Категория Без цензура
Интервю на Васил Божков специално за Новините на Pro.bg по повод гласуването на закона за хазарта.
- Удар върху хазарта ли е според Вас това увеличение върху хазарта и защо?- Под натиска на един неуравн...
Без цензура | 26-11-2009, 20:09 | varnautre
...или възможно ли е вълните да са предизвикали свлачищата във Варна
„И все пак те са вредни”.Това изречение струва 30 (тридесет) милиона евро. За да стигнат до него, уче...
Без цензура | 26-11-2009, 10:34 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
На 9-и ноември 2009 г. потомственият варненски юрист Кирил Йорданов отпразнува 10 години на кметския стол в морската столица на България.
Всъщност по повод на годишнината не гърмяха тапи на шампанско и фойерверки. Вместо това кметът е посвет...
Без цензура | 22-11-2009, 15:32 | ДИЯНА ЖЕЛЕВА
В началото ще си позволя да се направя на малък Нострадамус. Ето и предсказанието: новогодишното покачване на цената на твърдия алкохол и цигарите няма да дойде само. Далеч по-хубавата новина е, че успоредно ще се покачи и рейтингът на премиера Борисов. Е, за съжаление, няма да мине 100 процента, но плуралистично ще се закотви на 99.9.
Който не вярва, нека си припомни едно проучване на „Алфа рисърч” от преди месец. В него категорично бе...
Без цензура | 22-11-2009, 15:21 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Вицовете, които най-много мразя, са тези от типа: Какво е общото между Паулу Куелю и чалгата? И докато се чудите над верния отговор, ще ви кажа, че мразя още нещо точно толкова банално и плитко: словосъчетанието "морска столица".
Няма нищо по-комплексарско, провинциално и срамно от това снизходително определение. Нещо като милост...
Без цензура | 19-11-2009, 11:13 | РОСИЦА ПЕНКОВА
Да си призная, в появата на мнимия магистрат, който събирал пари за решаване на дела в Съдебната палата, видях нещо знаково. Първо: един мошеник безцеремонно се появява в свещената обител на Темида и второ: още по-безцеремонно разтваря портфейл, за да го напълни с парите на доверчиви нещастници, очакващи справедливост и правосъдие. И трето /най-важно/: това се случва някак почти естествено. Все едно, че става въпрос за търговия в зарзаватчийница, а не на великото място, откъдето хората чакат едва ли не съдбата да раздаде възмездие.
Предполагам, случката беше знакова не само в моето препатило въображение на човек, неоснов...
Без цензура | 17-11-2009, 16:32 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Пиша тези редове под твърдата уговорка, че изобщо не ми дреме кой е кмет на София, тъй като съм родена във Варна, живея тук и планирам да продължа да го правя. Нищо, че имам своите резерви към етикета „най-добър град за живеене”.
Това обаче не ми пречи, като човек любознателен, да се информирам как гласува столицата – след 4 годи...
Без цензура | 16-11-2009, 09:39 | ДИЯНА ЖЕЛЕВА
Венцислав Танчев е хотелиер и туроператор. Компанията му "Сънтурс" е представител на четвъртия по големина германски туроператор "Алтурс" и други 19 водещи фирми от 16 държави. Компанията му "Хотел инвестмънт" пък откри първия зелен хотел във Варна - "Модус", който стана "Сграда на годината" за 2007 г. в категорията "Градски хотели". Венцислав Танчев е варненец на 43 години. Завършил е немската гимназия и Международен туризъм във ВИНСА. Има 3 дъщери.
- През пролетта ти направи една страшна прогноза - че предстоящият сезон ще е почти като в...
Без цензура | 15-11-2009, 10:53 | РОСИЦА ПЕНКОВА
Вчера чух един политик покрусено да цъка с език: „Ццц! Ако можеше да си сменя избирателите, щеше да е супер!” Не му казах, че той и без това подменя вота... Така, че в общи линии независимо от детайлите, желаният резултат е постигнат.
Не му го казах, но се сетих как преди време един щастливо разведен приятел ми изпрати нещо като „ност...
Без цензура | 14-11-2009, 15:20 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Грешно ли мечтахме, грешно ли ни се сбъднаха мечтите. Трябваше да изясним грешката с Господа на демокрацията, докато духаше свещите за 20-годишния си рожден ден. Вместо това половината от поканените на юбилея запалиха свещи за мъртвите си години на несвобода. Тяхната неизчезваща носталгия по миналото свършено време на Тодор Живков се изроди в мита за Спасителя в прехода, който ще ги оправи. Концепцията за него всъщност е абсолютното отрицание на идеята за лична свобода. Тя е негодна за употреба от атеисти, отказващи да повярват в собствените си права и възможности.
