Категория Без цензура
Няма по-тъжни социални гледки от амортизирана евтина проститутка и алкохолизиран клошар с два зъба, влачещ кашони. Сложете им портретите във всяка класна стая до тези на Ботев&Левски. Ако няма достатъчно място на стената, махнете героите, но аутсайдерите нека изпъкват. В mall епохата на комерса те са единственият респект, те са естественият ужас от човешкия провал. И едновременно са най-разбираемата реклама на смисъла от ученето, от кариерата и от плащането на пенсионни осигуровки. Нека децата ви гледат лицата им всеки ден, нека наизустят биографиите им, нека изучават венерическите им болести, нека се насират от житейски страх. Това е истинска образователна реформа, защото реформира образа на образованието. Прави го да изглежда смислено и гарантиращо съществуване извън околовръстното и далеч от казаните. Към страха добавете икономически санкции за родителите и моето поколение ще се успокои, че някой ден ще има кой да му плати пенсията.
Засега обаче сме притеснени от популацията на аутсайдери, чиито бъдещи творчески планове не включват създаване на брутен вътрешен продукт. На тях трябва да се предложат модели, от които да се страхуват, защото с модели за подражание не разполагаме. До такава степен не разполагаме, че в произволно южноамериканско или африканско гето има повече детски мечти на глава на населението. Там се мечтае за кариера в спорта, който е от малкото оцелели области, където талантът може да победи парите на майка и татко. От Пеле, през Кройф и Марадона, чак до Лео Меси – тяхната първа адресна регистрация е в беден квартал. Погледнете големите европейски първенства, особено френското и Висшата лига – в тях има повече посредствени африканци, отколкото балкански цигани. В тях всъщност няма нито един български циганин и никога не е имало. От което трябва да ви стане смазващо тъжно, защото от футбола няма по-равен старт в живота. Трябва да ви стане и тревожно, защото без мечти няма успех, както няма да има и пари за пенсии. Деца, които не умеят да мечтаят, трябва да могат да се страхуват. Като не искат да бъдат като Меси - дано поне се уплашат от разпрания задник на дълго употребявана проститутка. Дано се уплашат от цирозата на черния дроб, причинена от уиски за клошари.
Нека се страхуват и родителите на бъдещите аутсайдери. Ако те не забелязват какви социални изроди размножават – аз като потенциален пенсионер съм притеснен, а като настоящ данъкоплатец ми струва скъпо. Без да броим безплатните учебници и закуски, годишната издръжка на един ученик е около 1200 лева. Когато той учи до началото на втория срок на шести клас – в него ще бъдат вложени близо 7 000 лева, срещу които на трудовия пазар няма да се появи работник с диплома дори за основно образование. Всяка година от българското училище отпадат между 15 000 и 20 000 деца, които са страшно много безполезно похарчени пари. Те са лоши инвестиции и държавата не търси компенсации за тях. Когато обаче студент тегли заем за следването си и не успее да вземе държавния изпит – банката не му опрощава дълга само защото не е взел диплома.
В ролята на банката трябва да влезе и държавата, която да потърси сметка за лошите си кредити. На когото му е омръзнало да ходи на училище още преди да е взел някаква диплома – нека върне парите и ще му дадем извинителна бележка да прави каквото поиска. Нека баща му събере тон и половина кашони по 5 стотинки за килограм и да покрие направените разходи. Ако трудно се намират толкова кашони – нека тогава той или калпазанинът му да работят безплатно за държавата, докато си изчистят задълженията. Изключения може да има само за тези, които са подписали договор с „Барселона”, в краен случай – с „Левски”. За всички останали по нов начин важат клишетата Образованието е инвестиция и Учи, за да не работиш. След като не става доброволно, след като Макаренко нарушава правата на човека, трябва да има икономически наказания за калпазаните и за родителите на калпазани. Защото иначе няма да има пенсии за отличниците.
Каквато и реформа да бъде предложена за образованието – тя няма да успее, ако не предлага мотивация. И понеже изпитваме дефицит на положителни обществени примери – можем да предложим като мотивация единствено ужаса на провала. Една непълнолетна проститутка дори на селски разклон сега печели повече от научен работник. Но дайте да я снимаме остаряла и износена след 15 години, когато и пияна каруца няма да спре пред нея. Няма начин поне един клас да не се насере от житейски страх и да внимава малко повече в час. Няма да е фотогеничен портретът на разпран женски задник, но просто няма какво друго да снимаме. След като подлагаме на съмнение даже успеха на Бербатов – за провалите поне трябва да сме на едно мнение и да ги използваме с възпитателна цел. Иначе магистралите и кашоните няма да стигнат за следващите поколения неграмотни аутсайдери.
Без цензура | 24-04-2010, 08:44 | varnautre
Валери Петров стана на 90 години. Може би ако остане с нас още 90 и всеки ден всички българи четат по три реда от него и после мислят по три минути, ще обърнем голямото колело на съдбата си. Засега обаче в мелницата се наливат „думи, думи, думи”, главните герои твърдо се придържат към максимата, че целият свят е сцена, а публиката все повече притихва, неспособна да поеме толкова голямо количество хиперсюрреализъм за единица време. Бившият и настоящият премиери продължиха словесните дуели и соловите изяви, заявка за колонките с проблясъци направи с летящ старт новият здравен министър, а аятолах Казем Седиги ни довърши, като обвини за земетресенията многото неблагословен от Аллах секс
Не каза нищо за вулкана Ейяфятлайокутл, който докара до истерия авиацията, клиентите й и десетки радио и телевизионни водещи. Но ние си го помислихме. Най-малкото, защото имахме нужда от нещо, което да ни развесели тази седмица. Във Варна чакаме ще има ли нов председател на Общинския съвет. На 28-ми трябва да има заседание. Както съобщи депутатът от ГЕРБ Павел Димитров, те от няколко месеца подготвяли Николай Апостолов за председател. Но може и да не стигне дотам, защото макар никой да не го е виждал, всички обсъждат пълномощното на Борислав Гуцанов, с което той дава стола си на Неделчо Михайлов от «Нашия град». В админстрацията е тихо и дори спорът между Кирил Йорданов и Димо Стоев за разпределянето на бюджета не предизвика интерес. Но пък както «Народно дело» отбелязаха първи, новият офис на ГЕРБ, заради който ще видим Бойко Борисов във Варна, вече си има и паркоместа, гарантирани с общински колчета
През седмицата се сдобихме с нов здравен министър, само дето след парламентарното назлъндисване на кандидата и консултациите му с финансовия, не знаем кой всъщност е министърът – Анна Мария Борисова или Симеон Дянков. И дали случихме или тъкмо напротив. Защото министърът натърти на депутатите, че не е длъжна да си общува с тях - "Не искам само да говоримЕ, а да работимЕ", посочи тя. И защото вече обвини медиите в непрофесионализъм, вадене на думите й от контекста и на нея самата от душевно равновесие. Но не е зле да си спомни, че професор Хигинс, като се заема да направи Елайза Дулитъл дама,
започва с правилното говорене. Макар че 89 процента от хората и сега оценяват себе си като грамотни, според проучване на МБМД. Иначе през седмицата първо научихме от премиера, че намерил кандидатката за министър на разклона край Търново. За което тя попита: «Нещо лошо да се е случило?» И добави, че срещата станала така, защото премиерът нямал търпение да види един честен човек. Което някак не говори добре за останалото обкръжение на премиера. После обяви край на шегите. След което научихме, че основния проблем на здравеопазването е липсата на съдържание. И че министърът не бил политическа фигура. И че ще бързаме бавно, защото сме безумно закъснели. И че има трудности с формирането на екип. И че дългосрочните цели са тайна. А във Варна, след няколкодневно прехвърляне между две големи и авторитетни болници, едно двегодишно дете почина след операция,
без да е боледувало преди това. Разказът за това, което органите разследват като «причиняване на смърт по непредпазливост», може да запълни много от празнините на министърката за здравната реформа и нейното съдържание. Медиите, като непрофесионалисти, също от доста време търсят съдържанието на реформата, която министърът слага в кавички. Намирането му минава през идеята най-сетне най-важен да стане пациентът, а министърът да започне да говори конкретно, да мисли като мениджър и като публична личност. Вероятно и премиерът ще напомня често това на новия си кадър, защото според проучване за падащия рейтинг на кабинета, затварянето на болници има най-голям принос за 13-те процента спад
Здравната битка върви и по друга линия – за изнудване на фармацевтична фирма, търговия с влияние и престъпления по служба на разговори в следствието тръгнаха бившият шеф на касата Емил Райнов и началникът на политическия кабинет на Станишев Веладин Битолски. И новият шеф на касата Жени Начева - заради две малко странни плащания на болници. Заради нея ГЕРБ смениха дори условията за заемане на поста, но трайността на назначението й беше 69 дни. Лъчезар Иванов не пропусна да напомни, че Начева е била предложение на Симеон Дянков, което дава още основания на опозицията да подозира вътрешнополитическа война. И друга колизия вече е ясна – по сигнал на „Атака” Комисията за борба с корупцията проверява Яне Янев за купуване на гласове и рекетиране на депутати. Докато Георги Даскалов от сайта ekipnews.com от личен опит формулира друго предложение за разследване – как изобщо се формират цените на лекарствата, ако един антибиотик в Румъния струва 8 лева, в наш склад – 22,
