Всичко от СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ:

И тази седмица пенсионната реформа продължи да бълбука в блатото от нерешителност, цените растат, а първият сняг пак ни изненада. Държавата узакони агенция „Една жена каза”, финансовият министър сподели с нас, че има добър сън, но не разкри тайната му, а премиерското говорене надмина всички очаквания с мечтанията за пърхащи перки. Във Варна, поела към поредно признание за най-добър град, всички проблеми очевидно са решени, защото будната православна общественост пое на кръстоносен поход срещу дявола.

Репортер и шофьор на вестник „Галерия” тази седмица опознаха ареста отвътре. Макар да няма много фенове, изданието спечели съчувствие след обясненията на вътрешния министър, че дваматата са прибрани не за друго, а защото

едва не убили жена с колата си

Екипът се навъртал край луксозната вила на вицепремиера в село Шума, а бдителна съседка решила, че са крадци. Те пък се опитали да я сгазят, преди да избягат. Така поне твърди жертвоготовната дама, а високопоставеният й съсед очевидно й вярва безрезервно, защото не чухме други аргументи за ареста освен споделеното от агенция ЕЖК. В една от телевизионните си изяви съседката обаче пресоли манджата, като все натъртваше, че това, което искали да й сторят двамата с колата, било „член 123”, или иначе казано – причиняване на смърт поради „правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, както пише в Наказателния кодекс. Заснетата вила в Шума стана интересна, след като Яне Янев размаха въпросите си за имотното състояние на Цветанов и обеща свидетел за мътното финансово зачатие на ГЕРБ. Тази седмица свидетелят Асен Урманов се прибра, потвърди казаното от Янев, но не разкри никакви подробности. А след като лидерът на РЗС беше атакуван по сексуална линия, един от депутатите му се зае да докаже, че при съответните приятели на човек не му трябват врагове. Емил Василев описа в писмо как му посегнала Искра Фидосова, а от подробностите за напуканите плочки

би опадала мазилката и на селска тоалетна

Останалите българи през това време следяха друго по медиите и в джобовете си. През седмицата хлебарите предупредиха, че скоро хлябът им ще струва с три–четири стотинки повече, а потребителите имат шанс да не го усетят, ако търговците си намалят печалбата, вместо да вдигнат цените. Вече поскъпнаха плодове и зеленчуци, ако не броим лимоните, а на тях никой вече не гледа като на шанс да си направи лимонада. Защото и захарта поскъпва. Така цените доведоха до изчисленията на КНСБ, че едно семейство с две деца трябва да разполага с 2008 лева, за да има нормален живот. В определението влизат храната, тока и водата, дрехите и здравната помощ. Книгите, развлеченията и почивката очевидно са ненормална екстра. Излишна екстра  ще се окаже стандартът «Стара планина». След соевия скандал, завършил без наказания, дойде идеята да купим на някой подходящ човек лаборатория за количествен анализ. Месопреработвателите обаче отказаха да финансират начинанието, а шефът им Кирил

Вътев изригна, че му се повръща от стандарта,

по който и без друго никой вече не иска да работи. И да има ентусиасти, те пък ще се спънат в следващата идея – в „стандартните” салами да има само българско прясно месо, след като вносът отдавна е над 70 процента. Ресорният министър обаче явно вече има ново хоби, ако вярваме на официалното съобщение на пресцентъра му. Цитирам: „Под егидата на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов с театрален спектакъл, посветен на българската гора, бе отбелязан новия Закон за горите, който влиза за разглеждане в Народното събрание. ... Зам.-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов подчерта важната роля, която в решителен момент като този, има обединяването ни около принципите, завещани от творци и общественици като класика на българското слово, защитника на българската гора, писателя, в същото време и лесовъд – акад. Николай Хайтов.» В същото време намаленото финансиране за защита от наводнения може да причини догодина

потоп върху милион и 600 хиляди декара ниви

в България. Премиерът Борисов беше над тези неща – след фикс идеята за магистралите, тази седмица той сподели, че има още една мечта – цялата държава да е покрита с вятърни перки и всичко да е като в приказките – със светещи червени лампички и «стотици хиляди въртящи се перки». Идилията, споделена пред студентите от софийския Технически университет, послужи за обосновка на тезата, че България пак ще има нужда от инженери. Бъдещите инженери бяха осведомени, че ремонт се прави, само ако жена ти даде пари, а също – че премиерът не се плаши от подскачащи студенти. А вицето му Симеон Дянков, само че в УНСС, даде ценни съвети, сред които и: «Не ви препоръчвам Софийския университет.» Преди двайсетина година студентите подскачаха наистина високо при такива откровения... Научихме и друго – социологията на премиера не включва никакви сложнотии, той просто ходи по улиците и слуша хората. Не е ясно какво чува, но според „Галъп интернешънъл" в момента

гласовете за ГЕРБ биха били 35 процента

Това не пречи на финансовия министър да спи спокойно. И да смята, че икономиката расте, при това без цифрите да идват от фиктивен износ. Дянков успя обаче да развали съня на доста граждани, като доразви идеята за данък «Лукс». Според него той ще се плаща само от живеещите в големите градове и в курортните селища. Варненци може би ще го плащаме двоен. Но пък така може да се сбъдне прогнозата на Бойко Борисов, че земеделието ще е водещ отрасъл у нас. Голямата тема за пенсионирането така и не получи решение. Вноските се вдигат, възрастта – явно също, единственото, което липсва, е истинската реформа. Поредното заседание на тристранния съвет върна разговорите в изходна точка, но в по-дълбока дупка, след като Симеон Дянков отново поиска условията за пенсиониране да се променят още догодина, работодателите го подкрепиха, а синдикатите обявиха

готовност за безсрочна стачка

Частично преосмислена беше и идеята за национализация на професионалните пенсионни фондове. Те все пак ще трябва да налеят сто милиона лева, като не е ясно къде точно – в общия фонд за пенсии или все пак в отделен. И друго не е ясно – според Дянков фондовете имат тези пари в брой, докато според директорката на едно от дружествата Даниела Петкова тези сто милиона ще ги извади НОИ за сметка на бъдещи постъпления. И докато ние още търпим да ни обясняват, че вдигането на осигуровките е всъщност «изрявняване», и изобщо за всичко са виновни предишните, "Трансперънси интернешънъл" излезе със смущаващи данни. В Европейския съюз само Гърция успява да ни бие по ниво на корупция. Най-прилично сме се държали през 2004-та и през 2007-ма. При Сакскобургготски и при Станишев. А в момента делим 73-то място с Вануату и Тринидад и Тобаго. Вероятно там е също толкова нормално, колкото и у нас, премиерът лично да прати правителствения самолет, ако се случи инцидент с човек, когото той харесва. Като искрено желаем на Христо Мутафчиев да се оправи и да се върне на сцената, не можем да подминем

непреодолимо усещане за цинизъм,

останало след полета на «Фалкона». Не защото един актьор не заслужава най-добрата медицинска помощ. А защото я заслужават, но няма да я получат, шофьорът, учителят, пенсионерът... Защото извън градовете единствената здравна помощ, достъпна на хората, са онези около четири хиляди фелдшери, които работят полулегално, без да ги има в закона. А здравният министър Константинов продължава да твърди, че е «голям фен на доплащането, но то трябва да е разумно». «Разумното» включва и разчетите на здравната каса, че един милион у нас няма да се осигуряват. Тази седмица умря и октоподът. Германският октопод Пол. Нашият си е жив и здрав. Тази седмица той стана причина за изострящи се диалози между президент и вътрешен министър, с намесата на Пешо Сумиста, който бил казал нещо пред някого, от което ставало ясно, че Сумистът ще е част от проекта на Първанов. Той пък пита кой пази гърба на «Октопода» и така цялата ситуация продължава плъзгането си на юг от гърба. Голямата точка заби премиерът, който, нервен от проекта „Първанов” или от нещо друго, прегази конституцията с огласеното в Брюксел настояване да не наричат Първанов „президент” пред него. Твърди се, че

новото политическо чудо на президента

щяло да се казва АБВ. Доста подходящо за държава, в която всеки управляващ мисли, че държавата започва с него. Във Варна, ако не броим идиотите, които взривиха кола до читалище, училище и детска площадка, кипежът е в рамките на умереното. Митрополит Кирил си намери нова мисия – да изгони дявола и дяволицата от чешмата до басейна. Кирил Йорданов си позволи да коментира, че дяволът е на друго място, но дискусия за градската среда пак не се получи. А в центъра на града мократа трудовашка мечта, кръстена Дочка, необезпокоявано плаши минувачите. Няма засега обсъждане и на проектозакона за сценичните изкуства, според който Варна може да се окаже съвсем без театър – само със сцена, на която да гостуват чужди трупи и спектакли. Прочелите законопроекта са в смут и от друга идея - спектакли, „насаждащи“ расова дискриминация, могат да бъдат спирани от МК. Министерството на културата. Или може би «Маккарти». С лепенки на вратите е вече музеят «Стара Варна». Държавата иска по пет хиляди лева месечен наем от общината, тя пък не ги плаща по една или друга причина и накрая музеят може да се превърне в спретната почивна станция. Общинските съветници пък поискаха най-сетне да се разчисти

неяснотата около финансирането на чистотата,

защото сега излиза, че имаме концесия за боклука и отделно финансираме дейности, които вече са платени на концесионера. Така неусетно за четири години сметката е станала от 7 на 17 милиона лева, а пък Варна определено не е по-чиста като за 10 милиона. Сравнително добра новина има за екипажа на «Лудогорец» - те най-сетне ще се върнат от злополучния последен рейс на кораба. Двама от екипажа не дочакаха края на сагата, а собственикът на кораба се крие, макар че освен медиите, никой друг не го търси. В Бургас предстои нещо поучително – търг на имуществото на Митьо Очите – от апартаменти до прах за пране. Нищо, че митничарските села си стоят, половината тузарски имоти се оказаха  с неплатени данъци, а луксозните яхти на братя Диневи, заедно с дълговете - собственост на поредния безработен бай Иван. На данъчните обаче тази седмица им било най-интересно откъде са парите на Митко Бербатов, та смятали да проверят. Въпреки всичко това най-любопитният диалог тия дни се проведе в София. Там започнаха да копаят за

канализация за баровските квартали

"Симеоново" и "Драгалевци", а някои баровци се възмутиха, че им пречат на движението. Йорданка Фандъкова се опита да обясни, че срамно не е затварянето на улицата, а фактът, че през 2010-та има цели квартали от малки дворци, които са на септични ями. Явно не е разбрала, че някои нямат нищо против - просто така им харесва.

Без цензура | 30-10-2010, 07:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

„Национализация” стана думата на тази седмица, през която почти ритуално се късаха договорки и споразумения, а вътрешният министър има вече четири версии откъде са парите за апартаментите му, като пестенето от закуски още не е споменавано.

Именно желанието на медиите да кажат кратко и ясно за какво им говорят държавните мъже реанимира термина „национализация”. Това пък накара министър председателя да се обиди и да заяви, че тези приказки са спекулации на определени политически и бизнес кръгове, „изнервени” от „безпрецедентната подкрепа”, оказвана на кабинета от чужбина. Очевидно прегледът на печата за премиера тия дни е правен без анализа на Ройтерс. Иначе той все щеше да забележи цитат като този: „Дясноцентристката партия ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 година с обещание да реформира остарялата пенсионна и здравна система, но отстъпва, изправена и пред най-малкия протест. Тя

може да бъде наказана за бездействието

на изборите догодина.” Тази седмица кабинетът не направи нищо, за да опровергае Ройтерс, опозицията и редовите българи, които бъркат все по-надълбоко в джобовете си, без да виждат смисъл в това. И тази седмица не беше постигнато съгласие откога започва вдигането на осигурителния стаж и възрастта за категорийните работници. Договореното пък предвижда по-висока пенсионна вноска и диференцирани прагове за самоосигуряващите се. Професионалните частни фондове ще се влеят догодина в държавен фонд или, иначе казано, ще ги национализират. Някои икономисти го наричат дори кражба. Дали държавата е добър стопанин, по-добре да не питаме – точно тази седмица стана ясно, че тя не си е потърсила около 600 милиона лева дивиденти от държавни дружества. А и подобно сипване на личните пенсионни партиди в общата осигурителна каца

напомня на масовото влизане в ТКЗС

Извън емоциите са предупрежденията на икономисти, че тези фондове не държат пари под дюшека, а инвестират в акции и недвижимост и всеки подобен сигнал води до желание за оттърваване от проблемите, от което падат цените, а оттам и бъдещите пенсии. Всъщност, Българската фондова борса вече беше одържавена /или национализирана/, това е втори опит, и вероятно мнозина вече поглеждат към Калотина, защото им става някак деветосептемврийско. Синдикатите подкрепят идеята за национализация, но пък са недоволни от много други и под напора на това недоволство премиерът се закани да накъса публично споразумението със синдикатите. Борисов обаче беше изпреварен от лекарите. Ако помните, те твърдяха, че вярват на премиера, приеха присъствието му като гаранция за споразумението от шести септември и спряха протестите. Сега споразумението е на парчета, защото пари и реформи няма, протестите отново стават актуални, като лекарският съюз ще стачкува заедно с КНСБ и „Подкрепа”. Решението беше огласено малко след като главният им „любимец” Симеон Дянков определи заседанието на Тристранния съвет като „успех и напредък”. Не останаха много илюзии и за тези, които пуснаха бюлетината за ГЕРБ заради

обещанието за поносими данъци

Защото Европа го искала и защото било екологично, всички собственици на стари коли догодина ще плащат по-висок данък. Или пък защото дупките в хазната трябва да се кърпят. Вдигат се акцизите на тютюна, някои цигари и горивата, което означава пореден скок в цените на всичко останало. Туристическата такса става данък, който се плаща и при празни легла. Общините също получават по-голям дял от изтупаното от брашнения чувал, начерен „данъкоплатец”. От следващата година те ще могат да определят по-висок данък върху недвижимите имоти. Едва ли в месеците преди изборите някой кмет би постъпил като камикадзе, но изборите не са всяка година. Върна се и идеята за данък „Лукс”, макар и дефектно мутирала. Този път няма да се търсят яхти и бутикови крокодилски колани. Сега базата е средната данъчна оценка на общината и така всеки собственик на две-три стаи в сравнително централна част на града изведнъж ще се окаже горд обладател на луксозно жилище. Там, където има големи ромски махали или съставни села, границата за влизане в лукса пада съвсем, а там, където скъпите квартали са на края на града, за прогимназиите там ще се плаща по-малко, отколкото за панелките в града. Пак от следващата година данъци ще плащат и собствениците на паянтови селски къщи. Покрай тях

