не сме много искрени. Преувеличаваме докато се хвалим, докато се оплакваме, докато отчитаме дейност, или дърпаме чертата на статистиката... Изобщо... Ако един ден след стотици години поколенията се осланят 100 % върху информацията, която остава след нас, няма да четат история, а нещо като фентъзи с елементи на екшън, трагикомедия и неадекватна статистика, съставен от авторски колектив: Хитър Петър, лъжливото овчарче, Марко Тотев и други подобни. Изобщо: те ни лъжат, ние ги лъжем... И така занимателно минава социалното време от нашия живот. Да представя доказателства? Веднага! Накъдето и да се обърна, към каквото и да погледна, доказателствата сами се набиват на очи.

Ето, например невероятният извод, до който стигнаха от Националния статистически институт след проведено сред бизнеса проучване и който бе обявен с фанфари и барабани като ново начало: че догодина работодателите ще наемат средно между един и шест служители допълнително. Вярвам, познавате много работодатели, виждате за какво става дума наоколо и сте наясно доколко възможно е това. Или в статистиката е станала някаква грешка, или работодателите, които са участвали в срещата, са лъгали здраво: с голямата лопата... Има и трети вариант: бизнесът, който е участвал във въпросната среща, да е бил някакъв друг бизнес. Не този, който реално работи в България. Впрочем, много често срещано явление. Едни да работят в съответния бранш, а по консултативни съвети и обществено значими срещи да се тупат по гърдите съвсем други. И последните, разбира се, да правят историята. От което пък следват огромните разминавания между нея и реалността. Естествено, нямам претенциите да откривам Америка. Просто споделям наблюдения върху отрицателните черти на строителите на съвременна България.

Другите заблуди? Шефове на строителни компании, събрали се за избор на нов председател, уличиха държавата, че тя не им връща дължимото, въпреки одобрената от правителството схема за разплащане през Българската банка за развитие. Говориха още за тежката криза в строителството, за 50 % спад в жилищното строителство и за огромния брой компании, които се отписват от Централния професионален регистър на бранша. Впрочем, изтъкнатите причини за изпадналите в криза горкички професионалисти ми звучат малко лицемерно... Като си припомня как през изминалите години на ненормален бум в строителния бранш, там навлязоха всякакви политически кадри, открили пролука в получаването на разрешителни за строителство и втурнали се към голямата печалба под закрилата на своя партиен чадър.

Далеч съм от мисълта да обиждам честните и работещи хора. Всички знаем, че ги има. Знаем също, че са единици. На фона на онези нещастни хиляди, които се отписвали... Ами така е с всяка партийна вълна. Връхлита, заграбва, изтиква боклуците на повърхността, после се оттегля там, откъдето е дошла.

По всяка вероятност в историята ще пишат друго, като например : „Тежка криза покоси строителството”. Но ние отдавна знаем, че реалността и историята са две съвсем различни, понякога коренно противоположни неща. Знаем също, че през изминалите години в тежка криза бяха по-скоро невинните граждани, потърпевши от безкрупулни и безцеремонни така наречени „строители”, които гонеха хора от къщите им, за да строят нови кооперации и да лапат милиони. И строяха блок над блока, места, където всички си дишат във вратовете и където дори гнездата на птиците минават за жилищна площ, която трябва да бъде продадена така, че да съдере кожите на клиента.

След политическите активисти във въпросния бранш нахлуха и всички останали предприемчиви личности, които не могат да се котират като фолк певци или певици и като собственици на заложни къщи, а имат нужда от много пари и добро бъдеще. В резултат на това днес говорим за несъстоятелност, за стотици продадени на зелено апартаменти, фалирали фирми и излъгани клиенти, които вместо собственици на предплатените си имоти са кредитори на строителите... Говорим за кредити, които вероятно никога няма да бъдат изплатени.

Всъщност, не! Това много-много  не го говорим. Но в крайна сметка онези, които провеждаха хитрата организация в държавата, създадоха предпоставки всичко това да се случва и строителите на съвременна България да се  превърнат в нещо като нейни обирджии. Преди ден и от Асоциацията на рускоезичните собственици на недвижими имоти в България алармираха, че недобросъвестни строители ипотекират недостроените и платени от клиентите строителни обекти, до оформяне правото на собственост на купувача, а след това отказват да връщат ипотека или обявяват фалит. Съвременно, ценителско, добре измислено, а?

Сигурно някой там нощи наред не е спал, за да извърти закона така, че ипотеката, издадена с цел завършване на строителството, да има първостепенно значение и купувачите, дори да са платили десетки пъти повече от стойността на въпросната ипотека, да нямат право на собственост. С много закони беше така. Много хора не бяха спали нощи наред, за да уредят организираните общи крахове: от кредитното милионерство до колективната отгворност на властимащи, които подариха държавата на братовчеди и братовчедки и до милионите, които данъкоплатецът плаща  по дела, за които държавата е осъдена в Страсбург.

Иначе за пред историята сме стриктни и дисциплинирани. За пред нея дори по нощните заведения организират щури проверки за трудови договори, защото една държава, в която строителите пируват над труповете на измамени нещастници, задължително трябва стриктно да спазва трудовото си законодателство и да се грижи за имиджа си.

Никой не трябва да работи никъде дори половин час без трудов договор, защото в противен случай работодателят гори със солидна глоба. Така че в доста случаи изборът е изцяло негов: кое ще предпочете: да плати глоба, или да назначи опипом в мъглата някой лентяй и некадърник, който после при освобождаване от работа ще го засипе с жалби, сигнали в инспекции и късащи нервите проверки... защото не всички работници са способни и трудолюбиви. Тъй както не всички работодатели са зли тунеядци и кръвопийци.

Просто светът отдавна не е черно-бял. И в него не всичко е документи, статистика и закони. Особено последното. В общи линии така стои въпросът със строителите на съвременна България. Напоследък дори в глава „Правосъдие” на въпросния летопис се включват поредните странни сюжети. Съдилища в страната  допускат до Върховния Административен съд жалби по определения, неподлежащи на обжалване.

По мнение на представители на професионалната общност, целта е да се отчете дейност, защото дори жалбата да е недопустима, някой трябва да я разгледа и върне. И за това един ден историята ще пише: „Съдът беше затрупан с работа”. А истината ще е съвсем, съвсем друга: че така все някак срещу заплащане все някой ще успее да пробие. Нали се сещате? Където има строители, винаги има пари, много пари. А в съвременна България с много пари можеш да си напазаруваш дори извънпазарни категории. Все още.

Без цензура | 26-06-2010, 11:26 | varnautre

Мирис на газ и изгоряло се носи над изминалите седем дни. Далеч не заради Rammstein, които взривиха София.

Докато токът в Европа поевтинява, местните ЕРП-та се канят да съдят регулатора заради намалената възможност за безогледно вдигане на цените, а който е чел Оруел, със сигурност оцени определянето на това поскъпване като «сваляне». Маскираната и добре въоръжена машина на ГДБОП размаза организираните престъпници в държавата, които качваха книги в интернет, като разигра на живо «541 по Фаренхайт» и съживи за всекидневна употреба втора антиутопия в българското ежедневие.

Всъщност последното заглавие на Рей Бредбъри, издадено наскоро у нас, е „Нещо зло се задава”. Но очевидно е време да изровим и „451 по Фаренхайт”, защото Големият брат вече е част от семейството,  злините си висят така или иначе на българския хоризонт, та не е зле да преценеми на практика как се преплитат оруеловият постулат „Невежеството е сила” и пожарникарите с мисия да палят пожари. Не само в политиката, но и във финансите. След тангото по бюджета и цените на тока и газа, започва ново – с данъците. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова подготви почвата с витиеватата фраза, че „е време да помислим за промяна във философията на събиране на приходите у нас чрез преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци». Иначе казано –да вдигнем данъците.

Нашите били най-ниските в Европа. Те и други неща са ни най-малките в Европа, но за тях все не идва ред да ги обсъдим. Иначе след обещанията от преди една година за всеобщо благоденствие тази фраза още веднъж доказва, че предизборните речи у нас продължават да имат кратък срок на годност, което не е изненада. В същото време други хора от управляващите разказват, като финансовия министър, как кризата е свършила и е време за море, а други, като социалния, пророкуват вдигане на пенсии и заплати още догодина. Разноговоренето в правителството и парламента обаче също вече не е изненада. Но Менда Стоянова вкара и нещо ново, поне за политическия речник на ГЕРБ – според нея
еврокомисарят Оли Рен е прекалил

с необоснованите и недоказани критиките към страната ни – жалба, която бяхме свикнали да чуваме от предишните управляващи през последната им година. Разбира се, премиерът Борисов побърза да се намеси в данъчната тема, макар и малко късно и доста двусмислено – «когато има промяна на размера на данъците, това ще бъде обявено”.

А когато бъде обявено, пак ще установим, че нищо ново не ни се случва – в началото имаше битка кой пръв е измислил плоския данък от 10 процента, като ГЕРБ дори се оплакаха, че им откраднали идеята, сега вече я подхвърлят като горещ картоф и никой не иска да си спомня кои са сигурните резултати от вдигането на данъците - увеличаване на сивата икономика, която и така упорито не иска да се свие, изгонване на чуждите инвеститори, които и така се изнасят масово, и намаляване на икономическия растеж, който и без друго си стои около точката на замръзване.

Синдикатите, от които работещите очакват защита, също решиха, че «раздвижването» на икономиката може да започне не от друго място, а от поредното изсмукване на джобовете ни – така поне прозвуча позицията на Мика Зайкова от «Подкрепа» за неизбежността на данъчните промени. Така че вече няма нужда да питаме дали въжето ще ни го дават от профсъюзите или сами ще си го носим, можем само да се надяваме данъкът върху него да не е много висок. Ако имаше нещо хубаво през тая седмица, то се случи на националния стадион в София и не беше свързано с футбол.

Голямата четворка на тежката музика дойде в България, а концертът се излъчи пряко по цял свят. Така едни от най-големите метъл музиканти само срещу стандартния си хонорар направиха на България толкова реклама, колкото не успяха за последните двайсет години купищата добре платени професионални рекламисти – избраха си прякото предаване по цял свят да стане точно то България, а на DVD-то, което без изхвърляне може да бъде наречено историческо, ще пише „София”. Полицията благодари на феновете за липсата на ексцесии, което, ако не сте забелязали, си е нещо нормално за публиката на метъл концертите – да се държи прилично, да не троши градските автобуси и да не пребива случайните минувачи. Столичната община обаче събра сили колкото да се оплаче от боклука след феста, като бързо забрави поразията, наречена «чалга пред храма». «Ройтерс» обаче посветиха отделен анализ на 20-годишнината на «Пайнер», мощно отбелязана пред българската патриаршеска църква и, както можете да се досетите,  в него не се говори много за музика. Но пък се говори доста за политика.
Чалга политика.

Например – «Ефектът от попфолка и неговите лесно смилаеми послания е навсякъде в българската политика, където популистки партии управляват в последните почти десет години.” И още – „Не беше изненада, когато партията на Борисов ГЕРБ отпразнува изборната си победа миналото лято в попфолк-клуб.” И най-вече – „Попфолкът има същия анти-институционален привкус, който доведе известния с прямия си език премиер Бойко Борисов на власт.” Старите рокаджии сега чакат друго - както вече свикнахме, лично авторите на July Morning ще ни пеят на Камен бряг, а тази година за пръв път ще видим и клип на парчето. Макар че новата версия май
трябва да е кръстена Gas Morning.

От първи юли започва поредната операция по спасяване на мастодонта „Топлофикация”. Всички ще имаме вече в сметките си за ток такса „когенерация” – това са парите, с които НЕК ще изкупува много по-скъпата електроенергия, произвеждана от топлофикациите, така че те да позакърпят бюджетите си. На практика българите, които не е и виждали централно парно, ще плащат за него. А клиентите на парното ще плащат два пъти – веднъж пряко и втори път – чрез сметката си за ток. Другият мотив, освен спасяването на парното, е предотвратяване на катастрофа по енергопреносните мрежи, които биха изгърмели, ако всички минат на ток. Което вероятно пак ще случи, когато абонатите на парното с писъци избягат от новите му цени. А всички ние скоро можем да очакваме още спасителни операции, като например отглеждани край Северния полюс круши по 123 лева килото, които трябва задължително да изкупим,
за да спасим ескимоското биоземеделие.

В същото време дни преди очакваните нови цени на тока и там не е ясно какво точно да очакваме. Докато регулаторът местеше очакваното поскъпване между 2 и 5 процента, премиерът в началото на седмицата продължаваше да говори, че даже може и да няма увеличение на цените, докато регионалният министър Плевнелиев настояваше за пълна пазарна регулация на цените на тока. Идеята му се сведе накрая до фразата: «Бих предпочел цената на електричеството да е по-висока, но да има инвестиции за енергийна ефективност, вместо по-ниска цена без такава ефективност.”

Е, ние вече добре усетихме, че каквато и да е цената на тока, ефективността не влиза в сметките на тия, които бе трябвало да инвестират в нея, преди да бъде внесена от отряд на НСБОП, така че вярата ни в пазарната регулация в момента преживява сериозна криза. През седмицата продължиха и престрелките между ЕРП-тата и ДКЕВР. Докато докладът на регулатора вече замина за НАП и прокуратурата, дружествата продължават да се оплакват, че още не са чели доклада, че все така не са съгласни да им намалят печалбите и вече се заканват да съдят държавата в Европейската комисия. А пък комисията, докато чака обидените ЕРП-та, задейства
нови наказателни процедури срещу България.

Едната е за това, че на пазара ни на газ и електричество потребителите нямат гаранции за избор и разумни цени. Има обаче, според първите проверки на НАП, плащания от по 600 евро на час за консултански услуги, което си е повече от добра цена дори за евростандартите. Пак в Европа, между другото, цената на тока за последната година е паднала с процент и половина. И при почти еднаквите цени на източниците, по-евтината атомна енергия у нас и далеч по-ниските разходи за заплати, ЕРП-тата ще трябва да бъдат доста изобретателни в сметките, за да обосноват исканията си за поскъпване. Европа ни заля тази седмица и с други цифри, от които се зададоха още зли неща. При сравняване на брутния вътрешен продукт в еврозоната излезе, че българинът наистина произвежда най-малко – под половината от средното за Европа. Но пък заплатата му е седем – осем пъти по-ниска. Освен че сме на опашката на евросъюза, сме по-зле и от някои от кандидатите като Хърватия, Турция и Черна гора. Но пък продължаваме да стоим на незавидното 126-то място в
класацията на "Форин полиси" на провалилите се държави.

Списанието класира 177 страни по света и данните за България не се подобряват. Ако разчитаме на чуждите инвестиции, прогнозите са, че те ще започнат да се увеличават между 2008-ма и 2016-та. Ако очакваме лобиране от българските евродепутати – тази седмица излезе любопитна статистика какво са свършили досега избраниците ни – срещу издръжката от 25 хиляди евро на човек, България е била представена чрез 17-те си избраници си на изборите в Того, експедицията до подножието на Еверест, акцията за популяризиране на азербайджанската култура в Брюксел и избора на лауреат на наградата "Шакиров" - според един от евродепутатите ни. Или може би"Сахаров". Все пак записахме и важни предложения – избраникът ни Метин Казак поиска сериозно да бъде обсъден и променен начинът, по който се регулира търговията със стоки, използвани за смъртно наказание или за жестоки и нехуманни мъчения.

