Борислав Гуцанов вече е повече от политик.

Без цензура | 27-05-2010, 19:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Варна, пет сутринта.
Булевардите пустеят, а слънцето вече наднича от ъглите. Няколко светофара си намигат, почивайки си. Дузина чайки водят борба за размазана на платното котка. По нагоре, до осовата линия, се вижда и друго стъпкано животно, но е толкова пъти валирано, че е станало част от асфалта.
Негово величество клиентът се събужда. Минали са едва няколко часа от трескавото препускане из търговските центрове. Бели нощи, нечувани промоции, уникални намаления... Той отваря очи и оглежда стаята. Пълна е с пликове: Брашно за няколко стотинки, представяте ли си, ряпа за жълти монети, мляко почти без пари, зеленчуци, салам и газирана вода, която някой без да иска е спукал. Клиентът дори не знае рецепта за правене на палачинки, но КОЙ ТИ ДАВА БРАШНО НА ТАКАВА ЦЕНА.

Нощем, вместо да властват законите на природата, настана бъркотия и много други клиенти излязоха по улиците. Съвсем нормално е, например, една котка да си гони паткана. Само дето трийсет и пет минути чака да пресече пътното платно. На трийсет и шестата вече беше премазана. Малко по-нагоре клиентите бяха видели сметка и на паткана, превръщайки го в обемна космата палачинка.
Понякога ми се иска всичко това да не се е случвало. Промоция – на мен ми звучи като присъда. Те и без това тези грамадни търговски центрове приличат на затвори, където заради парче кашкавал хората могат да си изпохапят ушите. Надзирателите там привидно са облечени в бели ризи – обикалят и следят за правилното насочване на човекопотока. Последната дума винаги ми е звучала картечарско, нещо като лешникотрошачка.

Във времена на криза търговските главатари са готови на всичко, за да съблазнят клиента. Действията им наподобяват предлагането на плът. От деколтето на продуктите им надничат такива обещания, че образуването на слюнка в устата на клиента може да му причини задавяне.Осъществявайки половия акт между клиент и продукт, търговецът внимателно си записва данните. Много е важна телесната температура, при която се осъществява това. Т. е. – колкото по-висока е тя, толкова значи клиентът е поставен в положение на треска. В такива моменти той е в състояние да влезе за кетчуп и да излезе с промоционални олио, мандарини, тахан-халва, боб чорба в консерва в пакет по десет, където едната е безплатна и т.н. Колкото до кетчупа – забравил е за него, но той пак ще се върне. С температура, потен, нетърпелив, пререждащ се, тъпчещ котки, паткани и пешеходци – но верен на търговеца, който окончателно му е впил присъдата: Промоция!

Правило ми е впечатление, че потта на най-верните привърженици на масовото пазаруване има специфична миризма. Нещо средно между забравено на слънце кисело зеле, повърхностно спарени вълнени чорапи и тънка следа от парфюм за три лева литъра. И друго: очите им са леко притворени, като на Бъд Спенсър в най-добрите му години. Този тип клиенти се придвижва като на релси край щандовете с едно леко сумтене, което е страничен ефект на единствената мисъл, която се върти в главата им: „Няма да ме прецакат: тия продават две за лев, като ония, само дето на ония грамажа им е по-голям!” И докато си мисли така този феномен на съвременната консуматорска култура изведнъж отваря очи. Най-после е стигнал целта си. Онзи големия надпис, който той неведнъж е виждал в най-красивите си сънища: Разпродажба! И той купува, тъпче количката, джобовете, колата си, в чийто багажник могат да се открият остатъци от други разпродажби.

Иска ми се да отбележа, че голяма част от българите никога няма да заприличат на шимпанзета, които нощно време подскачат от МОЛ на МОЛ, преминавайки през всички клонове на своята банка, за да теглят пари. Всичкото това безобразно полудяване по глагола пазарувам спряга в съзнанието ми и друга мисъл. Че търговците не го правят, за да оцелеят. Дори не мога да им пришия опит за развитие. Това е синдром, чийто краен ефект е раково заболяване. Метастазите на тази мания вече са пролазили във физиономиите на повечето хора. С тик на безпогрешна машиналност те се придвижват към поредния си пазарен удар. След като се приберат, обаче, те заспиват уморени. Не могат да мислят, не могат да произведат емоции и да се обичат един друг. Зад тоя типаж не се крие националност, а излязла от употреба посредственост. В крайна сметка се стига до остри киселини заради всички онези продукти, наблъскани с консерванти и ГМО, както и до остри болки в стомаха поради промоционалните гащи, които остават черен печат на седалището, понеже са произведени с фалшива боя от Китай.

Факт. Физически погледнато като консуматори ние все още сме млади и поради това – плодовити. За разлика от западняците и американците, които са свикнали да ги изсипват като от самосвал в поредната сграда с разпродажби и промоции. На нас сега ни прилагат хватки, тънкости и трикчета, изпробвани преди на милиарди бели мишчици. Гъделичкат ни, духат ни блажен прах в очите и даже ни изпращат с панделки. Да, нашата потентност като потребители все още е в състояние да оплоди банковите сметки на фокусниците с бомбастични постъпления. Дано само не стане така, че да се премажем един друг, докато се борим за място в ТЦ (Търговския център).
Но да не се нахвърляме така жестоко на търговците. В крайна сметка и ние си имаме вина. За да се спасим от масовото поразяване на сиви клетки край облъчващите ни разпродажби, трябва от време на време да се поглеждаме в огледалото. „Кои сме ние?” – какъв хубав въпрос. Ако стигнем до някакъв отговор навярно съзнанието ни най-после ще стартира онзи така нужен ни процес, наречен мислене. И ако искаме да си го съхраним трайно, редно е да признаем, че четенето на брошури не компенсира нуждата ни от духовна храна.
Послепис:
Моля всички почитатели на Дж. Джойс да ме извинят за модифицираното заглавие. За сметка на това всички думи и мисли в този материал са биологично чисти, отгледани под продължително екологично недоволство, водещо до разрастващ се бунт срещу стадното търчене.    

Без цензура | 27-05-2010, 05:39 | varnautre

В днешно време всичко е завоалирано зад множество красиви думи, но дори зад тях можем да съзрем крайностите

Знаете, че в днешно време е много престижно да плюем. Никой не може да ни отнеме това удоволствие. Мож...

Без цензура | 24-05-2010, 07:54 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Азбуката –  това е най-голямото богатство на България.

Буквите не стоят зад дебелите стени на институциите, зорко охранявани и наглеждани. Тях не може никой да ни ги открадне. Защото думите са в нас. А заедно с тях и гордостта, че можем да ги изричаме.

На 24-ти май си спомняме, че ние сме създали азбуката. Ако се запитаме защо, сигурно отговорите ще бъдат безброй – патриотични, обосновани, исторически и дълбоки. Нека се хванем за последното обобщение. Дълбочината.

