Напоследък  много актуален стана във Варна, пък и в цяла България, проблемът със зейналите ями по пътищата.

И естествено започнаха медийните изяви на Б. Гуцанов и Вили Жечев, упражнявайки се главно в описание на стройната организация за запълването им и дъвчейки термини от рода на „гореща смес”, „студена смес” и пр.

Никой от интервюиращите ги кой знае защо не ги запитва какви средства са изхарчени само за запълване на дупки през последните 4-6 години, а и да ги запита, те едва ли ще отговорят. Защото може да се окаже, че тези средства  надхвърлят необходимите за цялостно асфалтиране на повечето улици из града. Защо се получава така?

Много просто: защото така е по изгодно за изпълнителите и за управата на града.

Разбира се за гражданите кой да мисли: „спасяването на давещите се е дело на самите тях”.

В крайна сметка собствениците на фирмите, които пълнят дупките, като им се счупи колата, си купуват нова. Също и управниците на града. Естествено с парите, изкарани от пълненето на същите дупки. А гражданите какво недоволстват? Та това си е направо антикризисна мярка - осигуряване на работни места в автосервизите.

Ако някой си направи труда да направи проверка, ще забележи, че над 70% от „компрометираните места” по улиците са едни и същи и се правят всяка година. Каква санкция търпят фирмите, които всяка година пълнят едни и същи дупки? Те, както градските управници гордо заявяват, са четири, едни и същи през последните десет години. И собствениците им и свързаните с тях лица общо взето са заети да се конкурират кой по скъпа кола ще кара и кой по екстравагантна екскурзия ще избере.

Според кмета Кирил Йорданов, запълването на квадратен метър струвало 72 лв.

Сега стартира новата кампания по запълването на дупките. Ако някой буден журналист си направи труда да излезе да погледа и да поснима, ще забележи следната картина:

Пристига камион от който двама работници насипват с лопати някаква смесица от сгурия и катран, след което набързо я затъпкват с кални обувки и това е цялата технология. Тази технология се прилага пред очите на всички, поне от 10-12 години. По този начин съответната дупка започва да се компрометира почти веднага, но се заплаща по 72 лв/м2. 

След това пада сняг и следва новият абсурд. Започва „енергично” снегопочистване. То се изпълнява от същите фирми, които асфалтират. Изпълнява се с техника, която е предназначена за земни и изкопни работи-фадроми, булдозери и др. машини, разрушаващи пътното платно, а не с роторни снегорини, примерно. Заоравайки с греблата по пътната настилка, тези машини разкъртват не само „ремонтираното”, но и съвсем здрава до момента настилка. Това също се заплаща, този път за „снегопочистване” и гордо се заявява какви милиони са изхарчени за това. Практически ефектът от снегопочистването за гражданите се вижда едва когато се стопи снегът, а за фирмите и за тези, които им дават парите - когато се представят фактурите. Не случайно първите, пък и общо взето най-добре почистени улици, са между офисите на съответните фирми и общината - нали трябва да могат да занесат фактурите. 

 В един свой разказ Чудомир прекрасно е описал горепосочената схема, само че за „покривния картел”. Когато се полагат керемидите майсторите запушват с по някое парче комините, след което като се запалят печките има нужда от коминочистач. Коминочистачът от своя страна, почиствайки комина, съответно потрошава кермидите, и се налага да се търси керемидчия и т.н. Не кметовете са измислили тази схема, те само я прилагат успешно.

Проблемът не е онаследен: 80% от дупките са по асфалт, положен през последните 7-8 години, а старият 20-годишен асфалт продължава да държи - там, където не е прокопаван по всевъзможни причини.

*Публикуваме текста с някои съкрашения, заглавието е на читателя-репортер

Без цензура | 02-03-2010, 13:56 | АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ

Освен на трима адвокати защитата на Георги Цветанов трябваше да разчита и на толкова имиджмейкъри, които да спечелят поне няколко процента рейтинг на презумцията за невинност.

Понеже процесът не се случваше само в съдебната зала, а извън нея медийната битка до доказване на противното беше изгубена много преди произнасяне на доживотната присъда. Беше загубена през цялото време след съобщаване на инициалите Г.Ц. като задържан за убийството на Радостина. 

Никой от близките на Георги не може да се сърди на общественото мнение заради предубеденост. Защото и никой не направи опит да разубеди предубедената аудитория. И най-доказаният изрод има право на адвокатска защита според конституцията. Според медийната конституция той има право на добра дума в случай, че се появят желаещи да я изрекат. За Георги такива не се намериха и ако имаше комуникационна прокуратура - тя щеше да заведе дело за извършено по особено мълчалив начин PRестъпление в състояние на невиждана неадекватност. 

Баща му е политик, майка му е журналистка, което ги лишава от алиби да не са чували за обществено мнение. Не сме на тяхно място, нито си го пожелаваме – затова е неуместно да коментираме или да съдим емоциите им. В случая обаче не става въпрос за тях, а за публичното им поведение. Което не произведе и елементарен повод за съмнение във вината на Георги. На родителите може да им е тежко, мълчаливо и вероятно понякога подозрително, но само вкъщи. На всяко друго място и по всяко време те трябваше да пропагандират доброто име на сина си. А не чак след обявяването на доживотната присъда бащата да каже, че Георги е невинен. Къде мълчахте, Цветанов-старши, докато от думите ви все още имаше смисъл. Защо не налагахте убедеността си през цялото време, вместо да се държите като дискретен сфинкс. Ако проблемът е само в общественото мнение, защо не пробвахте навреме да го формирате в желаната от вас посока. Защо не се отказахте от всички постове, за да не загубите и нищожните шансове за симпатия. Инатът ви – да не го направите – отстрани изглежда като обичаен политически гьонсуратлък, но в тежък криминален контекст. Разбира се, че бащата не е обвинен в убийство. Но се подразбира, че няма как то съвсем да не засегне кариерата му. И когато той се държи така, че все едно нищо не се е случило – само циментира предубедеността. Кара аудиторията да мисли, че какъвто е бащата – синът едва ли е по-различен и добре възпитан. 

Майката на Радостина плака във всички медии и печелеше съчувствие. Което автоматично се превърна в доверие, когато сочеше с пръст убиеца на дъщеря си. Ефектът от мъката й нямаше как да бъде неутрализиран, но убедеността й за виновника можеше да бъде посмекчена. За това беше необходима още една майка, която да страда пред камерите, че синът й е несправедливо набеден. Само да беше поискала ефир – и щеше да го получи по-бързо от sms. Майката на Георги остана в медийна анонимност и не само че не каза дума, но и спря да се появява в съда след първите заседания. Когато синът ти е позициониран като изрод – не трябва да си стоиш вкъщи, майко. Защото отказът ти да го защитиш се счита за срам, приема се за гузно и мълчаливо съгласие с изродщината му.    

Най-голямата имиджова катастрофа обаче беше поведението на самия Георги по време на процеса. Дори да имаше съмняващи се във вината му, те не получиха повод да му съчувстват. Не получиха нито изречение, нито жест. Виждаха в телевизорите си млад човек с белезници за убийство, който сякаш излъчваше ехидна усмивка. Може само така да е изглеждало, но липсваше друго действие за отвличане на вниманието. И предубедеността ехидно се трупаше, докато на Георги вече за нищо не можеше да му се вярва. Имаше ситуация, когато, преди да бъде доведен в съда - рано сутрин трябваше да даде кръв за изследване. Нещо, от което на всекиго може да му прилошее с изключение единствено на подсъдимия. Дори в толкова банална ситуация няма кой да се постави на мястото му, на гладния му стомах, на вената му и на кръвното му налягане. На убиец, който е видял толкова много кръв покрай Радостина – не може да му стане лошо от няколко капки. Колкото и да е предубедено – така се предполага. 

Кулминацията на абсолютната неадекватност на Георги и обкръжението му бяха последните минути на процеса. Адвокатите току-що бяха завършили пледоариите си и беше негов ред да се защити. В този момент той четеше вестника на баща си и дори не чу повикването на съдията. А бащата седеше спокойно на метър от него, вместо да навие вестника на руло и да удари сина си по главата. Когато на пълнолетното дете не му пука какво впечатление ще направи, а на родителите това не им прави впечатление – никой няма основания да вменява предубеденост на общественото мнение. То превърна рано Георги в изрод, но не го е съветвало за поведението му, нито си е запушвало ушите за добрите думи. Такива просто не бяха казани и от най-естествените му имиджмейкъри. 

Без цензура | 02-03-2010, 13:16 | varnautre

Боговете сигурно са полудели. Особено тези, които обитават община Варна.

До скоро си мислех, че уличните дупки не могат да се асфалтират зиме, нужно е поне 30-градусово слънце. Тъй поне разправяше варненският кмет Кирил Йорданов. Затова проявявах разбиране, щом валяци и фадроми затвореха пътя за Златни пясъци навръх туристическия  сезон.

Сега обаче градът е пълен с машини и „оранжеви” чичковци, а е зима. Топло е за сезона, но вали. Киша е на пътя, в душите, в общината. Покрива само подметките, но се усеща до кръста. И въпреки това уличните дупки ударно се запълват. Природни стихии насреща, а чичковците  - пълнят ли пълнят....

