Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ, каза навремето Бойко Борисов. Той самият също може да навреди на себе си.

Миналата седмица премиерът уволни шефа на болница „Св. Марина” Красимир Иванов. През тази целият болничен колектив плюс политици от всички други партии протестираха срещу уволнението. Гневът им най-вероятно ще стигне до ушите на Борисов. Но дали ще реагира? Много пъти в стремеж да откликне на хората и да се хареса е правил верни крачки назад. Но дали и сега ще е така?

Борисов много внимателно трябва да види сигналите от Варна. Особено в контекста на предстоящите местни избори. Нека оставим клишетата – че Варна е „различен град”, че не търпи репресии и т.н. Просто цялата лекарска гилдия, плюс роднините и приятелите, на които ще разкаже, са вече убедени нагледно, че „генералната промяна” се осъществя с офицерски ботуш в името на личното докопване до властта. За всички тези хора няма съмнение, че дори формално нещо да е нарушил Иванов (а май не е), истинската причина ГЕРБ да го махне е мерака да се разпорежда с най-модерната и апетитна болница.

Едно е да гледаш по телевизията как разни лелки от ГЕРБ се оплитат в лобизъм в парламента. Друго е да го видиш и пипнеш. Трето е Бойко Борисов да ти каже, че маха всеки при най-малко съмнение и да знаеш, че просто не е така.

А подобни кадрили се вихрят не само във Варна. Не само в здравеопазването. И никакви сутрешни блокове не могат да разсеят впечатленията, че ГЕРБ консумира властта подобно на всички предишни. От тук нататък най-големият враг на Борисов не е Борисов, а следващия... Новият месия, който колкото и бутафорен да е, ще го помете, тъй както той направи с тройната коалиция.

Специално за Варна ГЕРБ има всички основания да смята, че ще спечели лесно местния вот. Засега. Но погледите неправилно търсят алтернативни варианти в лицето на БСП и Борислав Гуцанов. Те няма как да родят алтернатива. Във Варна тя може да дойде от средите на десните избиратели, които винаги са били мнозинство. Плюс тази част от БСП, която не харесва ни ГЕРБ, ни Гуцанов. Която не е малка.
Присъствието на политици от „Синята коалиция” и НДСВ на обща барикадата в защита на Красимир Иванов би трябвало да притеснява ГЕРБ. А Борисов най-вече от това, което му казват редовите лекари.

Без цензура | 20-09-2010, 13:17 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Във Варна те живеят на разстояние 20 минути пеша, но не си ходят на гости. Те са църквата и гетото и не само тук, а навсякъде в страната, сякаш си правят едно голямо напук. Въпреки че смисълът изисква точно обратното. Понеже първите претендират от векове, че са наясно със смисъла на човешкия живот. А не се отбиват да го изяснят на последните първобитни хора, които от години не го намират. Даже още по-лошо - от тяхното съществуване отдавна никой не намира смисъл.

При цялото незаконно строителство в „Максуда” поне един законно построен храм трябваше да се появи там. Поне един местен православен мисионер трябваше да стъпи при местните градски туземци, дори с риск да бъде изяден от тях. Трябваше да се направят няколко крачки и да се влезе в историята на великите географски открития на религията. Тези ненаправени крачки няма как да си ги обясним освен с православен мързел. Защото сме чували за мисионери, тръгнали от Европа и стигнали до Папуа-Нова Гвинея. Чували сме и за други, станали канибалски курбан във Фиджи. Но не сме виждали поп да хваща такси от Катедралата до най-близката махала. Не сме го виждали и пеша да ходи дотам, за да проповядва, че при мисионерската поза контрацептивът е задължителен като непорочното зачатие за Исус.

В светската държава религията има орязани правомощия. Тя прилича на президент в парламентарна република, но за разлика от нашия частен Първанов случай – нито се изживява като алтернатива, нито има гарантиран ефир за проповедите си. Макар че те са със същия коефициент на скучност и безполезност като президентските. Работното време на църквата би трябвало да започва, когато държавата е в криза и не може да произведе ценности. Гетото е точно такава криза, а под ценности в него се разбират метали, които се изкупуват за вторични суровини.

Населението извън гетото е прекалено светско и прекалено модерно, за да прави каквото му казва църквата – например, да не изпедерастява. А bg църквата е прекалено изостанала от времето, за да бъде поне уважавана, след като не може да бъде слушана. Тя е примитивна църква и би трябвало да търси примитивни хора, които да моделира като миряни. Но вместо това предпочита статичността на Мохамед и изчакването да я потърси планината. Което със сигурност ще се случи скоро, но причината ще бъде месингът в камбаните й.         

Bg църквата също като bg туземците има неприлично много свободно време, което в толкова неприлично количество се нарича безделие. И също като тях не търси практичния и духовния смисъл от собственото си съществуване. Но ако се поразтърси из гетото – всички ще извлекат взаимни ползи. Православието ще намери нова пазарна ниша, а езичниците ще се простят с култа към социалистическата държава, която менажира живота и съдбата, докато туземците танцуват ритуален туземски кючек около дървения спомен за бог Тодор Живков. Този езически култ спешно трябва да бъде заменен с християнски вариант - че ако сам не си помогнеш, Господ едва ли ще има време да се занимава с теб.

Ако православната мисия по смяна на култа се окаже успешна, ще й ръкопляскаме и ние, светските и модерни хора. Защото ще сме се сдобили с облагородени по християнски съседи и защото ще сме останали с впечатлението, че църквата ни е голяма работа, вършеща големи работи, които държавата не може да свърши. В момента впечатленията ни са други и еднакво лоши – както от туземците, така и от поповете. Понеже са превърнали кварталите и храмовете си в гета, където няма много желаещи да попаднат.      

От години църквата и особено Варненската митрополия симулират нещо като лов на души с опитите да пробутат вероучението в учебния план. И от години ние отказваме да приемем опитите за нещо по-различно от попска далавера с учебници и лекторски часове. Тъй като поповете от години не са пробутали нито една християнска ценност на хората в най-голяма нужда. За Бога, не ви пращаме при канибалите в Океания, а само на няколко километра в „Максуда”. Където може също да живеят в родово-племенния строй, където може да няма какво да ядат, но поне с мисионери още не са започнали да закусват. Разбираме, че сте прекалено заети да строите православен капитализъм по църковните земи. Но намерете време да се отбиете и там, където ви е мястото – при онези, за които Исус има смисъл само под формата на арматура.

Без цензура | 20-09-2010, 11:36 | varnautre

2011, 2011 - епизод II, 2013, 2014.

Без цензура | 19-09-2010, 07:11 | varnautre

И тази седмица продължиха примерите, според които на министрите и чиновниците им са позволени много неща, за които нас ни удрят през пръстите, както и че лобизмът извън правилата не се изключва, но поне се наказва. Ако хванат лобиращите. С финансови и административни побутвания здравеопазването най-накрая беше докарано до днешния ден, в който лекарите обсъждат дали още да го лекуват, или да го пратят за аутопсия. Затова и през тази седмица поне веднъж дневно държавата изглеждаше като виц.

Без цензура | 18-09-2010, 06:00 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Някъде във Варна. Асфалтът по улицата толкова се бе изронил, че близките сервизи за коли процъфтяваха. Дупка до дупка, а хората от домовете наоколо се събираха и говореха:

Ама то туй на какво прилича. Изобщо в тоя град има ли община или там само тиквено семе развъждат. Гледай сега, аз например за три месеца два пъти сменям предница. И да ти призная, онзи ден като се прибирах, точно пред къщата на Станчо, на едната дупка дъното не се видя. Тц, тц, тц – тая държава скоро няма да се оправи.

