Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за Поверителност” и “Политика за Бисквитки” на АЛТЕРНАТИВ МЕДИЯ ГРУП ЕООД.

Категория Без цензура

Фес, чекинг и подкупен катаджия

Миналата седмица се случиха два абсурда. Юзеир Юзеиров необезпокоявано нахлупи фес, а премиерът на България Бойко Борисов видя проблема и решението в медиите. „Не им обръщайте внимание. Те на вас разчитат, за да им се чуе името. Аз например не се интересувам от тях", каза Борисов на журналистите. После смотолеви, че службите са си свършили работата.

По принцип премиерът е прав, но конкретно не е. Вярно е, че без медийното внимание братя Юзеирови ще са пълна нула. В България се разиграват какви ли не циркове и не бива всеки номер да бъде вкарван в новините.

Случаят с Юзеирови обаче е малко по-различен. Ако техен помощник е единствено търсещото сензации репортерско братство, Борисов щеше да е прав. Но съюзник им е и бездействието на държавата - на прокуратурата, ДАНС, МВР... Въобще всички, които, ако си вършеха работата, фесът никога нямаше да цъфне в новините.

Нека припомним няколко факта. Юзеирови тръгнаха да правят беззакония в родното си Славяново още през 2008 г. Построиха на своя глава втори етаж на т.нар „Клуб за приятелство и братство”. Едва след изборите през 2009 г. държавата, в лицето на община Попово и ДНСК, все някак ги принуди да премахнат незаконната надстройка. През лятото на 2009 г. братята вдигнаха т.нар. паметник на незнайния турски войн, съборен след няколко месеца от прокуратурата и МВР. Сриването на паметника стана тайно, по тъмни доби, сякаш държавата се срамуваше от реакцията си. Братята пак го вдигнаха, властите пак го събориха. Като игра на мишка, която се гаври с котката.

Междувременно Юзеирови пробваха да учредят Мюсюлмандемократичен съюз, Червен полумесец, а наскоро се опитаха да изградят и други паметници. През 2009 г. върху незаконната им постройка се появи табела с името на мандатоносителя тогава – ДПС. ДАНС има информация за тях поне от 2008 г., когато община Попово е алармирала за дейността им. И още нещо интересно - полицията в Попово забрани митинга при учредяването на Мюсюлмандемократичния съюз, но въпреки това сбирката, която не бе нищо друго освен концерт на Софи Маринова, се състоя. Арестувани нямаше. По данни на ръководни полицаи заради натиск „отгоре”. Все пак тъй важната табела „гледаше” от стената.

Тази есен, когато срещу братята в крайна сметка бяха повдигнати обвинения, Юзеир Юзеиров се появи с фес в съда. И всичко това цели две години след първите им беззакония. Казано накратко – две години тия хора си разиграваха коня, а кочияш бе държавата. Дори нямат мерки за неотклонение. Тъй че, за кое, г-н Борисов, да мълчим? На кое да не обръщаме внимание? Историята на Юзеирови е приказка за липсващата държавност.

Преди време Борисов каза, че чрез братята Доган му прави чекинг. Което не е трудно за досещане, тъй като всичко в този край, що носи турско име, се допитва до ДПС за действията и бездействията си. А по времето на тройната коалиция и българите нищо не предприемаха без благоволението на ДПС. Човекът, който „случайно” регистрира незаконният Червен полумесец, се оказа лично шефът на окръжния съд в Търговище Тихомир Петков. Малко по-късно той бе преизбран на длъжността.

Тъй че неглижирането на Юзеирови означава и удобно забвение за ДПС. Да забравим за чекинга ли, г-н Борисов? А клоунадата на Юзеирови не може да се разглежда изолирано и от далеч по-важната тема за нахлуването на радикални елементи, бясното изкупуване на българска земя от чужденци, от все по-голямата агресия към християните в смесените райони... И Рибново ли да забравим, Кърджали...? Или и Никола Козлево, където кметът от ДПС тръгна да преименува улици, тъй като Баба Тонка вече не била исторически коректна?

Всъщност, за едно братята са прави. Учредяването на партия „ОТОМАН”, в деня, в който Юзеиров нахлупи феса, наистина се провали заради действията на полицията. Не само на нея. ДАИ също спираше на входовете на Шумен автомобили и автобуси, пълни с мургав учредителен електорат. Така Юзеирови не можаха да съберат нужните хора. Проверките бяха на принципа „Добър ден. Документите, аптечка, резервна гума...!”. Вместо арест за провокатора с феса, държавата се направи на подкупен катаджия.

Срамно и жалко. Ако на това Борисов му вика „свършена работа”, не знам кое трябва да не е. А тази вода е много, много дълбока.

Без цензура | 09-04-2010, 05:38 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Денем и нощем в градината на доброто и злото

Полунощ е. Ако се заслуша човек по-внимателно със сигурност ще чуе камбаната на някоя църква. А тези, които се връщат от там, още са подвластни на онова спонтанно ехо: „Воистина Воскресе”. Колите сноват напред-назад. Сякаш е ден. Би могло да се каже. Има нещо в тези автомобили. Можеш да го наречеш светло като надежда, чувство за празник и лъч светлинка. Свещите. Повечето хора си носят пламъка от църквата за дома в колата. Лицата им светят. Виждат се отвън. Пламъкът е като проблясък за истина – необходима или просто житейска. Представете си, че колата е нашата обвивка, а свещта е душевната е енергия. През тази нощ много души бяха запалени и обикаляха от църквата до дома си.
 
Отново е ден. Не е като всички останали, а тих и спокоен. Дори не трябва да си навън, за да си близо до живота. Спомняте ли си библейската легенда за Йона, когото Господ наказал за това, че не отишъл да пророкува? Бяга с кораб в морето. Надига се буря. Моряците молят Господ, но Йона знае, че той е причината за гневът на природата. Моли да го хвърлят във водата. Така попада в търбуха на голяма риба. Там прекарва три дни и три нощи. Моли се.
Не е задължително да е нощ и на човек да му е тъмно. Понякога и през нощта ние получаваме прозрение. Друг път посред бял ден ни причернява пред очите – от лоши новини, от липса на човещина, от прекомерна духовна нищета. 
 
Дали можем да потвърдим с душа и сърце, че Възкресение е най-големият празник? Колко голям е всъщност? Нима го измерваме с килограмите на агнето, което жертваме, или с тежестта на виното и храната, която поглъщаме. И все пак има нещо добро в градината на нашето съзнание. Вижда се в очите с просто око. Дори не е задължително да си духовник. На Великден човек остава поне за миг със себе си. Или по-скоро със своята свещ. Мисли, моли се, мечтае – дори на пълен стомах. Добрината – за да я видиш и усетиш, просто трябва да се вгледаш в самотата си. Като в търбуха на голяма риба. С една-едничка светлинка – собствената ти душа. Останалото зависи от нас: бъдещето, начинът, битието.
 
От утре сигурно ще имаме още много дълги тягостни нощи. Християнството ще остане в градината на църквата. По улиците ще почете нашата човешка суета. Бурята на живота ще се надигне с пълна сила: криза, корупция, скандали и увеличение на билетите за автобус, в който се вози статистиката за средната продължителност на нашия живот. С мъка ще поглеждаме към онази нощ, когато носихме свещите в колата към дома си. Споменът ще е толкова избледнял, че няма да можем дори да го докоснем. Ще ни остане само молитвата – единственото зрънце доброто в градината на нашия живот. За да възвърнем надеждата ще трябва да се молим. Ще можем ли?
Спомняте ли си филма на Клинт Истууд „Нощем в градината на доброто и злото”. Аз – не. Заглавието, дори малко променено тук, е хубаво. Като това: Христос Воскресе! И истината за нас самите отново е близо.
 

Без цензура | 05-04-2010, 07:33 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Седмицата: „Два варианта – мек за нас и твърд за тях или обратното”

Широкоспектърното предложение с пикантен привкус го направи тази седмица във Варна военният министър Аню Ангелов, докато обясняваше финансовите схеми за покриване на наследени договорни отношения. Но всъщност цялата Страстна седмица мина под знака на избора „меко – твърдо”, само още не е много ясно кои сме „ние” и кои – „те”. И на кого какво ще се падне накрая. Защото през Страстната седмица имахме пълната възможност 

да продължим да се чувстваме добре разпнати 

на кръст, дъските за който са дошли от заменена горичка с брюкселска глоба, а  гвоздеите са незнаен внос. Това, че тръненият венец е освежен с пластмасови китайски аксесоари и има надпревара кой ще пусне по-високо напрежение, та да ни светнат лампичките, не прави положението по-приемливо. Опитите край нас да бъдат разпнати и високопоставени грешници само усложнява въпроса с вярата дали ще успеем да възкръснем навреме - преди да е свършил съвсем въздухът в пещерата. Седмицата започна умерено загадъчно – след като в Парламента броиха до 162, а в Министерския съвет - до 28, 100 и неизвестно до колко, президентският импийчмънт изпревари обявяването на антикризисните мерки, а в името на съществуването си всички ние се надяваме 

мерките да имат по-голям успех от импийчването.

Президентът, явно сигурен, че начинанието е обречено, иронизира, че искането за оттеглянето му е единствената оповестена антикризсна мярка на кабинета. Премиерът формулира дълго обяснение, което се свеждаше до „той пръв започна”, а накрая яростният народен трибун Яне Янев оттегли подкрепата си за импийчмънта на Първанов, защото не искал да излезе, че дава вот на доверие на Борисов. Силно изненадани нямаше, спорно е само кой е бил по-облекчен – президентът или премиерът, защото и двамата еднакво нямаха нужда от успех на импийчмънта. Все пак Първанов не можа да се въздържи даде победна пресконференция, на която ясно съобщи, че няма да бъде само церемониалмайстор. И може да си го позволи. Докато политиците се импийчваха, синдикати и работодатели умуваха над антикризисните мерки. 

