Големите bg медии приличат на нископлатени манекенки. Стараят се да минат за непорочни девици пред аудиторията, но тайно им се налага да духат в кенефа – защото хонорарите са малки, а скъпа подръжка не се прави със смешни пари. После си измиват устата и през нея се тревожат за морал, чест и всякакъв shit. Bg медиите приличат и на отмъстителни курви. Които с редовни суми и с разрешително за строеж изнудват властта, за да не разкажат на семейството й за кенефа, а на електората – за неуспешната й ерекция. Bg медиите не са на ваша страна, нито четвърта власт. Те са рекетьори на всички власти или просто имат ценоразпис. Не ги товарете с обективни очаквания, както не им вярвайте, че точно те никога не ходят до тоалетната по сметка. Иначе са чували за свои колеги, които го правели редовно.

Деградацията на медийното доверие не започва и няма да свърши с процентите на Слави Трифонов. Подозренията за тях обаче са кулминацията доколко хората, работещи в бранша, не си вярват помежду си. В противен случай щяха да направят общ фронт срещу премиера, за да не му позволят с лични отношения да обяснява критиките към себе си. А Слави нямаше да разказва своята версия само пред сценаристите си и би поканил всички неудобни колегиални въпроси. В неговата ситуация по-добра работа щеше да му свърши атмосфера, подобна на тази от Брюксел при изслушването на Румяна Желева. Срещу която имаше хора, чели неприятни неща по вестниците и готови да я разкъсат, за да стигнат до вътрешностите на най-малкия детайл от миналото й. Така и трябва да се случва на всекиго с претенции да бъде някаква власт. Когато се изживяваш като единствената и вечна опозиция в републиката – нямаш извинение да поставяш под цензура въпросите към себе си. И без неудобство да обвиняваш останалите медии, че са жълти или тероризирани от Борисов. Дори да е така (а на много места наистина изглежда, че е така), моралното право - да бъде съдник, не може да принадлежи на водещ, криещ от въпроси собствения си морал. И до когото журналистическият достъп е много по-труден, отколкото до премиер.

Другото странно в този случай поведение е на работодателя, който се държи с „Шоуто на Слави” като с външна продукция. А единствените проценти, от които се интересува, са за пазарния му дял след 22:30 часа. За два месеца това е второто голямо съмнение около знаково лице на BTV. И ако при Бареков поне имаше някакво неубедително алиби, за Слави продължава да липсва позиция. На него изглежда му е разрешено всичко, освен да губи рейтинг.

Колкото и неприятно да е за признаване, класическите медии все по-малко могат да формират общественото мнение. Но все повече могат да го отвращават. Ако не беше вярно – тройната коалиция със сигурност щеше да повтори мандата си. Защото мизериите й бяха сериозно спестявани от журналистиката. И дори замествани с видимо неуместни хвалби. Всяко управление може да се провали и всяко досега го е правило. Но медиите не са длъжни да помагат в провала, мислейки си, че всъщност го предотвратяват. Те имат един голям грях от последните избори, който остана незабелязан и за който няма да си признаят. Не секирата на БСП, а изказването на Доган в село Кочан беше най-повлиялият на електората медиен продукт. Без него разликата между първия и следващите в класирането вероятно нямаше да бъде толкова отчайваща. И ако не бяхме видели този клип – изборите щяха да бъдат фалшифицирани от медиите. Може би неволно, може би от глупост, може би и от алчност, но резултатите нямаше да бъдат същите. Кадрите от Кочан се появиха в ефир едва седмица след заснемането им. Въпреки че няколко телевизии са разполагали с тях, както личеше от различните ракурси на снимане. Телевизиите обаче не ги излъчиха доброволно, а от неудобство. Клипът беше попаднал в опозицията и вече нямаше как да се скрие в архивите. След него пък нямаше как да се противодейства на високата избирателна активност.

Тази история трябва да бъде припомняна всеки път, когато ви се струва, че големите bg медии са се взели насериозно като коректив на властта. Те също като нея имат своите мръсни тайни и също като нея предпочитат да ги сбутат под килима. Когато обаче тайните са общи, сравнението не може да бъде по-различно от това с манекенки или отмъстителни курви.  

Без цензура | 22-01-2010, 11:30 | varnautre

Преди няколко дни от Шоуто на Слави разбрах, че премиерът Бойко Борисов тормозел главни редактори на медии и редови журналисти с SMS-и. Днес пък от столичната преса научих, че министърът на здравеопазването праща по 100 000 (сто хиляди) SMS-а всеки ден, на обикновени български граждани. Дали това също е тормоз, не смея да определя. Все пак идеята на Божидар Нанев изглежда благородна, тъй като съобщенията му призовават гражданите да разпитат личните си лекари как точно могат да се лекуват в болниците. Целта на тази информационна кампания била хората да научат правата си като пациенти.

Това министерско мероприятие ще глътне 150 000 лева от парите на данъкоплатците. Есемесите били безплатни както за получателите, така и за здравното министерство. Такива съобщения обаче получавали само абонатите на "Мобилтел"?! Не е ли вид дискриминация това, питам аз и се извинявам предварително на министъра, ако в следващите дни се окаже, че в кампанията се включени и останалите мобилни оператори.

Какво обаче можем да очакваме, ако тази форма на известяване с кратък есемес се превърне в практика? Тоест правителството реши за всичко да си комуникира с гражданите по този начин. Представете си примерно как би изглеждала подобна кампания, но инициирана от МВР-то на Цветан Цветанов. Наскоро разбрахме, че в страната има около 300 видни престъпни босове. Какво пречи на МВР да започне да ги тероризира ежедневно с SMS-и, докато на бандитите им втръсне от съобщенията и вземат, че сами се предадат. В текста на есемесите Цветанов може да се обръща лично към босовете и да им разяснява колко са вредни за обществото и какъв голям бой... пардон - затвор ги чака, ако ги набара.

Всичко това обаче може да се случи само, ако МВР-то има мобилните номера на бандюгите. Но и да ги няма, какво пречи на Цветанов да праща до всички българи? Пък то, който си знае, че е за него, ще разбере посланието.
По същия начин може да процедира и Симеон Дянков. той обаче ще трябва да е пестелив. Така примерно вместо да пише на всеки поотделно - "А ти плати ли си данъците, българино?" или "Ако не дойдеш при НАП - НАП ще дойде при теб!" - може да праща по един есемес на принципа "по един за всяко семейство и за всяка фирма".

Но като се замисля, така описана комуникацията министър-гражданин ми изглежда едностранна. За това правителството трябва да помисли и за обратна връзка. Тоест, всеки българин да може да отговори директно на който и да е от министрите. Само така винаги ще има топла връзка между властта и народа. В този контекст мобилните оператори дори могат да помислят и за нов вид екстра към предлаганите от тях услуги. Примерно нещо от рода - "Само при нас получавате 1000 безплатни минути и 100 есемеса към министър Цветанов". Друг оператор пък може да цака конкуренцията с оферта за министър Дянков, а трети да предлага по двама министри в пакет. Абе, както дойде.

Та, такава би могла да бъде работата с министерския SMS. Обаче се чудя дали операторите няма да се нагушат много на тази своеобразна държавна ясла. За това, я по-добре Бойко да си направи собствен мобилен оператор. Или да направи на жена си Цветелина, то е все едно. Пък след това за по-сигурно да закрие останалите три оператора. Не че нещо ми пречат, но просто ей така - да няма изтичане на министерски есемси. Така хем ще си реши проблема с отпора срещу новия закон за електронните съобщения, хем ще направи силна крачка към заветната крайна цел - един Бойко-една държава! Оппа, за малко да забравя и Цветелина.