След известно време замириса на асфалт. Багери, фадроми и валяци се впуснаха в тежка работа. Изкъртиха стария и сложиха чисто нов асфалт. Бордюрчето и него смениха, та дори осовата линия я пръснаха с модерната напоследък светлоотразителна боя. След няколко седмици хората се разприказваха:

То вече не се трае. Откакто оправиха улицата, тука карат като състезатели. Ми то деца има, възрастни, а те фучат с колите си със сто километра. Ще се оплача в общината – да дойде тука един полицай, камери да сложат. Не се трае. Вчера кака Василка отиде хляб да си купи. Не може да пресече жената от бесни шофьори. Накрая, като пристигнала в магазинчето, гледа, торбата с портмонето вътре ги няма. Представяш ли си колко се ядосала, че не се е усетила кога ги е метнала по някоя кола.

След многобройните оплаквания на гражданите от общината реагираха и сложиха легнали полицаи по пътното платно за ограничаване скоростта на движение.

Слушай, ние за какво плащаме данъци, а? Кьорава лампа няма на таз улица. Вчера, като се прибирах от Мишови, паднах по очи, ако щеш ми вярвай. Тия легнали полицаи – първо – ги направили като планини. Второ – Като няма лампа, на човек и в... таковата да му бръкнат, няма да разбере чий е пръстът. Трето - ... абе направо нямам думи. То на Запад не е така: Закони си има и всичко, хората и на хубава пенсия се радват. Пък ние...

По случай празника на Варна монтираха улично осветление. С енергоспестяващи, мощни крушки. Улицата грейна толкова силно, че хората пак се разприказваха:

Не съм мигнала нощес. Казах на мъжа ми да ходи да взема щори. То как да заспиш на тази светлина – право в очите ми свети. То бива ли така да се правят тези стълбове, право пред къщата. Чувствам се като на разпит. Не, не се смейте. Снощи, цялата потна, съм се въртяла като луда в леглото. И мъжа ми вика, че съм бълнувала: Пуснете ме, моля ви, пуснете ме – искам да си видя децата.

По случай небезизвестния фестивал във Варна, група младежи счупиха няколко лампи, запалиха кошчетата за боклук, вързаха тенекиени консерви на три улични котки и уринираха обилно пред гаража на Мишо.

Олеле, смърди на кенеф. И после как да не се махнеш от тази държава. И аз да съм на младите, стягам багажа и изчезвам. Погледнете, погледнете на какво прилича улицата. Сякаш хуни са минали и където са минали всичко са обърнали, счупили и препикали. Не, тая държава скоро едва ли ще стъпи на краката си. Положението става все по-трагично. На българина му трябва сопа – само така ще се оправи.

В края на улицата, за има няма година, израстна Мол. Хора от цяла Варна се стекоха да пазарят. Улицата се оживи. Дори прекалено много и хората не се стърпяха:

Мислих, мислих – ама много мислих и вчера дадох на съд държавата в Страсбург. Писна ми. Този Мол изобщо не му е тука мястото. Някой сигурно е взел една торба с пари, но мен какво ме топли това. Аз няма колата си къде да паркирам вече. Остави това, но вчера някакви перничанчета с два буса стоката си пред моя гараж разтоварваха. А да видим сега като осъдя държавата за незачитане правата ми, дали няма да затворят Мола.

Наближаваха избори. Една сутрин улицата се събуди шарена. На всички стълбове имаше разлепени плакати на различните партии. След някои и друг ден се организира митинг на една от тях. Това даде на хората повод да приказват:

Видя ли го онзи с дебелите бакенбарди. Политик ми станал, пишлемето му с пишлеме. До онзи ден сякаш ей тука го гледах семки чоплеше и в носа си бъркаше, а сега тръгнал акъл да ми дава, за него да съм гласувал. Брей, все така ще я караме. Няма да се оправим. Не дойде един интелигентен човек тука и да пита: Хора, от какво имате нужда, дайте да обсъдим проблемите ви. А те всички се юрват и се почва: Туй ще оправим, онова ще оправим... Ами оправете ни, бре, най-после, че да си отидем от този свят поне оправени.

Домоуправителят на улицата бе помолен лично от общината да направи запитване на съседите си дали одобряват хаоса с паркирането около новия Мол. Ако се стигне до напрежение, районният кмет е в пълна готовност да забрани влизането на други коли в улицата, с изключение на живущите. Гласовете бяха 90 на 10 – в полза на одобряващите паркирането. Болшинството вземаха някой лев от собственици на магазини в Мола, за да могат колите им да стоят пред къщите им.

Един ден природата ще ни унищожи. Дъжд след дъжд, жеги. А вчера жена ми получи хранително отравяне. Не знам какво е яла. Каквото и да е – то в тази държава има ли изобщо контрол над храните. Сульо и Пульо направиха цехове за хляб и пасти. И бухат, бухат храните с боклуци, а на тия от комисиите им пълнят гушките и те си траят. Ти, я ми кажи, не ти ли се струва, че уличните кучета намаляха. Пък после шпека миришел лошо. Е как няма да мирише лошо. А едно време какви кренвирши правеха – с тях съм отраснал. Да не говорим за доматите. Отиди сега в Мола да видиш какви продават. И прасетата няма да ги ядат.  

И наистина, заваля порой. Асфалтовата настилка се отлепи и парчетата заляха съседната улица. Цигани намотаха и откраднаха няколко метра кабел и лампите на улицата угаснаха. Тръба се спука и замириса лошо. Хванаха районния кмет с белязани банкноти. Ограничиха производството на шпек със закон Стара планина и глутници кучета превзеха улицата, за да я превърнат в нещо като родилно. В Мола стартира кампания за евтини пилета и тировете тотално задръстиха движението. Пощальоните отказаха да посещават улицата и вече нямаше как да се прати писмо до Страсбург.
Хората, обаче, не спираха да говорят...

Без цензура | 16-09-2010, 09:32 | varnautre

„Аз съм един наивник на средна възраст”, каза на 9 септември Борислав Гуцанов. Не той е наивникът.
Ден по-късно в парламента се разигра роднино-махленска свада. Главен участник бе не някой друг, а министърът на културата Вежди Рашидов. Досущ като селски клюкар си позволи да лъже, но не през селския плет, а от парламентарната трибуна. Рашидов каза, че депесарят Лютфи Местан назначил братовчедка си за зам.-директор на кърджалийския театър "Кадрие Лятифова". Той е Местан, тя е Местан, следователно има шуробаджанащина. И черна каса, корупция, партийно-родниниски далавери – като следствие от  горния „факт”.

Оказа се, че г-жа Местан няма нищо общо с г-н Местан. Но какво последва от безсрамната лъжа, изречена от парламентарната трибуна в пълно съзнание (дори да е нетрезво, пак е пълно)? Нищо. На другия ден Рашидов „кротко се извини”. И поиска да се говори „сериозно”. Черешката на сладоледа, или върхът на безочието, бяха думите му, че е не е негова работа да „установява кой на кого е роднина”. Моля? Значи може да ползва парламента за махленски сплетни, при това неверни, а после, когато се види жълтото на дупето, вече не е негова работа?