За късмет сложиха данък върху късмета, 

а за да има мир – все пак не посегнаха на ДДС-то, макар че според Владимир Каролев, например, увеличаването на ДДС не означава автоматично поскъпване на продуктите. Не знам къде живее Каролев, но там, където живеем ние, всичко поскъпва веднъж при обявяването на намерение за нови данъци, такси и осигуровки, и втори път – при въвеждането им. Така или иначе, в края на Страстната седмица спасителната формулировка е 59+1, като 1-то е явно неизбежният принос на финансовия министър Симеон Дянков – идеята болничните да се плащат първо от работодателя, после един ден – от болните, и чак след това от държавата, която прибира осигуровки и от работодателите, и от нас. От оснаталите 59 очакванията са в хазната да влязат 1 милиард  623 милиона лева. Най-малко.  Макар че 

извън уравнението остават разни дребни факти 

като този - разходите за заплати у нас поставят България на последното място в класация за 2009 година сред всички държави от еврозоната.  Ако сте любопитни - средното за Европа заплащане е 36 евро. За един час. Извън сметките са и разни лични наблюдения с усещане за dйjа vu – магазините пак взеха да се сменят начесто, като новите наематели пак започнаха да залагат на сигурното – хранителните стоки, пак започнаха да „забравят” да ни дават касовите бележки... Това никак не попречи на един ентусиазиран партиен строител за пореден път да атакува съда и да поиска регистрация на партията си. Май е време някой в прокуратурата да се размърда и да провери какво стои под феса на брат Юзеиров – лични месиански амбиции или ислямистко финансиране. Но не можем да отречем, че идеята да нарече политическото си отроче „Обединение за толерантност, отговорност, морал 

и алтернативен напредък”, 

си е удар в десятката. Защото през Страстната седмица се нагледахме на доста алтернативна държавност, та чак взехме да се оглеждаме и да си припяваме по адрес на държавата: „Ти сън ли си или те има....”. Пръв скочи президентът, който подписал един закон за контрол над наркотиците, пък после в Държавен вестник прочел друг. С една доста по-фриволна трактовка за контрола над рекламата им. И докато прехвърчаха искри на тема „лобизъм или немарливост”, Цецка Цачево първо ни каза, че проблем няма, после – че ще има извънреден брой на Държавен вестник, с който се анулират публикуваните текстове, а накрая броенето на закони – ментета стигна до 11 за последните десет години. А след като и за Държавен вестник взе важи социалистическата максима, че 

на вестника му е вярна само датата, 

нещо не е наред. А пък вие проверявайте вече и датата. За всеки случай. Другите вестникари пък излязоха със странен призив към Ахмед Доган – да се оплаква, само ако има доказателства, че някоя журналистка го е изнудвала. Може би фактури? Доган засега не се е разтревожил – вероятно не му е останало време да чете вестници, защото е зает с новия си вечен двигател. Подариха му го тримата му евродепутати с пожелание за нови научни успехи. Сериозно. Макар че първоаприлският вопъл в един от новинарските форуми, подписан „От редовен читател”, спокойно можеше да се приложи за доста новини не само от Страстния четвъртък. Човекът беше написал: „Разчитаме на вас за информация, а сега трябва да гадаем кое е първоаприлска шега и кое не.” Ако се замислите – напоследък по колко пъти на ден, без да е първи април, възклицавате: 

„Не може да бъде”? 

На същия първи април, например, първо чухме един мъж да казва: „Днес е Велики четвъртък, хубав ден преди Разпети петък да разпнем трима". После същият мъж нахлува в болнично заведение с тежко въоръжена група и го чуваме да казва на арестувания: “Тъй като сте си абсолютен престъпник, като всеки един престъпник - долу на земята”. Който си мисли, че разказвам евтин екшън за Дивия Запад, греши – мъжът с култовите реплики е прокурор. Заместник градският прокурор на София Роман Василев.  А репликите бяха по адрес на съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров, бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и бившия военен министър Николай Цонев. Извън въпроси като вина и невиновност, питанията се натрапват сами – 

важи ли презумпцията за невинност у нас, 

имат ли обвинените права, които включват и непоказването им по време на арест, допустимо ли е нахлуването на хора с автомати в болнично заведение без непосредствена заплаха за нечий живот и включва ли четенето на правата на арестувания присъдата „абсолютен престъпник”? И наистина ли присъствието на прокурор е гаранция за законността на ареста? Защото дори и да сме напълно убедени, че тримата задържани първо са измамили държавата със сделката за оптичните кабели, а после са се сговорили как да избегнат правосъдието с малко рушвет, въпрос на достойнство е прибирането им да стане по правилата. Нашето - на обществото и на държавата – достойнство. Във Варна може би бяхме изненадани по-малко – предния ден вече бяхме видели арестуването на „Медузите”. Вътрешният министър ни разказа за съпротивата, оказана от Борислав Гуцанов, засега обаче сме виждали само записа от охранителната му камера, на която той затваря вратата пред непознати, един които – цивилен. И пак – възможно е заради кражбите на задържаните да се возим на по-лоши автобуси и на по-висока цена. И други, още по- лоши неща. Дали обаче погъделичканото чувство на обществена злост е полезно за тези, които изпитват удоволствие от него? Или за всички ни е по-добре просто да се намерят откраднатите пари, вместо цялата пушилка да завърши като в 

стария виц за излежания Вартбург? 

А и не мислите ли, че най-вероятно икономическото състояние на държавата е поне 16 пъти по-зле, отколкото ни казват – иначе едва ли щяхме да гледаме упражнения „падни – стани” по телевизора.  Защото „Лапачите” – от предишен шумен удар, вече са на свобода срещу парична гаранция, а прогнозираните щети от тях са над 10 милиона лева. Прокурорската гордост – делото срещу Мария Мургина, беше върнато заради пропуски в обвинението и елементарни грешки на разследващите. Според различни източници поразиите по това дело са между 1 и 3 милиарда лева. Другият голям съдебен напън – делото „Стойков – Николов” завърши 50:50, след като Николов бе осъден, но Стойков – оправдан. Емилия Масларова, също обинявана за кражба на милиони, не получи своите пет минути слава, осигурени от 

видеокъщата „Пресцентър на МВР”. 

Нито пък здравният министър Божидар Нанев. Всъщност, когато един политически избор, какъвто е назначаването на министър, завърши зле, не е лошо министър председателят да си спомня, че непригодността на избраника му е повече политически проблем. Но всъщност в казуса „Нанев” проблемът май не е във ваксините срещу свинския грип. След като прокурор Николай Кокинов заяви публично: „Важното е, че доказахме, че няма недосегаеми.», акциите на Роман Василев стават по-лесно обясними. Просто Божидар Нанев изпълни 

ролята на политическа ваксина 

и индулгенция за последвалите изпълнения в стил Дивия запад. Изявленията от седмицата дават поле и за прогнози. Покрай суматохата във Варна засега не е особено коментирано нападението на Цветан Цветанов в посока генерал Веселин Петров. Цветанов се поинтересува какво е правил той по въпроса с „медузите”, докато е бил шеф на полицията, и какво прави сега в общината, а това, което стои зад въпросите, може да се окаже много по-любопитно от „Медузите”. В София след проверка на предишния Министерски съвет, комисията проверяващи излезе с обвинения срещу Сергей Станишев – за луксозния ремонт на кабинета му, и срещу Николай Василев – заради разходите около електронното правителство. Отляво също се мобилизираха – Антон Кутев поиска проверка как „Олимп” на Славчо Христов е станал „Ппепеляшка” на Цветелина Бориславова. А Румен Овчаров реши да сезира прокуратурата за договорите с ТЕЦ “Марица Изток” 1 и 3 от времето на Костов. А като приключим с всички сделки от прехода, можем да реанимираме отново спора за помощите за комунистическите партии и накрая 

да ревизираме идването на Аспарух през 681 година. 

Дотогава нищо чудно останалата част от света да е открила тайната на космическата емиграция и да ни остави да се оправяме сами. А пък ние би трябвало да се вълнуваме много повече от други неща. В Деня на Земята, например, трябваше за един час да си загасим крушките, за да покажем, че сме наясно – държим се като безогледни консуматори, но поне се опитваме да се променим. Държавните и общински сгради обаче си останаха светнати... В клуба на инвалидите в „Чайка” се настаниха други хора... А две седмици след запълването на дупките към спирка „Почивка” един  таксиметров шофьор попита: „Тук няма ли да ремонтират?”... Проверката по газостанциите завърши с констатация, че някои от тях 

цъкат като бомби със закъснител, 

а във Военна болница арестуваха двама хирурзи с обвинението, че оперирали здрави хора, за да им вземат парите, а пък наистина раковоболни умирали без лечение. Което, ако се докаже, си е чисто умишлено убийство. И би трябвало да предизвика поне толкова протести, колкото четирите отсечени крака на кучето Мима. Все пак, кучешката жертва поне ще даде резултат – може би най-сетне ще имаме закон, който ще постанови, че жестокото отношение срещу животните е престъпление. А иначе темата за размисъл я даде варненският кмет. Попитан за Общинския съвет – а там освен задържания председател, имаме двама вече осъдени, един подсъдим, един разследван за купуване на гласове и един, чийто син получи доживотна присъда за брутално убийство. Та кметът каза: 

„Хората са гласували за тях.” 

Тази седмица, в Шумен, за малко да учредят още една партия, за която също да гласуваме. Една от кандидат-„учредителките” се изпусна за мотивацията си – ядене, пиене, безплатна музика и пари на ръка. Сетете се за нея, като посегнете следващия път към бюлетините.
 

Без цензура | 03-04-2010, 08:23 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Най-добрият град за арестуване

Кариерата на Борислав Гуцанов би трябвало да е в предоргазмено състояние. За нейното възходящо развитие белезниците съдържат по-голям имиджов потенциал дори от патронажа на всички нови детски градини по Балканския полуостров. Единственото условие е арестантът да бъде позициониран като честен и репресиран от властта дисидент. А за всичко останало ще се погрижат паметта и интелектът на електората в най-добрия град за арестуване. На тях може да се разчита и самият Гуцанов е успешен исторически пример. След като биографията му започва от килията за млади кредитни милионери, но стига до постовете на градски лидер на БСП и на председател на Общинския съвет – логиката предполага в следващия епизод от CV-то си да е в ролята на кмет. Поне кмет, ако партията му не го номинира за генерален секретар на ЮНЕСКО.    

За местен опозиционер на държавната власт няма нищо по-хубаво от временен престой зад решетките. Качественият PR се прави там, а не с първи копки и прерязани ленти. И ако социалистическата теза, че Гуцанов е жертва на политическа поръчка, бъде убедително наложена – белезниците му ще се превърнат в самороден златен рейтинг. Засега обаче няма изгледи, че той ще го сполети. И причината затова е неадекватната партийна и медийна пропаганда в защита на арестанта. Тя се занимава с технологията на задържането му, а не с причините. Което не е особено перспективно и сериозно излага кадровата политика на Гуцанов. Има повод за сериозни съмнения, че заедно със съученика си Даниел-Дънката редовно е бягал от часовете по марксистко-ленинска философия. Иначе липсва друго обяснение защо не е запознат с правилото „Кадрите решават всичко” на великия съветски вожд.

Усилията на хората, на които Гуцанов трябва да разчита за изграждането на мъченически образ – приличат на креативен провал. Как ченгетата са нахлули с неоправдан взлом в къщата му, как са уплашили децата с маски и автомати – от тези крайно субективни разкази на съпругата му ще има полза, ако са подкрепени с безусловна вяра в морала на другаря председател. А не с условието – Нека изчакаме правосъдието да си свърши работата. Докато чакаме, ще забравим технологията на ареста. А освен нея общественото мнение не разполага с други аргументи за съчувствие на опозиционера. Както и за възприемането му като репресиран дисидент.  