изгоряха и собствениците на стари автомобили,

които ще бъдат стимулирани да си напазаруват нови лъскави возила с помощта на по-високи данъци върху старите им коли. Аргуменът на премиера за данъка върху луксовете беше слисването му от хеликоптерните данъчни рейдове. Митничарските къщи обаче ще вземат да се окажат законни. И макар че "Дянков има шест месеца да се приберат данъците от всички тези и да видим колко е тотала от летенето с хеликоптера”, Дянков едва ли ще събере достатъчно, а адвокати вече съветват заснетите да завеждат дела срещу държавата. Така тоталът за нас ще се окаже умножен по три – платили сме за хвърковатата чета, за обезщетения за действията й и за слисването на премиера. Във Варна тъкмо в този момент уволниха финансиста на общината - трета ключова фигура, която си тръгва от там. Борислав Борисов поема за Брюксел, за да работи. Което е по-добър вариант от хасковския, в който заместник областният управител Румяна Въчева емигрира в Швеция. Съпругът й лекар е един от десетките, които бягат, преди да ги е застигнал поредният опит за здравна реформа, а дамата просто отива да поживее по-спокойно една година, докато тук й пазят работното място. Пак във Варна прокуристът на общинския градски транспорт откри в склада багер, който освен

да се дава под наем на ексцентрични абитуриенти,

едва ли би могъл да носи приходи по друг начин. Потвърди се и информацията, че дружеството е купувало дизела по цени на дребно. Впрочем, в подобно, а дори и по-сериозно прегрешение бяха изхващани и доста министерства, но някои и досега си мълчат. В икономическото може би са били заети да преглъщат новината, че така шумно рекламираният ръст на износа от 46 процента почти наполовина се дължи за фиктивни сделки за точене на ДДС. Както и да разпределят към пет и половина милиона за нова рекламна кампания за туризма – този път пред нас. В здравното министерство, където явно всичко вече е наред, започват работа по проект „Информирани и здрави”. Над четири и половина милиона лева от програма „Развитие на човешките ресурси” ще бъдат похарчени, за да научим, че цигарите са вредни, че трябва да се храним здравословно и да се пазим от травми на работа. Стандартите при храната тъкмо се появиха, и се оскандалиха. След министерскоро отнемане на лицензи заради соя в саламите „Стара планина”, хамбургска лаборатория не намери соя. А пък според вестник „Сега”

резервът за извънредни разходи свършил

И тъкмо да кажем: „не е европейско всичко това” и научаваме, че Брюксел иска да пълни общия бюджет с нов, единен ДДС, с такси върху връху всички банкови операции и каквото друга се сетите, а чиновниците не се посвениха да вдигнат вноските ни за догодина с почти шест процента, макар повечето страни да настояваха за 2,9 на сто увеличение. Съдът поне и тази седмица не ни разочарова. По дело за застраховката на колата на Максим Стависки, например, в една и съща папка са събрани искът на застрахователите към Стависки и на родителите на пострадалата Мануела към застрахователите. А съдът го отложи, за да бъдат добавени дълбоко свързаните със застраховката психиатрична екпертиза на момичето и документи по делото срещу баща й. Така че никой не се изненада, когато Върховният административен съд реши, че лидерът Ахмед Доган не е изпаднал в конфликт на интереси по казуса "Цанков камък". И отвори вратите пред политиците – консултанти. Сега чакаме резултатите от проверката на вътрешния министър. Оправданията му за сделките с апартаменти започнаха с това, че парите са от депозити, минаха през заплатата и заема, после се появиха консултантски договор и любяща тъща. Консултираният бил чужд инвеститор, заинтересуван от криминогенната обстановка. Любопитството му било задоволено от свободни източници. Иначе казано –

консултантът Цветанов е преписал от журналистите

А за апартаментите има още добър приятел, който ги продава за без пари и банка, която щедро финансира сто процента от сделката. Но пак, като се сравнят публичните декралации, подавани в Сметната палата, едни 124 хиляди 803 лева пак идват от нищото. Но пък разбрахме, че апартаментната щедрост се дължи на семейно приятелство - ”станах и кръстник на детето им наскоро", а приятелят Тодор Бояджиев за последните пет години е спечелил седемнадесет обществени поръчки да девет милиона лева. Пак през тази седмица министър Цветанов заяви: «Хубавото на демокрацията е, че всеки може да влезе в политиката.» Не разбрахме само за кого. Седмицата ще запомним и със «златната» атака на софийското летище. Не в банка, а точно в митническия склад там бяха златото, среброто и платината, конфискувани от «Леярите». Засега знаем, че вратите не са разбити, влезлите са имали ключове, а точно докато са влизали алармата, чийто код са имали стотина души, не е работела. Според разследването атаката «може би» е вътрешна работа, а според шефа на митниците

хората му са «частично виновни».

Най-любопитно прозвуча уточнението: «Смята се, че в склада е било проникнато във времето между петък вечерта и понеделник сутринта.” Някои хора си проверяват вратите на мазите по-често. И макар че тази седмица премиерът беше ту слисан, ту гневен, ние би трябвало да се притесним най-много от ужаса на Мариус Куркински. Докато един от актьорите му се правеше на крадец по време на „Балкански синдром”, зрител от публиката, в духа на най-добрите традиции от епохата на „Изгубена Станка”, скочи да го бие. Пропастта в културата, която подсказва подобно действие, би трябвало да накара всички ни да се облеем в студена пот и да помислим какво правим със себе си. Засега обаче само цъкаме с език, че българските младежи са най-мързеливите в Европа, че българските медии са точно толкова несвободни, колкото и бенинските. А за да е сигурно положението, обмисля се закон, според който всяко едно изречение дотук

може да бъде обявено за дискриминация

и повлече след себе си ефективна присъда. Но нас засега дори изблиците на произведената в бизнес дама Северина Чанева по адрес на премиера: “Той е съвременният Васил Левски” също не успяват да ни разтърсят.



Без цензура | 23-10-2010, 08:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Според астролозите на десети октомври сме преживели най-щастливия ден от началото на века. В Чили седмицата наистина беше щастлива – спасиха всички затрупани миньори. У нас особени поводи за щастие през последните седем дни няма – температурите падат, цените се вдигат, а зад ъгъла всичко е в мъгла.

Според поредните социологически данни една трета от българите смятат, че ситуацията на работното им място се влошава, а три четвърти не виждат нито края на кризата, нито дори фаровете на наближаващ влак. Управляващата партия продължава както да води в предпочитанията на електората, така и да губи от тези предпочитания. Властелинът на рейтингите Бойко Борисов отбеляза поредния личен рекорд, базиран, според социолозите, на успешните акции, строежа на магистрали и стандарта „Стара планина”. Процентът фира там обаче расте, а решаването на здравните и социални проблеми

наближава фазата на кататонния ступор.

В името на рейтинга се правят финтове, които могат да се сравнят само със запушването на една дупка в решетото, от което течът в останалите се увеличава. Изборите догодина са добро оправдание за популизма, макар опитът от седмицата да показва, че ако някой успее наистина да запуши всички дупки, макар и с цената на лишения, той печели изборите. Поне в Латвия се получи – вероятно заради видяната вече ефективност от запушване на дупките. У нас засега само ги броим. Хвърковатата чета продължава да облита баровските квартали и да дублира медийни разследвания с давност пет – десет години. Президентът Първанов подхвана идеята да се изкарат на светло богатствата на прехода. Премиерът Борисов отказа да приеме критиките за полицейщина и едноличен режим в управлението, като заяви за събарянето на ивайловградските имоти: „това е точно това, което хората искат”. И изненадата на двамата от палатите, и натискът за изясняване на ситуации, за които и двамата

би трябвало да имат информация от първа ръка,

е доста любопитна, но никой не очаква отговори на въпросите. Особено след уточнението, че в Ставри Димитрово чакат не булдозери, а джипове с добре облечени мъже и с празни куфарчета. Още повече, че в китното незаконно село живее поне един известен спонсор на управляващите, независимо кои са били те. На фона на митничарския разкош Варна разочарова данъчните, а къщата с езерото беше изненада само за тях. Така рейтинговата борба с незаконните богатства е застинала в очакване на Годо. Извинете, на булдозера. В друга знакова битка засега печели Тракторът. Алексей Петров вече е под домашен арест, а Апелативният съд в София така и не откри пет от осемте крака на „Октопода”, затова постанови, че организираната престъпна група е само от трима души. Някъде изчезна и държавната тайна, разгласена от Петров. Решението предизвика очакваната канонада по съда. Вътрешният министър направи поредното по принцип недопустимо изказване, че съдебната система е в услуга на организираната престъпност. Той отказа да коментира и обвиненията на Петров,

че го е ползвал за препиране на пари.

Самият Алексей Петров се зае със серия интервюта на подходящи места, а неуморният Яне Янев вече измисли и подходяща структура за политическото бъдеще на домашния арестант - „експерт по национална сигурност и нов конституционен ред”. На този фон Искра Фидосова прокара през Парламента идеята си за специализиран съд и успя да постигне малко политическо чудо – сини и червени да гласуват заедно. Имаше и една странна реакция – Джеймс Уорлик също изрази изненада от решението на съда и препоръча Петров да бъде „внимателно наблюдаван”. После поиска и „справедлив процес” за Ахмед Доган, защото бил „важна фигура в страната”. Явно славата на бившия френски посланик е изкушаваща, но Етиен дьо Понсен беше стъпил на едно проведено по правилата разследване с безспорни доказателства. Доказателства за образователния срив у нас привеждаха два дни лектори, поканени във Варна от опозицията. Професор Пантев застъпи тезата, че „българското образование все повече се свежда до ограмотяване”. Съгласни или не, през същата седмица всички научихме, че Софийският университет може да започне годината със заключени врати –

през януари няма да има лекции,

за да се пестят пари. С плакати под прозорците на управляващите минаха и български учени, но няма видими признаци, че някой ги е забелязал. Но пък от тази седмица имаме нов университет – Пернишкия. Той пък си има първия „доктор хонорис кауза” – Бойко Борисов. Засега университетът е бутиков – решените да усвояват тайните на науката срещу средно три хиляди евро на семестър са 63-ма, макар вратите да са широко отворени за всички желаещи. Но пък след повече от сериозното лобиране в полза на пернишката Политехника от страна на президента и премиера, последният обеща да закара метрото до студентите, така че до университета в Перник да се стига по-бързо, отколкото до Софийския. Ден след като България се сдоби с този мощен център на науката, записахме още едно постижение – избрахме първата „Мис Европейски съюз”. Или поне я избра самопровъзгласилият се елит, откликнал на евроидеята на най-големия чалга клуб у нас. Дванадесет неизвестни засега Златки се поразсъблякоха и разкършиха под звуците на мощна еврочалга, а накрая до титлата се добра 18-годишна ловешка блондинка. Амбицията й била да стане адвокат, а качеството, на което разчита за това, било красотата й. Може би е време за

правен факултет в Перник.

А премиерът, след като нахока държавните вузове, че чакат държавна подкрепа, а не вземат пример от пернишкия, се върна към любимата си тема – магистралите. На живеещите край „Люлин” Борисов обеща шумоизолация като „на Орлов мост в София ". Местна баба, която явно не стъпвала в София, обеща, ако това стане, ще почерпи премиера с мекици. „Хемус” пък беше рекламирана пред Доналд Туск с идеята Европейският съюз да ни отпусне пари за нея, когато Полша поеме председателството. Не е ясно как това се връзва с идеята, която лансира министър Плевнелиев – да се събира магистрална такса, което означава автоматично спиране на европарите за пътища и връщане на усвоеното. И друго каза премиерът Борисов в Евксиноград – „пускайки магистрала „Тракия" през 2012 година Бургас ще има голямо предимство пред Северна България". Определено в полза на Бургас за сметка на Варна беше и позицията на транспортното министерство за Общия ни устройствен план. Според министерството отказът да имаме нова самолетна писта и да изнесем пристанището от центъра на града е продиктуван от нарушения при съставянето на плана. А премиерът се ограничи с препоръката да си отстраним нарушенията. Според варненския кмет пък

това означава спиране на развитието на града.

Той, разбираемо, има подозрения за политически мотиви. Те биха могли да изчезнат след една година при изборите и тогава е възможно  експертното мнение да се завърти на 180 градуса. Инвеститорите и туристите обаче правят подобни завъртания много рязко при лош сигнал и изобщо не бързат да се връщат след това. Колкото до разговора в „Евксиноград”, не разбрахме дали премиерът Борисов се е оплакал и на полския си колега от ниските ни данъци. Широко рекламираното предизборно обещание на ГЕРБ за ниски данъци, редуцирано между другото до намаляване само на пенсионните вноски, изведнъж се превърна в срам за семейството. Докато финансовият министър Дянков бързаше да се похвали с високата оценка на Ангела Меркел за нашата финансова политика, премиерът Борисов се оплака от срама, който преживял, когато трябвало да каже на германския канцлер колко са ни ниски данъците. И как срамът бил същият при срещата с унгарския премиер. Финансовата политика на почти фалиралата Унгария едва ли е точното мерило, а и не е лошо сред съветниците на премиера да има поне един, който да знае това, с което са наясно и българските граждани – нашият ДДС далеч не е най-ниският в Европа, където освен това има редица стоки и услуги, при които данъкът е по-нисък от общия за страната, а понякога – и нулев. И здравната реформа

не можа да изплува от мъглата тази седмица.

При шест милиарда годишни плащания за здраве, по данни на Световната банка, ставащото в здравеопазването е повече от срамно. Вкарването на парите на здравната каса в общия бюджет с идеята, че това ще подобри обслужването ни, е идея, достойна за Четвърти километър. А в Разград Здравната каса състави акт за административно нарушение на доктор Карагьозова, защото преглеждала в извънработно време. Биха могли да я осъдят и на обществено полезен труд – да преглежда в извънработно време. Размерът на вдигането на осигуровките още не е ясен, разговорите в тристранния съвет се водят предимно на двойки, Симеон Дянков вече говори за 1.8 на сто увеличение, а условията на работодателите, за да се върнат в преговорите, станаха шест. Повечето засягат задълженията на държавата към тях, както и увеличаване на дела на работниците във вноската. КНСБ пък поискаха осигуровката в частните фондове също да вдигне с два процента. Икономическият министър се опита да намери икономическата логика в по-високите осигуровки и като не я откри, продължи да настоява за цялостна реформа, но единственият резултат вероятно ще бъде, че

пак ще настъпи политическата мотика.

Управляващите депутати не успяха да го улеснят – тази седмица достатъчно от тях не отидоха на обсъждането на поправките на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в икономическата комисия, която трябваше да обсъди законите за акцизите, ДДС и облагането на доходите на фирмите. Извинението беше, че депутите били заети да се срещат с избирателите си. Които пък са заети да оцеляват все по-трудно и чакат законодателите им да ги оправят, но не точно по този начин. Голямата правителствена гордост – стандартът „Стара планина”, също се оказа с малък срок на годност. Първо стана ясно, че не е много ясно как точно се контролира стандартът. После разбрахме, че по-правилно би било стандъртът де се нарече „Аконкагуа” – в чест на аржентинското говеждо, или „Молдовану” – заради румънската сланина. А тази седмица някой намери и соя в българската саламена гордост. Първоначалните заплахи за отнемане на лиценз бързо бяха сменени обаче с обяснения, че май е станала грешка. След министерското избухване на тази тема пробите заминаха за Европа, защото ние тук

имаме стандарт, но не и лаборатория,

в която да си го проверим. Ако нещо може да мине за добра новина, то е, че властта отида вкупом на театър тази седмица, а накрая премиерът Борисов театрално обеща още десет милиона лева за българската култура – почти като подарък. После културният министър го покани и на опера. Може би ще има подаръци и за Фигаро.

