и да работят за по-голям процент масленост в отношенията си шефовете. Оправдавам хората, които не искат да живеят като агнета, а се спускат като хрътки да преследват кариера и отиват в свят, където правилата се пишат от господари, а не от лицемерни хиени.

Но да не се отклоняваме от агнешкото. Ако се обърнем към някой рейтингов психолог с въпроса: Защо обичаме толкова много агнешко? Той ще ви отговори с онзи типичен интелектуален апломб а-ла: „Пак ли трябва да ви откривам топлата вода” и ще вметне, че ядейки агнешко, ние си представяме, че консумираме собственото си его и така се лишаваме от всякакви проблеми и ядове. Ханибал Лектър сигурно би се изсмял на това. Но този персонаж по-скоро приляга повече на Запада – те винаги вземат най-доброто от агнешкото и от нас. Както казваше моят колега Христо Леондиев в един свой разказ: „Не е човекът последен в хранителната верига. Това е човекоядецът.”

Така или иначе честит празник! Гергьовден не е само животински жертвеник. А нашите деди не са създали армията ни от агнета. Колкото до мълчанието – от символ на мъдрост то сякаш се е превърнало в изразно средство на отчаяни и умиращи хора.

Без цензура | 06-05-2010, 05:18 | varnautre

Интервю със зам. председателя на сдружение "Култура и туризъм на българския Североизток" и член на Управителния съвет на Варненската туристическа камара

Без цензура | 02-05-2010, 15:45 | ЖУЛИЕТА ЦВЕТКОВА

Ясно е, че преди да бъде разплетен, възелът трябва напълно да се заплете. Иначе никой не му обръща достатъчно внимание и всички карат по инерция, независимо колко усилия им коства преодоляването на затрудненията. Не подлежи на съмнение, че в момента сме именно на тази част от правата. Разсичане на възела с един замах не е възможно. Диктатура точно в този вариант и с такъв мащаб през 21 век в Европа е трудно изпълнима. Може, но в по-мека форма и ръкавицата ако не е кадифяна, поне да е от прилична материя. А все по-често чувам хора със стегнати куфари да търсят надежда и спокойствие някъде другаде, далеч от тази държава.

Не че останахме много... Който имаше сили и кураж отдавна се изнесе. Изнесоха се и онези, които бяха притиснати от обстоятелствата. Сега мнозина разправят, че тук сме останали само боклуците. Лично аз не се смятам за такъв. Познавам и изключително ценни и достойни хора, които предпочетоха да останат. Не, защото още е имало нещо за крадене от държавата и не защото са страхливци, или пък обратно – Павлик Морозовци. Не. Просто понякога и добрите предпочитат да останат. Въпреки че къщата е затънала в прах и мръсотия и въпреки че от натрупаните през годините боклуци трудно се диша.

За пролетно почистване говорим отдавна. Да речем, че напоследък наблюдаваме и някакви действия. За съжаление, в непроветрения и мухлясал коптор, който си оформихме, категорични резултати скоро не можем да очакваме. Кога по европейски ще лъснат прозорците? Кога ще лакираме вратите и ще прекопаем градинката, няма яснота... Да не кажа, че и надеждата не е тъй стабилна.

Навремето, в зората на селския панаир, любезно и не много обективно наричан от мнозина демокрация, си причиних горчивия опит да подготвя документи и да кандидатствам за честота за частна радиостанция. След дълго, тягостно и скъпо ходене по мъките, тогавашният орган не даде съгласието си заради липса на уникалност, в което, впрочем, не би имало нищо лошо, ако беше обективно и при нормални обстоятелства. Лошото беше, че година по-късно член на съответния вече разтурен орган спечели конкурс, използвайки именно тези абсолютно неуникални предложения, без дори да си направи труда да промени някой-друг часови пояс, или поне изречение. Другото лошо беше, че уважавани колеги, успели да влязат в пътя на частния бизнес, преживели и преодоляли всичко това, добронамерено ме посъветваха да не се съобразявам с липсата на лиценз, а просто да започна излъчване. Година-две ще бъде пиратско, после ще го узаконят.