а в аптеките – 30. За такава норма на печалба могат да мечтаят дори наркодилърите, при това без комфорта тези пари да се прибират с държавна благословия от нашите осигуровки. Докато се питахме дали не е по-евтино да ходим до съседите за хапчета, стана ясно, че през март за изключителния лукс да си платим сметките и да се нахраним нормално са били необходими 1 956 лева за четиричленно семейство или 489 лева на човек. А заплатите, за които си знаехме, че са най-ниските в Европа, се оказаха най-мизерни и на Балканите. Пък в Холандия крадци влязоха с взлом и откраднаха телевизорите от ... затвора. Затова министър Плевнелиев може и да знае, че в България трябва да се строят фабрики, а не само МОЛ-ове, но положението е друго - фабрика засега не сме открили, обаче държавата се сдоби от началото на годината с три нови МОЛ-а, и трите открити с грозни битки за евтини потници и банани
И за магистралите стана ясно – Варна ще има две, но след известно време. Не се знае докъде ще свършват, защото пари за укрепване няма – средства за свлачищата не са предвидени нито в държавния, нито в министерско-благоустройствения бюджет. Продължават и споровете дали да има данък върху печалбите от хазарт и при застрахователите. Одобреният данък "лукс", оказа се, противоречи на тълкуване на Конституционния съд, а ние вече знаем от премиера Борисов, че ако одобрените антикризисни мерки не дадат резултат, той ще вдигне и ДДС-то. Само не знаем кога ще има одобрени антикризисни мерки. След споровета за това кой какви болнични да плаща, като крайният резултат е все за сметка на работниците, от «Подкрепа» най-сетне се сетиха, че просто могат да спрат кранчето на фалшивите болнични, като глобяват излишно щедрите лекарите. А може и друго – ние да си плащаме първия ден болничен, а държавата на нас – първия ден осигуровки
Насред безкрайните дебати как да преборим кризата някой самороден икономически гений вдигна цената на визите за руските туристи и отново усложни начина на получаването им. Предполагам, че турагентите от Гърция, Турция, Испания и Италия черпят. Може би дори някога ще разберем кого точно са черпили. Но пък вече е ясно какво ще компенсира избягалите руснаци – феновете на «Формула 1», които ще се втурнат на писта «Доброславци», построена с пари, обещани от шейховете на Катар и Кувейт. Засега обаче в Доброславци си е старото военно летище, а шейховете само са забранили вноса на пилешко от България. Но пък Е.ОН реши тази година да даде дивидент на държавата, а ЧЕЗ и ЕВН обмислят да ги последват. Това стана малко след като държавният регулатор започна одит по стъпките на ДАНС. Те пък изкараха на бял свят актуалната «златна кокошка» - поемане на неприсъщи за ЕРП-тата дейности от външни дейности. Почти 223 милиона са отишли за аутсорсване на неприсъщите охрана на труда, сделки с клиенти и спиране и пускане на тока. Митничар Номер 1 Ваньо Танов също успя да ни изненада с откровение за патовата ситуцаия в повереното му ведомство: «Трябва да закрия митниците,
за да се освободя от корумпираните.» Но пък за първи път от 2 години насам безработицата намалява. Според Агенцията по заетостта. Не намалява обаче лошото впечатление от съдебната ни система. Американският посланик Джеймс Уорлик продължи традицията от поне шест години насам различни дипломати все по-остро да ни напомнят за тъмната страна на съда ни – в случая за Красьо Черния. Реакция на нарушения етикет нямаше. Защото е трудно за опровергаване. Особено в седмица, през която председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев трябва да обяснява, че заради липсата на орган, който да провери как точно са свързани доходите и имуществото на магистратите, у нас има казус «Деница Урумова». Младата дама е младши съдия от Благоевградския окръжен съд и горд собственик на хотел в Приморско, като правото на строеж е получила като социално слаба и крайно нуждаеща се
Евентуалната проверка ще трябва да направи отделението на Николай Урумов, който разглежда дела, свързани с държавната и общинската собственост и реституцията. И е баща на Деница. Докато осмисляхме тия сигнали и откровения, Андрей Райчев ни осветли, че няма конкретен проблем, има различна ситуация, но за тази ситуация никой не е виновен. Според една част от хората правителството се справя, според други – правителството е некомпетентно, но и двете не са верни, смята Райчев. Майките в няколко български града излязоха и поискаха да си получават майчинските редовно. А премиерът ги попита къде са били преди, та не са протестирали. Но то на тоя въпрос напоследък трябва да отговарят всички недоволни. Словесният сюрреализъм не спря дотук. След три часа дебати в парламента върху вече публикувани данни за финансово необезпечените договори на старото правителство, никой от бившите управляващи не попита колко са поетите от ГЕРБ извънбюджетни задължения
и как са обезпечени. Вместо това Сергей Станишев, който може и да се шегува, че се е „комплектовал” за ареста, но явно е уверен, че пак ще е на власт, се упражни на тема народни мъдрости. Той прогнозира, че сред първите задачи на следващия парламент ще бъде разнищване на дейността на сегашния, защото такава била логиката на живота – „на зла круша зъл прът”. А преди това вече беше напомнил, че „на всяка пожарна й свършва водата» и при тази политика правителството го чака «среща с бетонна стена с 200 километра в час». През това време тихо беше отхвърлено президентското вето и идеята да има резервен защитник и присъда само с данни от СРС и от анонимен свидетел поема към Конституционния съд. И евентуално към Брюксел. И управляващите направиха, каквото могат, за да помогнат на Станишев. Цецка Цачева прати един от народните представители да търси поисканата по време на парламентарен контрол информация за необезпечените договори по общия ред за достъп на гражданите до обществена информация. Докато блокирани български ученици седяха по летищата, външният министър тури пепел на имиджа
с обяснението, че министерството издирва държавни служители в официална командировка, за да насочи вниманието на посолствата към тях. На другите можело да се помогне, само с «организирано избутване на облака». След което някои по-оправни директорки се уредиха първо с телефона на Бойко Борисов, а после и с автобус за учениците си. През това време премиерът успокояваше една майка, която се оплака, че има пари да си храни детето с хляб и кетчуп. Бойко Борисов я утеши, че той е расъл само с хляб, и само понякога с филия с мас и захар. Тогава положението било: «С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата." След това вече нямаше проблеми да преглъгнем заканата на всеки два месеца да имаме нови министри и поредното обвинение, че сме кофти материал – оказахме се «адаптивни към схеми». А държавата цялата била «схема за ограбване». Но това ще се промени. Новият образователен закон ще заложи здраво на дисциплината,
защото, както твърди един от авторите: "Здравата дисциплина - 70 процента по-добра успеваемост!". Всъщност, зверилниците, в които са се превърнали някои училища, определено имат нужда от дисциплиниране. Казармените лозунги, за съжаление, не са това, което ще даде резултат. Но има и още една дисциплинираща мярка, макар и deja vu – досие за поведение, което ще върви в комплект с дипломата и ще се отчита от университетите. Колкото до закона, проектът му явно е правен от човек, който не е бил много наясно с функциите copy и paste. Така поне прозвуча обяснението на министър Игнатов, след като от първия вариант научихме, че от 9-ти до 12-ти клас образованието в държавните и общински училища ще се плаща, а за частните има вариант да е безплатно. Като вписаха поредната „техническа грешка”, министрите продължиха напред. А и защо не
През седмицата премиерът вече бе съобщил, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу никога не е казвал: "Ако не сте съгласни с антикризисните мерки, вас ви очаква съдбата на България". Според първоизточника на опровержението – БГНЕС, информацията е била проверена от министър Николай Младенов и от посланика ни в Атина. Всъщност, който беше чел «новината», знаеше откъде идва – от един доста свеж блог, наречен “Теория на НЕвероятностите”, където с дебели червени букви пише: «Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.” Както каза пак през тази седмица 33-годишната Мария Петкова от Трявна, шивачка с две деца, след опита си да обере заложна къща: "Човек си губи ума понякога".
Без цензура | 24-04-2010, 07:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Без цензура | 21-04-2010, 10:48 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Без цензура | 20-04-2010, 20:07 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Капитан Тома Томов – изпълнителен директор на БМКЦ, главен консултант в Организационния Комитет по подготовката на „Тол Шипс Исторически морета 2010 г.” и дългогодишен капитан на ветрохода „Калиакра”
Без цензура | 20-04-2010, 19:47 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Когато се появи нов български филм у мен винаги изниква леко предубеждение.
Обикновено проектите са много хвалени от създателите на филма, напоследък дори имат хубави трейлъри и рекламни кампании, но някак си им нямам доверие.
Винаги съм смятала, че българите могат да снимат само комедии и трагедии - нямаме нито бюджета, нито житието ни предполага да сме добри и в други жанрове.
Няма да казвам кои филми са ме разочаровали напоследък, но в общи линии са почти всички. Независимо колко талантлив екип прави проекта, накрая почти винаги резултатът е недобър.
"Мисия Лондон" има големи амбиции. Появи се с гръм и трясък с огромна рекламна кампания, и забавен трейлър, вдигна много шум и ни стана любопитно. Възможно ли е този филм наистина да е толкова добър, колкото ни обещават?
Резултатът на рекламната кампания е налице - залата беше пълна, на хората им беше любопитно.