Но, оказа се, скандалът има и още една страна. Снахата на Рашидов била назначена в същия театър, без да има нужда, на 6-тия месец след като ГЕРБ взе властта с много и завинаги. Министърът и този факт не отрече, каза само, че скоро помолил снаха му да бъде уволнена. В името на пестеливостта и реформата. Един вид, да благодарим на Рашидов – той не лъже, не назначава родниниски, направо си е жертва! Той и роднините му.

Но да оставим Рашидов и да се спрем на премиера Бойко Борисов. Той отдавна е счупил термометъра на абсурда, но все пак – тези дни стана ясно, че си е разменял доброжелателни sms-и с Алексей Петров. Случило се е малко преди Бойковата власт да го обяви за шеф на „Октопода” и топ мафиот. Борисов невъзмутимо рече, че и преди са контактували, като например по време на кризата с боклука, когато като столичен кмет се е мъчил да отстрани Вълка. В мига, в който Борисов разбрал, че Петров е лош човек, службите веднага реагирали. Преди това не знаел.

Подобни обяснения са толкова нелепи и плитки, че направо е обида да се коментират. Но явно трябва, тъй като се изричат от най-високата държавна трибуна. И така, ще слезем няколко нива, ще се върнем в детската градина и ще кажем: Да, но Бойко Борисов от 2001 г. до 2005 г. бе главен секретар на МВР. Той ли не знае какви ги е вършил Петров, стига да е такъв, какъвто днес твърди властта? Естествено, че знае и постът му на главен секретар е най-малката причина да бъде питан. Двамата се познават твърде добре, отдавна.

Горните две сценки с Рашидов и Борисов са бледи етюди от политическия фарс, който се разиграва в държавата. Просто с тях бе открит есенният театрален сезон. Стоп кадърът, с който ги разгледахме подробно, дори май бе излишен. Той показва за пореден път не колко безочни са актьорите, а колко глупава и баламурна е публиката. Щом търпи всичко това да й се случва...Включително с „наивника Гуцанов”. И тази местна пиеска си има публика. Каквото и да каже Гуцанов, тя ще ръкопляска. Защо да не го казва?

Защо и на Борисов да му пука за общественото мнение, след като то го коронова при всичките известни сенчести връзки и контакти? И съвсем правилно премиерът попита: Ама вие не знаехте ли, че сме приятели с Петров? Да, знаехме, ама гласувахме. Дреме ли му на Рашидов? Защо да му дреме, след като този човек се яви „насосан” (негови думи) на пресконференция и нищо не му се случи. Някой поиска ли му оставката? Този факт дори вече и забравен.

Направо не е за вярване, че има „цивилизовано” общество, което е попивателна за подобни „геройски” думи и дела. Но има – нашето. Хора, облечени в държавна и общинска власт, лъжат, мажат, при това ни гледат безсрамно в очите... И нищо. Наистина нищо не им се случва, няма обществена реакция.  Следователно са прави, следователно могат да кажат и правят каквото си искат.

Природните закони сочат, че съдбата на овчето стадо зависи или от кучетата-пазачи, или от вълците. Но и в двата случаи овцете биват изяждани не по тяхно желание – просто такава е участта на стадата. Ние блеем.

Без цензура | 14-09-2010, 18:35 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Никога не оставате без презервативи, а в портфейла си задължително държите един специален за разкази с неочакван край. Ако от прекалено дълго неизползване вече не става за използване, може да разчитате, че ще ви услужа от моите запаси. Поне веднъж нещо се е обърквало и около полунощ сте били забелязвани да бягате към денонощна аптека за „Постинор” или „Ескапеле” – възможно е да сме се разминали по пътя. Изпитвате повече финансов, отколкото родителски ужас от деца – и ви разбирам добре. Примирили сте се с демографската катастрофа и с очертаващия се етнически разгром – и аз не правя изключение. Единствено не разбирам защо трябва да ги превръщаме и в социален страх. И защо нашият 15 септември все повече прилича на американския 9/11 - по това, че житейски камикадзета извършват самоубийствени атентати, които вземат невинни жертви.

Разлика има единствено във вярата. Чуждите камикадзета вярват, че техният Бог ще оцени това, което правят, и ще ги прати в рая. А местните самоубийци не вярват в нищо и дори не е нужен Бог, за да им изпрати социален апокалипсис. Той ще си дойде от само себе си и с много вътрешна логика. Докато го чакате, може да купите цветя за учителката на детето или да й изпратите на помощ жандармерията. В случай, че изберете второто, поне ще си гарантирате някаква надежда. Иначе поднесете четен брой карамфили - така се поднася, когато се отива на погребение, а не на училище.

Профилът на местния самоубиец е дете на възрастта на първокласник, което е родено в бедно неработническо семейство. Неговите родители живеят в България, имат български паспорти, но нямат български думи в речника си. Затова и разговарят с детето си на някакъв чужд език, който не е английски и не се преподава в училище. Такъв е официалният профил на всеки втори първокласник, а профилът на невинната жертва не се различава много от твоя - ти, който имаш пари за интернет, щом четеш това. А щом имаш пари или щом имаш компютър с достъп,  значи нещо работиш, значи плащаш данъци, значи знаеш как стоят нещата. И веднъж в месеца – най-често на датата за заплата, се чувстваш като жертва.

Твоето самоусещане вече не може да бъде променено със самостоятелни реформи в образованието – като отпадането на матурата след 5-ти клас. Нуждаеш се от глобални реформи в държавата, които покрай всичко останало да променят броя и качеството на влизащите и излизащите от училище. Чувал си за тази идея – неграмотните да нямат право да гласуват. Припомни си я по случай новата учебна година и се опитай да я отстоиш така, че тя да намери място в следващия изборен закон. Защото, освен че не е честно една неграмотна и безполезна маса да бойкотира бюджета, а да участва при избора на хората, които ще го определят – но и на правителствата не се създава мотивация да се държат прилично, сякаш си имат работа със средноинтелигентен електорат. Дефинирай нещата да звучат така, че да не изглежда като отнемане на права, а като въвеждане на необходим ценз. Също като при получаването на шофьорска книжка. За да вземаш решения на пътя, трябва да имаш 10-ти клас, докато за политическите решения не е нужен и 1-ви.

Що за нормални решения може да вземе човек, който заедно със семейството си има проблеми с неусвояването на учебния материал за нация, за принципите на модерната държава и за неприкосновеността на частната собственост. Този човек би трябвало да има тежки проблеми със закона – под формата на глоби, на общественополезен труд, на някакво родителско гестапо. Което му идва на гости всеки път, когато не пуска децата си на училище. И всеки път, когато ги жени на възрастта на първата менструация. Докато изчезне и последният баща, който би си помислил да спре в 3-ти клас дъщеря си от училище. За да не стане там и курва и за да може да я продаде девствена.  

Всеки 9/15 прилича все повече на някакво шибано Възраждане. Което е шибано, защото трябва да се прави отначало, въпреки че отдавна вече е правено. А хората, с които трябва да се прави, дори не приличат на средновековни хора. Понеже не са еволюирали в интелекта си още с началото на двуцифрените векове. И не са проумели, че този живот може да се живее и без образование, но ще е много по-трудно и по-бедно. Същият разговор около 1000 години по-късно не трябва да се води със спокоен тон, даже въобще не е нормално да се води. Бъдещето на етноса може и да е сериозно увредено и предопределено. Но за бъдещето на нацията все още може да се направи нещо. И без това имаме достатъчно свободно време, тъй като не сме заети да отглеждаме деца.

