Тази седмица съдът узакони политическата чалга,

като постанови, че няма нищо незаконно философи да дават хидромелиоративни съвети за по един милион. На нас това ни струва и 300 лева за съдебните разходи. Един бивш митничар обвини управляващите, че са продали някои държавни интереси за 4 милиона лева, управляващият се обиди на журналистите. А в Института за пазарна икономика изчислиха, че ръководствата на държавата през последните десет години, вкупом са отговорни за неефективното похарчване на 24 милиарда лева.
През това време не само читателите на жълто-черна преса смилаха новини като тази за жена, пребита и удушена от две 16-годишни момчета „с цел грабеж”. И за 18-годишен джигит, парализирал с електрошок шофьора на наетото такси, „защото му се карала кола”. И за полиция от Пазарджик, който пребил седмокласник – съученик на дъщеря му. Момчето прибирало пияната девойка у тях, без дори да има нещо общо с пиенето, но таткото се оказал привърженик на принципа „първо стреля, после пита”.

Полицията достойно защити честта на пагона

и не издаде името му.

Битовите ужаси все повече губят шоковия си ефект обаче и отстъпват пред борсовите цени. Не на златото, а на олиото. И на всичко останало, което за поредна седмица поскъпна и на едро, и на дребно. Социалната лява партия БСП влезе в роля и даде на правителството срок до първи март да вдигне доходите на населението или да се приготви за социални протести. Управляващите, като не могат да вдигнат нашите доходи, предложиха утешение – замразиха своите до края на годината. Гласуването не мина без обвинения и сцени, които без малко да завършат с нападение на Волен Сидеров над Румен Овчаров. Парламентарната шефка обаче ни лиши от възможността, като даде почивка. През почивката ние имахме възможност да поплачем и над нейните думи. Обвинена, че преди популисткото си предложение за заплатите на колегите, тя е посетила Израел с правителствения «Фалкон», Цачева изтъкна, че луксозният полет бил едва ли не по настояване на домакините, тя самата била готова да стигне до Анталия с плуване. Изказването е извинимо, ако вече сте запознати с логиката на дамата – по-рано тя заяви, че дядо й е убит от БКП, тя е била член на същата БКП още като студентка, но това не било срамно – партията била държавата тогава, а тя от малка си била такава – държавността й била кауза.

Може би за да не прегреем от подобни логически казуси, депутатите и тази седмица имаха грижата шефката им да работи по-малко, като пак събираха кворума бавно и мъчително. Съпартиецът й Красимир Велчев обеща да има

«родителска среща» заради неизвинените отсъствия,

които Цачева се опита да извини с кишата, сушата и международното положение, или, в случая - с «командировките, кръглата маса в Благоевград и заледяването по пътищата».

Ако се върнем при парите – безмилостната статистика показа, че и през миналата година гастърбайтерите и еврофондовете са вкарали в хазната повече пари, отколкото преките инвестиции.

В туризма се очаква метеоритен поток

– заради новия данък собствениците на хотели ще започнат да намаляват звездите си или ще избягат в сивия сектор, а селските къщи дори може да фалират според прогнозата на Института за анализи и оценка на туризма. Ресорният замминистърът Иво Маринов само помоли да почакаме, за да видим дали ще стане точно така, което си добра илюстрация за държавната идея за туризъм. При нея на голо поле без правила оставяме да поникне бизнес. При първите конфликти започва говорене колко е важно да има правила. През това време най-малко уважаващите правилата забогатяват за сметка на конкуренцията и потребителите, съсипвайки голяма част от полето. По-разумните все пак започват да налагат някакви правила. Държавата веднага се намесва със свои варианти. Въпреки това на полето започва да расте и нормален бизнес, който няма за цел да натрупа милиони за един сезон. Държавата идва под формата на закони, данъци и такси, след първото плащане бизнесът увяхва, за да натори полето и всичко започва отначало. Изглежда като вечен двигател за пълнене на държавната хазна или страничните й джобове, но ентропията, под формата на укрити данъци и емиграция, неизбежно взема своето. През това време държавата се изненадва, че един от собствените й сайтове за реклама на прекрасната туристическа дестинация България, кани гостите й да видят моста на Колю Фичето в Бяла, Варненско, като поканата е гарнирана с уточнението, че там 18 души са загинали наведнъж в ужасяваща катастрофа. След медийния интерес линкът беше премахнат.

Във Варна също сме на път да произведем туристически забележителности от порядъка на моста, след като съветниците от архитектурната комисия освободиха от строителна забрана още два имота в местността Свети Никола. Същата, в която свалчището вече събаря постройки. Поне туристите ще има откъде да си купуват сувенири. След като кметът обърна диаметрално позицията си спрямо търговците в центъра, остава и пазарът да заприлича на нещо, от което искаш да си купиш спомени. Макар че, ако се изпълни желанието на таксиметровите шофьори за тарифа от 2 и 50 на километър, туристите могат да си останат само с касовите бележки.

Трогателна новина произведе Виенският бал. От светските сводки разбрахме, че това е било събитието на годината, доколкото става ясно - защото никой не се е осмелил да пренебрегне правилата за обличане и да се яви по анцунг, а благотворителна томбола сред каймака на обществото събрала «невиждан досега приход от 5 045 лева». За простосмъртните започна подреждането на политическия предзиборен цирк. След Алексей Петров президенската си кандидатура обяви Волен Сидеров, а Васил Иванов-Лучано реши да издигне Иван Славков – Батето. Защото бил известен по света. Бившият син лидер Пламен Юруков пък си направи нова партия –  “Воля, отговорност, толерантност - консерватори”. В БСП трябваше да преглътнат разследването на австрийския "Курир" за лобистка дейност на бивши австрийски политици, срод които Ернст Щрасер, съветвал правителството на Станишев. Знае се, разбира се, че старите грехове има дълги сенки, според социолозите обаче и те не са достатъчни, за да покрият сегашните властови избухвания.

Според проучването на АФИС

управляващите продължават да губят от народното доверие

и ако изборите бяха тези дни, ГЕРБ щеше да води на БСП само с 9 процента. Затова пък се вдига рейтинга на непризнатия от съда главен мюфтия. Алиш Хаджи получи приветствия и от президента, и от премиера, а американският посланик му отиде на крака, за да даде наставления за реда в общността и в държавата. По същото време колегата му в Турция си четеше предупреждението, получено от домакините. Посланикът там защити арестувани репортери, а правителството просто му каза да не им се меси във вътрешните работи. Съдът също огласи някои свои идеи за нашите пари. Макар че преди две години съдебните такси бяха повишени, Висшият съдебен съвет май смята че не са ни достатъчно скъпи и заговори за ново вдигане на цените. Само дето преди 12 години издръжката на съдебната власт е била 57 милиона лева, сега е около 500 милиона, а глобите за лошо правосъдие от Европа не спират да се увеличават.

Премеждия имаше отново и премиерският кортеж. Пострадалите твърдят, че спецавтомобилът просто изскочил срещу тях в насрещното, охранителите, естествено, твърдят обратното, а кой ще получи фиша накрая, е ясно. Но пък покрай поредната катастрофа разбрахме, че премиерът, освен всичко друго, е развил и свръхсетивни способности, защото още сутринта преди катастрофата имал «предчувствие». Все пак, поне пешеходците можем да сме спокойни –

Борисов заяви, че лично е наредил на охраната си да спира на пешеходна пътека

Разбрахме и за други нареждания. Или «молби». Борисов съобщи тази седмица, че съветникът му Румен Миланов става шеф на Центъра за борба с корупцията и организираната престъпност в България, а неговият шеф вече го е помолил да назначи в БОРКОР Елеонора Николова и Петко Сертов. Същият Сертов, за когото и премиерът, и вицето му Цветанов повече от една година обясняват, че ни излага пред Европа и пред НАТО. Същият, който беше заменен като шеф на ДАНС покрай скандала «Трактора». Назначението на Сертов, гарнирано с обвинения, че ДАНС «генерира проблеми със сигурността, а не спокойствие», доведоха до оставка – сегашният директор Цветлин Йовчев напусна още същия ден. Останаха само въпросите за генераторите на големите проблеми. Ако пожелае, Йовчев би могъл да им отговори, подобно на бившия заместник директор на митниците Антоний Странджев. Той директно обвини висш държавен служител – със сигурност от ГЕРБ, може би министър, може би на вътрешното ведомство – че е взел 4 милиона лева подкуп, за да покровителства хора от акцизния сектор. Дни преди това премиерът Борисов бе обявил Цветанов за «3 в 1» - министър до последния предзиборен момент, председател на предизборния щаб и вероятен кандидат за президент. Затова след митничарската бомба не му остана нищо друго, освен да се разсърди на журналистите, които му зададоха въпрос за 4 милиона лева, и да напусне обиден пресконференцията, свикана за да оповести кой ще ръководи борбата с корупцията. Тази новина почти надмина по отразяване шевовете по премиерското чело, получени във футболна среща. Този път поне в извънработно време. Софийски театрали дори изпаднаха в умиление, че въпреки раната, премиерът не пропуснал да изгледа «Големанов» и да си поговори с артистите. Други театрали по това време се радваха на успеха на Георги Господинов, който получи реален шанс да се пребори за бродуейско представление с пиесата “Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Ако и това не ви утешава, не се предавайте – учени, този път не британските, а от Илиноис и Торонто, са установили, че патриотите са по-здрави. Та мислете поне за здравето си.