И двете новини ме шокираха. Тогава мислех, че естественият път на нещата е следният: четеш обявата за конкурс, преглеждаш закона, и след като имаш образованието, опита и възможностите, подготвяш документи, подаваш ги и чакаш. Ако всичко е в реда на нещата и ако предложението ти съдържа нещо ценно, рано или късно печелиш. Ако не си за там, просто си прибираш папката и потегляш в друга посока. Както си му е редът във всяко нормално общество. Оказах се много наивна и абсолютно неправа.

Сигурна съм, че всеки един от Вас има преживяна подобна история през всичките изминали години на селския панаир, или както му казваха там: демократичен преход или нещо подобно. Така с течение на времето и най-закостенелите и идеалистично настроени мозъци разбраха, че „ тук и сега законът е врата в полето”. При това затворена врата. За какво ти е да си разбиваш главата, опитвайки се да минеш през вратата, след като за минути можеш да прегазиш някъде наоколо сред полето. Че и следи няма да останат, нали?

Ето това много трудно се променя. Трябват време, подходящи условия, желание от страна на всички и политически гений. Може да трябва и друго. В момента не се сещам. Списъкът е отворен. Всеки си го допълва.

Само не разбирам как да стане, при положение, че всеки ден избраните от нас ни заплашват, че така не може и накрая ще вземат да спретнат нови избори, че да си премерят могъществото. После се заплашват един друг, че ако не утре, може вдругиден да оформят въпросното изборче и излишният да си ходи по пътя.

В тези мили фамилни вече отегчителни политически пререкания, не Ви ли остава горчивото усещане, че избирателят няма абсолютно никакво значение? Може да се каже дори, че той не съществува. Или, ако го има, той е някаква пихтиеста безправна маса, която Големите Политически Фигури крият в килера за всеки случай. Предполага се, че вратите на въпросното задно помещение ще бъдат отворени в случай на нужда, т. е. избори: редовни, извънредни, каквито дадат... по желание и каприз на личностите. Ние – пихтията нямаме значение, нямаме права, нямаме смисъл и нямаме глас, освен, когато сме необходими по гореспоменаните причини.

Е, тогава как да стане почистването? Не върви всички да стегнем куфарите, защото тук сме Никой и да се връщаме само в моментите на гласоподаване. Ако беше бунгало, да го освободим. Но все пак... държава е. Не са частни парцели на няколко души. Освен това, европейска държава. Вече говорим за права, демокрация, уважение към личността. Не само към една. Към всяка.

Благодаря Ви, че ми обърнахте внимание! Това ми дава основание да мисля, че все пак не сме пихтия. Не сме Никой. И няма още дълго да ни заключват в килера. И по всяка вероятност някой ден ... някак... ще успеем да почистим държавата, да й лъснем прозорците, да прекопаем градинката... И, ако все още има за кога и как, да започнем отначало.

Без цензура | 01-05-2010, 17:35 | varnautre

50 % от варненци нямат представа, че на местните избори освен за кмет гласуваме и за общински съветници.

Без цензура | 01-05-2010, 13:43 | varnautre

Интервю със Спортист №1 на България Детелин Далаклиев, който е световен шампион от Милано 2009, за титлата, федерацията и предстоящата олимпиада

- Честито, Детелине! За кой път ставаш републикански шампион?- Благодаря! От 2000 година досега съм шам...

Без цензура | 01-05-2010, 12:49 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Ден 300, откакто на всички континенти избухнаха вулкани. Имаше стрес, паника, убийства. Цените на спасителните бункери се качиха буквално за секунди. Ако малко преди това бяха приемани като поредната богаташка параноя, то те изведнъж станаха животоспасяващо средство. По последна информация обикновени хора са останали по домовете си, запасени с храна и вода.

Вероятността да са оцелели повече от няколко месеца е нулева. Новини, откакто сме в бункера, няма. Преди да ни спуснат, учени се опитаха да разгадаят гнева на земята. Следите водеха до човека. Топенето на ледниците повишило температурата на кората и това провокирало вулканичната активност. Така стана с първия вулкан в Исландия, така стана и с другите. Хората се въоръжиха – започна борба за храна и припаси. Банди кръстосваха надлъж и нашир. Ние, които си платихме, бяхме защитавани от военните. Казаха ни, че сме избрани. След като се подписахме под договор, ние слязохме в бункера.