Без цензура | 22-01-2010, 08:54 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Оригинална рекламна кампания е забелязала и документирала нашата читателка Евгения Ангелова. 58-годишната варненка накарала сина си да сканира календарчето, което й дали в аптека на известна варненска верига. На него е написано: "Уважаеми Клиенти, с промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, ни забраняват да рекламираме и да Ви покажем колко евтино продаваме лекарствените средства, затова ние Ви приканваме да дойдете и да се уверите сами!"

Някога, когато бях малка, на 6-7 години, кака ми и батко ми много ми се подиграваха, че не мога да пазя тайна. Затова преди рождения ден на маминка ни бях твърдо решена да не й издавам какъв подарък й е купила мама. За по-сигурно обаче, да не би пък тя без да иска да се сети и така да развали изненадата, аз й казах: "Маме, ако си мислиш, че подаръкът ти за рождения ден е нощница, да знаеш, че друго сме ти купили". Че и тези господа от аптеката май така се опитват да рекламират - по ръба на закона, с подсещане, ни пише г-жа Ангелова.

Без цензура | 21-01-2010, 15:20 | varnautre

Ти изчисти ли снега пред дома си?, ми идва да питам тия дни злобничко забучила обвиняващ пръст в образа на сгушен зад запотения прозорец съсед. Не ме разбирайте грешно. Хич не съм от феновете на местната администрация, убедени, че наетите за снегопочистването фирми са си свършили перфектно работата. И че снегът, вятърът и лошият късмет са виновни за безумието 500-хиляден град да бъде напълно парализиран.

Но ми е някак неудобно да питам защо пак чакахме снегът да спре, за да тръгнат снегорините, защо 4 часа след началото на обилния валеж автобуси се пързаляха по стръмните си трасета към западните квартали, защо децата от пъвата смяна отидоха в сняг, лед и по тъмно на училище, за да се сети някой час по-късно да им отмени занятията. Неудобно ми е, защото пред магазина, в който пазарувам, втори ден има пряспа,  защото повечето от съседите ми изринаха снега само около гумите на колите си и затрупаха тротоара с него, защото и аз се поослушах един ден преди да почистим с колегите леда около входа на редакцията.

Пътувам вчера покрай варненски пазар, обрасъл актуално с алуминиеви магазинчета. Пешеходци изпълняват сложни пируети, щъкайки между търговските обекти и така привличат вниманието ми върху буците лед, в които се е превърнал непочистеният сняг по тротоара. Само пред последното магазинче - за чанти, възрастна жена умело отсранява леда и снега. Има си специална лопата, редува я с остър уред за разбиване на снега, довършва почистването с метла и не спира, докато не освободи широка над метър алея по дължината на целия магазин - над 15 метра. ПОзнавам я. Наближава 70-те. Пристигнала е в България преди повече от 40 години от Симферопол. И знае как се живее нормално в сняг и лед.

За да помиря собствената си съвест и будната си гражданска позиция, или иначе казано да потърся виновния във вечната варненска/българска дилема - общината ли не чисти адекватно, хората ли ги мързи да помогнат, започнах да питам. Приятели, живеещи в страни, където дните със сняг и минусови температури са повече отколкото тези за слънчеви бани, както бедни, така и богати. Други, обитаващи планински райони тук в България, където заснежен път означава край на връзката със света. Успях да очертая няколко основни проблема.

В държавите, принудени да живеят нормално дори и при -20 градуса по Целзий и обилен сняг, общините са оборудвани с нужната техника, многобройна и скъпа. Каквито градската хазна във Варна не може да си позволи за има-няма 20 снежни дни в годината. 
В опитните със снега администрации имат стройна система за използване (под наем или при условия, подобни на мобилизация) на строителна техника на частни фирми, която сравнително лесно и по-евтино се преоборудва в снегопочистваща. 

В "снежните" ширини никой не чака снегът да спре, за да почне да чисти. Така както никой не спира да яде, защото и без друго пак ще огладнее.

Пак там снегопочистващите машини (както и тези за поливане на градинките, разкопаване за нови кабели, преасфалтиране, но това е друга тема) работят най-активно през нощта.

"Северните" народи знаят, че преди да тръгнат за работа трябва да почистят тротоара пред дома или входа си. А работодателите не си позволяват лукса да икономисат един надник на охраната или чистачките и да ги пратят в "снежна" ваканция, вместо да чистят леда около офиса.

Сигурно и в "белоснежните" страни имат проблеми с контрола, с години обсъждат кой колко пари взел и колко откраднал за снегопочистване, заплашват се с глоби, неустойки и "вие-ще-видите-на-следващите-избори". Но е факт, че не се скриват по домовете си при първите 20 сантима сняг на улицата.

Шоковите първи три дни на "бедствието" преминаха и днес видимо се поокопитихме. Но написаното тук съвсем не е след "сняг лопата", защото утре, или може би още тази нощ, ни чака ново снежно-минусово изпитание. Сега е моментът да отидем до някой хипермаркет и да се сдобием със специална лопата за сняг. И в събота сутринта да започнем уикенда със здравословно, полезно за духа и тялото снегориене.

Без цензура | 21-01-2010, 14:16 | РОСИЦА ПЕНКОВА

Признавам, че с интерес очаквах вторничното предаване на шоумена Слави Трифонов. Шумната реклама от последните дни обещаваше на зрителите, че ще научат истината, за това дали Дългия е поискал от Бойко Борисов половината ГЕРБ. Тук ще призная, че съм скрит фен на учиндолския шоумен. Може би, защото стана това, което е, пред очите на всички български зрители, а не скрито и задкулисно някъде в парламента, на митницата или въобще, където е далаверата.

Естествено и за миг не съм очаквал, че той ще каже в ефир - "Да, поисках му 50% от партията". Така и се случи. Дори и по-малко, тъй като в продължение на един час гледах група мъже, които хулеха, оплюваха и всячески се гавриха с премиера на България. При това забележете - без Бойко да може да им отговори. Всичко ми напомняше съдебен процес с предизвестен край. А можеше Слави просто да каже - "Не съм искал 50% процента, съжелявам, ако Бойко е останал с такова впечатление." Вместо това научих, че Борисов тормозел медиите с... SMS-и. Само нещо да не му харесало, веднага хващал GSM-а и почвал да пише съобщения на журналисти, на главни редактори...

Заплашителни ли са били тези SMS-и, какви са били точно, шоуменът не каза. Е, стана ясно, че и той е получавал, но тъй като били лични не обели и дума за съдържанието. Напротив, дори се скара на сценаристите си, че го питат за лични неща. Но пък иначе разказа, че е имало години, когато с Бойко са ходели на кино, гледали футбол заедно, говорели за политика и прочие такива неща, които явно не са лични. Да не би пък Дългия да е направил такова шоу, което аз съм пропуснал - "Слави и генерала". Както и да е, но от тези не лични разкази все пак стана ясно, че шоуменът е препоръчвал разни хора на Бойко, които според него били достойни за депутати най-общо казано. Това ставало по време на многобройните разговори на политическа тематика между двамата.

Именно в тези думи според мен се крие отговорът на загадката искал ли е Слави половината ГЕРБ или не. Защото, ако често-често е споменавал пред Бойко разни имена, за които е настоявал, че ще бъдат достойни депутати или министри, как генералът да не остане с впечатление, че му се бъркат в ГЕРБ-аджийстването наполовина. А? Слави дори изобщо не скри, че гледа на Бойко, като на ракета-носител. За да позамаже този израз, каза, че му било минавало през глвата, че и той самият може да бъде ракета-носител. Но бързо уточни, че повече му се правело шоу, отколкото политика и предпочитал компанията на Ку-ку бенд и сценаристите си, банкетите с тях,  пред тази на политиците.  

След всички тези словоизлияния Дългия даде на зрителите си да разберат, че единствен той в тази страна е опозиция на ГЕРБ и единствено той критикува премиера. "Медиите са се навели, ама аз не съм", сложи точка на и без друго безсмисления спор Слави.