Стотици години ние носим в съзнанието си спомена за едно дело, което показва колко силен, мъдър и прозорлив е българският народ. Израстването ни като нация е станало и благодарение на опасенията, че славата на войните ни няма да е вечна и че ще дойдат дни, когато България ще е уязвима и слаба в политически, икономически и социален план. Делото на Кирил и Методий, както и на всички войни на словото и духа, е било насочено навътре, в пластовете на нашата духовност, където къкрят залежи от огромно количество енергия и потенциал. Те са ни помагали през вековете на робство и изпитания. Помагат ни дори и сега, когато самочувствието да говорим на родния си език ни качва на най-горното стъпало в света на ценностите. Господ няма как да не забележи такъв народ.

В началото бе словото.

Словото е като коренът на дървото. То крепи, снабдява с енергия и от него тръгва израстването на плодовете. Но не само. Лесовъдите много добре знаят, че изсичането на горите е заплаха за нивото на подпочвените води. Ако някой посегне на гора, кладенците в селото могат да пресъхнат. Ако ние забравим, унищожим или пренебрегнем делото на Светите Братя, нивото на духовния ни потенциал ще спадне до нула. Тогава, за съжаление, трябва да дадем път на най-мрачните прогнози за нашето бъдеще. И да се подготвим за дълга суша.

Освен да държи влагата към повърхността, коренът е и стабилизатор на земните пластове. Това особено силно си проличава в свлачищни райони, където единствената тектонична опора са корените на дърветата. Ако някой им посегне, пластовете няма на какво се крепят и започват да се свличат. А сега отново се замислете какво би станало, ако някой ни лиши от слово. Всичко построено от нас ще рухне. Защото няма да има на какво да се крепи. В такъв момент бихме могли само да се молим за спасение. Но едва ли и Господ би ни чул.

Знамената, музиката, плакатите и изобщо празникът 24-ти май – всичко това е само лицето на нашата безкрайна радост, че сме се родили в страна, която има свой собствен език и култура. Дълбочината на това усещане, обаче, тръгва именно от словото. Коренът му е толкова дълбок, че можем да бъдем спокойни и за следващите тринайсет века. Няма да останем жадни и винаги ще имаме самочувствие да се наричаме българи. Наред с това, дори и в тези трудни времена, не бива да се разделяме с надеждата, че красивото бъдеще е пред нас. Нищо не може да ни събори, щом ние в душите си стоим с преплетени ръце. Оставете определенията, че сме неблагодарен народ, отчаян, загиващ. България никога няма да изчезне, докато говорим на български език. Политики, чужди доктрини, асимилации, войни – ние все още сме тук и с обосновано самочувствие четем за всички опити България да бъде смазана и унищожена. Четем на български език. И с вяра гледаме напред, защото жаждата ни е утолена и нашия дом си е на мястото. Благодарение на А, Б, В...

Без цензура | 23-05-2010, 21:32 | varnautre

Месеци наред вадим от дрешника кирливите ризи и ги простираме на всеобщ оглед. Безобразия в железниците, скандали в съдебната система, арести на бивши величия, нередности в документи, разкрития от всякакво естество във всяка област. Просто дрешникът е плесенясал, мръсен и смърдящ и още малко ще се разпадне от старост и гадории.

Впрочем, това е най-малката болка. Ще го преживеем, ако виновните си получат заслуженото и ако веднъж завинаги правилата в тази държава се променят така, че да важат за всички в еднаква степен и с еднаква бързина. Иначе просто ще бъде много шум за нищо. Иначе всеки ден ще бием барабани, че вкарали в ареста поредния фактор, който доил държавата и цедил институциите, а след седмица ще установяваме, че същият по живо по здраво се прибрал у дома поради липса на доказателства. Понякога имам чувството, че цялата държава години наред е съществувала на честна дума. При пълна и потресаваща липса на доказателства.

Допълнение към грозната картинка на невинност и спокойствие бяха искрите от поредния съдийски скандал. Първо в обществото поспорихме до къде стига ръката на закона и от къде нататък е редно да се говори за морал. Съвсем не беше изненада фактът, че моралът не е нещо основополагащо и решаващо в условията, при които живеем. Научихме, че съдиите, избутвали близките си на преден план като крайно нуждаещи се да се сдобият с апетитни имоти на брега на морето, всъщност, са възпитавани в уважение към морала и съобразяване с него. От устата им чухме, че да търгуваш с правосъдие не е нещо неморално и осъдително. След това потвърдихме за себе си, че думата „оставка” в България е мръсна и извънредно неприлична дума.

Тук оставка не подаваш до край. Може да те изритат, да съсипят имиджа ти, да посочат всичкото черно, с което си се заливал години наред. Това може. Но да се изправиш с достойнство, да кажеш: „Сгреших! Не отговорих на очакванията на обществото и постъпих неморално!” Такова нещо в България  няма. Или се случва в 0,001 % , колкото да бъде потвърдено правилото, че моралът точно в тази демокрация нито работи, нито има значение, нито някой му обръща внимание.

Дори след като вътрешният министър заяви, че членовете на ВСС трябва да подадат оставки, защото според него не са реагирали адекватно в създалата се ситуация, от съвета веднага благодариха за неговата загриженост и обясниха, че напротив: самосезирали се навреме по този случай.

Мисля, че през изминалите години на псевдодемокрация, престъпления, лицемерие, покъртителни кражби и безнаказаност, някъде по пътя загубихме най-важното, което може да крепи хората, обществото и държавата. Загубихме достойнството си и усещането за морал. Загубихме критерия. Загубихме идеята, че има граници, които не бива да бъдат пристъпвани. Има неписани човешки закони, много по-силни и по-важни дори от писаните. Имало ги е много преди да се появим ние. Ще ги има векове след нас. Ето това ни убягна по пътя.

Като резултат престъпниците ококорват големи и уж нищо неподозиращи очи насреща и започват да ни обясняват колко много сме в грешка, защото те са невинни и уважават морала още от възрастта, когато са се напикавали в детските ясли, а ние... Ние сме наясно, че нещо не е наред, но от толкова изговорени през годините лъжи, вече размиваме границата и не можем да определим къде е чистото зло и къде е другото, което на моменти дори ни изглежда по-прилично и приемливо от доброто. На финала обществото изглежда шизофренично. Лошите излизат кристално чисти и странно как... явленията са предимно отрицателни, а героите – блестящи и морални. Така че скандал с крайморски имоти има, но за оставки никога няма да се чуе. И всички са абсолютно прави и морални.