Без цензура | 01-05-2010, 08:03 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Дали защото лятото наближава, или се задава нещо друго, но Варна започна отново да влиза в новините с министерски визити и откровения. Тук тази седмица видяхме как министър председателят си изпуска нервите, оттук опозиционният лидер ни призова на общ първомайски протест, тук един икономист еретично зачеркна мантрата за дупката в бюджета, пробита от предишните управляващи и обвини настоящия финансов министър в елементарни грешки при смятането. От което нищо не се променя, освен височината на повдигнатите ни вежди, които при перманентното изумлание, в което живеем, скоро ще се застопорят трайно в тази позиция.
В края на миналата седмица в силно сгъстената си програма Бойко Борисов, този път като лидер на ГЕРБ, намери време за Варна, за да открие новия областен партиен клуб. Кметът на Белослав Емил Дичев, който се опита да го запознае с проблемите с ферибота, както е правил и с предишните управляващи, между другото, получи сърдит отговор на висок тон - „Стига сте искали пари от мен. Защо не ги поискахте от Станишев?”.

Не знам защо министър-председателят се сърди

Без цензура | 01-05-2010, 06:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Поне един смел гей от властта, който не се страхува да разкаже приключенията на сфинктера си в свободното му време. Нека се разкрие и да уточним график – кога ще му е удобно да направим интервю. А след това върху реален coming out* ще изследваме хомофобските настроения на аудиторията. Поради липса на достатъчно легитимни гейове засега само предполагаме нагласите й. Тя може и да не намира хомосексуализма за извратения, но всеки публичен разговор за него се превръща в извращение. Например вътрешният министър казва, че правосъдие раздават хора, зависими от сексуалната си ориентация. Без да уточнява предпочитанията им – дали спят с кокошки, дали се задоволяват с овце, дали носят кожени прашки, докато проститутка ги бие с камшик, или заедно с Кузов обикалят подлезите на педофилията. Министърът има предвид, че магистратите са сексуално малтретирани заради тайните си, но синдикатите на човешките права тълкуват думите му като атака срещу левия бряг. Без да могат да обяснят защо, след като в секса между двама мъже няма нищо срамно, и двамата се срамуват да разкажат хомотехнологията на оргазма.   

Сексът и работата не трябва да се смесват, но въобще не е сигурно, че правилото се спазва. Натрупали сме неприлично много съмнения, че личният живот е определящ за професионалното поведение. Затова няма нищо неблагоприлично, ако дръпнем щорите на спалнята, в която властта изразходва нагона си. Няма нищо общо с нездравото любопитство, с таблоизацията на еякулацията, нито с ицопетроффщината. Има единствено обществен интерес. За да заработят прозрачно властите – крайно препоръчително е да станат прозрачни и чаршафите им. А не под тях да се съвокупляват слухове, да се оплождат клюки и да се израждат компромати.     

Има теория, че хомосексуалистите се раждат такива. Липсват обаче доказателства, че някой се е родил корумпиран. Въпреки това тайни снимки от приемането на твърд предмет в задника и от приемането на подкуп под масата са еднакво ефективни механизми за манипулиране на хора с власт. Което не би трябвало да е така, защото генетиката може да бъде оправдана, докато моралът няма извинения за парите във вътрешния джоб. Затова, ако въобще съществува някаква обществена фобия – тя е към задниците, които се продават. А не към задниците, които преживяват удоволствията от секса по свой начин.     

За фалшивия сексуален морал на властта голяма вина имат медиите. Всяка година те отбелязват рекорд по дълголетие без снимка от неудобния живот на важен гей. За последните 20 години към двама премиери имаше открити подмятания за разширени сфинктери, но нито един редактор не прати след тях папараци. Вместо те да отразяват задния двор на голямата политика – репортерите отразяваха какво е казал Бойко Борисов за Станишев или Волен Сидеров за Филип Димитров и Яне Янев.   