Опитах се да го гледам с минимум предразсъдъци и май успях. Хареса ми. Беше забавен, ненатоварващ, но, както винаги, и малко тъжен. Те нашите комедии винаги са такива, с леко тъжен привкус. Не, че се случи нещо тъжно на екрана, просто филмът ни показва много неприятни истини за нас. За българите зад граница. Забавно, но и трагично.
Лондон. Българско посолство. Българска работа. Дребни далавери на малки хора, които все пак живеят със самочувствие, че са преуспели, само защото са в Лондон, а не в Каспичан, например. А живеят зле и успяват да създават хаос в подредения свят на дисциплинираните, културни хора. В България обаче приятелите им вярват, че те там, в голямата хубава Ангия, са станали големи, хубави хора. Да, ама не, българинът си е българин навсякъде. Носи анцунг, на който пише "BULGARIA", с гордост и мисли за поредната кирия, която може да изкара с малко нелегален бизнес.
Всичко обаче е направено с много чувство за хумор и самоирония. Има няколко култови реплики, по които със сигурност ще бъдат съзадени групи във Фейсбук, като "Ей, ся си *** майката" на Любо Нейков и "Nice, a?" на Коцето-Калки.
Забавен е! Аз ви го препоръчвам. Но не го харесаха всичките ми приятели. Не ви обещавам, че ще искате да го гледате пак, но съм сигурна, че ще ви разсмее. След прожекцията цял час обсъждахме кои са били най-забавните сцени - имаше доста.
Има и за критикуване, както винаги, но филмът си струва. Трябва да имаш чувство за хумор, за да ти хареса и да не се вземаш много-много на сериозно.
На онези, които се годеят, че са българи, само защото няма с какво друго да се гордеят, живеят в Лондон, Валядолид, Дюселдорф или Чикаго и се бият в гърдите с думите "Bulgar, Bulgar", може и да не им хареса.
Авторът на книгата, по която е сниман филмът - Алек Попов, е набрал опит и вдъхновение за нея, докато е бил за кратко дипломат в Лондон.
Актьорите играят добре, както винаги много ми хареса Юлиян Вергов, а Любо Нейков те разсмива, само докато му видиш физиономията. Интересно е участието на Алън Форд, който игра във филмите на Гай Ричи „Две димящи дула” (“Lock, Stock and two Smoking Barrels”) и „Гепи” (“Snatch”). Сещате ли се за гангстера, който обяснява, че се оттървава от труповете, като ги дава на прасетата в "Гепи"?
Повече за филма, актьорите, режисьора и цялата история може да прочетете на официалния сайт на "Мисия Лондон".
Гледайте го без предубеждение. Стига сте се чудили, дали да си го изтеглите от торентите, или да отидете на кино. 8 лева не са малко, но може би, ако си плащахме за интелектуалната собственост, нещата в България щяха да са малко по-найс.
Без цензура | 20-04-2010, 08:03 | ХРИСТИНА МАРИНОВА
Нова заплаха от световен мащаб е надвиснала над САЩ. След като американците спечелиха студената война, те поведоха битката срещу световния тероризъм. Тя все още не е приключила, но на хоризонта вече се задава нова заплаха – вулканите. Или по точно облаците от вулканична пепел, които могат да свалят самолети, така - както Барак Обама може да трепе мухи. Последното го видяхме неотдавна в тв интервю, по време на което американският президент уби муха ей така – прас, с един замах.
Както знаем, ВВС са основното им оръжие на САЩ в настоящата борбата срещу тероризма. А без самолети американците ще са като полуголи диваци с дървени копия. А насреща си имат опасани с бомби камикадзета, готови да се взривят всеки един момент. Иначе казано, ако в Ирак беше изригнал вулкан, Садам Хюсеин щеше още да си е на власт. Същото се отнася и за Афганистан и талибаните. Това обаче са минали работи.
Има прогнози, че изригналият преди дни вулкан в Исландия може да продължи да бълва пепел месеци наред, дори години. Има и още по-страшни пророчества, които завършват с думите супер-вулкан. Научни разработки и статии по темата в интернет има колкото щеш.
Колкото и невероятно да звучи, ако нещо подобно се случи, въздухоплаването в по-голямата част от света ще бъде парализирано. Това означава, че лишените от ВВС американци автоматично ще изгубят титлата си на световен лидер. Неща като световния ред, демокрацията... всичко това ще бъде поставено под въпрос. От американска и европейска гледна точка, разбира се.
Дали САЩ и съюзниците могат да поведат битка срещу вулканите? Това не е като комунизма и тероризма. В момента САЩ изключително много наподобява римската империя, която за времето си е владеела почти целия свят, който й е бил познат. Разликата е, че сега вместо легиони има самолетоносачи, които са разположени в различни горещи точки по света, за да подсигуряват влиянието на империята. Изгубят ли американците въздушното си господство, освен терористите, фронтова линия ще им отворят всички, които смятат, че са подтиснати от американския световен ред. А без легионите си империята ще е уязвима.
Колкото и странно да е, познатият ни световен ред се крепи на... американските и на НАТО-вските самолети. Ако се окаже така, че те не могат да полетят, Северноатлантическият пакт - САЩ и ЕС, се превръщат в лесна мишена. А мераклии да плячкосват колкото щеш. И всичко това може да тръгне от един нищо и никакъв си вулкан.
Усещате ли иронията – природата може да неутрализира високите технологии и да отнеме превъзходството на едни нации над други. Дали обаче това ще доведе до световен баланс в силите на човечеството... ?
Без цензура | 19-04-2010, 19:13 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ
Нейно превъзходителство г-жа Шийла М. Камерър е извънреден и пълномощен посланик на ЮАР в България.
Тя е родена на 15 декември 1941 година. Завършила е девическа гимназия в Претория и право в Университета в Кейптаун. Била е градски съветник в Йоханесбург, член на парламента в Розенвил, Йоханесбург, зам.-министър на правосъдието. Преди да се заеме с политика е работила като адвокат, прокурор и журналист. От август 2008-а година е посланик на ЮАР за България. Живее в страната ни от април 2009-а година. Омъжена е и има две дъщери - близначки, и син. Обича портретната живопис, книгите, плуването. С удоволствие играе тенис, голф и бридж.
- Ваше Превъзходителство, през времето, откакто сте в България, открихте ли сходните неща между нашите две държави?
- Да. Ние имаме много общи черти. Особено винената култура и всичко свързано с нея. Южна Африка има 300-годишна традиция във винарската индустрия. Ние с вас се радваме на еднакви удоволствия като вино, хубава природа, планини, море, но една от разликите е, че ние имаме сафари с диви животни, а вие имате сняг.
- А сблъскахте ли се с такива различия в културата, живота и поведението на хората в двете държави, които изключително много Ви изненадаха?
- Не. Намирам, че българите са много мили и приятелски настроени с чужденците. И съм приятно изненадана, че повечето хора на възраст под трийсет години говорят английски език. Учили са го в училище и това изключително помага на хора като мен. Трябва да знаете, че срещнах затруднения с българския език и тежката зима с много сняг. Той беше нещо ново за мен. Ние нямаме сняг. Всичко друго е много приятно. Храната е чудесна, виното – също, хората са приятелски настроени. Тук е хубаво.
- Вероятно свикнахте със зимата и със снега?
- Не! Това е първата зима за мен и изобщо не можах да свикна.
- Като юрист и човек, който е бил заместник-министър на правосъдието в собствената си страна, имате ли поглед върху съдебната система в България и бихте ли коментирали наблюденията си?
- Да. Изключително много се интересувам от Вашата съдебна система. Имах среща с вашия министър на правосъдието, за да обсъдим общите възможности в тази област. Мисля, че и двете държави имат сходни проблеми с престъпността и корупцията. Куриозно е, че през миналия октомври бях обрана в моята резиденция. Въпреки че живея в защитен комплекс с патрули и охрана на входа. Обраха сейфа с бижута. И когато по Коледа обядвах с българския посланик в Южна Африка, открих, че по същото време са обрали и него. Сега и двамата имаме 24-часова охрана в резиденциите си. Но, ако мога да добавя: ние имаме определени техники и процедури, които сме представили пред света, и които са от полза в борбата срещу престъпността и корупцията. Бих искала да спомена, че един от начините ни за справяне е конфискуването на имотите, които са придобити с пари от престъпления. Това е специална процедура, опита от която също бихме искали да споделим и точно в момента организирам обмен на експерти именно в тази област.
Има и другата област, в която мисля, че имаме какво да предложим и бихме били от полза за България. И в двете страни се справяме с престъпността по сходен начин, но начинът, по който ние назначаваме съдиите във Върховния съд е много по-прозрачен, отколкото този у вас. Това до голяма степен помага да бъде избегната корупцията и да намаляват другите нарушения на закона. Десет години бях член на JUDICIAL SERVICE COMMISSION, която е еквивалент на Висшия съдебен съвет. Там кандидатите за съдии минават през дълга процедура, включително трябва да бъдат публично и медийно представени и да отговарят пряко на въпросите на цялата комисия. Така че, ако по пътя към издигането на някого има нередности, те не могат да бъдат скрити. Дискутирах този въпрос с министър Попова и тя беше изключително заинтересована да изпрати специалисти за обмяна на този опит.
- Какво ново има да се случва в културния обмен между двете държави?
