Почти като ръкавица за дуел хвърли обпастният управител темата за бъдещето на Паметника на българо-съветската дружба.

Без цензура | 01-08-2010, 20:21 | varnautre

Всяко лято по това време някой зад граница се скрива в храстите и от там стреля напосоки към българския туризъм. После, недооценили и недомислили същината на въпросното действие, ние подемаме информацията и сами смело доразбиваме останалото от тази прекрасна индустрия, с която разполагаме в България. Така, години наред все се явяваше анализатор или пътешественик, недоволен от това, че цените в българските хотели и заведения са твърде високи, после идваше друг, който критикуваше предоставяните услуги, напълно несъответстващи според него на парите, които се искат за тях. Имаше екологични препятствия, политически и социални бариери. Имаше криминална обстановка и какво ли още не. Всичко, което би могло да накара потеглилите насам летовници да се изплашат, да размислят и да променят ваканционните си посоки или просто да разформироват багажа и да задържат тръгването за по-добри времена.   

Тази година почти ми липсваха отрицателните послания и се чудех до кога ли ще е така. Отговорът ме връхлетя внезапно преди ден с апокалиптичната версия за страшен украински вирус, който тръшкал наред курортисти по Черноморието. Лекарските кабинети се пукали по шевовете от хора с оплаквания. Отдъхнах си. Значи животът тече по старому и злото не е заспало завинаги, а само е задрямало до края на юли... Може би в очакване дъждовете, които до сега се изливаха да свършат неговата работа и да прогонят туристите от българското Черноморие. Но тъй като тазгодишните туристи се оказаха железни и неустрашими и продължиха да пътуват насам, злото запретна ръкави и се хвана на работа: да прогони когото може точно в разгара на сезона. Ако вирусът не свърши работа, за всеки склучай обясняваме пред света, че най-привлекателното у нас са евтиният алкохол и проститутките. Плашим света с кадри на пияни и невъзпитани чужденци, които превръщат курортите ни в увеселителни и нецензурни аборигенски места. Сякаш нямаме закони и  правилници за обществения ред. Плюс страшния украински вирус – това реално е крах на туризма. Сега, докато изясняваме има ли вирус, няма ли, доколко страшен и доколко украински е той, ще превали 15-ти август  и летният сезон на 2010-та ще е свършил... С поредното негативно послание. Изпратено от хора, които нямат интерес българската туристическа индустрия да  оцелява и да се развива. И тиражирано от хора, които изобщо не берат грижа за тези мотиви, а просто се вълнуват колонките в изданията им да не останат празни. А това, че с антиреклама и с глупост един ден може напълно да изпразним България? Това се оказва далеч от дневния ред и от мислите им.

Жалко. Всеки нормален мислещ човек знае, че летните вируси са нещо естествено. И защо да са украински? Като спокойно биха могли да бъдат бразилски, или азиатски. Лично аз съм била и на трите споменати места и зная, че предпоставките да си внесем латиноамерикански или азиатски вируси са далеч по-големи. Като мислещ човек също така зная, че в случая изедниците задължително са украински, защото от две години насам текна туристически поток именно от Украйна. И ако някой има за цел да разпространява негативни послания за стопиране на туризма в България, логично е да намеси точно тази дестинация.

Сега да си кажем най-главното: условията за туризъм в България са великолепни. За такава пясъчна ивица, с каквато разполагаме ние, в две трети от света могат само да мечтаят. Слънцето, климатът, природата са неповторими. Изключвам аномалиите, които преживяваме напоследък, но те не са нещо локално, така че, ако влязат в учебниците по туризъм, ще бъде като изключение, а не като постоянни условия.

Второ: цените. Съобразени са със световния и националния контекст. Вече не можем да се оливаме по заведенията, но можем да си ги позволим. Говорейки за потребителите на дестинация, отчитаме привлекателната крайна „условна” цена, която, всъщност, изразява плащанията на туриста за всички желани от него услуги и стоки във връзка с пътуването му до тук и престоя му на това място.

Трето (най-важно): човешкият фактор. Всеки представител на частния бизнес знае, че ако си усмихнат, сърдечен и внимателен към клиента, вратата на доверието е отворена. Знае и още нещо, че когато клиентът поръчва, не можеш да отговориш отрицателно. Всичко има и всичко реално и законно е възможно. Така се прави частен бизнес, така се прави туризъм, така се гради имидж, така се увеличават заетите места в автобусите, самолетите и влаковете насам – към България.

За да го проумееш, трябва да тръгнеш от нулата, като във всяка една професия и във всеки бранш. И стъпка по стъпка, набирайки опит и професионализъм, да си изясниш картинката, така че да няма тайни ъгълчета, заключени информационни килери, да няма нещо, което не знаеш, или нещо, което не можеш. Българската туристическа индустрия имаше време да стигне точно до това ниво, на което всеки наистина запретнал ръкави, вече е открил тайните в тази област, има опита, знанието,  самочувствието и  куража да създава уникален туристически продукт. На място, където абсолютно всички видове туризъм са възможни: от ниско- и среднобюджетния летен морски рекреативен  продукт, през здравния, културно-познавтелния, селския, хазартния или спортно-развлекателния до конгресния, панаирния, фестивалния и шопинг-туризма. Всички предпоставки са налице това великолепно място, наречено България, да се превърне в една от най-модерните и желани туристически дестинации. Нали един летен вирус няма да спъне движението и да убие набраната скорост по правилния път? Независимо дали някому е хрумнало той да се нарича украински, или другояче. Тъжното е, че няколко часа след като хората забравиха за страховитите стомашни неразположения, които убиват България като туристическа дестинация, сетихме се да тиражираме информацията, че туристи идват насам заради евтин алкохол и жени. Ако вирусът не ни събори, дано проституцията да го направи, така ли?

Глупаво е и е грозно сами да рушим труда и бъдещето си. Ако не го проумеем, никой няма да ни е виновен, че сме затрили нещо, дадено ни от бога и природата и изграждано с толкова много усилия, грижи и инвестиции.

А българският туризъм може да бъде не болки в стомаха, евтина ракия и платени момичета, а едно вълнуващо пътешествие в света на историята, невероятно културно или музикално преживяване или просто незабравима почивка на хубаво място със златни пясъци, сред усмихнати и дружелюбни хора. Изборът е изцяло наш.