Вече е безнадеждно образът на Гуцанов да бъде товарен с характеристиките на далновиден, предвидлив и умен политик. Защото в служебния му кабинет трябваше да бъдат намерени не пликове с пари, а пликове с комуникационни стратегии за лайняна буря. Непростимо е за човек, попадал вече веднъж в ареста – да не остави готов план за действие в случай, че лайната отново завалят. И да разчита само на спонтанни импровизации от кадрите, отговарящи за дезинфекцията на имиджа му. Почистването трябваше да започне с ясно разграничаване от съмнителна личност като Дънката. Каквато и да е истината за него – медийната му слава съвсем не е положителна. И елементарната политическа гнусливост не трябва да допуска имената на партиен лидер и на човек, сочен за важен контрабандист, да попадат в един контекст. Още повече пък в една килия с едни и същи обвинения.       

Безнадеждно е и да бъдат търсени примери за морал в поведението на Гуцанов като председател на Общинския съвет. Длъжността му го задължаваше поне веднъж да произведе позиция за криминалното и гьонсуратско поведение на колегите си. Сред тях има двама осъдени съветници, един подсъдим, един разследван за купуване на гласове и един, чийто син е с доживотна присъда за убийство. Подобна весела компания заслужаваше да бъде разпусната заради политическа деградация, вместо да бъде хвалена какви чудесни неща върши за града. Защото хвалбите сега се превръщат в бумеранг срещу претенциите за морални критерии.       

До доказване на интелекта на електората Варна ще остане най-добрият град за арестуване. В който една политическа кариера може да започне с белезници, но не може да завърши заради тях. И в този смисъл всеки кариерист с политически амбиции би трябвало поне леко да завижда на Борислав Гуцанов за мястото, където се намира. Останалото е добра пропаганда и изличими спомени от колективната памет на населението с право да гласува.




Без цензура | 02-04-2010, 10:59 | varnautre

Лечков, обичаме те!

Как да ти го кажа, Данчо, за да не го възприемеш като атака. Макар че ти ги разбираш тия неща и типично по спортсменски не би трябвало да ми се сърдиш.

Ококорените очи на нашата слепота не ни позволяват да видим за какво всъщност става въпрос. Залитал си с колата. Или нещо такова. Теглил си една майна на полицаите, хвърлил си им личната карта и си ударил камшика на всички коне в осем цилиндровия мотор. Елате ме намерете, че имам работа.

Да ти призная, Данчо, мислех по твой тертип да направя нещо подобно. Защото ти си моят лидер, герой. Та карах си аз колата и си мислех за теб, Данчо. Спират ме полицаи. Мислех да им тегля една тиха майна. Мислех да им хвърля по твой тертип документите, за да ми пратят по куриер акта. После да ги засипя с камъчетата, излизащи изпод гумите на колата ми. Но щяха да ме подгонят със сирена. Да ме заплашат с оръжие. Да ми извият ръцете. И да осъзная, че съм попаднал под ударите на закона. Защото, Данчо, аз не съм Лечков, аз съм един обикновен човек, който няма право да се подиграва със закона, защото той е създаден именно за такива като мен.

Донякъде си прав, че си ни обиден. И да казваш, че през онова лято не са те посрещали толкова хора, колкото онзи ден пред полицията. България е малка държава. На всичкото отгоре населението й намалява. Преди век и половина Достоевски беше писал, че няма как в Русия да не се раждат гении и няма как руската душа да не е голяма, богата, заради вятъра и енергията, която се носи из тая необятна шир. Сега разбираш ли, защо ти, Стоичков, Боби и дори Кирячето бяхте изсмукали всичко от нашия душевен натуралитет, за да го превърнете в златни футболни умения. Ние ви подарихме всичко: надеждите си, мечтите си и дори живота си. Вие бяхте нашият керван, който да ни измъкне от блатото на блудкавите демократични процеси и спомена за умрелия комунизъм. Трябваше с вас да минем през пустинята на нищетата и да стигнем до оазиса на нашата най-голяма българска мечта – същата, която е носил под ризницата си хан Аспарух. Знаехме, че когато ви натоварваме с всички наши ценности се обричаме на сигурна смърт. И ако вие не бяхте направили геройства в Щатите, щяхме още век да си ближем празните утроби и да молим Господ да ни върне плодовитостта. Наистина, не се раждат всеки ден таланти в България. Не се учудвай, че след вашите геройства през легендарното американско лято, България започна да затъва. Криза при Виденов, трагедия, бедност. Нови политици и лъжци. Слаби надежди, тромави промени и днес, 2010 – нищо ново под слънцето. Скоро не се задава ново поколение герои. Но ние не съжаляваме. Българският народ избра именно футболистите, а не примерно поетите, да го представят пред цивилизацията. Просто така бяхме настроени. Лъжичка по лъжичка сме ви хранили това ваше поколение, докато накрая, с благословията на Господ, вие се появихте на бял свят. Кажи ми, как да не те обичаме?

Но беше каквото беше, Данчо. Мисля си, обаче, че, когато Стоичков водеше България като треньор тук, всички вие трябваше да си вземете поука. Той се носеше като шеф на специални части със син буркан на колата. Хората го наплюха и той си тръгна обиден. Балъков е тук, но на него хубавото му е, че мълчи и от време на време проговаря в някоя реклама за немско кисело мляко. Боби Михайлов продължава и извън терена да не му вкарват дузпи и все е титуляр. Останалите от златното поколение работят над себе си и пият кафе. А ние останахме със спомените и от време на време проронваме по някоя сълза. Както казва Боби – спомените топлят. Колко телевизори целувахме тогава, колко дрехи накъсахме. Мен едва не ме вкараха в дисципа. Бях войник и не излязох на пост, защото ми беше кеф да гледам как извивате вратлетата на мексиканците. Старшината – и той до мен. Спипа ни майорът. Беше с оголени зъби и без предпазител на пистолета. Но в лявото му око личаха сълзите от радост. С дясното той ни намигна и всичко беше ок.

Данчо, ние признаваме героите и онова, което сме оставили във вас като надежда и полезен материал от личните си натурални залежи. Няма да признаем гордостта ви, самодоволството и цинизма. Защото те са наши. Тия неща не принадлежат на героите. Още по-малко на хора, които гръмко сме нарекли „Златното поколение”. Каква полза да се правите на нас. Или, хайде, да бъдете по-нагли от всички в тази държава. Много трудно ще ви го простим. Но за това не ние сме виновни. По-скоро на теб сякаш ти се иска да се превърнеш в герой по твой личен модел. И си мислиш, че това е актуално и смело в тази държава. Не, Данчо – за някой може да е голям бабаитлък да заплюе полицай и после да стряска компанията си с постъпката. Не и ти. Нито който и да е отгледан от нашите мечти. Вие, вашето златно поколение, живеете високо, качени от нас. Почнете ли да се правите на махленски тарикати, много лесно можем да ви отнемем короната.

Предполагам, че сега се питаш: „Как може тоя народ, дето трябва на трон да ме носи, ме вкарва в такава помия? Малко слава ли му донесох?”

Данчо, нека ти напомня отново, че ние сме обикновени хора. И като такива ки позволяваме да правим какви ли не простотии. Произвеждайки от собствената си закваска такива като вас, ние търсим възможност за спасения от собствените си проблеми, нищета и всякакви буламачи. САЩ – 94 – това беше нашата психическа автомивка. Олекна ни за години напред. Българин – това звучи отново гордо. И изведнъж вие разваляте всичко. Е как да не ни е яд – нашите идоли се правят на местни дяволи. Не става, Данчо. Но след известно време всичко ще бъде забравено. Стига вие да не се правите отново на каубои. Отново ще си пуснем записи отпреди 16 години, за да плачем тихо от радост. И преди да заспим, с примирени очи ще си признаем любовта си към вас. Друго не ни остана.  

Без цензура | 30-03-2010, 04:48 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Волната цифромания с населението на Варна

Националният статистически институт (НСИ) изнесе миналата седмица доста интересни данни.

Те говорят за населенето на Варна, кмета и още нещо.

НСИ обяви, че в десетте града от Варненска област живеят 379 844 души. Данните са за 2009 г. Това са междинни цифри, тъй като големите преброявания се извършват веднъж на 10 години, а следващото е през 2011 г.

Колко точно са жителите на Варна не се разбра, но пък в сайта на НСИ » е дадена подробна информация за 2008 г. Населението на община Варна (градът плюс петте села)  е 326 528 тогава. Т.е. към момента цифрата ще е приблизително същата. В община Варна живеят някъде 327, максимум 328 хиляди души. Това са данните на националната статистика и всичко друго, което се пише, казва или потретва, е фантасмагория.

А сега да си припомним едни други данни, изнасяни периодично от кметската администрация. Като например тези »

Варна, според кмета, цитиран от Дарик радио, наброява „неофициално” 970 000 души. И то през същата 2008 г., за която, както е видно от данните по-горе, НСИ отчита три пъти по-малко население.

Преди няколко месеца Йорданов пък преброи 520 000. Отново „неофициално” »

Как ги сметна, не се разбра. Енигма остана и защо веднъж са 970 000, а само след година 520 000. Стопи ли се Варна? Ясно е, че всичко е „неофициално”, но дори и в свободните съчинения би следвало  да има логика. Пък щом Варна намалява наполовина за година, значи няма.

Йорданов не е единствен във волните интерпретации. Всеки местен политик се счита длъжен да напомпа електората с градска гордост, твърдейки обезателно, че Варна е вторият по големина град в България. Което също упорито се отрича от статистиката, но кой ти гледа. Още по-интересното е, че не са малко местните политически патриотари, които като кмета директно хвърлят димката „Варна – милионен град”. Барем повишат и собствената си значимост като политици, бродиращи съдбините на този мегаполис.

Подобни „шивачи” не са интересни. Вълнуващ е Йорданов. Внушенията му са ясни. Той иска да каже, че градът е пренаселен и в него живеят много повече хора, отколкото се водят официално. „Те не са регистрирани, не плащат данъци, а използват пътища, храна, вода.., правят го за сметка на всички останали”, е казвал неведнъж кметът. И общината води трайна политика по изкарване на тези хора „на светло” – да се регистрират, за да носят приходи в хазната.

В стремежите на Йорданов няма нищо лошо. В града наистина живеят повече хора, отколкото са вписаните. Но едно е да се мъчиш да направиш тези хора варненци с цел постъпления в бюджета, а съвсем друго е да служат за универсално оправдание. Волната цифроманията – веднъж почти 1 млн., пък после наполовина (и в двата случая - измислени), говори точно за това.

В средата на миналия век, по времето на голямата индустриализация и масовото преселение от селото към града, Варна нараства повече от два пъти. През 1956 г. жителите на общината са 125 616, а през 1975 г. достигат 257 254. Това е време на ударно строителство на заводи, градски квартали, миграция и социално-битова революция по заселване из панелки. Тогава се раждат и най-много българчета – населението на България нараства от 7.6 на 8.7 милиона. Т.е. в периода на масова индустриализация, урбанизация и демографски бум Варна се увеличава двойно.