- Една от моите цели е да имаме по-обширен обмен на културно равнище. Това много би помогнало за задълбочаване на връзките между двете страни. И започнах с това да търся български млади таланти. Открих изключително талантливия 19-годишен флейтист Мартин Павлов и се опитвам да организирам за него представяне в Южна Африка. Искам тези отношения да са на взаимна основа, затова се насочих към 25-годишна наша певица Прити Йенде – сопрано, вече поканена за участия в „Ла Скала”. Тя пристигна в Пловдив и изнесе концерт по време на „Винария 2010”, където Южна Африка бе партньор. Смятам, че южноафриканците знаят твърде малко за България и, когато дойдат тук, те искрено се наслаждават. Например: шестима износители на южноафриканско вино дойдоха на изложението „Винария” заедно с местните си партньори и, когато видяха страната и хората, те откриха допълнително нови възможности за бизнес. Имаха за задача да търсят свои агенти в България и същевременно търсеха сътрудничество и коопериране в производството на вино и в износа му за Китай. Знаете, количеството за там никога не е достатъчно.
- Откривате бъдещо сътрудничество в областта на винарството, в културата, в правосъдието, но да кажем, че отворихте и пътя на варненския бизнес към Южна Африка.
- Да. Искам да благодаря на Г-н Константин Дараданов, че положи усилия да организира такава делегация. Това беше една много добра инициатива, организирана от Варненската търговско-индустриална камара. Делегацията включваше десет души от различни сфери на бизнеса, на обществените науки и здравеопазването. Те имаха възможност да направят първите стъпки към побратимяване на Варна и Кейптаун, които са много близки по своето естество: градове-пристанища, откъдето е тръгнала и културата на страните. Според докладите и от двете страни са намерени бизнес-партньори и предстои разширяване на тези връзки..
- Ако трябва да поканите свои сънародници в България с какво ще ги привлечете тук?
- Ще спомена, че 20 000 българи живеят в ЮАР и това е предимство в отношенията ни. Много южноафриканци бяха свикнали да идват в България на ски. Навремето имаше директен полет от Йоханесбург до София. Връзките бяха добри и беше лесно да получиш виза. В момента България е член на ЕС и има някои възспиращи фактори. За нас проблемът с получаването на българска виза е леко усложняващ фактор. Предстои ми разговор с министъра на външните работи на България специално за облекчаване на условията. Жалко е, че, ако имаше пряк полет до България, много южноафриканци можеха да идват както преди на ски и да купуват ваканционни пакети...
- В годината на Световното първенство по футбол има ли облекчения за пътуването на български граждани до Вашата страна?
- За българите пътуването до Южна Африка е лесно. Особено за Световното първенство. Могат да се сдобият със специална виза за събитието. Достатъчно е само да имат билет или резервация и могат да получат бърза виза.
Без цензура | 18-04-2010, 19:05 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Динамични дни преживява България напоследък. Нямаме никакво право да се оплакваме, че скучаем.
Когато не ни прожектират полицейски акции, изнасят заседанията на Общинските съвети пред съдилищата и там на открито дават пресконференции. Ако някой спретне антикризисни мерки, другите лайват в хор, че това не е точно, което ни трябва, и убиват набраната инерция. Ако долният ешелон по министерствата отиде на работа свеж и в добро настроение, веднага му стъжняват деня с покана за разговор при министър-председателя и за обяснения как, без да има реално финансово покритие, във ведомството му се появяват необезпечени договори за стотици милиони лева.
В свободните празни от емоции мигове хората се трупат по опашки за нов международен паспорт или организират облози на тема: „Кой ще бие в дълбоката философска разпра: онези, дето хващат престъпниците, или онези, които ги пускат”. За да няма недоразумения кой ще спечели облога, министърът на вътрешните работи на моменти затвърждава прецизните наблюдения на любознателната аудитория с коментарите си, че понякога добрата работа на МВР и Прокуратурата се обезсмисля заради определени съдии и подкрепя оценките си с критиките на Европейската комисия към съдебната система и с негативните обществени нагласи.
А усещането за октопод витае във въздуха: напрегнато, неопределено, натрапчиво и непобедимо. Усещане за нагли, недостижими, неприятни, невъзможни и всякакви подобни... Усещане, че нищо не е наред и че животинското царство, което обитаваме, е пълно с безобразна фауна, която диша във врата ни, източва държавата, осакатява системата и съсипва живота ни. Впрочем същата тази фауна си функционира от избухването на демокрацията насам. Мен, ако питат, и усещането е едно и също от тогава до днес. Просто преди си говорехме за това под сурдинка, а сега ни го повтарят по трийсетина пъти на ден като при психосеанс... Вероятно с надеждата най-сетне да проумеем.
Е, при такива обстоятелства е повече от ясно, че няма как да скучаем. Всъщност, по-информираните и далновидни още през 1989-та година са знаели, че пътят ще бъде именно такъв: кален, прашен, неравен, неясен. И над него ще се разстила мъгла с „усещане за октопод” /или за каквото и да е там.../ Впрочем, пунтът не е в определението, а в усещането, защото думата „октопод” с еднакъв успех може да бъде заменена с всякакви други кодови наименования... въпрос на въображение. Но гадното усещане, че единственият наш живот се изхабява в нездравословна и безнадеждна среда, няма как да бъде изличено.
В резултат на това сутрин изключваме политическите психосеанси по телевизиите и излизаме навън – в психиатрията. Там всички бързат неизвестно за къде. Шофьори натискат клаксони, забравят мигачи, управляват колите си като на рали, отнемат предимство... изобщо правят всичко възможно да покажат две неща: простотия и комплекси. Естественият проблем на българина: няма къде точно да се представи като силен и можещ и единственият му начин да управлява света е да седне в колата и да „ги разбие”. Не си прави труда да изчисли дали след всички нерви и безобразия, които сам причинява на себе си и на другите на пътя, е стигнал до крайната точка с една или с две минути по-бързо. А след като не го е изчислил, логично е и да няма отговор на въпроса: „Струвало ли си е?”
После се мята по някакви опашки: да речем пред регистратурите на поликлиники, или за оформяне на документи по администрациите и започва да се блъска и да се прережда. Кой знае... Сигурно това е начин пак да спечели време. Минута, две. Интересно какво ли ще ги направи после? И дали това, че е бил нахален и неучтив ще подобри или украси живота му? Скоро на някаква автогара, където нямаше повече от трима души наблюдавах как един човек дълго се колебае каква закуска да си купи, а продавачът го подканя: „Хайде, по-бързо казвайте какво ще искате!”
По-бързо ли? Че за къде да бърза? И защо? В случая нямаше отговор. Освен единственият възможен за всичко, което ни се случва: че живеем в изкуствен стрес просто, защото социализмът ни е научил така. С навика, че човекът няма защо да бъде уважаван. Той може да бъде хокан, обиждан, виновен, стресиран, задължително ограничаван и толкова. С идеята, че трябва да се сравняваме с другия и сравнението задължително да е в наша полза. Да надничаме в чуждите чинии и, ако в тях има нещо по-скъпо и калорично, черна завист да предизвика ответна реакция. Да се задушаваме в комплекси: и грозните жилищни, и още по-грозните вътрешни. А над всичко това мъгляво и тежко да се разстила усещането за октопод. Онзи – страшният от тоталитарно време. Защото именно той протяга бодри и хищни пипала през всичките отминали години на демокрация до днес. Времето, през което стари другари с ново положение в обществото плетяха същите мрежи от връзки, пари, влияние и престъпления, каквито имаха и преди демокрацията. Това е истината. Ако се е случило нещо. То е смяна на поколенията. Не на същността.
Ако запитате всеки действително опитен, компетентен и интелигентен лекар за лечението по принцип, той ще ви отговори, че не можеш да изследваш и лекуваш всеки орган изолирано, защото организмът е комплекс и всичко в него е свързано. Лекувайки отделния орган, всъщност лекуват не причините, а следствието. А причината остава и продължава да поражда следващи проблеми, дори по-големи от предишните.
И, казват, усещането за октопод остава. А как бих искала вместо него да имаме усещане за свобода и за възможности!
Без цензура | 17-04-2010, 13:22 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
През изминалите седем дни държавата продължи да стои пред кърджалийското огледало и да пита „кой открадна парите”, Борис Панкин записа в демократичната ни история първия, макар и бутиков митинг в защита на правителството, техническите грешки на МВР проснаха на земята Човека Глас, 240 депутати чакаха кандидатката за здравен министър да си прочете лекцията, за да я изберат, а тя през това време питаше „чичко Гугъл” как се прави здравна реформа. Но пък лятото наближава – усещаме го ако не по друго, то поне по палмите по варненските улици.