Един милион долара е официалният хонорар на порно христоматията „Hustler” за лични впечатления от либидото на известен политик. Ако сексът е хомо, със стария мръсник Лари Флинт може да се договорите и за повече. Престрашете се да преспите с Кондолиза Райс и ще станете милионер. Взривете тишината в спалнята на Татяна Дончева и ще се превърнете в безплатна подигравка. Проникнете в сфинктера на us сенатор и няма да се срещнете в един и същ магазин с работническата класа. Вкарайте нов мъжки ред в задника на bg политик, който също се бори за ред, законност и справедливост – и зад гърба си на опашката пред касата ще чувате само „Ей, педераст”. Защото ще продължите да пазарувате от същия магазин с промоциите, в който по някакво балканско антимаркетингово правило сексът не продава, а подиграва. Без значение с кого го правиш, правиш ли го често, или се казваш Татяна Дончева.

Хомосексуализмът не трябва да е мръсна тайна, но самите хомосексуалисти я превърнаха в такава. И най-малкото, което заслужава лицемерната им дискретност, е сериозна дискриминация на работното място. Защото поддържането на фалшив хетеро имидж от гей във властта неизбежно смесва секса с работата.

coming out – разкриване на сексуалната идентичност

Без цензура | 30-04-2010, 13:36 | varnautre

Сергей Станишев е на път да развали най-удобния си публичен образ.

Без цензура | 30-04-2010, 08:02 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Какво е общото между гастрономията и политиката? На пръв поглед няма общо. Е, сигурно има политици чревоугодници, но това едва ли е тяхна запазена марка. Просто политическият език напоследък завива към кулинарията. Или по-точно взаимства и вкарва в употреба кухненски изрази.

Първо премиерът каза „да си опичат акъла“. Кулинарният съвет беше отправен към новото мнозинство във варненския общински съвет. Продуктите в него се събират по рецепта на ГЕРБ... изпържвате леко една Атака, нарязвате на ситно шепа „Нашият град“ и чакате да заври. След това прибавяте СДС и ДСБ на вкус плюс два пъти ГЛАС и оставяте манджата на по-слаб огън. По желание може да застроите с лъжичка-две „Отечество“ и да добавяте щипка „Свободен избор“. Готовото ястие ще изглежда още по-добре, ако бъде сервирано с гарнитура от Марешки. Тук обаче трябва да се внимава с дозировката, за да не загорчи. В никакъв случай не трябва да се ползват съмнителни продукти или пък такива с неясен произход като БСП и ДПС. Приятен апетит! И... опичайте си акъла!
Ако трябва да бъда буквалист, Бойко каза следното: „Да си опичат акъла! Било каквото било, повече няма да крадат.“

Фразата с печенето на мозъка нито е нова, нито е оригинална. Напротив – използва се под път и над път, с повод и без повод. Обаче от устата на премиера проехтя като небесен гръм, който не се изплаши от гръмоотвода на общинския билдинг, а ехото му продължава да отеква в целия град и да стряска сърцата и мозъците на общинарите.

Защо е така ли? Защото арестите станаха ежедневие, а кръгът на недосегаемите се стесни ужасно много. Тоест на болшинството им е кристално ясно, че вече са досегаеми. За това ще си опичат акъла, което е за предпочитане пред алтернативата да изгорят като факли. Че това е възможно им беше показано нагледно – цветно и широкоекранно. В края на март премиерно беше завъртяна съвместна продукция на МВР и прокуратурата - „Медузите“.

Да се върнем към гастрономията. Днес бившият премиер Сергей Станишев заяви, че всеки един човек може да бъде „сготвен“. В духа на тази кулинарна лексика научаваме, че напоследък специалитетът на главния готвач е от морски дарове и той може да тури в казана каквото си поиска – кеф му медуза, кеф му октопод... манджата ври и кипи, а парата задушливо обгръща държавата. За последното обаче може да се поспори, тъй като парата и миризмата от казана притесняват най-вече доскорошните лапачи. Сега те се чудят къде да си скрият и паничката, и лъжичката, докато бягат от черпака на главния готвач, който всеки ден се заканва да ги хвърли в тигана, да ги изпържи и сервира в чиния, подредена на ПР-витрината му с кулинарни скалпове.  
   
Рекламният слоугън „Опичайте си акъла!“ обаче надхвърля обикновените човешки представи  за работа в кухнята. Нещо повече – това не е просто рецепта за сготвяне на ново мнозинство, а и антикризисна мярка. В смисъл, че главният готвач не смята да хаби продукти – ток, олио и прочие, както и няма да цапа посуда – тенджери и тигани, за приготвянето на тази варненска манджа. Тоест мнозинството само ще си се пече, за да бъдат спестени сили и средства на МВР, на прокуратурата и на съда. Явно последните са нещо като алтернатива за тия, които откажат да скочат в казана сами.  