И постепенно ние се превърнахме в чудовища. И няма дълго да оцелеем като нация, ако не се огледаме назад по пътя – там, където изгубихме ценностите и заровихме всички морални категории, за да ги изличим от общественото и от личното си битие. И, впрочем, лечението на заболялата обществена душа не може да е самоцел, защото тук не е реанимация, а държава... Да бъде средство да променим към по-добро държавата, в която живеем. И тези дни, когато започват абитуриентските празници, трябва да сте си го мислили.

Защото всички тези прекрасни момчета и момичета, които сега завършват училище, заслужават да живеят добре. Заслужават да мислят за красиви и достойни неща, да градят спокойно бъдещето си, да не срещат глупави и непреодолими пречки по пътя, да не хабят нерви и усилия за преодоляване на безобразия, както се е случвало с мнозина от техните родители. Всички те заслужават да имат шанс, да живеят добре и достойно тук – у дома... Защото животът е прекрасен и аз се надявам те да имат възможността да откриват този факт всеки ден отново и отново.

Без цензура | 23-05-2010, 07:34 | varnautre

Разбира се, че няма да ви пука. Иначе щяхте да му ходите на свиждане по-често и по-масово. И да участвате в това, което в по-голямата и в по-богатата част от света е действаща икономика. Bg футболът като цяло не можа да се превърне в такава и всякаква фенска патетика е неуместна. Славното минало, старите традиции, честта на клуба, отборът в нашите сърца – като използвате този драматично-сълзлив речник, ме карате да подозирам, че единствената ви прочетена книга през живота е „Наръчник на младия агитатор в условията на планова икономика”. По-добре да бяхте прочели учебника по пазарната икономика. А не да късате страниците му, за да избършите трайно кирливите седалки на стадиона.

На стадион „Спартак” те за последно са били чисти в завода. Но въпреки това са единственият забележим символ на промяната му за последните 20 години. Пикаенето продължава да се извършва в онази самотна WC землянка, в която пикаеше още детската ми пишка. И в която вероятно не е чистено от битката за Сталинград. Но не защото празнуващите руснаците са изпили световните запаси от кислол, а защото наоколо хигиената никога не e била празнувана като постижение на цивилизацията. Поне не и в тази тоалетна, която също участва в клишето за славното минало, защото славни постижения има чак по тавана й. Забравете клишетата, момчета, и заведете приятелките си в мола на чисто. Не трябва да ви пука за този „Спартак”, защото и на него отдавна не му пука за вас.

Дори да се затрие в селските групи, на мен няма да ми липсва, въпреки че имам достатъчно носталгични причини. На стадиона попаднах 9-годишен и дълго време (до „феърплей” времето на Ишков) не пропусках домакинство, макар че веднага и за няколко сезона изпаднахме в „Б” група. На тревясалите трибуни се заведох сам, защото на баща ми вече му беше сериозно омръзнало да плюят шлюпки във врата му и да псуват целия свят в ухото му. 20 години по-късно футболът на това място продължа да е същата антиемоция и антиикономика. Която се крепи единствено на циганката, препикаваща за соленост слънчогледа. Но и него вече го продават пакетиран, докато индустриалното общество сякаш е дисквалифицирало „Спартак”. Без да се впечатлява, че историята на спортната ни капиталистическа революция започна точно от този отбор.

Атанас Атанасов-Кеби беше първият футболен bg президент изобщо, а след него в клуба се изредиха само класически мениджъри на постсоциалистическия маркетинг. Последният от които – Иван Славков, вече втори сезон гледа мачове от ареста, заради обвинения в сводничество. Хигиената на тяхната икономика напълно отговаряше на хигиената на стадиона. Където съм убеден, че ако се разтърся – все още намеря остатъци от семките, които чоплих на първия си мач. Нямам обаче намерение да причинявам на белите си дрехи това свинско преживяване. Последния път, когато го направих преди няколко години, съжалението ме налегна още от входа. Трябваше да внимавам наведено, понеже над мен имаше арка от бодлива тел. Почувствах се като семит, разквартируван в Аушвиц. И се заклех, че по-скоро ще вляза доброволно в ТКЗС, отколкото пак доброволно да постъпя в градския концлагер. Където държат балканската търговска логика изолирана от нормалните принципи. И където напук на цялата пасмина от „уважавани” бизнесмени няма и елементарно уважение към крайния клиент на продукта. Има само псувни на ухо към неговата клиентска майка.

Приматите на начинаещия капитализъм продадоха успешно и многократно една от най-големите лъжи на прехода - че в сложната им душевност има място за любов. Любов към играта, за която им е все едно колко пари ще похарчат. Ако все още вярвате в тази романтична лъжа – спешно се запишете във вечерното училище по икономика за начинаещи. Защото няма такъв капитализъм, нито такива капиталисти, които инвестират, без да чакат печалба. Или ако има, от тях задължително ще се позаинтересуват подозрителни данъчни. Но понеже те с години не се появяваха – парите си заминаха, но дълговете стоят на старото си място. А компания им правят балъците, които до последно вярваха, че сме измислили нова школа за финансиране на футбола. И че той може да съществува без продажба на билети и без мърчандайзинг. Разбира се, че може, но само за удоволствие в квартала или в селските групи. И възможната съдба на „Спартак” в тях е възможно най-логичната съдба. Да искате нещо по-различно е все едно да искате да останете балъци. И пак да слушате романтични легенди за икономически примати.

Без цензура | 22-05-2010, 14:15 | varnautre

Изминалата майска седмица започна с едно масово отсъствие на властта от държавата. В смисъл, че държавните мъже и жени бяха в чужбина. На по-посетената от властта среща – на българските медии във Виена се роди идеята да си направим музей на комунизма. Само да не се окаже, че билетите ще ги продават на влизане по граничните КПП-та.