Без цензура | 16-10-2010, 06:11 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Започваме с цитати. "Ако не ме харесвате, отивам си." А също: "Оставка". И още: "Осигуровките ще се вдигнат с три процента." "Правим всичко възможно да не вдигаме осигуровките." "Ако се вдигнат с два процента – заслугата е на министър Дянков." Както и:  "Готови сме да отидем на избори по всяко време, защото хората ще избират между направеното и обещаното."

Всичко това беше споделено в рамките на седем дни и вече дори не предизвиква повдигане на вежди у публиката. Изпълнението на обещанията от предните избори е просто тема за още един интернет сайт, а наближаването на следващите избори безпогрешно се разпознава по даването на следващи обещания. И през тази седмица продължиха обсъжданията по бюджетния проект, като несбъднато си остана най-голямото очакване – че ще има промени, които не само ще отговарят на предизборните обещания на ГЕРБ, но – по-важното – ще започнат подобряването на социалния климат. Ако вярваме на мисията на Международния валутен фонд, бюджетът има нужда от втори, не толкова оптимистичен вариант, както и от

корекция със 770 милиона надолу,

за да бъде бюджетният дефицит наистина два процента и половина. "Освен ако приходите не се подобрят по чудо", както заяви Катрина Пърфийл, шеф на мисията. Иначе казано – и догодина ще пълним пробита кофа. Обаче, ако в една кофа с дупка на дъното се налива – то изтича. Ако започне да се налива повече – след първоначалния илюзорен ефект за пълнене дупката става още по-голяма. При Данаидите ситуацията изглежда достойна за митологията, при нас обаче, митични ще бъдат само размерите на щетите.

Най-облагодетелствани в бюджета са силовите структури. Това не попречи на полицейския синдикат да обяви готовност за ефективни протести, а един от шефовете му - Борислав Мазнев, направо заяви, че следващите протести на полицаите "ще отидат по-далеч от предишните". И лекарите обещаха протести, но след обещанието за 600 милиона лева ги отмениха. Не е ясно какво стана с революционната идея на съюза парите за здраве да бъдат преместени в ресора на Цветан Цветанов. Не стана ясно и

какво точно се случва с въпросните пари

С тях, ако вярваме на премиера, "тихомълком се плащат пенсии". И ако искаме "парите за здраве отиват за здраве, вдигаме пенсионната вноска с три процента". Така останахме да се чудим има ли ги парите и с кои какво се е плащало. И още - ако парите за здраве са свършили, откъде дойдоха парите за болници – бяха някъде под дюшека, на влог, от заем, от друго перо или са напечатани "тихомълком". Следващата революционна идея породи още въпроси. Според премиера, който не плаща здравни осигуровки ще влиза в затвора. А кой ще отива в затвора, когато здравно осигурен не получава лечение преди да си плати допълнително? Докато чакаме отговори, Стефан Константинов официално стана здравен министър. И там малко се пообъркахме, защото в първото си изказване той на практика обяви, че трябва да върнем поликлиниките и да узаконим доплащането, макар и не във всички болници. Премиерът Борисов този път отсъстваше от гласуването – защото имал работа и "не е безделник като тях". За честта на парламента скочи само опозицията, дори поиска оставката на Цецка Цачева, но останалите не смеят да противоречат на шефа си.

Или са съгласни с него

Докато депутатите избираха нов министър и обсъждаха мотивите на вот на недоверие, "Атака" самоотвержено скочи да брани българското с фланелки с антитурски надписи, които едва ли ще повлияят на междудържавните отношения, но чудесно размиха темата за здравето, парите и доверието. Продължението беше с имамите – радикали. Вероятно разни талибански версии наистина се опитват да се внедрят и у нас. Обаче книгите на имама от Лъжница вече са били у ДАНС, сега му ги вземат втори път, та не е лошо да споделят с нас какво са ги правили първия път, а ако наистина тепърва ще ги четат, как знаят отсега, че са радикални. В шеги и закачки набързо мина и първият вот на недоверие към кабинета "Борисов". Верен на себе си, премиерът създаде нов прецедент, като не присъства на гласуването, а отиде в една телевизия, за да обясни: "Сега спасявам България от кризата". Ние май няколко пъти вече излизахме от нея, но постъпателно-възвратните движения по темата продължават. Докато чака да го спасят, средният българин първо разбра тази седмица, че нищо не може да накара премиера да вдигне възрастта за пенсия "на най-бедната държава и на най-болните хора в Европейския съюз." След което министрите му оттеглиха предложението си за осигурителен кодекс. И оповестиха

вдигането на социалните осигуровки с три процента

КНСБ, макар да не отмени протеста си, заедно с "Подкрепа" подкрепи идеята, за разлика от работодателите, които тутакси напуснаха тристранния съвет, пророкувайки вторична рецесия, увеличаване на безработицата и на сивия сектор. Пламен Димитров от КНСБ им припомни, че те вече имаха по-ниски осигуровки, от което синдикатите не виждат добър резултат, а революционерката Мика Зайкова от "Подкрепа" направо обяви, че "ако бизнесът ще фалира заради едни триста милиона лева, значи не е никакъв бизнес". А реалистичният сценарий се очертава такъв - тези, които плащат върху цялата заплата, ще извадят договорите за минимални заплати и четиричасов работен ден, а който се крепи в сивата част на икономиката, ще си остане там. Тези, които плащат осигуровките на двама–трима работници, ги уволняват и търсят начин да покрият своите. Тези, които плащат на триста души, ще съкратят половината, за да могат да плащат на останалите. Евгений Иванов от Конфедерацията на работодателите вече го каза:

"Като затворим десет процента от предприятията,

ще видим откъде ще дойдат допълнителните приходите в бюджета на НОИ". Междувременно по добре познатата схема премиерът редактира казаното, като ни успокои, че с министър Дянков работят, за да не вдигне пенсионната вноска, а от обясненията, че ако се увеличи "само" с два процента, всички ще трябва да сме благодарни на финансовия министър, ни лъхнаха скъпи соцспомени, свързани с поскъпването на сиренето. Никаква липса на пари в бюджета очевидно не може да спре фиксацията на кабинета на тема магистрали. За трийсетте километра на "Марица" премиерът пристигна с джип, каран от него, а еуфорията го провокира да заяви, че това е първото парче магистрала у нас, което е законно. И въздъхна с болка, че имало пари за още две такива магистрали, но трябвало да ги даде за здравеопазване. И пак замириса на соцсирене, когато Борисов завърши с репликата, че ГЕРБ са направили за шест месеца това, което други партии са правили за 31 години. Пак по това време фалира "Мостстрой" - най-голямата българска фирма за строителство и реконструкция на мостове. Експертите вече изчислиха колко ще спести фирмата за сметка на държавата, банките и контрагентите си. А една италианска фирма си организира изтеглянето от България. Италианците трябваше да построят жп линия между две села, финансирана по ИСПА, като спечелиха търга с нереално ниски цени.

Държавата обаче няма да може да ги осъди,

защото тя пък така и не е уредила отношенията си с частните собственици, за да започне изобщо строителството. И пак по това магистрално време стана ясно, че Ангела Меркел ще стане доктор хонорис кауза на Русенския университет в София, защото по пътя от столицата до Русе не може да се стигне достатъчно безопасно за един канцлер. Разбира се, биха могли да повозят Меркел на хеликоптер, но "Авиоотряд 28" е зает с финансово разузнаване. След като хвърковатата чета мина над Софийско и Пловдивско и откри митничарски села и палати, отдавна отразени в медиите, сега е ред и на Черноморието. Остава да разберем каква ще е практическата полза от подхвърчането, след като снимките отвисоко нямат юридическа стойност, а за същите палати някъде по ведомствата отлежават нотариални актове, данъчни декларации, строителни разрешителни и резултати от предишни проверки. Във Варна тази седмица съветниците се опитаха да организират начало на политическия сезон. Сесията, предварително обявена за два дни,

започна с класическа музика и класически финтове,

за да продължи с изненада за ГЕРБ – въпреки тях доктор Радослав Минков стана шеф на АГ болницата. Продължиха и препирните на тема "дай милион" за вече митичната набюдателна система в града. Накрая сесията приключи безславно поради липса на кворум. Районният съд също се разписа в аналите на правосъдието, като прецени, че гаврите с непълнолетно момиче от страна на двама полицаи не са нищо повече от злоупотреба със служебното положение и оцениха секса с 15-годишна на общо четири хиляди лева. Варненската митрополия също си намери нова кауза, пак "против". Този път на мушката е безплатният концерт "Йога джем". Аргументът е, че църквата има "дълг да бди за свободата на избора на хората", като смята, че улесняването на избора става с намаляване на възможностите. И католиците се отличиха тази седмица – от Ватикана осъдиха нобеловата награда на Робърт Едуардс, разработил технологията за ин витро оплождане. Между другото, родените по този начин деца са повече от 14 милиона. У нас едно нормално родено дете

обърна държавната администрация в евтина сапунка

Докато я критикуваха все по-остро, шефката на фонд "Земеделие" Калина Илиева роди, без шефът й – земеделският министър Найденов, да знае, че му предстои да сменя човек на такъв ключов пост. И ако Найденов преглътна ситуацията, колегата му Божидар Димитров не можа да пропусне. Докато откриваше академичната година в пловдивския колеж по икономика и администрация той посъветва девойките да не забременяват, без да кажат на шефа си. А като огледа бъдещия елит, Димитров пророкува, че "България ще има хубави и здрави управленци", защото "поне десетината от момчетата в залата имат структурата на Бойко Борисов, а момичетата са като манекенки". Не се чу да има недоволни от сравнението. Протестиращи обаче, не липсваха. КНСБ митингува въпреки оттеглянето на проекта за осигурителен кодекс. Във Варна театрали и фенове протестираха срещу обединението на операта и театъра, като театралният протест преля и на сцената на кинаджиите, които започнаха "Златната роза" с декларация срещу орязаните субсидии за българско кино.

Изходът вероятно е в силиконовата долина

Не тази, която прави много пари за себе си, а като й останат – заделя за касови хитове и независими продукции, а за местната чалга версия, в която се спасяват все повече имена. Асен Блатечки изгря в клип на певачка, известна най-вече като жертва на пластичната хирургия, Васил Найденов запя на два гласа "Огън от любов" заедно с Азис, и ако ние все още се впечатляваме от противоречията, следващото поколение дори няма да забелязва подобни дисхармонии. Приятелите на Красьо Черничкия в Университета за национално и световно стопанство, например, отпразнуваха деветдесетата си годишнина с концерт. Най-много писъци и възторзи предизвика поп-фолк идолът Крум. Бивша поп амбиция, той сам признава, че е минал "оттатък" за пари. Примерът му очевидно се харесва на бъдещия стопански елит на нацията, която се възторгна най-много от копието на евтино немско порно, наречено "Буба лази" и от големия хит "Майната ти".

Без цензура | 09-10-2010, 11:16 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица разбрахме колко е ранима душата на премиера ни и как сме на прага на рая, в който ще се превърне България след някакви си десет години - според единия вицепремиер. Другият през това време обясняваше как са ни приели в Евросъюза по милост.

А в здравното министерство влиза трети поред министър, все с намерението микстурата, която ври повече от двайсет години, да стане ако не лечебна, то поне нетоксична.

«Толкова мога!» Каза го тази седмица на висок глас премиерът Борисов, изнервен от непривичния за него тон, ползван от Сашо Диков. Разбрахме също, че ако решим да недоволстваме, преумореният ни премиер ще ни зареже, а ние можем да си извикаме обратно старите управляващи. И още, че преумората го кара да

изпитва желание да мята бидони по докторите.

А също, че питанията кой вицепремиер с кого се разхожда с командировъчни до Китай са неприлични, защото премиерът не се бърка «в личните работи на хората». Една българска блогърка вече поиска развод с премиера си, защото мрази мъже, които мрънкат. Почти същото каза и опозицията чрез Петър Курумбашев – изборът на българите беше за човек, който да се справи с проблемите, а не за такъв, който ще избяга преди първото недоволство, но след като е похарчил резерва. Заместникът му Цветанов пък на висок глас, в прав текст и насред Брюксел ни обяви за политически натрапници в Евросъюза. Заедно с това успя да лиши и Николай Стоянов от венеца на главен ксенофоб с фразата, че ромската общност е «инкубатор, който генерира престъпления». Евроръководството веднага нарече тези думи «неприемливи», а

комплексите за евромалоценност ни ги остави

да си ги оправяме сами. В здравната тенджера кипенето застрашително започна да вдигна капака тази седмица. През това време Анна Мария Борисова, още министър, лансираше идеи за здравна стратегия, допълнителни здравни фондове, готова оставка и двадесетпроцентно доплащане. Макар премиерът преди време ни обвиняваше, че мислим повече за колите си, отколкото за апандисита си, пред лицето на вота и лекарската стачка предпочете да бръкне в папката на министърката и да вземе оставката. А от аргументите му разбрахме, че най-големият грях на Борисова май е, че ни е съобщила за доплащането по-рано от необходимото. Това не спря нито внасянето на вота на недоверие, нито организирането на лекарските протести.

Без разходки по магистралите

ден след уволнението видяхме следващия министър. Гинекологът доктор Стефан Константинов ще трябва да акушира на проточилото се раждане на здравната реформа. Той твърди, че не се чувства жертвен агнец. Но пък е наясно, че проблемите му ще са главно финансови, поради което след шест месеца може да имаме още по-нов министър. Не че двама за една кризисна година не е достатъчна управленска издънка. Но дори и да успее министърът, реформата ще носи всичките белези на проточилото се раждане, които няма да изчезнат лесно. Защото не е само проблем на реформа чиновническото безхаберие при търговете с лекарства и редовното „забравяне” на детските ваксини или делото срещу доктор Селиме Карагьозова от Разград. Тя е дадена на съд от здравната каса, защото е надвишила лимита си за профилактични прегледи. Ако не помните – те са задължителни за всички, а който не отиде – глобяват го. А и тенджерата още кипи - от Лекарския съюз и от „Подкрепа” искат главата на финансовия министър и настояват за ясен отчет на здравната каса, където им се губят 319 милиона лева. Според спешно привиканата в Парламента шефка на касата – Нели Нешева

парите просто са вкарани в „излишъка”.

