Всеки, който през по-голямата част от живота си след пълнолетие е бил данъкоплатец, трудно може да бъде обвиняван в неположени усилия за интеграция на малцинствата. Защото е финансирал безплатното образование и е осигурил равноправен достъп до него на всички етноси. Техният отказ да научат азбуката е достатъчно основание от данъкоплатеца да бъде снета отговорността за базисния интелект на малцинствата. Либералните дупедавци, представящи се за правозащитници, обаче не искат да освободят работещия човек от финансовото робство. И изкуствено му вменяват, че завинаги е длъжен на необразованите аутсайдери. В тяхната последна пропаганда за защита на турските новини могат да се преброят поне 10 мита, които се опитват да запазят статуквото на антиинтеграцията.  

Новините на майчин език са право

Можеше и да бъдат, ако малцинствата някога са били лишавани от правото да учат официалния език. Потенциалната аудитория на новините е неграмотността, иначе от тях нямаше да има рационална нужда. Историята на образованието в тази държава обаче е безплатна още от турско време. И неприсъствието на турците в клас може да бъде обяснено само с безразличие и мързел, което е много неизвинено отсъствие. Социални марди, цял живот непожелали поне от уважение да се научат да разговарят със съседите на един и същ език – заслужат в най-щедрия случай жестономичен превод. Те си избраха тази форма на комуникация и затова е нахално да имат дори 10 минути ефир с друг превод. 

Няма ли други проблеми  за разрешване

Със сигурност има и други. Но това не означава, че този е маловажен и няма нищо общо със стратегията за държава. Неграмотността не може да бъде елиминира с толериране. Нейната градация още отсега е икономически проблем, който все повече ще се задълбочава. Държава с нисък коефициент на интелигентност произвежда и нисък коефициент за пенсия. Защото необразованото население може да се реализира само като евтина работна ръка. Тя ще оцелява някак, ще внася някакви осигуровки, но няма да има особени постижения в класацията по жизнен стандарт.  

Новините интегрират малцинствата

Навсякъде най-добрата формула за интеграция е труд + език. Към работоспособността на турското малцинство нямаме забележки, но и няма как да му го кажем. Временно можем да вдигнем комуникационната бариера с помощта на преводач, но в преспектива това ще се окаже грешка. Защото езикът преди всичко е социализация. И който не го владее, трябва да бъде стимулиран да се промени. А не заради образователния си мързел да получава медиен комфорт и това да се нарича интеграция.

Свалянето на новините ще предизвика етническо напрежение

Тяхното излъчване вече е предизвикало такова напрежение, но в обратната посока – от малцинството към мнозинството. И каквото и да се случи с новините – нечии чувства винаги ще бъдат засегнати. Понеже за тяхното измерване нямаме друг критерий освен количествения – чувствата на мнозинството е логично да са с предимство.

Референдумът е унизителен за турското малцинство

За да бъде унизен някой, в поведението му трябва да се забелязват елементарни признаци на самочувствие. Аудитория, които доброволно си е причинили езикова малоценност, няма как да бъде обидена заради езиковите си комплекси. Тя е лишена от социално достойнство, защото няма нищо против да бъде възприемана като второ интелектуално качество. Иначе досега да беше научила официалния език и да гледаше с нас новините на български.  

И без това никой не гледа турските новини, на никого не пречат

Негледаемостта на един медиен продукт означава, че няма потребност от него или че той е некачествен. Тъй като рейтингът е постоянно нисък – масовата информационна функция на новините се обезсмисля. А те се превръщат в ефирен паметник на антиинтеграцията, който дразни данъкоплатеца.

Референдумът ще струва скъпо, по-добре да дадем парите на пенсионерите

Наистина ще струва, но точно БСП, лансираща този довод, преди няколко месеца отказа да спестява от избори 2 в 1. Доводите тогава бяха, че демокрацията е скъпо удоволствие. Прекалено скоро беше, за да приемем, че стойността й е девалвирала само за половин година. Демагогия е всяка сума да бъде изчислявана в социални помощи. Защото подобно счетоводство може да бъде приложено и за държавните субсидии, които нито една партия не е отказала от загриженост към пенсионерите. Те също могат да спечелят от свалянето на новините. Но не под формата на коледни добавки, а на повече ефир. Пет дена по десет минути – това е време за един сериал повече на седмица.

Референдумът ще втвърди електората на ДПС

Възможно е, но няма достоверна социология, че ще се случи. Защото умственият капацитет на електората е загадка, която става все по-голяма. С колкото повече нечистоплътни съмнения се обгражда ДПС – толкова повече гласоподаватели събира. Друга партия на нейно място досега щеше да е изчезнала. Но таргетът й има съвсем различни разбирания за политически морал. Които могат да бъдат реформирани единствено с образование. За него работят всички данъкоплатци, но жестът им остава неоценен.   

