Тази седмица, докато НАТО обсъждаше глобалната сигурност край Варна, в града самоделният тероризъм стигна до медицинските центрове, а серията полицейски грешки беше допълнена с варненски адрес.

През това време държавната машина усърдно продължи да произвежда  стандарти – като се почне от лютеницата и се свърши с децата.

Милионите български родители се обляха в студена пот тази седмица –

държавата заплаши, че ще им взема децата,

ако не се грижат достатъчно добре за тях, явно с презумпцията, че тя може по-добре. Заместник социалната министърка Валентина Симеонова огласи критериите от бъдещия стандарт за добри родители. Така че – ако не готвите достатъчно вкусно, ако не ходете на дискотека, ако не чатите и не чистите къщата редовно – стягайте още отсега багажа на отрочето към някой държавен дом. Дамата очевидно не е запозната с поредното изследване, което ни праща в дъното на поредната таблица. Британците от неправителствената организация Relationships сравниха проблемите, пред които са изправени семействата от държавите в Евросъюза. Според възможностите, които имат родителите - в зависимост от държавата, в която живеят,

българските семейства са най-зле,

след тях са само румънските. Все пак, важно е и на какво семейство си случил – някои са си оправили всичките проблеми и семейно са се запътили към властта. Кратка справка за кандидат-кметовете на ГЕРБ показва, че към местната власт на талази са се запътили майка, баща, съпрузи, зетьове и шуреи на депутати. А после обвиняват младите, че ценностната им система била стъпила върху единствения кит на забогатяването. Така поне сочи проучването, поръчано от Националната спортна академия. Пак според него повече от половината младежи не се интересуват от политика, което не пречи на 70 процента от тях да твърдят, че у нас не сме равни пред закона, а 60 на сто не виждат стимули да бъдат инициативни.

„Само чалгата е на ниво”,

твърди в същото проучване млад компютърен специалист. Съвсем прав е – чалгата също вдигна стандарта и вече официално си има и университет, след като скандалният доцент Величко Адамов беше преизбран за ректор на Стопанската академия в Свищов – любимото учебно заведение на Красьо Черния и на кохорта силиконови красавици. Извън лъскавия свят на барбитата, които не плащат сметки, обаче има едно определено количество българи, от които две трети преценяват, че през изминалата година са живели по-зле, отколкото през предишната. „Лошото” за тях не се измерва с липсата на лукс, а с невъзможността да си платят навреме сметката за ток или да си купят нещо повече от хляб. Една пета от тези българи твърдят пред НЦИОМ, че никога няма да излезем от кризата. Те са същите, които си купуват най-евтиното пилешко на пазара, и ще продължат да го правят дори и след като научиха, че половината от това, което плащат, често е вода. Дори официалната статистика, въпреки всеобщия политически оптимизъм, отчита, че

за една година стандартът ни е слязъл надолу

– доходите ни са паднали с два процента, затова пък разходите ни са се увеличили с процент и половина. Част от дупките са били запълнени от гастарбайтерите – за миналата година емигрантите са изпратили в България 740 милиона евро, без да се броят парите, донесени на ръка. Странна икономическа логика демонстрираха топлофикациите у нас – те поискаха нощният ни ток да поскъпне с 10 – 15 процента, за да могат те да си върнат клиентите. Явно стандартите, по които живеят в топлофикациите, са доста по-различни от нашите, а и от тези на големите икономисти. Защото никъде при тях не фигурира възможността държавата да натисне едно частно дружество да си вдигне цените, за да угоди на друго частно дружество, като сметката я плащат, разбира се, потребителите. Засега държавният регулатор се съгласи

токът ни да поскъпне с около 2 на сто,

а към топлофикациите не е толкова благосклонен. Но това изобщо няма да ни спаси от токови удари догодина. Поредният „енергиен данък”, който ще плащаме, ще трябва да възмезди инвеститорите на новата още нетръгнала американска централа „Марица-изток 1”, както и подобренията в „Марица-изток 3”. А съвсем скоро пак от регулатора твърдяха, че никак не било правилно, че сме плащали тока на неработеща централа. Нови стандарти май се опитват да прокарат и в спешната медицинска помощ. Парите на министерството бяха увеличени, парите за спешната помощ намаляха. Докато търсят логиката, все повече лекари напускат структурата, която по Конституция ни гарантира правото на животоспасяваща лекарска намеса без плащане в брой. Но пък вече имаме законопроект, който

ще ни върне военното обучение

Вероятно управляващата партия смята, че така ще се научим сами да си ловим храната, да си произвеждаме ток или поне да си палим огън и да разпознаваме лековитите треви. За да има време държавата да ни строи магистрали. На поредната среща, щедро гарнирана с хвалби по темата, премиерът беше порязан с въпроса: „добре е, че правите пътища, но ще има ли и кой да се движи по тях?”. В отговор министър председателят нарече въпроса „най-глупавото изказване”, прати питащия да си язди магарето, а на останалите обясни, че по тези пътища, които ще ни направи, за три години ще върне всички избягали от България. Същите, които са ни пратили 740 милиона евро за една година и сигурно ще искат да изкарат толкова и тук. За да не се молят пенсионерите на правителството да вдигне поне малко пенсиите „за да могат да дишат”. На премиера не му остана време да разясни тези подробности, защото след срещата демонстрира стандарт и се прибра в София с хеликоптер, за да не изтърве финала на Шампионската лига. И самолетни перипетии имаше премиерът тази седмица. Първо той лансира идеята за „общо закупуване” на изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция. После военният министър Ангелов тръгна да обяснява

невъзможното – премиерът се е объркал

От обяснението му и ние се пообъркахме – „той обърна внимание на общо закупуване, но когато ставаше въпрос за общо закупуване, не става въпрос въобще за общо закупуване”. Накрая всичко си дойде на мястото с пояснението за стандартите -  изтребителите ще ги купим  „по-скоро с политическо решение, отколкото с конкурс”. Дълъг път има до стандартите и полицията, въпреки всички напъни на министъра си. Тази седмица варненската полиция разби група за силово събиране на задължения и други не дотам законни финансови операции, в която се оказаха замесени редови полицай, служител на БОП и митничар. Единият арест обаче завърши с жалба и персонални министерски извинения, защото

тежко въоръжени мъже нахълтаха на грешен адрес

Общественото съчувствие беше съвсем правилно насочено към стресираното семейство с две деца. Но в полицията сигурно са се замислили и за процедурите си, защото какво щеше да стане, ако търсеният, предупреден от суматохата, не беше излязъл да им отвори вратата, а си беше взел пистолета. Театралите във Варна също си сверяват стандартите тази седмица. Началото на театралния фестивал съвпадна и с публично огласеното недоволство на един частен театър, имал лошия късмет да си наеме зала във военен имот. След три години обещания да се променят правилата, така че предлагането на театър да е по-изгодно от продаването на китайско бельо, вместо чаканото решение театърът получи вест за удвояване на наема. Както и всички останали наематели, включително и тези, които работят с деца. И политиците се пообъркаха тази седмица – от проучване на „Сова Харис” варненските централи научиха, че гражданите искат промяна в управлението, но

не виждат лицето на тази промяна

Засега няма и много кандидати да се покажат. ГЕРБ огласи вътрешните си номинации, кандидатурата на пристанищния директор Данаил Папазов беше наречена най-перспективна. Обаче веднага събуди и опасения, че освобождаването на креслото в пристанището може да навреди на бизнеса. В София играха поредната серия на „Многострадална Геновева” - напусналите „Атака” отново развяха договорите за поръчителство в полза на офшорни компании, които Волен Сидеров ги изнудил да подпишат. Един от измамените се оказа Валентин Николов - председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията. Поне той  най-сетне е решил да си търси правата в прокуратурата. Изобщо за прокуратурата се събра доста работа тази седмица. Парламентарната комисия, която контролира ДАНС, поиска проверка дали висш служител на агенцията е точил ДДС. Бившият вътрешен министър Румен Петков пък поиска да разбере как на път от Кипър

екстрадиран българин е изчезнал на летище „София”

Макар че прокуратурата първо би трябвало да се занимае с лингвостилистичния анализ на казаното от новия председател на Софийския градски съд и за стандартите, които крие. При изслушването на кандидатите Владимира Янева заяви: „Ще отстоявам външната независимост на съда от нерегламентиран натиск.” От друго нейно пояснение разбрахме, че вътрешният министър й е личен приятел, но това „не било проблем”. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев направи два опита да разбере какво точно иска да каже колежката му, но не успя. Така че питанията си остават – като има „нерегламентиран” и „външен” натиск, кой тогава упражнява „вътрешния”, доколко той е „регламентиран” и наистина ли приятелствата не са проблем. Една от конкурентките на Янева - Величка Цанова обаче беше обвинена, че съпругът й е роднина на бившия БСП-министър Румен Гечев тъкмо от „приятеля” Цветанов. Тя вече поиска публично извинение – заради обидата към професионализма й и заради липсата на роднинство. Което един вътрешен министър би трябвало да е проверил, преди да огласи. Най-ясно описа ситуацията Георги Колев. И неговият избор за председател на Върховния административен съд също не беше безукорен, та може би той е съвсем наясно

какво се крие зад уточнението:

„От гледна точка на днешното развитие по-подходяща е кандидатурата на Янева.” За нас остават догадките за чие развитие и по какъв начин е подходящ изборът. Като страничен ефект от назначаването й дойде и една варненска оставка. Бившият евродепутат и окръжен съдия Душана Здравкова обвини ГЕРБ в открито писмо, че са пречупили гръбнака на съдебната институция и са я превърнали в свой придатък. За официален глашатай на писмото бе избрано радио К2. И докато Душана Здравкова заобиколи темата „Алексей Петров”, комитетът „Единение и екипност” официално покани Здравкова да се присъедини към тях. Малко по-късно и Меглена Кунева обяви, че ще участва в напреварата. Накриво тръгна и друга една съдебна институция - специализираният наказателен съд. Единственият кандидат Станимир Миров сам се предложи за поста, но се оказа, че не му достига стаж и собствените му стандарти се разминаха с общите. Така очакваните тежки и справедливи присъди срещу крадците на държавата на едро, които трябваше да потекат от 12 август, се отлагат за друг път. За друг път остава и възможността да проверите търговските си партньори. Едно от малкото неща, за които Европа искрено ни похвали –

достъпът до електронния Търговски регистър,

приравнен към техните стандарти, окончателно замина в небитието. Поне при тези управляващи. Електронната версия вече не работи, хаосът в офисите набира скорост, който не е успял да си подаде финансовия отчет навреме, го грози глоба, а сделките са блокирани, защото никой не иска да подписва на сляпо. Търговският апокалипсис настъпи няколко дни след като в правосъдното министерство определени хора си раздадоха солидни премии, защото според техните стандарти работата на регистъра се е „подобрила”. Ако пък според вашите не е така, имате пълното право да поемете по дългата съдебна пътека. Засега поне тя може да свърши и в Страсбург, където се жалват получилите бавно или неефективно правосъдие. Българският правосъден министър обаче смята ако не да ни отреже тази пътека, то поне да добави още завои. Идеята е в България да бъде създаден нов, български административен орган. Пред него ще се оплакваме от лошото българско правораздаване. След това вероятно ще дойде ред и на арменския поп от Диарбекир. Макар че той поне е предлагал душевна утеха.

Без цензура | 04-06-2011, 11:08 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица разбрахме, че на всеки десет българи четирима не могат, не искат или няма какво да работят.

Политиците ни през това време пускаха димна завеса от подпалени молитвени килимчета. Във Варна случаен солунски турист на 24 май обясни, че това е денят на българските букви, докато също толкова случаен варненски ученик твърдеше, че било денят на детето. Скелетите из архива на американското посолство се отръскаха от прахта, а засегнатите нарекоха дипломатическата поща «жълта преса». Пак им се получи двусмислено, доколкото у нас медиите с претенции отдавна са в един цвят.

На честването на Светите братя Кирил и Методий ректорът на Софийския университет си пожела

“Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”.

Изборът точно на тези думи точно на тази дата натъжава. А мисълта за размерите на божия чадър, който ще е необходим, направо плаши. Навръх светлия празник читалищните дейци поканиха премиера да го награждават и го титулуваха "негово превъзходителство". Превъзходителството не възрази. Това може би е било малка компенсация за удара, нанесен му от Асоциацията на данъкоплатците в Европа. Само две години след като наградиха Бойко Борисов за решимостта му да пребори корупцията, сега европлатците призоваха да се врътне кранчето, за да не се дават повече техни пари на «съмнителни фирми», избрани да строят българските магистрали. Шамарът не се коментира много, главно заради мириса на подпалена черга, който продължи да се носи откъм софийската джамия. На Волен Сидеров му се привидяха някакви еничари – робокопи, докато Бойко Борисов настояваше, че няма да търпи "етническо нетолерантство" и се зае с ролята на умерен политик и спасител на националното единство. В парламента първата работа на ГЕРБ беше да се разграничи от «Атака», а премиерът продължи с поизтърканата заплаха, че

ще направи изборите 3 в 1

В същото време началникът на кабинета му Румяна Бъчварова вече разказваше, че ако премиерът стане президент, това само ще прелее авторитет на институцията. Засегнатият Сидеров твърдеше, че заплахите на премиера са по-скоро емоционални, защото „ако отпадне подкрепата ни за ГЕРБ, няма как да се закрепи правителството”. През това време  обаче зад гърба му трима от хората му тихичко се измъкнаха от парламентарната група, а на финала всички депутати вкупом осъдиха направеното от щурмоваците. Не ни остана обаче впечатлението, че институциите са осъзнали каква точно е тяхната отговорност за боя пред джамията, какви могат да са последиците от него, докато те си играят на политика, и под чие килимче останаха да тлеят въглените. Сидеров пък поиска съдбата на партията му да се реши на референдум. Малко късно, защото софиянци гласуваха, като

оставиха цветя на оградата на джамията,

за да се извинят вместо него, а в Бургас и Враца поискаха партийният вожд на «Атака» да бъде обявен за персона нон грата. Като по поръчка «Уикилийкс» извади и съответните посланически отчети - "Атака" и ДПС в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база», е написала Нанси Макълдауни през 2009. Днес вероятно би добавила и ГЕРБ в уравнението, в което политическите играчи печелят, а останалите плащаме сметката. Потвърждението на нейните наблюдения, ако е било нужно някому, не закъсня – в студиото на националното радио Волен Сидеров и Корман Исмаилов се хванаха за реверите, а после цяла седмица темата беше «имало ли е бой или не». Нямало. Което се подразбира – тази сценка ще бъде запазена за някоя телевизия. Относително добрата новина е, че след първоначалната идея да образуват дела за хулиганство срещу участниците в боя, в прокуратурата решиха да използват по-подходящи членове от Наказателния кодекс. Стига да намерят срещу кого, защото засега сред откритите по записите нямало нито един атакист. А от американската секретна поща, освен репликата за «Атака», започнаха да излизат констатации, които свеждат големите ни политически страсти до евтин пътуващ цирк, в който

едни «боклуци» влизат, други излизат,

а трети си имат абонамент. Колкото до поредния вожд, който смята, че светът започва от него, в негова чест дипломатите са написали доклад, одобрен от посланик Байърли и от тримата му най-важни съветници. От борческото минало през семейните и бизнес зависимости до безкрайното его – всичко е спретното класифицирано за нуждите на задокеанския брат. И сметено под килимчето, защото "ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока". Защото премиерът на туземците може да е с "улично образование" и "с малък диапазон на внимание", което не е хубаво за туземците, но пък никога не е било задължително тяхната посока да съвпада с «правилната». По-късно друг посланик – Макълдауни, ще напише: «В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя "какво трябва да направи". Вместо коментар от американското посолство много дипломатично похвалиха добрите ни взаимоотношения, а обектът на докладите

нарече написаното жълта преса

А от Хага натърти как «историята ще покаже, че премиерът Бойко Борисов е извел страната ни от кризата». Докато Борисов общуваще с българските медии в чужбина, социолозите у нас също успяха да го разочароват – в списъка с одобрявани политици премиерът слезе на трето място, а на върха застана Росен Плевнелиев. А тези, които вярват в Бойко Борисов вече са с 9 процента по-малко от онези, които му нямат доверие. Вярата и любовта към полицията обаче са безкрайни – само за първите три месеца на годината вътрешното министерство е събрало от частни спонсори над 6 и половина милиона лева. И тъкмо да изпаднем в потрес, показаха ни едни списъчета с «благодарност» към дарителите, чиито джипове са получили авансова индулгенция пред КАТ, а друга дарителка разкри схемата на бартера – тя си плаща допълнително, а местните полицаи намират кой я краде.

Мафията може да си иска авторските права,

но министърът на вътрешните работи не намира нищо обезпокоително в схемите, защото, поне според него, те не създавали зависимости към дарителите. Полицията отбеляза и друг сериозен успех – лично министър Цветанов съобщи, че са хванали Борислав Гуцанов да контрабандира цигари. После се оказа, че и фирмата, и складът не са негови от една година. Като страничен ефект Гуцанов обяви кандидатурата си за кмет и обвини управляващите, че не мислят за Варна. Те успяха да потвърдят тезата му два пъти за една седмица – първо Павел Димитров заяви, че нито една от модификациите на големите пристанищни проекти няма да е готова в края на май, после за неопределеното бъдеще се отложи и приемането на общия устройствен план на града. Другаде нещата явно са се движили по мед и масло, защото за отличниците е имало премии. В министерството на правосъдието към петдесет души са си раздали награди за добре свършената работа по Търговския регистър. Същият, който

в нашата реалност блокира работата на фирмите

и беше скрит от очите на простосмъртните. Голям отличник се е почувствал и външният ни министър – тази седмица той получи правото еднолично да праща и да връща дипломати зад граница, като пак еднолично преценява качествата им. Всичко останало си беше по-старому. Поредната проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция откри поредните нарушения при обществените поръчки – този път за милиард и 200 милиона лева. Социалният министър без малко да ни провъзгласи за щастливата Аркадия, и статистиката го ядоса. Според тяхно проучване хората, които са в трудоспособна възраст, но не работят, у нас са над 40.8 процента, а оптимистичните цифри за намаляваща безработица се дължат просто на факта, че държавата удобно брои само тези, които са регистрирани на борсата. Тази седмица празнувахме и деня на буквите си. Щастливото събитие един вестник отбеляза с разкъртващото заглавие

«24 май е много уникален посвоему».

На традиционната визита при папата пред ватиканските двери имаше истинска блъсканица и накрая на аудиенцията влязоха министрите и депутатите, а взетите явно за декорация интелектуалци бяха пратени на разходка из Рим. Беше грозничко точно на празника на духовността, дори и групочката да включваше странни имена. От друга страна, истинските хора на духа и догодина ще са си такива, а Цецка Цачева ще си я спомняме ли, като спре завинаги да е политик? Още по-грозно беше празнуването на 24 май в Брюксел. Еврокомисарят по езиковото многообразие явно си е имал друга работа, защото не дойде на българското тържество. Домакините - Кристалина Георгиева, Ирина Бокова и Николай Младенов не обелиха и дума на български, за да не обидели чужденците, повечето от които бяха подчинени на комисар Георгиева. Пак заради светлата дата “Алфа рисърч” препитаха българите колко четат. Почти една трета са прочели по-малко от десет книги през живота си. 13 процента от гордите собственици на диплома за висше образование също дават отговор «не чета». Според изследователите терминът за това състояние е «културно гето».  

