Нашата приказка тепърва започва. Може би, ако приемем всекидневните си задължения с капчица оптимизъм и сутрешна усмивка, животът ни ще стане поне малко по-добър.

Вярвате ли, че приказките могат да бъдат реалност? Живеем в модерно време - 21 век. Всеки има своята с...

Без цензура | 07-06-2010, 18:39 | ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ

ВарнаУтре.бг е сайт с новини от Варна. Дотук добре. Но защо утре?

Без цензура | 06-06-2010, 14:32 | varnautre

Климатът е важно нещо. От него до голяма степен зависи какво, как и до колко вирее на дадено място. В България години наред имахме умереноконтинентален с добре очертани зони на безнаказаност, финансово влияние в политиката и невъзможност нещата да се случват по подходящия и правилен начин. На моменти дори ставахме свидетели на зловещи влошавания. През седмицата председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, призова правителството да ускори работата си по законовите промени, които биха помогнали критерият за безнаказаност да бъде изтрит от характеристиките на националния климат. Защото, както информираха чуждестранни медии,  България се отказа от плановете си да разреши широкоразпространеното конфискуване на нелегално придобито имущество и отложи приемането на закон, смятан за силен инструмент в борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Всъщност, идеята да бъде променен образът на страната ни като една от най-разядените от корупция държави, членуваща в Европейския Съюз, премина през доста препятствия. Законопроектът, който позволява на комисията Кушлев собствени разследвания и кофискуване на имущество с неясен и необясним произход, срещна силен отпор от любителите на споменатия вече климат. И това беше логично. Вярвам, никой не е очаквал от тях да ръкопляскат възторжено на опасността престъпленията им да излязат наяве и отгоре на всичко да бъдат наказани: нещо изключително нехарактерно за изминалите години в България. Така че, климатът в природно отношение е въпрос на география, но в обществено, е въпрос на критерий и на организация.

Доказателствата дойдоха тези дни от две места коренно различни по  държавно устройство и по национален манталитет: Украйна и Япония. Президентът на Украйна Виктор Янукович обяви началото на първия етап от икономическите реформи в страната. Благодарение на въпросния висок старт след десет години Украйна ще бъде сред 20тте най-развити страни в света. Така разбрахме от красивите думи. Нещо повече: с интерес оставихме да ни изрисуват една щастлива картинка, в която добрата стара Украйна бързо бяга пред останалите европейски държави и победно развява знамето на висок жизнен стандарт. Според Вас това реалистичен план ли е, или утопия, или просто красота на изразяването? Или въпрос на критерий? Ние – преживелите социализма обичаме отчети, доклади, приказки, балони... Не е задължително всичко това да съвпада с действителността. Дори не изглежда необходимо и да се запомня. Казват се някакви думи. Красиво е. Заслужават аплодисменти. После животът продължава. Все така ръбат, неугледен и неприемлив. И улисани в мъчителната борба с него, хората забравят казаното и не държат сметка нито за илюзиите, нито за обещанията.

В същото време в Япония  министър-председател подаде оставка за  едно неспазено предизборно обещание и за финансов скандал в представляваната от него партия. Обещанието да премести американска база извън остров Окинава Юкио Хатояма не изпълни заради напрежението между двете Кореи и важността на американско-японския пакт за сигурност. А финансовият скандал не беше с негово директно участие, но сътрудници на генералния секретар на Демократическата партия, подправили документи за дарение, получиха условни присъди... И министър-председателят се оттегля, за да стане партията му по-добра и по-чиста. Това е въпрос на чест.  Защото в обитавания от него свят критерият е ясен: обещанията се изпълняват, човек е отговорен за думите си, а не ги изстрелва просто така, понеже  му изглеждат  приятни, обтекаеми и подходящи за момента.

В Япония един политик пое чужда вина. И отстъпи крачка назад от активната сцена заради добра идея, която не е успял да осъществи. Какво ли би трябвало да се случи след десет години, ако Украйна не се нареди сред 20-тте най-развити страни в света? Може би същото, което се случваше у нас години наред, когато някой обещаваше да направи така, че звездите да сияят още по-силно, а след избори се опомняхме, поглеждахме нагоре и виждахме същото черно, грозно, беззвездно небе. После с течение на времето забравяхме, защото всичко е въпрос на търпимост, въпрос на критерий, въпрос на желание да се примириш, или да промениш нещата... и в крайна сметка: въпрос на морал, с какъвто извадените от кухнята на социализма очевидно не блестят толкова много. И така се стига до основната драма, в която имаме желание и политическа воля, обаче... Искаме да конфискуваме имотите, придобити от престъпна дейност, но все не е моментът да се появи подходящия закон. Искаме всичко да е прозрачно и ясно, но някъде отдолу все някой човърка и разваля картината, за да му е по-удобно и безнаказано. И тогава ще дойде поредният доклад. Европа ще ни препоръчва. Ние ще кимаме с глава в знак на съгласие и съпричастност и покорно ще свеждаме поглед надолу. Нещо, което в Япония, предполагам, не правят. Кой знае? Може би не са достатъчно артистични. А може би е просто въпрос на морал и на критерий. Според който думите не са нещо случайно и необмислено и веднъж произнесени, те се превръщат в незаличима отговорност: пред себе си и пред обществото.

Без цензура | 06-06-2010, 12:25 | varnautre

Към днешна дата, когато сънищата на варненци са бетонирани от богатото разнообразие на молове, темата за Морската градина се превръща в досадно клише. Даже, ако вземем да си позатворим едното око, а второто – наполовина, ще си признаем, че можем и без нея. Строежи?

Комплекси? Хотели? – голяма работа.

Някак свикнах, докато се разхождам сутрин рано, покрай мен да тътрят крака разни бачкатори, дъвчещи мазни баници и храчещи останки от снощни запои. И не само. Поредното застроено петно неминуемо е обвързано с трафик на коли, при това тежкотоварни. Имам чувството, че Морската градина е обхваната от тежка и трудно лечима болест – туморът я превзема постепенно, сигурно, смъртоносно. Но така или иначе тя си остава лъскаво украшение за онези, които имат твърде много пари и твърде малко разум. Имам предвид, че като се натори финансовo една душичка, тя гледа да се покаже я с кола, я с жена, я с къща в Морската градина. Това между другото не е откритие българско. В световен мащаб богаташите стават все повече, а земята не се уголемява, за да могат те да консумират прелестите й. Един ден райските места ще свършат. Предполагам, че долу-горе по същото време Морската градина ще абдикира от позицията си на релаксиращ компонент в представата ни за спасение от шума, трафика и глобализацията като цяло.