Без почивен ден е дори пресслужбата на кметството. Тя пък пълни дупките с мейли и факсове, да не би някой разсеян репортер да пропусне колко много метри и сантиметри са обработили общинските валяци. В понеделник тя ще има най-много работа. Пред общината ще има митинг на недоволни граждани и шофьори, затова през час ще информира за успехите на оранжевата армия. А вечерта след нужното разузнаване ще докладва с охота на Йорданов, че протестиращите са били малко. Ако пък са стряскащо много, ще доложи, че са били провокирани от лоши адвокати, журналисти, еколози, майки и татковци.  Кой точно е провокаторът няма значение, всички тези съсловия отдавна са виновни за малкото тъмни петна върху големия светъл образ на най-добрия град за живеене.

Да оставим шегата и да се запитаме защо общината хукна да пълни дупките сега, а  не изчака топлото време. Вярно е, че тази зима кратерите като че ли са най-големи, но размерът отдавна няма значение в контактите между общината и хората. Защо кметът асфалтира, при положение, че е в крещящо противоречие с дългогодишните си приказки за нуждата от хармония между хубавото време и качествената пътна настилка?

Причините са две. Едната е голяма и хубава, втората – свързана с първата, но по същество делнична и прозаична.

Първата е, че кметът Кирил Йорданов се стресна от хорското недоволство. И друг път е имало народен гняв, но за първи път е канализиран и видим в интернет. Глобалната мрежа все повече се превръща в трибуна на недоволни данъкоплатци, което притеснява данъкополучателите. До вчера те нехаеха какво става из форумите, тъй като традиционните медии запушваха броженията. Но интернет обезсмисля ролята на старите медии. Той е огледало, в което всеки (за политиците е истински ужас) може да се огледа.
Двигател на протеста в понеделник е именно социалната мрежа „Фейсбук”. Няма данни Йорданов да си е регистрирал профил, но има данни безчет негови служители да киснат там. Както и в други форуми. И със сигурност смелчаци са го информирали както за образа му там, така и за остротата на проблема с дупките. Всъщност, може и самият Йорданов  да сърфира. Коста Базитов например редовно следи БГ-мама и е наизустил постингите на Марулка, Зелка и други недоволни мами от ситуацията в градините. Мълвата говори, че се е регистрирал в женския форум и редовно просвещава майките.

Проблемът с приема в градините бе първият, в който общината демонстрира коригираща реакция. Като отмени абсурдни условия, Йорданов отново потъпка собствените си думи.... И тогава, както сега, недоволството се надигна и самоорганизира в интернет.
Към гражданската сила днес може да добавим и страшните таксиджии, които си трошат колите, както и застрахователите, които са принудени да обезщетяват счупени калници. „Да докажат, че нарочно правим дупките!”, иронично подхвърли Йорданов. Недей така, кмете! Моли се никой да не тръгне да доказва, че нарочно се пълнят с тънък асфалт!

Всичките горни съсловия изплашиха общинската власт. Достраша я от реакцията. Което е хубаво и здравословно. Браво на недоволните, браво все пак и на кмета, че чува какво говорят хората и все някак реагира. Други също чуват, но нищо не предприемат.

Втората причина за реакцията на Йорданов е прозаична. Догодина има местни избори, кметът е заинтересуван хората да го харесват, всички гореизброени факти и събития съсипват имиджа му на четвъртомандатен кмет, министър или посланик. Но не само. Навръх зимата съветничка от БСП преоткри топлата вода, че общината плащала нерезумно много на фирмите, които поддържат пътищата. Новината не е в „откритието” на БСП, а в атаката на уж приятелската партия срещу кмета. Пътищата и дупките може да се окажат предизборните фронтове, по които Йорданов воюва не само с общественото мнение, но и с общинари. Свои и чужди. Затуй сега запълва дупки и големи усти.

За финал е нужно да направим едно уточнение. Критиката срещу Кирил Йорданов е заслужена, но не достатъчна, тъй като други властови субекти също подлежат на нея. Варна си има и общински съвет, и негов председател, и областен управител, които би трябвало да контролират всяко общинско действие. Да информират варненци и да ревизират, ако трябва.

Критикуваме Йорданов, тъй като за разлика от други е избиран мажоритарно. Три пъти хората го избираха пряко, затова е длъжен триста пъти пряко да им се отчита. Другите представители на местната власт тъй и не успяха да излязат от анонимност.

Без цензура | 28-02-2010, 08:22 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Много ми е интересно, ако един съвсем, съвсем нормален, обикновен човек, живял в човешка държава и при що-годе прилични условия дойде в България и се опита да разбере изключително странния бит и още по-необичайната душевност на светлите личности, които обитават тази демократична обител... колко точно дни ще издържи преди да предприеме самоубийство?   И не бързайте да ме обвинявате, че греша или, че съзнателно произвеждам скандални версии. Не.

За съжаление просто наблюдавах същото, на което всеки един от нас беше свидетел през изминалите дни. От понеделник до събота непрекъснато слушахме диагнозата: неизлечимо заболяване на съдебната система. Впрочем чували сме я не веднъж и преди. А още по-лошото... преживявали сме я на собствен гръб, така че сме наясно.

Само че едно е да се сблъскаш с непреодолимите препятствия, заложени от българската Темида като гражданин, който върви по своята лична пътека и впряга в борбата оскъдните си индивидуални силици. И съвсем друго, когато сутрин, обед и вечер пред теб се изправят представители на изпълнителната власт, метнали мократа кърпа на чело и разтревожено скубещи коси, че няма как да се справят. Всъщност, наблюдавахме именно това, когато вицепремиер огласи нова тактика за избягване на българския съд. Той ни информира за наличието на механизъм едно дело, което е пред провал в България, да бъде гледано от германски съд.

И съм сигурна, че много хора видяха в това надежда. Надеждата, че един камък ще падне и ще раздвижи водите на блатото, а после, дай боже, нещата ще започнат лека-полека да се променят. Вярно е, че тук вече нищо и по никакъв начин не може да ни изненада и най-абсурдното е по-реално от самия живот, а чудесата изглеждат естествена форма на съществуване, обаче... През последните месеци тези специалисти показаха, че са професионалисти, че имат волята и куража да се преборят, да организират нещата, да разчистят собствения двор от плевелите, да се справят и да преодолеят препятствията.

Как точно да ни се отрази това, че те, в чиито ръце народът е връчил хирургичните инструменти, за да изрежат тумора и се взира във всяко тяхно действие с крехка надежда, че ще намерят лекарството и ще възстановят държавния организъм..., та те хвърлят безпомощно скалпела и викват в дружен хор, че по-добре да преместим бездиханния нещастник на някаква друга операционна маса – в Германия?

Понеже при еднаква стартова позиция тамошните тумори отдавна били изрязани, а нашите вече години се влачели и нараствали и така щяло да продължава. Как да реагираме, ако това ни го казва  някой, в чиито единствени ръце е възможността да промени нещата? Ако той е в стрес, че по-добре държавата да се откаже от суверенитета си и да спре да разследва престъпления, извършени от български граждани на българска територия, защото чуждите Темиди поне не са корумпирани. Чуждите Темиди са независими и безпристрастни.

Ако аз бях почтен чуждестранен гражданин, незапознат с абсурд-ландията, където прекарваме времето от своя живот, това много би ме разстроило.

Признавам си, вероятно щях веднага да вляза в интернет и да си запазя обратен билет за там, откъдето съм пристигнала. При това еднопосочен билет. Завинаги. Без никаква идея за завръщане... Когато и да било. Нито в този, нито в някой следващ живот. Само че аз съм родена тук и съм изпълнена с борбеност, както и всички около мен... Решени да оцелеем въпреки всичко, решени да останем, да остареем тук и тук да дочакаме онзи блажен миг, когато душата се отделя от тялото.

По тези скромни причини нямаме друг избор, освен да стискаме зъби, точно както го прави премиерът. Безумното е, че докато той и ние стискаме зъби и преодоляваме препятствия, установяваме, че „прекрасно се знае кой не си е свършил работата” и къде е „политическият чадър”.

Също така сме чували, че би трябвало в държавата да се осигурява справедлив и честен съдебен процес. А за десерт към впечатлението научихме, че МВР знаело за трима родни измамници, заловени да източват банкомати в Германия, но не ги арестували в България, тъй като било ясно, че съдът ще ги освободи.

Така че българските полицаи подали информация на немските си колеги, които осъществили великото дело на ареста. И всичко това, защото немската Темида е справедлива, а нашата за нищо не става. Не зная как Ви въздействат тези разкрития, но според мен те просто провокират човека да се отчае окончателно и в израз на безкрайна безнадежност да посегне към оръжието, ако има такова и... да си тегли куршума.

Впрочем, твърде възможно е, ако въпросният човек е немски гражданин, преди да стигне до фаталния край, с типична германска прагматичност и прецизност да допусне, че след като оставяме правосъдието на Германия да ни върши работата, би било редно да пренасочим към въпросната държава и данъчните си  и осигурителни вноски, таксите, плащанията, правата и задълженията и да обявим собствената си система във фалит... И не виждам никакви причини да оспорваме предложенията му.

   Ако някой от почтените хора, дошли от прилично място, където се живее нормално и законите имат значение и решили да навлизат в калните подробности на нашето всекидневие, се окажат по-държеливи духом и не се докарат  до черни мисли от факта, че  изпълнителната власт е вдигнала ръце, следователно: положението е безизходно..., могат да се огледат още малко в държавата и със сигурност няма да оцелеят задълго. Най-много да попаднат на фокусите, които устроихме със смъртта на един бивш шеф на политически кабинет: заразмятаха името на покойника, запрелистваха биографията му: агент  на службите, инструмент на служителите, смъртта му - сценарий за удар по партията... Сигурно е възможно в тази държава, където всички знаят кой и за какво е виновен, но наказание – справедливо или не - може да получи предимно покойник. А, пардон! Наказват и онези, които отскачат до Германия, понеже тук това няма как да се случи и властите Ви го заявявт официално.

