Всичко от Мариан Желев:
Много Ви моля, ако обичате София, ако живеете и милеете за столицата, спрете да четете този материал. Той би навредил на Вас и на другите около Вас. Посъветвайте се с лекар, за да се откажете от други подобни материали.
„Добър вечер, скъпи зрители! Ето какво ще видите в емисията ни: Желева, Борисов, Агджа... – Я, във Варна и на север сняг вали! Че и училищата затворили!”
Дори да се отнеса по-сериозно към темата, пак няма да мога да избягам от хумора. Сякаш на шега новините за зимната обстановка във Варна бяха показани по националните медии. Да не говорим, че минаха като най-обикновено съобщение. А спомняте ли си какво беше, когато София бе затрупана от цели пет (5) сантима сняг (дали не бяха четири и половина, но да не издребняваме). Тогава стана бедствие. Софийските баби се кръстиха, на журналистите само дето не им се раздвои езика да съскат срещу общината, министерството и правителството. Гражданска защита стоеше на полусъединител. Изобщо - трагедия голяма. Пък ние тука цъкахме с език и се почесвахме.
„А сега да видим какво става във Варна. А, ама то там май много вали!”
Думите не са мои, а на журналистка от водеща новинарска емисия. Тя изгледа репортажа на кореспондентката само до въведението в обстановката. После я прекъсна и отново започна да си води новините. Другата журналистка от следващата водеща телевизионна медия направо си каза: „Във Варна спря ли да вали?” Кореспондетката едва стоеше на краката си. А снегът бе затрупал листчето, откъдето трябваше да ни почете. Позатри го и се започна: Във Варна наистина има много сняг.
Стигаме до спортните новини. Там Варненско и Черноморието са на първо място с метеорологичната си обстановка. Какво общо има снегът със спорта ли? Просто шест водещи футболни отбора (сред тях ЦСКА, Левски, Локомотив) в момента са тук на лагер. Е, как няма да са новина номер едно. Едни от футболистите влезли да тренират в каварненска зала. Други пък тичали по стълбите на Гранда, трети направо стягат багажа за Благоевград, където е по-топличко. Благодарение на тях, зимата тук ще е на първо място в новините. Макар спортни.
Не че е толкова важно, не че и останалите хора трябва да са облъчени с трудната обстановка, но е чудно как 5 сантима сняг в София са бедствие и новина номер едно, а 50 сантима и повече в „провинцията” са обикновена статистика? Тук няма министерства, на които да се мърмори, правителство, което може да се свали заради неразпръснат тон пясък или луга. Тука има само едни обикновени хора, които по-добре да се затворят в къщите си и да чакат слънцето да изпече. И много-много да не се обаждат, защото какво толкова е станало: Преспи? Затворени училища? Родилки, които не могат да стигнат до болницата? Голяма работа!
Тези дни дори се роди виц: Седнал човекоядец да опитва столично и провинциално месце. Оценката му била категорична: Столичното – по-крехко е. Другото е жилаво и не става.
Скъпи столични медии, следващия път като стане бедствено в София, спомнете си и за останалата част от България, която много обича да ви гледа. Понякога и тук вали сняг.
Без цензура | 20-01-2010, 08:32 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
За първи път от 40 години насам жертвите при пътни инциденти са намалели.
През 2009-та те са 900 – със 161 души по-малко в сравнение с предходната година. Това съобщи комисар Алекси Стратиев от „КАТ – Пътна полиция.”
Случайно или не - бихме могли да оставим тази новина да се сбогува с паметта ни. Може би, защото твърде много сме претръпнали със стихиите, които вилнеят по нашите пътища. Или пък заради нашия корав скептицизъм, от чийто корен би избуяла фразата: „По-малко жертви? Това е случайно.”
Но ето какво добавя комисар Стратиев:
"В рамките на 40 години не сме имали толкова нисък травматизъм на пътя. Всички медии помогнаха това да се случи, защото хората ги чуват и осъзнават проблемите, които стоят пред безопасността на движението. За това влияят и контролът, и санкциите", коментира Алекси Стратиев.
Кризата може да е съвременната чума, но, в случаи като този, взема страната на хората. Това е трудно доказуемо, но ни трябва малко подсещане, за да разберем къде е истината.
При последната криза през 1996-1997 г. жертвите по пътищата също са намалели драстично. Падат до 700 на година. Ясно, че тогава хората са карали по-малко колите си, защото доларът е 3000 лева и няма пари за бензин. И все пак – криза е.
Има една приказка, която гласи: „Изплашен кон каруца не дърпа” и друга, също толкова мъдра и кратичка: „Умно куче в мъгла не лае.”
Може да сме диви като народ, но не и глупави. В мътни и трудни времена българите се мобилизираме. Успяваме някак да си отворим очите на четири. Комисар Стратиев донякъде е прав, че влияят медиите, контролът и санкциите. Естествено. Но тях ги има през цялото време. От години насам. Тръби се наляво и надясно. То не бяха артисти, известни българи, които по всички медии зоват за внимание по пътищата. И едва през 2009-та нещата се променят.