Морската градина е представата за рай на Варненци. Там те отмарят, плуват, разхождат се, целуват се и се влюбват. Това е мястото, което би трябвало да събира цялата положителна енергия на града. Дървета, алеи, цветя, атракциони, сцени – всичко това акумулира красиви чувства. Всеки от нас се нуждае от тях. В противен случай трябва да се задоволяваме с ограничените гледки в Панелната обител и да се разхождаме по олятите с масло паркинги. А няма нищо по-приятно и уравновесяващо от това да станеш рано сутрин и да тръгнеш по алеите, за да си подредиш мислите. Помага. До момента, в който някое презадоволено хлапе не профучи с колата, която е получило за рождения си ден. Без значение дали има легнали, подпрени или скрити в храстите полицаи. На крайбрежната алея, всички знаят, е трудно да се насладиш на понятието разходка. Шофьори от най-различен калибър буквално превъртат там и стават много по-склонни към скорости. В главите им по най-графоманския начин е набито клишето, че е голяма работа да си заведеш мацката до морето и да опънеш беемвето до дупка. Живей като на кино, пък нека останалите наивни романтици да се давят в твоите газове.

Сигурен съм, че във всеки един момент Морската градина общува с нас. Или по-скоро природата в нея. Свлачищата винаги са били езикът на нейното недоволство. Нещо й тежи, нещо я тревожи и движението на земните пластове са само първите симптоми на едно стаено недоволство. Всъщност, ако разсъждаваме по този начин, ние никога няма да стигнем до определено заключение. По-скоро гадаенето ще ни отведе в едни мрачни предположения, чийто корен черпи сокове от песимизма. Не бих искал да си представя, че един ден варненци ще си мажат само на филия Морската градина сутрин, докато гледат как поредните туристи са се нанесли в собствената им представа за рай. Имам предвид, че дълго ще дъвчат онова блажено съчетание между растителност и шум на море, което привлича като магнит текстописците и мечтателите. А за успокоение ще дебнат брошури от поредния гигамаркет, който ще им предлага кактуси в саксия на промоция.

Докато сме забили нос в поредната оферта за краставици и банани, някак наивно, струва ми се, позволяваме да бъдем ограбени от представата си за рай. Истинската, дълбоката, душевната. Онази, която е синоним на спокойствие, разпускане и блаженство. Не са ни нужни палати, преситен пясък на плажа, кръчми и певици полуфабрикати, а друго – онова тънко, невидимо, но разтърсващо ни усещане за покой. Поне аз го намирам в Морската градина. Особено зимно време, когато море и градина си говорят на висок глас – заради вятъра, заради силата на самата природа, която зове човекът. Тогава оставам глух за тревогите и се сливам с красотата. Да, това се случва в Морската градина. И сега, когато чета за пет етажни хотелчета, зали и прочее кофражна реч, ми идва да обърна гръб на духовния рай и да се опитам да си инжектирам земен. Тогава сигурно и аз ще бъда заразен с тумора на консуматорите.

Морската градина – това е най-красивата черта на Варненци. Петзвезден грим по това красиво произведение би отнело от правото ни да се наричаме естествени покрай природата, която ни възражда и ни прелива своята енергия. Дали ще я запазим – струва ми се, че това не е само въпрос на политика.

Без цензура | 06-06-2010, 11:36 | varnautre

През последните седем дни бюджетният дефицит се доближи на пет стотни от рекорда на Жан Виденов. Катаджиите се заканиха да глобяват майките с колички на пътя. Разбрахме, че сме имали "Плод-зеленчук" не само в посолството в Казахстан, но и по телевизора. А съдът затвори Прохода на Републиката.

Републиката засега работи

За прохода стана ясно, че третото платно, построено "когато сме имали повече пари", ще задръсти Габрово, освен, че е направено без разрешение, а за десерт са намесени "Батко и Братко". "Аман от безобразно строителство", заяви благоустройственият министърът Росен Плевнелиев по повод Прохода на Републиката. За Републиката ние ще замълчим, за да не излезе, че не си обичаме и Родината. Иначе през седмицата получихме сериозна доза информация за размисъл. Националната статистика обяви, че за последните девет години

сме забогатели неимоверно,

защото минималната заплата от 79 лева е станала 240. Разбира се, над милион и 200 хиляди пенсионери все така си стоят под чертата на бедността, колкото и да е тя, но това не попречи на Кольо Колев от "Медиана" да се чуди защо сме толкова намръщена нация. Едно възможно обяснение дава Евростат. Българските милионери са били най-проспериралите в цяла Европа, докато е траяло управлението на Тройната коалиция. През това време скоростта на разслоение на обществото на бедни и богати е била рекордна за целия съюз, докато в същото време производителността на труда е продължила да изостава и сега е 40 на сто от средноевропейската. Увеличаваме я с около 7 процента на 10 години, така че, ако съюзът не бърза много,

ще го настигнем за някакви си 80 години

НЦИОМ пък ни изясни, че за следващ президент най-много искаме Бойко Борисов или Цветан Цветанов и смятаме, че няма кой да ни управлява по-добре от ГЕРБ. Най-одобряваната държавна институция е полицията, следвана от правителството като цяло и армията. Според "Медиана" ГЕРБ и Бойко Борисов губят подкрепа, но и те не оспорват частта с полицията: "Епичната битка с престъпността е единственото, което ГЕРБ може да лансира към момента", коментира Кольо Колев. А според Арман Бабикян вече наближава моментът, в който на хората ще спре да им е интересно кого са арестували тази сутрин, защото "в един момент

ще се загрижат за стомасите си"

Иначе, пак според НЦИОМ, съдът продължава да губи доверие. След като един висш съдия ни прати да духаме супата, процесът вероятно ще продължи не толкова плавно. Защото точно като прословутия призив на Чичовото прозвуча поканата на Николай Урумов да го питаме за роднинските имоти след световното по футбол. За сведение, ако сте пропуснали, Урумов е съдия във Върховния административен съд и баща на социално слаба дъщеря – юристка, сдобила се с терен в Приморско. А супата очевидно ще я духаме, защото засега тезата на магистратите е, че направеното – тоест сдобиването с крайморски терени - е в съответствие със закона. А и няколко часа след като гледа казуса, Висшият съдебен съвет избра за и.д. началник на районната прокуратура в Царево Катя Евтимова. Същата, която