Любопитно е да си види списъкът с хуманните мъчения, а останалите могат да се допълнят с чиновниците и продавачките, заспали в средата на развития бюрократизъм, сметките, които постоянно се увеличават по 3.14 без обяснения, и политическата класа, която много иска да ни води, но още не знае накъде. На този фон особено трогателна беше снимката, публикувана от «24 часа». От нея установихме, че на бюрото на пресния тютюнев специалист Румен Данговски, съпруг на Цецка Цачева, стоят икона и снимки на съпругата, сина и премиера Бойко Борисов. Политическата другарка на Цачева също успя да се запише в новините тази седмица – Искра Фидосова се зае с регулацията на интернет. Светлото начинание, което още не е увенчало с успех дори в Китай, започна с питане що е то «интернет сайт».

Това дава известни надежди, че няма и да напредне особено. Иначе целта била в бъдещия Избирателен кодекс да бъдат регулирани публикациите в световната мрежа. Фидосова призова да не се търсят «подтекстове» в идеята й – искала само да се даде право на отговор на «наклеветените». И така, както поскъпването на тока с 2 на сто беше наречено «Бойко свали тока с 3 процента», така и цензорският поход на Фидосова получи от някои медии, където очевидно не подозират за съществуването на Оруел, определението «информационна регулация». Разбира се, Искра Фидосова побърза да отрече, че ще бъдат следени блоговете и социалните мрежи, но ако проблемът е в евентуалните клевети, то Изборният кодекс, а и не само той, има друг проблем. Защото споровете за клевета и сега са добре регулирани в Наказателния кодекс, а другото е въпрос на изясняване на собствеността.

А с успехи там управляващите не могат да се похвалят дори в сферата на «традиционните» медии. Все пак властта отбеляза точка на тихия интернет фронт. Виртуалната библиотека Chitanka.info, където нямаше нито една реклама, но пък можеха, без да се пращат sms-и в замяна, да се намерят книги стари и отдавна неиздавани, изобщо непревеждани у нас, качени от самите им автори, беше затворена. Антимафиоти атакуваха сървъра, а накрая акцията завърши с официалната информация, че е „установена шестчленна престъпна група, която действала при строго изградена йерархия”.

Те са качвали невероятните над 600 нови книги месечно в сайта и така са нанесли на българската култура щети за милиони левове. С подобни безумни аргументи, зад които стоят лобистките интереси на определени издатели, преди време полицията зачеркна и труда на един незрящ българин, който беше създал подобна библиотека за слепи хора. Иначе в блогосферата набързо направиха сметката – при средна цена на книга у нас 15 лева и средна печалба – до 4 лева, ако „Читанката” е нанесла щети за два милиона, това означава, че през последните две години в България са се продали около 600 хиляди книги по-малко, отколкото преди да се появви „Читанката”.

Или пък, че ще се продадат 600 хиляди книги повече, след като вече я няма. Което веднага би трябвало да си проличи от данъчните декларации на издателите. Българинът обаче си купува средно по книга и половина годишно според статистиката и никаква „Читанка” няма да промени този финансово мотивиран факт. А с поредното вдигане на студентските такси нуждата от такива читанки ще става все по-сериозна. Ако целта е да имаме що-годе интелигентни деца, разбира се. Финансови, но повече други мотивации тази седмица доведоха и до поредното изплащане на уж спрените вече субсидии за тютюнопризводителите.

След решението финансовият министър Симеон Дянков за пореден път поиска изрично да се каже, че въпреки някои спекулации, догодина няма да има такива средства. Наистина. Само че догодина има избори и не е съвсем сигурно, че тази позицията ще издържи пред заплахата за поредните магистрални блокади в изборните месеци. И други земеделски вълнения имаше тази седмица. Трима видни ГЕРБ-аджии - председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов натиснаха за връщането на един отхвърлен от практиката текст, който задължава собствениците на земеделска земя, ако искат да я продават, да са длъжни да я предложат първо на арендатора.

Ако се чудите каква е логиката – Танева и Гюзелев дойдоха в политиката от големи арендаторски фирми. През това време подсъдимият за земеделски злоупотреби Марио Николов се прогласи за изкупителна жертва на държавата. Каквото и да си мислим за възрастта на внесените от Николов машини, работа на съда е да го докаже. А точно тази седмица съдът не успя да отбележи гол във вратата на всеобщите съмнения в честността на отделно взетите магистрати.

Председателят на Общинския съвет в Приморско, например се оплака, че трябвало да изтърпи тропането на масата Деница Урумова. Младата защитничка на законите трябваше да избере един от седемте варианта за оправяне на батака, наречен „имоти за социалнослаби магистратски деца”. Урумова обаче продължава да настоява, че няма никакъв проблем да си задържи мястото. А на главния инспектор към Висшия съдебен съвет Ана Караиванов не й остана нищо друго, освен да обобщи усещането “общата обстановка на едно безхаберие и нетърсене на отговорност”, които са царили сред бранителите на закона три години, преди скандалът да бъде разбутан от медиите.  Караиванова не вярва да има „някакъв корупционен интерес”.

В такъв случай трябва да извадим бръснача на Окам и да признаем, че става въпрос за обикновена алчност и още по-обикновена простотия. И да съжалим съда, който според говорителя на Съюза на съдиите Нели Куцкова, «не е всесилан и не може да лекува». Макар че делото «Маргините», по повод на което се изказа Куцкова, лечението беше добре осигурено – на обвинените, не на правосъдието. Седмицата иронично преплете двата проблема още веднъж - Юри Галев беше прострелян с «Калашников», а в «Пирогов» откриха, че е здравно неосигурен. И ако обществото ще понесе финансирането и на неговото лечение, защото все пак никой не трябва да умира от липсата на лекарски грижи, то какво да кажем за общественото здраве. Защото обществото отново преброи подвизите на простреляния – които започват с отвличания, блудство, побои, минават през каубойски изстъпления по заведенията и завършват с безцразборна стрелба с автомат в пълно заведение.
Преброи и ефективните присъди – нула.

И остана да се утешава с казаното от главния секретар на МВР Калин Георгиев – че това „някак си не ми звучи добре”. Което някак си е много меко и непълно казано. И тази седмица родители, загубили децата си, продължиха да настояват за отпадане на поправките в НПК, които позволяват на хора, извършили умишлено убийство, да се възползват от възможностите на съкратеното съдебно следствие. Шамарът за тези хора беше двоен. Защото след студентските протести депутатите забраниха тази възможност. А после, без повечето от тях дори да разберат за какво гласуват, също така единодушно вдигнаха ръце и пак приеха да бъдат по-милостиви към убийците, отколкото към жертвите. Така отвориха още една магистрала към Страсбург, където и без друго вече има прекалено много български дела. Това коментира във Варна адвокат Михаил Екемджиев.

Делата са данъчни, приватизационни и реституционни, обезщетенията по тях стигат до милиони левове, а вариантът да ги намалим е правото ни на индивидуална конституционна жалба,която обаче държавата не желае да ни даде. И друг нов вид дела се очертават – след като има искове за тавана на пенсиите, напълно е възможно Страсбург да се заеме и с отпуските, които държавата не иска да плати. Защото в тези два случая държавата, чрез законите си, е обещала нещо на гражданите си, а после не го е изпълнила. А това, поне в Европа, се брои за нарушение, а не за ежедневие. Във Варна седмицата мина почти тихо, ако не броим неофициалната засега информация на «Медиапул», че недоволните от проекта «Алея първа» ги проверява ДАНС, като мотивът е «държавна измяна», а подател на сигнала – авторът на обществения договор с ТИМ Светозар Николов.

Иначе се проведе едно заседание на Общинския съвет, което засега се очертава като трисерийно. След обичайното мъчително събиране на кворум, ГЕРБ смени част от председателите на комисии, а председателят Николай Апостолов спокойно можеше да пуска през пет минути запис на поканата си съветниците да влязат в залата. Накрая и той не издържа и заяви: «Нека хората да видят с какво разполага Общинският съвет.” Това, с което разполагаме, и този път не можа да реши какво да се случи с планирания паркинг до Общината. Отляво съветниците се опасяваха да се окажем с две дупки насред града, вместо с наличната вече една, о ДПС Янко Станев настояваше да се задвижи процедурата, макар и само с цел да се натрупа опит.

Въпреки че опитът показва, че задължително се трупат и пари. Не винаги на правилното от обществена гледна точка място обаче. Накрая пак Янко Станев издигна тезата, че ако съветът не може да решава, по-добре да си направим избори. Покрай тези вълнения малко коментари предизвика екзотичната командировка на заместник-кмета по правните въпроси Антон Жожев и на главния секретар на общината Михаил Куликов. Срещу 15 хиляди лева те са укрепвали връзките с Южна Африка, но съветниците така и не получиха подробности – казаха им да чакат доклад. На други им омръзна да чакат доклади. Пак тази седмица пациентски и неправителствени организации за пореден път поискаха да има Фонд за лечение на зависимости и всичко конфискувано от наркобосовете да влиза в него. Като заявиха, че този път ще искат резултати, а не обяснения и са решени да ги постигнат. Като се придържат към принципа на психиатрията в Раднево -  "Да спрем да се борим за чистота и да вземем да изметем".

Без цензура | 26-06-2010, 07:14 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Вече е ясно, че каквото ГЕРБ може да си стори сама, никой враг не може й до ги причини.

Шефката на финансовата комисия в парламента Менда Стоянова каза онзи ден, че плоският данък може да се увеличи. 10-те процента, които всички плащаме върху личния доход, ще нараснат, вероятно до към 12% или 14 %.
Икономическите вестници пишат, че може да се увеличат и други преки данъци, сред които и налогът върху печалбата. Всички те, от Иван Костов насам, падат. И са една от причините икономиката да дръпне през това време.

За последно преките данъци скочиха при Жан Виденов. Последствията са известни. Сега не иде реч за революция. А и за фатални икономически последствия. ГЕРБ, всъщност, не пакости на себе си, а на България.
Плоският данък, при това с ниска ставка от 10%, бе най-хубавото нещо, което сътвори тройната коалиция. Той може да не е максимално социално справедлив, тъй като освобождава богатите от отговорността да плащат най-много, но изсветлява икономиката и увеличава приходите в бюджета.

Точно заради него в последните години личните доходи се легализираха и намаля плащането по „вътрешна ведомост”. Вдигането на данъка неминуемо означава пак скриване на доходи, т.е. по-малко пари за пенсии, социални плащания, инфраструктура и т.н. Както стана сега с вдигането на акциза на цигарите, тъй като потреблението им не намаля, а се внасят контрабандно. Същата контрабанда с доходи ще сe развихри и при увеличението на плоския данък и налога върху печалбата.

Специално по-високият данък печалба ще откаже и малкото инвеститори, които поглеждат към България. Ако страната ни, бедна на ресурси и с малък пазар, е атрактивна с нещо, то това са ниските данъци. Дори и налозите да се запазят, самата дискусия за тях, шумно анонсирана от управляващите, е пагубна. Никой не иска да влага пари там, където не се знае какво е бъдещето. А с колебанията за ДДС, акцизите, преките данъци и въобще цялата суматоха, която създава Бойко Борисов, това стана традиция.

Има още един аргумент срещу вдигането на преките данъци. Той не калкулира конкретни икономически загуби, а касае по-важен въпрос – принципът на управление. В какафонията от лоша инфраструктура, пречеща и корумпирана бюрокрация, престъпност и съд, които вредят на нормалните отношения, ниските данъци са единственият реверанс на държавата към работещите хора. По-висок личен или фирмен налог означава секира за работещите, рискуващите, управляващите и отварящите фирми. А всички те са двигатели на стопанската активност. Държавата им казва, че ще бъдат брашнян чувал.

И още нещо – ниските преки данъци не подпомагат формирането на средна класа, както се твърди. Това е политическо клише. Положението е трудно и с 10-те процента данък. Но те просто са глътка въздух за хора, хванати за гърлото. Президентът Първанов отдавна настоява за по-високи данъци и по-специално за замяната на плоския с прогресивния. Сега вероятно отново ще налее вода в тази мелница. С което може да се хареса на пенсионерите, но не и на активните хора.

„А откъде пари в бюджета в условията на криза”, вероятно биха попитали икономистите на ГЕРБ и президента. Ето откъде – съкращаване на раздути административни щатове (напук на големите приказки министерствата упорито не ги правят); отказ от скъпи проекти с корупционен риск като Лувъри и Спортни зали; затягане на контрабандата, по-голяма събираемост, включително и от стари длъжници на бюджета.
Другото е още по-слаб бюджет, бедност, застой, съкращения и в крайна сметка заем от МВФ. Това ли е целта?

Остава да се надяваме. Добрите в ГЕРБ, които не искат да се вдигат данъци (май сред тях е Дянков), да победят. А Бойко Борисов да си припомни предизборната програма. Знаем, че в България става обратното на онова, което е обещавал Борисов, но положението почва да не се трае.

Без цензура | 21-06-2010, 18:43 | Калоян Димитров

Лидерът на БСП Сергей Станишев е на посещение в Добрич. Днес в областния град заседава Изпълнителното бюро на БСП. Бившият премиер даде интервю само за ВарнаУтре. 

-Г-н Станишев, каква оценка давате на правителството след едногодишното му управление?
-Аз бих казал оценка "среден", защото оценката на новото управление, разбира се, от опозицията винаги e по-критична. Но все повече хора започват да си задават въпроси за това какво се случва в България и накъде върви страната, каква е визията на управлението и на тези въпроси няма отговор. Само преди няколко дни парламентът гласува на първо четене актуализирания бюджет. Актуализация на бюджета не е имало от 1996 г. Самият този факт говори за провалена финансово икономическа и социална политика. Още преди 5 месеца министър Дянков и премиерът казаха, че този бюджет е безалтернативен. Сега сме края на юни и вече имаме актуализиран бюджет и самите управляващи направиха алтернатива. В какво се състои тя? Първо - в това, че правителството не може да събере приходите, които е планирало. Няма никакъв разумен отговор защо. Аз отговор имам. Защото когато държавата не плаща на бизнеса, вече близо 10 месеца. Това създава огромна верига от задлъжнялост. Вътрешнофирмената задлъжнялост за една година според данни на Българска стопанска камара е нараснала три пъти. Един лев не е платен на държавата. Това води до фалит на фирмите, безработица. Второ - министър Дянков беше обещал, че в борба с контрабандата ще се съберат 2 милиарда повече приходи. Къде са те? Няма ги. Събират 2 милиарда по-малко, защото докато министър Дянков и Цветанов се бият за влияние в правителството и няма взаимодействие между МВР и Митниците, а има война, контрабандата процъфтява. Според експерти в цигарения бранш, в цигарения пазар тя е около 50 процента. Ако се разходите из Добрич сигурно ще видите контрабандни цигари от цял свят и това е сериозен проблем. Трето - когато правителството всеки ден дава различни сигнали какво ще прави с икономиката. Икономиката се свива, бизнесът се затваря, защото най-лошото е когато нямаш правила, когато те се менят всеки ден. ДДС ще пада на 18 %, после ще се качва на 22, после на 24, после ще остава 20. Къде е предсказуемостта? Най-лошото обаче е, че в актуализирания бюджет се предвижда: първо - да намалеят приходите и второ - да нараснат разходите. Какво означава това и за сметка на какво? Първо се режат ключови социални системи и се прехвърля тежестта от грешките им и некомпетентността на правителството върху по-бедните. Първи жертви станаха възрастните хора, защото обещаното увеличение на вдовишки пенсии, на пенсии за хора над 75 години няма да се случи. По този начин ще спестят 140 милиона лева, както каза самото правителството. И наред с това увеличават разходите. 1 милиард и 200 милиона лева е записано резерв на правителството за  непредвидени разходи, които ще се харчат без никакъв контрол. Това в ситуация, когато например общините се поставят на колене. Какво означава за една община като Добрич, например, която за половин година трябва да си съкрати разходите с 30 процента. Това вече е рязане на живо месо. Това са по-малко услуги за хората, за детски градини, ясли, културни институции, читалища. Това е резултат от управлението обективно погледнато. Аз имам притеснението и го казвам съвсем искрено - хайде тази година ще кърпят дупките в бюджета от близо 5 процента на брутния вътрешен продукт за сметка на какво. Спомняте си какви приказки бяха за оглозганата хазна. Ами ако не беше този резерв. Къде щяхме да бъдем сега? Ако не бяхме спестили и оставили 8,2 млрд. До края на годината правителството е планирало фискалния резерв да падне до 4,5 млрд. Нямам нищо против, но да видим какъв ще бъде резултатът. Хората дали живеят по-добре? Да се изградят големи инфраструктурни обекти - няма такова нещо и по-тежко ли ще бъде догодина при тази политика. Няма да има никаква промяна, защото като се изяде резервът възниква въпросът, а догодина какво? И отговорите са не много радостни. Или увеличават данъците, в това число и ДДС, което е посягане към джоба на всеки, и най-много се посяга към джоба на най-бедните. Защото това означава, че ако един високоплатен човек получава 2000 лева, той не може да изяде 100 хляба, но един пенсионер, основен работник или човек със средни доходи – за него ще бъде тежък удар, когато основните продукти се покачват със съответните проценти. Пари, взети от него, заради неспособността на правителството да задвижи икономиката. Другият път е намаляване на заплати от публичния сектор и пенсиите. Третото е вземане на заем от МВФ. Увеличаване на дълга. Ние им оставихме един от най-ниските дългове в ЕС, 15 процента. За сведение в Гърция е 115 % от БВП. Тази година ще бъде изяждане на наследството от предишното правителство, а догодина цената вече ще плащат хората.