Целта на референдума е да вдигне закъсали рейтинги на политици

Ако някой вярва, че така се вдигат рейтинги – значи признава потенциала на идеята за референдум. Целта на политиците е да бъдат харесвани. И ако някой от тях може да спечели симпатиите чрез подобна кампания – проблемът не е в него, а в малцинствата. Които сами са създали стереотипа за себе си и не полагат усилия да го променят.

Правозащитниците работят за интеграция на малцинствата

Ако зависеше от правозащитниците – циганите ще продължават да живеят безгрижно, безпросветно и незаконно. А бабите с шалвари – да се държат като хора, които са в държавата за малко и нямат време да учат езика. Много повече от всички либерални дупедавци искам тези хора да се интегрират. И затова ходя на работа, за да могат поне техните деца да говорят с мен на български. Интеграцията – това са моите данъци, осигуряващи безплатното образоване. Докато либералните безделници се опитват да оправдаят мардите, които не са се възползвали от него.   

Без цензура | 18-12-2009, 09:36 | varnautre

Голям екшън се вихри напоследък в „обществения живот” на България. Референдуми, изловени банди, хлевоуст финансов министър... Перли и листопади между премиера и президента, дързости от Доган, красоти от Румяна Желева.

На скептиците им се струва, че Бойко Борисов е повдигнал с две ръце света, завъртял го е тъй, че да направи цял оборот и пак да се спре там, където е бил. Не е вярно. Много неща в България наистина се променят. И то още от 1 януари.

Скачат акцизите на промишлената електроенергия (40%) и горивата. Бензините ще поскъпнат с 10-15%, токът...

Без цензура | 18-12-2009, 07:51 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

С този термин не желая да навлизам в чужда за мен професионална област, нито да се правя на интересна. Просто онзи ден, докато фоново слушах някакви новини, тази част от изречение, свързано с проект „Красива България”, някак натрапчиво се заби в мислите ми. Дори не върнах лентата, за да изясня за себе си какво отново е направил въпросният неизвестен извършител. От личен граждански опит, натрупан през изминалите години  добре зная, че този опасен, безпардонен, изключително лаком и хищен човешки екземпляр обикновено злоупотребява със служебно положение,

възползва се от мястото си в обществото, присвоява огромни средства, предназначени за важни  каузи...

Без цензура | 16-12-2009, 20:17 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

През пролетта човек се измаря. Все не може да свикне с темпото: денят му се струва муден, тежък, изморителен. Лятото – о, през лятото пък настават такива жеги, че е направо непоносимо. И на всичкото отгоре е опасно да се излиза по улиците заради заплахата от слънчев удар. Есента депресира. Това неприятно окапване на дърветата, първите студени дни, продължителните есенни дъждове, скъсяването на дните – всички тези причини спонсорират едни от най-дълбоките човешки депресии.
А какво да кажем за зимата?

Зимата е най-тъжният и най-нещастният сезон. Тя е студена. Можеш да замръзнеш. Като завали сняг има опа...

Без цензура | 14-12-2009, 08:32 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Властта в България винаги е била обвита в тайни и загадки. Колкото повече се приказва, толкова повече са съмненията. Все по-актуална става темата колко точно открадна предишното правителство.

Че е много, знаем. Но колко точно - никога няма да разберем, тъй като това би станало най-ясно в съдебната зала. А на там никой не се е запътил. Мургина я забравихме. За Гагаузов никой не се сеща. Ще има един-два съдебни процеса срещу второстепенни фигури, колкото премиерът да се изпъчи пред избирателите и Брюксел.

При това положение ни остава да си правим изводи от думите. На тия, които приказват най-силно – господа...

Без цензура | 12-12-2009, 06:09 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Хората, извършващи престъпление, се стараят да не попаднат в медиите. Но той направи точно обратното. Взе автобус със заложници, за да влезе първо в праймтайма, а после - в затвора. Сключи най-скъпата медийна сделка на годината, като размени свободата си за няколко първи страници и ексклузивни репортажа. Продуцира нов телевизионен жанр, какъвто досега бяхме гледали само на кино – отвличане на магистрала с преки включвания от мястото на събитието. И само няколко месеца по-късно никой не си спомня за него.