През тази седмица стана ясно, че обирът в Плевен преди месец е дело на учителката по литература Поля Даскалова. Медиите разнищиха биографията й, а тя стряскащо прилича на типичния път на младия среден българин от епохата на прехода. Точно тя, а не успешните юпита или екстремните алкохолици,
които ни пробутват за семеен модел. Тя има висше образование, работи в неголям град, очевидно пази част от ценностите на миналото, щом е председател на читалището, след промените е била син кандидат за съветник, но после се е отказала, защото баща й се кандидатирал за червен кмет, с мъжа си имат вече затънала в дългове фирма, вече обявена за продан къща и зелена карта за Съединените щати. И когато всички надежди и очаквания са добре прекипели на котлона на непрестанното очакване, учителката Поля е остъргала овъглените остатъци, създала е местната версия на Бони без Клайд
и е тръгнала към банката. И докато обсъждахме как българската учителка бори кризата с пластмасов пистолет, призваният да я победи финансов министър ни съобщи, че „България трябва да стане държавата в цяла Европа с най-добрата бизнес среда”. След задния ход по въпроса за въвеждането на еврото тази седмица и там имаше корекции – отложили сме амбициите, но не съвсем, и трябва да използваме времето за реформи, защото ERM ІІ не е чакалня, а по-скоро фитнес зала за изчакващите. И докато Симеон Дянков ни насочваше към фитнеса, други търсеха отговор защо въпреки демонстрацията на мускули и общите евротенденции у нас индустриалното производство има по-голям спад през февруари, отколкото през януари,
а някои депутати тайничко се вълнуваха от закъснението в ремонта на тяхната фитнес зала. За голямо количество българи пък фитнесът тази седмица беше тичане към РПУ-то и тропане на място на опашката за паспорти. След няколко срива полицията обеща да връща пари и се закани да не плати на „Сименс”. Което звучи добре, докато не си спомним, че каквато и глоба да наложат на фирмата, новите документи струват 140 милиона от бюджета, отделно това, което всеки от нас ще плати. При това изработването на новите документи се отложи веднъж и сега, който не иска да чака на опашка, е като крепостен, защото така наречените „удължени срокове на валидност” не важат никъде в Европа, да не говорим, че и някои банки тук също не искат да ги признават. А четци за биометрични данни на нашите ГКПП-та няма да има още дълго време. Но пък ако сметките са верни, това не е проблем, защото ако печатницата поддъръжа същата скорост, ще ни трябват седем години, за да си сменим личните документи. И да ги смените обаче, ако не сте си платили тока, примерно, пак няма да видите чужбина
Запорът върху задграничния паспорт продължава да озадачава юристите, защото няма нищо общо нито с Европейската конвенция за защита правата на човека, нито с конституционните ни права. Но тя, Конституцията, и тази седмица беше в ролята на нелюбимо дете, което всички се правят, че го няма. В Кърджали, докато питаше водното огледало кой е най-безгрешният на света, Сергей Станишев публично демонстрира конституционна неграмотност, като попита чии интереси защитава прокуратурата – частните или държавните. Пък ние си мислехме, че са конституционните. През това време Бойко Борисов оповести: "Аз завися само от народа.” И набързо ни върна във времето на Народната република,
която ние си мислехме, че сме заменили с парламентарна. После премиерското надговаряне продължи още по- на едро. Станишев оповести, че управлението на тройната коалиция е най-успешното досега. "По-големи реформи от тези аз не знам кой е правил преди мен", върна топката Бойко Борисов. И отбеляза точка, като прати ДАНС да проведат одита на електроразпределителните дружества, като отказа да слуша аргументи в полза на договорите, защото били „не за прокурор, а за психиатър". Но пък „одита” показа, че ако ЕВН са си изпълнили инвестиционните задължения, ЧЕЗ висят с 38 процента, а Е.ОН – с 41. А пък ДКЕВР внезапно откри, че токът наистина може да поевтинее от първи юли, макар и с малко. Разбира се, някои песимисти отсега са се размислили как ще отрази това на декемврийските корекции. Във Варна недоволни украсиха фасадата на Е.ОН с яйца,
после, макар след яйцата, от Е.ОН декларираха откритост и обещаха да се отчитат редовно на ВМРО в една балканска версия на граждански диалог. И макар че това едва ли е началото на едно голямо приятелство, то поне може да ни изясни някои високоволтови мистерии. Опит направи и прокуратурата – в началото на седмицата обявиха пет дела и две проверки за ТЕЦ "Марица-Изток 2", АЕЦ "Белене", хидровъзел "Цанков камък" и НЕК. После стана ясно, че няма данни за престъпление в „Белене”, а за водното огледало Асен Гагаузов, поне засега, е невинен, а около Цанковия камък и по темата има ли разследване на Ахмед Доган или няма
настана голямо пристъпване напред-назад. Макар че именно стария си политически враг посочи Иван Костов, когато определяше кога би нарекъл акция „Недосегаемите” успешна. Засега обаче няма шанс Костов да е доволен, защото имената, които изплуваха около недосегаемите са на Христо Ковачки – под условие, и на Краси Аврамов. Човекът-глас бе проснат на пода по всички правила, когато баретите погрешно нахлули в мезонета му. Ммм ... певецът... заяви, че проявява разбиране, пък и баретите се извинили. Не разбрахме само – дали след като Гласът е попял,
или след като е заплашил да го направи. Други „пропявания” обаче могат да дадат далеч по-прокурорски резултати. Например, вопълът на Мария Мургина в „168 часа” за предателството на Станишев. Достатъчно е някой да поиска имената и цифрите зад репликата: "Станишев унищожи реформата. По известни само нему причини той реши, че приходите се събират автоматично и такава реформа пречи на "добрите" му отношения с "недоволни" данъкоплатци.” Други възможни отговори се търсят по министерства. Засега повикът на данъчните да донасяме за квартирите на съседите няма видими резултати под формата на съседски войни, но починът беше въведен в министерствата. През седмицата, решен да изтръска до дъно чекмеджетата,
от които девет месеца все излизат изненади, Бойко Борисов започна мащабна акция по препитване на чиновниците кой ги е карал да подписват анексите към договорите, които издъниха бюджета. А след недоволството на Станишев от прокурорските изяви на Борисов разбрахме, че има още една неподозирана антикризисна мярка – опитът на сегашния премиер като полицай и кмет. Разбира се, в духа на новото време и позитивното мислене, веднага беше намерен начин да се запълнят и дупките – с парите на милионите туристи, които ще дойдат да видят софийския Лувър. Засега обаче това е една порутена сграда, за чийто ремонт са предвидени странно много пари, а икономическият бум от продажба на билети е само в обясненията на премиера за икономиката
И в графиките на Пикасо, Дали и Шагал. Тях премиерът ги подари на БГ-Лувъра, а после от пресцентъра му разбрахме, че са купени с бюджетни средства. С присъщата му откровеност миналият на кафе културен министър поясни, че Пикасо е взет „почти без пари от близки хора”. А по-паметливи културни репортери си спомниха, че през декември миналата година такива графики висяха в новата галерия на бизнесмена Краси Гергов. И докато някои още мислят дали 5 хиляди са много или малко и колко ще ни струват подаръците по-късно, ето още цифри за размисъл. Българинът харчи за лекарства средно 80 евро – почти шест пъти по-малко от французите
и наполовина на чехите. А държавата ни поема една трета от сумата. Тези, и стотици други цифри, чакат корекции от здравната реформа. Заради ваксини ли, заради забавяне на реформата ли, но от 30 март България няма здравен министър. След като ни трябваха към осем литра мляко, за да преглътнем новото предложение, което трябва да стане министър тази сряда, изплува позабравеното обяснение „технически причини”. Гласуването бе отложено, а зад техническите причини се крие един национален медицински конгрес, на който дамата-кандидат участва като частно лице. Широко усмихнато при това. „Усмихвам се” беше отговорът на Ана-Мария Борисова на всички въпроси. След като научихме, че кандидат реформаторката разчита на „чичко Гугъл” за информация относно нуждите на реформата, ние пък можем постепенно да свикваме с перманентното озъбване,
което очевидно ни чака. Защото остеопорозата е важна тема, но дали точно с лекции за остепорозата трябваше да се занимава кандидатът, докато депутатите чакат да я изберат за министър, а на на здравната реформа краката й са се подгънали от такава остеопороза, та е приседнала насред блатото и слуша все по-отчетливото бълбукане. Друга болна тема са поредните идеи за борба с кризата, които изкарват всички работещи едни скатаващи се шмекери, които трупат отпуски, докато си вземат болнични, за да си копаят лозето. Затова новата идея е натрупаните дотук отпуски да изгорят, а първите дни болнични да си ги поделят болният и работодателят му. А който не копае лозе и не иска да се влачи болен на работа – да си вземе отпуска – така се решават двата проблема
Във варненската полиция и в съда тази седмица определено не беше отпускарска – към ареста поеха групички сводници, взломаджии, наркотърговци и майстори на банкоматите. Което е хубаво. Не е ясно колко е добре, че за доразглеждане се върна и делото срещу заповедтта за онези 122 декара в Морската градина, които малко внезапно си смениха собственика в края на мандата на Христо Контров. Хубаво е, че започва тестването на нова технология за по-качествено асфалтиране. Обещанията обаче не бяха достатъчни за сърдитите млади хора, които обещаха още протести, докато има дупки по улиците и пратиха Кирил Йорданов да кметува на Луната
Имаше и съспенс - типично за последните години, затворен в папка. Голяма и почти престъпна нередност, достойна за очите само на Цветан Цветанов показа активистът Кирил Георгиев. Факт е, че без протестите на сърдитите млади хора можеше и няма толкова много ремонти, а и политическите тренировски са хубаво нещо, само да не забравят трениращите как обикновено свършват политиците с папките. Но пък лятото наближава – навън може още да е за палто, но палмите отново развеселяват душите ни. И би трябвало, защото ни струват над 400 хиляди лева годишно и са си все наши чак до 2018-та година.