През 1992 г. преброяването сочи, че населението в община Варна е 314 178. Колко следва да е сега, след двадесетина години (същият период за сравнение), при положение, че това е време на демографски срив, емиграция, икономически и нравствени кризи? Увеличило се е три пъти, за да стане визираният от Йорданов почти 1 млн.? Два пъти, за да е близо и до споменатия от него половин милион? Нима в изключително трудното време на прехода, когато българите паднаха под 8 милиона и вероятно сега държавата се обитава от 7 милиона, Варна расте с темповете от епохата на най-големия демографски бум? Когато се лееха основите на комунизма и селяните организирано ставаха граждани? Щом сме към 1 млн., значи сме задминали най-ударното време на урбанизацията?

Естествено, че всички подобни приказки са глупости. Колкото и много да са адресно нерегистрираните, целогодишно живеещите туристи, студенти, прииждащите за работа от други населени места и т.н., градът просто няма как да е 1 млн. И половин не може да е. Би бил, ако варненци раждаха по три деца. Все пак освен кметски изявления, има и наука. Тя показва кога, как и с колко се увеличава или намалява населението. Вероятно в момента към официалните 327 000 следва да се прибавят още 30-40 000. 80 000 да са. Това е Варна. Друга, официална или не, не може да е.

Да, градът и столицата имат най-голям прираст. Да, в 2003-2008 г. се случи икономическо оживление. И все пак иде реч за големи и сложни процеси. Демографията не е улична дупка, която може да запълниш в сухо време. Минават десетилетия, докато тенденциите дадат осезаем резултат.

Тогава защо Йорданов и администрацията му приказват врели-некипели? Първо обяснение, оптимистично: Нарочно надуват балони, за да бият камбаната. Хората и държавата да се стреснат, та да има закони, които да изсветлят „сивото население”.

Второ обяснение, трагично: Йорданов и подчинените му нямат идея какво говорят. Което не е вярно. Много общински чиновници наистина нямат хабер от работата си, но кметът е интелигентен мъж.

Трето обяснение, еднакво песимистично и реалистично: Цифроманията на практика е универсално оправдание. Трафик, дупки, мръсен въздух, престъпления... – кметът се оправдава, че сме много. Вие го питате защо асфалтът е кът. Той ви отговаря, че автомобилите са непосилно много и трошат настилката. Негодувате защо местата в детските градини не стигат. Той отвръща, че родителите и децата са в повече. Вълнувате се защо се допуска презастрояване. Той парира, че интересът към града е небивал. Чудите се защо водата непрекъснато спира. Той контрира, че тръбите не могат да издържат неистовото потребление.

Което е малка част от истината. По-голямата се нарича безстопанственост, корупция, липса на стратегия и планиране... Но неглижирани, те остават скрити под всепоглъщащия проблем с „огромното население”.

Така пренаселеността, която е обективен факт и в основа на всичките градски проблеми, става резултат не от управленчески безобразия, а от „обективни и външни обстоятелства”. Дори е повод за фукливост - хората идват при нас, раждаемостта се увеличава, значи градът цъфти и се управлява добре.

Йорданов често се аргументира с броя на ражданията във Варна. Които наистина се увеличават последните години и това е прекрасно. Но в цялата област родилни домове има единствено във Варна. Тук идват всички майки от областта, че дори и от Добрич, и Бургас. Те никога не стават жители на Варна. Не го ли знае кметът? Естествено, че го знае. Това е малък пример за едричка манипулация, колкото да покаже, че имаме преднамерени лъжовни внушения.

Починът на варненския кмет съвсем не е уникален. С какво Бойко Борисов се оправдаваше, докато беше кмет на София? Оправдаваше се, че градът е 2 млн., та затова е безсилен пред задръстванията. София - 2 млн., Варна – 1 млн., Пловдив и той няма как да е по-малко... Като прибавим проспериращия Бургас и големия Русе, ще излезе, че българите не намаляваме, а растем и не стареем. И пак по социалистически гоним 9-милионния жител.

Което не е вярно. Налице са волнодумна стъкмистика, прикриване на големи проблеми, отвличане на внимание и много думи, хвърлени колкото ден да мине, друг да дойде. Наистина е интересно как с важна тема като броя на населението се жонглира толкова свободно и лаишки. Но пък резултатът е факт. Всеки втори варненец, натиснат в задръстването, наистина смята, че градът гони 1 млн. жители – обикновен пример за успешен ефект от една елементарна манипулация.

Без цензура | 29-03-2010, 15:45 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

НАП не играе, но винаги пИчели

Правителство, синдикати и работодатели са постигнали договорка за 10% данък върху печалбите на българите от хазартни игри. Добре, ако ударя джакпот от примерно 1 милион лева, държавата ще вземе вземе 100 хиляди. Добре, нямам претенции ама никакви. И само 100 лева да спечеля няма да ме заболи за 10-те кинта, които НАП ще ми прибере. Докато чета новините за новия налог, по телевизията обаче върви поредната SMS игра. Примамката е плосък телевизор и вероятно на краткия SMS номер валят оферти от жълти стотинки. Тоест капят левчета, левчета, левчета... това както и да е, все пак никой не кара насила хората да пращат есемеси. Обаче се зачудих!? Ако изпратя и аз и взема, че спечеля тоя телевизор, как държавата ще си вземе 10 %. Порових се в интернет да видя какво казва шефа на НАП по въпроса. Както и очаквах – Красимир Стефанов не може да посочи как ще се изплаща този данък, ако печалбата е предметна, например автомобил. По думите му, ще бъде разработена методика, по която ще се  прилага налогът върху печалбата от хазарт. Тост, никой не е мислил по въпроса за предметните печалби.
Та в случая говорих за телевизор, а те както е известно вървят в комплект с дистанционно. Дали пък ако го спечеля НАП няма да ми вземе именно дистанционното. То обаче едва ли струва 10 % от стойността на плазмата. Тоест данъчните едва ли ще се задоволят само с дистанционното ми. Да приемем, че телевизора струва 2000 лева. Това означава че от момента, в който го спечеля аз ставам длъжник на държавата с 200 лева. Хайде, това са бели кахъри ще кажете вие – продавам телевизора, давам на НАП 200 лева и с останалите пари си купувам по-евтин. Пак съм на печалба. Ако обаче спечеля хубава кола, която струва 20 000 евро?! Направо да карам към данъчното. Там слизам, махам четирите гуми и ги давам барабар с джантите на НАП, плюс резервната гума. И се надявам стойността им да достига 4 000 евро, колкото бих дължал за данък. Смешна работа ама... така е – няма методика още. 
Както на всеки е ясно, данъчните няма да се задоволят с дистанционни и джанти. Пари ще искат със сигурност. Дори ще са навити и на разсрочено плащане. Майната му, я спечеля – я не. 
От друга страна обаче, винаги има някой печеливш. Тоест държавата винаги си прибира 10 %. А, каква стана тя – НАП винаги печели от хазарта, а дори не му се налага да играе. А аз колкото и да играя – нямам никаква гаранция, че може да спечеля. Как от тук нататък да вярвам на Стоичков и неговото прословуто - „Който играе - пичели, който не играе – ни пичели“. 
Хайде, стига толкова разсъждения... и честито на печелившите. Впрочем, утре пак ще играя мач в квартала, а залога както винаги е няколко бири. Поне две от тях май ще трябва да бъдат занесени в НАП. Така де – няма да се излагаме и да нарушаваме закона заради някакъв си литър бира я.
 

Без цензура | 27-03-2010, 14:37 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Седмицата: 540... едно е да искаш.. 539... друго е да можеш... 538... трето и четвърто – да го направиш...

През седмицата, в която премиерът Борисов ни съобщи от Катар, че ако работим, за 540 дни той може да ни измъкне от блатото, дойде и поредният работен доклад на Европейската комисия. Макар и най-добрият за страната, той продължава с критиките към съдебната система. Резюмето

тъжно напомня Хайтов –

добре е, че вече искате да се поправите, лошо е, че не успявате. И ние продължихме да се чувстваме европейци, ама не дотам, тоест - зле. А депутатите, в напън да оправят нещата, създадоха „резервен защитник”, назначаван от съда, за да спрат шиканиранията на процесите, като пътем одобриха повдигането на обвинение само въз основа на данни от специални разузнавателни средства и тайни свидетели. Не е ясно колко ще се подобри правосъдието, но пътечката, по която

към Брюксел ще летят жалби,

а към София ще се връщат глоби, най-вероятно ще заприлича на магистрала. От истинските. Междувременно по делото “Октоподите“ разбрахме, че Алексей Петров е имал достъп до тайни, недостъпни дори за прокурорите. После погнаха „Лапачите”, макар източеното от тях ДДС прогресивно да намалява в съдебните сводки до медиите. След това беше ред на „Пиячите”, а

като свършим с тия три неща

в наименованията, какво ли ни чака в криминалната хроника. Пак през тази седмица двама души, чиийто имена аз поне чух за пръв път, заеха доста място в новините, след като футболистът Орлин Орлинов преби манекенката Катрин Вачева. Спорно е кое беше по-грозно – равнодушното обяснение на младежа, че и друг път е удрял жена, или поясненията на баща му, че това си било съвсем нормална история между двама души. Но най-грозни бяха онези поне 90 процента писачи по форумите, прегърнали тезата, че

„тя сама си е виновна”

Та спомнете си и това като започнете да се чувствате зле, че не ни броят твърде за европейци. Естествено, през седмицата имаше достатъчно други новини, които да ни докарат нихилистичен махмурлук дори и без патетичните напъни на самозвани футболни герои. Софийският РИОКОЗ, например, добре ни осведоми как в половината вафли и салами има генномодифицирани организми. В кои ли? Не ни казват, няма и да ни кажат. Сигурно, защото някоя фирма може да се обиди. Разбира се, производителите на другата половина трябваше на свой ред да се обидят, че и те влизат в кюпа.