Без цензура | 19-02-2011, 11:32 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица труп на отвлечен и бомба в чест на еврокомисарско посещение ни върнаха години назад, докато цените ни се изстрелват все по-напред в бъдещето.

Без цензура | 12-02-2011, 11:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица на публична лекция професор Алфред Приц ни обясни как сами да разберем дали страдаме от депресия

Без цензура | 05-02-2011, 10:28 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица разбрахме, че всеки четвърти българин вече е под линията на бедността.

Без цензура | 29-01-2011, 16:09 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

След кратко объркване по празниците цените на основните храни пак поеха нагоре, НЕК поиска по-скъп ток, а срс-та ни дебнат отвсякъде. Правителството лансира поредните си екстравагантни финансови идеи, а ние повече от всякога се чудим, ако има пилот в държавния самолет, дали не се ориентира по писъците на пътниците.

Без цензура | 22-01-2011, 07:59 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

По държавата тази седмица плъзна шап, а по медиите – записи от СРС-та и вицове за тях, като двата жанра не винаги са ясно различими. Но пък сериозните проблеми на държавата са съвсем уредени, след като депутатите, когато не са заети с лобизъм, се занимават с клюките, езика и психичното си здраве.

В Бургаско тази седмица се наложи да пратят дори полиция – стопаните на животните в района, засегнат от шап, не бяха склонни да повярват на обещанията за бъдещи компенсации срещу убиването на поминъка им сега. Наложи се Симеон Дянков лично да отиде до Кости и да направи това, което е най-неприсъщо за всеки финансов министър – да дава пари. Триста лева обаче едва ли са достатъчна сума и макар българският премиер щедро да обещава пълно възмездяване с европейски пари, от Брюксел са сложили летвата на 60 процента и не я вдигат. Народните избраници обаче бяха на вълната не на плачещите от Кости, а на баба Пена от Бусманци. Която, оказва се, не разбирала вече българския език, който се говори. Очевидно депутатите от ГЕРБ са твърдо убедени, че внуците на баба Пена така или иначе

няма да живеят под вещото им управление

тук, та затова са се заели да удовлетворят баба им, като поемат работата на „синодалните старци” от БАН или по-скоро като викат духа на Балан. Инициаторът Емил Караниколов излезе с железния аргумент, че много държави имали такъв закон. Като Франция, например, където мерилото е почти толкова авторитетно, колкото баба Пена от Бусманци - Академията в Париж. В езиковите дебати се включи и премиерът Борисов, който самостоятелно достигна до христоматийния пример с липсата на запетайка в животоспасяващата телеграма «Да се помилва не да се обеси». Единствената разлика е, че на премиера му се губи една точка – в подслушания телефонен разговор за умствените способности на вътрешния му министър. Публикуваната версия гласи „Бойко е умен, за разлика от Цецо", а според премиера би трябвало да е „Бойко е умен. Точка. За разлика от Цецо той разбира нещата". Макар че

точката не променя кой знае колко смисъла

Изобщо, смисълът на понятията тази седмица се плъзгаше на премиера. Така разбрахме, че у нас демокрацията „вече толкова над нормалното се е развила”, че е време за ограничителни мерки. Съща така разбрахме, че ако ГЕРБ падне от власт сега, чака ни анархия. В това поне има доза истина, но тя не прави българите по-щастливи. За една година още девет процента са оттеглили доверието си от управляващите, половината смятат, че през следващите месеци нищо няма да се промени, а оптимистите са се стопили до 15 на сто. Вероятно и на тях им минава все по-бързо. Въпреки „липсата на обективни причини” цените на основните храни малко по малко вървят нагоре, а производителите на олио извадиха направо голямата брадва и прогнозираха пет лева за литър в средата на годината. Вече се говори и за стандарт на хляба. Според него етикетът „хляб” изключва избелителите, оцветителите и консервантите. Освен ако няма "технологична необходимост". Което на практика означава още малко текст върху етикета и никаква промяна под него. Стандарт за депутатите пък поиска неуморният Красимир Велчев. След като лансира идеята за спецзакон за клеветата, тази седмица гербаджийският депутат поиска

психотестове за хората на изборни длъжности

Аргументът му е поведението на опозицията, а единственият недостатък – че не е чел достатъчно вестници, за да знае, че повечето подобни - удобни за управляващите – идеи, докато се приемат, идва време да заработят срещу авторите си. Началото на годината, съчетано с наближаващите избори и остърганата хазна, води и до все по-изобретателни начини за пълнене на бюджета. След като удобно забрави, че вината за хаоса с личните документи не е на гражданите, а на администрацията, държавата зарадва изнервените от опашки с глоби. Не само заради несменените карти и паспорти, но и заради невърнатите. Защо трябва да връщаме един така или иначе невалиден документ не е много ясно. Защото аргументът, че би могъл да се изполва за фалшификат, отдавна не върви на фона на домашните печатници. Следващата идея е да се въведе данък „въздух” върху колите. С тези пари ще се опазва чистотата на въздуха. Вероятно по същия начин, по който с парите от винетки се поддържат пътищата. Може би си струва, преди властта да извади

данъчните регистри на Османската империя

и да върне и данъка върху търкането на зъбите си, да се огледа за други възможности. Една сравнително нова фейсбук група, например, предлага акциз върху чалгата. За разлика от емоционалните изблици досега, те са стъпили на здрава икономическа основа – Адам Смит, който вярва, че мотивът за въвеждането на акциз трябва да е „стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала стоки и услуги». Ако пък бъдещият акциз обхване не само базовата версия на чалгата, а и общественополитическите й прояви, хазната направо ще прелее. Тази седмица депутатите окончателно зачеркнаха опитите да се обсъди какво всъщност се е случило във фонд «Земеделие» покрай Калина Илиева, като отказаха да сформират анкетна комисия. Снежана Дукова от ГЕРБ обвини опозицията, че пренася «лична вина на политическо ниво”. Което продължава линията на аргументиране в ГЕРБ, силно напомняща някои алтернативни задокеански

структури, където «всичко е лично»

По-скоро на шамански Сибир напомняха други действия на премиера. След неудържимото протичане на подслушани разговори по всички медии, премиерът драматично се прекръсти, и като се закле в децата си, каза, че в партийната каса не е влязъл и лев от контрабанда. От нас се очаква само да повярваме, като оглушеем за потока разкрития. Той започна с огласените опити на две видни ГЕРБ-дами – Искра Фидосова и Менда Стоянова, да прокарат свои хора в митниците. Разбира се, репликата на Менда Стоянова към Ваньо Танов, че ако не прояви разбиране, тя ще отиде при премиера, веднага беше наречена монтаж. Както и отговорът на митническия шеф, че за да прояви разбиране, трябва да получи личния подпис на премиера върху една от явно специалните му визитки. И докато властта говореше за монтажи и се кълнеше, течът от СРС-та заля и премиера с тиражираната реплика: "Поех ангажимент

да не го закачам Мишо Бирата..."

„Бирата” е шефът на бирена фабрика Михаил Михов и нареждането за изтегляне на митничарите от нея поражда някои въпроси за подписани картички. Особено след казаното от Бойко Борисов, че само той може да влияе върху Ваньо Танов. Но едва ли някой ще заложи срещу вероятността и този запис да бъде обявен за „манипулиран”, а към въпроса: „Какво толкова е попитала Искра Фидосова?” ще добавим и: „Какво толкова е обещал премиерът?”. Все пак след първите записи той вече попита съвсем не риторично какво точно очакваме от депутатите, след като „са избрани от няколко хиляди”. Така любопитната част от света и тази седмица четеше предимно Уикилийкс, а ние – СРС-та. Европейските коментатори се забавляваха добре за наша сметка, а ние можем само си припомняме Радой Ралин с неговото

„Под небосклона осем милиона микрофона...”

Всъщност микрофоните вече са по-малко, но то е само заради демографската криза. Досиетата вече дори не са тема – въпреки гласуваното оттегляне на посланиците с картончета, на което опозицията отвърна с разкритието, че вътрешният министър Цветан Цветанов също е започнал кариерата си в Държавна сигурност. Далеч повече любопитство предизвика друга новина – за оттеглянето на Касим Дал от ръководството на ДПС. Въпреки изявленията, че целта му не е да създава нова партия, Дал си тръгва с обвинения срещу Доган, който с действията и бездействията си е довел партията до колапс и е превърнал съпратийците си в «мъжки секретарки». А те, известно е, поне в тази партия, свършват зле. Във Варна тази седмица бюджетът, напук на кризата, се увеличи с два милиона лева. Лошото е, че парите идват от увеличение на банковия кредит, който ще тегли общината, за да строи пътища. Имаше и поредна серия протести – ръководствата на таксиметровите фирми, притиснати от конкуренцията и кризата, решиха да свалят цените, шофьорите им не харесаха идеята, а взаимните обвинения в криене на доходи най-вероятно

ще доведат до контролно-финансов Армагедон

В общинския съвет окончателно се върна, поне на хартия, Иван Славков, който трета година е затвора. След митарствата си съветникът-арестант поиска да гласува, ако трябва – дори с белезници, и пожела на колегите си да минат през затвора поне за месец, за да си направят някои изводи за живота. В края на седмицата морето пред Варна стана червено. Сега можем да започнем да го чакаме да раздели, за да тръгнем най-сетне на  катарзисното си скитане в пустинята.