Без цензура | 20-01-2010, 08:41 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Много Ви моля, ако обичате София, ако живеете и милеете за столицата, спрете да четете този материал. Той би навредил на Вас и на другите около Вас. Посъветвайте се с лекар, за да се откажете от други подобни материали.

„Добър вечер, скъпи зрители! Ето какво ще видите в емисията ни: Желева, Борисов, Агджа... – Я, във Варна и на север сняг вали! Че и училищата затворили!”

Дори да се отнеса по-сериозно към темата, пак няма да мога да избягам от хумора. Сякаш на шега новините за зимната обстановка във Варна бяха показани по националните медии. Да не говорим, че минаха като най-обикновено съобщение. А спомняте ли си какво беше, когато София бе затрупана от цели пет (5) сантима сняг (дали не бяха четири и половина, но да не издребняваме). Тогава стана бедствие. Софийските баби се кръстиха, на журналистите само дето не им се раздвои езика да съскат срещу общината, министерството и правителството. Гражданска защита стоеше на полусъединител. Изобщо - трагедия голяма. Пък ние тука цъкахме с език и се почесвахме.

„А сега да видим какво става във Варна. А, ама то там май много вали!”

Думите не са мои, а на журналистка от водеща новинарска емисия. Тя изгледа репортажа на кореспондентката само до въведението в обстановката. После я прекъсна и отново започна да си води новините. Другата журналистка от следващата водеща телевизионна медия направо си каза: „Във Варна спря ли да вали?” Кореспондетката едва стоеше на краката си. А снегът бе затрупал листчето, откъдето трябваше да ни почете. Позатри го и се започна: Във Варна наистина има много сняг.

Стигаме до спортните новини. Там Варненско и Черноморието са на първо място с метеорологичната си обстановка. Какво общо има снегът със спорта ли? Просто шест водещи футболни отбора (сред тях ЦСКА, Левски, Локомотив) в момента са тук на лагер. Е, как няма да са новина номер едно. Едни от футболистите влезли да тренират в каварненска зала. Други пък тичали по стълбите на Гранда, трети направо стягат багажа за Благоевград, където е по-топличко. Благодарение на тях, зимата тук ще е на първо място в новините. Макар спортни.

Не че е толкова важно, не че и останалите хора трябва да са облъчени с трудната обстановка, но е чудно как 5 сантима сняг в София са бедствие и новина номер едно, а 50 сантима и повече в „провинцията” са обикновена статистика? Тук няма министерства, на които да се мърмори, правителство, което може да се свали заради неразпръснат тон пясък или луга. Тука има само едни обикновени хора, които по-добре да се затворят в къщите си и да чакат слънцето да изпече. И много-много да не се обаждат, защото какво толкова е станало: Преспи? Затворени училища? Родилки, които не могат да стигнат до болницата? Голяма работа!

Тези дни дори се роди виц: Седнал човекоядец да опитва столично и провинциално месце. Оценката му била категорична: Столичното – по-крехко е. Другото е жилаво и не става.
Скъпи столични медии, следващия път като стане бедствено в София, спомнете си и за останалата част от България, която много обича да ви гледа. Понякога и тук вали сняг.

Без цензура | 20-01-2010, 08:32 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Винаги съм подозирал, че има нещо общо между Костов и БСП (или обратно). Днес обаче намерих и доказателство за това - и Командира, и Станишев не обичат генномодифицирани организми в храните си. Ето къде била допирната точка между тези отколешни врагове - генетиката и модификацията. За Костов отдавна знаем, че е тотален вегетарианец и върл любител на екомарулите и всякакви подобни зеленчуци. За Сергей не съм чувал, но явно и той е поел по правия път. Вегетарианството не е нито ляво, нито дясно. Всеки може да си го практикува. Пътищата обаче са друго нещо. Маргарет Тачър дори беше казала, че са два - единият път бил десен, а другият - грешен. Та се замислих за Костов и Станишев и за техните пътища. Уж двамата трябва да крачат по противоположни, ама на - хванаха по общ срещу лошия Бойко, който искал да съсипе обработваемата ни земя и екологичното ни селскостопанско производство с тези генномодифицирани организми. Айде де, чак пък екологочно... и чак пък селско... нали всички знаем, че доматите в хипермаркета отдавна имат вкус на пернишки въглища. Дали ги копаят в Турция или някъде другаде - не знам, аз само ям.

Но да се върнем на общото между тези двама иначе така противоположни политически субекти. Защо се сближават - заради екологично чистите чушки и домати ли? Или заради нещо друго, с което те сами се замерят отдавна и му викат популизъм. Тоест, ако нямаш полза от нещо, почвай да виеш като вълк по пълнолуние срещу него. И ето ти я ползата - влизаш в новините като защитник на биологично чистото земеделие. Ръка за ръка Костов и Станишев!? Чудо невиждано? Не, просто БГ политик! Те така са си модифицирани - генно. Ей това е общото между тях двамата. И между всички.

За това дали не е време да потърсим екологично и биологично чисти политици? Пък след това може и зеленчуците ни да станат такива, ей така от само себе си.

Не защитавам нито генномодифицираното селскостопанско производство, нито Бойко Борисов. И той като всичките ни управници е модифициран по същия калъп. Преди него във властта се изредиха и Костов, и Станишев, че и царя. И какво от това - каймата си лаеше и при едните, и при другите. 

Без цензура | 18-01-2010, 20:13 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

Адът в Хаити и адът по изслушването на българския кандидат за еврокомисар: това ще бъдат спомените от седмицата, която си отива. И колкото и странно да изглежда на пръв поглед, сравнение между изводите след тези драми може да бъде направено. Нищо, че едната беше предизвикана от природата, а другата – от естеството на човешките отношения.

В Хаити разрушителното земетресение остави след себе си хаос, отчаяние, трупове по улиците... пълна катастрофа. За всеки, който вцепенен слушаше новините в някой друг край на света, остана и изтрезняването, че каквото и да градят човешките мисли, действия, хипотези, намеси ли се природата, изграденото може да бъде пометено за секунди. И понеже бедствията не подбират, ако си на мястото – страдаш, ако си далеч – оставаш с поуката, че човек няма нужда от всичко и не на всяка цена.   Светът веднага запретна ръкави да помогне, доколкото това е възможно в трагедия като преживяната на Хаити.

Ние в България също се стреснахме и за всеки случай агенции решиха да проучат има ли сред нас хора, които не смятат за уместно изпращането на помощ. Да. Оказа се, че има. Оказа се, че по мнението  на някои от нас в условия на криза трябва да концентрираме финансовите си усилия към себе си, а  не към другите. Лично аз смятам, че при подобни трагедии не може да не се помага: без скоби, без причини за отказ и без размисъл, но това е мое мнение, с което не ангажирам никого. Не се обединяваме да помогнем и точка. Ние просто много трудно се обединяваме около каквито и да е каузи.

Освен, ако не става дума за някоя политическа фантастика с модернистични елементи и абсурден резултат. Доказахме го през годините, концентрирайки усилия да се обединим около издигането на няколко политически месии. Но за сметка на това през изминалите дни почти се оказахме единни в отрицанието и в желанието сами да  дискредитираме собствената си държава пред Европа. Изслушването на българския кандидат за еврокомисар се превърна в тъжна пиеса с елементи на квартални сплетни, женски междуособици, политически реваншизъм и всичко друго, което може да ни хрумне и което няма нищо общо с основната цел на задачата: въпроси и отговори по същество.