И друго нещо, което трябва да се знае, е, че една държава не може да управлява с една работеща система.  При това правителство всичко е МВР. Имаме впечатлението, че министър-председателят се държи като министър на МВР, а не като министър-председател. Другото е блокирало, не се движи. Чистка в администрацията, политическа. Хората не смеят да вземат решения. Дори и специалистите по еврофондовете, част от които бяха уволнени, част притискани. Знаете ли какъв е най-известният виц в администрацията - "Всеки подпис е път към затвора", и не смеят да вземат решения. И какъв е резултатът от еврофондовете и голямото обещание на ГЕРБ? България, според данни на бюджетната комисия на ЕС на европарламента, от есента на м.г. е паднала от 14-о място по темп на усвояване на 26-о място – по оперативните програми. Това не е моя статистика, а на Европарламента.    

- Да разбирам, че икономическата политика на ГЕРБ не е ефективна, а Вие как тогава виждате антикризисните мерки, с които борят финансовата криза?
- Трябва да се знае, че едно от нещата, които са много важни в управлението, а и в живота ако щете, това е времето. Вземане на време на правилни решения, защото правителството сега ще планира да плати, дали ще плати не знам, около 600 милиона лева задължения на фирми. Съвсем спокойно можеха да го направят миналата есен, защото сега тези пари вече са крайно недостатъчни за бизнеса, който е задлъжнял по веригата. Ако бяха ги платили тогава, сега нямаше да има такъв проблем. Все едно тези пари са записани в бюджетния дефицит за м.г., но Дянков беше си поставил за цел минимален бюджетен дефицит за м.г.  От Евростат го хванаха, че лъже, записаха ги тези пари, защото работата е извършена, построени са обектите и на зачислена основа ги има тези пари, но трябваше тогава да ги плати. Сега ние ще предложим за второ четене конкретни наши алтернативни предложения за бюджета. Първо, ние вече предложихме акцизът, който беше необосновано вдигнат, който икономически стимулира контрабандата, да бъде намален. Това е подкрепа за потребителите, за хората, които пушат цигари и това изсветлява и пречи на контрабандата, а приходите ще бъдат приблизително същите. Второ – за общините, които изнемогват, нямат собствени приходи и държавата им казва да се оправят както знаят. Ние ще предложим част от данъка върху физическите лица - 20 %, да отидат в общините. След като държавата казва режете тук, правете съкращения, но нали трябва да се финансират тези европейския проекти от общините и всичко останало. Откъде?

За първите 4 месеца на тази година имаме срив във външните инвестиции близо 5 пъти в сравнение с първите 4 месеца на 2009 година, която беше кризисна.  Това на какво се дължи според Вас? На това, че не виждат предсказуемост и сигурност. А това е най-лошото – когато в една страна правителството е източник на несигурност.

- Това ли щяха да бъдат част от мерките, които Вие бихте предложили, ако сега сте премиер и какви други виждания имате за излизане от кризата?
- Аз вече казах, че е много важно решенията да бъдат взети навреме. Ако БСП беше в управлението и през 2009 г. щяхме да продължим прилагането на антикризнисния план, който функционираше до юли и даваше своите резултати. Спомнете си например една мярка, която реализирахме – 500 милиона лева за малки и средни предприятия. Това даде своя ефект, защото стотици предприятия, а и много работници запазиха своите места. Тази политика щеше да бъде продължена.

Новото правителството каза: Да това е добра мярка и ще я реализираме, но нищо не е направено, никаква стъпка.  Щяхме да разплатим още през есента задълженията, щеше да се създаде оборот и щяха да се събират и приходи. Не можеш да убиеш кокошката, която ти снася яйца и после да кажеш - хайде бе сега дай яйце. Няма, тя е мъртва, или голяма част от кокошките са убити, изклани от собствената ни държава. Затова сега мерките са много по-трудни. Има нужда и от съкращения, но те трябва да бъдат диференцирани и да се отчитат реалните последици от всяка такава мярка, защото някое от действията, които заявява правителството, са правилни. Увеличаване на финансирането на НЗОК, ние го предлагахме през декември, но сега вече е доста късно, създало е голяма задлъжнялост на болниците, не е платено на лекари и всичко останало. Нещата са като снежна топка. Тя се търкаля, набъбва и мачка. Въпросът е кой носи отговорност за това. Засега никой. Министър Дянков казва: кризата свърши. Това искрено искам да е така, но  не виждам финал на тази криза.

- Какви идеи има БСП за развитието на Добруджа?
- Ще отстояваме интересите на хората в Добруджа срещу глупостите на правителството. Ние се противопоставихме със всички средства на много безумия, защото знаете, че Добруджа е земеделски край. Ами това, което направи правителството с отмяната на действащата практика, че държавата поемаше акциза върху горивата за земеделие? Това спестяваше годишно на земеделските производители 80 милиона лева. Сега тези пари са на техния гръб. Конкретно за Добруджа основният ни приоритет е земеделието. Ние ще спорим за това правителството да си изпълнява задължението. Първо по отношение на субсидиите и второ по програмата за селските райони. Там има огромно забавяне. Проекти, които бяха подадени и готови за разглеждане към края на пролетта на м.г., още не са разгледани. Това е безумие. Като няма пари държавата, да не се движи нищо. Директните субсидии – аз имам притеснение, че тепърва предстоят проблеми за земеделските производители. Те ще се очертаят през септември и нататък. Другият аспект е изключително важен за Добруджа – това е развитието на туризма. Много е важно да се опази тази част от Черноморието на север, за да не заприличат като Слънчев бряг и южното ни Черноморие. Ако се развива туризъм да бъде добре контролиран, да бъде екологичен, да има достатъчно зелени площи и да не бъде презастроено. Трето – инфраструктурата в Добруджа, защото и аз съм се сблъсквал като министър-председател с много инфраструктурни проблеми. Опитахме се част от тях да решаваме и, както знаете, в не малко от общините бяха модернизирани пътищата, но това не е достатъчно. Едно от най-важните неща е да се направи модерен път между Добрич и Варна.    

- Имахте среща с вашите симпатизанти в Добрич, на която те Ви попитаха какво става в лявото пространство преди президентските и местните избори.
- Ако сте забелязали, на самата среща настроението на нашите симпатизанти беше доста по-добро отколкото преди 8-9 месеца. Тогава пропагандната машина на правителството работеше много мощно. За съжаление, медиите много безкритично приемаха всяка лъжа, която се казваше от правителството. Сигурно е разбираемо, защото човек си казва, че щом министър казва нещо, не може да лъже. Ама лъжат бе, лъжат и не ги е срам и не се изчервяват. Днес обаче нашите симпатизанти и гражданите виждат, че оценката за управлението на ГЕРБ е много спорна. Тогава чувахме, че ГЕРБ всичко ще направят, а сега виждаме, че резултатите са много слабички. Никаква пропаганда не може да подмени живота. Когато един човек живее по-бедно сега, по-несигурно в личен план и за своето работно место, няма как да не си задава въпроси защо така става. Кой е виновен? Все предишното правителство ли? Затова настроението сред симпатизантите ни е доста по-добро. Ще продължи тенденцията за намаляване на доверието към правителството. Затова трябва БСП да си стегне редиците, да формулира на местно и национално ниво много по-адекватна политика, ориентирана към нуждите на хората. Много важно е да водим диалог с всички сектори. Да се търсят реалните решения на проблемите на хората. Аз знам, че в момента има страх и в неправителствения сектор, и в здравеопазването и в други области.

Имаше няколко болници, които започнаха да протестират срещу неизплатени заплати, срещу забавяне на парите от НЗОК. Забелязахте ли какво им се случи? На следващия ден проверки, тенденциозни – от НАП, МВР и прочие. Това е репресивна власт и аз разбирам, че хората се притесняват, но не можеш да управляваш със страх вечно. Може да има ефект половин година, година, година и половина, но накрая на хората им писва и започват да си бранят интересите.  

- Има ли напрежението между президента и БСП?
- Не, няма напрежение между БСП и президента. БСП и аз като председател на партията се отнасяме към президента като към държавен глава. Аз не знам дали обърнахте внимание кой защити най-много президента при дебатите по импийчмънта, една безумна инициатива на ГЕРБ. Естествено, БСП, защото нямаше никакви основания. Нито юридически, нито политически. Щеше да създаде тежка политическа криза в страната по време на икономическа криза и да ни изложи тотално пред външните ни партньори. Както съм се отнасял към президента през миналия мандат, когато бях министър-председател, така и сега – с уважение.

- Ще загуби ли България, ако не осъществи енергийните проекти, обявени от Вашето правителство?
- Ще загуби. Ще загуби първо икономически, защото атомната енергетика по общо признание, говоря за Белене, е енергетиката, която произвежда най-евтин ток. По-евтин от тока от ТЕЦ-овете, а да не говорим за възобновяемите източници, които са много екологични, но са много скъпи – 6-7 пъти по-скъпи от АЕЦ. И управляващите казват: този проект е бил много скъп. Първо трябва да се знае, че този проект не се харесва от бюджета. Това е икономически проект на компании – НЕК – като български участник и външен инвеститор. Изгониха РВЕ. РВЕ напусна през октомври, защото министрите казваха всеки ден, че това е лош проект и няма да го подкрепи държавата. Кой ще си влага парите тогава? Искам да попитам следното управляващите, защото те казват, че няма да го правят, тъй като било много скъпо - турците по-глупави ли са? Защото преди няколко месеца подписаха с руснаците проект за изграждане на няколко атомни реактора в Турция. И накрая ще опрем до там, че няма да можем да произвеждаме евтина електроенергия, няма да можем да си изпълним задълженията при намаляване на емисиите на въглероден двуокис и накрая ще внасяме ток от Турция на пазарни цени. Това ще засегне всеки българин. Това ще бъде резултат от действията и бездействията на правителството и нежеланието на ГЕРБ да реализира Белене. Това обслужва външни интереси, пряко турските интереси. Същото може да се каже и за Бургас–Александруполис. Екологията е важна без съмнение, но българското правителството е получило гаранции, че всичко ще бъде направено с високи технологии и че няма да има замърсяване на Бургаския залив. Добре де, правителството като е толкова загрижено за екологията може ли да каже колко милиона тона нефт се разтоварва на Бургарския залив годишно за Нефтохим? Около 8 милиона тона, по руска технология от около 60-те години. Тя по-модерна ли е, а е 1/3 от капацитета на Бургас-Александруполис. По-гарантирана ли е от екологична гледна точка? Ами дайте тогава да затворим Нефтохим, ако правителството е загрижено, да минем на свещи и да внасяме гориво. Да нямаме своя рафинерия, защото тя също е екологично рискова. Няма рафинерия, която да не носи някакви рискове. Трето - Южен поток. По моя информация преди няколко месеца руската страна увеличи капацитета на Южен поток от 30 милиарда куб. метра на близо 60 милиарда куб. метра, които, както разбирате, биха носили огромни приходи от такси за българската държава, защото отстояхме нашето участие да бъде квалитет 50/50. Преди няколко дни ръководителят на Газпром Милер се е срещнал с румънския министър на икономиката и са обсъждали вече преминаването на Южен поток през Румъния. И аз питам - кой печели от това - българският гражданин, българският данъкоплатец, българската държава. Не. Накрая ще останем заобиколени от всички основни енергийни проекти и внасящи ток. България, която винаги е изнасяла ток. И това е много сериозно перо в бюджета. Кой ще поеме отговорността?

- Какви виждате да бъдат отношенията ни с Русия?
- Протоколни.

- Това не е ли голям подарък към Турция, която идва в момент, когато министър-председателят Бойко Борисов казва, че страната ни е направила завой към Съединените щати?
- Вашингтон и САЩ са наши партньори не от вчера. Предишното правителството поддържаше много добри отношения. В България се реализираха огромни инвестиции от САЩ, каквито не са се реализирали през предишните 20 г., но винаги сме отстоявали равноправни отношения и със САЩ, и с Русия, и с всяка европейска страна, защото ние не сме голяма страна. Но една страна, ако уважава себе си и има лидери, които могат да формулират интересите си и да ги отстояват с аргументи, може да се отстои интереса. Аз съм водил много тежки преговори с Русия, но е възможно. Ако партньорът ти разбере, че не правиш нещо, за да му извиваш ръцете, не правиш нещо за реализацията на проекта, а защото това е в интерес на своята държава и мислиш за нея. Ако срещу едно потупване по рамото отстъпваш стратегически интереси, икономически и геополитически за България - това е безумие. Обслужваме интереси на Турция.

- Отговаряте за външната политика на европейските социалисти. Вие как оценявате външната политика на България в рамките на ЕС?
- Да, преди 2 месеца бях избран за ръководител на мрежата на ПЕС за външната политика. В тази мрежа участва и върховният представител на ЕС за външна политика лейди Аштън. В нея участват редица изтъкнати политици и експерти. Преди три дни правихме първото заседание на тази мрежа. Поканихме ги да направим заседание и в България. Но всяко едно място се извоюва. То не се дава даром, то не се дава само, защото някой те е потупал по рамото или си направил чупка в кръста пред някоя велика сила. Интересите на страната се отстояват последователно, аргументирано, търсейки баланси между интересите на големите, но прокарвайки своите. И моето дълбоко разбиране е, че това може да се прави, но трябва да знаеш как.

Без цензура | 21-06-2010, 07:53 | varnautre

Имаме вече нов бюджет. По-нов до края на година обещават да нямаме. И ако е вярно, че новина е само лошата информация, новини около бюджета липсват – няма да ни се случи нищо лошо като вдигане на данъци и намаляване на заплати. Но ще ни поскъпнат газа и тока, след като бензинът вече скочи. Обаче Ел Макферсън стана фенка на Бойко Борисов, а стихиите тази седмица бяха по-благосклонни – гръмотевицата уцели Парламента.