Без цензура | 15-01-2011, 09:02 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

В последната седмица на 2010-та пак останаха въпроси без отговори, гърмежите, с които уж гоним злите сили, плашат единствено нас, а усещането за хаос, с което живяхме цяла година, накара един кмет да забучи държавната чест на върха на копието и да върне държавата 780 години назад. Жалко, че няма как да върнем и Иван Асен Втори.

Без цензура | 02-01-2011, 09:49 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Божият син се роди. И тази година. Яслите отдавна са окичени с лампички, дошли от незнайна китайска комуна, вътре младенецът е заменен с ваучери за пазаруване, а над над тях бдят съвременните врачки – от социолозите до астролозите, за да ни пророкуват каква ще е 2011-тата година след Раждането му. Докато политиците пак връщат разговора до Стария завет и все повтарят изконния ни грях, че ние не сме извървели своите 40 години през пустинята, като някак не забелязват, че нашият Мойсей 20 години никакъв го няма. И все пак Божият син се роди. За тези, които имат сетива да го усетят.
За коледно чудо тази седмица можем да броим внесените в парламента 700 хиляди подписа на обикновени българи. Всички те протестират срещу произвола на монополите, а папките влизат в историята не само защото са първата гражданска акция след като влезе в сила законът за пряко участие на гражданите в управлението, а и защото

Без цензура | 26-12-2010, 07:52 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

За последните седем дни две новини блеснаха с това, че не можаха да станат официални. Иначе възпитаната публика на ФСБ изгони от сцената премиерския човек Митко Тодоров, а посланията от световната научна общност до българския кабинет заминаха директно в „кръглата папка”.

Тази седмица и най-коравосърдечните родители се предадоха и получиха писмата за Дядо Коледа. Българското правителство - дали криво се моли, или криво го разбраха, но му напълниха пощенската кутия с писма в подкрепа на науката. След еничарския поход към учените без оглед на възраст, занятие и научен институт, до премиера и до председателя на Парламента писаха техни колеги от цял свят – като се почне от Харвард, мине се през Принстън и се стигне до институти в Бразилия и Австралия, като

зад пет от имената стои по един Нобел

Никой във властта не се похвали с небивалия интерес, може би защото от българските фамилии в подписките може да се състави карта къде липсата на перспектива е пръснала вече българските умове и къде ще ги търсим и в бъдеще. Това обаче не стана новината на седмицата. Не се пребори за първото място и новата заявка за присъствие на Големия брат в живота ни. Макар че лично министър председателят публично заяви, че „всички длъжностни лица трябва да са под стрес и да знаят, че са наблюдавани». Иначе казано – ние подслушваме всички, за да можем да хванем тези, които ще се издънят. А презумпцията за невинност и прокурорските разрешения са за филмите. Най-много време и обществена енергия бяха похабени за спора – 20 години след като му беше времето - дали да има лустрация. По темата получихме обещание за жертвоприношение – премиерът Борисов бил готов да се раздели с приятеля си Божидар Димитров, за да приключела темата за агентите на Държавна сигурност във властта. И стига президентът да върне жеста, като отзове дипломатите, които са били част от списъците на ДС. Защото тази седмица май

премиерът беше единственият изненадан,

че почти половината ни посланици били ченгета. Можем да забравим, че преди броени дни пак премиерът ни попита кое му било лошото на Тодор Живков, макар че президентът не пропусна да се осведоми кое тогава им е лошото на живковите посланици. Не можем обаче да не забележим, че дребните доносници, които тровиха живота на съседите си, като правило пак са на завет, а на светло пак са хора, повечето от които са работили за нещо, което се нарича национална сигурност и на руски, и на английски. Забавления през седмицата ни осигуриха и депутатите. Шефката им ги похвали, че са на "интензивно работно време" и ще се борят със законите до 22 декември всеки ден, а ако трябва – и всяка нощ. Нищо че след всяко нощно бдение събирането на кворума на следващия ден трае поне до обяд, а качеството на приетите закони може да задръсти Конституционния съд до края на мандата му. Тази седмица на стахановски напън беше подложен избирателния закон. Районните кметове вече паднаха жертва и ще ни ги назначават. Но дори и изтощението от нощния труд не подведе управляващите да се съгласят за анкетна комисия, която да провери деянията на хиперактивната Калина Илиева. Може би защото ги устройват

басните за местната версия на Дони Браско

и лошите земеделски чиновници. Не че на някого му е останало време да чете подобна ненаучна фантастика тази седмица. Електорът се снабди с по една малка медицинска енциклопедия и започна да се ограмотява, защото според последната обсъждана версия на критериите на здравното министерство от следващата година ние сами ще трябва да решаваме дали здравословният ни проблем е животозастрашаващ или неотложен. И сами да преценяваме накъде да поемем – към спешния кабинет или към дежурните лични лекари. Или да нарамваме белия чаршаф и с бавна стъпка да поемаме накъдето трябва, след като бюджетите на спешните центрове бяха намалени наполовина, а нощни джи-пита така и няма. Синята коалиция откри тази седмица, че докато в спешната помощ, например, ножицата е играла здраво, на други места Дядо Коледа е минавал редовно с премии и бонуси в торбичката. Първият сигнал дойде за многострадалната Пътна агенция. Там, според сините, имало служители с по девет хиляди лева премии на месец. Според ресорния министър Плевнелиев не било вярно - нямало как някой да получи повече от шест. През това време от оперативна програма «Транспорт» минаха на проверка по  магистрала “Тракия” и като добавка към закъсненията и липсата на договори

откриха, че по трасето вече расте трева

Съдът също даде, каквото може, през седмицата – зачестиха случаите, в които гражданите са питали инситуциите за някои безобразия, а като ги повикат, вместо отговор по закон, получават призовка за разследване. Но пък Петър Стоянов - Сумиста го оправдаха по делото за притежание на оръжие и укриване на краден автомобил. Поне към ареста пое милозливият следствен шеф, който му помагал да вдига кръвното, когато трябва. Работещите за по една заплата и най-вече пенсионерите обаче никак не се интересуваха дали и тази фабрика за медиен шум ще затвори. Те бяха заети да осмислят, че за Коледа няма да видят и една стотинка отгоре. Не защото е криза, не защото в министерствата също пестят. А защото премиерът, от когото мнозина от тях очакваха чудеса, е решил да им подари инфраструктура. От оная, дето й прораства тревата още преди да дойдат проверяващите от Европа. После стана ясно, че ще има пари и за луксозен туристическо-поклонически манастир в световноизвестното село Гигинци и дори за нов чисто футболен стадион, на който манекените в национални фланелки да падат от когото дойде. И за метро до там.

Рок музиката обаче ще е табу,

след като един софийски зам. кмет така и не разбра кой какво е чистил след големите имена, които видяхме в София и зачеркна всички следващи идеи за подобни събития. За силиконовите сбирки не чухме нищо. Може би тяхната публика премита след себе си. Бъдещите пенсионери сигурно също имат какво да кажат тази седмица, след като Парламентът узакони прехвърлянето на индивидуалните им вноски в държавния бюджет, а синдикатите не намериха какво друго да коментират, освен, че „това се прави и по сега действащия кодекс за социално осигуряване». И затова няма смисъл да се оспорва. Бушон гръмна другаде – в културното министерство. След кинаджийските протести изстина столът на замминистъра Димитър Дерелиев. Работата му беше прехвърлена на другия зам - Митко Тодоров. Който определено имаше лоша седмица, след като му се падна да прекъсне голямото завръщане на ФСБ, за да им прочете напътствията и пожеланията на премиера, който дори не беше в залата. Вероятно е трудно да преглътнеш, че някой получава повече народна любов, но когато народът вече е

свикнал да те вижда до рамото на Цеца Ражнятович,

не трябва да се изненадваш, че започва да вика «у» в такава ситуация. И да ти пее «Обичам те дотук». И да подарява на културния ти министър «кутия, пълна с достойнство», защото не иска да живее „по възможност". Някои не получават дори възможност – дават им домашна ракия срещу студа и на осем години ги убиват в домашна свада. Освен убитото, още четири деца растат по този начин. Майката, бременна с шестото, искрено разказваше, че то си «станало инцидент», тя не била сбъркала за нищо. После обаче обърна плочата и взе да се разкайва – може би защото разбра, че искреността й увеличава заплахата да приберат източника на доходи в детски дом. Един от тези, заради които непрекъснато провокират чувството ни за благотворителност по време на шоу програми с бюджет за два такива дома. И ни хвалят, че бедните давали повече от богатите. Което е логично, защото бедните у нас са повече от достатъчно – само Румъния и Латвия ни бият по този непрестижен показател, ако вярваме на националната статистика. Според нея всеки втори безработен българин живее под прага на бедността. Има и надежда обаче. Тя идва от селото, поне ако вярваме на новия фермерски календар. Местната версия на германския оригинал, пълен с оригинални фермерки, си е една

аграрна силиконова порнография

обаче, в която Златките се вписват по обичайния си начин – зле. Дори без да брои Златките, тази седмица «Икономист» ни нарече най-тъжното място на света. До съмнителната слава се добрахме, след като изданието се зае да докаже, че няма пряка връзка между парите и щастието. Въпреки желанието на изследователите накрая и те стигнаха до небрежото прозрение на Елизабет Тейлър – „И богатите също плачат, но аз предпочитам да плача в кадилак.” А на нас пак ни се е паднало да ридаем в градския автобус, докато обмисляме кой ще е следващият, който няма да изпълни коледните ни и електорални пожелания.