Без цензура | 13-09-2010, 10:01 | varnautre

Актуален преди сезона на дъждовете сигнал изпрати до ВарнаУтре.бг читателят Николай Миланов.

Без цензура | 11-09-2010, 12:36 | varnautre

Тия дни по навик отбелязахме поредния национален празник като обикновен почивен ден. Като бонус го прескочиха и политиците, защото били сърдити един на друг. В началото на септември по навик откриха политическия сезон - поне тези, които през лятото не си измисляха поводи за перманентно медийно присъствие. Логично започна обсъждането на финансовата политика за следващата година. По навик дебатите следват познатата логика – да вземем пари, откъдето можем, вместо да направим така, че парите да станат повече, затова и за положението на „народа” обобщението отдавна е изпято от „Монти Пайтън”.

В деня на българското Съединение в пловдивската катедрала “Света Богородица” свещениците и журналистите надминаха по брой официалните лица и обикновените граждани. Така отпразнувахме датата, на която трябваше да сме горди, че от 125 години сме независима държава. Държавните мъже и жени

предпочетоха да се изритат по политическите кокалчета

под масата, вместо да погледнат над главите си и да установят, че съединението (би трябвало да) прави силата. Официозният вакуум обаче остави повече място за красноречието на пловдивския митрополит Николай. Първо той удостои с най-високото отличие „Свети апостол Ерм" - първа степен кмета на Пазарджик Тодор Попов и прокурора Стефан Янев, защото с една налудничаво написана наредба забраниха „публичната демонстрация на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Интересно е да се знае, дали в Пазарджик е безопасно човек да демонстрира привързаност към баничка с боза, като ги консумира публично и с удоволствие. Навръх Шести септември митрополитът пък заклейми всички ни за пореден път: „не може единството да се крепи върху материализма, пошлостта, чалгата и престъпността”. Което е вярно, но ако решим да следваме принципа „не слушай какво говори попът, а го виж какво прави”, ще трябва да приемем също, че златните ролекси и тунингованите коли не се броят за материализъм, щом са за собствена митрополитска употреба, сипенето на огън и жупел връз главите на публиката на Мадона и

достойните за селска врачка прокоби

не са пошлост, сватбарското биене на повече камбани, отколкото на национален празник, не е чалга и нарушаването на конституционните норми за липса на дискриминация не е престъпно. Още съмнителна патетика чухме три дни по-късно. Все повече гласове започват да твърдят, че превратът на девети септември 1944-та си имал и хубавите страни. Вероятно за хубава страна се брои възможността за втори път да започнем да развиваме икономика и селско стопанство, след като през 30-те сме били за пример. И то само за да могат след 40 години наследниците на превратаджиите да ни върнат пак на изходната точка и да правим същото за трети път. Поне денят вече е работен. Което не може да се каже за предстоящия 15 септември – съвсем единодушно депутатите се съгласиха да почиват на първия учебен ден и да си го отработят. Друг път. Искането беше мотивирано с „липсата на достатъчно време” народните представители да се приберат навреме от избирателните си райони, където щели „да откриват учебната година”.  Простосмъртните родители на малки ученици на същия ден ще разчитат на съчувствието на началниците си или на ден отпуска, след като не са в състояние да променят работното време на предприятието си. Друга година – политическата, вече започна, дори и за тези, които си позволиха да не присъстват всеки ден в медиите. Главно за тях беше заявлението на вътрешния министър Цветан Цветанов, че

ГЕРБ вече са спечелили президентските избори

и сега работят да получат и половината кметски места в България. Варна, разбира се, е в началото на списъка, новият ни кмет също бил известен, но засега ни казаха само, че ще е „по-млад, по-енергичен и мениджър". БСП очевидно обаче не е легнала да издъхва във Варна, защото на девети септември пленарната зала на общината се препълни, а звездата на вечерта беше Борислав Гуцанов. Алтернативната сбирка на сините в града на същия ден мина без видимо присъствие на управляващите, които явно не смятат преврата за национална катастрофа. Все по-катастрофалната липса на пътища в региона понякога, оказа се, се дължи на разсеяност. Както откровено и без видим свян си призна във Варна шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Божидар Йотов: „Бяхме забравили, че коридор номер 8 продължава до Варна, а не свършва с магистрала "Тракия" в Бургас”. Някои варненци вече бяха изпаднали в едни конспиративни теории за властовите предпочитания на новия кабинет,

а то излязло обикновено безхаберие

Поне градът вече има прилично място за търговия с риба, до което може да се стигне не само с лека кола. Откриха Рибната борса – с нови павилиони и прилична хигиена, но и с 20 души, останали без работа, на които ще търсят място другаде. Както и с по-високи наеми, за които никой не призна, че ще вдигнат и цената на рибата, но за това варненци, предполагам, са се сетили и сами още в началото на ремонта. В София началото на сезона беше белязано с поредните закани за вот на недоверие към кабинета. БСП и ДПС обсъждаха насаме мотивите и засега са стигнали до обтекаемата фраза: “Има достатъчно провали в много сфери от управлението”. Като най-вероятни мотиви се очертават здравеопазването, антикризисните мерки и качеството на живот. В здравеопазването тази седмица се появи още една болежка - Европейската комисия започва предварително производство по жалбата срещу ограниченията за направления при специалисти. А проверка в здравната каса показа, че

почти милион и четвърт от парите за здраве

са отишли в джобовете на консултанти, съветвали чиновниците, които получават заплата, за да разбират от работата, която вършат. Не липсваха и други идеи – като тази още през септември да се обяви конкурс и в началото на следваща година личните ни карти да заиграят ролята и на здравносигурителни. Което вероятно означава да се наредим още веднъж с прясно изстраданите си по опашките карти, за да ни ги сменят или ъпгрейднат. Само да напомним, че и без перспективата за второ чакане на някои вече не им издържат нервите и имаме първата присъда за сбиване на паспортна опашка. Здравната тема обаче не беше водеща за премиера - тази седмица той предпочете да говори повече за данъци. Или по-скоро – да не говори, защото всичко било ясно. „Нямам желание да се обяснявам нито на синята, нито на червената, нито на която и да било коалиция. В момента

България е държавата с най-ниски данъци в Европа,

а ние управляваме вече цяла година, без да вдигнем данъците и без да намалим заплатите и пенсиите”, заяви Бойко Борисов. Подкрепи го министър Трайков с прогнозата, че икономически ръст от три и половина процента за тази година „не е невъзможен”, а финансистът Дянков премести края на кризата в началото на следваща година и обеща данъците да не се пипат до края на мандата. Кръстоносният поход беше срещу сивата икономика, но лайтмотивът – все пак данъците. Процентът им наистина не е променен в предложенията, с които управляващите влизат в пленарната зала, за да уточняват рамката на следващия бюджет. Финансовото министерство обаче публикува някои предложения, които като краен резултат ще изкарат повече пари от джобовете и на бизнеса, и на работниците. Една от идеите е да се намалят ставките за амортизация. Обяснението е, че бизнесът няма да плати повече пари като цяло, просто сега ще даде на държавата по-голямата част като данък печалба, а след три години ще плати по-малко. Само че фирмите се борят с кризата сега и ако не успеят, след три години може и да не ги вълнува