Без цензура | 28-05-2011, 08:46 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Ако поредният пророк този път е уцелил, вероятно ние вече сме на едно по-добро място, защото е дошъл краят на света и миналото не ни интересува.

Ако обаче четете този текст, светът явно си е същият, какъвто беше и в началото на седмицата. Статистическо „свинско със зеле” откри тия дни Цецка Цачева в чиниите ни. На кърджалийския празник на баницата тя прати в историята малката постна пица и ни съобщи, че тази година вече сме на „по-вкусна баница”. 200 хиляди българи обаче не й хващат вяра – те твърдят, че „просто не искат” да живеят в България.

Без парче от баницата остана

тази седмица голяма част от управленския отбор на ГЕРБ. За два дни с постове и служби се разделиха близо 40 души – министър, зам.министър, шефове на КАТ, на две агенции, на една академия, на осигурителния институт, както и 22-ма души, наследени в комисията „Кушлев” от предишния й началник. Проверка мина и един земеделски зам. министър, нарушения не й намериха, но премиерът все пак щял да мисли дали да не й посочи вратата. Което малко обезсмисля частта с проверката. Изобилието от оставки беше съпътствано с много тълкувания отстрани и пестеливи общи обяснения от страна на главния в случая – Бойко Борисов. „Оптимизация на работата с Брюксел и нужда от по-високо темпо” бяха мотивите за смяната на транспортния министър, оплакванията на бившата управителка на НОИ бяха наречени „нахалство”, а след това количеството потопи всички подробности. Вероятно ключовата дума е „Брюксел”, а целта – да се демонстрират мускули и решимост, защото

вътре в държавата нищо не се променя

В разгара на административната сеч Еврокомисията реагира обаче само с едно общо искане – за подобряване на пътната инсфрастрктура и безопасността по пътищата. За малка утеха на премиера, открил тъкмо тия дни ново парче магистрала, може да служи компанията, в която сме - Белгия, Ирландия, Гърция, Франция, Литва, Люксембург, Австрия, Полша, Словения и Словакия. Там обаче вероятно подобряването на безопасността не включва зариването на дупки от 15 – 20 сантиметра по главните пътища. Новата магистрала „Люлин” изкара на бял свят неподозираните поетични таланти на регионалния министър Плевнелиев. На откриването на участъка до София той успя да спомене и топлината в сърцето си, и „страхотното” строителство, и онова „гениално и страхотно тотално разделяне на политическото от експертното”, овладяно от премиера Борисов. „България е много красива и милиони хора ще могат да видят красотата й от нейните магистрали”, каза още Плевнелиев. Може би се обмисля

стандрат и за крайпътните жрици,

за да ни срамят пред чужденците. Плевнелиев спомена тогава и друго – че ГЕРБ има „абсолютно експертни министри”, но след 18-ти вероятно се надява всички да забравят точно тази част от речта му. Колкото до недоволните от съседните села, които се страхуват, че сега водата от магистралата ще ги залива при всеки дъжд, Плевнелиев им напомни, че има „споразумение с куп точки за това какво трябва да се направи”. Дано точките да са по-големи, за да спират водата. Кметовете обаче са си изчислили поразиите от ударното магистрално строителство върху селската инфраструктура на два милиона лева и обещаха да проведат отложения протест, ако не видят нещо повече от точки. Други едни протестиращи – срещу скъпия живот, изобщо не можаха да стигнат до властта. Полицията ги блокира още на подстъпите към магистралата. Чаканият от тях премиер ги погледа отвисоко, докато пристигаше с хеликоптер и поръча на шофьорите да не му чупят мантинелите. А размечталият се на магистралата министър Плевнелиев продължи и на бизнесфорум през седмицата, където прогнозира, че

„може да станем малък регионален лъв”

Вероятно от най-малките, тези, които правят „мяу”. Покрай българската суматоха не получи кой знае какво внимание големият арест на седмицата – Международният валутен фонд остана без шеф, след като Доминик Строс-Кан посегна на камериерка в ню йоркски хотел. Агенциите по света пуснаха задължителния коментар на съпругата му, която задължително отказа да вярва на станалото, както и реакциите на далеч по-недоверчивите финансови пазари. Краткосрочният ефект беше падане на еврото на световните пазари, дългосрочният вероятно ще сложи край на негласното споразумение Европа да остави Световната банка на американците и да ръководи фонда. По този повод един цитат обиколи всички сериозни издания по света. „...може да си мисли, че е преживяла революция, но на практика тя просто се сдоби с нов и дори още по-могъщ елит. Неговите членове

се смятат за толкова незаменими за управлението

на страната, че да се опитваш да свалиш някой от тях е все едно да заплашиш, че ще застреляш състезателен кон-шампион, защото ти пасе в градината. От теб се очаква просто да го оставиш да си пасе.”  Това написа Стивън Кларк за „Ню Йорк таймс”, веднага след като полицията отведе Сторс-Кан при останалите не толкова известни ню йоркски арестанти. Написа го за Франция, но доста европейци разпознаха собствените си държави, оглавени от местни версии на Луи XIV. У нас главният етатист тази седмица имаше доста последователи. Вътрешният му министър Цветанов, например, призова съда да ограничи медийните изяви на адвокатите, защото подривали имиджа на страната пред партньорите ни. Щеше да е много патриотично, ако само ден преди това Европейската асоциация на съдиите не прати на българските си колеги годишния си доклад. Според него поведението на вътрешния министър безпричинно подрива доверието към съда, застрашава независимостта на съдебната система и нарушава върховенството на закона. От критиките на Цветанов тази седмица пострадаха и някои политици. Вицепремиерът се зае да лъска имиджа на словоохотливия американски посланик Уорлик и обвини председателя на „Атака” Волен Сидеров и бившия вътрешен министър Румен Петков в недопустиво поведение към дипломата. Макар че Сидеров би трябвало да бъде критикуван много повече за поредния опит за

експроприация на национални празници,

когато агитката на „Атака” развали празника на Батак и честването за новите светци. След това Сидеров лично поведе атакаджиите към софийската джамия, където захвърчаха камъни и се размятаха белезници, а полицията беше обвинена, че си върши работата. Заради политическия напън на Сидеров разбиха брадичката на една от депутатките му, няколко души се озоваха в ареста, а понесеният от ентусиазма си политически вожд изиска арестуваните в безредиците веднага и безусловно да бъдат пуснати, иначе партията му щяла да мине в опозиция незабавно. Така донякъде се оправда репликата на премиера, че работата на МВР в момента била на принципа „луд умора няма, само се поти”. Критиката на Борисов беше по адрес на съда, който пускал хванатите от полицията, обаче не е зле премиерът да модифицира и друг принцип за учението и боя, който трябва да му е добре познат – „повече пот при събиране на доказателствата, по-малко срам в съда”. Революционните идеи на премиера не спряха дотук. След като откри, че днешната ни бедност се дължи на предишните ни приватизационни грехове, което е факт, Борисов не продължи с политикономическите пропуски на днешния ден, а предложи

трансферен пазар на мозъци

Като всяко гениално нещо, и тази идея е проста – след като той е дал толкова пари за обучението на студентите, при емигриранетго си и дори при завръщането в родната си страна, те ще му плащат трансферна цена. А който остане, ще работи, докато върне вложеното. Има и някои малки неясноти. Как ще бъде обяснена идеята на чуждите студенти, които плащат такси, за да си тръгнат с българска диплома. Или на българите, които плащат данъци, за да има образование у нас. Или на останалите европейци, които живеят с илюзията, че на континента властва правото на свободно придвижване. И къде ще назначи на работа новите крепостни с дипломи на инженери, учители, ядрени физици и генетици. Може би на новите обекти тип „строим за родината”. Други в големи количества едва ли ще има скоро. В ежегодната класация за конкурентноспособност на икономиките по света, в която участват 59 държави, България успя за една година да изпадне от 53-то на 55-то място, а в анализа си икономистите говорят за „дългосрочен проблем с конкурентоспособността и по-специално по отношение на трудовия пазар, базисната инфраструктура, технологичната и научната инфраструктура и образованието”. Смело през правата ни прегази тази седмица и Националната здравноосигурителна каса. Защото някой се е забавил с обществената поръчка за нови европейски здравни карти, пътуващите за кратко ще получат едно не особено признато отвъд Калотина листче. След като са представили на българските чиновници една много европейска справка къде, как, за колко време, при кого и защо отиват. Поне

не е споменато разрешение от кварталния полицай

Тази седмица беше ред и за вълненията около матурите. Потърпевш в предстоящите подборки от бисери ще бъде Атанас Далчев, пак никой няма да си зададе въпроса за чие качество говори количеството изписана нелепост. В теста варненска учителка откри и грешка. После експерти обясниха, че грешка няма, има специфично и рядко изключение от правилото. През това време някой, взел си матурата с все изключенията, заради което не му е останало време да почете книжки, написа в тиражен вестник за уволнения Цветков „премахнатият вчера министър на транспорта”. Поне Конституционният съд отказа на кабинета поисканото половингодишно спокойствие след успешен вот на недоверие и разреши на опозицията да започне нова процедура, ако толкова много й се иска. Премиерът взе превантивни мерки поне за историческата памет на поколенията. На конгреса на репресираните той призова пострадалите от комунизма да разказват за греховете на старата власт, което историците биха нарекли повече реваншизъм, отколкото историческо чувство. Особено след премиерската жалба, че през миналата година комунистите го осъдили заради обида, след като дядо му, цитирам, „червеният вятър го отнесъл, а мене ме осъдиха да им платя глоба”.

Не, това не е лупус

Докато големите партии се забавляваха по този начин, Синята коалиция започна да потяга редици за предварителните президентски избори, отцепилият се от ДПС Касим Дал обяви очакваното – „ще предложим алтернатива на ДПС на предстоящите местни избори”. В самото ДПС Ахмед Доган излезе от дългото мълчание, за да съобщи прогнозите си – загуба за ГЕРБ на президентските избори заради управленския провал, предсрочни парламентарни избори и много изисквания към бъдещия държавен глава, който няма да може да бъде избран без неговата подкрепа. Лютви Местан също побърза да опровергае прогнозите на нова тройна коалици, между ГЕРБ, „Атака” и ДПС, вече кръстена ГАД. Дори и да не успее да сбъдне прогнозите си, ако нещо се случи с договорките, санкции няма да има. След като отдавна знаем, че за свирените политически мачове наказания няма, тази седмица научихме, че и футболните уговорки извън терена не са престъпление – нямало ги в Наказателния кодекс. Затова не е чудно, че все повече българи

искат да участват в игра с правила

и ги търсят оттатък Калотина. И ако преди четири години събирането на багажа е било придружено с аргументи за по-добра работа или брак, то сега питаните са казвали пред анкетьорите на Института за икономически изследвания в БАН, че просто не искат да живеят тук. Около 450 хиляди българи са се върнали у нас заради кризата. Тяхната позиция е на изчакване – да се подобрят нещата, за да заминат пак. При останалите цифрите са безмилостни – от 2007 до 2011 нови 200 хиляди души са започнали да мечтаят за живот на друго място.

Без цензура | 22-05-2011, 06:19 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

 Скоро КАТ ще трябва да предупреждава за още една опасност по българските пътища – силни насрещни потоци от български емигранти,

втурнали се към родината по новите магистрали. Прогнозата направи вицепремиерът Цветан Цветанов, като пропусна някои подробности от пейзажа – новите магистрали водят от София до Слънчев бряг и обратно, а по пътя емигрантите ще попадат на бензиностанции със скъп, но некачествен бензин, на празни села със запуснати ниви и градчета със затворени фабрики и разбити улици. През това време премиерът вече бе преминал от магистрали към стадиони. Като предупреди, че без ГЕРБ няма да видим нито едното, нито другото, министър председателят се загрижи кой точно ще наглежда спортните бази в столицата. Между другото подхвърли:

«Няма значение какъв ще съм аз –

министър-председател или президент, важно е партията да управлява.” По-късно анонсът беше доразвит в президентска кандидатура, а в спорта продължението беше, че петимата водещи шефове на агенциите за манекени, по-известни като футболни клубове, поискаха да приватизират стадионите, които не се ползват «оптимално», а с парите да се ремонтират техните стадиони. НДК пък направо отиде на тезгяха, което беше мокра мечта за мнозина през последните 20 години. През тази седмица дойде денят на свободата от данъци. Два пъти, ако вярваме на анализаторите. У нас сме работили до 4 май, за да платим, каквото дължим на държавата, но като са сметнали и планирания дефицит, от Института за пазарна икономика преместиха датата на 13 май. В Шумен пък, по време на празничните визити на политиците, работодатели изчакаха закритата за медии среща с Цецка Цачева, за да поискат от нея намаляване на почивните дни, но парламентарната дама бе твърда защититничка на народните интереси. “Няма как едно право, което вече го имаш, да бъде отменено”, заяви Цецка Цачева пред журналистите, след като оплакването изтече в медиите. За анализаторите на „Икономист" обаче празничните и почивни дни у нас също изглеждат повече от необходимото. Като преброиха 13-те официални празника, на които не работим,

те ни обявиха за най-мързеливата страна в света.

За честта на държавата трябва да кажем, че в Япония имат три почивни дни повече от нас, но кой знае защо не са ги сложили изобщо в класацията за мързела. Нищо изненадващо нямаше в борсовите наблюдения тази седмица – цените по тържищата за храни плавно се покачват, а широко рекламираният стандарт „България” за хляба се оказа изпълним само за няколко малки фурни. Още по-бутикова започва да изглежда „България” след новината, че който иска да покрие стандарта, ще трябва да внася брашно или зърно от чужбина. Колкото до шуменската визита на Цецка Цачева, там тя успя да спечели безапелационно сърцата на младите си събеседници. Не само, както се оплакват родителите, със забраната децата да ходят до тоалетната, но и с отговорите си. На питането на бъдещ избирател защо се вдигат само цените, а не и заплатите, Цачева върна контравъпрос: “Ти глава на семейство ли си? Колко деца храниш?” Протоколът не пази отговора, но вероятно децата си младежът ще гледа някъде другаде. Където са все повече от българските лекари. За първите три месеца на годината лекарският съюз е издал

145 разрешителни за работа в чужбина.

Нас здравният министър ни утеши с констатацията, че "спешната помощ е скъпо удоволствие". Щяло да поскъпва и още. Така че е време да се огледате за някои по-простички учебници по медицина за собствената употреба или да си изберете баячка с авторитет. Билковите алтернативи обаче намаляха тази седмица – в целия Европейски съюз влезе в сила забраната да се продават растителни лекарства без специално разрешително. Лицензът може да струва до 200 хиляди долара, прогнозата за фалити на малки фирми и салони спокойно можем да съчетаем с очакването за поредната епидемия от гъша треска, пуйчи грип или рибешки глисти, за които, естествено, веднага ще бъде измислена поредната вълшебна химична смес. У нас мистиката явно беше на мода тази седмица. Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики изнесе покъртителна новина от Свищов – чистачка в общежитие била изгонена от работа, защото докторантка я обвинила в правенето на черна магия. След като чистачката изсъскала зад гърба й, учената дама получила трайна нетрудоспособност, защото дълбоко и искрено вярвала, че репликата „бял ден да не видиш” наистина може да й почерни живота. Омагьосаната Петя Василева в момента вече е главен асистент в Стопанската академия, а чистачката била преназначена в друга сграда. Не е ясно преди да я върнат на работа,

трябвало ли е да си събуе чорапите,

за да докаже, че не може да предизвика буря по този начин. Макар че точно в свищовската академия черната магия на чистачката Марийка е последният проблем. Магьоснически драми плъзнаха и в чуждата преса - „Гардиън” най-сериозно се зае да брои смъртните случаи сред гостите на Карбовски, а работодателите му още по-сериозно били обещали на вестника да проверят дали няма проклятие. Публикациите на Уикилийкс бяха в черно, макар и далеч от магиите. Българската следа в публикуваните грами започна с изясняване на позициите около «Белене» - според сайта на Асанж „Уестингхаус” и американското посолство от 2009-та година са си позволили манипулации на техническите характеристики, за да се откаже България от строежа. За руската страна пък бяха цитирани заплахи „да останем на студено”. През същата година американското посолство е коментирало и медиите у нас – „силно манипулирани”, ”собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора”, а „корупцията очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество." Това мнение очевидно се споделя от "Фрийдъм хаус" и днес, защото в годишната класация за свобода на медиите

България си дели 77-то място с Източен Тимор и Индия.

Не са пощадени и новите политици. «Без реална опозиция, която да тревожи и затруднява, най-голямото предизвикателство пред Борисов е липсата на опитни и квалифицирани кадри”, пише до правителството си дипломат от американското посолство преди две години. Което може и да е изненада за работодателя на дамата, но не и за нас. Тази седмица стана ясно и как ще приключи сагата „дипломати-ченгета”. Агентите на ДС ще се прибират у нас, но на „служебно пътуване”. След като президентът Първанов отказа те да бъдат отзовани окончателно, сега държавата ще им плаща посланически заплати, за да не работят. Което можехме да похвалим като желязна принципност от страна на ГЕРБ, които са готови да ни бръкнат в джоба, но да изпълнят предизборните си обещания. Само ако през същата седмица не беше станало ясно, че половината - трима от шестимата нови шефове на държавните горски предприятия, също са от банката кадри на ДС. Сега

остава да дойдат и партизаните.

Агентите обаче вече не са интересна тема за премиера. Тази седмица той ни зарадва с нова сграда на Главна дирекция „Криминална полиция", като я рекламира като мястото, където журналистите ще имат «прекрасни условия» за интервюта. Саркастичността му бе провокирана от питанията редно ли е полицията да ходи по ръцете на задържаните при липса на съпротива и да се снима по диваните им. «Редно е», отсече тия дни и новият шеф на БОП Станимир Флоров. Пред седмицата нов удар понесоха любителите на сушито. След японската радиация американците добавиха и труп, наречен Осама бин Ладен. Дългата гоненица, казаха службите, вече е приключила. Процес не би бил възможен, погребението било ускорено като жест към религията на убития, а снимките няма да видим, защото били много грозни. Единственият въпрос без отговор е какво друго се е случило, че Осама стана ненужен. Но тези отговори първи ги научават историците след като изтече срокът на давност. Остана и дилемата кое изказване беше по-нелепо. Президентът на Перу Алан Гарсия нарече убийството "първото чудо" на папа Йоан Павел II, обявен за блажен, а главният прокурор на САЩ Ерик Холдър го окачестни като „акт на национална самоотбрана”. По изключение този път българската позиция бе напълно в рамките на добрия тон и здравия разум. Но пък

научихме защо са ни приели в НАТО –

служим за полигон, защото „шофирането в България е три пъти по-опасно, отколкото воюването е Афганистан”. Каза го директорът на Военномедицинска академия генерал Стоян Тонев, според когото американските военни у нас главно карат коли, за да тренират екстремни ситуации. Нищо екстремно нямаше в политическите новини. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов оповести, че сегашният премиер вече обмисля смяна на креслото с президентско. Като уточни, че окончателното съобщение ще бъде максимално забавено, за да се избегнат компроматите. Едва ли ще е възможно, освен ако не забранят на премиера да се изказва. Засега малко под 12 процента от българите искат следващият президент да се казва Борисов, Бойко Борисов. Според национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг вече няма партия, при която одобрението да е по-голямо от неодобрението, половината българи не очакват промяна в положението си през следващите месеци, а

един на десет очаква то да се влоши.