Никой обаче не протестира

А пък вие, ако сте толкова любопитни – пробата за ГМО е само 125 лева. Във Варна продължиха честитките от Е.ОН – кому 5, кому 10 хиляди лева сметка – все заради «манипулирани електромери». Схемата е позната – някой някога ви бил проверил електромера, бил ви написал протокол, бил ви поканил да платите. Най-често истината лъсва с отвъртането на бушона, а стандартният отговор е, че «са спазени изискванията на Общите условия, одобрени от ДКЕВР». А за да ви напишат инфарктната сума в сметката

«не е необходимо наличие на вина

и установяването на нарушителя”. И това също било „нормативно установен способ, одобрен от ДКЕВР”. Така на практика държавата ни е оставила на Е.ОН да ни правят каквото си искат. А те, макар уж всички сме европейци, вместо да докажат кражбата в съда, пращат бележки по пощата без обратна разписка на клиентите и звънят на главните редактори на репортерите. Ако обаче някой от нас заяви, че Е.ОН му краде парите по тази схема, вероятно няма да усети колко бързо ще се е озовал в съда. 70 британски семейства показаха как се прави – като ги излъгаха с над 6 милиона лири и ги оставиха и без пари, и без апартаменти в Банско, те добавиха щипка балканско разбиране към аристократичата си демокрация, проучиха Закона за етажната собственост, с който ние още се борим, и

въоръжени със закона и с по-голям чук,

влязоха във владение на българските си имоти. Сигурно сега се чудят дали да им е по-европейско, че са си защитили правата, или не дотам – заради начина. Иначе от комисията за енергийто и водно регулиране вече заявиха, че замразяването на цените на тока, парното и водата не е законово издържано. И тази седмица варненските улици са истинско предизвикателство, след като към дупките се прибавиха и екипите, които ги пълнят. Технологията им на места продължава да предизвиква повдигане на вежди и въпроси, във вторник общата им площ беше 50 декара, в четвъртък стана 61, във „Възраждане” заради падане в дупка има моторист в кома, а вторият протест на искащите граждански контрол над харченето на пари за дупките предизвика повече вътрешноорганизаторски драми, отколкото подкрепа. А към причините за чести ремонти администрацията добави и обяснението, че улиците са криви. Но тя,

Земята, по принцип си е кръгла

Най-големите спорове, разбира се, бяха около антикризисните мерки, които от една седмица ще бъдат готови „утре”. Днес ги отложиха за следващата седмица. Но пък със 162 гласа внесоха подписката за импийчмънт на президента – процедура, непозната за Европа, но пък, поне според нашите политици, много навременна и подходяща за момент на тежка криза. При която най-вероятно ще имаме нужда от външно финансиране. И от всичката си стабилност, за да го получим. Полицаи, военни и данъчни малко прибързано, оказа се, пушиха и освиркаха вътрешния министър – една от идеите – всички сами да си плащат осигуровките – засега не минава. После

в добре познат ритъм

първо почти отмениха плоския данък, после оставиха десетте процента, почти въведоха и после оставиха за резерва увеличението на ДДС с две на сто, премиерът Борисов редува обещания за оправяне с предупреждения, че вече живеем в гръцкия вариант, а големият виновен са бившите управляващи заради незаконните договори без покритие, сключени с бизнеса. Което е факт. Щеше да е далеч по-добре обаче, ако запушването на дупките в бюджета беше започнало веднага, и то не със студена смес от гръмки обвинения, малцина разследвани, малко осъдени и нито лев, върнат обратно в хазната, а с горещия асфалт на доказано незаконни пари, върнати там, където им е мястото. Засега обаче си говорим за данък „Лукс”, който гали слуха на бедните, но

няма да докара почти никакви пари,

които да са им от полза, по-скоро ще изкара регистрациите на яхти, самолети и коли извън България, а посягането на депозитите ще подхрани още офшорни сметки. Засега единственият доказано притеснен е Душко от Монтана – тъжен собственик на четири непродаваеми апартамента, за които скоро може да дължи и данък „Лукс”. Говори се и за данъчна амнистия, която пък само ще накара редовно плащалите данъци да се почувстват измамени. А Евгения Банева, с предложението

да обложат с данък старите коли,

защото са много повече, всъщност уцели – точно бедните ще понесат и този път цената, ако се приеме увеличението на ДДС. Леко безумната идея за смяна на данъчната система по средата на годината, ако се реализира, ще доведе до вдигане на цените, които няма да паднат, дори и ДДС догодина да се намали. И още - до повече инфлация и до окончателното изчезване на средната класа. А сред големите въпроси са важни поне два – ако през миналата година при 20 процента ДДС са събрани 44 на сто от предвидените приходи, колко ще влязат сега, при 22 процента ДДС. И – ако наистина Мария Мургина и компания са откраднали от нас между 1 и 3 милиарда лева,

не е ли по-добре тях да си вземем обратно

И да се погрижим да няма друг на мястото на Мургина или на „лакомите” Гарги и Чучулиги. И изобщо, успешните планове за излизане от криза показват, че е по-добре да намалиш изтичането на пари от бюджета, а не да се мъчиш да вкараш още, преди да си запушил дупките. И най-накрая - да вкараш спестеното в реална икономика – производство и селско стопанство. Какво ще ни се случи обаче, зависи от волята на нашите политици, на които също им е предложено да се включат в антикиризисните мерки чрез намаляване на субсидията. Още повече, че проверката на Сметната палата показа, че на предните избори "Синята коалиция", ДПС, НДСВ и особено "Коалиция за България" и РЗС доста са нарушили разпоредбите за харчене на пари. И докато чакаме Страстната седмица, за да разберем колко ще ни струва кризата, вече има нова кауза за обединение „против” – съживената идея за вдигане на акциза на бирата. И, между другото,

„страсти” през Страстната седмица означава „страдания”

Разбира се, дори дебатите за антикризисните мерки затихнаха, когато над „Цанков камък” прогърмя и ехото отекна чак до прословутите сараи на Ахмед Доган. Там, оказа се, имало и лаборатория, където са се раждали открития, равни на Философския камък. Иначе е трудно да си обясним как един обикновен консултантски договор изведнъж добива

формата на чек за милион и половина лева

Скандалът с консултанските хонорари на философа Доган, давал очевидно безценни съвети за изграждането на хидровъзел “Цанков камък”, “Доспат”, каскада “Горна Арда” и язовир “Тунджа”, тръгна от вестник „Труд”. От което консултантът се е почувствал явно особено обиден, защото за втори път развя по страниците на изданието мръсно долно бельо. Този път журналистическо. Не че в гилдията няма мръсно бельо. Но точно от това изпадат достататъчно емоции, но прекалено малко факти, за да замижаме, че консултантът Доган е работил за не дотам читави проекти. Според експертите, едното скъпо начинание на практика цели обръщането на река Места, а друго - язовир “Тунджа” - за България ще означава залети плодородни земи, а за Турция – нова водноелектрическа централа. Защитата на Доган също стъпи накриво – с обясненията, че парите, взети от него за неясни консултантски услуги, не идват от държавата, затова няма и проблем. Наложи се вицепремиерът Цветанов да напомня на ДПС-говорителя Костадинов, че

НЕК все още е държавна фирма. Или?

Това не попречи на ДПС да иска разследване на твърденията, че партийният лидер е прибрал милион и половина от държавния бюджет. Покрай тучния епистоларен скандал някак тихо мина новината, че покрай сделките за износ на ток на самата НЕК ще разследват трима енергийни министри - Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски от НДСВ и Румен Овчаров от БСП. Но, да повторим пак – по-важно е не кого разследват, а как, и

дали след това нещо крадено се връща в бюджета

И докато младите войводи от софийското ВМРО струпаха грамада пред вратите на ДПС с призиви "С цанковите камъни по Догановата глава", ние тихо се питаме – а колко още полит-консултанти си отхранваме.  

Без цензура | 27-03-2010, 08:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Френската любов на мосю Доган и мадам В.

Ако Мадам В. успее да се измъкне от епистоларните лайна – заслужава си всичките пари като PR специалист. Въпреки че не трябва да й е много трудно, тъй като срещу себе си има разнебитения морален имидж на един политик. Ако мосю Доган успее да размие корупционните съмнения, представяйки се като прелъстена и изоставена медийна жертва – заслужава научна степен за принос в публичната комуникация. Въпреки че няма да му е особено трудно, понеже срещу себе си има журналистика по пантофи, а не с кубинки. Ако всичко това се случи – абонирайте се за „най-влиятелния вестник на прехода” или гласувайте за „най-големия политик на прехода”. Изборът пред общественото мнение също не е труден. В тази история на него му липсва единствено футболът. Иначе присъстват всички останали диспциплини, в които то е компетентно – политика, медии и PR. 

Концепцията за bg политика

Тя е създадена от некадърно лицемерни социолози, политолози и журналисти. Които от неумение – да разберат електората на ДПС, или от деликатност – да го определят като идиотски, присъдиха на мосю Доган титлата „най-големият политик”. Защото има три ДС псевдонима. Защото е принципен в създаването на безпринципни коалиции. Защото редовно не ходи на работа. Защото живее като политически отшелник и трудно може да бъде видян дори по телевизията. Защото намира за нормалност обръчите от фирми и купуването на гласове. Защото редовно пълни листите си с политически траш. Защото се държи като ексцентричен милионер, който официално прибира милион и половина и не се страхува от лошото впечатление. И защото въпреки цялата имиджова палачорщина бюлетините му се увеличават. Всеки друг на негово място отдавна щеше да е политически труп. И даже нямаше да получи съдбата на мумифициран вожд в превърнатите на мавзолей сараи. Мосю Доган е толкова голям политик, колкото е голям електоратът му. Чийто интелект пък е толкова нисък, че се налага редовно да го поливаме. И няма нищо обидно в легализирането на това признание. Защото изборът за Доган е всичко друго, но не и проява на добър политически вкус. Поне не и според критериите на класическите потребители на демокрация.    

Концепцията за bg журналистика

По инерцията на „Работническо дело” журналистиката на прехода продължи да се държи дупедавски и дидактично. Правейки свирки от любов или размахвайки поучително пръст. Затова сега бере пломбите на развалените си зъби и си гризе ноктите заради влиянието на жълтата преса. Нормално е тя да има по-голям тираж, но явлението с влиянието въобще не е нормално – само е логично. Медийната икономика като всяка икономика на прехода почти не пожела да се развива според пазарните принципи. Предпочиташе да изпълнява дребни и едри пропагандни поръчки – защото е свикнала и защото не можеше да прави нищо обективно или по убеждение. Ако не беше така – не мосю Доган, но и мосю Шарл де Гол не би си позволил да я обвини в рекет. Понеже от скандала журналистиката щеше излезе шумно и с достойнство, а не по пантофи. Щеше да прилича на война, а не на бракоразводен процес заради сексуална неудовлетвореност и на двете страни. Моралният образ на съпруга мосю Доган не е цвете за мирисане – спокойно можем да го квалифицираме като имиджов престъпник. Но вашата истина, мадам В., можете ли да я докажете с изрезки от старите вестници. 