За перото на един талантлив народопсихолог случилото се даде златни възможности. Трябваше само да прелистиш две-три вестникарски страници и да цъкнеш копчето на телевизора, за да те връхлетят ярки примери за явления, закономерности и национални феномени. Предполагам, че именно дните, които отминаха ще родят незабравими четива и ще влязат в класиката с нови потвърждения за характерните особености на българина. И конкретно за тази особеност (вероятно резултат от строя, през който наскоро преминахме): всеки да е виновен до доказване на противното. Виновен за конфликт на интереси. Виновен за некомпетентност. Виновен, защото е тръгнал нанякъде, защото не е стигнал до там ... и изобщо за всичко наоколо от ланския сняг до разпространението на кривите круши във фолклора и в душевността на българина.

Другата особеност, обаче, която блесна в целия си абсурд и която, вероятно е много по-важна за тази грозна национално-международна история беше, че ние – българите, винаги изместваме темата. Същината губи смисъл на фона на подробностите, които вечно разнищваме на дълго и на широко, разумът пропада някъде, затиснат от емоциите  и, ако сме тръгнали за Брюксел, впиваме поглед в нечия развързана обувка и стигаме до най-близкия магазин да подменим връзките, напълно забравили първоначалната си цел.

На финала в Брюксел вместо представянето на България пред Европа проследихме бурята в отношенията между две жени. Беше доста стряскащо за нацията и много ползотворно за народопсихолозите. Доказахме, че за нас интригите са над каузите, че държавата е в реанимация и  посинели пациенти излизат навън, за да покажат, че нуждата от спешна помощ е наложителна. Доказахме още, че сме единни поне в едно нещо: в отрицанието на всичко, което е произлязло в България и на всички, които идват от тук.

С две думи: доказахме, че ни липсват финес, ниво, благородство и широк хоризонт. Много е тъжно да кажеш това за себе си, защото аз съм българка, а ние – българите сътворихме жалкия евро-спектакъл от предните  дни. Някой може да са го гледали със злорадство, други – с гняв или тъга. Но съм сигурна, че по-голямата част съжаляваха, че това се случва именно с нас. Може би сме такива като нация – обичаме да произвеждаме повечко адреналин и не си позволяваме лукса да скучаем известно време без сътресения. Затова си започнах със сравнението: другите провеждаха евроизпити, а ние се тресяхме от тях, докато Хаити се тресеше от земетресение. Там се случи реална трагедия. Природата я сътвори за минути и последиците ще бъдат неизличими.

Казвам го, защото бях в Шри Ланка веднага след цунамито, което преди пет години опустоши всичко по брега. И още не мога да забравя, че там срещнах най-щастливите хора, които съм виждала някога. Те бяха загубили всичко: домове, покъщнина, минало. Но имаха себе си, бяха оцелели и бяха благодарни за това и знаеха как да оценят живота, човешките отношения, подадената ръка, единството в страданието и в щастливите мигове.

Ние тук имаме много неща, които денонощно се опитваме да сриваме и често опитите ни са напълно успешни. Не сме доволни един от друг, предпочитаме сплетните пред каузите, предпочитаме ниското ниво пред високото, предпочитаме да хулим и обругаваме, не да помагаме и да правим жестове. А сред нас има прекрасни, безценни хора.  Тогава защо? Отрицателният ефект на средата? Закономерности на народопсихологията? Или желание да си спретваме бедствия, за да оцеляват единици? Не зная. Да се произнесат специалистите. Зная само, че ако цялата тази отрицателна енергия, която сме впрегнали да изличим себе си от Европа и от света, бъде използвана за разумни и добри каузи, ние - българите ще постигнем чудеса.

И искрено съжалявам, че хабим време в неправилни усилия. А времето на никого и за нищо не е безкрайно.
 

Без цензура | 17-01-2010, 13:00 | varnautre

Оповавайки се на личните си преживявания и стотиците сигнали, получени от приятели и читатели, сплотеният екип на ВарнаУтре реши да обяви конкурс "Най-надупчената улица, по която минавам".

След като Варна тази година отстъпи само с 1 точка първенството за най-добър град за живеене на столицата, ние решихме, че все в нещо трябва да сме най. В дните след фаталните за асфалта в морската столица валежи обявихме, че Варна е най-добрият град за... офроуд. Сега общината позакърпи малко ямите по централните булеварди, но шофиранито по всички останали улици в града си е направо екстремно изживяване.

След ожесточен спор определихме топ 5 сред претендентите за титлата "Най-надупчената улица, по която минавам".

Лауреатът ще определим, след като чуем и прочетем и вашите предложения и мнения. Ако искате да се включите в нашия конкурс - винаги сте добре дошли.

Пишете ни и изпращайте снимки на адрес [email protected]

или пишете коментари направо тук.

Ето и първите предложения:

1

Безспорен кандидат за титлата е ул. "Студентска" в частта от 11-и до края на 13-и блок. Няма никакъв вариант дори мотоциклет да не пропадне в огромните зеещи кратери по улицата. Хората от блоковете събират в момента подписка до кмета с молба някой да обърне внимание на улицата. "Преди години поне предизборно запълваха дупките по нашата улица, а през последните 7-8 години и това не се случва", твърдят потърпевши. Същото е състоянието на пресечната й улица "Неделчо Кайков", в сравнение с която швейцарското сирене прилича на огледална повърхност.

2

Другото ни предложение е ул. "Брегалница". Тя е основна връзка между бул. "Левски" и Окръжна болница. Движението по нея винаги е много натоварено и много трудно заради огромните дупки. Някои от тях достигат до половин метър, а заобикалянето им е невъзможно, защото улицата е тясна и от едната страна постоянно има паркирани автомобили.
{vsig}TRAFIK/2010-01-16-Dupki-Bregalnica{/vsig}

3

Улица "Никола Козлевич" не е чак толкова натоварена, но при нея съотношението асфалт-дупки е 90 към 10 в полза за дупките. Малкото асфалт, останал на някои места, носталгично напомня за добрите стари времена, когато из града се караше спокойно, без да се страхуваш за джантите на автомобила си.

{vsig}TRAFIK/2010-01-16-Dupki-Kaikov{/vsig}

4

И последна от нас, но не на последно място, е ул. "Кракра", която заради ремонта на ул. "Девня" в момента не се нуждае от кърпене, а от основно преасфалтиране.

5

В този дух вероятно неремонтираният участък на "Девня" изобщо не трябва да се споменава. Това е улицата, която след време ще влезе в учебниците по право. Най-много дела за пропаднали в дупки автомобили общината е загубила от ямите именно по "Девня". Поредната жертва ще видите на третата снимка - спукана гума и изкривени джанти току-що бяха сменили потърпевшите, които, виждайки екипа ни, нададоха вой като пожарникарска сирена, за да привлекат вниманието на фотографа.

{vsig}TRAFIK/2010-01-16-Dupki-Devnia{/vsig}

Без цензура | 16-01-2010, 17:22 | varnautre

Военна лексика лъхаше от изказванията и призивите на баш социалисти по време на националната младежка среща на представителите на БСП в местната власт, която носи звучното холивудско име Епизод 4 "Силна община".

Първо шефът на червените Сергей Станишев заяви, че "сам воинът не е воин". Това се отнася само за БСП разбира се, иначе всички знаем, че воинът и сам е воин, особено, ако е съветски. Пардон -  или холивудски. С това си изказване Станишев даде да се разбере, че няма да търпи солови акции и вълци-единаци в партията си. Макар да каза друго - че социалистите трябва да имат общо послание и едно лице. Кое е лицето червеният лидер не персонализира.

Но за сметка на това стресна младите партийци с думите, че бъдещето вече е дошло. "Нали все говорехме, че бъдещето е на младите, но това бъдеще все не идваше. Ето на, дойде - сега е бъдещето", категоричен бе Сергей. Четейки между редовете на изказването му, може би научаваме и каква е новата философия на столетницата - старите пушки минават в девета глуха, където на воля могат да си правят солови изпълнения и цели моноспектакли дори. Напред излизат младите, но само тези, които са наясно, че сам партиецът не е никакъв бесепар. Или нещо такова.