Така е – кулинарна държава се управлява с гастрополитиката. Примерно билбордовете на ГЕРБ за местните избори догодина могат да изглеждат по следния начин. Добре познатият образ на премиера – може би онзи със събраните длани и преплетени пръсти до бузата и надпис отгоре - „Опичайте си акъла!“ За електората пък ще бъдат организирани чевермета, барбекюта, скари и прочие чревоугодничества. Все пак друго си е да избереш бюлетината в тъмната стаичка, докато вкусът е още пресен. А и спомена, че си видял как ГЕРБ върти над огъня някоя едра и кървавочервена мръвка, набучена на шиш, докато я изпече до генералски златисто. Тази рецепта е написана преди хиляди години – хляб и зрелища. Бойко обаче добавя и мръвка.

Опичайте си акъла!

Без цензура | 27-04-2010, 13:05 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Рошавите мисли на кабинета задължително се нуждаят от гребен. Не за сресване, а за разплитане, за да преброим колко са въшките в къдриците. Особено в социалната сфера са скрити много паразити.

Най-актуалната тема в момента са отпуските. Казано накратко, кабинетът смята да накара хората да ги изчисти, за да не плащат работодателите дните, през които следва да почиваме, пък сме били на работа. Спори се докога да е изчистването – вероятно до края на 2011 г., ако въобще „антикризисната мярка” се приеме.

Противно на всякаква логика, но в тон с други абсурди на правителството, се предвиждат изключения – за полицаи, военни и магистрати рестрикцията няма да важи. Симеон Дянков цепна мъглата, като разясни, че просто премиерът така му наредил.
Държавата, като най-голям работодател, смята да спести така 300 млн. лв. тази година. Всичко тръгна от намерението на Борисов да съкрати тоя-оня, но се оказа, че това ще коства луди пари на бюджета. Служителите в държавната администрация имат куп невзет отпуск, който следва да се плати при напускането. Или пък да си вземат полагаемата почивка от 100-200 дни, което ще изпразни едновременно хазната и администрациите.

За да няма и миг отпуска от култа към лидера, Борисов сведе, че той си вземал редовно почивките, но и работел през тях. Да не си помисли някой, че не работи, а играе футбол например. Дори тенис не играе, защото е самотен като куче, но това е друга тема.
Да обобщим: отпуските ще трябва да се вземат, компенсации за работни дни няма да има, естествено не само за заетите в държавните структури, но и за всички. Полицаите, военните и магистратите са по-различни. Те са добри хора, вършат си работата прекрасно и са близки на най-справедливото сърце на света – Борисовото. Всичко това се лансира като наложителна антикризисна мярка, която трябва да спести някой лев на държавата и фирмите, а от там и да стимулира икономическото развитие.
Но да видим дали всичко е толкова  прекрасно, както го описва кабинета. Не е и това личи най-малко от факта, че ако „моделът” беше ефективен и справедлив, щеше да е отдавна използван. Как не се е сетил по-рано някой по-умен от Борисов?
Нека се разровим в детайлите:

- На много места работниците и служителите просто не могат да вземат отпуск, когато поискат. Т.е. сега да им се вменява вина, а и да получат нещо като "наказание", е несправедливо. Един път - "не можеш да излезеш точно сега", втори път - "излизай точно сега". Няма аршин, чрез който да се измери кой лешпери през работно време, не взема отпуск и после дните му са компенсирани, и кой по принуда не ползва ваканция. Естествено, никой, най-малко кабинетът разсъждава по скалата „справедливо-несправедливо”. Но в крайна сметка се оказва, че всички спестявания са на гърба на наемника. А на работодателя?
- Неизчистените отпуски наистина са много. Не само в държавни и общински учреждения, но и в частния сектор. Ако трябва за година всеки да си вземе заслужения отдих, то ще настане невъобразим хаос. Кой, кога и как? Фирми и администрации ще обезлюдят. А от това ще бъде намален и икономическият ефект от мярката.