Един важен въпрос получи отговор тази седмица – къде са държавните пари. Близо половината се оказаха в Корпоративна търговска банка. Данните предостави лично Симеон Дянков, макар и след известна съпротива. Институцията е управлявана от Цветан Василев, свързана е с Делян Пеевски, Ирена Кръстева и, казват – с Ахмед Доган. Само от декември до март вложените там държавни пари са се увеличили с 20 милиона лева. Така банка с под 3 процента пазарен дял върти 35 на сто от средствата на най-важните държавни фирми. Корпоративна търговска банка привлича вниманието и с апетита си към медиите. След като групата взе всичко свободно на вестникарската сергия, сега походът продължава към телевизиите и контрола над мултиплексите. Което би трябвало да накара взрените в себе си регулатори да прочетат още веднъж наблюденията за медийната среда у нас. Защото в доклада за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа пише, че в България „гаранциите срещу натиск над телевизиите, радиостанциите и вестниците са само формални”. А директорът на медийната програма във фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер смята, че отношенията на медийна собственост тук "се отличават с корупция и олигархични структури на власт". Това е преди да стане ясно, че концентрацията на медии ще се увеличава. А най-любопитният щрих е самият Делян Пеевски. Бордовак още от студентската скамейка. Продължил да пробива чрез кариера в „жълтия комсомол”. Назначаван на места, които често надхвърлят компетентността и образованието му. Уволняван заради участие в корупционни схеми и връщан на работа след подходяща смяна на политическия покровител. Медиен магнат, който е в състояние да обърне редакционната политика на всяка своя собственост за една нощ. Буквално. Иначе казано – преди въпросната нощ на размисъл  Делян Пеевски беше всичко онова, което ГЕРБ ни обеща да изхвърли завинаги от политиката, бизнеса и живота ни. Днес той вече е първи на амбразурата, когато някой реши да критикува властта. И докато някои пазаруват, държавата още се опитва да регулира. От края на миналата година чакаме „модерен медиен закон”. Там цялата регулация щеше да се даде на един орган, а двете обществени медии – БНР и БНТ, да се превърнат в корпорация. В Прибалтика се отказаха от този вариант, защото анализът показа вдигане на разходите без гаранция за възвращаемост, а европейските медийни наблюдатели предупредиха, че сигурният резултат е загуба на плурализъм. Съвсем отделно са въпросите трябва ли частните медии да диктуват правилата за работа на обществените и необходима ли е гимнастиката само за да бъде задоволена амбицията на човек, който е начело на обществения медиен регулатор, а продължава да нарича въпросните медии „държавни”. Иначе с кризата явно сме много зле. Тази седмица Мохамед Реджеб, бивш шеф на политическия кабинет на Ахмед Доган, спипан за пореден път да кара, след като е пил, опитал да мине метър, като предложил на полицаите баклава. Преди 24 май някои се сетиха и културата. „Нямаме средства, но имаме култура” – оптимистично заяви  външният министър Младенов. Не каза обаче докога ще я имаме, като все нямаме пари за нея. Но приоритетите на властта са ясни – тази година майските дни на спорта ще продължат цял месец. Но не се чу някой да се е разтревожил на държавно ниво, че ни отказаха регистрация на кирилския домейн „.бг”. За протестите на студентите и БАН финансовият министър Дянков намери нов аргумент – „Знам как се прави наука. Аз съм учен от световна величина”. Сега чакаме да видим. Някои вече припяват „Товарищ Сталин, вы большой ученый”, но те явно са открили музея на комунизма по-рано. Не мина и без поредния скандал за течове на темите за матура. Ресорният министър Игнатов поиска да не се политизира темата, след което заяви, че му трябва разрешение от политическия кабинет, за да покаже какви са неизтеглените теми, което традиционно се правеше досега. Междувременно, понеже матурите са на път да изпразнят касичката на университетите, те вече въвеждат нова такса - за признаване на матурата. Премиерският любимец Камен Донев бе увенчан с наградата „Златен век”, а собственикът на първото частно гробище в Бояна Димитър Ламбовски обеща безвъзмездно десет места за интелектуалци. Те другояче и не биха могли да си го позволят. В други сфери животът кипи, а парата понякога изскача в изумителни форми. Една певачка просълзи публиката с признанието, че никак не й било приятно да се вижда гола, но пък най-обичала да слуша „Четирите сезона” на Вивалди. Явно за „Годишните времена” става дума, а на певачката не й запомних името, извинете. Макар че ако търсим словесния бисер на седмицата, той идва от Джебел. Като започна с екзистенциалния въпрос защо никой не обича ДПС, лидерът му стигна до прозренията, че това е хубаво, защото никой не обича успелите. Всъщност Доган взе микрофона в Джебел, за да каже: „Без ДПС страната не би могла да се управлява.”  Украсите за радост на журналистите от типа: „ние сме в самия темел на вируса” са само за да влезе по-лесно предупреждението: „Каквито и мускули да показват, никой не може да си помисли да посегне на правата и свободите. Дори да си го е помислил, вече трябва да си направи корекция.”  Точно преди седем дни АС/DC дойдоха, отвяха един стадион хора и оставиха данъчните да си търсят парите, но българската сензация тази седмица беше в британското издание „Sunday Times“. Кийт Ричардс признава, че през 1971-ва Rolling Stones - бесни на данъците, които им взела британската хазна, си търсели данъчен рай и самият Ричардс предложил България. Сега той твърди, че ги спрели разстоянието и комунизмът. А каква част от музея можеха да бъдат... Днес подобни варианти са изключени, въпреки светлите прогнози на финансовия министър. Според него до края на годината икономиката ни ще навакса четирите процента изоставане и дори отбележи ръст от 1 процент. Макар че продължението – как „без да се замисля”, ще финансира дефицита с фискалния резерв, се равнява поне на три бури като тази, която преживяха в Банско. Основен аргумент на Дянков е конвергентната програма на правителството. В доклада на Европейската комисия обаче за нея има съмнения. А и засега обещанията на Дянков и резултатите от тях са две твърде различни неща - не сме в чакалнята за еврото, обещаният балансиран бюджет е на минус, чака го актуализация, спад отчитат и в митниците. Оттам май тръгна и нова политическа битка. През седмицата вицепремиерът Цветанов публично критикува митниците, че не са това, което трябва да бъдат. В същия ден, в който „Труд” публикува критикита на премиерския съветник Румен Миланов срещу показните акции на МВР. Пак през тази седмица заплашиха да затворят дома на отец Иван в Нови хан. Центърът за изследване на демокрацията откри, че цените на тока у нас са най-високите в Европа спрямо доходите ни, на което икономическия министър Трайков отговори, че енергийният ни пазар има нужда от още либерализация и оптимизация на цените. Варненци научихме, че средната ни заплата през първите три месеца на годината е била 592 лева. Това ни оставя четвърти след София, Враца и Стара Загора. Разбира се, титлата „най-скъп град за живеене” продължава да е наша. Върховният касационен съд получи невероятния шанс да сложи началото на войната с незаконното строителство. Не с поредната тоалетна на плажа, а като събори кооперация в Гръцката махала, построена въпреки разпоредбите и законите. Борислав Гуцанов и Даниел Славов останаха в ареста, но Славов съвсем скоро може да си иде у дома – аргумент срещу него беше производство за източване на ДДС, което обаче е решено в негова полза. Иначе според Цветан Цветанов операция „Медузите” се развивала нормално. През това време „Градски транспорт”, от втори опит, се сдоби с нови контрольори, а Общинският съвет – с осмия си заместник председател. Сметната палата обяви нарушения в обществените поръчки на Община Варна, кметът вече отхвърли възможността оттук да изскочи нова „Медуза”. А и тези дни са на мода „Мутрите”. Първо прибраха силоваци като Баката, Даката, Солингена, Бизона, Мъката, Фильо, Шако и Пичко. После ги пуснаха - поради липса на доказателства. Сега ни обещават и „Олигарсите”. Малко по-нагоре с обвинения се сдобиха бившият земеделски министър Нихат Кабил и „Чиновникът”, намесен в не дотам правилното усвояване на половин милион от европейски програми. Софийският градски съд пък окончателно оправда братята Крокодили по делото от 2004-та година. В Добрич Цветан Цветанов поговори насаме с роднините на изчезналите там. Макар че хората биха искали да видят отблизо Данчо Костов, например – бивш директор на РДВР - Добрич от времето, когато не намираха изчезналите хора и настоящ обвинен член на „Наглите”. На този фон депутатите, които си тропаха по банките заради отчета на Комисията за защита от дискриминация или съдиите с бедни роднини, обезщетени с терени в Приморско, са направо като забавна програма. След като миналата седмица завърши със скандал заради откровено лобистките текстове в Закона за превозите, през тази Законът за здравето бе спрян насред второто четене, защото едва сега депутатите откриха противоречията. Противоречията едва ли могат да се избегнат съвсем, но унгарците намериха начин да намалят почти наполовина – от 2014-та година в техния парламент ще си противоречат само 200 от сегашните 386 депутати. Така може да се избегнат и изненади като тази, която ще се случи след седмица. Помните ли новината на Варна за тази година – шествието, организирано след убийството на Радостина Евтимова? И усещането, че нещо наистина се променя, когато беше забранено на обвинените в тежки престъпления да се споразумяват със съда? Един от тези, които не можаха да се възползват, беше и осъденият за убийството на Радостина Георги Цветанов. След 28 май обаче може да се окаже, че изборът на новина е бил малко преждевременен тогава се очаква да влезе в сила тихичко приетата поправка, спроде която и обвинените в убийство могат да се споразумяват със съда. Зпочнахме с виенската идея за музей на българския комунизъм, ще завършим с американски експонати. Тази седмица в интернет изтече аудиозапис на Кас Сънстийн, който отговаря за  информацията в Белия дом. В него Сънстийн иска на политическите сайтове задължително да изскачат прозорци с пропаганда на правителството. Пак отвъд океана някои от психиатрите, които работят върху четвъртото издание на „Диагностичния и статистически наръчник по умствените болести” искат да добавят нови състояния към списъка. Така скоро можем да се сдобием с диагнозата “oppositional defiant disorder”. Иначе казано - “болест на опозиционната непокорност”. На която ние обаче няма да се наслаждаваме над парче оригинален виенски „Сахер”.