Освен това държавата смята да извади два процента от здравната вноска и да ги добави към пенсионната. Така ще бъдат изпълнени обещанията да не се вдигат данъците, да се повишат вноските за пенсии и да се стабилизира НОИ. А като краен резултат от такова здравно обслужване ще има по-малко потребители на пенсионното. Работодателите бяха зарадвани с продължаване на „временната антикризисна мярка” те да плащат първите три дни болнични, а минималните осигурителни прагове бяха вдигнати и там, където не беше постигнато съгласие със синдикатите. С кавга, казват, започнало и обсъждането на бюджета между министрите. Като най-скандално беше извадено сравнението между стоте милиона, отделени за подслушване, и едва осемдесетте за култура. Всъщност културата трябва да си мълчи, защото след всички примери, посочени от управляващите като авангард на българската култура, можеше всички пари да отидат за подслушване, а част от записите после ни ги пробутат като риалити шоу. Подобно на сериала, който върви във варненския ТМПЦ, където обявиха конкурс за директор, а протестът срещу засега яловата сруктура беше наречен „личен конфликт”. Общинският съветник от БСП професор Николай Джагаров развесели колегите си с

искане да платят за пътуването му до Япония,

където да разбере как по-добре токът от перките да влиза в електропреносната мрежа. Съветниците спестиха тези пари, но май са на път да отворят дупка в бюджета, след като не могат да съберат милион и половина дивиденти от общинските фирми, а и не искат да променят наредбата за местните данъци и такси, така че още 500 хиляди да остават във Варна. За градския бюджет това означава актуализация. Националният за 2011 беше внесен тази седмица - без кутия за малка пица. Но  гарнитурата е същата - пенсии и заплати замръзват, някои тежести на практика се увеличават, прогнозираният ръст от 3.6 на сто някои експерти наричат „невъзможен”, а Лъчезар Богданов направо говори за гръцки сценарий. Основанията му са две - идеята дефицитът да се компенсира със заем и липсата на буфер при сериозна криза. Това не пречи оптимизмът на финансовия министър вече да се простира десет години напред. За толкова време, според Симеон Дянков,

ще станем един същи рай на земята,

а останалите народи ще напират да живеят, да учат и да работят тук. Нищо, че засега търсим реаниматор на здравеопазването си. Нищо, че в края на септември стана ясно, че летните спирания на тока по Черноморието са били заплаха за сигурността на електрозахранването, но НЕК няма да бъде наказан, защото компанията просто „провеждала погрешна инвестиционна политика”. От друга компания пък цял месец ни разказват басни, но все не могат да ни обслужат, защото работят върху платформа... за по-доброто ни обслужване. И продължават да ни спамят с абсолютно незаконното предложение да си пратим ЕГН-то с sms, а те щели да ни подарят нещо. Асоциацията „Активни потребители” вече поиска спецпроверка на „Мобилтел”, за да стане ясно има ли хакерска атака и  източване на лични данни и дали сметките ни следващия месец няма да са умножени по 3.14. Голата статистика също не ни доближава до рая. Според изследване на Евробарометър 92 процента от българите се определят като бедни, а започналото поскъпване на храните на едро няма да намали този процент. Според НЦИОМ продължава да пада доверието в съда, в опозицията, в Парламента, в правителството и в премиера лично. А „притеснение” от управлението изпитват 35 процента от българите – със 17 на сто повече, отколкото преди година. И дори ръстът от половин процент на брутния вътрешен продукт, който се увеличава за пръв път от началото на кризата, не може да ни е голяма утеха. Защото май е повече въпрос на статистически, отколкото на икономически резултати и защото срещу скромния ни половин процент
са зинали поредните евроглоби в милиони.

Експертите от Еврокомисията продължават да са недоволни от Агенция "Пътна инфраструктура" и „шокирани” от минималното усвояване на Кохезионния фонд. Което означава по-малко пари. За САПАРД заговориха в цифри – глобата е шест и половина милиона евро. За вредните емисии има една наказателна процедура, подготвят се още две, а 350 милиона евро може да ни глоби Евросъюза заради надвишаване на бюджетния дефицит догодина. През това време законотворците се забавляваха с промени в разни закони. От новостите при обществените поръчки кметовете очакват повече обжалвания и много по-малко усвоени европари. При семейната регулация се оказа, че при развод единият съпруг ще може да продаде всичко зад гърба на другия – вече законно. Лично Цецка Цачева пък пришпорва два законопроекта. Единият щял да регламентира въпросите на депутатите към министрите, които сега били пълни с „шегички”. Например, за командировъчните на министрите. И понеже Цачева се чувствала обидена от спекулациите, че упражнява цензура, като ги отклонява, тя иска промени в правилника, които

ще узаконят позицията й на Матросов.

Другата кауза на Цачева е стриктното формулиране на допустимите за референдум въпроси. Толкова стриктно, че да няма референдуми. Няма и нов избирателен закон. Приватизацията на остатъчни държавни дялове, сочена като основна антикризисна мярка, за първата половина на годината е дала покъртителния финансов резултат от 14.23 лева. Да – четиринадесет лева. И 23 стотинки. Няма го и обещанието за защита на „заменените” гори от строителство. Новият проект за Закон за горите на практика узаконява станалото, докато Брюксел вече пише глобите. Което пък изкара природозащитниците пред Министерския съвет с доста красноречивия плакат „Бойко, айде без сергейщини!". През това време светите отци продължиха да прокарват идеята как всичко да ни е наред – с панацеята „задължително вероучение”. Загрижена за имиджа, приходите и безработните богослови, църквата активно налага идеята, че
без вероучение от крехка детска възраст няма морал.

Интересно как съответният религиозен служител, комуто е забранено да се съмнява и да критикува догмите на вярата си, ще разширява мирогледа на малките. И как ще обяснява съотвентият свещенослужител на десетгодишния Иванчо, какво точно означава да отреже съгрешилата ръка, например, или на връстника му Йешуа, че няма нищо лошо в това баща му да го заколи заради вярата, или на съученика им Ахмед – че татко му има право на още три жени, освен майка му. А и на чий точно морал ще се учат малките християнчета? Защото според митрополит Николай, например, няма нищо грешно да поглеждаш от време на време часовника си от лимитирана серия, докато обясняваш на селските отчета, че пари за тях няма. Според митрополит Кирил няма лошо да дадеш за увеселително заведение земята, която паството ти е дарило с чисто сърце на църквата. Според отец Георги обаче доброто е да намериш място на отписаните бивши наркомани. А според отец Иван - да нахраниш гладните и да утешиш сираците. Неговата къща обаче е пред събаряне и засега загрижената за морала църква не се е втурнала да му помага в спасяването на питомците му. Тя напира гарантирано и задължително да влезе в държавното училище, а

държавните мъже се присламчват към идеята,

глухи за предупрежденията, че с отварянето на тази врата в училището няма да влязат само православните отци. И слепи за лицето на тази идея. То е същото като на онази възрастна жена от Созопол, която станала в пет сутринта, за да иде в София и да мине под плакатите за задължително вероучение. Силно възмутена от „поведението на младите хора в страната” изобщо и главно от внука си, който „я псувал”. Кой знае защо, тази жена не се питаше кой е възпитал това псуващо дете. И неговите родители. Тя май искрено вярваше, че задължителното вероучение ще „спре моралната деградация в обществото”. И псувните на внука й.





Без цензура | 02-10-2010, 08:30 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица подхванахме сто и третата си година като независими. Една известна във Варна дама, която независимо се занимава с театър, къде на шега, къде наистина, предложи да поемем към независимостта си с помощта на антигравитацията. Тя обаче може да се окаже невероятно права за единствения сигурен начин да я постигнем. Не защото не можем да бъдем независими, а защото не винаги искаме. Защото законът за гравитацията остана единственият, в който още не сме намерили вратичка. Защото с фразата „не зависи от мен” оправдаваме много лична и обществена слепота и глухота, а после се чудим защо сме независими само в смисъла „нищо не зависи от нас”.

Независимият съд тази седмица се сблъска челно с необходимостта да разследва 238 смърти, които спокойно могат да бъдат наречени и убийства. След обща проверка на прокуратурата и на Българския хелзинкски комитет толкова – 238, се оказаха случаите, в които деца с увреждания са починали в домовете – гладни, болни, насилвани, изоставени. Опроверженията от домовете заваляха веднага, а жената, която е начело на институцията, призвана да се грижи за децата в риск - Надя Шабани, потвърди, че има нарушения, но „от друго естество, а не смъртни случаи”. Смъртните актове обаче са факт. А когато едно

12-годишно дете е тежало 8 килограма

в деня на смъртта си, липсата на аутопсия и обтекаемите заключения едва ли могат да скрият извода „гладна смърт”. В края на миналата седмица във варненската гимназия по сградостроене засегнат ученик си повика роднинска помощ, която без проблеми мина покрай пазача и прати в реанимация момче, което дори не било част от конфликта. От пазача явно нищо не зависи в критична ситуация, а етническата добавка в конфликта само даде допълнителен повод да се замажат проблемите, които „не зависят от нас”. И ако тази седмица ромите протестираха пред френското посолство в София заради продължаващите полети от Париж, то следващата точка на протеста може да се окаже Пазарджик. В едно там родителите отписаха децата си българчета, след като стана ясно, че ще учат с прекалено голям брой ромчета в първи клас. След тях напуснаха и две от учителките, които лично събирали деца за класа, а после директорът ги „изненадал” с новите ученици. Всички

дружно отричат да има етническа неприязън,

а и най-вероятно, когато проблемът е бил далеч от тях, са повтаряли мантрата, че интегрирането на малцинствата започва от образованието и от редовното ходене на училище. Очевидно – някъде другаде и далеч от нас. Което изобщо не означава, че родителите, отказали да поемат рискове за сметка на шестгодишните си деца, са расисти – те просто имат повече преки наблюдения за истинското лице на интеграцията. И сами признават, че нямат нищо против ромските права, но искат да знаят къде са техните – въпрос, който си задават не само в Пазарджик. А и при минаване край Максуда във Варна, край прословутия ямболски блок или край софийския паркинг, където правят оглед след убийството на тираджия от роми, които решили, че така най-лесно ще му откраднат товара от цветен метал. Отговорите на въпроса къде трябва да се срещнат правата на тези две страни стават все по-трудни с напредването на псевдоинтеграцията, а това само

ще умножава заградителните жълти ленти

Във Варна за пореден път като панацея срещу образователните проблеми беше посочено вероучението. Според митрополит Кирил отказът да се допусне изучаването на религия като задължителен предмет наред с математиката и българския език, е „спекулация” с термина светско образование. Той бил нужен просто да покаже, че държавата плаща за училищното обучение. „По принцип не може да се говори за отделяне на църквата от държавата или да се отделя вероучението от образованието в училищата”, каза още митрополит Кирил, с което породи небогоугодни асоциации за това как точно чете Конституцията, докато защитава любимата си идея. За реформи в образованието продължи да говори и ресорният министър. Сергей Игнатов оттегли проекта за промени във висшето образование, като в същото време обеща „разтърсваща академична реформа”, въвеждана на порции. А докато трусовете в родното образование наместят пластовете, заминаващите да учат навън стават все повече и все по-млади. В здравеопазването трусовете отдавна са хронични, но липсва идеята за реформа. Продължават обаче да се трупат смъртните случаи, всеки от които може да послужи като

паметник на намеренията за здравна реформа

Тази седмица, разхождан между три болници в три града, почина 50-годишният Славчо Николаев от Свищов. Той така и не дочака лекарите и администраторите да си решат административните проблеми и да се разберат кой трябва да се заеме със спасяването на живота му. А идеите, които здравната министърка изпуска, показват, че първо – това ще ни се случва все по-често, и второ – ще става съвсем законно, след като променят закона. Затова и тази седмица борбената Теодора Захариева посъветва пациентите да искат писмен аргумент, когато лекарите им кажат да дойдат „друг път”. Което едва ли ще помогне в случаи като този на починалия Славчо Николаев. Там са необходими ред и пари – които зависят, съответно - от здравната министърка и от бюджета за следващата година. Той засега изглежда хубав само на финансовия министър. Според неговия проект без промени остават заплати и пенсии, инфлацията ще е над три процента, а дефицитът – два и половина. Но пък финансовият резерв ще стигне ниво, което няма да позволи „заемане” на пари за текущи нужди, затова кабинетът планира

да изтегли заем за кръглата сума от един милиард евро

И да повиши приходите от приватизация – неясно на какво, кому и при какви условия. Нови акцизи ще вдигнат цената на бензина, дизела и тока, което неизбежно ще повлече всико останало след себе си. Финансовото настояще и бъдеще никак не попречиха на премиера Борисов да говори главно за успехи пред емигрантите от Ню Йорк. Жанрът „премиерски бисери зад граница” беше подобаващо допълнен от тази едноседмична визита, като особено изпъкнаха подчертаването на успешната битка с престъпността, спасяването на изпаднали в беда българи и вариантът „още утре може да стартира строежа на втората атомна електроцентрала”. Дотогава ние ще можем да въздишаме с облекчение, че парното няма да поскъпне този сезон след щедрите обещания в началото на лятото да му смъкнат цената. Да четем за поредното шумно започнало дело, което все не може да завърши подобаващо в съда. Или за Цвятко Илиев и съпругата му Снежа, които, измамени, че ще могат да работят в Прага, се прибраха оттам пеш – за 15 дни двамата изминаха над хиляда километра така, както

вероятно са го правели предците им през осемнайсти век

За тях „Фалкон” или „Спартан” нямаше, а и ако можеха да си поискат нещо, двамата едва ли щяха да помолят премиера за транспорт след злополучния гурбет. Те просто искат да имат работа тук, у дома, за да могат четирите им деца да живеят нормално и да продължат да ходят на училище. И Варна тази седмица опря до премиера. След като вече две години Общият устройствен план на града отлежава някъде в транспортното министерство, и кметът Йорданов стигна до набиращия скорост почин да се оплаче лично на Бойко Борисов. Който явно е забравил и обещанията си да ни прехвърли собствеността на Морската градина и на Аспаруховия парк. Силно независима се очерта и ситуацията с падащите клони и дървета в града. Тази седмица пострадаха само коли, а на разбора за пореден път стана ясно – дърветата ще ни изненадват все по-често, защото не всички са от подходящ за града вид, а пари за сеч или подмяна няма. Все така независимо се държат институциите и в едно емблематично дело - Надежда Точкова, която въоръжена с всички възможни решения за правото си на собственост, втора петилетка не може да си я получи на практика, не успя и тази седмица. Съответните органи, които в друго емблематично дело – за документните измами на адвокат Пламен Луков, се оказаха много бързи с въвеждането въпреки всички дела за подправени документи,

в случая „Точкова” просто обикалят

край заключените врати на имота. Вдигане на рамене засега предизвикват и питанията за заплатата на поредната кадрова находка на ГЕРБ – новият шеф на борда на общинската фирма „Пазари” Лилия Христова, която вече е и изпълнителен директор. Двойната заплата, която получава от общинската хазна, тя нарича «съизмерима на отговорността, а дори и на работното време”. Интересно е какво мисли Инспекцията по труда за нейния явно 16-часов работен ден. Други във Варна останаха изобщо без работа, след като и тази седмица продължи въвеждането на ред в институцията ТМПЦ. Бившият солист - тромпетист в оркестъра на операта Сашо Борисов публично възропта. И то не толкова срещу уволнението си, колкото срещу идеята да бъде заключен като провинил се ученик в стаята на „Личен състав” и държан вътре, докато не положи подпис под документа. Инициаторът на тези мероприятия засега не коментира, но явно е доста зает с тях, защото повереният му ТМПЦ посрещна деня на Независимостта

без националния флаг на фасадата

Извън варненските адреси на културната реформа започна поредната масова телевизионна просия на пари, маскирана като шоу и развлечение. Всъщност използването на хора с увреждания като индулгенция за компенсирането на държавните липси и помпането на рейтинг вече събира опозиция. Недоволни имаше и на конкурса "Малката Мис Видин", където момиченца на четири – пет години бяха изкарани пред публиката по бюстиета. Недоволството обаче не надминава медийното мърморене – защото „не ни засяга” или защото „така или иначе нищо не зависи от нас”. И все повече потвърждава правотата на Явор Гърдев, който напомни: „Културата е излишество”. А държавата, поне в европейското й разбиране, има за дълг да крепи и пази това излишество. У нас тя все по-отчетливо призовава творците му да се ориентират пазарно, без да си дава сметка, че следващият завой към пазара води

право в димитровградската силиконова долина

За последен бой се стегнаха тази седмица и феновете на „Спартак”, изпаднали в шизофренното състояниие да не знаят на кой отбор са фенове. Те дадоха на двете ръководства срок до края на месеца да се разберат, като, вероятно, са наясно, че целта им е непостижима. Още по-непостижими цели ще бъдат поставени пред новия треньор на националите. Успешният футболист, известен плейбой и доста провалил се треньор Лотар Матеус ще трябва да измъкне от блатото чалга-балетистите, облечени в национални фланелки, и да ги направи футболисти. Залаганията обаче са в полза на другия вариант – Матеус бързо да се впише в това, което минава за футбол у нас и да продължи списъка си с женски завоевания и треньорски провали. Още няколко фундаментални идеи от тази седмица не трябва да се пропускат. КАТ обмислят промоция на глобите, платени навреме. Вариантът работел. В Холандия, например. МВР пък иска, фирма, която не си е платила дълговете към държавата, да не получава противопожарно разрешително.