- Честно казано, не виждам нищо скандално човек да може да избира – почивка или парична компенсация. Такива са правилата в по-голямата и добрата част от света. Както и у нас досега. Никой не може бъде винен, че е играл според правилата. В много европейски държави работодателят покрива изцяло болничните, защото се приема, че той следва да се грижи за работника. Т.е. ако работникът се разболее, се приема, че това е следствие от лоши условия за труд. Тези държави не са прости, просто са сложили наемника в центъра на социалната си система. Не той трябва да се лишава, а всички други се лишават вместо него.
У нас работниците и служителите са на път да останат дори и без платени болнични. Това е другата модна дискусия. Спори се колко дни да се плащат, кой да ги плаща. Не просто нехуманно, но и безумно. Не можеш да търсиш икономическа ефективност чрез съдиране на кожи.

А беше време, когато Борисов и Дянков обещаваха грандиозни постъпления от митниците. Вдигнаха акциза на цигарите, сега страната е залята от контрабанда. Пресата изчисли, че контрабандистите печелят към 700 млн. лв. Сравнете ги с 300-те милиона спестени от отпуските.
Колкото и цифрите да са условни, картинката е очевидна. Пак има прецакани и това пак са обикновените хора.

Без цензура | 26-04-2010, 11:31 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Този текст не трябваше да съществува. Вместо него бях приготвила цяла папка със снимки, кажи-речи всичките от типа "No comment". После нещо се разколебах: темата ми се видя отшумяла, един вид пито-платено.

Но тази пролет пак сложиха из варненските улици Онези палми. И се оказа, че те ме дразнят точно толкова, колкото и миналата година. В петък небрежно пуснах темата в офиса. "Грозни са", отсече колежка. "Направо ме плашат, все чакам стадо маймуни да изскочат от тях", пошегува се втора. Вечерта пробвах и с група приятели (нека ми простят експеримента). "Ужасни са", "Особено върху тези дървени скари", "Загрозяват". "Вместо да видиш зелените дървета, погледът ти все се спъва в тези пожълтяващи недоразумения", бяха коментарите, които щедро получих. Затова колкото и субективно да е мнението ми за тази ценна (в цифрово изражение) варненска придобивка, реших все пак да го оставя да тръгне нанякъде, пък да видим докъде ще стигне.

Бързам да уточня: не съм от хората, които оплюха зелената декорация на принципа "на гол тумбак чифте палми". Напротив, твърдо съм убедена, че всичко, което може да направи Варна по-красива, по-привлекателна и интересна като туристически център си заслужава парите и вместо в графа разкош, трябва винаги да е в тази с неотложните харчове. По същата причина пледирам и да не отхвърляме с присмех идеята за ски писта край града - пак казвам, в света на туристическите атракции няма табута, географски ограничения и място за нерешителни чиновници.

Не подхващам темата за палмите заради това, че стана модерно тия дни да питаме кой и за колко е купил автобуси, палми, асфалт, луга за варненските улици. Засягам темата, защото вехнещите Phoenix Canariensis в нелепи каци ме дразнят и не искам да ги виждам из града.

Когато през 2008-а първите палми се появиха по улиците на Варна, кметът Кирил Йорданов ни увери, че тяхната цел е да върнат на града атмосферата му на морски курорт от началото на 30-те години на миналия век. "Така Варна ще си върне един от традиционните елементи на градския облик отпреди десетилетия", каза той на специална пресконференция тогава.

Не знам през 30-те, но някъде в началото на 80-те във Варна все още имаше жалки остатъци от този "традиционен елемент на градския облик". Проскубани Phoenix Canariensis се появяваха тук и там в Морската през лятото и милиционерите дори арестуваха, ако някой буен комсомолец отчекнеше листо, за да впечатли девойките в компанията.

От тогава до наши дни обаче ландшафтната архитектура все пак се е поразвила и, убедена съм, е намерила по-добри решения за градско оформление.

Но нека не откриваме топлата вода и видим как го правят братята по съдба. Прокарвам мислена линия около 43-я паралел (географската ширина на Варна е 43°12' N) и установявам, че тук също са градове като Венеция, Генуа и Барселона. За да съм коректна, пропускам Венеция - приемам, че там няма много място за палми и това е единствената причина Венецианската община да не е наела стотици каци с такива. В Генуа и Барселона обаче има палми. Но там те растат естествено (Средиземно море си е Средиземно море, какво да се прави) и са засети в земята, а не вехнат в дървени саксии, разнасяни есен и пролет към неведоми складове.