Без цензура | 22-05-2010, 08:17 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В днешно време да си сноб е хубаво. Пътуваш в автобус и гледаш велосипедната алея, покрай която минава...

Без цензура | 17-05-2010, 10:37 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Традиционната за българина гозба най-после намери приемственост в света на класическото гръдно тунинговане. И не само – вече започна да се изравнява по характеристики. Фалшивият силикон, дето са си го сложили в гърдите близо 4 хил. българки, бил опасен и можел да гърми. И бобът гърми, ако си го сложите в стомаха. И му става някак веселичко и лекичко на човек, като си разпечата задръжките. Тия хиляди жени и те нямат задръжки, щом лягат под ножа, за да се натъпчат с взривоопасни подплънки.

Опитвам се да си представя как точно гърми този силикон. Хайде, с боба е ясно. Храносмилателната ни система толкова добре го познава, че дори и да не си го хапваме, ние си попръцкваме по навик. Това може да се докаже във всеки панелен блок, където тръбите са като рупори на орган. В ранни зори по тях се носят звуци, които, ако бъдат оседлани от талант на Моцарт, би излязла интересна симфония. Може да не му е мястото тук, но ще добавя, че всяка тоалетна чиния си има съответната акустика. Също така е важно под какъв ъгъл се изстрелва звукът. После...

Но хайде да се върнем на темата...

Какво точно предизвиква гърменето на силикона? Вярвам, че няма да е от преяждане. По-скоро си го представям така: мацката влиза в микровълновата, която е настроена да пече на грил и… се разхвърчават копчета и зърна. Уви, звучи брутално и нереално. По-близко като обяснение ми идва мисълта, че този силикон вече е изстрелял своите залпове. Главите на мъжете приличат на кратери, в които още тлеят неосъществени мечти. И току-виж на тия любители, мечтаещи за силиконово царство, им изгърмели мозъците, банковите сметки и представата за реалност.

По принцип силиконът е направен за гледане. Той е зрелище. Това е закон номер едно при чалгата. От време на време се ползва в санитарията, където се притягат здраво седалата, за да може попреялите с боб да се чувстват спокойни, че няма да взривят кенефа. По силиконовите гърди се лепят кастрирани романтици, които възприемат еротиката като клиенти в заведение за бързо хранене – влизат, гледат, поръчват, лапат и после три дни се чешат доволно по корема. Няма нищо чаровно, нали? За разлика от боба, който може да се превърне в очарователно допълнение към една сочна, дебела и добре препечена наденица. Тогава звуковото дерайлиране на стомашните маневри вече ще го докарат и на миризма.

Някъде попаднах на статистика, че чалга си инжектират хора с доходи около 500 лв. Освен зрелище чалгата е една от най-добрите машини за полиране на вдлъбнатини в мозъчното вещество. Там силиконът се използва като ретуш на ощетените от талант и дар слово. Той е предназначен не за пипане, а за ваене на плоски, едноизмерни образи в съзнанието на вечно недоволния, пиещия, ходещ на кръчми със заеми българин. Елементарната силиконова еротика компенсира чувството му на неудовлетвореност и социална несправедливост с добре премерена доза разтуха. Няма как певиците да не стават все по-пищни и освободени. Колкото до (ди)ариите, които звучат от коли, кръчми и апартаменти, те носят насилена стойност на ощетено откъм качества изкуство. Не и при боба – той може да ти причини лека болка в стомаха, но никога ариите му няма оцапат бельото ти.  Ако си малко по-отракан като фолк певица, можеш да си ги изпълняваш и на улицата, стига да не стигнеш до спорадични звучни изпълнения, с които можеш да задушиш пролетната песен на славеите. И докато звучно се освобождаваш от напрежението в стомаха, някак от само себе си започваш да разсъждаваш, че животът не е само ядене и пърдене. Бобът, освен муза на топовни салюти е и полезна храна. Белтъчините му укрепват клетките в организма, силиконът – не. 