какво биха платили, ако не бяха фалирали

Доста популистки звучи идеята плащанията към офшорките да се обложат с десет процента данък, след като превърнахме един що-годе норманели икономически инструмент в поредната мръсна дума. Но пък така се губи част от логиката на конкуренцията, която, казват, движела нормалната икономика. Всъщност каква икономика развиваме, май не е много ясно, след като държавата все повече се опитва, вместо да установява правилата за бизнеса, сама да прави бизнес. Защото точно така звучат министрите и останалите държавни чиновници, които все по-активно се държат като рекламни агенти на стандарта „Стара планина”, например. Или пък като застъпници на една или друга транспортна фирма, в полза на която са в състояние да възсъздадат първичния хаос по междуградските шосега. Започнаха спорове и за осигуровките и минималната работна заплата. Социалният министър Тотю Младенов побърза да обяви увеличаването й до 270 лева, а шефката на НОИ Христина Митрева поиска вдигане на тавана на осигуровките от две на две хиляди и двеста лева. Самият Младенов пресметна, че с новата минимална заплата с хазната ще влязат двайсет милиона лева повече от осигурителни вноски, но пък бюджетните разходи

ще станат с двайсет и пет милиона повече

Традиционно, темата предизвика разнопосочно говорене от половината кабинет без ясни цифрови аргументи. Затова пък категорично беше казано, че за да се изчисти циреят на сивата икономика, плащанията над пет хиляди лева задължително минават по банков път, а за заплатите решението важи независимо от размера им. Работникът има невероятната свобода сам да избере на коя банка ще плаща излишни от негова гледна точка такси. Некабинетните експерти са скептични, че картовите плащания на заплатите ще преборят сивата икономика, ако няма промяна в лобистките и корупционни практики, точенето на държавни и европейски пари, безкрайните регулации и осигуровките, които изяждат около 30 на сто от доходите, без да осигуряват прилично здраве или пенсии. А и не е ясно какво ще пречи, както и досега, по карта да се превежда минималната заплата, а останалото пак да минава под масата. В рамките на избелването на икономиката пада и банковата тайна за кредитните ни досиета, в които данъчните вече могат да ровят на воля. При разговорите си с финансовия министър Асоциацията на банките в България не се опъва много на тази европейска практика за достъп, но

по въпроса за таксите рубежът изглежда непревземаем

Засега никой банкер не е склонен да намали каквито и да е такси – нито за плащания към бюджета, нито за теглене от банкомат, нито при превеждане на заплатите. Така че от първи януари направете още една графичка в разходите на семейния бюджет – за нови бонуси на банковите босове. Тя ще ви помага  евентуално да си спомняте, че обещанието за по-малко данъци ви изкуши да си изберете депутат и партия. Най-много засега са недоволните от предложението да се увеличи ДДС в туризма на 14 процента, като за индивидуалните туристи това означава намаляване на сегашната двайсетпроцентна ставка, но при организирания туризъм, който пълни хазната много повече, ще има двойно увеличение на данъка.  При вече обявени оферти и уредени записвания за следващия сезон браншът се опитва да постигне компромиси, но засега министър Дянков не желае да чува за отлагане или промяна на идеята, макар че тежката премиерска дума е за 9 процента данък от средата на следващата година. Според софийския съвет по туризъм, деветте процента ДДС означават около

пет на сто по-скъпи почивки през следващата година

И двете страни засега ползват повече прилагателни от допустимото, когато се говори за икономика, а точни разчети какво ще се случи с бюджета, поне на нас, никой не показва. Няма и яснота кого искаме да виждаме в курортите си. Във Варна Трайчо Трайков, например, подчерта, че брандингът е това, което ще привлече повече туристи. Засега обаче брандът е „Елате в страната на чудесата”, като чудесата са повече в стила на заешката дупка на Алиса. Симеон Дянков пък напоследък се ентусиазира да инвестираме в археологически разкопки и дори подяде археолозите, като обеща „голямо откритие” в Плиска. В очакване на поредната порция мощи, може би, не е лошо и двамата министири да почетат „Билд”, ако не им се разхожда инкогнито по курортите. Защото за германските туристи България означава достъпни красавици и евтино пиене. Или пък да поразровят руските страници в интернет – широко тиражираното писмо на Денис Г. е сред най-добре редактираните, но повечето отзиви на руснаци, почивали у нас, се свеждат до неговите – милото отношение на българите към „братушките” изобщо не коменсират

равнодушието и нежеланието да се обслужват туристите

Всъщност, старата соц-рубрика „Помощ, обслужват ни” направо си плаче за възстановяване. Не само в туризма. Защото не е нормално след двайсет години опити за нормална търговия, които нароиха какви ли не хипермаркети, в тях да има млади хора с табелки „консултант”, които се ограничават с репликата „ами нямаме го това, вижте другаде” или ви консултират, като ви предлагат да намерите щанда за мивки, например, и да си премерите сами дупката за кранчето, защото „за тях има стандарт, ама не знам колко е”. Макар че в туризма, поне за някои, тази седмица имаше повече от ВИП-обслужване. Лично московският кмет Лужков извика „Ура”, като се разходи из новия детски лагер в Камчия. Пак там премиерът Борисов изпревари съобщението на ДКЕВР за поевтиняване на газа с малко повече от един процент, като влезе в ролята на добрия вестител. Пак през тази седмица премиерът взе думата и на Външното министерство и БМФ, за да съобщи пръв, че моряците от „Панега” се прибират от сомалийски плен. Колкото до лагера в Камчия - строителството там ще продължи, въпреки признанието на Лужков, че това е „уникално в света природно кътче”. Част от пътя към него също е уникална, макар и не толкова, колкото

дупките между Баня и Карлово,

които дотолкова изумиха премиера Борисов, че още докато се подрусваше по тях, нареди незабавно асфалтиране. Което ни връща към туристическите неволи на Денис Г. от Русия – той признава, че повечето му проблеми се уреждали след „разговор с мениджъра на хотела”. Което пък е класически пример за лош мениджмънт, защото  въпросният мениджър просто не си разбира от работата, не си е подбрал хората и не си е организирал дейността както трябва, щом постоянно му се налага да гаси пожарите, предизвикани от подчинените.

Без цензура | 11-09-2010, 06:21 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Когато си качил първенеца на Балканите, започваш да акумулираш искрен оптимизъм, че нещата от живота ще се избистрят. Но само няколко часа след като си общувал с тайните на Рила виждаш как играта на живот и смърт е загрубяла. Докато те е нямало. Или просто, докато си мислиш, че доброто става от само себе си. Напротив, лошото във всичките му крайности винаги си има свой сценарий, докато хубавото, дори в ниската му степен на интензивност, се нуждае от човешка воля.

Без цензура | 08-09-2010, 07:14 | varnautre

Циганка брули орех и счупените клони изхвърля на платното. Магаре сере на асфалта, а там в лайната има заровено умряло куче. Приятно пътуване по пътищата на България, където за няколко дни и за 1000 километра могат да се преброят около 60 трупа. Повече са само минаретата в крайпътните турски села. Което означава, че по шосетата не просто се случва нещо да бъде размазано - а че те са тапицирани с помиярска кожа и вместо банкети имат нокти с лапи по тях.

Кучетата ги няма в закона, а никой не знае какъв е законът за събирането на труповете им. Кой работи кучешката работа да събира кучешките черва и какво става после с тях. Гният, докато се разложат напълно или докато през тях минат хиляди гуми, за да ги слегнат с настилката. Общо взето кучета, особено селско-бездомните, живеят като кучета, умират като кучета, а после получават и кучешко 4x4 погребение. При него останките им се вграждат в асфалта, заради което той най-често има вид, сякаш кучета са го яли.