Тази седмица, изненадващо за мнозина, от Народното събрание излезе нещо разумно. На първо четене мина поправката на онзи законов текст, според който на границата можеха да ни върнат обратно,

ако не сме си платили някой дълг.

Информация, която не изглежда много важна, но която коментираха изненадващо много българи – може би с нещо наум. Без да се забележи много здрав разум минаха обясненията по друга тема – опитът да се прокара допълнителен текст в закон, който на практика да разреши рекламата на дрога. Светлин Танчев от ГЕРБ така и не можа да каже нито защо се е месил в работата на друга комисия, нито дори какво означава думичката „прекурсор”. Продължи и обсъждането на поредната предпоследна информация за пенсионната реформа – вдигане не на възрастта, а на годините стаж. Подобни идеи, между другото, изкараха тия дни по улиците французите, въоръжени с актуалните в момента вувузели. Всъщност и за французите, и за нас, а и за цяла Европа е ясно, че промените са неизбежни при тази намалена раждаемост,

растящ брой професионални безработни

и основен изход от кризата терминалите на летищата. Малка подробност е, че няма отговор къде ще работят 63-годишните непенсионери, след като няма работа и за 23-годишните. Имахме си и парламентарна бомба – не спирането на часовника заради гръмотевица, а заради Владимир Каролев. Той обвини Цецка Цачева, че е назначила съпруга си да приватизира „Булгартабак”. И двата пъти, когато медиите я причакаха в коридорите на Народното събрание, председателката на парламента не успя да обясни как архитектът с последно работно място плевенските гробища изведнъж се е озовал в една от горещите фирми пред продажба. Научихме обаче друго любопитно нещо – за да няма спекулации, на съпруга на Цачева била търсена работа, която да не е държавна. Което е похвално. Не стана ясно обаче

кога държавата е продала „Булгартабак”.

Все пак главната тема не само в Парламента беше актуализацията на бюджета. Първите реакции на страничните експерти не са много оптимистични – новите цифри, въпреки всички обещания за съкращения и свивания, показват повече разходи и по-малко приходи и актуализацията на практика просто узаконява дефицита. Разбира се, финансовият министър предпочете да обърне погледа в друга посока. Например, с обещанието да няма втора актуализация, без да спомене, че това ще си е истинска катастрофа, ако се наложи. И с уточнението, че най-важното от новия бюджет не е записано в него – запазването на данъците и на заплатите без промяна. Това бил и начинът да усетим края на кризата, който уж беше дошъл през април. Ако обаче държавата в лицета на финансовия си министър продължи да не се разплаща с фирмите, а оттам – и те помежду си, ползата от ненамалените заплати няма да се усети, защото

хората просто няма да има откъде да ги получават.

А цифрите за междуфирмената задлъжнялост продължават да не поддават на оптимистични заклинания и растат. Разбира се, дали ние споделяме оптимизма на финансиста Дянков, очевидно няма значение, поне не и тази година. Но, оказа се, него не го споделят и там, където имаме най-голяма нужда в момента. Европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен изрази недвусмислено съмненията на Европейската комисия спрямо родните статистически данни, спрямо необходимостта от актуализиране на бюджета и дори спрямо наследените неразплатени договори. Оли Рен беше особено недипломатичен да сподели тези свои съмнения точно преди рождения ден на министър председателя, обсъждан у нас по-дълго и от едноседмичните монархически тържества във Великобритания. Не стига това, ами

и ние не се отчетохме правилно.

Според проучване на Дружеството за изследване на потребителското поведение пожарникарите у нас изобщо не се радвали на високото доверие, което е типично за професията им в повечето страни по света. Все пак държим някои рекорди според това проучване – за най-нисък рейтинг на съдии, адвокати, синдикални дейци и представители на благотворителни организации. Премиерската активност, разбира се, не беше помрачена от това – Бойко Борисов бе гост на връчването на културните награди «Златен век», където без медал май остана само манекенката Ел Макферсън. «Тялото» обаче си тръгна от България с неизгладимото впечатление, че мястото, където е била, има «висок, хубав и любезен» премиер. А цитат на седмицата би могло да е изявлението на министър председателя, че «ако българите ни търпят до средата на 2012 година, ще се опитаме да постигнем много резултати. Ще имат и метро в двете посоки, ще имат автомагистрали "Тракия", "Люлин" и "Марица". Не че е особено колоритно, но пък затвърждава позицията на централната власт, че магистралите ги има, главно за да могат

софиянци да стигат по-бързо до морето.

Партийните другари от ГЕРБ също успяха да се поизложат с избирането на подарък за рожденика – първо обмислиха публично възможността да подарят на лидера си пантера като на Дамбовеца, после решиха да дарят 30 хиляди за ремонт на клетката на бременната лъвица София, която после се оказа не твърде бременната Стефка. Нищо от това не можа обаче да помрачи голямото тържество с участието на «приятеля Силвио». Две депутатки-атакаджийки лично се спретнаха в народни носии и се изстъпиха пред паметника на Гарибалди, за да посрещнат гостите с хляб и сол. Защо имаше и снайперисти при цялата народна любов, така и не разбрахме. Не стана ясно и как гледа Цецка Цачева на прочистването на сергиите по «Граф Игнатиев», след като защити тези пред университета с железния аргумент: "Е, какво - без гащи ли да ходим?" Сега явно е била заета със семейните дела, та не разбрахме дали има промяна в позицията й. Имаше и други важни неща, които не чухме. Например, дали не можеше да се почисти стария паметник на Джузепе Гарибалди в Южния парк, вместо да се харчат пари за нов, както се питаха стари софиянци. И защо нищо не се случва с италианските инвестиции в България, както писаха вестниците, но италианските. У нас се наблягаше много повече на личните дружески отношения, като удобно се подмина факта, че

в цяла Европа вече се говори за «берлусконизация»

и това далеч не е комплимент. Може да се спори дали е комплимент и изявлението на Стоян Мавродиев от ГЕРБ: „Всеки знае, че господин Борисов има характер да взема сам решения, които са свързани с българския национален интерес.” Особено когато до него се стигна след като за един ден премиерът направи три различни изявления по един и същ национален интерес. А министрите вече не смеели да се обадят, както сам премиерът се похвали. Сигурно беше невъзпитано от страна на енергийни министър да заяви на репортерите, че са си измислили отказа от «Бургас – Александруполис». Но доброто политическо и държавническо възпитание май не позволява и друго –

от засада да гръмнеш кабинета си

с изявление, което зачерква цял нефтопровод, без поне да си го уведомил. Иначе, след като сутринта заяви, че България няма да строи нефтопровода през Бургас и атомната централа в Белене, по обед премиерът уточни, че това не било окончателното решение, защото за тръбата се чакала екологичната оценка, но до вечерта не се сдържа и пак натърти, че нефтопровод няма да има, защото няма как да има положително екостановище. Веднага след това външният министър Младенов побърза да подчертае, че няма сигнали за влошаване на отношенията между България и Русия, но случайно или не – в края на същата седмица от България беше отзован руският търговски представител Александър Томилов. А задочният диалог „Борисов – Първанов” доби нови измерения, които най-вероятно са придали и нов смисъл на понятието „ужас” за някои телевизионни редактори. Докато в един сутрешен блок премиерът призоваваше Първанов да извади 7 милиарда и да ги даде за „Белене”, по същото време в друг сутрешен блок президентът говореше за срив в „енергийната ни дипломация”. По чудо или благодарение на добра координация – накрая и двамата откриха нещо, за което да са съгласни –

да има референдум за АЕЦ „Белене” –

процедура, която излиза на цената на едни избори, но има изключително пожелателен характер. Колкото до енергийния министър, след като беше накастрен, Трайчо Трайков отиде чак в Китай, за да участва в дните на България на «Експо 2010» в Шанхай. Няма да е лошо, докато е в Шанхай, министърът да се поогледа в павилиона ни, защото за външния му вид винаги можем да настояваме, че е „винтидж”, а не набързо скалъпена некадърно-битова читалищна натурия, но за цената все някой трябва да отговаря. През това време ресорното министерство на Трайчо Трайков беше подложено на обстрел с домати и жълти стотинки, а на служителите му беше връчена заповед за уволнение на министъра. И дори да си мислите, че акцията на ВМРО има нещо общо с политическите им амбиции, когато след две седмици цената на парното и топлата вода скочи с около 12 процента, а пък токът поскъпне с 2 на сто, много е вероятно и вие

да си пребъркате джобовете за малко жълти стотинки.

Особено след като Федерацията на потребителите изнесе за пореден път данни как в цената на това, което плащаме на електроразпределителните дружества, те щедро са калкулирали загуби, които по договор трябва да са за тяхна сметка. Сериозни нарушения на лицензионните условия са открити и при одита на трите ЕРП-та, в резултат на което ДКЕВР намали с 3 процента технологичните им разходи. Глобите за трите дружества са между 20 хиляди и 1 милион лева. Което би ни зарадвало като проява на държавна грижа за нас, само дето отсега си знаем от кого ще вземат пари дружествата, за да си ги платят. По повод всички обвинения Е.ОН намериха за необходимо да коментират само, че от ДКЕВР не са постъпили добре, като са ни казали как ни крадат. Обяснения нямаше и когато във Варна, например, токът спря в Районния съд и блокира работата по 46 дела. Макар че вниманието тази седмица беше фокусирано върху една друга съдебна зала – в Софийския градски съд, където се решаваше присъдата на братята Маргини, но

залогът беше много по-голям.

Защото докато течеше разследването, единият брат потъна в неизвестност, другият – все болен, излезе под домашен арест, а накрая Красимир и Николай Маринови бяха признати за невинни по обвинението, че са поръчали убийствата на генерал Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и Никола Дамянов. Аки си спомняте, така нареченото «мегадело» срещу Маргините, започнато през 2005-та, беше основен аргумент, че вече сме достойни за семейството на Евросъюза. Прогнозите, че двамата ще полежат в следствието и ще излязат, не се оправдаха само дотолкова, че лежа само единият. А очакванията, че докато дойде ред братята да бъдат пуснати, Европа ще забрави за тях, сега могат да ни излязат доста скъпи – «мегаделото» и най-вече присъдата по него ще бъдат важна част от доклада на Европейската комисия за текущия ни напредък и заради липсата на «осезаеми резултати в борбата с престъпността и корупцията» еврокомисарите могат на напишат

«минус 11 милиарда евро»

в графата с пари за България от еврофондовете. Засега имаме обаче само успокоителни фрази – като на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев, според когото било голям успех, че има обвинителни актове срещу бивши министри. Кой знае защо обаче, еврокомисарите броят присъдите, а не актовете. Което не попречи и на Върховната касационна прокуратура да ни обещае ... още обвинителни актове. През септември, например, по делата на "Наглите", "Октоподите", Сергей Станишев, Емилия Масларова, Божидар Нанев. А по-късно - срещу Емил Райнов, Жени Начева, Николай Цонев и компания. Във Варна тази седмица по казуса „Алея първа” продължиха да се притоплят старите аргументи. Регионалният министър Плевнелиев настоява, че текстът „укрепване и строителство” не означава разрешение за строителство, а кметът Йорданов – че общината не се разпорежда с държавно имущество. Всъщност, спорът може да си тече до безкрайност

без особени промени в доводите и в пейзажа –

достатъчно е да погледнем докъде е докарано строителството на стадион „Варна”. На други места се работи обаче – на градския площад пак ремонтират изключително качествените и дълговечни плочки. А общинският съветник от ГЕРБ Орлин Симеонов явно е решил, че сме се оправили с всичките си други грижи и поиска трите големи варненски булеварда - „Христо Ботев“, „Мария Луиза“ и „Осми Приморски полк“ вече да носят едно име, защото и без друго преливали едни в друг. Сигурно има известна логика, но извън нея са останали както парите, които общината ще трябва да плати за нови табели и карти, така и разходите, които десетките варненци ще трябва да направят, за да си сменят всичките документи – от личните карти и паспортите през нотариалните актове до партидните номера на тока и водата. Още едно предложение излезе от общинските комисии тази седмица – да се организира нов конкурс за превозвачи в градския транспорт. Сигурно и в това има известна логика, обаче дали някой от общинските съветници може да гарантира, че нов конкурс означава, освен прегрупиране на играчите и печалбите им, нови автобуси за нас? Или поне климатик или проветрение в старите?

Питането е напълно риторично,

разбира се, макар че при прогнозите за 40 градуса жега двете фирми могат да обмислят поне въпроса с проветрението преди пътниците да са го решили радикално сами. Но пък ще си имаме румънски полицаи. Също като премиера Борисов, и вицето Цветанов започна да изненадва подчинените си с решенията, които е взел. От него във варненската полиция разбраха, че по курортите ще дойдат румънски полицаи, а наши ще отидат оттатък Дунава, за да се гарантирало спокойствието на туристите. И да завършим с още една добра новина освен невдигнатите данъци и ненамалените заплати. Въпреки съдебните несполуки, енергийните неуредици и внезапните решения с висока цена,

България ще бъде истинска част от Европа.

Или поне балканската граница на бозата ще се премести навътре в европейската територия. От фонд «Земеделие» съобщиха тази седмица, че промоционалните програми на Европейския съюз ще ни позволят да рекламираме в Европа традиционни български продукти като сиренето, луканката, лютеницата. И бозата – този специфичен продукт, който кара деликатните европейци да бърчат нос, а политиците им да го ползват като граница на евроцивилизацията. А най-хубавото е, че кампанията даже вече има готово лого – онова злополучно нещо, с което се опитваме да рекламираме туризма си и което според повечето непредубедени наблюдатели е «баница на клечка». И друг удар сме на път да нанесем на гордата Европа с нейните «Сорбона», «Хайделберг», «Оксфорд» и «Кеймбридж». Започна записването на студенти в
Европейския политехнически университет в Перник. Вече имало и 147 кандидати. За преподаватели. За всички, които по една или друга причина не се чувстваха щастливи през седмицата, въпреки слънцето, плажа, световното първенство по футбол и поредното обявяване на края на кризата и не можаха да се почустват щастливи дори от чутовната пернишка придобивка  – минутка за безплатна реклама. Ако посетите руския сайт «Овощам.нет”, можете да си закупите продукта от акция №8 –

„Наномехлем”.

Според създателите му това е чудодейно мазило, което се препоръчва за смекчаване на усещанията за болка при общуване на гражданите с всички държавни органи и институции.

Без цензура | 20-06-2010, 10:07 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Думата е звучна, често използвана и много характерна. Нещо като лаконично описание на нашия характер, на обстоятелствата, на начина на живот и като цяло на биографиите ни.

Мислех си го, докато слушах Елтън Джон на стадион „Локомотив”. Мисля си го, докато купувам домати на пазара и докато задъхан тарикат ме прережда пред регистратурата на някоя поликлиника, или леко се промъква пред мен на друга изключително значима опашка за продукти, услуги или каквото и да е, което в скромното съзнание на българина не би могло да се случи, ако не избързаш поне с половин минута пред останалите, ако не оставиш зад гърба си поне един балама, ако не прецакаш околните.  Впрочем, прецакването на учтивите при нас минава за нещо като прецакване на живота. Доволно потъркваме ръце, че сме свършили успешно работата и приемаме деня за осмислен. Нелепо е, но това е истината.