Малко по-късно баш червеният младеж Кирил Добрев нахъса социалистите с призиви за война. Според него тя вече си вървяла, а ескалацията на конфликта ще е на местните избори през 2011 година. Кой е противникът никой не попита. Май всички знаеха. Като се замисля,  думите на Добрев никак не са пресилени. От гледна точка на БСП разбира се. Нека си се стягат за война, нека се бият. За плячката обаче пак никой нищо не каза. А без плячка - каква война, какви избори е казал... айде да е народът, че иначе ще трябва да персонализираме.

Тази червена война обаче няма да е каква да е. Пиар(ната) ще е така някак си. От една страна социалистите ще воюват с Бойко, а от друга ще предлагат добре опакован продукт - на избирателите. Не само на левите, но и на неутралните, че и на недоволните. За това на форума днес беше поканен гурото в маркетинга Петър Корумбашев. За него знаем, че е бесепар без партийна книжка, пък кой каквото иска да говори по въпроса. Та именно той даде ценните насоки как социалистите да си опаковат добре продукта.

Може би тук трябва да отбележим, че продуктът всъщност е нещо, което червените наричат секторни политики. Но ще караме на продукт, че звучи по-добре. И точно толкова неясно и нищонезначещо. За да е ясен, гуруто даде пример с рекламите от типа "преди и сега". Онези, в които някой чичко преди е бил плешив, а след употребата на даден продукт вече е с гъста коса. Та и бесепарите по този начин трябвало да представят идеите си за справяне с проблемите на хората на местно ниво (това е то продуктът на секторните политики). Не знам обаче как ще го направят примерно с дупките по варненските улици, защото и преди, и сега...
Но пък тук-там има прясно асфалтирани отсечки. Може би ще изкарат стари кадри на тези участъци, за да ги сравнят със сегашото положение, но трябва да побързат, защото човек никога не знае непостоянно нещо като асфалтът кога ще реши да се надупчи.

Такива работи се случват по червените форуми. Е, сигурно и други. Не знам за вас, но аз поне научих, че войната и пиарът вървят като... а бе, ръка за ръка. О, и още нещо - Татяна Дончева беше наречена хипотеза и циркулираща идея за нещо като ляв ГЕРБ. Това не го разбрах, но някак си по интуиция усещам, че за социалистите означава нещо лошо.

Вижте репортажа от събитието

Без цензура | 16-01-2010, 17:19 | ДАНИЕЛ РУСИНОВ

През седмицата светът помага на Хаити след ужасяващото бедствие там, у нас трусовете са политически по върховете и финансови по-надолу, а парадоксите вече са ежедневие.   

Поне вече знаем кога ще е най-щастливият ден тази година – на първи юни, а ако трябва да сме пределно точни – в 16 часа и 23 минути. Най-щастлив ще бъде, защото това е мигът, в който спираме да работим за държавата и започваме да получаваме изработеното за себе си. Националният статистически институт пък ни улесни с нов калкулатор в интернет – за изчисляване на личната ни инфлация.

Първи юни е Денят, защото тогава ще сме дали на държавата си всичко, което тя иска от нас под формата на данъци и такси. Иначе казано – платили сме й, за да се грижи за държавата. Докато настъпи Денят на свободата от данъци, ето тук можете да проверявате каква част от доходите ви изчезват под натиска на инфлацията и да си задавате разни недържавнически въпроси.

Защото колкото по-късно идва денят на данъчната свобода, а у нас той идва доста по-късно, отколкото в държавите, с които все се сравняваме, толкова повече би трябвало да дава държавата на гражданите си. Защото им взема повече. Най-простият пример са скандинавските държави. Там никой не роптае особено срещу размера на наистина големите си данъци, защото всеки ден по нещо от тях му се връща – в болницата, в училището, по улиците, в услугите и социалните плащания.

У нас данъците засега потъват във финансовия еквивалент на прословутото постоянно и безкрайно изкъртване на уличната дупка, порода „българска”, а под формата на услуги, инфраструктура и сигурност до нас стига все по-малко. Изблиците на творчески подход само влошават нещата.

Във Варна, например, тази седмица резнаха субсидираните карти за градски транспорт при единия превозвач – според областния управител даването на общински пари за социалните нужди на гражданите било субсидиране не на социална дейност, а на частна фирма. Да се спасяват сами пенсионерите и учениците, които нямат късмета да им е удобна общинската фирма.

Здравното министерство пък е на път да приватизира табелата на Соловецкия ГУЛАГ с предложението си никой от нас да не може да стъпи оттатък Калотина ако не си е извадил европейска здравна карта. Логиката беше желязна – българинът не си ползва правата, затова ще го натикаме в рая на правата му. Най-забавното е, че ако сте си плащали здравните осигуровки и нямате карта, рискувате да ви се провали пътуване извън страната. Ако изобщо не плащате обаче, системата не ви лови, или поне така излезе от министерските обяснения за грижите им спрямо нашите права.

300 българи обаче имат далеч по-страшен проблем с министерството – в дните, в които за пореден път ни убеждаваха колко е важно да даряваме органи за трансплантация, тези 300 българи с вече присадени органи научиха, че може да останат без имуносупресори – тоест без лекарствата, които ежедневно убеждават телата им, че всичко е наред. Мнозина ще трябва и да сменят лекарствата си – не по преценка на лекаря, както нормално се прави, а за да се спестят по петдесетина лева на човек.

След трансплантираните скочиха и болните с тежки заболявания – заради идеята да се въведе лимит на доплащането на техните лекарства от касата. Останалите явно ще трябва да се спасяват сами. Разбира се, за никого от тях денят за освобождаване от данъци няма да настъпи по-рано. Но пък могат да се утешават със съмнителното удоволствие, че са спонсори на държавата си.

При това, докато четат как се грижат за най-важния пациент на държавата. За сина на финансовия министър бяха организирани конферентна връзка с вашингтонски специалисти и ежедневни визитации на здравния министър. Което не е лошо. Ако можеше да се направи за спокойствието на всяка друга българска майка, попаднала в такава ситуация. Някой да не приеме нещата погрешно – пожелаваме на детето да се оправи, но ако вземем пример от същия Вашингтон, откъдето търсят одобрение за работат на българските лекари, там с родителите сега доста усърдно щяха да се занимават социалните служби – там падането на дете от втория етаж вкъщи не предизвиква само съчувствие, но и неприятни въпроси.

Пак през седмицата, докато във Варна лавината от жалби срещу Е.ОН продължи да расте, шефовете на фирмата отидоха до София, за да се похвалят как мислят за бедните българи. Предложението беше да се въведат цени за бедни и богати и за бедните да плаща държавата. Разбира се, цената на тока трябва да се увеличи от първи юли, разбира се, нощният ток трябва да се премахне, разбира се, българите плащат най-евтиния ток, разбира се, трябва да плащаме такса „електромер” – това казаха с приятна усмивка шефовете на Е.ОН, а от страна на държавата със също толкова приятна усмивка заявиха, че ще обмислят идеите. А ние още отсега можем да сметнем  в статистическото калкулаторче с колко още ще ни скочи личната инфлация.
Но пък се появи шанс да ни намалят ДДС-то с половин процент. Лобистът за това се нарича Бенямин Нетаняху, а след като чу идеята, българският му колега Борисов формулира поредната златна фраза – че ако финансовият му министър не е съгласен, той ще говори с него и ще го съгласи. Разбира се, разни експерти питат дали точно сега е моментът и дали ще има ефект, ако не се промени и срокът за връщане на ДДС, например, но за премиера това явно са незабележими подробности от пейзажа.
Между другото, Нетаняху каза и друго – „Не крийте чара на България”. И любезно, и правилно. Само дето (но, моля, без да си мислите за Давид Черни), за мнозина чарът на България започва от софийското летище, а както разбрахме тази седмица, там дават за чистене на тоалетните 19 пъти повече пари, отколкото по европейските, а пък на миризма така и не успяват да го докарат поне на средна европейска бензиностанция.
Това не попречи пак тази седмица да кажем на Европа да ни чака в еврозоната след три години. Чухме аргументи, че така ще изпреварим Румъния и Унгария, обаче нас не ни чуват, като питаме дали към кризата трябва да добавяме и неизбежното поскъпване, което ни чака. Нищо, че докато се стягаме за еврото, Националният военен университет във Велико Търново стигна дотам да затвори врати, защото не можа да си плати сметките.
Но може би не трябва да се чудим, след като човекът, който отговаря за финансите - Симеон Дянков, сам призна, че тепърва ще доказва на практика какво може, след като досега е бил предимно горд автор на цитати за "Файненшъл таймс" и "Икономист". Все пак, с признанието, че не се ласкае от избора му за най-добър икономист на Източна Европа, Дянков демонстрира министерска скромност, очевидно непостижима за него и колегите по партийна линия.