Това би трябвало да е кауза, защото в една област за един уикенд се избиват повече помияри, отколко в областния град се кастрират за цяла година. Би трябвало поне край един пресен кучешки труп да има хора, облечени в леко чисти униформи, които го слагат на носилка, ринат с лопата или стържат с шкурка, за да не си личи. Би трябвало да има денонощен телефон, който се вдига и на който се споделя какво си блъснал, коя кола си видял да блъска нещо или само да констатираш къде вече има нещо блъснато. Има обаче единствено ченгета в храстите и за първи път спираш при тях, без те да са те спрели първи. За да им доложиш бдително, че само на два километра има полуумряло куче. Което още мърда с единствения си запазен крак и че ако се метнат на „Astra”-та - могат да го намерят живо, а след това ветеринарите си знаят работата. После пък всички останали си знаят работата и ще му съберат пари за протези като на Мима.

Ченгетата обаче са едни от хората в тази държава, които най-добре знаят каква НЕ е тяхната работа. Тяхната работа не е да оказват първа медицинска помощ на помияри, не е и тяхна работа да ги разнасят като линейка. Това дотолкова не е тяхна работа, че те дори не знаят, чия работа е - евентуално, за да му се обадят и повикат по спешност. Не правете глупостта от любов към животните да ги пренасяте ранени сами. Като ги видят увити в найлон в багажника ви, това автоматично се превръща в работа на ченгетата и със сигурност ще поискат да ви напишат акт. Докато не се разберете с много разправии и с малко пари как това куче се е инвалидизирало чак до такава степен.    

След като това не може да е кауза, след като е ничия работа – може да бъде единствено пародия. Може да бъде весела томбола, която да се казва „Прегази котка и зареди антифриз в най-близката бензиностанция”. „Прегази куче и спечели нов радиатор за лека кола”. А после спестявай за 4x4, защото, ако беше с джип - щеше да минеш през него и нищо да не разбереш. Или „Събери четири различни лапи и си вземи цяло домашно куче”. „Предай 20 трупа в екарисажа за вторични суровини и гостувай в любовното животинско предаване на Росица Кирилова”. Изберете каквото поискате и поръчайте общински билбордове, защото така може и да се умира, но със сигурност така не трябва да се разлага.

Един немски язовец ял презрели вишни, те ферментирали в стомаха му и той се напил. Тръгнал си за вкъщи, но му се доспало и легнал на магистралата. Имал пиянския късмет, че го забелязала още първата кола, в която не пътували балкански гастарбайтери, а германско семейство. Което като такова веднага се обадило на германската институция, отговаряща за пияните язовци, неможещи да се приберат сами. За няколко минути пристигнали германските чиновници, затворили аутобана и отбили движението, докато не приберат язовеца. А после го закарали в изтрезвителното и го сложили на бели чаршафи. Звучи като немски хумор, но понеже се случва в Германия – въобще не е виц, а си е съвсем автентична немска държава. В автентичната балканска държава умрелите кучета се търкалят по асфалта като конски фъшкии и също като тях с времето постепенно изчезват. Като спомен остава единствено остатъчна миризма, но и тя с времето постепенно се разсейва.

Без цензура | 07-09-2010, 06:24 | varnautre

В държавата на липсващите магистрали

тази седмица един бивш вътрешен министър с детска мечта за бързи колички илюстрира вица за компютрите и компотите, като показа още веднъж как човек, като не знае как да стъпи на пистата, заминава по пързалката. Където ние сме се качили отдавна, а през последните седем дни усърдно ни побутваха надолу здравни обещания, болни проблеми и нови цени, пенсионни драми и министерски гротески.

В края на лятото България получи предложение, на което май няма да може да откаже. След като се разходи у нас по недовършени магистрали и ромски гета, президентът на Световната банка Робърт Зелик изпрати специално писмо на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Той очевидно е овладял тънкостите на местната политика, защото писмото започва с персонални комплименти към премиера Борисов, към неговото правителство и чак после - към „впечатляващата” бързина на реформите. И завършва с декларирана

готовност на Световната банка да се „приспособи”

в заемната си програма за българската специфика, за да „подпомогне” България. Не е известна реакцията на Барозу, а и писмото е предназначено за четене повече у нас, отколкото в Брюксел. Реакцията не закъсня. „Подобни оценки ни амбицират да удвоим и утроим усилията си, защото те са шанс за подобряване на състоянието на държавата”, заяви Бойко Борисов. Тъй като другата амбиция е да ни дадат нови заеми, аргументация „за” ще е любопитна на фона на друго изказване на премиера от тази седмица. Във Варна той изрази недоволството си от факта, че пристанищата на съседите ни се развиват с пари по програми, а ние се опитваме да го правим със скъпи заеми. Ако писмото на Световната банка е правилно разчетено, това очевидно ще е водеща тема за новия политически сезон. Ваканционно настроените го обявиха официално с началото на парламентарната сесия, опозицията продължи с прогнозите си за провал на този кабинет, а шефът на кабинета просто не дойде, за да ги изслуша. Борисов пропусна първото заседание, за да покаже, че не е спирал да работи. След това реши

да разглежда парламентарните тоалетни

в компанията на Цецка Цачева и увлече опозиционерите след себе си, само за да ги изпревари на връщане в залата и да ги укори, че пак не работят. Най-много го отнесе бившата социална министърка. "Кажи, Масларова? Нещо дъвчеш и ми приказваш. Дъвчеш дъвка и не те разбирам", натърти от трибуната Бойко Борисов. И друг отсъстващ влезе в новините тази седмица – липсата на Ахмед Доган в пленарната зала едва ли вече впечатлява някого, но лидерът на ДПС пропусна да се яви и във Върховния административен съд, където започна делото за конфликт на интереси около проекта "Цанков камък". За да оправдае хонорара си от милион и половина лева, Доган ще трябва да представи документ за професионална квалификация, различен от дипломата му за философ. Съдът иска да види убедителни аргументи за познанията на консултанта в сфери като строителството, минното дело и хидрологията. Самият Доган запази мълчание, а Лютви Местан се зае да гради защита на принципа на нападението, като за пореден път размаха заплахата за етническия мир. “Няма да допуснем да поставите на изпитание толерантността на Парламентарната група на ДПС и на партията като цяло, най-вече на избирателите. Тя не е безгранична“, каза той, като на практика призова съда да замижа за лобистките напъни на лидера му. След като години наред аргументът действа, вероятно и сега

ще стане част от вълшебната смес,

с която замазват този тип скандали у нас. И след като изборите не помагат срещу подобни лобисти, вероятно трябва да се научим по-ефективно да се молим за чудо. Първата стъпка може да е въвеждането на вероучението в светското българско училище. Този път подкрепа заяви бившият конституционен съдия Любен Корнезов. Според него няма конституционни пречки пред вероучението. Може и да е прав - като няма съвременно образование, поне да учат децата на молитви, смирение и бедност. Така ще имат опорна точка, когато открият, че лозето не ще молитва, а мотика, а неволята учи най-добре. Защото време връстниците им по света отдавна получават практически умения и се учат как да си планират кариерата и живота. А моралните им устои няма да бъдат заплашвани от държавен рекет под формата на здравеопазване, административно обслужване и образование. По една благословия можем да кажем още сега за демографите от Националния статистически институт.