През същата седмица в държавата на Златките главната Златка ознаменува дипломирането си като висшистка, като съобщи в някакво телевизионно препитване, че хартията се прави от стъкло. Ако бяха продължили с въпросите, Златката може би щеше най-точно да отговори и от какво се прави държава като нашата.

*Живеем по-добре, живеем по-весело!                                    

Фраза, произнесена от Й. В. Сталин на 17 ноември 1935 года пред Първото всесъюзно съвещание на работниците и работничките – стахановци. По това време е пикът на масовите сталински репресии в СССР.

Без цензура | 15-05-2011, 06:23 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

 Скоро КАТ ще трябва да предупреждава за още една опасност по българските пътища – силни насрещни потоци от български емигранти,

втурнали се към родината по новите магистрали. Прогнозата направи вицепремиерът Цветан Цветанов, като пропусна някои подробности от пейзажа – новите магистрали водят от София до Слънчев бряг и обратно, а по пътя емигрантите ще попадат на бензиностанции със скъп, но некачествен бензин, на празни села със запуснати ниви и градчета със затворени фабрики и разбити улици. През това време премиерът вече бе преминал от магистрали към стадиони. Като предупреди, че без ГЕРБ няма да видим нито едното, нито другото, министър председателят се загрижи кой точно ще наглежда спортните бази в столицата. Между другото подхвърли:

«Няма значение какъв ще съм аз –

министър-председател или президент, важно е партията да управлява.” По-късно анонсът беше доразвит в президентска кандидатура, а в спорта продължението беше, че петимата водещи шефове на агенциите за манекени, по-известни като футболни клубове, поискаха да приватизират стадионите, които не се ползват «оптимално», а с парите да се ремонтират техните стадиони. НДК пък направо отиде на тезгяха, което беше мокра мечта за мнозина през последните 20 години. През тази седмица дойде денят на свободата от данъци. Два пъти, ако вярваме на анализаторите. У нас сме работили до 4 май, за да платим, каквото дължим на държавата, но като са сметнали и планирания дефицит, от Института за пазарна икономика преместиха датата на 13 май. В Шумен пък, по време на празничните визити на политиците, работодатели изчакаха закритата за медии среща с Цецка Цачева, за да поискат от нея намаляване на почивните дни, но парламентарната дама бе твърда защититничка на народните интереси. “Няма как едно право, което вече го имаш, да бъде отменено”, заяви Цецка Цачева пред журналистите, след като оплакването изтече в медиите. За анализаторите на „Икономист" обаче празничните и почивни дни у нас също изглеждат повече от необходимото. Като преброиха 13-те официални празника, на които не работим,

те ни обявиха за най-мързеливата страна в света.

За честта на държавата трябва да кажем, че в Япония имат три почивни дни повече от нас, но кой знае защо не са ги сложили изобщо в класацията за мързела. Нищо изненадващо нямаше в борсовите наблюдения тази седмица – цените по тържищата за храни плавно се покачват, а широко рекламираният стандарт „България” за хляба се оказа изпълним само за няколко малки фурни. Още по-бутикова започва да изглежда „България” след новината, че който иска да покрие стандарта, ще трябва да внася брашно или зърно от чужбина. Колкото до шуменската визита на Цецка Цачева, там тя успя да спечели безапелационно сърцата на младите си събеседници. Не само, както се оплакват родителите, със забраната децата да ходят до тоалетната, но и с отговорите си. На питането на бъдещ избирател защо се вдигат само цените, а не и заплатите, Цачева върна контравъпрос: “Ти глава на семейство ли си? Колко деца храниш?” Протоколът не пази отговора, но вероятно децата си младежът ще гледа някъде другаде. Където са все повече от българските лекари. За първите три месеца на годината лекарският съюз е издал

145 разрешителни за работа в чужбина.

Нас здравният министър ни утеши с констатацията, че "спешната помощ е скъпо удоволствие". Щяло да поскъпва и още. Така че е време да се огледате за някои по-простички учебници по медицина за собствената употреба или да си изберете баячка с авторитет. Билковите алтернативи обаче намаляха тази седмица – в целия Европейски съюз влезе в сила забраната да се продават растителни лекарства без специално разрешително. Лицензът може да струва до 200 хиляди долара, прогнозата за фалити на малки фирми и салони спокойно можем да съчетаем с очакването за поредната епидемия от гъша треска, пуйчи грип или рибешки глисти, за които, естествено, веднага ще бъде измислена поредната вълшебна химична смес. У нас мистиката явно беше на мода тази седмица. Сдружението за европейско качество във висшето образование и борба с неакадемичните практики изнесе покъртителна новина от Свищов – чистачка в общежитие била изгонена от работа, защото докторантка я обвинила в правенето на черна магия. След като чистачката изсъскала зад гърба й, учената дама получила трайна нетрудоспособност, защото дълбоко и искрено вярвала, че репликата „бял ден да не видиш” наистина може да й почерни живота. Омагьосаната Петя Василева в момента вече е главен асистент в Стопанската академия, а чистачката била преназначена в друга сграда. Не е ясно преди да я върнат на работа,

трябвало ли е да си събуе чорапите,

за да докаже, че не може да предизвика буря по този начин. Макар че точно в свищовската академия черната магия на чистачката Марийка е последният проблем. Магьоснически драми плъзнаха и в чуждата преса - „Гардиън” най-сериозно се зае да брои смъртните случаи сред гостите на Карбовски, а работодателите му още по-сериозно били обещали на вестника да проверят дали няма проклятие. Публикациите на Уикилийкс бяха в черно, макар и далеч от магиите. Българската следа в публикуваните грами започна с изясняване на позициите около «Белене» - според сайта на Асанж „Уестингхаус” и американското посолство от 2009-та година са си позволили манипулации на техническите характеристики, за да се откаже България от строежа. За руската страна пък бяха цитирани заплахи „да останем на студено”. През същата година американското посолство е коментирало и медиите у нас – „силно манипулирани”, ”собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора”, а „корупцията очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество." Това мнение очевидно се споделя от "Фрийдъм хаус" и днес, защото в годишната класация за свобода на медиите

България си дели 77-то място с Източен Тимор и Индия.

Не са пощадени и новите политици. «Без реална опозиция, която да тревожи и затруднява, най-голямото предизвикателство пред Борисов е липсата на опитни и квалифицирани кадри”, пише до правителството си дипломат от американското посолство преди две години. Което може и да е изненада за работодателя на дамата, но не и за нас. Тази седмица стана ясно и как ще приключи сагата „дипломати-ченгета”. Агентите на ДС ще се прибират у нас, но на „служебно пътуване”. След като президентът Първанов отказа те да бъдат отзовани окончателно, сега държавата ще им плаща посланически заплати, за да не работят. Което можехме да похвалим като желязна принципност от страна на ГЕРБ, които са готови да ни бръкнат в джоба, но да изпълнят предизборните си обещания. Само ако през същата седмица не беше станало ясно, че половината - трима от шестимата нови шефове на държавните горски предприятия, също са от банката кадри на ДС. Сега

остава да дойдат и партизаните.

Агентите обаче вече не са интересна тема за премиера. Тази седмица той ни зарадва с нова сграда на Главна дирекция „Криминална полиция", като я рекламира като мястото, където журналистите ще имат «прекрасни условия» за интервюта. Саркастичността му бе провокирана от питанията редно ли е полицията да ходи по ръцете на задържаните при липса на съпротива и да се снима по диваните им. «Редно е», отсече тия дни и новият шеф на БОП Станимир Флоров. Пред седмицата нов удар понесоха любителите на сушито. След японската радиация американците добавиха и труп, наречен Осама бин Ладен. Дългата гоненица, казаха службите, вече е приключила. Процес не би бил възможен, погребението било ускорено като жест към религията на убития, а снимките няма да видим, защото били много грозни. Единственият въпрос без отговор е какво друго се е случило, че Осама стана ненужен. Но тези отговори първи ги научават историците след като изтече срокът на давност. Остана и дилемата кое изказване беше по-нелепо. Президентът на Перу Алан Гарсия нарече убийството "първото чудо" на папа Йоан Павел II, обявен за блажен, а главният прокурор на САЩ Ерик Холдър го окачестни като „акт на национална самоотбрана”. По изключение този път българската позиция бе напълно в рамките на добрия тон и здравия разум. Но пък

научихме защо са ни приели в НАТО –

служим за полигон, защото „шофирането в България е три пъти по-опасно, отколкото воюването е Афганистан”. Каза го директорът на Военномедицинска академия генерал Стоян Тонев, според когото американските военни у нас главно карат коли, за да тренират екстремни ситуации. Нищо екстремно нямаше в политическите новини. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов оповести, че сегашният премиер вече обмисля смяна на креслото с президентско. Като уточни, че окончателното съобщение ще бъде максимално забавено, за да се избегнат компроматите. Едва ли ще е възможно, освен ако не забранят на премиера да се изказва. Засега малко под 12 процента от българите искат следващият президент да се казва Борисов, Бойко Борисов. Според национално представително изследване на Центъра за анализи и маркетинг вече няма партия, при която одобрението да е по-голямо от неодобрението, половината българи не очакват промяна в положението си през следващите месеци, а

един на десет очаква то да се влоши.

През същата седмица в държавата на Златките главната Златка ознаменува дипломирането си като висшистка, като съобщи в някакво телевизионно препитване, че хартията се прави от стъкло. Ако бяха продължили с въпросите, Златката може би щеше най-точно да отговори и от какво се прави държава като нашата.

*Живеем по-добре, живеем по-весело!                                    

Фраза, произнесена от Й. В. Сталин на 17 ноември 1935 года пред Първото всесъюзно съвещание на работниците и работничките – стахановци. По това време е пикът на масовите сталински репресии в СССР.

Без цензура | 06-05-2011, 21:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

През седмицата Европа би източните рекорди по безвластие, у нас един кмет обяви война, жанрът „снимка за спомен” стана криминален, а съкратените от работа миналата година през този май ще плащат глоби на данъчните.

Без цензура | 30-04-2011, 06:20 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица трябваше да е различна – да я прекараме в размисъл за тленното и за Възкресението, да помислим случайно ли съвпаднаха Разпети Петък и денят на Земята и да смирим душите си.

Трябваше, но се получи както обикновено – с много пара в свирката и с димни завеси от измислени скандали. Но новата партия–спасителка е на път. След като отдавна е ясно, че у нас всеки следващ вот върви със съответния нов месия, за предстоящите избори нещата май стигнаха до логичния си край – „Четвърти километър”. Партията-избавителка идва с ясното признание, че ще краде, колкото може, и ще разчита най-сериозно на тези, които са минали през най-много други партии. Нарича се ЧК и смята да управлява под девиза ”Четвърти километър – на всеки километър”.  Родена е от злата ирония на последните двадесет години, през които съвсем наистина правим точно такъв избор, независимо от лъскавите хартии, в които ни го опаковат. Може би е време да си признаем какви ги вършим, за да минем към следващия етап на порастването си?

През седмицата се сдобихме с още един стандарт – за хляба. Агенцията, натоварена да следи за безопасността на храните, вече има идея и за следващото стандартизиране – на лютеницата. Поне нямаше предложения за нови бюрократични процедури. Министърът на храните продължи да е изненадан от това, което се случва на цените преди празниците. Изненадата му не попречи на агнешкото да стигне 18 лева килото, макар изкупните цени да са около три пъти по-ниски, та вече не е ясно кое е традиция по Великден –

клането на агнета или скубането на купувачи

В поелите нагоре цени на храните вицепремиерът Дянков откри сериозен положителен момент – България става основен износител и печелим много пари. Не е много ясно как ще произведем това, което ще изнасяме. Там Дянков е стигнал до идеята за разработване на „национална и регионални стратегии след предварителен анализ на тенденциите”, явно в очакване ако не анализът, то поне стратегията да роди и домати. Покрай шапа малко остана да се прочуем със снайпер-родео. Йордан Войнов, който наскоро оглави агенцията по храните, поиска спецчасти и снайперисти, които да се справят с 25 крави в Бургаско. В едно от обясненията за поисканата подкрепа се промъкна обяснението, че

добичетата развили прекомерна интелигентност

През това време от Европейската комисия си поискаха обратно 24 и половина милиона евро от земеделските субсидии – оказа се, че през 2009-та сме ги раздали неправилно. И тъкмо към камъните в колата на тройната коалиция да се добави още един, ОЛАФ най-немилостиво съобщи, че в момента разследва два пъти повече български злоупотреби със земеделски субсидии, отколкото през рекордната досега 2009-та. Лекарите също добавиха страсти през Страстната седмица. Министърът ни успокои, докато откриваше извънредния лекарски събор в Равда, че здравната реформа „ще отнеме време, но трябва да се случи”. И ние така се надяваме, но ни се иска реформирането на системата да изпревари окончателното преструктуриране на пациентите й в клиенти на други услуги. Погребални, например. На същия събор лекарите се погрижиха за пациентите си, като обявиха, че не може да има преглед, по-евтин от 24 лева, а шефът на съюза доктор Цветан

Райчинов перифразира „Монти Пайтън”,

като заяви по адрес на не дотам заможните: “Никой не задължава пациентите да отиват на частен преглед. Има си ред по здравна каса”. Извън законовата невъзможност да бъде налагано подобно картелно споразумение, не е лошо докторът да се запита - като има такова хубаво безплатно здравеопазване и касата се грижи за онкоболните, например, защо все повече от тях си плащат за лечение в съседните държави. И защо другите европейци си доплащат към една пета от лечението, а ние – почти половината, както изчисли Световната здравна организация. По други сметки – на ДКЕВР – от първи юли «най-евтиният ток в Европа» ще поскъпне с един процент. Още цифри за състоянието ни огласиха тази седмица от КНСБ. Според тяхно допитване чувството, че не си бедняк за повечето български работници е равно на чист доход от скромните 514 лева. На въпроса «как живеете» отговор «добре» дават 1 /един/ процент от попитаните. Нищо утешително няма и в данните на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях на черно работи всеки пети българин, а от брутния вътрешен продукт

една трета се произвежда от сивата икономика

Каквото и да му се е искало на икономическия министър Трайков, и неговите цифри от доклада за глобалната конкурентноспособност не са по-утешителни. При 139 изследвани държави България е на 135 място по качество на пътищата, на 114 по функционалност на институциите, на 127 по изтичане на мозъци. А индексът „Джини”, който показва съотношението между бедни и богати в държавата, при нас е 45,3 процента. За сравнение – в Германия ножицата е отворена до 28 на сто, в Румъния – до 31. Което не попречи на премиера и тази седмица да ни залива с хвалби на тема магистрали, копки и ленти. Рекордът му е от четвъртък, когато за три непълни часа успя да посети, открие и обещае пари на пет места в Стара Загора. Там от премиера разбрахме, че магистрала „Тракия” управляващите „я взехме от нива, разорахме я, засяхме я и ще я ожънем.” И още: „имаме още много работа да свършим.

Като построя седем магистрали, ще си ходя да почивам."

Да си почива беше пратен тази седмица шефът на комисията „Кушлев”. Съответният орган на Министерския съвет най-сетне успя да установи това, което всички знаехме отдавна – председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не може да участва в управителни органи на неправителствени организации. С това работата на премиера не свърши – той нареди веднага да се обсъди кога ще започва учебната година, за да не си мисли народът, че правителството е нерешително, а в защита на потребителите заръча към областните управи да се направят комисии за жалби от монополистите. Макар че някой можеше да обясни на премиера, че отдавна има комисии за защита на потребителите, които добре изпълняват ролята на стена на плача, както и неправителствени организации, които вече имат съдебни успехи срещу монополистите. Макар и със закъснение, критики отнесе снайперистката идея на Йордан Войнов. Премиерът нареди „трима ловджии за един час да свършат работата".

Най-гръмотевично беше в Пещера

"Срам ме е от тази депутатка. Никога ГЕРБ не е правил такива неща". Това беше премиерското обобщение на скандала, тръгнал от натягането на Красимира Симеонова. Депутатката пробута на ученическо състезание идеята децата да играят за съставянето на фразата „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни”. Разбира се, премиерският гняв изобщо не отговаря на въпроса кой създаде средата, в която на депутатките да им идват такива идеи, но всъщност никой и не попита сериозно. Самата депутатка ритуално се покая, че „идеята на състезанието имаше за цел единствено насърчаването на развитието на учениците по история и логика". За историята може да се спори, но че учениците в Пещера получиха добър практически урок по политическа логика – спор няма. А депутатката май така и не разбра, че скандалът не е в злополучната фраза, а в усещането, че поне тя още живее

във времето на стария член първи от Конституцията

Трогателна беше и реакцията на ДПС. Докато партията изхвърляше Корман Исмаилов заради присъствието му на събранието на Дал в Търговище, заместник председателят Лютви Местан провъзгласи натегачеството в Пещера за „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и за „най-големият скандал на 20-те години преход”. Най-много пара в свирката пусна премиерът, който превръща стенограмите от правителствените заседания във все по-бекетовски текстове. „Тяхната партия ме караше да ходя с червена връзка. Тяхната партия насила ме караше, те ми опорочиха детството", изплака Борисов след реакциите на БСП по случая «Пещера». Очевидно партийната книжка, заради която навремето напусна МВР, е била на друга партия. Като утешителен бонус може да мине хитът на седмицата – ванилов ароматизатор за кола «Борисов». Вървял в комплект с «Тодор Живков». А големият скандал на седмицата се случи другаде и мина почти незабелязано –

управляващите затвориха търговския регистър

Признатият за голям успех регистър и аплодираната възможност всеки българин да е наясно кой в какви фирми участва, заминаха в историята – при останалите предизборни обещания на Гражданите за европейско развитие на България. А отговорът на питането «кому е изгодно» е точно този, заради който всъщност затвориха регистъра. Тази седмица американският посланик пак успя да влезе в новините, макар и с гаф, предизвикан от озвучването – докато коментираше споровете между президент и военен министър, той ги нарече «фалшиви», а пък се чу «фарсови». Което отново даде повод за коментари, вместо за нота, която да обясни на посланика какво по принцип означава «вътрешни работи». За друга една външно-вътрешна работа – АЕЦ «Белене», разбрахме, че последната дума ще е на Парламента, а преди това «трябва да станат ясни две неща - икономически обоснован ли е този проект и каква е цената му”. Заяви го финансовият министър Дянков тази седмица, а ние все си мислехме, че

с тия две неща се започва в подобни сделки

Което не попречи на интернет общността да роди тази седмица Фейсбук групата „Аз харесвам това което прави българското правителство”. Очевидно знанията за пунктуацията не са единственото, което им липсва. Друга една общност с много липси ни ощастливи с поздрава „Неска голям ден! 122 години от Рождението на Хитлер и 135г от Априлското Възстание!”. Тези Фейсбук активисти се борят с циганизацията на България, но дори не са забелязали, че това, което причиняват на езика си, влиза в същата графа. Особени протести срещу хитлеристките им поздрави не се забелязаха. В Бургас ВМРО също нагази добрия тон – и с физическото посегателство срещу йеховистите, и с обясненията, че така е правилно. Защото няма нищо правилно в агресивната религиозна пропаганда и в неясното й финансиране, няма нищо правилно и в тезата на Главната прокуратура, че забременяването на 14 години не е престъпление, щом се случва в ромските гета. Но точно толкова

няма нищо правилно в юмручното налагане на убеждения

Имаше и по-забавни моменти през седмицата. Директорът на митниците Ваньо Танов се оплака, че го карали да товари портокалите в бурета – пращали му анонимни компрометиращи съобщения по телефона. Изненадващо, но този път ДАНС решили, че текстът «Корабът чака на Солун - какво ще правим с цигарите», не съдържа данни за престъпление и няма нужда от проверка. След като стана ясно пък, че общоевропейският трудов пазар ще остане затворен за нас и за румънците още три години, а Холандия изобщо реши да не допуска български работници, имаше призиви българското правителство да вземе ответни мерки. Вероятно отказът да пуснем хилядите холандци, чакащи за работа на границата ни, ще ги доведе до дълбоко отчаяние. Макар че годишнината от полета на Гагарин отмина, честванията продължиха. Фактът, че България въпреки всичко е шестата космическа сила в света, остана встрани от вниманието ни, а прогнозата на космонавта Красимир Стоянов, че българин може да стъпи на Марс, предизвика предимно повдигане на вежди. До полета обаче остават петнайсетина години. Освен ако не избягаме натам по-рано, подгонени от преследвачите на политическия четвърти километър.