Името му е Мирослав Блажев-Атила. А потенциалът му за рейтинг е с изтекъл срок на годност, както и присъдата му. Нито една камера не го посрещна на излизане от затвора, въпреки че на изпращане имаше журналистическа навалица. И въпреки че беше съвсем скоро. Героят на първото новинарско реалити се прибра незабелязано в анонимното си вкъщи. Медийната му слава заслужаваше кратък епилог, но Атила вече не е интересен на никого – поне докато не насочи пак пистолет в пълен автобус. Никой досега не беше правил подобен жест, за да спечели първото място в централната емисия новини. И само заради това Блажев заслужаваше скромно ефирно пенсиониране.

Телевизиите се оказаха неблагодарни към революционера на bg тероризма и медийното му отразяване. Той беше изпратен без думи и кадри в килера за употребените петминутни герои. Които са служили вярно на рейтинга, но вече не могат да послужат за нищо. Които са продали своята кратка история и са фалирали завинаги интереса към себе си. Които са мастурбирали в къща с камери, разказвали са семейни извращения пред детектора на лъжата и са преминали всички граници на самоуважението, за да бъдат запомнени. Но накрая са завършили в клуба на анонимните известни. Така преминава медийната слава, дами и господа за един ден – много по-бързо и от малка присъда за похищение. За да се заразите от хроничен ефир - трябва да подпишете договор за информационен обмен със службите, да си имплантирате периодично силикон, да преспивате редовно с колекционерите на манекенски вагини или да си удължите пениса. Всичко това осигурява много повече шансове за трайно присъствие в праймтайма, отколкото кратък пристъп на обикновена диагностицирана лудост.

За ред, законност и праймтайм – заради тях Атила извади пистолет. Заради помятане след катастрофа на бременната си приятелка и липсата на правосъдие за виновника. Тази история в последствие се оказа измислена, въпреки че сюжетът й приличаше на съвсем истински. А самият Блажев се оказа едновременно с жълта книжка и с пистолет. Освидетелстваното му психично здраве се превърна в чудесно алиби за непромяна на правосъдието. Заради чиято работа във всеки българин дреме по един скрит Мунчо. И ако случайно се пробуди, крещейки и събирайки внимание – веднага го бесят публично.

Същата лудост – със същите претенции за ред и законост и със същото смесване на реалност и фикция, освен нов жанр продуцира и най-успешния медиен продукт на годината. Огледайте се в кривото огледало на електората и ще го видите в парламента. Ще го разпознаете по патоса, който сякаш е откраднат от деветосептемврийска манифестация. С него вождът на хуните в политиката настоява да вкара в затвора достатъчно съмнителни хора, но вместо това ги е вкарал в партията си. Тази лудост не отвлича пътници, но отвлича вниманието – като не е сигурно кое е по-опасното. Защото медиите отказват да й поставят сериозна диагноза и така я легитимират като нормалност. Тя им носи рейтинг, който, колкото и да е кух - все пак е рейтинг. В случая обаче медиите не използват, а самите те са използвани от кандидата за слава. Който за разлика от Атила с автобуса предлага в замяна по-скромна саможертва и по-мално щети – загуби парламентарната си група, но не е загубил свободата си в името на праймтайма. Медиите обаче не е задължително да са благодарни и да оценяват такива жестове.               

Без цензура | 12-12-2009, 06:06 | varnautre

Без конкретни отговори и с въпроси по принцип пристигна във Варна новият министър на транспорта Александър Цветков. Питането за затлачената процедура за концесия на пристанищата, той финтира с: "Отдаването на пристанищата на концесия ще залегне в нашата концесионна стратегия, която до края на годината ще представим на обществеността.  Публично-частното партньорство е основен фактор за развитието на пристанищата въобще". 

Оказа се, че: министърът още няма мнение по идеята Морска администрация да бъде преместена от София във...

Без цензура | 10-12-2009, 22:03 | РОСИЦА ПЕНКОВА

Една от причините е носенето на неподходящи обувки. И не само – напукани пети могат да се получат от всичко, дори от неправилния подбор на марките коли за шофиране.

Въпросът е дали ще оставиш петите си да лъснат на фона на лукса, с който искаш да замажеш истинския си...

Без цензура | 07-12-2009, 10:55 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Така главната парламентарно представена опозиция се надсмя над данните за вдигнатия кредитен рейтинг на България, над представянето на бюджета за следващата година и над хората, които ни управляват.

Хумористичната акция включваше брошури на пицария, раздадени на българските депутати. Освен с колоритни...

Без цензура | 05-12-2009, 19:48 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Броени часове след изтегления жребий за световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 година наши сънародници ни изпратиха снимки на новооткрития стадион в Кейптаун, на който ще се играят срещи от Мондиала.

Уникалните фотоси за ВарнаУтре изпратиха Мариола Кирова от Дупница, която от 18 години със своя съпруг...