На партийния конгрес разбрахме, че според Дянков "ГЕРБ трябва да спечели втори мандат с пълно мнозинство", „Трябва да успеем, защото България го очаква, България има нужда от нас." Почти пророчески се оказаха думите на новия партиен лидер. Докато Бойко Борисов съобщаваше, че единственият противник на ГЕРБ е самия ГЕРБ, вестниците развяха горнооряховски партиен активист, крал ток от уличното осветление.

А докато вътре в залата Цецка Цачева прочувствено убеждаваше колегите си да осъзнаят, че пишат историята на нова България, отвън, пред НДК, едни други хора трябваше да пишат други неща. В една нормална държава управляващите не биха си паркирали колите в градинките, отивайки на конгрес. В една почти нормална държава, ако го бяха направили, полицията щеше да им състави актове. У нас обаче управляващите спокойно бяха оставени да пишат новата ни история.

Партията дори се сдоби с химн, след като неуморната русенка Венета Бакалова им съчини нови стихове. Е, липсват гениалните изблици от персоналния химн за Бойко Борисов, като „небесна Лъчезария”, например, но явно е важен жестът. Примерът явно е заразителен, защото македонците откриха, че в градския им фолклор песните за Гоце Делчев и Скендер бег безславно са загубили битката с Мендух Тачи, Али Ахмети и Никола Груевски. Техните анализатори нарекоха явлението „лоша придобивка на демокрацията”.

У нас за лоша придобивка на демокрацията за поредна седмица броиха гражданската ни свобода. От атаките за ограничаване на личното ни пространство за сметка на сигурността логично следва изводът, че увеличаването на гражданските ни свободи води до по-голяма несигурност на обществото. Защото въпреки козметичните отстъпки в текстовете на Закона за електронното съобщение идеята за трупане на всякаква информация при неясни условия си остава.

И докато МВР коментира нежеланието на част от българите да живеят в страната на Големия брат, никой не чува липсващите коментари – за нуждата вътре в самото министрство да се крие информация от собствените служители, за да не изтече, например. Както и първичния проблем – парите.

Защото полицаите протестират заради пробитите си кубинки, ниските си заплати и бензиновите лимити, а проблизителните сметки за електронното следене показват, че за него ще са необходими около 30 милиона евро. Данните са на Сдружението на независимите интернет доставчици, които, като пряк първи потърпевш питат – кой ще плати оборудването, инсталирането, поддържането и заплатите на персонала. Вариантите, може би се сещате, са два – плаща ги доставчикът и си ги калкулира в крайната цена, или ги плаща МВР и си ги калкулира в данъците. Общото е мястото, от което ще излязат накрая въпросните 30 милиона евро – от нашия джоб.
Срещу същата идея на закона в Германия се подписаха 34 хиляди граждани, 40 депутати и министърът на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер. Всъщност, можете да видите и сами за какво точно става въпрос. В Германия. Вие открийте разликите.

У нас българският председател на парламентарната правна комисия Искра Фидосова внушително обясняваше, че законът няма за цел да нарушава свободата ни. Екоминистърът Нона Караджова пък, след като Парламентът отмени забраните за отглеждане на всякакви генномодифицирани растения, побърза да каже на протестиращите, че притесненията им от тези растения са напълно неоснователни.
Може би трябва да й вярваме, като на министър, обаче през същата седмица, след толкова много предизборни клетви и закани срещу незаконното строителство в защитени територии, същата Нона Караджова благослови строителство в защитения природен парк "Странджа". Без оценка за въздействие върху околната среда и с аргумента, че новото ваканционно селище няма да застраши "значително" околната среда.

Но все пак е възможно екоминистърката да се окаже права за генните модификации. Те май са сред нас, след като без подготовка и под въоръжена охрана един затворник успя да подрипне и да прескочи шестметровата ограда на варненския затвор. През това време заместник главният прокурор Камен Ситнилски обяви, че „сме се справили с първичната организирана престъпност на прехода и сега трябва да преминем към борбата на организираната престъпност на „белите якички".

Първичните така се притесниха, че в Пловдив част от така наречените светски ВИПове си организираха каубойска престрелка в нощен бар, уж издирваният Малък Маргин поставяше условия на кого ще се предаде, а накрая се оказа, че не е имало нужда да се крие, защото съдът така или иначе не прие обвиненията срещу дежурните виновници за убийството на Боби Цанков. Въпреки обясненията за неопровержими доказателства, едно от които се оказа СМС със заплаха за живота на Боби Цанков, получен на телефона на изтънчената душеведка Венета Райкова и изпратен от видния ВИП Радо Прашката. От висш прокурор пък научихме, че след пушилката около секретния доклад и Сергей Станишев било „напълно възможно изобщо да не бъде повдигнато обвинение за изгубване”.

Във Варна пореден фалстарт отбеляза новата система за електронно прецеждане на влизащите в общината. Досега тя е глътнала 30 хиляди лева. Изгоряха някои собственици на казани, варили ракия, а покрай нея и някои по-„маркови” питиета без акциз, а Рибната борса, която така и не стана борса, сега остана и без риба. Лошата хигиена затвори наскоро ремонтираната сграда, а резултатът е, че сега рибата се продава от кашони пред борсата.

Но  докато ние тук се вълнувахме от прозата на престоялата риба, спрените карти за автобус и възможността да си плащаме, за да ни следят, а някои страдаха, че любимата им сапунка свършва, в Брюксел се подготвяше последната серия на такъв филм, от който ушите ни ще пищят от срам дълго време. Всъщност началото на сагата „Желева” не предвещаваше трусове – вече сме достатъчно наясно, че и в европарламента не седят най-прекрасните и възвишени човеци сред европейците, а и нали лично премиерът гарантира за кандидата си...

Представянето на бъдещия ни комисар започна с филмче - като за всички кандидати. Видяхме Румяна Желева да пали свещ, макар  и без да се прекръсти, доста време бе отделено за тениса и сутрешното кафе, вестникът й май беше от жълтите, но пък каква непринудена атмосфера на общуване с премиера бяха включили от ПиАр екипа й. Нищо от това обаче не трогна залата в Брюксел, защото въпросите бяха неприятно концентрирани около декларациите за имущество.

И ако публичното развяване на непрано бельо не мина без българска инициатива, то констатитираното разминаване между обявеното пред българските и пред европейските власти едва ли се дължи на Антония Първанова. Много се изприказва за срама и за това кой ни го е причинил. Сред основанията за срам обаче я нямаше една доста емблематична фраза - „Ако съм направила нещо грешно, българските власти биха го разкрили преди много време”. У нас обаче години наред депутатите просто не са били контролирани дали наистина напускат фирмите си.