прекрати едно от разследванията

за въпросните имоти. Без последици вероятно ще остане и призивът на бившия правосъден министър Антон Станков проверяващите да се поогледат не само по Черноморието, но и по Бяло море. Едва ли по-различна съдба ще има и статията на "168 часа", която допълва списъка с бедни собственици с имената на националния омбудсман Гиньо Ганев, депутата от ГЕРБ Димитър Бойчев, магистрати и чиновници от Несебър. През същата седмица, в която се уточняваше духането на супата, първо премиерът заяви, че при толкова работа са възможни и грешки. Като начина, по който бившият военен министър Николай Цонев беше проснат на земята, например. После Цонев и останалите от компанията поеха към къщи срещу парична гаранция. Във Варна

след 50 процента отстъпка в гаранцията

към вилата си се запъти и Даниел Славов и така "Медузите" взеха да изчезват от пейзажа. Макар че засега във Варна няма криза в ареста като в София, където главният секретар на МВР се похвали, че останали само четири свободни места, което било знак, че работят добре. Другаде броят присъдите. Изненадващо нямаше място тая седмица и в един софийски ресторант. Добър знак - там се продаваха не евтини кебапчета, а книгата на Иво Инджев "Президент на РъБъ". Дали сме още на ръба или вече правим решителната крачка напред – за това спориха висшите държавни мъже, като все избираха храмови празници и освещавания за откровенията си. "Стават странни неща в България", констатира президентът Георги Първанов в храма "Вси Светии" в пернишкото село Витановци. Странностите той ограничи до превръщането на България в полицейска държава и натиска върху медиите. Може би защото беше не в храм, а на срещата на Интернационала в Албания, Сергей Станишев бе далеч по-цветист, като сравни страната с потъващия "Титаник", а на правителството отреди ролята на оркестъра, който дава време на

богатите да се спасят за сметка на бедните

Може би атмосферата на Демир баба теке лиши Ахмед Доган от присъщата му образност, но той се ограничи да обвини правителството в неадекватни действия. Премиерският отговор дойде от столичния храм "Възнесение Господне". "Един държавен глава не би искал да вкара държавата в политическа криза в момента", заяви Борисов, а пресцентърът му побърза да изпрати на медийните шефове писмо с три питания, на които отговорът трябваше да е "не". Въпросите бяха дали кабинетът е пресирал или ограничавал медиите. Всъщност, така зададени, въпросите наистина нямаха друг отговор, освен "не". Сериозните блогъри веднаха намериха правилните въпроси, ако, разбира се, някой иска да им чува отговорите, а допълнително обяснение за механизмите на въздействие неочаквано дойде от един записан разговор, маскиран като интервю на живо. В него рекламен, а отскоро и телевизионен шеф, обясни, че телевизията е като плод-зеленчук. Вероятно след като посланик Никола Филчев по телефона гордо

наричаше цялата ни държава зарзаватчийница,

на телевизиите трябва да им е по-лесно да го преглътнат. С преглъщането на икономическите данни за размисъл няма да е толкова лесно обаче. Бюджетният дефицит тръгна от планираните 0,7 процента. Сега еспертите изчисляват предлаганата актуализация между 3,9 и 5,5 на сто, в зависимост от методиката. Между другото, издънката, наречена виденов бюджет, беше с около 6 на сто дефицит, припомнят икономистите. Колкото до резерва - част от лошото наследство на тройната коалиция, до края на годината той най-вероятно ще се стопи почти наполовина, същевременно разходите са повече от миналогодишните. Реформата продължава да е като

социалистическия реализъм и някои други работи

- всички говорят за нея, но никой не я е виждал. В същото време премислилият финансов министър Симеон Дянков жизнерадостно ни съобщи, че резервът е за това – да се харчи, че вижда присъствието си сред нас като двумандатно, а и според неговите данни кризата е свършила през април, безработицата намалява, ипотеките се увеличават и единственото неизвестно е кога ще се увеличат приходите. Опит за реализъм внесе еврокомисарят Кристалина Георгиева с призива си правителството внимателно и селективно да увеличи разходите, за да стимулира икономиката и да ускори реформите в здравеопазването, образованието, пенсиите и съдебната система, за да не се питаме догодина "защо ручахме жабетата". Тъй като сметката за средиземноморската диета ще я плащаме ние, засега правителството не показва чуваемост за еврокомисарския довод.

"Жабетата" бяха илюстрирани

доста сполучливо и от един икономически лаик тази седмица – режисьора Стефан Командарев. Той има осигурени три четвърти от парите за новия си филм, а от държавата се иска финансиране на останалата четвърт. Заради ефекта “Дянков" обаче държавата не дава тези 300 хиляди лева и така у нас не влизат 1 милион лева, не се създава заетост около филма, няма и филм. Командарев поне е наясно, че светът е голям, а с тия сметки става все по-вероятно и спасението да го издебне някъде другаде, а не у нас. Не че държавата не показа загриженост за електората и тази седмица. Социалният министър Тотю Младенов, например, откри, че положението с минималната заплата трябвало да се промени, защото сега е по-изгодно да си на помощи вместо на минимална заплата - след удръжките

работещият взема чисто по-малко от неработещия

Оттам и предложението да се увеличи минималната заплата у нас. Всъщност, сигурното е, че ще увеличат данъците на честно работещите, таксата при доктора и някои други благинки. А силно синдикалният аргумент на Мика Зайкова от "Подкрепа", че така, с по-високите данъци върху по-високата заплата, дружно ще напълним хазната, направо разплаква. От друга страна, ако държавата иска да си пълни хазната от данъците върху моята заплата, може да я направи 5 – 10 хиляди на месец. Правителството още обмисля неплащането на социални осигуровки да стане криминално деяние и вече гласува новата схема за плащане на болнични. След решението, което ощетява болните, шефката на НОИ Христина Митрева не се посвени с усмивка да вдигне рамене, докато констатира: "Даваме си сметка, че

ощетяваме точно коректните

осигурители и осигурени лица." Прагът на бедността може да се срине и по друга причина – поне според "Подкрепа", вдигне ли се цената на парното, под въпросния праг ще останат 95 процента от българите. Тия, които са на ток, дори и тази сметка не могат да си направят, защото за пръв път, откак съществува като орган, ДКЕВР публикува доклад за цените на тока без цени на тока. От първи юли ще има промени, какви точно – никой не знае, защото се чакат резултатите от онези одити на трите електроразпределителни дружества, които започнаха с барети в авангарда. Но пък с културата всичко е наред –

вече е обявен конкурс за българския Лувър,

който ще напълни хазната с пари от входни билетчета. Друг сериозен антикризисен инструмент откри столичната КАТ. Там искат да глобяват с 10 лева неправилно пресичащите майки с колички. Всъщност идеята е прекрасна – бъдещите българчета отрано трябва да знаят, че майките им трябва да ги разхождат само по широките, равни и свободни тротоари, по озеленените пешеходни зони, свободни от масички и да пресичат само през чистите, светли и снабдени с удобства за тях подлези. Във Варна кметът Йорданов тази седмица съобщи, че за инфраструктурата в града са осигурени над 7 милиона лева европейски пари. Което е хубаво, но бързо избледня на фона на титаничната мисъл на областния управител. Данчо Симеонов покани правителството, ако реши,