Концепцията за PR made in BG

Както не всичко, което лети, се яде – така и не всичко, което получава публичност, е PR. Да платиш на вестник, за да те похвали – това е първобитен подкуп. Да нахраниш безплатно журналист, за да направи същото – това е човешка и професионална деградация. Не много по-различна, ако педофил купи вафла на сираче и му събуе гащичките. Ако се похвалиш, че си спала с Бербатов, и те застигне медийното внимание – това е разкрепостеност на курвенската фантазия и паразитен маркетинг. Ако пуснеш в интернет домашното си порно – това е ексхибиционизъм на слюнката, отделяна при минет във вана. В тези събития няма PR, въпреки че авторите им така си мислят. Истински PR професионалист е Георги Бенковски, истинско PR събитие е Априлското въстание – да продадеш на голямо количество хора добра идея, да ги въвлечеш в нея, да поемеш съзнателния риск, че нещата могат да объркат, името ти да попадане безплатно и положително по първите страници на световната преса и посмъртно да реализираш поставените си цели. Сранявайте с Бенковски и въстанието всичко, което подозирате за голяма PR работа. Защото това не е просто самоцелно понятие, а процес с начална и крайна точка, който трябва да постигне определен ефект и да завърши с happy end.    

Няколко добри или няколко лоши думи без цел и посока, извадени от личния ти контекст и несъобразени с историческия контекст – това не може да бъде наречено PR. Изразът е художествена самодейност с елементи на политическа и журналистическа свинщина. Която поставя общественото мнение в крайно неудобна ситуация - и двете страни в тази история да му звучат еднакво достоверно и да не знае на коя да застане.


   

Без цензура | 26-03-2010, 12:17 | varnautre

Говори Big Brother

Малко преди да ни осакати погледа, ние започнахме да разбираме, че машината Big Brother този път прекали. Изобщо не става въпрос за пуританска пудра и евтино скимтене от кабинката на морала. Всъщност той този морал не стана ли вече улично заточен, прогонен от питомната ни нищета на унили стопани?

Както и да е. Кому е нужна наглостта на продуцентите на риалитито? И без това вътрешните джобове на децата са препълнени с цинизми и с оглозгани образци на поведение.  И какво ще правим сега: шоу или консумация на търпението?

Спомняте ли си бруталните изпълнения на Ханибал? Антъни Хопкинс е абониран за таланта, но бруталността на филма е трудна за смилане. Още по-голямо изпитание за духовната жлъчка е книгата на Томас Харис. Особено момента, в който главният герой изряза черепа на жертвата си и започна с лъжичка елегантно да си замезва с мозъка му. А онзи, упоен с какви ли не подправки, кротко се усмихваше и говореше глупости. Д-р Ханибал Лектър го слушаше с интерес и гребеше от мозъка му, за да изпъкне вкуса на виното.
При положение, че ни принуждават да гледаме това насилие над главните действащи лица, естествено можем да предположим, че сценаристи, продуценти и де що има полиран със статистика създател на т. нар. рейтингово предаване, са ходили при д-р Лектър на стаж. Не, не за да им бъде изконсумирано лявото или дясното полукълбо, а как точно да лишават зрителите си от сиви елементи с цветни лъжи. Пикантни подробности, заголена плът като отхапан хляб, вързани на възел езици и взривоопасни връзки – всичко е налице. Шоуто може да започне. 

Нямаше участник в стартиралото снощи – понеделник, 22 март, в 20.00 часа – предаване, който да не е с отворен череп и вътре да не са му налели готови реплики, изрезки от провокации и скандално поведение, с което зрителите ще си лягат подмокрени и ще се събуждат разплакани заради кошмарни съновидения. Не, иска ни се да кажем, че това не е възможно, че всичко си има граници, но този път фразата „проба-грешка” ще има катастрофални последици. Началниците на Big Brother пускат 220 волта ток в главите на зрителите. На последните, горките, дори няма да им остане време за реакция. На едни хора им се искаше да видят скандал, на други брутални взаимоотношения, на трети разкрепостена еротика с изпята морална песен, на други пък – бой, кръв, екскременти. За най-голямо наше очарование това пристигна накуп. Храносмилателната ни система, обаче, няма възможност да го прекара до формата на фекалий и ние скоро ще изповръщаме натиканите насила в гърлата си сцени и образи. И дума не може да става за разделно консумиране на еднородни скандални. В една къща – всичко накуп. А ние, или поне онези, които останат пред телевизора, дълго ще се блещят на сцените, дори предаването да е свършило. И не се чудете, когато баба, дядо, внук, баща и майка се захапят едновременно. Този Big Brother ще вземе жертви.

Поне един театрален режисьор, а не ефрейтори психолози и статисти да си бяха впрегнали. Всичко бе толкова зле съшито с бели конци, че единствено оцапаният с мръсотията на подобен род предавания – Ники Кънчев, оставяше впечатление, че с кирта си замазва положението. Сигурно и вие ще си кажете, че за толкова пари и мляко ще пуснете. Вие – да, това е естествено. Колкото и естествена и утоляваща бе физиономията на ваши колеги от други предавания, тъпкали се с хлебарки, червеи и ректуми. Но тук става въпрос за онези, които ще напълнят стомасите на продуцентите и собствениците на Нова ТВ. И които, заедно със своите деца ще се превръщат всяка вечер в подрастващи енергийни вампири. Защото цензурата спи. Не по естествен път, а защото е взела някой лев, за да й ударят дебело сънотворно. А вие, скъпи ми участници, продължавайте да повтаряте, че заради пари всичко сте готови да направите. И утре не се учудвайте, когато децата ви пораснат като малтретирани проститутки от човек, колекционирал морал тип Big Brother
Но не е само това проблемът. Продуцентската дързост този път идва да ни покаже задната част на всичко, което ние заслужаваме като отношение. Моралът спи, културата се превърна в най-оплакващата се втасала сфера, децата ги е страх да кажат, че четат книги, политиците се изживяват като национални герои. И идва Big Brother като Лари Флинт да викне: Аз ли съм най големият дявол?
Лошото е, че никой не ни го казва това. Напротив, риалитито този път излиза с разгърдена окосмена мъжественост, че ни снася важна статистика за състоянието на българското семейство. Непрекъснато течаха извадки от социологически проучвания, направени като плакати по време на агресивен протест. Всъщност това си е живо шлайфане върху гънките на недоволството в зародиш. И все пак имаше умни и смели телевизионни консуматори, които успяха да грабнат дистанционното и да изключат говорящия глас. 
А останалите – колкото по-скоро си затворят черепните кутии, на толкова повече мозък ще се радват. И дори на смелост, защото безумието, сътворено от режисираните образи, бързо ще проточи лига по скалъпената реалност. И вие ден след ден ще си повтаряте, че е нормално да биеш жена си, да командваш мъжа си и вадиш юмрук на децата си. Нали статистиката е такава. Да не говорим за спонсорирания от чалга-културата език на простотията. Той бележи нови върхове в апогея на своето самозабравяне. Порно, насилие, цинизъм, бруталност, лековерие, разпасаност – всичко това, сервирано в отделни блюда, може, както стана на въпрос, да се изконсумира на принципа на разделното хранене. Не че и този подход има нумизматична стойност в скалата на ценностите. Но да ни го натъпкват накуп – НЕ!

Вчера, понеделник, докато продавачката в магазина режеше парче бахур на клиент зад щанда, я чух да коментира, че довечера почвало Big Brother family. Дори не забеляза кога и как се поряза и кръвчицата й оплеска бахура. Вечерта, когато човечецът се прибере и на свой ред зяпне телевизора, изобщо няма да му направи впечатления оцапания с кръв бахур. Така или иначе главните герои в така старателно рекламираното предаване, ще му я пият кръвчицата всяка вечер. 
Колкото до СЕМ – те винаги ще излизат с репетирани реплики за добронамерена позиция.
 

Без цензура | 23-03-2010, 14:44 | ТЕОДОР МАХЛЯНОВ

Криза? Едва ли! Плащат помощи и на мъртвите

Кой каза, че в България има криза? Кой се е закахърил как да затегне колана на държавата?

Докато министър Дянков се чуди кой данък да вдигне, за да запуши дупките в бюджета, родината ни сигурно е единственото място под слънцето, където пари се пилеят безконтролно, като се изплащат помощи на починали хора.

Нямаше да повярвам, че това е истина, ако не се случваше на мен.

Баща ми почина преди 2 години и 5 месеца. Докато беше жив, получаваше всеки месец пари от Агенцията за социално подпомагане заради заболявания. Сумата му се отпускаше за закупуване на лекарства. Така се случи, че лекарствата не му помогнаха и в края на октомври 2007-а година той почина. Спазвайки стриктно всички напътствия, прехвърлих партиди и занесох документи за смъртта му, където ми беше казано. Никой не спомена, че трябва лично аз да се обадя в социално подпомагане, за да му спрат месечните вноски. А и аз не знаех, че парите продължават да се превеждат по сметката му, защото пощата ни я обират редовно.

Миналата есен, две години след смъртта му, попаднах на писмо от банка ДСК със справка за наличните до момента пари по сметката и поредната месечна сума, която е преведена от Социално подпомагане - Варна. Обадих се лично в службата и разговарях с директора инж. Димитричка Кънчева. Тя ми поясни, че схемата била следната. При смъртен случай от ЕСГРАОН подавали информация в тяхната служба за починалия човек, за да бъде спряно изплащането на помощите. Но разчитали и на близките на покойния, които също трябвало лично да се обадят и да съобщят. Аз си признах, че не съм знаела за тези подробности. Парите от сметката не са пипани и всички, които са преведени след смъртта на баща ми, са на лице. А г-жа Кънчева ме увери, че това със сигурност е единичен случай и, докато разговаряме, името на баща ми вече било изтрито от масивите. Последва размяна на любезности, благодарности, че съм се обадила, и повторно уверение, че е станала някаква нелепа грешка. И аз повярвах. 


Служителите на банка ДСК старателно изпращаха всеки следващ месец писмо с поредното извлечение от сметката на баща ми с поредната преведена месечна сума. Първия месец си помислих, че парите са били преведени преди разговора ми с инж. Кънчева и "недоразумението" ще изчезне ор следващия. Та нали началничката ме увери, че лично е извадила името на баща ми от списъка за помощи и е отбелязала, че е починал. На втория месец след въпросния разговор обаче се получи същата месечна справка от банката. На третия - отново, на четвъртия - пак. А преди ден получих много мило писмо от същата банка, че вече спират да изпращат месечните извлечения на хартиен носител.


И тъй като титулярът на сметката разбираемо няма мобилен телефон и електронен адрес, няма как занапред да проверявам до кога ще продължава това безумие.


Парите, които продължават да се превеждат всеки месец по сметката на починалия ми баща, не са много. Става въпрос за по 9.75 лв. на месец. За две години и пет месеца след смъртта му обаче по сметката му вече има 199.93 лв. Сумата може да не е много голяма, но аз вече съм абсолютно убедена, че това не е единственият случай.


След като не мога да спра чиновническия апарат да внася пари на починал човек, как мога да съм сигурна, че някой някъде не злоупотребява с данните на баща ми? Че не е теглил примерно кредит от негово име, че не е купил имот с фалшиви документи, че не е поредната мъртва душа в изборните списъци... Ето този списък също може да е безкраен. Както могат да бъдат безкрайни въпросите оттук нататък. Кой е отговорен за това безнаказано пилеене на пари? Защото тези пари са от моите и на останалите съвестни варненци данъци.