Разбира се, веднага намериха виновните за резила – бившите управляващи, влезли в сговор с евроколегите си. "Бившият бодигард на бившия български диктатор няма никакво право да ни атакува по такъв начин", тутакси отвърна германецът социалист Мартин Шулц. Либералът белгиецът Ги Верхофстад пропусна частта с бодигарда и диктатора, но останалото не се различаваше - "напълно е неприемливо един премиер да критикува по такъв начин депутатите".

И ако деленето по политически цветове може донякъде да обясни имуществените атаки срещу Желева, няма заговор, който да даде разумен отговор доколко е допустимо бъдещият комисар по бедстия и аварии да демонстрира бедствени познания по елементарна география. Толкова бедствени, че да иска талибаните да й помагат за хуманитарната помощ в Афганистан и да преговаря с властите в Сомалия. И толкова бедствени, че депутатите да напишат как българският кандидат "изглежда не знае географски къде се намират някои конфликтни зони". Според премиера, разбира се, това не е възможно – Желева все пак „най-малкото е чела вестници...". А и „не се постъпва така с жена”. Всъщност, да - на дамите наистина трябва да се отваря вратата. В ресторанта. И в Европейската комисия кавалерството също стига дотам.

Всъщност, кавалерството на Борисов май се изчерпва. Пред БНТ той вече заяви - " Аз не съм юрист, така че ще изчакам колегите в Брюксел да се произнесат.” Дали правителството няма да инкасира поредната „техническа” грешка? За финал за всеки случай пак да си кажем – „2010-та е”. За да не забравяме, че 1984-та отмина.

А, да, и на този, който ми следи трафика, искам да кажа – мазният кючек, изтеглен между Slayer и Overkill, беше грешка. Техническа грешка.

Без цензура | 16-01-2010, 15:51 | СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ МОРЕ

Казусът „Трябва ли да се срамуваме от Румяна Желева” е големият bg комплекс за малоценност. Големият страх да не се изложим пред чужденците, защото ще ни вземат за още по-прости, отколкото сме всъщност. Иначе, когато останем насаме, можем пак да се държим естествено. Това е народопсихология на травестити, които имат в гардероба различни модели на поведение – за износ и за вътрешно потребление. Които вкъщи крият фасове под балатума и пикаят в саксията, а в Брюксел използват копринена кърпичка за секрети. Там Желева беше естествена и нормална според всичките ни собствени вкусове. Даже беше много по-безобидният политически експорт, с който хипотетично можем да се изложим пред чужденците. Затова е прекалено лицемерно, дори за нация от травестити, да я превръщаме в истеричен курбан на комплексите ни за нормалност.

От времето на Ивайло, направил кариера като цар със свинско CV - на тази територия образованието никога не е имало значение за основната професия. Компетентността е завинаги излязла от българската мода и трудно може да е повод за срам от Желева. Припомнете си предишния премиер, чийто трудов стаж започна точно като премиер. Припомнете си още по-предишния, за когото така и не разбрахме какво е правил от 8 до 5 цяло изгнание. На техния фон даже бивш пожарникар минава като приятно изключение от безработните традиции. Имаме президент втори мандат, който преди политиката е бил на щат в Института по история на БКП. Където е изследвал „Димитър Благоев и българския национален проблем  от 1879 до 1917“. Ако Първанов не работеше президент - проблемът нямаше да бъде национален, а негов личен. Защото с толкова комерсиална специалност едва ли щеше да предизвиква опашки от работодатели. Всички тези хора са назначавани от електорат, на който през няколко години масово му се разрешава да разбира от „човешки ресурси”. И съдейки по избора му – професионалната компетентност на кандидатите не го е интересувала особено. По същия начин, по който не е обръщал внимание и на техните комуникационни качества.

Нищонеказването и празната приказка са официален изказ в тази държава. След 20 години преход политиците продължават да говорят с лозунги, които сякаш са прочели от „Работническо дело” със сутрешното кафе. Пак по същото време предизборните кампании се правят по учебници от личната библиотека на Ленин. Ако зачетете партийна платформа – на втория ред ще предпочетете да ви лекуват от сифилис. Ако успеете я прочетете докрай – ще съжалявате, че не сте изгубили времето си в хероинова абстиненция. Какъв го търсите тогава в експедицията, безнадеждно опитваща да открие конкретика в отговорите на Желева. Конкретното политическо говорене също не е било на мода по тези земи. Където можеш да умреш от скучна и мъчителна смърт, ако цял месец гледаш „Панорама” или очилата на Цветанка Ризова.     

Липса на конкретни идеи за горещите точки Афганистан, Конго, Судан и Газа. Който изпитва срам заради тази критика към Желева – нека попита кмета си какви идеи има за циганските гета. Какви идеи има и за проститутките от околовръстното до центъра. В най-близкото гето никой не знае дори колко души живеят, но това не пречи с мандати да преизбирате кметовете си. Нито да гласувате за премиер, който няма икономически план примерно за село Партизани, община Дългопол.

Желева не е признала за конфликт на интереси - първоизточникът на това откритие са особена порода травестити. Които преди две години с месеци замазваха магистралната далавера между Батко и Братко, представяйки я като съвпадение. Такива съвпадения обаче много рядко се случват. А още по-лошото е, че много бързо се забравят. Ако пък в тази критика ви притеснява повече моралът и подозирате лъжа – не забравяйте за Първанов, който предизборно не си призна за Гоце. Без това да причини национална истерия от срам. Конфликтът на интереси прилича повече на мистика, която може да наречете „Проклятието на Маниака”. Маниака е онова момче от Бургас, неуспяло да стане депутат. Защото преди много време бил рапър и в една песен казал „мада фака”. Неговата цензура се върна като бумеранг срещу кандидата ни за еврокомисар. Защото и за него се оказа, че е правил в миналото си неща, изглеждащи неприемливи сега.

Бекграундът и представянето на Румяна Желева в Брюксел наистина са политически траш. Който прилича на съвременна версия на „Бай Ганьо тръгна из Европа”. От неговите приключения обаче травеститите нямат моралното право да се възмущават. Защото, когато останем насаме - пак ще се преоблекат и ще продължат да се държат естествено и по балкански. С което изводите от излагацията пред чужденците се обезсмислят.   

Без цензура | 15-01-2010, 14:38 | varnautre

За първи път от 40 години насам жертвите при пътни инциденти са намалели.

Без цензура | 15-01-2010, 11:12 | МАРИАН ЖЕЛЕВ

Може би съм старомодна. Също така много вероятно е абсолютно да не съм права. А освен това за свое оправдание ще добавя, че напълно съзнавам как думите ми ще провокират масов гняв и как веднага срещу мен ще скочат стотици застъпници на голямото зомбиране, наречено „Фермата”.

Но не мога да премълча, че напоследък все по-често започнах да срещам  изключително сериозни и вглъбени познати, които се стряскат през половин час, с треперещи пръсти включват коппютъра, изписват там интернет страници и едвам удържат прескачанията на сърцето, когато са окаже, че връзката е лоша и над тях дебне чудовищната заплаха да загубят някоя безценна лехичка, бизнесът да се срине, целият къртовски труд, който са вложили до момента, да се окаже напразен и ..., горките те, да бъдат изправени пред чудовищната реалност, в която се налага да започнат отново... от нулата. Всъщност, описаният преди малко апокалипсис не се случва в  реалния живот. Той е там – на компютърния екран.

{vsig}photo/gallery/FarmVille{/vsig}

През последните месеци играта Farm Ville подлуди толкова хора наоколо, че още недоумявам как е възможно това! Повече от три милиона здрави, прави, абсолютно нормални и годни за далеч по-сериозни дела хора по цял свят всеки ден полагат всепоглъщащи грижи за виртуалната си ферма във Фейсбук. И лично аз забелязах реалните размери на истерията, когато установих колко много хора около мен започнаха да стават свръхнапрегнати на кръгъл час, ако са далеч от компютър и не могат да полеят ягодите, или да нахранят кокошките. Вчера една приятелка се отказа от билета си за театър, защото съседите й били заети и нямало кой да се погрижи за фермата. (Само да не объркате нещо: става въпрос за виртуални съседи... не за съдружници, или друг вид бизнес-партньори). При това и приятелката ми не е случаен човек: уважавана професия, сериозни клиенти. В отговор на изумлението ми, тя реши все пак виновно да обясни ситуацията с  факта, че всичките й колежки са далеч пред нея във „Фермата”, имат и трактори и по-големи територии... и какво ли още не.