Но силиконът не е само в чалгата. Много жени по света го смятат за уникален чип-тунинг, благодарение на който фантазиите на мъжете достигат 300 км. в час. Живеем на скорост, ежедневието ни е забързано, мислим скорострелно. Нямаме време да се сетим, че красотата, както беше казала чаровната Холи Бери, е вътрешно състояние. Естествено, ако прочетеш Толстой няма да ти поникнат гърди. Но не е изключено да ти се е преяде боб, т.е. да започнеш да обръщаш внимание на простичките неща. Като например да кажеш: „Извинете!”, когато нетърпеливите ти черва освободят напрежението. Виж, ако на една жена й гръмне силикона, докато дузина мъже я заглеждат, нещата ще изглеждат по съвсем различен начин.
Ще ми се да вярвам, че именно блондинка е измислила бомбастичната идея жените да си слагат силикон в гърдите. Така от обикновени бомбички тип лимонки те стават носителки на ядрен арсенал под сутиена си. Защо блондинка? Та нали силиконът се ползва в производството на високите технологии. Силиконовата долина и т.н. Та като си сложи тоя силикон, блондинката си е мислила, че ще си увеличи параметрите на своя умствен процесор. Донякъде се е получило. Донякъде. Защото промени в психическата ел. инсталация са настъпили – факт, но при мъжете, където бушоните са твърде чувствителни при силно напрежение.

Като казах напрежение се сетих отново за боба. В казармата имахме един щастлив период, когато спряха да ни дават лоени яхнии и червив грис. Сутрин започнаха да ни хранят с боб чорба, на обед – боб яхния, а вечер – познайте! – поднасяха ни зелен боб. Беше зимно време и никой не се сещаше да запали печката или да пусне радио. В спалнята беше топло, нашите стомаси водеха задушевни разговори, а ние доволно мечтаехме за свободата си, опиянени под одеялата. Бобът е романтично растение. Навремето Питагор е забранявал на своите ученици да го консумират, защото е вярвал, че така се хранят с душите на умрелите. Жалко – сега разбирате защо математиците все смятат и не могат да мечтаят. Но това е било толкова отдавна. Сега има малко математици и много мечтатели. Силиконът властва повсеместно във всички умове. Деколтетата винаги ще са на мода. Жалко само, че някаква френска фирма обърка живота на толкова много жени с изкуствени гърди. Но нищо, те така или иначе пак ще си сложат. За самочувствие, както обичат да се оправдават. А онези, които нямат пари за самочувствие могат да отидат на пазара и да си купят едно кило боб. Съветвам ги да ядат до насита с мек хляб, червено вино и зелен чесън. Не е лошо след няколко часа да посетят тоалетната с тубичка силикон за всеки случай. Току-виж плочките се отлепили.

Без цензура | 16-05-2010, 09:52 | varnautre

Петима българи на път към дома. Това е щастливата новина на седмицата, която изпращаме. Мъчителните дни от декември до май, безсънните нощи на майките, очакването на съпругите и  сълзите на децата... всичко това ще остане спомен. Само който го е преживял, знае какво е. Другите дори нямаме право да говорим. Истината е, че когато долетя вестта за освобождаването на танкера „Сейнт Джеймс парк”, обществото вече се беше обърнало към други теми, имаше си други грижи. Въпреки че групата във „Фейсбук” събра над 2500 членове, които искаха свобода за българските моряци в Сомалия. Истината е, че навсякъде в публичното пространство чудесата траят по три дни, от там нататък му мислят потърпевшите. Ако имат късмет, бързо намират изхода и той е щастлив. Ако нямат късмет, остава неволята и самотата. Защото бедите човек обикновено преживява сам.

Но това е друга тема и не тя ме накара да отворя дума за освободения кораб. Докато траят пиратските истории, странни неща се набиват на очи. Аз съм лаик – по кораби съм се качвала не веднъж, но само за круизи, така че ги познавам от туристическа гледна точка, но като всеки разумен човек се замислих над първата информация, с която ни известиха, че плененият екипаж е освободен. Откупът бил спуснат на кораба от хеликоптер. По думите на говорителя на НАВФОР откуп в неуточнен размер бил спуснат на кораба от въздуха. Възниква логичният въпрос: От въздуха могат да се спускат само откупи, така ли? Не и подкрепа. Не и военни специалисти, които за броени минути биха могли да обезоръжат всякакви пирати и да се справят с освобождаването на екипажите. Повече от странно наистина. Дали някой просто не си играе със съдбите на хората, правейки пари? Големи пари.

Без цензура | 15-05-2010, 13:41 | varnautre

По повод "Детски блус за мама и гоблен"***

Без цензура | 15-05-2010, 08:49 | ЕЛИЦА МАТЕЕВА

През седмицата ни облъчиха със серия покъртителни новини. Скоро сме щели да имаме астронавт, но днес пестим от здраве, храна и обучение. Общината на практика декларира, че в Максуда ред и чистота не може да има, но пък интеграцията на ромите така е напреднала, че се намеси и полицията. Нюхането на разговори и интернет трафик стана законно, а статистическият институт на практика обяви, че сме в състояние на стагфлация. И Димитър Бербатов загърби националния отбор.

След дълга серия обвинения към предишното правителство, които все повече залитаха в посока на питането „а вие защо биете малките негърчета?”, тази седмица министърът на околната среда и водите Нона Караджова достигна до фразата и по същество. Тия дни разбрахме, че големите надежди да продаваме квотите си от въглеродни емисии и така да борим кризата, са били изначално обречени. Още през 2007-ма година тогавашният министър Джевдет Чакъров тотално е забравил за препоръките на контролиращите, в резултат на което в края на юни

ще загубим правото си на търговия с емисии

За което, естествено, е редно министърът Чакъров да бъде попитан от съответните органи защо не е изпълнявал служебните си задължения. Но. Същият въпрос тогава ще трябва да бъде зададен и на сега действащата министърка Караджова, която искрено призна, че била наясно със ситуацията, но всички мълчали, защото се надявали да ни се размине. И понеже, ако за Москва не е сигурно, то Европа определено не вярва на сълзи, сега България ще трябва да се нареди отново на опашката за участие в зелената схема и най-рано през септември ще може отново да търгува с въглеродни емисии. Ако, разбира се, Европа приеме, че мълчанието през 2007-ма се различава от мълчанието през 2010-та. Не дотам адекватна реакция на сегашен министър ни най-малко обаче не променя факта, че

бомбите на предишните продължават да гърмят

Миналата седмица разбрахме, че най-големият получател на аграрни субсидии е била голямата дъщеря на бившия ресорен заместник министър на земеделието. Тази седмица се оказа, че съпругата на замминистъра също е в списъка на големите получатели, а малката дъщеря стана клиент на правосъдието – пак покрай искането на евросубсидии. Докато вървяха сметките колко е получило семейството, от БСП демонстрираха неизменната креативност, която напада българските партии, докато са в опозиция. Левицата предложи като мярка срещу политически уволнения съответният министър или шеф на агенция да плаща сам част от обезщетенията, ако съдът върне политически уволнените на работа. Традиционно с интервю за чужда медия се появи и Симеон Сакскобургготски. За хърватското политическо списание „Глобус” той разказва колко трудна и отговорна е работата на министър председателя, затова той не би се нагърбил отново с това. „Най-хубавото обаче беше, че след 50 години