В криза си отваряме ушите и запечатваме в ума си онова, което би могло да ни защити. Не че няма лудост по пътищата. Има, но всичко е прищипано с онова навъсено: „Хей, криза е! Не е време за безразсъдство.” Това ни кара по-сериозно да гледаме на всяка ситуация. Няма смисъл да показваме колко вдига колата, колко сме опитни в завоите и как марката на возилото ни е залепнала на челото. Сега на дневен ред изпъкват способностите ни да осигурим препитанието, да овладеем положението с фирмата и да си сложим на челото бръчките на една поносима угриженост като стена пред инфарктен развой на битието ни.
От казаното дотук излиза, че българите живеем добре, когато страдаме, а щом страдаме – стъпваме на краката си. Кризите не са нещо ново за нас. Не сме изкарали тъпана да бием чак. Но ето, че една лампичка в съзнанието ни е светнала. „Внимание!” Повечето хора мислено си я слагат на таблото в колата, когато шофират – да им напомня, че в трудни времена се изисква повече съобразителност и концентрация.
„Обадете се, като стигнете” – спомняте ли си този поизбелял навярно етикет, сложен на задния капак на колата? Надявам се, че от паметта ни няма да избледнее статистиката, че 161 души повече от предната година са живи и здрави и са успели да съобщят на близките си, че пътуването им е завършило успешно.
Без цензура | 15-01-2010, 11:12 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
По това време ще съм на почти 78 (седемдесет и осем) години. Не че съм страстен привърженик на Джулая или на други подобни течения.
Подобни материали с такова заглавие лесно се пишат. Достатъчно е да копирам малка част от изписващото...
Без цензура | 03-01-2010, 18:07 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Имало едно време един Българин. Бил орисан с ум и сила. Работлив бил, обаче всичко сам си правел и много-много не давал да му се месят. Не харесвал управниците си и много пъти на чашка ги пооплювал. Затова решил да си направи той партия.
Направил си. Но понеже сам си бил лидер и сам се преизбирал, му станало скучно и развалил партията. Преди това обаче си спретнал такъв компромат, че дълго време си чешел езика с люти закани и пиперливи захапвания.
Имал този Българин проблем с пиенето. Не, не с количеството, а с качеството. Мислил си, че все го лъжат с грамажа, със съставките на питиетата и си направил сам казан. Започнал сам да си вари ракията. Варил и опитал. Харесала му. Даже много му харесала. И така се напил. Дошла му голяма сила. Изправил се и сложил длан на челото. Огледал се и решил: квартала, в който живеел, не му допадал и сега щял да направи нов.
Едва успял да си направи една улица, но останал доволен. Но не за дълго. Нещо й липсвало на тази улица. Дупка! Речено – сторено. Изкопал хубава дупка на средата на улицата. После обаче Българинът забравил, че той е направил дупката. Счупил в нея колата си и се заканил на управниците си. Мърморел Българинът три недели. Толкова се увлякъл, че дори забравил, че той сам е направил и улицата. И когато завалял сняг и нямало кой да почисти, Българинът вече се заяждал.
Омръзнало му и решил сам да си направи снегорин. Забавлявал се. Но малко се поувлякъл, защото решил да набута снега в един подлез, но там се заклещил със своя снегорин. Зарязал придобивката си и се отправил към новото си предизвикателство.
Открил в небето звезда. Кръстил я на себе си. Всяка вечер си я гледал. И й говорел с мили думи. Много бил горд. Даже се главозамаял. Поради това се почувствал отчужден и пак сложил длан на челото, за да се огледа. Видял едно дърво. Отсякъл го и си направил свирка. Дошли обаче представители на чужди защитни организации и осъдили Българина. Лишили го и от ракията. Затворили го в затвор с повишена защита на правата на човека.
Там Българинът се оказал начело на бунт. Освободили го предсрочно за лошо поведениe. Пратили го на неговата си улица с дупката и му забранили да излиза оттам. Българинът се подсмихнал и решил да си изкара снегорина от подлеза и с него да си отмъсти. Тъкмо да посегне, когато се случило нещо неочаквано.
Българинът се събудил. Огледал се. Къщата му била ограбена. Той бил много брадясал. Откраднали му даже и обувките. Портфейла – не, защото бил празен. Жена му го била напуснала, без дори да измие чиниите преди това. В същото време съседът от горния етаж вече слизал да се заяжда с него заради фасовете от балкона. Само кучето било останало до Българина. Но то сега спяло.
Вместо да запретне ръкави и да се залови за работа, Българинът решил: легнал и отново заспал.
Присънило му се един снегорин.
И приказката отново започнала...