Та преди шест дни, докато слушах песните на Елтън Джон в края на един от най-горещите дни на юни, на софийски стадион, комбинирал жега от слънцето и от натрупания народ, отново ми се наложи да се сетя за прецакването. Концертът започна вяло, но продължи с любими хитове и с много настроение, та можеше да остане в спомените на всеки от публиката, като невероятно преживяване, ако не бяха подробностите от пейзажа... От типично нашенския пейзаж. А той за съжаление не включва само изгорялата трева, тъмните и неравни улици по мръкнало и регулировчиците, разставени три светофара напред. Сигурно присъствието им по околните кръстовища би имало дълбок смисъл, ако светофарите не работеха, но историята съвсем не беше такава.

Другите подробности от пейзажа: докато сър Елтън музицираше, пресъхналият от жегата народ се опитваше да се сдобие с нещо разхладително. Възможностите не бяха големи: вода от хладилниците, или бира от двата крана вляво от сцената. Нито един от хладилниците не работеше и малките бутилчици почти гореща минерална течност се оказваха най-скъпото питие в живота на феновете. Продавачите се оплакваха, че организаторите не им разрешили да включат хладилник, а жадните слушатели на концерта се чудеха толкова ли глупаво изглеждат, та им се налага да слушат лъжи и безсмислици. Онези, които решаваха да гасят вътрешните пожари с бира, висяха на половинчасови опашки пред крановете. Не беше трудно да се установи, че крановете са повредени и обслужващите преливат от чаша в чаша кехлибарената течност, преди победоносно да я връчат на поредния изтощен от чакане клиент. Така концертът се превърна в безкрайно висене по опашки за пиене, докато някъде там се чува музика... Вместо да бъде концерт, по време на който докато разпускаш и слушаш любима песен, да си пийваш студена вода или чаша бира. Просто търговецът, който се е докопал до обслужването на стадиона, беше решил да печели. У нас е така: не мислим за утре. Сякаш светът съществува един единствен ден. Денят, в който си се вкопчил в някакъв бизнес. Единствено тогава можеш да излъжеш всички, да продаваш водата на двойна цена, да я продаваш топла като супа, да смъкнеш кожата на всички околни и в края на този един единствен ден да броиш парите от голямата печалба, направена на гърба на изнудените хора... Защото между  топлинен удар и топла вода, всеки разумен човек би предпочел второто. Въпреки отрицателната емоция, с която страшната далавера го е изпълнила.

Ще кажете: „Дребно! Струва ли си изобщо да се занимаваме?”

Определено си струва, защото животът ни е сбор от всички тези дреболии и прецаквания. Защото, ако мислехме по правилата и се съобразявахме с тях, всичко навсякъде щеше да бъде много по-спокойно и това би ни спестявало нерви, време и възможности за далеч по-широки хоризонти и за далеч по-смислени дейности от онези, с които затрупваме дните си.

Продавачите на бира нямаше да проклинат работодателя си, защото им се налага да правят нещата пет пъти по-бавно, заради повредата на някакъв кран и обират отрицателните емоции на чакащите клиенти. Феновете нямаше да мразят държавата, в която дори на един концерт не можеш да се порадваш както си му е редът. Ако стигнем по-далеч: в магазините от много години насам до вчера нямаше да ни пробутват соя вместо кашкавал и тебешир вместо сирене, нямаше да ни удрят в грамажа, да използват заблуждаваща информация, за да ни вкарат в мрежата на плащането и лъжата... и още, и още... Хиляди неща нямаше да бъдат такива, каквито са, а ние нямаше да сме измамените и злобни невротици, които мнително се оглеждат наоколо, защото са свикнали винаги да бъдат прецаквани. И още нещо: свикнали са никой да не се подчинява на правилата, следователно последните да нямат значение, а ако някой се окаже по-стриктен и дисциплиниран от останалите, на финала да излиза прецаканият наивник.

Например, на билета пише, че нямаш право да вкарваш на концерта фотоапарат или камера, следователно: не го правиш. Билетът е договор между теб и организаторите. Да. Аз не го направих. А колко фотоапарата щракаха наоколо! Какво е това? Някой прецакал другия? Може и така да се каже. Това е манталитет за под масата, хоризонти, които не могат да надхвърлят оградата на един стадион и поглед, който никога няма да види същественото, защото то е малко по-далеч, зад тарикатщините и зад така наречената далавера.

Преживяваме всичко това отново и отново: на споменатия концерт, в магазина, в някоя политическа партия, в службата, в институциите, където се налага да прекарваме част от живота си, в магазина, на пазара, в отношенията със съседите... В цялата държава. Караме извън правилата, за да прецакаме нещо и някого, а всъщност непрекъснато усложняваме своя собствен живот. Колко още ни трябва,  за да го проумеем? Колко години? Колко поколения? Колко правителства? Колко шамара от Европа? Колко срива във всяка отделна биография? Не зная. Най-лошото в прецакването е, че рано или късно и най-големите професионалисти в материята сами попадат в клопка. А сигурно е мъчителна история да гледаш на финала цял народ, попаднал в собствената си клопка. Тогава вероятно няма да е прецакване, а ще бъде пълна идиотщина.

Иначе: моето уважение към корена, мястото и към патриотичното чувство, което въпреки всичко,  упорито не ни напуска: мен и другите оптимисти!

Без цензура | 20-06-2010, 07:06 | varnautre

Точно това и предполагахме  –  че в ЮАР вече е морално остарял вицът за белите хора от горните трибуни.Които пикаят върху чернокожите от долните редове и го разклащат, за да няма неравномерно намокрени и дискриминирани от струята.

Точно така и се оказа – че TV правата на Апартейда с мирис на амоняк все още се държат от клатикурците в БНТ. Които от върховете на собствената си мания за величие уринират върху претенциите на простолюдието, наричанo най-лицемерно „уважаеми зрители”. Вие нас уважавате ли ни наистина, или ни се подигравате, като се представяте за обществена телевизия. Това е вярно дотолкова, доколкото ефирът ви е резервиран за едно затворено общество – на дъщери, синове, вуйчовци, стринки и цели фамилии, предаващи работните си места като семейно злато.  

Няма по-подходящо рейтингово време от едно световно първенство за социологическия експеримент - дали претенциозният плебс припознава БНТ като обществена телевизия и има ли нужда от нея. Дали е готов да отделя по 5 лева на месец и 60 на година за заплата на Петър Василев, чиято мисъл лети като невидяла. Най-вече като невидяла нова езикова конструкция от три петилетки. Нещо подобно направи BBC, на чийто еквивалент БНТ много иска да заприлича. Когато преди няколко години англичаните закъсаха за пари, обмисляха да отворят ефира за търговска реклама. Зрителите обаче предпочетоха да плащат по-високи такси в името на медийната независимост от рекламодатели. Имат ли смелостта клатикурците да изследват обществената потребност от себе си, за да разберат как се преценяват отстрани техните стандарти за професионализъм. Както и на какво разстояние са от тези на BBC, дори съдейки само по следните примери от професионалната история на двете телевизии.

През 1937 година BBC излъчва успешно първото си пряко предаване от стадион. Това e тренировъчният мач на „Хайбъри” между „Арсенал” и неговите резерви. Повече от 70 години по-късно техническата революция не позволява на БНТ да покаже официален мач, без да не изчезне картината три пъти и още толкова да се разпадне връзката с коментатора. Даже когато за правата върху тази картина са платени милиони левове.  

Другото сравнение се нарича Иван Славков-Батето и отношението към него. В историята на БНТ той има ролята на приятен спомен и на неизчезваща носталгия по „златните години”. За британците обаче е опасен балкански търгаш, който може да продаде фалшиви олимпийски игри. И напук на световната излагация да запази чувството си на непукизъм и статута си на народен пич. Което вече е и диагноза за манталитета на местната аудитория - на нея не й e нужен BBC моделът за журналистика, защото не оценява последиците му. Какво като медията си е свършила медийната работа и е наритала важна клечка по алчния й задник – за нас Батето пак ще си остане пич forever, защото не му пука от нищо.   

На такава аудитория няма какво друго да се пожелае освен – Приятно гледане на Световното с тембъра на Петър Василев и с опитите му да каже нещо ново и оригинално. Винаги съм го проклинал да доживее пийпълметрията, отчитаща натискането на копчето Mute – че дано поне рекламодателите го принудят да смени чувала си с клишета и да научи имената на повече от трима футболисти. Иначе няма друг катаклизъм, който може да му причини подобни усилия. С една и съща лексика Петела винаги коментира един и същи мач, но въпреки това БНТ клатикурците му позволяват да озвучава и следващия. А обществото, което би трябвало да е потребителят на обществената телевизия, няма право на обществено мнение какво му се слуша. Има право само да финансира съществуването на медийната аристокрация. Тя е на вечен щат и затова нещата вечно не й се получават. Защото не се търсят хора за работа, а се търси работа на хората. Което няма нищо общо с професионалните стандарти на BBC и затова едва ли скоро ще има нещо общо с джобовете ни. 5 лева на месец за Петър Василев може и да не са много. Но за нещо, което няма стойност, и жълтите стотинки са неоправдан разход.

Без цензура | 19-06-2010, 09:20 | varnautre

Уморих се да следя сагата Бургас-Александруполис. През пролетта отчетохме три години, откакто с фанфари обявиха подписаното споразумение между Русия, България и Гърция за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари. Три години са разтегливо понятие в наше време, особено когато се намесят и фактори извън чисто технологичните. Аз лично скоро смятам да отбележа 15 години, откакто отразявах започващото „всеки момент” изграждане на тунела под Шипка. Този момент не дойде и до днес. Някъде в мъглата на междуправителствените споразумения потъна и вторият мост над Дунав. В друг случай пък геополитическите и икономически интереси бяха толкова сгъстени, че тръбопроводът Син поток бе построен при пълното игнориране на България. По формулата на тогавашния бос на „Газпром” Рем Вяхирев – „можем с вас, можем покрай вас, а можем и без вас”. Не се наемам да изчисля какви пари изгубихме от твърдоглавието си да кажем „не” на Русия. Фактите са налице – докато тогавашният министър на екологията Евдокия Манева заплашваше да съди „Газпром” в Европейския съд, турците се съгласиха на всички условия. До днес само печелят от това си решение.

Въобще има един особен момент във взаимоотношенията между българското правителство и Русия. Той изглежда чисто психологически, създаден някъде след Освобождението и основан на логиката «да се освободим от освободителите». В наше време именно желанието за независимост накара Жан Виденов да откаже предложението транзитните газопроводи от Русия да минават през нашата територия.

След това, в светлината на въжделенията за европейско бъдеще, всички български правителства се държаха като ощипани моми и или директно въртяха отрицателно глава на каквато и да е оферта от сибирската мечка, или елегантно се увъртаха от ясен отговор.

Модерна нотка в общуването внесе кабинетът на Бойко Борисов. Откак е премиер, генералът се опитва да заяви твърда позиция спрямо Русия, което отстрани изглежда до голяма степен комично. Особено като си спомним срещата с Путин, когото трудно някой може да изведе от равновесие (в буквален и преносен смисъл). Не бих казал, че Бойко излезе с чест от положението, като въобще не включвам в излагацията непознаването на дипломатическия протокол от наша страна. От стойката «няма пък да се съглася» няма печеливш изход и нашият министър-председател трябва да е усвоил този урок много преди да се заеме с управлението на държавата. Той, разбира се, вероятно има своите причина да казва не, само трябва да го прави малко по-координирано.

Тук е уместно да си припомним как се развиха отношенията по повод именно на петролопровода Бургас-Александруполис. На 11 юни Бойко Борисов в характерния си категоричен стил заяви, че България се отказва от изграждането му. Малко по-късно заместник външният министър Марин Райков и министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков допълниха, че всъщност няма окончателно решение «за» или «против». В характера на Бойко не е да замита каквито и да са противоречия. «Още са млади, би трябвало, когато ги питат, без да знаят какво съм казал – да изчакат. Сигурен съм, че повече няма да грешат», отсече той. Няколко дни след това, сякаш нищо не е било, дипломат №1 на България Николай Младенов заяви, че решението за петролопровода Бургас-Александруполис щяло да се вземе на база на експертизата по Оценка на въздействието върху околната среда. Междувременно не стана ясно питал ли е той премиера какво да говори, или пак е заложил на самодейността. Въобще за нашия кариерист в дипломацията (пардон, дипломат от кариерата) са характерни авторитетни изказвания по най-разнообразни теми. Той допълни, че експертизата щяла да отнеме доста време. Явно, дотогава я камилата, я камиларят...

Нека видим как коментират българската икономическа политика в енергетиката от руска страна. «След смяната на властта България започна да се отнася много внимателно към проектите с Русия и да ги поставя под съмнение», коментира тези дни генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Експертът вижда логика в казуса с проекта Бургас-Александруполис – строителството на петролопровода се обезсмисля, ако има развитие по другия петролопровод - Самсун-Джейхан. Русия всъщност се замисли за изграждане на трансбалканския петролопровод преди три години, когато отношенията й с Турция бяха твърде сложни, и Истанбул използваше претоварените проливи Босфора и Дарданелите, за да притиска Москва, като ограничаваше броя на танкерите, превозващи руски петрол в този регион. Днес обаче ситуацията е различна. Турция вече се позиционира като един от основните енергийни партньори на Русия. Така петролопроводът Самсун-Джейхан става абсолютен конкурент на трансбалканския маршрут, тъй като и двете трасета имат една и съща роля – да пренасят петрол от Черно море към Средиземно.

«Нереално е да се обединят два проекта, които са в конкуренция помежду си, това беше една странна идея. България разбира, че идва краят на Бургас-Александруполис, и че трябва да излезе от този проект с гордо вдигната глава» - така Симонов обяснява изявлението на Бойко Борисов. Според руския експерт на Русия скоро ще се наложи официално да се откаже от този петролопровод, затова сега тя печели, тъй като не е инициатор за подобен ход.
Енергетиката открай време е висша форма на политиката, но с други цели. Предстои да видим какво печелим, като правим предсказуеми от партньорите или съперниците ходове.
А ако питате мен, по-добре да не пробваме какво ще се случи, ако руски петролни танкери тръгнат от Бургас през Черно море. Екологията също е важна, нали?

Без цензура | 18-06-2010, 10:33 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

Сладолед приготвен на момента - на ниска цена с плодов аромат, който елегантно се изсипва във вафлена кофичка – вкусно..., но дали е истинско?