да даде на друг регион онези 214 милиона евро,

договорени с Японската банка за международно сътрудничество. С тях Варна и Бургас трябва да преместят контейнерните си терминали, като усвояването на заема вече закъснява, а Япония прати свои представители да проверят какво се случва, преди да започне със санкциите. А пък се оказва, че ние дори не ги искаме. Щедростта на Данчо Симеонов беше гарнирана с идеята му да строим по трийсетина кораба годишно за Русия. По същото време от самата Русия генерал-майор Владимир Дворкин предложи да разположат у нас ракети "С-300 ПМУ". Странното общуване между Варна и държавата продължи и по темата "Алея Първа". Първо се появи разрешително за укрепване и строителство на четири хотела и морелечебница върху оспорваните декари в Морската градина. По-рано тази година министър Плевнелиев заяви от висотата на парламентарната трибуна, че

в сделката няма нищо нередно

Колкото до строителството – общинската администрация скри главния си архитект, макар че затвори амбразурата със заповед, на която ясно личат министерските подписи и печати. Въпреки това Росен Плевнелиев продължава да спори, все по-очевидно със себе си, за законността на бъдещите строежи. Защото общината подпечатва разрешителните, но само след като е получила заповед от министерството на министър Плевнелиев, където ясно пише – първо укрепване, после – и строителство. Това, което става все по-очевидно, е че варненци, освен в интересно време, живеем и на все по-интересно място, което не е непременно хубаво. Защото спорът около "Алея Първа" включваше и многозначителната фраза: "Това, което трябва да се случи, е

да се насочат всички прожектори към Варна

и да се види какво се случва там". Прожекторът обаче има едно доста удобно за притежателя си свойство – като изкарва на показ това, което е пред него, запазва в сянка околния пейзаж, а и този, който държи прожектора.

Без цензура | 05-06-2010, 06:15 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Чисто е, просторно е, но се държите като нерези в тясна кочина. И сте готови да се сбиете истински за кофичка евтино кисело мляко. Веригите трябва да воюват за вас, а не вие да си раздавате шамари за няколко стотинки разлика. Стегнете си и започнете да се държите като сериозни клиенти, вместо като изтървано потребителско стадо. Животът ви вече не е безкраен дефицит, а огромен кореком. Където продавачката трябва да ви обслужва, а не вие да спите с нея, за да бъдете обслужен. Или поне да познавате този, който спи с нея, за да получите специално отношение.

Има теория в българската народопсихология, че балканският мозък е предразположен към деформации и крайности, ако тялото преживява големи температурни амплитуди в кратки периоди. Примерно от -20 до +40 градуса всяка година в период от няколко месеца. Според теорията на мола потребителското поведение също може да се деформира при сериозни пазарни амплитуди. Защото преди 20 години се биехте по опашките за каквито и да е банани, а сега го правите, понеже са страшно евтини. Понеже корекомът ви идва в повече.

Молът е последният етап от трудната ви еволюция като клиенти. Да отидем в мола е краят на постсоциалистическата епоха да ходим по магазините. Които сякаш са заредили една и съща залежала стока от един и същ склад и на една и съща постоянна цена. Молът (надяваме се) е наемният ни убиец на търговските гаражи, пред които са паркирани две нацупени срамни устни. Пушат тънки цигари, пият пластмасово кафе и проклинат работното си време. И няма клиентска сила, която да им залепи усмивка на лицето. Също както няма клиентска сила, която да им залепи два шамара. Просто защото няма истински клиенти. Няма ги онези разгневени полубогове на пазарните взаимоотношения, които уволняват и бойкотират, ако им се стори, че с кренвиршите не им завиват и малко уважение.  

По-добре културата на мола, отколкото културата на бай Кольо от „Плод и зеленчук”-а на загниващата планова икономика. Когато в неговата барака мирише на изгнили домати, в лабораториите на империалистическия маркетинг измислят потребителската виагра с вкус на топъл хляб. После пускат афродизиака през аспираторите на супермаркетите и клиентите заедно с портфейлите си се възбуждат от миризмата – настъпват слюнка и харчат повече за продукти извън предварително съставения списък. Във фолклора на импулсивното пазаруване ще откриете легендата за мъжа, чиято жена го изпратила до магазина за дамски превръзки. Метри преди касата той осъзнал, че го чака уикенд без секс и се върнал да си купи въдици и рибарска лодка, за да запълни свободното си и очертаващо се като изнервено време. А вие, новопоявили се консуматорки - какво правихте по същото време. Сгъвахте ли лигнина на няколко слоя, за да се получи подобие на това, което вече има крилца и скоро се очаква да полети. Просто няма как да не сте леко деформирани, защото амплитудата в избора е драстична като сибирски студ и тропици.      

Молът е контракултура на цялата ви клиентска култура досега. Която беше модерна като мюсюлмански молла в анадолска провинция. И ако не я промените – ще продължите да се пердашите за евтина стока, без да задавате въпроси защо е толкова евтина и дали въобще ви трябва. Да напълниш багажник на комби с кисело мляко и 18 пъти да се наредиш на опашка за промоционални банани (дават само по 2 килограма) – не е като да си купиш лодка покрай дамските превръзки. И няма нищо импулсивно, а е класическият синдром на козунака. Който не можете да изядете, но поне веднъж в годината се чувствате длъжни да го притежавате в ненужни количества. Ако не преболедувате великденската болест като детска шарка – и още по-голям мол да ви построят, пак няма пораснете като клиенти. Тъй като не зависи от пространството, а от усещането. Масовото усещане в момента е за стадо нерези в мола, които се държат като прасета в космоса. Заради тях няколко магазина са си сменили табелите от Second hand на Outlet centre. И клиентите им са си въобразили, че вече не са второ качество клиенти.

Без цензура | 04-06-2010, 13:55 | varnautre

Александър Чирков е роден през 1938 г. в Лом.Завършва с отлична диплома медицина в Софийския университет, след което работи в болниците в Белоградчик и Лом. През 1966 г. незаконно напуска България и е обявен от социалистическия режим за невъзвращенец. Установява се в Западен Берлин с помощта на роднини, живеещи във Федерална република Германия. Учи немски в Гьоте институт и след завършването му получава назначение в най-голямата държавна болница на Западен Берлин.