Без цензура | 01-08-2010, 10:13 | varnautre

"Възмутително" е озаглавила своето писмо читателката ни

Светла Ангелова. Разказът за тъжния и опасен сблъсък на семейството й със здравната ситема в БЪлгария и по-конкретно във Варна тя е изпратила на редакционния електронен адрес [email protected]:


Здравейте!
Не знаех към кого да се обърна и реших да споделя случая с вас. Надявам се все някой да обърне внимание на отвратителната здравна система.
Става въпрос за здравето  на хората във Варна, а в конкретния случай - за дете, което дори няма още 5 годинки. От една седмица то е болно, с температура. Водихме го на неговата лекарка и му изписаха лекарства след прегледа. После по телефона се консултирахме всеки ден какво точно и как да даваме за тази висока температура - 39.6 всеки ден след обед.

В четвъртък, 29 юли (4 дни след прегледа) детето вдигна отново такава температура и ние с дъщеря ми се изплашихме много. Веднага започнахме процедури с мокри кърпи и се обадихме отново на лекарката на малкия. Тя обаче каза, че няма възможност да дойде и, ако продължава така, да се обадим на Бърза помощ. Обадихме се, разбира се, веднага, но от там казаха, че могат да дойдат едва след 3 часа - имало само един педиатър и много болни деца...

Не чакахме, разбира се, позвънихме на зет ми да се върне веднага с колата и да водим детето на спешен кабинет. Така и направихме. След като нямаше нужда да идва Бърза помощ, се обадих по телефона да не идват напразно, от учтивост, при което още след първото изречение бях нахокана и ми беше затворен телефонът.

Е, за какви здравни реформи да говорим и за каква лекарска Бърза помощ става дума? Това исках да споделя с варненци и, ако някой обърне внимание, ще бъде добре.

Светла Ангелова

Без цензура | 31-07-2010, 18:54 | varnautre

Сядам на пластмасовото си столче. Какво следва? Разбира се да огледам обстановката. Какво може да се види наоколо? Всички пият нещо и аз се питам какво ли е това зелено питие.

Вчера започна ежегодният летен джаз фестивал във Варна. Аз лично го чаках с голямо нетърпение, защото с...

Без цензура | 31-07-2010, 13:50 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

Гръм и трясъци остават след изминалите седем дни. Докато в Каварна трещеше хеви метъл, на юг дискотеката беше заради изгърмяла жица, кърджалийският екшън прогърмя чак до парламента, а откъм Върховния административен съд се чува само припукване, след като депутатите пратиха там Ахмед Доган и неговите хонорари. А варненци видяха на живо операцията „студено отмиване на асфалт”.

И тази седмица повече от добре видяхме колко е безпомощен градът пред дъжда. Най-новата ни магазинна гордост за два пороя се наводни за втори път, подлезът на „Шипка” се напълни догоре, от сайта Maritime.bg сигнализираха, че техен човек едва не се удавил, докато спасявал петокласник, пропаднал в подлезна шахта, но поне се размина без жертви. Щетите само по улиците обаче се измерват с

16 хиляди квадратни метра асфалтови липси

След като отводняваха, рязаха клони и дърпаха коли, от „Гражданска защита” се огледаха и установиха, че Общината я няма – нито с редовни екипи, нито с шумно рекламираните доброволчески отряди. Сякаш това е най-нормалното нещо, председателят на Общинския съвет Николай Апостолов обясни липсата с отсъствието на кмета Йорданов и на генерал Петров. За качеството на асфалта и на полагането му, за липсата на контрол върху шахтите общински коментар също нямаше. Както и за неподходящите градски дървета, неподменяни от десетилетия, за сметка на палмите в бурета. Само съветникът Огнян Къчев, като един Катон Стари, за пореден път лансира идеята да намерим работа на варненските затворници – този път в събирането на падналите клони.

Подмокрянето на града

така и не стигна като тема до Общинския съвет, макар че би било любопитно да се разбери защо разходите за инфраструктура все растат, а поразиите всеки път са по-сериозни. Но пък двата дни очевидно бяха недостатъчни на варненските съветници. Както обикновено, повечето време беше употребено в подканяне на съветниците да влязат и да започнат работа, а работата се въртеше около политическите рокади в комисиите и неаргументираните вкарвания и изкарвания на темата „логопедична детска градина”. Администрацията първо искаше да смени вида собственост върху апетитното парче в Морската градина, разбира се – с нй-добри алтруистични намерения. После уж се отказа. Веселин Марешки първо нарече „спекулации” информацията за негов интерес към сделката. После склони да я обмисли, а накрая съветниците решиха да си направят комисия, която да види как могат да се съчетаят бизнес интересите, детската градина и градската библиотека в бившата Централна поща. Понеже почти никой от тях не се сети, че веднъж вече гласуваха

библиотеката да отиде в сградата на стоматологията

Но пък се съгласиха в комисията да има и журналисти, което се очертава като мода в търсенето на обществена индулгенция през последните месеци. Не само за логопедичната градина, а и за целия парк имаха въпроси от неправителствената организация СОПА. Областният управител Данчо Симеонов обаче прецени питанията за точните граници на Морската градина и вида държавна собственост като много общи и не им отговори. Името на областния управител беше често споменавано и на общинската сесия, след като негов роднина се уреди в борда на „Пазари”, макар да е наемател на обект на същата фирма. Никой не забеляза конфликта на интереси нито тук, нито в случая, когато син лансира майка си за бордовак. Може би защото битката беше колко нови комисии ще успее да превземе ГЕРБ. Червените сами се оттеглиха, но при Янко Станев от ДПС опитите удариха на камък и той си остана начело на бюджета и финансите, а неуспелият Димо Стоев – засега от ГЕРБ, изглеждаше доста замислен. Може би за политическото си бъдеще. Бившият председател на съвета Борислав Гуцанов не дойде в залата, макар че вече можеше да го направи съвсем законно – съдът му определи гаранция от десет хиляди лева, защото останалите „медузи” също били с по-леки мерки. Така „Медузите” се вляха в стойната редица на „Октоподите” и сие, където след гръмовното начало в ареста не остава почти никой и съдът брои някого за шеф на престъпна група, а група няма. През това време, заинтересовани

не толкова от полицейските „морски дарове”,

колкото от парчето бюджетна пица, което им се полага, ветеринарите във Варна спряха да работят по профилактиката и надзора, защото вече половин година, докато са го вършили, са спонсорирали държавата. Без малко да ги последват и нощните аптеки. За тях пък здравната министърка реши, че не може да има денонощни аптеки без прозорци и пряка слънчева светлина. Не стана много ясно защо е необходим припек за стока, която по принцип се държи на хладно и тъмно, и каква точно е връзката между липсата на слънце и работата през нощта – никой не се осмели да пита министърката, но поне от министерството обещаха да не затварят засега аптеките, в които нощем не пече слънце.

Варненската опера и театърът нямаха такъв късмет –

те вече са ТМПЦ

– Театрално-музикален продуцентски център. Дори предстоящата 90-годишнина на театър не смекчи реформаторското сърце на културния министър Рашидов, който отсече: „Ще има театри, театър винаги ще има в България, само че малко трябва да се оптимизира. Има едно нещо, направена е стратегия. Проста е работата". Макар че за разлика от варненския театър или русенската филхармония, операта в Пловдив оцеля. Дори след министерските изчисления, че държавата субсидира с 217 лева всеки билет за техен спектакъл. Което пък накара един форумец да попита: "Ние, като ходим на АС/DС, някой субсидира ли ни с по 200 лева?". Не е лоша идея, между другото. Засега обаче държавната благосклонност отива другаде. Точно на 27 юли, когато варненци отбелязваха 132 години от освобождението на града от турско робство, безплатното силиконово нашествие на „Пайнер” връхлетя града и раздруса плът под Пантеона. Което не е най-лошият вариант, оказа се. В Угърчин, например,

общината вече е без културен бюджет,

след като кметът си поръчал Глория за празника на града – била му любима. През това време в Каварна точеха бира на рокфеста, а в „Музикаутор”, оказа се, са точели брадвата за кметската глава. Организацията, която по малко странен начин защитаха авторските права, поиска сто хиляди лева от името на авторите, защото не всички групи пеели само свои песни. Чудно защо „Музикаутор” не се грижи така и за правата на сръбските, турските и гръцките композитори, които в момента захранват почти изцяло безплатно порно-чалга индустрията у нас. Колкото до Цонко Цонев, като извади съответните декларации и 280 лева за „July Morning", той върна писмото с покана да се извинят за останалите 99 хиляди 720 лева. И да покажат добро чувство към културата, като дарят пари за паметника на Дио. Пари едва ли види, но с извинението може и да му се получи – щом Цецка Цачева се извини, че

депутатите не мислят, като гласуват

и без малко да ни натресат реклама на дрога в прайм тайма. Не точно извинение получиха потърпевшите от голямата крайбрежна дискотека, резултат на гръмналия високоволтов електропровод. От Енергийния системен оператор и НЕК обвиниха възрастта на кабела, ДКЕВР размаха поредния един милион глоба, който щял да наложи, ако се докаже, че аварията е заради неизпълнена инвестиционна програма, а на туристите им препоръчаха да забравят неудобствата, защото нямали право на компенсации. Поне не можеха да оплачат от липса на зрелища.

Първият полицейски екшън за седмицата

беше страховито наречен „Килърите”. Полицаите ловиха поръчители и извършители на убийства, а в списъка с поръчаните бил и премиерът Бойко Борисов. Пак. Сред хванатите пък се оказа и един парламентарен съветник - шефът на федерацията по сумо Петър Стоянов - Вожда. В комисията за младежда и спорта, съветвана от „килъра”, настана амнезия кой точно го е лансирал, а покрай поредния скандал със съветник се стигна до половинчатия компромис да ни съобщят поне нещатните сътрудници, съветници и помагачи на избраниците ни. Щатните, по неизвестни причини, ще си останат тайна. Премиерът Борисов коментира акцията на принципа „да не се изложим пред чужденците”, като заяви: „Ние готвихме тази акция месец - месец и половина, за да имаме достатъчно доказателства пред съда, както искат от Европейската комисия". Покрай другото си оставаме в размисъл за българския съд доказателства не трябват ли... За частното – порръчката за убийство, скромно промълви: „Аз повече за Цецо се тревожа, работи много добре. Аз съм свикнал". Заради друг от „килърите” - Методи Иванов, българският министър председател призова в прав текст българския съдия №1 да си признае, че „на съвестта му тежат трупове”. В къщата на Иванов намериха автомат, муниции и съдебно решение за пробация заради незаконно притежание на оръжие. Именно съдебното решение предизвика премиерския гняв, докато не се оказа, че пробацията била наказание на неподновено разрешително за ловно оръжие, издадено на Иванов от полицията. Колкото до Петър Стоянов, адвокатът му вече заяви, че не е логично клиентът му да обвинен като организатор на престъпна група, а

да няма обвинени за участие във въпросната група

Ако има нещо хубаво, то е че поне искове към Страсбург не се очертават – стана ясно, че парламентарният съветник и групата му са били арестувани внимателно и в присъствието на медицински екип и психолог. Което обаче не важи за кърджалийското, във всеки един смисъл, нахлуване в дома на семейство Мустафови. Както се оказа – на грешен адрес. Докато търсели две проститутки (които всъщност могат да бъдат преследвани само за безделничество, ако не бъде намерен сводника им), полицаите сбъркали поръчката за такси с поръчка за момичета, нахлули, пукнали една глава и се оттеглили. Няколко дни след това никой не показва съдебното разрешение за взлома, а и така и не стана ясно къде са се изпарили така зорко наблюдаваните две жрици на магистралната любов. След това настана обичайното раздвоение – Бойко Борисов заяви, че се е засрамил от издънката, ресорният министър хем звъня да се извинява, хем оповести в парламента: „Всичко, което е предприето, е в рамките на закона". И след като едно от първите уточнения на Цветанов беше, че главният запозрян е лидер на младежкото ДПС в Кърджали, на другия ден пак той с обиден вид призова депутатите от ДПС да не политизират полицейските акции. А депутатите от ГЕРБ вкупом напуснаха залата, наранени от опозиционните питания за полицейския произвол. Можи би най-страшно беше изявлението на парламентарния председател.

Дали от вродено простодушие или с искрена вяра

в казаното, Цецка Цачева директно призова вътрешния министър да продължава все по този начин, а нас – да не придиряме, защото който работи много – допуска и грешки. През седмицата продължи и обсъждането на доклада на Европейската комисия. Макар и пълен с хубави общи фрази, той отчита главно добрата воля на управляващите и оставя в сила наблюдението поне още една година. Което не пречи местните тълкувания да в стил „успяваме”, макар че икономическите очаквания за догодина са сведени до задоволство от замразяването на данъци, пенсии и заплати. Въпреки това министър председателят обяви лятото за „бойково” – пълно с доволни хора, които са на почивка, и прогнозира „бойкова зима”, пълна със също толкова доволни скиори. Финансовият министър Дянков продължи с оптимизма, като заяви, че догодина повече пари ще се харчат за секторите, които се реформират, макар че общоприетото разбиране за реформа е реформираните сектори да харчат по-малко пари. А и в посочените от него сектори отбрана и здравеопазване

по-скоро се говори за реформа, отколкото се прави

Затова не е чудно, че водещи икономисти у нас поискаха фискален борд, който да ограничи финасовия размах на реформаторите. Германо-българската индустриално-търговска камара пък направо написа пакет от 101 законодателни предложения по германски модел и ги даде на кабинета с време за размисъл до септември. "Коалиция за България" допълнително развали лятото на финансовия министър, като най-накрая предизвика досъдебно производство срещу него заради оповестена класифицирана информация за фискалния резерв. Напомнянето на старата история не получи никакъв шанс за претопляне обаче, след като казусът „Цанков камък” най-сетне стигна до парламента. При първия опит за разнищване на историята около хонорарите на Ахмед Доган не се получи нищо – двама депутати – от ГЕРБ и от „Коалиция за България”, не дойдоха на работа в комисията за борба с корупцията. Което накара тъмносиния Димо Гяуров да заподозре

сговор в защита на Доган,

а Бойко Борисов – веднага да се намеси в ролята си на партиен лидер и набързо да свика извънредно заседание на комисията в петък, след което папката пое към Върховния административен съд. Но ако някой си е помислил, че ще види Ахмед Доган осъден, трябва по-скоро да отиде и да си наплиска врата със студена вода. Просто ГЕРБ и комисията си направиха реклама преди ваканцията, а за рекламата, която направиха на ДПС и лидера му, тепърва ще плащат сметката. И все пак на този фон почти фарсово вече звучат семейните подвизи на Вальо Топлото и жена му, арестувана за рекет, или историята на прокурора Методи Маринов от Бяла Слатина. Повикан да обясни защо е удрял в кабинета си повикана за справка жена в присъствието на майка й и на дъщеря й, прокурорът намери за уместно само да въздъхне с отегчение, че живеем в сбъркан държава, където само го карат да дава обяснения. Продължиха и изявите на хиперактивния американски посланик. Тази седмица Джеймс Уорлик похвали българската съдебна система, като не забрави да напомни, че е винаги готов да й помогне. С любимата му внезапна визита беше удостоен земеделският министър, който научи, че земеделието е най-добрият начин за излизане от кризата. Което си беше само за подслаждане на

поредната агресивна лобистка стъпка

– този път в полза на американската компания AES, която срещала трудности със соларния си парк край Силистра. Волен Сидеров също не пропусна да се разпише – с обвиненията, че в националното радио е пълно с кадри на БСП и ДПС, със заплахи към конкретни журналисти и с обещанието новият закон за радио и телевизия да оправи нещата. Премиерът Борисов не беше особено възмутен от волните изпълнения на Сидеров и на свой ред също обвини радиото в политически назначения. А това определено дава плашещи знаци за бъдещето на новия медиен закон, в който нямаше да има политически поръчки. Тази седмица и социолозите се включиха в обсъждането на наскоро навършилата се една година на кабинета. Въпреки панделките по изявленията, Цветозар Томов и Антоний Гълъбов сведоха основното до фразата: „Първата година от управлението на ГЕРБ може да се смята за загубена от гледна точка на реализирането на нужните реформи в страната.” Според Живко Георгиев обществото вече усеща как

надеждите му се изпаряват

и започва да прави разлика между икономическата политика и политиката като боричкане. Пак според него ГЕРБ засега не са посочени с пръст като виновници за разочарованието просто защото нямат алтернатива. Оттук нататък на обществото му предстои да се примири с тази липса, да намери алтернатива или да си измисли следващия месия.

Без цензура | 31-07-2010, 06:44 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Ако науката е слънце, то варненският общински съвет е пълен със слънчогледи. Такава любов към знанието е обхванала общинарите, че напоследък са готови багери да хвърлят срещу враговете й.

Ако някой си мисли, че апетитите към Логопедичната детска градина край Станчовата алея са заради прекрасното разположение на терена й, на хвърлей място от брега, се лъже. Иде реч, естествено, за любов към науката. По-специално за грижа за градската библиотеката „Пенчо Славейков”, на която трябва да се намери ново място. И понеже във Варна сградите са кът, то откривателският гений на съветниците прозря, че новият дом задължително трябва да бъде осигурен чрез трампа с атрактивните 16 декара на градината в Морската.

На сесията в сряда кметът Кирил Йорданов оттегли предложението си статутът на терена да бъде променен от публична в частна общинска собственост, което щеше да е най-важната крачка към последваща продажба или замяна. Но пък се появи комисия, която трябва да обсъди съдбата на парцела и, естествено, на библиотеката. Защо комисията не се занимае единствено с библиотеката и остави на спокойствие парцела, не стана ясно.

Веселин Марешки, спряган за купувач на терена и съответно благодетел на библиотеката, като обещава  в замяна да даде на общината приватизираната от него сграда на пощата, категорично отрече да готви далавера. Всички съветници отрекоха, че се готви далавера, някои набедиха кмета, но пък гласуваха създаването на въпросната комисия, което остава вратичка за бъдеща сделка със земята.  Красимир Узунов, който отдавна си има имот в Морската, каза: „Ама ние миналия път нали гласувахме да преместим библиотеката в сградата на Стоматологията. Какво правим сега?”. Никой не отговори, но в науката е така – въпросите са повече от отговорите.

Марешки много се ядоса, че го спрягат за купувач. Но някак си личеше истинска, човешка и пичовска обида в него, че за други може да има сделки, пък за него се вдига панаир. Митичната комисия бе създадена точно под негово давление. Аптекарят артистично добави, че ако иска, винаги може да си купи терен в Морската, тъй като частниците там продават. Но на каква ли цена би я купил? Щото частното не е като общинското. Пари струва, много.

А най-практични бяха от „Нашият град” – теренът и без това е голям, половината остава за Логопедичната градина, другата ще я продаваме. Пак никой не разбра от к'ъв зор трябва да се пипа въпросния терен. И ако библиотеката задължително се нуждае от инвеститорска помощ, то само чрез имота в Морската ли може да стане? Няма ли общината други имоти, активи, средства...?

А ако Логопедичната детска градина се нуждае от ремонт и освежаване, то пак задължително с шитване на терена й ли може да стане? Или на част от него? Май е добре и кметът Кирил Йорданов да отговори. Той също периодично изпада в научни кризи и търсения.
По някакво съвпадение грижата към науката на общинарите и благодетелите на града все през Морската градина минава. Борислав Гуцанов искаше задължително да разкара Зоологическата градина. Само арестът попречи да бъдат жертвани няколко декара в името на съня на мечките и преживния цикъл на камилите. А „Алея първа”, освен хотели, предвижда какво? Конферентни зали и хидроложки център, разбира се.

Та така. Науката е слънце, прогрес. Напредваме с Колумбовия ентусиазъм на варненските общинари. Ако „Нашата полиция” е национален химн, то варненски може да е „И хиляди слънца да засветят над този... град”. Оригиналът е на Орхан Мурад. Кавърът – на Йорданов, Марешки, Апостолов... Все тая.

Без цензура | 28-07-2010, 20:27 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

(дела и документи за: Снежанка, джуджетата и интендантите в културната реформа)

Новаторският плам, характерен за културната политика в областта на изпълнителските изкуства, наподобява преписване на домашна работа през междучасие. В такива случаи учениците пишат домашно единствено, за да избегнат я двойка, я забележка т.е.  правят го без всякакво отношение към стойността на наученото.

Така и нашите министри и експерти в областта на културата заприличват на лъжливото овчарче, защото вместо да спасяват стадото си, те разиграват евтини водевилчета, че милеят за родната култура. След 20 години някой се сети, че изпълнителските изкуства се нуждаят от реформа и настъпи дългоочакваният Армагедон. Ако се замислим, същите културни министри и специалисти в културното ведомство бяха клиенти на културния обоз именно през тези 20 години. Някои от тях ваеха успешно глината, други въртяха директорския жезъл, трети се самозалъгваха, че режисират в театъра велики мюзикъли или пишат сценарии за киното... И да не забравим сговорната дружинка от експерти, които старателно топлят столчета в своите офиси и вместо да пишат проекти за развитие на културата ни, отегчено редят пасианси на компютъра.

От история и теория на военното дело се знае, че обозът се грижи за транспортирането на хранителен и всякакъв вид необходим, материален ресурс в помощ на армията. Щом културните специалисти въведоха понятието интендант в театъра е време да поразсъждаваме и за обоза. В контекста на изпълнителските изкуства, ако артистите са вид войници, то обозът представлява всичко необходимо за случването на изкуството.

Преди седмица зам.-министърът на културата, театралният ас Димитър Тодоров, заяви пред столичен ежедневник мотивите на културното министерство за сливане на ДТ „Стоян Бъчваров” и ОФД в едно по следния начин:” Във Варна сливаме театъра, операта и филхармонията в продуциращ център. Защо го правим? Операта и театърът работят в една сграда. Досега бяхме свидетели на немалко спорове между тях при начина на ползване на базата и във взаимоотношнията между службите. Затова въвеждаме длъжността интендант. Тя е непозната у нас, среща се в някои европейски държави, като Германия например” ( 20 юли „24 часа”).

Без цензура | 27-07-2010, 15:43 | varnautre

Сега е Бойковото лято и хората са на курорт. Това рече премиерът пред колежката Цветанка Ризова през уикенда. Като дойдела пък Бойковата зима, щели сме да ходим на ски, обеща той. Не знам как точно да тълкувам това послание, защото достатъчно зими видяхме от двайсет години насам. Лукановата зима сигурно я помнят най-вече майките, дето висеха на опашки да купят мляко за бебетата си. Тогава ни подстрекаваха да не купуваме, за Бога, но докато братя и сестри българи се маехме как хем да изпълним призива, хем да не измрем от глад, други, по-братя от нас, си разпределиха баницата.

За Виденовото лято не ми се ще да отварям и дума, но важното е времето си тече, сезоните се сменят, а управниците нито един урок не са научили. Сегашното автохвалебствие на премиера Бойко Борисов доста прилича (не по изразни средства, в това той е категорически неповторим) на финалните трели на Иван Костов, който в края на мандата си каза, че българите никога не са били толкова добре. И понеже нашенецът може да е недалновиден, но в момента на вота все пак гледа джоба си, отказа да му гласува повече доверие. Не го спаси и твърдението, че всички сме били братовчеди и следователно, ако върхушката е добре, по роднинска линия значи сме се уредили.

Да се върнем сега към Бойко и неговото лято. В него има ключови фрази, които ще помним с години. Като тази, че на Дянков ще му дадат Нобелова награда, ако ни извади от кризата. Или че сме почнали 5-6 пъти по-добре да усвояваме еврофондовете. Въобще мащабът “пет-шест пъти повече” е любим на премиера. Пак толкова повече контрабандни цигари и алкохол били заловени по време на неговото властване, отколкото предишното правителство.

То и 5-6 пъти повече полицейски акции може да бяха извършени, при това коя от коя с по-цветисто заглавие – не бяха “Нагли”, не бяха “Октоподи”, не бяха перачи, мутри, медузи и друга фауна. Само че вчера например главната медуза Борислав Гуцанов бе пуснат от домашния арест с нова, по-лека мярка – парична гаранция. Утре-вдругиден ще се окаже, че и това му е много, защото има много приказки, но няма доказателства.

Най-актуалната сензация е арестът на групата “Килърите”, които ни повече, ни по-малко, имали за мишени премиера Бойко Борисов и вицето Цветанов. “Аз за Цецо повече се тревожа”, великодушно-снизходително призна пред Цветанка министър-председателят. Интересно какви факти и доказателства ще излязат, за да произнесе съдът справедливата си дума. Съвсем друг е въпросът, че бате Бойко е решил да вкара в пътя тез пусти магистрати, които толкова години вече имат наглостта да пускат престъпниците. Правилно, закононарушителите трябва да са на топло. Какви са тези приказки за независими съдии?

Обяснението звучи прекрасно! Чуйте: „Ето, арестуваме вчера Сумиста, веднага получава криза и отива в болница. Те колко народ са пребили, колко народ всичките тези, които задържаме, са осакатили. Сако или там кой беше, простата му се развалила. Хайде у тях да я лекува. Да си я лекуват, преди да влязат в ареста. Защото по този начин 20 години добрите хора страдат, а ние се интересуваме дали простатите им са здрави”, възмути се Борисов. Според него създаването на специализиран съд е „в името на доброто на хората”. Какво тук значат някакви си съдебни правила, факти, доказателства, пледоарии? Има утвърден и проверен във времето интелектуален продукт, измислен още от Йосиф Висарионович, и изпълняван в годините на процесите срещу враговете на народа от генералния обвинител на СССР Андрей Вишинский. Няма нужда да му мисли Бойко, просто да го приложи – и всичко иде на мястото си.

След което ще цъфнем и вържем, разбира се – данъците няма да се качват, заплатите няма да падат, бюджетът ще е прекрасен, а хората трябва да изчакат само малко, за да видят резултата – похвали се “нобелистът” Дянков. Търпение му е майката, или както казва световният авторитет в творческото мислене Едуард де Боно: “Сложете жълтата шапка на позитивизма и откривайте стойност във всичко.” Той впрочем, казва и нещо друго: “Най-големият проблем, пред който е изправен светът, не е глобалното затопляне, а лошото мислене.”

Е, значи Бойковото лято не е проблем – проблем е, че не мислим достатъчно добре за него!

Без цензура | 27-07-2010, 15:08 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

Интервю за ВарнаУтре.бг със знаменитата треньорка в художествената гимнастика Нешка Робева

Нешка Робева е известна българска състезателка, по-късно треньор по художествена гимнастика и хореограф...

Без цензура | 27-07-2010, 12:01 | varnautre

Вятърът по време на снощната буря откърти голям клон от старо дърво в двора на Окръжна болница и затисна две коли, паркирани до сградата на отделението по неврохирургия.

За щастие няма пострадали хора. Информацията и снимките получихме от нашия читател д-р Николай Пеев.

Без цензура | 27-07-2010, 05:58 | varnautre

Дали не беше по-добре да се задушите от клаустрофобична пръдня или да се скъсат ансансьорните въжета. И тогава Бог да ви спасява, ако има желание. Защото друг, дори и да иска - не може. Всъщност най-библейски би било да се скапе спирачният механизъм и 40 години да пътувате нагоре-надолу, докато не се уморите от собствените си миризми. Щяхте да се превърнете в легендарна притча, а не в антигерои на робска народна приказка. С вас е невъзможно да се прави държава, възможен е само вилаетът. На вас не са ви нужни закони, а чорбаджийско-феодално право. Не ви трябва и пенсионен фонд, а мавзолей на изполичарството. В който да идвам всеки ден, да се страхувам, да се насирам, още повече да се страхувам и така - докато съвсем не превъртя.

Имало тези дни едни роби, които работели в шивашки цех в българския Юг. Ангарията била официално забранена преди повече от век и половина, но те продължавали да имат същите права и да нямат трудови договори, както преди султанът да издаде Хатихумаюна. Един ден на робите случайно им попаднал актуален календар и те научили, че годината вече е 2010-та. Престрашили се повече да не бъдат роби, а да станат храбри шивачи. Оплакали се, че работодателят феодал не ги осигурява и Великата порта изпратила проверка. На крака им пристигнало понятието за държава, но робите се уплашили какво са направили. И когато феодалът им заповядал да се скрият в товарния асансьор, за да не ги проверява проверката – не мислили много-много. Там прекарали няколко часа, през които единствените им притеснения били някой да не е обядвал със семейство Бобови. Когато понятието „държава” най-накрая ги измъкнало от кабината – робите се разбягали уплашено в кислорода, за да се скрият от мечтата, че могат да станат храбри шивачи. Но най-вече, за да не създават проблеми - първо на феодала, после и на себе си.

Чак ме е срам да разказвам тази българска народна приказка. Неудобно ми е да живея на една територия с хора, които са на половин историческа крачка от биенето с камшик. И ако зависи от мен , бих им помогнал да я направят. Защото те просто не заслужават друго по-модерно отношение. Не може в десетата година на XXI век да се влиза доброволно в европейски асансьор, така както се влиза в кауша през 1832 г. Казвам ви, че наистина сериозно ме е страх от тези хора, тъй като с удоволствие биха реставрирали Османската империя. Те са по-морално остарели дори от афганистански и пакистански бежанци, размесени с пъпеши в хладилен камион. Нелегалните емигранти поне бягат от нещо, което не намират за хубаво, докато робите се крият от собствените си права. Затова, ако някой започне да ги налага с камшик, направен от най-дебелото асансьорно въже – въобще няма и да помисля да го спирам. Въобще няма да проявя журналистически интерес и професионална етика да изслушам тяхната версия. Отсега знам какво ще ми кажат – ще се оплакват „В каква държава живеем”. В робска държава живеем, след като самите роби не искат да заживеят в друга.

Сякаш са две Българии – в първата програмисти правят антикорпоративен бунт, защото не им пускат климатиците в офиса. Няколко месеца по-късно във втората се товарят в асансьора, за да си гарантират мизерията и занапред. Едната България е ненужна и опасна като сифилис. И да бъде бита на голо, е най-лекото й наказание. По-полезно би било да се затрие завинаги, защото в нейно присъствие не можем да говорим нормално даже за пенсионна реформа и да планираме старостта си.

Асансьорно робство на българския Юг е много повече от обикновени трудово-правни взаимоотношения. То е манталитет и народопсихология, които и екскурзоводът Мойсей не може да затрие с 40-годишна пустинна разходка. Свободният ход по тези земи вече наближава 140 години, но има достатъчно роби, които се спъват и бавят. Не можем нито да ги чакаме, нито да ги търпим повече. Можем само да им пожелаем „Лек и експресен път” към дъното на асансьорната шахта.  

Без цензура | 26-07-2010, 10:34 | varnautre

Филмът е следният. Още в първия кадър се вижда скалист бряг. Вълните сърдито се надигат и сякаш се мъчат да разбият камъните. Непристъпно място.

Изобщо на кого му хрумна идеята, че не трябва да се опъват палатки на Тюленово? Но дайте да караме пор...

Без цензура | 26-07-2010, 06:31 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Този път докладът на Европейската комисия ни зарадва. Най-положителният доклад от влизането на България в Европейския Съюз до днес.

Посоката е правилна. Европа реши, че като барон Мюнхаузен сме се хванали за косите и сами се измъкваме от блатото, в което двайсет години се самозабивахме. С две думи: според специалисти болният ще живее. Как точно? Това вече е  отделен въпрос. Защото историите с корупцията, с обществените поръчки и с останалите черни екстри в държавната биография ние много добре си ги знаем. С тях дишаме от сутрин до вечер, виждаме ги, преглъщаме ги и продължаваме напред. Вече отдавна нищо не може да ни изненада. Вероятно единственото, което определено би ни стреснало е, ако някой се изправи насреща и вземе, че каже истината. Ето такова едно уникално събитие определено би ни подействало шокиращо. Защото през последните много години преживяхме и свикнахме с всичко: стрелби, кражби, политически съчинения, невинни престъпници и виновни потърпевши, бели думи и черно съдържание, светли намерения и мрачни реализации... в живота ни имаше абсолютно всичко ненормално, деформирано и шокиращо. Стигнахме до такова презасищане с него, че го приехме за напълно естествено и свикнахме... Така, че ако днес някой случайно се изтърве мъжки да каже истината, това определено би раздрусало всекидневния ни душевен комфорт.

Изправи се вътрешният министър и каза това, което обществото говори много отдавна – къде явно, къде под сурдинка. “Съдебната система е много сраснала с престъпността и с политическите партии, които са управлявали страната през последните 20 години”. Т.е. каза нещо реално, което мнозина са преживявали на собствен гръб през последните години. Аз съм сред тези хора и заставам зад всяка своя дума. Познавам изключително честни и почтени магистрати, перфектни професионалисти. Да наблюдаваш начина, по който работят е просто удоволствие. Но това не отменя факта, че други техни колеги съсипаха стотици невинни животи и семейни съдби и бюджети единствено от лакомия и категорично забравили, че са в съдебна зала, за да раздават правосъдие, а не да правят търговия със справедливостта.

Та... изправи се министърът на вътрешните работи и формулира тази простичка истина. И веднага огорчената и обидена съдебна система проплака публично и прописа писма. Стана дума за уронен престиж, враждебни условия, стана дума за една лодка, в която всички се намираме и за воденични камъни на шията на народа. Така е. Всеки има право да се обижда. Аз само се питам как този народ двайсет години гък не пророни, че едвам я кара във враждебни условия, докато уронваха неговия престиж, докато го затормозваха и огорчаваха, докато излизаше от съдебните зали не само разочарован и измамен, но понякога напълно съсипан – морално и финансово. Не се обиди. Не написа писмо. Освен в много редки случаи – до Страсбург. Но думата ми беше за друго: колко шокиращо ни идва обявяването на истината. И колко отвратително и грешно сме свикнали нещата да се случват!

Вчера имах възможност да се натъкна на поредния пример как нищо не си е на мястото в начина ни на мислене и на поведение. А когато там има грешка, не зная как очакваме да се случват чудеса в системата. В края на краищата системата я правим ние, не някой друг и тя е това, което й задаваме. Аварирахме на магистралата и за петнайсет минути се запознахме с всички възможни екипи на различни пътни помощи. Неприятното беше в начина, по който се появяват и под предтекст, че са много загрижени, предлагаха абсолютно неясни и неконкретни цени на услугата си. От четири различни екипа, които ми изглеждаха точно като хиените, кръжащи около предполагаемия труп, нито един не каза конкретно: „Придвижването от точка А до точка В ще Ви струва толкова!”. Цената непрекъснато варираше някъде около плюс минус 100-200 лева, разлики с голям аршин, като за богати хора, каквито сме ние-българите... От първия до последния. В момента, в който излязох от сюжета с търговците на аварии, прочетох за проверката на Здравната каса, след която стана ясно, че варненски зъболекари вадили по няколко пъти един зъб, за да припечелват, описвали несъществуващи пломби, изобщо въртяли свободни съчинения за сметка на здравето на хората. Поредното изкривяване в обществото ни. Никого не го е грижа за здравето на хората. Между Хипократ и петдесет лева, няма смисъл да споменавам какъв е изборът, нали? Апартаментите трябва да са луксозни. Колите – също. А ние вече с всичко свикнахме, защото си знаем, че отношението към хората не е особено човешко.

В Плевен, например, миналата седмица изгонили от тролея незрящ човек заради кучето му водач, тъй като превозването на животни е забранено. В Германия учтиво приемат кучетата във всички заведения и им предоставят специални купи за вода, за да им е приятно и удобно, а у нас един човек, който не вижда, няма право да ползва обществено превозно средство! Възмутително е. И ние сме свикнали. За да е пълна лъжата на всякъде и във всичко, дори се оказа, че сме предоставили фалшиви данни на Евростат!

Министърът на здравеопазването в четвъртък уведоми депутатите, че страната ни е дала неверни данни за броя на леглата в болниците за рехабилитация. Докато тя обясняваше това, аз имах друг подобен разговор в ДНСК. Един чиновник пламенно ме убеждаваше, че винаги, когато комисия отиде на проверка на незаконен строеж, там задължително не се работи, няма никой и естествено това се вписва в протокола. Странното е, че след пет такива протокола, в които строежът е завинаги замрял, той се оказва напълно изграден, с разрешение за ползване и дори разпродаден. Как става това? Чиновникът невинно недоумяваше.

Ето това е лъжата на цялото ни общество. Този, който трябва да контролира, звънва едно предупредително телефонче на онзи, който върши нередности и трябва да бъде контролиран... и всичко е наред. Виновните са чисти като кристал. Нередностите продължават. А ние се скъсваме да говорим красиви и увлекателни думи, които нямат абсолютно никаква връзка с действителността.

Ако не държах толкова много на държавата, в която живея, вероятно бих я нарекла шизофренична. Само че държа. Боли ме за нея и няма да спра да казвам онова, което виждам наоколо. В такава лъжа просто не може и не бива да се живее. А още по-страшно: ние сме я  превърнали в нещо съвсем естествено. Толкова естествено, че дори мащабите не ни правят впечатление. Пример? Незаконните постройки на „Слънчев бряг” се оказаха 750! Не-за-кон-ни! Не една. Не две. Седемстотин и петдесет. Какво повече да кажа? В германските железници за няколко повредени климатици гръмна невероятен скандал, с обезщетения, извинения и спиране от експлоатация. А у нас не зная какво трябва да се случи, за да спрем всички да се лъжем и да съсипваме живота си? Примерно някоя незаконна постройка да се срути върху държавата.

Впрочем, ако имаше такъв вариант, вероятно щяхме да изпълзим изплашени изпод руините и, загубили всичко останало, щяхме да осъзнаем, че сме спечелили най-важното: живота. Животът, който трябва да бъде живян по съвсем различен от нашия начин: с усмивка, с истина и достойнство.

А това е единствено въпрос на отношение и на нагласа. Когато зъболекарят се старае да помогне на пациента, когато екипът на пътна помощ не мисли как да ти съдере кожата, а просто върши услуга и иска за нея адекватно заплащане, когато чиновникът не помага на нарушителя, а го контролира, когато на есен, след като туристическият сезон е приключил, онези 750 незаконни обекта бъдат съборени. Това ще разбие царството на лъжата, в която живеем вече двайсет години и ще ни припомни основното: когато истински искаш нещата да се случват, търсиш начин, в противен случай – намираш причина.