Хайде сега да видим как оцеляват градовете, на които Бог не е дал шанса да се радват на палми целогодишно. Освен, че имат добре поддържани паркове, известните със зеленината си градове като Лондон, Париж, Брюксел, залагат и на саксии. В тях обаче те отглеждат цветя. Хиляди цветни лехи по уличните стълбове, по тротоарите, по обществените сгради, в кашпи от всякакъв размер и материал.

Дали е по-скъпо? Едва ли. А дали е по-красиво? Бих казала, че е несравнимо.

Да не говорим за конкурсите, с които гражданите се надпреварват за титлата най-добре озеленена фасада срещу немалка награда, за която общинската хазна не се е бръкнала дори и за пени. Но я е осигурила, разбира се, от разсадниците, от които гражданите ще пазаруват, за да се включат в цветната надпревара.

Добавям още малко цифри и възторжени междуметия и ви оставям насаме с флоралното пътешествие, което събирам вече близо 3 години, провокирана от кметските палми във Варна: Всяка година от 1971-а година насам централният площад Grand Place в столицата на Европа Брюксел се застила с килим от бегонии. Цветното чудо с размери 77 на 24 метра е основната забележителност на града в тези дни. Повече от 700 000 екземпляра от красивото растение в различни цветове пресъздават невероятната картина на стар френски мотив от ХVIII век.

Още 10 подобни, но по-малки килима покриват подовете на централните зали в двореца на централния площад в Брюксел. Та какво казахме за разточителството, когато става дума за туризъм и атракции? Но трябва да е красиво, а не тъжно, нали?

{vsig}VARNA/London-Palmi{/vsig}

Без цензура | 26-04-2010, 07:19 | РОСИЦА ПЕНКОВА

Освен вече затвърдената линия „криминале”, през седмицата, която изпращаме, вървяха още два сюжета. Единият около новия министър на здравеопазването и  около свързания с този сюжет въпрос: „ Какво предимно трябва да прави един министър: да отговаря на публични питания и да разяснява, или да се оттегли от светлините на прожектора и просто да работи?”

Другият сюжет – Промените в Наказателно-процесуалния кодекс и отхвърленото вето на президента върху спорните текстове. Според президентската администрация дебатите при повторното гласуване на закона не промениха разбирането, че атакуваните разпоредби нарушават основните права и свободи на гражданите, участващи в наказателното производство, поради което президентът иска Конституционният съд да се произнесе по противоречието на текстове от закона с основни конституционни разпоредби и международни актове. Да допълним, че в тази сюжетна линия ярко засия философският въпрос: „ Дали свободата е по-важна от сигурността?”

Не Ви повеждам в дебрите на тези политически джунгли. Всеки има своята теория и свои аргументи. Истина е, че за да се изчисти буренясалото обществено пространство, трябват здрава ръка и тежки мерки, но има и друго...

То е скрито в целия модел на живот, който изградихме през годините и който въпреки афишите и изказванията по конференции, продължаваме да следваме, без да променим.  Ситуацията е сходна с онази около вулкана. Активирането на лавата накара милиони европейци изтерзано да висят по летищата, децата им да пропускат училище,  парите да не стигат за допълнителни разходи, за хотели, храна и непредвидени телефонни сметки и всъщност постави на дневен ред първа точка:  „ За какво съществува Европейският Съюз с крупната си администрация, ако в такива ситуации не може да помогне на своите граждани?”  

Така се получава и у нас – по домашному: почти всичко, което се случва наоколо провокира въпроса: „За какво са структурите, администрациите, организациите, законите и приказките, ако ЧОВЕКЪТ просто няма значение?”

Според резултатите от последно изследване на международната организация за социологически проучвания „Галъп” една четвърт от българите са доволни от стандарта си на живот и по този показател сме на последно място сред бившите социалистически страни - сега членки на ЕС. Ако говорим за оптимисти, такива се оказват едва 9% от българите. И ако преминем отвъд статистиката, към живота на всеки един от нас от сутрешното кафе до нещата след него, лично аз, която съм безнадежден оптимист, основателно мога да ръкопляскам: „Хубаво е, че при този начин на живот са останали цели 9%!”