Без цензура | 03-06-2010, 12:53 | varnautre

Яна Кременска**

Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

* Идеята да публикуваме това стихотворение "откраднахме" от Елеонора Княжева. Тя го беше сложила на стената си във Фейсбук в Деня на Ботев.

**Яна Кременска е родена на 9 октомври 1967 г. във Враца.
По професия е журналист. В момента работи в ТВ Враца, автор и редактор на предавания.
Нейни стихове са публикувани в централни и местни вестници, списания и алманаси. Издала е 6 стихосбирки: "Пастирка на звезди" (1992), "Събирай ме понякога от думите" (1994), "Адажио" (2002), "Високо в ниското" (2004), "Време да те влюбя" (2006) и "P.S." (2008).

Без цензура | 02-06-2010, 20:00 | varnautre

Интересен политически казус с бизнес нюанс ни поднесе пресата тези дни.

Без цензура | 31-05-2010, 13:29 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ

Напоследък, когато стане дума за деца, образование и училище в България, ми идва да повярвам в световната конспирация.

Без цензура | 30-05-2010, 21:09 | varnautre

Как най-южната община в областта се подготвя за новия туристически сезон разказва кметът Анастас Трендафилов

- Г-н Трендафилов, тази година Бяла посреща новия туристически сезон със сериозна програма за гостите и...

Без цензура | 30-05-2010, 14:30 | varnautre

Защитиха ме. За първи път. И това ме изпълни с надежда, че нещата ще се случат. За първи път от толкова много години насам български премиер се изправи пред представители на чуждестранния бизнес и защити мен и всички хора, които живеят, работят и остаряват тук – в България.

Беше ми писнало всякакви претенциозни Хансовци и Джонове да се довличат в родината ми, да разпъват тук тежки куфари, да си спретват някое евтино имотче, да напазаруват някоя фабрика и да се превърнат за наша сметка в големи бизнесмени. С българска работна ръка, с български материали, на прекрасно място, с великолепна природа и с повече неуредици, отколкото си имат в техните държави, което, разбира се, за Хансовците и Джоновете е добре дошло... Знаем в кои води най-лесно се лови риба, нали?

Беше ми писнало да поседят, поседят, да пооплюят обстановката, да ни обяснят на нас – българите колко сме назад и как нищо в държавата ни не сработва добре, а после да си поръчат по една поморийска гроздова с шопска салата и да броят печалбите от пребиваването си тук.

Много е просто. Щом не им харесва: куфарчетата и обратно! Никой никого не стиска за гърлото и не го принуждава да стои тук – в България на по-ниски цени, по-вкусна кухня, по-слънчево време и по-красива природа. Но те не се дават. Те все още прииждат,  настаняват се, натурализират се, в което не би имало нищо лошо, ако не продължаваха и да ни заливат с критика и недоволство. Понякога имам чувството, че вечното мрънкане се оказва една заразна национална черта и, който дойде отдалеч, за минути я лепва като тежка хрема. Това веднага помрачава усмивката му и го превръща в някакво натоварено и вечно недоволно същество, плюещо държавата, институциите, хората, дупките по пътищата и всички останали подробности от пейзажа. Освен всичко друго, настроението се разстила наоколо и цялостно нагнетява атмосферата. Ние – българите може денонощно да се подлагаме един друг на енергийно вампирство, оплаквайки живота си от А до Я, но на чужди хора такова нещо категорично не можем да позволим. Защото аз и вие не се изтупваме неканени в родината на Хансовците или Джоновете, не си разхвърляме там дрехите и актуалните състояния и не започваме да стреляме напосоки срещу администрацията, законодателството, традициите, правилата и в крайна сметка срещу начина им на живот. Защото това не е нашето място и как бихме могли да го заливаме с безпочвени претенции, ако не го познаваме достатъчно добре? А иначе, стига да решим, можем  да натрупаме доста материал, доказвайки някоя подобна теза за тежката бюрократична машина и не дотам приветливите нрави на местата, откъдето меродавните Хансовци и Джонове са пристигнали насам.

Казвам всичко това, защото ме боли, когато виждам как българи гледат английските пришълци с обожание и признателност и как са готови на всичко за една усмивка и за една британска лира повече. Снощи за пореден път станах свидетел на подобна сцена. На съседната маса в едно заведение наш сънародник благоговееше пред някакви английски създания. Тупаше се по гърдите и разхвърляше наоколо националните си комплекси, стараейки се да получи благоволение. А онези ги вълнуваха цените и грамажът на порциите. Обикновено хоризонтите им се изчерпват с това. Не на всички. А на желаещите да живеят тук и да обясняват на нас – туземците, как нищо не разбираме от ред и от цивилизация. Всеки път ми домъчнява като зная колко емоционална енергия бива пропилявана по обгрижването на тези хора, които дори не са чували за О`Хенри и чиито представи за четиво обикновено започват с проспектите на хранителните вериги и завършват с някоя листовка за голямо намаление в еди-кой си хипермаркет. А ние ги гледаме като божества и очакваме от устата им като бисери да се посипят поредните критики за улиците ни, за характерите ни, за държавното ни устройство, за неуредиците ни.

Затова се почувствах защитена, когато премиерът се изправи пред чуждестранния бизнес и припомни примерите за нелоялност от негова страна. Почувствах се защитена, защото български премиер застана с достойнство пред тези хора и им каза да спрат до тук с жалбите и мърморенето и вместо да стават такива, каквито ние бяхме, да проявят добронамереност към реалното превръщане на държавата ни в дисциплинирана, стриктна и прозрачна: като държавите, от където идват жалващите се.

Време беше някой да им припомни, че лоши примери има навсякъде в Европа. Добри примери също. Лично аз няма да спра да обичам дома си и ако някой желае да се засели в него, изисквам коректност и уважение към мястото, което си е избрал. Защото за него може да е ново място. Може да е просто поредното такова. А за мен това е у дома. У дома имаш желание да направиш нещата по-добри, но не допускаш натрапниците, които разпиляват боклук по пода, а после го сочат с пръст и обясняват колко си зле.

Може да съм крайна, но това е част от самоуважението на една нация! Ето защо се почувствах защитена. За първи път. И се надявам скоро да се радваме на резултатите от този сигнал, че българите имат самочувствие и никой няма право да ги хока особено в собствената им държава!