Ако сте редовен човек от редовна държава, си задавате въпроса: „Какво правите тук?” и действате максимално бързо да поправите грешката.

Ако сте местен нещастник, стискате зъби и продължавате напред. Вече сте сигурен, че няма правосъдие, няма оправия, няма възможности, няма надежда, нищо няма.

В същото време в държавата, на чиято Темида разчитаме, строят най-голямата соларна яхта в света. Захранването й ще бъде с 38 000 клетки от ново поколение, всяка от тях с ефективност поне 22% над всичко, което в момента  може да се купи свободно на пазара. Там създават. Тук стискаме зъби и преодоляваме препятствия. Просто начин на мислене и форма на живот. Тези, които трябва да ни водят при оправянето на нещата, тъжно въздишат, че работата няма да стане, а на нас още повече ни домъчнява, но продължаваме да се държим. Защото сме с бит и душевност на българи. А това е нещо много, много специално. Няма го никъде другаде по света. И дано оцелее.

Без цензура | 27-02-2010, 13:28 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

В ранглистата на доброволно пръснатите глави Ахмед Емин вероятно заема едно от първите места за най-внимателен самоубиец. Защото остави мозъка си по стената, но не остави отпечатъци по пистолета. Чиято грапава дръжка е удобно алиби за невъзможната дактилоскопия и за всевъзможните теории на конспирацията.  В случая „Емин” те започват от пророка Мохамед и завършват в лабораториите на ЦРУ. 

Щеше да е много по-лесно да си обясним смъртта на покойника, ако знаехме къде в момента се намира душата му. Дали е седнала на райската шведска маса с пилаф и в компанията на 72 девици. Или пие вряла диария в мюсюлманския ад.  Би трябвало да е при лайната, ако се доверим на прокуратурата. Би трябвало да изпитва интензивни оргазми, ако се доверим на посредниците на Аллах. За което имаме повече основания дори да притежаваме  църковно свидетелство за приемане на източноправославието.  

Самоубиецът Ахмед Емин беше опят от 10 ходжи, което е трудно обяснимо с фатвите на традиционния ислям. В неговата свещена книга е записано, че не трябва да си пръскаш главата сам, защото няма да направиш добро впечатление на Аллах. Което автоматично те лишава от молитвата за покойници „дженазе намазъ” и прави необяснима навалицата от ходжи около гроба на Емин. Те могат да се навъртат там само ако проповядват фундаментален ислям. И са сигурни, че покойникът е умрял в името на бога си. 

Ислямските фундаменталисти манипулират Корана, като тълкуват, че самоубийството не е грях, ако е „акция на джихад”. Тоест богоугодно е умишлено да катастрофираш със самолет в кулите близнаци, съзнавайки отлично нулевите шансове за оцеляване. Или пък да се разхождаш опасан с бомби покрай християнска тълпа. А дори заедно с нея да отнесеш и случаен минувач мюсюлманин – пак няма нищо страшно, ако той е вероотстъпник. На принципа на тази логика „Ал Кайда” има извършени атентати в часа на голямата петъчна молитва. Като оправдава ислямските жертви, че всеки, който по това време не е в джамията - не е истински мюсюлманин. И смъртта му въобще не е голяма загуба, още по-малко - грях. В предсмъртното писмо на Емин обаче няма данни, че се споменава Аллах. А без неговото име дори фундаменталистите не могат да оправдаят самоубийството като саможертва. 

Един от десетте ходжи, опял Емин, обясни след погребението, че ислямът прави компромиси за болни хора, които не мислят стабилно, преди да посегнат на живота си. И тъй като липсват свидетели, че мозъкът на самоубиеца е функционирал нормално, преди да се размаже по стената – затова добронамерено е отслужена молитвата за покойник. Подобна хипотеза прилича на шампионска лига по ислямска йезуитщина. Която предпочита да мисли публично за умрелия като за откачалка, вместо например като за жертва на убийство. Въпреки че няма дори дискретни намеци за психични проблеми на Емин приживе. Вместо тях има намеци за външно влияние върху мозъка му. Което вече е друга теория на конспирацията. 

В началото на Студената война ЦРУ разработва секретната програма МК-Ултра. Целта на експериментите е да наложат контрол над човешкия мозък, за да могат да го направляват и от разстояние. По тематиката е сниман филмът „Манджурският кандидат”, в който кандидат-президент с чип в мозъка дистанционно е направляван да убива, а след това спомените му се изтриват. Конспиративни теории допускат, че убиецът на Робърт Кенеди също е бил психически манипулиран от службите, когато стреля по сенатора. Подобна версия за Емин лансира и ДПС, според която мъжката секретарка е трябвало да затрие шефа си. А заповедта за това вероятно е дошла от ДАНС. Това е точно тезата, че обикновеният наглед чиновник може да се превърне в килър, ако се намери правилен подход към мислите му. Хипотезата, че склоняването е било единствено за самоубийство, а не за убийство на Доган – също е изградена на допускането за външна намеса в мозъка на Емин. Тоест и в двата случая той не е вземал сам решения, а му е било помагано. Вероятно звучи налудничаво, но много прилича на bg разработка на МК-Ултра. Защото още по-налудничаво звучи, че баща на три деца ще убие или ще се самоубие, за да уплътни свободното си време. 

Предсмъртно Ахмед Емин не е бил с всичкия си или не е бил със собствения си разсъдък. Това са официалните внушения на всички, на които им е неудобно да признаят, че подозират убийство. Защото самото самоубийство също е било крайно неудобно според бащата на Емин – с дясната ръка в лявото слепоочие. При това толкова внимателно, че не са останали отпечатъци по пистолета. Даже само заради тези думи на бащата ще преброите повече християни, които намират ислямските молитви за покойници за по-убедителни от всичките 16 експертизи, доказващи доброволна и непринудена смърт. 

Без цензура | 27-02-2010, 07:05 | varnautre

Миналата седмица не коментирахме това, което вече се беше случило в Сандански - когато става въпрос за подобни брутални деяния, наричани „немислими”, макар да ни се случват все по-често, все се надяваме, че може и да не е вярно. Тази седмица обаче все повече се потвърждава версията за бащата, извършвал системна гавра с двегодишния си син, който попадал в болницата 12 пъти за едно година, преди всички служби, натоварени с опазването на живота и здравето на децата, да задвижат тежката държавна машина.           Във Варна днес същата машина завърши първото завъртане по процеса срещу Георги Цветанов. Тази седмица неговият 

адвокат Илиян Василев сравни Цветанов с Христос, 

осъден под натиска на тълпата. Какво видяхме днес - площадно правосъдие или справедливост? Група полицаи, които са си позволили гавра с труп в името на разкриваемостта или човек, лишен по една или друга причина от елементарната способност да съпреживява, докато е прекалено зает със себе си, тоест - емоционално резистентен, както го наричат специалистите? Винаги има място за съмнение, особено когато няма достатъчно ясни обяснения от главното действащо лице, но след всичкото обществено внимание Варна вярва, че постановеното от съда – доживотна присъда, е резултат от събраното в папките на съдийската маса, а не на емоции.

Оттук нататък обжалването вероятно ще разчита на това, че предстои гледане далеч от Варна и от онези млади хора, които преди година сами излязоха на площада и извоюваха елементарната справедливост – да не е възможно всеки брутален убиец да си спести голяма част от наказанието само с няколко фрази на симулирано съжаление и да се възползва от съкратеното съдебно следствие.

Горещо беше и в софийските съдебни зали. Градският съд приключи делото срещу  Марио Николов и Людмил Стойков без да разпита свидетели от Германия и Швейцария. Историята около прането и кражбата на пари по САПАРД ще се решават след 15 дни според вече представеното в съда. Набрал точки след „Наглите” и „Октопода”, вътрешният министър продължи да развива както тезата за топла връзка между престъпността и държавата, така и недоволството си от българското правосъдие, с което постоянно си обещават примирие. Именно заради делото „Николов – Стойков” министърът заяви в прав текст – 

„предпочитаме престъпниците да ги хващат в чужбина, 

защото там има бърза съдебна процедура.” Магистратите побързаха да заявят, че за никакъв правосъден експорт към Германия и дума не може да става, а Нели Куцкова от името на съдиите призова – „Нека си изчистим къщичката, но да не ни я събарят с багер.” Което е разумно, обаче когато Тракторът е изтърван на държавната нива и заради не дотам елегантните му движения из къщичката боклукът е започнал да изскача и през прозорците, публиката без да иска,

започва да се оглежда я за лопата, я за багер

Първата стъпка все пак беше направена – имаме първия уволнен „частен” магистрат - бившият председател на Окръжния съд във Велико Търново Даниел Минов, контактен с Черничкия Красьо. Към тази прилична новина не липсваше и лъжичката кисело – софийският прокурор Кокинов ни облъхна тази седмица с мирис на мухъл, твърдейки че “никой не е по-голям от държавата”. Ние пък си мислехме, че сме проветрили достатъчно и вече живеем в следващия етап – когато всеки един от нас е по-голям от държавата, но пък никой не е по-голям от закона.