Без цензура | 17-04-2010, 07:06 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Обичам миризмата на напалм рано сутрин. Мирише на победа. Така започва класическият „Апокалипсис сега”, докато апокалипсисът на градския ред и хигиена започва със сложната миризма на пикня и изгорели гуми. Тя идва от кучета, изведени на сутрешна разходка. А пътят й към обонянието минава през въздушното пространство на най-близкото циганско гето. Така миришат победите на амоняка над пролетта, на първобитността над цивилизацията и най-вече на чиновническия мързел над писаните правила. Заради чието неприлагане циганите продължават да живеят като кучета, а кучетата носят приходи колкото циганите. Данъчната интеграция на двете породи изглежда еднакво невъзможна. Но само се предполага, защото всъщност не са правени опити дори да бъде експериментирана. Също както се предполага, че като процент от реалния брой - регистрираните домашни кучета в Морската градина са колкото жителите на Максуда по адресна регистрация. За което нито една административна марда не би трябвало да има извинение.
Най-използваното клише за кризата е, че тя е възможност. Не вярвайте обаче, ако го чуете от варненските кметове и общинари. Техният интелект е достатъчен да го повтарят като папагали, но не и заради намалелите пари да направят едно място по-чисто и по-богато. Иначе с помощта на глоби и спиране на помощи щяха да почистят гетото и да му попълнят домовата книга. Щяха да застанат пред кенеф и да отворят лавка. Кенефът е Морската градина, приличаща на незаконно кучешко гето - на кучешка Максуда, в която няма непрепикан и неосран квадратен метър. И в която няма да срещнете нито един чиновник с касов апарат, газещ мократа трева и завеждащ като приход всяко намерено лайно. Заедно с всяко куче без каишка, без намордник и без бележка за платени данъци.
Един уикенд в парка на наредбите за обществен ред и за третиране на отпадъците може да финансира приют за безпризорни помияри. Една седмица в Максуда може да събере пари за малък завод за боклук. Ако евентуално това не е достатъчно и за да няма дискриминирани – огледайте се по тротоарите кой хвърля фас или опаковка от вафла, кой прави сапунка на терасата и къде капе климатик. Само от няколко метра и от няколко кооперации на моята улица според общинския ценоразпис могат да се съберат поне 1000 лв. Умножете го по броя на домакинствата от целия град и ще получите колко струва една пропиляна възможност за ред и хигиена по време на криза. Буквално парите са разпилени по земята. Но вместо някой да се наведе и да ги вземе – всички предпочитат да настъпват кучешки лайна.
Ако случайно се намери чиновническа марда, която за мързела си би използвала оправданието, че не всичко е комерс - лично бих платил командировъчните й до Кубрат. Там съдят собственичката на 20 кучета, разкъсали на селска улица 6-годишно момиче. Обвинението е за причиняване на смърт по непредпазливост, въпреки че от глутницата има и друго пострадало дете. И въпреки че убийците не са били с каишка и намордник. Но най-отвратителното е, че пред закона те са бездомни кучета, защото не са били регистрирани. И нищо чудно адвокатите на собственичката да го докажат, за да й спестят престоя в затвора. А като тъп извод да остане, че всички кучета са безпризорни до доказване на платени данъци.
Ако искате, изчакайте катафалката да мине под прозорците на вашето районно кметство, за да започне преброяването на дивите кучета. Ако искате, изчакайте вашето дете да се пребие в шахта с откраднат капак, за да заведете дело за причиняване на смърт по непредпазливост. Ако искате, вземете на лизинг с чиновническата си заплата най-голямата плазма и денонощно гледайте „Биг Брадър”. Поне ще имате тема за възмущение в работно време – например как медиите не възпитават и са комерсиализирали агресията. Разбира се, че такава ще я свършат. Защото, когато обществените правила не могат да възпитават - агресията се превръща в начин на оцеляване. А обективното данъчно равенство пред закона се тълкува като субективни емоции – кой не харесва циганите, защото иска да работят. Кой мрази животните, защото не иска да му пикаят в краката. И как няма нищо неприятно в миризмата на градски напалм, понеже отдавна сме свикнали с нея.
Без цензура | 16-04-2010, 17:44 | varnautre
Ние всичко знаем. Като започнем от нитратите в салатите, минем през въпроса защо има дупки по улиците, за да стигнем до някои отговори в бъдещето. Ние, българите знаем също, че ще умрем. Преди да стане това в нашите опорно двигателни функции винаги в режим на готовност е резервният план: Да емигрирам, да се махна, да зарежа. Това е нашият най-силен антибиотик срещу горчивата истина на живота. А знаете как действа този тип лечение – прави на пух и прах естествената защита на организма ни. След това ние пак почваме да си редим старата песен: Знаем, че песимизмът е вреден, но да не съм луд да се радвам в това време на злоба и завист.
Вие знаете, че шефовете на големи фирми с oбщинско и държавно участие крадат. Знаете също и, че частникът кара Бентли със затъмнени стъкла, събирано от черното по ноктите на работника, когото се залъгва със синдикати и им дава възможност да протестират. Знаете също, че барманът в повечето случаи ще ви налее по-малко питие в чашата от поръчаното. А така също сте наясно и с продавачката в магазина, зад чиято припотена горна устна се крие рядка форма на нелечима омраза. Не към вас, а към истината в този свят. Че 99 % от продуктите са пълни с консерванти, нитрати, познати и немного познати субстанции, от които отиваме директно на световно по ракообразуване. Че само 1 % от службогонците в общините се състезават със своя идеализъм. Останалите, както казваше господарят на нашия архетип, са там за келепир. Знаете, че политиката е лоша работа, както и фактът, че думата демокрация е дебел пласт грим върху одъртялата и погрозняла надежда, че на тази земя има справедливост. Вие знаете това.
Те също го знаят. Продават наркотици, подкупват съдии, наемат полицаи. Те знаят, че ви е страх. Защото, освен бойки, корназ и ербапи, ние българите трудно откриваме идентичността на родната си смелост и все не можем правилно да я произнесем. Затова лицемерно се правим на противници на турцизмите, а като отидем в чужбина ни е срам да се наречем българи. Те знаят това. Забиват ни ножа, режат месо, облажват се по време на пости и ни карат да ръкопляскаме, когато ни водят на куклен театър, където си слагат униформите на патриоти. В България няма патриоти. Национализмът е тъпан, който ще се спука. Те и това знаят, но продължават да ви пукат тъпанчетата, защото трябва да останете глухи за истинския зов на сърцето си. Национализмът е опиат.
Всичко дотук е ясно. Дори непрочетените още новини по вестниците. Нали се сещате, че никой не се учудва, когато спукат от бой манекенка и че млади момченца футболистчета, с черупки на яйца по главите още, вървят през големите порти на изобилието, без да са опитали поне да промушат дебел канап в иглено ухо. В рая се влиза с кючек, простотия и измама. Нали знаете кой рай имам предвид. Ясно е, че се краде и кой краде. Кой гледа с търговска цел трева и кой прави в мазата си отровен алкохол. Ясно е кой плюе от терасата и кой заглежда децата ви и се прикрива със страниците от романа на Набоков. Нали дотук всичко е ясно.
А дали не можем да се погледнем за малко отвън. Много неща можем да разберем. Включително и истината за настоящото ни знание. Ние, скъпи приятели, живеем в стъклен дом. И всички сме набутани в една спалня, където дремем върху залежи от всеобщо недоволство. Но понеже всичко ни е ясно, всичко знаем, продължаваме да мъркаме като тарикати котки и кучета, лаейки и врещейки от време на време един срещу друг. Защо ли? Защото от вентилационната система непрекъснато тече газът на истината. Няма нищо по-лошо от това. Истината е най-голямата пропаганда. И това ни е ясно.
Остатъчният продукт на истината са горчивината и тъгата. В действителност ние живеем с тях, а не с истината. Заради нея ние на никого не вярваме, всички мразим, а усмивките ни са маски, които не ползваме, защото отдавна не ходим на балове. За да излезем от това състояние, трябва скоро да обърнем гръб на истината. Истината и лъжата са като слънцето и луната – за нас тези противоположности са даденост. Можем да се замислим какво вирее на слънчева светлина и какво луната може да оближе с живот. Мечтите – това са нашите най-красиви плодове, които ние отглеждаме в градината си. За да ги намерим отново, за да стъпим отново на краката си, ние трябва да забравим за истината и да си поговорим за вярата. Като тон за песен предлагам едно хубаво размишление на Достоевски: Колумб не е бил щастлив, когато е открил Америка, а когато я е откривал.
Време е да се замислим кои истини са ни подшушнати, уж подарени или снесени в някоя медия. А после да прегледаме тефтерчето на нашите истини – тези, до които сами сме стигнали. Защото едни са истините на героите на деня, други нашите, житейските. По-горе ви споделих, че остатъчният продукт на истината са горчивината и тъгата. Направих го в състояние на финален афект. Простете. Ще променя фразата. Истината е остатъчен продукт на мечтите. Следвайки ги и осъществявайки ги, ние узнаваме истината за живота. Знаете ли го това?