Кой е длъжен да следи за подобни нарушения и защо не го прави? Какво ще стане с парите в сметката на починалия ми баща? Защото от нея имат право да теглят само законните му наследници. Ами, ако и аз реша да съм като държавните служители - безотговорна, и откажа да изтегля парите и да ги върна на държавата? Или нямам право на това. Държавният чиновник може да прави каквото си иска, безнаказано, а редовият гражданин - не. Той трябва само да изпълнява. Колко подобни случая има във Варна? И дали всеки в моето положение е толкова съвестен и търси начини да върне парите, а не ги тегли всеки месец? Защото колкото и малко да са, за няколко месеца сумата набъбва и все може да се плати водата на едно домакинство примерно. Какви ще са последиците за държавните служители, които заради своето безхаберие всеки месец ощетяват някой наистина болен човек, който има нужда от парите и ги превеждат на починал? 


Изобщо няма да споменавам как се чувствам аз, след като всеки месец отварям писмо, адресирано до починалия ми баща. Искрено се надявам обаче да получа някакъв отговор поне на един от въпросите си. Макар че по-вероятният сценарий е след ден-два да бъда уведомена, че дължа лихва за тези 2 години и половина, в които мъртвият ми баща "е ползвал" сумата, която вече не му се полага. А може и да ме глобят, че не съм била достатъчно упорита и настоятелна, за да спра безхаберието на държавните чиновници.

Без цензура | 23-03-2010, 12:59 | ЛИЛЯНА ТРЪНКОВА

Как погубваме манастира над „Възраждане”

Примерите за всеобщ мързел и немарливост са много. В долните редове ще стане дума за един варненски, чиято уникална стойност се погубва от уникално безхаберие.

В лозята над квартал „Възраждане” се намират руините на средновековен манастир, за който се смята, че е строен и обитаван от Княз Борис I – Покръстителят, след оттеглянето му от престола. Това не е напълно доказано, но руините са си там – възстановени частично, върху площ от няколко декара, и с огромно значение за балканската християнска история. Разгледайте снимките и се уверете, че има много какво да се види и пипне. Докосваш се до времето на покръстването, митовете и истините за монасите просветители и недоволните боили.

Манастирът се намира точно на 15 минути пеш по пътека над трети микрорайон на „Възраждане” и на 5 с автомобил, след отбивка вляво от пътя за Каменар. Открит е още от Карел Шкорпил и е разработен в средата на 90-те години. Археолозите копаят периодично там.
{vsig}TEMA/2010-03-23-Manastir-Karaach-Teke{/vsig}СНИМКИ: АВТОРЪТ

Макар да е известен отдавна на учените, манастирът е слабо познат на варненци. Направо никой не го знае, като изключим виладжиите наоколо и каменарските цигани, които се спускат на път за „работа” към града, макар и да недоумяват какви са тези камънаци. Може би е познат и на иманяри. Информирани са и неколцина журналисти, които се ограмотиха през 2007 г. Това бе година на местни избори, та разни кандидати за власт и слава се сетиха да направят инициативен комитет по възстановяване на манастира. Без резултат, тъй като начинанието бе кампанийно.

В гугъл информация за манастира може да се намери по ключовата дума „Караач теке”. Тъй официално се нарича местността, макар и нея никой да не я знае с това име. По-интересното е, че независимо, дали е обитаван от Борис I, или не, манастирът е пряко свидетелство за ранното българско християнство. Открити са църква, кула с параклис, библиотека, училище, монашески стаи, работилница,жилищна сграда и огромен скрипториум, където са се писали, превеждали и орнаментирали книги.

Мащабите на скрипториума са непознати дори за средновековна Византия, а целият манастирски комплекс е един от най-големите на Балканите. Строени са по специален план, чрез най-модерни за времето техника и архитектура. Това, заедно с открити баня и тоалетна (ползвани тогава от висшата аристокрация), както и намерен оловен печат с лика на Борис, говорят, че той е бил ктитор на манастира. А скрипториумът е голям, тъй както са били големи и усилията, които князът е полагал за разпространение на християнството. Мястото също не е било случайно – вероятно близо до т.нар Онгъл, свързан с Аспаруховите българи и сред море от стари непокорни родове, чиито първенци Борис е ослепил.

Ако заведете хора там, може да им разказвате не само за княза, но и за легендите за името на местността („Теке на черните брястове”), за хипотезите как е бил разрушен – вероятно от свлачище през XVIII век, като преди това е опожаряван от различни нашественици. От него се открива прекрасна гледка към Варна, а наблизо има и две изворни чешми. История ли? Не, манастирът е и отмора, развлечение.

Не е за вярване, но наистина този културен, исторически и общонационален бисер е непознат. Не го знаят големите, малките, дори и жителите на „Възраждане”. Археологията е скъпо занимание. Инфраструктурата – също. Но рекламата – не. Хайде да видим дали популяризирането на манастира, което пък може да доведе до огромни образователни ползи и интерес, който да съживи мястото, костват чак толкова пари, усилия и геройства?

Най-напред е нужно елементарното – варненчетата да знаят, че манастирът го има. А това може да стане, като всяко училище заведе поне един път възпитаниците си там. Трудно ли е? Не, стига се с автобус по черния път след шосето за Каменар. Малките ще пообикалят, ще поиграят и ще знаят. Това по необясними причини не става сега.

Естествено, и учителите трябва да знаят, за да им разкажат, както и родителите. И това не е трудно. Учителите са хора, които са свикнали на самоподготовка – ще се информират. А за знанието на родителите са нужни малки усилия на варненския кмет Кирил Йорданов. Той всеки вторник дава брифинги за какво ли не, та поне два-три пъти в годината може да се сеща за манастира. Ефектът ще бъде планетарен, тъй като варненските медии са свикнали чинно и дословно да препредават Йордановите съждения. Без значение от темата.

Тези малки действия ще постигнат най-важния ефект – образователният. А като заговорят едни хора, ще го научат други, ще се появят трети, по-заможни. Община Варна може да помогне, като сложи по пътя три-четири указателни табели и едно информационно табло, което на място да разказва за манастира и легендите му. Толкова ли е трудно? Скъпо? В кризата ли е проблемът? Колко пари са нужни за четири табели, едно табло и двама циганина, които да изнесат боклуците? Проект ли е нужен, кофинансиране ли, Барозу ли да даде средства?

А заинтересувана би трябвало да не е само общината. Имаме богата църква. Имаме хотелиери, туроператори, чийто интерес е да водят туристите там. Налице е и свободен университет с хуманитарни профили, който също не е от бедните. Имаме масони, ротарианции и всякакви други дружества, които обичат да даряват. Важното е да се завърти колелото, да има информация, да се популяризира идеята... Някой да се заеме. Този някой трябва да е общината, държавата, църквата, или всички накуп.

Ако те влязат във функциите си, ще се намерят пари и за асфалтирането на черния еднокилометръв път, че и за охрана. Мястото ще влезе в туристическия справочник и летовниците сами ще го търсят. Теренът не е частен и никога не е бил, следователно няма да се появят реститути и да се плащат обезщетения. А ако няма пари за асфалт, може екопътеки да се направят от „Възраждане” към него. В Девня, край химическите заводи има екопътеки, защо над „Възраждане” да няма?

Ако бяха гърците.... Пари щяха да печелят.

Ние не искаме бизнес там. Ако се намерят желаещи, нека инвестират, а ако няма – нека обществените институции си свършат работата. Най-важната инвестиция е знанието на хората и информираността на младите, които един ден ще донесат стократни дивиденти. Пак питаме - толкова ли е трудно да се изчисти теренът и учениците да бъдат водени там? Да се проведе поне елементарна разяснителна кампания? Не говорим да се финансират разкопките, които са скъпи, а просто за популяризиране на вече направеното. Табелите ли са проблемът, двамата циганина, или два-три парапета, които да бъдат сковани за екопътека?

Не вода, а злато газим.

Без цензура | 23-03-2010, 06:52 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Светлозар Николов: Протестите не са евтини, но зад тях стоят стотици малки фирми, а не едрият капитал

Интервю с председателя на Националната асоциация на българския бизнес и на Организация за обществена самозащита – Едно Светлозар Николов. 

"С протестите не търся лични дивиденти, а защитавам интереса на хората и бизнеса. Не ме е страх от нищо...

Без цензура | 22-03-2010, 13:59 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Да надлаем кучетата