Без цензура | 18-12-2010, 08:04 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Коледният дух вече ни е завладял. Не говорим за ерзац-старците, които от ноември се опитват да ни продават какво ли не, а телевизионните им версии вече са като в Лас Вегас и никой нищо не може да направи срещу това, освен да повтаря до пресипване „Да, Виржиния, има Дядо Коледа”, макар че Виржиния май отдавна си е харесала ролята на силиконова Снежанка. Говорим за всеобхватния дух на всеопростителство и позитивизъм, завладял държавата. Опрощават се алчни, лъжливи, горделиви, министър председателят разнася стъкларии с телесни течности, а над всички ни се носи  „Полска чучулига”, фарширована със СРС-та. А взеха да стават и чудеса.

След епичната италианска разходка на министъра и 40-те делегати и сексистките усукванията около темата „конфликт на интереси” по време на традиционно скучния парламентарен контрол доживяхме

да видим премиера си да наведе глава

и да каже: „Грешката е от моя страна”. Макар че сега сме и притеснени, защото грешката е, че командировката била за един, подписаните от премиера командировъчни – за 40, а докато бъде забелязана дребната разлика, минаха доста дни от 25 август. Поемането на вината обаче не никакво чудо, в сравнение с данните от официалната статистика, която ни пробла в колко невероятни неща можем да повярваме преди закуска. По данни на самата статистика индустрията ни се свива, потреблението пада, инвестициите намаляват, но брутният вътрешен продукт расте. Ние четем и се дивим. След десетина години вероятно няма да има кой да се диви, защото няма да има и кой да чете и да разбира. Една четвърт от учещите българчета намират четенето за „загуба на време” и това обяснява защо в поредното проучване на Програмата за международното оценяване на учениците от 65 възможни места,

ние сме на 46-то заедно с Тринидад и Тобаго

Също в една четвърт от домовете на препитаните има по-малко от сто книги. Както и по време на кандидатстуденските кампании, възрастните злобничко се позабавляваха за сметка на неуките млади, които „не са като едно време”, като забравиха да си спомнят кога за последно са чели нещо различно от субтитри на американски екшън. И при бившата земеделска шефка с доказано фалшива диплома, стана ясно, че освен с писането, тя май се е оправяла доста самобитно и със смятането, защото за една година е похачрила пари за 800 тона бензин, а за кафе и сметана всеки месец е броила по хилядарка. Сега обаче сръчната дама се появява в ново амплоа – на свидетел за търговия с влияние срещу министъра си, та дребните й грехове в писането и смятането може и да се забравят, ако играчите се пренаредят. Поне през тази седмица Мирослав Найденов не изглеждаше притеснен от възможността Калина да го „изпържи”, и дори излезе на Никулден да пържи риба пред министерството си. Премиерът запълни седмицата с разнасяне на поредните свети мощи, надзираване на пещерни спасителни операции и пращане на другарче за Йорго, който вече се казва Бафи. Дано само в руските форуми

да не прекръстят сега Янтра на Вампир

По текущия скандал с фалшивата диплома Бойко Борисов не намери друго за казване, освен да обвини опозицията, че са забравили собствените си поразии при атентата в „Света Неделя”. Очевидно впечатлен от историческите му познания, безпротфейлният му министър Божидар Димитров побърза да го сравни със Стефан Стамболов и „други велики българи” заради строенете но магистрали. В седмицата, през която смел столичанин подкара кану по премиерската гордост, предназначена за автомобили, друг би се въздържал, но историците явно са над дребните житейски неволи. Заради Калина Илиева обаче България незаслужено не научи достатъчно за друга героиня, която най-вероятно тепърва ще показва какво може. Новият областен управител на Ямбол е Таня Димитрова. За своите 40 години тя е успяла, според собственоръчно написаната автобиография –

да завърши пет висши образования

– теология, журналистика, право, специализация „Счетоводство на предприятието” и докторат по фолклор към Българската академия на науките. А също така да усвои освен руски и английски, цели четири мъртви езика - църковнославянски, латински, библейски старогръцки и библейски еврейски. При това – докато работи като медицинска сестра, а после - във водещи, скромно неспоменати фирми, ръководи вестник и неправителствена организация. Така става ясно, че критиките към резервната скамейка на ГЕРБ са били напълно неоснователни и няма опасност от оголване на фронта, дори оттам да изпадне парламентарната група на „телефонистите”. Не че те са заплашени от това – 16 наивници дори не се явиха на изслушването пред Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Всъщност, единственото внушително нещо в комисията е името й, защото по наличните разпоредби наказания тя не може да наложи, а новият етичен кодекс е дълбоко във фризера. Та при това положение и след като партийният им шеф каза, че са толкова наказани от журналистическите шамари, че няма да им иска дори извинение, депутатите кротко обещаха по половин заплата за благотворителност и се спотаиха. Така поне

разбрахме по колко върви гласът ни,

заради който така усърдно ни ухажват преди избори – половин депутатска заплата. Май не е много. Но пък обяснява защо два часа след показното на транспортния министър срещу „копърките” на летището, те са си пак там и дори се изтъкват като представители на европейския принцип на здравата конкуренция. И защо е възможно на крайпътната мантинела да появят панти – както в бургаско, между Банево и Изворище някой си е направил пряк излаз от вилата до магистралата. Не е ясно дали МВР са ги видели чрез най-новата си придобивка – сладкопойната „Полска чучулига” - безпилотен малък самолет, снабден с всякаква шпионска техника. Или са я пуснали да прелита край някоя болница, за да открие

лекари, които закусват с пациентите си

И код „оранжево” имаше тази седмица. Разтревожени роднини започнаха да проверяват варненските си сродници дали не ги отвял вятърът, първокласният международен път Е 79 беше измит и падна в Струма, а софийският околовръстен път стана плавателен канал малко след тържественото си откриване. След дъжд от 47 литра на квадрат, паднали за 17 часа. Бойко Борисов, който направи като кмет първата копка, а като премиер преряза лентата, отсече, че „няма по-хубаво шосе от Южната дъга” на околовръстното и остави вината на стихиите. Развихри се и друга стихия тази седмица и помете „яхтеното пристанище” в „Русалка”. Всъщност багерът нарина в морето продължението на брегозащитната буна, докато в същото време собственикът Николай Банев получаваше поздравителна телеграма от премиера за рождения си ден. През това време застаналите на ръба на пенсионирането за последен път пресмятаха кое им е по-малко неизгодно, след като условията за пенсиониране се променят от следващата година и точковата система отпада. А тези, които са имали неблагоразумието да губят време за висше образование вече ще могат да си отчетат като стаж, само ако платят всички осигуровки накуп. Дори и най-бедните тази година

няма да получат нищо за Коледа,

зарадва ги финансовият министър. Но пък обещаха на всички ни още по-нова концепция за по-добро здравеопазване, която запазва старото положение на монопол на Здравната каса, а въвеждането й щяло да струва 3 милиона лева. Разбира се, имаше и други коледни чудеса тази седмица – ФСБ се върнаха на сцената, и то тъкмо във Варна, а децата от музикалното училище сами организираха концерт за болната си приятелка Патриция. Само дето калинките така лазят по коледната елха, че са път да загасят всички малки свещици на истинкото чудо.

Без цензура | 11-12-2010, 06:37 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица коледните разпродажби изненадващо започнаха от Народното събрание, премиерът не спря да се срамува, а по темата „Белене” видяхме толкова пируети за единица време, че и в „Цирка на Слънцето” са позеленели от завист.
Мнозина министри си заслужиха черните точки, но май икономическият е този, който си рита трудовата книжка – Трайчо Трайков не само получава оценката „адекватен” от различни посоки, но си позволи да каже, че няма да се случи нищо страшно, ако не построим „Белене”, а на американския посланик препоръча да разбере

защо трябва да се спазват българските закони,

колкото и да му е скъп шистовия газ. Макар че, ако трябва да сме откровени, трудно бихме обяснили точно тази седмица на посланика защо той трябва да спазва нещо, което всички останали заобикалят – кой както може. Самият Уорлик даде приноса си, като оповести, че бившият ни вътрешен министър Румен Петков е останал без американска виза заради текущо криминално разследване, но като не съобщи подробности, вписа се в балканския начин на образуване на скандали. С което предизвика Петков още на следващия ден да го нарече „лъжец” в прав текст, при това за факти, които подлежат на проверка. На никого другиго обаче не бяха му останали сили за реакция. Вече бяхме разбрали, че прословутото митничарско село е напълно незаконно, но заместник окръжният прокурор на Хасково не може да намери „основания спрямо конкретно лице, което да подведе под наказателна отговорност”. В Девня намериха - поредния данъчен отличник – магазинер, успявал да скрие сто процента от оборота си. В Горна Оряховица пък прибраха половин отделение гинеколози с обвинението, че