Без цензура | 30-05-2010, 12:29 | varnautre

Отдавна не бях пътувал с автобус. Причините да пропускам това „удоволствие” са много, както и другите, които този път ме принудиха да си го припомня. Обикновена градска линия, преминаваща през сърцето на Варна, през разнебитените й улици, покрай странно противоречащите си фасади – едни чистички и прясно боядисани, други сврени от неудобство зад богатите съседи. По булевардите, кърпени сякаш за пачуърк от художник с бедно въображение. Седалките – проскубани (дали може да се очаква друго при автобус втора ръка? Сигурно да, но някъде в друго измерение), контрольорката изнервена, по радиото се изказваше някакъв познат политически глас, а в същото време един човечец се опитваше да говори от екранчето в предната част на возилото. Бяха му взели звука, не разбрах какво казва, само някак си нелепо накрая излезе надпис с банкови сметки, на които някой би трябвало да прати пари.

Забравих да уточня – автобусът беше и препълнен, както обикновено по това време на деня. Но не всичко това ме ужаси – нито задръстванията, нито друсането, нито потта и душният полъх на нетърпима смес от парфюми. Шокиращи бяха лицата – сърдити, гневни, със стиснати устни, обидени на всичко наоколо.

То пък на кое ли да се зарадват? Заплатите са близо до дъното на Европа, за пенсиите – за тях или добро, или нищо; плашат ни, че съвсем скоро и лекарства ще си носим в болниците, ако въобще стигнем дотам.

За всичко останало, което не ни харесва, Бате Бойко ни напомня, че не сме протестирали, когато трябвало – сиреч, преди Неговата ера. А неговите намерения са прекрасни – както писа „Тайм”, целта му е да изчисти България. Верно на друг викаха мистър Клийн, но в очите на авторката Вивиен Уолт майсторът на разчистването на нашенските Авгиеви обори, същи Херкулес на нашето време, не е друг, а премиерът Борисов. Тя твърди, че сме го наричали още Батман – „от времето, когато Борисов беше кмет на София и редовно се появяваше на сцени на престъпления с традиционно черното си облекло”. Простено да й е – сегашният премиер се явяваше на тези места в битието си не на кмет, а на главен секретар на МВР, но това е дребен детайл в очите на колегите анализатори от чужбина. Важното е, че „откакто встъпи в длъжност, той започна масирана борба с корупцията в държавната администрация и съдебната система”, отбелязва „Тайм”.

Той е не само борец, но и пръв помощник на науката и образованието, макар че на мен ми се струва, че и в тази сфера играе на „доброто ченге – лошото ченге” със Симеон Дянков в поддържащата роля. Ха обяви финансовият министър, че ще резне бюджета на Софийския университет, ха се яви шефът му при проф. Иван Илчев на академичен съвет. И всичко идва по местата си!

Ето, ректорът на Алма матер още при първата височайша среща обеща здрави антикризисни мерки. Сред тях са оптимизиране на администрацията (ще рече – съкращения, което е правилно) и „рязко намаляване на факултетите, които не са финансово печеливши”. Мъка ми е, читателю, че и аз съм завършил този университет... сън не ме хваща кои ли ще са непечелившите факултети. Едва ли ще е юридическият, нищо че оттам излизат едни от най-недолюбваните кадри за правителството. Не вярвам да е и стопанският – все пак икономика има да развиваме, няма да седим все на опашката на Европа я! Обаче ако ми резнат факултета по журналистика, ще е доста тъжно. Във Варна такава специалност вече няма, трябва и в София да я закрият, челен опит е това. Какво печеливше има в журналята? Даже по-добре, колкото по-глупави и необразовани, толкова по-послушни...

Нейсе, да говорим за друго. Европата ни се разсърди, че не сме забранили тютюнопушенето повсеместно. Анкета на Евробарометър показала, че сме на едно от първите места по този порок. 39 процента сме били пушачите, от които 49 на сто от мъжете и 30 на сто от жените. Пред нас са гърците с 42 процента. Ако има връзка между вредните навици в бита и в икономиката, жална ни майка, по пътя на елините сме тръгнали. Но пък четох, че сме им пратили джебчийки – в Атина пипнаха балканска банда, в която имало три българки, останалите били румънци. От желание за политкоректност гръцката агенция, съобщила новината, не уточнява етническия произход на майсторките на ловките пръсти. Или пък, за да ни каже: „Я се вижте какви сте?!”
Виждаме се – пътуваме в претъпкания разнебитен автобус, уж обещаха от „Градски транпорт” да го сменят, ама не му се вижда краят. Намесиха се едни „Медузи”, едни мекотели, настана една битка с корупцията и престъпността, Варна всеки ден е сред водещите новини на страната. Нищо, че тези дни пуснаха вече бившия председател на Общинския съвет в домашен арест и той вече заяви по медиите, че за 2 (два!) месеца изобщо не са го разпитвали. Дали пък всичко знаят предварително и затова, както онзи софийски прокурор, са готови да викнат: „Лягай долу, ти си престъпник!”

Но пък, от друга страна, сам шефът на ЦРУ дойде на крака да се срещне с нашия премиер, и както после стана ясно, е дал висока оценка за акцията „Октопод”. Неблагодарен народ сме това, българите. Близо две трети от нас определили положението като непоносимо, съобщиха за проучването си от „Отворено общество”. Състоянието ни се било влошило, чувствали сме се засегнати от кризата.

Я по-позитивно гледайте на нещата, моля! Кога ли не сме били в криза всъщност? По-рано имаше киша, суша и международно положение, сега има всичко останало, но не и ред в държавата, колкото и да се опитва международното положение да ни вкара в пътя. Това – по макрорамките, дето все ги мъдрят по висините и все не могат да ги нагласят.

Що се отнася до малката правда, тя никога не е представлявала ничий интерес, освен на самия си носител. Ще ви кажа за себе си, а вие преценете – не успях да видя приказната регата във Варна, защото „по технически причини” ми беше доста сложно да се придвижа дотам. За лятото ми обещават повишена достъпност на плажовете. Това всъщност е най-доброто, което може да ми се случи. Нали съм един обикновен софиянец и толкова много обичам морето...

Без цензура | 30-05-2010, 06:37 | ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ*

Дори да бяхме спечелили „Евровизия”, дори „Манчестър Юнайтед” да бяха взели Шампионската лига с голове на Бербатов, дори да приберем всичките медали на най-голямото световно изложение за пропаганда, каквото е олимпиадата – те пак ще преебат всичко. Те са тихите бойци на имиджовия фронт, но вдигат достатъчно шум, за да бъдат запомнени. Те са детайлите, в които наистина се е заселил дяволът. Те са експортът на нечовешката деградация с етикет made in BG. И не можем да се направим, че не ги познаваме, понеже сме им издавали паспортите.  