Сега накратко за безпощадната картинка.

Всеки следващ парламент разследва извършеното от предния.

Това, че се стремим към справедливост и че има надежда тя да се случи е прекрасно. Лошо е другото.  Наричат го обществена среда, социална атмосфера или каквото и да е там подобно. А то много-много отдавна създаде предпоставки някакви хора да се катерят на горния етаж в обществото, не за да работят за него, а да вършат безобразия, да се чувстват безнаказани и после, когато бъдат свалени на долния етаж, ние от джоба си като данъкоплатци отново да инвестираме пари в тях...

След като сме им давали възможност да грабят безгранично, плащали сме им храна, транспорт, служебни разходи и незаконно забогатяване, сега плащаме да ги разследват допълнителни парламентарни комисии.

Няколко честни да има, при такава ситуация или изгарят от играта, или изобщо не се хващат на нея.    

Подробностите от този обществен пейзаж можем да обобщим с мотото: „Кой си ти, че да решаваш?!” Изобщо няма да сбъркаме, ако с него озаглавяваме почти всяка ситуация наоколо. Президентско вето. Не минава. Посланието е ясно. Следващ етап – Конституционен съд. Същото послание. Нов  министър. Не дава излишни обяснения. Няма какво да се обяснява на Сульо и Пульо, които и да са те. Посланието е ясно.

Опитваш се да влезеш в институция, директорът те чака, но портиерът има нещо против. Лайтмотивът, разбира се, е : „Кой си ти, че да ми казваш!”

Отиваш в болницата с висока температура и с проблем, но не улучваш момента. На принципа: „Абе, кой си ти?” всички сноват /в някои случаи напълно безсмислено/ наоколо и не се вълнуват толкова много от пациента, защото с течение на времето са останали с погрешното впечатление, че са тук в името на документите и на заплатата си. Човекът няма значение.

Тази теория по същество води до практиката, в която на опашка пред лекарски кабинет здравите у нас ги разболяват, а болните или ги доразболяват, или, ако има повече време направо ги довършват. Няма да изброявам повече. Всички детайли от живота, който живеем неминуемо водят до там, че някой някъде се обръща към нас с унизителното: „Абе, кой си ти, че да решаваш!” и демонстрира комплекси и тесен хоризонт. Това е по всички етажи на обществото: от мазата до панорамния бар. Демокрация има в книгите, по конференциите, в решенията, в съобщенията, но тя не съществува в мисълта, в нагласите и в поведението на хората.  Може да звучи странно, но първо и необходимо условие да се случи по-доброто,  е  да променим нагласите и модела си на поведение и на живот. Започва се от уважението към човека.

Жалко е, но толкова години на демокрация про форма не можахме да свикнем, че човекът е най-важен, че той има права и значение. Преди документите, преди парите, преди сделките, преди параграфите, преди всичко останало, което съществува в негово име и това е известно във всяко действително демократично общество.

Когато го проумеем, всичко ще си дойде на мястото: ще има успешен финал на криминално-политическите сюжети, пътят на бездарните лакоми общественици няма да включва спирка „парламент и високи постове”, а ще бъде съкратен до Прокуратура, Съд и въпросното поправително заведение. Хората ще имат самочувствие и уважение към околните. Атмосферата ще бъде различна, ако думите „доверие” и „позитивност” имат значение, а процентът на оптимистите със сигурност ще расте и то основателно.

Не бих си позволила да съветвам никого, но все ми се струва, че доброто начало може да бъде в една простичка промяна. Защо вместо болните да се влачат безсмислено и безнадежно по лекарски кабинети до окончателното си рухване, не направим като на много действително демократични места по света: болният сяда в един кабинет и там един след друг идват всички специалисти, които трябва да го прегледат. Защото пациентът е в центъра на  здравната  система, а човекът - в центъра на  обществената. Всичко друго е демокрация на приказки и задънена улица, в която на бариерата ти викат: „Абе, кой си ти, че да решаваш?!”

А ти си човек! Онзи, който е платил и улицата, и бариерата. Онзи, в името на когото всичко това съществува.

Без цензура | 25-04-2010, 07:53 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА