Николай Апостолов от ГЕРБ е новият председател на общинския съвет.

Без цензура | 06-07-2010, 13:25 | varnautre

Този риторичен въпрос задава читателят

Живодар Йосифов. И не без основание, защото е свидетел на това, което описва, при това ежедневно. Писмото му до редакцията започва с един уеб адрес: http://primorski-varna.com/primorski/ и цитат от публикуваното на него: "Територията на район "Приморски" включва световноизвестните черноморски курорти "Златни пясъци", "Св. Св. Константин и Елена" и "Чайка", където ежегодно летуват стотици хиляди туристи от много страни".

Скоро само ще изключва... защото тези райони скоро ще са част от изчезващ свят... изчезващ в черните дупки по отдавна липсващия асфалт....

Скоро всичко ще е една голяма дупка...

След това кратко въведение г-н Йосифов започва по същество:

Колко красиво започва всичко... колко гордо и напето звучи... а какво е всъщност?

Живея в крайната северна точка на к.к. Чайка на границата с к.к. Зл. пясъци. Там, „където ежегодно летуват стотици хиляди туристи от много страни”....

Там, където инфраструктурата е изостанала до такава степен, че вече на туристическите сафарита не им се налага да излизат от комплекса!

Конкретният проблем, за който вярвам знаете, е ужасното състояние на пътната отсечка от международния дом на журналистите и нагоре чак до мост Ален Мак. Разбира се всички улици в района са в окаяно състояние, но тази е главна, основна, по нея се движат всички автобуси...

Ежедневно виджам удивените физиономии на руснаци, скандинавци, немци .... Да, може би те някак приемат отсъствието на тротоари, но отсъствието на пътища буди искрено недоумение у тези бедни (на фантазия) западни деца на природата...

Докога ще гоним туристите? Докога ще се отнасяме така с нас самите - хилядите хора, които живеят постоянно в Ален Мак и к.к.Чайка?

Нима местните и пътните данъци, които плащаме ежегодно, не достигат до хазната? С какво ние, постоянно живущите и летуващите в к.к. Чайка, сме по-долно качество хора от, да кажем, нашите съграждани, живущи в Левски или кой да е друг квартал на Варна? Защо ние трябва да минаваме през трапове, по тъмни и неосветени КУРОРТНИ все още на книга, но бивши физически улици??? Защо трябва през ден или два да се срамувам пред въпросите на поредния чужденец, който недоумява как това райско кътче е запуснато от администрацията, която отговаря за него.... ЗАЩО???

В разгара на туристическия сезон в к.к.Чайка

От лунния пейзаж на един съсипан „курорт”

С огорчение: LLL

Живодар Йосифов

Без цензура | 05-07-2010, 18:14 | varnautre

„Добре” се римува повече от добре с „ебе”. Но триумвиратът на естрадната боза и на обществената музикална поръчка ще римува „добре” с „МВР”. Те са: Евтим Евтимов – текст, Тончо Русев – музика, в потното изпълнение на Веселин Маринов. Те са трио „Вазелин”, което произвежда химни и пее пот. Те химнопроизводители на едро и на повикване – облечени в олио, с бутилка оцет под мишница и слагащи лук на око в ретината ви. Това би трябвало да е рецепта за салата, но всъщност е формула за културно оцеляване. Сълзлива, несмела и сръчна като последната естрадна салата на триумвирата:     

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР.

Припевът е измислен от Евтимов, Русев е композирал, а Маринов ще подгизне бялата си риза, докато подарява на ченгетата изработения по поръчка институционален химн. Съжалявам ги ченгетата, защото имат министър, който има приятел на име Вазелин. Който пък работи с поета Евтим и с композитора Тончо. Работата им щеше да бъде чудесна, ако, както се пее в една тяхна работа за рождени дни – не „пада лист от календара”, а времето е завинаги спряло на 6 без 10, 1978 г. Тогава римата „добре - МВР” можеше да мине за творчески компромис. Но в момента няма извинения - защо е толкова изостанала от нормалната житейска логика. Тези дни всички би трябвало да се чувстват истински добре, когато свършват оргазмено добре, а не когато свършват в най-близкото управление на МВР. Но на триумвирата дотолкова не му дреме за актуалността, че чак не го ебе.

През лято’2010 е по-добре да събираш съчки, да намираш пръчки и да те боли от икебана, отколкото да помниш добре служещите в редовете на МВР. В естетическата болка от дърводобива на Деян Неделчев поне има въображение, макар и прекалено хомосексуално, има и нещо като свобода. Докато в „хора, подарете цвете” има сигурна обществена поръчка, диктатура на карамфилените клишета и усещане за вечен компромис. Това е моделът, по-който продължават да оцеляват и малкото оцелели от ордена на естрадното зло, наречен „Златният Орфей”. Вчера са рекламирали БСП, днес изведнъж са се оказали стари приятели с шефовете в ГЕРБ. Не че е житейски невъзможно и необяснимо, но прави лошо професионално впечатление. И не прави паралел дори с руснаците от „Любе” - най-добрия постсоцпример за политически коректно пеене на границата между добрата поезия  и патриотичния кич.  

Музиката в тази държава никога не е била бунт. Тя винаги като компаньонка е търсила парите, независимо дали се лепят по челото, или се дават за предизборна агитация. И затова в нейната история никога няма да има самоубийци като Кърт Кобейн, неуспели да преживеят собствения си комерс. Ще има само атентатори на модерността, чиито концерти би трябвало да бъдат ограждани от полицейска лента с надпис „углавно престъпление срещу шоубизнеса”. Но точно както се случва в най-добрите иронични традиции – вместо да бъде арестувано, трио „Вазелин” ще възпее хората, които трябва да го арестуват.    

Ако имаше културна прокуратура – тя отдавна щеше да разследва триумвирата. Който тук преди три лета спечели обществената поръчка за химн на Варна със съмнителен речников запас от „чайки, вълни и хора с влюбени сърца”. Това е все едно да обявиш конкурс за преасфалтиране на целия град и в него да победи фирмата с най-амортизирана техника. На задрямалите баби по пейките в Морската градина Вазелин вероятно им е отнесъл главите с тържествения преглед на най-използваните естрадни клишета. Но това въобще не е добра причина той и неговите приятели да продължават да отнасят всяка голяма обществена поръчка за химн. Сякаш току-що Rammstein не ни бяха на гости, за да изнесат открит урок по шоубизнес. Сякаш не е за вярване, че по същото време естрадните партизани се събраха, за да мислят как могат да извършат музикален преврат, съживявайки „Златният Орфей”.      

Без цензура | 05-07-2010, 08:20 | varnautre

Това е една стара и грозна история. В нея има лъжа, корумпирани чиновници и надежда, че нещата ще се случват по по-добрия начин. Кога точно? Никой не знае. Все ни се ще да е скоро, защото строгите очи на Европа дебнат отблизо, защото хората свикват с правилата и обществото ни се цивилизова.

Историята е много прозаична. На моменти дори изнервяща. Имам приятели от западноевропейски страни, които и до ден днешен не могат да проумеят как е възможно да се случват подобни неща. Защото не са стояли тук – при извора и не са наясно с всички обстоятелства, предпоставящи безобразията да бъдат съществена и неотменна част от нашия живот.

В историята има една дирекция за строителен контрол и граждани, които години наред препускат по коридорите, за да се докопат до решаващите й фактори и да ги известят за някоя нередност. И тъй като нередността е създадена с голямата парична благословия на някоя строителна фирма, гражданите естествено все не могат да се докопат до въпросните отговорни органи. В редките случаи, когато им отворят вратата и ги приемат, кратко и грубо им обясняват колко не са прави и как губят безценното време на скъпоценните чиновници.

За каквото и да става въпрос: за незаконни строежи, за нередности, за грешки. Колкото по-сериозна е материята, толкова по-малки са шансовете да ти обърнат внимание, защото вече са проявили необходимото уважение към създателя на нередностите. Аз, например, бях изумена как на жалба, че съседен строеж разби козирката на къщата, в която живея, дойде група специалисти, огледа разбитата козирка, поцъка с език, пощура се и накрая получихме писмо, че всичко е ремонтирано и проблем няма. Тогава дълго време се чудех на кого точно да вярвам: на специалистите, които подписват важната и обективна официална кореспонденция, или на собствените си очи, според които ремонтираната козирка продължава да виси тъжно с изпотрошените си стъкла. Дори бях склонна да ги оправдая, че са объркали адреса и са прегледали някаква друга козирка, за която успокояващо ми пишат, но в протокола категорично беше написан моят собствен адрес и това ме накара да получа първи урок:

Че в България истината на гражданите и тази на институциите не е една и съща. Ако в реалния живот гражданинът вижда нещо нередно, което  трябва да бъде поправено, често погледът на контролиращия чиновник е замъглен от някаква сума и пред него ситуацията изглежда кристално чиста и напълно лишена от всякакви нередности. Тогава се появяват и странните документи с неверни данни и успокоителни заключения. В ръцете си държа папка с подобна кореспонденция. Пет години преписка с въпросния строителен контрол. Те все невинни, все в невъзможност да предприемат нещо, все в очакване да се изкажат съд и прокуратура, все грижливо спазващи законите... Просто добиваш впечатление, че си пишеш с ангели. На финала носиш на въпросните ангели всички решения, които те с такова нетърпение са очаквали години наред. Решенията не подлежат на обжалване. Те са в твоя полза и в ущърб на онзи, когото въпросните чиновници така страстно са защитавали години наред и им казваш:

- Ето! Заповядайте! Сега е ваш ред да вземете мерки.

И започва едно чупене на пръсти, едно гънене и каканижене. От нечленоразделното мучене и свистене горе-долу човек остава с впечатление, че вече е късно и нищо не може да се направи. Дори в някакъв момент долавя обяснението, че злото е прекалено голямо и мерките са невъзможни.

На това място лично аз получавам втори урок, че според финансово ангажираните чиновници колкото по-голямо е злото, толкова повече няма нужда да се занимаваме с него, а трябва да го оставим да си съществува необезпокоявано. Може би защото  то вече си е платило на когото трябва и за разрешително и за съществуване... Значи размерът наистина имал значение.

Впрочем, ако засегнатият гражданин е инатлив и не се предава току-така, тогава му се налага да прочете още няколко тома безсмислени отговори, на които можеше много да се забавлява, ако не беше толкова тъжно, че изобщо е възможно институция да си позволява лукса да отговаря по този начин и безцеремонно да лъже черно на бяло.  

После му се налага да изслуша още нечленоразделно мучене от отговорния фактор, който би трябвало да оглавява една институция, не за да лае неразбрано срещу хората, а да им отговаря смислено и да върши работа. Накрая, гражданинът е принуден да стигне до неприятния извод, че явно обясняващият чиновник е назначен не да контролира и да помага на обществото, а да  замазва досегашните безобразия ...

След като години наред писмо след писмо си ги предупреждавал и те са пъхали писмата в кошчето, обяснявайки, че няма проблем... с идеята, че времето лекува най-добре и че всичко ще се размине. Който давал парите – узаконил безобразията, който ял парите – прикривал каквото можал, а потърпевшият... Те в България са много и вече свикнаха, нали?

И когато се окаже, че инатестият потърпевш не се е спрял пред нищо, докато не се пребори за правата си, изведнъж на надзорния орган му се струва твърде късно за мерки.  

И гражданинът  затваря зад гърба си вратата на поредната контролна институция, която всъщност не контролира, а допълва лъжата и безобразията, в които газехме десетилетия наред.

Господин министър, много Ви моля! Поне назначавайте такива, които могат да мислят и да говорят, защото чувството, че официално се гаврят с теб глупаци, е смазващо! Това е чувството, което през изминалите години изпразни България. Не поемайте отговорност  да продължава така!

Без цензура | 03-07-2010, 09:37 | varnautre

Преполовихме и тази година. Хубавото е, че точно по средата и този път си направихме сами Джулай. А Цветана Пиронкова игра на полуфинала на Уимбълдън.

Както обикновено обаче, хубавите новини са само малък цветен щрих. Останалото си е сиво.

И ако в спорта е ясно – парите, лъскавите корици и бръмчалките са за едни хора, които все по-малко играят и все повече позират, а успехите изведнъж ги извоюват тихо и упорито работещите, то

с Джулая тази година сивото надмина всяка фантазия

В нощта срещу първи юли бургаската «Чистота» успя да накара Бекет, Хармс, Йонеско и останалите крале на абсурда да правят салта в гробовете си. Работници с фирмени потници бяха изхващани методично да разхвърлят боклук по плажа. Общината, притисната в ъгъла с видеодоказателства, призна, че «Чистотота» наистина е цапала, обаче виновни са журналистите. Те не искали да станат в пет сутринта, за да проверят как е след Джулая, та затова. Интересни са две неща  – дали някой прави мръсно на концесионера или концесионерът прави мръсно на празнуващите, за да не ги пусне догодина. И дали, ако журналистите поискат от шефовете на «Чистота» да скочат от общинския покрив, те ще им изпълнят желанието.

Ако останем още малко в Бургас, там черните вицове не свършиха с това. В общинската стая, където се провеждат заседания и търгове, намериха „бръмбари”. Някои от тях – съвсем живички, с кабели от миналата година. За това коментар още няма, може би сега редактират версията, че журналистите ги е мързяло да ходят да отразяват работата на съвета, та някой ги е улеснил. И за да закръглим на три - пак в Бургас арестуваха Ивайло Зартов, заместник на Александър Томов. Обвинението – присвоени поне четири милиона лева. Изненадани няма, пък и политиците със затихващи функции отдавна не са интересни, дори когато поемат към ареста. Защото заглавията станаха прекалено много, а практическият ефект – никакъв.
В Пловдив обаче

започна пускането и на актуална политическа кръв

Казват, заради принципни въпроси – уронване авторитета на партийния председател. ГЕРБ-аджиите подгониха председателя на съветниците си Даниела Каназирева, която последно се разбунтува срещу решението да се увеличи държавния дял в една общинска болница. И съвсем в стила на принципната политика съпартийците й изпуснаха коментари, че ако Каназирева не излезе сама от съвета, е възможно да започнат проверки на фирмите на семейството й. Във Варна съдбата на Окръжна болница засега не е намерила своя защитник. Варненските съветници дори не успяха да съберат кворум, за да решат каква ще е позицията им на общото събрание. На него държавата ще поиска увеличение на своя дял, с което автоматично ще може да се разпорежда еднолично с болницата. За едноличното й финансиране нищо не е споменато. Тия дни в «Блогът на Юруков» авторът му коментира нещо, което някак все ни се изплъзва -  че демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години, а и постоянен контрол от страна на всеки, пуснал бюлетинка, върху конкретните решения на избраниците му. Не е зле да го запомним, защото варненските съветници напоследък имат доста проблеми да защитават интересите ни, просто защото трудно се събират, за да започнат работа. Стигна се дотам от залата да предложат

някой да ги заключва след влизането на заветния кворум-съветник

Тая седмица по общинските етажи във Варна бродеше и един милион. Първо кметът, май по навик, обвини съветниците, че не гласували точно както трябва отпускането на парите за видеонаблюдение. После съветниците изкараха решението си от февруари, а накрая единственият гласувал «против» обясни, че не бил срещу плащането, обаче искал да види договора, за да е наясно как точно ще се харчи милионът. Още не го е видял. Вероятно и едни 30 хиляди лева също бродят бездомни някъде, защото системата за контрол на входа на общината още я няма.
Доста по-сериозна сума се завъртя в спора между "Холдинг Варна" и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията».

Холдингът иска от СОПА половин милион лева

заради опита им да обжалват продажбата на терени в Морската градина, с което са навредили на имиджа на «Алея първа». Интересно, на какво са разчитали идеалистите от СОПА, след като и държавата се отказа да защитава собствеността си там. Иначе в държавата всичко е наред, след като с пълна сила продължава откриването на нови обекти.

Тия дни тържествено беше прерязана лентата на търговски обекти по магистрала «Струма». Не изпадайте в паника, че ви се губят няколко години, през които магистралата е била построена. Нея продължава да я няма, но закусвалните са вече там.

Ако минем от микро на макро ниво в икономиката, очакванията тия дни бяха насочени към Канада. Там заседаваха първо Големите 8, после и Големите 20, а накрая имаше много снимки за спомен и пожелания за следващата среща, след като тази не можа да реши как ще спасява световната икономика. За Европа анализите са по-конкретни -

Централна и Източна Европа преживят финансовата криза по-добре от очакваното,

но възстановяването в региона ще продължи на две скорости. Така твърди анализ на „Банк Австрия”. Хърватия и България са сред тези, които изпитват затруднения в излизането от рецесията. Така че новините са две - добра и лоша. Добрата – че сме на добър път. Лошата – че двете ни гуми още са в канавката.

Не за всички обаче. У нас пак обсъждаха и гласуваха правилата за банковите кредити и лихви – тема, пред която личното си безсилие е признал дори Айнщайн. Едно е ясно – кризата е подминала този сектор, след като банките отчетоха през май по-голяма печалба, отколкото през април, а опитите да бъдат обуздани неясните и определено неевропейски начини на формиране на вноските не вълнуват особено банкерите. И няма никакъв проблем голяма финансова институция, на която се опитвате да станете клиент, да ви постави пред странен избор. Например, като ви бавят един месец за нещо, което са обещали да свършат за три дни, след това ви сюрпризират с нови условия и ви оставят да се чудите - дали умишлено са скрили от вас откровено дискриминационно условие или просто не знаят по какви правила работят.

Министрите тръгнаха из страната

Във Варна Тотю Младенов обяви спад на безработицата с един процент, а пенсиите пак щели да ги смятат по нов начин, в зависимост от брутния вътрешен продукт. Него обаче съвсем няма да има кой да го произвежда след години – тревога обявиха не гинеколозите, а вътрешният министър. Според него основни проблеми на България все повече ще стават конвенционалната престъпност, ромите и оставането ни без работна ръка. Трите проблема, независимо какво ще кажат правозащитниците, са силно свързани. И имат различни решения. Едно от тях можете да видите в Каварна. Там ромската махала ще отбележи 40 години насред „Каварна рок фест”, та ако и без друго ще сте там – идете и вижте. Много е вероятно там да се окаже по-чисто и подредено, отколкото в кварталната ви градинка.

Друг вариант е ранното образоване. Идеята беше от тази есен забавачките да станат задължителни и всички да придобиват от малки навици на добри граждани. Отлагането засега е с една година, обяснението – липса на места в големите градове, а питанката – не беше ли ясна липсата и в началото на годината, та да се измисли вариант поне за малките градове, които са доста повече в България.
Друго възпитателно за мисленето мероприятие избухна в София – третият вече гей парад.

Охраната беше повече от участниците,

а страстите се развихриха главно виртуално. Начело на войнстващото недоволство отново беше пловдивският митрополит Николай, който обогати колекцията си от екстремистки цитати с откровението: "Европейските закони до голяма степен противоречат на християнските, затова да пазим вярата си и да отстояваме позициите на светата църква". От другата страна излезе евродепутатът Майкъл Кашман, който, като лично заинтересован, проучил Библията и открил, че там се говори четири пъти срещу хомосексуализма, а срещу лихварството - около 60, но никоя църква още не е предприела кръстоносен поход срещу лихварите.

Докато пловдивският митрополит бранеше антиевропейските си позиции, началниците му в София изведнъж се оказаха с проблем за два и половина милиона. Толкова е вписано в ревизионния акт, а задълженията са натрупани от неплатени осигуровки за здраве и пенсия на свещениците. Явно се очаква Господ да познае своите, като опрат дотам.

Продължиха и упражненията на тема

«как да регулираме интернет»

За пореден път се прави опит на изданията да се вмени вина за това, което пишат знайни и незнайни коментатори по форумите им, а за да стане абсурдът пълен, идеята е следенето дали някой не клевети политиците да е само в предизборния месец. Иначе казано - политиците, като избрани, ще ги обиждаме само през останалите 11 месеца, другите граждани – може на общо основание. Чисто юридически ще е любопитна формулировката за това как нещо е законно през повечето време, а през определен период – не. Може да се приложи правилникът за откриване и закриване на ловния сезон, например.

Държавата се опита за пореден път да увеличи и отстрела на пияни шофьори, този пък – с идеята да има глоба от 30 хиляди лева. Остава да разберем как ще си ги събира. Макар че шофьорите имат далеч по-непосредствен проблем – дали няма да се окажат с невалидни книжки всички, които са били на изпит след първи юли, когато трябваше да ги изпитват пред камера. Сега камери няма, но пък и наредбата никой на я е отменил. За съдебните дела вече е дори неприлично да се говори. Трети от "Наглите" вече е на свобода - Митко Лебешковски излиза срещу 6 хиляди лева. Лебешковски поне е известен. Защото при 80 хиляди други престъпления извършителят така и си е останал неизвестен. Сега делата срещу тях просто ще бъдат закрити. По друг, достатъчно известен казус – Марио Николов, имаше присъда. Съдът постанови 12 години заради измамите по САПАРД, като осъди Николов за организирането на престъпна група. Съучастници обаче не бяха посочени. Това, според вътрешния министър Цветанов, е «странно», а според главния прокурор Велчев – «брилянтно свършена работа».

Високият волтаж, разбира се, беше около цените на тока, газа и всичко, което скача след тях. Министър Трайчо Трайков, който още не е открил, че

в ресора му има икономика и туризъм освен енергетика,

първо оповести края на енергийния холдинг и създаването на електроенергийна борса. После намери виновния за високата цена на газа – Румен Овчаров. И накая обеща по-ниски цени от следващото договаряне. От Синята коалиция побързаха да окачат в Парламента снимките на Първанов, Станишев и Овчаров, обединени от мотото "Момчета за 1 милиард долара". Едно от тях – Станишев, побърза да обясни, че ако бил останал на власт, нямало да докара нещата до тук. Може би е по-добре, че не сме там, където той би ни закарал, но за останалото нищо не можем да кажем – газовите договорки продължават да са дълбока тайна, поради което всеки ги ползва, както си иска, а на нас ни остава само да плащаме, колкото ни кажат. Все пак премиерът обеща промяна – до понеделник договорите да бъдат при главния прокурор, а в преговорите с «Газпром» да поискаме отпадане на посредниците. Каквото и да се случи обаче, не е ясно как цените ще поемат обратния курс, след като през седмицата от обясненията за цената на софийската вода разбрахме, че тя поскъпва, защото потреблението намалява, а компанията трябва да си защити печалбата. Пък вие икономисвайте. 

Без цензура | 02-07-2010, 17:42 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Нивото в категория музика е стигнало до гушата. Пренесено в буквалния смисъл на думата. Ден и нощ електронни и механични медии се надпреварват да обясняват как данъчните ще си съберат дължимото от концертите по стадионите. Дреме му на Джеймс Хетфийлд на кухата китара – идва, забива и си отива по живо по здраво с аплодисменти. Феновете на по-твърдата музика едва ли се впечатляват кой знае колко от напъните на НАП да се окичи с медал. Но кампанията за събирането на дължимото набира скорост и скоро информационният бюлетин ще ни удави преди Дунава.

Да видим какво става на брега на литературата. В България има само двама писатели – един от мъжки и друг – от женски пол. С лодка до тях, обаче не се стига. Нивото на водите около писателския бряг е толкова нисък, че ще забиете нос в тинята. Но не се притеснявайте, Георги Господинов и Людмила Филипова всеки ден ще ви навестяват. Те дават интервюта, правят представяния, превеждат ги – от единия до другия бряг на съвременния ни начин да се разписваме като творци. Дори няма нужда да пишат качествено или по принцип да издават, за да знаем, че те представят новото поколение писатели. Ура! Колкото до останалите им колеги, не че ги няма, но всички са се покрили по разни тихи високопланински селца, където не могат да бъдат докоснати нито от читатели, нито от информационни бюлетини за нивото на тяхното творчество.

Киното - летвата обикновено там сочи винаги бедствие. Не знам защо, обаче, ако трябва да измерваме качествено нивото при това най-мащабно съвременно изкуство, все нещо ме бие в кокалчетата. Разбира се, че говорим в случая за Българското кино. То, като тенденция, както и при Дунава, ближе нашия БГ бряг по време на всички преходи. Но, кажете ми, как е възможно един филм като „Източни пиеси”, правен на компютър, без барабанене за субсидии, помощи и прочее мрънканици, че щом няма пари няма и кино – та как е възможно този филм да отвее абсолютно всички прехвалени заглавия? Той, скрит зад тиха гениалност, дори няма нужда от течения или някой да му духа в платната. Достатъчно е авторът да е талантлив. След това течението винаги ще се оказва в негова полза. Колкото до водоизместимостта на творбата тя донякъде оправдава покачването на зрителския интерес към съвременното ни кино.

Дали ще е ниско или високо нивото на интерес край брега на театъра едва ли е от значение. Това е така, защото културната институция стои като на понтон. Колкото е високо нивото на теченията, на топящите се ледници и сухите режими – понтонът си стои на едно място и променя само височината си според пълноводието. Има една забележка само: че не бива много да му се стягат въжетата на театъра. При положение, че тенденциите се променят и отвсякъде започнат да преливат реки, току-виж някой е решил да държи театъра изкъсо и той се удавил.
Най-после стигнахме и до дърводелството. Това е едно от най-изявените културни формации у нас. Този занаят никога няма да се удави по простата причина, че една дърворезба винаги остава на повърхността на водата. Та нали и ние непрекъснато плуваме върху изкусно изографисаната илюзия, че някога ще се оправим. И това, ако не е изкуство. Дървените философи, социолози и политици ги разбират тия неща. Не ти трябват сачмени идеи, а дървен релеф и посока на движение. Останалото само се нарежда. Промотират, обещават, прогнозират а ние им ръкопляскаме като малчугани на сал. И така си ни носи течението до следващия бряг.

Трудно можем да го наречем даже бряг, защото земята е под нивото на самата река. Ето защо милиметър покачване над трудно изградената дига винаги е гаранция за унищожително бедствие. Добре дошли на нашия бряг! Ние не го заварихме такъв. Получил се е от тъпчене на едно място. По-умните от нас дълбаха за полезни изкопаеми и си направиха палати над нивото на реката. Ние живеем в постоянна заплаха и се молим на Германци и Австрийци по горното течение да не пият много бира; молим им се още и за субсидии, които само храносмилателната система на горните етажи е в състояние да поеме. Да си кажем честно в цялата тази работа няма нищо културно. То от такъв бряг ни театър се вижда, ни кино и книга. Кризата е нашето оправдание за позагубеният интерес. Не че като сме богати сме толкова културни и всеки ден хващаме корабче до книжарницата и салона. Заповядано ни е мълчание. И ние стоим със затворени усти, защото някой може да ни развали дигата. Нивото на реката е в сантиметри, а банковите сметки на пазачите ни е в долари. На едните децата са до изворите на цивилизациите, а останалите им запушват носовете, защото живеят до тръбата на канала. За оправдание и успокоение си имаме чалгата. Единствено бюстовете, торсовете и тор от този вид изкуствено осветление ни държат будни. Иначе никой не може да ни отнеме призванието, че сме една от древните и много културни нации на Европа. Сто на сто е така. 100 сантиметра – това е височината на един средно статистичен Българин, когато е наведен.

Без цензура | 02-07-2010, 07:50 | varnautre

Безспорно лятото е сезонът на най-красивите емоции, породени от слънчевите лъчи, хубаво питие и, разбира се, качествена музика. Срещаме се с попизпълнителя Дамян Попов, за да ни разкаже какво се случва в БГ музиката, как прекарва лятото си и ще става ли музикален артист...

- Как се чувстваш във Варна?
- Почти като у дома си. Варна ми е идеалът за град. От малък го харесвам много. Снощи имах участие и мина яко, обожавам точно в този сезон да съм тук.

- А оттук накъде?
- Слизам на юг в Слънчев бряг. Утре най-после ще направя първия плаж, но преди това довечера ще поработя, няма как.

- Имаш ли си микрофон отново? Разбрахме, че си отмъкнал микрофона на фолк изпълнителката Анелия?
- (Смее се) Тя ми спаси положението, като ми услужи с нейния, тъй като моят се счупи тотално на парчета.

- Преди няколко дни на сцената на софийския младежки театър игра в хитовия мюзикъл „Коса” заедно с Нора, Маги Джанаварова...
- Беше голямо шоу, бях негър - хипар, проповядващ „Кама Сутра”... Разбрах, че имаме покана да го изиграем и на други места, дано да имаме тази възможност. За публиката бе интересно да ни видят в една съвсем различна светлина, залата беше препълнена, което само по себе си значи много!

- Какво ти предстои това лято?
- Работа основно. Май ще е много динамичен сезон. Новата ми песен е готова, организираме нещата по видео реализацията на проекта, ще снимаме на плажа. Много горещо сме го замислили. Налага се Графа в момента да направи едни бързи корекции на песента и сме напълно готови. Паралелно работя и по една нова балада, но тя със сигурност няма да види свят поне до есента. Има над какво да се потрудя със сигурност.

- Почивка ще има ли?
- Обещал съм на мои приятели и колеги да направим една голяма обиколка по Черноморието и по-специално по северното крайбрежие, като започнем от Дуранкулак по посока Варна. Имаме уникални кътчета, само време да имаме.

- А любовта, кога ще си поговорим за нея? Напоследък спрягат името ти с мис София – Бетина Велкова...
- Ами рядко досега са улучвали, но този път ваши колеги ни хванаха в крачка. Като цяло не искам да коментирам, каквото покаже времето. Една връзка се нуждае от въздух. Бети е важен човек в живота ми, не защото е Мис София, а по-скоро въпреки това!
снимки: Личен архив

Без цензура | 30-06-2010, 13:37 | varnautre

Уважавам хората, които умеят да се учудват. А също и тези, които не се примиряват с лошотията около нас, само защото са се научили да не я забелязват.

За съжаление нямам много такива познати. Поне не сред тези от тях, които са родители и имат деца в училищна възраст. В битието си на училищни родители всички ние сме Лицемери с главна буква.

Как предпочитате да я карам нататък: по азбучен ред или в емоционална градация? Айде, щом сме на училищна вълна, да изкласим темата както си му е редът.

Глава първа - лицемерие за буквар и читанка

Я кажете колко от вас си смениха адресната регистрация, за да запишат детето си в училище, което неясно кой, неясно защо е обявил за елитно? Сигурно и аз не бих записала детето си в кварталното училище, ако живеех в съседство с улица "Розова долина". Факт е, че карикатурата на обществено разслоение, на която се радваме в постсоциалистическа България, омешва в обща панелно-кофражна каша начетени интелектуалци и полуграмотни роми. Защо тогава някой си изми ръцете с най-лесния модел - райониране на училищата, и не потърси механизъм по-адекватен на днешните условия и социалните навици? Така автоматично си затворихме очите за фалшифициране на документи, за корупция, за безсънни нощи и родителски машинации.

Не е ли лицемерна и

тази полудневна поза на родното училище?

Вдигаме децата по тъмно и вместо да хранят животните в този час като прапрабаба си на тази възраст, ги изпращаме полузаспали на училище. Каква приемственост! Какъв пиетет към традицията! Каква загриженост за трудовите навици на подрастващото поколение! Само че въпросната загриженост е така крехка и вяла, че към обед изтънява до неузнаваемост и към 13.15 часа съвсем изпосталява. Децата са обратно изплюти на улицата, оставени на собствените си заложби или произвола на знайни и незнайни занимални.

Във Варна има недостиг на класни стаи и децата са принудени да учат на 2 смени откакто свят светува. Едва ли това е така в по-малките градове, в които младите хора взеха да се прибират само за сватби и погребения. Кажи-речи в 3, максимум 4 града в България има нужда от нови училища, за да може школото най-после да изпълни сакралните си възпитателни функции. Има-няма 100 училища. Дали пък за всичките 66 години на съвременна България не можахме да заделим пари за тези 100 недостигащи школа. Да не говорим колко морално и физически са остарели сега съществуващите. Което ме хвърля директно в зиналата паст на

Лицемерие 3:

как ще научим децата си да пазят чисто по улиците, да не простират кюлоти по балконите, а да ги заместят с мушката и зукум, да не хвърлят торбите с боклук от 12 етаж, а да прекопаят градинките около блоковете и да изчистят дворовете си от натуриите? Нямаме шанс, след като ги пращаме всеки ден в мръсни стаи (не се опитвайте да спорите с мен, класните стаи за мръсни всеки ден без изключение, мръсни в смисъл на занемарени, но и в смисъл на заринати с мръсотия. "Мамо, тъкмо нашето училище го спретнаха и аз трябва да се записвам в друго", заяви ми днес синът ми - ексседмокласник. Оказа се, че "леличките" измили прозорците в досегашната му класна стая и махнали от там следите от новогодишната украса отпреди... 3 години). Нямаме шанс след като по време на скучна и ненужна като тематика родителска среща преброих 14 пирона, стърчащи на най-невероятни места из класната стая. Нямаме шанс, докато около вратата на класната стая не изчезнат парчетата ронеща се мазилка и зидария.

Днес записах сина си в ново училище. Същото, което съм завършила преди повече от 20 години. Нищо не се беше променило в старата сграда на спирка "Почивка". Нищо към по-добро. Старите талашитени ламперии от средата на миналия век, изронените стъпала, преградените с решетки коридори на Френската може и да събудиха носталгични чувства у мен, но сериозно стреснаха моя заек-гимназист. За този ли "разкош" родители и деца се напъваха цяла учебна година? И не ми обяснявайте, че обстановката няма значение, важни са духът, учителите, желанието за знание... Така е, да, но когато става дума за нормални условия за учене и работа. Обидно е. И лицемерно.

Съжалявам за обещанието си да вървя плавно от клас в клас, но с канидатстването

след 7-ми клас лицемерията в родното образование направо валят

Всъщност някъде по това време (когато големият ми син беше 7-ми клас) разбрах, че в България има различни образователни системи, разделени по географски признак. Така например варненската се отличава от софийската (каква грешка - по новините все следя какво е натворил днес министърът на образованието, а той може би е министър само на столичното такова, че кой ли е варненският тогава?) Първо, от мое време още варненските училища обръщат смените всеки месец, на всеки 4 седмици, ако трябва да сме точни. В столицата обаче, това става само веднъж в годината. Тоест един срок децата са първа смяна, а следващият  - втора, и обратно. така било по-здравословно и антистресиращо. Знаех си, знаех си, че столичани са с различно ДНК от нашето и техните болежки нямат нищо общо с нашите. Оказа се, че шизофрения тресе родното образование и по отношение на квотите момичета/момчета. В столицата са се примирили с матриархата (и в Пловдив, и в комай всички други градове в България) и има отделно класиране за момчета и момичета. Варненци обаче, като по-големи светци дори и от папата, са видни борци против дескриминацията и не признават квотите. Но, нейсе, не съм аз най-подходящият събеседник по темата, защото като майка на двама сина съм пристрастна.

Няма да взимам страна в спора лицемерие ли са частните уроци, защото макар и с порочна цел те все пак дават полезни знания на децата. Защото кучето е заровено другаде. В тотално сбърканата система на учебни програми в родното начално, основно, средно образование. Айде да сметнем колко губи държавата в пари и в човекочасове (прекрасна метафора на безумието, за което става дума) от безраборното преподаване на английски език. Децата първо учат английски от втори клас. После отиват в профилирана (езикова или професионална гимназия) и пак почват отначало с все същия английски език. Защо английският, който отдавна не е лукс, а нещо като "слънцето и въздуха" за всеки съвременен човек, не се изучава по национална общовалидна програма във всички училища в страната. Програма, която плавно да прелива знанията на децата от 7-ми в 8-ми клас независимо дали на бул. "Патриарх Евтимий" или в Долно Нанагорнище ще напишат дипломата му за завършено средно образование.

А сега хем английският в училище не е достатъчен за елементарно европейско ниво и накъсваме децата от частни уроци, хем те циклят на едно и също години наред.

Сигурно съм гледала прекалено много американски филми, но сред най-лицемерните неща в българското училище са часовете по физ-въз. Скука-в-порутени-салони-със-скапани-уреди. На кого щеше да му пука за тъпите нормативи, ако имаше истински отбор по баскетбол или волейбол в училището?  Амбицията за победа е много по-силен стимул от всяка статистика, оценка или забележка. А навиците, които спортът дава, химията, която осигурява на децата ни, щяха да решат, убедена съм, доста от проблемите, които сега ни пращат в задънена улица.  
Мога да спрягам думата лицемерие още дълго. За достойнството на учителите, което май приравнихме към мизерните им заплати. За униформите, които по правило са от некачествени и вредни материи, със съмнително ценообразуване и крехка трайност, а дънките са забранени, само защото са харесвани от децата, точка по въпроса. За частните училища - хем ги има, хем не са особено благонадежни (наскоро научих, че в столицата върхът на родителската прозорливост в момента е детето да бъде записано в училището към ливанското посолство - перфектен арабски, съвършен английски, ред, дисциплина и гаранции, че "е единственото школо, опазено от наркотиците"). Дали ако държавата вземе да дава ваучери за образование на децата и всеки родител ги ползва в държавно или частно училище по избор, няма да избуи здравословна конкуренция?

Този текст също е част от всенародното просветно лицемерие. Написах го едва днес, когато годишните оценки са вече факт, баловете след 7-ми клас са ясни и даже първото класиране е приключило. Просто така - за всеки случай. С едно на ум за световната конспирация.

Без цензура | 29-06-2010, 09:32 | varnautre

На едното място се влиза в затвора, на другото – в историята на антимениджмънта. Те са два свята, от които единият е пазарно безсмислен. Защото му трябваше време, колкото трае Палеолитът, за да изобрети билетите с номерирани места и с различна цена. През следващата икономическа ера се очаква да бъде открит и мърчандайзингът, но тук – във Варна, няма да я преживеем. Волейболът играе последните си мачове пред пълни трибуни и празни каси в Двореца на културата на антикомерса. След което се изнася за София с чувството, че е загубил дълги години в напразно търсене на финансов смисъл.

Може да ви е мъчно, но класическият маркетинг въобще няма да съжалява, че напуска резиденция, с чието управление би се гордял всеки първобитен иконом. Времето обаче сериозно напредна, без да реформира и съвсем леко маймунските концепции за спортен маркетинг. Ако искате да ме опровергаете – намерете ми поне един туземец, способен да обясни какво е „маркетинг от засада”. Това е най-актуалното и изключително тежко спонсорско престъпление, претъпкващо районните полицейски управления в ЮАР по време на Световното. Което, преведено на местен икономически език, звучи по-неясно и от мисълта на Димитър Пенев.  

Трийсетина прекрасно руси и с достатъчно къси оранжеви полички фенки бяха арестувани на първия мач на Холандия. С обвинение за скрита реклама чрез минижупи на пивоварната Bavaria, която е нещо като кръвен враг на официалния спонсор Budweiser. Търговските взаимоотношения с FIFA са ужасно скъпа инвестиция и затова рекламодателите най-малко искат да делят славата точно с конкуренцията. Тяхната логика трудно може да бъде разбрана от икономически туземци, наричащи „полицейщина” спирането на сайт за литература с неплатени авторски права. Още по-трудно пък може да бъде разбрана от туземци, които събират на едно място няколко хиляди души и ги пускат да си ходят, без да се опитат да им продадат нещо.   

Да ти пристигнат толкова хора на крака, е търговски оргазъм за всеки мол. Но в Двореца на културата на антикомерса дори не е повод за удължено работно време. Там няколко герои на социалистическия труд отчаяно се опитват да напълнят с неспонсорска бира от пластмасови бутилки чашите на публиката, жадна и гладна да изхарчи парите си. Тя просто няма за какво друго да изкара портфейлите си освен за да присъства на поставянето на рекорда по най-бавно наливане. Който може да бъде подобрен единствено от националния отбор по паркинсон.

Трябваше да минат седем сезона на Световната лига и чак през 2010 година да се прекрати играта с публиката „Най-бързият печели”. Досега тя заемаше местата си на принципа „кой където и когато свари” – все едно е на селски площад и Азис ще пее безплатно. Колко сезона още ще са нужни, за да се настани по тези места и усещането за безскрупулен капитализъм ала FIFA и Budweiser. Всъщност не е нужно да изчислявате, защото краят му се вижда и съвпада със завършването на спортната зала в София. Тя ще открадне клиентите на волейбола, които във Варна се чувстваха като в соцкино - където на пуканките и оторизираните марки безалкохолно им са необходими още много години, преди да направят оборот.

Спортът отдавна се е превърнал в декор на магазин, продаващ от телевизионни права на едро до вувузели на дребно. Приходът от досадните псевдотромпети само преди африканското Световно беше няколко милиона и се оказа много основателна причина децибелното извращение да продължи. А Дворецът на културата на антикомерса има годишната печалба 21 000 лева – колкото печелят три будки за цигари и дъвки. Разделете сумата на общата търговска площ и ще получите тъп икономически виц. С него обаче ще можете да развеселите хора с нисък коефициент на икономическа интелигентност.

Сбогувайте се с волейболната лига, която трябваше да бъде световна, но повече приличаше на селска. Имате още няколко мача, за да посетите в препълнено състояние музея на първобитния маркетинг. Ако нямате път натам, може да се отбиете и през Фестивалния комплекс. Там времето е еднакво спряло на няколко хиляди палеолитни години преди капитализма.  

Без цензура | 28-06-2010, 06:35 | КАЛИН РУМЕНОВ, Дарик Радио

На едното място се влиза в затвора, на другото – в историята на антимениджмънта. Те са два свята, от които единият е пазарно безсмислен. Защото му трябваше време, колкото трае Палеолитът, за да изобрети билетите с номерирани места и с различна цена. През следващата икономическа ера се очаква да бъде открит и мърчандайзингът, но тук – във Варна, няма да я преживеем. Волейболът играе последните си мачове пред пълни трибуни и празни каси в Двореца на културата на антикомерса. След което се изнася за София с чувството, че е загубил дълги години в напразно търсене на финансов смисъл.

Може да ви е мъчно, но класическият маркетинг въобще няма да съжалява, че напуска резиденция, с чието управление би се гордял всеки първобитен иконом. Времето обаче сериозно напредна, без да реформира и съвсем леко маймунските концепции за спортен маркетинг. Ако искате да ме опровергаете – намерете ми поне един туземец, способен да обясни какво е „маркетинг от засада”. Това е най-актуалното и изключително тежко спонсорско престъпление, претъпкващо районните полицейски управления в ЮАР по време на Световното. Което, преведено на местен икономически език, звучи по-неясно и от мисълта на Димитър Пенев.  

Трийсетина прекрасно руси и с достатъчно къси оранжеви полички фенки бяха арестувани на първия мач на Холандия. С обвинение за скрита реклама чрез минижупи на пивоварната Bavaria, която е нещо като кръвен враг на официалния спонсор Budweiser. Търговските взаимоотношения с FIFA са ужасно скъпа инвестиция и затова рекламодателите най-малко искат да делят славата точно с конкуренцията. Тяхната логика трудно може да бъде разбрана от икономически туземци, наричащи „полицейщина” спирането на сайт за литература с неплатени авторски права. Още по-трудно пък може да бъде разбрана от туземци, които събират на едно място няколко хиляди души и ги пускат да си ходят, без да се опитат да им продадат нещо.   

Да ти пристигнат толкова хора на крака, е търговски оргазъм за всеки мол. Но в Двореца на културата на антикомерса дори не е повод за удължено работно време. Там няколко герои на социалистическия труд отчаяно се опитват да напълнят с неспонсорска бира от пластмасови бутилки чашите на публиката, жадна и гладна да изхарчи парите си. Тя просто няма за какво друго да изкара портфейлите си освен за да присъства на поставянето на рекорда по най-бавно наливане. Който може да бъде подобрен единствено от националния отбор по паркинсон.

Трябваше да минат седем сезона на Световната лига и чак през 2010 година да се прекрати играта с публиката „Най-бързият печели”. Досега тя заемаше местата си на принципа „кой където и когато свари” – все едно е на селски площад и Азис ще пее безплатно. Колко сезона още ще са нужни, за да се настани по тези места и усещането за безскрупулен капитализъм ала FIFA и Budweiser. Всъщност не е нужно да изчислявате, защото краят му се вижда и съвпада със завършването на спортната зала в София. Тя ще открадне клиентите на волейбола, които във Варна се чувстваха като в соцкино - където на пуканките и оторизираните марки безалкохолно им са необходими още много години, преди да направят оборот.

Спортът отдавна се е превърнал в декор на магазин, продаващ от телевизионни права на едро до вувузели на дребно. Приходът от досадните псевдотромпети само преди африканското Световно беше няколко милиона и се оказа много основателна причина децибелното извращение да продължи. А Дворецът на културата на антикомерса има годишната печалба 21 000 лева – колкото печелят три будки за цигари и дъвки. Разделете сумата на общата търговска площ и ще получите тъп икономически виц. С него обаче ще можете да развеселите хора с нисък коефициент на икономическа интелигентност.

Сбогувайте се с волейболната лига, която трябваше да бъде световна, но повече приличаше на селска. Имате още няколко мача, за да посетите в препълнено състояние музея на първобитния маркетинг. Ако нямате път натам, може да се отбиете и през Фестивалния комплекс. Там времето е еднакво спряло на няколко хиляди палеолитни години преди капитализма.  

Без цензура | 28-06-2010, 06:33 | varnautre

Точно това и предполагахме  –  че в ЮАР вече е морално остарял вицът за белите хора от горните трибуни.Които пикаят върху чернокожите от долните редове и го разклащат, за да няма неравномерно намокрени и дискриминирани от струята.

Точно така и се оказа – че TV правата на Апартейда с мирис на амоняк все още се държат от клатикурците в БНТ. Които от върховете на собствената си мания за величие уринират върху претенциите на простолюдието, наричанo най-лицемерно „уважаеми зрители”. Вие нас уважавате ли ни наистина, или ни се подигравате, като се представяте за обществена телевизия. Това е вярно дотолкова, доколкото ефирът ви е резервиран за едно затворено общество – на дъщери, синове, вуйчовци, стринки и цели фамилии, предаващи работните си места като семейно злато.  

Няма по-подходящо рейтингово време от едно световно първенство за социологическия експеримент - дали претенциозният плебс припознава БНТ като обществена телевизия и има ли нужда от нея. Дали е готов да отделя по 5 лева на месец и 60 на година за заплата на Петър Василев, чиято мисъл лети като невидяла. Най-вече като невидяла нова езикова конструкция от три петилетки. Нещо подобно направи BBC, на чийто еквивалент БНТ много иска да заприлича. Когато преди няколко години англичаните закъсаха за пари, обмисляха да отворят ефира за търговска реклама. Зрителите обаче предпочетоха да плащат по-високи такси в името на медийната независимост от рекламодатели. Имат ли смелостта клатикурците да изследват обществената потребност от себе си, за да разберат как се преценяват отстрани техните стандарти за професионализъм. Както и на какво разстояние са от тези на BBC, дори съдейки само по следните примери от професионалната история на двете телевизии.

През 1937 година BBC излъчва успешно първото си пряко предаване от стадион. Това e тренировъчният мач на „Хайбъри” между „Арсенал” и неговите резерви. Повече от 70 години по-късно техническата революция не позволява на БНТ да покаже официален мач, без да не изчезне картината три пъти и още толкова да се разпадне връзката с коментатора. Даже когато за правата върху тази картина са платени милиони левове.  

Другото сравнение се нарича Иван Славков-Батето и отношението към него. В историята на БНТ той има ролята на приятен спомен и на неизчезваща носталгия по „златните години”. За британците обаче е опасен балкански търгаш, който може да продаде фалшиви олимпийски игри. И напук на световната излагация да запази чувството си на непукизъм и статута си на народен пич. Което вече е и диагноза за манталитета на местната аудитория - на нея не й e нужен BBC моделът за журналистика, защото не оценява последиците му. Какво като медията си е свършила медийната работа и е наритала важна клечка по алчния й задник – за нас Батето пак ще си остане пич forever, защото не му пука от нищо.   

На такава аудитория няма какво друго да се пожелае освен – Приятно гледане на Световното с тембъра на Петър Василев и с опитите му да каже нещо ново и оригинално. Винаги съм го проклинал да доживее пийпълметрията, отчитаща натискането на копчето Mute – че дано поне рекламодателите го принудят да смени чувала си с клишета и да научи имената на повече от трима футболисти. Иначе няма друг катаклизъм, който може да му причини подобни усилия. С една и съща лексика Петела винаги коментира един и същи мач, но въпреки това БНТ клатикурците му позволяват да озвучава и следващия. А обществото, което би трябвало да е потребителят на обществената телевизия, няма право на обществено мнение какво му се слуша. Има право само да финансира съществуването на медийната аристокрация. Тя е на вечен щат и затова нещата вечно не й се получават. Защото не се търсят хора за работа, а се търси работа на хората. Което няма нищо общо с професионалните стандарти на BBC и затова едва ли скоро ще има нещо общо с джобовете ни. 5 лева на месец за Петър Василев може и да не са много. Но за нещо, което няма стойност, и жълтите стотинки са неоправдан разход.

Без цензура | 28-06-2010, 06:32 | varnautre

Пак обсъждат надълго и нашироко как трябва да се увеличи пенсионната възраст, защото скоро в България няма да има кой да работи. Първата част от информацията е на правителствените среди, а обяснението – пряко следствие от 20 години безхаберие и незаинтересованост от социалните процеси, които бурно промениха демографската картина на страната. Така де – някои от нас още помнят, че някъде в края на 80-те години чакахме да се роди 9-милионният българин! Сега статистиката гузно мълчи колко сме останали след няколкото вълни на емиграция веднага след промените. То и думата мълчание е доста непригодна в случая, може и да се опитват хорицата да извадят на бял свят реалния брой население на България. Но като гледам какво се случва само в един блок – нашия, средностатистическа тухлена сграда от 5 етажа в центъра на Варна, дълбоко се съмнявам, че някой е уловил какво се случва в един голям български град. От петнайсетината дечурлиги, които пълнеха двора със смях и звънко веселие, в родната Варна са останали не повече от 3-4. Две момичета заминаха за Щатите да вземат висше образование; третото отиде уж да учи, но се омъжи за негър и изглежда доста щастливо в шареното си семейство зад океана. Едно от момчетата стана икономист във финансовата столица на Европа Франкфурт. Учейки и работейки едновременно, той някак успя да се дипломира, без да се прави на хайделбергски студент и без да тежи на семейството си. Друго момиче, след дълги лутаници, хареса туризма за професия, завършва магистратура във Франция и е на път (и с добро CV при това) да намери развитието си навсякъде другаде, но не и у нас. Нейна съученичка вече прави докторат в Париж и изобщо не възнамерява да се върне.

Без цензура | 27-06-2010, 15:49 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

Пак обсъждат надълго и нашироко как трябва да се увеличи пенсионната възраст, защото скоро в България няма да има кой да работи. Първата част от информацията е на правителствените среди, а обяснението – пряко следствие от 20 години безхаберие и незаинтересованост от социалните процеси, които бурно промениха демографската картина на страната. Така де – някои от нас още помнят, че някъде в края на 80-те години чакахме да се роди 9-милионният българин! Сега статистиката гузно мълчи колко сме останали след няколкото вълни на емиграция веднага след промените. То и думата мълчание е доста непригодна в случая, може и да се опитват хорицата да извадят на бял свят реалния брой население на България. Но като гледам какво се случва само в един блок – нашия, средностатистическа тухлена сграда от 5 етажа в центъра на Варна, дълбоко се съмнявам, че някой е уловил какво се случва в един голям български град. От петнайсетината дечурлиги, които пълнеха двора със смях и звънко веселие, в родната Варна са останали не повече от 3-4. Две момичета заминаха за Щатите да вземат висше образование; третото отиде уж да учи, но се омъжи за негър и изглежда доста щастливо в шареното си семейство зад океана. Едно от момчетата стана икономист във финансовата столица на Европа Франкфурт. Учейки и работейки едновременно, той някак успя да се дипломира, без да се прави на хайделбергски студент и без да тежи на семейството си. Друго момиче, след дълги лутаници, хареса туризма за професия, завършва магистратура във Франция и е на път (и с добро CV при това) да намери развитието си навсякъде другаде, но не и у нас. Нейна съученичка вече прави докторат в Париж и изобщо не възнамерява да се върне.

И аз не разполагам с пълна статистика за живота на младите българи, но пък и не ми е работа. Правителствата да му мислят! Отдавна, поне от 10 години, говорят за студенски заеми, които да помогнат на децата да се изучат било тук, било навън. Досега не се случи нищо друго, освен обикновените заробващи оферти на банките, които са едно към едно търговски предложения без никакви улеснения. Големият минус в тях е изискването родителите да имат постоянна и посочена «на светло» заплата, с която да гарантират искания заем на чедата си. Сами пресметнете колко хора могат да си го позволят.
Но не за това ми беше думата. Всичите тези десетина момичета и момчета от Варна все още се водят жители на морската ни столица. В същото време видимо градът се пука по шевовете - расте механично поради огромната безработица в малките селища наблизо и надалеч. Значителна част от това нахлуващо отвън население обаче никъде не е вписано – нали вече няма домови книги, а новият закон за етажната собственост се оказа хилав и некадърен още при писането му. И докато това все пак може да се вмести в графата «вътрешна миграция», какво да кажем за изчезналите на Запад около 2 милиона българи?
Доскоро управниците лежаха на мнението, че тези хора просто пътуват навън, един вид на гурбет, но всъщност всеки момент могат да си дойдат. Битува и едно силно успокоително за живеещите в България твърдение – че онези, дето заминаха, там са мнооого зле, там те мият чинии и подгъзуват на чужденците. Има и такива, разбира се, както има и много, които работят в чужбина на черно или още по-зле, нарушават законите на подредените държави с трафик на плът, наркотици и други неувяхващи пороци. Тези от «нормалните» българи, които остават тук, обичат да изтъкват остарели поговорки от сорта «Камъкът си тежи на мястото». Държавата пък имитира активност, като всяка година се хвали, че наема на служба като чиновници току що завършили висшисти. На длъжност младши експерти тези новоизлюпени служители вземат не повече от 400 лева. За сравнение, онези в Германия и Франция още като стажанти получават не по-малко от 800 евро.

Точно от тази посока на изчезване трябва да се боят българските държавници – защото младите българи, които днес заминават да следват на Запад, са амбициозни, умни и предприемчиви. Наблюдава се още една тенденция – огромен наплив на ученици в западноевропейските училища и колежи – тоест родителите вече си дават сметка за тоталната разруха в българското средно образование и намират спасителна алтернатива. Тези деца не са родолюбците от епохата на Възраждането (не са и длъжни!), които получавали образованието си в Париж и Виена, а идвали да живеят в Отечеството, за да му помагат. Сега те предпочитат да се утвърждават там, където ги ценят и им предлагат адекватно заплащане. Единици са онези, които се връщат – част от тях, за да нахлуят недотам скопосано в политическия елит на страната. (То пък един елит... нейсе!)  А и нали живеем в ерата на глобализацията и свободното движение на хора, капитали и каквото там още обясняват от Брюксел.
Забележете – мърморим под нос, че старите европейски държави не ни пускали на техния пазар на труда. Но проблемът е за полските водопроводчици, румънските тираджии или българските дюлгери, колкото и да размахват тази заплаха някои екзотични представители на Европарламента. Преди година датският евродепутат Моргенс Камре се изцепи по този повод, че “източноевропейските страни трябва да имат по-малко влияние от други страни в континента, защото те са по-малко интелигентни от северните страни». Какъв смях! В същото време няма никакъв проблем българските абсолвенти в западноевропейските вузове да си намерят работа (даже да бъдат поканени при прекрасни условия!) от тамошните фирми. Може да ви досаждам с примера на Германия, но Берлин, след като се опари хубавичко с милионите турски гастарбайтери, вече смени изцяло стратегията – там трудно могат да се задържат прости работници, но пък са добре дошли младите специалисти, които са завършили в страната на Гьоте или заедно с основната си специалност владеят перфектно езика му. Дори сега – във времената на криза...

Отдавна е време българските управници да си дадат сметка, че няма никакъв начин да върнат в страната успелите млади експерти, освен с нормален стандарт на живот. Защото и 70 години да сложат праг за пенсиониране, това няма да реши въпроса с изчезването на България. След 30 години населението ще намалее с още милиард и половина, предупредиха тези дни от НОИ. 45% от хората ще бъдат на възраст над 65 години. А може би в тази сметка не са сложени циганите? Те не емигрират, не търсят европейски пътища за развитие, не се образоват, но затова пък се множат няколко пъти по-бързо от българите. Не си измисляам – според някой си Център «Амалипе» над 74 процента от ромите в България над 10-годишна възраст имат постоянен партньор, с когото живеят заедно. Над десет години! На 15-16 вече имат деца, при повечко, защото за всяко дете държавата дава пари. Е, мизерна сума, но този етнос не мисли за утре, камо ли за бъдещето на тези деца. Онези експерти от «Амалипе» обаче били сигурни, че в ромската общност се наблюдавала сериозна трансформация от патриархат към модерност. Какво ли ще рече това?

След 30 години няма да съм жив да видя докъде ще ни докара демографската криза. Макар че и днес е ясно, пак ако вярваме на статистиката – в България вече има 148 села без нито един постоянен жител. Близо 330 пък са тези, в които живеят до десет души. Това ли беше целта на задачата – България да изчезне съвсем? Скоро може да рапортуваме, че сме я изпълнили, а на нейно място сме построили Цигания.

Без цензура | 27-06-2010, 15:45 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

В долните редове няма да стане дума за музика. А за една обществена поза, която уж бори простотията, а я прикрива и възпроизвежда.

Без цензура | 27-06-2010, 13:47 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Интересни наблюдения върху цените на автобусните услуги във Варна

ни е изпратил читателят Живодар Йосифов. Публикуваме ги без съкращения, макар че бихме предложили за разсъждение и факта, че не фирмите, а Общинският съвет определя цените на билетчето във Варна:
"Имам някои наблюдения, които искам да споделя с Вас като компетентни органи.

На територията на град Варна оперират 2 големи транспортни фирми Транс Триумф Холдинг АД - www.transtriumf.com

и Градски Транспорт ЕАД –Варна http://www.gtvarna.com/

Има нещо нередно в ценовата „политика” на тези иначе „конкурентни” транспортни фирми.

Имам предвид конкретно обслужването Варна – Златни пясъци.

Цената от Варна до комплекса е 3 лв. – линиите са няколко 409,109,209,309 и 9.

И се държат от тези 2 уж конкурентни фирми..... е, аджеба, не намирисва ли това на картелно споразумение под масата?

Ще държим едни цени, никой да не намаля, да няма конкуренция, само двете фирми са - къде ще се дянат хората, ще плащат....

И макар компаниите да са две и да трябва да се конкурират (ама не се) имам сериозни съмнения за злоупотреби с монополно положение... мигар не личи от 100 км. че са си плюли в устите за тези съвсем еднакви и непомръдващи надолу цени...

А цената от 3 лв. е брутална. За пример, Транстриумф по линията 409 от Аксаково до сп. Почивка таксува с билет от 1 лв.

В самото Аксаково билети не се таксуват от спирка до спирка, а във Варна макар и за 1 спирка билетчето е левче.

Ще кажат Златни пясъци е извън града, далеч е... да, ама разстоянието Аксаково-Почивка е същото като Варна-Златни пясъци. И все пак Златните и всички зони преди него се водят териториално и административно като част/квартал на град Варна, така че не бива да се таксува като междуградски или извънградски транспорт.

Та нали Аксаково по тази логика е отделен град? Значи междуградски Аксаково-Варна може да е левче, а за същото разстояние градски да е 3 лв. А и все пак от Варна до Златни има 2 светофара на кръст, трафикът е по-малко, което е добре откъм икономия на гориво за превозвачите.

Ще кажат, че е курорт и, който е на курорта има пари и да плаща, да ама по маршрута има 3-4 вилни зони, в които се живее целогодишно от хора със съвсем обикновен статус, а и все пак, който е опрял до автобуса и няма лично авто, няма да е с кой знае каква кисия. В комплекса, лятно време работят хиляди хора, в района има голям университет и всички са наказани да плащат измислената негодяйска цена от 3 лв. или два и нещо за по близките спирки.

Ние живущите в вилните зони и комплексите сме с нарушение права от години, искаха винетки да ни слагат, че и бая хора глоби обраха, слагаха входни такси в комплексите, добре че г-н Йорданов помисли за нас като за варненци и ни отърва от тези беди.

Без цензура | 26-06-2010, 20:55 | ВарнаУтре