Без цензура | 23-04-2011, 06:58 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица политиците започнаха спорове кога точно ще гласуваме наесен с надеждата, че вярваме колко са загрижени за религиозните ни празници и обирането на сливите.

В борбата срещу дискриминацията законодателят превантивно дискриминира писателите и журналистите, като постанови, че ще ги праща в затвора за клевети, обиди и каквото друго не им хареса извън Наказателния кодекс. Сделките на вестникарския пазар слагат последни щрихи върху кръста над свободното слово, а всички искат да имат обществена телевизия, но никой не иска да плаща за нея, явно заради светлата вяра, че обществени каузи могат да се защитават с корпоративни капитали.
Но не бива да се оплакваме. Седмицата предложи изобилие от добри новини. Делян Добрев ни призова да свалим колана от там, където сме го сложили и да не затагяме – кризата си отивала.

Добрев би трябвало да знае какви ги говори,

щом ГЕРБ са го избрали за заместник председател на икономическата комисия. Нищо, че инфлацията е такава, че за пръв път от две години насам лихвите по депозитите започнаха вместо печалба, да носят по лев загуба на всеки сто вложени. Но пък евродепутатът Карлуш Коелю, като наблюдащ подготовката ни за Шенген, обеща, че на 4 юни в Страсбург ще гласуват резолюцията за приемането ни. Нищо, че от Германия се чуха други гласове. От Брюксел добрите новини бяха цели пет - магистрала "Хемус" и четири скоростни пътя са станали част от разширената трансевропейска пътна мрежа. За нас на теория това означава спестяване на 8 процента от парите, необходими за построяването им. На практика строителството едва ли ще ни излезе по-евтино, защото сигурно ще мине по добре изпитаната формула

„искахме по-добре, стана както винаги”

Радостни от тия новини, в кабинета някак подминаха друга една евровест - на комисаря по бюджетната политика Януш Левандовски. През юни той смята да предложи нов общоевропейски данък. Така вноските към общия бюджет ще намалеят, което ще облекчи големите държави, а пълненето на дупката ще стане с данък върху определени стоки, който ще плащаме всички поравно. Не са много словоохотливи в кабинета и за любимата си кауза „Евро плюс”, според която ще плащаме за финансовата еврозона, преди да са ни пуснали в нея, и то не само под формата на вноски. Може би защото стана ясно, че от Фонда за подкрепа на еврото, където ние даваме, Гърция, например, ще вземе, за да плати по нещо отгоре за Великден и на работниците, и на пенсионерите си.

На вас колко ще ви дадат за празника?

Словенците тази седмица ни казаха нещо, което си знаехме. Въпреки хубавите общоевропейски етикети, големи мултинационални компании с претенции са опаковали по-първо качество за старите членки на съюза и не толкова първо – за новите. Словашката асоциация на потребителите го доказала с проби. Нашите засега май издават само образователни брошури. Всеки един загрижен бащица на народа би попитал все нещо по темата приятелите Меркел, Саркози и Берлускони. Тогава обаче ще трябва да пита и защо отварянето на европейския трудов пазар ще важи за всички без нас и румънците, а и да отговаря защо при лансираното почасово заплащане, в Германия средно получават 29 евро на час, а у нас – по три. Нашият премиер обаче беше зает с биографията си. Силно развълнуван от поредното рязане на лента, той сподели в Горня баня, че като един истински фокусник

където и да бръкне, лентички вади

И така – първа копка „и след това си откриваме, и си имаме биография". А на един от депутатите му се вдигна ръката да напише „пет” вместо „отличен” на тая биография в анонимната анкета, организирана от неуморния Красимир Велчев преди десетина дни. Къде на шега, къде за да имат едно наум, Борисов още на следващия ден извади грешницата наяве, а Христина Янчева се оправда, че шестица не била писала никому. Тази седмица разбрахме, че освен усърден автобиограф, премиерът е и чистник – „Аз кабинета редовно си го почиствам”, заяви Борисов на финала на фарса „Белене и многострадалният Първанов”. Излезли неформално „на зелено”, Борисов, Трайков и Дянков демонстрираха единство и широки усмивки и разказаха, че АЕЦ в Белене ще има, само ако цената е изгодна, а с уволнението на Красимир Първанов ще се занимава енергийният холдинг. Разбира се, не мина и без второто премиерско мнение – че вземе оставката на Първанов, "без той да има вина". С вина или без – холдингът махна главата на НЕК, а Трайков

върна жеста, като малко понагази Конституцията

“Искам да е съвсем ясно. Моята лоялност и моята отговорност е единствено към министър-председателя и към партията, която излъчва това правителство. Партията е ГЕРБ.”, каза министърът. Но въпросът доколко са обвързващи подписите на Първанов под беленските договори така и си остава без отговор. После Трайков беше заразен от ентусиазма на Мирослав Найденов. Двамата обявиха поредната загриженост за потребителите, наречена "Великден безопасен 2011" и се втурнаха да вършат това, което трябва да е ежедневната работа на един куп агенции и инспекции. Може би е време за една

акция „Държавата безопасна” –

за почистване на феновете на кипящия безсмислен труд. За безопасност или за предпазване от преумора, тази седмица правната комисия в парламента се зае съвсем сериозно да регулира депутатските питания и постанови – не повече от три въпроса към всеки, останалото – в писмен вид. Но пък в петък лично премиерът снизходи да говори по въпроса за доходите във времето на парламентарния контрол. Във и около отговора научихме, че той социалистите „не ги слуша”, че много иска да смени шефа на комисията „Кушлев”, но все не му остава време да избере подходящ кандидат, пък постът бил важен. Да, напомни ни и за филията с мас, и за скъсаните си гуменки, та по подразбиране трябваше да се досетим, че това е позицията на премира за състоянието на доходите ни. Законотворците тази седмица свършиха и нещо разумно – признаха насилието над животни за престъпление. Докато течеше задължителното политическо дърлене в залата, едно питане докара нови неприятности на Цецка Цачева, която сведе до знанието ни, че в нейния свят

„петелът е безгръбначно животно.”

Може да отдели малко време за някоя детска книжка с картинки през ваканцията, макар че за Великден депутатите си дадоха само десет дни ваканция и ще поработят два дни, преди да отидат да празнуват Гергьовден. През седмицата, нетипично за ДПС, партията произведе новини за вътрешния си живот. След търговишката сбирка на Касим Дал партията даде на непокорния Корман Исмаилов една седмица да се покае за присъствието си там, а депутатът Рамадан Аталай нарече стореното от Дал „излишен шум в системата”. Според него то едва ли засяга България толкова, „колкото построяването на "Белене". Прав е, разбира се, освен

ако партията не вреди консултант и за този проект

Колкото до самия лидер – той очевидно няма проблеми, защото се е заел да си направи законно барбекю в сараите. От „Атака” тази седмица се заеха с една политически печеливша икономическа кауза – електроразпределителните дружества. Те се обявиха против продажбата на остатъчния държавен дял от Е.ОН и дори обещаха покрепа на Бойко Борисов, ако реши да си спомни идеята си за национализация. Подобно искане скоро може би ще издигнат и клиентите на “Мобилтел”, които и за Великден ще получат традиционния подарък на фирмата – три сметки накуп. След като за Коледа извинението беше новата платформа за по-добро обслужване, за Великден извинението е... новата платформа за по-добро обслужване. Която, според изпълнителния директор не била „провал”. Той вероятно знае някоя по-добра дума, с която да опише пълната неспособност на фирмата си да се оправи с нещо доста рутинно вече половин година. Нищо хубаво не можаха да ни кажат и наблюдаващите цените. И тази седмица по борси и тържища основните храни са поскъпнали – въпреки прогнозите от миналата седмица, че ще спрат поне за малко. А рекордите са във Варна, която може и да не е най-добрият град за живеене, но пък твърдо е най-скъпият. И очевидно е

родина на златни кокошки,

защото цената от 24 стотинки за яйце е два пъти по-висока от средната за страната. Резултатите от наблюдаваните цени ги отрази тази седмица изследването на „Отворено общество“ и Световната банка. Според тях всяко второ домакинство у нас е усетило кризата, в едно на десет затрудненията са трайни, в една пета хората живеят под чертата на бедност и се лишават от храна и лекарства. Пак през седмицата стана ясно, че Агенцията по храните започва съществуването си с нови безсрочни регистрации на всичките 131 хиляди магазини, ресторанти, заведения за бързо хранене и фабрики за храни от неживотински произход. Те ще заменят старите, също безсрочни регистрации, които агенцията не харесва, защото заради тях ставали много чиновнически грешки. Ако се чудите защо не глобят чиновиците, вместо да искат по шест лева такса от всеки работещ, спомнете си – в земеделското министерство, при всичките им издънки, още не са открили начин да глобят точно този, който не е свършил работата. Затова плащат останалите. С наближаването на абитуриентските балове

лоша вест сполетя чалга-барбитата –

забрана за слагането на силикон преди навършването на 18 години. За компенсация тази година можещите родители ще бъдат ангажирани с новата мода – осигуряване на максимално престижен платен кавалер, за предпочитане – футболист. Макар че едва ли биха върнали и 26-годишния Лъчезар Варнаджиев. Горд собственик на едномесечна фирма и известно количество милиони, той е новият притежател на „Кремиковци” - поредният почти малолетен български милионер, който, за разлика от Марк Цукърбърг, няма какво да покаже срещу милионите си. Но пък, оказва се, има добри приятели и доверчива банка, която да му финансира цялата сделка. Едва ли има повод за притеснения обаче. Тази седмица Христо Ковачки получи от Софийския градски съд тригодишна условна присъда с пет години изпитателен срок заради укрити данъци за над 16 милиона лева. Ковачки ще трябва да плати 43 хиляди за разноски по делото, но пък ще си получи обратно гаранцията от 200 хиляди. Прокурорът по делото Маргарита Немска заяви, че

по принцип е доволна – все пак, осъдили го

Макар че идеята на подобни дела за неплатени данъци е да се вземат парите, а не да се даде индулгенция. Преди, ако вярваме на вицовете, поне Вартбурзите ги излежаваха. А иначе сметката не е лоша - пет години изпитателен срок за 16 милиона правят около 2 милиона и 300 хиляди на година. Ако Уорлик не е прав, това означава, че всички ние можем да не си плащаме данъците цял живот, а при тия съдебни разценки изпитателният ни срок трябва да около две седмици. На писателите и журналистите обаче няма да им се размине с изпитателен срок. Затвор от една до четири години заплашва всеки, който чрез слово и печат проповядва дискриминация, насилие или омраза. Това записаха в Наказателния кодекс депутатите, като гласуваха промените на второ четене. Във Варна в местния законодателен орган също става все по-забавно. От разсеяност или друго, но из комисиите съветниците разрешиха свободното движение на каруци в целия град и

забраниха карането на велосипед в Морската градина

После взеха да се поправят. За прословутите камери за улично видеонаблюдение отчет пак нямаше - Николай Джагаров, представител на общината в наблюдателната фирма, вече за трети път шунтира колегите си. По друг горещ спор – отношенията на Янко Станев с ДКЦ „Чайка”, вече има жалба на съветничката Валерия Ангелова до прокуратурата заради заплахи от страна на Станев, както и договор за наем на английски език. А от Морската градина пак искат да отрежат парченце за строеж, този път от двора на логопедичната детска градина. Прогнозите са, че подобни искания ще зачестят, все пак възможностите изтичат с края на мандата. Кога точно ще изтекат – не е ясно. Партиите вече предложиха три дати за изборите - 23 октомври, 30 октомври и 13 ноември. ГЕРБ залагат на най-ранната дата, ДПС, като

споменаха Димитровден и кърската работа,

си харесаха 30 октомври, и яростно отричат всякаква връзка с Курбан Байрама и гостуващите у нас изселници точно по това време. БСП – пак заради кърската работа – залага на 13 ноември. Всъщност, ходенето за гъби не е кърска работа. То е политическа позиция, която не зависи от датата.

Без цензура | 17-04-2011, 05:13 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

През седмицата американският посланик Уорлик, навлизащ в българските културни реалии, формулира на родния си език прилепчивата чалга „За кокошка няма прошка”.

Оказа се, че България на изток вече граничи с Кръстанов, Тодоров и Шопов, поне в Созопол, а след поредния водевил с назначения и уволнения руското лоби е на път да уволни енергийния министър. Варна и Пловдив пак не можаха да излъчат безапелационен победител в състезанието кой е по-голям, но така или иначе – всички искат в София.

„В България има две правосъдни системи. Едната е за богатите

хора с власт, които остават над закона,

а другата - за обикновените българи.” Фразата може да е на почти всеки от грамотните българи, но точно тази седмица я формулира посланикът на Съединените щати нас. Изобилното говорене на Уорлик намали ефекта от казаното. Но не и примерите, които го потвърждават. Хасковският кмет, например, въстана срещу съда в Пловдив, който по два еднакви казуса за една седмица издаде две противоположни присъди. Георги Иванов протестира, като удари ключа на кметството и се закани да е задълго. Поне засега е отстъпил само за неизбежните неща – сватби, погребения и плащане на данъци. Тия дни приключи и сагата на двама видни земеделски чиновници. Присъда „невинен” чуха и бившият шеф на фонд „Земеделие” Асен Друмев, и бившият син депутат и земеделски министър Венцислав Върбанов. С голяма сигурност можем да прогнозираме и

нищото, което ще сполети съветниците

в Созопол, продали на фирмите на Костадин Шопов, Емил Тодоров и Свилен Кръстанов имот, който включва част от акваторията -  безспорна и безусловна държавна собственост. Но пък в земеделието тази седмица е спокойно. Готов е поредният стандарт – „България”, който ще регламентира качеството на хляба, а за Великден лично министърът помоли да не се вдигат цените на яйцата, козунаците и агнешкото. Би трябвало да стане точно това, макар и не заради министерската повеля. След като цените на едро стигнаха поредните си рекорди, сега комисията по борси и тържища отчита стабилизиране, макар и на най-високото ниво, познато досега. Иначе казано – захар, брашно и олио са

поскъпнали с около 50 процента

на годишна база. Но поне ходът нагоре е спрял, при някои стоки, твърдят, имало и спадове. Магазинната логика, която досега качваше цените, би трябвало да започне да ги сваля сега. Макар че, ако вярваме на банковата – ще има да чакаме. Преди две години банкерите ни разказваха, как лихвите ни не могат да паднат заради покачващите се индекси. Сега индексите падат, а нас ни разказват, че поради това лихвите ни не могат да паднат. Иначе казано – има-няма международно положение, сушата и кишата вдигат лихвите. Очакванията на българите и без това не са много оптимистични – социолозите откриха, че независимо как се определят политически – като леви или десни, 73 процента от нас искат държавата да определи таван на цените. От село Баничан дойде и друга идея - младите

да възродят занаята „плетене на чорапи”

и с него да заменят гледането на тютюн. Разбира се, за да излезе сметката, чорапите трябва да са или много нетрайни, или много скъпи, а най-добре – и двете. За все по-бившите тютюнопроизводители има и друг вариант. Преди идването на индийския земеделски министър у нас колегата му Найденов поискал внос на генетичен материал за биволовъдство. Може би вместо онези биволи, които Доган обеща, за да спаси електората си от мизерията. Неговите явно са ги пратили  пеш, затова сега министър Найденов ги иска в епруветка. Друг министър лъсна на билборд. Екипът на „Български Кардиологичен Институт” в Бургас окачи на пътя Стефан Константинов и трима от подчинените му заради орязаните по стандарт пари за инвазивна кардиология. Заедно със сумата, която получават като консултанти от други болници. Няма как да постъпат така раковоболните, които ще се сблъскат с новите препоръки за лечението им. В алгоритмите за лечение на рак, каченина сайта на здравното министерство,

химиотерапевтите са намерили 43 грешки

А новите правила разрешават само по една процедура месечно, нищо, че в дебелите книги за някои видове рак химиотерапията е предписана и на 21, и на 14 дни. От нови разпоредби страдат и в старческия дом „Гергана”. Кабинетът, като закри на ход социалноинвестиционния фонд, на практика лиши дома от вече защитените средства за ремонт. Но пък са осигурени 8 милиона еврепейски евро за българския „Лувър”, където на тълпи ще си харчат парите германски и японски пенсионери. На нас би трябвало да ни е достатъчно и успокоението, че с колкото и да ни вдигнат тока от първи юли, няма да е с повече от пет процента. А полицаите тази седмица разкриха защо министерството непрекъснато иска увеличаване на броя им. В неофициален доклад на синдикалната им федерация пише, че бронежилетка има всеки един на около 25 полицаи. Може би за министерството живата сила е по-евтина от екипировката. Изложихме се тази седмица и в поредното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те за четвърти път проверяват нивото на грамотност на учениците в Европа. Ние пак сме на дъното, при това в допълнение те ни съобщават, че българските ученици са сред тези, които вземат най-много допълнителни уроци, така че практика извън училище те