Майка и баща карат малолетната си дъщеря да духа на 60-годишен грък. Цяло пазарджишко село продава детските задници на синовете си на френски чичковци в Бордо. Запознайте се с българските герои на европейска преса от последните дни. В нея даже и между редовете не пише, че историите всъщност са за балкански цигани. Вие може и да го подразбирате, но това по никакъв начин не променя лошото впечатление за нацията. Че тя се състои от потомствени курви и педерасти, прехранващи се с телата на децата си. На техния фон bg източването на дебитни карти от Русия до Лас Вегас е повод за национална гордост. В него поне има признаци на интелектуална престъпност, докато свалянето на гащи е единствено въпрос на пазарлък с клиента.   

Свинщина е дърт педофил да плаща на 15-годишно момиче, за да си разтвори краката. И гръцкият педофил е абсолютен извратеняк. В случая обаче той е и купувач на стока, която се продава директно от производителите. От създателите на начинаеща търговска вагина, които я пласират, за да не умрат от глад. Отишли тези родители на остров Крит, но понеже били високо квалифицирана работна ръка, не могли да си намерят работа. И за да преживяват, станали сводници на дъщеря си. За два месеца тя изчукала 300-400 евро, отделно педофилът й подарил телефон и козметика за подсеченото й детско дупе. А после гръцките вестници разказали трогателната история за родителска обич, непреходни семейни ценности и морала на трудолюбивия български задник. Със специалното участие на стар извратеняк и смешни пари.       

Българите не правят така. Така не могат да правят хора, които имат във фолклора си антикомерсиален герой като Балканджи Йово. Но така писаха в чуждите вестници, казаха го по радиото им, даваха го и по телевизията им. Така ни запомни аудиторията и не можем да напишем опровержение, защото грешката е вярна. Наистина имаме сестра и тя наистина е курва. Имаме и 20 братя по паспорт, най-големият на 16 години, които са мъжки проститутки във Франция. А сводници са българските им майки и бащи. Това също го даваха по телевизията тези дни, докато ние гледахме „Евровизия”. И дообогатявахме комплексите си за национална малоценност, че пак сме се изложили пред чужденците.

По-добре да не ни харесват песните, отколкото да харесват толкова много децата ни, че да искат да спят с тях. И на всичкото отгоре да има кой да им го организира. По-добре да клонираме Човека глас и всяка година да го изпращаме на турне под различна самоличност. По-добре Румяна Желева да е пожизнена кандидатура за еврокомисар, отколкото да изнасяме клонинги на човешката деградация. „Евровизия” е веднъж в годината, изслушването в европарламента е веднъж на няколко години, докато тези българи продават всеки ден децата си. И за разлика от всичките ни политически и културни провали имат много по-запазено място в международния новинарски обмен. Необяснимо защо обаче не предизвикват истерии на национален срам, какъвто сме способни да си самопричиним от една песен.

Може да не се разпознавате в тях, може да възпитавате децата си по друг начин, може да ги наричате с презрителните имена на етническото разграничаване – но зад граница те са българи точно колкото и вас. И единственото, което може да се направи, е в паспортите да бъде добавено с дребен шрифт - В случай, че бъдат заловени да търгуват децата си, да бъдат третирани като човешки боклуци без национална принадлежност. Иначе ще продължат да ни идентифицират с тях, докато стане прекалено късно и необратимо. И тогава дори да наемем всичките PR агенции на света - пак няма да можем да си променим имиджа. Че имаме сестра, имаме дори и братя, и всички до един са курви.  

Без цензура | 29-05-2010, 10:10 | varnautre

През седмицата празникът на буквите ни беше белязан с един скандал и една грешка, като грешката беше оскандалена, а скандалът мина незабелязано. Очите ни се напълниха с ветроходна красота, но пак не напълнихме градските джобове, както би трябвало. А новините все повече заприличват на полицейска сводка без очакваното съдебно продължение.

Изпратихме и тазгодишните абитуриенти. Част от тях посрещнаха бала с пълен набор тестове и документи за чужди университети на път за поредната Силиконова долина, а родителите им, вместо да ридаят заради раздялата, май я усещат като малкото си лично отмъщение, че след техните излъгани очаквания за нормален живот, децата им ще го намерят, макар и другаде. Друга част вече са добре оборудвани да атакуват
другата силиконова мечта – димитровградската.

Общото между двата избора е, че обществото не печели и от двата. Държавата пък, загрижена за обществения интерес, ремонтира бюджета, като остави парите на полицията, но сви още разходите за висше образование. Оставащата финансова дупка ще се покрива с пари от резерва. „Лош знак” нарече във Варна президентът Първанов посягането към това, което е трупано през последните 15 години. Този път е прав. За дупката, която остава всяка година, когато други държави пазаруват у нас мозъци още от гимназиалния чин, никой не говори. Далеч повече време се отделя на „Мозъка”, например – Вальо Бореца, който редял схемите на „Наглите”. Затова не е чудно, че посрещнахме 24 май със статистиката, че българинът чете средно по половин книга годишно. А пък чиновниците обсъждат дали кирилският ни домейн в интернет да е
благозвучното „.бгр” или още-красивото „.бя”.

Въпросът доколко изобщо е употребим въпросният домейн май изобщо не се поставя, изместен от вълнуващи теми като абитуриентските балове, организирани в пловдивските детски градини – с тоги, бални рокли и ресторантски купон. Както и много адекватното за празника изказване на образователния министър – „ще изловим образователната мафия в чест на 24 май”. Затова не е чудно, че традиционната римска визита на българския премиер мина под знака на туристическите монетки във фонтана Ди Треви и появата на мултивдовицата Дарина Павлова, а навръх празника Бойко Борисов ръкопляскаше на първия ред на поредното реалити, а не на официалния прием на държавния глава. Голямата драма беше техническата грешка на ватиканската телевизия, поставила Борисов начело на Македония. От толкова вторачване никой не намери време да види кадрите от Москва, където

черносотници носеха знамената на Русия и Гърция

в чест на славянската писменост, патриархът на Русия Кирил нарече всички ни «принадлежащи културно и духовно към руския свят“, а името на България така и не се чу. Затова пък светкавично беше свалена главата на Райна Манджукова. Председателката на Държавната агенция за българите в чужбина споделила пред наши сънародници и в присъствието на Цецка Цачева, че „липсва координация между държавните институции" и затова сънародниците ни в чужбина не виждат много помощ от държавата си. "Имах неблагоразумието да повярвам, че има демокрация”, каза Манджукова след уволнението си. Ако беше слушала по-внимателно парламентарната шефка, щеше да е наясно какво я чака, все пак неотдавна Цецка Цачева заяви в прав текст:

"моралът има много аспекти"