Сигурно и този вариант работи някъде

ъдето хората при подобен закон отиват и си плащат задълженията, а не си отварят обекта без разрешение. А пък Върховният административен съд  тия дни стигна до извода, че от 2002 насам птицевъдите у нас са си направили картел и са ни продавали пилешкото и яйцата по-скъпо. Заради което 24 предприятия ще бъдат глобени с 293 хиляди лева. Или по 12 208 лева и 33 стотинки на предприятие. И ако очаквате след това решение на съда нещо да поевтинее, замислете се пак – все някой трябва да плати глобата. Седмицата даде и добър пример – като повикаха достатъчно за неволята и не я дочакаха, жителите на Климентово – сред тях и седемнайсетгодишни младежи, и дядовците им на по осемдесет, и местни, и английски преселници – запретнаха ръкави, докараха си бетон, запълниха си уличните дупки и дажи си организираха тържествено откриване. Под плаката

„Финансирано по програма „Направи си сам”

Което е похвално – заради идеята, че нещо в живота им зависи от тях. И тъжно – заради усещането, че изливат бетона в кукувиче гнездо.






Без цензура | 24-09-2010, 21:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

И тази седмица продължиха примерите, според които на министрите и чиновниците им са позволени много неща, за които нас ни удрят през пръстите, както и че лобизмът извън правилата не се изключва, но поне се наказва. Ако хванат лобиращите. С финансови и административни побутвания здравеопазването най-накрая беше докарано до днешния ден, в който лекарите обсъждат дали още да го лекуват, или да го пратят за аутопсия. Затова и през тази седмица поне веднъж дневно държавата изглеждаше като виц.

Дни преди началото на учебната година от Световната банка ни направиха комплимент – според шефа на отдела за Европа и Централна Азия Алберто Родригес можело

България да стане образователен лидер в региона

Според банкерските виждания просто директорите трябва да се сертифицират редовно, училищните настоятелства да имат по-голяма роля, а учениците да се оценяват периодично по основни предмети. Първите две условия са с повече финансов уклон, а уточненията за учениците дават основания да мислим, че регионалният образователен лидер трябва да произвежда по-скоро сръчна и не дотам претенциозна работна ръка. За разлика от енергийните и други лидерски амбиции, образователната препоръка не предизвика вълнение у първите мъже. Те бяха заети да уточняват кой е обект и кой – субект в парцелирането на страната след изборите. Според президента Първанов, щом премиерът иска всички ние да сме обекти на политиката му, то трябва да има и един субект, който да се противопостави. Разбира се, това е самият президент, а реакцията дойде не заради друго, а защото Бойко Борисов го понижи от "държавен глава" в "политически субект" с "политически проект". Цикълът в отношенията между двамата отдавна не вълнува никого, освен щабовете им, но премиерският екип би трябвало да се разтревожи от друго изказване на шефа си –

дори сред "шибания" народ има индивиди,

които сериозно биха се замислили дали да гласуват за човек, който публично признава, че от вестниците чете само спортните страници. Липсата на лично любопитство не попречи на премиера да прати всичките си министри и депутати при децата през първия учебен ден, очевидно – за да са по-близо до народа. Родителите едва ли са признателни за напътствията, че от тройкаджия друго, освен министър, не става, за практическите напътствия как се крадат салами, и за казармените съвети да не се тормозят "зайците", с които министрите слязоха при народа. В самото образователно министерство ден преди светлата дата назначиха нов заместник-министър. Милена Дамянова е поредният млад кадър от ГЕРБовата банка кадри, която влиза във властта без опит, а защото "има любопитство към живота". Вероятно някой подобен любопитен стои зад една от големите издънки на седмицата. Здравното министерство позволи на една от фирмите доставчици на техника да напише условията за конкурса за техника за 147 милиона лева по програма “Регионално развитие".  Министерството

нарече станалото "техническо недоглеждане"

Конкурентите пък, като се възмутиха с право, сведоха реакцията си до следното: "Най-малкото ще пишем на премиера". Явно жанрът "недоволни пишат писмо на Бойко Борисов" набира сила, защото и един от засегнатите при разпределянето на почти шест и половина милиона лева за бъдещия туристически интернет портал на България стигна до фразата: "дори смятам да сигнализирам премиера Бойко Борисов какво се върши". Всъщност казусите при лобизма не са чак толкова сложни, колкото спорът колко ангели могат да танцуват на върха на една игла. И ролята на добрия цар е да стегне редиците така, че да няма гафове. Защото сега сме свободни да си мислим, че в обществените поръчки има задължителен коефициент като в сметките в соц-ресторант – АМ (ако мине). При някои не мина – на порции си тръгват служители от статистиката, които измислиха нови етноси за преброяването. Уволниха и чиновник заради опита да пробута 147-те милиона на "когото трябва". Министърът размирник Божидар Димитров обаче се размина само с порицание. Не вижда вина в себе си и самият Борисов, когато става въпрос за отношенията му с Алексей Петров. Той пък очевидно съвсем е изгубил форма, защото

взе често да си пада от леглото

Съдейки по пораженията, то е доста високо. Бъркотия имаше и с премиерските изказвания на брюкселско равнище. Докато Еврокомисията официално застана срещу гоненето на роми, и Борисов, и външният му министър, заявиха, че "България няма проблем с Франция", а премиерът дори изнесе пред медиите кухненски подробности за скандала между Саркози и Барозу. Ние пък можем да си направим сметката кое е по-важно за държавните чиновници – правата на гражданите им или бъдещата подкрепа за изборите. Колкото до ромите, всеки следващ ден показва колко отдавна сме изтървали влака с "интегрирането", "включването" и всичко останало, което изяде парите за ромите, а самите роми си останаха толкова невключени, че вадят арматурата на блока, в който живеят, независимо че така вече почти са убили едно от децата си. И без да отричаме правото на французите да имат подредена държава и правото на ромите да си пазят традициите, питаме къде е държавната воля да защити и нашите права. Има бакалски сметки - по отношение на съда в Страсбург, например. Според премиера имагинерната чест на държавата няма никакво значение, защото ако Ахмед Доган ни осъди да му платим 20 хиляди евро, ние можело да приберем милион и половина от хонорара му. Вътрешните искания, като това на БСП за вот на недоверие, вече монархично се подминават без коментар. Което накара Сергей Станишев да възкликне: "В страната преобладават чалга-политиката и чалга-политиците." Доста точно прозрение, между другото. Едно от онези, които политиците получават, когато са в опозиция, и губят с вземането на властта. Защото с всеобща държавна благословия,

като свирача от Хемлин, чалга индустрията ни води

отдавна в най-удобната за манипулиране посока. В здравеопазването прозренията свършиха – готви се протест. За Варна съпътстващ стана скандалът около уволнението на директора на "Света Марина". Не разбрахме само едно - ако професор Иванов е уволнен, защото не е докладвал за повторния прием на прострелян, какво се случва с директора, който го е приел пръв. Иначе, след яростна съпротива на финансовия министър да даде на здравеопазването парите, които са натрупани точно с тази цел, в края на седмицата имаше известна промяна в позицията му – болниците щели да получат онези 125 милиона лева, които касата вече им дължи. На порции, до средата на следващата година. И военните изпищяха от решенията на Дянков - най-перспективният военен завод "Флотски арсенал“, който си заработи осем милиона с ремонт на руски бойни кораби, не може да си ги получи от финансовото министерство. Оплакването дойде лично от военния министър. Не е ясно какво ще правят военните, но лекарите вече решиха, че ще протестират, а болниците съдят касата за парите, които им се полагат. Пациентите също трябва да се замислим, защото държавата

обмисля как да се отърве от грижата за нас

Промени в наредбите на здравното министерство предвиждат болните да не получават здравна помощ, ако бюджетът е изчерпан, независимо дали са си плащали осигуровките. Вече няма да имат право и да съдят държавата за забавено лечение. Информацията изнесе Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. И ако вече се замисляте да си спестите здравните осигуровки и да си събирате пари за лечение на частно – забравете. Според шефката на здравната комисия в Парламента Десислава Атанасова трябва да се забрани издаването на лични документи на хора, които не си плащат здравните и пенсионни осигуровки, както и да бъдат лишени те от държавни и общински услуги, социални помощи и кредити. Подобна се очертава ситуацията и в закона за земеделските земи - идеята е разрешението за промяня в статута да важи само две или три години и след това да отпада, ако не е започнало строителство. Таксите за услуги, разбира се, остават без промяна. Затова пък предстои да бъдем залети с информация как европейските програми могат да направят живота ни прекрасен. За рекламната кампания ще бъдат похарчени милион и 400 хиляди лева. А ако не знаете какво ще правите с цялото това щастие,

ще ви осигурят и топки за стискане

Топките не са по избор, а са антистресови - част от кампанията на програма "Развитие на човешките ресурси". Рекламата е задължително и неизбежно изискване на еврочиновниците, които продължават да раждат съмнителни идеи със завидна скорост. Първо ни накараха да си сменим крушките с нови, които са доста по-скъпи, но пък светят по-слабо, горят по-бързо и са пълни с половината менделеева таблица. Новата мишена са прахосмукачките – целта е да се намали мощността им, което ще спести енергия, но пък може да докара неприятности на астматиците и алергичните. Това не притеснява евроспестовниците, които вече поглеждат към фризерите, хладилниците и компютрите все със същата идея да ги върнат назад до 60-те години на миналия век. Напред в бъдещето са цените у нас. Земеделският министър и тази седмица се отчете с напомняне, че няма причини хлябът и олиото да поскъпват. По магазините обаче хлябът бавно качва цените, а олиото стана три и десет напук на сметките на експертите, че трябва да е с лев по-евтино. Но пък

ракията можело да поевтинее с цели два лева,

ако правителството успее да защити марката “Българска ракия" пред Европа, да получи наполовина по-нисък акциз за нея и така да осигури евтина радост за народа. Може би така всички страни по-лесно ще преглъщат ситуации като софийската – да заключат инспектори по труда в баничарница, докато работниците без договор избягат. Или като решението да се забрани строителството в резервата "Камчийски пясъци". За една година. Седмица след откриването на големия московски строеж. Или като идеята дюните отново да станат изключителна държавна собственост. Ако са оцелели някъде. Доста нискоакцизна ракия ще трябва и на чуждите финансисти, за да осмислят решението за национализация на фондовата ни борса. Защото тази седмица се случи точно това – акционерите увеличиха капитала, финансовото министерство взе новите акции и стана мажоритарен собственик. През това време икономическото министерство усърдно реанимираше трупа на идеята за Формула 1. На държавни разноски и в компанията на уж много виновния Румен Петков, министър Трайчо Трайков се разходи до "Монца", за да се види с Бърни Екълстоун и да чуе още веднъж универсалната западна фраза за отказ –

"много интересна идея"

Интересна идея обсъдиха и във Варна тази седмица – как за девет години ще построим на руснаците хиляда и 400 кораба. Пълно е с интерсни идеи и във варненския ТМПЦ. Престижът на културната институция беше издигнат с ред фелдфебелски решения като изхвърляне на кафемашините и стоянката на велосипеди, а някои от съкратените бяха уведомени на улицата и на принципа "тая блузка ти отива, отивай си ти". А поляната с тръни, която бихме могли да показваме на света като мястото на намиране на най-старото злато в света, вече е реституирана. Така обектите, които трябва да гарантират европейското бъдеще на България, ден след ден раждат вицове, които обаче отдавна не са смешни на субектите от упражнението. А тази седмица се оказа, че дори и понятието "бананова република" девалвира – и бананите станаха контрабанда.

Без цензура | 18-09-2010, 06:00 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари, откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението (би трябвало да) прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм" - първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.

Без цензура | 11-09-2010, 06:21 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението /би трябвало да/ прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм"- първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие.

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали.

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече.

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем.

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година.

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите.

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.

Без цензура | 10-09-2010, 14:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.

Архив Варна | 09-09-2010, 08:22 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.

Без цензура | 05-09-2010, 20:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

В края на август именникът на българските спецоперации стигна до физиологията, туристите от цял свят събират сили, за да асимилират зашеметяващите реклами, които ще ги накарат от ранни зори да се редят за резервации така, както ние се редим за паспорти, политиците говорят за нови реформи с надежда, че жегите са изпарили спомена за обещаните преди ваканцията, като един се закани да ни превърне в страната на първите копки. А на летище „София” четири български момчета, стиснали медалите си от олимпиада по информатика в Канада, не разбирайки защо им се случва всичко това, чистосърдечно заявиха: „Не виждаме смисъл да оставаме в България”.

Властта обаче твърдо е решила, ако не да запази броя на населението си в границите на държавата, то поне да я напълни с туристи. Видовете туризъм ще бъдат разпределени според стандартите за качество в новия Закон за туризма. Докато го съобщаваше, ресорният зам.-министър Иво Маринов едва ли си е представял

категориите „краен примитив”, „чалга терор”,

„пиене до смърт” или „бетон без край”. Лошото е, че доста от вече заминалите си мислят в тези категории – на горещите хотели без ток, чалгата до зори, пиенето по левче и бетонните комплекси. Нито една от тези екстри не е включена в рекламите, с които ще залеем няколко водещи световни телевизии, за да привлечем с поне пет процента повече туристи догодина. При цена повече от седем милиона и половина и още почти половин милион за изработка резултатът е патетичен, банален и напомнящ вече гледани клипове – тоест, всичко, което рекламата не трябва да бъде. С тези баналности министерството на Трайчо Трайков започва атака под мотото „Магията живее тук”. Което си е истина – колко пъти тази седмица си казахте „не е истина”, ама то си беше? Но пък разминаването между реклама и реалност може да бъде най-голямата магия – докато стигнеш до спа хотела, и

феята на зъбчетата ти е обрала всичките зъби

заедно с пломбите, синьото море понамирисва на липсваща канализация, а делфините най-често са в незаконните мрежи. Но пък на идващите отвън им е евтино и те мижат за останалото. Ние, и да мижаме, вече даваме една трета от доходите си за храна. Реколтата пшеница се оказа, въпреки прокобите, добра. От земеделското министерство продължиха да твърдят, че високите цени на хляба са спекула. Хлебарите, обаче, вече говорят за цена от над лев и 70 и бавно променят цифрите по етикетите. Същото става и с олиото. А във Варна килограм сух чесън вече струва шест лева – колкото килограм пържоли на промоция. Зеленчуковите борси, въпреки ежегодните драми на производители и клиенти с прекупвачите, засега са встрани от интереса на ГДБОП. Но борците с организирана престъпност тази седмица се заеха със саламите.