Засега това определено важи за парите у нас. През седмицата президентът Първанов излезе с призив да отворим икономическите досиета на прехода, за да лъснат връзките, по които у нас икономическата и политическата власт са се сраснали. Всъщност ние това си го знаем – стана с помощта на онези куфарчета, които не съществуват, но пък си сменяха притежателите.

За тях говори и бившият министър-председател Димитър Попов. По негови сметки само за 8 месеца през 1990-та от валутния резерв 

през несъществуващите куфарчета са изтекли 2 милиарда долара

Бившият премиер дори смята, че все още съществуват списъците на получателите. И други необложени сметки предизвикаха тръпки - в Националната агенция за приходите изведнъж се раззвъняха разтревожени приятели – да питат, вместо другарчетата си, дали ги проверяват за сметки в Швейцария.

Някои, стана ясно, са се справили и без куфарче – само с дамска чантичка. Маркова. След месеци обещания Емилия Масларова видя името си върху обвинителен акт. Държавата си търси от бившия социален министър почти 12 милиона лева, облажили социално само избрани хора. И докато Масларова обжалва паричната си гаранция от 50 хиляди лева, защото нямала толкова много пари, съпартийците й лансираха идеята, открадната от поддръжници на Джордж Буш, между другото – да ни зарадват с билбордове на бившите министри, допълнени с надпис 

"Липсвам ли ви вече?". Ами не

Тази седмица открихме и друга категория хора, които са нямали нужда от куфарчета, защото са си уредили някой от държавата да им е феята кръстница. ОЛАФ нахлу ТЕЦ „Марица-Изток 2” и установи, че взетите от Европейската банка за възстановяване и развитие пари не са твърде правилно усвоени. Става въпрос за не съвсем скромната сума от 36 милиона евро, дадени за сероочистваща инсталация. В момента парите са временно спрени, все по-вероятно става България да ги загуби окончателно, но без да отпадне ангажиментът ни да построим въпросната инсталация. И когато европейски пари няма, за тях ще трябва да се бръкне държавата, иначе казано – да изгребе още малко от парите за здраве, образование и пътища и да ги даде на хора, които с лека ръка са изтървали европейските. А и 

за бюджетните средства ОЛАФ няма

Продължиха и финансовите откровения по крайбрежието – с кутийка дъвки в ръка областният управител Данчо Симеонов илюстрира падането на цените на имотите. Оказа се, че разни, очевидно не случайни фирми, са успели да си купят общо 27 имота от горския фонд, като за някои цената на квадратния метър е под два лева, колкото стува и кутийката дъвки. Сега предстои да разберем дали феята кръстница ще успее преодотврати превръщането на каретата в тиква. Някои вече преживяха метоморфозата. Седмицата донесе поредни удари за Алексей Петров. Първо застрахователите от “Лев Инс” заявиха, че нямат нищо общо с него, но пък с типичния си търговски нюх използваха скандала, за да лансират новата си застраховка – на телесни части. После премиерът изтупа праха от делото на Ахмед Емин и за броени часове дръпнатият конец мина от официално самоубилия се сив кардинал на ДПС през тайните служби и свърши с тайна среща с Алексей Петров. Нещата 

започнаха с озадачения министър председател, 

който заяви, че се колебае между тежки процесуални грешки и небрежност като възможни обяснения за не дотам перфектното разследване на самоубийството в сараите на Ахмед Доган. И докато суматохата около делото обещава повече нестабилност, отколкото отговори, то застрахователите са на път да спечелят – властителките на силикона вече одобриха идеята им. Някои от тях изгряха даже в ефира на ВВС. След като преди време телевизията представи България чрез Азис, сега главният герой беше чалгата – едновременно обичана и мразена, но неизменно свързана с мафията. Кипеж имаше и във вътрешнопартийния живот. Сините загубиха един депутат – Веницислав Върбанов стана независим. Напусна и шефът на НОИ Сотир Ушев – „по лични причини”. В БСП Станишев обяви въпроса за оставката за решен – нямало да я подава. Категорично се завърна и един силен играч – Меглена Кунева, която отказа престижното и добре платено място в Европейската комисия, за да нагази в българската политика. Прогнозата, че тя най-накрая ще сбъдне мечтите на врачките за жена – президент, не закъсняха. Разхвърчаха се и 

генномодифицирани октоподи

- „Совите” трябваше да изловят наглите в икономиката. Първият резултат беше, че Симеон Дянков нарече "Булгартабак" контрабандист на цигари, а после оттегли обвиненията. После на сцената излязоха и „Факирите” – полицията прибра автомобилните сръчковци в София и обеща да повтори фокуса и в други градове. В Пловдив, например, който влезе в новините с това, че тази седмица премиерът го уважи два пъти, като взе разстоянието от 132 километра със самолет, което пести 30 минути като време. И харчи прилично количество керосин. Седмица преди това премиерът, като отиде при кметовете, поговори им за присвояването и лошото стопанисване и им каза - "Знам ви номерата. Няма да минат". А през това време долу в мазето на държавата през тази седмица народонаселението се вълнуваше от други неща. Там стават все по-резистентни на

ефектни заглавия без ефективни присъди 

и имат все по-малко време да им обръщат внимание, защото са се вторачили в други неща. Защото ни обещаха  ДАНС да разследва търгове за лекарства в болниците за картелни споразумения и „Наглите” да бъдат изхвърлени и от здравеопазването. Обаче разбрахме, че от две години и половина онкоболните имат проблеми с лекарствата и заради това, че някой чиновник е зарязал попълването на регистъра. Разбрахме още, че в редиците на доплащащите лекарствата си ще се влеят пациентите с високо кръвно, с глаукома, с осеопороза и с паркинсон. Разбрахме и, че пенсионната реформа е спряна и ще продължи, когато се стабилизират доходите ни. Засега доходите ни регистрират ход надолу, а прогнозите на синдикатите са, че през тази година у нас работата си ще загубят около 200 хиляди души. Но пък от 1 юли ни чакат нови цени на тока. За Варна исканото увеличение е от 5 до 10 процента. И докато регулаторът искаше фирмите да помнят, че потребителят е този, който плаща сметката накрая и има право поне на по-добро качество, монополистите натъртваха, че качеството струва пари. Във Варна отдавна сме наясно с това – и покрай битката с Е.ОН, и покрай слалома по улиците. Поне общината си изпълни обещанието да запълни големите дупки по улиците. Лошото е, че малките също растат и са на път да предизвикат поредния 

покъртителен и уникален за физиката опит

- за запълване на черните дупки, които продължават да смучат и да изпращат в неизвестна нам посока парите ни. Още пари ще бъдат похарчени и за бариерата в общината – след първото фиаско с пропускателния режим оптимизмът отново надделява над опита и ще има втори дубъл. Любопитно е само едно – за колко време ще се запушва новата версия. През това време във високото политолизи призоваха да поощрим действията на правителството, а не толкова оптимистично настроени социолози предупредиха същото правителство, че живее 

в условията на опасен парадокс

висок рейтинг и също толкова висока обществена враждебност, което може да изкриви представите за демокрация у нас. Пак тази седмица някои висши държавни мъже получиха покани за тържествата на Трети март с участието на министър председателя Сергей Станишев. Само да не се окаже, че „бедният чиновник” сбъркал поканите, е жертва на типична фройдистка грешка – защото пак взеха да ни изчезват чистачките и касетофоните от колите, а най-коментираният грабеж на седмицата беше този, при който маскиран мъж нахлу в пощата в квартал „Левски” и задигна 71 лева. На стотинки. 

Без цензура | 26-02-2010, 17:47 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Телешкото излиза крехко, попило аромата на подправките. Картофите са се овкусили със соса на месото. Благодарение на тенджерата под налягане...

От кулинария и тенджери под налягане се пренасяме в миналото. По времето, когато пускането на кръв се е смятало за лечение. В днешно време този метод се отрича от медицината. И все пак докторите тогава са имали основание да смятат, че като се източи литърче от тялото, пациентът се облекчава. В монголската медицина срещаме следното описание: в определено място на тялото се продупчва вената. Кръвопускането се използва за лечение на рани, сърбеж, циреи, малки тумори и, обърнете внимание: горещина в тялото.

Още един пример ще ви дам. В казармата, когато от БЧК идваха при нас с цяла цистерна за кръвчицата ни, ние охотно запрятахме ръкави. Цената – 5 дена отпуска. Бяхме готови безкръвни да тръгнем, но да изнесем поне кокалите и кожата си от поделението. Само анемичните и онези, които се напикаваха нощем, отказваха да дават кръв. Тогава, както и днес се знае, че кръводаряването е полезно. Кръвта се обновява. 

Държавата е една огромна тенджера под налягане, където обикновени хора, умници без нашивки и всякакъв зарзават под формата на прякор, са сложени на котлона на ежедневието? Това най-силно се усеща в големите градове, където много често можете да забележите подострените нокти на обикновен човек да дращят по лицето на случаен минувач, защото онзи не му направил път. Това е така, понеже налягането в системата ни е убийствено. Подобно на телешкото, което поема от подправките, така и обикновеният гражданин, отърквайки се на голо с престъпници и мутри, неизменно придобива техни маниери. Психическата горещина е толкова голяма, че ако не се насочи нанякъде злобата, човек може да полудее. Голяма работа – казва си, – че откраднал, че излъгал или че ударил на хлапето си два шамара с крак. Към криминалният контингент могат да се прибавят политиците, т.нар. бизнесмени и прочее пребоядисани лицемери, които си мислят, че моралът е лека жена и трябва да й се плати, за да я притежават час-два. Виждайки този цирк под налягане по медии, на улицата и дори в сънищата си под формата на ужас за подражание, хората започват да се объркват. Уж мили, усмихнати  и изведнъж отварят такава уста, че дълго не можеш да прогониш от съзнанието си татуираната им злоба. Но нима трябва да ги съдим? Нима те са виновни, че не са се освободили от налягането в психиката и са се превърнали в разварен картоф с вкус на телешко? И това не е генно модифицирана закачка, а поредната кулинарна аномалия с български произход. 