Без цензура | 14-06-2010, 12:48 | varnautre

Всички погледи са приковани към световното по футбол. За целта са налети милиарди и още повече единици усилия на организаторите да ме накарат да зяпна от удивление и така да се наредя до останалите консуматори на зрелище. Производителите на бира потриват ръце или направо се здрависват с фабриките за кебапчета и кюфтета. Жалко, България не участва, но в ЮАР са онези баснословни златни глезенчата, които гарантират шоуто.
Уви, не успяха да ми вкарат гол, а удариха гредата на съзнанието ми и така станах един от онези, които се отрекоха от зрелището и избраха тишината и магията на планината. Инвестирах в две скромни консерви, пакетче вафли и се погрижих глезените ми да са обути в добри обувки. Стегнах си раницата и няколко пъти проверих избрания маршрут. Целта бе връх Ботев – първенецът на Стара планина. Още при първото ми гмурване в гората се разделих с обхвата на мобилния телефон. За сметка на това бях компенсиран от буен поток, студена вода и мисълта, че съм благословен да бъда в Балкана точно по това време. Преди време си мислех, че самостоятелното ходене в Планината е доказателство, че не си луд. Сега мога да твърдя обратното. Но точно това му е хубавото. Предпочитам да имам разклатени мисли, отколкото да ме завинтят пред телевизора с убеждението, че мащабни спортни мероприятия дават билет за рая. За сметка на това мога да гарантирам, че това е много удобен и приятен начин да се освободиш от всички зависимости на този живот и да се опиташ да останеш най-после насаме със своето свободно аз.  
В нашите равнини вирее усещането, че политиката се спряга до степен на пришки. Непрекъснато сме обстрелвани от въпроси за това кой на кого бил човек и как хората на управляващите израстват като гъби върху наторена от телета поляна. И не само. Политиката е боксовата круша на българина. За съжаление него, а не нея ги боли после от ударите. Хубавата новина е, че и тук ударът към моята врата удари греда – втора поред. През цялото време, докато се качвах към хижа „Хубавец” си мислех, че на политиците трябва да им забранят да идват в планината. Мили са ми дърветата и природата, както и чистота на водата.
След „Хубавец” кучето на хижаря се лепна за мен. Стана ми пазач и приятел. Вървя плътно до лявото ми коляно и беше моят глашатай за тихите послания на гората. Кръстих го, естествено, Хубавец. С него минахме през следващата хижа, където той се спречка с Петко – котката на хижаря, който се оказа бивш борец. После продължихме към хижа „Васил Левски”. През цялото време му подвиквах: „Хубавец, Хубавец...” Той сякаш си хареса името, защото при всяко подвикване мяташе опашка. Което не му приличаше особено, защото беше едро, здраво куче. Дойде моментът да се разделя с моя четириног приятел. И то по един не особено за него и за мен начин. Прехваленият по всички форуми хижар на хижа „Васил Левски” – бай незнамкойси – грабна една сопа и я стовари на гърба на Хубавец. Причината – беше започнал да се дави с неговото куче.
Някъде по това време Европейският съюз продължава да се тресе от мутирал Паркинсон. Еврото се държи като насвяткан англичанин, а неколцина държави доброволно слагат глава на дръвника. Парите намаляват, но това не означава, че по-малко мислим за тях. Напротив, нищо в този живот не вирее без някой лев в джоба и по възможност в банката. Обсебени сме от тази дума и онова, което можем да си позволим, докато имаме пари. Докато Германия и Франция държат конско на останалите, ние се ослушваме като най-малкото дете в семейство, където батковци и каките обират критиките. Да, ама – не. За малко топката да влезе в мрежата ми. Греда! После дори кълбото излезе в аут. Както и аз, между другото.
В планината не си аут, а си във. Особено на билото. Изморен от катеренето, но спокоен, че имам вода и още сили, нямах никакво намерение да посвещавам мислите си на кризата. Планината е един огромен източник на енергия. Успееш ли да направиш контакт с него, най-после ще осъзнаеш истинското значение на думата консуматор. Вървях напред. Върхът се виждаше. След кратък диалог с телесната обстановка, обаче, си дадох сметка, че след почти осемчасово вървене е редно да почина. Реших да прекарам нощта в заслона под връх Ботев. Няма телевизор, стаите са общи, условията, по скалата на каприза са брутални, но... – нужно ми бе едно намигане и нещата си дойдоха на мястото. Хижарят беше човек. Все едно ме приемаше на гости – сладки приказки, топла супа и салата от зеле с типичния за нея отпускащ орнамент. Мяркаха се и други хора в заслона – малка група, по двама или по трима планинари, както и един позастарял пишман катерач, който ми обеща десет хиляди лева да си купа трабантче, ако му се роди внук.
Увеличена смъртност, емиграция, ракови заболявания, всякакви болести, никакъв оптимизъм, колабираща култура, срив в образованието... – ударите летят не само към моята врата. Един след друг, със зашеметяваща скорост. А ние стоим като наплюти със семки на футболен мач, олигавени от плюнките на разни евродоклади за най-изостанали и в поза „наритан в слабините” – голи, изплашени и отчаяни. А какво ще стане, ако махнем с ръка на всичко. Или просто се изправим. Достатъчно е само едно протягане и поредния удар с топка да отиде в гредата. Така направих аз – протегнах се и взех раницата.
В пет и петнайсет слънцето се канеше да изгрее, когато тръгнах към връх Ботев. Зъби, очи, санитария, половин сандвич с пастет, проверка на багажа – всичко свърших за петнайсет минути. След час бях на върха. При слънцето, при моята победа и при подаръкът на планината – цяла България на длан. Не виждах криза, нито отчаяние, даже и страх липсваше. Върховете бяха отдадени на сутрешния си танц в копринена мъгла. Равнините леко се пробуждаха, а до мен едно теле упорито преживяше трева и ме гледаше съсредоточено. Почувствах се човек, защото всичко си бе дошло на мястото. Хармонията, тишината, силата на духа – все елементи от таблицата на щастието.
Когато тръгнах надолу, някъде по Тарзановата пътека към хижа „Рай”, отново бях открит и придружен от куче. Кръстих го Райко, естествено. И на него му хареса името. Пак застана до лявото ми коляно и ме следваше неотлъчно по пътеката. Спомних си приказката на един мой приятел за тези кучета, дето следват самотници. По свой си начин те усещат дълга да пазят от зли сили и неприятели човека. Съпровождат го и са готови да му помогнат в изпитание. Давам си сметка, че когато край нас се появи такава личност, която с цялото си сърце иска да ни е от полза, ние гледаме да му извием ръцете и бързо да му стоварим сопата в гърба. Защо? Защото ни е втълпено, че нашият свят са пържолите, бирата, футбола, политиката, парите и песимизъм. И всяка поява на добро животно или човек е лична и агресивна намеса в обществената ни подредба. Но аз не го вярвам. Това е светът, който ни показват по телевизора. Понякога не е задължително да ходиш в планината и да качваш върхове, за да си правиш душевна хигиена. Може да стане по друг начин – като всеки си представи, че сам може да се превърне в този добър човек. Тогава и кучетата ще спят спокойно.
Все пак, когато се прибрах във Варна си пуснах телевизора. Не съм толкова съвършен и обичам мачове. Даваха двубоя на Аржентина – моят фаворит още от появата на Каниджа. Странно, но се чуваше едно бръмчене, жужене – почти като глуха микрофония по телевизора. Помислих, че е проблем с трасето. Спомних си после обяснението на коментаторите за онези южноафрикански тромпети вувузели, които всички си купуват и надуват по време на мач. Звукът много ми напомни на онзи, който произвеждат гъмжило от едри расови синьозелени мухи, обградили препълнен с аромати и съдържание открит селски кенеф.

П.П.
Буквално след като сложих точка на този материал прочетох за трима пострадали в района на хижа „Левски” и хижа „Хубавец”. Както и че забраняват вувузелите – пречели на футболистите и феновете. Изводите и връзките между тези събития предстоят.

Без цензура | 14-06-2010, 06:46 | varnautre

Варненската опера няма пари да си плати тока, а на 15 юни Енергото може да й дръпне шалтера. Театралната трупа е в неплатен отпуск, на сценичните работници са им намалени заплатите. Ножът на безпаричието е опрял до кокала. Държавата, която държи дръжката му, се пробва да направи реформа. Така вместо да сложи упойка, още повече натиска ножа и е на път да отреже живо месо.

Това е образно казано актуалното състояние на операта и театъра у нас, включително и варненските. Нищо ново, криза е. Преобладава мнението, че финансовата нищета е прекрасно време да се извършват реформи. И изкуствата, също като другите дейности на бюджетна издръжка, биват прекопавани с голямата мотика. По-малко корени в градинката, по-малко проблеми.

В същото време правителството и министърът на културата Вежди Рашидов тръгнаха да градят мега музеен комплекс на пъпа на София. Това огромно и лъскаво начинание струва засега 25 млн. лв., но с неминуемите актуализации и анекси ще се превърне в огромна яма за пари. Колко точно ще излезе на данъкоплатците не се знае. Може да се направи сметката обаче, че 44-те театъра в България биха живели година и повече с тези пари.

По принцип не е лошо да се строи, особено културни институции. Но дяволът винаги е заровен в подробностите. Мега музеят, т.нар Български Лувър, е неефективно и безсмислено начинание без икономическа и културна възвращаемост. Рашидов твърди, че туристите щели да направят пътека, да оставят пари и да богатеем. Смешно! Самият Рашидов не е Микеланжело, а културният туризъм се практикува от образовани хора. Те могат да се заинтригуват от неговото насосване (нали сам разясни преди време, че се е „насосал”), което биха направили безплатно като си пуснат телевизора. Но не и да влязат в Лувъра, който ще е чудо, подобно на Айфеловата кула на Златни пясъци.
В същото време културният министър си взе трети заместник. Който със заплата, секретарка, бензин и екстри ще коства месечно колкото са разходите на варненската опера за ток. Съвсем основателно изниква въпросът дали реформата и спестяванията се правят в интерес на културата? Или в неин, но без да се забравят други частни и корпоративни интереси?

Ако някой се пита защо тройната коалиция искаше чрез инвестициите в строителството да бори кризата, а и Бойко Борисов е на същото мнение, нека не се чуди. В строителството най-много се краде, там най-безотчетно изтичат държавни пари. Така например стана със социалния център на Масларова в Стара Загора. И съвсем основателно и резонно, без да пречим на културния прогрес, може да попитаме: Толкова ли е нужен Българският Лувър? Не е ли той пилеене на пари в трудни времена? Не може ли малкото държавни финанси да бъдат разпределяни по-далновидно и некорупционно, за да не се нанасят непоправими беди на съсловието и духовността?
Защото който например е гледал „Фауст” на варненския театър, знае, че трупата наистина твори духовност. Трудна и несмилаема за масовата публика, но нужна за всяко цивилизовано общество. А театър, в крайна сметка, трябва да има дори в Кърджали. Никой може да не влиза в него, но трябва да има сцена, на която се играе на български. Как хората да бъдат интегрирани културно и социално към България, да гледат театър вместо турски сапунки, ако те просто не съществуват там?

Държавните субсидии винаги предполагат корупция. Тя обаче, както се убеждаваме непрекъснато, вирее и в частни дейности. Може да бъде преборена със силно правораздаване, а не със затриване на цели сфери. Културните държави субсидират, макар често парите да отиват нахалост. Изкуството не е поточна линия, десет постановки могат да бъдат провал, но единадесетата да е шедьовър.
Субсидия за театър или за Вежди Рашидовия мол? Предпочитам първото. Точно защото е криза.

Без цензура | 13-06-2010, 10:02 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

„Здравей, Бюрокрацио! Пиша ти бавно, защото трудно разбирам задачите, които ми поставяш. А още по-трудно ми е да проумея причините, поради които си решила да ме съсипеш!”

Ако знаех, че тя – бюрокрацията има точен адрес и приема кореспонденция, бих започнала писмото си до нея така!

Поводите да напиша това писмо наоколо са в изобилие. За да не ровя в мемоарите, обаче, и да бъда актуална, грабвам за ушите последния причинител на нервни сривове и мотивирам с него  прочуственото си обръщение към  бюрократичния бронетранспортьор, който може да прегази и най-ентусиазираните пориви на предприемачите и да пресуши и най-дълбокото желание за правене на бизнес, за развитие и за печевшо бъдеще.

От известно време всеки, който има свой дребен или среден бизнес се щура насам-натам между служби за трудова медицина и счетоводства и се опитва да проумее какво точно иска от него държавата, поръчвайки му до края на месец юни да попълни декларация по чл.15 от Закона за здравословни и опасни условия на труд. В интерес на истината доброто желание на предприемачите и енергичното търчане по офиси не винаги дава резултат, защото смущението е всеобщо и не всеки се наема дори срещу заплащане да спретне въпросната декларация. А времето лети. Крайният срок наближава. Идеята за член 15 виси като черен облак над деловото пространство на днешния ден и с всяка измината минута се сгъстява все повече и повече над невинната глава на и без друго измъчения бизнес. А Инспекцията като грозен дракон хищно дебне отстрани. Не за декларации, а по принцип. Декларациите са допълнителна екстра към атмосферата на напрежение и безспокойство.

И какво прави човек, когато установи, че ножът е опрял до кокал? Разбира се! Запретва ръкави, гмурка се в интернет и започва да сърфира между инструкции за попълване, специализиран софтуер, законови текстове и наредби за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията. Чете, препрочита, обмисля, старае се... с две думи изпълнен е с добри намерения да се отчете пред Закона и пред държавата и да организира на подчинените си спокойствие, душевен комфорт и безопасни условия на труд. Борбата със софтуера и с информацията отнема часове, а в някои случаи и дни. Не броя часовете и дните по подаването, в случай, че нямаш регистриран електронен подпис.

И, така, Бюрокрацио, едрите се справят за минути, а дребните стават все по-дребни и все по-изтощени... дори на финала рискуват напълно да се стопят. Защото, представям си най-типичния пример на дребен търговец, който става по тъмно, за да пътува до по-евтината борса на едро в друг град, после се връща, снабдява магазинчето си и сяда зад щанда. Мисълта му, естествено, е ангажирана с това да не пропусне някое разрешително, да не забрави свидетелството на касовия апарат, да не прескочи ведомостта и плащането на осигуровки, да преодолее поредната проверка и да бъде изряден докато тя се случва.

А сега и член 15-ти! О, боже! Кодовете в него са свръхекзотични и много чужди за дребния бизнес на скромния човек, който продава нещичко, за да се изхранва. Той не се вмества в графата „Студено валцуване на тесни ленти”, нито има някаква връзка с кода на произвеждащите въздухоплавателни и космически средства и техните двигатели, или на производителите на бойни бронирани транспортни машини. И докато проучи всичките 99 кодирани икономически дейности със сигурност пропуска оскъдния брой клиенти, дошли да направят мъничък оборот в дребната машина на още по-дребния му бизнес, т. е. пропуска си хляба.

Ако въпреки затрудненията, човекът е решен да изпълни задълженията си към държавата и продължава да се рови в декларацията, налага му се да премине през много и излишни за неговия случай въпроси, свързани с работа под вода или във въздух, с опасности от вибрации, шум, азбест и подвижни платформи, с необходимост от лични предпазни средства и други безспорно изключително важни моменти, свързани с безопасните условия на труд, но абсолютно чужди на дейността на споменатия представител на дребния бизнес и на стотици други като него.

В търсене на истината, която трябва да декларира, той пилее време, пропуска възможности и клиенти, а следователно преустановява работа, за да се зарови в някаква излишна бумащина. Като допълним и това, че цялото удоволствие се качва със специална програма на компютъра му /ако разполага с такъв/... след това трябва да се качи на диск и да се принтира, но разпечатването става от компютър и няма как да се направи от диска.... като допълним и другите подробности от пейзажа  и това, че резултатът от  голямото ходене по мъките излиза 8 страници, на които дребният търговец почти няма какво точно да декларира...

Получаваме некрасивата снимка на една тежка и безсмислена бюрократична машина, която вместо да бъде полезна за хората, убива времето, изцежда силите им и излишно ги тормози. Голяма ирония е, че това се случва под заглавие „За безопасни и здравословни условия на труд”. И ако не беше тъжно, можеше дори да разсмива.

Не че имам нещо против въвеждането на ред и организация навсякъде и във всичко! Не че съм против безопасността на работното място, но ако за един строител е задължително да използва обезопасяващи въжета, дали продавачът на сувенири има някаква връзка с това? И ако последният не ползва във всекидневната си работа подвижни платформи, трябва ли да се поти над излишни раздели в някакви декларации, които после безсмислено ще събират прах по рафтовете на инспекциите?

Впрочем, цялата олелия около тазгодишната регистрация се случва в момент, когато „Евробарометър”  изнася данни от специално проучване. С него Европейската Комисия се опитва да разгадае кое мотивира хората да станат предприемачи, кое ги насърчава и какви са пречките по пътя към реализирането на техните работни планове. След като Комисията се порови в тази неясна и лепкава материя, тя ще формира необходимите  политики.