Акцията „Дупетата” предизвика единични възторзи

из форумите – че най-накрая някой се е загрижил за здравето ни. Повечето обаче крайно неблагодарно напомниха, че новият стандарт далеч не е задължителен, лаборатории за контрол на практика няма, а от „Дупетата” резултатът ще е изчезване на евтините разфасовки с изрезки, които често са по-качествени от не дотам ясното родно производство. Обясненията, че само ние ядем изрезките, не издържа пред личните впечатления от европейските магазини, големите обвинения стигнаха до дежурната фраза „проверката ще покаже” и „Дупетата” замирисаха на браншово разчестване на сметки. А докато не бъде въведен БДС за доходите ни, всякакви опити да ни накарат да плащаме повече за хипотетично качество са обречени на пълен провал. Проучване на Евростат тази седмица показа в сравнителен план, че България със сигурност е най-бедната, но не и най-евтината страна в съюза. А докато говореше за проблемите на потреблението един банкер – Левон Хампарцумян, достигна до

неподозирани открития за пазарната икономика,

търсенето и предлагането. Той ни предупреди да си приготвим още стотинки за такси, ако искаме да продължим да ползваме банкоматите, защото колкото повече банкомати имало, толкова по-скъпо излизало поддържането им. А, разбира се, банките няма да плащат за поддържането на собствените си банкомати, щом могат да накарат нас да го правим. Но ако искаме да има развитие на икономиката – трябва да потребяваме. Скоро предстои да ни облъчат с реклами и на тази тема – изтичат последните дни, в които се събират оферти за покъртителната обществена поръчка

„За Бога, братя, купувайте”

или „Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска”. Иначе казано – по идея на финансовия министър, от бюджета, където няма пари за здраве, образование и култура, ще бъдат извадени милион и половина лева, за да ни убеждават с картинки и клипчета да харчим повече от парите, които нямаме. В категорията на още повече нямащите наесен ще влязат и студентите – отличници. Парите за стипендии свършвали, така че ще ги получават само докторантите и майките, а за останалите – ако има. Но пък министърът на образованието Сергей Игнатов поиска „разтърсваща реформа” във висшето образование и науката. Ако е достатъчно разтърсваща, може би след години няма да имаме лични документи, в които един професор – социалният психолог Петър Иванов, да открие 17 правописни и пунктуационни грешки и дори една фактологическа, според която във всеки град има МВР, а не ОДП. При достатъчно разтърсване на образованието може би няма да има констатации като тази на лицензирания одитор Султана Българенска, която твърди, че между 30 и 40 процента от информацията в годишните финансови отчети на фирмите е невярна. Макар че там разтърсването ще трябва да е по-мащабно, защото изводът на одитора е – „за решаването на проблема с финансовите измами

у нас няма държавна воля”

Ако бъдат разтърсени подложените на образование, те може би няма да си позволяват, като интенданта на варненското ТМПЦ, да повишават тон на Сия Папазова. Трус може би ще доведе до опомняне в Комисията за регулиране на съобщенията, която, за да улесни потребителите и за да освободи по-малко от 14 хиляди стационарни номера, е на път да ни накара да набираме кодовете на градовете като пощурели при всеки разговор. Макар че е трудно да си представим разтърсване, което може да впечатли депутатката Геновева Алексиева. След като оскандали конкурса за доценти – офталмолози, като гласува за дъщеря си, тя попадна на прицела на колегите си и заради лобистки прокараната клинична пътека, от която практическа полза за децата с лениво око няма, но пък за семейната клиника – твърде много. Въпреки това дамата напусна постовете си в парламента „смаяна” и „ужасена” от атаката срещу нея, с твърдото убеждение, че е

права, наклеветена и жертва на дребнави дрязги

Оставката е пета за ГЕРБ-кадрите в здравеопазването, което сигурно е симптом на някакво заболяване. Главният диагностик обаче този път беше крайно сдържан - Бойко Борисов заяви, че е „доволен от нейната адекватна реакция”. Не стана ясно от коя част – от „смайването” или от оттеглянето, не разбрахме и друго – ще има ли нов конкурс за доценти и преразглеждане на излишната клинична пътека. И докато в здравната комисия си играеха на философи и обсъждаха морала и закона, председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов обяви, че това, което се случва в реалното здравеопазване, си е чиста ликвидация. Под натиска на цифрите здравното министерство призна тази седмица, че съкращенията са засегнали и спешните отделения, които за юли са получили половината от предвиденото. Разбира се,

виновни са пациентите, които се „самонасочвали”

към спешните кабинети с не толкова спешни болежки като остри инфекции, рани и ухапвания. Вероятно този, който е писал констатациите, не се е опитвал през последните години да намери кой друг да му обърне внимание в събота вечер, например. И ако на ухапаните и порязаните може да бъде припомнен приниципът на самозадоволяването, то при отровените и изгорените трябва помощ – много, качествена и веднага. Пострадалите от Източна България може и да не я получат. Защото единственото място е Военноморската болница във Варна, а там парите свършиха в средата на месеца. И ветеринарите от Врачанско, като протестираха с писма и обяснения, решиха тази седмица, че ще почакат още десет дни и после ще застанат под прозорците на земеделското министерство и

ще му ударят един протестен кючек

- за да е ясно на всички, че сме в страната на чалга чудесата. Седмицата беше пълна и с исторически дати. Дали защото не се задават никакви избори, или защото жегата беше голяма, но нито на Петрова нива, нито дори на Шипка забелязахме някой от големите държавни мъже и жени. Премиерът не се появи и на откриването на паметника на жертвите на тоталитаризма в България, затова пък опозицията групово се отчете на честването на акцията при Жабокрек. Там, ако не знаете, в една почивна станция са избити ранени германци. Покрай тези шумни присъствия и отсъствия беше съвсем логично, че изобщо без шум мина поредната годишнина от палежа на Партийния дом в София. През седмицата върволицата полицейски акции от последните дни се преобразува във върволица от дела по съдилищата. Ставащото вътре и около българската съдебна зала накара анализатора на Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов да заяви: „Съдът все повече

започва да прилича на реалити шоу”

Един от участниците се осмели да протестира срещу режисьора. Окръжният прокурор на Силистра Димитър Чолаков възнегодува, че МВР огласили по медиите акцията „Каналджиите” преди да уведомят наблюдаващите прокурори. Единичното недоволство не попречи на вътрешния министър Цветан Цветанов да се похвали, че през последната година има „много добро институционално взаимодействие между МВР, прокуратура, ДАНС и НАП”. И не пропусна да се оплаче от прокуратурата, която се държала доста строго към МВР и „винаги се стреми към изискване на повече доказателства”. Търсенето на доказателства не винаги носи радващи резутати. Любопитният Валери Атанасов разбуни духовете, като занесе новичкия си паспор, оборудван с чип, на полицаите в Естония, където живее, и те открили, че

вътре няма никой

После в София му намерили и снимката, и отпечатъците, а липсата им в Естония се обяснявала просто – паспортите ни имат кодирана информация, за която ние не сме дали ключ никому. Иначе вълненията около сдобиването с новите документи продължават и, казват, от септември щели да станат още по-интензивни. През седмицата екоминистерството предложи текстове, според които всеки, който цапа, ще бъде пращан да полага обществено полезен труд. Определено количество хора заявиха в анкета, че подкрепят идеята. Интересно е само дали знаят, че и сега в общинските правилници има безброй глоби за фасове, хартийки и кучешки купчинки, които, въпреки текстовете не намаляват. За пореден път журналисти питаха

какви чудеса стават със Сребърния фонд,

депозиран в БНБ срещу смешна лихва, която на всичкото отгоре заминава за сегашни държавни харчове, а не за бъдещи пенсии.  Пак тази седмица се намери нов крепител на етническия мир в страната – цар Киро, който цветисто разясни как ни брани от гражданска война покрай някакъв негов си кръчмарски спор. А министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев обеща през септември всеки втори ден да се правят първи копки на нови пътища. Не стана ясно дали свободните дни ще се уплътняват с рязане на ленти, както се полага на година с избори, или ще ремонтира след първите копки. Един недоволен от чудесата в родината си гражданин – Атанас Чобанов, застана с табела срещу американския посланик в Царево, за да протестира срещу легитимирането на бившите агенти на Държавна сигурност, но единственото, което си спечели, беше отвеждане „за беседа” в полицията. Един друг, характерен за изборните години спор беше подет наново тази седмица –

да гласуват ли неграмотните

Причина за предлагането на крайно изкусителното, но и крайно незаконно решение станаха ромите, които се върнаха от Франция. На държавно ниво те бяха наречени „вътрешен проблем на Франция”. Скандалът, който устрои един таксиметров шофьор на варненското летище, сложи многозначителна и натоварена с подтекст точка. Той обвини една от пристигналите, че му е задигнала портфейла, докато той кротко стоял забравен на една бензиностанция, имаше извинения и реплики за срама за България и за човешките права и така голямата тема кротко се стопи до стандарните клиширани истории за ромите и за „тук” и „там”, които вече са толкова невъздействащи, колкото и туристическите ни реклами. Макар че и там са възможни чудеса – Франция ни върна ромите, защото работели нелегално. Наистина - нелегално, но все пак ключовата дума е „работели”. Но пък без тях трябваше да си говорим за световни явления като легитимирането на маргиналните религиозни и расистки общности и растящата им популярност, които рано или късно ще ни застигнат. И за нефинансовите измерения на финансовата криза, които включват втвърдяване на тона към „другите” изобщо. И за развращаващите местни практики на изборен бартер – глас срещу липса на контрол и санкции в ромските гета. И за тъпаните на ромското включване, които заглушиха шума от краденето на пари за реалната ромска интеграция. За бъдещето, което си подготвяме, като култивираме поколение след поколение професионални безработни за вътрешна употреба.



Без цензура | 28-08-2010, 08:25 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тази седмица пак разделиха морала на такъв за депутати и за простосмъртни, поискаха да разделят плажовете за бедни и за богати, дадоха ни нов срок за излизане от кризата, от която вече излизахме няколко пъти, президентът и премиерът притоплиха пак  отношенията си, а военните се опитаха да се намесят в политиката.

Имаше и нещо хубаво през седмицата - в Бургас за трети път имаше Spirit of Burgas. Едни се щураха да търсят почиващия на Хавай Джони Деп, други – финансовия министър Дянков, а продавачите станаха жертва на явно неизбежната българска склонност да се умножават цените по 3.14 веднага, щом клиентите станат повече от трима. Тази година звездата беше Серж Танкиан. Извън музикалното удоволствие, музикантът с поглед на Лудия шапкар има навика да оставя след себе си и въпроси. Така и на плажа в Бургас след него остана една питанка – имаме ли демокрация? И дали тази, която имаме, не ни докарва до еретичната мисъл - по-добре

бананова диктатура вместо немислеща демокрация?

Серж Танкиан има навика да прави глобални обобщения, а и не познава България, за да търсим по-сериозни паралели в концертните му въпроси. Въпреки това през цялата седмица ми миришеше на прокиснали банани. През седмицата, в която Варна празнува своя ден, живеещите около спирка „Почивка” нямаха много време за концерти и илюминации, защото бяха заети да изпомпват вода от мазите си. Сигнал за аварията те подали доста преди за започне ремонтът на пътя там. Не е много ясно кой, как и защо е решил така, но аварията е оставена на изчакване, улицата – асфалтирана, а сега май пак ще я разбиват. Но там всички вече са свикнали – това ще е за четвърти път през последните четири години. Разбира се, автобусът с ВИП гости на 15 август отдалеч заобиколи нервните места. За държавните мъже и жени беше осигурен автобус с климатик, през който те да огледат

моторизираните фурни на градския транспорт

и МОЛ-паметниците, наводнявани при всеки дъжд. Премиерът Борисов най-сетне забеляза, че освен „Тракия”, у нас има и други пътища, насочи вниманието си на север и обеща повечко финансиране. Направо от празника на Варна той все пак засили финансовия си министър на юг, за да се оправи с тока там. Пътем Симеон Дянков се включи в данъчните проверки по варненските заведения. Има около две предположения защо е необходимо министърът да се прави на редови ревизор – или не вярва на никого и значи наистина сме я закъсали, или щабът му е решил, че изглежда хубавичко на снимка, но е забравил, че прекален пиар електорату не е драг. И ако ревизиите вдигнаха данъчните постъпления и на север, и на юг, волтажът по жиците на безобразните бетонни комплекси няма как да се вдигне от едната ревизия. Седмицата там мина под премигващите лампи и спорове има ли „режим” на тока или е само „ограничаване на потреблението”.

Мръсната дума от соцвремената

така и не бе официално спомената, а прехвърлянето на проблема между НЕК, EVN и собствениците по курортите завърши с присъдата на ДКЕВР: „Няма невинни в тази ситуация”. Регулаторът деликатно се дръпна настрани от виновните, но не е лошо и той да отговори кого и как е регулирал през последните години. Останалите на тъмно ресторантьори и хотелиери също опитаха да се преместят откъм обвиняващата страна, но не е лошо да се замислят колко маси и легла са декларирали и за колко захранване са си платили. Пак от юг, от областния управител на Бургас дойде и друга идея – да разделим плажовете на общи и частни и на частните – пред скъпите хотели, да ходи само който си е платил. Пред някои лъскави хотели това и сега е така, просто новата наредба ще го регламентира. От ДКЕВР напомниха и друга важна тема – цената на газа. Ангел Семерджиев продължи да настоява, че природният газ наесен може да поевтинее с до 15 процента. „Булгаргаз” на свой ред излезе с друга версия – поскъпване с не повече от 3 на сто. Без да сме наясно с дълбоката тайна на междудържавните споразумения, май е най-добре да си приготвим едни пари повече за газ и да се надяваме, че поскъпването няма да е повече от десет на сто. При хляба тази седмица

прогнозите и цените се разлетяха в  различни посоки.