тикнали живо бебе във фризера,

после ги пуснаха, защото съдебните им колеги откриха във въпросния фризер само останки от аборт. Завъртяха се подслушани телефонни разговори и опити за изземане на телефони без прокурорско нареждане. А записаните разговори бяха представени в съда само на хартия. Има и поредните обещания за големи разкрития, но както каза самият вътрешен министър – „в процеса на няколко дни”. Усещането за поредно повторение на шумни словесни фойерверки в началото, изчезващи обвинения и тих оправдателен финал вече не ни прави оптимисти, че ще разберем какво точно е е случило. Защото отдавна вече не смеем да кажем: „Е, това вече не може да бъде”. А и щеше да е по-добре, независимо от поведението на лекарите, министър Цветанов да коментира поведението на един от служителите си, който нахлул при лекарите с викове „Кои сте вие, бе” и с готови присъди от по 10 – 20 години. Мъничката справедливост на седмицата беше, че

началникът на този полицай все пак не стана мъж на годината

и титлата отиде при Матей Казийски. Е, можеше за разнообразие поне в номинациите да има и някой писател с награда или някой учен с признание, но явно при този материал – толкова. Поредните защитници на потребителските ни права, усвояващи евросредства, ни ощастливиха тази седмица с разкритието, че от 15 проверени от тях банки, 9 не ни обслужват както трябва. Кои са така и не ни казаха, може би за да не се почувстваме прекалено защитени и да се отпуснем. Православната църква, поради липса на паради и концерти, реши за Никулден да произведе всинца ни в грешници, като нареди в църковното си календарче, че на Никулден риба могат да ядат само именниците и бургазлии, защото имат храмов празник. За капак ни обещаха силно начало и на следващата година – навръх Нова година Алексей Петров щял да обяви кандидатурата си за президент. На държавните служители и на пенсионерите им казаха да не чакат пари за Коледа, докато магистратите вече си резервираха парче от бюджета за премиите. Но пък

депутатите се погрижиха да ни забавляват от сърце

Като ограничиха не само личните, но и междуфирмените разплащания до 5 хиляди лева в брой, избраниците ни изведнъж решиха, че заплати и пенсии няма задължително да се плащат по банков път. На избързалите – честито, както и на собствениците на китни селски къщи, които не струват и 2 хиляди лева. От следващата година и те ще плащат данъка, наречен в тяхна чест „колиба”. Управляващите обявиха, че го правят, защото всички граждани трябва да бъдат равни пред държавата, а и "българското население няма да обеднее, ако плаща данък от лев-два". В името на същото равенство по-рано падна идеята за данък „Лукс”. А постъпленията от „колибите”, поне според опозицията, щели да са цели 40 хиляди лева. След това мощно закърпване на бюджета, който според Менда Стоянова в момента бил „на ръба”, депутатите положиха и нощен труд, за да довършат второто четене на това, което все още се нарича „най-важният документ в държавата”. Във вторник срещу сряда обаче четенето на бюджета се превърна във

водевил за партизански отряд и картечарка,

завършил с призива на Евгений Желев „като лекар” да прекратят заседанието. А накрая милиард и половина от здравните ни вноски, които щяха вече да се ползват само за здраве, ще отидат по други пера. Местните данъци и такси имаха още по-малък късмет. Част от избраните се изнизаха от залата, за да откликнат на изключително важната покана да открият бутик „Клаус Барби”, срещу което да получат луксозен телефон. Експериментално пратените около 40 покани пожънаха голям успех – 16 от избраните, почти всичките – със служебни коли, се явиха, само за да разберат, че на място ги чакат журналисти. Така ние научихме, че поне част от депутатите ни са направо евтини – обещаните телефони тръгват от 6 хиляди лева. Никой не се сети да пита друго – знаят ли кой е Клаус Барби или са го броили брат на Барби. След бърза мозъчна атака на място Лъчезар Иванов се опита да приложи максимата „нападението е най-добрата защита”, обвинявайки журналистите в нарушаването на „много закони”. Парламентарната шефка, която е сред неприелите поканата, нарече държането на колегите си „недопустимо”, но наказани явно няма да има. Според нея това било „въпрос на морална преценка и

вътрешно решение на всеки един от народните представители”

А премиерът се ограничи в реакциите си до един стар виц – като заяви, че се срамува от поведението на изкушените депутати, побърза да добави, че все пак в групата на ГЕРБ дисциплината била по-добра, отколкото в другите. Явно не може да брои, защото точно половината от „телефонистите” са от „носителите на новия морал”. И най-речовитият от тях тропа с мръсни крака върху въпросния морал за поне четвърти път. Няма да има наказани и от венецианската културна делегация, макар че всичките 40, начело с министър Вежди Рашидов са нарушили етичния кодекс, като са приели чужда фирма да им плати разходите, за да почетат премиерата на Мишел Бонев. Според премиера Борисов „може би външният вид на госпожа Бонев го е направила

с по-притъпени чувства за съхранения”

Освен това министърът обещал вече да не прави така. Не е ясно дали обещанието засяга и разпределянето на парите за кино, защото филмът, предизвикал скандал у нас и в Италия, струва на българския бюджет 330 хиляди лева, а още не е ясно дали дамата ще благоволи да го покаже изобщо у нас. Разбира се, италианците имат повече основания за недоволство, защото са дали три пъти повече пари. Както твърдят шефовете на РАИ – под натиск от София. Истински филмов сюжет на тема „превратностите на съдбата” се разигра и на енегрийната среща в София. Като започна с виденията за България като ядрен лидер в региона, шефът на "Росатом" Сергей Кириенко обяви поскъпване на проекта „Белене” с 64 процента спрямо договорената преди четири години цена, поиска блокиращия пакет акции и завърши с размахването на неустойките при отказ. Срещу това нашият премиер изправи искането Русия да си признае, че предишният кабинет е сбъркал в сметките и натърти, че бюджетни пари за „Белене” няма да даваме. Накрая, след като произнесе сакралната дума „грешка”, Кириенко си тръгна от България с меморандуми, според които две чужди фирми влизат символично с по един процент в проекта, а последната дума на практика ще е на руски. Но не само с руския имаше проблеми премиерът тази седмица. Наложи му се да чете и

германски дипломи, правени у нас,

след като детето-чудо на земеделския фонд се оказа рецидивист в лъжите. Дипломата на Калина Илиева се оказа точно толкова фалшива, колкото и болничните й листи. Земеделският министър Найденов веднага запуши амбразурата с обяснението, че премиерът не познавал лично дамата, преди да я назначат на поста. И може би вече е разбрал дали подчинената му го е правила „на маймуна”, защото през първите дни дори в това не беше сигурен. Сега обаче е наясно, че половин година е бил на кукичката на ДАНС, след като хиперактивната дама е подала сигнал срещу него и, според непотвърдена информация, ходела на срещите им, окичена с целия арсенал на Джеймс Бонд. И ако това може да се брои за пикантна подробност, то заради сигналите на Илиева срещу големи фирми са спрени близо 200 милиона евро. Мнозина от ощетените вече водят дела срещу фонд „Земеделие”, а ако спечелят след като изтече срокът за усвояване на европарите, ще се наложи да ги компенсираме със средства от националния бюджет. Любопитно би било и друго – колко премии е получила Калина Илиева, защото, ако не знаете –

ОЛАФ получава 10 процента от сумите,

които успее да отреже от парите на страните-членки, като не пропуска да възнагради служителите си. Самият Борисов заяви, че се чувствал измамен от Илиева, но и компенсиран свише, защото докато Калина ни оскандаляваше пред Европа, Кристалина Георгиева стана и „Комисар на годината", и „Европеец на годината". Което, разбира се, няма да попречи на еврокомисията да ни прати проверка, макар че ни се размина най-големият кошмар – да признаят за невалиден подписа на менте директорката. Защото по нейно време са платени над 700 милиона лева по проекти. Срещу пробивната дама вече има образувано дело, като за подобно деяние законът предвижда до осем години затвор. Решението на казуса ще е добър показател има ли държава на територията ни, защото през последната седмица и най-безхаберните оптимисти взеха да се питат. Без да се вълнуват, поне засега, от дипломите си, учениците методично си искаха единия ден ваканция. Психологът  Христо Монов вече обяви недоволството им за събитието на десетилетието. Защото, макар и с години закъснение,

младите у нас са застанали срещу статуквото

Засега образователният министър държи на спорния учебен ден, а побърза и да си постави оценка 4,50 за свършеното дотук. Не е лошо да помни обаче, че следващите оценки ще му ги пишат точно протестиращите. Повечето от тях, въпреки пиратките и огънатите ламарини, имат какво да кажат. Нещо трябваше да бъде казано и на първи декември, когато светът си спомня, че битката със СПИН още не е спечелена. Българската версия, решено в стилистиката на жанра „чалгата среща порното” успя да напомни само, че понятието „криейтив” добива друг смисъл, като мине Калотина. Авторите заявиха, че голямата цел била да се провокира интерес и щом има дискусия, значи клипът е изпълнил мисията си. Провокативен в отвъдкалотинския смисъл на думата може да бъде актов постер с гигантски скорпион в леглото.

Нарязаните снимки на задни части са просто тъпи

Поне ако дискусията беше за отношението ни към СПИНа, инфектираните и презервативите, авторите щяха да са прави. Доколкото обаче дискусиите се въртяха около задните части на произведението им, не е съвсем така. Вторият им аргумент обаче е железен – таргет групата го е харесала. И защо не, след като е харесала и всичко останало от седмицата. Какво ли още може.