Дали декларации като споменатата са сред най-мотивиращите фактори да грабнеш бизнеса в свои ръце? Дали чудовището на тежката бюрокрация е онова, което най-много насърчава хората да работят сами и да се подлагат на излишен стрес? Знае ли човек? Нищо чудно утре-вдруги ден някой доклад да ни изненада със съдържание и с нови политики. Дано статистиката не е проучвала само мазохисти! Иначе всички горим с нови усложнения, членове и декларации! Тогава ще си кажем, че добрата стара Ервопа има нужда от повече папки, които да прашасват по институциите. Дано някой там – горе не е в грешка, че чиновническите папки са тези, в които се записва историята на нашия ден! Тогава горим не само ние, а и поколенията след нас и информационното наследство, което си въобразяваме, че ще им оставим!

Иначе изнесените данни стегнато сочат, че предприемаческият потенциал в Европа не е напълно разработен. 45% от европейците биха искали да бъдат свои собствени началници, ако могат, но в момента средно 10% действително са такива. Огласявайки данните от проучването, Европейският комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни коментира, че ако можем да увеличим този процент, ще имаме милиони новаторски и креативни предприятия, които да подновят икономическата база в Европа. А моето писмо би завършвало така:

„Благодаря ти, Бюрокрацио, че правиш невъзможно милиони новаторски и креативни предприятия да работят и да подновяват икономическата база на Европа и в частност на България!

Ако не беше ти, всеки щеше да следва мечтите и плановете си, без да го спъват оковите на трудни програми и безсмислено деклариране, на висене по някои институции и шляене насам-натам в административното пространство на държавата! Тогава нямаше да оцеляват най-големите инати и конкуренцията щеше да е непоносима и отвсякъде. А благодарение на теб всички мозъци наоколо са изтощени с глупости и се намират в невъзможност да създадат нормален и полезен продукт!

Докато те има теб, няма никаква опасност да превишим скоростта на пътуването към развитие и добри възможности. Ще си кретаме бавно, тъпо,безнадежно и най-важното безопасно. А дали точно това са здравословните и необходими условия за развитие?

Да определи онзи, който разработва политиките и изисква декларациите! Ние сме само скромните хора, които попълват безсмислиците приблизително от датата на раждане до датата на смъртта и така си създават биография, която няма защо да бъде четена!

Без цензура | 12-06-2010, 14:47 | varnautre

Детето с криминално досие огладняло за череши в полунощ – да влезе тогава с приятели в чужда градина и да си наберат от чуждата реколта. Утре ще му се допие чужда ракия – да му оставим ли ключа за мазето и да се самообслужи от домашните ни запаси. После ще му се доядат и сливи – да му изпратим ли менструалното календарче на жените си, за да не се разкарва напразно детето. То е още малко, но вече знае – крадените череши от градината на стария дядо са най-вкусни, защото и друг път е крало от тях.

Крайно време беше да разбереш, дете, че безплатен десерт няма. За теб специално черешите ще струват един бъбрек, един далак, евентуално и живота. А за теб на никого няма да му е мъчно, дори да не си влизало в градината му – нещо като солидарност между обраните собственици без оръжие. Чийто симпатичен герой е 77-годишен собственик от врачанско село с пушка и с кураж да я използва в Дивия Северозапад. За обраните превръщането на границите на имотите им във фронтова линия е несбъдната мечта от закона. Той предполага, че когато видиш крадец на дървото - трябва да чукаш на дърво, вместо просто да го пречукаш с помпа „Мозберг” като американски фермер.  

Хубав, лош или много спорен – тази нация е оцеляла заради манталитета на дребния собственик. Който предимно заради привързаността си към имуществото, макар и не много често, е търсил правата си. Зад романтичната пропаганда на Априлското въстание всъщност стоят системни черкезки обири, скапан държавен контрол над черкезката престъпност и никакви права за самозащита на обраното население. Затова и на него лайната му кипват, затова и Бенковски превантивно пали къщите му – да няма какво да губи дребният собственик и да не се разсейва с битовизми по време на революция, която е вдигнал точно заради бита си.

Днешната драма на дребния собственик е, че има прекалено много съседи, които са антисобственици. Които не са засадили нито едно дърво, затова се катерят по чуждите череши. Които не са построили законна къща, затова влизат незаконно в чуждите. Които обаче са направили толкова много деца, че чак не им остава време да ги възпитат всичките. А цялото им имущество е грохнал кон и открадната каруца, в която товарят откраднатото желязо. В събирането му помагат децата, които от малки свикват на обща черкезко-социалистическа собственост. И много преди да влязат в пубертета – започват да влизат в чуждите градини, за да събират плодовете на домашната си педагогика.   

Да те стрелят, не ми дреме за теб, дете – също толкова, колкото и на родителите ти. Иначе щяха да те приберат след вечерния час и да те научат, че нямаш работа горе на черешата особено когато се стъмни. Понеже някой ще те помисли за дърт пергиш и ще те свали с куршум в бъбреците. Ти всъщност вече си на 14 години и е малко спорно доколко си дете. Защото имаш сериозно криминално досие и защото в шперплатовата ти махала момичетата на твоята възраст вече ги водят зрели жени и им дават по две субсидии за майчинство.    

Тази нация изразходва прекалено много енергия и емоции за измислени каузи, че почти не й остават ток и разсъдък за големите проблеми. На селския черешов сюжет от Дивия Северозапад може да сложете заглавие – Зъл дядо застреля дете заради шепа джанки. Ще ви се стори жестоко, ще ви стане мъчно и ще вкарате дядото в затвора. Утре обаче ще ви стане още по-мъчно, когато видите собствения си двор опоскан като от марокански скакалци. Защото няма какво да се лъжем – собственият труд ни е по-мил от чуждите деца. Затова правилното заглавие е – Собственик брани честния си труд от среднощни крадци. Няма значение, че сред тях е имало малолетни. Ако махнем с ръка (на детето му се дояли череши, голяма работа, да се избием ли) - то тогава направо да махнем и оградите. Само ще ни докарат беля, тъй като частното правосъдие е забранено. А държавното заедно с полицията не се занимават с дреболии като компоти, които няма да бъдат направени, понеже на някого му са се дояли череши. Така крадецът винаги ще побеждава морално и юридически дребния собственик. Така неприкосновеността на чуждия труд винаги ще губи малките войни с антисобствениците и с мързела на системата.   

Без цензура | 12-06-2010, 06:32 | varnautre

В седмицата, през която в Япония министри подаваха оставки заради неизпълнени предизборни обещания, у нас машината за обтекаеми фрази продължи да работи с пълна сила. «Крайната цел на правителството и на ГЕРБ е по-голямо благоденствие на народа.» Дори и да ви звучи като цитат с 30-годишна давност, репликата е от тия дни. Точно така описа работата си в Старо село, Радомирско, премиерът Бойко Борисов. А тотото направо противодържавно отказва да облечки благоденстването ни, след като джакпотът все не се пада. Пореден принос в словесното благоденствие внесе и Симеон Дянков, като ни призова: «Не се притеснявайте и

мислете как да харчите повече.»

А ние и сега харчим повече, отколкото трябва, но едва ли е от настъпилото благоденствие. Все пак има надежда – обещанието на финансовия министър е да усетим резултатите от вече започналия ръст в икономиката след около половин година. Европейската комисия обаче продължи да говори за опасността от «гръцки вариант» в България, предупреди ни, че сме нарушили правилата на Евросъюза за прогнозите за дефицит и прати одитори. Напук на благоденствието, тази седмица разбрахме, че

започвало лятното поскъпване

на банани и свинско. И докато някой свари да обясни логиката, особено за свинското, стана ясно, че през лятото се случвали далеч по-любопитни и пикантни неща, ако вярваме на безпортфейлния министър Божидар Димитров. Докато разяснява в интервю тънките механизми на международната политика, той не пропуска да подчертае важността на неформалните контакти между политиците, в летните школи, например. Там «тези хора предварително се запознават с бъдещите си колеги от другите държави, ядат и пият заедно,

заедно ходят да чукат момичета...»,

с извинение за министерския професорски език. И пак със същото извинение – когато германският и френските министри след това трябва да преговарят, изведнъж установяват как «два месеца живели заедно и заедно чукали някоя испанка, да речем, и по приятелски уреждат въпроса». Колегата на професор министър Димитров – Николай Младенов, може само да се надява, че агенция «Блиц» не е част от посолския преглед на печата, защото иначе му остава само да гадае от чия амбасада ще е първото гневно посещение – на Франция, на Германия или на Испания. Което доста би попречило на друга идея на Симеон Дянков – България да се прочуе като водеща в света по лесно и бързо регистриране на нови бизнеси. Това последното

да не го четат българи

с начеващ собствен бизнес, защото те имат да броят документи до 18 или до 28, само за да започнат въпросния бизнес. След като през седмицата бяхме свидетели на поредното превъртане на цифри, когато се говореше за цената на тока и газа, точката я удари министърът на икономиката Трайчо Трайков. Той призова да ни вдигнат цената на тока, защото с поскъпването на газа имало опасност да започнем да се топлим само на ток. Аз пък искам официално да поканя министър Трайков на гости – да се поогледа и да ми каже с какво друго бих могла да се топля, освен на ток, понеже вариантът «мангал в хола» не ми изглежда приемлив. Иначе и Трайчо Трайков даде принос към бизнеса с обтекаеми фрази, като ни осведоми, че краят на кризата ще дойде, "когато всички почувстват, че е свършила». Някои очевидно не му виждат края, след като тази седмица полицията намери

буркани с консервирана марихуана.

И докато ние си казвахме: «Не е истина» за министерската идея за тока, самият министър бе докаран до положение да възклицава: «Не може да бъде». За по-малко от 60 минути научихме от премиера Борисов, че България се отказва от проекта «Бургас – Александруполис» - защото изведнъж стана важно какво мислят бургазлии, защото изведнъж станаха важни защитените местности, защото сега разбрахме, че е икономически неизгодно, защото видяхме лошия пример от Мексиканския залив. Или защото наскоро имаше американски визити на високо ниво. И докато Бойко Борисов обясняваше, че същото важи и за «Белене», икономическият министър не можа да сдържи първата си реакция:

«Не мога да повярвам, че го е казал”.

Поне според него и поне в момента, няма решение нито за петролопровода, нито за атомната електроцентрала. С мисъл за благоденствието се изказа и новата шефка на Здравната каса. Онкоболните деца пак нямат лекарства, бюрократичните бъркотии продължават, но Нели Нешева не се посвени да поиска здравната вноска у нас да стане поне 12 – 14 процента. Било добре за България, според нея. И понеже България е доста обширна, не е зле, преди да ни вдигнат вноската, някак поне да гарантират, че парите ще отиват за болните, а не за удобствата на здравно-касовите чиновници. Малко след това Нели Нешева разясни и още от благоденствените реформи – за да се планира по-добре в здравеопазването, за планови операции ще се чака 40 дни, същият брой болни ще се обслужда с 20 процента по-малко пари, а доплащане над делегирания бюджет няма да има, дори ако болницата е използвала парите за лечение на пациенти. Така лекарите ще си плащат, че работят, а

Хипократ е превърнат бележка под линия

на счетоводния баланс. Като първи резултат доста ог големите болници обявиха финансова ваканция – не в смисъл да плащаме по-малко, а да не ни обслужват заради липсата на пари. Междувременно стана ясно още една пътечка, по която ще изтичат парите за здраве. Възможно е държавата ни да бъде задължена да плаща пълната такса за лечение в чужбина на тези българи, на които не може да осигури необходимото у нас. В този смисъл е решението на съда в Люксембург, според което Георги Елчинов, който все още има две очи, има правото да получи онези 25 хиляди евро, платени за операция в Германия, които нашата каса отказала да възстанови. Макар че българският вариант за лечение бил да извадят едното око. Продължихме и тази седмица да си разказваме смешни страшки или страшни смешки покрай матурите. Само дето става все по-неясно на кого всъщност се смеем. А образователният министър откри нов източник на знания – медиите. Сергей Игнатов смята да предложи на Министерския съвет медиите да излъчват или отпечатват обучителни програми. Всъщност, те и сега го правят. Само че едни слагат в графата страниците с детско творчество и образователните филмчета, а други – стока

под общата марка «Биг Бро – джуниър».

По високото, докато Иво Инджев се бореше с официозното медийно затъмнение, може би една идея по-патетично, отколкото трябва, за да представи книгата си „Президент на РъБъ”, президентът Първанов намери време да се срещне със сърцеведа Хорхе Букай. Въпреки обещанието, че най-накрая ще разберем какво се случва с реформата в културата, пак не неаучихме какво ще става, но разбрахме, че Симеон Дянков го одобрява, защото отиде лично при Вежди Рашидов, за да му го каже. Очевдно е обаче, че театърът също ще бъде впрегнат да работи за благоденствието, защото финансовият министър заяви, че целта на реформата е

„да имаме по-весела и голяма публика».

Едно време най-важно беше киното, но явно с новите технологии не можем да си позволим производствената цена. Развеселяването ще залага на комерса – това разбрахме от новия заместник министър на културата Митко Тодоров. Разбира се, комерсиални, по своему, са и „Чикаго”, и скечовете на Радо Шишарката, та не е зле първо да се поогледаме, преди да посегнем, за да хванем бахура вместо културата. Блусът и рокът, като неразвеселяващи, тази седмица си го отнесоха. Десетият фестивал "Цвете за Гошо" приключи, след полицаи изпратиха групите и публиката да спят, за да не нарушават нощната тишина. Всъщност, фестът имал заявка до десет и половина вечерта, но някоя съседска душа не изтраяла и пратила патрула 15 минути по-рано. Пък вие преценявайте дали е прав блогърът Александър Томов, като пише:

„чалга, ракия и порно» -

все едно «секс, наркотици и рокендрол», но по-безопасно - никакъв социален бунт.» И нас изобщо не ни трогва как Митко Пайнера, сякал леко гнусливо, признава, че в колата му няма чалга – слушал би Елвис Пресли и «Бийтълс». Защото няколко дни след злополучния финал на «Цвете за Гошо» дива чалга и разголен силикон заляха прощада пред патриаршеския храм «Свети Александър Невски» заради рождения ден на «Пайнер». След общественото недоволство софийската кметица Йорданка Фандъкова смята да забрани подобни прояви на това място, макар че, забележете, протестите в този случай били само «неофициални». Комсомолците в раса, които бяха готови да отлъчват от църквата почитателите на Мадона, се бяха скрили надалеч, докато евтините димитровградски версии друсаха телеса на храмовите стъпала. Чалготеката на площада влезе в новините и с друго – след концерта, на метри от президенството, бяха пребити няколко души от публиката - роми.

Откровено расисткото нападение

е второ за една седмица само в София, след като в неделя мъже с качулки нахлуха в трамвай и пребиха четирима младежи и едно момиче, които отиваха на протеста за правата на емигрантите. На първия случай веднага беше сложен етикетът «леви и десни анархисти се бият» и беше повече от видимо желанието папката да бъде затворена и пратена да прашасва. Само че докато се успокояваме, че това са свади между маргинали и се правим, че нас това не ни засяга, изтърваме процеси, които бързо стават необратими и обагрени в кафяво. Дали обаче само безнаказаността е тази, която дава простор на тези момчета, които са решили, че тяхно е правото да определят кой е добър

и кой няма право да живее.