Земеделският министър нарече поскъпването на хляба „спекулативно” и изрази надежда "хлебарите да бъдат честни". Те бяха достатъчно честни да пояснят, докато сменят етикетите, че и дума не може да става за спекула – всичко зависи от цените на международните борси. Което е добър аргумент. Но може би вече е време българските купувачи от борсите да излязат от онова прокълнато място, където цените само растат, и да отидат при останалите търговци. Все повече на икономически шаманизъм ни замирисва и от прогнозите кога ще излезем от кризата. След като трябваше да ни случи „през април”, сега имаме даже точна дата – 26 октомври. Оптимистичната прогноза за Димитровден е на Националния статистически институт. В Института за пазарна икономика са отложили оптимизма „за втората половина” на годината, анализаторите на „Дневник” говорят само, че сме спрели да потъваме, но за възстановяване и дума не може да става, а британецът Дейвид Оксли, специалист по нововъзникващи пазари, премести светлото ни бъдеще за „след няколко години”. Не че експертите, с техните цифри, проценти и диаграми биха могли да изразят

неподправената човешка мъка,

предизвикана от кризата, или да се конкурират с разтърсващата изповед за лишения и претоварване, която може да размекне дори сърцето на чичо Скрудж – в интервю за кризата Николай Банев изплака, че тя е продължила повече от очакваното и той отново трябвало да работи по 14 часа на ден и на всичкото отгоре да пътува не със самолета, а с „Майбаха”. Не е ясно към коя версия за кризата се придържа кабинетът, но очевидно там са по-скоро оптимисти, защото в деня на миньора социалният министър Тотю Младенов отказа да коментира предстоящите миньорски протести – бил дошъл за празника. Здравната му колежка тази седмица не успя да се разпише в новините, но нямаше и нужда – докато премиерът Борисов обясняваше как пари за здравеопазване има, трябва само да се разпределят правилно, един 65-годишен мъж за малко не се превърна в поредния мъченик на здравната ни система. Дишайки все по-трудно, Йордан Величков беше разкарван между болниците във Велико Търново и Горна Оряховица с аргументи от сорта „тук ще закриваме отделението” и „случаят е сложен, идете другаде”. Накрая в Габрово на човека му извадили един зъб, без да са особено сигурни, че това е причина за инфекцията, но явно са уцелили. Ако има нещо хубаво, то е, че разказът за преживяното го научихме

от първо лице, а не от смъртния акт.

Което, за съжаление, не може да се каже за двамата моряци от „Лудогорец”, които починаха, докато чакаха собственика да реши какво ще прави с тях и с кораба си. Фирмата-собственик, между другото, отдавна пълни новините с гафовете си. Засега - без да впечатли някоя от морските служби в София, които отговарят за лицензи и контрол. Не особено впечатлителен се оказа и Окръжният съд в Разград – той отмени първата у нас ефективна присъда срещу собственик на куче-убиец. Глутницата на Елена Банкова разкъса шестгодишната Кристияна, но според втората инстанция животът на момиченцето не струва повече от 1 година условна присъда. Любопитно ще бъде да видим колко ще получи 19-годишният внук на цар Киро, който е малък, но вече знае, че може да прави каквото си иска, щом дядо му се казва Кирил Рашков. Дали ще продължи да мисли така и след като натика телевизионен репортер в колата си и го заплаши с убийство, зависи от същия български съд, който оцени Кристияна на една година условно. Тази седмица на магистратите беше спестена поне премиерската реторика, но Цецка Цачева не ги пропусна. Като един очевидно много квалифициран юрист тя разкритикува колегите си от опозицията, че взели страна в спора между съда и изпълнителната власт по казуса „Килърите”, след което на свой ред избухна срещу решението на втората инстанция да бъдат пуснати същите „Килъри” – защото

не било „нормално” съдът да откаже арест,

щом полицията и прокуратурата го искат. Самият премиер тази седмица беше зает да коментира по телевизията друго – отношенията си с президента. Който пък му върна жеста с вестникарско интервю. Сумарно – тия дни премиерът е бял, а президентът – добър, отношенията между двамата „не са хладни” и ние имаме „опитен президент, който се старае много”. Взаимните комплименти засенчиха признанието на Първанов, че вече е „загърбил” атомния проект и се интересува повече от газ. Дали комплиментите няма да ни излязат скъпо, ще разберем, когато започне договарянето за „Белене”. Едно друго президентско решение – да не приеме предложението на военния министър за директор на военното разузнаване, роди пък декларацията на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик” – с нея на практика военните за пръв път в новата ни история си позволяват организирана публична намеса и критика спрямо президента. Повече критика от обичайното отнесоха и паспортните служби. „Хората на опашките

не псуват “Сименс”, а псуват нас,

без да имаме вина” – така обобщи Бойко Борисов поредната издънка около новите ни лични документи. Но развали общото впечатление, като вместо да поиска неустойка или да нареди съдебно дирене срещу фирмата, заяви, че ще се оплаче на Ангела Меркел, когато тя дойде у нас. А поредната документна веселба е защото свършиха кориците за международни паспорти, или, както пишат от „Сименс” – „има установено забавяне в доставките на бланкодокументите”. Затова 9 хиляди души не могат да си получат новите документи. Същите документи, които за разлика от Европа сменяме на всеки пет години, явно – за да поддържаме неформалните си социални контакти по опашките и за да плащаме такси на избрани фирми и комисионни на избрани банки. И докато чакащите стават все по-гневни от липсата на сегашните корици, от МВР съобщиха, че преговарят за отпечатването на нови – с чипове. Поради което новият ми кошмар е за мига, в който някой бюрократичен гений ще получи прозрение и ще ни прати отново всички на опашките – за корици с чипове. След което да измислят странички с холограми,

говорещи надписи и танцуващи снимки.

Докато ние се занимавахме с подобни житейски прози, поредното политическо откритие на ГЕРБ записа нова светла страница в световната философия, етика и право. Натикана в ъгъла с въпроси за шуробаджанашкото си гласуване в комисията за нови доценти, депутатката Геновева Алексиева стигна до прозрението: "Над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите". Хубаво е все пак, че не всички са се придържали към тази напредничава мисъл във времената, в които законът е повелявал големи групи хора да бъдат качвани на кладата или правени на сапун, а са се намирали и такива, които са залагали на презрения морал и са спасявали, когото могат. Колкото до казуса на депутатката, той е далеч от подобен драматизъм - просто дамата е гласувала като член на Специализирания научен съвет по офталмология, за да може дъщеря й да стане доцент. Логичните въпроси за конфликт на интереси провокираха депутатката надълго и нашироко да се аргументира как законът едва ли не я задължава да гласува за дъщеря си. Тя дори на свой ред атакува медиите, че като оповестяват този факт, очернят нея като депутат и „се опитват да докажат, че

ГЕРБ е такава, каквито са били и другите партии,

и прави далаверки.” Въпреки че  Бойко Борисов в най-различни варианти много пъти ни обеща, че те няма да са „такива”, Геновева Алексиева все още живее с представата, че като е станала депутатка, моралът не важи за нея. Както и законът, защото юристите не са склонни да се съгласят с нейното майчино тълкувание за липсата на конфликт на интереси. Може би затова мирисът на прокиснали банани започва да става все по-отчетлив.

Без цензура | 21-08-2010, 05:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Тази седмица пак разделиха морала на такъв за депутати и за простосмъртни, поискаха да разделят плажовете за бедни и за богати, дадоха ни нов срок за излизане от кризата, от която вече излизахме няколко пъти, президентът и премиерът притоплиха пак  отношенията си, а военните се опитаха да се намесят в политиката.

Имаше и нещо хубаво през седмицата - в Бургас за трети път имаше Spirit of Burgas. Едни се щураха да търсят почиващия на Хавай Джони Деп, други – финансовия министър Дянков, а продавачите станаха жертва на явно неизбежната българска склонност да се умножават цените по 3.14 веднага, щом клиентите станат повече от трима. Тази година звездата беше Серж Танкиан. Извън музикалното удоволствие, музикантът с поглед на Лудия шапкар има навика да оставя след себе си и въпроси. Така и на плажа в Бургас след него остана една питанка – имаме ли демокрация? И дали тази, която имаме, не ни докарва до еретичната мисъл - по-добре

бананова диктатура вместо немислеща демокрация?

Серж Танкиан има навика да прави глобални обобщения, а и не познава България, за да търсим по-сериозни паралели в концертните му въпроси. Въпреки това през цялата седмица ми миришеше на прокиснали банани. През седмицата, в която Варна празнува своя ден, живеещите около спирка „Почивка” нямаха много време за концерти и илюминации, защото бяха заети да изпомпват вода от мазите си. Сигнал за аварията те подали доста преди за започне ремонтът на пътя там. Не е много ясно кой, как и защо е решил така, но аварията е оставена на изчакване, улицата – асфалтирана, а сега май пак ще я разбиват. Но там всички вече са свикнали – това ще е за четвърти път през последните четири години. Разбира се, автобусът с ВИП гости на 15 август отдалеч заобиколи нервните места. За държавните мъже и жени беше осигурен автобус с климатик, през който те да огледат

моторизираните фурни на градския транспорт

и МОЛ-паметниците, наводнявани при всеки дъжд. Премиерът Борисов най-сетне забеляза, че освен „Тракия”, у нас има и други пътища, насочи вниманието си на север и обеща повечко финансиране. Направо от празника на Варна той все пак засили финансовия си министър на юг, за да се оправи с тока там. Пътем Симеон Дянков се включи в данъчните проверки по варненските заведения. Има около две предположения защо е необходимо министърът да се прави на редови ревизор – или не вярва на никого и значи наистина сме я закъсали, или щабът му е решил, че изглежда хубавичко на снимка, но е забравил, че прекален пиар електорату не е драг. И ако ревизиите вдигнаха данъчните постъпления и на север, и на юг, волтажът по жиците на безобразните бетонни комплекси няма как да се вдигне от едната ревизия. Седмицата там мина под премигващите лампи и спорове има ли „режим” на тока или е само „ограничаване на потреблението”.

Мръсната дума от соцвремената

така и не бе официално спомената, а прехвърлянето на проблема между НЕК, EVN и собствениците по курортите завърши с присъдата на ДКЕВР: „Няма невинни в тази ситуация”. Регулаторът деликатно се дръпна настрани от виновните, но не е лошо и той да отговори кого и как е регулирал през последните години. Останалите на тъмно ресторантьори и хотелиери също опитаха да се преместят откъм обвиняващата страна, но не е лошо да се замислят колко маси и легла са декларирали и за колко захранване са си платили. Пак от юг, от областния управител на Бургас дойде и друга идея – да разделим плажовете на общи и частни и на частните – пред скъпите хотели, да ходи само който си е платил. Пред някои лъскави хотели това и сега е така, просто новата наредба ще го регламентира. От ДКЕВР напомниха и друга важна тема – цената на газа. Ангел Семерджиев продължи да настоява, че природният газ наесен може да поевтинее с до 15 процента. „Булгаргаз” на свой ред излезе с друга версия – поскъпване с не повече от 3 на сто. Без да сме наясно с дълбоката тайна на междудържавните споразумения, май е най-добре да си приготвим едни пари повече за газ и да се надяваме, че поскъпването няма да е повече от десет на сто. При хляба тази седмица

прогнозите и цените се разлетяха в  различни посоки.

Земеделският министър нарече поскъпването на хляба „спекулативно” и изрази надежда "хлебарите да бъдат честни". Те бяха достатъчно честни да пояснят, докато сменят етикетите, че и дума не може да става за спекула – всичко зависи от цените на международните борси. Което е добър аргумент. Но може би вече е време българските купувачи от борсите да излязат от онова прокълнато място, където цените само растат, и да отидат при останалите търговци. Все повече на икономически шаманизъм ни замирисва и от прогнозите кога ще излезем от кризата. След като трябваше да ни случи „през април”, сега имаме даже точна дата – 26 октомври. Оптимистичната прогноза за Димитровден е на Националния статистически институт. В Института за пазарна икономика са отложили оптимизма „за втората половина” на годината, анализаторите на „Дневник” говорят само, че сме спрели да потъваме, но за възстановяване и дума не може да става, а британецът Дейвид Оксли, специалист по нововъзникващи пазари, премести светлото ни бъдеще за „след няколко години”. Не че експертите, с техните цифри, проценти и диаграми биха могли да изразят

неподправената човешка мъка,

предизвикана от кризата, или да се конкурират с разтърсващата изповед за лишения и претоварване, която може да размекне дори сърцето на чичо Скрудж – в интервю за кризата Николай Банев изплака, че тя е продължила повече от очакваното и той отново трябвало да работи по 14 часа на ден и на всичкото отгоре да пътува не със самолета, а с „Майбаха”. Не е ясно към коя версия за кризата се придържа кабинетът, но очевидно там са по-скоро оптимисти, защото в деня на миньора социалният министър Тотю Младенов отказа да коментира предстоящите миньорски протести – бил дошъл за празника. Здравната му колежка тази седмица не успя да се разпише в новините, но нямаше и нужда – докато премиерът Борисов обясняваше как пари за здравеопазване има, трябва само да се разпределят правилно, един 65-годишен мъж за малко не се превърна в поредния мъченик на здравната ни система. Дишайки все по-трудно, Йордан Величков беше разкарван между болниците във Велико Търново и Горна Оряховица с аргументи от сорта „тук ще закриваме отделението” и „случаят е сложен, идете другаде”. Накрая в Габрово на човека му извадили един зъб, без да са особено сигурни, че това е причина за инфекцията, но явно са уцелили. Ако има нещо хубаво, то е, че разказът за преживяното го научихме

от първо лице, а не от смъртния акт.

Което, за съжаление, не може да се каже за двамата моряци от „Лудогорец”, които починаха, докато чакаха собственика да реши какво ще прави с тях и с кораба си. Фирмата-собственик, между другото, отдавна пълни новините с гафовете си. Засега - без да впечатли някоя от морските служби в София, които отговарят за лицензи и контрол. Не особено впечатлителен се оказа и Окръжният съд в Разград – той отмени първата у нас ефективна присъда срещу собственик на куче-убиец. Глутницата на Елена Банкова разкъса шестгодишната Кристияна, но според втората инстанция животът на момиченцето не струва повече от 1 година условна присъда. Любопитно ще бъде да видим колко ще получи 19-годишният внук на цар Киро, който е малък, но вече знае, че може да прави каквото си иска, щом дядо му се казва Кирил Рашков. Дали ще продължи да мисли така и след като натика телевизионен репортер в колата си и го заплаши с убийство, зависи от същия български съд, който оцени Кристияна на една година условно. Тази седмица на магистратите беше спестена поне премиерската реторика, но Цецка Цачева не ги пропусна. Като един очевидно много квалифициран юрист тя разкритикува колегите си от опозицията, че взели страна в спора между съда и изпълнителната власт по казуса „Килърите”, след което на свой ред избухна срещу решението на втората инстанция да бъдат пуснати същите „Килъри” – защото

не било „нормално” съдът да откаже арест,

щом полицията и прокуратурата го искат. Самият премиер тази седмица беше зает да коментира по телевизията друго – отношенията си с президента. Който пък му върна жеста с вестникарско интервю. Сумарно – тия дни премиерът е бял, а президентът – добър, отношенията между двамата „не са хладни” и ние имаме „опитен президент, който се старае много”. Взаимните комплименти засенчиха признанието на Първанов, че вече е „загърбил” атомния проект и се интересува повече от газ. Дали комплиментите няма да ни излязат скъпо, ще разберем, когато започне договарянето за „Белене”. Едно друго президентско решение – да не приеме предложението на военния министър за директор на военното разузнаване, роди пък декларацията на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик” – с нея на практика военните за пръв път в новата ни история си позволяват организирана публична намеса и критика спрямо президента. Повече критика от обичайното отнесоха и паспортните служби. „Хората на опашките

не псуват “Сименс”, а псуват нас,

без да имаме вина” – така обобщи Бойко Борисов поредната издънка около новите ни лични документи. Но развали общото впечатление, като вместо да поиска неустойка или да нареди съдебно дирене срещу фирмата, заяви, че ще се оплаче на Ангела Меркел, когато тя дойде у нас. А поредната документна веселба е защото свършиха кориците за международни паспорти или, както пишат от „Сименс” – „има установено забавяне в доставките на бланкодокументите”. Затова 9 хиляди души не могат да си получат новите документи. Същите документи, които за разлика от Европа сменяме на всеки пет години, явно – за да поддържаме неформалните си социални контакти по опашките и за да плащаме такси на избрани фирми и комисиони на избрани банки. И докато чакащите стават все по-гневни от липсата на сегашните корици, от МВР съобщиха, че преговарят за отпечатването на нови – с чипове. Поради което новият ми кошмар е за мига, в който някой бюрократичен гений ще получи прозрение и ще ни прати отново всички на опашките – за корици с чипове. След което да измислят странички с холограми,

говорещи надписи и танцуващи снимки.