Дали с наука, дали с молитви,

те са успели да съставят въпросник за преброяването на населението, което може да избира, например, етноса си - българо-мохамедански,  македонски, американски, херцеговски и африкански... Този последният има право да избере африканския и в графата „майчин език”, което може да предизвика масов мор сред изследователите на хилядите езици, на които се говори в Африка. Няма ги обаче признатите за религия джедаи, както и поелите по пътя на регистрацията хеви метъли. Затова пък дъновизмът е включен в списъка. Етночудесата на статистиците обаче бледнеят пред станалото в Созопол. „Мощите на Свети Йоан Кръстител вършат чудеса. Говори се, че рускиня, оглушала и онемяла след чеченските атентати в Москва, дали в метрото, дали в театъра, проговорила след като се поклонила пред мощите.

Дали е вярно, не мога да го твърдя. Така се говори”.

Обясненията за малко половинчатото чудо, което явно не включва и нов слух за потърпевшата, не са на агенция „Една жена каза”, а на историка и министър Божидар Димитров. Той доразви патетичните описания на новия Йерусалим с мили спомени как Сталин е използвал религията за държавни цели по време на войната, след като преди това е разпоредил служителите на култа към Бога с желязна ръка да бъдат натикани в лагерния рай. Въпреки това словоизлиянията на министър Димитров няма да му струват поста – той самият е категоричен, че не дължи нито извинения, нито оставка. Макар че омекна дотам да иска прошка лично от Бойко Борисов, след като премиерът каза, че му е сърдит. Но не дотам, че да го санкционира. За да е последователен, премиерът тази седмица се застъпи и за доктор Владимир Атанасов. Шефът на спешното отделение в "Царица Йоанна", беше уволнен,  след като в репортаж за спешната помощ нарече министерските чиновници "олигофрени". Докторът, между другото, се извини. А за нас остава изводът, че ако критикуваш основателно държавната политика – уволняват те, като доктор Атанасов или шефката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова. Докато

псуването на народа очевидно е норма

И окрилява за нови подвизи. След като разбуни духовете в Македония със задоволството си, че в Скопие вече имало статуи на „български лъвове”, Божидар Димитров се „извини” с репликата: „Лъвът – български национален символ има детеродни органи и е силно потентен. Македонските – очевидно не”. Все пак ритането по националистическите кокалчета на българо-македонската граница е почти национален спорт. Докато лъжите на едро по адрес на арабски инвеститори вече са международен скандал. Румен Петков и Богдан Николов, известни с напъните си да окачат писта за „Формула 1” на инфраструктурно голия ни тумбак, тази седмица успяха да вбесят ръководството на Emirates Associated Business Group. Фирмата беше наречена държавна, директорът й - обявен за шейх, а писмото за намерение, подписано в министерството на Трайчо Трайков – за почти готов договор, след който
България веднага влиза в календара на ФИА
и болидите зафучават в Доброславци. После компотите смениха компютрите и арабите пратиха гневно писмо с искане за опровержение и закана да предупредят останалите инвеститори в региона, че тук играем мръсно. Богдан Николов даде обяснения от типа: "На премиера не съм му ги обяснявал тия работи, защото и аз много не ги знаех". А медиите сега щели развалят готовата работа, защото инвестиорите щели започнат да се избиват за възможността да построят пистата и да ни осигурят хляб и зрелища. Тоест хляб и „Формула 1”. Румен Петков пък настоява, че проектът все още е „реализуем”, като се прави на сляп и глух за изискванията на ФИА да има не просто писта, но и инфраструктура за екипите и публиката. Публиката сега би се сблъскала с поредната идея на транспортното министерство за нов начин за определяне на превозвачите. Практическият резултат за пътниците ще е е прехвърляне от един автобус на друг с все багажа, ако неблагоразумно решат да пътуват

от малък до голям град и обратно

За самите пътище пък вече е неприлично да се говори, при все че премиерът като един Батман проверява всички строителни обекти. „И в най-лошите ви сънища не сте мислили, че ще дойда аз като министър-председател”, каза той на строителите на „Люлин”, за да е по-въздействата заплахата, че ще изхвърли турската фирма - изпълнител от България, ако магистралата не е готова навреме. Гневен беше премиерът и при посещението си в „Пристанище Варна” заради изтърваните възможности. Все пак стана ясно, че преди идването не е имало време за „брифиране”, защото „товародържатели” и „товародатели” малко се поомесиха в премиерските обяснения, а времето за въпроси беше рязко съкратено, защото на премиера му предстоеше важна среща. Той се прибра в София, за да загуби мача си с Борис Бекер. И във Варна не липсваха спортни драми – мачът „Спартак” срещу „Спартак”, например. Но пък така влязохме в историята с

първия мач от "В" група, излъчван по телевизията

изобщо в България. Това обаче никак не компенсира липсата на един друг мач в ефир – на националите срещу Англия, който падна жертва на финансовата криза. В Бургас пък скочиха срещу  Spirit of Burgas. Докато фестивалът се бори за поредната си европейска музикална награда, певецът Георги Найденов-Гого го обвини, че това не било „неговият” бургаски дух, а общинският съветник Георги Манев направо поиска да му се спре подкрепата, защото събирал само наркомани като The Prodigy, вместо да кани стойностни изпълнители. При тази реакция срещу най-влиятелната група в електронната музика, вероятно стойностните изпълнители идват от силиконовата долина. Във Варна драмите бяха далеч по-земни. В „Максуда” местното население изгони с камъни екипите на Е.ОН, дошли да спрат /за пореден път/ тока на крадящите.

28-те в списъка дължат 81 хиляди лева

Полицията успя да изведе техниците, кражбата на ток в „Максуда” ще си продължи. Или там вече гледат на тока и на водата като на съвременната версия на манната небесна, а не като на незаконно потребяван ресурс. В центъра на Варна паяк, докато вдигаше неправилно паркирана кола, повлече незаконно инсталирани кабели и срути съвсем законна тераса. Десетки варненци, които си мислеха, че са горди данъкоплатци, се оказаха незаконни потребители на общински благинки. Сръчна чиновничка прибирала на ръка местните данъци и такси, давали бележки с подпис и печат и отчитала фалшиви банкови преводи. В едноличното й „данъчно” потънал около половин милион, а от общината й разрешили да напусне „по взаимно съгласие”. От което става ясно най-вече, че общината дава съгласие да ни крадат. От ГЕРБ пък имаше контролирано изпускане на информация – научихме, че Борислав Гуцанов давал по пет хиляди лева месечно от общинските пари на консултанти. Разбира се, пред гръмките обвинения за „Медузите” тези суми бледнеят, но все нещо трябва да занимава публиката,
докато във Варна има министерски десант –
седем министри разсъждават по темата „Устойчивото развитие през погледа на младите”, а срещата е организирана от комсомолците на ГЕРБ. Точно тези млади очевидно ще се вълнуват от петте хиляди на Гуцанов и няма да коментират защо разследването срещу Николай Цонев е частично прекратено, а позицията на добрия следовател става все по-неясна. Или защо страшните „Октоподи” – Дамбовците, си получиха задграничните паспорти на базата на                                   /не-/предоставените доказателства срещу тях. Или защо газът все пак ще поскъпне. Това поне стана ясно от обясненията на енергийния министър, от които и „Булгаргаз” се оказват сити, и правителството - цяло. Договорените в Евксиноград по-ниски цени са само за преференциалните количества, за останалите „Газпром” всига цените и общата сметка накрая не включва никъде термина „поевтиняване”. И изхранването ще ни струва все по-скъпо. След месния стандарт „Стара планина” вече се чуват призиви за нормиране на хляба и сиренето, като според доктор Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост, станратитет трябва да са поне двайсет - за