Бедните хора не могат да бъдат свободни. Последното романтично изключение е от годините на неорганизираното хъшовско движение. Оттогава до края на прехода бедността е неприятен нематериален порок. И ако беше дефинирана като такава преди 20 години – меланхолия щяха да изпитват много по-малко съвременници на комунизма. Те можеха да построят мечтата си за светло бъдеще, но липсваше общият проект как точно да изглежда то. Някои си го представяха като подарен куфар с чужди пари, други - като вееща се брада на митинг. От което новият проект се получи шизофренен и пак контролиран. Малкото богати в него бяха без светло капиталистическо минало, а многото бедни – без социално бъдеще. То изчезна като пенсионен фонд и като Първа частна банка. И остана необявено за общодържавно издирване. Бедните се простиха тихо с парите си, както се сбогуват с емигриралите си деца. И е нормално накрая да се чувстват самотни и тъжни. Децата избягаха заради прахосаното наследство, което родителите им пропиляха по съмнителни политици. Изгубеният семеен капитал изгони капитала на нацията, за да се превърне в първоначален капитал на изкуствено създадения капитализъм. Неговите авторски права принадлежат изцяло на бедните. Които обаче изпитват срам и дефицит на интелект, за да си го признаят. И предпочитат часовникът на прехода да бъде върнат назад, за да повторят същите си грешки.
Бедните не могат бъдат свободни и си заслужават да бъдат контролирани. За тях няма значение дали животът им е политическа, или икономическа зависимост. Те сами си я причиняват, а после се примиряват, защото слюнката им е повече от интелекта. Бедните могат да съществуват само в постоянен дефицит и затова превpъщат в истерия всяка мода - от бума на демокрацията до бума на недвижимите имоти. И когато еуфорията ги напусне, на нейно място идва разочарованието - от некачествената свобода, от некачественото строителство и от лошите съдия-изпълнители. Бедните не са подписвали обществения договор на 10 ноември, но скъпите кредити за скъпи жилища са доброволна сделка. Те можеха да я саботират, но се уплашиха, че ще изтърват истерията и няма да участват в модерното щастие. Което е последният пример колко ненужно се е оказало разрешеното им право на избор. То беше използвано за бойкот на задължителното гласуване, но никога не се превърна в бойкот на лошото качество и на спекулата.
Бедните би трябвало често да правят революции заради мизерията си. За 20 години обаче се организираха само веднъж пред парламента. А след това се оставиха да им откраднат и гладния подвиг от Виденовата зима. За който историята все по-лесно допуска версията, че всичко е било единствено политическа конспирация. За бедните сценарият е най-разбираемият модел за обяснение на света. Те предпочитат да са статисти в живота си, заради което са измислили концепцията, че някой ще ги оправи. Всичко е предопределено и от тях нищо не зависи. Въпрос на време, въпрос на проби и грешки е Спасителят да се появи.
Бедните са истинските виновни последните 20 години да се случат по този начин. И ако преходът е изглеждал мизерно – просто е нямало на кого другиго да прилича, освен на създателите си. Те обаче не обвиняват себе си за нищо и приписват грешките на демокрацията. Затова и бъдещето им няма да се получи по-различно.
Без цензура | 13-11-2009, 12:52 | varnautre
19 ч., Морската градина, Варна.
Приключвам разходката си. Малко умора, глад и слаба дрямка се обаждат в мен.
И изведнъж попадам във филм на Луи дьо Фюнес. С малки разлики.
Около Пантеона палави кръгчета прави китен "Миникупър" с турска регистрация. Скоростта не е голям...
Без цензура | 12-11-2009, 19:08 | varnautre
Като заваляха в ефира едни равносметки за 10 ноември, та цяла неделя. Все лични истории - уникални, неповторими и, разбира се, дисидентски биографии. То не бяха срутени стени, счупени душевни окови, тържества на духа и викове на свободолюбивата материя....
Да се чудиш отде дойдоха толкова много будни граждани в чалгализираната ни селска държава. Един воде...
Без цензура | 11-11-2009, 15:48 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ
Криза е. Да намериш работа е щастлив знак от звездичката, която те закриля. Да намериш добра работа е направо погалване свише.
А ако е спазено и третото условие: намираш работа, тя е добра и подходяща и отгоре на всичко добре пл...
Без цензура | 10-11-2009, 16:53 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА
Криза. Безработица.
Виждам обява 450 лв за 12 часови смени, 2 дни работиш, 2 дни почиваш. Чудесно, много добре. Смяната започва в 7, служебен транспорт до цеха в Тополи. Започвам, температурата е 2-3 градуса. Колегите обясняват, че и те са дошли по същата обява, но никой не взема 450 лв, а с 50 по малко.
Да не би евентуалните осигуровки да са за наша сметка? Към 19 ч. ни съобщават, че има много работа и...
Без цензура | 09-11-2009, 13:16 | varnautre
Звучи малко като анекдот. С повече фантазия можем да стигнем дори до Стайнбек. Уви, случаят тука е толкова елементарен, колкото простичко изглежда приятелството между магарето и бодилите.
България е хубава страна с хубави хора. Произвежда много добро вино и качествени дупки по пътищата. Е...
Без цензура | 08-11-2009, 21:11 | МАРИАН ЖЕЛЕВ