СНИМКА: МАРИАН ЖЕЛЕВ
Без цензура | 20-12-2009, 09:22 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
През пролетта човек се измаря. Все не може да свикне с темпото: денят му се струва муден, тежък, изморителен. Лятото – о, през лятото пък настават такива жеги, че е направо непоносимо. И на всичкото отгоре е опасно да се излиза по улиците заради заплахата от слънчев удар. Есента депресира. Това неприятно окапване на дърветата, първите студени дни, продължителните есенни дъждове, скъсяването на дните – всички тези причини спонсорират едни от най-дълбоките човешки депресии.
А какво да кажем за зимата?
Зимата е най-тъжният и най-нещастният сезон. Тя е студена. Можеш да замръзнеш. Като завали сняг има опа...
Без цензура | 14-12-2009, 08:32 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Дали видимото на пръв поглед състояние на подлезите във Варна е новина за първа страница? Или е по-добре да се замислим, че варненските – а и не само – подлези са съоръжение за безопасно преминаване от един тротоар към друг. И веднага след това можем да си преведем този буквализъм на езика на символите: подлезът е символ на прехода – от едно обществено устройство към друго: от неосветената улица Георги Димитров (примерно) към бляскавия площад „Освобождение” (да речем).
{vsig}photo-report/1442podlez{/vsig} Нямам намерение да навлизам с права лопата в браздата, където е...
Архив Варна | 03-12-2009, 04:10 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Дали видимото на пръв поглед състояние на подлезите във Варна е новина за първа страница? Или е по-добре да се замислим, че варненските – а и не само – подлези са съоръжение за безопасно преминаване от един тротоар към друг. И веднага след това можем да си преведем този буквализъм на езика на символите: подлезът е символ на прехода – от едно обществено устройство към друго: от неосветената улица Георги Димитров (примерно) към бляскавия площад „Освобождение” (да речем).
{vsig}photo-report/1442podlez{/vsig} Нямам намерение да навлизам с права лопата в браздата, където е...
Без цензура | 02-12-2009, 10:24 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Долу-горе така би трябвало да звучат съобщенията за увеличените безработни, затворените магазини и поизтънелия семеен бюджет. Обичайно, нормално и познато.
Няма значение дали сме свикнали или не да преживяваме кризи, в крайна сметка в нашата психика се забел...
Без цензура | 29-11-2009, 17:16 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
...или възможно ли е вълните да са предизвикали свлачищата във Варна
„И все пак те са вредни”.Това изречение струва 30 (тридесет) милиона евро. За да стигнат до него, уче...
Без цензура | 26-11-2009, 10:34 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Баба ми имаше едно куче, което държеше в двора на много къс синджир. Веднъж в месеца тя го пускаше на улицата – на свобода. То започваше да търчи като нажилено от пчели; препъваше се в изплезения си език – напред-назад, напред-назад, докато не му остане въздух.
После само(!) се прибираше в двора доволно и пребито от тичане на свобода, за да му сложат пак късия...
Архив Варна | 24-11-2009, 12:25 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Хората лесно залитат по такива книги. Мистерия, трилър, загадка, таен орден и руса мацка с големи бомби. Такива четива вървят на плажа, на почивка или се ползват като средство за приспиване вечер. На човек не му трябва психологическа драма
или многопластова екзистенциалност, а леко вибриращ сюжет, оставящ приятен вкус от лесна победа след фи...
Варна Лайф | 18-11-2009, 21:05 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Звучи малко като анекдот. С повече фантазия можем да стигнем дори до Стайнбек. Уви, случаят тука е толкова елементарен, колкото простичко изглежда приятелството между магарето и бодилите.
България е хубава страна с хубави хора. Произвежда много добро вино и качествени дупки по пътищата. Е...
Без цензура | 08-11-2009, 21:11 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Баба ми имаше едно куче, което държеше в двора на много къс синджир. Веднъж в месеца тя го пускаше на улицата – на свобода. То започваше да търчи като нажилено от пчели; препъваше се в изплезения си език – напред-назад, напред-назад, докато не му остане въздух.
После само(!) се прибираше в двора доволно и пребито от тичане на свобода, за да му сложат пак късия...
Без цензура | 31-10-2009, 20:49 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Черната скала е като Страшното или Свинското езеро в Рила – привлича заради самото име. Близо триста метра отвес, внушителна гледка и не малка доза респект към самата природа. Черната скала не би изпъквала толкова, ако не се намираше в по-ниската част на планината – на не повече от 1500 метра надморска височина. Навсякъде гора, растителност и изведнъж, подобно на гърбица в зелената снага на гората, се появява тази внушителна канара.
Маршрутът е удобен за половиндневен поход, ако се намирате в Боровец. Стига се за около час от курор...
Туризъм | 27-10-2009, 20:51 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
Според една теория, мъжете започвали да се заглеждат по жени като се напият, защото това била естествена защитна реакция на изпадналия в шок организъм, който започвал да търси начин да се клонира и размножи.
Има толкова много други случки от нашето ежедневие, които на пръв поглед приемаме за естествени, а се оказват, че носят своя скрит психологически смисъл.
През последните месеци се писа много за новопостроения лифт до Седемте Рилски езера. Оправдано е безп...
Туризъм | 27-10-2009, 17:27 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