основните храни, сред които и кетчупът

Можем само да се молим кръстниците в земеделското министерство да не продължат линията, която поеха с „Дупетата”. Всъщност, това, което стана ясно покрай стандартите и акциите, е просто - стандартите са доброволни, който е извън тях, не е непременно продавач на боклук, а пък който продава боклук – може да бъде наказван и по сегашните закони. Но пък така няма как да се мотивират по-високите цени. А и без стандарт всички чиновници вкупом твърдят, че няма никаква реална причина за покачване на цената на олиото или на хляба, обаче в магазина се оказва друго. И Бойко Борисов също може да ни сравнява с коли, които имат нужда от качествено гориво, обаче докато хубавите думички на проверяващи, контролиращи и наказващи не бъдат последвани от тихи, постоянни и резултатни действия, ние ще продължим да си бръмчим
като „Москвич”-и в мъглата на безкрайния преход.
Освен цената на насъщния, болна тема си остана и здравеопазването. Дотук имаме: едно премиерско обещание парите за здраве тази година да са колкото през миналата. Една липса на 205 милиона лева, за да се случи това. Едно твърдо намерение да не се пипа резервът. Една национална пациентска организация, която при тази сметка приема обещанието на премиера за вече свършена работа. И големият Х в уравнението – откъде ще дойдат парите. Засега никой не споделя, но пък имаме уверението, че на първи януари ще усетим здравната реформа. Тогава трябва да се появи електронната карта на пациента, но пък ако тя светне на червено като добре източена сметка още на следващия ден, усещането за реформа няма да е от хубавите. И докато чакаме новогодишния си здравен подарък, министърката на здравеопазването се закани, че който не си плаща осигуровките, ще работи като санитар в болниците. Не е ясно, ако виновен е работодателят,

колко века ще трябва да отработи

по болничните коридори, и как това ще помогне на прецаканите му работници. Пък в седмицата на обявените здравни очаквания вестникари от София качиха на стоп мъж, който отивал в столицата, за да му отрежат крака – стигнало се до гангрена, защото човекът нямал 250 лева за лекарства и го пратили да си ходи с инфекцията. А пък в Белоградчик медицинска сестра отряза поради небрежност пръстчето на едногодишно дете. През седмицата скочиха и българските певци. Заради изгорелия архив на концертната дирекция те остават без пенсии, заяви Данчо Караджов. Веднага последваха срещи с премиера, с министрите на културата и на социалните дейности. Бойко Борисов разпореди до понеделник проблемът да се изясни. Вежди Рашидов предложи да има финансово подплатен Орден за заслуги, като подплати идеята си с някои доста авангардни идеи как точно ще се мерят заслугите. А Христина Митрева от Националния осигурителен институт заяви, че един

нов закон за установяване на трудовия

и осигурителен стаж ще помогне на звездите да се пенсионират. Разбира се, на другото блюдо веднага бяха поставени чистата завист, възраженията, че от изгорелия архив не зависи толкова много, колкото от платените данъци в годините след това, че има изпълнители, които са скрили по един милион доходи. Факт е, че точно недоволните изпълнители са доказали какво могат. И все пак премиерското отсъждане: „Поне за тях всички знаем, че са работили. Те са ги заслужили, така че ще намерим пари", остави зад борда няколко хиляди също толкова заслужили българи, които дори без пожара и наводнението на Концертна дирекция пак не могат да си получат изработените левчета. По различни данни те са между десет и трийсет хиляди, давали са си парите на държавата срещу обещанието за пенсия, а сега същата тази държава ги размотава. Може би с надеждата, че проблемът ще се реши сам – по давност или по естествен път.

Без цензура | 05-09-2010, 20:24 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Само преди няколко дни морските спасители проведоха недалеч от Варна поредната крайбрежна спасителна операция за намирането и спасяването на 4-ма младежи в малка надуваема лодка.

Без цензура | 03-09-2010, 05:23 | К.Д.П. НИКИФОР ГЕРЧЕВ, MNI, специалист по морско спасяване

Тайнствен, забулен с мистерии, загадки и романтика - такава е представата на българина за "Ориент експрес".

Без цензура | 01-09-2010, 12:04 | varnautre

Репортаж по бТВ тази сутрин се "отчете" за хонораропотока, но не успя да разнищи проблем, който тормози вече почти година живеещите и работещите във варненския квартал "Аспарухово".

Беше излъчен материал по сигнал на живеещ в квартала, който изпраща снимка на голяма локва на една от улиците и описва проблема като следствие от липсата на отводнителни шахти. Последва разговор по телефона със заместник-кметицата на района Валентина Велчева. Жената отговорно заяви, че с този проблем се борят в кметството от години и искат отпускане на средства за ремонта вече в продължение на година и половина. Тя се надявала това скоро да стане.
{gallery}RAZNI/2010-08-31-aspar{/gallery}
Всичко, което видях и чух, звучеше прекрасно, но за съжаление е един пълен фарс. Нямаше нито дума за ремонта, започнал преди почти година, за подмяна на основния водопровод. В момента най-малкият проблем на квартала е канализацията. Целият квартал е в разкопки, екипи на различни фирми с техника, багери, фадроми, валяци и др. отварят и затварят движението по  2 - 10 улици на ден. Ремонтът върви бавно и всички с нетърпение чакат окончателното асфалтиране. Целият квартал е в прах. Ремонтните екипи не бързат, не знам, може и да са наясно, че след асфалтирането се предвижда ново копане на същите улици.

В моите очи на бивш фоторепортер сутрешното предаване на бТВ може да се тълкува накратко така: “Парите ги усвоихме и чакаме новите”. Неприятно е, когато национална медия отразява местен проблем, с който подпомага само една единствена цел - пари за усвояване.

Аз не съм жител на квартала, тук развивам своя бизнес, живея в центъра на Варна и всяка сутрин гледам първо плочките пред Общината, а после ужаса в кв. "Аспарухово". Очевидно  е за мен, че е по-лесно да се “регистрира” усвояване на средства в по-далечни от центъра квартали и да се използва незнанието и съответното безсилие на хората да споделят как живеят. Моля, ако се отразяват местни проблеми, то да става задълбочено, а не да се обслужва нечий интерес.

Изпращам снимки на направените  първи копки на улица “Перник” и моментното състояние на същата улица, на “нормалното” за квартала състояние на колите - поне един пръст прах, снимка на живеещи тук, които сами се борят с щетите, нанесени от ремонтните фирми, снимка как сами се опитваме да изчистим не мога да ви изпратя, защото предпочитам да участвам в чистенето, и снимка на асфалтовото покритие, което нанесоха преди седмица с обещанието, че тази процедура не е довършена и ще има още един последен слой асфалт. Ако желаете, обърнете внимание кога са направени снимка 1 и снимка 4 - това е период, за който се извършва един планов ремонт. За моя снимков репортаж не ми беше нужно много време. Ако бях изпратена да отразявам навремето репортаж в снимки от Бейрут след бомбардировките, предполагам, щях да обикалям много повече, за да покажа състоянието на града.

Без цензура | 31-08-2010, 13:14 | ВЯРА КАЙКОВА