Да обърнем внимание на акциите за залавяне на престъпници. Те са клапан, през който излиза налягането; те са още кръвчицата, която престъпният свят е принуден да пуска. Така се успокояват хората. Ако още малко продължи операция Факир, например, те даже ще започнат да мъркат като масажирана пред запалена камина котка. За двадесет години преход, обаче, политическите медици така и не напипаха правилната вена, от която да източат кръвта на престъпността. Но пък се научиха умело да боравят с клапана на тенджерата под налягане – пускат толкова пара от нашето недоволство, колкото да не избухнем. 

Това, разбира се, няма как да стане на сто процента. Но, съгласете се, нима сте готови да наградите коя да е акция с петдневни аплодисменти. Октопод, Факири – ще изгледаме и това представление. Вярно, поуспокоени, защото част от налягането се е оттекло и общественото напрежение е наградено със спокойствие. Но скоро котлонът на реалността ще нагнети нови и нови градуси в тенджерата на нашето битие. Тогава – какво? Пак ли ще търсим къде да отпушим политически клапан. Или отново да напипаме малка престъпна артерийка като автокрадците например, откъдето да източим тумора? А защо не направим пробив в аортата? Или както е по-популярно да се казва: да изловим големите акули? 

Ще ви отговоря на тези въпроси. 

Ние сме част от тази голяма акула. Ние сме нейния зъб, опашка или хъс, ако щете. И не можем просто така да пуснем кръв от сърцето направо. Защото просто ще загинем. Как, обяснете ми, ще спрем да лъжем, да ругаем, да бием децата си, да крадем от държавата или дори безобидно да влачим средства от европрограми? Оставам безмълвен тук за въпросите.

Ето защо трябва да се примирим с клапата, откъдето някой отгоре определя колко точно въздух да изпусне от действителността. Днес са операции срещу бандити, утре политически чистки, а после – избори. 

Общественото недоволство може да доведе до главоболие. Затова не се учудвайте, че политическата хемодиализа трае години наред у нас. Имам чувството даже, че ни държат в състояние на изкуствена кома. Събуждаме се само когато пускат налягането от инкубатора ни. Спомняте ли си всички акции на МВР. Не? Спомняте си само днешните? – нормално е. След силно зашеметяване, следствие на прекарани години в тенджера под налягане, мозъкът ни се отделя от кората и попива от така наречените негативи, които са като горчиви подправки. Тогава започваме да не се впечатляваме от новини за поредното насилено или пребито дете, от увеличаването на раковите заболявания у нас и за нивото на песимизъм в редовно масажиращата ни статистика.

Чудя се само, какво ли би станало, ако всички накуп, като в казармата, отидем в БЧК и дадем кръв? Дали ще спадне общественото недоволство, бандитите да намалеят, а политиците да забравят да лъжат. Налягането в колективното несъзнавано – ако мога да използвам езика на Юнг – ще се успокои навярно. И единственото налягане в организма ни ще е бобецът по време на пост, който оставя в стомаха ни неприятна подутост. Но тя се освобождава след един колкото човешки, толкова и  инстинктивен напън. Тогава газът на нашето недоволство, поставен в общата тенджера, ще задуши всякакви престъпните мераци. 

За съжаление това е малко трудно осъществимо и стига до вратата на абстракциите. Остава ни само надеждата в апела, че политиците и хора с власт ще напипат пулсиращата вена на престъпността. Нека не афишираме малките артери с гръмки имена, откъдето може да се източи дребен сърбеж. Дайте да помислим за „Тих огън”, „Невидима буря” или „Студена справедливост”. Защото, ако и този път всичко е само една пропаганда, тенджерата ще се взриви и тогава да му мислим как ще събираме разпилените си парчета. Затова – след автокрадците очакваме и другите техни синоними да минат през клапана на системата – повече кръв да се пусне, за да си почине обществото от страшното главоболие.

О, и не забравяйте да си мерите кръвното налягане след всяка акция на полицията. Ако е нормално, значи можете да целунете ръка на управляващия ви личен лекар.  

Без цензура | 25-02-2010, 15:51 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Знам, че по дефиниция трябва да мразим гърците, както мразим турци, сърби и румънци. Македонците не ги броим, имаме си ги за свои.

Тези дни обаче гърците изнасят урок по демокрация. Не само на нас, а и на всички, на които новият световен ред изземва права и вменява единствено задължения и отговорности. Гражданите наистина трябва да бъдат отговорни, но първа отговорност е подозрителността и критичността към менторите на цивилизацията.

Точно това правят гърците в момента – общонационална стачка срещу „затягането на коланите”, които предприема правителството под натиска на Европейската комисия. За да върже и без това орязания бюджет, гръцкият кабинет предвижда замразяване на заплати, по-малко работни места, вдигане на пенсионната възраст, намаляване на премиите на служителите. Гърците протестират срещу всичко това, борейки се за хляба, здравето и социалния си статус.

Финансовият недоимък, разбира се, си има предистория. Днешната криза е следствие на дългогодишен разгул в консумиране на европейски фондове и щедри държавни поръчки. Гърция потребяваше повече, отколкото плащаше. Сега идва ред на сметката. Но кой я плаща? Ако гръцкият комбайнер или докер е изяждал чужд хляб, то гръцката олигархия направо е преяла с цял хлебозавод. И е складирала тонове палети за черни дни. Поради това тя днес търпи минимални щети. Всичко е за сметка на обикновения  човечец. Или както пише на един от лозунгите в Атина - „Да се облагат с данъци спекулантите”. На друг: „Да плати плутокрацията”.

Ситуацията в Гърция поражда много въпроси. „Кога ядохте, не ревахте” биха казали мнозина. Но кой даваше зелника? На докерът не му е работа да управлява, неговото задължение е да товаро-разтоварва и консумира. И от двете е правил толкова, колкото може. Да протестира срещу високата си заплата? Или срещу икономически необоснованите нови работни места? Кой би го сторил? Та функцията му не е да пести от заплата или да недоволства от социалната политика на правителството си. Други са отговорни за тях, други е трябвало да вземат верни решения. Днес западната преса е пълна с присмехулни материали как гъркът живеел с цел да работи малко, да печели много, да си купи нов хладилник, пералня и да гепи колкото може. Моля? Кой е чужд на гореизброеното? Кой няма да вземе, когато му дават? Когато през 2004-5 г. у нас царят финансираше предизборни чешмички, ние трябваше да не пием от тях, или да не ги строим, щото царедворците крадяха от парите? Или ако Масларова е хвърлила неоправдано милиони левове в социалния център в Стара Загора, ние не трябва да влизаме в него ли?

Отговорни са хората, от които зависи. Затова днес гърците протестират както срещу Европейската комисия, която дълги години си затваряше очите, така и срещу собствените си управници. Демокрацията е ефективна, когато социалните групи си изпълняват не само задълженията, но и защитават правата си. Даже са длъжни да ги отстояват, ако искат демокрацията да функционира. Елитът е отговорен да управлява и да взема решенията. Масите под него трябва да го контролират, да са будни, недоволни и непрекъснато да го държат нащрек да не бърка. Ако има виновни за днешната ситуация в Гърция, освен управляващият елит и европейската бюрокрация, вината не е в докера. Вината е в икономисти, политолози, опозиционери, журналисти  и други уж напредничави умове, които трябваше да предвидят днешните проблеми. А те също пируваха на масата на управляващия елит. Както в България. Имаше и трезви гласове, но те потъваха в общото задоволство.

Паралелът с България е твърде любопитен. И ние 20 години все затягаме коланите, което напоследък няма смисъл, тъй като пицата, която ни предлагат, е постна. От нея гащите сами падат. А ние? Питаме защо сме на това дередже? Протестираме и се чудим дали пицата е постна по принуда, или е такава, просто защото някой министър ни го казва? Търсим ли отговорност от премиера Борисов, който вече 9 години под една или друга форма е в управлението на държавата? Когато твърди, че „Станишев е виновен”, или пък „президента пречи”, питаме ли се, дали тримата нямат обща ловно-рибарска дружинка? Т.е. не са ли част от плутокрация, подобна на гръцката? Не, ние сами се отказваме от пицата. Не че не сме гладни, не че им вЕрваме, ама си траем. Защо си траем, не знаем, просто.... си траем.

Гръцките фермери създадоха доста проблеми на българския бизнес с блокадата на границата. Ние приехме всичко искрено и лично, макар протестът им да не бе насочен срещу нас. Ние по принцип сме гневни на прочутата им наглост и арогантност, които – честно казано, са съвсем друг въпрос. Как отговорихме на гръцката блокада? Ами с псувни, нерви, упованието Бат’ Бойко да ги оправи... ВМРО например пробва да организира контрапротест, бойкот на гръцки стоки и туристи в Югозападна България. Но никой не откликна поради „страх от провал на бизнеса”. Ядосвахме се, че не ни пускат в Гърция, ама не посмяхме да им попречим да влизат в България. Поради което гръцките трактористи изоставяха машините и хукваха да разпускат в нашите кръчми и бардаци. Ние решихме да ги накажем, като им вземем парите...