Без цензура | 11-04-2010, 08:07 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
След „Медузите” във Варна арестуваха и бившия военен министър, като малко странно най-шумната операция така си и остана без звучно име. През тази седмица трябваше да научим какви точно са антикризисните мерки, засега обаче знаем само коя не минава. Трябваше да имаме нови документи за самоличност, засега имаме опашки. Трябваше да разберем и кой ще е новият здравен министър, но май по-добре да не бяхме. Насред тия политически бури Възкресението Христово мина между мерки за неотклонение и шофьорски криволици по все така пробитите улици.
След шумния четворен арест във Варна в събота към ареста поеха Борислав Гуцанов и Даниел Славов, а шефът и счетоводителят на „Градски транспорт” – обект, субект и място на разследваното престъпление,
ще дочакат делото вкъщи. Според адвокатите на обвиняемите доказателства срещу тях няма, според самия Гуцанов ударът е политически. А изказванията на премиера Борисов, че който бърка в кацата с меда, трябва да плаща – принципно правилни, бяха прекалено често прекъсвани от натъртвания за политическото приятелство „Гуцанов – Станишев”. И дават хляб на прогнози, че и „Медузите” ги чака дълго мариноване в ареста и оферта за споразумение. Нас обаче много повече ни интересува, или поне би трябвало да ни интересува повече, поредният законодателен казус, изпаднал от спорните варненски автобуси – що е то общинска фирма, кой има достъп до информацията, кой взема решенията и най-вече - кой носи отговорността. Защото сега фирмите са общински, но са и АД-та, отговорността е колективна, информация, оказва се, никой няма или поне не споделя да е имал – от редовите съветници до кмета. Макар че задържаните „медузи” можеха да бъдат питани и по-рано за далеч по-явни неща – само в единия паднал път от Варна до Галата заради строеж на фирма „Борд” и строежа под вила „Гяуров” имаше достатъчно хляб за питане и разследване. Докато във Варна залагаха дали „Медузите” ще жилят още,
в София всички задържани по разследването около бившия военен министър Николай Цонев дружно поеха към ареста. Не е ясно какво ще стане с прекалено усърдния прокурор Роман Василев, който внезапно измести акцента от първия министерски арест у нас. Василев вече заяви, че „искрено съжалява”, задето с една реплика погази три основни конституционни принципа и четири – от Етичния кодекс на магистрата. Е, извинението дойде след като Висшият съдебен съвет преброи погазените правила, преди това Роман Василев питаше: "Какво да кажа в този случай, да се извиня за ареста ли?" И защо не, след като вътрешният министър призова да не да калкулираме колко са задържаните и колко са освободените. Само не уточни как тогава ще имаме представа доколко е ефективно ведомството му. Макар че за друго Цветан Цветанов може да се окаже прав – твърдението му за превантивния ефект на министерския арест
вече започва да се потвърждава, ако съдим по сговорчивостта, демонстрирана тези дни от някои пословично недостъпни чиновници по места. Самият министър председател също призова да не изпадаме в съжаление към хора, които са нанесли толкова щети на държавата и даде за пример на журналистите собствените си реакции – много по-мъчно му било за болните деца, а не за арестуваните. Всъщност, и на нас ни е мъчно много повече за болните деца. Може би защото медиите отдавна са онази Стена на плача, пред която застават футболизираните от чиновници родители, за да съберат пари за живито на децата си. Всъщност никой от сериозните журналисти не се е завтекъл да носи баница на арестуваните. Недоволството от това, че прокурор си позволява да мине през Конституцията с подковани ботуши и призивите да се спазват законите не са стокхолмски синдром
И ако ще трябва да се чувстваме виновни заради настояването всичко да става според правилата, значи това, което се случва, не е точно това, което трябва. За съжаление, дискусията показа, че мнозина българи на различни етажи на властта продължават да вярват, че щом са „нашите”, те могат да действат не според закона, а „по целесъобразност”. Затова никой вече не се изненадва, когато премиерът на републиката твърди, че през повечето време работи като полицай. Само дето, ако беше вярно, Бойко Борисов трябваше да се арестува сам след признанието, че преди „скрил” парите на София от тройната коалиция и затова сега столичани имат метро. А иначе това си е чист пример за действие „по целесъобразност”. Колкото до знаковите арести, адвокатите на задържаните вече обявиха, че поемат пътя към Страсбург. И вероятно ще се върнат с осъдителни за държавата присъди. Поне президентът спести един доста по-голям източник на страсбургски разходи
за държавата, като наложи вето върху спорните поправки в Наказателно-процесуалния кодекс - издаването на присъди само по показания на анонимни свидетели и данни от СРС-та и въвеждането на резервния защитник. Докато правнозащитните спорове затихваха, торнадото зави към електроразпределителните дружества и заплаши да изсмуче обратно спечеленото от тях, докато държавата се е разсейвала за интересите си. Бойко Борисов заплаши да развали приватизационните договори на трите ЕРП-та, след като не можа да разбере как НЕК продава тока на електроразпределителните дружества с два лева по-евтино, отколкото го купува. Или как после същият този ток, купен от ЕРП-та за 88 лева, ние го получаваме за 146, а пък съседите ни, след като си го внесат – за 68 лева. А дивидентът за държавата от всички тези сделки вече пета година е цифром и словом 0 лева. Всъщност после стана ясно, че премиерът по-скоро е искал да получи онзи 1 милиард лева дивиденти, които ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН дължат на бюджета по негови изчисления, а не да изгони инвеститорите. Спорно е само доколко удачно беше избран моментът за словесното късо съединение, защото по същото време енергийният министър търсеше инвеститори в Съединените щати. Но пък се очертават и ефекти от премиерския токов удар
- стана ясно, че трите регионални монопола са готови да платят дивидент на държавата – около 250 – 300 милиона лева. И, след всички обяснения как поскъпването на тока е просто неизбежно, сега се обсъжда вариант дори за поевтиняването му през юли. Разбира се, винаги съществува вероятността при следващите проверки на електромерите ни да се окаже, че те масово са започнали направо да се въртят назад и вече дължим не по 5 – 10 хиляди лева за ток, а направо по 20, но нека бъдем оптимисти. Макар че икономическият ни фон не ни дава особени основания. Засега за антикризисните мерки знаем само, че Конституционният съд не разрешава свиване на разходите на бюджетните организации с 10 процента, а синдикатите искат нова дискусия по мярката „+1”, защото не смятат за редно държавата да бърка в джоба на болните, като ги кара да си плащат единия ден боледуване. Изобщо, обобщението на министър председателя не беше много окуражаващо - Бойко Борисов заяви, че се надява да сме стигнали дъното на кризата. Както обаче постави диагнозата доктор Тони Филипов – „това е нашата реплика”,
тази ни министър председателя би трябвало да започва със „знам, че...” Засега обаче знаем само, че предстои ревизия на бюджетите ни за 2008-ма и 2009-та, след което най-вероятно ще ни сполети поредната наказателна процедура срещу България, влизането в чакалнята на Еврозоната се отлага. Но пък точно сега имаме шанс да направим революция в икономическото мислене, като си внесем чудо. 15-годишната Чанира Баджрачария, която от девет години е кумари или "жива богиня" на непалския град Патан, вече се „пенсионира”, но напук на традицията смята не да се задоми, ами да учи и да направи кариера в банковото дело. Та можем да си я внесем. Като богиня, макар и бивша, все ще може да ни осигури някое чудо, защото определено ще имаме нужда при скоростта, с която в бюджета се отварят нови и нови дупки, повечето – наследство от последните четири години. Като в земеделието, например, където Европейската комисия отказа да приеме обясненията ни, обяви заменките на земи за нерегламентирана държавна помощ и започва наказателна процедура срещу нас
Държавата пък ще съди "Сименс" заради денонощната веселба с паспортите. Не е ясно само кого да съдят обикновените българи, които си припомниха какво е чакането по опашки със записване в списъци, платиха си предварително, но няма да си получат документите навреме. Какво се случи във Варна тази седмица извън „Медузите”. Ромите заплашиха с протест, защото от общината им отказали 900 лева за международния ден на ромите, та така изправили пред провал планираната веселба с агнешко и два оркестъра. След което общината отпусна 1 200 лева за празнични сандвичи. Покрай битовата разпра без коментари мина позицията на ВМРО, че поне на международния си ден ромите трябва да схванат, че вписването им в обществото трябва да започне с образоването им, с намирането на работа и с поемането на съответния дял гражданска отговорност. Но пък на всички ни олекна, като разбрахме, че здравни карти за пътуване в чужбина, които се оказаха незадължителни, вече ще се издават не само в трудно достъпната Пета поликлиника, но в няколко мола и дори в бившия магазин „Валентина”. А плажът под „Почивка” най-сетне беше разчистен от безумния пластмасов кич под формата на палми, набучкани в пясъка. Сега чакаме да изнесат каците с истинските. Докато кърпежите на дупките продължават с променлив успех,
разбрахме, че ще се тества и друга, германска технология, този път за цялостен ремонт. А лицензираните превозвачи скочиха и с помощта на подписка сред гражданите поведоха борба с нелегалните „копърки”, които возят на цената на градския билет. Така, по формулата „спасяването на давещите се – дело на самите давещи се”, бавно и полека гражданското общество надига глава. Този път без намесата на социалната мрежа Фейсбук. Оттам обаче има друга хубава новина - пиесата „Фейсбук” на Елица Матеева, родена в мрежата, стигна до селекцията на международния фестивал „Друмеви театрални празници” в Шумен. И най-хубавата варненска новина – параолимпийската ни шампионка Стела Енева най-сетне видя мечтата си изпълнена – първата специализирана фитнес зала за хора с увреждания
официално беше открита тази седмица. Пак през седмицата се сдобихме и с нов здравен министър. След като Божидар Нанев сдаде поста – заради ваксините срещу свински грип и защото според премиера бил „малко плах”, в неговия стол, ако депутатите гласуват „за”, ще седне Анна-Мария Борисова. По-паметливи софийски колеги обаче си я спомнят като лобист на същата фирма, заради която си отиде Нанев. Според съкооператорите си новата министърка е „оправен човек”, подчинените й смятат, че добре ги е менажирала, други обаче я наричат „Стюардесата” заради честите й пътувания за сметка на фармацевтични компании. Бойко Борисов пък мотивира избора си с тежкия характер и „некомутативността” на дамата. Ако това означава край на течовете и хаоса и по-добро здравеопазване за нас, можем да забравим старта на министърката в политиката. Обаче – един от мотивите за смяна беше нуждата от бърза реформа. Новият човек на поста обаче чистосърдечно призна, че не обича фразата „здравна реформа” и тепърва ще се запознава със ситуацията
А новият музикален хит с цена 20 хиляди евро - за осемте литра мляко и за „плодове и зеленчуци, които правят мускулите буци”, засега поне отмести погледите от новия заместник в министерството - Десислава Димитрова, поредният кадър на Световната банка, който ще ни оправя. Пак през седмицата същата Световна банка прогнозира, че до края на тази година бедните българи ще се увеличат с още 14 процента и ще станат повече от 400 хиляди души. А Румяна Желева излезе от посткомисарското си мълчание и заяви, че е готова да ни ощастливи отново с присъствието си в политиката веднага, щом премиерът й каже. Пак през тази седмица, докато поглеждаше зад гърба си към изминалите 91 години, доайенът Петко Бочаров синтезира словесно-политическите мъки на няколко поколения анализатори, като каза: „Това, което характеризира и трите епохи, на които съм съвременник, е неяснотата в национален мащаб за бъдещето на тази държава.”