А ние пропиляваме целия си живот, говорейки единствено за причините.

Без цензура | 26-07-2010, 06:27 | varnautre

Миналата седмица се случи нещо знаменателно, което при будни и несервилни медии дълго щеше да е тема №1. Вътрешният министър Цветан Цветанов посети Сливен и шумно се зарадва на кмета Йордан Лечков. Похвали го, че е прекрасен човек, управлявал европейски града и неправилно е разследван от прокуратурата.

Малко предистория. Йордан Лечков е добър приятел на Бойко Борисов, спечели втория мандат с подкрепата на ГЕРБ. Но подозренията за далавери през кметските години са почти толкова, колкото и головете в златната му футболна кариера. В момента прокуратурата му е повдигнала 7 обвинения (сред които престъпления по служба и подкуп) и го разследва по още три дела, включително и за източване на еврофондове.

За капак преди няколко месеца кметът не спря на катаджийска палка и нагруби полицаите. Разследванията срещу Лечков бяха повод Бате Бойко гордо да тръби, че чадър няма над никой, не се меси на прокуратурата и в ерата на ГЕРБ няма “мои-твои”.

Заради Лечков местната организация на ГЕРБ е разцепена, но това е малък проблем на фона на горните факти. Та в такава среда Цветанов посети града, снима се с “гениалния плешивец” и дословно каза следното: “Уважавам Данчо Лечков изключително много, той е направил твърде много за страната ни. От години се мъчи да направи Сливен европейски град. Този процес, който се води срещу него, е към отшумяване”. Цветанов заяви също, че и мнението на премиера Борисов е такова.

Максималната коректност изисква да се уточни: Цветанов вметна, че думите му не бива да се приемат като негова или премиерска намеса в работата на съдебната система. А още по-голямата коректност изисква да се добави, че буквално на другия ден долетя новината, че прокуратурата удължава разследването с 6 месеца. Тоест, делата потъват.

Обобщена случката има няколко измерения – кое от кое по-отчайващи. Вътрешният министър не се поколебава предварително да издава присъди, което показва, че се е взел за последна инстанция в държавата. Присъдата му е оправдателна, той недоволства от активността на прокуратурата, а досега го виждахме като критик на нейната пасивност. На другия ден прокуратурата демонстрира, че си е взела бележка, т.е. стана ясно, че никак не е независима. Цветанов плюе и върху труда на подчинените си, тъй като, за да се е стигнало да обвинения срещу Лечков, значи и полицията е допринесла в разследването. А може би най-скандалното е, че дава индулгенция на човека, който не спира на полицейска палка и унижава МВР. Какво ли мислят двамата катаджии за морала на Цветанов, колегиалността, честността и справедливостта му?

Ясно е, че Лечков се отървава защото е известен. Защото е приятел на Борисов и Цветанов. Защото е от ГЕРБ и има пари.
Демонстративната подкрепа на вътрешен министър към човек, който е обвиняем, би предизвикало скандал във всяка цивилизована държава. Особено ако се касае за спортист или политик. Там властите са най-стриктни към популярните хора, не само защото те трябва да са пример за редовите, но и защото държавното отношение към тях също е пример – ако държавата е стриктна, значи може да раздава справедливост на абсолютно всички; ако си затваря очите, значи има неприкосновени. Отдавна е ясно как е в България при гражданите за европейско развитие, но случаят с Лечков просто е най-фрапиращото доказателство.

Къде е сега Бойко Борисов, който твърди, че липсват чадъри? Че при ГЕРБ е различно? Че бил останал самичък, без приятели, щото бил безкомпромисен? Къде е, белким се разсърди артистично, както прави при неудобните въпроси?

Няма го. Ама и няма защо да обяснява, след като никой не го пита. Всъщност, хората така и не разбраха за протекцията над Лечков, тъй като тя мина лежерно на фона на водопада от самопохвали край поредния евродоклад и шумните рапорти, че ГЕРБ слага край на корупцията и престъпността. Често виним хората, че са глупави и вярват в измислени герои, но как да не го правят, след като медиите скриват неудобната истина.

Отделно от това Цветанов разкритикува и местния вътрешнопартиен враг на Лечков – някой си Радото. Каза, че Радото много се водел по акъла на Иван Костов. Така Цветанов оневини Лечков и на практика обвини Радото. Да, Цветанов като формален лидер на ГЕРБ също е политик и може да прави политически декларация. Нека приемем, че атаката му срещу Радото е политическа. Но нали е и министър на вътрешните работи? Втората му функция не е ли по-важна и не следва ли да съобразява думите си предимно с нея?
Радото със сигурност е изтръпнал. Защото партия и държава пак са едно и също.

Без цензура | 25-07-2010, 14:31 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

По повод на материала "Варненци пропищяха от дрифтинг маниаци",

в редакцията на ВарнаУтре.бг се получи възмутеното писмо на г-н  Кирил Илиев. Публикуваме го без съкращения въпреки неоснователните обвинения, че с огласяването на недоволството на живеещите в "Св. Никола" варненци сме унищожили репутацията на дрифт обществото в България. Все едно Федерацията по лека атлетика да има претенции за всяка информация, съобщаваща за крадци, изБЯГАЛИ от местопрестъплението.
Ще се радваме, ако получим възможност (и информация), за да можем да отразим успехите на варненските дрифтъри.

Ето и текстът на писмото:

Сериозните варненски дрифтъри, както и дрифт обществото в България се разграничават от подобни прояви на самосиндикални, неориентирани, псевдо дрифтъри, които нямат нищо общо с този спорт, безразборно дават газ и се въртят безсмислено в кръг. На този полигон се събират хора от така нарачения "БМВ клуб Варна", които нямат нищо общо с дрифтинга в България.

За да пишете подобни статии и да квалифицирате хората като такива каквито всъщност не са, е много лесно, можеше да си направите труда поне малко да проучите ситуацията преди да унищожавате репутацията на един моторен спорт, който и без това има достатъчно проблеми в тази криза.
Моля за в бъдеще различавайте БМВ маниаците от дрифтърите, двете неща нямат нищо общо!
Във варна има трима човека, които се занимават със дрифт и са показали реални резултати, те не карат по улиците и не застрашават никой! Дрифтингът се практикува на писти, всичко друго няма нищо общо със спорта.

Без цензура | 25-07-2010, 11:25 | varnautre