учат повече, отколкото в час

Излязоха и първите данни от преброяването. За десет години сме станали по-малко, по-стари и повече граждани. Варна се изпъчи, че е втора след София като град, Пловдив сметна резултата като община и също поиска второто място. През това време по-любопитните се заровиха в цифрите и откриха, че ние – населението, може и да сме намалели с около милион, но ние – избирателите, сме се увеличили с около 200 хиляди. В железниците пък преоткриха парния влак. Засега като туристическа атракция и източник на пари. Могат да му сложат и табела „Банкя експерс”, като го снабдят с балканска версия на Еркюл Поаро. Все още ни е балканско и недоволството. След шумните интернет клетви за протест срещу цените на горивата, на мястото на срещата във Варна имаше двайсетина души в неделя. На поправителния в четвъртък пък се оказа, че вече

има опити протестът да бъде налазен

от хора дори не с политически, а в чиновническо-началнически мераци. Съвсем по балкански свърши и любовта към Европата в Пиринско. Там посрещнаха с протест европратениците, дошли да проверят сигнал срещу проекта „Мега Пирин”. Забраната за сеч там изтича след две години, трябва да се изготви нов план за защита, а освен лобирането на един местен депутат от ГЕРБ в полза на сечта, правителството засега не заема ясна позиция. Но пък липсата на мнение или наличието на много мнения почти едновременно там си е в реда на нещата. Мечтата на седмицата е на Валентин Николов, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ. При питането има ли кандидат за президент, той чистосърдечно заяви: „бих си избрал за президент премиера,

но няма как да го клонираме”

И по-добре. Депутатите от ГЕРБ изобщо бяха активни тази седмица. Най-трогателна е инициативата им да пишат оценки на министрите, за да подскажат на премиера кой от кабинета ги слуша и кой – не. Докато обясняваше колко е важно министрите да слушат, Николов дори реанимира една предизборна басня. „Борисов е като един сър Алекс Фергюсън, който винаги може да изкара от резервната скамейка достатъчно качествени хора”, рече Николов, който явно не следи нито деянията на съпартийците си, нито медиите. За себе си и за предизборните си клетви да не печели на гърба на народа напомни и друг властелин на думите. Бившият премиер Сакскобургготски явно е решил да пренесе имотната си сага в Старсбург. При директно питане дали искът срещу нас е за кръглите един милион евро, адвокатката му ни успокои, че

за сумата ще говори по-късно,

но колкото по-късно ставало, сумата била по-голяма. Ритуално раздра бяла риза и следващият кандидат за спасител – Алексей Петров. „Аз съм един от най-неудобните хора. Оказах се човек в повече”, каза той. Макар че целта на медийното откровение беше друга – формулирането на тезата: „Моят кръстник, човекът, който ме изстреля в политиката, беше Бойко Борисов”. А питащият - Мартин Карбовски, като ни убеждава цяло интервю какъв добър човек е гостът му, изпрати го със списък на известни столични наркодилъри и с молбата Петров да се справи с тях по неговия си начин. В известни среди

биха нарекли това мокра поръчка

Във Варна стана ясно, че и това лято тръбата от пречиствателната станция на Златни пясъци ще бълва на 700 метра от брега. Разбрахме го след посещението на премиера, когато проблемната станция внезапно отпадна от списъка на високата визита. На разбора първо депутатът от ГЕРБ Павел Димитров обвини общината, че не си е подготвила документите и затова сме изтървали седем милиона лева, с които е можело тръбата да се изведе на два километра в морето. Традиционната за ГЕРБ втора версия лансира областният управител. Според Данчо Симеонов правителството се бори да ни построи цяла нова станция някъде в светлото бъдеще, затова нямало нужда да харчим седем милиона за тръба, която може и да не се напасне с бъдещето. Кметът Йорданов изчака всички версии, за да обясни, че документацията е в ред, а премиерът си тръгнал преждевременно, защото някой е обещал да му покаже

къде ще реже лента на на 15 май

Варненските неволи обаче са нищо в сравнение с новата серия от сагата „Белене”. На финала на поредната българоруска среща изведнъж се появи Споразумение 12, декорирано с подписа на Красимир Първанов, шеф на НЕК. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков тутакси избухна – споразумението е неизгодно, Първанов е подписал въпреки изричната му забрана и затова е уволнен и даден на ДАНС. Според тази версия споразумението ни задължава да подпишем окончателен договор с посочена цена, а уволнението на Първанов не променя нищо. Руският посланик Исаков се ограничи със снизходителното: „АЕЦ „Белене” напълно отговаря на интересите на България”. Самият  Първанов побърза да обясни, че само е

следвал инструкциите на Трайков, Дянков и Борисов,

а и без това си знаел, че както и да постъпи, ще го уволнят. Докато ние гадаехме как точно се връзва това със следването на премиерските инструкции, чрез стенограмите на Министерския съвет научихме за друга премиерска позиция - ако се окаже, че Красимир Първанов не е уведомявал министър Трайчо Трайков за предстоящите си действия, правилно са го уволнили. На финала Борисов отсече, че Първанов изобщо не е бил уволняван, вдигна последно предупреждение на Трайков и наложи медийно ембарго върху политическите коментари темата, докато не се върне Дянков от американското си пътуване. Само външният министър трябваше да отзвучи по темата, защото преди ембаргото

нарече Красимир Първанов „боклук”

Та после се наложи да обяснява, че фразата била друга: „боклук е цялото състояние, в което има хора в българската държава, които си позволяват да имат смелостта да заемат позиции, които са различни от позициите, които са тези на правителството”. И докато езиковеди и семиотици търсят разликите в боклука, ние се чудим друго. Николай Младенов обяви словесен линч за наличието на престъппозиция. Очакваме санкции за престъпмисъл.

Без цензура | 09-04-2011, 07:32 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Изминалите седем дни бяха време за чудеса, закономерности и малко здрав разум.

Закономерното е, че всички лоши прогнози се сбъдват, за да освободят място за още по-лоши. Чудесата започнаха от изявлението на самия премиер, че е сбъркал, за да свършат с признанието на Софи Маринова, че едно време била луда метъл фенка. А здравият разум го проявиха варненци, като избраха регатата „Тол шипс” за събитие на Варна за изминалата 2010 година. Не защото болниците и детските градини са по-малко важни, а защото не е редно да вписваме в графата „събитие” придобивки, които за нормалите държави са част от нормалното им ежедневие.

Седмицата беше време за ненаучна фантастика. Социалният министър за пореден път заяви, че има потенциал за увеличаване на минималната работна заплата. Симеон Дянков поиска да знае откъде ще дойдат парите и

на първи април Тотю Младенов му отговори

– от него. Първоаприлските му сметки показват, че за 30 лева увеличение на заплатите му трябват седем милиона и половина, а трудовите инспектори са наложили глоби за много повече и сега министърът им иска връщане под формата на увеличени заплати. Много по-големите очаквания, разбира се, са към бизнеса, за него обаче статистиката открива рязко влошаване на очакванията – през март общият показател на бизнес климата е паднал с над 4 пункта спрямо февруари. Допитване на търговско промишлната палата потвърждава песимизма им. На въпроса дали състоянието на бизнеса им позволява великденски бонуси, 56 процента от фирмите отговарят „не”. Дори да извадим от този процент евентуалните „спестовни” симуланти, пак остават достатъчно, за да се разтревожи всеки министър – и социален, и финансов. Ако не от заплатите, то от безработицата тревога беше демонстрирана. Заместничката на Дянков Боряна Пенчева съобщи, че през следващите десет години

ГЕРБ планира да намали бедните

до 260 хиляди души. При това съчетание на доходи и разходи намалението е съвсем предстоящо - по естествен път, като добавка към пътищата навън. Тази седмица в Пловдив прибраха от улицата зарязано четиригодишно момиченце. На път за Турция майка му спряла колата, изсипала го на тротоара със заръката да чака там и продължила на юг – да си търси работа. Ако се стигне дотам, съдът вероятно ще е снизходителен към нея, както беше към хасковската санитарка от „Спешна помощ”, откраднала труп, за да го върне на близките без аутопсия срещу 20 лева. „Три месеца не бяхме вземали заплати”, обяснила тя при първоначалния разпит. Не е ясно точно колко време ще са без доходи около шест хиляди земеделски производители. За да получат тазгодишните си субсидии, те трябва доброволно да се съгласят да върнат част от миналогодишните и да не съдат чиновниците от земеделското министерство, които всъщност са виновни за грешката. И това далеч не е първата грешка на ресорните чиновници,

все за сметка на тия, които произвеждат

Затова, макар че си е почти чиста предизборна акция, сигналът на СДС за корупция в земеделското министерство и фонд „Земеделие” предизвика достатъчно резонанс. Ден след писмото на опозицията цялото ръководство на фонда беше сменено. Разбира се, обяснението за рокадата е слабото, а не кривото усвояване на европейски пари и бившият шеф Светослав Симеонов, като „добър експерт”, беше пратен да аташира земеделието ни при първоизточника на проблемите си – в Брюксел. А пък на ексцентричния барутински бизнесмен Донълд Джефърсън не му разрешиха да си кръсти фирмата „Далавериос” - обидно било. Обиден беше тази седмица и премиерът. Докато той беше във Варна, за да отдаде на рязането на ленти, червените в София излязоха на първия си

анти-ГЕРБ протест – с много картофи,

с предложението първи април да стане ден на ГЕРБ като символ на всекидневните лъжи на правителството и със заканата, че „тази държава ще я възстановяваме пак ние, няма кой друг”. На това премиерът сметна за най-отговорно и подходящо да отвърне с признанието, че е сбъркал. Грешката му е в това, че съставил правителство, вместо да остави тройната коалиция да довърши държавата, така че да му осигури след това тодорживковско управление – с 90 процента изборна победа и без никаква опозиция. Борисов се отдаде на тези мечти във Варна, където заради пристигането му централният площад беше блокиран, а заради половичасовото му закъснение задръстването затвори и главните булеварди. Докато поканените чакаха край новите автобуси за градския транспорт, представителка на бизнеспартньорите коментира, че досега е чакала толкова само за излизането на Хулио Иглесиас на сцената. После премиерът се разходи по улица „Девня”, а

цистерни услужливо скриваха „Кербала”

– новите коптори, които изникнаха на мястото на съборените и отчетени като успех. В онкоболницата премиерът ряза лента и обеща пари. За  пречиствателната станция на Златни пясъци и свлачището на Трифон Зарезан нещо не достигна – време или желание, та важните за града обекти получиха само обещания. Рекапитулацията на кмета след визитата беше – обещани за инфраструктура 20 милиона от бюджета, получени дотук – три. Освен пари, този път ни обещаха и магистрала. Кабинетът работел да ни вкара в програмите на евросъюза с магистрала „Хемус” след 2014 година, та отсега да се приготвяме да благодарим. Първите благодарности вероятно се очакват под формата на правилни бюлетини наесен, а за да имаме стимул за размисъл, Борисов натърти, че без магистралата, за разлика от Хасково, например,

ще си останем същото село, както ни е заварил

Като ни сложи, където ни е мястото, премиерът бързо се върна към любимите си глобални теми и от Варна съобщи, че предстои България и Русия да подпишат тримесечен мораториум за АЕЦ „Белене”, докато не се изчистят техническите въпроси. Които се свеждат до това доколко е сеизмично разумно да се строи там и точно колко златна ще ни излезе централата. Появи се и нов претендент за петролното внимание на Борисов. Денис Ершов написа писмо до премиера чрез вестниците и го помоли да назначи министри „професионалисти”, защото „не е възможно да се работи ефективно с юноши”. След Валентин Златев, и Ершов е подразнен от Трайчо Трайков и питанията му за работата на „губещия” петролен бизнес. Разбира се, на финала Ершов декларира готовност да помага с каквото може, ако премиерът прецени, че знанията му ще са от полза. И докато премиерът чертаеше светлото енергийно бъдеще, из страната шофьорите протестираха отново срещу цените на бензина. В Търговище те

групово се ожениха за туба бензин,

откупена като булка за жълти стотинки, и обещаха да продължат с протестите до развода. Вече от София, премиерът нанесе съкрушителен удар върху недоволството. Той обеща пускането на поредното трасе от метрото да стане два месеца предсрочно, а тогава цените на горивата ще са без значение, понеже метрото вървяло на ток. В същото време в новопроизведения град Игнатиево обявиха вечерен час – който няма кола и пари за бензин, трябва да си е вкъщи до шест и половина вечерта, защото след това автобусите от Варна спират. Решението е антикризисна мярка на фирмата–превозвач, да му мислят учениците, които учат до седем. През това време премиерът за пореден път премести бъдещия нов столичен стадион. Сигурното е едно – стадион трябва да има, за да сме готови, когато български отбор се класира в Шампионската лига или ни дадат европейското първенство по футбол. Националите ни играха някакви срещи и тази седмица. Цифрите са без особено значение, тенденцията е те да губят в официалните срещи, да се добират с мъки до равенство в контролите и да бележат

безапелационни победи в чалготеките

Но ние въпреки това ще им направим стадион. Макар че вероятно е по-разумно пари първо да се инвестират в детски школи. Спортът претърпя и загуба – в Правец почина баскетболният деятел и бизнесмен Михаил Михов. Отприщената вълна теории на конспирацията и нервни търсения на така наречената „новина” мина всякакви граници на приличното. Никой не може да отрече обаче, че изчезна много информация за механизмите на партийното строителство и финансовите му смазки, така че въпросите имат място. А загубата на приличие у нас отдавна не е само журналистически белег. Губи се и чувството за хумор – както започна обиден, така и завърши седмицата премиерът. На първи април не му хареса питането за най-голямата лъжа. Но пък разбрахме кое е онова съкровено нещо, с което Борисов не би направил компромис в никакъв случай. Оказа се, че е личната му сигурност, заради която по правителствения самолет

никакви разходи не са излишни

Ако ви се струва, че седмицата е била като отражение в криви огледала, защото, в което и да се погледнете, все се отразява Бойко Борисов, не ви се струва. Във Варна това се усети най-добре по пълната липса на медиен интерес към съпътстващите премиера, включително финансовия министър – на всички вече е ясно, че премиерът изпълни поне едно от обещанията си и правителството работи на принципа „вие кажете, а аз ще реша”. Като в криво огледало започна да изглежда и заложническата криза в Сливен. Простреляният е оставен на грижите на близките си, за стрелеца е организирана подписка за оказване на морална и материална помощ, а семейството, предоставило дома си за щаб на полицията, сега се брани от обвиненията в предателство на съпартийците си от БСП – заради сътрудничество с “политическия враг”. Вероятно тук влизат и похитените жени, заради които полицията се стара толкова много. Избраните от народа

също се подредиха край кривите огледала

След като миналата седмица двама депутати от ГЕРБ бяха глобени заради конфликт на интереси, през тази към глобата се запътиха Емил Радев и Красимир Ципов. Предложените от тях поправки в Закона за съдебната власт дават извънредни правомощия на председателя на Върховния административен съд Георги Колев – и по принцип, и в ущърб на колегата му Лазар Груев. Поправките бяха предложени за гласуване само седмица след като съпругата на Емил Радев стана главен секретар на Върховния административен съд. Предложенията бяха оттеглени, а Радев може бързо да заличи пасива с друга законодателна идея - за въвеждане на личен фалит. В нормалните държави това е процедурата, която не позволява на банката да вземе от длъжника, освен ипотекираното, неговите заплати и заплатите на наследниците му. А иначе разплитането на конфликтите на интереси трябва да е част от заниманията на новичикия орган БОРКОР. Неговият шеф генерал Румен Миланов обаче беше зает с друго тази седмица – избраха го за председател на

Национално движение „Гражданска сигурност”

Което май не е точно безконфликтно съчетание. В ДПС пък празнуваха. Независимо от трусовете и заканите на Касим Дал да предизвика интернет революция, в партията не пропуснаха рождения ден на Ахмед Доган. Варненското ДПС удари всички в земята, като в подареното стихотворение постави лидера в „самия темел на единство на тази нация”. На други политически амбиции се противодейства прозаично - прокуратурата отново отказа да предяви материалите по делото „Октопод” на Алексей Петров. Той го тълкува като поредното препъване по пътя му към голямата политика. В Бургас председателят на Административния съд май се е препънал по-рано и тази седмица бяхме свидетели на падането – магистратът бе арестуван и чака обвинения за придобиване на имоти с фалшиви документи. Освен

ако някой не иска столчето му,

както вече сме виждали да се случва. Друго решение на друг съд чакат Станко Михалев и Владимир Иванов. Синовете им и техен приятел бяха пребити във Варна. Биячите не дават никакви обяснения, но пък досиетата им говорят сами. Засега обвинението срещу тях е за лека телесна повреда. Владимир Иванов е бившият шеф на варненската Гражданска защита – има хора, които буквално му дължат живота си. Той едва ли разбира логиката на станалото. Бащата на най-пострадалия студент от военноморското училище - Станко Михалев, влиза в медиите за втори път. Първият беше през 2007, когато като механик на  пасажерския кораб “Експлорър” той участва в цялата операция по спасяване на пътниците след сблъсък с айсберг. Оттогава му е наградата в класацията “Достойните българи”. Сега достойният българин присъства в публичното пространство с тъжните си размисли

дали не е по-добре да емигрира

Пак тази седмица, след като се нагърби със защитата на сливенския банков похитител, адвокат Марковски начерта линията на атака – клиентът му е изпаднал „психологическа кома”. Почти като един български Уилям Фостър, който преживява своето „Пропадане”. Сливенският Фостър не е сам във вината си за това пропадане. Диагнозата на по-отговорните е морална кома.

Без цензура | 02-04-2011, 07:53 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Бомби и радиация белязаха изминалите седем дни за света.

У нас научихме, че модното кредо на премиера е „да му е широко около врата”, а тайната и на нас да ни се охлаби каишката е в гледането на картофи. Криминалната хроника започна да напомня на сводките от преди десетина години, макар че я попълнихме и с първия банков обир със заложници. Като всичко останало у нас, накрая се оказа, че и той не е това, което изглежда.