Така не става. Щом гръцките граждански протести ни създаваха проблеми, ние трябваше да им отговорим със същото. Ако сме граждани.

Вероятно ще се научим. Време трябва. Все пак нашата демокрация прохожда, а тяхната е най-старата в света. И не се подлъгвайте по насилието, което упражняват някои гръцки демонстранти. Мърша има навсякъде, а и провокатори. Властта по света е една и съща – най-обича да вкара провокатори в протестите, за да ги дискредитира, а и да понабие мирните хора. Да ги нашамари, с цел на другия ден да останат вкъщи.

Без цензура | 25-02-2010, 12:20 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Интервю на Даниела Иванова с председателя на Адвокатския съвет във Варна - Димитър Петров

Димитър Петров е роден на 06.11.1956 г. Завършил е СУ „Климент Охридски” през 1982 г. От 1983 до 1992 г...

Без цензура | 25-02-2010, 08:11 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Седем, не осем вече, коли подминах на магистралата само между Провадия и Девня, които бяха спрели в аварийната лента със спукани гуми!

Така, без да спира да брои, възкликна на редакционния телефон читателят-репортер на ВарнаУтре Христо Димчев. Той тръгнал днес по обед от София, но такова чудо с надупчения асфалт като това преди Варна, никъде не видял.

"Най-страшно е между Провадия и Девня. Аз спуках гума на дупка още на първия разклон за Провадия. Уж за икономия тръгнах с кола, а не със самолет, а сега с ремонта на гумата и джантата, ми излезе два пъти по-скъпо. До мен беше спрял със същия проблем англичанин - тръгнал от Западния бряг на Острова с кола, стигнал до България без проблеми и току преди Варна минал с висока скорост през дупка в тъмното и спукал гума. "Но имаше знак, че това е магистрала, имаше знак за магистрала", повтаряше човекът, докато се суетеше около колата си и сякаш беше склонен повече да вярва, че не е довидял нещо, отколкото, че някой може да сложи знак за аутобан на това подобие на швейцарско сирене", разказва ни Христо. Той пътувал до Нови пазар преди 2 дни - на отиване, по светло, подминал само 2-ма сменящи гуми водачи. След 18 часа, на връщане, те вече били 4 само за 20-те километра между разклона за Провадия и Девня. Тази вечер обаче станал свидетел на нов рекорд. "Чух по радиото, докато карах, че ще има протестно шествие срещу дупките във Варна. Там съм, и ще си нося изкривената джанта да я сложа вместо великденска украса на някое дърво пред Общината", закани се Димчев.

Без цензура | 22-02-2010, 20:26 | varnautre

Добричлийка е била атакувана с телефонно обаждане от чужбина в 23.30 часа, оплака се тя пред ВарнаУтре.

Непознатият номер +263913792939 й се сторил странен и тя веднага проверила в интернет от къде я търсят. Оказало се, че повикването, което тя пропуснала е от Зимбабве, а в интернет сайт "ожилени" се оплаквали, че това е импулсен телефон.

Изгорелите разказват, че са получавали обаждане от непознатия номер от чужбина по всяко време на денонощието. С кликване или прекъснато обаждане ги провокирали да върнат разговора. В някои от случаите ги зарибявали, че печелят награда. Докато прекъснат, са навъртели солена сметка, от която се облажил организаторът с компании в Нигерия, Зимбабве, Барбадос или някоя друга чуждоземска държава. Измамени засекли, че всяка минута разговор им струвал по близо 20 лева. Дамата от Добрич отправя апел към всички да не звънят на непознати телефони от чужбина, за да не останат изненадани от сметките си.

Без цензура | 22-02-2010, 11:09 | varnautre

Сагата с генно-модифицираните организми (ГМО) е на път да приключи. ГЕРБ обеща да остави 30-километровия буфер от „Натура”, който ще попречи на индустриалното отглеждане на хибридите. Редица култури ще се ползват от специална протекция. Тъй като тези добри новини не бяха произнесени в пленарната зала на парламента, а само в комисията по екология, и понеже иде реч за ГЕРБ, винаги има подозрение, че в крайна сметка всичко ще се гласува на обратно. И все пак този път гражданството като че ли успя. Щом и Първанов се присети да яхне вълната, обещавайки вето, значи на ГМО-то му е спукана работата.

Скандалът по този закон може да се разглежда в много аспекти, най-важният от които е първият пробив на гражданското общество в отстояване на интересите му. И друг път властта се е вслушвала в мнението на хората, но за първи път имахме спонтанен, но добре организиран протест, без партийни и синдикални опекуни, по важна, но непопулярна тема, която трудно събужда активност. Не е новина, когато акцизът на ракията стресне хората. Новина е, когато го направят три странни букви, неизвестни първоначално за широките маси, а майките, еколозите, земеделците  и други мирни хора, се окажат по-силни от цялата държавна машина.

Но любопитен е и още един нюанс. По-скоро интрига, чийто отговор до голяма степен може да обясни родните властови безумия. Питането е: корупция ли движеше мотивите за пускането на ГМО, или ставаше дума за откровена тъпотия

Богатият опит сочи, че кешовата причинно-следствена връзка „взел-дал” е определяща в битието на българските политици. Особено щом стане дума за големи корпоративни интереси. Световната практика също показва, че ГМО прелита над океаните на крилете на парите. Още от самото начало подозренията бяха, че някой голям човек е прибрал големи пари, затуй прави големи промени в закона. Съмненията бяха срещу зам.-министъра на околната среда  Евдокия Манева, началничката й Нона Караджова, земеделският й колега Мирослав Найденов и всички по веригата.

Категоричен отговор на „корупция или тъпотия бе всичко това” не може да се даде. Ние не сме в главите и джобовете на управляващите, че да знаем. Но можем да съдим от действия и бездействия. Този път изглежда, че пари май не са взети, а иде реч за безхаберие. Макар точно на корупция  да си приличаше.

Нека проследим детайлно хронологията на целия скандал:

1.    Министерството на околната среда и водите (МОСВ) под давлението на Манева стартира през октомври промяна в досегашния рестриктивен закон за отглеждане на ГМО. Мотивира се с писмо от Европейската комисия, в която България била заплашена със санкции, че не е либерализирала режимите за засаждане подобно на ЕС. Еколозите се бунтуват, проблемът получава гласност. Родители от БГ-мама негодуват, фермери също научават за риска. Недоволството тръгва като лавина. Всички искат да видят прословутото писмо, Манева го крие.

2.    Европейската комисия също крие писмото, тъй като документи, касаещи процедури по хармонизация с директивите, били конфиденциални. Все пък българските еколози се добират до информация, че писмото хич не е толкова заплашително и касае не отглеждане за търговски, а само за научни цели. МОСВ леко започват да сменят плочата: „Законът ни така и така не е хармонизиран, трябва да се промени, защото комисията  БИ МОГЛА да ни наложи санкция”. Което е вярно. ЕК, наистина, би могла.

3.    Журналисти най-после се добират до въпросното писмо. То наистина касае единствено научните изследвания. ГЕРБ и Манева вече прегарят в огъня на общественото недоволство. МОСВ прави тотален завой: промяната в закона щяла да касае само науката, никой никога не бил говорел за друго. Което не е вярно. В парламентарните комисии е истински батак, тъй като депутатите нямат хабер от материята. На сцената излизат учени от БАН, които консултират закона. Те правят всячески опити ГМО да се либерализира. Махат буфери, отхвърлят клаузи и т.н.

4.     Общественият натиск като никога е мощен и организиран. Американският посланик Джеймс Уорлик скача в защита на ГМО. Социолози и политолози, изведнъж, без никой да ги пита, започват да обвиняват природозащитниците в глупост и консерватизъм. Депутатите от ГЕРБ и „Атака” решават хем да променят закона, хем да наложат 5-годишен мораториум. Което за известно време наистина е решение на проблема. При едно условия – ЕК да няма нищо против мораториума. А още с раждането на чутовната идея отговорни фактори от комисията заявяват, че мораториумът е правно необоснован и ще бъде оспорен от ЕК веднага.

5.    Става ясно, че мораториумът няма да работи. Дори и медиите – като никога досега, са настроени срещу властта. След скандали, дискусии, есемеси по късни доби и личната намеса на Цецка Цачева, се решава досегашните рестрикции да останат в закона. С други думи – хем да бъде променен според изискванията на ЕС, хем да въвежда ограничения, които практически да го блокират (буферите спрямо „Натура”). Това добро решение бе подсказано на МОСВ още първия ден от юристи, но властта така и не се вслуша. Направи го в 12 без 5, след като извървя целия кръг до осъзнаване на собствената си глупост. Бяха нужни много гняв, клетви, глупости и откровени лъжи, за да се прозре очевидното.

6. Като капак на всичко земеделският министър Мирослав Найденов казва в парламента, че нямал нищо против ГМО във фуражите. Против бил ГМО в храните, против засаждането, ама за фуражите ГМО-то не било проблем. Найденов прави изявлението в отговор на депутатско питане защо е подкрепил ГМО-хибриди на заседание на съвета на министрите на ЕС.