Без цензура | 11-04-2010, 07:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ
Само един месец ме нямаше в България и през това време съзнателно не се информирах какво се случва тук. Починах си добре и започнах да разбирам защо хората на много места по света се усмихват и се държат спокойно. Преди дни се прибрах, доволна, че вече съм у дома... и още първите няколко часа ме заляха със стреса на ситуацията и напълно изличиха ведрото настроение от отминалия приятен месец. Като за начало... всички знаем: лошите пътища, вцепеняващи за „Добре дошъл!” всеки, който идва от цивилизовано европейско място. Такива са били след войната. Такива са и днес – десетилетия по-късно. Ако надникнете в книгата на Богомил Райнов „Париж”, ще изровите от праха на времето реакцията на Ив Монтан след краткото му гостуване в България: недоволството от разбитите тротоари, от тягостната атмосфера, от напрежението и сковаността на хората. Забелязах го не защото е Ив Монтан, а защото е един от многото шокирани от нещастната комбинация на неуредици и простотия, която определя голяма част от живота на това място.
Слязох от самолета, купих си вестник и влязох в кошмара. Установих, че тук вече никой не си поплюва. Тежковъоръжени полицаи действат силово, докато арестуват хората, прокурори заповядват на заподозрените да легнат на земята и ги наричат „абсолютни престъпници”. Прочетох, че телевизии въртят клипове от операциите. Докато се ужасявах къде се намирам, се опитвах да разсъждавам по въпроса: „Кога точно обвиняемият става виновен и кое точно го прави престъпник преди съдебното производство?”
И ако имаш луд и богат съсед, който знае как точно да те натопи пред Следствието и Прокуратурата, дори да си чист като сълза, дали през дългите години, докато водиш неравностойната борба с него и той те сочи с пръст, че си престъпник, обществото ще кима утвърдително с глава и ще разказва зад гърба ти измишльотини и безобразия? И дали след време, когато изтощен от безсмислени усилия и мръсни схватки, докажеш, че си чист и невинен, ще успееш да възстановиш доброто си име, да преглътнеш обидите и да продължиш напред с имиджа на почтен човек, с какъвто те е застигнало злото?
Не казвам, че всички обвиняеми са невинни. Но никой няма право да се произнася авансово за тях. Освен прокурорът: в документ, наречен „Обвинителен акт”. Нищо, че през изминалите десетилетия сме виждали не един и два обвинителни акта, съставени колкото да омаскарят сестрата на човека, а той после години наред да доказва, че няма сестра.
И така: научих, че ситуацията се е втвърдила и атмосферата определено предразполага всички наоколо към словесна смелост. По форуми, по кръчми и по кафенета хората се обясняват как бивши, пък и настоящи политици и управници от първия до последния са престъпници. Логично е да се поддадеш на обгазяването и да заставиш някого да коленичи със сключени зад гърба ръце, оковани в белезници, докато му обясняваш, че е престъпник. Нататък е ясно: за виновните има съд, за невинните – Страсбург, за останалите... онова, което още навремето шокирало Ив Монтан: тягостната атмосфера и напрегнатите, сковани хора.
Затворих вестника, и тъй като бях закъсняла за вътрешния полет, качих се на междуградския автобус, където кошмарът продължи. Един младеж се почувства зле и помоли шофьора да спре за малко. Шофьорът отказа. Участъкът от пътя не бил подходящ. Няколко пътници извихме възмутени гласове, но скоро пресъхнахме в пустинята на мълчанието.
Автобусът спря. След десет минути. На момчето му беше призляло от завоите, та забавянето не се оказа фатално. Ако, обаче, беше инфаркт, дали после трябваше да обясняваме на роднините, че човекът сам си е виновен, защото е избрал най-неподходящия участък от пътя да вкара организма си в неразположение? Ако беше инфаркт, дали всички мълчаливо щяха да слязат от пустинята и да продължат нататък – в живота... леко подтиснати по принцип и забравили, че само с една дума са можели да спасят човешки живот? Всъщност... след първия вестник, след първото пътуване, след първия инцидент, след първите часове у дома, започнах да се отнасям в дебрите на философията и да се питам :”Това живот ли е?” И понеже не ми изглежда да е... Не си ли го правим самите ние с напрежение, с мълчание, със злоба, с ограничени хоризонти, (простете за израза!) с простотия. И не стигаше другото, а една приятелка се обади по телефона да ми разкаже как пътува от Испания в автобус на българска фирма и как една от пътничките се оказала с изтекъл международен паспорт. И какво да направят? Предложили й да слезе някъде в Хърватска, а тя се съгласила. Слязла привечер насред полето, на километри от летището, вероятно с парите, които е припечелила през изминалите месеци. Дори не й поискали телефонния номер. Ей-така от човещина. Да запитат успяла ли е да се предвижи до населено място и има ли някакви проблеми. С настъпването на нощта завалял и дъжд. Тя – която и да е – останала там насред нищото. Другите продължили и забравили, че нещо необичайно се случило с някакво човешко същество.
Сигурна съм, че въпросната пътничка е изкарала късмет и е оцеляла, защото слязла не в Африка, не и в някой криминален район на Латинска Америка, а на чисто и цивилизовано място – в Европа, но съм сигурна и в друго: това не е начинът да се отнасяме един към друг, това не е средата, в която трябва да живеем. Никога нищо няма да се оправи, ако само се сочим с пръст и се наричаме престъпници, ако се подлагаме на обиди и унижения, ако не ни е грижа за хората, ако се изживяваме като правораздавателни органи и ако забравяме, че сме човешки същества.
Когато самолетът се приземи на Софийското летище и аплодисментите стихнаха, един младеж нарами лаптопа си и каза: „Добре дошли в ада!” В първия момент много му се ядосах. Няколко часа по-късно знаех, че колкото и да не ми се иска да го призная, той всъщност беше прав. Държавата с финализираните мръсни сделки, с натрупаните нечестни богатства, с лошите пътища и с най-многото луксозни автомобили на глава от населението, с милионите от застрахователни полици на енергийните държавни фирми, материализирани в зашеметяващи имоти и висок стандарт на нечий живот, с хора, влезли в обществените дела не да ги развиват, а да устройват себе си... Адът, който започва от отношенията между хората, от липсата на уважение, от униженията, на които доброволно подлагаме себе си и другите. Ад, в който човекът не значи нищо, а нормалните жестове на човещина и благородство са толкова непривични, че ако ги проявиш, рискуваш да станеш за смях.
Възможно е да ви звуча претенциозно. Още се аклиматизирам. След два дни ще се върна в обичайна форма и ще забравя казаното дотук, защото животът е такъв, какъвто си го направим и какъвто си го харесваме. А ние имаме категорична позиция по този въпрос още от времето на Киряк Стефчов, от войните и от посещението на Ив Монтан и не отстъпваме от идеята си дори около Евросъюза, дори поради или въпреки него.
Така че: „Добре дошли в ада! Разполагайте се удобно и стискайте палци да не кажат нещо лошо за сестра Ви, независимо, че нямате такава, защото историята помни много случаи на корекция. Пък и в ада роднинските отношения не са толкова важни. Там основно е оцеляването”.
Без цензура | 10-04-2010, 16:54 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Без цензура | 09-04-2010, 12:07 | varnautre