Родната чалга индустрия роди нов бисер, който удари в земята „Паисий кючек”. Шедьовърът, центриран около призива „върти краченца”, възпява финансовата криза, а ордата крадци на чужди кючеци явно е била в отпуска, защото всичко това се случва върху „аранжираната” музика на „Велик е нашият войник”. Музикалният мутант е наречен „Не моа се запра” и

ако преодолеем погнусата,

заглавието характеризира седмицата доста добре. Въпреки проблемите премиерът намери време за светски живот и отиде на модно ревю. Не пропусна да уточни, че ползва услугите на представяната модна къща, макар че тя не винаги се придържала към неговото скромно желание - „Искам да ми е широко около врата”. После, покрай банковата одисея в Сливен, премиерът отново се направи на рекламен агент – този път на едно радио. Явно започва да му става навик, дори без да броим защитата на „Лукойл”. През това време ние затвърждавахме навика си всяка следваща седмица да плащаме все повече пари за все по-малко стоки. Имаше и нов авангарден момент. С преноса, превоза, червения вятър и зелената енергия в сметките за ток вече свикваме. Оказа се обаче, че три процента от тези сметки ги

плащаме за нещо, което го няма

ТЕЦ “AES Гълъбово” първо е получил разрешение от държавата да ни продава тока си два пъти по-скъпо от “Марица-изток 2”, макар че разлика между двете централи няма. После не е започнал да произвежда ток през юли миналата година, но ние вече девети месец плащаме за изкупуването на по-скъпата, макар и непроизведена, енергия. Очаквам скоро да се въведат плащания към затворената квартална бакалница и фалиралата аптека на ъгъла. Социолозите продължават да мерят отражението на подобни иновации върху народната любов. Тази седмица беше ред на НЦИОМ. И макар и те да отчитат електорални загуби за ГЕРБ, почти 60 процента от българите смятат, че няма кой друг да свърши работата по-добре, а 44 на сто мислят, че Бойко

Борисов може да бъде добър президент

И според месечното проучване на „Галъп” Борисов е единственият, който би могъл да вкара ГЕРБ на „Дондуков” 2 – разиграни са хипотези с участието на Меглена Кунева и различни кандидати на управляващите, дамата печели и срещу Плевнелиев, и особено срещу Цветанов. Вероятно в ГЕРБ са разтревожени повече от тези цифри, макар че би трябвало да размишляват върху другите данни на „Галъп”. Според тях за 71 процента от българите икономическото положение през последната една година е станало още по-лошо, а 41 процента очакват през следващата година да стане още по-лошо. Песимистите днес – 65 на сто, са толкова, колкото са били и през последната година на тройната коалиция. Освен социолозите, прогнози правиха фармацевтите. Те очакват фалити на аптеки и поскъпване на лекарствата. Не че преди това поредно поскъпване има за всички. ХИВ-позитивните у нас не са си получавали едно от лекарствата пети месец. А здравното министерство иска

да намали парите за онкоцентровете

повече от десет пъти. Очевидно идеята е да България да стане първата държава в света без онкоболни. Изобщо. Рецептата е стара и изпитана още в Спарта – слабите и болните се оставят на милостта на боговете и природата. Лекарите също недоволстват – не само заради общата липса на пари, но и заради разпределянето им. Според депутатката от ДПС Нигяр Джафер в Нови пазар преди две години болните са разчитали на 22 лева годишно за болнично лечение, в София - на 269. сега било още по-зле. Лъчезар Иванов побърза да обясни, че това всъщност е грижа за болния, който да отиде да се лекува в модерна болница. Кой знае защо, кметове от малките градове не се съгласиха с него – може би защото знаят колко от хората им

нямат пари дори за билет до големия град

Подобни разминавания доведоха до питане към премиера дали пък финансовият му министър не е излъгал за излизането ни от кризата. Така научихме, че „всеки един министър на финансите пред хората е длъжен да бъде оптимист. Иначе помежду си сме реалисти”. Ние още не знаем докъде стига самотният реализъм на премиера, но тази седмица го видяхме още веднъж като рекламен агент – на „Лукойл”. Понеже министър Трайков продължи да настоява, че има легитимни въпроси, които изискват отговори, а не спекулации за компетнността на министъра, наложи се премиерът публично да съобщи, че му е направил „остра забележка”.  А също – че е помолил за поне едномесечен мораториум за цените – „да не ги вдигат във връзка с войната в Либия”. Операцията в Либия, между другото,

свали цените на петрола

на международните пазари. Това явно не е стигнало до премиера, както и информацията, че хазната се пълни от данъци и акцизи върху всички горива, които купим, не само от тези на бургаската рафинерия, защото иначе нямаше да ни укорява, че с протестите си срещу „Лукойл” ще издъним бюджета. Сега очакванията са бензинът да поевтинее с около 13 стотинки и да задържи цената си за един месец. Подаръкът не успя да омилостиви министър Трайков, който сравни „Лукойл” с „Росатом” заради безпрецедентния тон към правителството. Което май му струваше отстраняване от преговорите. Разбира се, премиерът Борисов, отказа информация. Фразата беше: „Просто не считам за нужно да отговарям на въпроси, които изцяло касаят моите решения”, а наследниците на Краля – Слънце спокойно могат да претендират за авторски права. Недоволните българи обаче счетоха за нужно да продължат с въпросите. В Добрич, например, поискаха правителството да си заработи заплатите, като спре да дава по пет обяснения на един въпрос, а на премиера заявиха –

благодарим за магистралите, но не ядем асфалт

Явно не са ги чули. С началото на военната операция срещу Либия многогласният държавен хор излезе на сцената и за няколко часа получихме  около пет различни позиции – както за акцията, която беше и „авантюра”, и “легитимна, нужна и правилна”, така и за нашето участие в нея. На същото махало се люлее и позицията ни за „Белене”. Тази седмица премиерът е категоричен, че АЕЦ „Белене” ще се строи, като сега имаме финландски инвеститор. Пак според премиера, цената не би трябвало да ни интересува, защото не ние даваме парите. Прав е, парите ще бъдат от заем, ние само ще го връщаме. С лихвите. И тази седмица не мина без скандал и около електроразпределителните дружества. Започна се с изказването на министър Трайков, че 15 процента от електромерите в страната не отговаряли на изискванията. Подтекстът беше, че поне 15 на сто от нас са крадци. Само че сто процента от електромерите са собственост на дружествата. Техните проверки без изключение показват, че електромерите са пипани в полза на потребителя. Държавата им е разрешила без доказателства да глобят този потребител веднага, без право на обжалване и с шест месеца назад. Електромер, мерил в ущърб на дружеството, досега не е засичан, което е

блестяща победа на монопола

над статистиката, теорията на вероятностите и принципа „изключението потвърждава правилото”. Което не е останало без внимание в годишния отчет на ДАНС. Скъпата нам служба публикува несекретната част от доклада си и така научихме, че “във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на печалбите за собствениците при формално изпълнение на ангажименти за инвестиции и подобряване на качеството на услугите”. Същото, но преведено на нормален език и с конкретни примери, може да се намери из българските медии всеки ден. Понякога дори с решение в полза на изтерзания потребител. При това медиите го постигат с подръчни средства и без бюджет. И още една тема за размисъл имаше тази седмица. От дружество на Христо Ковачки се оплакаха, че в допълнително споразумение към договорите си работниците се съгласяват да работят в дружеството пет години, а ако напуснат или ги уволнят по тяхна вина,

плащат пет хиляди лева

Директорът нарекъл това гаранция, че ще имат работа през следващите пет години. Грижа за финансовата ни стабилност тресе и тази седмица финансовия министър. Симеон Дянков продължава совалките за подкрепа на своя Пакт, като заради него отиде на крака на Алексей Петров като при изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. ”Смятам, че говорим на един език. Тук въпросът е дали този език е разбираем и за други хора”, коментира след това Петров. Дянков също изрази доволство от срещата. Не всички разбраха общия им език, този министър обаче не получи забележка от премиера, а признание, че „има глава на раменете си, може сам да определя с кой и как да се среща”. Което не попречи на премиера два дни по-късно да оповести, че пактът на Дянков си е негова работа, ние ще влизаме в пакта за еврото, въпреки че и финансовият министър, и управителят на Централната банка са против. Аргументът на Борисов е железен – като влезем в пакта, нямало да научаваме какво се случва в Европа от медиите. За целта обаче ще трябва да вкараме в данъчните си закони клаузи за данъчните основи, дефицита, монополите, дълга, пенсионната възраст и връзката между заплата и производителност – все неща, в които имаме да наваксваме много. Отделно са глобите, които реално ни заплашват още преди да сме приели еврото за своя валута с цялото поскъпване, което идва с него. Според премиера нямало нищо лошо

да се придържаме към димитровския принцип

„който не работи, не трябва да яде”, но тогава ще трябва да започне от заплатите на депутати, министри и съдии. Тази седмица научихме и за новите тухлички в партийното строителство - ГЕРБ пусна анкета до  50 хиляди членове и симпатизанти с питане какви да са кандидатите за президентските и за местните избори. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов призна, че идеята е разчистване на неподходящите лидери по места. Подходящите явно са в състояние да обяснят правилно избухвания от типа „Като не искате магистрали, ходете си по селските пътища”. Това заяви премиерът тази седмица в едно интервю, което ще се коментира още много дни. Недоволството му беше продиктувано от факта, че „по селските пътища хляб няма”. За кого обаче? За тези, които чакат по този път да им докарат хляба или за

другите, които си искат процентите?

През седмицата започна да пада и най-скъпо и законно консултираният път у нас – обходното шосе над „Цанков камък”. А из световната мрежа обикаляха едни снимки от Япония. На първата е магистрала, току що претърпяла 9 по Рихтер. На втората – същото място след четири дни, които са били достатъчни не само за полагането на асфалта и маркировката, но и за засаждането на нови дръвчета. Нас пък ни посъветваха да садим картофи. Премиерското семейство така правело и затова не се вълнувало от драстичното им поскъпване. Премиерът съживи още един спомен от младостта – самозадоволяването и едновременно с това зачеркна цялата история след Средновековието – с окончателното разделение на труда и развитието на цивилизацията. Покрай емоциите за картофите и бензина обаче тихичко се изнизаха други новини. Магистратите, намесени в сканадала с имотите за социално слаби роднини и колеги, останаха да правораздават. За да не е съвсем без поука – отрязаха им четвърт от заплатата за следващите две години.

88 депутати пък си намериха по-приятни занимания

в съботата, която за простосмъртните беше работна. Тях дори не ги глобиха. За утеха може да ни служи само скандалът в европраламента – там британски журналисти, маскирани като лобисти, доста бързичко успяха да намерят трима депутати, готови да им прокарат закон срещу 100 хиляди евро. Българин нямаше. През седмицата и криминалната хроника, наред с премиерските съвети за самозодоволяване, взе да ни връща в спомените – разчистване на дребни сметки с убийства, взривове за кметове, стрелба срещу домашни крадци. Новото беше въоръжен банков обир с вземането на заложници. Още преди да изведат стрелеца, експертът по сигурността Иван Бояджиев го провъзгласи за терорист и нарече станалото в Сливен „чист тероризъм”. Ако това в Сливен обаче е „чистият” тероризъм, то ние явно живеем в нещо, което няма как да наречем, освен дестилиран тероризъм.

Без цензура | 26-03-2011, 08:37 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица ние, българите, спечелихме още няколко първи места по бедност, на пазара картофите вече струват толкова, сякаш сами са доплували от Америка, а цените на горивата изкараха част от населението на протест.

Това обиди премиера, макар и не до степен да замълчи, а НСО получи правителствено разрешение да ни отстрелва наред с побеснелите глигани.

Седмицата започна със статистика. Храните са скочили с малко над три процента само за един месец. Така за една година вече сме натрупали 5,2 на сто инфлация, при това без статистиката да е отчела либийските проблеми с нефта и вече разрешената военната намеса. Някои твърдят, че инфлацията била неизбежна част от икономическото развитие, другата му половинка обаче е потреблението. А с него нещата се развиват за поредна седмица

на принципа „по-малко, но по-скъпо”

С повече от пет на сто е поскъпнал хлябът, а рекордьор са картофите – скок от цели 17 процента. Може би ги поливат с нефт. Дори министърът на храните призна, че няма обяснение за цифроманията по етикетите и даде личен пример за социално подпомагане – сам плати рибата на една варненска старица, докато рекламираше новата агенция по безопасност на храните. Тия риби обаче не излязоха като ония две риби, затова много повече интерес предизвиката двамата служители на чисто новата агенция, които, докато шефът им беше във Варна, се опитаха да вземат 200 лева рушвет в София. Ако гладните бунтове още са само кошмар, протестът срещу горивата изкара доста народ по бензиностанциите – да пазарува бензин за жълти стотинки. След натиска транспортният министър заяви, че

„случаят е по-извънреден”

и предложи намаляване или премахване на акциза върху биодизела и панацеята „държавен контрол на цените”. Едва ли беше изненада, че финансовият му колега веднага застана пред бюджета и защити акциза с аргумента и без друго бил най-ниският. Дянков дори покани данъчния еврокомисар Шемета у нас, за да може с чиста съвест да ни каже, че Европа не дава да си пипаме акцизите. Икономическият министър пък отново се опита да си ритне трудовата книжка, като изрази съмнение в ценообразуването на „Лукойл” и предизвика гнева на Валентин Златев с твърдението, че производствената цена на горивата у нас е висока. Въпросите за конкуренцията и вноса на горива също предизвикаха раздразнение, но не и проверка на цените на рафинериите в съседните държави, например. После Златев заяви доста по-прагматично, че преосмисляне може да има,

стига държавата да му го плати

Трайков продължи да настоява, че високите производствени са проблем на производителя и ако той не може да се справи с него, трябва да се мисли за по-евтин внос. „На цената, на която рафинерията е продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес”, заяви министърът, който май тепърва ще разбира механизмите на предизборното финансиране. Държавата няма големи възможности за намеса на пазара, продължи да твърди Симеон Дянков, макар че държавата доста активно се опитва да регулира кюфтета, менюта на квартални кръчми и хладилници на бакалии. От друга страна – като се знае, че след всята държавна регулация цените скачат, може би е по-добре да се оставим на милостта на „Лукойл”. Оттам лаконично се оправдават с вдигнатите цени за барел петрол. Очевидно онези стари вестници от 2008-ма, според които петролът е 150 долара за барел, а бензинът – лев и 45,

са изпаднали от някоя паралелна реалност

Защото сега „поскъпналият” петрол е около 120 долара, а бензинът – 2 и 50. И без подобна конкретика, само с въпроси за гражданските протести, премиерските репортери го разсърдиха с питания и Бойко Борисов първоначално дори отказа да говори. Разлика нямаше и след проговарянето - акцизите са европейска работа, съжалявам. Макар че европейска работа е също и проучването „Индекс на потребителските пазари” на Европейската комисия. Тъкмо според него българинът търпи най-големи лишения от всички европейци, най-много от нас живеят в мизерия, имаме и най-лошите условия като потребители. И ако проучванията на комисията можем и да ги заобиколим, какво да кажем за изводите на Световната банка, в която се кълнат всички министри начело с финансовия. В тях пише – в Източна Европа България е сред страните, в които икономическата криза е нанесла най-голям удар върху хората, а

правителството на ГЕРБ е засилило негативния ефект,

като е намалило разходите за здравеопазване и образование. След тези правителствени стъпки, според последния доклад на Световната банка, българите за компенсация са започнали „да прибягват до стратегии, които не само влошават качеството на живота им, но и го застрашават”. Нищо ново за нас, всъщност. Изненадата беше повече при социолозите. След като дълго време електоралната любов доказваше, че освен очи, явно няма и джобове, и стомах, логиката най-сетне започна да взема връх над балканските изборни чудеса. Това поне сочат данните на „Медиана” - в 12 на сто от българските домакинства има по двама безработни, 44 процента са свили рязко разходите си, а като резултат - 54 на сто вече са разочаровани от ГЕРБ. Никой не печели обаче – просто расте лагерът на тези, които на следващите избори ще идат за гъби. За пръв път декларирната подкрепа за ГЕРБ и Атака не стига за мнозинство. Вероятно най-лично и най-болезнено е обръщането на блюдата на „Дондуков” -

Първанов изпреварва Борисов

Това очивидно не е достатъчно за него – след като преди четири месеца каза АБВ, сега президентът каза и Я – стана ясно, че гражданското сдружение изобщо няма да се роди официално чрез регистрация в съда. Макар че и от двете страни на „Дондуков” би трябвало да се тревожат повече от друго – папките с имена на бъдещи посланици, например, продължават да са пълни с бивши доносници. Дали наистина сме били осем милиона ченгета, или кръгът на търсене не е достатъчно широк, защото и търсещите не могат да излязат от него? Независимо от отговора ситуацията започва да изглежда доста цинично, ако го гледаме откъм местата, където се опитваме да си пратим ченгетата. И това далеч не беше единствената новина с вкус на цинизъм и загуба на смисъла. В Асеноград, например, едни хора, срещу определени суми, осигурени от местния електромонополист, обясняваха на ромите как да си планират семейния бюджет. Резултатът бил, че

спрели да си купуват „маркови дрехи и обувки”

Очевидно преди са им били в изобилие. А в София управителят на НОИ Христина Митрева, щедро компенсирана за отпуски и други пропуснати ползи, когато от една държавна работа се премести на друга държавна работа, поде кръстоносен поход срещу осигурителните престъпления  с болнични и обезщетения. Световният ден на потребителя, отбелязан тази седмица, също се получи постен и сив, макар че по света бяха насочили тазгодишното издание към банковите услуги. При които у нас има вълна от падащи лихви по влоговете, срамежлив ръст по кредитите и закон за тях, който би изправил косите и на Айнщайн. А ако сравним казаното от управителя на БНБ Иван Искров: „Цената на една банкова транзакция в България е 9 стотинки”, с таксите от по пет лева, които ние плащаме на банките за същите транзакции, излиза, че

надценката при тази услуга е 5300 процента

Пет хиляди и триста. Което си е чисто финансово чудо. Чудеса започнаха и при усвояването на европарите. Премиерът започна да заточва министерските чиновници в провинцията на талази - по агенции и министерства. Обяснението е, че по някои магистрали трафикът трябва да се засили, за да можем да вземем пари от Европа за довършване и ремонти по тях, а и така щяла да се раздвижи местната икономика. Като пробен изстрел е движението, което ще настане между столичната община и земеделското министерство, които си менкат сградите. Там аргументите са допълнени от желанието общината да е в най-красивата сграда и от илюзията, че местният бюджет има повече пари за ремонта й. Точни разчети за икономическия ефект, разбира се, няма. Когато се появят, те ще трябва да калкулират и семействата на натирените чиновници, и катастрофите по разбитите магистрали, и убийствения ефект от появата на купувачи със софийски заплати в магазините при хора с три пъти по-малки доходи. Но пък Европа

ще ни даде пари за още магистрали,

по които вероятно ще събираме и пътни такси. Макар че накрая ситуацията неизбежно ще стигне до традиционната крачка назад. Бихме могли да кажем „тури му пепел”, но точно тази седмица ще е неприлично. Макар министър Плевнелиев да защити магистрала „Тракия”, да отхвърли възможността за оставка и да обвини медиите в изпълнение на поръчка, пепелявият вкус остава, след като БСП извади доклад, че на Лот 2 на магистралата като строителен материал се използва пепел. Поръчка, оказа се, има – от транспортното министерство. Сега тази независима експертиза, пълна с тежки констатации, ще бъде дублирана с още по-независима. Макар че най-независимата експертиза ще бъде времето след пусковия срок. Може би не е лошо да припомним на експертите, че едно време слагали майстора на моста под него, и да ги пуснем те първи да се повозят. Шумно беше и в съда. Вече се говори, че новият спецсъд ще има нужда от над десет милиона годишно. Докато го чакаме да заработи, братята Маргини бяха оправдани и на втора инстанция, а Деница Урумова, която бе дисциплинарно уволнена заради скандала в Приморско, съди общината по две дела и обмисля трети иск - за психически травми. Затова не е чудно, че живеещият в село Доктор Йосифово