отново можех да служа на България

- казва още Сакскобургготски, преди да се завърне в реституираните си български владения, където вече вървят залагания ще влезе ли бившият цар в състезанието за президент. Ако се върнем към кризата, подробностите от политическия пейзаж не попречиха на премиера Бойко Борисов да съобщи, че в момента ние сме най-добре в Европейския съюз. Кой знае защо, в непредставителната, но доста показателна анкета на „Общество.нет” с министър председателя са съгласни около 27 процента от българите. Защото останалите 73 на сто на въпроса „Ако имате възможност, бихте ли емигрирали от България”, отговарят с „Да”. А Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията добави прогнозата си, че е съвсем възможно България демографски

да бъде изсмукана от богатите икономики

Оптимистите от допитването пък бяха подложени на масирана атака за преосмисляне на тезата си. След заканите за национализация на електроразпределителните дружества сега махалото вече е в другия край – държавата ще продава своите 33 процента на борсата, като започва с Е.ОН. По данни пак от тази седмица – на Комисията за защита на потребителите и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, 44 процента от получените при тях жалби са срещу Е.ОН – главно заради навика им внезапно да откриват повреди в електромерите и да начисляват на око пари за половин година назад. Странно как нито веднъж досега поне един електромер не се повреди така, че да отчита повече, а не по-малко.

Може би е дефект на цялата им партида?

После енергийният регулатор развърза и ръцете на топлофикациите, като заяви, че според тяхната логика през лятото топлата вода трябва да е по-скъпа. Единственото хубаво е, че поне във Варна дружеството не се държи така, сякаш иска да си избие инвестициите за един сезон. Гледана отдолу, седмицата не беше особено добра за редовия гражданин и потребител, но отгоре явно е друго, защото в Русе министър председателят заяви, че антикризисните мерки дават резултати. Сред неповярвалите беше вестник „Сега”. Те си имат вече копие от проекта за актулизиране на бюджета и твърдят, че според него фискалният резерв на държавата до края на годината ще се стопи с близо 2 милиарда лева. Националният статистически институт също нямаше нищо особено добро за казване – за първите три месеца на годината икономиката се е свила с 4 процента, инвестициите намаляват, а цените растат. Икономистите

наричат тази зловредна комбинация „стагфлация”

и препоръчват много горещо тя да бъде избягвана с всички мерки и сили. Преведени на езика на домашната икономика, процесите означават, че в 35 на сто от домакинствата у нас има поне един човек без работа или с орязана заплата, а около една пета от българите живеят под прага на официалната бедност. В резултат на това са орязали още разходите си за здраве, храна и обучение. Предупреждения за влошаване на икономическата ситуация тази седмица идваха от цяла Европа. Имаше очаквания за конкретни решения след срещата на ръководителите на Еврозоната. Те обаче решиха да налеят още 80 милиарда евро в икономиката на Гърция, която все така се съпротивлява на реформите, а колкото до кризата – ограничиха се с общи фрази за решимост в борбата. Междувременно държавите, срещу които тече наказателна процедура заради високия бюджетен дефицит станаха 24 от 27 възможни, включително и България. Имаше и нещо хубаво – пътуването до Вашингтон, където очевидно се чувства далеч по-комфортно, просветли финансовия министър Симеон Дянков

за тайнството, наречено „вътрешно потребление”

От форума отвъд океана Дянков се върна със заключението, че в условия на криза данъците не трябва да се повишават, защото това ограничава вътрешното потребление, а така определено няма да излезем от кризата. Друг път, традиционно сочен за изход от кризата е туризмът. Като се събраха обаче експертите, пак се завъртяха с омагьосаната дупка на говоренето за лоша инфраструктура, липса на атракции и идеи, обслужване и презастрояване. За около 20-ти летен сезон. Експерти в бранша заявиха, че цените в българските черноморски курорти това лято са с 30 на сто по-ниски в сравнение с миналото, трябвало им само реклама. Варненски репортери обаче май са били на други българските черноморски курорти, защото на тези Златни пясъци, на които те се разходиха, тази седмица кафето вървеше по 2 и 50, дюнерите – по 6 лева,

а отдалеч подушваната тоалетна е закръглена на левче

Хубавото беше, че България върна стария, по-облекчен ред, за издаване на визи на руските туристи. Поне решението от тази седмица е такова. Много си говорим и за добре обучените кадри, които са най-ценния капитал за излизане от криза. През седмицата, в която по стар стил се честват светите братя Кирил и Методий обаче, Софийският университет вместо на академично шествие, излезе на протест. Професор Иван Илчев беше обвинен в некоректност и други политически грехове заради статистиката, според която издръжката на един студент е по-ниска от тази на един ученик, а редниците в армията получават повече от асистентите. Думичката „коректност” обаче така и беше спомената, когато министър председателят продължи списъка „Защо не протестирахте преди” и обвини студентите, че са си мълчали, когато предишният кабинет е вдигнал пенсиите. Или когато Симеон Дянков изчисли, че в академията на науките има повече хора, отколкото в данъчните служби. Нямаше и особени възражения, когато насред трогателната футболна среща на националните и европейските ни депутати,

премиерът Борисов финтира културата

и обяви Камен Донев за интелектуално-финансовия връх на републиката. По същото време, когато кабинетът смяташе колко ще спести, ако закрие някои теарти из страната, лично министърът на културата Вежди Рашидов предложи да съберем изпълнители от Югоизточна Европа в София и да организираме благотворителен концерт, за да може с парите да помогнем за възстановяването на Националния кино-театър в Хаити. А пък "Франкфуртер алгемайне" преброи у нас около осемдесет и пет процента почитатели на чалгата. Затова повече от сериозно трябва да се обмисли идеята на Теди Москов –

да се въведе десятък върху чалга проявите

за да има пари и за нормалната култура. По същото време Соломон Паси се беше размечтал пред "168 часа" на тема „Скоро българин отново ще лети в Космоса!” Засега в небитието отлетя поредната къща-паметник на културата във Варна – тази на архитекта Антон Франгя. Собствениците на имота твърдят, че сградата вече не била паметник на културата, ние се сетихме, как разрешението за строеж там беше издадено за съвсем друг имот, но каквото и да покаже проверката, булдозерът вече мина и през това парче история на града. Сега наред май е Ботаническата градина в Балчик, след като целият парк беше даден на Министерството на културата. Наличието на решения на Върховния административен и Върховния касационен съд в точно обратния смисъл очевидно не тежи достатъчно на фона на апетитните, незастроени и направо златни 120 декара до морето. Дали скоро няма да гледаме булдозерите и там? В Община Варна пък отново минаха полицейските екипи. След известни обърквания около името и процедурата, стана ясно, че операцията е заради ромската интеграция, която не се е справила с интегрирането така добре, както с усвояването на средства. Посочена беше фондация "Владиславово", доскоро оглавявана от областния лидер на ДПС Янко Станев и все още регистрирана в апартамента на баща му. После стана ясно, че