Докато ние се занимавахме с подобни житейски прози, поредното политическо откритие на ГЕРБ записа нова светла страница в световната философия, етика и право. Натикана в ъгъла с въпроси за шуробаджанашкото си гласуване в комисията за нови доценти, депутатката Геновева Алексиева стигна до прозрението: "Над морала има закони. Моралът за едни хора е един, за други – друг, затова са създадени законите". Хубаво е все пак, че не всички са се придържали към тази напредничава мисъл във времената, в които законът е повелявал големи групи хора да бъдат качвани на кладата или правени на сапун, а са се намирали и такива, които са залагали на презрения морал и са спасявали, когото могат. Колкото до казуса на депутатката, той е далеч от подобен драматизъм - просто дамата е гласувала като член на Специализирания научен съвет по офталмология, за да може дъщеря й да стане доцент. Логичните въпроси за конфликт на интереси провокираха депутатката надълго и нашироко да се аргументира как законът едва ли не я задължава да гласува за дъщеря си. Тя дори на свой ред атакува медиите, че като оповестяват този факт, очернят нея като депутат и „се опитват да докажат, че

ГЕРБ е такава, каквито са били и другите партии,

и прави далаверки.” Въпреки че  Бойко Борисов в най-различни варианти много пъти ни обеща, че те няма да са „такива”, Геновева Алексиева все още живее с представата, че като е станала депутатка, моралът не важи за нея. Както и законът, защото юристите не са склонни да се съгласят с нейното майчино тълкувание за липсата на конфликт на интереси. Може би затова мирисът на прокиснали банани започва да става все по-отчетлив.

Без цензура | 21-08-2010, 05:43 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

За последните седем дни разбрахме, че здравето може и да не се купува с пари, но пък за лечението никой нищо не е обещавал.

За премиера най-големият успех се оказа правилното преразпределяне на все по-малкото пари, а варненският кмет, зареян в облаците, ни ощастливи с потвърждение, че въпреки всичко във Варна ще си имаме писта за „малка” Формула. А други улици – за колкото стигнат парите. Докато ние продължаваме да тренираме офроуд и по булеварди, и по тротоари, общинският бюджет порасна, а съветниците, докато се шегуваха за джапанките и душевното си здраве, макар и с отвращение, взеха правилните решения. В Морската градина пък тъкмо разчистиха кръчмата „Класико” пред Аквариума и по съвсем класическа схема вече има нова.

Докато чакаха предния уикенд, варненци добре се поизпотиха по улиците. Верни на старата традиция, министри и други държавници се изсипаха във Варна, а в чест на Бойко Борисов и Борис Тадич уличната блокада от единия до другия край на Варна се проточи към два часа.

Срещата започна на куц крак

заради спортните занимания на двамата и завърши със сладки приказки за обща борба с организираната престъпност и енергийни начинания. Всъщност Тадич искаше да се чуе сръбското желание „Южен поток” да мине през Димитровград. „Газпром” чу, напомни, че тръбата отива там, откъдето те кажат, и забрави. Борисов искаше да се чуе и отвън, че животът му е бил заплашван по поръчка на Сретан Йосич. Сръбските вестици разказаха надълго и нашироко за евентуалните възможности на сръбския мафиот да даде такава поръчка. И за „твърдото уверение”, че Сърбия ще участва в проекта АЕЦ "Белене". Който щял да излезе по-скъпичко от планираното - дали заради лошите сметки на предишния кабинет или заради други части от уравнението „газ, атом и криминалета”. Сръбската визита беше игнорирана от президента Първанов, който предпочете честванията на ВМС. Там държавните мъже и жени изпотиха протокола, защото концертът се падна в разгара на споровете около комодор Гагашев, предложен за директор на „Военна информация”. Затова във Фестивалния комплекс

военният министър обикаляше по задните входове

и си прави компания с журналистите, докато президентът Първанов се радваше на компанията на варненския кмет и на Цецка Цачева. Тук финтиращите движения бяха от страна на премиера, който не уважи деня на военните моряци, но дойде пак, за да разходи шефа на Световната банка Робърт Зелик до разклона за Куманово. Зелик ни успокои, че се справяме не по-зле от останалите държави, нарече Борисов „стратегически партньор” и ни увери, че винаги можем да разчитаме на банката. Явно разчитайки на тези заеми, премиерът Борисов обеща, че до две – три години ще живеем като средноевропейци. Разбира се, не е уточнявал дали тук или в Средна Европа. След като стана ясно, че най-големият финансов успех на страната ни, докато останалите държави вече излизат от кризата, е преразпределянето на парите, а заради големия управленски потенциал лично министър- педседателят ще се прави на надзорник на магистрала „Люлин” през 20 дни, вторият вариант изглежда по-вероятен. Вероятно министър- председателят ни смята, че така дава личен пример, макар че в учебниците за управленски стратегии

за перманентния работохолизъм и

самостоятелното вършене на всичко има други, не особено ласкави определения. Което не пречи на премиера да ни укорява – „За да се оправи страната, трябва всички да дадем максимума от себе си. Мисля, че българите не го правят.”  Ето, депутатите вече знаят как да бъдат по-ефективни след ваканцията. Има идея работното им време да стане от 10 сутринта до 4 следобед с един час обедна почивка, защото било трудно да се концентрират за петчасовия си работен ден само с трийсет минути за обяд. Идеята е на заместник- председателя на парламента Анастас Анастасов, който наскоро имаше друго осенение – депутатите да имат заседания в зала две седмици всеки месец, третата да уплътняват в комисиите, а четвъртата – в срещи с избирателите по места. Във Варна през това време приеха бюджет –

„челен удар” срещу финансовата криза

Съветниците увеличиха парите на града с почти 4 милиона лева и отказаха да слушат, че дълговете на общината са нараснали до около една трета от бюджета. Критиките бяха и от ляво, и от центъра, но накрая нужният брой ръце се вдигнаха, макар и с уточнението на Константин Трошев, че го правят с „много резерви и притеснения”. Гласуването „с отвращение” продължи и на следващия ден, защото търпението на съветниците се изчерпа далеч преди края на дневния ред и за пореден път заседанието стана двудневно. Тогава дойде ред на маскираната като конкурс  заменка на общински имоти и офиси. Първо съветниците от ГЕРБ преживяха катарзис, осмислиха първото гласуване като вредно, грешно и неизгодно, обещаха да се поправят, а накрая си седнаха на ръчичките и се въздържаха при второто гласуване. Иначе казано,

оставиха в сила вредното, грешно и неизгодно решение

Но пък се получиха хубави изказвания – и за общинската собственост, и за джапанките, с които идват на работа съветниците, и за нуждата от дрегери, психотест и детектор на лъжата. Като се позабавляваха така два дни, съветниците излязоха във ваканция, а по улиците започнаха ремонти на изровеното от последния порой. Новият директор на ТМПЦ Славчо Славов не пропусна да се обиди, че го наричат интендант и просна възнак културните репортери с откровението, че няма отношение към културата, но няма проблеми да управлява оперно-театралната част от нея. Откъм областната управа също продължиха да ни облъчват с идеи. Последната е превръщането на бившия ТЕЦ "Янко Костов" в музей на науката и индустрията – очевидно с отчитане на тенденцията в БАН секретарката на шефа да получава три пъти повече от някои професори, за развитие на страната си да разчитаме на ол инклузив и свети мощи, а собственикът на силиконовата „Пайнер”-долина съвсем сериозно да заявява, че турнето на певачките му е единственото „мащабно културно събитие” за малките градчета. И докато обясненията за музея бяха достатъчно пространни,

амнезия е обхванала областния управител

на имотна тема. Данчо Симеонов не си спомня дали е давал разрешение за строителството на нова кръчма на мястото на старата, вече съборена „Класико”. Всъщност пред Аквариума кръчми май изобщо не трябва да има, а колкото до останалото – схемата е класическа по тези ширини и се резюмира като „стани да седна”. Поради такива класически схеми в града се водят спорове къде да има мост и къде не, дали да е мръсно или да се чисти, боклук ли е снегът или бедствие. През това време според индекса за човешко развитие на Българската стопанска камара Варна вече е на шесто място, изпреварена както от София, така и от Габрово, Враца, Стара Загора и Бургас. Но пък градските тържества тази година ще продължат два дни. Освен концертите и зарята, ще ни пуснат малка част от улица „Девня” и ще получим за подарък статуята  “Венера от Варна”. Няма да е лошо родителите да не я показват на децата без предупреждение, но пък студентите – медици могат да тренират разпознаване на доста симптоми по нея. В навечерието на градския празник

кметът се записа в историята на журналистиката

като първият български кмет, летял на новинарски хеликоптер. Доловихме изненада от строежите на север, които досега са напълнили поне един том от историята на варненската журналистика. И получихме уверение, че Варна ще има писта за Формула Г3. По част от градските улици. Очевидно отвисоко не се вижда достатъчно добре, че далеч по-евтино ще бъде да обявим целия град за офроуд зона и направо да продаваме билети на входовете на Варна. Но дори и с кмет на хеликоптер северното Черноморие изостана в новините тази седмица. На юг за една вечер данъчните успяха да намерят 300 хиляди лева укрит оборот по заведенията на "Слънчев бряг". Иначе казано – на всеки прибрани десет лева собствениците са декларирали три. От подобни тарикатлъци южните бетонни комплекси се оказаха пред режим на тока – защото НЕК не са си ремонтирали мрежата от години, защото ЕРП-тата имат повече инвестиции на хартия, отколкото на полето и защото на повечето хотелиери все им се губят част от стаите при декларирането. На изгоряло

продължи да мирише и от Созопол

“168 часа” надълго и нашироко разказва за семейната манифактура на министър Божидар Димитров и дъщеря му, та се очакват още изблици с непейоративна лексика. И още декларации като трогателния опус на бургаския ГЕРБ, скочил да защитава министъра, който нарича народа си „шибан”. От друга страна, щом народът го търпи и се подписва в негова подкрепа... След първия картон, който му вдигна, сега премиерът Борисов беше странно лаконичен за словесните гафове на министъра си - „Питайте него, той е достатъчно голям”. Не знам дали някой се е сетил да го предупреди, че точно по този начин Дженифър Лопес отговаряше на репортерите, загрижени за размера на задника й. Цецка Цачева, която очевидно искрено вярва, че “моралът има много измерения”, също не разбра защо Димитров трябва да бъде пратен в ъгъла да се срамува. Но пък размаха пръстче на земеделския министър, който се опита да се шегува с Корнелия Нинова, сърничките и отстрела им. Позитивно настроена, Цачева не пропусна да отбележи, че

журналистите трябва да са премного благодарни

на такива „изпускания”, защото и без друго през август нямало новини. Очевидно, Цачева не е разбрала, че докато земеделският министър е декларирал, че хлябът няма да поскъпва, в Добрич цената скочи с 10 – 15 стотинки. И изобщо - след малка пауза на ценовия фронт, цените през юли пак тръгнаха нагоре, макар че по принцип юли е месецът, в който хранителните стоки поевтиняват. Тази година обаче е точно обратното според националната статистика. Свършиха и парите за служебна защита - Националното бюро за правна помощ предупреди, че много колегии спират да предоставят безплатни услуги, така че бедните да минават на самообслужване. Затова пък платена ще стане информацията от търговския регистър, ако мине предложението на Маргарита Попова. Ако искате да знаете кой е собственик и кой управлява дадена фирма, какъв е уставът на дружеството и какво е решавало общото му събрание – плащате с карта и електронен подпис или отивате на място в регистъра, където записват от какво се интересувате, в комплект с всичките ви данни. Разбира се, правосъдното министерство обеща на Брюксел, че ще улесни достъпа до информация за акционерните дружества, но очевидно се надява

и в Брюксел чиновниците да са с къса памет

Най-горещо стана при лекарите. След известно затишие, явно посветено на прецизни сметки, министърката на здравеопазването ни осведоми, че 82 процента от общопрактикуващите лекари са неграмотни, 25 процента са без специалност, а 84 процента от диагнозите им са грешни. И докато джипи-тата бранеха съсловната чест, здравната каса натисна колегите им от болниците с анекси за август, които съкращават още 30 – 40 на сто от парите им. Лекарският съюз сметна набързо, че така държавната издръжка ще стига за заплати, а останалото ще трябва да го плати пациентът – като се почне от домашната храна и личните чаршафи, мине се през лекарствата и се стигне до сметките за ток и вода. След като няколко болници отмениха приема, а в други въведоха такса „пижама” за болните и такса „стол” за придружителите, решението засега е отложено за септември. Дотогава имаме време да решим дали пък няма да ни е по-изгодно ние да си боледуваме вкъщи и докторът да идва при нас.

Като през 18-ти век

За септември стягат протеста си лекарите. Пациентите с осигуровки също може би трябва да обмислят дали ще се наведат, за да ги нашибат отново, или ще попитат какво става с парите им. Според премиера Борисов хората, които не си плащат здравните осигуровки, са милион и 700 хиляди, а който не плаща – не трябва да претендира за лечение. Всъщност ние отдавна знаем, че който не работи, не трябва да яде, или поне така е смятал другарят Димитров. Което не обяснява защо и този, който си е плащал, пак дава пари за „такси” и „дарения”, а идеята за оправяне на положението е повече отработената формула – който и без друго е плащал досега, отсега нататък просто ще плаща повече. Спешната среща за гасене на пожара, естествено, с личното участие на Бойко Борисов, завърши с три различни версии за реформа и финансиране. Четвъртият, който на практика ще ни се случи, най-вероятно още не е измислен. Но след повече от 20 изгубени години и при продължаващото кърпене заради нежеланието да се смени модела, ще е много трудно да се избегнат големите опасности – фалити на болници, навлизането на спекулативни частни фондове без добра законова регулация и увеличаване на осигуровките.

По-вероятно е да ни се случат и трите неща,

като от това нито качеството на здравеопазването ще се повиши, нито осигуровките ще дават повече от сега. Така нацията ни ще има възможност да се селектира по изпитания спартански метод, което си е чист икономически дарвинизъм.

Без цензура | 14-08-2010, 10:23 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