След цялата хронология пак да се запитаме - пари ли са взели управляващите? По-скоро всичко е плод на глупост и наведено бързане да се харесаме на ЕК, САЩ и господарите на света. Да правим неща, които никой не иска в стремежа да се изкараме по-европейци от Франция и Германия. Стара Европа, вкл. и тези две държави, от няколко години се мъчат да ограничават ГМО, след като се опариха от проблема. И се карат със същата тази ЕК, пред която ние коленичим. Но кой наш управник да види, да прочете, да прозре... Да събере смелост, да проучи чуждия опит, да се загрижи за националния интерес, да види как може да бъде защитен... Вместо това властта очевидно се бе задълбала в чиновническо буквоядство. В законотворчество, колкото да се намира на работа и да се хвали, че оправя несвършеното от предшествениците. Вероятно някой голям човек наистина се е надявал един ден целият труд да бъде възмезден. Но сега явно не е, тъй като българската земя в крайна сметка остана затворена за ГМО.

Ако управляващите бяха взели пари, нищо нямаше да ги спре. Както нищо не спря учените от БАН, чийто институти отдавна се финансират от американски донори. Както не спря и политолозите по същите съображения. Но явно парично-стоковата верига този път е била по-къса. Сергей Станишев каза, че натиск за пускане на ГМО е имало и спрямо тройната коалиция, но тя устояла. Някой вярва ли, че точно тройната коалиция нямаше да се изкуши, ако бяха разиграни пари? Чакъровци, Кабилци и Гагаузовци щяха да устоят?

Всъщност, публичното лобиране от страна на посланика говори за натиск към властта по правилата. Защото, ако не беше по правилата, посолоството просто нямаше да се обади.

Всичко това е просто хипотеза. Но все по-вероятна с оглед на многото подобни глупости, сътворени и преправяни в движение от ГЕРБ. Приличат и на други каши, надробени от властта последните 20 години поради тъпотия, слепота, инерция и угодничество. Рушветът обикновено е начин за въздействие върху умни хора. Пък глупавичките, особено в страна без граждански традиции и със слаба държавност, можеш да ги прекараш и без рушвет.

Българската политика е пълна с недотам умни хора. 

Без цензура | 21-02-2010, 20:08 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Неделя е! Най-мързеливият ден от седмицата. Излежaваш се в леглото до късно, пиеш си кафето повече от час... Спокойствие! Време за теб! Време за хубава музика и разходка с любимите хора..., за книга, филм и релаксация!

Без цензура | 21-02-2010, 10:17 | ХРИСТИНА МАРИНОВА

Напоследък имам чувството, че живея в криминален сериал. Вярно, занимателно е. Няма време за скука. Непрекъснато нещо се случва. А в редките случаи, когато престъпници, съд и прокуратура слязат за миг от сцената, веднага се отваря една голяма рекламна пауза, в която сценаристи и главни герои се потупват гордо по гърдите и изтъкват великолепните си качества, благодарение на които страната ще излезе от блатото, ще се покатери на брега и ще потегли с широка крачка към щастливите светли европейски хоризонти.

И така: в държавата няма време за нищо, освен за криминалета и за PR. Напрежението се долавя във всяка секунда от съществуването ни. То извира от вестникарските заглавия, от телевизионните екрани, посреща ни сутрин с първата крачка към работното място и не си тръгва дори, когато вечер се завиваме през глава и се опитаме да посънуваме малко. Имам приятели, които напоследък се оплакват, че сънуват министри. Имам приятели, които не се оплакват, но съм сигурна, че това им се случва. Навсякъде цари оживление. Дневният ред е екшън от първа до последна точка.

По страната се влачат смъртно ранени октоподи, а властите последователно съсичат пипалата им... Още мъничко ... и ще стигнем до „хепи енда”, когато престъпната пихтия ще бъде окончателно поразена и народът ще изтръска от гърба си тежкото криминално бреме и ще задиша свободно... толкова години след избухването на демокрацията, толкова години след началото на мечтите, толкова години след края на отчаянието. Обвиняеми и свидетели утъпкват пътеката между следствието и съдилищата, Трактора разлиства обвинение след обвинение, прожектори денонощно осветяват нови организирани престъпни групи за разпространение на наркотични вещества, или за внос на контрабандни цигари, разкриват се опити за застрахователни измами, издирвани от Интерпол най-сетне биват задържани. Министри от предния кабинет потеглят към съда, неуморни блюстители на закона вече целите са в пришки от писане на обвинителни актове срещу НАПаджии, корумпирани шефове на агенции, заместник-министри и друга подобна криминална твар. Екшън: от горе до долу. Всички сме набрали инерция и горим в общото дело. Имам чувството, че ако някоя сутрин се събудим и слънцето мързеливо свети на хоризонта, сутрешните блокове предлагат закачливо-обтекаеми новини без никакъв елемент на престъпление, наказание или правосъдие, а ние си пием сутрешното кафе с празен и блуждаещ поглед, защото всичко е скучно и никой никого не е арестувал, и нито една престъпна групировка не е попаднала в капана... това ще означава, че през нощта някой е подменил държавата.

Иначе нещата от реалния живот изглеждат твърде съмнителни. Завладяващото криминале на живота върти интересни сюжети, в които не остава нито един необвинен и неарестуван фактор. Вероятно по-реалистичната версия за онази странна сутрин, когато всичко ще бъде различно, би трябвало да звучи така:

„Събуждаме се една сутрин и установяваме, че всички са арестувани, а в сутрешните блокове вървят рекламни клипчета на спасителите на нацията, победоносно настъпали ужасния октопод, който  се гърчи в краката им. Никой не пие кафе. Никой не гледа. Никой не коментира, защото всички са заети да си прелистват обвинителните актове”. Шегувам се, разбира се. Просто допълвам впечатлението от крими-сериала, в който славно отброяваме часовете и приоритетите на всекидневието си. Още повече, че през седмицата от разговор на главния прокурор с представители на едрия бизнес научихме, че сериалът „Октопод” ще бъде много, много дълъг и държавата ще продължи  дезинфекцията с всички възможни средства. Така, че: няма отърване! Криминале, реклама и бурни аплодисменти: това е графикът.

Ако някъде преливат реки, ако по пътищата зеят кратери, ако се активират свлачища, ако техниката е недосстатъчна, а пари няма, не обръщайте голямо внимание. Докато трае криминалето, тези второстепенни елементи вероятно ще се оправят от само себе си. Важното е, че ще можем да теглим по-големи потребителски кредити, за да си купуваме по-големи телевизори и на тях по-внимателно  да гледаме как арестуват престъпниците. Така, увлечени в екшъна, изобщо няма да забелязваме, че главницата е висока и сумите за изплащане са непосилни. А благодарение на добрината на законодателя, когато се събираме с приятели по кафенетата, ще продължим да коментираме мафията не на чист въздух, а както е редно: обвити в цигарен дим. В посттоталитарното източноевропейско творчество гъстите кълбета  цигарен дим около главите на героите символизират напрегната мозъчна дейност и свръхинтелигентни послания.  

Страхотно е! Само на моменти Европейската комисия ни разваля настроенито с традиционни заплахи от типа на последната: че ще ни глоби с 20 милиона евро заради прословутия „код 6”. Но ние много не се даваме, увлечени в сюжета на българския „Октопод”.

Впрочем, до края на сериала има още много време, така че, използвам момента за следното предложение:

Да сменим входната табела, на която пише „България”, с друга – по-актуална, на която е изписано: „Криминале. Вход само с обвинителни актове, за изход се плаща по споразумение”.
 

Без цензура | 20-02-2010, 12:21 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

19 февруари е. Датата, която в българската история завинаги е белязана от сянката на едно бесило, край което е нямало българи, и до което е можело да не се стигне, ако преди това беше имало. Ако България има фигура, която е безспорна, без да предизвиква пристъпи на сантименталност и, независимо от времето, някак незабележимо да се отръсква от всякаква помпозност, това е Левски. И понеже всяка нация има както своя един герой, пред когото отстъпват всички останали, така и историята на някое голямо предателство и още по-голямо снишаване след него, 19 февруари не е дата, на която да изпадаме в пристъп на свръхнационална гордост или краен нихилизъм. Можем просто да занесем цветето си пред паметника на Апостола и да се запитаме – колко въпросителни щеше да има в тефтерчето на Левски днес. И колко време ще ни отнеме на нас, за да запълним празното място – преди и след въпросителните. Тази седмица имаше попадения, но като цяло още не справяме добре с попълването на празните места.

Какво ни се случи от миналата събота до днес. Който можа – прости, който не можа – остана му да завижда на прошката, която си размениха бившият и настоящият премиер. Варна си има бюджет и достатъчно дупки, които да глътнат няколко пъти парите за годишни разходи, а правосъдието беше настроено

да пее „Ах, Стояна, ах, Стояна...” и да търси кой е карал трактора.

Или, по-лесното – кой не го е карал, докато той под прикритие кротко е разоравал държавната нивичка. Иначе почивните дни някои ги прекараха в блажено припичане под зимното слънце, други – в обикаляне да нагледат заменките. Съботно-неделният рейд на депутати от ГЕРБ беше с предизвестен край – дошлите на място народни представители можаха само да видят какво е загубила държавата, докато местните репортери допълваха картината с подробности, които винаги изпадат, докато новините им стигнат до столицата. Още веднъж ни напомниха, че земи край морето са купувани на цени по 7, по 15, по 27 лева квадратния метър, че са продавани земи от НАТУРА, че новите собственици са или известни фигури или пък, напротив, никому неизвестни двайсетинагодишни девойки. Накрая депутатите се прибраха в София, а след тях остана едно голямо „Е,и?”, за да виси над заменките и над глобите за тях.