Данаил Момчилов се е запътил към мешерето

Бащата на Момчилов е пребит до смърт, виновният, понеже си признал, получил присъда от 12 години – по-малко от минималната по закон. Та Момчилов разбрал от приятел, че мешерето още не познава думи като съкратен процес и ще търси възмездие там. На този фон почти умилителна беше новината, че Феим Чаушев просто се е изгубил в превода и нямал нищо общо с рекета за крадената кола. Чаушев остана в ареста, а група директори се чудеха къде е мястото на някои хора от здравното министерство. Директорите на 36 общински болници получили тази седмица покана от министерството си да подпишат Запис на заповед без сума и дата. Зад сложното наименование стои простичката възможност министерството да поиска от тях всяка сума, която впише над точките. За компенсация министерството дало обещание да плати вече изработените от болниците средства за ТЕЛК, хемодиализа, спешна помощ и реанимация. Устно обещание. Трусовете в Япония отприщиха вълна от състрадателност по социалните мрежи, предложение да пратим минерална вода и пожарникар, покана един милион японци да дойдат у нас и с

бясно пазаруване на йод по аптеките

В Бургас услужливи хора дори съобщавали, че радиацията ще дойде на 13-ти, в 10 вечерта, а в Шумен родители забраниха да пускат децата им на двора, докато са в детската градина. Може би чернобилските уроци се забравят трудно, но по-вероятна е по-тъжната възможност – ставаме все по-лесни за паникьосване и манипулиране. Ако не вярвате – разгледайте глобуса. Покрай японските трусове във Варна ни успокоиха, че новите сгради са строени така, че издържат седма степен по Рихтер. Много ни се прииска да повярваме. Някои искат да си платят и данъците – толкова много, че обсадиха гишетата от първия ден и после започнаха да се оплакват от опашките. При това бързащите далеч не бяха тези, които ще спестят хиляди от отстъпката. Ако не сте от най-бързите или просто чакате да си получите съобщението – не се надявайте много. Две седмици след началото на срока за плащане стана ясно, че фирмата, която печата и праща бележките за дължими данъци, в момента я избирали. Друго едно писмо обаче беше написано, пратено и добре рекламирано. КРИБ, или Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, прати на министър председателя благодарствено писмо, защото неговото правителство

било „единственото в съвременната история

на България, което провежда целенасочена политика за защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса в страната”. Този шедьовър на епистоларния жанр би накарал Шодерло дьо Лакло да изяде „Опасни връзки” още в ръкопис, а ние тръпнем в очакване да бъде учреден орден „Герой на капиталистическия труд”. Нас, гражданите, никой не ни е питал дали се чувстваме първокласно обгрижени, освен социолозите, а там, както видяхме, любовта става все по-оскъдна. Може би затова КРИБ помислиха и поне излязоха с уточнение за тревожно свитото потребление. През същата седмица, докато КРИБ са писали благодарственото писмо, в Софийския университет пишеха обяснения, че държавата е осигурила 60 процента от средствата, необходими за Алма матер. Може би трябва да съчинят една

обява за конкурс - за нови братя Георгиеви

Пак тази седмица британският посланик Стив Уилямс за втори път пое мисията на кралството в София. Като мина през дежурните похвали към правителството за борбата му с организираната престъпност, посланикът в прав текст заяви, че след полицейските акции трябва да има и убедителни присъди. Не мина и без спомени - в комунистическа България Уилямс бил най-впечатлен от присветващите фарове на черните „Волги” на властта. Сега забелязал мутренските джипове да се държат по същия начин, та ни посъветва да си сменим имиджа. Послушаха го май. След като катастрофите с коли на НСО зачестиха, а гражданите взеха да се оплакват, бяха взети мерки. Цветомир Богданов, например, вече ще бъде

обвиняем в съпричинителство на катастрофа

Той я съпричинил през април миналата година, когато возел жена си и детето си и с около 30 километра в час минал през кръстовището на зелено, но имал лошия късмет да го връхлети бързащата кола на военния министър. И понеже вдигна шум, сега ще отговаря солидарно с шофьора на министъра, който отрашил на червено, сякаш са ни обявили война. Тази седмица разсеян цивилен на свой ред мина на червено и спря в кола на НСО. Дали сега и шофьорът на НСО ще отговаря за съпричинителство? И за да не протестират Богданов с пострадалото си дете в частност и изтиканите от пътя като цяло, правителството взе решение за отстрел на опасните животни и населението. Според гласуваното от министрите „служителите на Националната служба за охрана могат да стрелят по преминаващи около кортеж на властта коли, ако преценят, че се създава потенциална опасност за охранявания”. Не са уточнили само

за гражданите отделен ловен билет ли ще има,

или ще важи картата на НСО. И като  поредна илюстрация на пошлостите, които са ни залели отвсякъде,тази седмица дойде новината за един пожар в Септември. Там през първата година на новия век беше оставен да умре в мизерия дисидентът Илия Минев. Осем години след това признателните демократи му издигнаха паметник, а тази седмица изгоря родната му къща – запалил я клошар. Демокрацията май успешно я приспахме, взехме да вдигаме словесни паметници на това, което я замести, а процентът поели към клошарството, расте.

Без цензура | 19-03-2011, 08:54 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Тази седмица в държавата освен „Мерцедес” откраднаха и министерска внучка.

Един заместник министър го закопчаха, докато прибираше рекета за друга крадена кола. Финансовият министър ни осведоми да не се надяваме на нови заплати, а също - че нищо не може да направи с полуделите цени, защото така било по цял свят. Близките на мнозина, които си отидоха от рак през последните години, научиха, че с пари за лекарствата им са плащани ремонти и заплати. Премиерът беше на театър за седми път. А един българин от Родопите, докато рути гаража в двора си, е на път да се сдобие с места за паркиране на третия етаж на къщата си – чуден малък образ на цялата ни държава.

Гордият собственик на странната строителна виза за гараж е Енвер Коджебашев от Борино. Като повечето българи, той си държал колите на пътя,

докато не дошло време за спазване на правилата

Като нов европеец, човекът поискал разрешение да си превърне плевнята в гараж. Като повечето селски плевни, и тази не била точно законна, но по добра нашенска чиновническа традиция всички били забравили за това, а на човека му казали да почва строежа, пък документите - после. Което още си е в реда на местните нрави и човекът го изпълнил. А като си взел визата, разбрал, че колите трябва да си ги качи на третия етаж на къщата, а плевнята, отдавна глътнала парите за гаража, изобщо трябва да я събори, защото така пишело в селкия кадастрален план отпреди 26 години. А и нали вече има ред и дори незаконните барбекюта падат негова жертва... В родопската история ги има и задължителните партийно-криминално ритания между намесените в случая, и неизпълнените съдебни решения, и юридическите бъркотии, които завършват с един вече съборен гараж и с безадресния вопъл на потърпевшия:

„Искам да съдя някого, а по закон няма кого”

Колкото до колите – те вероятно са се върнали на улицата, където не им е мястото. Енвер от Борино обаче може да е само доволен от този свой сблъсък с държавата. Хората с диагноза „рак” тази седмица също научиха какви са били държавните приоритети. Проверка на Сметната палата завърши с констатацията, че за четири години – от 2006 до 2009 – 50 милиона лева, с които е трябвало да се купят лекарства за злокачествени заболявания, са отишли за заплати, обезщетения и ремонти. През това време ние непрекъснато слушахме за забавени доставки, липсващи лекарства и отложено лечение. За някои – завинаги. Вероятно и след тази новина мнозина са си помислили: „Искам да съдя някого”. И тук по закон май няма кого. Без промяна е ценовата житейска проза – етикетите всяка седмица са нови, най-необходимите стоки поскъпват най-сериозно под бдителния поглед на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и в очакване на новата комисия. Засега

ефектът от въпросната комисия изглежда твърде дефектен

Преди да е тръгнала, чухме прокоби за затваряне на кварталните бакалии, без да има ясно решение как да спре изнудването от страна на големите вериги. За комисията съмнения вече изрази кой ли не, тази седмица към критиките се присъедини и финансовият министър, при това с авангардни обяснения. Симеон Дянков смята, че всяка съпротива е излишна, защото по-скъпите храни били глобална тенденция, породена от увеличената средна класа, която искала да яде повече. Макар че срещу някои регионални прояви на тенденцията може би трябва противодействие. Защото българската средна класа вече 20 години е само смътна мечта, а българските цени вече задминаха и италианските, и гръцките, и германските, само дето там получават месечните ни заплати за около седмица. Тази глобална тенденция обаче убягва на Дянков, който ни предупреди да не чакаме промени в заплатите си тази година. За пенсиите още имало време за размисъл, макар че според отчет на самото финансово министерство

държавата не е внесла нито лев в Сребърния фонд

през последните десет месеца. На този фон за добра новина може да мине оттеглянето на идеята да плащаме и екотакса за рециклиране на бялата и черна техника. Странни новини имаше и от съда. След проверка на инспектората из прахоляка бяха намерени дела от 1993 година, дела, отлагани по двайсетина пъти, докато си додрапа до изтичане на давността, дела незавършени, защото съдиите им са били на семинари как да си завършват делата успешно. 54 магистрати са били хванати в крачка и предложени за наказание, уволнен е само един - Деница Урумова, която без малко да се сдобие с вила край морето като крайно нуждаеща се. Хрониката за тази година също се пълни с достойни за размисъл ситуации. В мача „Държавата срещу Николай Цонев”

резултатът вече е нула на три в полза на Цонев,

оправдан в трето дело тази седмица. При поредното слушане МВР предостави като доказателство орязан запис от каубойските изпълнения при ареста на Цонев, а основният свидетел - следователят Петьо Петров, вместо да отговори бил ли е сътрудник на службите, заяви: „Настоявам да се провери дали съм бил сътрудник на МВР, ДАНС, фирма „Озеленяване”, ЦРУ, МОСАД и всяка друга служба на тази планета”. Което обаче не е необходимото на съда разрешение за достъп до информация. Но пък добре отвлича вниманието от друго – услужливото подаване на кадрите от ареста до всички телевизии е станало „съгласно чл. 153, буква „з” от Наредбата за приложение на Закона МВР”. Така поне казва вътрешният министър. Съдията по делото обаче е установил два факта, от които носът на министъра би трябвало да е доста пораснал – член 153 е бил отменен към момента на пускане на видеото, а буква „з” в него не е имало към никакъв момент. Отложи се и друго дело, фокурисало електоралния гняв – срещу Емилия Масларова. Един от обвиняемите не получил акта си навреме и май

съдът започва да брои отлагания и тук

Друг сериозен процес обаче се увенча с победа и дори с изпълнено предизборно обещание, дадено лично от премиера Борисов. Тази седмица жертва падна барбекюто на Доган. Собствениците на сараите сами го бутнаха, макар и два дни след изтичането на законния срок, а новината заля държавата. Доста по-малко време отне обсъждането, че си имаме заместник-министър – рекетьор. Може би защото е бивш, а може би защото вече сме свикнали с издънките на Чаушев или Феим-Петър-Бисер, но фактът, че е бил посредник при откупуването на крадена кола предизвика по-малко вълнение от перипетиите на поредните телевизионни ферхундета. В противозаконното отнемане на автомобили също записахме иновация –

противозаконно отнемане на министерска внучка

Досега общинските паяци бяха тези, които изкарваха акъла на някой и друг родител, вдигайки и отрочето с колата. Тази седмица обаче и крадците се издъниха с „Мерцедеса” на Вежди Рашидов. Те бързо поправиха грешката, като оставиха първо детето, а после – и самата кола. Полицаите така и не хванаха ненаблюдателните крадци, но министърът многословно им благодари за реакцията, макар че по-вероятно радиото в колата е било включено и новините са стимулирали бързото отърваване от плячката. Автопремеждието ни лиши обаче от възможността министър Рашидов да развие по-нашироко тезите си за културата на Бойко Борисов. „Няма български премиер, който да е ходил седем пъти на театър”, разказваше току преди автокражбата министърът. Всъщност, прав е. За останалите ходенето на театър е нещо, започнало много преди сядането в премиерското кресло, поради което

„Сако от велур” от известно време не е новина

за тях. И докато театралните вълнения на Бойко Борисов продължават да предизвикват коментарии, реакция по един стар скандал няма и днес, както нямаше преди четири години. Тогава симпатичният Майкъл Пейлин мина през Балканите и разказа това-онова за държавите тук – за европейска Румъния и за циганска България, например. През 2007 европейското ни самочувствие не беше достатъчно, за да се възмутим. Сега, при повторението на филма, вълната от протести е емигрантска, а държавата все така я няма. Макар че и самият Бойко Борисов се присъедини към тезата, че пари, освен за бахур и магистрали, трябва да има и за културата. Дотук е ясно, след похарчените десет милиона за десетте чудеса на България, че ще строим магистрали, за да се стига до любимите на премиера източници на мощи и чудеса. Затова не е лошо министър Рашидов

да заведе премиера и на филмотечно кино,

та дано чуе онзи въпрос: „На кого му е трябва път, който не води към храма”. Няма да е лошо да имат под ръка и някой, който да обясни, че храмът не е задължително място, на което са намерени кости. Но нищо чудно това лято и рокът да се намести в премиерските културни приоритети, независимо от семплите му музикални предпочитания. Защото тазгодишното издание на „София Рокс” ще бъде на хиподрума в Банкя. Съдейки по сегашното състояние на района, възможностите са две - или дошлите ще преживеят битово първия Удсток, или баровците в Банкя ще получат нова инфраструктура в съкратени срокове и за държавна сметка, „за да не се изложим пред чужденците”. Пак с мотива за излагането и с фразата „така правят всички” тази седмица беше подет кръстоносен поход срещу пушенето в българските филми – оттук нататък в българското кино пушачи няма да се снимат. Което с един удар вижда сметката на всички идеи за биографични екранизации, опити за художествено осмисляне на близкото минало, ъндърграунда и младежките вълнения. Следващата фаза е

да пратим няколко пуристи в Съединените щати,

където да ги научат как се цензурира Марк Твен и как се фотошопват цигарите от класическото кино. Заради културни вълнения вероятно останаха незабелязани протестите и на кардиолозите, и на земеделците. Животновъдите поискаха нов земеделски министър, данъчни облекчения и по-лесен достъп до европарите, като донесоха и армаган на премиера – агънцето Бойка. Борисов така и не слезе да си вземе адашката, а животновъдите си останаха с надеждите, че добрият цар ще ги чуе и ще смени лошите си съветници. Годината обаче е изборна и излишни движения няма да има, защото машината вече започва да набира инерция. И неуморната Татяна Дончева оповести, че е готова да седне във всяко властово кресло, което електоратът й предложи, като го поведе на избори под мотото „Вън мутрите от властта”, макар че това

до голяма степен ни заплашва с безвластие

Далеч по-практичен ход предложи костендилският кмет. Петър Паунов иска ромските махали да останал без изборни секции и ромите да гласуват извън квартала си, където и контролът, и пазаруването ще са по-лесни за контрол. След 20 години обаче въпросът все повече е не как да контролираме изборния алъш-вериш, а дали изобщо искаме. Весело беше тази седмица и на заседанието на варненския общински съвет. Там работата традиционно започва бавно и късно, а тази седмица първата почивка беше обявено веднага след първия звънец. БСП поискаха време за изясняване доколко кметът Йорданов стои зад идеята на „Златни пясъци” да се построят още жилищни сгради при все така липсваща пречиствателна станция. Третият опит се оказа успешен, а агенциите отсега могат да оцветят рекламите си със златни пясъци в по-тъмно кафяво. Нерешеното уравнение със сградите и отпадъците обаче беше изместено от новия председателстващ. Тази седмица начело на заседанието застана Веселин Марешки, защото...

трябвало да си спечели баса с колега

Веселбата включваше доста буквално изместване на Снежана Донева от стола й и фарсови разговори по телефона от двата края на залата, докато загубилият баса Красимир Симов даваше съвети как се води заседание. На следващия ден мажоритарният депутат на Варна от ГЕРБ се опита да говори пред съвета с мнозинство на ГЕРБ. Съпартийците на Красимир Петров обаче успешно го отсвириха, одобриха преобразуването на собствеността върху общински имот и дадоха право на Веселин Марешки да строи до оградата на болница „Света Анна”. И тази седмица продължи течът на информация от „Уикилийкс”. Разменени записки по либийския СПИН-скандал

потвърждават това, което си знаехме

– българските сестри нямат нищо общо със заразяването на децата, станали жертва на корупционна сделка със заразена кръв и продажни либйски чиновници. Подозирахме и другото, написано от испанския дипломат Карлос Фернандес-Ариас - заместник генерален директор по общата сигурност във външното министерство в Мадрид и заместник на дирекция “Северна Африка” там. Според него либийците превърнали в изкупителни жертви българките „защото смятали, че никой няма да застане зад тях”.

Без цензура | 12-03-2011, 07:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Последните дни дадоха много аргументи на оптимистите, които се утешаваме, че винаги има и по-лошо.

В Уганда новият президент заплаши опозиционния кандидат с изяждане. Предвид традциите им, ние определено сме по-добре в това отношение. От друга страна, след десетина години приказки за електронно правителство, ние си имаме три електронни услуги, а Зимбабве – цяла система, при наполовина неграмотно население.