За морал говори тази седмица и премиерът Борисов. „Това е жив цинизъм” беше обобщението му повод имотно-съдийската сага в Приморско. Което не попречи на един от висшите съдии с бедни роднини - Панайот Генков, да попита заяви съвсем сериозно: "Какво значение има дали дъщеря ми е родом от Приморско и дали живее там. Гражданите ни виждат, познават ни и ни уважават". Тепърва ще разберем докъде се простира уважението, след като друга бедна съдийка - Деница Урумова, предложи просто да си доплати терена и да продължи да го ползва. А и тепърва някой трябва да отговори на въпроса как се стигна до подобни панаири, след като се гордеем с най-много прокурори на глава от населението в целия Евросъюз, а самите прокурори ги контролират два съдебни инспектората и около 30 други контролни органа. Явно притиснати от бедността и имотните си проблеми, на разследващите, проверяващите и съдещите не им остават много сили за преките служебни задължения, та тази седмица научихме, че

картофите наистина са много доходоносни,

след като вдовицата на Косьо Самоковеца беше оправдана за прането на пари и незаконните си имоти. На свобода излезе бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, а за задържания заедно с него бивш военен министър Николай Цонев съдия Мария Митева заяви: „Той не е предложил рушвета, заради който беше арестуван.”

Във Варна, по делото „Медузите” Борислав Гуцанов вече е на свобода, вече заяви за „Труд”, че през двата месеца в ареста никой не е проявил желание да си говори с него по същество, и адвокатите му вече придвижиха жалбата до съда в Страсбург. Малко след това Даниел Славов пое по същия път – шумно публично задържане, още по-шумни закани, странна тишина в съдебната зала и пускане под гаранция, гарнирано със съдебен процес срещу държавата, която, каквито и щети да е понесла, все не успява да ги докаже. Пълненето на ареста и на новините продължава обаче с пълна сила, какво става на изхода не се рекламира така шумно, та

усещането, че „лошите” си го получават,

продължава да властва в рейтингите на политиците. Битката вече достигна и до търговете с картини, атакувани с полиция. Тепърва ще се изяснява кое е било по-интересно там – картините, купувачите или роднините на продавача, твърде ангажирани с Интернет-обществото. Официалното обяснение е липса на сертификати, защото били поискани „само” преди 15 дни. Като е възможно дебатите да са в духа на добрата стара гръцка демокрация – на площада. Защото първият етаж на Софийския районен съд - най-натовареният в страната, е ипотекиран, без кредитът да се обслужва. Ако не сте се досетили – ипотеката е в  Корпоративна търговска банка.

Но пък културният министър с пълна сили движи благотворителния концерт, с който Балканите, през София, ще помагат на хаитянците да си построят кинотеатър. Пак през седмицата "Икономист" реши да ни обърне внимание, като обобщи: „Арестите на знакови фигури са едно, а действителното осъждане на престъпник в навременен и прозрачен процес е съвсем друго.” И го сложи под заглавието „В България се заражда

страх от полицейска държава”.

На икономическия фронт също кипи бурна словесна дейност. Финансовият министър първо обасни „непукизма” си с два железни аргумента – слуша само премиера, другите не го вълнуват, а и закалката му от Световната банка била от страни като Афганистан и Зимбабве. Хубавото е, че щом премиерът още не се е разтревожил от положението у нас, явно сме по-добре от Афганистан. Бяхме щастливи да разберем и друго – почти година след идването си на власт правителството вече знае какво иска да постигне. Съобщи ни го отново Симеон Дянков, който иска до края на мандата си да увеличи производството у нас, да оправи пътищата и да създаде нов тип държавническо управление. Да се надяваме, че

пример няма да му е Афганистан.

Успокоенията, които предложи Дянков на бизнеса във Велико Търново, си звучаха обаче съвсем по български – не сме сами в проблемите си, в Унгария и Англия също намирали скелети в гардеробите и неразплатени договори в чекмеджетата. Това обаче някак не помага да се почувстваме по-добре. Тази седмица извадиха поредното проучване с участието на БАН - за усещането за щастие, където сме се наредили на 60-то място от 60 изследвани държави. Всъщност, ние сме си там от десетина години, което обяснява и данните от друго изследване – на „Отворено общество”. Повечето българи не били склонни да търпят допълнителни лишения заради кризата, става ясно от допитването, а коментарът на изследователите не е ласкателен за нас. Според Георги Стойчев колкото повече хора са засегнати от една мярка, толкова по-малка е подкрепата за нея, а това показвало

липса на солидарност сред обществото

Интересно как да се почувстват солидарни пациентите от Пловдив, например, които си носят памука и чаршафите в болницата, с чиновниците от Здравното министерство, които получавали допълнително пари в размер на три–четири заплати, за да вършат това, което им е работата или пък заради работа по европроекти, за каквито министерството им изобщо не е кандидатствало.
Едва ли „солидарност” е думата, за която се сещаме, когато си плащаме сметката за мобилните, а в джоба ни е поредното сравнение на цените в Европа, където нашите пак са над средноевропейските. Или пък като си мислим за поредния токов удар, за който ни подготвят от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с изключително ясните и конкретни обяснения на шефа си от типа:

„Възможно е

да няма никакво увеличение на цената на тока от 1 юли. Възможно е и намаление. Към момента все още не е ясно как ще се промени сметката на отделния потребител.” И с кого да са солидарни живеещите край така наречените „защитени територии”, залети с бетон, след като от Върховния административен съд не смеят да обяват законен или не е комплексът „Златна перла”, съсипал защитени местности край Варвара. Но пък съдиите там успяха да формулират идеята, че никой държавен орган не е длъжен да събаря незаконни постройки, ако собствениците не искат сами да ги бутнат. А пък най-големият туристически форум у нас мина без участието на индийския делегат – собственик на около 800 хотела. Той така и не дочакал края на интервюто за виза след въпроса дали не смята да остане в България, за да си търси работа у нас. Само ако бяха питали така и Митал...

Не е ясно и с кого да са солидарни варненските училищни директори, например, след написаното в „Дневник” – че е трябвало да платят по 2 800 лева, за да получат по един екземпляр за наръчника за делегираните бюджети, който и без това си имат. Все пак най-тежката новина тази седмица беше спортна. Не, нямам предвид първенството по сумо, което разтърсва Варна. „ЦСКА”, „Левски”, „Литекс”, „Черноморец” и още няколко (?) от водещите (?) ни клубове

искали да си правят Висша лига

На „Евровизия” и тази година загубихме, което си беше съвем очаквано, при положение, че певците участват в едно геополитическо състезание. Но пък, харесвате или не Миро, прочетете интервюто му за „Дарик”. В него има повече отношение към държавата ни, отколкото във всичките държавнически изказвания за цялата седмица.

Без цензура | 29-05-2010, 05:50 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