Без цензура | 04-12-2010, 08:50 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица Оксфордският речник, който е институция в английския език, обяви новите думи, които включва в следващото си издание. Както и фразата на годината. Като неин автор се записа премиерът Дейвид Камерън с обяснението си за „широкото общество”. Под това той разбира прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволците. Вероятно британският модел предполага, че  островната версия на широкото общество си е чиста проба разширено местно самоуправление. А ние можем да си вдигнем самочувствието, че още преди Оксфорд да признае термина, ние сме си живяли в една изключително широка демокрация. Поне по отношение на отговорностите.

Без цензура | 28-11-2010, 11:12 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица общините се вълнуваха кой ще победи в надпреварата за най-обичан град. Само в Несебър страстите, толкова горещи, че опушиха вековната крепост, бяха в друга посока – да имат табела „Град – идиот”. Лекарският съюз предложи да закрият здравната каса, а едно кутре успя да измести газовата тема, дори без да залае.

През седмицата, докато Бургас празнуваше титлата „Най-добър град за живеене в България”, в Несебър обърнаха трикольора като за война, запалиха гумите до историческата крепост и започнаха да събират подписи градът им да не бъде повече част от световното културно наследство. Спорът е стар, обещанията за доброволно премахване на незаконните пристройки – умишлено протакан до зимата, а обясненията – не съвсем логични. Бунтът на пострадалите в Несебър докара премиера

до прозрението на мнозина българи – „Няма държава”

След подобно откровение нормалните държави вероятно наистина затварят. Но пък в нормалните държави премиерите не констатират липсата на това, което управляват, под аплодисментите на (не)управляваните. А и не е съвсем без основание питането на засегнатите – защо заминава нашият таван, а прогимназиите на плажа все се оказват законни. Държавата не даде отговор. Но пък вдигна единната ставка за туризма на 9 процента, като отказа за пореден път да облекчи данъка за лекарства и учебници. В същото време поредната пациентска организация вдигна шум за поредния проблем с лекарства, който се решава със скъпи екскурзии до чужбина – този път заради липсата на медикаменти за рак на кожата и левкемия. Причината е брилянтно чиновническа – някой е забавил търга за лекарствата, явно с идеята, че и болестите се забавят, за да ги изчакат. Пак през седмицата лекарският съюз предложи представителите на касата да ги посетят по време на протеста

и на площада да подпишат рамковия договор

за следващата година. Касата имаше други намерения – договорът да се подпише на 19 ноември. Обаснението беше „неотложни служебни задължения на председателя на Надзорния съвет на касата Владислав Горанов”. В голямото бързане явно са пропуснали, че по закон договорът се подписва след като бюджетът влезе в Народното събрание, а това стана три дни по-късно. Накрая от Лекарския съюз поискаха касата просто да бъде закрита, а здравният министър излезе с предложение да се премахнат клиничните пътеки. По витрините тия дни се напълни със сняг, еленчета и дебели старци в червено, но минаващите краяй тях тръпнат в края на годината от не дотам радостни очаквания. За бъдещите пенсионери отпада точковата система и около десет хиляди души без достатъчно стаж, но с достатъчно възраст трябва много бързо да изберат – да се пенсионират с минимална пенсия,

да си купят стаж за по 900 лева на година

или да работят поне до 70. Сайтът Bulgaria News стресна и държавните служители с информация за секретно писмо, според което те ще си получат заплатите за ноември и декември чак догодина. Икономисти побързаха да обяснят, че подобна врътка намалява статистически дефицита, но след като гръцките ни съседи я прилагаха прекалено често, сега Евросъюзът я отчита. Държавата не коментира и този слух, макар че за други теми не беше така пестелива. Не минахме обаче без културни новини. След като успешно даде начало на машината за пари „български Лувър”, министър Рашидов оповести, че ще се сдобием и с музей на тоталитаризма и ни сподели мечтата си: „Три музея искам да оставя на България и една реформа в театъра, пък нека ме псуват.” Не че в идеята да осмислим близкото си минало има нещо лошо. Но докато 58 процента от българите, поне според НЦИОМ, са против бившите ченгета да получават държавни награди, потокът медали в тази посока не секва, а премиерът Борисов и политическият му партньор Сидеров се надпреварваха да обясняват, че

Тодор Живков е направил много за нас

Още по-назад във времето ни прати бившата социална министърка Емилия Масларова, която си получи обвинителния акт за присвоени 11 милиона лева. „Колкото аз съм ги присвоила, толкова и Георги Димитров е запалил Райхстага”, заяви Масларова и предизвика тежки съмнения в историческите ни познания. Естествено, битката за 11-те милиона едва започва, а примерите от седмицата не ни правят оптимисти. Софийският градски съд оправда бившия министър на отбраната Николай Цонев. Обвинението отиде да обжалва, но в същото време Софийският апелативен съд оневини бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” Асен Друмев. А справка на Висшия съдебен съвет показа пак тия дни, че постоянно се увеличават

обезщетенията, които плаща съдебната власт

- предимно за бавно и некачествено правосъдие. Тръгнаха и критиките срещу новия изборен кодекс, като основната е, че оставя малките и новите играчи практически без шанс да влязат в играта, а старите са порязани с назначаването на кметове в селата под 500 дешу и в районите на големите градове. 20-те процента за пренареждане на листата пък ясно показват какво мисли управляващата партия за електоралните желания. Предстои също да ни броят по-рано, по-бързо и под заплахата от по-големи глоби – такива са промените в закона за преброяването. Вносителите от ГЕРБ отричат, че бързането е заради идеята да има ново административно делене на страната преди изборите, поне засега. Голямата новина на седмицата трябваше да са газовите споразумения между България и Русия. След разговорите научихме, че след сделката за „Южен поток” цената на газа ще пада, но няма да говорим за това, защото и другите държави ще чуят и ще искат и те.

Без малко да научим и колко ще ни струва АЕЦ „Белене”

Досега българската страна не казваше, защото руската не давала, а сега Путин прехвърли топката в българската градина. Не стана ясно какво точно ще се случва край Белене, как ще работим и по двата конкурентни проекта „Южен поток” и „Набуко”, даваме ли старите тръби за новия проект и губим ли такси от това. Ясно е обаче, че България не успя да защити правото си на контролен пакет в проекта и ясния статут на земята под тръбите. И друго е ясно – договорът ще трябва да се ревизира според европейските правила, защото в противен случай Еврокомисията ще продължи кореспонденцията по темата с известие за глоба. Но най-ефикасното размиващо средство се оказа една пухкава жива топка. От умилителните снимки до злостните коментари на руски автори за приликите между българския премиер и кутрето от развъдника му – всички се вторачиха в Йорго и уверението, че ще бъде винаги добре нахранен при новия си стопанин Путин, се оказа по-цитирано от питанията за газа. През седмицата българските политици и българският бизнес се срещнаха и поговориха.

Все по-активната у нас Кристалина Георгиева

сравни при тази среща кризата с мъгла, в която България трябва да се лепне за фаровете на предната кола и да разчита на нейната видимост. Еврокомисарят ни препоръча шведските фарове, след което соченият за нейно протеже Симеон Дянков изригна: „Имаме най-добрата данъчна политика в Европейския съюз и Швеция има много какво да се поучи от нас.” Това очевидно не е попречило на избуяващия рейтинг на Георгиева. За последния месец в проучванията на социолозите тя е изместила от първото място Борисов и Цветанов. Интересно е да се знае само едно – колко от феновете им биха могли да обяснят къде точно работи дамата. Или какво. При Цецка Цачева няма такива проблеми – тази седмица тя сама ни съобщи, че работи „парламентаризма в България”, след като нахока ректора на Софийския университет заради студентите, които я освиркаха. Все пак има и добра новина – този път университета не са го затворили. Макар че ако се вярва на опасенията на студентите, няма да е задълго. Разбира се, това бяха детски закачки на фона на

сблъсъка на титаните Филчев и Цветанов

Вицепремиерът така и не успява да излезе от обяснителния режим, в който явно може да го вкара всеки с по-голямо желание. Този път обаче ситуацията кара Бекет да изглежда като суров реалист. Защото един бивш главен прокурор обвинява сегашния вътрешен министър в нарушаване на закона. Закононарушението се изразява в това, че министърът споделя съмнения, че бившият прокурор е твърде съпричастен към две убийства – на адвокатка и прокурор. За един ден Никола Филчев излезе от плод-зеленчука и даде толкова интервюта, колкото не беше давал никога досега, Цветан Цветанов се оправда с Юрген Рот, с когото не били се разбрали, а премиерът Борисов самоотвержено защити министъра си с простичкото обяснение: „Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш”. Не стана ясно само в чии гащи е таралежът.

Без цензура | 20-11-2010, 08:17 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

В необясненото отсъствие на изпълнителната власт и на президента, зает с политическото си бъдеще, България се сдоби тази седмица с бюджет за следващата година. От него зависи накъде ще поемем след кризата – към Терминал 1, към Терминал 2 или към българското си бъдеще.