Без цензура | 05-12-2009, 11:00 | СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА

Лицемерните паразити, прехранващи се с усвояването на парите за циганска интеграция, имат подарена възможност да осмислят съществуването си. То може да стане полезно, ако започнат работа като данъчни пиари на Азис. Циганската пропаганда редовно изпитва дефицит от положителни послания, но точно сега има един милион такива. Плоският данък, от които, е равен на 2 857 детски надбавки по 35 лева. Или на годишната издръжка на 238 малолетни аутсайдери от гетото. Заради което нямаме нито една икономическа причина да не харесваме Азис. Няма такъв бюджет, нехаресващ данъка на брутен вътрешен продукт за милион лева. Може да имаме сексуални, музикални и естетически различия с концепцията за неговия произход. Но в името на парите сме готови да ги забравим. Нека Азис пее, чука и се облича както досега, ако е на същата цена. Защото това, което декларира, е революция в циганското данъчно дело. И трябва да бъде преподавано в гетата като урок по интеграция. Ако на циганите там им е трудно да заприличат на българите – да заприличат на своя човек. И всяка година да внасят в бюджета, ако не милион, поне по няколко хиляди. Ще останат приятно изненадани колко недискриминирани ще се почувстват изведнъж. Колко повече канализация ще има там, където живеят. И колко по-малко запушени носове ще има в тяхно присъствие. Защото парите за разлика от неизкъпаната кожа въобще не миришат.      

Един Азис циганска пролет не прави, но финансира годишната раждаемост в малка махала. Което много прилича на българската мечта за циганите. Най-накрая и те да тръгнат на работа, за да носят пари в голямото българско семейство. Най-накрая и те да се научат да попълват декларация за доходите. Азис е по-скоро изключение и по-скоро ще остане такова, вместо да се превърне в циганска мода. Нейното налагане би трябвало да зависи от борците за интеграция. Ползата от които засега се съдържа точнo в три изречения. Да приберат едни пари за едни проекти. Да правят забележка на всеки, който казва „цигани” вместо „роми”. И всяка година да представят тревожна статистика за етническа нетолерантност. В която циганите са предствени като жертва на цвета и миризмата си и се отрича да са социален провал.

За лицемерните паразити е по-удобно да има расизъм, тъй като е по-добре платен и по-хигиеничен. Иначе трябва да закарат белите си дрехи в гетото и да му обяснят защо е изобретен презарвативът. Офисът за борба с абстрактната дискриминация е по-чиста служба от социализацията на рошави циганчета сред бягащи прасета. На тях още отсега трябва да им се обясни кой е Азис. Че не е само сериозен педераст, но и сериозен данъкоплатец. Че може да си вади парите заради добрия маркетинг на задника си. Но с изработеното от същия задник им плаща по 35 лева всеки месец. Данъчната култура на Азис е всичко, което не е останалата му култура. В нея няма нищо скандално, а всичко е по европейски нормално. И затова този циганин трябва да бъде налаган като етническа мода. Ако успее да произведе толкова данъкоплатци, колкото хора изпедерастяха покрай него – циганите ще правят опашки пред НАП, вместо пред „Социално подпомагане”.

Вместо да кажат добра дума за циганина Азис, лицемерните българи и техните политици предпочитат да правят бизнес с евророма Цветелин Кънчев. Който какъвто и да е географски произход на циганията да измисли – пак си остава обикновен балкански бандит. От него полическият морал би трябвало да изпитва естествена погнуса. Но заради няколко гласа повече - тя последователно беше преодолявана от Георги Първанов, от ДПС и за последно от БСП. Въпреки затворническата си биография Кънчев беше легитимиран от властта като циганина за пример. И на последните избори дори можеше да се нареди в една листа зад бившия министър на МВР Румен Петков. А истинският циганин за пример през цялото време е бил пред очите ни. И въпреки че веднъж е бил облечен като жена, друг път като мъж – паразитите на интеграцията трябваше да го разпознаят и използват.

Без цензура | 04-12-2009, 10:53 | varnautre

Дали видимото на пръв поглед състояние на подлезите във Варна е новина за първа страница? Или е по-добре да се замислим, че варненските – а и не само – подлези са съоръжение за безопасно преминаване от един тротоар към друг. И веднага след това можем да си преведем този буквализъм на езика на символите: подлезът е символ на прехода – от едно обществено устройство към друго: от неосветената улица Георги Димитров (примерно) към бляскавия площад „Освобождение” (да речем).

{vsig}photo-report/1442podlez{/vsig} Нямам намерение да навлизам с права лопата в браздата, където е...