Една друга категория хора пък прекараха почивните дни в нескокойно въртене, след като в петъчната „Панорама” разбраха

как Бойко Борисов пожелава „лека нощ”

Несебърският кмет даде заден ход за спортната база, която държавата побърза да превърне в национална. В дирекция „Миграция” нямаха такъв късмет и директорът Стефан Христов чу щракането на белезници заради някои лица, добили чудодейно статута на постоянно пребиваващи у нас, макар да не би трябвало да минават границата. Заради далавери, извадени на светло от Нова телевизия, изстина и мястото на Светослав Мичев, до понеделник директор на Държавната агенция за бежанците. В съда обаче ударът на миналата седмица завърши с октоподни гърчове в десетчасово заседание. Накрая в ареста останаха двама, трима излязоха срещу подписка, а на останалите двама им струваше по 20 хиляди лева. Вътре се оказа Алексей Петров – въпреки изявленията му, че е жертва на нов Народен съд, съвестен данъкоплатец и борец за финансови правдини, за което поиска да разкаже и на американския посланик. Но пък от капана на постоянното задържане за втори път се измъкна Хамстера – иначе сочен за връзка между „Наглите” и „Октопод” и за дясна гума на Трактора. Бизнес и политика се омесиха в октоподната мъгла, появиха се едни свидетели, други се отказаха, изплуваха застрахователни договори за половината държава и едно забатачено дело за убийство – на прокурора Николай Колев. Най-важен обаче продължава да е въпросът –

къде са били трите сърца и най-вече мозъкът на октопода?

Защото, както казва лично вътрешният министър, на неформалното отвсякъде място басейн „Спартак” имало едни папки, на които мястото им е съвсем другаде заради класифицираната информация вътре. И никак не било ясно кой, включително от най-високите етажи на властта, се е възползвал от тях. А и в мътилката на „Октопода” май вече изчезнаха отговорите на други въпроси – какво стана с бандата на магистралните Крокодили, например, или с „Наглите”, които доста нагло пак са на свобода, или с истината за дългите прошки за измамите на Боби Цанков, или с назначените от Черничкия Красьо, за когото единствената промяна е, че си смени ходещия фолкаксесоар. Нищо от тези въпросителни не тревожи, поне на пръв поглед, българската полиция, защото главният секретар Калин Георгиев обяви създаването на

МВР Еntertainment

Според него, черно-белите кадри от пресцентъра на МВР вече са били всички рекорди по гледаемост в You Тube, където, ако не помните, предишната българска звезда се казваше Валентина Хасан. Мечтата на средния българин обаче едва ли беше да види спънат трактор. Средният българин, на когото пак започнаха да му крадат чистачките от колата и бурканите от мазето по-често от обичайното, си мечтае за по-сигурен живот. А полицаите обмислят стачка. Пак. Защото, ако се доверим на казанато от синдикалистите там, техника и бензин на държавната полиция се осигуряват от неформални спонсори, най-големият от които са самите полицаи. Средният българин си мечтае и за здравеопазване, на което да сложи оценка над средната, засега обаче препитването на МБМД показва, че българите пишат на здравната си система 3.67. Здравната и пенсионната реформа пак отидоха зад чертата на хоризонта – което дава повод за въздишка на облекчение сега, но ако вдигнем поглед над протърканите си обувки днес, ще видим, че отлагането без идея само

ще ни направи съвсем боси след години.

Защото, каквото и да си говорим, реформите започват тогава, когато станат неизбежни, а отлагането им „за след това” само ги прави по-скъпи, по-болезнени, с по-бавен и по-съмнителен резултат. Ни липсваше и стъпката „напред – назад”, тази седмица тя е върху здравния закон – депутати от ГЕРБ поискаха да се отмени пълната забрана на цигарите на обществени места. Мотивът на троицата беше, че в условия на криза забраната ще съсипе бизнеса, а и както казаха самите депутати – заповедта е много трудно изпълнима, защото нямало как да се осъществява контрол.

Не може да се изпълни, защото не може да се изпълни

е аргумент, който чуваме за втори път, след като друг народен избраник предложи с почти същата мотивация да отпадне идеята за имоти да се плаща само по банков път. Връхлетяха ни и глобални проблеми – насред обсъждането на руско-американските ракетни отношения България пак се оказа намесена не където трябва. Първо посланикът на Съединените щати спомена, че се водят разговори за разполагане на противоракетна отбрана в България. Което би трябвало да го научим първо от вътрешен източник. Въпреки възторзите на част от политическия елит, външният министър отрече информацията, което не попречи на руския посланик в НАТО да вдигне високо вежди и да обяви, че България трябва да преговаря и с Москва, не само с Вашингтон. У нас премиерът беше лаконичен - "Направил съм се, че не съм ги чул". На нас пък пак ни се причу, че „скоро” трима министри от кабинета "Станишев" ще бъдат дадени на съд - Николай Цонев, Валери Цветанов и Емилия Масларова.  Почти готов бил обвинителния акт срещу Мария Мургина, Раиф Мустафа и Росен Маринов.

Явно скоро ще станат три седмици след изборите

Защото толкова беше обещаният срок за въздаване на справедливост на най-високо министерско ниво. За такива ситуации е полезна административната мърфология – според коментара на Калвин Кулидж не е необходимо да обясняваш нещо, което никога не си казвал. Мърфологията у нас обаче винаги се чете постфактум. Това не пречи на изблиците на чиста и безкористна народна любов. Премиерът Борисов може и да ревнува, но тази седмица стиховете застигнаха бореца за ред, законност и справедливост Яне Янев. Разградската поетеса Павлина Стаменова го посрещна с

Родино мила - Майко изтерзана

Завет свещен - за всички времена...

Салют за Теб, Земя - богоизбрана.

Правописа и пунктуацията оставяме на съвестта на авторката, а продължението - на вогоните. Те биха могли да напишат и достойна фешън-рецензия за Виенския бал в София. Щраус беше пощаден от балкански аранжимент, но не бихте го повярвали, ако видите само снимките - многобройните Златки на българския „елит” успяха да демонстрират гардероб, достоен за началото на всяка ХХХ-продукция, а на посланиците им остана необятно поле за проява на естетическо самообладание. Покрай тях незабелязана остана друга заплаха. След като Законът на електроните съобщения мина и там спорният интерфейс, макар и кръстен другояче, си остана, група граждани решиха да протестират от балкона на Народното събрание със сигнални жилетки с надписи "Аз не съм терорист!". А председателката на Парламента Цецка Цачева ги изгони оттам, като заяви, че, ако трябва,

тя ще се съблече и ще ходи гола по улиците,

само и само да нямало "октоподи" в България... Засега тази лейди Годайва на средна възраст не е реализирала заплахите си, но то явно е заради умората. Същата, заради която тя обяви началото на днешния парламентарен контрол за 11, а не за 9. И разбира се, това нямаше нищо общо с президентското вето върху Закона за митингите, който иска да ни прати да си протестираме там, където няма да пречим. Във Варна тази седмица пак не приключи делото срещу юридическата мафия, оставила някои варненци без имотите им. За да не бъде постигната крайната цел –

пълно изтощаване на прецаканите,

и те решиха да се организират и да дадат отпор с гражданско сдружение. Не ни липсваха обаче наводнения, свлачища и олимпийски слалом – все повече върху, а не между уличните дупки. Все пак пълненето на най-големите започна, а кметът Кирил Йорданов ритуално изми ръце пред заплахата от застрахователни искове срещу Общината – „Нямам нищо против да се съдим със застрахователите. Но, за да ни осъдят, най-малкото първо трябва да докажат, че ние умишлено ги изкопаваме тия дупки по улиците”. Дали е имало умисъл, когато уличните терминатори са били допускани да копаят, или пък когато е трябвало да им се търсят гаранции по ремонтите, това е далеч по-любопитен въпрос. Както и какво стана с

най-скъпата баня на Балканите – варненският централен площад

Около 500 квадрата плочки там вече приличат на попара с бисквити и сега ще ги ремонтират. Но пък се намериха виновните – партиите, които са си организирали там предизборните митинги. За които със сигурност са имали разрешения. Но пък поне Варна има бюджет – харесван от вносителите, неприет от градската опозиция и в очакване на европейски пари. Панацеята ще се ползва по рецепта, вече дадена на кметовете от премиера Бойко Борисов в Пловдив. В нея е написано какво не трябва да правят овластените по места, за да не им се налага да си правят публично словесно сепуко пред избирателите. Информационната бележка на Бойко Борисов относно индикаторите за измами по структурните фондове със сигурност няма да е толкова разстърсващо четиво, колкото белетристичните партийни бележки на предишния премиер. Но пък може да се окаже доста по-полезно. Защото и тази седмица не ни се размина без поредната европейска глоба – този път заплахата е за над 20 милиона евро заради нарушения в Земеделското министерство при изплащането на субсидии. Макар „отличниците” на седмицата да са другаде. В отдел "Рибарство и аквакултури" процентът на усвоени европари през последните две години се е движел от чистата нула до осем на сто. Което не е необичайно – одитът е установил, че за 18 месеца или година и половина ефективността на един служител се е равнявала на
половин обработено заявление за субсидия.

Поне ще има кой да гледа охлюви за европейците, без да се нервира.

Без цензура | 19-02-2010, 18:02 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