първо е вдигната пушилката

а какво ще остане след утаяването й, ще разберем друг път. В разгара на акцията във Варна беше и президентът Георги Първанов, който  прогнозира натиск върху сегашните кметове преди изборите. Варненсикят обаче засега демонстрира спокойствие. Дълбоко дишане и богат речников запас ни трябват на всички от понеделник, когато влязоха в сила промените в Закона за електронните съобщения. Докато всички фенове на следенето се надпреварваха да гарантират правата на честните българи, тези с нечистите намерения отдавна са се възползвали от техническите достижения, които правят промените доста безсмислени и заплашват да поставят органите в ситуацията на плевенската градска поликлиника. Там шефката

оборудвала кабинетите на колегите си с „бръмбари”

за да разбере дали не й готвят преврат. Добри новини имаше за варненските затворници – може да два пъти повече, отколкото мястото го позволява, и условията да не са мръднали, откак комунистите са разбивали вратите, но пък вече ще имат интернет. А пък лишени от свобода в затворническото общежитие „Строител” в Бургас направиха най-трогателната новина – те събират средства за лечението на онкоболния началник на общежитието. През това време специалистите по силикона стигнаха до идеята, че трябва да привлекат известни личности, които да разказват на абитуриентките, че тунингът може и да е опасен. Лошото е, че за кампанията ще трябва да се намерят достатъчен брой неподобрени светски дами, та това може и да провали начинанието. Колкото до словесния бисер на седмицата, въпреки голямата си активност, премиерът Борисов загуби. Неспасяемият гол беше забит от вокала на “Сигнал” Данчо Караджов. “Те са една обикновена рок блус група, която ако поставите на площада в Несебър,

никой няма да й обърне внимание”

пророкува той дни преди концерта на AC/DC в София. Което не попречи на няколко хиляди българи да съкратят работната седмица с един ден и да отидат, за да бръкнат съвсем доброволно в контакта на рок музиката.

Без цензура | 15-05-2010, 04:56 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Бих изпитал шовинистична гордост, ако ревизията на циганската интеграция започне от Варна. Нещо като лична сбъдната мечта за операция „Неправителствени паразити”. Която най-накрая да въведе български държавен стандарт и по него да изчисляваме доколко махалата се е приобщила към електромера с пломба. Иначе процесът на интеграция ще продължава да е също толкова неясен, колкото и механизмът за формиране на политическо мнение в гетото.

От аспаруховската „Розова долина”, през Максуда и Владиславово, чак до Каменар – това e градската дъга на циганския фундаментализъм. Това е географията на изборните секции, в които ДПС не просто печели най-много гласове. А в които буквално унижава конкуренцията, докато общинският председател на партията Янко Станев и съпругата му управляват фондация за циганска интеграция. Ако искате, можем да се направим на случайно попаднали в града хора и да го обясним със случайността. Или с гласуването по циганска съвест, която не подлежи на комерсиализация. Ако искате обаче, можем да разгледаме протоколите от последните избори. В тях има резултати между ДПС и втория в класирането като 505:13, 557:6 и 744:7.

За разгрома на етническия либерализъм даже либералната социологическа мисъл на Андрей Райчев трудно ще намери рационално обяснение. Колкото и той да върти ръцете си като излитащ хеликоптер, колкото и слюнка да изхвърли при образуването на сложни съставни изречения. Софийските социолози могат да се държат като случайно попаднали под варненската ДПС дъга. Но вие живеете в този град и чудесно знаете каква е политическата култура на местните цигани. Знаете и каква е цялата им обществена култура. Не знаете само от какво точно се интересуват те като електорат. Ако трябва да напишете предизборна програма за гетото, ще ви е трудно да го впечатлите с приоритети дори от първа европейска необходимост – например течаща вода и  няколко метра повече канализация. Всъщност въобще е безсмислено да пишете каквото и да е, защото няма да има кой да го прочете.

Който иска да спори за махленския интелект под дъгата, нека пак да прочете протоколите от изборните секции. Спомняте си, че на последните парламентарни избори се гласуваше с две отделни бюлетини – за листи и за мажоритарни кандидати. ДПС нямаше издигнат мажоритарен кандидат във Варна и отбелязването на партийния номер в бюлетината за него я превръщаше в невалидна. Така в циганските секции между действителните и недействителните гласове се получиха съотношения като 598:72 и 782:114. В същите секции при гласуването за листи съотношенията бяха 598:577 и 782:760. Трябва да става въпрос за електорат, който е бойкотирал прохождащата мажоритарна система. Или за електорат, който е бойкотирал образователната система. И за да не стават грешки, е отбелязал един и същ номер и в двете бюлетини. Толкова грандиозна неандерталщина на гласоподавателите е чудесен довод за нуждата им от интеграция. Но за нея трябва да има български държавен стандарт. Трябва да има ясна дефиниция за краен резултат, който да получим срещу изхарчените пари.

Бюджетът за един ученик в основното образование е 1260 лева. По думите на съпругата на Янко Станев (пред вестник „Капитал”) годишната издръжка на едно циганче в управлявания от нея Център за социална рехабилитация и адаптация на деца от ромски произход е 2300 лева. Това са двойно повече пари и би трябвало да има двойно по-големи очаквания към рехабилитираните и адаптираните циганчета – че от тях ще произлязат полиглоти или олимпийски надежди. Иначе се получава така, че докато по-мургавите деца се интегрират – по-белите се дискриминират и се превръщат във финансови жертви.   

Крайно време е ревизорите да влязат във всички фондации и организации, които се наричат неправителствени, но преживяват с усвояването на правителствени или общински пари. Които се държат като сестри на милосърдието и могат да те уморят с безполезни клишета, ако ги попиташ какво точно работят и защо струва толкова скъпо. Както и защо във великите им абстрактни проекти не пише нищо за нещо толкова конкретно като въшката и за борбата с нея. Понеже няма родител, който ще прати детето си в смесена паралелка, ако то всеки ден се връща с пълна кошница. Приобщаването на гетото към XXI век трябва да започне точно от въшката, иначе ще продължи да изглежда фалшиво като благотворителен кич. Като миска, която през деня спасява човечеството, а вечер й плащат в евро, за я чукат отзад. По същия лицемерен начин се дават едни пари за интеграция, а всъщност използват за политическа ориентация.  

Без цензура | 14-05-2010, 10:56 | varnautre

Без цензура | 13-05-2010, 19:57 | varnautre

Популизмът и празнодумието този път стигнаха Аденския залив.

Без цензура | 13-05-2010, 18:07 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