- И ти говориш за нещо нереално, нали така? За игра? - за всеки случай уточних параметрите.

 - Да - смутено отвърна тя. - За игра, но не разбираш колко важно и ангажиращо е това.

Да си призная още малко и щях да я отпиша. Щях, ако по новогодишните празници не ми се беше случило друго чудо: една позната отказа няколкодневна резервация, защото не било сигурно, че в хотела ще има интернет и селскостопанската й продукция е заплашена да се съсипе! Интернет продукцията... Да залинее... Да докара до загуби. И когато празниците по посрещането на някаква си там Нова година свършат, щяло да се наложи  създаване на фермата от начало... Това било изключително трудно.

Подозирам, че ако през следващите дни срещна поредната приятелка, която е изпаднала в черна и безнадежна депресия, защото ягодките и слънчогледите й са повяхнали, ще ме напънат страшни мисли за света, в който живеем и за посоката, в която се пързаляме.

Простете безсмисленото ми съществуване! Досега не съм отгледала нито една пшеничка в интернет, не съм проследила нито една диня дали е достатъчно узряла и става ли за бране и не съм построила нито една свинеферма.

Напоследък почти започнах да се срамувам от себе си, че съм толкова безотговорна и равнодушна към селското стопанство. Съзнавам, че се изправям срещу милиони интернет труженици... И, простете, но все още продължавам да мисля, че човек трябва изнервено да следи часовника, само ако предстои да нахрани бебе или да предприеме действия, от които зависи съдбата на нацията, а не, за да следи хранителния график на някакъв измислен интернет добитък. Разбирам, че в края на цялото това зомбиране, потребителите дават реални срещу виртуални пари, т.е. ясно е чия е ползата от всички тези безсънни и безсмислени упражнения.

Но най-тъжното е, че ако всички тези усърдни труженици отидат там - на реалната земя да боднат няколко коренчета, да ги полеят и да копнат поне няколко пъти с мотиката наоколо, може би ще подействат като изкуствено дишане на примрялото селско стопанство. На здравомислещите  работодатели също не би трябвало да им е много забавно, защото, ако изчислят колко точно време в офиса минава в прекопаване на виртуални градинки  вместо в реална дейност, първо ще се хванат за главата, а после здраво ще завържат кесиите, след което незабавно ще предприемат структурни и персонални промени. 

В момента вероятно отброявам тримилионния потребител, който е готов да извади нож срещу мен, за да защити росните си виртуални придобивки. Така стоят нещата. Погледнах си часовника, затова приключвам: имам друга работа за вършене, пък и вие побързайте! Поляхте ли ягодките? Да не изсъхнат, докато се разсейвате с моите гледни точки по въпроса за зомбирането... Че тогава ще трябва да започвате от нулата, а е трудно, много трудно. 

Без цензура | 14-01-2010, 15:00 | ДАНИЕЛА ИВАНОВА

Тези дни Румяна Желева вероятно се чувства несправедливо ощетена. Има защо.
На изпита й в Европарламента пролича, че не е подготвена за еврокомисар. Но тя съвсем не е първия български политик, който неподготвен се явява в Брюксел. След като Слави Бинев гради доволна кариера като евродепутат, защо Желева да не е комисар?

Кандидатирала се за Европарламента в нарушение на закона и укрила конфликт на интереси. Но права е, когато казва, че има български институции, които са я проверявали. Тези институции си затваряха очите за много други като нея, напиращи за отговорни длъжности. И преди е имало подобни казуси, щастливо решавани в полза на претендента. Например: към момента на стъпване в длъжност въпросният човек все още е в управата на частен борд, тъй като бордът не е заседавал, за да го изключи. Но пък е подал молба за излизане. Българската практика счита второто за достатъчно условие.
Мъжът й бил шеф на клон на банка. Хайде сега! Кой в България си няма банка? Да не би половинката на премиера да няма банка? Цял акционер си е. Да не би в ръководството на БСП да няма човек, когото Татяна Дончева нарече „Банкерът на Маджо”?

Мъжът й имал връзки с престъпния свят. Ама стига издребняване! Да не би премиерът на България да няма „сложно минало”, както е модерно да се пише из медиите туй, което не бива? Нали и той имаше ред скандални съдружия във фирми, които не работели, следователно – няма проблем. Защо при Желева да има?

Желева не е цвете за мирисане. Но и съпредседателят на „Зелените” в Европарламента (душманите на Желева) хич не е. Човекът има Владокузовски отклонения от времето, когато бе водач на студентски бунтове с прозвището „Червеният Дани”. „Случвало ми се е доста пъти, някои деца да ми отварят дюкяна. Реагирах различно според обстоятелствата, но желанието им ми създаваше проблем. Аз ги питах: Защо не играете заедно, защо избрахте мен, а не другите деца? Но, ако те настояваха, ги галех въпреки всичко.” Думите не са на Желева, а на Кон-Бендит от автобиографичната му книга. В интернет има богата литература по въпроса. Включително и аудио записи. Това не пречи Кон-Бендит да е харесван и да печели електорат. Демокрация по европейски.

Желева бе водач на евролистата на ГЕРБ. Листата спечели 627 693 гласа. Още тогава се видя, че не е нищо друго освен амбициозна пеперуда с връзки. Някой да възропта? Не. Хората гласуваха. След месец за началника й гласуваха 1.6 милиона. Демокрация по български.

Желева танцува румба. Журито й вдигна десетка. Каза й, че е прекрасен човек. Водещите медии се просълзиха от възторг. Сега всички плачем. И защо сега?
„Само човек с дълбока вяра в своя морал е в състояние да катализира в себе си въжделенията на цял един народ и да впрегне колективните усилия в името на благоденствието на вашата красива държава." Цитатът е от поздравлението на председателя на ЕНП Вилфред Мартенс към Бойко Борисов, в деня, в който генерала бе избран със 100 % за лидер на ГЕРБ. Цитатът е само за справка. Да се види още веднъж колко чини европейският политически морал. Мартенс не носи на ръце портрета на другаря Първи, а трябваше.

Румяна Желева не е нищо друго освен един обикновен български политик. Продукт е на злополучния роден политически конвейер. Не успя да се пласира на запад не защото е по-лоша от тамошните продукти, а просто защото пренебрегна някои задължителни формалности. Вероятно си е повярвала, че дребната подробност с фирмата няма да е от значение в Брюксел. Но как да не вярваш, при толкова верващи край теб?
Ако Желева навреме се бе разделила с фирмата, вече щеше да е еврокомисар. Нямаше да е по-умна или кадърна, но щеше да е. Тъй както други не по-умни и кадърни кандидати минаха през ситото.

Проблемът не е в Желева. И не е само български. Проблемът е, че един несменяем политико-икономически елит се носи из облаците, и седнал върху пухена възглавница реди правила, норми и морал за употреба според случая. Светът е устроен така, че е длъжен да ги следва, а думата „народовластие” отдавна е изчерпана от съдържание. Народът не упражнява властта, а посягайки към бюлетината периодично, го прави от манипулирана глупост. Как и защо стигна до там – въпрос на наука.

Такива правила и морал раждат политици като Кон-Бендит и Желева. И още хиляди ще има като тях. Отдавна е криза, не само икономическа.

Без цензура | 13-01-2010, 15:03 | КАЛОЯН ДИМИТРОВ