Кучетата стават неспокойни преди земетресение. И не само. Съберете една дузина и им размахайте прясна шунка или резен бекон. Ще се намери куче, готово и ръката на стопанина си да захапи за храна. Но нещата се променят. Както казваше Оруел в едно свое есе: две и две не винаги прави четири. Има хора в България, които се оплакват от своите домашни любимци. При земетресение те толкова дълбоко спели, че чак похърквали. И започват да се чудят куче-приятел ли гледат или хрантутят космат мързеливец. Домашните любимци твърде много приличат на стопаните си, макар понякога да не сме сигурни дали изобщо кучетата са това, което бяха. Но е ясно, че отделни личности иззеха техните функции. И от хора се превърнаха в любимите кучета на онези, които стопанисват държавата ни. Дори се заформя нещо като кучешки БДС – лаеш по определен начин и печелиш квота за височина. Няма проблем, скандал или инцидент в регето на нашето бе-ге ежедневие, който да не следва един и същ ритъм. С еднаква мелодия, но с различен текст, всичко се обръща наопаки. И вместо повод да се облечем с хладнокръвие и безмълвно действие, превръщаме проблема в трибуна, на която изкачат кучетата. Да вземем за пример онези напили се ученици. Или коя да е зверска катастрофа. Глутницата излиза и се почва. Лаят срещу родителите, срещу държавата, срещу пътищата и дори срещу психологичните метеоролози, че не са предвидили подобен тип поведение в социалната атмосфера. И каква полза? Изпълват с присъствието си телевизора, вестника или кой де формат и се почва. Мислите, че хората се настройват и вземат под внимание тази спонтанна агресия? Нищо подобно. Дълбоко в човека вирее страх, който се събужда при лай. На първо и второ четене той не си го признава. Ето защо още по-сляпо започва да се подчинява на тези лаещи лидери. Всъщност изконното значение на лаенето би трябвало да се превежда като пазене или известяване на стопанина, че нещо съмнително се навърта около двора. За съжаление цялата ни държава е един незатворен популистки двор, където кучетата се надлайват. На когото гласът се извиси най-високо, канят го в двореца, където доживот му запушват устата с бездънна консерва шунка и нескончаем дивидент от кокал. Иначе каква друга причина за показване на зъби и сгъстена слюнка, която олигавя слуха на читателя. В такива моменти лъсват гърлата на всички наточени лидери, които повече викат и приказват, отколкото да действат. Започват да ги канят по предавания, правят ги лидери на партии и застават начело на митинги. Кресчендото им така замайва тълпата, че тя неусетно им хвърля парчета от своите меса, за да ги разлае още повече. Колкото до истинските жертви, предизвикали полемиката – че кой изобщо говори за тях? Те стоят отритнати и употребени. Остава им само да си ближат раните и да поглеждат поне с едно око към Господ за възмездие. Не се чудете, че в такива моменти тихото гласче на истината стои скрито под капака на тенджерата под налягане. И няма кой да се сети поне да включи котлона. За сметка на това цялата материя на ежедневието ни е обърната с хастара нагоре. Обиди, клевети, закани, открити заплахи и зле прикрити апетити. В агресията има толкова справедливост, колкото и в удоволствието да маршируваш в блато – затъваш така или иначе с гордо вдигната глава. И каква полза? – да питаме пак. Нима един викащ и точещ зъби за оголените меса на обществото пес може да стане лидер, предаването му да бъде рейтингово или статиите му да се четат като заглавия от безплатен вестник с голям тираж. Може. Това е България. Това е една от най-сеизмичните зони на планетата земя. Няма ден, в който да не стават земетресения. Поради тази логика всеки ден кучетата лаят та чак се задавят. Това е държавата, в която истинските животни спят и си почиват от същността на своята природа. Останалите лъвове и тигри са свободни да минат границата и да търсят препитание в други държави. Или да влязат в зоопарка, където срещу два лева децата ще им хвърлят пуканки и кифли с мармалад с изтекъл срок на годност. Лошото е, че едни от най-големите умове в масовото пространство оставиха духа и разума си в стъкленица с формалин и излязоха на сцената с оголени зъби. Статиите им до онзи ден вдъхновяваха, предаванията им се гледаха и слушаха с отворени очи и уши. А сега, какво стана сега с тях? Някой ги зарази и те бързо забравиха какво са писали като вдъхновени млади идеалисти: че проблемите не се решават със скандали и врява, с цинизъм и злоба, а с тиха вяра и мъдра дума. Онзи, който отива на битка, трябва да се научи да си стиска зъбите. Разбирате ли сега защо питбулите са едни от най-страховитите кучета. Почти никой не ги е чувал да лае. Хапят веднъж – до смърт. Останалите мъстии донякъде убеждават публиката, че са интелигентни кучки, прочели са много книги и вадят мнения от долапа като стара вещица илач срещу всякакви болести. Но ако им хвърлите две парчета месо едновременно, те ще се самоубият, защото ще осъзнаят, че са останали без право на избор. Ето защо утре не се чудете, когато на главата ни се стоварят нови инциденти. Врявата така или иначе ще продължи. Виновни трудно ще се намират, защото в България живеят само критици. Ако някой вземе да стори едно добро дело – още по-лошо. До обяд българско време вече ще са го обвинили в нездрави финансови интереси с цел облизване каймака на общественото одобрение, което за кратко ферментира в твърд електорат. Естествено, че всичко е политика. Дори не на първо място са парите. Властта е много по-важна. Затова онези, които искат много, градят около себе си жив плет от лаещи песове. А всяко добро дело се оглозгва до кокал, който се хвърля на задавящите се в слюнката си слуги. Истинските кучета сякаш искат да си починат от хората. А обратното – хората не могат да се наситят да бъдат кучета. Всичко е обърнато с краката нагоре. И поради тази причина ходещите изправени песове лаят след, а не преди земетресенията. Знаете, че всичко в нашата държава става след инциденти. Никой не се старае да ги предотврати. Това е така, защото глутницата винаги има нужда от жертви. А ако не се появят скоро, те тренират – хвърлят словесни бомби и вдигат олелия до небесата. Един вид: ние сме хората с мнение и ако стане някой сакатлък в тая държава, елате ни вижте. Цялата работа наподобява по-скоро следната сцена: куче изправено срещу стена, на която е нарисуван ухилен враг. И се почва – суха тренировка. Лаят и тренират гърлото си, защото не се знае утре начело на кой протест ще ги сложат. Хората така са свикнали: стане ли нещо, излиза един начело и започва да лае. То земетресението вече е отнело живота на четирима младеж, но все някой трябва да оглави протеста. Защото, оставена на произвола, току-виж тълпата стигнала до същността на проблема. Те жонглират с интелигентността, впечатляват аудиторията с откровена простащина и с цинично откровение привличат милосърдно внимание. А през това време вътрешните стени на общественото недоволство са вече пребоядисани. И никой не мисли за любовта, която отнемаме на децата си, за упоритостта, с която се отстояват ценностите и за характера, с който се воюва за всяка една добродетел. Защото, ако ги има, то значи сме успели да победим лошата поличба над нашия народ. Или поне ще сме надвикали лаещите кучета. Искате да кажете, че ценностите са отживелица? Разбира се, че е така, когато искаме да се оправдаем за страха от лаещите до ушите ни кучета. Те вече са ни заразили с бяс. Той иска от нас едно: да убиваме, да мачкаме, да сваляме от власт и да се стремим ние към върха на безумието. Разум, душевност, честност – те са продукти на друга епоха. А сега: Добре дошли в кучкарника! Кога природата ще си заеме отново мястото? Знаете ли, ако другите въпроси увиснаха във въздуха като корени на дърво след свлачище, то поне на този да се опитаме да дадем отговор. Брадясалите философи, които непрекъснато ни дават съвети как да живеем, кое е правилно и кое противоконстуционно, трябва да се погледнат в огледалото. С малко повече откровение ще забележат, че брадичката, от която смучат бисерите си, не е естествено окосмяване на лицевото изображение, а опашката, навряна между краката им като на изплашено псе. Знаете ли как ще разпознаете тези хора и как можете да разберете дали са достойни за лидери? Попитайте ги за любовта. За приятелството, обичта и емоциите. А също погледнете пръстите на ръцете им – дали са трили някога сълзи на дете или на страдащ човек. Наобиколете ги вечер и вижте дали плачат или се смеят насън, дали се стряскат или се напикават в часа, когато истинската същност на тяхната природа започва да им отмъщава. Така или иначе вече ще сте разбрали чии домашни любимци са станали. Останалото е тишина, в която се носи ехото за спомена от делото на истинските герои. Да надлаем кучетата - няма нужда. Те скоро ще млъкнат сами и ще изчезнат, подплашени от разместването на духовната тектоника. И ако един ден земята се отвори, то това ще стане заради дълго преглъщаните подпочвени води от кучешка слюнка.

Без цензура | 21-03-2010, 07:03 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Палмите изядоха велоалеите

Прочутата километрова велоалея, минаваща край общината, може да се сметне за символ на Варна – необходима, хубава (след излъскване), на добро място и създаваща усещане за далновидно управленско мислене; но пък недостатъчна, с паркирали върху нея автомобили, затваряна периодично заради строежи. И най-важното – открита помпозно от кмета Кирил Йорданов в навечерието на третия му мандат, съпроводена от гръмки, но нереализирани обещания за още подобни придобивки. Което пък показва, че далновидното мислене е просто опаковка. Съдържанието е пълно с идея за рейтинг.

Когато Йорданов, сам пъчещ се като активен спортист, коло и мото ездач, откри алеята, обеща тя до стигне чак до най-крайния квартал „Владиславово”.„Основната идея е максимално да се обслужват всички по-големи училища в града”, каза патетично той, което си бе измишльотина на килограм, тъй като много от големите школа са извън тази дестинация. Но не това е важното. Важното е, че алейката си остана сираче. Велосипедът, който е „здрав, екологично чист”, така и не стана „добра алтернатива на транспорта в града”. Цитатите пак са от Йорданов, 2007 г.

Когато днес говорим за ужасните пътища и дупките, е редно пак да се повдигне този въпрос пред Йорданов. Не, че някой се е съмнявал, че иде реч за кухи предизборни мероприятия. Не, че не са казвани и по-големи лъжи. Но все пак... Велосипедите наистина са алтернатива на автомобилния трафик. Нали Йорданов реве, че непрекъснато се увеличават колите. А имат ли алтернатива?

Велосипедът е не просто средство за мобилност, той е спорт, здраве, придържане към екологичен начин на живот, по-чиста природа, тъй като компенсира дима от ауспусите, той е образование и инвестиция в децата. За възрастните е три в едно - „транспорт, тонус и здраве”, следователно е икономически ефективен. Често е единственото средство уседналият офисен градски пролетариат да се докосне до горните благини. Затова алеите, стоянките и безплатните колелелета са символ на цивилизованост и практичност. Умните и далновидни управници по света гледат да ги има. У нас ги няма. Всичко това е банално известно. Но точно защото е банално, че и известно, следва да се заключи, че Варна изтърва редкия шанс да бъде цивилизована и практична. Екология, транспорт, здраве – това са пропуснати ползи.

Пропуснати са, тъй като живеем във време на криза. Пари занапред едва ли ще се намерят. Наскоро в общината заговориха за някакъв европейски проект за 1.2 млн. евро, чрез който Варна да направи велосипедния транспорт достъпен до 2012 г. Дали ще стане, не се знае. Това, което се знае, е, че в последните 3-4 докризисни години бюджетът на града бе над 200 млн. лв. Теглиха се какви ли не заеми, пари се профукаха за какво ли не. Като например за палми. По едно време общината обяви поръчка за 5 млн. лв. – все за палми. Тези пари, на база на 500 000-те хиляди лева, хвърлени за единствената километрова алея, стигат за 10 километра алеи. И за още, ако инвеститорът не краде.

Ако бяха построени, големите училища наистина щяха да бъдат обслужени. И Варна щеше да е направила една от най-полезните си инвестиции за поколения напред. Не, че палмите са лоши. Но няма как да са по-голям приоритет от велосипедите. Дано Йорданов – горещ фен на спорта, поне малко е поспорил със съпругата си Елена, горещ фен на красотата и палмите.

Сега, когато наистина няма пари, харчовете на едро за палми, целогодишно светещи коледни лампи, представителни разходи, обръщения чрез медиите и т.н., изглеждат като чудовищно престъпление. В момента пари отиват за кръпки, асфалт, народът се гневи пред общината... Кой трябваше да се сети, че велоалеите са много по-добра инвестиция и щяха да спестят част от сегашните разходи и нерви? Ами кметът трябваше, заместниците, председателят на общинския съвет, съветниците от т.нар. мнозинство.

А иначе не е лошо да имаме и ски писта, трасе за „Формула 1”, космодрум, че и монорелса, лансирана от Свилен Крайчев, депутат и заместник на Йорданов. Но от липсващите велоалеи ще си патим. Можеше да ги има. Ще патим всички, без вина.

Без цензура | 20-03-2010, 18:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

varnautre.bg

Снимка на Деня

Зимна приказка в зоопарка във Варна

Общи Условия Реклама Контакти

Всички права запазени © 2023 Varnautre.bg