Защото през същата тази седмица от милионите клипчета в интернет изплува едно, на което бившият заместник кмет на Стара Загора Тихомир Томов и действащият общински съветник Спас Шопов, бивши атакисти, а сега членове на „Нова сила“, празнуват рождения ден на Хитлер. «Лично моето мнение е, че това е провокация.» Такава беше реакцията на варненския представител на „Нова сила“ д-р Ивайло Бояджиев. И докато обществото отказваше да се провокира от случките в някакъв си софийски трамвай, все едно става въпрос за оперетъчното возило на Сергей Станишев, едни хора все по-сериозно започват да си вярват, че няма нищо по-лесно от това да се управляват държавата и нейното благоденствие. А мълчанието на иначе словоохотливите Борисов, Цветанов и надолу по полицейската йерархия става все по-оглушително, а и все по-красноречиво за позицията им. Някога и бюргерите в Германия са мълчали така, докато не дошло време направо да изпищят. Загрижени за по-материалната му страна, в земеделското министерство решиха да въведат ред в търговията с млечни продукти. Което е хубаво. А после разбраха, че държавният стандарт за производство на българско кисело мляко е

собственост на частна фирма.

Във вътрешното министерство все така губят битката с техниката, а ние сме на път да станем нелегални в собствената си държава – последното, което направи системата за издаване на нови документи, беше да разбърка личните данни и снимките на произволен принцип и да произведе нови индивиди. Разбрахме и какви наследници на българската бойна слава има във военното министерство. По делото на бившия министър Николай Цонев показания даде началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов. Той подписал неизгодната сделка, след като притесненият началник на Генералния щаб генерал Златан Стойков му съобщил, че министърът е «бесен» от нежеланието му. Генерал Симеонов обясни, че подписът му означава, че е бил принуден от своя началник. А къде ли щяхме да сме днес, ако в началото и на миналия век генералите бяха така загрижени за своите началници. Малко по-благоденстващи могат да се окажат обаче 17 хиляди души. След като съдът на Европейския съюз реши, че българската идея да се обложат с по-висок акциз старите вносни коли, не е добра, това сега означава, че

надвзетото трябва да се върне.

От бюджета, не персонално от законотворците. Там, в ковачницата на закони, работа започва Диляна Тачева. Отново. Младата дама стана известна с това, че нейният баща - депутат я беше назначил не особено правомерно като експерт в бюджетната комисия. След като тя напусна, Европейската народна партия изведнъж усети нужда от парламентарен секретар, обяви конкурс за длъжността със заплата хиляда лева и назначи Диляна Тачева. Защото била магистър по икономика и знаела три западни езика, с което могат да се похвалят и други, но и защото

вече имала опит от работата си в парламента.

Какво толкова, че опитът е трупан в разрез с нормите. Умиление предизвика и депутатът Пламен Цеков, който си призна, че не видял текста, според който рекламирането на дрога става законно, защото имал осем диоптъра. Не разбрахме само дали преди е пял в хора. Независимо от диоптрите, през седмицата всички се усетихме обаче, че банките са намерили още един начин да изкарат някоя и друга стотинка допълнително от джобовете ни, или, в случая – от картите ни. Новите такси за теглене и вдигнатите тарифи вече са в сила, а потребителят е оставен сам да го разбере от сметката си. Договор, вежду другото, означава „постигнато съгласие, писмено или устно формално споразумение за взаимоотношенията между две или повече страни, за правата и задълженията им.” Така поне пише на 181-ва страница на  Българския тълковен речник от 2007 година. В банковите речници очевидно има и някаво допълнително указание, което разделя споменатите права и задължения по такъв начин, че правата са само на банката, а

за нас логично остават само задълженията.

Колкото до лихвите по кредитите, вероятно сами сте се досетили, че след всичкия плач за кризата и рисковете и напук на ставащото в европейския банков сектор, у нас лихвите благоденстващо ще се увеличат. Пак. Финансовият министър обаче беше прекалено зает с цигари, за да обърне внимание на такива дребни потребителски терзания. Всичко започна като голям удар срещу контрабандата на 35 милиона къса цигари, заловени на чужд кораб. Постепенно стана ясно, че корабът е влязъл сам за ремонт, а пратката е прегледана по искане за проверка на търговската марка. А това, че на кораба е имало съоръжения за претоварване и подробни карти на българското крайбрежие, може да послужи на анализатора на митниците Светлан Савов като аргумент, че цигарите
«най-вероятно» са били за българския пазар. Прокуратурата обаче засега се е спряла само на нарушените «авторски» права на производителя на оригинала. Колкото до твърдението, че от въпросните цигари "ударът върху бюджета

би бил като от малък метеорит",

може само да ни накара да настръхнем от мисълта колко малко пари са останали в бюджета. Но за Симеон Дянков май беше по-важно да каже друго – че акцията си е била негова, без МВР, и че „по-важно е да се работи, вместо да се говори”. Бойко Борисов побърза да се намеси с уточнението, че война между вицетата няма, най-малкото защото оценките на министрите ги дава той. Другата оценка, изчислявана от социолозите на "Алфа рисърч", тази седмица закова на 3.34 за кабинета. Спадът е такъв, че пръв път правителството на ГЕРБ

е повече неодобрявано, отколкото харесвано.

11 процента от рейтинга си губи и Бойко Борисов. А хората, които се тревожат от това, могат да послушат по «Ехото на Москва» предаването «48 минути», посветено на Бойко Борисов. Основният политически спор е дали той прилича повече на Александър Лебед или все пак на Владимир Жириновски. А ако руската гледна точка им се струва неприемлива, да чуят Харалан Александров. Той твърди, че в момента у нас се наблюдава «отчайващ дефицит на хора, които имат почтеността и знанията да работят». Колкото до конфликта Дянков – Цветанов, от ДПС побързаха да го нарекат «развлечение на публиката». Шегичките продължиха и след като премиерът изпълни едно от обещанията си – софийският административен окончателно потвърди, че

барбекюто на Ахмед Доган е незаконно

и ще бъде съборено. На което Йордан Цонев отговори: «По-важно е какво става в страната - в страната има липса на барбекю, тоест страната е в пости.» А строителният надзор имаше работа и във Варна. След призива на министър Плевнелиев прожекторите да се обърнат насам, под обилната светлина продължава да стои един министерски подпис под едно разрешение за „укрепване и строителство“. Засега наказаният е главният архитект на Община Варна, а спорът все повече заприличва на йезуитска казуистика с уточненията си дали и укрепването е строителство и ако не, то за какви вътрешни ВиК инсталации, например, става дума. Разбира се, варненци би трябвало да сме много по-гневни от друго. След като пак ни обясниха, че истинската цена на билетчето за градски транспорт е поне 12 стотинки над левчето, което плащаме, се оказа, че само общинската фирма

«Градски транспорт» хвърля на вятъра

по 100 хиляди лева всеки месец и това ще продължи до октомври. Дотогава е сключен договорът със софийската фирма “Транс Ойл” и според неговите твърде странни клаузи цената за зареждане на градските автобуси е същата като за клиентите на колонките в бензиностанциите, а просрочването добавя по пет процента върху сумата. Така за пазаруващите на едро от «Градски транспорт» литърът гориво излиза 2 и 30. И понеже договорът е от 2007-ма година, това прави около 40 месеца по 100 хиляди лева загуби или общо към 4 милиона. Колко е в години би трябвало да каже прокуратурата. Шанс за позакърпване дава новата общинска наредба, в която са предвидени

глоби от по 50 хиляди лева

за фирми, които разкопават улици и градинки без общинско разрешение. Разбира се, преди първата реално платена глоба ефект едва ли ще има. Наказания няма да има за «бедните магистрати”. Крайморските имотни приключения ще се разминат на хората, от които чакаме правосъдие. И Маргарита Попова, главният прокурор Борис Велчев споменаха думата «оставка» през седмицата, но все в контекста как това няма да се случи. Те поне запазиха добрия тон в публичното пространство, докато министър председателят е на път да загуби нещо много важно – медийната любов, след като

арогантно отказа отговор

на въпроса какво ще прави с цената на газа. Разбира се, по нашите ширини никой не очаква сериозни сътресения заради процедената през зъби и през рамо реплика: «Точно на тебе знаеш кога ще ти отговоря...» Но все пак това до голяма степен заличи умилителното впечатление, останало, след като премиерът откри национални игри за трансплантирани и диализно болни и щедро обеща да дари своите органи. Между другото, през седмицата

почти същото направи и Ози Озбърн,

който обеща тялото си на науката. А “Ню Йорк Таймс” е на път да ни прослави като родината на Азис. Майкъл Кимелман, който дошъл да прави репортаж за обществената и политическа обстановка в България, спонтанно решил да включи и Азис в материала си. А може би просто вече е започнало прекалено много да ни личи, че сме пуснали чалгата навсякъде.

Без цензура | 12-06-2010, 05:33 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Много съм зъл тези дни.

Не стига, че парите не стигат, не стига, че еврото се срива, ами във Варна хванали кораб с цигари. Тяхното попадане в страната, тоест влиянието им върху икономиката на България, щяло да бъде като „удар от метеорит върху бюджета”. Ега ти икономиката, ако едни контрабандни цигари могат да я сринат! Да бяха ми оставили няколко стека поне да ги опитам, и без това от месеци насам се пробвам да намеря пътечка към контрабандистите, които (говори се) в София продавали на Женския пазар картончето за 2 лева. Но не – и този митнически „удар”, преди да бъде изцяло изяснен откъде ни дойде, послужи на първо място за раздаване на шамари между вицепремиерите на България.
Слушам как в понеделник сутринта вездесъщият Симеон Дянков намекна няколко пъти, че акцията била извършена съвсем без участието на МВР и че „по-важно било да се работи, вместо да се говори”. И още, че, който говорел повечко, значи не бил вършел работа. Директна атака към онзи, който вече има по-голям рейтинг в очите на болшинството от самия премиер! Г-н Дянков каза, че не го интересува ничий рейтинг, освен този на правителството и на премиера. Всъщност, напълно възможно е аз да не разбирам съвсем какво иска да каже господин вицепремиерът, все пак той е работил в Световната банка, бил е там вътрешен човек, така да се каже. А към казаното от такива хора трябва да се отнасяме с внимание. Например още преди няколко месеца

нобеловият лауреат Джозеф Стиглиц предсказа неминуем колапс на еврото,

ако Европа не предприеме кардинални реформи. По-рано пък предупреди Америка, че може да станем свидетели на края на долара.

А скоро след като се раздели с поста си на старши вицепрезиден и главен икономист на Световната банка, Стиглиц стана основен опонент на нейната стратегия. Детайлно обясняваше какво всъщност представлява тъй наречената стратегия за подкрепа. Това са стратегии за подкрепа на бедните страни, формирани след провеждане на квалифицирани експертизи на място. Според вътрешния човек Стиглиц обаче, банковата „експертиза” се ограничава до непосредствена инспекция на местния петзвезден хотел. Тя плавно преминава в срещи с просещия местен министър на финансите, на когото се предлага „споразумение за реструктуриране”, напълно готово да бъде подписано. Според Стиглиц, без значение за коя страна става дума, на министъра се предлага една и съща програма от четири стъпки.
И сега внимавайте, защо част от този филм вече сме го гледали.

Първа стъпка – приватизация.

В свои интервюта Стиглиц разказва, че немалко политици, вместо да се съпротивяват на разпродажбата на държавни индустриални обекти, с препоръките на Световната банка са заглушавали местните критици и с блясък в очите предлагали за продан своите национални компании – електро- и водоснабдителни дружества например. Или авиокомпании, без значение. „Трябваше да видите очите им, които широко се отваряха при мисълта за възможните комисионни при сделките за милиарди долари”, споделя икономистът.

Стъпка две е либерализацията на пазара на капитали

Теоретично това би трябвало да даде възможност на инвестиционния капитал да влиза и излиза в страната. Факт е, че парите по-скоро излизат, като в Индонезия и Бразилия. Стиглиц нарича това цикъл на горещите пари. Наличието им завърта сделките с недвижими имоти и валута, но при първите признаци на някакво затруднение те отлитат обратно. Националните резерви могат да се изчерпят за броени дни.
В този момент, по думите на финансиста, МВФ принуждава съответната държава да предприеме

стъпка номер три – да въведе пазарни цени

Забавен термин да се обозначи скокът на цените на храните, водата, битовата газ, тока... Всичко това съвсем предсказуемо води до стъпка номер три и половина, която Стиглиц нарича МВФ-метеж. Тоест – изблик на недоволство, демонстрации, протести, които водят до ново бягство на капиталите и срив на правителствата. Този икономически пожар има и светла страна – за чужденците, които могат да изкупят имуществото на фалиралите на безценица. Впечатляващо е, че обикновено победители след подобен пожар са западните банки.

Ето ви и четвъртата стъпка – свободната търговия

Тази свободна търговия, разбира се – по правилата на Световната търговска организация и Световната банка, Джоузеф Стиглиц сравнява с Опиумните войни – те също са се водели за „отваряне на пазарите”. Всичко това може да ви звучи доста потискащо, но носителят на Нобелова награда отиде и по-надалеч. Той написа книга за сегашната световна криза. Да, да – същата, която доскоро ни убеждаваха, че може да ни заобиколи. Чета тези дни, че с начини за разрешаването й са се заели и видни астролози и кабалисти. Един от тях щял да води курсове и във Варна, както и да раздава лични решения на проблемите, срещу скромната сума от около 200 лв. На човек. Но да не се отвличаме от темата.
В своята книга „Свободно падане”, която наскоро излезе и у нас, Джоузеф Стиглиц е категоричен: „Системата, която се провали така злощастно, не се е самосъздала. Тя беше създадена.” Анализирайки ситуацията, довела до трус на международната монетарна и финансова система, Стиглиц стига до извода, че „дефектите на нашата икономика са отражение на по-дълбоките проблеми на нашето общество”. Нещо повече – „Не съществува научна основа за презумпцията, че пазарите са ефективни”.

Тоест – вероятно има нужда и от планиране, и от държавно регулиране на икономиката? Кой може да каже какво ще се случи, ако махалото се люшне в обратната посока? Вече всъщност въобще не се учудвам, че в авторитетните западни университети изучават детайлно Маркс. Не че неговите решения и особено претворяването им впоследствие се оказаха полезни за обществото и също се провалиха злощастно.
А в същото време у нас ни занимават със забавни твърдения, че кризата е свършила още през април, обещават да не ни намаляват заплатите, както направили в Румъния, и да не се стига да сътресения по гръцки. Обещават ни, че ще дават пари за инфраструктура и ще се погрижат за бедните, както никой друг по-рано не го е правил. Засега малко затихна желанието да ни вкарат набързо в еврозоната, за която вече се говори, че може и да се разпадне... Тревожното е, че всичко това го казва човек, който е работил в групата по антикризисни политики на Световната банка – Симеон Дянков. И той – вътрешен човек.

А знаете ли каква е разликата между Дянков и Стиглиц? Единият е напуснал поради несъгласие с политиките на Световната банка. Другият дойде направо оттам да решава рисковата ситуация в България.
Не знам на какво мнение сте вие, но аз със сигурност вярвам повече на първия.

* Венцислав Петров има богата журналистическа биография. През последните 25 години е работил в столичните редакции на вестниците "Народна армия", "Подкрепа", "Стандарт", "Дума". След като идва да живее във Варна преди 13 години, първо е кореспондент на вестник "Дума", след това е зам.-главен редактор на варненското издание на "Стандарт", а по-късно - главен редактор  на вестник "Позвънете". Преди 6 години тежка болест затваря Венци у дома. Сега след дълго мълчание, той се връща към професията като колумнист на ВарнаУтре.бг.  

Без цензура | 08-06-2010, 06:10 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*