Докато Либия се клатушка на прага на гражданската война, някой у нас сметна, че ще е много подходящо точно ние да пратим медицинска помощ, а от Брюксел председателят на Еврокомисията Жозе Барозу поиска европомощите да зависят от демократичните реформи. През това време Шести американски флот тихичко започна да потяга редици. Оптимистите се надяват поне

либийската реколта талибани

да не е по-лоша от афганистанската. И докато у нас вървяха залагания коя частна телевизия ще се изложи с най-чалга концерта на поредния национален празник, австрийският предприемач Рихард Лугнер, известен с прякора си Хоросана и с това, че плаща за Виенския бал, предизвика скандала на годината. Балът, който всъщност е годишната държавна светска изява на Австрия и цяла Европа, има тази година за специална гостенка Карима ел Махруг. Тя е далеч по-известна като малолетната проститутка Руби, обслужвала Силвио Берлускони и постави държавните мъже и жени на Европа в позицията да гледат към официалната ложа и да се питат какъв точно сигнал е това за световната политика. Отговор подават някои „западноевропейски психолози” – след връчването на американските филмови награди те изведнъж откриха, че „Черният лебед” не е наръчник за малки момиченца от типа „Барби – балерина” и вместо да обсъдат дали страданията без катарзис не са лошо послание, закършиха пръсти че историята ще докара

хранителни разстройства и психически смущения

на истинските балерини. Добре, че преди време никой не се сети да се пита дали доктор Ханибал Лектър няма да повреди необратимо психиката на всички останали лекари по целия свят. Та явно светът става по-просто място за живеене. Като „по-просто” изобщо не означава „по-хубаво”. И ние започнахме простичко март – закичени с бели и червени конци, на които услужливо бяха виснали местни политици, турски сапунени герои и почти съблечени чалгаджийки. Който си е купил – заслужил си е, каквото му се случва в живота, диктуван от тези негови герои. Лошото е, че всички останали сме в графата „косвени щети”. Националния празник посрещнахме с изненада – Светият синод обяви за светци българите, загинали в баташкото клане и в Априлци. Какви са жертвите на останалите кланета, попитаха веднага в другите опустошени градове. Само историческата дистанция ли определя мъченичеството, попитаха наследниците на жертви от следващите режими. На самия Трети март

политиците ни останаха изненадващо изолирани

Въпреки че електоратът беше предварително проверен, никой от елита не отиде при тях за дружески ръкостискания и реплики. А може да е било тъкмо поради опасение от репликите. На Шипка пък възстановката на опълченската дружина се оказа обезоръжена, защото 150-годишните им пушки излязоха по-трудни за пререгистриране от базука. И без друго и този път националният празник се оказа само фон за различни „програмни” и „основополагащи” говорения на политическите ни първенци. Премиерът Борисов за пореден път заяви, че няма да се кандидатира за президент. "По-демократично управление от нашето не е имало", скромно обобщи министър председателят. През това време най-демократично живеещите се чудеха какво става с парите им, а проучването на „Алфа рисърч” отчете – 37 процента от българите все още си харесват правителството, но пък 80 на сто никак не са доволни от волните полети на цените в държавата. Иначе казано – пари няма нито за хляб, нито за пасти, а политическите зрелища станаха толкова много, че не забавляват никого. Облечени в цифри от националната статистика, усещанията ни изглеждат така – за една година

доходите ни са намалели с почти 4 процента,

половината си пари даваме за храна и сметки, пестим, като даваме по-малко пари за здраве, за дрехи и обувки, за месо и зеленчуци. Три дни след огласяване на цифрите земеделският министър, който все повече остава без реален ресор, заяви, че започва борба със спекулантите. Което значи „пакет мерки” за наблюдение на цените, структура от типа БОРКОР и дори пряко наблюдение на премиера. Така десният кабинет лансира поредната лява идея, която зазвучава почти левашки, ако се сетим, че у нас вече има Комисия за защита на конкуренцията, която би трябвало да върши точно това. А все още присъстващите чужди играчи на пазара получават още един знак, че държавата смята да им влезе с бутонките. Местните вероятно пък се утешават със съдбата на лозунга от соц-кръчмите: „На война с мухите!”. Накрая – на война като на война - мухите побеждават. Не че е лошо, когато някой се увлече, да има държавен орган, който да удря през пръстите. „Медиапул” обаче провериха тази седмица как работи Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана за краткост „Кушлев”. Та извън медийната шумотевица комисията за шест години е вкарала в бюджета 230 хиляди лева и е получила обещание от съда за още 430 хиляди. За същите шест години само

заплатата на шефа на Кушлев е половин милион

А един от клиентите му – Йоско, тази седмица уби двама души с бронирания си джип, нищо, че съдбата на автопарка, парите и дворците на въпросния Йоско ги оглеждат за конфискация отпреди шест години. Подобни сметки, изглежда, не смущават правителството, защото тази седмица анонсираха още един спецБОР. От държавния бюджет ще бъдат заделени 70 милиона лева, с които държавата ще компенсира общините, глобени заради чиновнически грешки по европроектите. Излъганите обикновени граждани и фирми няма да имат достъп да тези пари, а, както по-рано беше казано, няма и механизъм за наказване на чиновниците, заради които се създава фонда. Тази седмица, с разрешението на държавата, пак настъпи време електроразпределителните дружества да кажат колко още искат от нас. За Североизточна България Е.ОН желае да натовари сметките с над 14 процента, като в съобщението до медиите това беше маскирано с фразата „под 2 стотинки за КВтч». Делата срещу регионалния монополист междувременно станаха 1080 само в районния съд.

На тази високоволтова струна засвири

и Волен Сидеров навръх националния празник. «Атака» искат национализация на трите ЕРП-та и закони в защита на българското население, за да продължат да подкрепят правителството. Волен Сидеров формулира исканията от трибуна, издигната до храма «Александър Невски» - защото е в центъра на София, но и защото споровете с общината и НСО къде точно да е трибуната осигуриха много медийно време. Накрая партийните гаулайтери пак гледаха изпод вежди дошлите да празнуват, също както ги изблъскаха от паметника на Левски на 19 февруари. Засега всички ние позволяваме да късат и да употребяват и празниците, и недоволствата ни. Та може би не е зле да си припомняме от време на време едни строфи от Мартин Ниемьолер:

«Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах. Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах. Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.»

Кабинетът е далеч от поезията обаче, притиснат от политически прагматизъм. Което не означава, че не мисли за нас. В изпълнение на поредната евродиректива, например, скоро ще можем да си получаваме презервативите на работното място. Идеята е профилактика на СПИН. Макар че у нас преди СПИНа трябва да се профилактират доста други болежки. Като тези на фирми, които не плащат заплати, а държавата не може да ги принуди. Които осигуряват на минимума, а държавата не може да ги хване, защото работниците им не смеят да се оплачат. Които събират безработни и им вземат последните пари за предварителни курсове и кастинги, макар да знаят, че няма да назначат никого, и това не е незаконно. Та може би наистина имаме нужда от един, но голям презерватив. С надпис „Нямам нужда от секс, правителството ми го... причинява... всеки ден.” След като се погрижи за нас, парламентът взе мерки и за себе си. Още в края на този мандат избраниците ни ще имат нова зала. Удоволствието ще ни струва между 10 и 14 милиона лева. Че даже и

за някакви спестени 10 милиона ни разказаха

покрай тази сметка. Не е ясно, освен на дългата верига печеливши от поръчки, кому е необходимо точно сега депутатите да стават новодомци. Разбира се, въпрос на престиж е формата да отговаря на институцията, но дали не трябва първо съдържанието да се приведе в такъв съответстващ вид? Ремонти са предвидени и за съдържанието, между другото. Има вариант да отпадне забраната за създаване на нови парламентарни групи от отцепниците вътре в парламента. Поредното променено решение на ГЕРБ се дължи на факта, че бегълците от РЗС, ДПС и „Атака“ ще могат да формират групичка, която ще ги подкрепя и така герберите няма да разчитат само на Волен Сидеров. Макар че, ако се доверим на "168 часа", бунтовници има вече и вътре в самата група на ГЕРБ. Спорът бил породен от дълбоко принципния въпрос – защо едни по цял ден седят да натискат копчета в залата, а другите през това време си движат бизнеса. От дясно също създават проблеми на кабинета – след серията издънки на вътрешния министър Синята коалиция постави публично цена на подкрепата си – главата на Цветанов. Засега шефът на Цветанов се ограничава да съветва спорния тъст да внимава с похожденията

и разказва вицове за тъщи,

при това далеч отвъд добрия вкус. А самият Цветанов продължава да натъртва колко е богат – «с любовта на семейството си». Това накара Костадин Проданов, като експерт на президентското движение АБВ, докато критикува дянковия пакт за финансова стабилност, да предложи и „емоционален борд” – „на висши държавни мъже не им се разрешава да вземат отговорни решения без да са преброили до 100”. Или до колкото могат. Седмицата ощастливи и лумпените, които ходят по мачове, за да се бият. Дойде ред на срещата „Левски” - ЦСКА, наричана по инерция „дерби”, извън терена мачът завърши с трима ранени полицаи, десетки набити и изгонени фенове - не всичките виновни, потрошени витрини, коли и автобуси. И срещу всичко това футболният съюз продължава да иска милиони за телевизионните права. Голямата спортна новина обаче беше от Банско - със стартовете от световната купа. Както и с камериерките-крадли и преводът на английски в менютата

"бански старец със запек",

открит от министър Трайков. И със самите министри, облечени в екипи с търговска реклама и обзети от ентусиазъм за сеч, която да освободи място за нови писти. По това време в София закриха фонда за трансплантации в чужбина. По отработената схема с фонда за лечение на деца парите се връщат в бюджета, а болните да се оправят сами. Също като ромите от старозагорския „Лозенец”, които изобщо не се притесняват, че лекарят им се оказа менте. Те си го искат обратно, защото ги лекувал „почти без пари”. На много по-високо ниво за ромските проблеми заговори и омбудсманът. Константин Пенчев предложи да узаконим ромските гета, та хората там, като усетели, че имат нещо свое, щели да почнат да си плащат данъците и изобщо да се държат като граждани. Не беше лошо омбудсманът да дойде и да погледа

гражданското поведение на ромите от «Максуда»

Още докато събаряха незаконните коптори на улица «Девня», обитателите им вече вдигаха нови бараки от другата страна на улицата, в «Кербала». А в Монтана тази седмица се срути още недовършения завод за отпадъци, започнат миналата година. Вероятно заради «пропуски в строителните работи”. Явно някой е карал на принципа АМ – „Ако мине”. При гравитацията НМ – „Не минава”. В политиката минава. На приниципа ВМПЗ - „Винаги може и по-зле.”

Без цензура | 05-03-2011, 08:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

През последните седем дни у нас пациенти и лекари пак са заедно - за да протестират, Африка направи още една крачка – към друг ред или към общ апокалипсис, а клетвите и обещанията пред паметника на Апостола увяхнаха по-бързо от служебните букети.

Преди седем дни пак бяхме изкарали големите думи, които ползваме на всеки 19 февруари. Ползвахме и тази година и въпросителните в тефтерчето на Левски, и изумлението, че никой нищо лошо не бил казал за него, извадихме и предупрежденията за Русия, и спомена за самотния път на страдалец, избран съзнателно.

Все повече става обаче и гузното усещане,

че ако не беше бесилото, и за него щеше да се намери после някоя килия като варненската на Капитан Петко войвода. След това нещата продължиха по обичайния си ред. През същата седмица кардиолози от Варна, Плевен и Ямбол започнаха разяснителна кампания защо е много важно да получите инфаркт по-рано сутринта. Парите на болниците за тази пътека са орязани и помощ може да бъде оказана на първите осем за деня. Деветият чака до утре, плаща си или разчита на чудо. При болните с онкологични диагнози съотношението на лекуваните по каса и от собствен джоб може да се окаже също толкова страшно. Според новата методика, разясни шефът на столичния онкодиспансер,  лечение, заплатено от държавата, ще могат да получат около една четвърт от болните.

Останалите чакат за „друг път”,

доплащат си или разчитат на чудо. До сметките за живота и здравето ни тази седмица се наредиха и други сметки. Вътрешният министър Цветанов тия дни може би си е задал един от основните въпроси на демокрацията – кой пази пазачите. Или се е сетил, че като наближават изборите, ще има нужда от още информация, при това – по-добре пазена. Затова каза: „Дайте да дадем” и поиска още 31 милиона лева. Те били “за техническо обезпечаване на работните места на служителите по СРС-тата”. Иначе казано – за шпиониране на шпиониращите. Иначе, в дните, когато тръгнаха първите фоточеститки за нарушилите пътните правила, изведнъж стана ясно, че всичките петнайсет снимащи радара у нас са незаконни. На горния етаж главният прокурор Борис

Велчев прогнозира “колосален хаос”

със спецсъда за организирана престъпност и поиска отлагане. Заместник председателят на парламента Анастас Анастасов в същото време поиска тотална отмяна на европейските проверки у нас. Нищо, че поредната междинна визитация завърши с похвала за свършеното дотук и с много по-дълъг списък препоръки какво още трябва да се направи. Времето за реакции в икономиката май пък съвсем свърши. И ако позицията на Иван Костов за вече настъпила стагфлация можем да подминем с “разбирането” на Бойко Борисов, че идват избори, това трудно може да се направи с данните на КНСБ за срив на трудовия пазар, подкрепени от цифрите на националната статистика за

нови 150 хиляди безработни,

което означава, че вече над 11 процента от икономически активното население е вън от пазара на труда. В такава ситуация, разбира се, реакцията е да си пазиш работното място. Което не важи, ако си депутат. Там е съвсем нормално два пъти за едва седмица на работа да не отидат достатъчно “работници”, а накрая всички да получат бонус едноседмична ваканция за националния празник. Според председателя на групата на ГЕРБ Красимир Велчев било по-изгодно икономически да се спести ходенето на народните представители до София само за един работен ден. Един, защото очевидно за работа се броят заседанията, показвани по телевизора, а комисиите са оставени да произвеждат решения по чудодеен начин. Може би е време Велчев и компания да се досетят, че скоро и ние ще се сетим, че

те вкупом не са ни икономически изгодни

и то не само по празниците. Защото има нещо ненормално не само в това олиото у нас да е два пъти по-скъпо, отколкото в Ротердам, но и в това, че една краставица може да стане по-скъпа с 40 процента само за една седмица. И това да е само началото, защото ако сега все пак има някакви български краставици по пазара, то след 50 години няма да има кой да отгледа и една. Според прогнозите на Института за изследване на населението и човека в БАН точно толкова време е необходимо, за да станат всички българи граждани. Но пък със сигурност ще са най-здравите граждани, след като отсега се инвестират солидни суми в проучване на тяхната физическа активност. Тази седмица спортното министерство примами репортерите дори с подаръци, за да им разкаже как ще похарчи към 3 и половина милиона лева за кампанията “Раздвижи и спечели”. Не е ясно

кой ще го раздвижва и кой ще печели,

но пък близо половин милион от парите щели да отидат за социологически проучвания по темите знаят ли българите, че обездвижването е вредно и движат ли се достатъчно. Между другото, аз вече знам, че отговорите са “да” и “не” - може ли да получа поне милион? Или поне да го получи някой, който ще го вложи и ще върне поне един лев отгоре. Бизнесът обаче се оказа в позицията си от 2004-та година - поне по отношение на подкупите, които са искани, или иначе казано – според мониторинг на Центъра за изследване на демокрацията корупционният натиск върху бизнеса в края на миналата година е бил най-висок в сравнение с предходните три. А през последните шест месеца, оказва се, водещият индекс на Българската фондова борса SOFIX бил изчисляван погрешно. Фактът е достатъчно показателен за реда и контрола в държавата, а липсата на последици – за нивото на борсовата търговия. Това не пречи на финансовия министър да продължава похода си към чакалнята на еврозоната. Поредната идея е

да има Пакт за финансова стабилност,

заради който дори отиде на крака на БСП. Симеон Дянков, заедно с Вежди Рашидов, отбеляза и политическа активност тази седмица – ходи до Истанбул и разговаря с българските изселници там. Защото по-рано през седмицата ДПС изгони Касим Дал, макар диаспората да беше против, а нейният представител напомни точно колко тежи - 87 хиляди гласа. Започнаха и партийните клетви за честна игра. От ГЕРБ обещаха да не водят и да не се включват в компроматни войни, което вероятно ще е удобно извинение да не се коментират никакви казуси като дарени имоти и зестра от любящи тъст и тъща. “Цветан Цветанов вече излиза от политиката”, коментира веднага Алексей Петров избора на вътрешния министър за председател на предизборния щаб. А последвалата лежерна размяна на реплики за избори и война между Петров и Борисов ги кара

да изглеждат все по-взаимно удобни

За “Монд”, например, това означава, че Борисов е маската на Петров, за което са сложили и съответната илюстрация на корицата. Когато български журналист се опита да получи коментар, за пореден път прозвуча махленското: “Я си глей работата! Точно на теб ли ще отговарям!”. През това време вестници обясняваха тъмните кръгове под очите на Цветанов с коликите на третата му дъщеря, а НАП проверяваше имотното му състояние. Проверката завърши с констатация, че фамилията на министъра не е нарушила закона, а за тъста и тъщата - ще видим. Блюстителите на добрия вкус през това време потръпваха пред друга снимка на вицепремиера – показал маншетите на ризата си, украсени с бродираните му инициали на латиница. Очевидно или домашната пералня се е повредила,

или е нает стилист тип “Минчев”

Словесният му еквивалент явно също продължава да съветва Цветанов, който тази седмица защити назначението на спорния Петко Сертов в БОРКОР с призива да не се съмняваме в тези, “които премиерът е избрал”. Сигурно не трябва да се съмняваме и в това, което премиерът е казал, макар че Германия отрече да финансира антикорупционното ни звено, колкото и да настоява Борисов. Около СРС-тата пък вече настана такава мараня, че съвсем се объркахме на какво да вярваме. От една страна – СТР-та нямаше, от друга – тази седмица намериха кой ги е изнесъл, от една страна – нямаше записани разговори, от – друга – каквото и да сме чули, то е манипулация, от една страна – имаше няколко експертизи, от друга – няма нито едно категорично мнение. И така –

до пълно изтощение на логиката

Подобаваща точка сложи лично главният прокурор. Велчев нарече тази седмица оставката на Цветлин Йовчев заради СРС-тата “акт на една старомодна почтеност, но все пак достоен акт” и така ни накара да се замислим в света на кого от модерните абсурдисти живеем. И друга смяна предизвика тълкувания през седмицата – поредният шеф на „Пътна инфраструктура” - Божидар Йотов, напусна поста си. Според ресорния министър това било планирано. Следващият пътен шеф се казва Сергей Михалев – компютърджия, който сам се определя като “човек, който не разбира от пътища, но разбира от управление и прави екип”. Все пак шефът на седмицата определено е Емил Коцев. Той беше

оплют, уволнен, приет и върнат на работа за един ден

„Случва се и това в мача”, пророни Борисов на финала на тази управленска активност, докато на терена самотно беше останала да се търкаля наивната ни и старомодна представа за държава. До ръководните врътки се стигна заради опита на премиера да запише точка на всяка цена, пращайки правителствения самолет да прибере българите от Либия. Като се оказа изпреварен от действията на Коцев и допълнително ядосан, че заради лоша министерска организация “неговият” самолет се върна с цифром и словом един български гражданин на борда, Борисов аргументира уволнението единствено с обвинение, че шефът на „Техноекспортстрой” си прави пи ар на гърба на външното министерство. Изгуби му се фактът, че административният хаос тук може допълнително да застраши живота на хората там.

Каубойските опити да се краде разрешително

и да се кара през международното въздушно пространство със същото неуважение към правилата, което се демонстрира към всичко вътре в държавата, просто не бяха коментирани, макар че точно не са в основата на премиерската драма. И определено всички отказват да разсъждават по темата защо мнозина българи в Либия предпочетоха да останат там. Бунтовете в Либия поне доведоха до едно закъсняло признание – режимът, а не българките, зарази децата ни със СПИН, заяви правосъдният министър на Кадафи. Независимо от мотивите и степентта на достоверност в изявлението на либийския министър, нашият премиер успя да затъмни и него, и репликата на Костов: “Ами ако са виновни”. Първата и засега единствена реакция на Борисов беше

бакалската сметка колко ни струвало изнудването

на Кадафи. Във Варна пред дома на правосъдието тази седмица се появи “къща от цигански тип”. Войводите от ВМРО нагледно показаха, че ако си достатъчно нахален, можеш да си позволиш всичко. Техният катун го прибраха накрая. Трудно ще се случи същото обаче с истинските коптори, срещу които беше насочена акцията. И с двойните стандарти, които все повече усещаме на гърба си. През седмицата имаше и още един, доста рехав протест – на граждани “срещу произвола на телекомите в страната”. Колекцията казуси и правила, по които си позволяват да ни работят тези фирми, са прекрасен сборник вицове на абсурда, докато човек не попадне вътре със своя казус. Какво и защо се случва показва опитът на един друг протестиращ - Франк Абас. Живеещият в България германец преди време изрази учудване от това колко се различават германският и българският Е.он. Тази седмица от Е.он отговориха: “Ако има разлика, това се дължи единствено на различната регулаторна и законова рамка в държавите”.

Без цензура | 26-02-2011, 09:22 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море