Симеон Дянков, който еднолично защитаваше правителствените сметки, заяви, че е горд от бюджета, в който имало много пари за инфраструктура, а перото за здравеопазване било най-голямото в историята ни. Поне кафето на софийското летище поевтиня – само на автоматите, разбира се, не и в лъскавите кафета, които се оказаха собственост на група клошари. Иначе финансовият министър нарича приетото „бюджет на стабилността” и вероятно е прав – документът за 2011-та се е стабилизирал на нивото на 2010-та. Която обаче едва ли е най-добрата в историята ни. Според финансиста Дянков, въпреки външните и вътрешни експертни мнения, догодина ще има ръст от 3,6 на брутния вътрешен продукт. Увеличението щяло да дойде от износ и вътрешно потребление. Как точно, след като не се вдигат нито производството, нито доходите, е

задача, в която неизвестното е в отговора

Останалите финансови идеи на ГЕРБ доведоха до обвинения в олевяване от страна на Синята коалиция, като Иван Костов директно сравни отношението на премиера Борисов към депутатите с това на Тодор Живков. Дори от „Атака” не пропуснаха да отбележат, че ако те бяха писали бюджета, в него щеше да има по-малко пари за омбудсмана и новините на турски по БНТ, макар че точно от Парламента зависи съществуването на тези новини.  А също – че биха дали повече пари за АЕЦ „Белене”, което прозвуча малко като намек към разпределящите руските пари. Най-остри, естествено бяха от БСП, които обвиниха ГЕРБ в убийството на реалната икономика, възцаряването на контрабандата и пълна амнезия за предизборните обещания. В защитата на бюджета Менда Стоянова заяви, че секторите, които стимулират икономическия растеж, са приоритетни. Което означава, че управляващите

чакат ръст в икономиката от полицията

и от подслушващите служби. Петър Курумбашев обобщи в стил „Дянков” – Бюджет 2011 е геврек, от който обикновените хора ще получат дупката. Не че „приоритетите” са доволни – полицаите протестираха и тази седмица, като оставиха пред вратата на ресорния си министър чифт скъсани кубинки, които държавата, след обществена поръчка, им купува за по 90 лева, докато на пазара са към 60. От министерството отговориха, че всеки има право на протест, но исканията му трябвало да са „реалистични”. Същото каза и Конституционният съд за правителственото искане всички вкупом да излезем в отпуска. Съдът реши, че „изгарянето” на почивките в края на годината е незаконно. По друга тема правителството самостоятелно направи типичната си крачка назад, като се отказа от въвеждането на данък „Лукс”. Обяснението е, че постъпленията ще са прекалено малко, но то оставя отворени поне два въпроса – нямаше ли кой да направи тази сметка предварително и от тези „малко” постъпления колко щяха да дойдат от хора, които е опасно да бъдат дразнени. Разбира се, хубавата идея няма да бъде изоставена – според Менда Стоянова просто може

да се разшири диапазонът на лукса,

като едноврменно с това горещият картоф за окончателното решение се прехвърли на общините. И други авангардни идеи се родиха тази седмица – президентът предложи да изнасяме тока от непостроената „Белене” за Сирия, а премиерът – да построим магистрала Виена – София – Дамаск. И ако това беше в чест на Башар ал Асад, какво ли ще ни донесе визитата на Путин. Защото преди приятелското бъбрене по телефона, поне според руското издание „Время новостей”, е имало не дотам приятелски натиск за съгласието ни с „Южен поток”, като в „пресата” по руска молба се е включил и Силвио Берлускони. Но дори и това не не най-важното, ако словесното мъжкарство на премиера ни се превърне в договор, който запазва транзитните такси и не разрешава ползването на старите тръби за новия газопровод, от което ще загубим пари. Пак тази седмица научихме, че се придвижваме

към светлото бъдеще със скорост 600 метра в година

Толкова трикольорна лента реже на откриванията на всякакви обекти премиерът. Друг сериозен потребител на национална символика били стачните комитети. Любопитно обяснение за недоволството и кризата предложи икономическият министър Трайков. „Никой не харесва политиците, но също така никой не харесва сервитьорите, защото лъжат с грамажа, нито таксиметърджиите, защото не връщат рестото, или фолк-звездите, защото имат силикон и пеят чалга, или индустриалците, защото не плащат заплати, или синдикалните лидери, защото се грижат само за себе си, или журналистите, защото лъжат. И явно това се дължи на продължилото 500 години турско робство.” Което обаче не обяснява нито защо чалгата е навсякъде, нито защо народи, освободили се от колониален гнет преди 50 години, упорито ни изпреварват икономически. Но удобно размива изначалната отговорност на политиците за условията, в които живеят останалите. Като последен залп срещу политикономическите несгоди беше изваден за пореден път

и сценарият „убиват премиера”

Дори с ценоразпис – 400 хиляди евро, които самият Борисов скромно нарече „много малко”. А вътрешният му министър демонстрира изненада, че секретна информация лъснала на първа страница. Загрижените за премиера обаче си отдъхнаха почти веднага. Ясновидката Даниела Ефтимова провъзгласи премиера за свой брат близнак, обяви, че над главата му са всичките ангели и архангели и обвини „простите хора”, че не долавят тая висша защита. И си получи мястото в новините, което никак не е без значение. Според статистиката към 12 хиляди българи претендират за пряка линия към отвъдното като ясновидци, магове и лечители, а паролата „Борисов” дава шанс поне за 5 минути слава. Макар че ако вярваме на данъчните, „истинските” са само 18 – толкова са си платили данъците. Не се е чуло за акция „Магия” обаче, може би заради румънския опит. Там врачките заплашиха с проклятия депутатите, ако гласуват данък върху дейността им. У нас неплащането на данъци роди истински културен шок. Млад и вероятно перспективен

варненски експерт остана на улицата,

след като чуждестранните му работодатели разбрали, че не си е платил дължимото към държавата. За едни взети от държавата пари шестима души начело с бившата министърка Емилия Масларова си получиха обвинителните актове. Дали обаче държавата ще е докрай безкомпромисна с тях като чуждите работодатели с българския експерт? Не само нарушителите индивидуалисти бяха на мушката тази седмица. Сините алармираха, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, започва поредна проверка в държавния фонд «Земеделие» за конфликт на интереси, която пък може да доведе до спирането на още пари за България. Европейският антикорупционен орган – ГРЕКО, също не е особено мил към нас в доклада си. Там се говори за спешната нужда от ясни правила за финансиране на партиите. А най-дълбоко забива ножа онлайн-изданието на „Ню Йорк Таймс”, като разказва за безплодните дела срещу „добре облечени бизнесмени” и

обяснява какво означава „галевизация”

В Дупница изненадани от оправдаването на двамата бизнесмени няма, а прогнозите са, че сега Галевите няма да имат проблеми да си спечелят и местните избори догодина. Към вота, но президентския, гледа друг знаков клиент на правосъдието. Алексей Петров втрещи РЗС, като обяви, че е готов да се кандидатира, особено ако ще може да играе срещу Бойко Борисов. И без Петров изборите се очертават като свирен мач – промените в изборния закон увеличават над три пъти броя жители, които могат да избират кмет, а районните кметове отново ще бъдат назначавани. И нов играч се появи на пазара тази седмица. Президентът Първанов свика форума „България - на другия ден”, където беше анонсиран проектът АБВ. Критиките са от всички страни, като основното питане е – ако президентът ще е алтернатива оттук нататък, какво да мислим за последните осем години от политическото му битие. И ако всички, които смятат да започнат от АБ-то, много държат да са само граждански проект, но и политическа алтернатива на сегашното управление, то

къде остава гражданското

Затова въпреки обясненията, че няма да има учредяване на нова партия, Волен Сидеров поиска импийчмънт на президента, като го обвини в „политическо бракониерство”. А Бойко Борисов иронизира, че ГЕРБ вече са минали фазата на АБВ и вече преразказват. Премиерът май не усети, че така влезе в стилистиката на седмицата, през която по-упорито от всякога го сравняваха с Тодор Живков и го обвиняваха, че преразказва неговото време. Но премиерът може да си позволи подобни стъпвания накриво – президенският проект е един от най-големите подаръци за ГЕРБ в чувала на политическия дядо Мраз, защото показа отново, че каквато и да е реалността, по-добри алтернативи няма. Това вероятно обяснява данните, получени от НЦИОМ – готовите да продадат гласа си на изборите за три години са се увеличили от 3 на 17 процента, две трети смятат, че изборните резултати могат да се манипулират, а една трета се съмняват в тайната на гласуването. Близо една пета от електоралните единици вече са стигнали до идеята, че си е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. А може би са се досетили за малката мръсна тайна на местната демокрация – че правото на глас не винаги дава право на избор.

Без цензура | 13-11-2010, 09:01 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Вече сме конкуренция на „Газпром”, весело провъзгласи премиерът Борисов, докато развърташе кранчето на каварненския газ.

Рем Вяхирев вероятно си е загубил съня, а Виктор Черномирдин почина тази седмица, та не можахме да чуем още един от специфичните му коментари. Ще компенсираме със стари цитати, защото звучат неприятно актуално. Като този: „Време е да приключваме с данъчния сюрреализъм.”