Без цензура | 02-12-2009, 10:24 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

В България започнаха да се случват добри неща. Румяна Желева и Йорданка Фандъкова освободиха от себе си министерствата на външните работи и образованието, което е сигурна предпоставка, че нещата в тези сфери ще потръгнат.

Но не е добре, че четири месеца началникът им Бойко Борисов режисира треторазредни сапунки, а всички см...

Без цензура | 30-11-2009, 10:54 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Долу-горе така би трябвало да звучат съобщенията за увеличените безработни, затворените магазини и поизтънелия семеен бюджет. Обичайно, нормално и познато.

Няма значение дали сме свикнали или не да преживяваме кризи, в крайна сметка в нашата психика се забел...

Без цензура | 29-11-2009, 17:16 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Ако заподозрян от пресата в съмнителни сделки министър се зарази със свински грип в началото на седмицата, а следващия понеделник напусне правителството по взаимно съгласие – няма да е естествено за нито една медия да приеме хронологията като нелепо съвпадение.

Обичайната практика обаче не попречи на най-рейтинговата телевизия да представи сценария на случайността като собствена версия. Това, което сериозно липсва на алибито за бъдещите творчески планове на Бареков, е достоверността. Чийто дефицит е причинен точно от претендиращите за най-надеждни нейни гаранти. От телевизията като производител и от журналиста като търговец на дребно.

Медиите обичат да повтарят, че са търсачи на истината. И да се позиционират като четвърта власт. В същото време обаче се държат като класическа балканска власт. Подозрителните политици изчезват така, както Бареков пада от ефир. Първо им се влошава здравето, после им излиза друга работа, а накрая никой не вярва на официалното говорене. То се изражда в слухове, недомлъвки и ненормално влияние на жълтата преса. Нейният биологичен родител все повече изглежда, че е претенцията за сериозна журналистика. Тя се самоубива, пробутвайки на аудиторията обяснения, в които сама не вярва. И продължавайки да твърди, че търси цялата истината. С леки изключения в случаите, когато случаят се отнася за нея. Затова и истината на сериозната журналистика прилича много на Бареков – или е в болнични, или е в отпуска, или е вече безработна.

За да играеш ролята на обществен коректив, не трябва да имаш комплекси от личния си морал. Иначе се получава същото, като да чакаш обективно правосъдие от магистрат в телефона на Красьо-Черния. Той може да е намерил телефона ти от интернет, може да ти e прозвънил за секунди и да ти е пратил само банален sms за Нова година. Но прави лошо впечатление една и съща случайност да се случи на толкова много неслучайни хора. Количествените натрупванията на съвпадения водят до качествени измения на властта – независимо дали тя е съдебната, или четвъртата. Затова въпросът не е дали Бареков ще липсва на адуиторията. Проблемът е, че на нея й липсва усещането за истина. И остъствието все повече заприличва на сериал, закупен от всички големи телевизии. В предишния епизод участваше Коритаров, уволнен със сякаш измислена от чиновник формулировка „неспазване на плурализъм”. Така както шефът на фонда за лечение на деца си замина заради „неефективна работа”, изчислявана в ковчези. Неспазеният плурализъм на Коритаров се изчисляваше в милиони, но от Нова телевизия не пожелаха да си причинят самопречистване от съмненията. Започвайки разследване първо на собствените си хора, а после продължавайки и с далаверите на останалите власти. Вместо това предпочетоха да скрият ведомствената истина под кухи фрази, а разобличаването на лъжите да изнесат извън редакцията. Когато обаче първите три власти замазват гафовете си с подобни нищо незначещи приказки – медиите заемат позата на дежурни по възмущение и морал.   

Има правило, че ако една истина прилича на лъжа – тя не трябва да бъде казвана. Например никой няма да повярва на политик, в чиято данъчна декларация са записани наследствен апартамент и 20-годишна кола. Въпреки че това в действителност може да е цялото му имущество. Никой няма да повярва и на правосъдие, който е говорило  с Красьо-Черния. Въпреки че разговорите наистина може да са били за секунди. По същия начин и свинският грип, и бъдещите творчески планове на Бареков не са за вярване. Те не могат да служат за истина, но са оценка, която големите телевизии поставят на интелекта на аудиторията си. Подценяването вече ражда медийни абсурди като влиянието на жълтата преса. Която няма претенцията за достоверност, но въпреки това се приема като по-достоверна от журналистиката с претенции за сериозност. Или като гостуването на президента в „Шоуто на Слави”. Защото нито от президента се очаква да попадне в такъв формат. Нито от забавни предвания се очаква да показват най-скучните хора в републиката.

Без цензура | 27-11-2009, 09:49 | varnautre