Обичайният за това време на годината дебат се проведе тази седмица – ако не сме заспал народ, защо имаме нужда от будители и защо младите все ги влече към тиквените фенери, а не към свещицата на просвещението. И в двата случая разделянето на бяло и тиквено, далеч не отразява шаренията на живота. Ако не броим съвсем еднозначния студентски опит „за събуждане на мозъчна дейност в тиква”, провокиран от бюджета за образование и наука и от все по-пернишкото отношение към умните у нас. Толкова пернишко, та успя да изкара Валери Петров на площаден протест. Но както е казал Черномирдин:

„Нека това да е естествен подбор. Но ускорено и внимателно направляван”

Ако тиквите не ги стреснаха, може пък проучването от началото на учебната година да е поразтревожило министрите – по данни на „Джи консултинг” доверие в политиците имат седем процента от редовните студенти. Които би трябвало да бъдат ухажвани далеч по-сериозно, ако не за друго, то поне заради данните от друго проучване. От стопанската камар са установили, че над трудовия ни пазар са надвиснали три угрози - масова неграмотност, ниска квалификация и висока смъртност сред хората в най-активна възраст. Преговорите за пенсионната реформа приключиха тази седмица в мир и любов между тримата партньори. На финала премиерът Борисов пое отговорност да докретаме с нея до 2035-та, а после да му мисли следващият министър председател. След второто четене на реформата – от експерти, присъдата е, че всичко друго е там, само реформа няма. Скоростта на промяната драстично изостава от скоростта на застаряване, привилегиите остават, дупките се запушват с увеличение на възрастта, стажа и вноските, което означава известен ефект за около година, така че „двете черти”, с които Борисов илюстрира успеха на пенсионното реформиране, си остават сюрреалистични. Никой не е стигнал до идеята

„За пръв път видяхме човека тук, в бюджета.”

Най-лощото в експертните оценки е прогнозата, че тези екстензивни реформи могат да бъдат поддържани само с още много от същото, докато не свършат парите и тези, които нямат шанс да избягат от плащането им. Обаче както е разбрал Черномирдин: „Учителите и лекарите искат да ядат практически всеки ден.” Както и останалите, на които тази седмица им вдигнаха линията на бедността до 211 лева. Излезе и поредното наблюдение на борсите и тържищата, според което за една година олиото е поскъпнало с 40 на сто, брашното - с една четвърт, а чесънът – със 110 процента. Новината е особено лоша, защото грипът и краят на месеца идват, а лекарите предупредиха, че трябва да боледуваме  само до двадесето число на месеца – дотам стигат направленията. Иначе казано – придържаме се към черномирдинския принцип

„Продължаваме това, което вече оплескахме”

За пореден път стана ясно, че „Брикел” ще продължи да произвежда отрови. Заканите на екоминистъра да затвори фабриката с полиция отзвучаха, глобите за плащане обаче остават. Излизат от общия ни джоб, както и  парите за невинните Галеви и за делата около незаконните строежи. Както призна новият шеф на строителния надзор Милка Гечева, те траят поне две години. Затова разните перли върху буните стоят, а въоръжени полицаи рутят рибарски колиби. Регистрирахме и поредната изгодна покупка на земи. Нотариус Нели Русева е платила по 14 стотинки за квадрат в Еленския балкан, макар че цените там са около десет евро. Въпреки финансовото бинго дамата вероятно щеше да остане анонимна, ако не беше съпруга на бъдещия председател на Върховния административен съд Георги Колев. Изборът предстои, но пък под предложението за Колев стоят точно 17 подписа – колкото са нужни за избора на председател на органа, който се произнася за законността на всички държавни решения. Може би там са чели Черномирдин:

„Никой не ни пречи да преизпълним собствените си закони”

И докато за Георги Колев обясненията предстоят, евентуално, то сагата на семейство Цветанови и фамилните им богатства е в апогея си. Ако се вярва на данъчните декларации на вътрешния министър и съпругата му, те са открили тайната на йогите и цели две години са харчили повече, отколкото са получавали, при това за сериозни инвестиции, които не са им оставили никакви пари за храна. Най-доброто, което министър Цветанов можа да направи срещу цифрите, беше да нарече опозицията „говорител на организираната престъпност” и да пророкува, че той ще бъде „най-чистият” кандидат за президент догодина. Поведението на колегите му се свежда до откровението на Черномирдин:

„Изобщо, успехите са малко. Главното е, че има правителство.”

Варна тази седмица записа една театрална стачка – сценичните работници провалиха „Фауст” заради неплатени заплати. На път към провала е поела и новината на Варна за миналата година – правителството търси начин да се оттърве от заема на Японската банка за местене на пристанището, а местните интереси към порта вече добиват гласност. Споровете откъде духа вятърът са на път да провалят строителството на нова самолетна писта, а творческия подход на някои общински съветници накара кандидата да строи етажен паркинг до общината да избяга с писъци. Кметът очерта проблема, без да изпада в подробности. Може би защото подходящият цитат щеше да е:

„Ако ви казвах всичко, с което разполагам, щяхте да ридаете”

Имаше и депутатска активност във Варна тия дни. От Димитър Атанасов научихме, че ако искаме да имаме магистрала до София, трябва да търсим европейски пари, защото държавата гледа по на юг и няма да отпусне бюджетни средства. А и било по-добре отсега да мислим за обикновен първокласен път, вместо да си мечтаем за магистрали. Външното ни министерство зачеркна пък илюзиите на корабособствениците у нас, че българският флаг на корабите им има някаква стойност. Всичко, което индийските власти си позволиха с български граждани на борда на „Лудогорец”, беше вкарано в графата „частен търговски спор”, за да не се товарят чиновниците със защита на парчето българска територия. Спорове за сигурност пък избухнаха заедно с пакетите в Гърция, един от тях – пред нашето посолство. Имаше и добра новина – туристическият сайт lonelyplanet.com ни постави сред десетте страни, които си заслужават посещението догодина, при това без да спомене и дума за евтино пиене и освободени жени. Тъкмо щяхме да се зарадваме и на успеха на Дилма Русев в Бразилия, но македонците си я взеха с железния аргумент, че

„татко й на Дилма е роден в Габрово, Пиринска Македония”

Премиерът Борисов, въпреки краткото газово отклонение, и тази седмица беше верен на любимата си магистрална тема и оповести, че мощната инфраструктура е най-добрата антикризисна мярка, че без него нямаше да има южна дъга на софийското околовръстно, и най-важното - че се е „разбрал за събота и неделя да е 25 градуса”, за да не излиза строителството на „Люлин” извън графика. Метеорологичните заложби на българския премиер не впечатлиха „Ройтерс”. Там и тази седмица остават скептични: „Отлаганите реформи и растящата несигурност за икономическата политика ерозират подкрепата за правителството на малцинството на премиера Бойко Борисов”, пише агенцията от София, като продължава да твърди, че основните ни проблеми са корупцията и организираната престъпност. На което министър председателят отвърна с икономическото проникновение, че увеличаването на приходите е една от първостепенните задачи на... ГДБОП. Явно и той е чел Черномирдин: „Кой казва, че правителството седи върху чувал с пари?

Ние сме мъже и знаем върху какво сме седнали”

И „качулките” обаче не могат да се преборят с некомфортните условия за бизнес, които предлагаме. И дори не можем да се оплачем, защото изследването Doing business  е на Световната банка, а сред „бащите” на критериите му е Симеон Дянков. И тази година, както и през миналата, България е на 51 място, след като през 2008 беше стигнала до 46. Като български успехи банката е посочила намаления капитал за регистрация на ООД и свалянето на пенсионните осигуровки. Те обаче междувременно се върнаха на старите си нива. А на евросъюзния бюджет ще връщаме 2 милиона 220 хиляди евро от парите за селско стопанство заради нарушение. Иначе казано:

„Каквато и организация да почнем - все КПСС се получава”

Проблеми като този едва ли ще присъстват в най-новия български вестник. Не къде да е, а в Брюксел беше тържественото представяне на „Europost”, който ще се списва в евростолицата. От розовичките му страници срещу някакви си две евро всеки ще може да научава как Ирена Кръстева вижда българската действителност. Инересно ще е обяснението как „гьолът” Белене спечели „сърдечната подкрепа” на премиера, но не и положителна оценка от енергийния министър, държавна гаранция от финансовия и благосклонност от чуждите инвеститори. Тези липси в навечерието на визитата на Владимир Путин обаче не накърниха чувствата на премиера към министрите му. Той призна, че си ги обича всичките, защото му били като деца и никой не протестира срещу снизходителния му патернализъм. Явно премиерът знае: „Посоката ни е една – правилна.” Освен че потупа министрите по главичките, премиерът Борисов ни призна, че през последния месец е бил унил само защото не е имал противници. Но сега вече е радостен - отново има кого да бие, след като президентът Първанов огласи проекта си АБВ. Борисов вече го прекръсти на ЮЯ. Ние пък предлагаме Ь, защото ако Любо Малковски се съгласи, девизът им е готов:

„Ти своя кокал дръж!”

Политическите удари тази седмица бяха в две посоки – бъдещият президентски проект и миналите отношения с Меглена Кунева. Премиерът обвини бившия ни еврокомисар, че е ходила в Банкя да проси подкрепа за поста си, макар че ГЕРБ искал да заложи на нови лица. Самата Кунева възпитано не спомена името на „новото лице” Румяна Желева. Но все пак напомни, че всичките й ходове тогава са били публични. И че не всички българки в политиката обичат да са                      дами-спомагателно. Ако прибегнем не до българската мъдрост, а отново до Черномирдин, ще се успокоим, че проблемът не е само наш: „При нас бедата не е, че не се обединяваме, а в това кой да е шефът.” Година преди двойните избори у нас тази „беда” продължава да виси над главите ни. И едноминутното ставане на крака в памет на Петър Дертлиев в българския парламент няма повече стойност от упражнение за раздвижване, щом за повечето му днешни колеги идеята да жертват партийния интерес в името на държавния е някаква динозавърска политекзотика. На този фон тъжно ироничната констатация на Черномирдин:

„Искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”

днес звучи направо оптимистично. Защото обикновено ни се получава по-зле.

Без цензура | 06-11-2010, 08:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море